• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

28 October 2021, 10:42:14

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
14361 Posts

Шишман
5794 Posts

Panzerfaust
1043 Posts

Лина
797 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 24,291
  • Total Topics: 1,376
  • Online Today: 134
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 63
Total: 63

avatar_Hatshepsut

Пътеписи от България

Started by Hatshepsut, 12 August 2018, 20:28:36

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Лещен и Ковачевица – две родопски села като от приказките

Пътуването ни до Лещен и Ковачевица се случи напълно случайно, тъй като вече бяхме в района, и съм изключително щастлива, че имахме шанса да видим тези красиви села с очите си.

Докато разглеждах какви забележителности има наоколо, Лещен и Ковачевица моментално привлякоха вниманието ми. Просто трябваше да се отклоним и да видим тези красиви родопски селца, чийто архитектурен стил се откроява от всяко друго място в страната.

Как се стига до Ковачевица и Лещен?

Идвайки от София, решихме да минем през автомагистрала Струма, а на Симитли трябваше да слезем от магистралата и да продължим към Градево. Пътят минава също така през Банско – друго прекрасно място, където препоръчвам да спрете и да разгледате, ако имате достатъчно време. Ако пък сте на почивка в Банско, то Лещен и Ковачевица са перфектната дестинация за еднодневна разходка.

След като преминете Банско и Добринище, река Места ще се появи от вашата лява страна и ще карате по нейното протежение известно време. Когато пътят пресече реката за първи път (при Господинци), трябва да отбиете наляво при второто възможно кръстовище. Огняново ще бъде първото населено място, до което този път ще ви заведе, а няколко села по-късно ще се озовете в Лещен, а след това и в Ковачевица.

Ако идвате от друго място и хванете пътя през Велинград, то тогава Ковачевица ще се падне първото село, а около 8 км по-късно ще стигнете и до Лещен.

Забележителности в Лещен – какво да видим?



На влизане в селото ще бъдете посрещнати от красивата гледка на накацалите по планинските хълмове лещенски къщи.

Паркирайте колата на мегдана и започнете своята пешеходна обиколко из китните калдъръмени улички на селото.

Къщичките в типичния ковачевски архитектурен стил са главната причина селото да бъде толкова популярно сред любителите на пътешествия. Каменните здания все още носят в себе си автентичния дух на българското село, какъвто се усеща и в Ковачевица.

Един от архитектурните паметници на Лещен е църквата "Св. Параскева", която датира от 1836 година, както и килийното училище. Стенописите в църквата се открояват със своите ярки цветове и си заслужават да бъдат видени.

Може би най-разпознаваемата постройка в село Лещен е глинената къща. Макар и да е сравнително нова къща (за разлика от другите 200-годишни здания), това е най-посещаваната забележителност в селото. Всъщност, глинената къща функционира под формата на къща за гости, така че освен да ѝ се полюбувате отдалече, можете и да пренощувате в нея.

Едва на 8 км от Лещен се намира и нашата следваща спирка – село Ковачевица. Оставихме колата на един паркинг на главната улица и продължихме обиколката пеша.

Забележителности в Ковачевица – какво да видим?

Ковачевица е малко родопско селце, чието постоянно население наброява едва около 50-60 души.

По улиците обаче често ще срещнете немалко туристи, привлечени от необичайния облик и историческата значимост на селото.



Ковачевица е запазила автентичния си вид от ХVIII-ХIХ век и е смятана за едно от най-красивите български села. Това е и причината селото да бъде обявено за архитектурен резерват, привличащ не само туристи, но и творци.

Историята на региона е истински впечатляваща. През годините наоколо са намирани множество находки и свидетелства за богатото историческо минало на местността. Животът по тези земи датира още от древността, като са открити находки от I хил. пр. Хр.



Северно от селото, в местността "Св. Константин", са открити бронзов шлем и бронзова ризница – две от най-ценните национални находки от края на IV и началото на III век пр. Хр.

Една от най-важните забележителности в Ковачевица и символ на селото е църквата "Св. Никола". Църквата е построена през 1847 година, като според изискванията на тогавашната османска власт тя е вкопана в земята и се намира в по-ниските части на селото.



Разхождайки се из тесните улички на Ковачевица, няма как да не забележите, че всички къщи са построени почти изцяло от камък. Ковачевските къщи – солидни каменни постройки със зидария, са архитектурно богатство, което не може да бъде видяно никъде другаде в страната.

Къщите са направени от подредени надялани камъни, споени с размекната пръст, което ги прави изключително устойчиви.



Благодарение на уникалния си автентичен вид, Ковачевица често привлича сценаристи режисьори, които избират селото за филмова площадка на свои продукции. Тук са заснети над 20 български и чуждестранни филми, сред които Селцето", ,,Мъжки времена" и ,,Опашката на дявола".

Разходката до Лещен и Ковачевица със сигурност е нещо, което бих препоръчала на всекиго. Двете селца впечатляват със своя уникален облик и би било пропуск, ако сте в региона, и не се отбиете да ги посетите.

Ако пък нямате чак толкова много време да видите и двете села, лично според мен Ковачевица е първенецът между двете.



Какво друго можем да видим около Лещен и Ковачевица?

Родопският регион е пълен с красиви места, които трябва да бъдат посетени. Това не изключва и района около Лещен и Ковачевица.

На едва няколко километра от Лещен ще намерите село Огняново, известно със своите многобройни минерални басейни и развит балнеологичен туризъм. Тук можете да се отдадете на пълен релакс и спокойствие.

Ако сте почитатели на планинския туризъм, тогава можете да обмислите разходка до резервата ,,Тъмната гора", водопада "Сини вир", скалните образувания ,,Черната скала" и ,,Козият камък".

За всички любители на историята и археологичните находки, наблизо се намира римският град Никополис ад Нестум, или иначе казано ,,Град на победата при р. Места". Никополис ад Нестум е един от малкото запазени антични градове в България. Днес той е обявен за археологически и архитектурен паметник от античността и средновековието.

Наблизо се намира и град Гоце Делчев, където можете да се отбиете за кратка разходка на местните забележителности.

https://bulgarianonthego.blog/bg/leshten-i-kovatchevitsa/

Hatshepsut

Екопътека Бяла река – райско място за разходка, скътано под резерват Джендема

Екопътека Бяла река е една от най-добре направените и стабилни екопътеки, по които някога съм минавала. Маршрутът е кръгов и се движи в живописното ждрело на Бяла река, скътано под резерват Джендема. Освен скалните форми на каньона и бързеите в теснините, маршрутът на пътеката минава покрай няколко водопада. Въздухът е чист и свеж, а раздвижването нагоре-надолу по мостчета и стълби загрява кръвта и заедно с гледките зарежда с добро настроение.


Екопътека Бяла река

Как се стига до екопътека Бяла река

Пътеката се намира на около 6 километра северно от град Калофер. За да стигнете до нея, в Калофер поемате към манастир Рождество Богородично. Има табелки за манастира. Ако влизате в Калофер откъм Карлово, трябва да завиете наляво още в началото на града. Това е и посоката към местността Паниците. Двата пътя – към манастира и към Паниците се разделят в покрайнините на града.

За манастира продължавате по тесен асфалтов път все направо. Имайте предвид, че пътят е много лош – с много дупки, в един немалък участък асфалтът изцяло липсва и пътят там е черен. Все пак, при сухо време бавно и внимателно не е проблем да се измине с лека кола. В района на манастира пътят се е запазил по-добре.


Покрай Калоферския манастир до началото на пътеката

Може да оставите колата до манастира, а може да продължите с нея още около 200 метра до началото на пътеката. Там също има удобно за паркиране място.

Една скоба – от местността Паниците започва един от маршрутите за изкачване на връх Ботев, с който ви запознах преди време. Той минава през хижа Рай и по Тарзановата пътека.

По пътеката

Дотук бяха неволите с лошия път. Оттук насетне започва изживяването ,,Екопътека Бяла река".


Бивак Бяла река

Пешеходният маршрут започва от Бивак Бяла река, а самата екопътека – малко след него.


Екопътека Бяла река – Добре дошли!

Екопътеката е с кръгов маршрут, който описва своеобразна осморка покрай реката. Няма опасност да се объркате, защото множество стрелки указват посоката.


