Археологически находки въ область Монтана

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2010г.

Статуя на жена от II век откриха край Монтана

Женска статуя от ІІ век бе открита до крепостта в Монтана. Това е много рядка находка. Повече от 20 години при официални разкопки в България не е откривана статуя, каза доцент д-р Гергана Кабакчиева  от Националния археологически институт и музей към БАН.

Мраморната фигура е от надгробна плоча и е била положена като стъпало в ранно християнската базилика от първата половина на ІV век до крепостта Монтанензиум. Тогава Рим приема християнството за официална религия в империята. Около 50 години по късно по времето на Юлиан Отстъпник базиликата е опожарена. При възстановяването й  след неговото управление женската мраморна статуя е била използвана за едно от стъпалата.

Археологическите разкопки на ранно християнския храм започнаха миналото лято. Тази година за работата на експедицията в бюджета на Историческия музей са планирани 17 хиляди лева. При посещението си на разкопките днес кметът Златко Живков обеща да направи всичко възможно заделениет средства да бъдат осигурени.

През 2009 година на разкопките е открита надгробната плоча на богат римски гражданин, вероятно управител или на крепостта или на рудниците в околността. Плочата е един от важните артефакти от римското минало на Монтана. Тя е овенчана с барелефа на тракийския конник, от което се съди че видния в ерархията управник е бил тракиец.

Експедицията за това лято е формирана от 13 души. От тях  трима са  археолозите - Гергана Кабакчиева, Мирослав Марков и Румен Първанов.

https://dariknews.bg/regioni/vraca/otkriha-drevna-figura-v-montana-545100

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2016г.

Откриха заровено съкровище край Монтана
Находката датира от далечната 1688 г.

Сребърно съкровище от втората половина на 17 век беше открито край Монтана.

Намерени са няколко накити, скрити в кожена кесия под земята. Сред откритите ценности има една диадема, два прочелника, чифт наушници, елементи от връзките между краищата на прочелниците и наушниците, чифт обeци и два пръстена.

Съкровището вече е изпратено в Националния исторически музей (НИМ), където ще се съхранява.

Предполага се, че това е ,,семейно богатство", което е било укрито в размирните години по време на османското владичество. Като вероятна година се посочва 1688, когато стотици жители на цветущите до това време селища Чипровци, Копиловци, Клисура и Железна вдигат въстание.

Предметите, от които се състои съкровището, са били изработени най-вероятно в някое от многобройните ателиета, разнесли славата в Източна и в Централна Европа на чипровските майстори златари. За тяхната направа са използвани сложните техники на филиграна и гранулацията.

На места по някои от предметите се виждат следи от листова позлата и оцветена в зелено стъкловидна маса (емайл).

От НИМ уточняват, че развитието на златарския занаят в Чипровско се основавало на разработката на местните сребърно-рудни находища експлоатирани активно през 16 и 17 век.

Нещо повече - тези находища били причината за възникването на местните селища, които през втората половина на 15 век станали притегателни центрове за пъстрото и разнообразно по етнически състав население.

Заедно живеели българи, албанци, саксонски рудари и други. Това население се радвало на относителна свобода – имало собствено общинско управление, а османските власти били представени едва от неколцина мюсюлмани, установени в градеца Чипровци.

https://chujdozemec.com/

[Hatshepsut]

Антична крепост край град Монтана

Крепостта край град Монтана - Кастра ад Монтанезиум, се намира в северозападния край на града, на хълма Калето.

Хълмът е обект на множество археологически проучвания, които разкриват ценна информация за историята на град Монтана.

Името на града е дадено от древните римляни и вероятно идва от думата Монс - планина, но самото селище води началото си още от праисторически времена.

Първите обитатели на хълма са живели през каменно-медната епоха. През този период от историята хората правят важен преход от ловци-номади към по-уседнал начин на живот, свързан с обработване на земята и строеж на постоянни селища. Местността, която по-късно е наречена Монтана, е избрана като подходящо място за живот от древните хора заради плодородните почви и възможността за защита. Това сочат откритите при разкопки жилища от този период.

