• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

26 October 2021, 08:31:41

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
14343 Posts

Шишман
5793 Posts

Panzerfaust
1034 Posts

Лина
794 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 24,251
  • Total Topics: 1,374
  • Online Today: 73
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 30
Total: 31

avatar_Hatshepsut

Радосвета Аврамова

Started by Hatshepsut, 10 September 2018, 15:20:32

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Да разплачеш Огъня...
(Парченце от мен)


Когато бях Принцеса на Моретата,
владеех бреговете и водите.
В ръцете ми заспиваше Планетата.
В очите ми се раждаха Звездите.

Бях влюбена във Огнения Конник.
Но как живеят Огън и Вода?
Червената му обич беше тежка.
Превръщаше ме в пара. И болях.

Веднъж изпрати диви Ветрове
и пясъчните ми дворци се разпиляха.
Превърнаха и мен самата в прах.
А рибите в морето се разплакаха.

И птиците кръжаха без подслон
и с тъжни крясъци стихиите проклинаха.
Бях шепа пясък - ситен и студен
и бавно в огнените Му ръце умирах.

Ала внезапно нежен морски Бриз
от мене песъчинка си открадна.
Подхвърли я към бялото Небе.
И после тя безмълвно дълго падаше.

Как стана - даже не разбрах -
събудих се в очите Му, обаче...
Сега понякога навярно боцкам там.
И той почувства ли ме... плаче...

Hatshepsut

Този, който няма да ме обича...

Ще бъда приказка, написана от думите,
които устните му никога не изговарят.
Ще бъда сепнатият дъх на утрото му.
Ще бъда в сънища, които се повтарят.

Той ще се влюбва необмислено-необяснимо
и ще отрича любовта категорично.
От нежност сетивата му ще са изтръпнали,
докато мисли, че не ме обича...

Ще ме ревнува тайно. И понякога.
Ще се събужда нощем да погледа
косите ми. И миглите. И устните.
Докато спя до него. (И насън съм негова).

Ще ме превръща в стих, когато виното му
на вкус на мен започне да прилича.
И аз все още ще съм приказка, написана
от думите, които никога не е изричал.

Hatshepsut

Моят вълк

И не искам пак да бъда крив -
нека съм поне веднъж добрия!
Приказка, в която съм щастлив...
Ако още няма, измисли я!...

Ники Комедвенска, "Писмото на Вълка"


Така се случи, срещнах го в гората.
И беше много тъмна нощ.
Страхувах се. Боляха ме краката.
А той изгледаше по вълчи лош.

Но нещо във очите му проблесна...
И се разпадна целият ми страх.
Да бъдеш лош, навярно, не е лесно.
Да бъдеш лош - то е да бъдеш сам.

Погалих го. Несвикнал на милувки,
по навик се опита да ръмжи.
А после легна тихичко във скута ми
и просто си мълчахме. До зори.,

Потръпваше от топлината на ръцете ми,
за първи път посмял да е добър.
Заслушах се във пулса на сърцето му
и го обикнах...
Аз
обикнах
вълк.

Не ми се слушат страшните ви приказки...
Ядял момичета, наивни като мен...
Не вярвам, знаете ли... Писна ми.
Защото моят вълк има сърце,

каквото много от човеците отдавна нямат.
Обичам го. Обичам си вълка!
Това е приказката ми. Такъв е краят ѝ.
Нататък продължава Любовта...

Hatshepsut

В огледалото

Утрото се буди, крехко като чувство,
и потропва с пръсти по спящите стъкла.
Отварям му да влезе. Излизам от съня си.
И сънена и топла прекрачвам във деня.

Замлъква огледалото, когато го поглеждам.
Превръща се отново във приказен портал,
през който, ако искам, мога да избягам
обратно във съня си - в света от син кристал.

Където съм забравила какво е да си тъжен.
Където Теб те има и не ми е пусто.
Където от ръцете ти ми става много нежно,
когато от очите ти прегърната се чувствам...

