Археологически находки въ Бургаска область

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2008г.

В Бургаско е открит надпис на кирилица от началото на Х век

https://www.vesti.bg/novini/nadpisyt-dokazval-prisystvieto-na-bylgarski-garnizon-v-krepostta-rusokastron-izgradena-predi-1500-godini-1249305

Надпис на старобългарското име Братон е открит при разкопките на крепостта "Русокастрон".

Надписът е от два реда, написан на кирилица и е от началото на Х век.

Това доказва присъствието на български гарнизон в крепостта, изградена преди 1500 години, съобщи за БТА н.с Цоня Дражева, ръководител на археологическите проучвания на "Русокастрон".

Това е единственият открит досега раннокирилски надпис в района, уточни Дражева.

Открити са още старобългарска керамика, оръжие и украшения от IX-X век.

Крепостта се намира на три км северно от бургаското село Русокастро.
Тя е изградена, когато към столицата на Византия - Константинопол нахлули аварите и опожарявали територията на Източна Тракия.

При разкопките на южната страна на крепостта са били открити части от двойната укрепителна система, състоящата се две каменни стени. Те са с дебелина от 1,6 и 2 м, изградени от добре подредени каменни блокове.

Многобройни са находките от различни железни, бронзови и костени оръжия и предмети, свързани с въоръжението на военния гарнизон и конструкциите на дървените врати, скари и бойни пътеки.

Проучени са и две жилищно-стопански сгради, долепени до вътрешната крепостна стена. Вероятно това са били казармите на военния гарнизон с конюшни, ковачници, кухненски и други стопански части, каза Цоня Дражева.

Археолозите са открили също водни съоръжения - щерни за съхраняване на вода.

Дражева посочи, че предстои аварийна консервация на разкритите крепостни съоръжения и сгради, както и реставрация на находките.

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2009г.

Таен тунел осигурил последната победа на българи над турци

Археолози разкриха таен проход, свързвал древната крепост Русокастрон (близо до Бургас) с близката река, информира бТВ.
Кулата, замаскирана като част от отбранително съоръжение, всъщност е снабдявала с вода жителите на крепостта. До нея водел таен проход, построен през V век.
"Това нещо е било под земята в голямата си част, с платформа отгоре, като по този начин отвън е било скрито. Самото съоръжение изглежда отвън като една малка крепост, която просто е куха, с таен проход вътре в нея и с кладенец", разказа археологът Милен Николов.
Според археолозите проходът е изграден върху пътека, използвана още от траките, които посещавали древното светилище на Богинята-майка в пещерата над него. Днес то е известно сред местните хора като Русината дупка.
Русокастрон, наричана още Червената крепост, тъй като е изградена от червени скали, е играла важна стратегическа роля, спирайки нашествията на варварските племена към Византия. По-късно става част от охраняемата граница между българската и византийската държави.
Крепостта продължава да съществува по времето на Второто българско царство като основен форт, пазещ на север и на юг - или съм сърцето на България, или към сърцето на Византия. Ето защо всички са се стремили да превземат Русокастренската крепост, обяснява Цоня Дражева, ръководител на разкопките. С крепостта е свързана и последната българска победа преди падането на страната под турско робство.
Въпреки че е паметник на културата, при военни учения през 1982 година е разрушена голяма част от Червената крепост. "Отгоре пускат БТР-и, с насочен взрив разрушават замъка на крепостта и църквата, която ние намерихме като един скелет", разказва Дражева.
Вандалските актове не спират и днес. Поради голямата й площ крепостта е трудно да бъде опазена. Сега надеждите на археолозите са с помощта на европейски фондове стените на Русокастрон да бъдат издигнати отново.

www.vestnikataka.com

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2010г.

Казимир Попконстантинов, откривателят на тленните останки на Свети Йоан Кръстител: Шансът да попаднеш на светите мощи е едно на сто хиляди

Интервю на Хенриета ГЕОРГИЕВА

Наистина може да имаме втори Ерусалим, тъй като отзвукът в световната преса е огромен


Казимир Попконстантинов е роден през 1942 г. Завършва Духовната семинария в София и история във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". От 1996 г. е професор по археология във Великотърновския университет. Бивш декан на Православния богословски факултет и ръководител на катедра Археология. Преподавател в специалност теология в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Името Казимир дължи на баща си, ерудиран свещеник, владеещ пет езика, поклонник на полската култура. Името носят поне 8 полски крале, както и светец, политици, учени.
Проф. Попконстантинов е член на Археографската комисия към НБКМ и на Международния съюз на славистите. Дългогодишен музеен работник и полеви археолог с големи приноси в областта на старобългарската епиграфика.
През 1985 г. е удостоен с Кирило-Методиева награда на БАН за принос в развитието на славистиката и старобългаристиката, а през 2000 г. - с Годишната академична награда на БАН в областта на хуманитарните науки за принос в изследването на средновековната българска култура. През 2004 г. е носител на Хердерова награда на Фондация "Алфред Тьопфер", Германия, и на Виенския университет.

- Поздравления за изключителната находка! Очаквана ли беше тя за вас, или изненада?

- Изненада е за другите. А за мен, както и за моя екип ­ доц. д-р Росина Костова от Катедра Археология във Великотърновския университет, н.с. Цоня Дражева, директор на Регионалния исторически музей в Бургас, находката е плод на целенасочено изследване.
През 2009 г., работейки в ранния храм - не манастирския от XIII век, а храма от края на IV и началото на V век, открихме там втори храм. Оказа се, че първият храм е бил разрушен някъде към края на VI век след нашествие на аварите в 586 г. - както по Черноморското крайбрежие, така и надолу към Константинопол. След разрушаването на този храм той е бил в забвение не по-малко от 200-300 години. Пак по инициатива на Константинопол храмът е възстановен и може би тогава е положено началото на манастира, който сега проучваме. Това е въпрос, на който ще дадем сигурен отговор в следващите години.
Проучвайки строителната история на храма, решихме да направим проверки там, където е мястото на олтарната маса в олтара. Закономерно е под стълба на светия престол да има мощехранителница или реликварий със светите мощи на светеца, на когото е посветен храмът. Така на 28 юли в 13.30 открихме реликвария. Тъй като обаче за останалите това ще бъде изтълкувано като изненада, въпреки че сме на остров, поканихме медиите, за да се документира още в самото начало изключително важният момент. Наистина е важен, защото по цялото Южно Черноморско крайбрежие - от нос Емине до Константинопол, не е откриван реликварий на място по време на археологически разкопки. Има един-единствен случай - в Поморие, в средата на миналия век. Този реликварий сега се намира в Музея за византийско изкуство в Атина.
И така, нашето откритие е изключително и важно не само за нас, археолозите, а и в областта на християнската и манастирската археология.
Затова решихме да бъде отворен реликварият пред журналисти и комисия, за да няма спекулации от рода: То нямаше нищо вътре, ама те са сложили там няколко кокалчета и сега обявяват чудеса!

