Археологически находки въ область Силистра

[Hatshepsut]

Римската гробница в Силистра

В Силистра се намира един от най-интересните паметници от епохата на късната античност в нашите земи — римска гробница със стенописи от IV в. от н. е.
Гробницата е била открита през 1942 г. случайно при риголване на лозе. По форма и начин на градеж тя по нищо не се отличава от обикновените римски сводести гробници, изградени с камъни и тухли, здраво споени с хоросан. Размерите й са 3,30 на 2,60 м със зенитна височина 2,30 м. Подът е настлан с квадратни римски тухли.

Особен интерес представляват стенописите, с които са покрити стените и сводът на гробницата. Богатството и разнообразието на растителните и декоративните мотиви са смайващи и предизвикват възхищението на посетителите както с реализма си, така и със своя колорит.
Върху стените на гробницата в осем правоъгълни полета е изобразена процесия от роби и робини, носещи облекло и различен  погребален инвентар,  необходим на господарите им в задгробния живот. На централната сцена е представена съпружеска двойка — господарят и господарката, вероятно богати римски латифундиери, за които е била построена гробницата. Господарят е облечен в дълга туника, наметнат с хламида, закопчана с лъкообразна фибула, а съпругата — в бяла далматика с маслиненозелени  сенки.
Над фигуралните композиции следва пояс, опасващ цялата гробница. Художникът Доста умело е успял да създаде перспективната илюзия за силно издаващ се гредоред, който поддържа свода.
На западния люнет на фона на едно поле, изпъстрено с цветя, са представени два пауна, пиещи вода от бронзов съд. Източният люнет е същият, но пауните тук са заменени с  фазани.
Изключителен интерес и възхищение буди сводът на гробницата, където художникът с голяма пестеливост и сигурна ръка е успял на едно сравнително малко пространство да побере 63 сцени със сюжети от тогавашната флора и фауна. Тук виждаме палмови дървета, нар, грозд, пауни, диви патици, мечки и глигани. В някои от сцените е дадено едно от най-приятните занимания в древността — ловът.

Стиловият анализ, облеклата, прическите, накитите дават основание да се смята, че гробницата е строена през последните две десетилетия на IV век — по времето на император Теодосий I. Тя е един от образците на изкуството от епохата на късната античност.
Гробницата се намира в югоизточните покрайнини на град Силистра.

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2014г.

Археолози откриха улица и казарма от Х век в центъра на Силистра

Уникални останки от сгради с отлично запазена улица във вътрешността на крепостта ,,Дуросторум-Дръстър-Силистра" и реликви от 10-ти век откриха археолози от Силистра по време на тазгодишните им проучвания. Това съобщи директорът на Археологическия музей в дунавския град и ръководител на разкопките проф. д-р Георги Атанасов. Според него, откритото от екипа му не носи белезите на сензацията, но всички намерени знаци и останки от сгради давали голяма информация за живота на града по онова време. ,,Дуросторум-Дръстър-Силистра" е една от петте резиденции на Първото българско царство, а откритията тази година са в източната част от централната градска порта", посочи проф. Атанасов.

Тазгодишните археологически проучвания станали след близо 4-годишно ходене по мъките за осигуряване на средства. В крайна сметка културното министерство и със съдействието на проф. Божидар Димитров отпуснало 20 хиляди лева на силистренските археолози, за да продължат проучванията на Южната крепостна стена на Дръстър, която се намира в самия център на Силистра. Според проф. Георги Атанасов, с намереното през това лято силистренските археолози са направили много голяма крачка напред в изясняването за живота на хората вътре в крепостта, както и за нейната инфраструктура.
,,Ние попаднахме на зид от масивна сграда, а между тази сграда и крепостната стена намерихме отлично запазената улица от натрошени варовикови камъни. Това помогна да изясним датирането им в границите на ранното средновековие или по-конкретно в IX-X век, когато вече укрепеният Дръстър е бил от типа ,,затворен град", с ограничен достъп, предназначен за владетеля и за представители на духовната и светската аристокрация", обясни проф. д-р Георги Атанасов.
Намерената улица е с максимална ширина от 2 метра, дебелината на настилката е около 15-20 сантиметра, като до момента археолозите са я проследили до дължина 32 метра. Сензационното от научна гледна точка е, че улицата е разположена покрай вътрешното лице на крепостната стена, каквато инфраструктура досега не е откривана в България. Силистренските археолози предполагат, че тя е била използвана за придвижване на военния гарнизон, който е охранявал крепостта.