Мостчета, стълби, водопад – приключението започва още в началото на маршрута

Минава се по много дървени мостчета и стълби, ту се качвате леко запъхтени, ту слизате.


По пътеката

През цялото време се наслаждавате на красивите гледки в каньона.


Поглед към пролома на Бяла река

Реката образува един голям и няколко по-малки водопада.


Екопътека Бяла река – Големият водопад

Пътеката е добре обозначена и оборудвана с информационни табла.


Бяла река

Има няколко места за отдих.


По пътеката – време за малко почивка

Целият маршрут се изминава за около час и половина.


Нагоре – да погледнем към Джендема

Екопътека Бяла река има и кратък вариант на маршрута – това е първият кръг на осморката. Той се изминава за по-малко от час и не пропуска красивите водопади.


Екопътека Бяла река – някъде по средата на маршрута и на осморката

Други места наблизо

За да стигнете до началото на пътеката, минавате покрай Калоферския манастир Рождество Богородично.


Калоферски манастир Рождество Богородично

Може да го разгледате и да запалите свещичка там на отиване или на връщане. В манастирския двор е много приятно – той е добре поддържан. Откриват се красиви гледки към околните хълмове на Балкана.


Калоферски манастир и подреденият му двор

Мястото, което непременно трябва да посетите в самия Калофер е къщата-музей Христо Ботев. А горе в Балкана над Калофер са водопад Райско пръскало и старопланинският първенец връх Ботев. Имайте предвид, че маршрутите до тях са за добре подготвени туристи.

https://drumivdumi.com/

Hatshepsut

В местността Узана и наоколо


Местност Узана: Географски център на България

Август. Жега. Петък 13-ти. Отседнали в Габрово, решихме, че няма как да има по-подходящо място за разхлаждане от гъстите сенки на Балкана и приятните повеи по билата му.

Тъй като съвсем скоро се бяхме изкачвали до връх Шипка пеша, този път се насочихме към Узана с идеята да видим Географския център на България и да се разходим до близкия връх Исполин. Получи се чудесно преживяване.

Местност Узана

Местността Узана е най-широката билна поляна в Стара планина. Тя е обгърната от вековни букови гори, на места понадигната от хълмчета и прорязана от множество пътеки и пътища. Площта ѝ е около 3000 декара.

Разположена е в сърцето на България в западната част на Шипченския дял на Средна Стара планина. Отстоянието от Габрово е около 22 километра в посока югозапад. До Узана се стига по лъкатушещ асфалтов път. Изходът за Узана е при квартал Смирненски. В града има добри указателни табели.


Местност Узана

Местността е със статут на курортен комплекс и предлага чудесни възможности за туризъм и отдих както лете, така и през зимата.

Географският център на България

Една от интересните точки в Узана е Географският център на България. Следната информация за Географския център цитирам от сайта на Българския туристически съюз.

,,През 1991 г. редакторът на в-к Поглед Евгени Станчев лансира идеята за намирането на географски център на България. Откликват учени от БАН начело с проф. д-р Младен Младеновски, които се заемат с работата. Изчисленията са направени с точност до 10 метра по шест математически метода, тъй като територията на страната ни не е правилна геометрична фигура, за да се пресекат диагоналите и да се намери пресечната им точка."

Координати на Географския център на България : 42.766111, 25.238333.

На мястото е поставен интересен знак с формата на островърх равнобедрен триъгълник, оцветен в националния трибагреник. От върха на триъгълника се спуска отвес – махало. Мястото е с чудесен фон – връх Исполин, нашата следваща цел.

В инициативата ,,100 национални туристически обекта" Географският център на България е под номер 19.

С кола се стига съвсем близо до Географския център. В близост има изграден семеен хотел със същото име. Когато стигнете в местност Узана, оглеждайте се за съответната указателна табелка.

Изкачване на връх Исполин – леко и приятно

Нашата разходка на този петък 13-ти по план продължи с връх Исполин, висок 1524 метра, издигащ се южно от Географския център на България.


Хижа Узана

Отправна точка на маршрута към връх Исполин е хижа Узана или едноименния хотел малко по-нагоре от нея. И до двата обекта има удобни за паркиране места.

Координати на хижа Узана: 42.750912, 25.238801;
Координати на на пътеката в близост до хотела: 42.750481, 25.240446;
Координати на върха: 42.738621, 25.252130.


В началото на маршрута към връх Исполин (42.750481, 25.240446)

Маршрутът до връх Исполин над хижа Узана е сравнително лек и много приятен и се изминава за около един час. Макар и кратък, той може да се раздели на два ясно отличими етапа:

хижа Узана – поляна в подножието на върха: 30 минути;
поляна – връх Исполин: 30 минути.


По пътеката през гората

Първият етап е изцяло в гора. Върви се по черен коларски път. Следва се зелена маркировка. Долу горе след 15-20 минути ходене се стига до сечище, след което започва стръмен участък, който обаче се оказва доста кратък. След него пътеката излиза на поляната в подножието на върха.


Поляната преди върха

В началото на поляната е изграден малък заслон и амфитеатрална платформа с пейки, чието предназначение за мен си остана неразгадано.


В началото на поляната – заслон и табло


В началото на поляната

На поляната се включва пътека с жълта маркировка и за кратко двете маркировки вървят заедно.

Когато ние минахме по маршрута, на тази обширна поляна кротко си пасяха стадо крави, много от които придружаваха малките си теленца.

От това място насетне започва вторият етап и гледките по маршрута. Продължава се през поляната. В нейния край пътеката завива леко надясно и подсича върха.


Към седловината

Изкачва се до близката седловина между Голям и Малък Исполин (съседният малко по-нисък връх). На седловината пътеката прави остър завой наляво и по билото плавно се изкачва до връх (Голям) Исполин.


По билото към връх Исполин

На споменатия остър завой двете маркировки се разделят и към върха се следва жълтата маркировка.


Поглед към седловината и Малък Исполин

Преди да се стигне седловината от пътя се отделят няколко стръмни и по-директни пътеки към върха. Ние слязохме по една от тях. На седловината освен гледките назад се откриват и гледки напред към Казанлък и Розовата долина.


Връх Оструша и Казанлъшката котловина

От билото към върха чудесно се виждат Шипка и Бузлуджа, част от златните кубета на църквата ,,Рождество Христово" до Шипка, малко синьо петно от язовир Копринка.


Връх Исполин – гледка на север към поляната в подножието му и Узана

На самия връх се вижда и Габрово в далечината назад. Между седловината и връх Исполин се издига остър гол връх – връх Оструша.


Връх Исполин: поглед към Шипка и Бузлуджа

В западна посока се извисява масивът Триглав, част от който е връх Голям Кадемлия – втори по височина в Балкана и този, под който тече моят любим водопад Кадемлийско пръскало.


Масивът Триглав

Обратният път до хижа Узана се взема малко по-бързо, защото е само спускане.


На слизане

Вижте и кратко видео от изкачването на връх Исполин.


Изкачване на връх Исполин от хижа Узана

https://drumivdumi.com/

Hatshepsut

До извора на река Арда под Ардин връх – да отпиеш от недрата на Родопите


Извор на река Арда под Ардин връх

По време на лятното ни приключение в Родопите, когато ги преминахме от край до край по Родопската магистрала, наш чест спътник беше река Арда и красивите ѝ проломи и меандри – естествени картини, даряващи невероятна наслада за окото. Именно тогава реших, че искам да видя извора ѝ възможно най-скоро, да видя нейното начало.

Не знам точно дали съдбата се намеси, но тя ни подари един почти летен октомври – едновременно слънчев и цветен. Време, което сякаш крещеше ,,вървете и вижте"! Направихме го. Отидохме. Видяхме. Жадно пихме ледени изворни глътки вода и черпихме от силата на планината. Беше си едно малко приключение.


Китна есен в Родопите – гледки по пътеката

По-долу ще ви разкажа подробно за маршрута до извора на река Арда или по-точно до един от многото извори, най-известният.

Къде се намира и как се стига

Пътеката за извора на Арда започва от покрайнините на махала Билянска на село Арда. Селото се намира на около 35 километра югоизточно от Смолян, които се изминават с кола за около 50 минути – в планината се пътува бавно. За махала Билянска, минавате през цялото село и се насочвате към съседното Горна Арда. Отбивката за Билянска махала се пада вляво от шосето на около километър след крайната табела на село Арда. На разклона има табели за махалата и за барбекю Дядова ряка.

