Археологически находки въ Търновградъ

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2008г.

Алпинисти откриха двореца на Асеневци

Крепостта е изоставена заради безводието на Трапезица, твърдят археолози.
Уникален царски дворец откриха търновски археолози на историческия хълм Трапезица. Резиденцията е на основателите на Второто българско царство Асен, Петър и Калоян, заяви за "Стандарт" Константин Тотев, шеф на разкопките. Обектът досега е бил скрит сред гъста растителност, обясняват специалистите.
Резиденцията е разположена на самия връх на Трапезица, точно срещу Царевец.
В проучването участват 20 души, на помощ са извикани и четирима алпинисти, eдин от които е републикански шампион по спортно катерене. С помощта на въжета и алпийска техника момчетата са се спускали по стръмния склон на хълма, за да разчистват и проучват огромните каменни стени. Резиденцията е изградена в северната част на хълма и обхваща отвесния скален "език", както го наричат археолозите, контролиращ Арбанашкия проход. Заради изключително трудния за работа терен, криещ голям риск от падане в пропастта, никой досега не е проучвал тази част на Трапезица. Точно това обаче е спасило от разрушаване в миналото и от иманярски набези в по-нови времена двореца.
Във вътрешността на резиденцията археолозите разкриват жилищни помещения, складове, казарма за войниците, магазин и една доста голяма църква, чието име тепърва подлежи на установяване. Най-внушителни обаче в комплекса са двете каменни кули, изградени от камък и бял хоросан. Запазената им днешна височина от 8 метра най-вероятно е достигала поне 15 метра, а широчината около 4,5 метра. Според една хипотеза Асеневци най-напред са обитавали този хълм, но след като са установили, че там няма вода, са се преместили на отсрещния Царевец.
Амбицията на археолозите е до края на този сезон да разкрият колкото се може повече от каменните стени, а след това и да ги консервират. В момента от тях се срутват камъни, което намалява височината им. А и заплашват да наранят преминаващите хора и коли по пътя за Арбанаси. Обектът е изграден в края на ХII век, засега не е съвсем ясно какво точно е представлявал той - царски дворец, феодален замък или крепост. Археолозите са сигурни в датировката си заради типичното за епохата строителство с камък и бял хоросан.
Самата Трапезица представлява естествена крепост, заобиколена от три страни от река Янтра. Някога върху стръмните скали се издигали високи стени с бойници и кули. Два напречни крепостни зида са се спускали по склоновете на хълма - единият в източната част, край църквата "Св. Димитър", а другият - в западния склон по посока на сегашния железопътен мост.
В крепостта се влизало през четири входа. Главният бил на южната страна, свързан с Царевец чрез мост над Янтра - срещу църквата "Св. 40 мъченици". Към този вход водел каменен път, изсечен в скалата и достигащ до южната порта, следи от която са запазени.
Първите разкопки тук са правени още в края на ХIХ век. Намерените материали обаче не са били изследвани и публикувани и затова десетилетия наред са останали неизвестни за науката и за историята на града. И едва сега започва истинското "откриване" на Трапезица.
Иван Иванов
Константин Събчев

http://vivafolk98.blogspot.com/2011/08/blog-post_3668.html

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2009г.

Във Велико Търново откриха гроб на българска принцеса от XIV век

 Археолозите проф. Николай Овчаров и д-р Хитко Вачев разкриха гроб на българска принцеса. Принцесата била погребана в двора на средновековната църква "Св.св. Петър и Павел" във Велико Търново, съобщи БТА. Погребението на царската особа е от втората половина на ХIV век. Принцесата е била облечена в разкошни дрехи, обшити със златна сърма. На главата си е носила красива кърпа, която също е извезана със злато.
Дамата от висшите кръгове на българската аристокрация е положена с много великолепни накити - златен пръстен с вграден аметист, златни обеци и сребърни позлатени игли, които са прикрепвали кърпата-съобщи професор Николай Овчаров.
При двумесечните разкопки в храма "Свети свети Петър и Павел" и съседната църква "Свети Иван Рилски", които са били в общ манастирски комплекс, археолозите откриха златни и сребърни пръстени и обеци и в други гробове на средновековния некропол. Над сто са находките, като най-ценната е 25-грамов златен пръстен. След реставрация и консервация ценностите ще бъдат показани в изложба през есента във Великотърновския исторически музей.

https://dnes.dir.bg/2009/07/28/news4833941.html

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2009г.

Вече е сигурно, че сграда № 2 на Трапезица е царският дворец на първите Асеневци. Това заяви археологът Константин Тотев, цитиран от "Янтра днес".

По думите му след финализирането на работата по църква № 19 вече е ясно, че става дума за монументален представителен ансамбъл, където се е помещавала резиденцията на царете. Имах подобни предположения, но сега вече съм убеден, че сме на прав път, подчерта Тотев.

