Археологически находки въ Пернишка область

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2010г.

"Осакатеното" Режанско съкровище пристигна в НИМ



В Националния исторически музей бе транспортирана една от малкото запазени части от т.нар. Режанско съкровище. Тя бе пренесена със засилени мерки за сигурност от страна на МВР от Регионалния исторически музей в Перник.

От съкровището са запазени само части. Основната е била изровена през есента на 1961 г. при оране с трактор в блок на ТКЗС.

Уникалните артефакти са били укрити в земята в голям глинен съд. Той е съдържал около 6 000 златни и сребърни монети с общо тегло над 82 кг., отсечени по време на македонските царе Филип ІІ, Александър ІІІ и пеонските владетели Ликей и Патрай.

За съжаление монетите са били разделени между откривателите им, техни роднини и познати. Стотици са попаднали в частни колекции и аукционни разпродажби в Западна Европа и САЩ, посочиха от НИМ.

Поради липсата на бърза намеса на музейни специалисти, голяма част от монетите е била претопена в ,,Златарска промишленост" в София за скрап.
През 1969 г. на два аукционни търга в Лондон и Ню Йорк са били продадени и два големи дяла от съкровището.

Няколкото запазени части от находката от Режанци се съхраняват в Пернишкия музей, НИМ, НАИМ при БАН, както и музеите във Враца и Кюстендил.
Според експерти именно голямата стойност на монетите е провокирала кражби и опити за такива през годините.

За нумизматиката това съкровище е важно като стойност и информация, както прочутото Панагюрско златно съкровище за тракийската археология, посочи д-р Иван Христов, заместник-директор на НИМ.

Той отбеляза, че за историците не е толкова важно дали са открити 40 или 80 кг. златни или сребърни монети. По-важното е, че като брой и като информация за историята едва ли има друга такава монетна находка от времето на Александър Македонски на Балканите и изобщо на Средиземноморието, добави Христов.

По думите му находката е изключително важна за историята на траките по време на управлението на наследниците на Александър ІІІ Велики и пеоните - познато само на специалистите древно балканско племе, населявало земите на север от македоните, на запад от траките и на изток от илирите.

Неговите изконни територии са били по средното течение на р. Аксий.

Монетите са една пропаганда за времето си на непрекъснатите войни, които македоните са водили с пеоните, обясни експертът. Той добави, че подобни находки все по-често стават обект на посегателства.

За съжаление, като че ли само Националният исторически музей е останал един сигурен буфер, сигурна крепост за съхранение на културно-историческото наследство на България, каза още зам.-директорът на НИМ.

В тази връзка Христов изтъкна, че голяма част от Режанското съкровище е била в обсега на имянари, които са се опитали да я изнесат зад граница, където би се котирала много добре на черния пазар.

При представянвето на съкровището взе участие и главният секретар на МВР Калин Георгиев, който изтъкна ролята на ведомството при транспортиране на съкровището.

По думите му МВР се явява донор и меценат на българската култура. Връщаме разни неща, които лоши хора са се опитвали да изнесат от България, заяви Георгиев.

В тази връзка той припомни предотвратяването от МВР на изнасянето на Рибния Буквар, задържането на колекция от антични монети през април 2009г., предназначени за износ САЩ  и намирането през май отново през 2009г. на антична фигура на жена.

МВР и културата вървят ръка за ръка и повече никога не искам да чувам, че културата няма общо с МВР, категоричен бе Калин Георгиев.

http://news.ibox.bg/news/id_1909853156

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2012г.

Строежът на магистрала "Струма" разкрил уникални антики

Некрополът край радомирското село Дрен е съпоставим с тези при Халщат* и Вергина*, заяви Филип Михайлов, ръководител на археологическия обект по трасето на строящата се магистрала "Струма".
 Министрите Лиляна Павлова, Вежди Рашидов и Ивайло Московски посетиха днес разкопките, предаде БТА.

 Разкрихме изненадващо първа фаза на ранножелязната епоха (ранножелязната епоха е приблизително от 1200 до 500 г.пр.Хр.), находките датират от IX-VIII век преди Христа, разказа им Михайлов. Според него обектът е изключително необичаен и до момента не е проучван такъв.
 По никакъв начин не подозирахме за съществуването му, защото камъните в южната част запечатват гробните съоръжения, разказа още на висшите управници археологът. Досега са разкрити около 350 м от некропола, като в североизточна и югозападна посока той излиза извън трасето на магистрала "Струма".