Hatshepsut

Постапокалиптично

Умора. И сълзи. И пак умора.
И някакъв измамен, грозен свят.
И някакви подобия на хора,
които идват, за да ме болят.

Антиутопия. Реалност. Същото е.
От силите ми е останал само прах.
И никъде не се усещам в къщи.
Освен в една несбъдната мечта.

Освен в една любов, която диша
напук на този кислороден дефицит.
Аз съществувам, за да те обичам,
дори когато дяволски боли.

Звездите във небето ми са мъртви.
Но вече нямам нужда от небе.
Нито от приказки. Нито от утре.
Не искам нищо вече.
Само теб.

Hatshepsut

Разни природни закони...

Все още има капчици от Лятото
в отделни песъчинки по брега.
Но Есента разстила тишината си
под бавните напеви на дъжда.

Все още слънцето обагря птиците
между тревожни облаци и ветрове.
Дърветата са остарели рицари
и вече не мечтаят за криле.

Това е тъжно, но съвсем естествено -
един безкраен, вечен кръговрат.
След всяко Лято, знаеш, идва Есен.
След всяка обич идва самота...

Hatshepsut

Обичам тихите недели...

Обичам тихите недели, във които
не мисля за нищо. Дори и за теб.
Не чакам. Не търся. Не искам. Не питам.
А просто съм в себе си. И е добре.

Изпращам няколкото закъснели птици
и тайно си представям, че летя.
Рисувам маргаритки по корицата
на някакъв тефтер във скучен цвят.

Допивам чая си. Банално ментов.
Но става даже и за стих...
Една мелодия минава в шепот
и гали клепките ми, и трепти.

И всичко е реално. И вълшебно.
Потъвам в малкия си, топъл свят.
И той пулсира целият от нежност
в една неделя, пълна с тишина...

Hatshepsut

Да съм толкова, толкова твоя...

Понеже вали, а аз не заплаках,
макар, че ми беше тъжно без теб,
понеже след малко ще слезе сумракът
в очите на днешното лошо небе,

понеже е хладно (но не и в ръцете ти),
понеже Луната расте ли расте,
понеже събирам звезди на парчета
и с тях си сглобявам едно ново сърце,

понеже, понякога, тихо те галя,
макар, че те няма, всъщност, до мен,
понеже лъчите небрежно търкалят
по шумните улици дъх на кафе,

понеже Земята на карта е плоска
и хиляди пътища водят към Теб,
понеже, обаче, не зная посоката,
измислям си нови и светли криле,

които да вдигнат най-нежното в мене
високо, високо, до петия облак,
и ти да ме видиш, и ти да ме вземеш,
и аз да съм толкова, толкова твоя,

че чак да забравя очите си в твоите,
в ръцете ти себе си чак да забравя...
Понеже е привечер, понеже е пролет,
понеже сега те мечтая, мечтая...

Hatshepsut

Дисонанс

А навън е толкова юни...
Скърцат люлки, посипва се смях.
И небето е синьо и стръмно.
И мирише на свобода.

Всички летни жени са красиви.
А мъжете са... просто мъже.
Този юни така им отива
на солените рамене.

По тревите пълзят калинки.
И приличат на сърчица.
Представи си - светът е градина
и цъфти ли, цъфти любовта...

Стига глупости.
Просто е юни.
Толкова юни, че чак ми е тясно.
И се чувствам различна. Изгубена.
И ми липсва ноември. Ужасно.

Hatshepsut

Южната тераса

Принадлежа на южната тераса.
Особено към седем вечерта.
Съставена съм от избягал вятър,
от фибичка и резенче тъга;

от няколко разрошени къдрици,
от букви в някакъв случаен ред,
от малко котки и от малко птици,
от устни и от голи рамене;

от тиха нежност, като на светулка,
от дъжд, от пясък, от звезди,
от безметежно сладката си скука,
от музика за сняг и за мъгли;

от страх, от смях, от плач и от бадеми,
от розово, от дъвка, от стъкло,
от гривна, боси ходила и от пастели;
От спомени.
От нощ.
И от любов.