• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

24 January 2022, 05:17:38

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
15489 Posts

Шишман
5984 Posts

Panzerfaust
1128 Posts

Лина
829 Posts

sekirata
264 Posts

Amenhotep
24 Posts

Theme Selector





Members
  • Total Members: 171
  • Latest: Pesh
Stats
  • Total Posts: 25,834
  • Total Topics: 1,410
  • Online Today: 105
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 30
Total: 30

avatar_Hatshepsut

Войната по пътищата

Started by Hatshepsut, 28 August 2018, 22:52:00

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Войната по пътищата


Така наречената ,,война по пътищата" е всекидневие, с което човек, ще - не ще, постепенно започва да свиква и да не му обръща внимание. Също като с простащината, шуробаджанащината, корупцията. С популизма, арогантността и лъжите, взели превъзходство в политиката. Или със зачестилите природни бедствия.

"Така повече не може"

И все пак понякога статистиката на тази ,,война" не може да те остави безразличен. Като миналата седмица, само от петък до петък: 31 загинали и близо 180 ранени. Най-стряскащи бяха първите два дни - 11 загинали и 20 ранени при три катастрофи на един и същ кратък участък от пътя София-Варна в Ловешко.

Както винаги напоследък в подобна ситуация, властта панически се втурна да демонстрира загриженост и активност. Всякакви началници се изредиха ,,на място", следвани неотлъчно от телевизионните камери. Премиерът събра в почивен ден половината си правителство, за да констатира, че ,,така повече не може" и да обяви война на ,,войната по пътищата". Вероятно е забравил (или пък смята, че другите са забравили), че вече няколко  пъти е правил същото. Валят закани за традиционни и нетрадиционни мерки. Вече ,,категорично ще бъдем безкомпромисни". Двойно повече полицейски патрули на злополучното трасе (при 13 налични в момента на катастрофата, взела най-много жертви), които вече ще стоят със запалени светлини. При тежко нарушение виновните шофьори ще бъдат (почти) арестувани - ще ги водят веднага в полицейските управления, където да получат глобите си. Нови ,,кръгови", ,,пасарелки" (пешеходен надлез), мантинели, знаци, ,,шумящи" пътни настилки... Задължителни камери във всички автобуси и задължителни колани за всички пътуващи (които май и без това са задължителни, но никой не ги слага). И други нови наредби и промени в законите и правилниците: всички превозвачи незабавно да информират за всяка промяна в здравословното състояние на водачите; регистрационен режим за автосервизите и автоморгите; сваляне на номерата ,,на място", когато при годишен технически преглед се установи ,,опасна техническа неизправност". Църквата също се включи - ,,за да прогони злото и да спре тежките катастрофи по пътя Варна-София", ловчанският митрополит отслужи водосвет. Не знам дали водосветът спада към традиционните или към нетрадиционните мерки, но се съмнявам да помогне. За всичко това ще се пошуми още малко и после ще се забрави. И така до следващия път и до следващото извънредно заседание при премиера.

Че има нужда от мерки, има

Разбира се, има страшно много неща, които държавата може и трябва да направи, за да ограничи ,,войната по пътищата". Със сигурност са нужни още по-целенасочени и комплексни нормативни промени. Макар че вече никой не е в състояние да проследи и запомни непрекъснатите промени - само от началото на тази година законът е променян пет пъти, при шест пъти през миналата година.

Страшно много трябва да се направи и за пътната инфраструктура. Като продължението на магистрала ,,Хемус" например. Но както често се вижда, и на магистралите има достатъчно много ужасяващи катастрофи. А и статистиката е доказала, че навсякъде по новопостроените и ремонтирани пътни участъци броят на нарушенията и инцидентите веднага нараства.

Разбира се, може и санкциите да станат още по-строги. Но глобите вече бяха повишени двойно, а кой знае каква разлика не настъпи. Може и трябва да се повиши и контролът по пътищата. Но няма как на всеки километър да се монтират камери и полицейски патрули. А и предупредени от колегиалното присветване с фаровете, всички минават бавно и тържествено покрай полицаите, след което ,,коридата" отново започва с бясна скорост.

Пределът, отвъд който всички мерки са безсилни

Има много несвършена работа, има безброй пропуски и грешки, за които може да бъде критикувана държавата. Включително за липсата на ясна визия, за корупцията и популистката кампанийност в моменти като сегашния. Но критиките няма да помогнат, ако не признаем, че има предел, отвъд който всякакви мерки са безсилни. Парите, впрочем - също. Примерите от изминалата седмица го показват ясно.