 Гробовете са в редици. Открити са много мъниста от кехлибар, синьо мънисто, включително и т.нар. Очи на аллаха. Има уникална за региона колекция от ранножелезни урни, също единствена за Пернишка област колекция от 20 съда от първа фаза на ранно-желязната епоха.
 Намерени са и много воински оръжия.

 Филип Михайлов е доволен, че след споразумение с Агенция "Пътна инфраструктура" на 600-ния метър е било изместено съоръжение от магистрала "Струма", което е щяло да засегне силно некропола.

 Павлова и Рашидов увериха, че всички находки ще бъдат запазени и експонирани в музей.
 На магистралата ще бъде направена отбивка, на която ще бъде показано, че именно на това място по време на строителството й са открити находки от 4 век.
 Министърът на културата коментира, че строителството на магистрали помага на археологията и едното не е за сметка на другото. Той увери, че никой от настоящето правителство няма да застане срещу археологията. Славата и историята трябва да бъдат съхранени, това е бъдещето на България, призова Рашидов.

 Той побърза да запита археолозите и по друга актуална тема, свързана с разкопки: ,,Вампири няма, нали, че много на вампири го ударихме".
 Те го успокоиха, че няма опасност такива да бъдат намерени по това трасе, пише Нюз.бг.

 Днес следобед до 550-тия метър археологическият обект ще бъде освободен и приет от комисия, утре строителите на "Струма" могат да започнат работа.
 До 17 юли ще бъдат предадени и последните 100 м, с чието проучване археолозите са изостанали заради дъждовно време.

Работата между институциите беше определена с думите "и вълкът сит, и агнето цяло", като времето ще стигне за цялостното проучване на оставащите 100 метра от некропола, предаде Дарик радио.


*Смята се, че в некропола край Вергина, който се намира до Солун, е бил погребан Филип Македонски.
Некрополът в Халщат, Австрия, съдържа голямо количество праисторически артефакти.

http://dnes.dir.bg/news/razkopki-arheolozi-magistrala-struma-11477247

[Hatshepsut]

Тракийският некропол под магистрала Струма

Златно тракийско съкровище бе открито при строителните изкопи на автомагистрала ,,Струма" през 2012 г.. То е извадено от единствен по рода си тракийски некропол близо до радомирското село Дрен. Състои се от златни нагръдници, златни обеци, фиби, изделия от сребро и кехлибар и др. Учените попаднали на находката още през пролетта на 2012 г., но тя била пазена в тайна няколко месеца заради опасения от иманярски набези. Уникалният некропол е от периода между VІІІ и ІV век преди Христа новата ера и е разположен между селата Дрен и Делян. Археолозите споделят, че са измъкнали уникалните накити буквално под носа на бетоновозите, готови всеки момент да затрупат некропола. Изследователите имат подозрения, че са открили гробницата на Филип Македонски.
Уникалният плосък некропол е от VIII-IV век преди Христа между днешните села Дрен и Делян. Каменните струпвания са с обща дължина над 300 метра и площ 5825 кв. метра, като подобен аналог няма в световен мащаб, не крие гордостта от находката ръководителят на разкопките Филип Михайлов. Гробището е било за местната аристокрация, която единствена имала право да носи злато.
Тракийският некропол под магистрала Струма е най-голезмият от І хил.пр.Хр. в Централнобалканската зона. Площта му е около 100 дка. Състои се от огромни верижни комплекси от каменни надгробияи е необичайно богат за бедния край, в който се намира. Гробните дарове са предимно оръжия и накити, което говори за високия социален статус на погребаните. Гробището е използвано в продължение на шест века и в него е погребвана аристокрацията от района.