По-късно мястото обитават древните траки. Тракийското племе трибали населява хълма до около І век пр.н.е. Те построяват крепост за защита от нападатели. От нея са останали каменни зидове, широки повече от метър.

Римляните се заселват в района в края на І в. н.е., привлечени от богатите залежи на руда и злато по поречието на река Огоста. Те завладяват тракийската крепост и я използват за свои нужди. В този период Монтана се превръща в град – център на провинция Долна Мизия, в който постоянно пребивават военни части.

По времето на Римската империя градът процъфтява. Изграждат се и се поддържат пътища, свързващи Монтана с останалата част на империята. Освен рудодобив и златодобив, основни поминъци по това време са земеделието и занаятчийството.

През ІІІ в. н.е. градът е обект на набези на готски племена. Именно срещу тях е построена крепостта Кастра ад Монтанезиум, върху основите на древната тракийска крепост на хълма Калето. Изградени са казармени помещения, базилика, както и дебели крепостни стени, имащи за цел да устояват на атаките на нашествениците.

Близо до крепостта, до голям извор в подножието на хълма, се намира древно каменно светилище. То придобива голяма популярност по време на Римската империя. Главни богове на това светилище са Диана и Аполон. Диана – богинята на лова, е покровителка на града и в днешно време е изобразена на герба на град Монтана. Около светилището се образувало селище с вили. Светилището и сградите около него са разрушени при някое от готските нашествия през IV век.

Римският град заедно с крепостта е разрушен в края на VI при нашествие на авари и славяни. По-късно върху развалините славяните изградили свое селище, което нарекли Кутловица. Една от казармените сгради, останали от римската крепост, те превърнали в свое езическо светилище, запазено и до днес. В него е била отдавана почит или на бог Перун, или на Даждбог – бога на плодородието, а може би и на двете божества едновременно. Светилището просъществувало до приемането на християнството в българската държава (IX в.).

Днес крепостта е отчасти реставрирана. Съвременният град Монтана се намира в долината, като по този начин оставя възможност хълм Калето да бъде запазен незастроен като своеобразен паметник на древната история. Всяка една от цивилизациите, обитавали това място, е оставяла частица от своята култура. Крепостта е неразделна част от града, затова неслучайно е изобразена на герба му заедно с покровителката Диана.

Крепостта е със свободен достъп. По-подробна информация и посещение с екскурзовод може да се получи в Исторически музей в Монтана.

https://bulgariatravel.org/bg/object/109/Antichna_krepost_Montana

[Hatshepsut]

Неизвестна колективна находка с полски тройни грошове
от края на XVIв. от района на град Берковица

През 50-те г. на ХХв.,при изкопни работи за ремонт на водопровод,в район в непосредствена близост до град Берковица (Монтанска област),било намерено съкровище от сребърни монети на Реч-Посполита, около 100 на брой,всичките с номинал 3 гроша и при това отлично запазени и съхранени.Находката била разграбена и разпиляна от намервачите-работници. Тя е била укрита в малък глинен съд. При това сме длъжни да отбележим и важното обстоятелство, че монетите от това съкровище не са пробити. До този момент то е абсолютно неизвестно за науката. От него са се запазили само 4 броя, които са собественост на един от внуците на намервачите, и чиято снимка ми беше показана, с цел определянето им. Съдбата на останалите монети от находката е абсолютно неизвестна. Разпределението на съхранениете екземпляри е дословно следното: - Рига, Стефан Батори (1576-1586), 3 гроша, сребро 1586г. - 1. - Полша,Сигизмунд III Baза(1587-1632), 3 гроша - общо 3 екземпляра. По 1 брой с емисии съответно както следва: 1597г. - 1, сечена в монетарницата на град Люблин и 1598г. - 2, сечени съответно в тази на град Познан. Находката хвърля нова светлина върху миналото на град Берковица в края на XVIв. и предоставя нови данни за икономическите връзки между българските земи под османска власт и Османската империя от една страна и Обединеното Кралство на поляци и литовци, известно още и под името Реч-Посполита от друга. Съкровището увеличава броя на досега известните колективни монетни находки, съдържащи в себе си само полски монети от епохата на османското владичество над българските земи, с още едно такова еднородно съкровище от подобен тип.

https://lubomir-vassilev.blogspot.com/2020/01/xvi.html

[Hatshepsut]

Паметник на виден римлянин откриха археолози в Лом

Ценно свидетелство за ранното римско присъствие в днешните български земи разкри екипът от археолози проучващ римския кастел и ранновизантийско укрепено селище Алмус, при гр. Лом, съобщи Валери Стоичков, ръководител на проучването.