След като се отклоните пътувате все по тесния път – асфалтов, но лош, който след около километър и половина ви отвежда в края на махалата. Асфалтът свършва при един разклон надясно. Точно преди завоя има удобно място да оставите колата. От това място започва пешеходния маршрут до извора на река Арда – хващате черния път надясно. Има стрелка-табелка. За всеки случай, това са ориентировъчни координати: <41.4489042, 24.6192079>.

Малко отклонение – пътят от Смолян до село Арда минава през редица села. Едно от тях е село Кошница с няколко за посещение места – крепост Калето, каньон Горло, пещера Голубовица.

Маршрут до извора на река Арда

От покрайнините на махала Билянска до извора на Арда се върви около един час, разстоянието е около 3 километра. Широкият черен път в началната част постепенно преминава в широка горска пътека. Пътеката като цяло е мека и лека. През цялото време се изкачвате плавно, като постепенно преодолявате около 360 метра денивелация. През по-голяма част от маршрута сте в гора. Има и гледки тук-там.


В началната част на маршрута: поглед назад към село Горна Арда и Билянска махала

По време на нашето посещение гледките бяха доста цветни – беше разгарът на есента и хълмовете се бяха силно изпъстрили.


Поглед назад към барбекю Дядова ряка

Някои детайли от маршрута – в началото на прехода вървите по широкия черен път. Маркировка няма в тази част, но няма и какво да объркате. След около 10 минути виждате напред масивна дървена къща – това е барбекю Дядова ряка. Малко преди нея пътят се разклонява – вие сте по дясното разклонение, което започва да се изкачва нагоре по хълма. В тази част се появява добре видима маркировка. От тук насетне до извора на Арда следвате синята маркировка. В участъка след Дядова ряка има и зелена маркировка, но по-нагоре в гората двете маркировки се разделят. Вие сте си по синята.


По пътеката към извора на Арда

На 20 минути ходене след дядова ряка пътеката излиза от гората на една поляна с беседка. Това е долу-горе половината от началото на маршрута до извора.

След още 15 минути пеша пътеката пресича поток по дървен мост и след това още един поток. При сушаво време тези ручеи, също извори на река Арда, може да са пресъхнали. При всички случаи те са ваш сигурен ориентир, че наближавате извора-цел. След още малко ходене пътеката излиза на малка поляна и завива плавно наляво. Там наблизо ще видите беседка и дървен мост.


Беседка преди извора

Продължавате още минута по пътеката и сте до извора на Арда – тя извира изпод голямо вековно буково дърво.


Изворът на Арда

Обратният път от извора на Арда до Билянска махала отнема доста по-малко време – около 40 минути, защото имате само слизане и то по горска мека пътека.

При извора на река Арда

Мястото е тихо и много свежо. Въздействащо е да видиш бликащата от недрата на Родопите вода, която дава началото на една от най-големите реки в България.


Изворът на река Арда отблизо

олкова отдавна исках да посетя това място. Накрая му дойде ред. Не ме разочарова, напротив.


При извора

Ние стояхме покрай извора, пристъпвахме оттук-оттам за да огледаме всичко, снимахме, гледахме сълзящата от земята вода. В един момент решихме да я пробваме. Отпихме по няколко глътки – кристално-чисти, свежи и много студени. Напръскахме си очите. Това се оказа невероятно зареждащо.

И още

Изворът на Арда се намира на 1540 метра надморска височина в подножието на Ардин връх. Според сайта на община Смолян, това е един от 17-те извора на реката. Според информационното табло на място, температурата на изворната вода е 4 градуса.


Поглед към Ардин връх

Над извора видяхме табелка към върха, но нямахме представя колко е дълъг маршрутът до върха, а и времето ни притискаше. Решихме да оставим за друг път.

Там над извора се включва и зелената маркировка, идваща от родопския Черни връх и продължаваща към границата и връх Юрта.

Поглеждайки от извора на Арда към близката поляна в посока противоположна на тази, от която дойдохме, видяхме дървен кръст, издигащ се върху камара от камъни.


Гробът на магарето на Настрадин ходжа

Решихме да отидем да видим какво е това. Пътьом пресякохме още един поток от изворите. И го видяхме – това бил гробът на магарето на Настрадин Ходжа. Май по-добре да не бяхме го видели – стои някак не на място, според мен.


Наобратно към беседките недалеч от извора на Арда

Както и да е, тръгнахме наобратно, а цветовете на есента продължиха да ни пълнят очите.

https://drumivdumi.com/

Hatshepsut

Черноморец: градчето с непознатата хилядолетна история

Преди години отсядахме на няколко пъти в Черноморец по време на лятната отпуска. Разхождали сме се неведнъж в градчето и наоколо, но не сме и подозирали, че то е свързано с хилядолетна история. Да, вярно, както сега, така и в миналото, мястото е било в сянката на Созопол, тогава Аполония, но сами по себе си откритите в района на Черноморец находки и късчета история будят голям интерес.

Тази статия е посветена на историческите обекти в един от най-младите български градове – Черноморец. Позволете ми да ви разходя за малко там и да ви го покажа от един коренно различен ъгъл от досега познатия.


Черноморец: крепостта Акра

Всичко започна от един мейл, който получих от Дарина Чантова, една от уредничките в музейната експозиция в Черноморец. Тя ми беше изпратила подробна информация за музейната експозиция, заедно с няколко фотографии и се интересуваше дали бих могла да направя нещо за популяризирането на експозицията. Личеше си, че жената милее за богатото, но уви, безизвестно историческо минало на този край. Отговорих й, че концепцията на блога е да публикува информация под формата на лични впечатления и материалите, които ми беше изпратила не се вписват. От друга страна, нейната ангажираност и предоставената информация ми бяха достатъчни, за да се заинтригувам дотолкова, че да реша да отида на място на лов за лични впечатления. Още повече, че имахме и друго ходене там в района покрай Празниците на изкуствата Аполония.

Една по-различна морска разходка в Черноморец

Речено-сторено. Сред суматохата по Аполония успяхме да си подарим няколко интересни часа в град Черноморец, по време на които посетихме музейната експозиция ,,Св. Никола", църквата ,,Св. Николай Чудотворец" и крепостта Акра. Тук споделям най-интересното от разходката.

Музейна експозиция ,,Свети Никола"

Музейната експозиция е създадена през септември 2014 г. в резултат от европроект по ОП ,,Регионално развитие". Състои се от две зали – археологическа и етнографска, и лапедариум, в който може да се види богата колекция от каменни котви – най-старите котви, открити на дъното на Созополският залив.


Черноморец: музейна експозиция Св. Никола

Археологическата експозиция, наречена ,,Хилядолетното начало" представя древната история на района чрез част от находките, открити при теренни проучвания, проведени от екипи на Националния исторически музей и Археологически музей в град Созопол. Там в музея могат да се видят каменни и костни оръдия на труда, култова глинена пластика и битова керамика от епохата на късният неолит, халколита и раннобронзовата епоха. Най-ранните находки са датирани от 6-то хилядолетие пр. Хр.

При едно от спасителните проучвания на територията на днешния къмпинг Градина е открит ямен култов комплекс от неолита с регистрирани над 40 кръгли ями.

Сред множеството изложени находки, особен интерес будят глинената потта за топене на метал , открита в яма от втората половина на 5 хил.пр.Хр. и медният слитък от 6 хил.пр. Хр. Тези находки ясно свидетелстват за един от основните поминъци на населението в района, а именно – добив, обработка и търговия с медна руда.


Черноморец: музейна експозиция Св. Никола

Вторият етаж се заема от етнографската експозиция под наслов ,,Бит и култура на населението от Крайбрежна Странджа". Там могат да се видят облекла от странджанския край и вещи от бита.

Музейната експозиция се намира в централната част на град Черноморец на ул. ,,Байкал № 6". Цената за посещение е 4 лв. за възрастни и 2 лв. за учащи се.

Църквата ,,Свети Николай Чудотворец"

Сегашната църква е изградена на мястото на старинен манастир, носещ същото име ,,Св. Никола". Светецът се смята за покровител на селището. Тя представлява еднокорабна базилика, паметник на културата с местно значение. В нея може да се види чудодейната икона на патрона и закрилник Свети Николай.