Некрополът е проучван през 2011 и 2012 г. чрез спасителни археологически разкопки при строителството на ЛОТ1 на магистрала ,,Струма", тъй като трасето го пресича почти диаметрално. Обектът има изключително висока научна стойност, както заради уникалността на гробните съоръжения, така и заради продължително му използване и възможността да се проследи развитието на културата в цялост. Откриването му вече предизвика широк обществен интерес у нас и в чужбина и това беше отразено в българските и балканските медии. Допроучването на обекта и неговото адекватно представяне могат да станат основа за устойчивото развитие на Дупнишко – Радомирския район чрез използването на модерната инфраструктура и запазена природа.
Находките се съхраняват в Регионалния исторически музей в Перник, предстои тяхната реставрация и експониране.

https://perniknews.com/news/read/trakiiski-nekropol-pod-magistrala-struma

[Hatshepsut]

Некропол на 3 хилядолетия лежи под "Струма"

Под магистрала "Струма" м между селата Дрен и Делян в Радомирското поле остана скрито едно истинско археологическо чудо. По време на изграждането на аутобана бе открит невиждан и неописван досега некропол.

Древни погребения има навред по българските земи. Откривано е и злато, и всякакви съкровища. Но толкова мащабно и така подредено гробище, най-вероятно за знатни особи, съществувало поне 6 века през първото хилядолетие преди Христа, се открива за първи път. Начинът, по който са почитани погребаните, поражда догадки, че за древните хора те са били герои, равни на боговете.

Спасителните археологически разкопки на некропола бяха направени само за 4 месеца през 2011 и 2012 г. под ръководството на археолозите от Регионалния исторически музей в Перник Анета Бакъмска и Филип Михайлов. Работеше се трескаво, защото трябваше да се изследва и документира площ от около 70 дка или поне онази част от нея, върху която щеше да легне магистралата. Обектът стана публично известен още преди да започнат същинските проучвания с реплики на управляващите, че министър ще държи чадър над главите на археолозите, а пълната с антики земя ще бъде топлена с калорифери. До там не се стигна, но специалистите разкопаваха некропола със съзнанието, че след тях идват булдозерите и част от старините ще останат под асфалта.

В процеса на работа бяха открити каменни струпвания с дължина около 400 м и площ 6575 кв. м. Натрупаните над гробовете камъни са подредени както в съвременните гробища - в успоредни редици. Най-дългата е 80 м. Преди да бъдат погребани, всички покойници били изгаряни. Това обаче е ставало извън гробните съоръжения. Някои от кремираните, заедно с даровете, са полагани в урни. Другите погребения са направо върху камъните, разказваха археолозите. Преди да посегнат към покоя на мъртвите, учените

спазиха едно неписано за гилдията правило и поляха с вино гробовете

Мащабите на обекта станаха осезаеми едва след снимки от въздуха. Издигнатата във въздуха чрез безпилотен вертолет фотографска техника засне удивителни картини. В тях се разкри красотата на невиждания и неописан досега некропол от желязната епоха. Подредените камъни в надгробията, концентричните каменни кръгове и геометрията на гробовете са поразяващи.

В събраното съкровище от дарове за погребаните има златни украшения и пластини за апликиране, сребърни халки, обеци и медальони, сребърна висулка с гранулация и златна апликация, части от юзда и конска амуниция, бронзова пинцета с позлата, многобройни сребърни, бронзови и стъклени маниста, бронзова спираловидна гривна, железни ножове, копия и халки.

Специалистите отнасят находката към две археологически епохи - ранножелязната и късножелязната. За броените месеци, през които се работеше много интензивно, бяха проучени 55 гроба от първа фаза на ранножелязната епоха и приблизително толкова от периода VI-IV в. пр. Хр. Археолозите нямат обяснение как в район без нито една скала са създадени огромни каменни надгробия с предварително зададен план за продължително използване на терена и съоръженията. Откритите артефакти показват, че некрополът е съществувал поне шест века (Х-IV в. пр.Хр.) и през това време, освен че се е разраствал, са били тачени и всички погребани преди това в този град на мъртвите. Поради тази причина и заради щедрите погребални дарове, учените предполагат, че това е било древно гробище, в което са погребвани знатните хора от региона. Твърде възможно е те да са били героите на своето време, най-близки до боговете.
Обектът

има изключително висока научна стойност

както заради уникалността на гробните съоръжения, така и заради продължително му използване и възможността да се проследи развитието на културата в цялост.

Откриването му предизвика широк обществен интерес у нас и в чужбина, както сред специалистите, така и сред широката публика. Ако обектът бъде допълнително проучен и представен по атрактивен начин, това може да доведе допълнителен туристически поток и да бъде основа за устойчивото развитие на Дупнишко - Радомирския район. Това на този етап няма как да се случи. Но доброто документиране на обекта позволява некрополът да бъде пресъздаден на друго място. Това може да стане в началото на магистралата до триетажния пътен възел при село Драгичево.

