Археологически находки въ Пловдивска область

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2006г.

Тракийският цар Ситалк е сякъл монети

Открита е монета на тракийския цар Ситалк, с което се отхвърля тезата на археолози и историци, че той не е сякъл монети, обяви Димитър Костов от пловдивското нумизматично дружество "Филипополис", цитиран от БТА.

Находката той посвети на проф. Александър Фол, който, по думите на Костов, единствен е защитавал тезата за монети на тракийския владетел.   

Археологът добави, че монетата се намира у семейство от първомайските села и заедно с други 20 монети е предавана от поколение на поколение.

Всички са от епохата на Одриското царство, през което време е царувал и Ситалк, плюс/минус 100 години – тоест, около 424 г. пр. Христа, твърди Димитър Костов. 

Направеното в София изследване доказва, че находката е отливка от чисто сребро, а съставът му отговаря на този, от който са сечени монетите на брата на Ситалк - Спарадок, твърди Костов. 

Монетата тежи 3,7 грама, с диаметър 177 мм и дебелина 2,5 мм и има добър релеф. На лицевата й страна е изобразен необязден кон в поход, с вдигнат десен крак, а около него на три срички е изписано "си-тал-ко".

На гърба на монетата е изобразен орел с разперени криле със змия в клюна, вкаран в каре, което се използва и при монетите на останалите тракийски царе.
   
Археологът е категоричен, че до момента в света няма показвана монета на Ситалк и предполага, че на аукцион цената й може да стигне до 50 000 евро.

Дадох гласност на откритието, за да изпреварим продажбата й зад граница, а ако това все пак се случи - да имаме доказателства, че е намерена в България, обясни той.

Според него мястото на монетата е в Националния исторически музей, който обаче трябва да заплати на собствениците посочената в закона цена, а тя може да стигне и 10 000 евро.

Монетата не е иманярска, а най-вероятно е намерена в нивите на фамилията преди векове, твърди той. Костов предлага в Държавния бюджет да има перо "Ценности", средствата от който да се използват при подобни случаи.

https://www.dnes.bg/obshtestvo/2006/11/22/car-sitalk-e-siakyl-moneti-tochka-po-vyprosa.30060

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2010г.

Иванко убиецът на Асен погребан в Асеновград?

ДНК експертиза на скелета на почти двуметров мъж, прободен в гърба и погребан под стените на Асеновата крепост, ще поиска кметът на Асеновград д-р Христо Грудев.

Само сравнителна ДНК експертиза на находката и скелета на Цар Калоян във Велико Търново може да докаже родството и оттам дали открития преди три години средновековен гроб и човешки останки в него са действително на Иванко убеца на Асен, съобщи Грудев и допълни, че общината е готова да финансира скъпото изследване.

Предполагаемият скелет на Иванко се пази и до момента в кашон, предаде Радио Пловдив.

Върху интересната находка бе намерена и монета с датировка на сечене 1208-1230 година, а последните категорични данни за Иванко са от 1200 година, когато е бил в Станимъка, примамен от византийския император да се върне от крепостта край Кричим. Кога и къде умира и къде е погребан Иванко, не е известно.

http://news.ibox.bg/news/id_425897572

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2010г.

Надгробни селищни могили са открити при теренните обходи в района на карловските села Войнягово и Климент

Пловдив. По време на археологическите дейности в района на Карлово през 2010 година с открояват два основни акцента. Това съобщи за радио "Фокус" – Пловдив Мария Деянова, директор на Исторически музей в Карлово. Продължиха археологическите разкопки в землището на село Дъбене от екипа на Националния исторически музей под ръководството на археолога Мартин Христов, отбеляза Деянова. Тя допълни, че при проучването се е оказало, че полето източно от село Дъбене е осеяно с раннобронзови структури. През археологическия сезон на 2010 година са разкопани и проучени три такива структури, а за една от тях със сигурност може да се каже, че е погребение. Националният исторически музей и Историческият музей в Карлово проведоха съвместни теренни обходи при селата Войнягово и Климент за издирване и регистриране на археологически обекти на територията на двете селища. Бяха регистрирани доста интересни обекти, които досега не са били в археологическата карта на района, каза още Деянова. Описани и локализирани са надгробни селищни могили, а сред находките от тези теренни обходи има една каменна брадва от праисторическо селище, която е много добре запазена и ще остане във фонда на музея в Карлово. Тази находка и останалите, които са предимно от керамика са интересни и с това, че носят информация за тези селища, които доскоро не знаехме, че са съществували на територията на община Карлово, каза директорът на музея в града. Тя изрази надежда, че ако има достатъчно средства през 2011 година се надява да продължат теренните обходи и да се подновят разкопките при село Васил Левски, където се проучва тракийски селищен център от екип на Археологическия музей в Пловдив съвместно с Исторически музей- Карлово.

http://focus-news.net/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2012г.

Археолози откриха уникални стенописи в Пловдив

Уникална за България находка откриха археолози в случайно намерена семейна гробница в Пловдив. Става въпрос за прочутата библейска сцена, изобразяваща възкресението на Лазар, което извършва Исус Христос. Тя е нарисувана на стените на гроба, обясни ръководителят на обекта Мая Мартинова.