Ловешкият участък от пътя за Варна е всъщност сред най-добрите и безпроблемни първокласни пътища в страната. Специално при Микре е трудно да си представим, че е възможно да се случи онова, което се случи. Нищо обаче не може да се направи, ако при съвсем ясни знаци и непрекъсната линия на пътя някой тръгне да изпреварва на завой при пълна липса на видимост.

Въпреки ясното ограничение на скоростта и пешеходната пътека, през седмицата ученик бе убит на разклона за Атия на пътя Бургас-Созопол. Затова сега там ще се полага шумяща маркировка и ще се градят ,,пасарелка" и кръгово кръстовище. Може обаче и те да не помогнат. Всеки е виждал пешеходците, които ,,за по-бързо" прескачат през мантинелите на скоростни пътища, вместо да минат по пешеходната пътека, на светофара или през подлеза. Показа го тези дни и случай в Пловдив: шофьорка с високо съдържание на алкохол в кръвта и с висока скорост влезе в ,,кръгово" кръстовище, не можа да вземе завоя, прелетя над загражденията и тротоара и обърна автомобила си върху таван на стълбите в пешеходен подлез - чист късмет е, че не уби никого.

Пияните не бива да шофират, но нищо не може да им попречи, ако решат да го направят. Не бива да шофират и децата. Тази седмица в същия ловешки район 15-годишен шофьор, незнайно как сдобил се с кола, я блъсна в дърво, след като с ,,несъобразена скорост изгубил управлението". Две деца загинаха, трето е в болница в тежко състояние.

Пътни инциденти ще има винаги. Понякога заради лошите закони или калпавата инфраструктура. Друг път просто заради технически проблем, миг невнимание или неблагоприятно стечение на обстоятелства. Но в изброените случаи причините са други: престъпна безотговорност, нереалистична самооценка, незачитане и агресия към околните, липса на възпитание, ниска култура и най-обикновена глупост. С други думи, става дума за манталитет, чиято промяна е много трудна, а понякога - дори невъзможна. Като при природно бедствие.

Делът на тази ,,порода" шофьри може и да е малък, но причинените от тях щети са големи. Защото тези хора застрашават не само себе си, а и всички други на пътя. Впрочем, щетите от този манталитет могат да се забележат не само в статистиките на КАТ, но и в много други области на живота в България. Той се просмуква дори в управлението на държавата, от която очакваме да реши всички проблеми. Включително да се справи с ,,войната по пътищата". И така кръгът се затваря.



Ясен Бояджиев

https://www.dw.com/bg/

Hatshepsut

За "Войната по пътищата"


Каквото и да се каже за инцидентите по пътищата, вече звучи познато, чували сме го под една или друга форма. Знаем, че се "води война на пътя", има "черна статистика", която видимо се попълва ежедневно. Минава поредният ден на национален траур, търсим виновни, държим да има справедливост.

Искаме новините вечер да не започват отново с вестта за десетки загинали. В тази насока българинът далеч не е изгубил своята човечност, напротив. Та нали почти всеки има роднина или приятел, който е останал някъде там, на някой завой...

А въпросът "Как се чувствате?" вече предизвиква отвращение дори и у хора, които нямат телевизор в дома си.

Да, този път благодарение на усилията на полицията районът на катастрофата до село Лесково, Своге, беше отцепен и не видяхме микрофони, тикнати под окървавени лица. Но не се разминахме с изместването на фокуса към лични емоции, с дълги и мъчителни репортажи с близки, роднини, кмета на Световрачане - селото, от което са 15 от 17-те жертви.

Сълзите и гневът са напълно справедливи. Имаш право да изкажеш болката си. Да искаш наказание и справедливост е най-човешкото нещо на света.

Но дискусията отново бе оставена на заден план. Правят се опити да се води разговор как да не се стигне до поредното меле от хора и ламарина, но те са редувани с понякога напълно безумни анализи и размисли.

Например с преки включвания пред болниците, където в момента лекарите правят всичко по силите си да спасят оцелелите - репортажи, които напомнят лекарски бюлетин. Сложната тирада от медицински термини не говори нищо на обикновения човек.

Всеки опит за обективен анализ е затрупан от десетки коментари, напоени с намеци, нюанси, емоции.

Наистина ли отново ще обсъждаме, че в автобусите трябва да бъдат слагани колани, точно така, както го правим в личен автомобил или в самолета? Този въпрос беше разнищен още след катастрофата на автомагистрала "Тракия" от 13 април (шестима загинали).

