Археологически находки въ Разградска область

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2012г.

Откриха златно съкровище край Свещари

Дървено ковчеже със златни накити откри тази вечер край Свещари археологически екип с ръководител проф. Диана Гергова.

Ковчежето, което е изгнило, но има парченца от него и е с ясни очертания, е високо около 40 см., толкова е и широко. В него има все още неустановен брой: златни гривни, диадема, начелник, апликации към конска сбруя с фигурка на конче, много златни копчета, мъниста с женски глави.

Археолозите работят и в момента на осветление от агрегат. Гергова обясни, че проучването се извършва не със средства от държавата, а с частно спонсорство, от ,,Главболгарстрой" предоставили машините, с които да се извърши разкопаването на известната като Омуртагова могила.

Тя е най-голямата в района на паметника на културата от списъка на ЮНЕСКО Свещарската гробница. Находките се датират към края на IV век преди Христа, от времето на гетския цар Купола – каза още проф. Гергова.

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=991112


Археолози от БАН тази вечер са открили в голямата Свещарска (известна и като Омуртагова) могила дървено сандъче с много златни накити.

Това съобщи пред Агенция "Фокус" ст.н.с. д-р Диана Гергова от Археологическия институт с музей при БАН.

Находката е изключителна - от прекрасни златни накити и апликация към конска сбруя с много хубав златен начелник с конско протоме, каза още тя.

"В процес на проучване сме в момента. Работим на фарове, защото утре времето ще се развали. Мястото на намирането на находката е много необичайно и бързаме да се справим преди да е заваляло", допълни д-р Гергова.

По думите й находката е от края на ІV и началото на ІІІ век пр. Хр. Когато завършим проучването, ще можем да дадем още по-точна дата, добави тя.

"Това е времето на апогея на Гетската държава и може да се предположи, че най-голямата, Омуртаговата могила на царския некропол на гетите, така или иначе ще ни даде интересни резултати, когато имаме средства да я проучваме. Това се случи със спонсорство, за съжаление, не със средства на държавата", уточни археологът.

"Много съм щастлива, че на 10-тата година от началото на проучването на този знаков паметник, изобщо за историята на България - която е голямата Свещарска могила, имаме толкова прекрасни резултати", не скри радостта си д-р Гергова.

"Проучването продължава и в момента. Много се радвам, че показахме отново колко е голямо значението на резервата Сборяново, за който отдавна държавата не отделя никакви средства. Това е един център от световно значение във всяко едно отношение.

Радвам се, че това се случи точно тази вечер. Сега ще работим през цялата нощ за почистване на находката, защото тя е с много дребни златни предмети", уточни д-р Диана Гергова.

https://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5271031

Откритото вчера съкровище в Свещари е уникално

Уникално тракийско златно съкровище намериха в Свещари.

Екипът на проф. Диана Гергова, един от най-изтъкнатите специалисти по тракийска археология от Националния археологически институт с музей при БАН, се натъкна на находката при разкопаването на т.нар. Омуртагова могила.

Намерени са части от дървено сандъче, в което има обгорели кости и пепел заедно с множество изключително запазени златни предмети. Те датират от края на IV и началото на III век пр. Хр. Сред тях има диадема, 4-5 златни гривни, апликации към конска сбруя, множество апликациии с женска глава на богиня, мъниста. Особено впечатляващ е начелникът с прекрасна конска глава, чиято основа е направена като глава на лъв. Първоначално откритите златни експонати са около 1,5 кг, но проучванията продължават.

"Очаква се в могилата да има и голямо гробно съоръжение, до което ние още не сме стигнали. Предполага се, че това е могилата, свързана с погребението на гетския владетел Котела, който е известен в историята на траките и на гетската държава с това, че става един от тъстовете на Филип II Македонски (359-336 г.пр.Хр.), след като му дава за жена своята дъщеря. Находката ни е уникална и заслужена за този невероятен център на гетите, известни с това, че именно те са племето, което със своите идеи и вяра в обезсмъртяването на душата са влияели на много от западноевропейските племена като келти, германи", обяснява проф.Гергова.

По думите й т.нар. Омуртагова могила е най-голямата могила на гетското средище и на това място е била религиозната и политическа столица на гетите.

Подобна находка не е откривана досега на територията на България , а и на територията на гетското средище изобщо, казва проф. Гергова. "Гетите са насипвали могилите си на три етапа, като на всеки етап са извършвали определени обреди и са поставяли някакви дарове. Досега обаче не сме имали доказателство и тук за пръв път имаме такъв пример, в който в един от етапите от насипването на могилите е било положено това ковчеже като дар, вероятно свързан с владетеля, който трябва да е погребан. Надявам се, че следващата година ще можем да открием и неговото погребение", казва археоложката. Тя очаква находката да провокира Министерството на културата да отпусне най-после средства за пълното проучване на този знаков тракийски паметник, още повече, че е част от археологическия резерват "Сборяново", където се намира последният български паметник от ЮНЕСКО – тракийската гробница в Свещари.

Желанието на проф. Диана Гергова е т.нар. Омуртагова могила да се превърне в един музей, като разкопаната част стане музейна зала, където да се експонират разкритите паметници и посетителите да могат да научат много нови неща за изключителната култура на тракийските гети.

http://www.dnesplus.bg/News.aspx?n=589441

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2013г.

Дирят гроба на владетеля Котела под могилата със съкровището от Свещари

Подновени са археологическите разкопки на Омуртаговата могила край Свещари. Проучванията се осъществяват под ръководството на проф. Диана Гергова в екип с млади археолози - студенти и доброволци от Испания, Италия, Сърбия, Словакия, Турция, Полша, Япония и България. На обекта работят и местни работници, съобщава topnovini.bg.За разкопките са отпуснати 10 000 лева от Министреството на културата, осигурена е техника от спонсори, подпомогнати са финансово и от един японски екип, който снима филм за траките. ,,Желанието ми е да успеем да завършим проучванията на тази могила, защото тя е знаков паметник не само за района, а и за историята на България, коментира проф. Гергова. Надява се обаче в бъдеще Омуртаговата могила да се превърне в музей, като разкопаната част се оформи като зала, където да се експонира копие на откритото златно съкровище", заяви проф. Гергова.

Разкопките ще продължат до 9 септември, като през този сезон ще се работи на четири места. ,,Едното е източния сондаж, чрез който се надявам да уловим аномалиите, които ни посочиха проучванията с георадар", каза проф. Гергова.

Другият участък е около разкритата гробница, където археолозите са открили нови каменни блокове. В Северната част има два заложени сондажа, от които в единия са намерени каменно струпване, както и обработени блокове, вероятно неизползвани в градеж, а чрез втория сондаж се навлиза почти до центъра на могилата.