При първа възможност археолозите са готови да продължат проучването на некропола, защото те не можаха да установят неговите граници. Проученото показва, че той продължава на югозапад, убеден е Филип Михайлов. Докато са работили по некропола, археолозите откриват гробове в западната край в страни от магистралата, които остават непроучени. Върху тях няма асфалт. Тежките машини, които са ги тъпкали, едва ли са унищожили старините, защото те са оцелели почти 3 хилядолетия преди да се покажат на съвременната цивилизация.

https://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/geroi_ili_bogove_zhiveli_kray_radomir-215969.html

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2012 г.

Календар с овнешка глава шашна Европа

Глиненият часовник в Перник следи лунните и слънчевите години от 19 века

Първи сме броили дните в Европа. Уникален античен календар, изработен върху овнешка глава, показва не само месеците, но и космическите цикли. С дупки върху него са отбелязани лунните, слънчевите и драконичните години. Находката е единствена по рода си и се пази в историческия музей в Перник. Предполага се, че календарът е изработен от някогашните агриани, населяващи земите около река Струма. Според други експерти той може да се окаже и дело на келтите.
Глинената глава на овен е с дължина едва 19 см и ширина 13 см. Върху това малко пространство обаче е събрана цялата информация, нужна за отброяване на времето. Уникатът, който е сред най-старите на континента, е открит в Боснек, когато работници копаели за водопровод в селото.
Това е единствената глава на животно, която е оформена като лунно-слънчев античен календар от парапегматичен тип, каквито са били римските календари, твърди музейният експерт Николай Сивков, който изследва находката. Датирана е от II-IV век сл. Хр. Върху нея са нананесени врязани знаци и множество дупчици, с помощта на които е възможно в миналото да са броили дните в месеци от 28, 30 и 31 дни. Те отговарят на начина на отчитането на времето в старите римски календари от VIII-VII век пр. Хр.

https://www.standartnews.com/lyubopitno-lyubopitno/kalendar_s_ovneshka_glava_shashna_evropa-130945.html


Един от най-старите антични календари в Европа, уникален по рода, се се пази в Регионален исторически музей в Перник. Уникатът е изложен на видно място в музейната експозиция, но малцина от посетителите му биха познали, че глинената глава на овен със скромните размери от 19 см. височина и 13 см дължина в основата, е древен календар.   Находката се появила на мегдана в пернишкото село Боснек през 1962г. Тогава там правели водопровод и на една права лопата под земята се показала овнешката глава. Двамата местни, попаднали на странния предмет, го предали в музея. Сега артефакта се изследва от музейният експерт Николай Сивков. Негови статии за старинния календар са публикувани епизодично у нас в чужбина. Той е правил съобщения за овнешката глава–календар в Естония и Гърция – на траколожки конгрес.
Сивков твърди, че това е единствената глава на животно, която е оформена като лунно-слънчев античен календар от парапегматичен тип, каквито са били римските календари. Датирана е от 2-4 век сл.Хр. Върху нея са нананесени врязани знаци и множество дупчиици, с помощта на които е възможно в миналото да са броили дните в месеци от 28, 30 и 31 дни. Те отговоарат на начина на отчитането на времето в старите римски календари от 8-7 век пр. Хр. ,,Информацията, кодирана върху него, носи календарен, космологичен и космогоничен характер. Фиксирани са синодичен, сидеричен, драконичен месеци, лунна, слънчева и драконична години, а също така периоди от време – сезони, цикли.", твърди Сивков.  Парапегмата е система от определен брой малки кръгли дупки за придвижване на маркиращи щифтове по тях, обяснява музейният експерт и показва малките отвори върху овнешката глава, чрез които могат да се отброят дните в месеца. Той е разчел и други много по-сложни знаци върху артефакта. Смята се, че календарът може да служил на някогашните агриани , населявали земите при изворите на Струма, но някои съзират в него и келтски характер. Самият факт за присъствието на подобна единствена за сега календарна реликва от Боснек говори много за мястото и ролята на Перник като важно култово и културно средище на Балканите от най-древни времена, категоричен е Сивков.

https://www.pernikdnes.com/news/5337

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2014г.