Черноморец: църквата Св. Николай Чудотворец

Крепост Акра

Крепостта Акра се намира на най-вдадената част в морето от полуостров Акра (нос Акин) – първият полуостров след град Черноморец в посока Бургас. До крепостта се стига за десетина минути с кола от Черноморец по черен, но стабилен път. От Черноморец поемате по стария път за Бургас и малко, след като излезете от градчето трябва да се отбиете надясно по черния път. Разстоянието от Черноморец до крепостта е около 2 километра. Пред самата крепост има обширно място, удобно за паркинг.


Черноморец: полуостров Акра

Друг начин да видите крепостта Акра е като вземете едно от корабчетата, тръгващи на всеки час от пристана на Черноморец. Имайте пред вид, че корабчетата само минават покрай самата крепост, без да спират.


Крепост Акра: кулата

Съвет: отделете си поне 30 минути, за да разгледате останките от античната крепост Акра и за да се насладите на красивите морски гледки, които се откриват от нея.


Крепост Акра: върхът на носа

За първи път крепостта е спомената от братята Шкорпил през 1891 г. Детайлни теренни проучвания са проведени през 2012 година под ръководството на археолога Иван Христов. Преди това проучвания не са правени, тъй като останките от крепостта са попадали в границите на строго охраняван военен обект. Въпреки охраната, през 1973 г. обектът е посетен от г-н Карайотов, тогава уредник на музея в Бургас. При посещението си тогава той отбелязва няколко археологически предмета, открити от военните.


Крепост Акра: поглед към Созопол

Установено е, че крепостта Акра е построена през втората половина на 5-ти век по времето на византийския император Анастасий. Служела е като укрепление на селище, останки от което могат да се видят и днес на морското дъно при ниски и чисти води. Крепостта е просъществувала до 90-те години на 6-ти век, когато са аварските нашествия.


Крепост Акра: поглед към залива Вромос

Най-интересното от крепостта, поне за мен, беше запазената кула и красивите морски гледки. Там на място могат да се видят още останки от други антични сгради, един голям бункер, оставен в наследство от военните и паметник на загинали български моряци.


Крепост Акра: бункер


Паметник на загиналите моряци

Лошото е, че освен кулата, почти всички зидове и останки от сгради са обрасли с висока трева и храсти. Очевидно, преди време е било разчиствано, има и останки от информационни табелки, но за съжаление в последно време усилията за поддръжка на крепостта Акра като туристически обект са доста оскъдни, да не кажа, че липсват.


На нос Акин и крепост Акра

Въпреки това, мястото е интересно да се види. Ако минавате покрай Черноморец, отбийте се! Това е поредното забележително място на брега на морето.

https://drumivdumi.com/

Hatshepsut

Край Тетевен: екопътека Нагоре към слънцето

Беше една слънчева августовска неделя, когато се отправихме към Тетевен и екопътека Нагоре към слънцето. Чудехме се къде да се разходим след няколкото дъждовни уикенда. Търсейки интересно място за разходка недалеч от София, попаднах на информация за пътеката в сайт на община Тетевен. Ходили сме в района много пъти и винаги ни е харесвало. Затова, не беше трудно решението да се отправим отново натам. Маршрутът ни допадна, а гледките ни очароваха. Следват подробностите.


Екопътека Нагоре към слънцето над Тетевен

Как се стига до началото на екопътеката

Пътеката започва от върха на големия обратен завой наляво малко преди село Бабинци над Тетевен. Координати: <42.947804, 24.272800>.

Въпросният завой се намира на близо 7 километра северно от Тетевен и на около 117 километра североизточно от София, които се изминават с кола за около час и 40 минути.

За да стигнете до началото на пътеката, малко след като влезете в Тетевен (от запад), трябва да завиете наляво (на север) към село Бабинци. Следете указателните табелки. Продължавате нагоре по тесен асфалтов път, който не след дълго ви отвежда до завоя и началото на екопътеката.

На самия завой има уширение и е удобно да се паркира колата. Има място за три коли. Поставени са информационни табла за пътеката, по които ще се ориентирате.


Началото на пътеката

Особености на маршрута

Накратко

Според табелката дължината на пътеката е 3 километра с 233 метра денивелация и се изминава за 2 часа. Ние я изминахме за около час и половина. Обратният път ни отне същото време, като леко променихме маршрута. Пътеката не е трудна за ходене и е лесна за ориентация, а от нея се откриват чудесни гледки.

Маршрутът не е на високо – движи се между 989 и 1222 метра надморска височина, но има всички особености на високопланинска пътека – на места е доста камениста, минава през седловина, накрая завършва със широка билна поляна, а от поляната се откриват страхотни панорами към голяма чат от централното Старопланинско било. Като бяхме на билната поляна, аз различих силуетите на върховете Вежен, Юмрука и Кавладан на югоизток, Свищиплаз и Мургаш на югозапад.

Пътеката е поддържана и в добро състояние. Освен това, по нея има и някои ,,глезотийки" за туристите – платформи за наблюдение и вишка.

Хубаво е да се напръскате против кърлежи и насекоми, защото в района пасат стада.

По-надълго

Пътеката започва след табелките на завоя преди село Бабинци. Още в началото се тръгва нагоре и има гледки, които постепенно се разгръщат с набиране на височина. Поглеждайки на изток виждаме целта – близката седловина, върхът и обширното тревисто плато след него.


По пътеката: седловината, връх Червен след нея и билната поляна в края на маршрута

В началната си част пътеката се движи на открито, а след това навлиза в гора. Ако се погледне назад в участъка преди гората, ясно се вижда близкият островърх връх Острич и началото на екопътеката на завоя.


Поглед назад: върховете Острич и Трескавец и началото на маршрута

В един момент наклонът рязко се увеличава. На този стръмен, но много кратък участък е поставен дървен парапет за опора. Малко след него пътеката излиза на седловината. На това място са изградени беседки. Време за кратка почивка и порция гледки.


На седловината: беседките и пътеката над тях, по която продължаваме

След това продължаваме по пътеката точно над беседките. Влизаме в гората и започваме ново изкачване, което също е кратко. След гората се излиза на поляна с папрати, на която е изградена дървена вишка за наблюдение.


Вишката и папратовата поляна след изкачването

Тук може да се направи пак кратка почивка. После се продължава по пътеката над вишката. Не след дълго се излиза на обширната билна поляна.


Към билото

Вдясно се пада скалистият връх Червен. Който иска може да ,,издрапа" до него.


Връх Червен

Иначе пътеката завива плавно наляво към ръба на поляната, където е изградена зона за отдих и наблюдение.


На билото – напред е крайната част на маршрута и гледките


Панорама от билото

Това е кулминацията на маршрута с най-красивите гледки.


Гледки на изток


Гледки към ръба на платото

Зоната за отдих и наблюдение се пада точно над Тетевен, така че градчето се открива като на длан.


Панорама към Тетевен

Оттук можете да се върнете по обратния маршрут.

Ние на връщане до вишката за разнообразие се върнахме по долната пътека, за да видим гледките и от тази страна по целия ръб на тревистото плато. Там маркировка няма, но не е трудно за ориентация – движихме се успоредно на пътеката, от която бяхме дошли и имахме визуална връзка с по-горната ѝ част.


По обратния път в по-ниската част на билната поляна

Минахме от долната страна на вишката и малко след нея се включихме в пътеката, по която дойдохме. От там продължихме изцяло по обратния път.

Пътеката оставя приятно впечатление не само с гледките, но и с това, че е добре маркирана. В района на Тетевен има обособени още няколко пътеки, които явно се поддържат. Също така е направен сайт с подробна информация за маршрутите им. Браво! Така се привличат туристи.


Още гледки – 10 нюанса зелено

Други интересни места наблизо

Край Тетевен могат да се посетят множество интересни места, за някои от които вече съм писала:

водопад Скока, до който води така приятната екопътека Под пръските на водопада;
Гложенски манастир ,,Свети Георги победоносец";
Гложенски водопад, който е малко непостоянен, но пролетно време обикновено ,,работи";
село Рибарица, от чиито покрайнини започва маршрутът към връх Вежен и други места във високите части на централна Стара планина.

https://drumivdumi.com/

Hatshepsut

Водопад Казаните до село Чавдар

За първи път посетих Чавдар, селото, което представлява най-малката община в България, долу-горе по това време миналата година и останах много впечатлена от неговото благоустройство, хората и местните възможности за туризъм.