- Как все пак ще отговорите на скептиците, които ще продължат да изказват съмнения дали това са наистина тленните останки на Свети Йоан Кръстител? Ще бъде ли направен въглероден анализ?

- Да, такъв анализ ще бъде направен. А що се отнася до скептиците - ако отделяме такова голямо внимание, за да убедим скептиците, това означава да си губим напусто времето. Ние работим не за скептиците, а за автентичната наука археология. Не да шарлатанстваме, както това се прокрадва сред някои колеги, без да споменавам имена, те са известни сред нашите среди. Тук веднага трябва да подчертая, че зад гърба си имам 42-годишен труд в проучването на 4 от най-първите манастири от Първото българско царство.
Бях поканен от проф. Божидар Димитров, в качеството му преди на директор на Националния исторически музей, да поема ръководството и да продължа проучванията на църквата "Свети Йоан". Колегата Димитров знае отлично какво съм направил досега - и аз, и членовете на екипа ми.
Така че ако скептиците не искат да повярват на нашия професионализъм, на нашата солидна подготовка, на археологическия материал и още по-точно на епиграфския материал - какви повече доказателства да им се дадат? Това е рядък шанс и за да не звучи преувеличено - 1 на милион, ще кажа 1 на 100 000 да се попадне на такава находка и на другата, която съпровожда реликвария и всъщност е "ключът" със своя надпис за разгадаване чии мощи са в този реликварий.
Ако трябва да бъда краен, но не искам да бъда - нямаме нужда от анализ с С 14, от всякакъв вид изследвания, защото археологическият материал е категоричен, надписът е още по-категоричен.

- Тоест вие нямате никакви съмнения, че това са тленните останки на Свети Йоан Кръстител?

- 300 на 100 съм сигурен, защото това се потвърждава от друга находка, която бе само на 1.20 м западно в същия пласт от реликвария, който открихме. Колкото ще и парадоксално да прозвучи за скептиците, май са прави мои колеги и от България, и извън България: Явно, Казимире, Господ е решил ти да направиш това и да ти поднесе допълнителния дар заради скептиците с надписа върху една малка каменна кутийка. Тя всъщност е също реликварий, в която са били част от светите мощи на Свети Йоан и които след това, когато са донесени тук, са поставени в реликвария. Защо съм убеден? Защото това е шансът - онова е благодарение на нашите познания (моите и на екипа), а тук е шансът. Това е изненадата - откриването на тази кутийка. Когато я вдигнахме от пръстта след внимателното документиране, оказа се, че върху кутийката има надпис. На дъното на кутийката от външната страна е отбелязано по посока на часовниковата стрелка на гръцки това, което ще предам на съвременен български: Господи, помагай на твоя раб Тома. Има отделни букви, които са отчупени, които ще възстановим в текст. Едната част е силно замърсена с пръст, която трябва да се почисти. От другата страна е отбелязано, че мощите на Свети Иван, на гръцки Агио Йоано, са пренесени на 24 юни, това е рождената дата на Свети Йоан Кръстител. И на това ли скептиците ще кажат, че не е доказателство?!

- Осигурена ли е надеждна защита на находката?

- Да, осигурена е. Беше само за ден в полицията, докато се уредят административно въпросите за съхраняването. Останките ще бъдат съхранени в храма "Свети Георги" в Созопол. А реликварият ще си остане в Созополския музей въпреки аспирациите, екипът ще отстоява това, да останат там, където са открити, където им е мястото.

- Наричате остров Свети Иван много приятен ребус. Очаквате ли нови изненади, нови големи находки там?

- Всяко година остров Свети Иван ни поднася изненади. Миналата година открихме в последните две помещения от манастирския скрипторий - място, където се пишат, превеждат и орнаментират книги, два бронзови щемпела, които се използват за нанасяне на украсата върху кожената подвързия на ръкописите от Средновековието. Това също може да бъде причислено към изненадите - знаем за съществуването на такива щемпели в средновековната българска археология, но досега не бяха открити. Нашият екип е първият, който попадна на такива щемпели. Така че всяка година има изненади.

- Ще направи ли находката България в център на поклонническия туризъм? Реална ли е възможността Созопол да стане българският Йерусалим?

- Не е преувеличено, Созопол наистина може да стане Йерусалим номер 2. Знаменателно е откриването на частици от мощите на Свети Йоан. Широката популярност на Свети Йоан Предтеча в целия християнски свят - в католическия Запад и православния Изток, ще помогне за популяризирането на поклонение пред светите мощи. За да стане Созопол притегателен център за поклонници, ще помогне и наличието на частица от светите мощи на апостол Андрей, частица от Светия кръст - три важни елемента, които могат да разпалят любопитството и у вярващите, и у любопитковците, и у скептиците.

- Умеем ли ние, българите, да използваме даденостите и съкровищата си?

- Веднага след оповестяването на находката у туроператорите възникнаха идеи за създаване на пакети и за поклоннически туризъм, което ще обогати и допълни досегашните маршрути, включващи предимно стария град в Созопол. Смятам, че умеем да вдигаме шум. Знам поговорката: Всяко чудо за три дни. Но отзвукът в световната преса е много силен - от Америка до Москва, да не говорим за Балканите - Гърция, Сърбия, Македония. Вселенският патриарх Вартоломей е силно впечатлен от находката и е помолил колегата Божидар Димитров да му изпраща цялата информация, за да следи развитието на нещата.

- Има ли нещо вярно в информацията, че находката ще пътува до борсата в Нови Сад наесен?

- О, изключено е излизането на светите мощи от границите на България, екипът има още работа върху тях. Без съгласието на откривателите това няма да стане, дори да звучи като ултиматум. Първо трябва да обработим всичко. При отварянето нямахме физическа възможност, ще го направим в близките дни. Не може за сметка на науката да се вдигне шумотевица и евтина слава.

- Не сте привърженик на евтината слава. Това ли е най-сериозното ви откритие досега?