Пернишки археолози се натъкнаха на интересни открития и накити в гроб от 18 век

Гроб на млада жена, положена с много накити, проучват пернишките археолози в местността ,,Свети Спас". Заедно със скелета на жената са открити и кости на бебе, най-вероятно било още в утробата на майката при нейната кончина.

Жените в продължение на една година след сватбата са носели всичките си накити, получени като сватбени дарове и тържественото облекло, каза за находката ръководителят на разкопките археолога Василка Паунова. Това обяснява и многото накити, сред които и мънистена огърлица на над 200 години. Жената е живяла в края на 18-ти или началото на 19-ти век. За възрастта на бебето предстои да се произнесат антрополози от Института по антропология към БАН, с които работят на терен с пернишките археолози.

Младата жена не била от богат род, но се потвърждават традициите, които са описани от етнолозите.

Гробът е посетен и от етнолога Цветана Манова, която обяснила богатата откъм бижута и монети находка. Върху скелета на младата жена са намерени два чифта медни гривни, едната от които е тип ,,рогатка", над 2000 мъниста, множество висулки от средиземноморски миди, медни и сребърни монети, както и красив бронзов пръстен със зелен камък.

Имаме късмет да проучваме местността ,,Свети Спас" под крепостния хълм "Кракра Пернишки" отново след 10 години и тя ни се отблагодари, каза още Василка Паунова.

Открит е и скелет на 18-годишен младеж със сребърна обица на лявото ухо. По думите на Манова момчето или е било болно, или братята и сестрите му преди него са измирали. При такива случаи, за да запазят детето си, майките сваляли едната си обица и я слагали на лявото ухо на невръстния продължител на рода. Женският атрибут се носел до навършване на пълнолетие против беди, заболявания и уроки. Тези деца били кръщавани с имена като Вангелия - на Евангелието или Стоян, за да останат живи. Обицата се тълкува като червения конец на ръката, каквито се носят и днес, с поверието, че пази от уроки и да дава сила, направи паралел Паунова.

При проучването на олтара на някогашната базилика е открита и монета от 6 век от времето на рухването на първата антична църква в местността. В продължение на близо 15 века, една над друга са строени три черкви.

Надеждите на археолозите са свързани и с откриването на оцелели мощи на светец, патрон на църквата.

https://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1293472

[Hatshepsut]

ПРАИСТОРИЯ ОТ ГОРНА СТРУМА В РИМ ПЕРНИК

Най-богатата колекция от нефрит, съкровище от енеолита, специфична керамика, култова пластика, артефакти от потопени селища, от горели селища, хлебни печати, праисторически портрети, форми... над всичко - представяне на първата устойчива културна среда, , придружавана от общодостъпен и общоразбираем графичен език. Подробности от археологическата кухня, споделени от г-жа Анета Бакъмска, уредник археология в РИМ Перник

[Hatshepsut]

КРАКРА - Владетелят на Перник

[Hatshepsut]