Тогава все още центърът на селото беше в ремонт, но сега успях да го видя в завършен вид и мога да кажа на хората там: ,,Браво! Така трябва да се прави." Толкова приятно място и толкова много хора на мегдана ... да не повярваш, че става въпрос за едно село и то в България.


Водопад Казаните

Покрай другите посетени места в Чавдар, още миналата година разбрах от ,,първа ръка" за красотата на близкия водопад Казаните. Но също така научих, че до него се стига много трудно, поради липсата на изградена пътека. Въпреки това си обещах, че ще го посетя, напук на трудния достъп.

Дълго време проучвах и кроих планове и ето, най-накрая – в тази ранна есен, когато дърветата тъкмо сменяха своите багри, времето за това посещение дойде. Каква огромна и приятна беше изненадата ми, да видя изградената до водопад Казаните пътека! Още едно браво за Чавдар!

Как се стига до водопад Казаните и за колко време

До водопад Казаните има стабилна пътека, дори по-скоро черен коларски път. По този път има табелки, указващи посоката и разстоянието, оставащо до водопада. Пътеката започва след моста на река Тополница. Следвайки споменатите указателни табелки, няма начин да се объркате. До водопада по този път се стига за около един час.

За да се стигне до моста над Тополница, т.е. до там, откъдето започва пътеката, от центъра на селото се тръгва в посока неолитното селище – има табелки за него. В края на селото, след един завой наляво, пътят се разклонява – за водопада държите ляво. След разклонението е и първата табелка, сочеща към водопада – червени букви на портокалов фон. Малко по-натам по шосето, няма и километър, вляво ще видите реката и моста.

Минавате по моста и стигате до началото на пътеката. Пътят напред е за пешеходци, а вдясно – за джипове. Има си знак.


Началото на пътеката след моста на р. Тополница

Ние не бяхме с джипове, така че продължихме направо.  С лека кола може да се измине още близо километър от моста натам по пътеката за пешеходци. След този километър се стига до разклонение – направо е за екстремната пътека, а надясно – хубавият широк коларски път. Точно на това разклонение има табелка за надясно към водопада, а също има достатъчно място за паркиране.


Разклонението

Така изглежда пътеката към водопада.


По пътеката

По пътеката има и участъци с много красиви гледки.


Гледки по пътеката

Красотата на водопада

Всъщност Казаните е каскада от няколко водопада, преливащи един в друг. Под всеки от водопадите се е образувало езерце подобно на казан. От тук и името на каскадата.


Водопад Казаните

Този елемент на уникално преливане на вода от един казан в друг много умело е използван в изграждането на идентичността на селото – както в архитектурния ансамбъл в центъра на общината, така и в лобито на местния хотелски комплекс Чавдар.


Казаните

За съжаление човек не може да види каскадата в цялост поради високите скали около реката и пресечения терен, така че трябва да се гледа от няколко различни места и затова гледките са откъслечни. Това, разбира се, не намалява красотата на водопадите и местността.

Точно над първия (и най-високия) от водопадите е изграден стабилен мост, който дава възможност да се погледне водната стихия отгоре надолу, както и образувалия се край тази част на реката каньон.


Мостът над големия водопад

Когато ние посетихме Казаните, меките пастелни багри на ранната златна есен допълваха красотата на мястото.

Екстремният вариант за стигане до водопада

За търсачите на по-силни усещания, има и екстремна пътека – от описанието ми по-горе, в частта за разклонението на пътеките, вместо да се завие надясно се продължава направо и след стотина метра се стига до беседка над реката. От там насетне тази пътека до водопада е описана достатъчно добре тук – последните два параграфа. Тук само искам да онагледя две от първите опорни точки от трудния маршрут: беседката и водосборът на двата притока.


Беседката


Водосборът на двата притока

Когато ние – една малка група от петима души – тръгнахме към водопада, избрахме трудния маршрут. Всеки от нас преживя своите предизвикателства и победи. Аз, например, цопнах в рекичката при едно от преминаванията през нея. Добре, че беше тясна и малка, та не се намокрих много, а и времето беше сравнително топло. Но успяхме! Е ... връщането го направихме по пътеката за нормални хора.

Който търси приключения и силни усещания, нека пробва този маршрут – ще ги получи изцяло. Но избирайки този труден път до водопад Казаните, трябва да се имат предвид някои опасности:

коларският път след водосбора на потоците (на 20-30 метра след беседката) е рядко използван и поради това доста буйно обрасъл с растителност. Един немалък по дължина участък от него е обрасъл в капинак, заемащ голяма част от широчината на пътя, което лятно време крие сериозна опасност от змии;
когато свърши коларският път, човек трябва да се спусне към реката – около 150 метра право надолу, а до там склонът е стръмен, но пътечка няма и трябва много да се внимава;
когато се стигне реката и се тръгне по нея, няма пътека. Върви се ту по единия бряг, ту по другия, в зависимост от терена. Това налага доста често преминаване от единия до другия бряг през реката по големите камъни. Повечето от тях са хлъзгави и клатещи се и трябва добре да се подбира брода.


Стръмното спускане към реката


По реката

В заключение

Независимо кой маршрут ще предпочетете, ходенето, приключението и самият водопад Казаните си заслужават услилията. Човек се връща зареден с достатъчно количество аньони от водопада и толкова много насъбрана положителна енергия 🙂 . Освен това мястото е на един час път с кола от София, колко му е?!

Да кажа също, че вече се предлага и извозване с автомобил 4х4 до водопада. За повече информация, може да попитате в общината или в Археологически парк Тополница.

https://drumivdumi.com/

Hatshepsut

Уикенд в Панагюрище и наоколо: Джуджева къща и още 14 забележителни места

Много хора, в това число и аз, свързваме Панагюрище с Райна Княгиня, която ,,уши байряка и му тури знака Смърт или свобода". И има защо. Райна Княгиня е пословична българска жена-героиня, а основен отпечатък в историята на Панагюрище оставя Априлското въстание.

За съжаление, в хода на въстанието Панагюрище е почти изцяло опожарено, като от възрожденския му период са запазени едва десетина къщи, една от които е Джуджевата къща.


Панагюрище: Джуджева къща

Минавала съм няколко пъти през градчето, за да видя местните къщи-музеи. Хубаво е човек периодично да си припомня такива места. Случи се така, че наскоро прекарахме в района чудесен дълъг уикенд, по време на който не само затвърдих впечатленията си, но и добих нови, свързани както със стари времена, така и със съвсем нови. В редовете по-долу ще ви разкажа за забележителностите в Панагюрище и региона, които посетихме. В края на статията ще ви предложа план-програма как да изкарате три наситени с невероятни преживявания дни.

Как се стига

Панагюрище се намира на около 45 километра северно от Пазарджик, на 75 километра северозападно от Пловдив и на 95 километра югоизточно от София. Ако тръгвате от София, до градчето може да стигнете по 3 основни маршрута:

по АМ Тракия с изход през Вакарел – според Гугъл това е най-бързият маршрут до Панагюрище;
пак по АМ Тракия с изход на възела за Пазарджик – изберете този маршрут, ако решите да се разходите до крепостите Красен и Банско кале;
по Подбалканския път с отбивка на юг в Златица – този път минава през село Панагюрски колонии.

Съвсем накратко за Панагюрище

Удобното местоположение, красивата природа и благоприятният за живот климат векове наред са привличали хората в Панагюрския край. Най-ранните следи от човешка дейност датират от началото на III хил. пр. Хр. През Античността районът е обитаван от тракийското племе беси. Артефактите от този период, включително и Панагюрското златно съкровище датирано в IV – III в. пр. Хр., свидетелстват за високо развита материална и духовна култура. Стратегическото значение на района става особено важно през Късната античност и началото на Средните векове, когато е изградена Средногорската укрепителна система, включваща няколко крепости.

В началото на XIX в. Панагюрище достига значителен икономически и духовен разцвет – в района се развиват много занаяти. През 1876 г. градчето става център на 4-ти революционен окръг и главен град на Априлското въстание. При потушаването на въстанието градът е опожарен и напълно унищожен от башибозука (с малки изключения). Това е тъжната причина град Панагюрище да не може да се похвали с изобилие от възрожденски къщи.За сравнение, знатните люде в Копривщица с много пари откупуват свободата на града и затова там са запазени немалко от старите къщи.