За рисунката са използвани много добре запазени бои в 5 цвята - червено, бяло, черно, охра и зелено. Гробницата е част от Южния некропол на Филипопол и е датирана от началото на IV век. Тя е с размери 2 на 1 метра и е ориентирана на Изток-Запад. Дълбочината й е почти метър и половина, а вътрешните стени са измазани.

Освен библейската сцена, на късите страни на гроба има изобразен кантарос (съд за смесване на вино и вода) с два пауна около него. Това символизира извора на живота, обясни Мартинова. При разкопките са открити 3 скелета, единият от които със сигурност е мъжки. Тъй като гробницата е многократно ограбвана през Античността, костите не бяха анатомично разположени и може да се окаже, че скелетите са 4, разказа археоложката. По думите й само хора с много висок социален статус са можели да си позволят такива гробници.

Най-близкият аналог на библейската сцена се намира чак в катакомбите на Рим, обясни още тя.

Спокойно можем да наречем тази находка ,,Голямото археологическо откритие на 2012-та година в България", каза Мартинова. В района на гробницата, която беше открита случайно при изкопни работи на ЕВН, са открити и градежи от ранния римски град с бедни погребения от 3 век.

https://dariknews.bg/novini/obshtestvo/v-plovdiv-nameriha-stenopisi-s-vyzkresenieto-na-lazar-930334

Справка: Кантарос

Кантарос (др.-гръц. κάνθαρος) — древногръцки съд за пиене във формата на чаша с две вертикални дръжки. От кантарос са пили гръцките богове, например, с кантарос често е изобразяван Дионис. Нерядко кантарос се е използвал за жертвоприношения или като култов предмет. По такъв начин, като съд за пиене кантарос носи в себе си религиозно значение. Възможно е първоначално кантарос да е бил използван изключително за култови обреди.

https://ru.wikipedia.org/wiki/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2012г.

Откриха златна римска монета в Пловдив




© Снимки: Дарик Пловдив, Виктор Кадири

Археолози, които работят на обекта при Централната поща в Пловдив, са намерили златна монета от IV век, съобщи кметът Иван Тотев. Тя е намерена около Западните пропилеи и е от времето на император Диоклециан (284-305).

Размерът й е 2 см и тежи около 5 г, като от едната страна е изобразен Богът на слънцето Сол, а от другата - ликът на самия император Диоклециан.

Приблизителната стойност на монетата, която е запазена в отлично състояние, е около 15 хил. евро, коментираха за Дарик запознати.

Тепърва предстои тя да бъде допълнително изследвана, след което ще бъде експонирана в Археологическия музей.

https://dariknews.bg/view_article.php?article_id=990302

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2013г.

Уникални артефакти откриха на Памук могила пловдивски археолози

Уникални находки, разкрити до момента при разкопките на Памук могила край Брестовица, представиха кметът на Пловдив Иван Тотев и директорът на Археологическия музей музей доц. д-р Костадин Кисьов, видя репортер на Plovdiv24.bg. Доц. Кисьов свързва могилата с тракийския владетел Реметалк Втори, за който има писмени данни, че управлява Филипопол като един от най-ревностните политически съюзници на Рим.

Благодарение на него градът намира съмишленик в прокарване на тяхната политика в ранните периоди на завладяване на Балканския полуостров и с това и създаването на Филипопол като метрополия на цяла провинция "Тракия". Това се случва 26 г. сл. Хр. Според Кисьов все още нямаме открити гробници на тракийски владетели както от ранните, така и от късните периоди.

Най-впечатляващата находка е бронзов шлем. Той е във фрагментирано състояние, но всички негови части са запазени и след реставрация до една година той ще бъде като нов. Това е боен параден шлем с желязна основа. Този, който го е притежавал, е бил военачалник от много висок ранг. Той е изработен специално за него и е с релефни сцени с митологична тематика. Открити са още монети от времето на Марк Антоний и Нерон, свещник, златен пръстен, мечове и копия.

50 000 лева е била субсидията за провеждането на разкопките. Такъв гроб и такава могила от 1 век пр.Хр. и 1 век след Хр. е изключително рядка находка, разказаха от музея. От този период в България почти няма такива открити. Тя е една от най-големите по размери в България. Тя е с диаметър 70 метра и висока 13 метра. Това са около 30 000 кубика пръст. Разкопките са достигнали три метра от върха на могилата, което означава, че са проучени само две трети от него. В резултат на това са открити два гроба. Това са 2/3 от находките, но са най-ценните - личните дарове към двамата погребани мъже. Те са произведени в Рим, в италийски ателиета и са дошли тук по търговски път или с частни поръчки. 

http://news.plovdiv24.bg/443639.html


Гроб на заможен тракийски воин бе открит при археологически разкопки край пловдивското село Брестовица. Археолозите, които работят на място, обясниха, че вероятно са попаднали на най-богатата могила от римско време. На обекта работи директорът на Археологически музей Пловдив Костадин Кисьов и екипът му. Става дума за уникален фамилен гроб на войн от II-III век след Христа. Могилата е с диаметър 70 метра и е висока 13 метра. Освен че е много голяма, в нея се пазят ценни находки от римския период по нашите земи, каквито не са намирани до момента в България. Тялото на воина е било изгорено и поставено в питос - голяма делва. Около урната са разпръснати железни мечове и копия, стъклени съдове, глинени купи бронзови сервизи, украсени с образи от митологията. Най-интересни са златен пръстен и една монета, които Кисьов и археолозите от екипа му са намерили в могилата.