КЪСНОАНТИЧНАТА ВИЛА В КВ. БЕЛА ВОДА, ГР. ПЕРНИК

През 1977 г. при новото строителство на жп линия Перник — Радомир в кв. Бела вода на град Перник е разкрита късноантична вила. Разкопките са проведени под ръководството на Венеция Любенова. Резултатите от проучванията показват, че вилата е типичен представител на късноантичните укрепени вили. Тя заема площ от 2,5 дка. Външните й стени са изградени в смесена зидария — редуващи се тухлени и каменни пояси, и имат дебелина 0,95 м. Планът й е квадрат с четири правоъгълни кули в ъглите и една на входа от изток. На запад тя е имала стопански вход, затворен по-късно (вероятно при някое от готските нашествия) с друга пристроена кула. Дълбоко фундираните зидове недвусмислено показват, че вилата е била на два етажа, като отвън е представлявала една малка крепост, разположена на голям завой на реката. Отделните помещения са ситуирани до крепостната стена, като гледат към оформения просторен вътрешен двор с размери около 20 х 20 м. В средата му е разположен характерният за вилите имплувиум — басейн, с размери 3,80 х 3,80 м, а в страни от него е кладенецът, който според проучвателката най-вероятно е използван за стопански нужди. Вилата е разполагала и с малка баня, която се е отоплявала чрез изграден хипокауст. Пространството пред банята и около басейна е било настлано с широки каменни плочи. Резултатите от проучванията показват, че помещенията на първия етаж (в това число и първите етажи на кулите) са били използвани за стопанските нужди на вилата. Те са изпълнявали функцията на складове за зърнени храни, работилници, обори и хамбари, а жилищната част е била разположена на втория етаж. Откритите находки свидетелстват, че вилата е център на голямо земеделско – скотовъдно стопанство. Откритата при разкопките фалера (отличителен знак в римската армия) дава основание на проучвателката да заключи, че собственикът или управителят на вилата е ветеран от римската армия, а керамичният материал дава датировката на изграждането ѝ във втората половина на III – началото на IV в.
Първото опожаряване и оплячкосване на вилата е станало около средата на V в. при хунските нашествия. Тогава са били опожарени и разрушени горните етажи, банята, басейна и кладенеца. Скоро след това животът в имението бил подновен, като във вилата били извършени и редица поправки, а някои от помещенията на първия етаж били превърнати в жилища от новонастанилите се семейства. Изграден е отново и втория етаж. В този период на обитаване обаче се наблюдава коренна икономическа и социална промяна. Той се характеризира с домакинства, притежаващи самостоятелни дребни стопанства, чиято материално – техническа база е по-примитивна от тази на предишните обитатели, а вилата губи своя блясък. Животът в нея е прекратен в началото на VI в. вероятно при първите славянски нашествия на Балканския полуостров. Откритите при разкопките в последния опожарен пласт единични монети на императорите Анастасий I (491–518 г.) и Юстин I (518–527 г.), както и една малка колективна находка, потвърждават тази теза.
Въпреки своята масивност и добра отбранителна система, след няколкото нападения и поправки, вилата e опожарена, разрушена и изоставена. Както в цялата страна и тук през V—VI в. към разрушените стени се пристрояват с камък и кирпичи на кална основа еднопространствени жилищни помещения, често свързани във верижен план. Днес тя се намира под изградената жп линия.

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - ПЕРНИК

[Hatshepsut]

РИМСКИТЕ ГРОБНИЦИ В ОТКРИТИЯ РУДНИК ,,БЕЛА ВОДА"

Когато в публичното пространство се разнесе новината за ценни археологически открития, повечето любители на старините си представят археолози, които бавно и старателно разчистват с четчица и скалпел златни и сребърни предмети. А дали е така?
Археолозите са тези учени, които разкриват оцелелите под земната повърхност и под водата веществените останки от древността. Длъжни са да ги разчетат и документират такива, каквито са, и ,,без маска и без грим" да ги представят пред обществеността. Често условията, в които работят са екстремни и за много кратък период от време и с малко средства трябва да направят проучванията си. От руините събират дори наглед безлични фрагменти от предмети, вглеждат се в цвета на почвата и събират проби, описват, мерят, фотографират, и прочие. Правят го в пек и мраз, защото знаят цената на разрухата и забравата. Правят го, за да бъде събрана достоверна индиректна  информация за отдавна забравени хора, събития и процеси, с която историците да възстановят ,,изгубени страници" и от местната, и от общата ни българска история.
............

По-долу се представя един от късноантичните обекти, който е открит случайно през 1979 г. в границите на открития рудник ,,Бела вода" (старо наименование  ,,Толбухин"). Работело се ударно по разширяването на експлоатационната му площ в местността Дурутово, в землището на с. Богданов дол. И до днес по-старите миньори разпалено разказват за римската гробница, която земекопната техника оголила по време на една от нощните смени. Южната ѝ половина рухнала в дълбокото дъно на рудника. Неколцина любопитни работници проникнали в частично разрушените помещения на гробницата, търсейки ,,съкровище". Един от тях разказва за намерен голям железен кръст и глинени съдове, които ,,някъде впоследствие изчезнали". На следващия ден началниците на мината вземат решение да бъде уведомен за откритието Пернишкия исторически музей. Археолозите пристигат и с пълното съдействие на минни работници и техници започват бързо укрепване на полуразрушената гробница и проучване на вътрешното ѝ пространство. Тя впечатлявала с рядко срещания си архитектурен план, с прецизния и скъп за времето на изграждането ѝ градеж от камъни и тухлена облицовка. Била ориентирана по световните посоки и имала две симетрични квадратни камери, всяка покрита с отделен свод. В южната вече рухнала стена са се намирали входовете към тях. Откритите във вътрешното пространство множество човешки кости подсказвали, че в гробницата през 4 век периодично са били полагани тленните останки на хора с различна възраст, най-вероятно членове на богата фамилия. Археолозите не открили гробни дарове. В ъгъла на източната камера намерили фрагменти от множество грубо изработени на ръка глинени съдове, датиращи от 6 век. Станало ясно, че гробницата е била ограбена и преизползвана още в древността от заселили се в околността славяни.
Шестнадесет века след нейното изграждане, преживявайки катаклизмите на времето, за да съхрани за нас късче история, двукамерната гробница рухнала безславно за по-малко от три денонощия.