- Навремето моят учител в областта на археологията проф. Станчо Ваклинов във Великотърновския университет казваше: Ще имате шанс, птичката на щастието ще ви кацне на рамото, използвайте го поне веднъж - то не се връща! Предизвикателно казвам: Птичето още не е отлетяло от моето рамо, защото в продължение на близо 40 години имам великолепни открития - манастирския скрипторий и книжовно средище при село Равна, Провадийско, преди 20 г., Княжеския манастир, манастира, в който ме хващате за този разговор - това е най-големият скрипторий в целия византийски свят, чийто ктитор е свети княз Борис. Скрипторият е с огромни размери - едното крило е 40 м, другото е близо 30 м. Към този списък ще прибавя манастира на чъргубила Мостич в Преслав, сега манастира "Свети Йоан", изследванията ми в областта на скалната манастирска архитектура и археология. Дори с това да приключа, ще ми е достатъчно за цял живот - това е черешката на тортата до този момент. Не на всеки се удава да открие мощи на светец. Няма степенуване на светци - пред бога всички сме еднакви, светците също. Но Свети Йоан е най-широко известен с това, че е предшественикът на Исус Христос и неговият кръстител. Толкова страни в света се борят за това, кой има повече свети мощи на Свети Йоан, понякога дори може да става въпрос за фалшификации, докато при нас истинността на находката е категорична ­ открита в земята. Реликварият е престоял в земята само на 30 сантиметра дълбочина от подовото ниво на храма близо 1500, а може и 1600 години.

- Кое помага на съвременния археолог най-много?

- На първо място солидната подготовка, познанието - точно това учим студентите в специалност Археология на Великотърновския университет. Това ги прави конкурентоспособни - няма музей в България, в който да нямаме поне един възпитаник.
Като добавка за признанието на изследванията, които провеждаме с доц. Росина Костова, през 2004 г. ми бе присъдена международната Хердерова награда. Тя се дава за заслуги във връзка с изследването на европейската култура. А тази награда на Виенския университет и на германска фондация не е както тук, при нас, се раздават наляво и надясно, а за избраници, които са проучвани в продължение на години. Смятам, че това е също достатъчен аргумент, за да ми се има доверие.

- Чувствате ли се като български Индиана Джоунс?

- О, не, не, изключено е. Това глупаво сравнение, което си приши самозванецът Николай Овчаров, пардон, но, както се изрази веднъж проф. Маргарита Ваклинова, директор на Националния археологически институт с музей към БАН - Индиана Джоунс е от женски пол, не от мъжки. Ако някой иска да си приписва женски пол, нека да си го пришие.

- Наистина ли скрипторият, който проучвате в момента, удивително прилича на описания в една от най-известните творби на Умберто Еко ­ "Името на розата"?

-Така е и не е така. Така е, доколкото читателите могат да си представят онова, което са видели във филма. Скрипторият в местността Караачтепе във Варна няма паралел до този момент.
Съпоставянето с описания от Умберто Еко скрипторий е дотолкова, доколкото дейността тук вече е онагледена от самия план - в тези съответно 40 и 30 м имаме отделни помещения без врати с размери 3 на 2.40 метра, широк коридор 5 м, където са разположени масите. Във всяко сепаре един чете, друг превежда, един пише, друг преписва, трети орнаментира.

- Какво си казва човек след такъв успех? Накъде повече?

- Човек винаги иска повече, но аз нямам какво повече да искам. Човек само трябва да върви напред и да е коректен - към останалите, към науката и към себе си. Да не гони евтината слава!

ПЛОВДИВЧАНИН ПРАВИ ЗЛАТНА УРНА
Временната урна за мощите на Йоан Кръстител е от пловдивския църковен магазин "Свети Стилиян" на Веселин Иванов. Премиерът Бойко Борисов прави ктиторски дар, като плаща с лични средства изработката на уникален реликварий от позлата и сребро. Докато той стане готов, мощите ще се пазят в подобна кутия от същия магазин.
Кутията, в която ще се пазят мощите на Йоан Предтеча, е позлатена, а библейските сцени, които са изобразени върху нея, са от чисто сребро. На капака є е старозаветната Света Троица. Отпред е представено Успение Христово, а на задната є страна - Успение Богородично. От двете страни на хранителницата има изобразени ангели и архангели, изработена е изцяло по канона.
Като размери кутията не е голяма - 25 на 20 сантиметра, висока е 16 сантиметра. Отвътре е подплатена с червено кадифе, в което ще бъде положена светинята от Созопол. Под капака има плосък стъклен похлупак, за да може миряните да виждат мощите и в същото време те да бъдат предпазени от запрашаване или друго физическо въздействие.

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2010г.

Проф. Казимир Попконстантинов: о. Св. Иван крие още тайни - Проф. Попконстантинов, освен с откритите мощи на св. Йоан Предтеча с какво като цяло манастирът "Свети Йоан" е важен за нашата история?



- Манастирът наистина е ключов за нашата история и то в няколко посоки. На първо място това се отнася до датировката на човешкото присъствие на острова. Дълго време се дискутираше, дали там е имало светилище на бог Аполон. Ако това наистина е неговият храм, вече ни обяснява и защо манастирът е наречен на свети Йоан Кръстител. Под основите на храма, в който открихме мощите, се натъкнахме на следи от предходната епоха. Но никой не прави храм на пустинен остров - църква се строи за богомолци, а не за монаси. Така че най-логично е, че става въпрос за манастир, основан още в края на IV век.

- А защо е посветен именно на св. Йоан Предтеча?

- От Евангелието знаем, че той е и свидетел, и предшественик на Иисус Христос. Но същевременно е и покровител на византийските императори, техен застъпник пред Господа и посредникът, който пренася Божията благодат върху императорите. И не на последно място, той е и покровител на монасите, защото е и първият отшелник. На него още в IV век има посветени 32 църкви и 8 манастира в Константинопол. Така че не бива да ни озадачава, че светата обител е кръстена именно на него.

- Това ли ви дава убеденост, освен, разбира се, надписите, че мощите са именно на Предтеча?

- През 956 г. ръката на св. Йоан е пренесена от Антиохия в Цариград от Константин VII Багренородни. След около три века поклонникът Антоний от Новгород я вижда сред реликвите на дворцовата константинополска църква "Св. Богородица Форос" (означението е сгрешено; става дума за малкия храм "Св. Богородица на фара", построен в южната част на големия императорски дворец до кулата с фара, откъдето и името на храма - б. р.). През 1484 г. ръката е дадена на Ордена на хоспиталиерите, които тогава са базирани на остров Родос. През ХVI век те я връщат на Османската империя и сега може да се види в двореца-музей Топкапъ в Истанбул заедно с част от черепа на светеца.

- За него претендират и във Франция?

- През 1200 г. горната част на черепа заедно с косата се е съхранявала в църквата "Св. Богородица Влахернска" в Константинопол. Именно тази част е в Топкапъ заедно с ръката. А лицевата част, от която сега и ние имаме малка частица със зъб, е пазена в манастира "Свети Йоан Студиос" (известен като Студийския манастир - б. р.). Именно за нея се предполага, че кръстоносците са я подарили през 1206 г. на френския крал Луи IХ Свети и сега тя се пази в Амиен.

