Мара Бунева

[Hatshepsut]

Коя е Мара Бунева и защо трябва да я помним?

В следващите редове ще прочетете един коментар от 2014 година по въпроса, касаещ ролята на Мара Бунева в националноосвободителното движение в Македония. Той е дело на автора ни Мартин Чорбаджийски.

Отмина още една година. Още една година от безсмъртния подвиг на българската революционерка Мара Бунева, която на 13 януари 1928 г. в Скопие, близо до моста над р. Вардар застрелва от упор сръбския юрисконсулт на Скопското велико жупанство Велимир Прелич. Един изявен тиранин, българофоб, враг на всякакви човешки права и свободи.

Отмина още една година, в която родолюбиви българи и от двете страни на Вардар възстановиха плочата, увековечаваща паметта и величието на делото на Мара Бунева. Отмина още една година, в която сърбоманите отново и доста бързо разрушиха паметната плоча. Eдин безобразен акт, дело на добре познатия ни сръбски шовинизъм.

Но тъй като съм наясно, че в нашето съвременно общество доминират либералните възгледи и хората, незапознати с личността на Мара Бунева и обстоятелствата около случилото се събитие, биха осъдили един такъв на пръв поглед терористичен акт, един акт на насилие, то аз ще се постарая накратко, без да задълбавам, да им обясня ситуацията като ги запозная с биографията на Мара Бунева и други личности, свързани с нея и героичното ѝ дело.

Мара Бунева е родена през 1900 г. (трета версия за рождената ѝ дата, другите две са 1901 и 1902 г.) в Тетово, където получава основното си образование. В Скопие тя завършва средното си образование, в Солун е в професионално училище за шиене, а успява и да получи висше образование в Софийския университет. Омъжва се за офицера от българската армия ротмистър Иван Хранков. Привлечена от брат ѝ Борис Бунев в редиците на ВМРО, тя заминава през 1926 г. за Тетово, откъдето се насочва към Скопие със задачата да извършва конспиративна дейност в намиращата се тогава в Югославия Вардарска Македония.

Тук влиза и фигурата на Велимир Прелич. Назначен е през 1924 г. за юрисконсулт на Скопското велико жупанство. Интересен факт е, че смъртната му присъда, издадена от ВМРО, се обявява още преди студентските процеси в Скопие. Причината е, че разкрива ,,шпионската афера" на Димитър Гюзелев и другарите му, с което си навлича гнева на ВМРО. Но голямата причина за смъртната присъда на Прелич е процесът, който той води срещу български студенти, членове на Македонската Младежка Тайна Революционна Организация (ММТРО) и излезли на протест за правата си. Тези младежи са подложени на истински изтезания от хората на Прелич – стягане на главите, чупене на ръцете и дори заравяне живи заради българското им самосъзнание.

В отговор Мара Бунева изпълнява смъртната присъда. Тя става приближена на Прелич, близка даже, с което печели доверието му. След като застрелва Прелич, тя се прострелва в гърдите и прави опит да се хвърли във водите на Вардар. За жалост албанският стражар, който е заедно с Прелич на този ден, предотвратява опита ѝ. Мара Бунева и Прелич са откарани в болница, но и двамата умират от раните си. На въпроса защо е убила Прелич тя отговаря – ,,Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си." При опитите за разпит тя казва едно и също – ,,Искам да умра!... Оставате ме да умра!". Тя е изпълнила дълга си.

Жителите на Скопие описват сръбските власти по следния начин – ,,по-жестоки от башибозуци". Кажете сега може ли човек да обвини Мара Бунева за действията ѝ? Ще кажете ,,ами протести, петиции и пр.". Не, не и в Македония, не и по това време. Всякакви опити са направени – петиции до ОН, протести (като този на младежите от ММТРО) и всичко без успех. Срещу себе си българите в Македония намират убийства, агресия, лишаване от основни права като гаранция за живота им. Какво очаквате да направят? Да чакат чудо? Е, чудото идва и неговото име е Мара Бунева. ,,Войната е справедлива, когато е необходима и оръжието е свещено, когато е единствената надежда" е казал Тит Ливий. За българите в Македония това е единственият изход, опълчение срещу тиранията, срещу един нечовешки режим, срещу едно чудовище, наречено Югославия, което по-късно ще се посочи едва ли не като пример за успешен социализъм и пример за положително държавно развитие.