http://pernik.kmeta.bg/news/14568/Otkriha-mogila-na-vojn-ot-Drevniya-Filipopol.html


Много богато погребение на тракийски аристократ от Филипопол излезе при разкопки на Памук могила до Брестовица. Злато, съдове, стъклени предмети, оръжие и дарове извади оттам директорът на пловдивския археологически музей ст.н.с. д-р Костадин Кисьов. Според него могилата се очертава като фамилна гробница на аристократи, управлявали древния град. За проучванията пловдивската община отпусна 50 000 лева, а кметът Иван Тотев не е на себе си от радост. Могилата е от ІІ-ІІІ век и е много внушителна - висока е близо 14 метра, а диаметърът е й 70 м. По предварителни изчисления е засипана с 25 000 кубика пръст.

Бронзов съд с дръжка, на която има изображение на божество е част от погребалния инвентар:


Стъклен съд за благовонни масла е намерен в гроба на тракийския аристократ:


Златен пръстен с гема е от най-уникалните находки, излезли от гроба в Памук могила край Брестовица:


Повече снимки тук:

https://www.facebook.com/media/set/?set=a.212032142283523.1073741929.179249492228455&type=3

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2013г.

Уникални бижута от I век след Христа, неоткривани досега, изравят от могилата край Брестовица

Уникални златни накити на богата жена от I век след Христа откриха археолозите в могилата Памуклията край пловдивското село Брестовица. Брошка и шнола от истинско злато доказват, че в този гроб е била положена знатна дама, вероятно съпругата на високопоставения воин, чието погребение специалистите разкопаха и проучиха преди дни.
Безценната сбирка находки от този хълм се попълва и с пълен набор от тоалетни принадлежности, грижливо подредени в кутия. Те са личните вещи на жената, която е погребаната чрез кремация. Положени са заедно с костите след изгарянето, обяснява ръководителят на археологическата експедиция д-р Костадин Кисьов.
Брошката е с триъгълна форма, фино украсена с филигран, в ъглите има апликирани орнаменти от емайл, които приличат на плетена дантела. На гърба са запазени иглата и щифтът, с които бижуто се е прикрепвало за дрехата - всичко от чисто злато.
Висулката - старинна шнола за коса, впечатлява с големината и вида си. Тя е масивна с форма на полусфера и със няколко златни гранули. Функцията є е била да хваща кичури, но е служела и за украса, обяснява специалистът.

Златната брошка - бижу, от I в. след Христа

Златни накити от толкова ранен период и такъв тип не са откривани досега, казва Кисьов. Нещо повече - ценните дамски аксесоари са били в дървено сандъче с бронзов обков. Във вековете дървото е изгнило, но апликациите, ключалките, дръжките от сребро и бронзовото дъно на кутията са се запазили. В нея са намерени три стъклени балсамарии, на дъното им има изсъхнали утайки в тъмен цвят. Тепърва ще се прави химичен анализ на състава на материала. В гробното огнище е имало и малък бронзов леген, две големи глинени балсамарии за помада, и бронзова патера - канче за поливане с вода, нещо като тасче за баня с дръжка.
Това богатството за археологическата наука потвърждава тезата, че могилата е скрила за наши дни цял фамилен некропол от първите векове. Екипът свързва новооткрития гроб хронологически с разкритите вече две погребения на тракийски воини-пълководци, защото жената е положена съвсем близо до тях. И намерените при нея бронзови съдове са еднотипни като начин на производство и като форма с тези, открити в мъжкото погребение, уточнява Кисьов.

Той продължава да изкопава в дълбочина. Достигнати са 7 метра, имат да проникнат до 13 метра надолу, до първичното погребение или централния гроб, заради който древните хора са изградили могилата. Кисьов предполага, че находките имат връзка с тракийския владетел Реметалк II, който е управлявал Филипопол през I век след Христа като съюзник на Рим.
Разкопките се провеждат при изключителни мерки за сигурност. Денонощно Памуклията се охранява. Единственият, който се ползва с привилегията да бъде допускан на хълма всеки ден и да се радва заедно с археолозите на новите открития, е кметът на община Родопи Пламен Спасов. Той толкова е впечатлен от съкровищата в обекта, че работният му ден започва и завършва на разкопките, казват работниците на Памуклията.

Те са щастливи, че са част от проучването на най-голямата и най-богатата могила в Пловдивска област. Тя крие уникални находки отпреди 2000 г. Разкопава се от екип на Археологически музей-Пловдив. Експедицията се финансира от община Пловдив.
През първите няколко седмици бяха открити огромна мраморна урна, захлупена с капак, с две големи дръжки, декорирана с растителни орнаменти, бронзова лампа, монета, бронзов леген за хигиенни нужди, бронзови съдове с митологични фигури - все гробни дарове, които са неразделна част от тракийските ритуални преселения на покойника. Акцент в колекцията до онзи ден беше шлемът с формата на човешка глава с изображение на релефна коса, с фриз, украсен с фигури от митологични сцени, два набузника, също богато декорирани с релефни фигури, свързани с древните митове и вярвания.
От вчера перла на разкопките са златните бижута.
Всички открити находки вече са прибрани в ателиетата за реставрация на Археологическия музей в Пловдив.

https://www.blitz.bg/obshtestvo/regioni/beztsenno-zlato-izskochi-ot-pamukliyata-snimki_news213344.html

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2013г.