- Как попадат мощите в Созопол?

- Това едва ли е работа на император или патриарх. Това е дело на някой монах или по точно на група монаси, които са организирали това пренасяне на част от мощите на Кръстителя.

- Защо реликвариите бяха на две места?

- Този храм, в който открихме мощите, е върху част от самия храм, изгорен през 586 г. от аварите. След това е бил възстановен през IХ век и тогава се разширява на изток, където е изградена и по-голяма абсида. При тази реконструкция монасите пренасят реликвария от стария олтар в новия. А по неизвестни причини оставят на старото място малката каменна кутийка с надписите.

- Очаквате ли да откриете мощи на други светци на острова?

- В това отношение имам една догадка - дали неиндифицираните засега костици не са именно на други светци? Затова ще пледирам лично пред господин премиера Бойко Борисов да отпусне средства, за да се направи анализ с въглерод 14. Това за съжаление е скъп метод, който не се прави у нас.

- Къде са най-добрите лаборатории?

- В Германия, особено тази в Мюнхен.

- Вие откривате втори голям скрипториум след този край Варна. Защо тези наши средновековни "издателства" са край морето?

- Ще ви отговоря с едно изречение - край водата културата е по-богата. Но наистина, още през 80-те години заедно с колегата Павел Георгиев отрихме скрипторий край Равна, Провадийско. Там се натъкнахме на 330 надписа на 5 графични системи - руническа, гръцка, латинска, кирилица, глаголица и билингва - кирилица и руни. А това говори за невероятната ерудиция на работещите в този скрипторий. И най вече - че прабългарската писменост, руните, е била съхранена до късно и дори използвана в Църквата. Този скрипторий беше с дължина 30 метра - три помещения по 10 метра, точно като този в "Свети Йоан". А този край Врана, който проучваме сега заедно с доц. Росина Костова, ст. н. с. Валентин Плетньов и студентите от ВТУ, е 70 метра и с 13 помещения. Можете да си представите мащаба на работата, която е кипяла там по времето на княз Борис I и цар Симеон Велики.

- Къде според вас трябва да бъдат изложени мощите на Йоан Предтеча?

- В никакъв случай на острова, каквито идеи вече се подхвърлят! Освен че ще бъде трудно достъпно на поклонниците, мощите може да станат лесна плячка на всеки авантюрист. Най-удачното място е храмът "Св.  Кирил и Методий". Той е в центъра на Созопол, на един широк площад, където има място за паркиране.

http://dveri.bg/3khxr

[Hatshepsut]

Българското правителство разчита мощите на Йоан Кръстител да донесат спасение - от финансово естество, пише американският в. "Уолстрийт джърнъл". Изданието коментира, че България, най-бедната страна в Европейския съюз, може да се възползва от икономическо чудо, пише Mediapool. Брутният вътрешен продукт на страната спадна с 5 процента миналата година и се сви с 3.5 на сто в първото тримесечие на тази, производството намаля, а безработицата нарасна, припомня "Уолстрийт джърнъл", цитиран от БТА.

Вестникът отбелязва, че за да помогне на страната да излезе от най-тежката рецесия от падането на комунизма там преди 20 години, българското правителство иска да насърчи туризма и шумната реклама на находката е част от плана. Финансовият министър каза, че иска да удвои финансирането за развитие на религиозния туризъм, "така че да направим тази история печеливша", отбелязва вестникът.

Религиозните поклонения са внушителен бизнес по света. Находката нарежда България сред страните, които твърдят, че притежават мощи от Йоан Кръстител, обезглавен по заповед на цар Ирод, отбелязва "Уолстрийт джърнъл". Според древната традиция, главата била погребана в двореца на Ирод в Ерусалим, но с времето части от предполагаемото тяло на Свети Йоан били пренесени на различни места в Европа, Близкия Изток и Южна Азия. Църква в индийския град Колката твърди, че пази част от ръката на светията. В катедралата в Аахен, Германия, казват, че съхраняват платното, в което било увита главата на Св. Йоан. Истанбулският дворец Топкапъ също претендира, че притежава части от едната ръка и главата на пророка. Присъствието на мощите на Йоан Кръстител не се е оказало златна мина за нито едно от тези места, но българските власти са оптимистично настроени, допълва "Уолстрийт джърнъл".

Изданието припомня, че останките, включващи парче от череп и зъб, бяха открити миналия месец при разкопки в манастир от четвърти век на остров Св. Иван на българското Черноморие. Те се намирали в запечатан реликварий, заровен до миниатюрна урна с името на Св. Йоан и рождената му дата. Властите в опасяващата се от рецесия страна смятат, че мощите ще дадат силен тласък на туризма, привличайки вярващи от съседните православни държави в близкото до находката курортно градче.

Десетки милиони долари вече бяха отделени за подготовка за очаквания наплив от посетители. Строителни екипи разширяват пристанището и строят голям паркинг. Туристическите наръчници бяха редактирани, подготвят се и нови указателни табели, които да насочват хората към мястото, на което се намират мощите.

Финансовият министър Симеон Дянков, каза, че не е религиозен, но мощите са първокласно откритие и потенциалните приходи за България са несъмнени, посочва вестникът.

Ръководството на Българската православна църква обяви находката за автентична. Това е свято откритие, то не е предмет на науката. Светите мощите на Св. Йоан излъчват чудотворна сила. Не мога да обясня това с думи, казва Сливенският митрополит Йоаникий.

Археологът Красимир Попконстантинов, който отговаря за откритието в Созопол и когото вече приветстват като национален герой, твърди, че находката е от същия ранг като Плащеницата от Торино, че е оригинална и е от голямо значение за целия християнски свят.

Изданието отбелязва обаче, че има и скептици, които се съмняват в произхода на мощите и потенциала им като източник на приходи. Според историка Михаел Хесеман, който помага на Ватикана да датира реликвите, мощите са автентични, но те нямат притегателната сила на по-известните религиозни обекти като Плащеницата. Римокатолическата църква пък смята, че въпросът трябва да бъде по-подробно проучен.