Тази жена – Мара Бунева, се отказва от всичко – сбогува се със съпруга си, който дълго скърби за нея, прощава се и със семейството си, защото знае какво ги чака, когато сърбите дойдат за отмъщение, отказва се от спокоен живот в София, защото в нея кипи едно чувство, чувство за справедливост, едно болезнено чувство за съдбата на нейните братя и сестри. Атентатът срещу Прелич не е престъпление, а е отчаян вик, но и вик на смелост и дързост към целия цивилизован свят, който цели да покаже на този свят какво става в Македония, на какво са подложени българите там. Тази жена успява да намери сили да се откаже от всичко в името на един по-висш идеал... колко от нас могат да го направят днес? Аз лично не съм сигурен дали бих могъл.

Затова поклон пред Мара Бунева. Както казва архимандрит Борис, отслужил панихидата на Мара Бунева в църквата ,,Св. Спас" – ,,Няма по-велика любов от тая да положиш живота си за своите близки. Това е една велика смърт, която е продиктувана от друга по-велика любов – да обичаш своето отечество."

Не мога да не споделя и думите на Свобода Думева от Женския съюз – ,,Мътните от кръв и сълзи води на Вардар пак в своя тих роман ще разказват на вековете новата легенда – истина за новия недостигнат и непостижим подвиг на Мара Бунева, чието свръхчовешко самопожертвуване е нашата най-голяма гордост, още един залог за успеха на македонската борба. ,, Какво повече да каже човек?

Коя е все пак Мара Бунева? За мен тя е една героиня, една неповторима жена, достойна за почитание наравно с всички други наши герои и героини, напук на цялото отрицание на личността ѝ.

https://bulgarianhistory.org/mara-buneva/

[Hatshepsut]

Спомен за легендарната Мара Бунева и нейната саможертва

Мара Бунева е родена през 1901 г. в македонския град Тетово. Между 1915 и 1917 г. учи в скопската стопанска гимназия. В края на Първата световна война заминава за България. Завършва висше образование в Софийския университет, след което се жени за българския офицер Иван Хранков.

Брат й Борис Бунев я привлича в редовете на ВМРО и тя започва да изпълнява поръчки на революционната организация. На няколко пъти минава границата с конспиративни задачи.

През 1926 г. младата жена се завръща в Тетово при семейството си, след като се развежда със съпруга си. През 1927 г. се установява в Скопие, в къщата на роднините си Хаджиристич. Завършва курс по шев и кройки и отваря собствено шивашко ателие. Сближава се със семейство на Велимир Прелич, което живее в съседната къща и чрез него влиза във висшето сръбско общество в града.

На 13 януари 1928 г. Мара Бунева разстрелва в центъра на Скопие на стария Камен мост на река Вардар Велимир Прелич, след което се прострелва в гърдите.

Прелич е юридически съветник на Скопска Бановина и като такъв е отговорен за Скопския студентски процес срещу дейците на Македонската младежка тайна революционна организация.

Запитана от сръбския офицер, пристигнал пръв на мястото на атентата, защо е убила Прелич, Мара Бунева отговаря: ,,Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си."

Мара Бунева умира на следващия ден, 14 януари, от раните си. Погребана е в безименен гроб. Панихиди в нейна памет са извършени от македоно-българската емиграция в България, САЩ и Канада. Атентатът привлича вниманието на европейската общественост към съдбата на българите под сръбска и гръцка власт.



Атентатът е оценяван различно в европейската преса.

Френският вестник ,,Йовър" нарича Мара Бунева ,,македонската Шарлот Корде" (отнела живота на Маратпо време на Великата Френска буржоазна революция).

Вестник ,,Франс" пише: ,,Истината, която Франция трябва да знае е, че тези терористични действия всъщност са дело не на вулгарни разбойници, а на един въстанал народ!"

Австрийският вестник ,,Тагеспост" пише: ,,Лозунгът на организацията е: Свобода или смърт! Нейните привърженици не се предават живи на неприятеля. Те знаят само едно: борба срещу чуждото насилническо господство..."