Той заедно с колегите си Евгени Дерменджиев и Пламен Караилиев са приключили работата в некропола на църква № 19, която се прочу с множество нови находки през сезона - кръст на св. Георги, находки, свързани с църковния ритуал. Сред тях предстои установяването със сигурност на един новооткрит кръст с лика на Св. Прокопий, което ще стане ясно след приключването на реставрационните дейности, поясни археологът.

В некропола учените са открили остатъци от 60 погребенеия, повечето на деца. Това насочило усилията на учените на изток от църквата, разположена на централния площад на средновековния град. Църквата е строена в края на ХII - началото на ХIII век и е съществувала през целия период на Второто българско царство.

Неизвестната постройка на изток от нея е с много керамичен материал. Проучванията върху нея хората от екипа на Тотев са провели съвместно със студенти от програмата " Българско наследство" в продължение на 25 работни дни. Приключилата стратиграфия на обекта показва, че целият материал е от 13 и 14 век и на това място не е имало живот от предстоличния период на средновековната история.

Това според Константин Тотев означава, че църквата от края на ХIV век е попадала в градска среда и е била част от един развит квартал. В заключителния етап от археологическите проучвания ще се включат представители от археологическия музей в Раднево, които съвместно с търновските си колеги ще приключат трите етапа и ще концентрират усилия в подготовката за същинската работа по проучванията на първия дворец на Асеневци.

[Hatshepsut]

Археолозите, намерили двореца на Асеневци, заслужават отличие, смятат техни колеги
15 септември 2009 | 16:12 | Агенция "Фокус"
Велико Търново. Нямаме право да не забелязваме това, което направи екипът на археолога ст.н.с. Константин Тотев на хълма Трапезица, каза пред Агенция "Фокус" историкът доц. д-р Пламен Павлов, преподавател във Великотърновския университет ,,Свети Свети Кирил и Методий". По думите му - представителната църква, която е била в рамките на двореца на Асеневци – ,,Свети Архангели", където са били мощите на Свети Гаврил Лесновски, пренесени лично от цар Калоян, говорят за това, че нашите царе, с пренасянето на мощи, със създаването на култове, са очертавали българската етнокултурна територия. Имало е около 20 търновски светци, на които, за съжаление днес техните мощи са или в съседни държави, или са унищожени, или са изчезнали. Те очертават една територия на българското етнокултурно пространство, в което влиза цялата географска област Македония, не само днешна Вардарска, но и цялата географска област. Тук е имало мощи, освен на Гаврил Лесновски, и на Иларион Мъгленски в църквата ,,Свети 40 мъченици", на Света Петка Търновска от Източна Тракия. Ст.н.с. Константин Тотев намери тук един предмет на изкуството, който има Свети Прокопий – Нишкият светец. Тук по някакъв начин е отеквал и култът на Свети Прокопий, покровителя на Ниш, т.е. на Поморавието – разказа още доц. д-р Пламен Павлов.
Дори с тези разкопки, правени с толкова малко средства и такъв къртовски труд от моите колеги, заслужават не само да бъдат поздравени, но и дори отличени. Особено Константин Тотев и Пламен Караилиев, археолозите, които работят без да вдигат много шум, но методично, много предпазливо, както трябва да го прави съвременната наука. Но тези хора правят нещо, което нямаме право да не го забелязваме. Те намериха двореца на Асеневци. Те намериха мястото, откъдето е възобновено Българското Царство след византийското владичество, намериха мястото, откъдето се е управлявала тази държава във времената на нейния най-голям разцвет. Ако искаме да следваме европейските стандарти за отношение към културни ценности, научна етика и грижа за опазването на паметниците, нямаме право да не оценим високо това, което извършиха Константин Тотев и неговият екип на Трапезица, смята доц. д-р Пламен Павлов.