Новината за находката обаче вече привлича интерес. Посетителите в църквата, в която са изложени временно мощите, са се увеличили от стотина на около 3000 дневно.

http://bolgari.org

[Hatshepsut]

Десет са запазените средновековни църкви в Несебър

Десет са запазените средновековни църкви в Несебър, каза за радио ,,Фокус"- Бургас Петя Кияшкина, директор на музей ,,Старинен Несебър". По нейните думи е популярна легендата, според която в черноморския град е имало над 40 църкви. Всъщност учените са преброили и могат да цитират поименно 27 средновековни църкви, от които запазени до наши дни са десет. Според Кияшкина най-добро е състоянието на църквата ,,Св. Стефан", чиято консервация и реставрация е завършена през 2009 година. ,,След 5-годишен процес на реставрация днес можем да кажем, че църквата е в отлично състояние, запазени са и стенописите от XVI век в нея", посочи тя. За църквите ,,Св. Апостоли Гавраил и Михаил" и ,,Света Параскева" има изготвен идеен проект за консервация и реставрация и се чака финансиране от фондация ,,Левентис". Миналата година община Несебър е финансирала изготвянето на идеен проект за реставрация и консервация на църквата ,,Св. Йоан Кръстител", с който ще се кандидатства по европейски програми за изпълнение. ,,Проблеми има около стенописите в църквата ,,Св. Спас", които се нуждаят от обновяване, тъй като не са реставрирани през последните 20 години. Общото състоянието на църквите е сравнително добро. Основната реставрация по тях е била извършвана 70 и 80-те години на XX век", разказа Кияшкина.

http://focus-news.net/?id=n1415209

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2010г.

В Несебър отвориха гробница от IV век преди Христа

Разкопките в Некропола на древна Месемврия продължават

Изключително ценен артефакт на 24 века бе открит днес при разкопки в Некропола на древна Месамбрия. Предметът е много добре запазена бронзова хидрия, която бе намерена в гробница. Гробницата бе отворена в 11.30 часа пред медии, представители на общинското ръководство и граждани. Ахреолозите са категорични, че намереният артефакт в недрата на Несебър е сам по себе си паметник на античните художествени занаяти.

Хидрията е античен съд за съхраняване на течности - вино, вода, или смес от вино и вода. Намереният предмет е с три дръжки с изящна украса по детайлите и по дръжките. В тази хидрия са били положени останките от покойник, който преди това е бил кремиран. Т.е. хидрията е употребена като погребална урна. Археолозите заявиха, че тя е изключително ценна, именно защото е много добре запазена, почти не се нуждае от реставрационна намеса. Съдът от този вид е и първият, който се открива в града при разкопки. Чрез него може да бъде проучен погребалния ритуал на древните жители на Месамбрия.

,,Трябва да подчертая, че тези хидрии са рядкост в античния свят, те са дело на много изкустни майстори, обикновено са с апликации, и са притежание на най-големите световни музеи. Радваме се, че една такава хидрия ще постъпи и в музея в Несебър.", развълнувано каза доц. Анелия Божкова, съръководител на екипа, извършващ проучванията.

Много добре запазена апликация, която е стояла върху съда, но с времето се е отлепила, бе намерена след като хидрията бе извадена от гробницата. Апликацията е с висок релеф и на нея са изобразени мъжка и женска фигура с двете с крила. Археолозите предполагат, че фигурите са персонажи от гръцката митология. Предстои да бъдат уточнени кои са те.

,,Откритието е изключително интересно и значимо, поради няколко причини. Първата от тях е обстоятелството, че кремацията, като погребален обред, е изключително рядко срещана в Некропола на Месамбрия, както и във всички останали древногръцки некрополи в Черноморската зона. В този смисъл, ние имаме шанс да проучим следите от един културно-обреден акт, извършван преди хилядолетия - IV век преди Христа, и да проследим всички етапи на неговото извършване. Втората е фактът, че съдът е използван за погребална урна, където са положени след кремация останките на покойника"., обясни доц. Божкова.

,,Изключително много ни радва, че за първи път имаме такъв тип бронзов съд. В музея имаме изложени три хидрии, но за първи път ние изследваме научно погребалния ритуал и имаме възможност да документираме този тип погребение. Както се вижда на шията на хидрията е нанизан погребален венец, който също е много добре запазен, с бронзови листчета с позлата и керамични плодчета. Надяваме се той също да бъде реставриран и да може да ескпонираме хидрията по най-добрия начин в музея.", сподели развълнувано Петя Кияшкина, съръководител на екипа от археолози, проучващ терена и директор на музея ,,Старинен Несебър". Минути по-късно екипът от археолози извадил хидрията от малката гробница, установи, че останките в съда са били на мъж по намерения вътре предмет - стригила. Това е принадлежност, която се е използвала от мъжете, за да си почистват тялото след физически упражнения.

,,Духовният път", за който говорехме вчера, при представяне на проекта за реставрация на църквата ,,Св. Йоан Кръстител", може да започне оттук, от тази местност, която е била Некропола на древна Месамбрия", каза кметът на Несебър Николай Димитров, който бе дошъл на разкопките, за да види новото безценно откритие.
Това е първият паметник от 1266-е гроба, които са проучени и документирани през последните 3 години в Некропола на древна Месамбрия с такова съдържание. Той е поредното доказателство, че в земята, върху която днес се издига Несебър, са скрити безценни, а много от тях и уникални, артефакти.

https://www.blitz.bg/obshtestvo/kultura/arkheolozi-v-nesebr-otvorikha-grobnitsa-ot-iv-vek-pr-n-e_news87258.html

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2010г.

Крепостна стена пазела Бургаските минерални бани

Археолозите откриха бронзов печат, свързан с латинските рицари на Хенри Фландърски, пребивавали в региона през 1205 г.

В  миналото Бургаските минерални бани са били толкова важни, известни и посещавани, че край тях се е образувал цял град, заобиколен с крепостни стени. Това предположение на учените се потвърди от последните археологически открития. Подробности за работата на обекта тази година съобщи вчера н.с. Цоня Дражева, която ръководи разкопките там. "След три години проучвания най-после беше разкрита крепостната стена на града и северният й вход", съобщи Дражева по време на пресконференция в сградата на Историческия музей в Бургас. Така бяха потвърдени сведенията на византийския летописец Прокопий от трактата му за строителната дейност на император Юстиниян I (527-565 г.), където се споменава, че той за първи път защитил с крепостна стена града Акве калиде и прочутите му бани. Откритата крепостна стена е с дебелина 2,60 м , а при северния вход достига до 4,85 м. Тя е с монолитен градеж от обработени каменни блокове и редове от тухли, споени с хоросан [opus mixtum]. Стената ограждала крепостта от всички страни, но най-добре запазена е североизточната й част. Тази година близо до входа са открити пет оловни печата, с които са били подпечатвани документи от кореспонденцията на военни и административни лица през Х-ХI век. Разчитането на длъжностите им - императорски протоспатарий, хартуларий и генимат (чиновник, който събира държавните налози, данъци) показва, че крепостта е имала важно военно и административно значение. Тя се е намирала на главния път през Балкана (от север) към византийската столица Константинопол. Това се потвърждава и от исторически сведения на византийските хронисти. При разкопките е открит и малък бронзов печат с латински надпис, който вероятно е свързан с престоя в средновековната крепост и минералните бани към нея на латинските рицари на Хенри Фландърски през 1205 г.
Интересни резултати донесло пък разчитането на монетите, открити на мястото, 2/3 от които са автономни бронзови монети, сечени в близките антични градове: Аполония - Созопол и Месембрия - Несебър. Очевидно е, че въпреки честите военни спречквания между тях, гражданите им еднакво ценели лечебните извори на Аква калиде и почитали техните покровителки - Трите нимфи, поясни ръководителят на разкопките Цоня Дражева.

http://vestnikataka.bg

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2011г.