След освобождението от Българската армия на Вардарска Македония през пролетта на 1941 г., на мястото на самоубийството на Мара Бунева е поставена паметна плоча.

След изтеглянето на българските войски и администрация от Скопие, в края на месец септември 1944 г., паметната плоча е разрушена по заповед на Лазар Колишевски, секретар на Македонската комунистическа партия (същият, изготвил черния списък с хиляди имена на българи, избити по време на Кървавата коледа).



От 13 януари 2002 г. активисти на ВМРО-БНД и местни българи от Република Македония поставят паметна плоча на мястото на атентата и провеждат панихида в църквата "Свети Димитър". Плочата ежегодно бива чупена и поругавана от вандали, и поставяна наново.

През 2007 г. се стига дори до побой над участниците в мероприятието.

През 2008 г., в навечерието на честванията на Мара Бунева Скопие осъмва с надпис "Смърт за българите и предателите на 13 януари", изписан на сграда, близо българския Културно-информационен център в града.

http://www.desant.net/show-news/37672

[Hatshepsut]

Песен за Мара Бунева

Вардарот съхнел, Скопие плакал
от тиранинот, сърбин Прелича.
Разплакал майки, разплакал деца,
ча са скопяни, ча са българи.

Се налютила Мара Бунева,
Мара Бунева баш бугарка.
Насред Скопие, край Вардарот,
насред улица го пречекала.

Право стреляла - точно случила
баш тиранинот, сърбин Прелича.
И се убила Мара Бунева,
зарад скопяни, зарад българско.

[Hatshepsut]

Подвигът на Мара Бунева

[Hatshepsut]

Председателят на Серския окръжен комитет на ВМОРО Лазар Томов за Мара Бунева:

"Подвигът на Мара Бунева е велик по замисъл, геройски по изпълнение и саможертва и чутовен по своя ефект между поробените и далеч в чужбина. Мара Бунева – младата тетовчанка, бе израстнала в полите на грандиозния Шар, при шумния Вардар. Тя бе закърмена с млекото на майка българка, която от люлката ѝ разправяла за великото дело на Кирила Пейчиновича, за подвизите на стари и млади за запазването на българското име и чест и на българската реч от похитителя. Когато Мара Бунева порастна, виде, че Родината ѝ Македония, макар и под турско иго, с големи усилия бе напреднала в духовно отношение. В цела Македония немаше селище, малко или големо, без училище и черква. Тя виждаше, че на всекъде из страдалната ѝ Родина се носеше бунтовната песен на българина.
Дойде време, когато българското племе реши с върховни усилия да сломи тежкото робство. Сърби и гърци в съюз обаче не позволиха на тоя българин да се радва на своите усилия за свобода. Македония по Букурещкия мир бе заграбена, поделена между новите поробители – сърби и гърци.
Настанаха страшни времена. Сърбите още в първо време изпъдиха всичко будно – учители, свещеници и пр.
Така Мара Бунева бе принудена, поради тежките политически условия, да напустне роден кът, бащино огнище, да се раздели със свои близки и познати и да дойде тук в България. Като бежанка тя не престана да се интересува от съдбата на брата роб. Нейното сърдце бе съкрушено от страшните злодейства, вършени от сръбската власт над българското население. Една прекрасна сутрин, тя реши да се върне при своите близки в Тетово и Скопие, за да споделя с тех тежката съдба на роб и тежнения за свобода.
В Скопие Мара Бунева виде, че вече не се позволява българска реч, – немаше български училища и черкви. Всеки, който си позволи да говори на български, се смета за престъпник и се хвърля в затвор. Тя виде затворите пълни със студенти, стари и млади, граждани и селяни. Това всичко подействува съкрушително върху нейното отзивчиво сърдце. В душата ѝ силно заговори чувството на любов за Родината и чувството за мъст срещу похитителя на свободата.
Един прекрасен ден, на 13 януарий 1928 г., Мара Бунева с револвер в ръка напада Прелича край Вардара, убива го и при самозастрелването си, казва: ,,Аз обичам, обичам своето Отечество".
Прелича бе един от потисниците на народа ни.
С убийството на Прелича тя високо заяви, че протестира от името на своя народ против страшното и непоносимо сръбско иго.
Горда по дух, Мара Бунева има сила да надвие живота и смъртта. Споменът за делото ѝ ще се носи от уста на уста между младите и ще им служи за импулс и назидание, как се умира за род и родина.
Мара Бунева отдавна не е между живите, но духът ѝ победи живота, победи и смъртта.
Вечна памет на големата македонска героиня!"