Доц. Пламен Павлов: Дворецът на Асеневци в Трапезица е съпоставим с дворците на Царевец, Плиска и Преслав
15 септември 2009 | 15:46 | Агенция "Фокус"
Велико Търново. Дворецът на Асеневци в Трапезица е съпоставим с дворците на Царевец, Плиска и Велики Преслав – това каза пред Агенция "Фокус" историкът доц. д-р Пламен Павлов, преподавател във Великотърновския университет ,,Свети Свети Кирил и Методий". По думите на доц. Пламен Павлов - това, което преди две години беше едно предположение – че на северната част на хълма Трапезица ст.н.с. Константин Тотев и неговият екип попадат на ранните дворци на Асеневци, днес може да се каже, че вече е напълно сигурно. "Колеги изразяваха известни съмнения, че нямало тронна палата и други елементи на една голяма представителна държавна сграда, но днес, вече благодарение на разкопките през последните седмици, може да се видят очертанията и на тронната палата, и на много други представителни елементи на тези дворци, които показват една забележителна история в три периода. Откриването на този аристократичен некропол, в който имаме остатъци от златоткани одежди, които говорят за царски погребения, променят коренно представата ни и за Трапезица, и за средновековно Търново като археологическа даденост" - каза доц. Пламен Павлов.
Тук трябва да бъдат концентрирани много усилия. През последните години на Трапезица и други места в Търново бяха открити интересни обекти, но голямата сензация наистина е това, което намери Константин Тотев - двореца на първите Асеневци, който според мен повече е бил дворец през ХІV век с едни повече жилищни функции, а не толкова държавно-административни, смята доц. Пламен Павлов.
По думите му - от средновековни извори знаем, че нашите царе са имали ,,топли" и ,,студени" палати, т.е. че е имало няколко царски двореца. "Вероятно тази огромна сграда, която е разкрита на Царевец през `60-те - `70-те години на ХХ век, е била преди всичко административният дворец, аналогична на днешното Президентство и Министерски съвет. Търновските легенди разказват, че царете са живели на Трапезица, и вероятно това продължава до самия край на Второто българско царство. Това е било, така да се каже, домашният кът на династията. Това, което се открива, особено тези златоткани одежди в некропола, предмети на изкуството, които са съпоставими с най-добрите образци във Византия, говорят за една представителна дворческа култура" - каза той.
Колегата Константин Тотев работи с изключително малко хора и с нищожни средства. А обектът е съпоставим с дворците и на Царевец, и на Плиска и във Велики Преслав. Така че това трябва да бъде държавен приоритет. Министърът на културата Вежди Рашидов го е посетил, и много разчитам и на него, и на заместник-министър Тодор Чобанов, и на хората, които днес оглавяват министерството и дават надежда за промяна в политиката. Вярвам, че ще направят нужното този обект да не бъде изоставен, да не започне да се събаря, тъй като той се нуждае от много спешни консервационни и реставрационни работи, нуждае се разбира се и от средства за по-нататъшно проучване - каза доц. Пламен Павлов.

Няма пари за реставрацията на двореца на първите Асеневци на хълма Трапезица
15 септември 2009 | 14:26 | Агенция "Фокус"
Велико Търново. Липсата на средства за консервация и реставрация на двореца на първите Асеневци на Трапезица тревожи археолозите, които работят на обекта. Ако това, което се открива, не бъде реставрирано, няма смисъл въобще да продължаваме, защото ще изгубим това, което разкриваме – каза пред Агенция "Фокус" ст.н.с. Константин Тотев, ръководител на проучванията. И в момента на хълма Трапезица продължава работата на трети обект в един и същи сектор, който според Константин Тотев се оказва най-интересният. ,,Втори – трети месец работим на този последен обект. Априори, бяхме го свързали със светска представителна сграда, понякога се казваше военен ансамбъл на тази главна северна порта на крепостта. Но сега вече със сигурност в тези две седмици успяхме да хванем основите на една много голяма монументална сграда, на хоросан, много добре запазена, и първият период несъмнено е свързан с дворците на Трапезица. Тя е до северната главна порта", каза той.
По думите му - възможностите да я проучим през този сезон са никакви. ,,Работим в южната част на двореца, разкопани са две големи помещения, запазени на голяма височина. В момента се разкрива един вход от изток. Работим заедно с колегата Пламен Караилиев, директор на Радневския археологически музей, който ни помага с колеги археолози и реставратори от Археологическия музей в Раднево. Със съвсем малък състав сме. Дори и днес на 15 септември някои от учениците вече започнаха да ни изоставят. До края на месеца се надяваме да покажем вече по-конкретни сведения за тази сграда", каза той.
Основният проблем остава консервацията на зидовете, на северната кула, проблемът с падащите камъни от укрепеното скеле. ,,Секторът е труден, ако не работи реставрацията по тези обекти, ще изгубим това, което разкриваме, и е по-добре да не го работим" – каза Константин Тотев.
Сградата, която копаят археолозите, е внушителна по размери и има няколко периода. "Първият период е свързан с дворците на първите Асеневци. Този период е от дворцов характер. На хоросан се строят крепостни стени, кули, дворци... Сградата е монументална, докато всичко друго на Царевец и Трапезица е на кал, обясни археологът.
Вторият период явно е, когато действа голямата църква на Свети Гаврил Лесновски, където има много интересни моменти с манастирския ансамбъл.
Третият период се датира от един голям некропол, с много хубави накити и тъкани. "Това са златни и сребърни накити и тъкани, в некропола, който е от ХІV век. Тази година разкопахме 40 гроба от него. През 2007 г. разкопахме сто гроба. Тези гробове, които са в непосредтвена близост до църквата, са с богат материал, по-богат от този, който разкривахме в ,,Светите 40 мъченици". Така вече не говорим за северното укрепление и северната кула, а за дворците на Трапезица", каза още ст.н.с. Константин Тотев. Обектът е бил посетен и от министъра на културата Вежди Рашидов.