Откриха крепостта на владетеля на Созопол

Находката е уникален паметник на средновековната архитектура

След археологическия бум миналото лято, когато на остров Свети Иван бяха открити мощите на Йоан Кръстител, Созопол продължава да поднася нови изненади. В неделя, при разчистване на терена до старото училище в града екипът на Фондация "Созопол" се натъкнал на комплекс от зидове и древен кладенец. При първата консултация с археолози се оказало, че тук са намерени останките от крепостната кула и дома на владетел на древния град. Екип на "По света и у нас" засне откритието и обяви новината.
Каменните зидове, оформящи основите на солидна кула и кладенец с характерната антична зидария, се разкрили пред работниците. След светкавична консултация с шефа на Националния исторически музей Божидар Димитров догадките се потвърдили. По повод на находката Божидар Димитров заяви: "Най-вероятно това е укрепеният замък или укрепената резиденция, или донжонът - казвам различни имена на малката крепост, вътрешна, която обикновено имат кастрофилаксите или феодалите, управляващи града. Надявам се, че след разкопки и последваща консервация и най-вече реставрация, Созопол ще се украси с още един забележителен паметник на средновековната българска и византийска архитектура." Според Божидар Димитров наименованието на комплекса, където през лятото археолози откриха частици от мощите на Св. Йоан Предтеча, е "Каструм Домини", т.е. крепостта на владетеля.
По първоначална оценка на хоросана и типа на градежа специалистите смятат, че става дума за крепост от началото на VI век. Тогава е кипяло голямо строителство, предприето от императорите Анастасий I [491-518 г.] и Юстиниан I Велики [527-565 г.], не само по Черноморието, но и по българските земи. А и мястото, където е открит комплексът, е стратегическо - оттук се наблюдава целият залив и подходите към Созопол, който в онези времена е бил основен доставчик на жито за византийската столица Константинопол.

http://vestnikataka.bg

[Hatshepsut]

Древен манастир откриха в Созопол

Светата обител била известна само по документи
и е търсена от половин век

По време на откриването на новия археологически сезон в Созопол, което се състоя в събота, директорът на Националния исторически музей съобщи за ново голямо откритие.

"Предишния ден при разчистване на терена, на който трябваше да започнем разкопките - на носа на Созопол, се откриха останките на търсения близо половин век, известен само по документи - древен манастир "Свети Апостоли". Там е мястото, където за пръв път е стъпил християнският проповедник свети Андрей, вероятно с още двама или трима апостоли от по-малко известните. Затова, когато християнството е станало официална религия, тук са издигнали величествен храм, около който в следващите векове се е завъртял голям аристократичен манастир." Това е заявил шефът на НИМ пред информационните агенции.

Този манастир за съжаление е унищожен от турците, но все пак са оцелели основите на неговите сгради макар и до 50 см, малко над земята. Именно тях са открили археолозите при разчистване на терена за официалното откриване на сезона. Божидар Димитров уточнява, че сега вече, освен манастирите на островите Св. Иван и Св. Кирик, освен крепостните стени на града, които също усилено се реставрират, освен откриването на мощите на Св. Йоан Предтеча, Созопол има още един голям обект, който през следващите години ще се превърне в обект на международния туризъм.

Новооткритият манастир се намира
в близост до крепостта Каструм Домини

"Каструм Домини стърчи много повече, няколко метра е запазената стена, и него ще превърнем в такъв обект, но аз мисля, че той вече е известен. По принцип разкопките започнаха заради него и се надявахме някъде около него да е манастирът, който щастливо излезе даже един ден преди официалното обявяване началото на разкопките", каза още историкът. Археолозите ще продължат работа и на остров Св. Иван, а и най-вероятно на о. Св. Кирик.

По думите на Димитров от есента ще започнат и разкопките в двора на църквата "Св. Кирил и Методий", където също има крепостна стена.

Созопол ще привлича туристи с масирана рекламна кампания в чужбина и ще стане целогодишна дестинация на нашенци и гости на страната ни. Тази цел си поставиха местните управници преди месец. Разработена е цялостна визия за развитието на туризма в района. Щом стъпят на територията на града, чужденците ще бъдат залети от оферти за исторически разходки. Идеята е още на влизане в града хората да се ориентират къде са мощите на светците в Созопол, къде са църквата, музеят, галерията, крепостната стена, манастирът.

Впрочем, откакто бяха открити мощите на св. Йоан Предтеча,
потокът от туристи се е увеличил

многократно дори през зимата, дори без специална реклама на чудото зад граница. В момента специалисти работят по възстановяването й в частта срещу църквата "Св. Св. Кирил и Методий", където след ремонт ще бъдат пренесени мощите на Св. Йоан Кръстител.

Според археолозите най-голяма нужда от финансова помощ имат разкопките на остров Свети Иван, които все още продължават. От централния храм на острова са запазени 4-5 метра стени и той може да се реставрира нацяло. "Смятам, че е важно това да се направи, за да могат туристите да видят как е изглеждал в миналото в пълния си блясък. Необходимо е също да се направят и пътеки до храма и манастира, за да може посетителите да минават спокойно, без да се спъват", заяви проф. Попконстантинов, откривателят на мощите на светеца.

При почистване на крайбрежната ивица при нос Скамни в Созопол в началото на януари т.г. бяха открити останки от зидове, които оформят цял комплекс. Това каза тогава Митя Димитров, ръководител на проекта "Старинен Созопол - Манастир "Йоан Предтеча" - културата през вековете". Направена бе консултация с министър  Божидар Димитров и той заяви, че наименованието на комплекса е "Каструм Домини", т.е. това е крепостта на владетеля на Созопол. Според Митя Димитров такава крепост има и в Несебър, но тя също не е проучвана.

Най-старият град на нашето Черноморие

Созопол е най-старият град по българското Черноморско крайбрежие. Първото селище тук е възникнало в края на IV-III хилядолетие преди Христа. Подводните проучвания в акваторията на созополското пристанище разкриват останки от жилища, керамични съдове, каменни и костни оръдия на труда от бронзовата епоха. В созополския залив са открити и многобройни каменни котви, датиращи от II-I хил. преди Христа. Те свидетелстват за активно корабоплаване още от най-дълбока древност.

