Работодателската мафия въ България

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2012г.

Забременяваш, уволняват те

Една пета от българките, чакащи деца, са останали без работа


Бременните българки са масово уволнявани и защото не знаят правата си.
Снимка: Булфото

Уволненията на бременни жени у нас е достигнало плашещи размери. Проучване на Глобалния алианс за защита на детското здраве и естественото хранене в България е показало, че близо една пета (19%) от бъдещите родилки са останали без работа.
 
Според допитване на организацията, цитирано от БТА, приблизително същият е делът на майките, които заради неразбиране от страна на своя работодател са били принудени да прекъснат кърменето на бебето си и да се върнат на работа.

Бременните стават жертва на некоректните работодатели и поради факта, че не знаят правата си.

,,Над 75% от участниците в проучването не познават добре социалните закони в България, а близо 50 на сто от майките не са наясно изобщо с правата си", изтъкна доц. д-р Мариела Нанкова, която координатор на алианса.

По думите й над 20 на сто смятат, че законите не са им помогнали при възникнали проблеми.

Над 80 на сто от анкетираните се доверяват най-вече на семейството си.

Едва 18% разчитат на социалните мрежи, отбеляза Нанкова.

От Глобалния алианс за защита на детското здраве настояват Международният кодекс за защита на кърменето да бъде приет като национален закон.

http://www.dnes.bg/obshtestvo/2012/07/31/zabremeniavash-uvolniavat-te.165179#13437602201561&if_height=376

[Hatshepsut]

Алчни работодатели засилват геноцида срещу българите

Стряскащи данни бяха изнесени тези дни от Глобалния алианс за защита на детското здраве и естественото хранене в България. Според проучване на организацията, 19% от жените в България са уволнени, защото са забременели! Приблизително същия е делът и на майките, които заради неразбиране от страна на своя работодател са били принудени да прекъснат кърменето на бебето си и да се върнат на работа! Последното също не е за подценяване, тъй като има рискове сериозно да навреди на детското здраве.

Всеки от нас е наясно колко трудно се живее днес. Още по-трудно е, когато гледаш или очакваш дете или деца. А представете си, какво и е на една бременна жена, останала без работа в момент, когато най-много се нуждае от сигурен доход и подкрепа! Вместо да получи помощ и подкрепа и се създават купища проблеми и грижи. При това в момент, когато е важно да пази здравето си и да избягва стреса. Ако и доходите на семейството са ниски, то на практика, самото здраве и живот на детето се поставят на карта! И това, заради печалбарството на някой лумпенизиран егоцентрик, оказл се работодател, по стечение на обстоятелствата.

Подобни действия не само са неморални, защото се злоупотребява с беззащитни жени в момент, когато са най-уязвими. Те са и престъпни, защото при по-бедни родители, застрашават здравето и живота на децата. Но действията на подобни работодатели са престъпление, не само срещу личността на майката и детето ѝ. Те са престъпление и срещу нацията. Подобна практика, прилагана толкова масово, силно застрашава репродуктивните възможности на нацията! Ако една жена знае, че ще бъде уволнена ако забременее и ще изгуби доход, на който разчита за оцеляването си (да днес в България, хората са докарани буквално до оцеляване), то какъв е стимулът и да има деца? По своята същност, тези действия спомагат геноцида над българите!

Но защо се случва това? Кои са тези работодатели, които с алчността си нанасят такива вреди? И защо не им се търси сметка? За да отговорим на тези въпроси, трябва да се върнем малко назад във времето. Всичко започва с построяването на капитализЪма у нас от хора, верни на Партията. Заграбената народна пара е раздадена на различни измекяри и ,,наши хора", създадени и формирани от БКП. Така бивши комсомолци, доносници, натегачи и ибрикчии, изведнъж стават бизнесмени и капиталисти от различен ранг – от дребни, до олигарси. Това са много от новите работодатели. Хора без трудов стаж, много от които само със средно образование, нямащи идея от това, как се прави бизнес. Малко по-късно, към тези редове ще се присъединят и мутри, легализирали бизнеса си. Тази шайка от видели се в пари полу-идиоти и откровени дебили, съобразно своите ,,морални" принципи, започва да прилага капитализма в най-дивашката му и хищна форма. Структурата на тези фирми и предприятия си остава чисто комунистическа – издигат се, не можещите, а подлизурковците и доносниците. След това навлиза и интернационалният едър капитал. Огромните наднационални корпорации, които спазват перфектно законите, там където има силни държави, се държат като експлоататори и колонизатори, там където държавнност, корупция и мафия са се сляли (в случая България). От ситуацията се възползват и по-дребни чужди експлоататори от съседни държави – всички знаем за робските условия в шивашки цехове, държани от гърци и други иноземци. Къде тогава е държавата? Ами държава, в истинския смисъл на думата, просто няма. Има я управляващата върхушка, раздала парите на ,,наши хора",  създала мафията и вземаща тлъсти суми от чужди ,,инвеститори". Тя няма да защити правата на българите, защото има сериозен финансов интерес от настоящето положение.