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2009 г.

Археологически находки от Велико Търново

Откривахме само накити от благородни метали - под сребро и злато нямаше. Така проф. Николай Овчаров представи разкопките в района на Великотърновския средновековен манастир "Св. Св. Петър и Павел".

Над 100 предмета от скъпоценен материал е открила археологическата експедиция, разработвала района около църквата на манастирския комплекс. Там са погребани 48 митрополити и множество светски лица - от дворянството и великотърновската аристокрация.

Опровергава се налаганото мнение за тъмните години през XV-XVIII век, подчертават съръководителите на разкопките проф. Овчаров и доц. Хитко Вачев.

Поради факта, че и по време на турското робство е функционирала Великотърновската митрополия, имаме действаща аристокрация и наследниците й.

Вачев изтъкна, че са се потвърдили неговите прогнози за съществуваща в района златарска работилница, захранваща не само региона на Търново с уникална продукция от накити.

Най-много са откритите скъпоценности от периода XIII-XIV век, като пръстените са около 20. Сред тях 23-грамов мъжки пръстен от 21-каратово злато с вградена гема на бога Марс.

Сред находките особено ценен е пръстенът от масивно сребро, върху който от емайл са направени орнаменти, изобразяващи лилии - символите на френския кралски двор. Най-вероятно това е изработка на френски майстори от Южна Франция в началото на XIII век, като Овчаров припомни кръстоносните походи, преминали през българските земи, чрез които този уникат може да е попаднал тук.

Професорът обърна внимание и на откритото тяло на обявената ,,търновска принцеса"  - млада жена на възраст 17-18 години.
На него са открити златна обеца в комплект с пръстен с аметист, като в момента археолозите търсят втората обеца.

През периода XV-XVIII век в манастирския комплекс е погребвано богатото търновско гражданство. Находките от тези години също са богати - макар и не толкова, колкото през първия период.

Но именно тогава се доказва наличието на златарската работилница в района.

Уникални архитектурни находки са направени при разработването на църквата ,,Св. Иван Рилски", за която дълги години само се е предполагало, че съществува. Там през XII век са били пренесени мощите на Рилския светец.

Архитектурата на църквата е забележителна, изтъква доц. Вачев. Тя е била двуетажна, като на втория етаж са открити великолепни стенописи, обхващащи 10-15 кв.метра. Великолепна каменна стълба е водела към етажа. Долу пък е била криптата, в която са се съхранявали костите на починалите монаси в комплекса.

От 20 години си мислим на какво ще се натъкнем в двора на манастирския комплекс и наистина очакванията ни се оправдаха с разкриването на най-богатия средновековен некропол у нас, посочиха още Овчаров и Вачев.

http://news.ibox.bg/news/id_614787865

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2009 г.

Откриха крепостна стена от XII век на хълма Трапезица във Велико Търново

Оригинална крепостна стена, изсечени в скала, стъпала и неизвестна досега порта откриха археолозите, които проучват южната част на хълма Трапезица във Велико Търново.

Разкритите съоръжения са датирани благодарение на колективна находка от 30 монети, сечени в периода 1183-1187 година.

Тези монети категорично доказват, че крепостната стена е съществувала в края на XII век - каза ръководителят на разкопките доцент Константин Дочев от Великотърновския филиал на Националния археологически институт при БАН, информира БНР.

По думите му откритата оригинална крепостна стена, изградена само от каменни блокове, показва ясно как трябва да се реставрират защитните съоръжения на средновековния хълм Трапезица, за да се избегнат направените досега бутафорни възстановки.

http://news.ibox.bg/news/id_82237018

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2010г.

Сектор с погребения на висши църковни служители се разкрива при разкопките на църквата "Св. Св. Петър и Павел"