Проучването на Омуртаговата могила, в която бе намерено златното свещарско съкровище, започва през 80-те години на миналия век. Разкрита е монументална гробница с колони в дорийски стил от края на ІV век преди Христа. ,,Тя обаче била разрушена от голямо земетресение в района", разказва проф. Гергова. Гробницата е била с височина около 19 метра, с размери 3.5 на 6 метра, а стените й са дебели около 1.3 метра. ,,При разкриването на гробницата върху един от рухналите каменни блокове е открит надпис на латински, който гласи "Марко извърши оброк" и свидетелства, че от гробницата и могилата са се интересували римляните", обясни професор Гергова.

По думите й откриването на дървеното сандъче със златните накити в могилния насип още веднъж потвърждава, че могилата за траките е свещената планина и нейното насипване е свързано с различни ритуали.

,,Проучванията на Омуртаговата могила ни връщат към много факти и исторически събития от времето на апогея на гетската държава", коментира тя.

Проф. Диана Гергова се надява, че може би в основата на гробницата ще намерят едно богато погребение, свързано с владетелят Котела.

https://www.blitz.bg/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2013г.

Съкровището от Свещари било на дърво


© снимка: Драгомир Богомилов

Останки от основите на голямо дърво, в чиито клони е имало сандъче със златни накити, откри край Свещари проф. Диана Гергова.

Миналия ноември археоложката намери и самото съкровище - 264 предмета в дъбово сандъче, накитите тежаха общо 1,8 кг. Намереното бе оценено на 5 милиона лева.

Невероятно находка е това, че сандъчето е било в клоните на дърво, на височина 7-8 метра от откритите основи, обяснява Гергова. По думите й това напомня мита за аргонавтите. Златното руно било също в короната на дърво, пазено от змей, при откриването на Свещарското съкровище, пък, изпълзя змия.

Източно от откритата преди години гробница в Омуртаговата или Голямата Свещарска могила са намерени останки от две погребения чрез трупоизгаряне. Костите са поставени в делви, взети са проби, за да се установи дали са човешки или животински.

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1140760

Митът за златното руно оживя в Свещари

Митът за златното руно оживя край Исперих. Археологическата експедиция, водена от проф. Диана Гергова, откри в недрата на Омуртаговата могила останки от вековно дърво, съобщава "Стандарт". Предполага се, че в неговите клони е било скрито златното съкровище на тракийския цар Котела, намерено от нея през ноември миналата година. "Попаднахме на подобна ситуация, която няма друг аналог освен историята на аргонавтите. Имаме дърво, златни дарове и змия, която пази съкровището, също като страшния змей в преданието на Златното руно", обясни Гергова.
Вече се знае, че ковчежето, в което бяха намерени накитите, е било изработено от дъб. Археолозите стигнаха до съкровището, тръгвайки по дирите на змия, която изпълзяла от кухина в земния насип, висок 19 метра. Сега на учените предстои да разберат от какъв вид дърво са останките на вековния ствол, открити при последните проучвания в резервата "Сборяново" в първите дни на септември.

Още две делви, пълни с кости от ритуални погребения, разкри експедицията по време на тазгодишните разкопки. Диана Гергова още не може да каже дали става дума за обред, посветен на човек или на животно. Изследванията ще продължат, но вече е безспорно ясно, че в недрата на Омуртаговата могила има скрити исторически съкровища, които ще хвърлят светлина върху погребалните практики на древните траки и техните ритуални обреди.

Уникалните находки от района на Свещарската гробница край Исперих ще станат част от научнопопулярен филм, който японски телевизионери заснеха по време на експедицията.

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=14622

Златото на Свещари между небето и земята

Осем години са били нужни на археолога Диана Гергова, за да разплете докрай историята с тракийското злато в Свещари, която повтаря легендата за Златното руно на аргонавтите.
Още по време на разкопките през 2005 година, когато експедицията, ръководена от нея, се е занимавала с поредното проучване на голямата Омуртагова могила в земния профил са открити следи от вековно дърво. Останките от корени, ствол и клони недвусмислено подсказвали, че средата на хълмовия разрез някога е била връх на насипа и върху нея е растяло древно дърво. По това време Гергова не е знаела, че на метри от находката й лежи сензационната реликва, която години по-късно ще й донесе световна слава.

През ноември миналата година от недрата на могилата е изровено сандъчето със златни накити, принадлежали на тракийския вожд Котела. Дори тогава Диана Гергова не свързва присъствието на съкровището с откритото преди години пак от нея дърво.
Хипотезата намери своя материален завършек миналата събота, когато в края на тазгодишната експедиция останките от дървото достигнаха до земния процеп, от който миналата година изпълзя змия и показа на археолозите, къде е закопано тракийското злато.
"Така пъзелът се подреди в строен алгоритъм, описан в древната легенда за Златното руно, което Язон и аргонавтите са търсели", разказва проф. Гергова. В културата на траките присъства култа към свещеното дърво, което е символ на богинята майка. Затова според нея е съвсем естествено при ритуалното погребение на цар Котела златните дарове, които отиват с него към вечността да бъдат положени в клоните на вековен ствол, който свързва небето и Земята.
Това, че короната на дървото впоследствие е затрупана от нови земни маси свидетелства, че Омуртаговата могила е била култово място за ритуали в продължение на векове, много след края на тракийското царство, обяснява Диана Гергова.
Последните открития от тазгодишните проучвания показват, че в недрата на хълма, върху който тя работи повече от 30 години, са извършвани поредица от жертвоприношения. В събота там са открити две урни, скрити в черния слой въглени, скрити в центъра на могилата. Урните са били разположени на 50-60 см една от друга. Предстои антрополозите на БАН да кажат дали в ритуалните съдове са били съхранени човешки или животински кости. Учените обаче са категорични, че каквото и да покажат морфологичните и антропологични изследвания става дума за свещени езически ритуали, извършвани върху сакралната територия на траките.
Базираните на метри от новите находки останки от каменна гробница, разрушена от опустошително земетресение в древността, само доказват, че най-голямата могила в археологическия резерват "Сборяново" е била център на духовния и символически живот на траките.
Хипотезата на Диана Гергова гласи, че в разрушената преди столетия гробница е бил погребан тъстът на Филип Македонски - Котела. В близост до каменния саркофаг е открито и златното съкровище. Има следи, които показват, че след земетресението, гетите са  демонтирали свещения за тях ритуален кът и са се опитали да го възстановят съобразно езическата си символика. Проучванията показват, че след земния трус руините наоколо са били премахнати, каменните блокове подредени повторно, а могилният насип възстановен. Макар и посечени от земните вибрации, стройните дорийски колони с капителите са поставени на местата им отново. За да останат следи и от повторното съграждане, древните строители са оставили там  сечива и кости, които да напомнят за тяхното свещенодействие.
След края на тазгодишната експедиция археолозите ще започнат поредица от нови изследвания. Ще трябва да се укрепи насипът, около който са намерени останките от дървото, скрило съкровището. "Става дума за много крехки структури, разположени в твърдата земна повърхност. "обяснява проф.Гергова.
Палеоботаническата експертиза ще покаже от какъв вид е било дървото, в чиито клони е било положено ковчежето със златото на Котела. В горите край Свещари от векове растат дъбове. Дъбови дъски са били използвани и за сандъчето, скътало накитите на тракийския владетел. Голяма е вероятността и митичното дърво, напомнящо историята на Язон и неговото Златно руно, да се окаже дъб, съобщават в аванс археолозите.

http://paper.standartnews.com/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2013г.