Тук трябва да кажем, че има и честни и почтени работодатели в България, които продължават да се борят с абсурдите на системата и които на пук на всичко, правят бизнес и създават нормални условия на труд за българите. Но за съжаление, най-вече и заради самата система, тези хора са значително по-малко.

Тук идва въпросът, какво да се прави? Единствената възможност за хората в такава ситуация е да се самоорганизират. Не е нещо, което става лесно или бързо, но друг път няма. Нормалните хора сами трябва да защитават интересите си организирано, защото друг няма да го направи. Както отрепките и престъпниците могат да се организират в групи по интерес, така трябва да го направят и всички честни и почтени българи. От това буквално зависи оцеляването ни. В някаква степен, това започва да се случва, но има още много какво да се желае. Преодолее ли се атомизацията и действаме ли единно и целенасочено, държавата отново ще се върне в ръцете на нацията и ще започне да функционира по предназначение. Тогава и децата ни ще са защитени и ще се радват на спокойно детство.

Най-голямото богатство на една нация са децата. И когато шепа лумпени и алчни безхаберници застрашават това богатство, а по този начин и самото бъдеще на нацията, идва момент, когато ще им бъде търсена сметка. И този момент е по-близко, от колкото предполагат. А най-строгите наказания, винаги са били за тези, които посягат на жени и деца.

http://bgns.net//

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2014г.

Фирми тормозят служителки: 700 лева, акo забременееш

Жена загубила бебето си заради стреса, на който била подложена от работодателя си

Фирма задължава служителките си да плащат 700 лева обезщетение, ако забременеят. В трудовите им договори е записана специална клауза, според която в случай на майчинство те дължат обезщетение на работодателя си. Това е един от многото сигнали в Комисията за защита от дискриминация за тормоз от страна на шефове към бъдещи майки. Жена дори се оплакала, че загубила бебето си заради стреса на работното място и натиска да напусне, който й бил оказан, след като се разбрало, че е бременна. Фирма пък започнала да наема на работа само жени над 50 г., тъй като нямало "опасност" да забременеят.
Пловдивска фирма задължава служителките си да плащат 700 лева неустойка, ако забременеят, съобщава "Телеграф". Скандалната клауза е включена в трудовите им договори, а за казуса е сезирана Комисията за защита от дискриминация. Сигналът е подаден от млада жена, която кандидатствала за работа във въпросната фирма и след като преминала обучение, й бил предложен договор със заплата от около 500 лева. Тя била готова да го подпише, но една от клаузите я втрещила - тя гласяла, че ако служителка на фирмата забременее след постъпването си, дължи на работодателя обезщетение от 700 лева. В крайна сметка жената се отказала да работи във въпросната фирма. Не се явила на заседанието на Комисията по дискриминация по казуса и преписката била прекратена поради недостатъчно доказателства.

Това обаче далеч не единственият случай на лошо отношение на работното място към бъдещи майки. В момента антидискриминационната комисия разглежда фрапиращ сигнал на жена, работеща в кафене, която била подложена на тормоз, след като забременяла. Жената карала трудна бременност, представяла болнични листове на шефката си, които не били приемани. Оплаква се, че я карали да подаде молба за напускане, следвали заплахи по телефюна, казвало й се, че няма полза от нея. Заради неприятностите жената влиза с високо кръвно в болницата, което според нея се е отразило фатално на детето. Ден след раждането то умира.

Друга жена пък се оплакала, че фирма отказва да я вземе на работа, защото била на 30 години и имало "опасност" да забременее и да има дете. Дружеството имало нова политика - да се назначават само служителки над 50 години.