Превозвачите недоволстват, че в по-старите автобуси трябва да бъдат подменени целите седалки, за да се поставят колани. Шофьорите настояват, че не могат да принуждават всеки поотделно да си сложи колана.

"Да не сме в самолет", репликират самите пътници и съвсем спокойно пренебрегват елементарни правила за безопасност. Патова ситуация.

Колко животи биха могли да бъдат спасени, ако имаше колани - няма как да знаем. Искаме правила, но не искаме да ни ги налагат, не ни е комфортно. А и поредният автобус "убиец" е стар - от 2001-а година, така че е най-лесно да обвиним възрастта на превозното средство. Или състоянието на пътя, който също се оказа предполагаем виновник.

40 км/час е ограничението на една от главните пътна артерия, които свързват столицата със Северозападна България (при положение, че в населено място ограничението е 50).

Шофьорът на автобуса от Световрачане, опитен водач с 40 години стаж зад гърба си, кара с 10 км/ч над ограничението. Дори Георги Илиев - бивш следовател от Национална следствена служба, признава, че няма как тези 10 км/ч да са били фаталният фактор. Прокурорите обаче побързаха да повдигнат обвинение на шофьора, а вината му ще се доказва пред съда.

Пътят, който свързва София с Мездра през Искърското дефиле, със сигурност не е изряден. Той има неравности, опасни мантинели, резки завои, може би и неадекватна маркировка на места. Напълно възможно е тук да се корени причината за трагедията от 25 август.

Ден на национален траур обаче не означава официални лица и телевизионни водещи да са в черно и да разследват един завой от пътя от 20 гледни точки, за да посочат коя пукнатина в асфалта е виновна. Не предполага сериал от репортажи с всеки близък, приятел и роднина на загинал, който е бил издирен и поставен пред камера, само за да сподели, че мъката от загубата е огромна.

За "войната по пътищата" трябва да се говори обективно и без емоции, доколкото това е възможно след поредната трагедия.

Да се търсят решения, а не сензации. Да се потърси отговор на въпроса как държавата не успява да убеди строител да поправи път в гаранция.

Как този път е оставен в експлоатация с пълно съзнание, че е опасен за живота и здравето на пътуващите. Още колко хора трябва да си отидат, за да се осъзнае колко висока е цена на имитацията на мерки за безопасност и подмяната на експертите с партийни назначения по поръчка.

И заедно с "Бог да прости" да си спомним, че не можем да чакаме "Бог да помага".

https://www.webcafe.bg/webcafe/caffeine/id_1714373333_Za_Voynata_po_patishtata_bez_voyna_v_diskusiite

Лина

Решението е в по-сериозните санкции. Не може да убиеш човек в пешеходна зона, на пешеходна пътека, на тротоара и да е непредумишлено убийство.
Не може да караш пил или дрогиран и да се води непредуишлено убийств. Пиша основно при смърт на пътя.
В конкретния случай при Своге, разбира се е по-специфично - там да си решава съда.

sekirata

20 July 2019, 21:43:00 #3 Last Edit: 25 November 2021, 06:56:55 by Hatshepsut Reason: Премахване на невалидни линкове.
В БЪЛГАРИЯ ТОВА НЕ СА ОБИКНОВЕНИ КАТАСТРОФИ, А МАСОВИ САМОУБИЙСТВА!


ПАК ЖЕРТВИ НА...ДРОГАТА! Пенсионери работят,а младите се ....изтребват, самоизтребват, убиват!



Петима младежи намериха смъртта си при катастрофа край Елин Пелин!
Момичето било много скромно изпратил я , а тя след него излязла при това с четири момчета. Чиста наркоманска история-групово,както го правят, оргии,където навярно щяли да я изнасилят,щото явно е била неадекватна,ами защо?Защото няма работа за младите, а не всяко може да излезне навън да работи,защото и там в чужбина нашите ги правят на парцали!Важното е ,че старците и бабите работят, и по за 100 лева, това е номера и то без огигуровки. Всичко е умишлено, да загине застаряващата България , а младото поколение болно и унищожавайки се, унищожавайки го!