https://www.strumski.com/biblioteka/?id=2824

[Hatshepsut]

Откриват паметник на Мара Бунева в Благоевград

Преди броени дни в красивия български град Благоевград бе монтиран паметникът на българската революционерка Мара Бунева, напуснала този свят само на 26 години. Ето за какво става дума:
 

В Централната градската градина бе монтиран бюстът на известната македонска българка Мара Бунева (1902-1928), жертвала живота си за българщината. Да припомним накратко коя е тя и какви са нейните подвизи и заслуги към родината.

Ранните години

Родена е през 1902 г. в град Тетово, който тогава се намирал в пределите на Османската империя, в семейството на известния български революционер и будител Никола (Нико) Бунев. Завърша скопската стопанска гимназия и след края на Първата световна война се записва да следва в Софийския университет. След завършването си се омъжва за българския офицера Иван Хранков. Бракът им, за добро или лошо, не продължава дълго. По-късно се установява в Скопие, където завършва курс по шиене и отваря собствено шивашко ателие. Не след дълго брат ѝ Борис Бунев (спасил Петрич от гръцка окупация през 1925 г.) я привлича в редовете на ВМРО и тя започва да изпълнява поръчки на революционната организация.

Борбата за свобода

Мара Бунева се прочува с атентата си срещу сръбския юрист Велимир Прелич, когото прострелва на 13-ти януари 1928 г. на Каменния мост в Скопие, а след това посяга и на себе си. След като на мястото на произшествието пристига сръбски офицер и я разпитва, защото го е направила, тя му отговоря: ,,Заради мъченията, които той (Велимир Прелич) извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.". Накратко – Прелич бил разпоредил въпросните студенти с българско самосъзнание от Македонската младежка тайна революционна организация (ММТРО) да бъдат жестоко измъчвани и буквално да бъдат заровени живи. Мара Бунева загива на следващия ден от раните си, а след три дни умира и Прелич.

Осквернените плочи

Паметната плоча на Мара Бунева върху скопския мост, преди да бъде брутално счупена

Още след освобождението на Вардарска Македония през пролетта на 1941-а на мястото на самоубийството на Мара Бунева е поставена плоча в нейна памет, но след края на войната тя е счупена по заповед на Лазар Колишевски, секретар на Македонската комунистическа партия. След разпадането на Югославия на няколко пъти са правени опити паметната плоча да бъде възстановена от страна както на българите от България, така и от страна на граждани на Република Северна Македония, успели да запазят българското си самосъзнание през десетилетията. Но, за жалост, всеки път плочата е унищожавана от промакедонски активисти.

Паметта ѝ е увековечена в България

Новият бюст в Благоевград

Така се стига до идеята паметникът да бъде монтиран не в Македония, а в България.

Нейни инициатори са внучката на Борис Бунев Мара-Ана, мото братството "Хайдути" и членове на ВМРО. Скулптурата е дело на Александър Хайтов, а каменоделската част – на столичния общински съветник Димитър Антов. Официалното откриване на монумента ще се състои на 2-ри август (Илинден) от 17:30 часа в Централната градска градина на Благоевград. Тържеството е включено и в общинската програма за отбелязване на Илинденско-Преображенско въстание и с него ще бъде открита празничната програма.

https://special.bg/otkrivat-pametnik-na-mara-buneva-v-blagoevgrad/

[Hatshepsut]

95 г. престъпно мълчание в Скопие за подвига на Мара Бунева

На 13 януари 1928 година в центъра на Скопие 26-годишната българка от Тетово с няколко куршума убива шефът на сръбската полиция Велимир Прелич. По време на сръбската окупация след 1918г. Прелич лично изтезава с азиатски и средновековни методи борците за свободна и независима Македония, предаде репортер на БГНЕС.