Сградата и улицата

Откритата сграда е била разположена непосредствено след края на улицата, разказа още проф. Атанасов. По думите му, тя представлява дълга правоъгълна постройка с верижно подредени помещения. ,,Разкрили сме я частично на дължина 29 метра. Широка е 8 метра. Изградена е върху дълбоки основи от близо 1 метър от необработени камъни, които са споени с жълта кал", съобщи професорът. Само в един участък екипът му открива запазен един ред от големи варовикови квадри от надосновния градеж. Те са добре издялани и споени с хоросан. Според учените обаче, по някаква причина тогава в един момент керемиденият покрив на сградата е рухнал върху улицата, за което те също намирили доказателства. ,,Самите керемиди са два вида – извити или плоски, като върху част от тях са врязани преди изпичането характерни за ранното средновековие знаци. Открихме и няколко изцяло запазени керемиди, които ни позволиха цялостна реконструкция на покритието на сградата", поясни още проф. Атанасов.
Според него, все още е рано да се определи какво е било предназначението на сградата. Съдейки обаче по разкриващият се план, големина и разположението й покрай крепостната стена в южната част на крепостта и това, че е била ,,вързана" с улицата, археолозите предполагат, че това най-вероятно е било казарма, в която се е помещавала военната част, охранявала крепостта.

Съдове от османския период

,,Периодът след походите на киевския княз Светослав в България през 968-971 г. и завладяването на българските земи от войските на византийския император Йоан Цимисхий през 971 г. до края на ХI век също беше добре представен в проучвания от нас участък", съобщи още проф. д-р Георги Атанасов. Според него, разкритията давали мощна информация, че крепостта за пръв път е била плътно заселена и от обикновенно население.
В близост до южната крепостна стена археолозите откриват две вкопани жилища от типа полуземлянки с изградени в тях отоплителни системи. Върху пода на едното жилище учените попадат на находка от 12 слепени една за друга бронзови монети от XI век. Около жилищата те намират и многобройни сметни или хранилищни ями от същото време, от които произхождат повечето открити цели или добре запазени глинени съдове, както и две пещи, в които е топено желязо. ,,Специално за монетите ние предполагаме, че това всъщност са били, казано на съвременен език, спестяванията на някой, който е живеел в това жилище. Но той, изглежда, е трябвало много бързо да напусне дома си, вероятно по спешни причини – нападение, природен катаклизъм или нещо друго, което го е принудило да изостави своите спестявания и да се спасява", разсъждава проф. Атанасов.
Наред с това в най-горните археологически пластове от времето на Второто Българско царство и от османския период на града, които са засегнати доста сериозно при строителни дейности от миналия век, учените успяват да открият още едно жилище и сметни ями от времето на Второто българско царство, както и многобройни дълбоки ями от османския период, които съдържат цели или натрошени керамични съдове.
,,Равносметката след края на разкопките е следната. Освен намерената улица и сграда, общият брой на откритите находки е 223, сред които 118 монети, 5 бронзови кръста, 4 пръстена, една обеца, бронзови апликации, токи и др.", обобщи в заключение проф. д-р Георги Атанасов.

Отлично запазените керемиди

Проф. д-р Георги Атанасов благодари на екипа си, в който е имало и студенти по археология от Софийския университет и този във Велико Търново, като подчерта, че сега предстои консервацията на обекта за зимата, а през следващото лято, ако бъде осигурено нужното финансиране, проучванията ще продължат.

http://www.paralel44.com/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2015г.