След Освобождението Панагюрище малко по малко се възстановява с годините и това е причината в града да преобладават новите сгради.

Хотелски комплекс Джуджева къща

По време на този прекрасен дълъг уикенд бяхме отседнали в Джуджева къща. Вълнуващо е някак да си обитател, макар и за кратко, на възрожденска къща с над 150 годишна история, една от малкото запазени след опожаряването на Панагюрище при погрома на Априлското въстание. Къщата била построена през 1863 година и в нея вплитат съдбите си два знатни панагюрски рода – фамилиите Дедеви и Джуджеви.


Джуджева къща: нашата уютна стая

От 2007 г. къщата е собственост на сем. Петришки, които ревностно пазят и почитат историята на къщата и паметта на предишните ѝ обитатели. Повече информация за историята на къщата може да научите от сайта, както и на място от домакините.

https://hoteldjudjeva.com/


Джуджева къща: дворът

Първото наше впечатление от Джуджева къща беше от двора, в който сякаш влизаш в друго време – старо, славно ... Той е обширен, чист и подреден, декориран с вкус – каручка с много цветя, огнище, различни кътове със старинни вещи, като в етнографски музей. Освен домакините, посрещачи на гостите са и две видимо добре гледани котки – Рая и Черешчо.


Джуджева къща

Стаите също са в традиционен български възрожденски стил, като си имат и своите съвременни удобства – модерна баня, отопление. Усещането за уют и приятна атмосфера се допълва (или пък създава – не мога точно да определя) от любезните домакини и вкусната местна кухня.


Вкусният боб по масларски в Джуджева къща

Докато ние бяхме там изпробвахме няколко блюда, които препоръчвам – боб по масларски, местен суджук на скара по автентична старинна рецепта, зелеви леко пикантни сърми, невероятно вкусен чийзкейк, добре овкусени салати – опитайте непременно Татьовата.


В Джуджева къща – старата чешма

В къщата се предлагат и допълнителни атракции – разходка с гид из най-интересните места в Панагюрище, везане на шевица с местни мотиви, приготвяне на панагюрска шарена сол, панагюрски тутманик.


В Джуджева къща – друго си е в носия

Най-интересна сред услугите за мен се оказа премяната в народни носии. Винаги ми е носело невероятна гордост и настроение да се облека в народна носия. Усещането и добрата картина се засилват, когато декорът е автентичен.


На чардака в Джуджева къща

Носия на фона на възрожденска къща – няма как да не се получат чудесни снимки! Страхотно изживяване. Ако искате да си направите впечатляващи снимки, не пропускайте да го направите.

Панагюрище – Исторически музей

Историческият музей в Панагюрище е създаден през 1951 г. и има грижата за опазване и съхраняване на паметниците на културата в Панагюрище и региона. Намира се в централната градска част и се състои от няколко сгради – основна сграда с няколко експозиции, зала-трезор на Панагюрското златно съкровище, Дудекова къща и още няколко сгради. Освен това в двора на Историческия музей е издигната стена на славата с паметни плочи на онези панагюрци, допринесли за доброто на града.

Една от залите е посветена на прочутото Панагюрско златно съкровище. В нея са изложени точни копия на златните съдове от съкровището, като всяка година в залата се излага и оригиналът. Аз съм виждала оригиналния комплект преди години в Националния исторически музей в София. Със сигурност много от вас са виждали съкровището на снимка. В традиционните му експозиции съдовете са изложени заедно един до друг и се възприемат в тяхната цялост. Подходът на музея в Панагюрище е всеки съд да си има свое собствено обособено място, така щото човек да има възможност да разгледа и най-малките подробности от инкрустациите. Добра идея и чудесна реализация!

Другата зала на музея, която остави силен отпечатък в мен беше залата, посветена на крепостта Красен. Защо ли? Посетихме я ден по-рано, всичко ни беше доста прясно, а и се впечатлихме от останките. В музея с интерес разгледах и артефактите, открити при проучване на твърдината.

Неразделна част от Исторически музей – Панагюрище са и къща музей ,,Райна Княгиня", Тутева къща, Лекова къща, Дринова къща. За съжаление последните три не са отворени за посещение през почивните дни.

Дудекова къща

Както отбелязах, тя е част от регионалния исторически музей, но къщата заслужава отделно внимание поради няколко причини:

тя е една от малкото запазени автентични старовремски къщи в Панагюрище;
има типичната възрожденска архитектура;
пропита е с история.


Дудекова къща

Къщата била построена през 1856 г. и била собственост на търговеца Петър Дудеков. Той бил посечен на стълбището в нея при потушаването на Априлското въстание. Днес на лобното място в къщата има табелка.

И вътре, и вън личи, че къщата е била обитавана от хора с възможности и стил.

Къща-музей Райна Княгиня

Това е родната къща на Райна Княгиня и една от най-старите къщи в Панагюрище. Тя била построена през 1673 г.

На първия етаж в обособена зала е представена експозиция – предмети, документи, факсимилета, посветена на живота и делото на Райна Попгеоргиева. Един от най-ценните експонати е Главното знаме на панагюрските въстаници, което Райна Княгиня възпроизвежда през 1901 г. по случай първото официално честване на Априлското въстание. Пак в тази зала може да се изгледа много въздействащ кратък филм за героинята.

Вторият етаж от къщата е етнографска експозиция и пресъздава дома на Райна Княгиня.

В приятния и добре поддържан двор може да се види скулптура на Райна, под която са погребани нейните тленни останки.

Къщата е част от 100-те национални туристически обекта.

Мемориален комплекс Априлци




Мемориален комплекс Априлци

Това е монументът над централния площад в Панагюрище. Построен е през 1976 г. по случай честването на 100-годишнината от Априлското въстание. Изкачвайки стълбите към него, постепенно се открива красива панорамна гледка към голяма част от града.


Паметник Априлци и гледката към Панагюрище

Паметник на Черешовото топче

Това е значително по-малък по размери паметник, но не по-малко значим. Издигнат е на мястото на битката за Панагюрище. До него се стига за около 10 минути пеша по обособена пътека през горичката зад паметника Априлци.


Паметник на Черешовото топче

Паметникът на Черешовото топче е разположен до крайните къщи в югоизточната част на града и близо до него може да се стигне с кола, но аз все пак ви препоръчвам да си направите разходка по споменатата пътека.

Църква ,,Свето Въведение Богородично"
Намира се в централната градска част над площада. Построена е в началото на IX век. Залепена е до старинната църква ,,Св. Теодор". При изкачването до мемориала ,,Априлци" може да се отбиете до църквата, за да запалите по свещичка.


Църква ,,Свето Въведение Богородично"

Църква ,,Свети Георги"

Намира се в централната градска част, съвсем близо до музея. Построена е в периода 1856 – 1860 г. Тя е от малкото храмове в България с две фронтални камбанарии.


Църква ,,Свети Георги"

Пеещите и светещи фонтани на Панагюрище

Фонтаните са невероятна атракция, изключително интересно цветно, музикално, водно шоу. Мелодиите, които звучат са няколко, като фонтаните не само ,,танцуват" в ритъма на музиката, но и се ,,обличат" в различни цветове. Музиката, осветлението и движението на водните струи се синхронизират чрез иновативен софтуер.


Пеещите и светещи фонтани

Намират се пред спортната зала Арена Асарел, недалеч от централния градски парк.

Шоуто в пълния му блясък – с музика – може да се види обикновено в летните съботни вечери. Повече информация за програмата, може да разгледате тук:

https://vreme2001.com/

Механа Старата къща

Механа Старата къща е ресторант в централната градска част на Панагюрище. Приятно място със стара архитектура, добро обслужване и кухня с местни гозби. Предлагат се и традиционни блюда за всеки вкус. Много добро първо впечатление лично на мен ми направи добре подредения зелен уютен двор. Специално място в него заема чудно оборудваната детска площадка – жест към семействата с малки деца.


Механа Старата къща

Ако минавате или се разхождате в Панагюрище, не пропускайте да хапнете в Старата къща!