Колесница, теглена от два коня излезе при разкопки край Свещари

Това е третата подобна от този вид, открита в света

В малка могила, съседна на Голямата свещарска край Исперих, проф. Диана Гергова разкри колесница, теглена от два коня при продължаващите разкопки водени от нея в този район.
Това е третата подобна колесница в цяла България, но за първи път се намира подобна находка на територията на гетите. Скелетите на животните са добре запазени като те са в изправен стоеж като главите и телата на конете са били специално укрепени още при погребението.

 Разкритото дава информация за пищните погребални обреди, които са имали древните траки. Погребението, според Гергова, е свързано с Голямата свещарска могила и по-конкретно с погребението на гетския владетел Котела, тъй като повечето могили в този комплекс са свързани с централното погребение и го придружават чрез различни жертвоприношения на животни и отделни олтари.

 Намереното дава важна информация, за да може да се реконструира в пълнота ритуала на обезсмъртяване практикуван от гетите и особено когато става дума за комплекса от могили около Голямата свещарска могила.

 Кметът на Община Исперих също посети мястото на находката и обсъди необходимите мерки за запазване на откритието.
 Колесницата вероятно ще бъде експонирана на място, така че да бъде разглеждана от посетители.

https://www.blitz.bg/news/article/224225


Уникално погребение на тракийска колесница с впрегнати два коня намериха археолози край село Свещари. Находката е открита в югоизточната част на могила 28 А, намираща се на няколко метра от голямата Омуртагова могила. Това съобщи днес проф. Диана Гергова, ръководител на археологическия екип, открил през ноември миналата година там тракийско златно съкровище. Тя посочи, че двуколката датира от края на IV век и началото на III век пр. Хр.

 Намерени са железните шини от две колела заедно с бронзови елементи, които все още не могат да се кажат какви точно функции са имали. Всеки от двата коня е положен в отделна правоъгълна яма, главите им са положени по-високо върху каменни възглавници, около тях има бронзови апликации, каза проф. Гергова.

 По думите на професора това е изключително ценна находка, защото могилите около Свещарската могила са свързани с погребения на хора около свитата на владетеля Котела и много от тях са следи от самата погребална церемония.

 Тя посочи, че това е първата двуколка с впрегнати два коня от трите тракийски колесници, открити в България. Другите две колесници, които обаче са четириколки са открити  в Могиланската могила край Враца и в могилата Стрелча.

 Проф. Гергова обясни още, че в Казанлъшката гробница има представена церемония как се поднася дървено сандъче, което е копие на намереното миналата година златно съкровище край Свещари. Също в стенописите на Казанлъшката гробница е изографисана и двуколка, която е водила погребално шествие и откритата находка край Свещари само потвърждава реалността на стенописите на Казанлъшката гробница, обясни професорът.

 В момента екипът продължава с разчистването и проучването, както и с укрепването на място на отделните елементи, които са открити.

 Проф. Гергова отбеляза, че могилата, където е открита колесницата е била разрушена от иманярски изкопи. Тук е копано дълбоко с багери, като на дълбочина два метра в земята е намерена бутилка от минерална вода от 2001 година. Според нея това е един пример как не се опазва един национален резерват.

 Тя посочи, че би искала тази находка също като златното съкровище да бъде експонирано на място, защото по думите й това означава по-вече туристи и повече интерес към резервата.

http://topnovini.bg/node/59293

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2013г.

Могилите до Свещари повтарят звездите на съзвездието Орион

Учените отдавна са разкрили, че 12-те могили върху платото в археологическия резерват "Сборяново" повтарят разположението на звездите от съзвездието Орион.
Според професор Диана Гергова, цитирана от "Стандарт", племето на гетите, останките от чиято култура намираме днес в района на Свещарската гробница, са вярвалив това, че душата на човека е неразривно свързана с космоса.

 Връзката между Земята и звездите е свещена за древните траки. Тя е стигнала до нас чрез легендата за митичния Орфей, за когото преданието казва, че вече мъртъв е бил разчленен на парчета и всяка част от тялото му е хвърлена на различно място.

 Единствено лирата на певеца с божествен глас е била хвърлена цяла към небето. Великият Зевс уловил сладкогласния музикален инструмент и го запратил в космоса. От парчетата на Орфеевата лира Богът на древните създал съзвездието Орион.

 Древните племена, населявали нашите земи, вярвали в астралното безсмъртие. Когато идвало ред да погребат най-видните си владетели гетите, столицата на чиято държава е в земите край Исперих, издигали могили, в чиито недра ритуално полагали костите на своите царе заедно със символите на тяхното величие.

 Така днес върху платото край село Свещари има 12 изкуствено насипани могили. Тяхното разположение повтаря мястото на звездите от съзвездието Орион, обяснява проф. Диана Гергова, която трето десетилетие ръководи археологическите проучвания в резервата "Сборяново".

 Две от най-високите могили вече са проучени от археолозите и са дарили изследователите с открития от световно значение. В недрата на Гинина могила през осемдесетте години на ХХ век бе открита Свещарската гробница на тракийския владетел Дромидех. Каменният саркофаг, който по изкусност и величие си съперничи с пирамидите в Египет, се прочу по света, а резерватът "Сборяново" стана територия, защитена от ЮНЕСКО.

 Три десетилетия по-късно втора могила от съзвездието, разположено върху "Сборяново", откри нови тайни от древността. Миналата есен проф. Гергова изкопа от недрата на Омуртаговата могила ковчеже със златни накити, принадлежало на тракийския цар Котела.

 Тази седмица от съседната могила, известна на археолозите като възвишение 28 А, излязоха останките на ритуално погребение на колесница с два коня. Всичките артефакти са от периода IV-III век преди новата ера, когато в земите край днешния Исперих е процъфтявало царството на гетите.

 Древните наблюдавали звездите в периода на зимното слънцестоене, маркирали върху земята разположението на светещите тела от небесните съзвездия и така набелязвали местата за култовите си погребални церемонии, сочи хипотезата на Диана Гергова. Така некрополните могили, които са част от ритуалните погребални комплекси, поразително повтарят астралните знаци от небето, към които древните траки хранели пиетет.

 Съвременниците на Орфей вярвали, че душата на човека е неразривно свързана с космоса. За да остане доктрината им недокосната от времето, древните племена материализирали свещената връзка между Земята и небето в паметници, издигнати от тях върху полето.