     Върху запазената част на каменния надпис се разчитат пет реда от надгробно посвещение на латински език. Самият епиграфски паметник е изработен от висококачествен мрамор и се датира във втората половина на I в. Той е най-ранният, открит при археологически разкопки, в Северозападна България. За разчитането му помогна утвърденият специалист по епиграфика Николай Шаранков, разказва Стоичков.

 По намерения каменен къс се разчита една тъжна история. Високопоставен римлянин, служил цели 44 години в армията (при нормална служба от 25 години), е погребан от своя роб, тъй като не създал семейство. В знак на признателност освободеният роб издигнал на гроба му паментик, част от който попаднал в ръцете на археолозите, които сглобяват пъзела на историята.

Според разчитането на първия, частично запазен, ред от надписа, починалият е заемал длъжността имагинифер, тоест носител на образа на императора. Такава длъжност е имало в римските легиони и обикновено е заемана от заслужили военни удостоени с високата чест – нещо като знаменосците на по-късните военни подразделения, споделя Валери Стоичков.

По-сложен е въпросът с тълкуването на втория ред от надписа. В него се разчита длъжността декурион.Декурионите обикновено се смятат за офицери от римската кавалерия. Присъствието на такъв офицер в Алмус е обяснимо, тъй като през миналата 2019  година в Лом  бе разкрита и военна барака (контуберниум) на кавалерийска част, която се датира в същото време.

Декуриони обаче са и градски управители и членовете на градските съвети. Те са били влиятелни политически фигури на регионално ниво. Отговаряли са за обществените поръчки, религиозните ритуали, забавленията и поддържането на реда. Вероятно най-важното им задължение към имперското правителство е било да надзирават събирането на местните данъци. Цивилната длъжност декурион е изпълнявана и от управители на селища, които нямат официален градски статут по онова време, какъвто, ако приемем втората хипотеза, е случаят с Алмус.

На петия ред от надписа е изписано името на посветителя – Амарантус. Името е с гръцки произход и се превежда като неумиращ. Обикновено такива имена са носили робите през тази епоха. По правило посвещенията на починалите се правят от техните съпруги или наследници. Вероятно служилият 44 години по лагери и бойни полета знатен римски гражданин не е успял да създаде семейство и е завещал цялото си имущество на свой освободен роб. В знак на благодарност, пък освобожденецът издигнал надгробното посвещение, достигнало до нас след почти двадесет века.

Ценната находка ще бъде предложена за включване в традиционната изложба на най-важните археологически открития през 2020 г., която ще се открие в Националния археологически институт с музей при БАН през февруари следващата година, допълва Валери Стоичков, ръководител на проучването.

https://www.monitor.bg/bg/a/view/pametnik-na-viden-rimljanin-otkriha-arheolozi-v-lom-223912

[Hatshepsut]

Позлатена ръка от императорска статуя откриха археолози край Лом

Фрагменти от бронзова императорска статуя са открити при археологически разкопки в античното укрепление "Помодиана" край ломското село Станево. Намерени са част от ръка, която е позлатена, и част от торса на същата статуя, обясни научният ръководител на проучването Владислав Живков от Националния археологически институт с музей при БАН:

"Крепостта се оказа с по-сложен план. Миналата година смятахме, че се състои само от една кула и крепостна стена. Оказва се през тази година, че е на два пъти укрепявана - през 4-и и през 6 -и век. Това, което ни изненада, е, че се откриха данни за по-ранно обитаване - от 3-и век, което обитаване е свързано с една постройка, която е изгоряла, и в нея открихме части от бронзова императорска статуя, позлатена, и самата постройка е била с поне 3 металургични пещи. Около парчетата от статуята бяха открити инструменти, които са свързани най-вероятно с разрушаването на статуята, за да бъде вкарана в пещите и да бъде претопена, за да се използва металът."