Крепостна стена и стенописи бяха открити в Силистра

Неизвестна за археолозите крепостна стена на късноантичния Дуросторум и стенописи бяха открити при разкопки в Силистра. Това съобщи проф. Георги Атанасов от Регионалния исторически музей в Силистра.
Според него вероятно в началото на VI в. целият обитаем град е бил защитен от външна крепостна стена. Тя е с широчина между два-два метра и петнайсет сантиметра и на места е запазена на височина метър-метър и половина. Имало е и правоъгълни кули. За изграждането на стената е използван много силен червен хоросан.
В останки от представителна сграда от II в. са регистрирани за първи път качествени стенописи, изпълнени в помпеанско червено и в наситени сини, зелени и жълти цветове.
Стенописите се откриват на фрагменти и се вземат мерки за тяхната консервация.
Осъществяваните от началото на октомври миналата година археологически наблюдения и спасителни проучвания са по проекта за водния цикъл на Силистра. Досега са документирани около 20 обекта.
Сред тях са масивни представителни сгради от IX - X в.,
някои от които са извън укрепената територия, старобългарско селище от същия период от предградията на средновековния град, част от османската фортификация на града.
Разкопките се ограничават само в територията на изкопните работи. Заедно със силистренските археолози работи и екип от филиала на БАН в Шумен, воден от Станислав Иванов.

https://www.vesti.bg/razvlechenia/kultura/krepostna-stena-i-stenopisi-biaha-otkriti-v-silistra-6036740

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2015г.

Археолози откриха средновековна църква в Силистра от X-XI век

Средновековна църква, датирана от Х – ХI век, са открили археолози по време на строителни дейности за водния цикъл на Силистра. Базиликата е била намерена до монумента с танка в Дунавската градина.
В проучванията участват археолозите от музея в Русе Върбин Върбанов и Никола Русев, които оповестиха новината. Двамата ръководители на обекта очаквали в техния участък да попаднат на част от античния Дуросторум, но на пътя, по който ще се положат тръби, те открили стени на средновековната църква. Църквата е типичен кръстокуполен храм с 3 абсиди, от които са разкрити 2 от археолозите. коло стените на самата църква учените намерили и няколко погребения, но според тях те били на обикновени хора.
Намерените артефакти стават част от фонда на музея в Силистра, добавиха още от музея в Русе.

http://www.paralel44.com/


Нова патриаршеска базилика бе разкрита в Силистра, при изкопни работи по проекта "Воден цикъл", който от няколко месеца се реализира в града. Става въпрос за типичен кръстокуполен храм с три абсиди, от които археолозите са разкрили две от тях. Масивният градеж се датира от периода Х-ХI век.

Откритието е изненада за нас, коментира проф.д-р Георги Атанасов от Регионалния исторически музей. След като през 80-те и началото на 90-те години бе открита епископската патриаршеска базилика на брега на Дунав, носеща всички атрибути за един катедрален храм – масивно строителство, амвон, синтрон и др., очаквахме, че сме сложили финалната точка на проблема наречен патриаршески храм на Първото българско царство, допълни той.

Днес става ясно, че археолозите са попаднали на представителна масивна църква от X-XI век, намираща се в самия център на цитаделата Дръстър. Този храм има почти същия модел на градеж, както и първия. Намиращ се на стотина метра от него. Със сходни пропоции. Всичко това според специалистите поставя много въпросителни.
Забележителното е, че в дълъг период от време са действали съвместно.
В ранно християнско време е съществувала подобна практика епископските центрове да имат два храма. В Дръстър обаче на даден етап по-ранната базилика е била оградена от епископски патриаршески дворец, а другата е поела ролята на публична катедрала. Първата е станала като Капела Палатина – лична катедрала на епископа, заяви проф. Атанасов.
По първоначалните изчисления на проф. Атанасов храмът ще бъде широк около 17 метра и половина и дълъг около 30 метра. Така той, образно казано, влиза в Топ на 5 на най – внушителните храмове от Първото българско царство, след базиликите в Плиска и Велики Преслав.
Имайки предвид параметрите на новоткритата църква са разкрити не повече от 25 % от нея. Останалите ще чакат следващи поколения археолози.