Археолозите продължили своите огледи и установили, че в близост до нея – от запад, със земекопната техника са били засегнати и скромно оформени гробове на по-бедно християнско население, живяло в близката околност през 4-5 век.
Багерите достигнали и до още една, но еднокамерна гробница. И тя била ориентирана по световните посоки. Входът към нея се намирал от южната страна и все още бил частично затворен от голям каменен блок.  Тя била с широчина 2,50 м, дължина 2,70 м, а стените ѝ били запазени до 1,60 м височина. Сводът не издържал тежестта на насипа и рухнал още в древността. И във втората гробница били разкрити няколко човешки скелета, положени по християнски обичай в направление запад-изток.
Въпреки надеждите на археолозите поне втората гробница да бъде запазена, това се оказало невъзможно.

Днес от случайно разкритите в рудник ,,Бела вода" късноантични гробници са останали само снимки, кратка археологическа документация и реставрирани глинени съдове. Предполага се, че на това място са били полагани в продължение поне на един век членовете на знатна римска фамилия, играла важна роля в стопанския и политически живот на района. Възможно е те да са обитавали близкоотстоящата римска вила, открита през 1977 г. в землището на кв. ,,Бела вода" при корекцията на ж.п. линията Перник - Батановци. Днес вилата е затрупана, ежедневно върху останките ѝ преминават влакове и никой не предполага за нейното съществуване.

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - ПЕРНИК

[Hatshepsut]

Брой от предаването "Олтарите на България" излъчено по БНТ 2 на 23.05.2021 г. от 19.30 ч.
Броят е посветен на историята на забележителната крепост Перник, както и на селищата и крепостите, които са съществували на хълма преди тя да бъде изградена.
Важно е да знаем, че името на крепостта е засвидетелствано в изворите още в XI в. Това е един от редките примери на селище - крепост - град, които не променят името си повече от 1000 години!


OLTARITE NA BG 23 05 2021_BNT2

[Hatshepsut]

Огърлицата от Гълъбник - най-големият наниз от неолита в Европа


Неолитният мънистен наниз огърлица е с дължина почти 17 м.

От началото на VI хил. пр.Хр. по долината на Горна Струма се развива специфична култура със забележителни естетически характеристики. Разкопките на обекта водят до откриването на безценна колекция от уникати, сред които и най-големият наниз огърлица от неолита в Европа.

Сред неизброимите български съкровища, съхранявани в местните музеи из цялата страна, този път избрахме да ви разкажем за най-големия известен неолитен манистен наниз, част от фонда на РИМ Перник, който от 1975 г. провежда археологически разкопки на праисторически обекти.

Археологическите проучвания на селищната могила Гълъбник, проведени в периода 1979 – 1993 г. разкриват най-голямата в Европа колекция от нефритени находки от неолита (VI хил. пр.Хр.), включително най-дългият известен до сега мънистен наниз, открит през 1983 г. по време на разкопките, проведени от екипа на археолога Михаил Чохаджиев (1948 - 1985), ръководител на първоначалните етапи на проучването.

Огърлицата е открита в опожарена сграда и за съжаление е загубила блясъка и колорита си, а много от мънистата са повредени. Предполага се обаче, че е била затрупана от срутилото се в следствие на пожара жилище, което е помогнало да се съхрани. От запазените фрагменти археолозите успяват да възстановят наниз с впечатляващата дължина от 16,80 м. Мънистата са направени от средиземноморски миди спондилус, животински кости и различни минерали, сред които нефрит с дебелина от 1 до 3 мм и с дупки от 1,2 мм. Технологията за тяхното производство все още е загадка.

Част от огърлицата е нефритен разпределител – единственият известен дотогава от времето на ранния неолит, който е обект на специален научен интерес от откриването и публикуването му в научната литература. Той представлява монолитен къс, оформен като три долепени и издути в средата маниста, през които минават нанизите.