През 610 г. пр.н.е. на мястото на днешен Созопол е основана елинска колония ("полис") на милетски гърци под името Аполония Понтика. Името на града идва от бог Аполон, смятан за закрилник на колониите. Градът израства като важен търговски и пристанищен център. Поддържа активни връзки с големите центрове на Елада: Милет, Атина, Коринт, Хераклея Понтийска, островите Родос, Хиос, Лесбос и други. Търговското му влияние в Тракия се основава на съюз с владетелите на Одриското царство, възникнало през V в. пр. Хр. Котвата става емблема на Аполония и неизменен знак върху монетите, които тя сече още от края на VI в. преди Христа. Богатият град се превръща в център на високо развито изкуство. Съвременниците му го наричат Аполония Магна (Велика Аполония). В града се намирал голям храм на бог Аполон. Точното местоположение не е известно, вероятно на остров Кирик.

През 72 г. пр.н.е. градът е завладян и ограбен от римляните, а крепостната му стена - разрушена. Пълководецът проконсул Марк Лукул, който превзема града, отнася със себе си известна статуя на бог Аполон от светилището и я поставя на Капитолия в Рим. През IV в. градът  отново е в подем и вече е известен с името Созополис - "град на спасението". Традиционно византийски град и твърдина в хинтерланда на Константинопол, едва през 812 г. - при кан Крум - Созопол за кратко влиза в пределите на българската държава.

Созопол, заедно с Месамбрия (днес Несебър) пада през  1459 година - 6 години след падането на Константинопол, като една от последните византийски крепости под турско владичество.

От XVIII-XIX век са запазени църкви и множество къщи от дърво и камък, създаващи неповторимия архитектурен облик на днешен Созопол. Старинните икони и великолепните дърворезбени иконостаси представят забележителните постижения на художествените занаяти от това време.

Част от гръцкото население на Созопол се изселва през 20-те години на 20 век и основава село Созополи на Халкидическия полуостров, Гърция.

http://www.vestnikataka.bg

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2011г.

Археолози откриха източната порта на древната крепост Аполония

Една близо 150- годишна археологическа загадка най-после беше разкрита. При разчистване на временни обекти в Созопол работниците се натъкнаха на източната порта на древната крепост Аполония.

Според специалистите находката ще хвърли светлина върху фортификационните съоръжения и ще помогне за попълването на археологическата карта на един от най-древните градове по българското Черноморие.

Търсенето на главната източна порта на Аполония е започнало още през средата на XIX век от френски археолози. С прекъсвания тук за последно са копали българските им колеги преди 15 години, но без да могат да открият входа към древния град.

Мястото дълги години бе заето от няколко капанчета и едва сега при тяхното разчистване се видя, че зад тях е била скрита митичната порта. Директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров научи новината в Париж.

Божидар Димитров - директор на НИМ:
,,Трябва да се има предвид, че в Созопол се правят разкопки вече 150 години. Първи са започнали тези, при които се намирам в момента - французите, френският археолог Жорж Касьор. След него редица български и чужди учени, но нито един от тях не успява да открие входа на града."

Цоня Дражева - дир. на Регионалния музей Бургас:
,,Ще викаме ура, че най-после сме стигнали до истинския вход на крепостта Созопол, изграден още през средата на пети век и използван до 14 век, до опожаряването и разрушаването на крепостта от Амедей Савойски."

Портата е била с ширина 4 метра, а от двете страни е имало огромни кули, които през 15 век са доразрушени, а камъните са използвани при строежа на созополските къщи.

Проектът на фондация ,,Созопол", по който се прави разкриването на крепостната стена, сега ще продължи със спешни археологически проучвания с последваща консервация и реконструкция на портата и стражевите кули.

http://bnt.bg

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2011г.

Археолози откриха древна църква в Созопол

Само три дни, след като бе открит източният вход на крепоста Созопол, археолозите се натъкнаха на древна църква.

Северната стена и абсидата на православен храм от периода XII-XIV век са разположени на метри от крепостните кули, а за неговото съществуване досега няма известни писмени сведения.

Стената на средновековната църква е дълга близо 12 метра, дебелината й около 70 см, предполагаемата височина около 3-4 м. С това откритие практически коренно се променя пространството вляво от църквата Св. Св. Кирил и Методий, която през това лято съхраняваше мощите на Св. Йоан Кръстител.

Директорът на НИМ Божидар Димитров пристигна в Созопол часове след неочакваното откритие и само ден след завръщането си от Париж, където е договорил участие на френски археолози в разкопките в Созопол през следващия сезон.

http://news.burgas24.bg/308146.html

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2011г.

Антични сгради под бургаските минерални бани

Вече е доказано, че около прочутите още през древността терми
е възникнал цял град, чиито останки лежат под земята

Антични сгради и крепостни стени, намиращи се под земята в района на бургаските минерални бани, са локализирали експерти от Националния археологически институт с музей при БАН.

Те са използвали специална техника - електросъпротивителния изследователски метод, съобщиха от пресслужбата на общината.

Геофизичното проучване на късноантичната и средновековна крепост "Аква Калиде" е поръчано от бургаския кмет Димитър Николов.

Изготвените компютърни модели ще позволят на археолозите занапред да планират работата си по-ефективно и да разкриват обектите последователно.

Проучени са четири отделни участъка, като във всеки от тях са регистрирани културни пластове, съдържащи археологически останки, обясни Николов за БТА.

Четири години поред общината отделя средства от бюджета си за подпомагане на археологическите изследвания при древния град Аква Калиде - Термополис.

Тя желае да превърне това място в туристическа атракция.

Вече е доказано, че около прочутите още през древността терми е възникнал цял град, чиито останки лежат под земята.

Според историческите извори минералните бани край Бургас са били посещавани от византийските императори Юстиниан I Велики (527-565) и Константин IV Погонат (668-685), от българския хан Тервел (700-721), латинските рицари от Четвъртия кръстоносен поход (1202-1204), султан Сюлейман I Великолепни (1520-1566), припомни директорът на Регионалния музей в Бургас Цоня Дражева.

В началото на юли 2008 г. започнаха първите разкопки на древния град от 30 години насам. Резултатите от археологическите проучвания надминаха първоначалните очаквания.

https://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4342451

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2012г.

Бурното море изрови древна постройкa в Сарафово

Снимка: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1223715

Зидове от древна постройка са били разкрити по време на вчерашната морска стихия в почивната военна база в Сарафово, съобщиха от Община Бургас. Според шефа на НИМ Божидар Димитров явно става дума за римско градче, напълно неизвестно досега на науката.
 Ненадейното откритие е станало след като бурното море е свлякло част от земните маси в базата, похвалиха се от общината.
 Днес сутринта служителите на военното министерство се натъкнали на зидовете на римска сграда.