4 християнски гроба и римска баня откриха
при спасителни археологически разкопки
в Центъра на Пловдив

4 християнски гроба от XII век и римска баня от II-IV век откриха специалисти при спасителните археологически разкопки на ул. Цар Георги Тертер", предаде репортер на Plovdiv24.bg. Това съобщи кметът на район "Централен" Райна Петрова.

Екипът от археолози е от Регионалния археологически музей и е с ръководител Елена Божинова. Гробовете са вкопани в пласт от XII век. Разкрити са деструкции от кирпичени градежи върху каменната основа.

"Малкият размер на проучвана площ не позволи установяване ориентацията и характера на сградата. В югозападния ъгъл на сондажа се проучи част от яма от същия период, която е вкопана в кирпичената част на по-ранната стена", уточняват археолозите.

Средновековният пласт от XII век лежи върху останките на антични сгради с няколко строителни фази. Най-ранната принадлежи на масивна сграда, изградена от тухли на спойка розов хоросан. В западното й лице е вграден конструктивно фриз-архитрав с релефна украса от потварящи се геометрични мотиви. Максимално проучената част на сградата е над 2 м, като тя продължава в дълбочина.

Спасителните археологически разкопки, проведени при строежа на днешната Професионална гимназия по битова техника и жилищната сграда на ул. "Цар Георги Тертер"№1  са разкрили в тази част на античния град голям комплекс-баня, с площ от над 2.5 дка от средата на II-IV век. Ориентацията на разкритата стена и техниките на градеж я определят като монументална част от този комплекс.

В по-късен етап, вероятно след края на съществуването на комплекса, към западното лице е долепен градеж с каменна основа и заразени на място кирпичена част от субструкцията. Поради ограничената площ на проучването датирането й остава неясно, казват още специалистите. Данни от проучвания в съседни парцели предполагат датата им от средата на V до средата на VI век, считат още археолозите.

http://news.plovdiv24.bg/446033.html

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2013г.

Гробница с монети на Терес ІІ и Филип Македонски откриха в Памук могила


Двете монети - На Терес ІІ и Филип Македонски, са най-новите находки от Памук могила. Чрез тях се датира ІV в. пр. Хр. централната гробница

Централно гробно съоръжение с каменен градеж и ценни монети на тракийския вледетел Терес Втори и Филип Македонски (359-336 г.пр.Хр.) откри край Брестовица археологът ст.н.с. д-р Костадин Кисьов. Повече от месец той разкопава Памук могила. На дълбочина 11,5 метра екипът се натъкнал на внушителната гробница. Тя е изградена по тракийски обичай от ломени камъни без спойка. Направена е в кръгла форма с диаметър 4 м и височина 1 метър. За разлика от по-ранните гробове, които Кисьов намери на Памук могила, въпросното съоръжение се датира ІV век преди Христа.

"Проучването е в много начален етап. Тепърва предстои разкриване на цялата гробна конструкция", обясни изследователят.

Двете бронзови монети го насочват към заключението, че погребението е от времето на елинистическата епоха. Двете парички са предназначени за подземния лодкар Харон, който трябва да пренесе покойника през реката на мъртвите Стикс.

Върху едната страна на монетата на Терес Втори е изобразена двойна брадва - символ на царската власт. На нея се чете надпис с гръцки букви "Тирио". От другата страна има лозя с 5 грозда. "Сечената е в Маронея, която по това време е била в пределите на Одриската държава", вметва ученият.

Върху монетата на Филип Македонски е изобразена глава на Аполон, а отзад - конник с надпис на гръцки "Филипо". Известно е, че Терес Втори /351 - 346 г. пр. Хр./ е управлявал Горнотракийската низина като васал на Филип Втори.

Находките са много редки и ценни, защото чрез тях се датира гробното съоръжение. На най-горната му част Кисьов е открил женско погребение чрез трупополагане. "Представлява ритуално убийство с пренасяне на жертва, тъй като между дясната ключица и задната тилна част на черепа имаше железен нож. С него е била умъртвена въпросната жена. Те е погребана с личните си вещи, които са скромни - стъклено синьо мънисто, две игли за дрехи и сребърни украшения", описа археологът.

Той не смее да гадае какво ще излезе при разкриването на централната гробница. Но е обнадежден, защото непрекъснато излизат дарове. Докато екипът ни беше на място, археолозите се натъкнаха на глинен съд.

Млад археолог разчиства пръстта около поредната находка в Памук могила - глинен съд, положен близо до покрива на централната гробница

Откакто започнаха проучванията на Памук могила, периодично се появяват изненади. Най-напред в северната й периферия беше открит гроб-урна чрез трупоизгаряне от 1 век след Христа. Дни по-късно Кисьов се натъкна на още три гроба с изключително ботат инвентар от времето на Марк Аврелий (161-180) и Нерон (54-68). "С находките от тази могила можем да напълним цяла музейна зала", категоричен е археологат. Артефактите включват златен пръстен с гема, златни накити, шлем с митологични фигури, големи количества бронзови съдове, балсамариуми и оръжие.

https://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2237471

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2013г.