В процеса на работа археологическите разкопки са забавени заради изпратените за анализ и датировка скелети намерени в откритите над 30 гроба повечето от които на деца. Всички погребения са извършени чрез трупологане, по установения християнски обряд с глави на запад и ръце скръстени върху гърдите, разказа археологът от Русе Никола Русев. Открит е изключително малко датиращ материал като гробни находки. Сред тях костено кръстче, няколко копчета и стъклени мъниста от огърлица. В един от детските гробове е открита и гривна, запазена изцяло, от стъклена паста. По негови думи тепърва предстои да бъде направено изследване от специалисти-антрополози. По предварителни наблюдения има кости на изразнали индивиди, но и от деца. Петдесет на петдесет са според направените открития. Данните говорят за висока смъртност при децата. Изследванията обаче ще кажат каква е половата и възрастовата дифернециация, дали има малформации на костите, заболявания и др.
Сигурно е едно, че некрополът е възникнал в по-късен етап от съществуването на храма. Когато вече църквата е била унищожена и изоставена.

http://www.silistra-sega.eu/

[Hatshepsut]

В Силистра откриха най-голямата римска пещ за тухли по нашите земи

https://www.silistra.briag.bg/v-silistra-otkrikha-nay-golyamata-rimska-peshch-za-tukhli-po-nashite-zemi

Римска пещ на 1500 години откриха при строителни изкопи в Силистра. Според проф. д.и.н. Георги Атанасов това е най-голямата пещ за строителна керамика от римската епоха, откривана по нашите земи.

Площта и е около 15 кв. м и при работа върху нея са се изпичали стотици тухли. Разполага с две горивни камери по 4 метра дължина и височина от 1,2 метра. Съоръжението е отлично запазено и е било строено от изключителни майстори. Десетки кубици дърва са загрявали в големи огнища пещта до 900 градуса. Технологията не се e различавала особено от днешния начин за производство на тухли, коментира проф. Атанасов. Готовата продукция най-вероятно е била използвана за строежа на римските сгради и храмове в крепостта Дуросторум /Силистра/ в средата на 6-ти век. Сред тях е и великолепният кастел на римския император Юстиниан Велики, строен в началото на 7-ми век. Керамичните тухли, изпичани в пещта били с голямо качество и се вграждали в крепостните стени за тяхната устойчивост на бомбардировките с каменни ядра. Строителството е било много скъпо и трудоемко.

Тепърва комисия от Министерството на културата трябва да се произнесе по съдбата на ценната находка. Тя бе изкопана при строежа на нова сграда по общински проект за социални жилища. В района преди години са откривани и други артефакти от древното минало на Силистра. В непосредствено близост при строителни дейности бяха открити римски гробници. Откривани са и пещи, както за тухли, така и за съдове, но с по-малки размери. Досами новооткритата пещ археолозите регистрираха и зърнохранилища от османския период на града. Голяма е вероятността под другата част на терена за строителство да излезе друго древно свидетелство за живота и бита на населението отпреди 15 века, коментира проф. Георги Атанасов.

[Hatshepsut]

Крепост Дуросторум - Дръстър в гр. Силистра

[Hatshepsut]

Край силистренското село Айдемир откриха тракийски жилища от 2 век преди Христа

Край силистренското село Айдемир откриха тракийски жилища от 2 век преди Христа.Тракийски жилища и ями, свързвани с различни ритуали и култове откриха археолози край силистренското село Айдемир.

Датировката им е от втори-първи век преди Христа, разказа проф. Георги Атанасов от Регионалния исторически музей в Силистра.
Проучването е дело на докторантите от Националния археологически институт при БАН, специалисти по тракийския период – Владислав Живков и Ради Радев.

Владислав Живков и Ради Радев

Проучванията са в местността Къркъма, край силистренското село Айдемир. Всичко започва преди две години, каза за БНР проф. Георги Атанасов.
"С колегата от археологическия музей в Силистра Кристиян Михайлов обследвахме терена във връзка с довеждащи водопроводи за водния цикъл, който е в Силистра. Единствено на това място документирахме по-голяма концентрация на тракийска керамика".

В силистренския музей обаче няма специалисти по тракийска и елинистична археология, затова идва помощ от археологическия институт при БАН. Две седмици продължава спасителното проучване разказа Владислав Живков. Открити са 16 ями и полувкопани жилища, около 400 керамични фрагмента и близо 20 по-цялостно запазени предмета – съдове и върхове на стрели, както и 10 хромела – камъни за мелене на брашно.

"Около 2 век преди Христа и може би началото на първи век преди Христа. Обектът е интересен, важен е".