И днес, 95 години след убийството на сръбския палач, властите в Скопие са наложили пълна забрана за споменаването на подвига на Бунева, но и за причините на този акт. Мълчанието не се различава с нищо от това по време на сръбската окупация от 1918 до 1941 г., нито пък с периода на югославския диктатор Йосип Броз Тито.

Мара Бунева е родена в град Тетово през 1902 г. Тя произлиза от известен български род от града. Брат й Борис Бунев я привлича в редовете на ВМРО в началото на 20-те години на миналия век. След като стреля срещу Прелич Мара Бунева се прострелва в гърдите. Пред сръбския офицер, който я настига и я пита, защо е убила Прелич, 26-годишната българка отговаря: Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.

Атентатът е извършен само месец след Скопският студентски процес, който се провежда на 5 декември 1927 година. Тогава са осъдени 20 членовете на Македонската младежка тайна революционна организация /ММТРО/: Димитър Гюзелов, Борис Андреев, Петър Хаджипанзов, Георги Хаджиманов, Щерьо Боздов, Димитър Чкатров, Харалампи Фукаров, Кирил Кузманов, Кирил Вангелов, Кирил Караджов, Емануил Чучков, Тодор Гичев, Благой Монев, Тодор Христов, Страхил Иванов, Христо Хаджикимов, Борис Светиев, Йордан Сапунджиев, Димитър Нацев и Иван Шопов.

По време на процеса, но и след произнасянето на присъдите те са измъчвани лично от Прелич. Главите им са поставяни в менгеме, счупвани са им ръцете и краката. Всички, които са живи след 1945 г. отново са преследвани, измъчвани и избити от режима на Тито.

Европейската преса обширно информира за атентата, както и за причините - жестоката съдба на българите под сръбска и гръцка окупация. "Франция трябва да знае, че тези терористични действия всъщност са дело не на вулгарни разбойници, а на един въстанал народ", пише авторитетното парижко издание "Франс".

Мара Бунева умира на следващия ден, 14 януари, от раните си. Погребението ѝ е извършено без свещеник и опело в безименен гроб. Прелич умира два дни по-късно. Роднините на Бунева са пребивани до смърт.

През 1941 г. на мястото където Мара Бунева се самоубива е поставена паметна плоча, но тя е унищожена през септември 1944г. по лична заповед на просръбския комунист Лазар Колишевски, който използва методите на Прелич за преследване на всички противници на югославския режим. Чак през 2002г. е поставена нова плоча от местните българи, но тя многократно е чупена и отново възстановявана.

И до днес нито един македонски официален представител не е сложил поне едно цвете пред паметната плоча на Мара Бунева.

32г. след обявяването на независимостта на РСМ властите в Скопие се прекланят пред палачите си и продължават да преследват всякакъв спомен за славното си минало. /БГНЕС

https://bgnes.bg/news/95-g-prest-pno-m-lchanie-v-skopie-za-podviga-na-mara-buneva/

[Hatshepsut]

Подвигът на Мара Бунева

[Hatshepsut]

В Скопие отбелязаха годишнина от смъртта на Мара Бунева

Над 600 родолюбиви българи почетоха паметта на Мара Бунева. В църквата ,,Свети Димитър" в Скопие беше отслужена панихида, съобщи БГНЕС.

На събитието присъстват множество българи от Западните покрайнини, както и членове на организации на ВМРО от София и страната. След панихидата те се включиха в шествие към паметната плоча на Мара Бунева по поречието на река Вардар.

На 13 януари 1928 година в центъра на Скопие 26-годишната българка от Тетово с няколко куршума убива шефът на сръбската полиция Велимир Прелич. По време на сръбската окупация след 1918г. Прелич лично изтезава с азиатски и средновековни методи борците за свободна и независима Македония.

Мара Бунева е родена в град Тетово през 1902 г. Тя произлиза от известен български род от града. Брат й Борис Бунев я привлича в редовете на ВМРО в началото на 20-те години на миналия век. След като стреля срещу Прелич Мара Бунева се прострелва в гърдите. Пред сръбския офицер, който я настига и я пита, защо е убила Прелич, 26-годишната българка отговаря: Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си.