Разкриха средновековен некропол в крепостта "Воден" над Асеновград

30 гроба, датирани от XIII век, по-голямата част от които на деца, както и погребение на тракиец от V-VI век разкриха археолозите по време на разкопките на крепостта "Воден" над Асеновград. Това съобщи директорът на Историческия музей в града Иван Дуков.

Намерени са още фрагменти от средновековна керамика, бронзови монети и златна обеца. Горноводенската крепост е известна като резиденцията на основателя на Бачковския манастир Григорий Бакуриани.

Това лято археолозите проучваха "Воден" в продължение на месец, работата продължава до края на септември, но в намален състав заради изчерпване на финансовите средства, допълни Дуков.

https://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=news&id=20572

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2013г.

Археолозите откриха древния стилобат край Пощата

Древният зид, върху който са разположени колонадите на Античния форум, известен като стилобат, е открит от екипа на археолога Елена Кесякова край пощата. Това е важна крачка към разкриването на историята на Форума, както и бъдещето проектиране на площад ,,Централен". Благодарение на него и последвалите открития ще се изчисли колко е стара Агората, а също така ще се има представа и за нейните оригинални размери.

След като екипът на археолозите достигна до античния пласт, се разкриха и два от магазините на Форума. Логично, според предназначението му, са открити над 400 монети за по-малко от два месеца. Почти всички са бронзови и са с различна датировка – някои са от късния античен период, а има и такива от Средновековието - X–XI век.

Работата по разкопките ще продължат до края на ноември, ако позволи времето, разкри Елена Кесякова. Въпреки проблемите в началото на археологическото лято, в момента тя е доволна от работата по обекта край Цар-Симеоновата градина. Освен разкриването на по-голяма част от Форума, археолозите се надяват да открият и декумануса – улица, която минава в посока изток – запад. Така може да се разкрие и древното главно кръстовище на Филипопол, след като бе открит и кардомаксимусът - улицата в посока север – юг.

https://arheolozi.wordpress.com/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2013г.

Археолози откриха плоча с лика на Фортуна

Парчета от поне 4 уникални мраморни статуии са открили археолозите, които работят на Форума пред Централна поща.

,,Фрагментите са от скулптури с реални човешки пропорции и представляват 2 мъжки глави, торс, част от много добре запазени крака със сандали", разказа ръководителят на обкета Елена Кесякова. По думите й парчето от скулптура с краката е част от цял постамент от статуарна група, защото до нея са намерени и части от статуя с детски крака.

Друга много любопитна находка е оброчна плоча с лика на жена. Според Кесякова става дума за богинята на щастието Фортуна, защото един от фрагментите, изобразен на плочата е Рогът на изобилието, който се свързва с всички изображения на Фортуна.

Находките са изпратени в Археологическия музей за съхранение, а през следващата година ще бъда направен опит да бъдат реставрирани и изложени.

https://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1149816

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2013г.

Херакъл изскочи от Античния форум

Откриха шест божествени глави пред Пощата

Шест глинени глави на митичния бог Херакъл изскочиха при разкопките на Античния форум пред пощата на Пловдив. Елена Кесякова се натъкна на уникалните находки при проучване на най-ранния пласт, до който достигна екипът й. Това е периодът I век преди Христа - I век след Христа. Малките скулптури са с размери 16 на 16 см и са украсявали покрива на портика, обяснява археологът. Те са изпълнявали функцията на декорация на керемидите. Голямата им ценност е, че са местно производство, което говори за римска работилница по нашите земи, допълва Кесякова.
Боговете са прибрани в Археологическия музей и започва реставрацията им. Въпрос на престиж за римляните е било да украсяват обществените постройки. Портиците им са били доста широки, а пропилеите - мащабни, обясняват античниците. Те предполагат, че обществените сгради са в северната част на Форума, където са и статуите на императорите.

https://www.24chasa.bg/Article/2465491

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2014г.

Вижте съкровищата, открити под Пловдив

Археологически открития и ценни находки ще бъдат показани за първи път

Статуетки на божества, украшения от римската епоха, антефикси с изображения на театрални маски, антични съдове и следи от ритуали са част от ценните находки, които ще бъдат показани за първи път в Археологическия музей. В Европейската нощ на музеите и галериите утре вечер плодивчани и гости на града ще могат да видят артефакти на няколко века. Изложбата е наречена  "Пловдив – наследник на античния Филипопол" и се подготвя от няколко години. Ценностите са извадени от фондохранилището и вече са достъпни за наслада и познание.