Археолозите смятат, че частите са от статуята на римски император, управлявал през втората половина на трети век.

"В Римската империя има дълбока криза, свързана с честата смяна на императори и статуята е била на някой от тези императори, известни в науката като войнишки императори. За това свидетелства позлатата и това, че е в естествен ръст", обясни Владислав Живков.

Цялостното проучване на структурата, където са открити фрагментите, ще приключи до 1-2 дни. След това на обекта ще бъде поставено видеонаблюдение, ще има и охрана.



Проучванията в "Помодиана" са спасителни и се извършват с финансиране от Община Лом. Те започват преди 3 години, когато в обекта навлиза земекопна техника и разрушава значителна част от него. По случая все още тече следствие.

https://bnr.bg/vidin/post/101550109

[Hatshepsut]

Откриха кръст-енколпион при археологически проучвания в Лом

Кръст-енколпион на 1100 години откриха при археологически проучвания на античната крепост Алмус в Лом. Ръководителят на теренното проучване гл. ас. д-р Владислав Живков от Секцията по антична археология при Националния археологически институт с музей при БАН, съобщи за намерен бронзов нагръден кръст – енколпион, свързан с духовния живот на Лом през Средновековието.   

"Към момента най-впечатляващата находка, свързана със съществуването на средновековното българско селище, е един кръст – енколпион. Кръстовете – енколпиони през Средновековието възникват още през късната античност през 5 век сл.Хр.Те са кухи и вътре се съдържали мощи на светци или парчета от светия кръст.

Находката е затворена, в горял пласт, тоест изгубена. Предстои реставрацията й в лаборатория като се надяваме, че тя още пази част от мощи. Ако бъдат открити такива,  те ще бъдат предоставени на някоя от църквите в Лом за съхранение"  - каза Владислав Живков.

Според специалиста находката е на около 1100 години и е от края на 9 и началото на 10 век сл.Хр. Това съвпада с периода на управление на цар Симеон Велики (893 - 927 година).

Сходни находки са откривани при разкопки край село Якимово, както и в тогавашната столица – Велики Преслав. Старата столица е и вероятното място, където са изработени двата кръста-енколпиони от Лом и Якимово. Проучванията тази година са финансирани от бюджета на музея в Лом, със съдействието на местната общинска управа.

Има и спечелен проект от Министерството на културата. В момента се приключва първият етап с местно финансиране. С финансирането от спечеления проект на Министерството на културата се очаква работата да продължат още един месец, а самите проучвания между месец и половина и два месеца, допълни Владислав Живков.

Античната крепост "Алмус" се намира в квартал "Калето". Представлява римски кастел с обща дължина на крепостната стена от около 200 м. и площ от 4 хектара.

Според исторически източници укреплението датира от началото на 2 век. Смята се, че е имало речно пристанище, обслужващо военния флот и търговските кораби.

От досегашните проучвания на кастела, започнали през 80-те години на миналия век, е известно, че античната крепост е загинала през втората половина или края на 6 век сл.Хр., но по време на Първата българска държава тя отново е заселена.

https://bnr.bg/vidin/post/101891768/otkriha-krast-enkolpion-pri-arheologicheski-prouchvania-v-lom

[Hatshepsut]

Археологически проучвания сочат за по-стара история на Гушовския манастир

Нови археологически проучвания на Гушовския манастир край Чипровци сочат за по-ранната история на светата обител. След извършени няколко сондажа и стратиграфски наблюдения около черква на манастира са открити множество фрагменти от стенописи с доста сериозни запазени изображения. Благодарение на стенописите и последващото им проучване е установено, че манастирският комплекс е възможно да не е от XVII век, а с много по-ранна датировка, обясни за Радио ВИДИН Мирослав Марков, главен уредник на историческия музей в Чипровци и ръководител на проучването:

"Гушовксият манастир е един от най-старите манастири от периода на Възраждането тук - в района на Чипровци... Като цяло данните, които имахме, са, че Гушовският манастир е от XVII век. Но XVII век се оказва, че е времето, в което манастирът е унищожен. То се знае и точната година - при размириците и потушаването на Чипровското въстание... Това, което започнахме миналата година, е проучване около останките на черквата на манастира. Патронът на черквата е Архангел Михаил и благодарение на проучванията имаме доста добри резултати с научните цели, които си поставихме. А именно информация, свързана с архитектурата на обекта, информация за наличието в близост на некропол, начинът на покриване на черквата, изографисване и стратиграфско проучване на околния терен... В сондажите, които направихме, бяха открити много фрагменти от стенописите на черквата и то с доста сериозно запазени изображения... Благодарение на стенописите се установи, че на база техниката на рисуване и цветовете бои, които са използвали, се касае за една много по-ранна църковна живопис и стенопис, което говори за една много по-ранна датировка на целия манастирски комплекс и конкретно в черквата."

При един от сондажите в черквата е открита и бронзова турска монета от времето на Селим II - от XVI век. Именно от този период ще се търсят данни за съществуването на манастира, допълни Мирослав Марков:

"Именно една много точно дата, от която напред трябва да търсим съществуването на черквата и манастира. В един от сондажите в черквата е открита една бронзова малка монета- турско ахче от времето на Селим II, което е с точна датировка 1564-1567 г. Тоест това е много точна година, от която напред търсим развитието и съществуването на манастира... Локализирането на некропола ще е една от основните ни цели в предстоящия археологически сезон. А също така и проучването на жилищни сгради от манастирския комплекс разположени източно от черквата. Така ще може да придобием с новите цели и задачи, които сме си поставили, една по-затворена картина, която да даде много повече резултати и данни, свързани с датировката на манастира... На база данните, които имаме от миналата година и сравнени с множество проучвания на манастира в цялата страна, основно върху стенописите, сме така сигурни, че имаме доста доказателства за това, че началната дата на съществуването на манастирския комплекс трябва да се потърси много преди XV век..."

Новият археологически сезон на обекта започва през есента. За започване на проучванията е осигурено финансиране от Исторически музей Чипровци, очакват се средства и от Министерството на културата, откъдето миналата година са финансирали работата на екипа.

https://bnr.bg/vidin/post/101982443/arheologicheski-prouchvania-sochat-za-po-stara-istoria-na-gushovskia-manastir

[Hatshepsut]

Археолози разкриват антична сграда от първи век при разкопки в Лом


Археолози от БАН и от Историческия музей в Лом започнаха разкопки в квартал "Калето" в крайдунавския град, основна цел на които е разкриване на антична сграда от първи век след Христа

Археолози от БАН и от Историческия музей в Лом започнаха разкопки в квартал "Калето" в крайдунавския град, основна цел на които е разкриване на антична сграда от първи век след Христа, която се намира на дълбочина около седем метра, съобщи за БТА ръководителят на разкопките главен асистент Владислав Живков от БАН.

В края на трети век селището е било разрушено при варварските нашествия, след което отново е възстановено

Той уточни, че в квартал "Калето" в Лом са правени разкопки от 1986 до 1990 година, след това през 2015 година и от 2018 година досега всяка година. Сегашните разкопки се правят по спечелен проект от Историческия музей в Лом пред Министерството на културата, което е отпуснало средствата за реализирането им.

Въпросната сграда се проучва от 2019 година, като разкриването й е трудно заради голямата дълбочина. Предполага се, че тя е построена през втората половина на първи век, ползвана за казарма за войници на римската империя и за конюшня. През втори и трети век на това място е имало процъфтяващо римско селище, пристанище на римската империя, на което е имало митница.

В края на трети век селището е било разрушено при варварските нашествия, след което отново е възстановено.

На същото място на брега на река Дунав е имало селище по времето и на Първото българско царство, при византийско владичество и след това при Второто българско царство. Османската империя е обособила на същото място турската махала на Лом. Така са се натрупали няколко пласта, уточни гл. ас. Владислав Живков.

https://impressio.dir.bg/arhitektura/arheolozi-razkrivat-antichna-sgrada-ot-parvi-vek-pri-razkopki-v-lom