Атентатът е извършен само месец след Скопският студентски процес, който се провежда на 5 декември 1927 година. Тогава са осъдени 20 членовете на Македонската младежка тайна революционна организация /ММТРО/: Димитър Гюзелов, Борис Андреев, Петър Хаджипанзов, Георги Хаджиманов, Щерьо Боздов, Димитър Чкатров, Харалампи Фукаров, Кирил Кузманов, Кирил Вангелов, Кирил Караджов, Емануил Чучков, Тодор Гичев, Благой Монев, Тодор Христов, Страхил Иванов, Христо Хаджикимов, Борис Светиев, Йордан Сапунджиев, Димитър Нацев и Иван Шопов.

По време на процеса, но и след произнасянето на присъдите те са измъчвани лично от Прелич. Главите им са поставяни в менгеме, счупвани са им ръцете и краката. Всички, които са живи след 1945 г., отново са преследвани, измъчвани и избити от режима на Тито.

Европейската преса обширно информира за атентата, както и за причините - жестоката съдба на българите под сръбска и гръцка окупация. "Франция трябва да знае, че тези терористични действия всъщност са дело не на вулгарни разбойници, а на един въстанал народ", пише авторитетното парижко издание "Франс".

Мара Бунева умира на следващия ден, 14 януари, от раните си. Погребението ѝ е извършено без свещеник и опело в безименен гроб. Прелич умира два дни по-късно. Роднините на Бунева са пребивани до смърт.

През 1941 г. на мястото, където Мара Бунева се самоубива, е поставена паметна плоча, но тя е унищожена през септември 1944 г. по лична заповед на просръбския комунист Лазар Колишевски, който използва методите на Прелич за преследване на всички противници на югославския режим. Чак през 2002г. е поставена нова плоча от местните българи, но тя многократно е чупена и отново възстановявана.

И до днес нито един македонски официален представител не е сложил поне едно цвете пред паметната плоча на Мара Бунева.

https://faktor.bg/bg/articles/novini-svyat-v-skopie-otbelyazaha-godishnina-ot-smartta-na-mara-buneva

[Hatshepsut]

Филм за отмъстителката Мара Бунева, дала живота си за македонската кауза с премиера този петък


Кадър от филма "Отмъстителката"

Документален филм за драматичната съдба на Мара Бунева ще има премиера на 12 януари, петък от 19 часа в кино "Одеон", съобщиха от екипа на продукцията.

"Отмъстителката" е по сценарий на Тони Николов, режисьор е Ралица Димитрова, оператор е Пламен Герасимов. Композитор е Тео Попов, а художник е Надежда Илиева.

Скопие, 13 януари 1928 г. Една млада жена застрелва сръбския прокурор Прелич на стария Каменен мост над Вардар и сетне прострелва себе си. Коя е Мара Бунева от Тетово, омъжена щастливо в София, която напуска любимия си съпруг в името на македонската кауза? Как една жена жертва себе си заради измъчваните студенти в скопския младежки процес? Терористка ли е тя или национална героиня? Защо паметта за ,,Мара тетовчанка" продължава да разделя България и Северна Македония, а паметната ѝ плоча бива периодично унищожавана? Филмът ,,Отмъстителката" (сценарист Тони Николов, режисьор Ралица Димитрова, оператор Пламен Герасимов) търси отговори за героинята, наричана ,,македонската Шарлота Корде", чиято участ продължава да тъне в забрава.

Всичко започва от един текст на Тони Николов, който вижда зад фасадите на различни софийски сгради силуетите и лицата на хората, които някога са ги обитавали. Така една къща на ул. ,,Васил Априлов" е повод да се опита да напомни за Мара Бунева – жена, оставила толкова ярка диря, но въпреки това недооценявана или даже забравена.

Тази уж позната и прекалено експлоатирана, но всъщност винаги повърхностно и едностранчиво разглеждана женска съдба подсказва и възможност за размисъл над психологически и исторически препратки към слабо разработената тема за жените атентаторки. Днес, за съжаление, има много такива трагични случаи навсякъде по света, които се отличават с някои общи подходи и схеми на действие. Но зад всички тях стоят почти невидими, скръбни, мълчаливи, неизказани женски трагедии, които чакат своя проникновен разказвач.