Находките са намерени по време на спасителни работи, на терени предназначени за строителство. В голяма част от залата на музея са изложени открития от мащабния терен в южното подножие на Трихълмието, до Понеделник пазара. Това е Музея, който се проучва от  години. Той е забележителен археологически обект на площ от почти 8 декара. Археолозите се натъкнали на големи и важни открития - цял римски квартал, комплекс от 4 улици и сектори от още 6 прилежащи улици. Най-ранният пласт е от елинистическата епоха , почти 2 хиляди години непрекъснат живот, каза археологогът-проучвател Жени Танкова за Plovdivutre.bg.
Най-атрактивни са находките от римската епоха. Разкрит е дом, помещение с мозайка, представителна част и стая за почивка. Откритият храм по време на разкопките е  квалифицира като Пантеон, защото не е принадлежал само на едно божество,  там били почитани всички божества от древноримско време, също и източни.
"Потвърждение за това са огромно количество намерени теракоти – глинени статуетки и мраморни статуарни  групи на божества, надпис на старогръцки , следи от ритуали.В изложбата могат да се видят много малка част от въпросните теракоти. Всички те са били в яма с пясък, каза Танкова.
До Понеделник пазара е открито и помещение с баптистерий, където са кръщавани хора. Кръщелното е било с кръстовидна форма, което потвърждава тезата на учените, че това вероятно  е бил домът на пловдивския  епископ.
В музея са подредени малка част от находките, открити при обекта на Понеделник пазара.

Вторият представен обект  е "Леонардо да Винчи" №21. Там преди 4 години е разкрита работилница за керамични изделия, ситуирана в южните покрайнини на античния Филипопол. За първи път в такъв голям мащаб е открита керамична работилница с 6-7 пещи,  калъпите за производство на теракоти, глинени съдове. "В някои от камерите имаше още продукция. С големи депа от фрагментирана керамика, бракувани съдове. Изобщо всички елементи на едно керамично производство. Правени са лампи, теракоти и трапезна керамика", разказа археологът Мая Мартинова-Кютова.
Три витрини в изложбената зала ще покажат тайните на керамичната работилница.
Третият обект е на "Митрополит Панарет" 27. Там е разкрита малка работилничка за производство на бронзови фибули. Това са специални украшения от римската епоха, с които се захващат дрехите и т.н. Проучвател  е Елена Божинова. В изложбата са показани малки калъпчета и  част от продукцията.
3D възстановките на двете  работилници ще пренесат туриста векове назад. Художници, на базата на разкритата обстановка и артефакти, са направили графична възстановка, за да е ясно  на зрителя движимите артефакти в каква ситуация са били използвани.
Последният обект е известният "Форум Запад", финансиран от община Пловдив. Той се проучва трета година. В тази изложба се представя придобитото през 2013-та. Виждат се 4 вида антефикси – глинени театрални маски, които украсяват фасадата на покривната конструкция. Интересна находка е дръжката на  меч ,,гладиус", тип помпейски, който е представен с графична възстановка.

http://www.plovdivutre.bg/2014/05/16/228561-purvo_v_plovdivutrebg_vizhte_sukrovishtata_otkriti_pod_plovdiv_snimki

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2014г.

Тайните символи в Малката базилика на Пловдив

Римска базилика от древния Филипопол бе отворена за туристи за пръв път в началото на май – точно четвърт век, след като е била открита от археолозите. Известният в Пловдив като Малката базилика паметник на културата бе прехвърлен преди месец на местната община с договор, подписан от кмета Иван Тотев и министъра на културата Петър Стоянович. Така с решение на Министерския съвет пловдивската градска управа получи правото да стопанисва новия музей.

Базиликата се намира на бул. "Княгиня Мария-Луиза". Намерена е случайно през 1988 г. Работници от строеж наблизо се натъкват на стара църква и уникални римски мозайки. С разкритието се заема археоложката Мина Боспачиева. В близост до находката тя открива и две други филипополски базилики, едната от които е смятана за митрополитската църква на града.

Раннохристиянската църква е от средата на V-VI в. Подът й бил покрит с пищни геометрични мозайки. В пристроен към сградата баптистерий - помещение за кръщенета,  били открити кръщелен басейн от мрамор с формата на кръст и изящни мозайки с изображения на елен и гълъби.

Веднага след откриването си те били аварийно консервирани. 5-6 години по-късно, в началото на 90-те, част от тях били прибрани за съхранение в склад на Националния институт за паметниците на културата. Останалата част била консервирана на място. През 1995 г. Малката базилика и разположената в близост част от крепостна стена получили статут за Паметник на културата от национално значение. Но с годините руините от раннохристиянската сграда запустели и буренясали.

Преди 4 г. Община Пловдив и Министерството на културата, с финансовата подкрепа от 1,3 млн. лв. на фондация ,,Америка за България", започват цялостна консервация и реставрация на мозайките под ръководството на доц. Кантарева.  Цели пет месеца отнема на нея и на екипа й да почистят повече от 50 фрагмента и да сглобят цялата картина.
През 2013 г. изнесените части от мозайките са върнати на място в базиликата, а останалите – почистени и реставрирани. Днес вече хората ще могат да видят красивите подови мозайки върху площ от 110 кв. метра, както и баптистерия. Те са защитени с нова постройка. Експонирани са основите на колонади и стени, както и руини от крепостна стена на Филипопол от II век.

Общината и кметството в район "Централен" изградиха паркинг и облагородиха района около базиликата. Входът за посещение е 5 лева, за групови посещения - 3 лева, а ученици заплашат 2 лв.
Каква е нейната историята?
Тя е построена в чест на главния военен командир на провинция Тракия Базилиск. Владетелят имал собствено жилище във Филипопол и заслужил уважението на местните хора през 471 г., когато отблъснал от града разбунтувалите се готи. В знак на благодарност те решили да издигнат базиликата.