В механа Старата къща, Панагюрище

Крепост Красен

Оказва се, че в околностите на Панагюрище могат да се видят останките от немалко крепости. Някога през Късната античност и Средновековието те били част от Средногорската укрепителна система. Най-значима сред твърдините е крепостта Красен, която се намира близо до панагюрското село Бъта. Тя била военен, административен, стопански и духовен център в целия район.


Крепост Красен

Останките от крепостта са масивни – запазени високи вътрешна и външна крепостни стени, порта, сгради, щерна за вода.

До крепостта се стига за около 50 минути пеша, като в по-голямата си част маршрутът е по черни пътища, а в последната трета се върви по пътека нагоре по хълма. За съжаление, маркировка няма. До крепостта Красен се стига и по пътека от Панагюрище, която обаче е доста по-дълга, но пък е маркирана с жълта маркировка. Нямам лични впечатления от тази пътека.

Нашият дълъг уикенд в Панагюрище започна именно от крепостта Красен. На нея и на Банското кале ще посветя отделна статия. Ние намясто установихме, че има визуална връзка между двете крепости.

Крепост Банско кале

Крепостта била построена през IV век и са регистрирани два активни периода на обитаване: IV – VI век и XI – XII век. Тази крепост се намира на връх Градището и е значително по-малка по площ от Красен, но и там има какво да се види – две кули, високи крепостни стени, градени с интересни по цвят камъни с розов оттенък, красиви панорамни гледки към село Баня.


Банско кале

Изходна точка за пешеходния маршрут е църква Света Троица в северозападните покрайнини на селото, което се слави с минералните си извори. До църквата се стига с кола и има удобно място за паркиране. Върви се все нагоре по хълма като се следват табелките Банско кале. Разстоянието е кратко, около половин километър, но наклонът е стабилен. Стига се за около 20 минути.

Крепостта е доста обрасла. Все пак си има информационно табло. Точно от това табло разбрахме, че в близост има и старинен оброчен кръст, носещ името Света Петка.


Оброк Света Петка и панорама над село Баня, панагюрско

Затова, на връщане не слизайте по същия маршрут, а продължете по пътеката направо по билото, защото тя води до оброка и обособеното панорамно място с три пейки край кръста.

Панагюрски колонии

Това е близък до Панагюрище курорт и вилно селище, много приятно място за разходка. Разположено е на 15 километра северно от Панагюрище на значителна надморска височина – над 1000 метра. Централно място заема езеро с тръстика и водни лилии в три различни цвята – бял, крема, циклама. Освен разхождащи се и отпочиващи хора, могат да се видят доста рибари, хвърлили въдици в езерото (в зависимост от сезона).


Панагюрски колонии

Село Панагюрски колонии не е голямо, но пък се радва на архитектурно разнообразие. Там могат да се видят помпозни вили (има една в алпийски стил по маршрута към връх Братия), позанемарени сгради от соца, малко нови (или поне наскоро обновени) масивни постройки и няколко жилищни блока, строени за служители на мините от Медет.

Връх Братия

Връх Братия е обзорен връх, разположен на около 5 километра северозападно от село Панагюрски колонии. Висок е 1519 метра. Маршрутът за изкачване започва от езерото в центъра на курорта. Има табелка и удобно за паркиране място. Стига се за около час и половина.


Връх Братия

Разстоянието до върха не е голямо, но има доста стръмни участъци, които трябва да се преодолеят. Като цяло се върви все направо в просеката под жиците, но на места пътеката напуска просеката. На места има маркировка. Още в началото на маршрута върхът се вижда право напред и нагоре. Не е трудно за ориентация.

Местност Оборище

Оборище е историческа местност, която се намира на около 12 километра северозападно от Панагюрище. Там през април 1876 г. се провежда първото в историята на България Велико народно събрание, на което се взема решение за обявяване на Априлското въстание. На мястото е издигнат паметник.

При това наше посещение в Панагюрище не ни остана време да стигнем до местността, но пък съм ходила там няколко пъти преди – водили са ни навремето от училище, после ние заведохме децата си. Със сигурност местността Оборище е едно от местата, което всеки българин трябва да посети.

Как да прекарате три интересни дни в Панагюрище: подробен план

Ето и моето предложение как да си изкарате три чудесни дни в град Панагюрище и околностите.

Ден 1
Посещение на крепост Красен
Разходка до Банското кале
Вечеря в Джуджева къща

Ден 2
Посещение на Исторически музей и къща Райна-княгиня
Обяд в механа Старата къща
Разходка до паметника Априлци и паметника на Черешовото топче
Премяна в народни носии в Джуджева къща

Ден 3
Посещение и разходка край езерото в село Панагюрски колонии
Изкачване на връх Братия

https://drumivdumi.com/

Hatshepsut

Уикенд разходка по маршрут: Разбоище – Разбоишки манастир – Чепърлински манастир

В края на една хладна майска седмица с малко слънце и много дъжд, в събота късен следобед, в търсене на интересно място за уикенд разходка около София, избрахме да се насочим към нещо познато и любимо – района на Разбоишкия манастир край Годеч. Все пак, искахме да видим и някое ново за нас място и затова допълнихме маршрута с посещение на Чепърлинския манастир ,,Света Петка".


Чепърлински манастир ,,Света Петка"

По-долу ще ви разкажа за разходката, като ще наблегна на Чепърлинската света обител, тъй като за Разбоишкия манастир вече съм ви разказвала в тази статия.

Как се стига до началото на маршрута

Отправна точка са западните покрайнини на село Разбоище. Трябва да минете през цялото село, след последните къщи се стига до малка поляна, покрай която може да се паркира. Ориентировъчни координати: 43.012939N, 22.951629E.

Ще разделя маршрута на два етапа: от Разбоище до Разбоишкия манастир и от Разбоишкия манастир до Чепърлинския манастир.

Етап 1: от Разбоище до Разбоишкия манастир

От поляната, която споменах, за по-малко от 20 минути пеша се стига до Разбоишкия манастир.


В покрайнините на село Разбоище – към манастира

Част от маршрута е по черен път. При тази наша разходка с радост установихме, че той неотдавна е бил видимо изравнен и тази част може да се измине и с лека кола. Стига се до широко заравнено място и от там вече може да се продължи само пеша.

Минава се през горичка и след нея вече Разбоишкият манастир се вижда – бялата малка църква, залепена в скалите, и манастирските сгради долу в ниското.


Разбоишки манстир: църквата, вградена в скалите

Слизате по пътека през скалите до линията, още малко метри ходене и сте до него. За да стигнете до църквата, трябва да се насочите към задната част на двора, после минавате моста над реката и следвате пътеката нагоре.


Пред портите на Разбоишки манастир

Етап 2: от Разбоишкия манастир до Чепърлинския манастир

Първи вариант

За ориентация, Чепърлинският манастир се намира на около километър югозападно по ЖП линията, но от другата ѝ страна спрямо Разбоишкия манастир. Ако не ви е страх, може да вървите по нея, като трябва да тръгнете в посока, противоположна на тази, от която сте дошли. Все пак внимавайте и се ослушвайте за влак и се пазете встрани – случва се да минава товарен влак от време на време.

След около 15 минути ходене по линията се стига до мост над река Нишава. Точно преди моста вдясно от линията се отделя пътека. Тя се включва в коларски път, по който вървите няколко метра и после завивате наляво по пътя с трошено-каменна настилка. Малко след този завой наляво ще видите оградата на манастира. От моста до него са около 5 минути. Така цялото разстояние от Разбоишки до Чепърлински манастир по ЖП линията отнема около 20 минути.

Втори вариант

От ЖП линията срещу Разбоишкия манастир се отделя черен път нагоре по отсрещния хълм, по който трябва да поемете. Ориентировъчни координати: 43.016251N, 22.939773E.

След около 20 минути ходене стигате до разклон – направо е за село Чепърлинци, а за манастира тръгвате по пътя наляво и след няма и 5 минути сте пред светата обител. Пътят е сравнително равен, без големи денивелации и по него се върви леко. В дъждовни времена тук-там се образуват големи локви, които трябва да се заобикалят плътно встрани.


Към Чепърлински манастир

За сравнение, вторият маршрут е с около 200 метра по-дълъг от първия, но като време за изминаване са долу-горе едни и същи.