Велико Търново. Сектор с погребения на висши църковни служители се разкрива при археологическите проучвания на манастирския комплекс ''Св. Св. Петър и Павел''. Това съобщи на пресконференция археологът д-р Хитко Вачев, предаде репортер на радио ''Фокус'' – Велико Търново. Вачев съобщи, че доказателство за това е откритият скелет на мъжки индивид югоизточно от църквата. Д-р Вачев съобщи, че в гробът няма никакви находки, но той е бил ограден с камени плочи от три страни. Скелетът е в полулегнало положение,т.е. денивелацията между краката и главата е 20 см. Археологът обясни, че в източноправославната църква по този начин се погребват епископи и митрополити. Датировката на гроба по първоначален оглед е от втората половина на XVII или XVIII век. Д-р Вачев уточни, че първите сведения за епископ към търновската митрополия са от началото на XVII век. Това са т.нар. викариен епископ, който, когато митрополитът отсъства от епархията си, изпълнява неговите функции. ''Това ни кара да мислим, че ние постепенно вървим към разкриването на сектора, в който са били погребани висшите църковни служители и духовници. Естествено на този етап това е нещо, което ние виждаме на терена, но костите са отделени и ще бъде направена една антропологична експертиза, за да бъде установена възрастта'', съобщи археологът като посочи, че това със сигурност е гроб на мъжки индивид. Той припомни, че в началото на 70-те години археолози са били попаднали на два гроба, които са били от източната страната на църквата ''Св. Св. Петър и Павел'' и в тях са били погребани мъжки индивиди, по които е имало сърма. Никой обаче не им обърнал внимание. ''Още от първата година на проучванията на комплекса ''Св. Св. Петър и Павел'' една от целите ни беше да установим къде са погребани хората от висшите нива на Търновската митрополия. Надявам се, че ако в този сектор се повтори тази ситуация с такова положение на скелета, категорично можем да кажем, че това е секторът, в който са погребани висшите църковни свещеници'', заяви д-р Хитко Вачев.

http://www.focus-news.net/?id=n1408435

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2010г.

Археологически находки в Търновград

На пресконференция в София проф. Николай Овчаров разказа за резултатите от разкопките в манастирския комплекс ,,Св.Св. Петър и Павел" в старата столица Велико Търново. Известният археолог ръководи проучванията там вече трета година заедно с доц. д-р Хитко Вачев от Регионалния исторически музей.

,,Църквата "Св.Св. Петър и Павел" е построена заедно с манастира към нея в началото на XIII век, по времето на цар Калоян [1197-1207 г.] – отбеляза проф. Овчаров. – Тя е била поръчана от неговата съпруга Ана-Мария, дъщеря на унгарския крал. В началото е била и патриаршески храм. Именно в него е приета унията с Римската католическа църква. По-късно вече, след победата на православието в страната, при наследниците на Иван-Асен ІІ, църковната власт е изместена в храма ,,Възнесение Господне". Но в 1393 година, след падането на Търновград при османското нашествие, отново за една година тя става патриаршески център. Патриарх Евтимий [1375-1393 г.] служи в нея в последната година преди заточението си. След като е ликвидиран статутът на Българската патриаршия, храмът е седалище на българските митрополити чак до края на ХIX век."

В хода на тригодишните проучвания археолозите откриха още една църква. Тя носи името на Св.Иван Рилски. Неговите мощи в продължение на столетия са били пазени в храма. В некропола около двете църкви досега са разкрити над 200 погребения. В тях са намерени 840 монети, 24 сребърни и 7 златни пръстена, 20 сребърни и 10 златни обици, близо 200 сребърни и бронзови копчета от дрехи, богата керамика. И още – сребърен обков и декоративни закопчалки за ръкописни книги, доказващи оживената книжовна дейност в старопрестолния град. Открити са и останки от тъкани, които дават представа за облеклото на българските аристократи, включително на царските родственици. При сегашните разкопки са намерени 7 златни византийски монети от първата половина на XIII век, сечени при император Йоан III Дука Ватаци [1222-1254 г.]. Те са с много високо качество на изработката, били са изключително скъпи навремето, а и днес. Върху тях има графити. Един от тях гласи ,,на Смило" – очевидно собственикът на монетата я е надписал, за да се знае чия е. Археолозите допускат, че златото е било скрито по време на разправата с униатите през 40-те години на XIII век. Тогава е имало убийства на привърженици на Римската църква, вероятно затова монетите са били заровени и не са били потърсени впоследствие. На пресконференцията бяха показани и сребърни наушници - великолепно произведение на търновските бижутери, сребърен прешлен за вретено, сребърен пръстен с грифон, златна мъжка обица. Много интересна за учените е дамска златна обица с красиви орнаменти. В двата й края са изобразени двуглави орли. Право да носят този символ са имали висшите български аристократи.

,,И още един паметник – става дума за бронзова плочка от тока за колан, на която има великолепно изображение на лъв – продължава Николай Овчаров. – Находката е интересна, защото е от втората половина на XIV век. Знаехме, че по времето
на цар Иван Шишман [1371-1395 г.] лъвът се превръща
в държавна емблема, има го върху монети от неговото време. Разбира се, има
изображения на лъвове и в по-старите столици Плиска и Преслав, но именно в последните години на българската средновековна държава лъвът става неин символ."