 Така 25 века по-късно тракийските могили край Свещари привличат учените и обещават да разкрият още тайни от отминалите епохи. Платото край Исперих е едно от най-митичните места в картата на българските чудеса. Досегашните проучвания, донесли на науката епохални открития, само подсказват, че резерватът "Сборяново" крие още много тайни и безценни артефакти, които чакат да бъдат открити от археолозите.

https://www.blitz.bg/news/article/224539

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2013г.

Нова стена е открита при тазгодишните разкопки на сектор в Тракийския град в "Сборяново"

Шумен.  Нова стена е открита при тазгодишните разкопки в т.нар. югозападен квартал в Тракийския град в резервата "Сборяново". Това каза пред Радио ,,Фокус"-Шумен доцент Тотко Стоянов от СУ ,,Св.Климент Охридски", ръководител на разкопките. Той обясни, че вместо да разкрие източната стена на залата с есхара, екипът е попаднал на нова стена, която опира в североизточния ъгъл на кулата, считана за ъглова. ,,Неочаквано откритата стена допълва идеите, че става дума за най- сериозно укрепената част на града, с елементи на фортификация, познати от елинистическия свят", каза доцент Тотко Стоянов.
 По думите му, находката ще промени концепцията за укрепителната система в тази част на града. ,,Очевидно са положени големи усилия градът да бъде максимално недостъпен, охраняем и то точно в тази част, като непосредствено на север от този комплекс очакваме да бъдат жилищата на богатите, най- вероятно на владетелската фамилия", заяви доцент Тотко Стоянов. Археолозите разчистват руините на кулата вече няколко години, а върху една от новооткритите през тази година квадри е имало издялана буква ,,Е", с доста големи размери, което кореспондира с маниера на строителство в гръцкия свят. Използвани са последователно най- добрите постижения в обработката на каменните блокове и изготвянето на фундамент, върху който те могат да бъдат подредени. Височината на кулата е била солидна, вероятно 10 и повече метра, заедно с крепостните стени става дума за едно от най- сериозните укрепителни съоръжения не само в града, но и в Тракия през ранноелинистическата епоха, посочи доцент Тотко Стоянов. Той добави, че догодина трябва да се разшири участъкът с новата стена, да се доуточнят размерите и, а при наличие на повече средства да се проучат и евентуални руини от архитектурата, свързана с резидирането на царската фамилия. През тазгодишния сезон е довършван и сектор от ранния период на Тракийския град, в който се откриват обичайни материали, свързани с живота и функционирането на жилищата. Находки от разкопките, извършени през археологически сезон 2013 г на обекти в резервата ,,Сборяново", ще бъдат показани в изложба в рамките на есенните музейни четения ,,Сборяново"- От находката до витрината", които започват на 30 септември в Исперих.

http://www.focus-radio.net/?action=news&id=695948

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2013г.

Олтар на древна жрица откриха в Свещари

Уникален олтарен комплекс на древните траки откриха археолозите в Свещари. Екипът на проф. Диана Гергова откри гробница на жрица заедно с магически предмети, които се намират за първи път у нас.

Находката идва само два месеца, след като на обекта бе разкрита единствената по рода си погребална колесница с две колелета, припомня БГНЕС.

Новата гробница датира от периода 4-3 в.пр.Хр. и е била облицована с масивни дървени греди от дъб. Те са запазени в доста добро състояние, а отделно подът на гробницата е бил обмазан, което го е направило стабилен и до днес. Истинското откритие обаче е олтарният комплекс.

"В средата на гробницата намерихме една характерна само за гетите есхара, един олтар, боядисан в черно и червено и още по-интересното е, че той е бил в един ритуален комплекс с още едно съоръжение, което е с формата на пресечена пирамида, което за пръв път откриваме е само тук, а и изобщо.

Пирамидата е интересна, защото обикновено есхарите, които намираме в могилите на територията на некропола, са свързани и с други ритуални площадки, но тази е първата конструкция от подобен характер. Това означава, че нашите проучвания имат огромен смисъл, защото чрез тях разкриваме, бих казала, тайните и мистериите на гетите", сподели проф. Диана Гергова.

Според нея в гробницата е била погребана тракийска жрица, за което сочат и множеството магически предмети – човешки фигурки от глина, чашка с отвори на дъното, брадвички. "Тук хванахме и много интересен ритуал – намерихме няколко амфори, които са били натрошени и фрагменти са били поставени в процеса на изграждане на самото гробно съоръжение и издигане на могилата над него. Така че мога да кажа, че имаме много нови ценни данни за погребалната практика на гетите", обясни проф.Гергова.

Сред находките в могилата има златни апликации, бронзови фибули, части от сребърна чаша, тъй като траките са имали обичая да разчленяват предметите при погребенията.

Заедно с гробницата проф. Гергова е попаднала отделно и на няколко погребения, при които телата на покойниците са били изгаряни. Две от тях са в близост до уникалната двуколесна колесница със скелетите на два коня.

"Едното е много интересно - това е една малка яма, пълна с горели въглени. Там намерихме при пресяването и почистването златни розети, златни спирали и следи от много златни горели предмети. Втората яма очевидно е била свързана със същото погребение. Там намерихме също кремирани кости, но то е било извършено в един огромен питос, покрит с каменен похлупак.

Едно от най-прекрасните неща, което наистина е уникално, е един глинен предмет, който за съжаление е бил натрошен и хвърлен до питоса още тогава, но той е имал поставка и от него са излизали едни много интересни остатъци, доста на брой.

Сега се надявам, че нашите реставратори ще могат да го съберат, но това е една уникална находка, която показва колко още много странни неща не познаваме, свързани с гетските ритуални практики и мистерии", каза проф.Диана Гергова.

Благодарение на японските спонсори от телевизия TBS, разкопките продължават, а през зимата обектът ще бъде защитен със специални навеси.

http://profit.bg/news/Oltar-na-drevna-zhritsa-otkriha-v-Sveshtari/nid-115609.html


Уникален олтар и непознати погребални практики от времето на гетите откриха археолозите в гробница на жрица в тракийския комплекс в Свещари. Специалистите от екипа на проф. Диана Гергова откриха уникалната находка в началото на тази седмица, в насип около Омуртаговата могила, съобщи бТВ.

Каменната гробница е била облицована с дебели греди от дъб, а подът й е със специална обработка. Вътре е намерен цял олтарен комплекс с множество магически предмети, сред които човешки фигурки от глина. Освен основният олтар има и втори с формата на пресечена пирамида.

Открити са още златни апликации, бронзови фибули, стъклени мъниста, части от сребърна чаша. Всички находки са от периода IV-III век преди Христа. Най-интересни са елементите, свързани с погребалните обреди на древните траки, тъй като някои от тях се срещат за първи път у нас.