Ние на отиване минахме по линията, а на връщане за разнообразие използвахме черния път.

По-долу ще ви разкажа малко за Чепърлинския манастир.


Чепърлински манастир – част от огромния двор

Накратко за Чепърлински манастир ,,Света Петка"

Още при първия поглед към манастира впечатление прави дългия стобор. Пред манастира тече река Нишава, която точно там в района образува един от големите си меандри, за жалост – без добра панорамна видимост към него.


Река Нишава пред Чепърлинския манастир

Манастирът е в подножието на два ниски хълма, които сякаш дружески са го прегърнали.


Чепърлински манастир ,,Св. Петка"

Влезеш ли вътре, разбираш реално колко огромен е дворът. Макар и голям, той е спретнат и много добре поддържан. Централно място заема храмът, а до него е камбанарията, в чиято основа могат да се видят две стари византийски плочи, ,,изникнали" при първите копки. Пред църквата може да се види стар оброчен камък и няколко по-нови около него.


Чепърлински манастир – църквата


Чепърлински манастир – старият оброчен кръст


Чепърлински манастир – камбанарията


Чепърлински манастир – старинни плочи


Чепърлински манастир – вещи, използвани в манастира през годините

Манастирските сгради са ниски. Всичко е чисто и подредено.


Чепърлински манастир – една от сградите

Манастирът е изграден върху стари останки. Сградите и самата църква на сегашния Чепърлински манастир са сравнително нови. Изграждането му е свързано с местен човек на име Андрей Манов, познат още като Дядо Андрей и Дядо Хаджи. През 1918 г. на няколко пъти му се присънила света Петка със заръката да построи манастир в местност Църквището край Чепърлинци. Дядо Андрей, по онова време 38 годишен, не обръщал внимание на тези съновидения, до тъжния момент, в който внезапно умира съпругата му, а два дни по-късно и един от синовете му.

Тогава той решава да се вслуша в съня си, отива на посоченото от светицата място и още при първите копки попада на стари руини. На това място построява църквата, която по-късно бива осветена. След нея са построени и другите сгради.

Това е съвсем кратък вариант на историята на Чепърлинския манастир, разказана ми от Богдан – човекът, чийто живот от 50 години е тясно свързан със светата обител и който сега се грижи за манастира, при това много добре. Той ни посрещна гостоприемно пред портите, след това разгледахме, а после седнахме при него под стряхата, за да чуем наситения му със случки и чудеса разказ. Човекът ни почерпи с бонбони. Беше интересно да се срещнем и разговорим с него.

Цялата история на манастира може да чуете на място, а ние след разказа трябваше да поемем по пътя на обратно.

И още

В този хладен майски ден с прогноза за дъжд, времето беше благосклонно към нас там в района на Годеч. Макар да се опита няколко пъти да завали, така и не успя. Затова, все още като ,,отвързани" след дългата корона-изолация, решихме да се възползваме от подаръка на времето и да завършим разходката с посещение на още един манастир в района на Разбоище – Букоровския манастир. Ходили сме там няколко пъти и за него също съм ви разказвала. С всеки следващ път виждаме, че обстановката в манастира видимо се подобрява. Мястото се поддържа много добре.


Букоровски манастир

Отскочихме и до близкия водопад Котлите. Знаехме, че е капризен, но се надявахме след толкова валежи в последните дни да ,,поработва". За жалост, установихме, че е пресъхнал.

Както и да е. Явно този леко мрачен майски ден ни е бил отреден за посещение на български свети места. Като се върнахме в София по мократа земя и многото локви установихме, че сме пропуснали обилен дъжд. Прекрасен майски ден!

https://drumivdumi.com/

Hatshepsut

Шумски манастир ,,Свети архангел Михаил" и оброците в землището на село Шума

Малкото годечко село Шума не само се радва на изключително чист въздух, но е разположено съвсем близо до София и край него могат да се видят стар манастир и няколко оброчни кръста, за три от които ще ви разкажа по-долу. Тези места не е проблем да се обходят в рамките на един следобед, като маршрутите до всяко от тях са леки. Все пак, трябва да се има предвид, че няма указателни табелки и е хубаво да се ползва навигация.


Шумски манастир ,,Св. Архангел Михаил"

Оброците са свещени места, белязани обикновено с голям камък или кръст. Те се срещат най-вече в западната част на България. Разполагали са се във важни места – ниви, извори, воденици и край тях периодично са се правели различни ритуали – за здраве, защита от суша, градушки, наводнения, пожари. Правели са се курбани. Някои са позабравени, но други се почитат редовно и до днес.

Лично за мен има някаква странна тръпка в намирането на стари оброци – от една страна стои почитанието ми към тези свети места, а от друга – макар и да имам приблизителни координати, в общия случай не е съвсем ясно къде да търся знака и в момента на намирането се чувствам истински откривател на съкровище.

Шумски манастир ,,Св. архангел Михаил"

Светата обител се намира на около 3 километра югозападно от село Шума и на около 6,5 километра югоизточно от град Годеч. До манастира води черен път, който може да се измине с по-висока кола. Отправна точка за разходката към манастира е автобусната спирка в махала Рекето.


Пред портите на Шумския манастир

Координати:

на спирката: 42.984655, 23.067769;
на манастира: 42.977177, 23.071703.
Там има малко площадче и достатъчно място да оставите колата. Тръгвате по пътя надолу вдясно от спирката, който малко след нея става черен. За около 10 минути пеша по него се стига до манастира. Разстоянието е около един километър.

Той се състои от малка църква и манастирски сгради. За съжаление, рядко може да се види с отворени врати. Ние сме ходили неведнъж до там и все сме го хващали заключен. При второто ни посещение край оградата беше добре разчистено, та успяхме да огледаме двора добре.

Според оскъдната информация, която намерих за него в интернет, манастирът бил основан през 11-ти век. През турското робство бил разрушен и възстановен в началото на 60-те години на XIX век.

После се насочихме към оброка без име, недалеч.

Оброк край Шумския манастир
Оброчният каменен кръст е опрян на голямо дърво в края на една нива.

Координати: 42.9819362, 23.0671618.


Над Шумския манастир

За да стигнете до него, тръгвате от същото място – по черния път до спирката в Рекето. Продължавате малко, докато свършат къщите и след тях поемате вдясно покрай нивите. Вървите още няколко минути и се оглеждате за голямо дърво край нивата, в чиято основа е опрян кръста. Запишете си координатите най-добре, защото кръстът не се вижда почти до последно.


Оброкът до Рекето, недалеч от манастира

Така и не успях да установя на кой светец е наречен този кръст.

Оброк Гергьовски кръст

Той също се намира в близост до манастира и отправната точка е същата. Тръгва се по черния път към манастира, но след около 750 метра, на първото разклонение, трябва да се отклоните наляво по черен път който пресича Шумска река. Веднага след реката следвайте някоя от многото пътеки в ляво на пътя и после нагоре по баира. Реално трябва да се върнете обратно към махала Рекето, но от дясната страна на реката.

Запишете си координатите, но все пак имайте предвид, че координатите са ориентировъчни и може да има разминаване в зависимост от устройството което ползвате. Кръстът е разположен в малка горичка и е с внушителни размери на височина и ширина.


Оброк Гергьовски кръст

Координати: 42.981811, 23.074403.


Гергьовски кръст

Оброк Свети Илия до село Шума

Намира се на малко възвишение, южно от Шума, недалеч от близката изоставена махала Вакарел. Координати: 42.9833033, 23.0810430.


Оброк Свети Илия

До оброка водят няколко черни пътя. Ние подходихме от черния път, който се отделя вляво от шосето на влизане в Шума. Оброкът е полегнал.


Махала Вакарел край Шума

След оброка се разходихме до призрачната махала Вакарел, за да поразгледаме. Тъжна гледка – масивни стари къщи, в които някога е кипял живот, сега се поддават тихо, бавно и невъзвратимо на все по-гъста и жадна за територии растителност.


Махала Вакарел – обрасла и забравена

После за разнообразие се върнахме по друг път – покрай стопанския двор на Шума.

Ако тръгнете по гореописаните места и решите да ги посетите в един ден, най-добре започнете с оброка без име до Шумския манастир, след това се разходете до манастира, после до оброка Гергьовски кръст и накрая до кръста Св. Илия.

https://drumivdumi.com/