Фотоувеличение на отделните секции на огърлицата с нефритения разпределител.

Неолитното селище

Неолитното селище Могилата се намира в местността Гурица (Гяурица) край река Блато (приток на Струма) при село Гълъбник, открито при изпълнението на мащабна програма за отводняване на Радомирското поле.

Археологическият обект представлява многослойно праисторическо селище, заемало значителна площ от около 70 дка. Заселено през VI хил. пр.Хр., селището е обитавано в продължение на около 400 години, в резултат на което се натрупва културен пласт с дебелина 5 м, който се поделя на 10 хоризонта, първите четири въглеродно датирани около 6000 - 5820 пр.Хр. Обитателите на селището са носители на ранна човешка култура, която обитава главно югоизточния дял на Балканския полуостров. Праисторическото селище Могилата край Гълъбник регистрира тяхното пребиваване и по горното поречие на Струма през един много ранен етап от човешката история – ранният неолит.

Разкопките на обекта са започнати през 1979 г. от Михаил Чохаджиев, а негов помощник е изтъкнатият словашки археолог Юрай Павук. Между 1979 и 1993 г. са проучени 1500 кв. м от селището, а благодарение на обширната му площ изследователите успяват да възстановят много точна представа за архитектурата и устройството на подобен тип неолитни селища.

След преждевременната смърт на Михаил Чохаджиев през 1985 г., разкопките продължават под ръководството на Стефан Чохаджиев (до 1987 г.) и Анета Бакъмска от българска страна и Юрай Павук от Словашката академия на науките. Констатирани са десет запазени строителни хоризонта от ранния неолит. Повърхностният пласт до дълбочина 1,40 м е разрушен от по-късни строителни работи и средновековен некропол.

Най-голяма в Европа колекция от нефритени находки от ранния неолит

Разкопките на селищната могила Гълъбник дават най-голямата в Европа колекция от нефритени находки от ранния неолит, сред които най-голямата нефритена находка на Балканите от неолита – скиптър с 36 см дължина, както и впечатляващ брой нефритени брадвички. Нефритът е използван до V хил. пр.Хр., когато изчезва от Балканите. Не е известно откъде неолитните хора са го добивали. "В познатия на неолитните хора свят геолозите не са открили нефрит, което ни кара да мислим, че тогавашните находища са изчерпани, а хората от Гълъбник са контролирали разпространението на нефрита и може би на това се дължи богатството на селището", казват в публикация изследователите.

Намерени са още голям брой култови масички, съд без аналог с форма на човешка глава, над 120 антропоморфни фигурки, керамика и др.

Материалите от разкопките се съхраняват в колекцията на Регионалния исторически музей в Перник. Част от тях са изложени в постоянната експозиция на музея, включително мънистеният наниз огърлица.

https://www.nationalgeographic.bg/a/ogrlicata-ot-glbnik-nai-golemiyat-naniz-ot-neolita-v-evropa

[Hatshepsut]

Приключиха разкопките по древния некропол в Трънско, който е интересен, защото в България няма друг като него

Приключиха разкопките на археологическия обект при трънското село Врабча. Могилният некропол от ранната желязна епоха, бе открит случайно през 2019 година. Първоначалните предположения за него възникват заради иманярски набези и извадени от там материали, пише вестник "Съперник".

Проучвателните дейности се извършват с финансовата подкрепа на Министерство на културата. Макар че, през 2021 година не бяха отпуснати средства от там, разкопките продължиха със собствени средства на Регионалния исторически музей в Перник. Тази година отново беше спечелен проект и към момента дейностите на могилния некропол са напълно приключени. "За пет години успяхме напълно да проучим един изключително интересен некропол, който представя една непозната част от културата от 8 – 6 век преди Христа. Това е повод за гордост, тъй като много малко са археологическите обекти, които са проучени от А до Я. Обектът е интересен, защото няма в България друг, подобен на него. Той дава информация за непроучени досега компоненти от българската култура"- коментира ръководителят на разкопките археологът Филип Михайлов.

Това е малък, локален некропол на една малка общност, живяла там през ранножелязната епоха. Мястото е било важно за тези хора, които го ползват повече от век. Използвани са били многократно едни и същи погребални съоръжения при погребване на кости.

https://zapadno.com/