 Петима младежи загинаха при тежка катастрофа във вторник през нощта край Елин Пелин, съобщиха от МВР. Те са потеглили с автомобил БМВ от паркинга на стадиона в Елин Пелин около половин час след полунощ с намерението да тестват мощността на автомобила.Загиналите са момиче на около 16 години и четири момчета на възраст от 18 до 21 години. И петимата са от Елин Пелин. Управлявал е собственикът на колата. Катастрофата се е станала на пътя между град Елин Пелин и гара Елин Пелин. Колата се е ударила в бетонов скат встрани от шосето.Сигналът е подаден 6.45 часа сутринта от шофьор, който преминал покрай мястото на трагедията.На мястото са били изпратени полицейски патрули, медицински екип и спасители от районната служба за пожарна безопасност и защита на населението. Медиците само са установили смъртта на младежите."Почти не може да се разпознае каква марка е автомобилът. Той е БМВ 320, но, доколкото имаме информация, същото БМВ е тунинговано за по-голяма мощност. Около 00:30 часа, по първоначални данни, младежите са били с още по-голяма компания на стадиона на Елин Пелин и след това петимата са решили да пробват мощността на автомобила. Автомобилът е принадлежал на 21-годишния младеж, който е и шофирал", съобщиха от полицията в Елин Пелин, цитирани от БГНЕС.На този етап от полицията не могат да кажат каква е причината за инцидента, тъй като не е имало свидетели на случилото се. Край автомобила е намерен труп на куче и ще се изяснява дали то е станало причина за трагедията. Според свидетели пътуващите в автомобила не са били употребили алкохол.Предстои общината да обяви ден на траур в деня, в който ще бъдат погребани петимата. Има вероятност общинският съвет ще вземе решение да подпомогне семействата на загиналите, като поеме разноските по погребенията.Предстои изясняване на обстоятелствата, довели до тежката пътна злополука. Назначени са експертизи.В продължение на пет часа пътят между Елин Пелин и гара Елин Пелин беше затворен, защото инцидентът се е случил на по-малко от километър от моста над река Лесновска в покрайнините на града и в непосредствена близост до логистичния център на голяма търговска верига.Разследването продължава, като случаят се наблюдава от Софийска окръжна прокуратура. Автомобилът е бил допълнително преправян, за да се движи по-бързо", съобщи за БНР началникът на районното управление на полицията в Елин Пелин Мариета Иванова. Все още не е ясно дали водачът на БМВ-то е карал в нетрезво състояние.  Не мога да разбера. Да пробваш колата си сам, ДОНЯКЪДЕ го разбирам (но не оправдавам), но пълна кола с 5 човека!? Да няма евентуално дрогирани? Абе като ви чета коментарите нямам думи.Почернените семейства ала бала и така нататък...К......цето кара с 200 кво мислите ще стане?А пък сега ще реват и ще викат ма що така па що иначе.Пиклата на 16 години била кво търси там , а! И какво е правило Вили в 00,30 с четирима муже, какви са тия закони, кой и е позволил да е на вън по това време... ?!

 Водачът на БМВ- то е карал с несъобразена скорост."

Загиналата Вили е сираче! Загиналата в зверската катастрофа 16-годишна Вили
е сираче и е била отглеждана от баба си.
Останалите младежи - Стилиян, Борислав, Мишо и Иван,
които са на възраст от 18 до 21 г. са деца на известни фамилии в града.
Цялата случка е поради липса на сиво вещество. Сивото мозъчно вещество - най-големия дефицит в БГ.Искренно се радвам за случката,защото ако не бе се случило сега а по-късно,някой невинен щеше да пострада. Аз не бих искал да съм на пътя на тези ненормалници, а вие?

А.Х.Т. sekirata cekupama
На злобата ще се изсмея във очите,
на разни там присъди и обиди,
защото съм високо в висините
и никой мен не може да ме съди!

САМО БОГ МОЖЕ ДА МЕ СЪДИ!

А.Х.Т. cekupama sekirata
sekirata cekupama

Panzerfaust

За съжаление, шофьорските курсове стават с все по-ниско качество - гонят се цени, пести се гориво, съответно претупват се часове, нощно каране, извънградско каране, начинаещите шофьори се пускат в джунглата и да се оправят както могат. Обърнете внимание колко инциденти има с начинаещи 20 годишни шофьори, липсват им както достатъчно часове, така и умения за правилна преценка, а това поне като първоначални възможности трябва да се изгради на курсовете.

Hatshepsut

Стефан Стойчев -"Спасителят от АМ "Тракия":
Малшанс е, че на АМ "Струма" не е имало пътуващи, които да помогнат след катастрофата



45 души намериха смъртта си на  автомагистрала ,,Струма" вчера, след като автобусът в който пътували, самокатастрофира и изгоря. Само седем са оцелелите.
Подобна катастрофа имаше през 2011-та година на АМ ,,Тракия". Тогава автобус по линията ,,София – Бургас" също самокатастрофира, преобърна се и се запали. В него пътуваха 26-ма души. Шестима не оцеляха.