Комисията по дискриминация е наложила глоба на управителка на пловдивска фирма заради тормоз над нейна подчинена, чакаща дете. Преди да стане ясно, че е бременна, служителката се ползвала с доверието на шефката и била ценена като кадър. След като обявила, че ще става майка, обаче всичко тръгнало наопаки. Променили условията й на труд, управителката не й разрешавала обедна почивка, подложена била на тормоз и незачитане като пълноценен служител. Накрая се стигнало и до уволнението й с мотив, че не притежава необходимите качества за работата. Последвал стрес, който се отразява и на бременността й, като на няколко пъти има риск за загуба на бебето.

Мобилен оператор също е бил глобен след поредица оплаквания от негови служителки, които били лишени от социални придобивки, след като се върнали от майчинство. На една от тях дори заплатата била намалена. На компанията са направени предписания да не ощетява майките и те да получават равностойно възнаграждение с останалите служители.

https://www.blitz.bg/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2016г.

Русенски ,,бизнесмен" проплака: Свършват баламите да ми работят за 650 лв


Мартин Йорданов се афишира като собственик и управител на шивашката фирма ,,ТОП МЕН", но по документи собственикът е друго лице

Местните медии отразиха през седмицата инициативата на русенския шивач и ,,бизнесмен" Мартин Йорданов за почти комунистическа организация на производството в града. Общината, ,,партията" и ,,бизнесмените" да се съберат и да се уговорят как да решат проблема с липсата на квалифицирана работна ръка. Също като по времето на комунизма, по идеята на Йорданов, трябва да се създаде някакъв център, който да решава битовите и социалните проблеми на шивачките и техните семейства – къде да работят мъжете им, как да се транспортират до работа хората, къде да ходят на детска градина или училище децата им, как банките да им отпускат жилищни кредити или да им се намират евтини квартири и т.н.

И също, като по времето на комунизма – заплащането на труда да си остане символично и мизерно. Но какво значение има – нали всичко се прави по социалистически ,,в името на работника"! ,,Бизнесменът" Йорданов е изчислил, че може да плаща по 650 лв на месец за квалифицирания труд на една шивачка, като дори без да му мигне окото признава, че някои от колегите му ,,бизнесмени" в шивашкия сектор обичайно плащали два пъти по-малко за същата работа.

650 лв за квалифициран труд в България днес означават само едно – бедност и мизерия. Дори и дума не може да става за някакво свързване на двата края. Поради този печален факт съвсем естествено е налице голямо текучество на кадри и хронична липса на квалифицирана работна ръка. Но ,,бизнесменът" Йорданов има решение на въпроса. Неговото верую, изразено пред услужливите и безкритични медии и подкрепено от Община Русе, в лицето на кмета Пламен Стоилов, е просто. След като на русенци не им се работи за 650 лв – да си гледат работата. Ей я, на – София или направо терминала на летището и да вървят на запад да работят за хиляди евро същата работа. Ние ще си внесем работна ръка от най-затънтените и бедни краища на страната, а ако не стане – може да се мисли за китайци или виетнамци. И докато ,,бизнесменът" Йорданов и кметът Стоилов умуват как да променят демографията на Русе, кадрите на шивашката промишленост наистина изтичат от града. Такова е положението и в другите сфери на местната икономика.

Заплатата от 650 лв на една шивачка струва по-малко от цената на едно сако, предназначено за българския пазар и произведено във фирмата на ,,бизнесмена" Мартин Йорданов

Легенди се носят за бума на шивашкия бизнес в Русе през 90-те години. Историята е за десетки милиони левове. Почти зад всеки шивашки бос, с много малки изключения, има по няколко собственици на червени куфарчета с пари от заграбеното от комунистите преди 10 ноември 1989 г. От другата страна стоят мизерни заплати, тежки условия на труд, стотици нарушения на трудовото законодателство, откровени кражби на труда на работника от страна на т.нар. ,,бизнесмени". И ако това е представата им за правене на ,,бизнес", то тогава Мартин Йорданов не бива да се чуди защо му бягат добрите работници и защо не може да си намери техни заместници. Достатъчно е да питате Гугъл за ,,шивашки фирми в Русе" и да прочетете стотиците оплаквания по форумите от унижени и уволнени бивши работници.