 Според кмета на Община Бургас Димитър Николов, който веднага е пристигнал на мястото, на терена освен зидовете, ясно се вижда изградената древна канализация, както и части от делви и грънци [правилната дума е керамика ].
 В района на новооткритата римска постройка е забелязан каменен саркофаг и необичайно едри животински кости.

 Кметът обеща да разкаже за находката на премиера Бойко Борисов и да разговаря за осигуряването на средства за археологически разкопки на терена.

 Остатъци от монументални антични сгради и улици, правилно обработени квадри, дебели плочи от улични настилки и колони е разкрило морето в бургаския квартал. Това обясни по-късно пред "Фокус" Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей. По думите му, явно става дума за римско градче, напълно неизвестно досега на науката.

 ,,При това със сигурност става дума за селище от градски тип (тъй като римските села нямат канализация, нямат храмове с колони, нямат сгради строени от няколкостотин килограмови квадри)", посочи той.

 ,,Най-куриозното е, че в съществуващите антични карти и лоции, няма нито едно споменаване на антично селище на това място. Това не е толкова голяма изненада, тъй като античните карти на брега са само две, толкова са и лоциите, а е известно, че те съдържат само имената на големи селища от типа на Анхиало, Аполония, Месемврия в тази част на бургаския залив. Селището не съществува и на археологическата карта на България", каза директорът на НИМ.

 "Първите сведения за него ни бяха съобщени от бургаския кмет Димитър Николов още след морската буря през септември миналата година. Разкопките на селището бяха предвидени в пилотния проект "Виа Понтика" на българското правителство за културно-исторически туризъм, обявен от министър-председателя Бойко Борисов и вицепремиера Симеон Дянков на 4 януари в Бургас", добави той.

 Според плана, с министерско постановление ще бъдат отпуснати 120 хиляди лева за разкопки на неизвестното засега антично градче.
 За археолог е определен директорът на Археологическия институт с музей към БАН, проф. Людмил Вагалински.

 Разкопките ще започнат веднага след разтопяването на снега и подобряване на времето, тъй като съществува опасност следващата морска буря да отнесе още една част от античното градче в морето, каза Божидар Димитров.

http://dnes.dir.bg/news/burgas-razkopki-sarafovo-postroyka-10501025

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2012г.

Откриха злато в Созопол

Намерен е масивен златен пръстен и златно листо от царски венец

Масивен златен пръстен и златно листо от царски венец откриха археолозите Цоня Дражева и Димитър Недев при разкопки, финансирани от Националния исторически музей пред крепостната порта в Созопол миналата седмица.
Пръстенът е с полускъпоценен камък и най-вероятно е от римската епоха (І-ІV век), съобщиха шефът на Националния исторически музей Божидар Димитров.

 Златният лист от венеца е от ІV-ІІІ век преди Христа. По това време Созопол се е наричал Аполония, бил е независима държава, но с демократична форма на управление и е било изключено държавните й ръководители да се кичат със златни венци.

 Както е известно, в гръцките градове-държави са се изработвали златни венци за тракийските царе, с които гърците от Черноморието са имали взаимно изгодни политически и икономически контакти. Така в един открит през ХХ век от археолози надпис от съседна Месамбрия (днес Несебър) се казва: ,,По време на Дионисиевите празници да се дарява ежегодно цар Садала, както се даряваха неговите прадеди Тарутин, Мопсюест, Медист и Котис със златен венец на стойност 50 статера".

https://www.blitz.bg/news/article/135292

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2012г.

Антични еротични рисунки намериха в Созопол

На фрагментите от ваза е представена еротична сцена - голи момчета и момичета правят секс по нетрадиционен начин, обясняват археолозите

Гръцка ваза с еротични мотиви откриха археолози на разкопките край крепостната стена в Созопол.

"На фрагментите от тази ваза е представена доста силна еротична сцена. Няколко голи младежи, момчета и момичета, правят секс по нетрадиционен начин. По нашите земи за първи път излиза такава сцена", коментира директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров пред Агенция "Фокус" (http://www.focus-news.net).

Откритието е направено на крепостната стена в Созопол и манастир ,,Свети Николай Чудотворец" в началото на стария град, където от октомври 2011 г. има разкопки.

Сцената е сравнително рядка, имаме намерени хиляди вази и фрагменти по нашите земи, но тази е първата с откровено еротични сцени. По нашите земи за първи път излиза такава сцена. В Гърция съм виждал подобни. Древните гърци са смятали секса за безплатен дар от боговете. Кое е грешно и кое не е грешно да се прави в секса, за първи път налага християнската църква.

Тя налага тотални ограничения, с изключение само на една поза между мъж и жена, не случайно наречена монашеска, докато всичко останало е забранено, смята се за перверзия. За добро или за зло, древните гърци не са мислили така", коментира Божидар Димитров.

Димитър Недев, директор на Археологически музей в Созопол, в интервю за "Фокус", обяснява, че фрагментите от вазата са от средата на VI век пр. Хр. Според първоначалния анализ автор на рисунките би трябвало да един от известните художници в стил Хекеура, източногръцка керамика, която учените свързват с първите заселници на древна Аполония.

"Картината включва седем фигури, сцената е еротична, с много добра стилистика, експресивност и с много пикантерия в нея. Самата сцена е изключително рядка. Аз се занимавам с проблематиката и иконографията на тази източно гръцка керамика от доста години. Има еротични сцени, но никога толкова големи и толкова експресивни, от толкова добър художник", казва археологът Недев.

Той допълва, че в същия пласт излезли няколко чернофигурни съда и фрагменти, в границата на 470-450 г. пр.Хр. "Пластът е много важен, дава много ценни сведения за икономиката на периода, за обичаите и точно тази вазичка казва, че няма нищо ново под слънцето. Предполагам, че ще придобие съответната известност, защото е изключително рядко произведение на гръцката вазопис. Много е интересно, за сега, до колкото ми е известно, без аналог."

Димитър Недев допълва, че за района на Созопол рисунките върху вази са най-различни - митологични, битови сцени, изпълнени в различни техники.

"Но точно тази керамика е разпространена изключително и само в Аполония, в очертанията на този ареал, който наричаме Понтийска Тракия и то в западно черноморската й част. Тази керамика я няма в Несебър, във Варна, в другите големи полиси. Това е обяснимо, защото Аполония е най-древният град в съвременните очертания на територията на България, с основаването на който, се свързва, разпространяването на градската култура по земите на древна Тракия", казва археологът Недев.

https://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4746451