При южната й страна имало параклис, а при северната - редица от допълнителни помещения. Църквата била близо до източния некропол на града и до мартириона на 37-те филипополски мъченици край пътя за Константинопол. Подът трябвало да бъде покрит от мозайки, върху които да се поставят два реда колони, амвон и олтарна преграда от мрамор.
Художници мислели да покрият стените с мазилка и да ги изографисат с декоративни украси. Веднъж завършена, базиликата при най-източната улица на Филипопол и източната крепостна стена щяла да е истинско съкровище.

Някои части от пода вече били покрити със сложни композиции от триъгълници, кръгове и ромбове, вази и гирлянди, меандри с форма на свастика, розети, символ на рая и Христовата кръв. Мозайките били сред най-доброто, правено от майсторите от Филипополската школа. През 475 г. Базилиск станал император, но само година и 8 месеца по-късно бил детрониран от предшественика си Зенон. Новият владетел наредил всяка следа от присъствието на Базилиск да бъде изтрита. Така първите редове от ктиторския надпис в Малката базилика били премахнати. А малко след това сградата била опожарена до основи. Предполага се, че това е станало при нападение на варвари.

Реставрираният ктиторски надпис на Базилиск


Розетата е по-стара от християнството и символизира кръвта на Исус

Местните хора обаче искали църквата да се възстанови. Така Малката базилика била вдигната от пепелищата върху старите основи. Мозайките останали на място и ги покрили с нов под от обикновени тухли. Но при североизточния ъгъл на църквата било построено помещението за кръщенета.
Баптистерият бил много необходим на фона на бързо разпространяващото се християнство, тъй като в него щели да бъдат кръщавани и новородени, и възрастни хора.

Имал два входа - за езичници и за християни, както и дълбок около метър мраморен басейн с форма на кръст. Изящният покрив бил поддържан от мраморни колони.
По пода, извън басейна, имало красива декоративна мозайка с двойка гълъби и елен.  Гълъбите символизирали Светия дух, който се явява при кръщението на Исус на река Йордан.

Детайл от мозайката с гълъби


Баптистерий на Малката базилика с мозайка на елен

Еленът бил символ на душата на християнина, която се стреми към вярата и истината. Вазата олицетворявала съда, в който се събира манната небесна, а Соломоновият възел като стар символ с много значения изобразявал вечността и вярата. Свастиката била древен космически символ, а меандърът е смятан за опростена форма на лабиринт.
Към края на VI в. местните хора не могли да издържат на варварските нашествия. Изоставили домовете си и Малката базилика и се преместили на по-сигурния акропол.

Така раннохристиянската църква се превърнала в руина, а жителите на Филипопол с години взимали от нея строителни материали. Дори издълбали дупки в подовете и част от уникалните мозайки били безвъзвратно унищожени. Но дори и останките от тях били силно впечатляващи – дотолкова, че когато през ХХ век строителите се натъкнали на тях, изграждането на блока било спряно незабавно.

http://www.desant.net/show-news/30355/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2014г.

Връх Драгойна пази тайни на тракийски владетели

Десетилетни археологически проучвания откриха старо светилище
и град на древните обитатели по нашите земи


Връх Драгойна

Един не особено висок връх в община Първомай от хилядолетия ревниво пази тайните на тракийските владетели, болярите и войводите, обитавали тези земи. Връх Драгойна може да се сравнява с Перперикон като исторически и археологически паметник, тъй като тук също има множество скални изсичания.

Това казва археоложката Елена Божинова,  ръководител на  разкопките на върха, които продължават повече от десет години. През лятото на 2010 г. учените оповестиха, че наблизо е имало тракийски град – най-големият, разкриван досега на територията на Южна Тракия. Селището е било активно от ХVIII до III век пр. н. е.

Тук, на Драгойна, е открита и една от най-големите тракийски крепости в Южна България. Макар върхът да е висок едва 813 м, той се извисява над Тракийската низина и има изключителна стратегическа позиция с поглед върху територия с диаметър над 100 км – Пловдив на запад, Хасково на изток, Чирпан на север и Родопите на юг. Обратно върхът е видим в целия този район, подчертава кметът на Първомай Ангел Папазов.

За първи път възвишението е споменато от бележития български археолог проф. Иван Велков през 50-те години на миналия век. Мястото е проучвано в периода 2004 – 2006 г. от археологически експедиции на Пловдивския археологически музей, ръководени тогава от ст. н. с. д-р Костадин Кисьов.
Сега там се провеждат редовни археологически разкопки под ръководството на Елена Божинова. Според резултатите от проучванията, крепостта е функционирала без прекъсване от началото на късната бронзова епоха (ХVІ век пр. Хр.) до края на ранния елинистически период (ІІ век пр. Хр.).

По думите на археоложката, през късната бронзова епоха обитателите на Драгойна са поддържали връзки с големите цивилизации на Източното Средиземноморие, което се доказва от откритите фрагменти от вносни микенски съдове от ХІV век пр. Хр. Това е най-ранната микенска керамика, открита в Тракия, и единствената на север от Родопите, твърди Божинова.
Според нея местната керамика от този период е сред най-богато украсените и поставя Драгойна сред едни от водещите центрове в Тракия през този период.