,,Бизнесменът" Йорданов е представен от медиите като собственик и управител на ,,ТОП МЕН" ЕООД. Справка в търговския регистър обаче показва друга картина. Едноличен собственик и управител на фирмата е друг човек, вероятно негов роднина. Защо това е така и какви далавери се крият под повърхността, един господ знае. Можеш ли да се афишираш като собственик на бизнес, а по документи да нямаш нищо общо с този бизнес?

Впрочем, явно заради влошената си репутация ,,ТОП МЕН" отскоро се подвизава под бранда ,,Ричмарт". Срещу обещаните заплати от 650 лв на месец стоят цените за българския пазар на мъжките костюми от 469 до 1 174 лв за бройка или саката от 328 до 714 лв за бройка. На какви цени във валута се реализира продукцията на ишлеме за чужбина, вероятно е търговска тайна.

Всеки може да си представи, ако една добра шивачка шие по 100 сака на месец и тези сака са с цена около 100 лева – тогава се реализира приход от 10 000 лв. Ще излезе вярна приказката, че печалбата на собственика е около или повече от 50%. Т.е, ако махнем материалите, заплатите (650 лв), режийните, транспорта и реализацията – една добра шивачка може да ,,снася" до 5 000 лв на месец на своя работодател като печалба. 100 шивачки по 5 000 лв – ето ти ги половин милион на месец. Животът, вероятно, е друг с няколко милиона на година в джоба. А тези дето се бъхтят за по 650 лв или по-малко на месец, по идеята на ,,бизнесмена" Йорданов и кмета Стоилов, те подлежат на смяна с хора от ,,по-дълбоката провинция".

По някакъв необясним начин бизнесът на Мартин Йорданов се представя и като собственост на фирма ,,Ричмарт" ЕООД. Това е дружество с капитал 2 /два/ лева и отново е собственост на друго лице.

Брандирането е един тарикатски трик и на друг известен русенски шивач – фирмата ,,Аристон-С" ООД. Почти като в сюжета на култовия сериал ,,Шменти-капели" италианите от ,,Бобо Зандер" се оказаха стопроцентови българи. Справка за търговските марки в специализирания сайт trademark.markify.com показва, че собственик на ,,Bobo Zander" е ,,Аристон-С" ООД със седалище бул. ,,Липник" 121 в Русе.

Зад тази търговска марка стои един уебсайт bobozander.it, в който няма нищо интересно. По-интересното е, че сайтът е регистриран на името на Николай Синабов – син на собствениците на ,,Аристон-С" Борис и Стефка Синабови. Освен измислени картинки и приятна музичка посетителите на сайта на ,,италианската луксозна модна марка" вероятно ще забележат, че липсва каквато и да е контактна информация. Чудесен ,,корпоративен" сайт, който няма нужда да предостави информация за местоположението на магазини или офиси на евентуални клиенти или бизнес партньори. Няма телефони, факс, е-мейл. Това е така, защото в Италия никой не е чувал за ,,Бобо Зандер".

Единственото място на света, където ,,модни" облекла на ,,италианската" марка могат да се закупят, е България. ,,БОБО ЗАНДЕР" се представя у нас като ,,висша мода", едва ли не от миланските подиуми, а всъщност става дума за най-обикновена конфекция от Русе.

Това е и нивото като цяло на русенските шивачи-"бизнесмени". Обичат да се изявяват като ,,модни светила", а всъщност са едни най-обикновени дребни тарикати, собственици на манифактури за евтина конфекция.

Цинично, хората, като ,,бизнесмена" Мартин Йорданов, получават потупване по рамото от кмета и местната власт, а медиите угоднически отразяват ,,благородните" им инициативи и загрижеността на бизнеса за липсата на квалифицирана работна ръка. Но ако ,,бизнесменът" Йорданов забрави за миг лакомията и алчността си и оферира 2 000 лв заплата, ще открие, че най-добрите шивачи ще работят за него, а и бизнесът му може да процъфти, генерирайки печалби по линия на качеството на продукцията и увеличения капацитет на производството.