"Филмът ,,Отмъстителката" не се опитва да разреши такъв глобален проблем. По-скоро чрез историята на Мара Бунева изследва заровените терзания, болки, противоречия. Той не е злободневен отговор на вчерашни и днешни политически пристрастия, а психологически обоснован поглед към миналото, което плавно е преминало в настояще," разказват от продукцията.

Интересно е, че обикновено по повод различни годишнини от атентата на Мара Бунева в пресата се цитират едни и същи фрази. Това не е случайно – документите и материалите са много малко и трудно откриваеми. Откъсите от дневника на журналиста Стефан Танев и записките на Борис Бунев, написани в затвора през 1936 г., които преразказват писмата на сестра му до него дават ключ към по-внимателно вглеждане в психологията на героинята. Те ни позволяват да чуем автентичния глас на младата жена, да вникнем в терзанията ѝ.

Авторите на филма са се постарали да се дистанцират от ,,модерните" днес националистически тези и внушения, а са се съсредоточили върху личната история, като са се опитали да покажат скритите тревоги зад сухите и бегли биографични данни.

"Затова и по-голямата част от разказа е визуализирана чрез постановъчни похвати с помощта на по-малко познати актьори или непрофесионалисти. Авторите са заложили не толкова на буквална игрална възстановка, а са потърсили по-абстрактен визуален ключ. Актьорските сцени са заснети в реална среда, като в интериорите са оставени минимално количество предмети, характерни за времето. Светлината играе голяма роля за постигане на почти силуетно изображение без излишно детайлизиране. Епизодите са решени в приглушена, почти черно-бяла тоналност, която засилва усещането за вътрешния драматизъм и напрежение. Визуализацията е решена с полустатични актьорски мизансцени, които ситуират персонажа в средата, като избягват конкретизация и битовизъм, а се опитват да достигнат обобщената стилистика на живописните платна от същата епоха. Авторите на филма са се опитали да се превъплътят в ролята на телевизионен екип, действал в онази епоха и заснел изповедите на героите директно, в стила на преобладаващото за времето изображение," пише в експозето им.

Този подход позволява да се надгради конкретната история на Мара Бунева и да се очертаят общите настроения на епохата. Така и по-органично се правят преходи към интервютата със специалисти – историци, психолози, журналисти, които намират мястото на драмата на героинята в съответната епоха, психологическата обосновка на действията ѝ, паралелите с други жени-атентаторки, трагичната post-mortem история, която е не по-малко драматична от кратката, но ярка биография на Мара Бунева.

"Учудващо е колко много хора никога не са чували за Мара Бунева - отмъстителката. Затова е толкова трудно да се балансира между популярната, копирана в различни статии и източници информация и пълното неглижиране на съдбата ѝ на други места. Трудно е да се спази баланса между известното и неизвестното за героинята, но и за епохата, за историческата обстановка. Филмът се стреми да поддържа интереса както у тези, които са запалени по македонската история, така и у лаиците. Като през цялото време зрителят е подканен да съпостави проблемите на епохата и историческите катаклизми с драмата и психологията на тази млада жена, поела по пътя на отмъщението.
Авторите изследват фактите с максимална задълбоченост и от всички гледни точки. Стремежът е да се дистанцират от емоционалните нагласи в част от обществото в търсене на максимално обективен и балансиран поглед. Не злободневните настроения и историческите пристрастия са важни, а възможността зрителите да се докоснат емоционално до драматичната съдба и героичната саможертва на тази интересна жена, за която знаем толкова малко," разказва режисьорката на филма Ралица Димитрова.

Във филма участват Елена Иванова, Боян Петров, Никола Стоянов, Ангелина Славова, Мариела Топалова, Сирма Кънчева, Радослав Радев, д-р Петко Кабакчиев и Едуард Хаджолян.


Отмъстителката - трейлър

https://offnews.bg/kultura/film-za-otmastitelkata-mara-buneva-dala-zhivota-si-za-makedonskata-ka-815793.html