Проф. Диана Гергова подчерта, че досегашните гробници от подобен тип са били свързани само с мъжки погребения. Откритието дава на археолозите информация за погребалните практики и ролята на жената-жрица в гетското общество.

https://fakti.bg/kultura-art/82108-oltar-na-drevna-jrica-otkriha-v-sveshtari

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2014г.

Погребение на бременна отпреди 6000 години откриха в Свещари

Поредна уникална находка зарадва археолозите, които проучват тракийския комплекс в Свещари. За финал на една много успешна година екипът на проф. Диана Гергова откри плосък некропол на 6000 години, в който най-интересният експонат е скелетът на бременна жена, съобщи БГНЕС от Русе.

Общо пет са скелетите, които са били положени в некропола. Те са в необичайни пози – със свити крака, а едно от погребенията е било на млада жена в напреднала бременност. По намерените кости става ясно, че е била погребана с нероденото си дете – нещо, което се среща много рядко. Скелетите са ориентирани в посока изток-запад и са положени свити на лявата си страна, с глава, обърната на юг.

"Откритието хвърля светлина върху културното развитие на българските земи през един драматичен период на климатични и етнични промени от края на блестящата Варненска цивилизация в края на петото хилядолетие пр. Хр. до в началото на бронзовата епоха в края на четвъртото хилядолетие пр. Хр. Гробовете на младата бременна жена с изящни седефени накити, на мъже и деца от четвъртото хилядолетие пр. Хр. са първото доказателство , че стратегическият и изключително благоприятен в климатично отношение район на Сборяново е бил заселен хилядолетия по-рано, отколкото се смяташе досега", сподели проф. Гергова.

Това е поредният необичаен ритуал, на който тя и екипът й се натъкват по време на проучванията си в района около Омуртаговата могила. По-рано тази есен археолозите попаднаха на единствената у нас колесница с две колелета, заровена с два коня, както и на гробница с олтар във вид на пресечена пирамида. Находките са единствени по рода си в България и дават интересни сведения за обредите на гетите.

Ако се намерят средства, проучванията в Свещари ще продължат и догодина. През тази година те станаха възможни с помощта на японски спонсори, които подготвят филм за тракийските находки и живота на траките. Желанието на екипа на проф. Гергова е Омуртаговата могила да стане достъпна за туристи и да бъде в общ комплекс с Голямата царска гробница, известна със статуите на кариатидите.

https://interest.actualno.com/Pogrebenie-na-bremenna-otpredi-6000-godini-otkriha-v-Sveshtari-news_10430.html

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2014г.

Владетелско погребение откриха в ,,Сборяново"


Снимка: Сборяново/ bg.wikipedia.org

Исперих. Нова находка от епохата на траките откриха археолози край Исперих. При разкопки на могила, разположена в източния некропол на историческия резерват ,,Сборяново", експедицията на професор Диана Гергова се натъкнала на следи от владетелско погребение от периода на III век пр.н. е.

На пет метра под земята са открити две ритуални помещения, едно от които е служило за олтар. В неговия център е намерен железен канделабър, висок 1,5 метра. Той е бил художествено изработен, украсен в горната си част със стилизирани орнаменти. В близост наоколо са открити още две амфори и два керамични съда, пълни с човешки кости. Около тях са открити останки от женски накити, изработени от стъкло и глина, огледало с бронзова рамка, келтски нож и чаши от бронз.

Новите артефакти са част от богатото културно наследство на гетската държава, чиято столица е била разположена близо до днешния Исперих, обясняват археолозите. След като находките бъдат проучени, те ще бъдат експоринари в историческия музей в Разград.

Това е третата поред експедиция на професор Гергова от 2012 година досега, завършила с успех. Преди три години, в края на археологическия сезон тя откри в недрата на голямата Омуртаговна могила златното съкровище на тракийския вожд Котела. Миналата есен проучванията й се увенчаха с откриването на царска колесница, с впрегнати в нея два владетелски коня.

Както през миналите археологически лета и тазгодишната експедиция в резервата ,,Сборяново" се финансира приоритетно с частни средства. Към скромните 10 хил. лв.,отпуснати от българското министрество на културата проф. Гергова е прибавила и помощта на японска телевизия, която от години спонсорира научните й изследвания. Средствата за издръжка на студентите археолози пък се осигуряват от проект, финансиран от Швейцария.

https://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/vladetelsko_pogrebenie_otkriha_v_sboryanovo-257682.html

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2014г.

Сезонът в Сборяново приключи със злато

В разкритата гробница най-вероятно е положена жрица, смятат специалисти

Археологическият сезон в тракийския комплекс Сборяново край Исперих приключи с нова ценна находка. Макар учените, ръководени от проф. Диана Гергова, да работиха на обекта само десетина дни, те успяха да разкрият богато гетско погребение от края на IV в. пр.Хр. Вероятно в разчистената яма, дълбока над 5 м, са положени останките на жрица, защото до овъглените кости са намерени множество дамски накити и ритуални предмети.

Сред находките има близо 200 златни ювелирни мъниста, които били части от красива огърлица, завършваща с по-голяма розета. ,,Броят на намерените късчета ще се увеличи, след като проучим пръстта, прибрана за изследване в лабораторни условия. Открихме и нишката, на която зрънцата са били нанизани", обяснява проф. Гергова. Златният комплект бижута се допълва и от две обеци с лъвски глави.

При проучването на могилата, която се намира в западния царски некропол на Сборяново, са излезли още множество стъклени и глинени мъниста, добре запазено бронзово огледало с желязна дръжка и дамска фиала. Най-ценната за науката находка обаче е уникален по рода си у нас канделабър (ритуален свещник), който бил поставен до олтара в центъра на гробницата.

Високият към метър и половина предмет е изработен от ковано желязо и представлява палмово дърво, което се свързва с култа към бог Аполон. Според специалисти той е използван за изгаряне на благовонията при извършването на ритуали.

Тракийски канделабър излиза за втори път у нас. През 30-те години проф. Богдан Филов открива подобен бронзов предмет в Мезешките гробници. Находката от Сборяново обаче има напълно различен стил на изработка. Повече данни за нея учените ще имат, след като бъде реставрирана през следващите месеци.

До свещника в могилата имало други ритуални премети - стъклен балсамарий, бронзови канички и две тасоски амфори. Сред съдовете учените намерили и паничка с овъглено жито, което определят като дар към Великата Богиня-майка. ,,Рядко намираме толкова представителен култов комплект от този период", казват от екипа.

Разкопките край Исперих ще продължат догодина, когато проф. Гергова се надява на по-добро финансиране. ,,През 2014 г. от държавата получихме само 20 хил. лева, затова не можахме да останем повече на обекта", обясни тя. В комплекса има още много неразкопани могили, които е възможно да разкрият нови данни за погребалните традиции и богатата култура на гетите.