Археолозите са открили и останки от най-ранния под на храма ,,Св.Св. Петър и Павел" – от XIII век. Той е бил покрит с красива мозайка от италиански и гръцки мрамори. ,,Подобни са подовете на ,,Сан Клементе" в Рим, на най-големите църкви от XIII - XIV век в Константинопол. Сега ние виждаме какъв е бил първоначалният блясък на тази църква" – споделя проф. Овчаров. Периодът XV - XVII век също е бил проучван. Намерен е епископски гроб, както и свидетелства за материалната култура на българите, живели по това време. ,,Открихме силна социална диференциация, очевидно тогава е имало заможна търговска прослойка в града" – посочва д-р Хитко Вачев.

http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100226872/arheologicheski-nahodki-v-tyrnovgrad

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2011г.

С изненада започна археологическият сезон
в манастира "Св. св. Петър и Павел"

С архитектурна изненада започна новият археологически сезон в  манастира "Св. св. Петър и Павел". В първите часове от проучването работниците попаднаха на големи участъци  калдъръм от плочник в двора. Разкритите квадрати са северо- и югозападно около църквата "Св. св. Петър и Павел".
"Дали те са от ранния манастир от XIII–XIV век, или са късни поправки от XV–XVIII век още ни е трудно да кажем, но факт е, че ще имаме нещо много приятно за експониране", каза проф. Николай Овчаров. Разкопките ще продължат до края на месец юни и се финансират от община Велико Търново. Изследването на некропола от първия и втория период на манастира ще бъде основната задача на екипа, ръководен от проф. Овчаров и д-р Хитко Вачев. В двора на църквата "Св. Иван Рилски" това лято няма да се работи, тъй като се очаква  приключването на търговете  по проекта, съгласно който обектът ще бъде социализиран в Асеновия квартал.

Манастирът "Св.св. Петър и Павел" и Арбанаси да се превърнат в групов паметник на ЮНЕСКО ще бъде основната кауза на проф. Николай Овчаров и д-р Хитко Вачев в борбата за приза "Велико Търново европейска столица на културата през 2019 г." В старата столица проф. Овчаров съобщи, че през октомври Орденът на тамплиерите ще направи официално предложение на Светия синод за канонизиране на български светци, загинали за Христовата вяра в края на XIV век. Сред тях са и 110-те боляри, избити в двора на църквата "Св. св. Петър и Павел".

http://arhiv.radiovelikotarnovo.com/news/2834.html

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2011г.

Сребърен пръстен с уникално изображение
откриха археолози във Велико Търново

Сребърен пръстен от XV-XVI век с монтирана гема откриха археолози при разкопките край църквата "Св.Св. Петър и Павел" във Велико Търново.

Екипът на проф. Николай Овчаров и Хитко Вачев проучва некропола и архитектурата на Средновековния манастирски комплекс, обединяващ църквите "Петър и Павел" и "Св. Иван Рилски" в подножието на хълма Царевец.

Гемата на пръстена е направена от халцедон. Камъкът е в два цвята - кафяво и млечно бяло. Върху него е резбовано изображение на мъж с венец на главата.

Проф. Николай Овчаров каза, че предполага, че това е образът на бог Аполон или на император, а изработката е изключително прецизна.

Този пръстен със сигурност не е направен по българските земи – дали ще бъде антична гемата или е правена във времето на Ренесанса, тя е правена в някое западноевропейско ателие, вероятно в Италия, каза проф. Овчаров за БНТ.

Освен сребърните накити, с които са били погребани знатните боляри, при разкопките са открити керамични съдове, фрагмент от стенопис и капител от ранната украса на манастира.

Според археолозите резултатите от работата им досега доказват, че в двора на църквата "Св. Иван Рилски" са погребвани видни боляри и патриарси. Специалистите се надяват още до края на това лято да попаднат и на царски некропол.

"Интересното е, че средновековният манастир е бил унищожен в голям пожар – това сега го разкрихме. Допускам, че става дума за XVII век, за търновските въстания, и за начина, по който турците са репресирали местното население", каза още проф. Овчаров.

В началото на тази година на Националната археологическа изложба - 2010 бяха представени някои от най-интересните находки на екипа на проф. Овчаров - златна обица с двуглав орел, носена от родственица на цар Иван Шишман [1371-1395 г.], и сребърен позлатен пръстен-печат с грифон, символ на цар Михаил III Шишман [1323-1330 г.] от началото на XIV век.