В спасител за останалите се превърна един обикновен човек, който в същия момент шофирал  по аутобана след автобуса.

Когато катастрофата се случва, 26-годишният тогава Стефан Стойчев  спира колата, взема пожарогасител и се качва в автобуса.  На помощ на Стефан се притичат и други пътуващи. Така са спасени животи.

Но катастрофата на АМ ,,Струма" е различна, казва Стефан, защото обстоятелствата са други. ,,Малшанс е, че в момента на катастрофата на АМ ,,Струма" не е имало други пътуващи", казва Стефан Стойчев. И обяснява, че първите минути са били от значение, след третата - четвъртата минута вече е можело да се разчита само на специализирана техника. ,,А това е магистрала, случва се в средата на магистралата – трябва време, за да дойдат пожарните", казва Стефан.  ,,Пламъците се разрастват много бързо – това са пердета, седалки, всичко е найлон, гориво... Ако в първите минути имаше хора, тогава изходът можеше да не е толкова ужасен, можеше да се спасят повече хора",  е мнението на Стефан.

Разликата между тази катастрофа и случилото се през 2011-та година, когато той се превърна в ,,Спасителя от магистрала ,,Тракия"", е в обстоятелствата – когато катастрофата с автобуса на магистрала ,,Тракия" се случва, Стефан шофира непосредствено след преобърналата се машина. Действа  светкавично- взема пожарогасител, влиза в рейса и успява да извади пътуващите.

,,Просто решаваща е реакцията в първите минути, а на АМ ,,Струма" не е имало никой", обяснява Стефан. 

Допълва, че от огромно значение в подобни моменти е и запазването на самообладание – защото подобни автобуси имат аварийни изходи, има чукчета, с които би могло да се разбие стъклото и да се спасят хората.

10 години  след пътния инцидент на АМ ,,Тракия",  Стефан Стойчев не помни колко души е спасил, но помни имената на спасените.  И до ден днешен се чува с тях, интересува се как са , как живеят.

,,Животът им обаче се преобърна с краката нагоре след катастрофата", казва Стефан и допълва, че си е мислел същото и за оцелелите на АМ ,,Струма".

,,Те са живи телом, но духом ?" Много сили и време ще им трябва, за да го преодолеят и вероятно след случилото се повече няма да бъдат същите", казва Стефан Стойчев.

10 години след катастрофата на Тракия, ,,Спасителят от Автомагистрала Тракия" вече не сънува кошмари. Но инциденти като вчерашния го връщат в спомените и ги преживява отново.

Стефан Стойчев няма обяснение, защо в България се повтарят трагедии. Но счита, че войната по пътищата може да се избегне или поне да бъдат намалени жертвите.  Стига да имаме култура на шофиране и да се спазват правилата. Защото всяко неспазване може да отнеме човешки животи.

https://bnr.bg/starazagora/post/101562291/malshans-e-che-na-am-struma-ne-e-imalo-patuvashti-kogato-e-stanala-katastrofata

Hatshepsut

Ужасяващата катастрофа на магистрала "Струма": какво трябва да се случи


Какво причини ужасяващата катастрофа на магистрала "Струма"? Рано е за заключения, но стане ли дума за пътищата в България, почти винаги стигаме до корупционните престъпления във възлагането на обществени поръчки.

Причините за ужасяващата катастрофа на автомагистрала ,,Струма", която отне десетки човешки животи, в това число и на 12 деца, тепърва ще се изясняват. Според експерти ще бъдат нужни поне шест месеца, докато властите установят дали в основата на трагедията е човешка грешка или техническа неизправност. А не може да не отчетем и факта, че на този път са ставали и множество други произшествия.

Какво трябва да се случи сега

Като цяло качеството на пътищата в България остава ниско, а според данни за предковидната 2019 година страната заема второ място в ЕС по брой на жертвите при катастрофи. През 2020, когато заради Ковид-19 движението значително намаля, страната падна до третото място в тази мрачна класация, след Румъния и Латвия.


Добре е, че властите вече заявиха, че експерти ще проверят качеството на настилката. Пътят-убиец изигра фатална роля в случая с катастрофата край Своге през 2018 година, в която загинаха 20 души. Първата реакция на властите тогава бе да посочат като единствен виновник водача на превозното средство. Рано е да правим заключения, но когато говорим за пътищата в България, почти винаги стигаме до корупционните престъпления във възлагането на обществени поръчки.