Мощта на племето в края на IV в. пр.Хр. вече разкриха находките от последните сезони. Миналото лято в Сборяново излезе добре запазена двуколка, заровена с два коня. През 2012 г. пък в могилата на цар Котела екипът се натъкна на дървено сандъче с голямо златно съкровище, което впечатли специалистите по света.

pressadaily bg

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2015г.

Откриха цех за сечива на 7000 г.

Цех за изработка на сечива от кремък от късната каменно-медна епоха откриха в разградското село Каменово. Предполага се, че в периода 4500-4200 г. пр. Хр. оръдията на труда са се разпространявали на територията на цялата южна част на Балканския полуостров. В почти всички изследвани праисторически обекти в България голяма част от кремъчния материал е с произход от село Каменово.

Находките от кремъчен материал са намерени по време на археологически разкопки през последните два месеца. Те са финансирани от Регионалния исторически музей в Разград, ръководители на екипа са доц. д-р Явор Бояджиев от НАИМ-БАН и Димитър Чернаков от РИМ-Русе, а заместник-ръководител Дилен Дилов от РИМ-Разград. Местни хора са били ангажирани с разкопките.

Проучванията са извършвали в границите на съвременното населено място, зад читалището в Каменово. На 60 см дълбочина са открити: ядра за отцепване на кремъчни сечива, заготовки за сечива, готови сечива, продукти на дебитажа и др. Разкрита е и площадка, обмазана с глина, върху която се е осъществявал работният процес в производството на кремъчни оръдия на труда. Голяма част от кремъците първоначално са били нагрявани, след което посредством посредник са били отделяни от тях заготовки за различни по вид и предназначение сечива. Суровината е доставяна от кариери в съседните села Равно и Топчии. Предполага се, че производственият център е стартирал дейността си през ранната каменно-медна епоха в границите на селищната могила - 4800 г. пр. Хр., а по-късно се е разраснал. Първоначалното намерение на археолозите е било да изследват некропол.

През септември разкопките ще продължат с финансиране от Министерството на културата. Предвижда се зоната на проучването да се измести в двора на бившето училище, при строежа на което през 1910 г. са открити множество гробове с инвентар от късната каменно-медна епоха. Предстои да се изяснят зоните на разпространение на некропола, селището и производствения център, както и хронологическата и пространствена връзка помежду им.

https://dariknews.bg/novini/obshtestvo/ceh-za-sechiva-ot-kremyk-ot-predi-7000-godini-otkriha-v-razgradsko-selo-1457337

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2015г.

Четири гроба от преди 6 хилядолетия намериха в двора на бившето училище в Каменово

Некропол от преди 6200 години разкриха археолози в двора на бившето училище в разградското село Каменово. Четирите гроба са били точно под спортната площадка в школото. Скелетите се покрити с дарове – керамични съдове, кремъчни сечива, накити от мъниста от мида спондилус, която се среща в Средиземноморието, а намирането им е доказателство за търговските отношения на Лудогорието с този район през 4200-4500 г. преди Христа – обяснява ръкодителят на разкопките доц.д-р Явор Бояджиев от Института по археология към БАН.

Разкопките са финансирани от Министерството на културата, започнали са преди седмица и още в първите дни са открити четирите скелета. Три от тях са на възрастни хора, единият – на дете. Поставени са свити в ембрионална поза, на лявата си страна, в посока изток-североизток. Върху едниия има керамични паници, боядисани в черно, червено и бяло, поставени с дъното нагоре. Върху другите има инструменти от кремък, а върху детския скелет – три мъниста от мида спондилус, вероятно част от герданче. Даровете са символични, предполага се, че са свързани със занаята на починалия. Предстоят антропологически изследвания на скелетите, според първоначалните наблюдения обаче хората от преди 6000 години не са се различавали много от съвременните – обяснява доц. д-р Бояджиев. Били са високи средно 167-173 см., средиземноморски тип, дошли са от Анатолия, но са се примесили с население, дошло от север от Дунава. Според Бояджиев смесването на култури в Североизточна България е дало тласък, обогатяват се културите, получава се бърз ръст на икономиката и търговията и за няколко стотин години регионът става център на Европа, по-късно обаче тази култура загива.

Един от белезите за развитието на региона са находките от разкопки през пролетта отново от село Каменово, където през 4500-4200 г. пр. Христа е имало работилница за сечива от кремък. Край близкото село Равно е находището от най-качествения кремък, който е бил много ценен преди хилядолетия, защото от него са произвеждани ножове, стъргалки, сърпове и други сечива. В различни райони на Стария континент има данни за находки на оръдия на труда от лудогорски кремък, били сме като Швеция днес по отношение на производството на стомана – смята доц. д-р Бояджиев.

Разкопките в Каменово продължават още една седмица, петима местни работници копаят под ръководството на Явор Бояджиев и Димитър Чернаков от Исторически музей-Русе, заместник-ръководител на експедицията е Дилен Дилов от Исторически музей-Разград.

https://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=1502613

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2016г.

Воин с каменна брадва, погребан преди 6 хилядолетия, намериха в Каменово

Гроб на воин с каменна брадва в ръце разкриха археолози в село Каменово, община Кубрат. Той е част от некропол от преди повече от 6 хилядолетия. Миналото лято учените разкриха там 7 гроба от каменно-медната епоха, те бяха предимно на жени и деца, новият е първият, който доказва, че по тези земи преди хилядолетия е имало битки.

Разкопките са стартирали на 6 юни, продължават до 25 юни с финансиране от Регионалния исторически музей в Разград. Техни ръководители са доцент д-р Явор Бояджиев от Националния археологически институт с музей при БАН, Димитър Чернаков от Регионален исторически музей Русе и Дилен Дилов от РИМ-Разград. Ангажирани с дейността са четирима местни жители. Очаква се разкопките да имат и следващ етап през септември, но с финансиране от Министерството на културата.

Проучването се прави в двора на бившето училище в Каменово, находките са разположени плитко, почти непосредствено под съвременния асфалтов пласт – разказа доц. Бояджиев. Откритият преди дни воин е легнал в ембрионална поза на лявата си страна в посока изток-запад, в ръцете си държи каменна брадва. В района се намират и множество кремъчни оръдия и съоръжения от работилници за изработката им, те са от приблизително същия период като гробовете. Учените смятат, че край Каменово е имало голяма работилница, в която са произвеждани кремъчни оръдия на труда за обширна територия, находището на суровината е край съседното село Равно.

Откриването на гроба на воина с брадвата се смята за доказателство, че в близост е имало укрепено селище, около което са се водели битки. Ритуалният начин на полагането му в гроба е същия като в обширна територия, обхващаща днешни България и Румъния, което предполага обща религия върху нея преди повече от 6000 години.

https://dariknews.bg/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2016г.