С колегата от археологическия музей в Силистра Кристиян Михайлов обследвахме терена във връзка с довеждащи водопроводи за водния цикъл, който е в Силистра. Единствено на това място документирахме по-голяма концентрация на тракийска керамика".

https://bnr.bg/horizont/post/101626731/krai-silistrenskoto-selo-aidemir-otkriha-trakiiski-jilishta-ot-2-vek-predi-hrista

[Hatshepsut]

Римска надгробна плоча от 3-и век откриха археолози в Силистра

СИЛИСТРА, 
25.11.2022 17:28
(БТА)

Римска надгробна плоча от началото на трети век откриха археолози в Силистра по време на спасителни разкопки. Това съобщи за БТА проф. Георги Атанасов от Регионалния исторически музей в Силистра. По думите му плочата е от гроба на знатен римлянин от военното съсловие на античния Дорусторум.

,,От двете страни са великолепно скулптирани лъвове, фланкиращ фронтон с образ с брада и къдрава коса на покойник, който вероятно представител на военната аристокрация, защото е в къса туника и наметало с фибула" каза Атанасов.

По думите му това е третият подобен паметник, открит при проучване на античния Дорусторум. Този факт според учените означава, че в древния град е работило ателие за изработване на надгробни плочи.

Надписът върху плочата все още създава затруднения за силистренските археолози. В дешифрирането му се е включил и доц. Доминик Моро, един от участниците в българо-френско-канадската археологическа експедиция в античното селище Залдапа край Добрич.

Плочата вече е почистена и е изложена пред централния вход на Регионалния исторически музей.

https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/366728-rimska-nadgrobna-plocha-ot-3-i-vek-otkriha-arheolozi-v-silistra

[Hatshepsut]

Римската гробница в Силистра смайва с цветни стенописи

Една от най-малко познатите римски гробници в България, макар и незаслужено, е Римската гробница в Силистра. Причината за този факт е прозаична – достъпът до забележителността е силно ограничен, за да бъдат запазени непокътнати за поколенията цветните стенописи на могилата, които са пощадени от времето вече 17 века. Въпреки това при интерес, гробницата може да бъде посетена, при това на изключително достъпната цена от 10 лева на посетител, но за целта е необходимо специално разрешение от Министерство на културата. Визитите стават само по предварителна заявка и при минимум 5 посетители. Снимките в нея са забранени, но можете да разгледате подробно детайлите от римската гробница на плакати, изложени пред самата могила.

На това древно място, почитателите на културно-историческия туризъм ще имат възможност да се запознаят с любопитната история, свързана с Гробницата. Счита се, че тя е изградена, за да бъде последен дом на римски аристократ по времето на император Константин, но никога не е използвана. Гробницата впечатлява с богатата си украса, тъй като е почти изцяло покрита със стенописи. Освен това е изрисувана с ловни сцени и с цветни растителни, животински и геометрични мотиви. Сред най-впечатляващите стенописи са тези на господарите, които вероятно са поръчали гробницата и на техните слуги, които поне като изображения е трябвало да ги придружат в отвъдния живот.

Последния дом на римски магистрат е изцяло изрисуван с ритуални сцени

Основната сцена представлява своеобразна процесия на прислужници и прислужнички, които носят елементи на костюма и тоалетни принадлежности и се отправят към господарската двойка. Господарят е изобразен в цял ръст, облечен в костюм на знатен римски пълководец – магистрат. Предполага се, че е бил патриций. В ръката си държи императорска грамота – кодицил. До него е знатната му съпруга.

Заради украсата на гробницата се предполага, че собственикът, който я е поръчал е езичник, но при изографисването вече се долавят и елементи от налагащата се нова вяра в империята – християнството. Предполага се, че художникът, който така майсторски е изписал гробницата е бил от Източните провинции на Римската империя, вероятно от Египет или Сирия.

Гробницата е с височина 2,30 метра, дължина 3,30 метра и ширина 2,60 метра. Изградена е от полуобработени камъни, споени с розов хоросан, а сводът ѝ е запълнен с тухли. След откриването ѝ през 1942 година над нея е построена сграда, която да я запази непокътната за поколенията. Самата гробница никога не е използвана по предназначение, като се вярва, че собственикът ѝ е избягал от древна Силистра по време на нашествието на готите в края на 4-ти век. Гробницата е включена в списъка на паметниците на културата с национално значение.

https://travelbulgarianews.bg/roman-tomb-isilistra-dazzles-colourful-wall-paintings/