https://www.vesti.bg/


Велико Търново. Агенция "Фокус" Уникален сребърен пръстен от XV-XVI век с монтирана гема е открит при проучването на некропола в църквата ,,Св.Св. Петър и Павел". Това съобщи за радио ,,Фокус"-Велико Търново археологът проф. Николай Овчаров. По думите му това е най-доброто произведение на резбата върху скъпоценни камъни, което излиза до този момент не само при разкопки на манастирския комплекс ,,Св. Св. Петър и Павел", но и едно от най-добрите въобще от България. Върху гемата, която по всяка вероятност е от халцедон в кафяво и млечно бяло, е изработено изображение, което според археолозите е на мъж. Съмненията идват от това, че изработката е много фина. Те не изключват вероятността изображението да е и на жена, с изключително красив профил, с лента на главата. Проф. Овчаров допълни, че вероятно става въпрос за изображение на бог, като предполага, че става въпрос за Аполон, или за императорско изображение от римската епоха. ,,Проблемът е в това, че ни е малко трудно в момента да кажем точно от кое време е. Би могло да отива в античната епоха, в елинизма или в римската епоха, когато се е зародило това прекрасно изкуство на резбата върху скъпоценни камъни, но също така предвид датировката на самия пръстен не е изключено то да бъде и от Ренесансовата епоха – от XV-XVI век, когато са били търсени умишлено античните образци. Но от която и епоха да е, това е изключително произведение", посочи проф. Овчаров. Той допълни, че вече е направил сравнения с други геми от колекцията, но по думите му тази се нарежда сред най-добрите от тях. ,,Тепърва предстои работа по него и аз съм убеден, че то ще заеме подобаващото си място в златната зала на Великотърновския музей, където са експонирани находките от манастира ,,Св.Св. Петър и Павел" от последните четири години", допълни проф. Овчаров.
 Археолозите вече са достигнали дълбочина от 2,20 метра в некропола. В този некропол през XIII и XIV век са били погребани хората от аристокрацията на Второто българско царство, а по-късно - след XV век и хора от богатото гражданство на Асеновия квартал.
 Проучванията на манастирския комплекс това лято продължават вече трета седмица. Очаква се през следващата седмица те да приключат.

http://www.focus-news.net/?id=n1538364

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2011г.

Нова археологическа сензация във Велико Търново

Образи на човешки фигури, на св. Георги и на архиерей са намерени
в гроб за стенописи в манастирския комплекс "Св. Св. ап. Петър и Павел"


Фрагментите са от стенописната украса на храма
и датират от първата половина на XV век.

Галерия от отлично запазени образи на светци бяха открити при археологически проучвания в манастирския комплекс "Св. ап. Петър и Павел" във Велико Търново. Фрагментите са от стенописната украса на храма и датират от първата половина на XV век. Някои от късовете достигат до 80-90 см големина. Върху тях личат части от човешки фигури, както и образите на св. Георги и архиерей, вероятно участник във вселенските събори. Изображенията са дело на двама неизвестни художници, като единият от тях проф. Николай Овчаров нарече "Рембранд в иконописта". По думите на археолога, който проучва паметника в екип с доц. д-р Хитко Вачев, зографът е сред най-добрите художници в православния свят, а запазените стенописи нямат аналог. Професорът определи находката като сензацията на Археологическо лято 2011.
 Най-значимата находка от завършващия археологически сезон в манастира в Асенова махала е била открита в яма, разкопана в югоизточния двор на храма "Св. ап. Петър и Павел". "Това е специфичен гроб за стенописи с омазани стени и дъно. Църквата има три строителни периода – от началото на XIII век, от първата половина на XV век и от края на XVI век, като най-добре запазена е стенописната украса от втория етап. Липсва северната стена на храма, която вероятно е била съборена при земетресение през XVI век. Тогава заедно със стените са паднали и стенописите. Това наложило поредното преустройство на църквата и новото изписване на храма от XVI век, които ние вече познаваме. Съборените стенописи не са били изхвърлени, а затворени в стенописен гроб. Това е една традиция от Средновековието, при която в знак на уважение стенописната украса се препогребва с религиозни ритуали. Това ни дава възможност сега да видим непокътнати тези изображения на светци от този най-хубав стенописен пласт", обясни проф. Овчаров. Намерените в земята иконографски изображения са съхранени в блясъка на своя колорит. По преценката на специалистите те са много по-добре запазени от стенописите в храма. По новооткритите фрагменти личи дори златото по нимбовете на светците.

Единият от художниците, работил над стенописите, археолозите условно са нарекли "иконописеца", защото изписаният от неговата ръка образ на св. Георги върху стената прилича на икона. Другият рисува във високия къснопалеологов стил, който е върхът в православната живопис след настъплението на турците на Балканите. "Идеята на този стил е върху тъмен фон чрез бликове да се покаже човешката душа. Това е философско виждане, характерно за исихазма от това време. Това е един от най-добрите православни художници от началото на XV век не само по българските земи. "Може би знаем и неговото име, защото върху един графит в притвора на храма се казва, че в църквата е дошъл "кир Николас". Надписът е на български език, но художникът е кир, т.е. господин. Не е изключено да става дума за художник, дошъл от Византия", заяви проф. Овчаров.