В Абритус е намерено най-голямото златно съкровище от монети в България

Най-голямото златно съкровище от монети в България е намерено в римския град Абритус край Разград. То тежало 4 килограма и отброявало 835 монети от 5 век, които били отсечени в монетарниците на Константинопол, Равена, Антиохия и Тесалоники. Заради факта, че монетите били много добре запазени се предполага, че те са част от държавно съкровище. Върху северите има знак, който гарантира златното им съдържание. Съкровището били скрито при нападенията над града и така се запазило за поколенията.



В историческия музей до археологическия резерват Абритус освен богата нумезматична колекция можете да видите още статуетка от световноизвестната тракийска гробница в Свещари. Статуетката на богинята Нике е от 3 век преди Христа. В музея е изложен и направеният през 4 век преди Христа от чисто злато Пегас, открит край село Вазово. Той е без аналог в световната археология. Крилатият кон тежи 475,5 грама.  В музея е изложена само половината от Пегас, защото другата половина била разрязана от един тракторист при намирането на находката, който предложил долната част на безценната находка за пепелник на компанията. В последствие тя изчезнала.



В музея ще видите и други предмети, които ще ви запознаят с вековната история на Абритус, тракийското поселище, заселването на римски войници и разрастването на кастела до римски град.

В 12-те зали на  интерактивния музей на Абритус можете по забавен начин заедно с децата си да научите повече за историята на мястото, по какъв начин е бил устроен града и как е протичал живота в него, каква е била римската мода, любопитни факти за периода, както и как е протекла последната битка на император Траян Деций. Той намира смъртта си край Абритус заедно с 30 000 -та си армия при битка срещу готите през 251 г.

Но не си мислете, че всички съкровища на Абритус са заключени зад четири стени. Мястото е превърнато и в музей на открито. В парковата част на Абритус можете да разгледате 70 епиграфски паметника с надписи на гръцки и латински. Като сред надгробните плочи има още християнски, мюсюлмански и арменски.

Площта на археологическия резерват е 3200 кв. м. На мястото можете да видите останките от вътрешния двор и резеденцията на висш държавен магистрат. В двора се извисяват и римско-йонийски колони, а празните постаменти са любимо място за снимка на туристите.



Абритус е включен в списъка на 100-те национални обекта. От 1-ви ноември до 31-ви март през уикенда резерватът може да бъде посетен само по предварителна заявка. През седмицата работи от 9 до 17 часа. През останалото време от годината мястото е отворено през същите часове, но без почивен ден. Цените за вход, както за повечето български забележителности, са почти символични. 2,50 лв. струва входът, като за ученици и студенти цената е 80 ст. Хората в неравностойно положение влизат безплатно. Екскурзоводската беседа струва 5 лв.



https://opoznaybulgaria.com/

[Hatshepsut]

Проф. Диана Гергова: Келтското светилище е уникален паметник, съвършено различен от всичко, което досега сме проучвали  в некропола на ,,Сборяново"

Фокус: Проф. Гергова завършихте тазгодишните разкопки на територията на резервата ,,Сборяново" край Исперих. Какво успяхте да проучите през настоящия сезон и какви са резултатите?
Проф. Диана Гергова: За съжаление разкопките тази година не бяха продължителни. Проучихме само етап от откритото през миналата година келтско светилище и което е единствено за територията не само на България, но и на Балканите. Имаме хубави резултати, макар и не сензационни, както когато копаем една традиционна надгробна могила в царския некропол в ,,Сборяново", но които ни дадоха нови, много интересни данни. Продължихме проучването на квадратния ров, който е ограждал централните структури с ритуални ями. Успяхме да намерим входа на това светилище, който е разположен от юг и от двете страни рамкиран от началото на ритуалните ровове, в които са били поставяни различни дарове. Знаете, че през миналата година там открихме ритуална огъната ромфея, един рядък меч за гетските земи, намерихме човешки кости, келтска тока, а тази година към находките прибавихме и ритуално натрошени фрагменти от съдове, които се отличават с това, че също са тракийска, местна изработка. Имаме много интересна ситуация, при която в едно безспорно по своя произход келтско култово място, келтско светилище, свързано и с ритуални погребения на хора, защото миналата година в рова намерихме едно погребение в свито положение ,,хохер", намерихме и отделно горели човешки кости, сега наред с някои типично келтски материали, имаме и материали дори редки за тракийските земи, характерни за други райони. Имаме ритуалната ромфея, която е огъната –традиция, която се приема за келтска, а сега намерихме фрагменти от голям съд, който е работен на ръка и е типично тракийски. Попаднахме и на други фрагменти от амфори, които дават нова информация за обредите и даровете, които са били оставяни в това светилище. Много ми се искаше с по- бързи темпове и по- големи мащаби да проучваме този уникален паметник, който е съвършено различен от всичко, което досега сме проучвали в некропола на ,,Сборяново", но за съжаление средствата за проучване тук винаги са били проблемни. Тази година работихме с мои колеги от университета в Женева, те приложиха всички възможни методи на документиране на този паметник, подпомогнати бяхме и от банка, която финансира техниката, без която не можем да работим, защото светилището е на дълбочина 60-80 см под нивото на терена, говорим за льос, който е много твърд и много тежък за работа. Много съм доволна от резултатите, които предизвикват интерес навсякъде, в европейската научна общност, където вече сме докладвали част от тях. Преди няколко дни изнесох доклад в Атина пред моите гръцки колеги, пред международна общественост, заедно с постерна изложба за ,,Сборяново", която е на Института за култура към Министерство на външните работи. Показана бе в Атина, в центъра на общината и това е голямото удовлетворение. Когато човек методично проучва един комплексен паметник какъвто е Царският източен некропол на ,,Сборяново", наистина могат да се получат неочаквани и много стойности резултати.

Фокус: Какви са впечатленията, които предизвикват находките от ,,Сборяново"?
Проф. Диана Гергова: Изключително съм доволна от отношението на моите гръцки колеги. Имах редица срещи с тях и по думите им това чрез това, което което ние правим в ,,Сборяново" и те получават нови импулси, повод за размисъл, за интерпретиране на археологически ситуации на техни паметници . Стана въпрос и за сензационна гробница с двете кариатиди , открита преди година в Амфиполис, като веднага всички паралели се правят със Свещари. В района на Амфиполис има доста материали, които показват и паралели със златното съкровище от могилата на Котела. Бяха много заинтересовани, разговарях и с хора, които са писали във връзка гробницата на Филип Втори Македонски, а и анализът на изображенията от сцената на фасадата на гробницата където виждат образи и изображения на гет, вероятно на благородник, който е придружавал гетската принцеса Меда или дъщерята на Котела, владетелят, чийто съкровище и могила ние проучихме- това е доста интересен импулс в момента и за моите гръцки колеги, и за мен да продължим да работим върху изчерпателното изследване на тези връзки между гетската и македонската династия, които бих казала че получиха нова светлина с откриването на сандъчето със златни дарове в Голямата Свещарска могила. Те бяха доволни и от нашите астро изследвания и това действително е в духа на знанията за елинистическия свят. Подчертаха, че Филип Македонски е питагореец, гетите също са питагорейци, т.е. тази изложба беше повод за много приятни срещи и разговори с моите гръцки колеги, същевременно на откриването присъстваха много представители на дипломатически кръгове от различни страни, които също бяха заинтересувани от това, което правим в ,,Сборяново". Ние привличаме вниманието на международната общественост не само научна, но и културна към нашите богатства. Но имаме голям проблем с управлението на резервата, с поддържането на паметниците. Факт е, че сме превърнали ,,Сборяново" в европейски научен център, защото привличаме голям брой европейски специалисти, които ни помагат в различни области и с които си сътрудничим, но вероятно трябва да се поучим от това как се организират и управляват такива големи резервати каквито има в Гърция, във Франция. За мен беше изключително полезно и съм удовлетворена, че изложбата имаше широк отзвук и интерес сред българите в Атина. Видно е как в Гърция организират и пазят своите големи ансамбли и центрове като Делфи, Вергина и т.н. много ще се радвам ако можем и ние да реализираме и направим по-рационална системата ни за опазване.