Шивашката индустрия в Русе е добър пример, показващ положението в града. Местните ,,бизнесмени", в голямата си част, извличат сериозни лични печалби за сметка на труда на работника. Няма синдикати, няма инспекция по труда. Има само мизерия, бедност и безправие. В много случаи отношението на работодателя към работника е робовладелско отношение на феодал към крепостен селянин. Остава баламите да изберат – остават и се потят за жълти стотинки, приемайки съдбата си и жалкия живот в България, такъв, какъвто е, или да стегнат багажа и да поемат по белия свят в търсене на по-добър начин на живот. В този смисъл, не бива да се учудваме, че Русе е един обезлюдяващ град, без бъдеще и без перспективи. Такова е и положението в българската провинция като цяло.

https://frontalno.com/

[Hatshepsut]

"Модерното робство" у нас: Индивидът е сведен до ниво животно! "Експлоатация на труд" и "модерно робство" са често използвани фрази, когато говорим за шивашката промишленост.

В световен план, активисти са обединени срещу тежките условия на труд в индустрията главно в Азия. Но в България, заплащането в сектора е по-ниско дори от това в Китай. Как изглежда шивашката промишленост у нас днес, какви са проблемите на работниците и има ли надежда за промяна, вижте в репортажа на Мина Петрова по БНТ.

Бивш работник в шивашки цех: "Оставаше се след работно време. И те задължаваше."

БНТ: А извънреден труд, заплащаше ли се както трябва? - Не.

Иван Панчелиев, крояч: Едно потъпкване на човешките права.

Така описват шивашката промишленост в България заетите в нея. Ниски заплати, 15-часови работни дни, страх от работодателя, забавено заплащане, тежки условия и липса на алтернатива. Така я описва и Иван. Крояч в един от най-големите цехове в страната от вече 15 години.

Иван Панчелиев, крояч: "Индивидът е сведен до ниво животно. За да не кажа добитък."

У нас, най-голям е броят на регистрираните цехове в Югозападния регион - над 1 000. Отидохме да проверим условията там. Спряхме в Гоце Делчев: град, който на пръв поглед изглежда се развива и разцъфтява. Но на каква цена? На всеки ъгъл има шивашки цех. Някои са гаражи с по трима-четирима работници. Други - масивни предприятия със стотици служители. Но навсякъде практиките са едни и същи.

БНТ: При Вас какъв беше методът да Ви карат да работите извънредно? - При нас беше това, че нямаше с какво да си ходим.

Бивш работник в шивашки цех: "Идваше един момент, в 4 часа идваше и казваше че трябва да се остане, защото камионът чака, независимо, че работното време ми е до 5."

Бизнесмените, често чужденци, откриват цехове в градове и села, където има много малко възможности за работа. Разчитат на отчаянието. Наемат местните хора, плащат им ниски заплати в замяна на нелегално дълги работни дни.

Скрита камера, шивачка: "Да ви кажа, ако няма извънредно, няма и пари, това е цялата работа."

БНТ: "И взимате колко, минималната заплата? - Минималната. Ако няма извънредни, по-малко.

БНТ: По-малко взимате, от 400 лв.? - Да.

Николай Стоянов, главен юрисконсулт в Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда": "Определено може да се каже че шивашкият отрасъл е рисков по отношение на полагане на извънреден труд."

Какво гласи Кодексът на труда?

Лариса Тодорова, държавен експерт в МТСП: "Тази дневна продължителност на работното време, може да бъде удължавана само в определени случаи, които са регламентирани. При сменно производство е възможно продължителността на една смяна да бъде 12 часа, но продължителността на една седмична продължителност може да бъде 56 часа."

Законът е налице, а Инспекцията по труда е отговорната институция за налагане на контрол при неспазването му.

Николай Стоянов, главен юрисконсулт в Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда": "За неговото полагане и незаплащане, законодателят е предвидил санкции в размер от 1500 до 15 000 лв.

110 000 човека работят в шивашката промишленост. Според доклад на международна неправителствена организация още 50 000 работят без сключен трудов договор. Поради липса на алтернатива. И на финала на нашия разговор, Иван ни разказва за погубената надежда. Дъщеря му е студент в София. Споделя, че я е изпратил в столицата с мисълта, че тя повече няма да се върне в родния си град. Изпратил я е с надеждата да не се налага да се разделят на Терминал 2.

Иван Панчелиев, крояч: "Ние създаваме децата си и искаме най-доброто за тях. И не искам моите деца да имат същите проблеми, които съм ги имал и аз... Не искам те да минат през тези безсънни нощи, в които се събуждаш, гледаш тавана и казваш 'Утре какво? Утре как?"

А какво е да работиш между 60-80 часа седмично за заплата между 260-680 лв. и колко е силен наистина страхът от работодателя?