Проучванията сочат, че обектът е имал изключително динамично развитие през 15-вековното си съществуване, което се потвърждава от това, че върху върховете са изградени сложни укрепления. Селището е променяло границите и функциите на отделните части, измествал се е и центърът на обитаваната територия, сочат проучванията.

Впечатляващи са масивните изсичания на скалите и мегалитните градежи. Според учените тъкмо в околностите на Драгойново за първи път са намерени доказателства за съществуването на култура през Х век, в която мирно са съжителствали българи и ромеи.
В района са открити уникални скални двуезични надписи. Най-големият от тях е от 17 реда, в който част от думите и буквите са от гръцката азбука, а другите са изписани на кирилица.

Уникални находки говорят и за наличието на древно тракийско светилище, малко познато за широката публика. То е с площ от около 1 декар, ограден с каменна стена, от която на повърхността личи разсип, широк 4-10 м.
В основната си част разсипът е от местни камъни - отломки, но също така са запазени и обработени камъни с историческа информация. По източните склонове на масива Драгойна личи античен път. Виждат се и грозните следи от  иманярските набези, които са разрушили ценни исторически находки. До есента на 2010 в района са били открити каменна площадка, която е във вид на амфитеатър, както и 50 тракийски могили, по-голямата част от които обаче подлежат на детайлни изследвания.

При една от експедициите акцентът е бил северният склон на връх Малка Драгойна, където е открита малка укрепителна стена. Тя е била видима през средата на миналия век, когато е описана за първи път от проф. Иван Велков. Той споменава, че ,,от север малкият връх е бил укрепен от масивна крепостна стена, която е запазена в основата си".
За съжаление с времето тези останки са унищожени. Предположенията на археолозите са, че тази стена е била строена по времето на Александър Македонски (V-IV век преди Христа), когато Тракия се приобщава към света на източносредниземноморската цивилизация. Археоложката Елена Божинова смята, че е много вероятно на това място да е съществувала наблюдателница.

Някои от склоновете на връх Драгойна не са били населени, тъй като, според археолозите, по тях траките са отглеждали лозя. В района на Драгойна са намерени два печата от винените гаранти от остров Тасос. Те датират от края на V и началото на IV век преди Христа. А между двата върха Аида и Драгойна, намиращи се във вдадената към Тракийската низина предпланина Драгойна, дял от Родопите, археолозите са открили 29 скални шарапани – каменни вани, използвани за мачкане на грозде от древните траки. Това определя този район още от древността като значим винарски център.

Разкопки на връх Драгойна

Преди две години община Първомай започна работа по мащабен проект, който има за цел да превърне Драгойна в туристическа дестинация. По думите на археолозите, това включва максимално разкриване на находките и изграждане на съпътстваща инфраструктура, тъй като в момента достъпът до връх Драгойна е силно затруднен.
В специална експозиция, която бе показана в Археологическия музей в Пловдив и в Първомай, бяха изложени 100 предмета, на които са се натъкнали археолозите при разкопките на тракийската крепост през последните десетина години.

Сред най-интересните находки са уредите за писане, наричани стила, които извън одриската столица Севтополис са единствените, намирани до момента на тракийски обект. Сред откритите материали има още фрагменти от местни и вносни (чернофирнисови) керамични съдове, амфори за зехтин и маслини, глинени зарове, прешлени за вретено, пулове, метални фибули и инструменти, ножове, стъклено мънисто. Фибулите, включително и намерените рязани и недовършени екземпляри, показват, че тук е съществувала металургична работилница.

На километър от близкото село Драгойново е открита и уникална крепост от византийската епоха, като в същия район са разкрити и три старинни църкви. Местните наричат крепостта Козлек, а според легендата била управлявана от болярина Драгой, откъдето и името на селото.

Хората в Първомайско разказват и друго предание – за Драгойна, владетелка на славянското племе драгувити, която постоянно воювала с византийците. Дворецът й се намирал на днешния връх и в нейна чест, след смъртта й, той бил кръстен на нейно име. Местен патриот написал историята през 30-те години на ХХ век, тя дори била поставена като пиеса в местното читалище.

Районът на Драгойна се свързва и с друго предание – за прочутия Ангел войвода, роден в село Драгойново. Хайдутинът с рождено име Ангел Кариотов в периода 1832-1862 г. ръководел добре организирана чета от около 40 души в Пловдивския и Хасковския край.
Бил е убит от турците, а на неговото име е наречен Ангелов връх в Рила планина. Ангел войвода е основен дарител и инициатор за изграждането на единствения български манастир, построен по време на османското робство - основаният през 1856 г. Араповски манастир ,,Св. Неделя".

Днес в района на връх Драгойна могат да се видят камъни, на които древна ръка е написала паметни бележки: ,,Тук през 1832 г. Ангел войвода решава да стане хайдутин". Малко преди  селото има паметник в нивата, където се предполага, че хайдутинът е бил роден през 1812 година. Друг камък, на двайсетина минути пеш, разказва, че тук е бил караулният пост на войводата, където изедниците са му плащали налог.

http://www.desant.net/show-news/30658/



"ДРАГОЙНА-ДРУГИЯТ ПЕРПЕРИКОН"