http://m.focus-news.net/?action=opinion&id=44352

[Hatshepsut]

Гробницата в село Свещари – уникалният паметник на тракийската култура

И до днес тракийската цивилизация е забулена в мистерия и има много въпроси, на които учените все още не са дали отговори. Едно обаче е сигурно – траките са ни завещали стотици паметници, благодарение на които можем да се докоснем до тяхната богата култура.

Вратата на входа на гробницата

Ще ви разкажем за една от най-впечатляващите и най-добре запазени тракийски гробници по българските земи. Свещарската гробница се намира близо до село Свещари, община Исперих, на 42 километра от Разград. Тя е част от историко-археологически резерват ,,Сборяново", обхващащ западната част от Лудогорското плато, между селата Свещари и Малък Поровец. Резерватът обхваща още няколко старинни могили и некрополи, останки от древен тракийски град и мюсюлманското светилище – Демир баба теке.

Тракийската гробница е открита през 1982 година при разкопаването на високата Гинина могила (Могила №7 от Източния могилен некропол на Сборяново) край селото и това я прави едно от най-сензационните открития на миналия век. Това, което различава свещарската гробница от всички други е фактът, че след като е разкопана и проучена напълно около нея е построена камера, която е затрупана. Така посетителите имат възможност да заобиколят външната част на гробницата и да видят външните ѝ стени. Никоя друга гробница у нас не предлага това.

Гробницата е построена през първата половина на III век преди новата ера. Нейните размери са впечатляващи – дълга е 7,5 метра, широка е 6,5 метра, а височината ѝ отвътре е 4,45 метра. Построена е изцяло от големи бели блокове от обработен мек варовик. Състои се от коридор, наречен дромос, водещ към три помещения – преддверие, странично помещение и гробна камера, като всички помещения са покрити с полуцилиндрични сводове, разположени асиметрично с различна височина.  Входът на предверието е с украса от редуващи се розетки и волски глави, свързани с гирлянди. Интересни декорации има и на много места в гробницата, включително животни и други форми.

Входът и външната стена на гробницата

Учените смятат, че това е последния дом на Дромихет – царят на племето гети, което е населявало земите в региона. В гробната камера са открити две каменни легла, човешки останки, както и гробни дарове. Каменните легла са украсени с орнаменти, които изобразяват религиозни сцени на обожествяване. Човешките кости пък са били на трима души. Едните са на мъж, около 36-годишен, вероятно гетски владетел, другите са на 25-годишна жена, вероятно съпругата му, която трябвало да го придружава в задгробния живот. Другите останки са частични, историците предполагат, че са на роднина на царя и са били положени по-късно.

Кариатидите – фигурите на десетте жени, които поддържат свода

Изключително красива и интересна е украсата на самата гробна камера. Като цяло тя е изградена в елинистичен стил, но е пречупена през вярванията и културата на гетите. Три от страните на камерата са оформени като колонада, но вместо да се поддържат от колони, блоковете на свода се поддържат от фигурите на десет жени, с ръце вдигнати нагоре към тавана, наречени кариатиди. Височината им е 1,2 метра. Облечени са в силно накъдрени рокли, без ръкави, стигащи до долу. На кръста имат колан, който препасва дрехите им. Краят на дрехите им е обърнат нагоре и наподобяват чашка на цвете. За майсторството на техните създатели свидетелства това, че всяка една от тях е с различно лице. Косите им са къдрави и се спускат надолу до раменете, а над главите си имат кошници. Лицата, косите и дрехите им са били оцветени с боя и две хилядолетия по-късно ние можем да видим кафявата боя по косите им.

На полукръглата стена под свода на гробната камера чрез рисунка е изобразен ритуалът по хероизация или обожествяване на покойния владетел. Царят е представен на кон и го следват двама оръженосци. Срещу него е застанала богиня, с четири други жени зад нея, които носят дарове в ръцете си. Богинята е облечена в дълга дреха и подава на покойния владетел венец от злато.

Както сцената на хероизацията, така и кариатидите са останали недовършени. Рисунката е очертана само с креда, а ръцете на някои от жените са издялани грубо. Това навежда на предположението, че владетелят, за когото е била предназначена гробница е починал преждевременно, вероятно в битка, и затова майсторите не са успели да довършват докрай работата си.

Гробната камера с двете каменни легла и кариатидите

За богатствата на владетеля, които са били положени да му служат в отвънния живот, не можем да правим предположение, защото най-вероятно всичко е било заграбено още в древността. В страничната камера на гробницата са открити костите на пет коня, който са били посечени там, за да служат на мъртвия в задгробния му път. В насипа на могилата са открити следи от жертвени ями и огнища, където са били извършвани сложни погребални обреди.

Тракийската гробница не е самостоятелен архитектурен обект. На територията на резервата има още 26 запазени могили. Освен забележителната гробница са разкрити още част от крепостни стени, различни религиозни съоръжения и множество артефакти. Макар да нямат категорични доказателства, учените предполагат, че там се е намирал  тракийският град Хелис, изграден през IV век преди новата ера, столица на цар Дромихет. Площта на града се е простирала на над 100 декара земя и била защитена от крепостни стени. Вероятно там са били разположени резиденциите на тракийската аристорикрация. Проучванията все още продължават, защото е изследвана само една малка част от историко – археологически резерват ,,Сборяново".

Заради своята уникална архитектура и украса още три години след откриването си – (1985 година) свещарската гробница е включена в списъка на ЮНЕСКО за световното културно и природно наследство. Ненапразно тя е толкова високо оценена -майсторството и изяществото на този забележителен паметник на тракийското изкуство могат да оставят всеки посетител без дъх.

https://bulgarianhistory.org/grobnitsa-selo-sveshtari-2