Да помислим и за това

Отвъд това катастрофата може и трябва да стане повод за българи и македонци да проявят солидарност, да демонстрират емпатия. Този тежък инцидент би могъл да ни раздели още повече, би могъл да разпали остри взаимни обвинения. Но може да се случи и обратното - да ни сплоти.

Не казвам, че България трябва да захвърли своите национални интереси. Историческите крамоли и противоречия трудно ще бъдат забравени и изгладени за една нощ. Но ако не друго, тази трагедия показва с безпощадна и хладна яснота, че смъртта не се интересува от национална принадлежност, нито от спорове за езика и миналото. Добре е българските и македонските политици да не забравят това.

https://www.dw.com/bg

Hatshepsut

Ако пътят е живот, то българският път е опасен за живота - той е тъмен


Това е една история за българския път и за българския живот. С уговоркатата, че няма път назад, както животът има своя естествен ход и никога не можеш да върнеш нито един миг.

Седмицата започна с трагедия на пътя, в която живота си изгубиха десетки деца, родители, младоженци. Часове по-рано възрастни хора изгоряха в село Рояк. На този фон болестта ни отне още стотици наши сънародници. Това се случи по големия общ път на нашето общество само в рамките на няколко дни.

"Предстоеше ни още много път. Но какво от това? Пътят е живот", пише Керуак в класиката "По пътя".

Ако пътят е живот, то българският път е опасен за живота. Той е тъмен, на моменти зловещо криволичещ или измамно прав. По българския път знаците понякога объркват, липсват или не се виждат. По българския път маркировката е български патент на непукизъм и работа на парче. На някои места тя е толкова занемарена, че дори в центъра на София човек неволно може да влезе в насрещното.

По българския път не можеш да разбереш къде продължава твоята лента, неочаквано идва нова, която май е старата, защото няма начин да разбереш кои очертания са по-нови. Дори и българският път да е нов и добре построен, маркировката е толкова нескопосана, че на моменти се чудиш как е възможно това да се случва. Защото липсва обща визия и няма стратегия. Няма мисъл за хората и тяхната безопасност. Знаци липсват или знакът е един, обикновено скрит зад неподдържана растителност край пътя, край която често стоят полицаи, за да глобяват пропусналите самотния скрит знак.

Край българския път стърчат железа. Плочките са разбити и можеш да си счупиш крака, да те убие ток от кабел или да пропаднеш в изкоп.

Край българския път никнат нови сгради, без особена мисъл дали пътят ще може да поеме пътуващите. Строят се кооперации, цели квартали в големите градове вече са задръстени от камиони и кал. Коли се качват по тротоарите. Стърчат кранове, а паркоместата в София струват повече от малък апартамент по зимните ни курорти.

Българският път е претоварен и в същото време самотен. Той е лошо поддържан и тъжен. Българският път се нуждае от промяна. Българският живот - също.

Защото това е нашият път и нашият живот, по които понякога се движим като самоубийци. Пътят, край който някои от нас изхвърлят боклуците си или облекчават нуждите си. Или дават подкупи, или искат подкупи. Пътят, по който се движим без лицензи и документи. Замислете се, пътят наистина е свързан с живота, независимо как преминава той. А животът трябва да се живее спокойно, разумно, с мисъл за другия, с вяра, че пътят на времето ще ни отведе до все по-нови и все по-щастливи мигове.

По българския път трябва да се движим със смирение и надежда. Че от всички нас зависи този път може да изглежда по-добре и ще е по-добре. Че тези, които си отидоха по пътя, не са си отишли напразно, а са ни завещали уроци за опасности, които ние трябва да предотвратяваме. Във всяка една сфера на живота. Когато е червено - да спираме. Защото и в живота понякога е нужно да спреш.

Когато е забранено да завием наляво или надясно, да не го правим, защото никой не уважава тези, които правят дребни дяволии. Да търсим отговорност на онези, които видимо не си вършат работата.

По пътя е такова, каквото си го направим, но обикновено след най-трудната поука.

Но ако си затваряме и очите и за поуките, по пътя ще е все така тъмно, непредсказуемо и хаотично. И все така - толкова опасно за живота.

https://www.clubz.bg/121340-ako_patyat_e_zhivot_to_balgarskiyat_pat_e_opasen_za_zhivota_toy_e_tamen