"Стенописите са уникални, защото на пръстите на едната ръка се броят ансамблите в България, изписвани през първата половина на XV век, т.е. първите години след завладяването на България от османските турци. Нашето откритие хвърля интересна светлина върху някои доста неизвестни моменти от българската история. Църквата "Св. ап. Петър и Павел" е била патриаршеска резиденция за един много кратък период от време. След понижаването на самостойната Търновска патриаршия в ранг на митрополия храмът става митрополитска резиденция. Тези стенописи са направени по време на митрополит Игнатий. Той е един от големите светила на източното православие и е участник в делегацията, която подписва унията между Източната и Западната църква във Флоренция през 1438 г. Завръщайки се от Фераро-флорентинския събор, той поръчва обновяването на църквата. Най-интересното е, че за първи път в български православен храм вече могат да бъдат видени и католически елементи, т.е. проекцията на подписаното споразумение между Изтока и Запада", обясни археологът от търновския музей доц. Хитко Вачев. Той от години проучва тези моменти от родната история и бе категоричен, че сцената "Полагане в гроба и оплакване на Христа" е инспирирана от Джото. По същия начин за първи път в българска православна църква се появява и изображение на св. Христофор Богоносец, който е изключително тачен на Запад, но непопулярен по нашите земи. "Тази експресия, която виждаме върху откритите стенописи е точно смесването на къснопалеологовия стил с определени католически влияния", допълни доц. Вачев.

 Едномесечните разкопки в манастирския комплекс бяха съсредоточени около разкриването на архитектурата и проучването на отделните строителни периоди. Бяха разкрити останките на част от ранните манастирски сгради от XIII-XIV век, а над тях са тези от XVII-XVIII век, когато манастирът става резиденция на търновските митрополити. Вече са разчистени и различни видове плочници, калдаръми, които ни показват различни периоди от този интензивен живот на паметника. В южния двор са разкопани и няколко гроба с накити от по-късния период – XV-XIX век, които предстои да бъдат представени в петък, тъй като в момента се обработват в лабораторията на музея. Разкрити са и гробове от XIII-XIV век, които вероятно са на духовници, тъй като в тях не са открити накити.

https://www.infotourism.net/index.php?t=7600&m=2

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2011г.

Във Велико Търново откриха златен пръстен от XIII-XIV век

Изящен златен пръстен със скъпоценен камък от ХIII-ХIV в. откри на Трапезица екипът на археолога доц. Константин Тотев. Осемграмовото бижу било на ръката на млада придворна дама, положена в некропола на дворцовата църква на Асеневци. Излязло заедно с части от златосърмен воал, с който била загърната главата на болярката. Учените се натъкнали на лента с шахматно разположени сини и червени квадрати и сърмени шнурове. Археолозите очакват да открият още аксесоари - игли за придържане на воала и обеци.

В многолистната розета има камък с розово-виолетов цвят, вероятно александрит. "Вторично е вграден в накита, по всяка вероятност е от византийска огърлица, тъй като е с пробит отвор за нанизване", каза доц. Тотев. Подобни пръстени са открити само в некропола на църквата "Св. 40 мъченици".

На Трапезица продължават разкопките в некропола, южно от църквата на дворцовия ансамбъл. Преди седмица там бе открит надпис върху средновековен съд, който показва, че болярите са пиели ракия още през XIV век.

Досега са разкрити 40 гроба в грижливо оформени камери. Погребаните там са в дървени ковчези, обковани с железни гвоздеи. Под главите им древните поставяли тухли с врязани кръстове и надпис "Христос побеждава". Освен богата керамика в гробовете са открити златни обеци, сребърни и позлатени копчета, нагръдни кръстове, останки от сърмени шнурове и коланчета.

Доц. Тотев алармира, че не са предвидени средства за реставрация на разкритите средновековни сгради.

https://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1078608

[Hatshepsut]

Трапезица – перлата на Царевград Търнов


Реконструкция на църква № 19 - Трапезица

За разлика от византийските градежи на Царевец, тук строежите са български – от времето на Петър, Иван Асен І, Калоян и Иван Асен ІІ.

В последните десетилетия много българи посещават монументалните градежи на старите български столици Плиска, Преслав, Охрид, Велико Търново и Видин. Тук на бял свят под лопатите на археолозите се разкриха величествени свидетелства на могъществото на Средновековна България – крепостни стени, дворци, църкви, площади, обществени сгради. Те не просто съперничат, но и превъзхождат много образци на средновековната европейска архитектура особено от периода на Първата българска държава.

Напоследък все повече се обръща внимание на още един елитен археологически обект – Трапезица. Този втори център на средновековната столица Велико Търново е проучван по археологически път още в края на ХІХ в. Първите разкопки са предприети от М. Дринов, В. Берон и Ж. Сьор. Тогава са разкрити 17 църкви (на площ от 63 дка!) и част от укрепителната система на крепостта.

От 2007 г. по програма на Министерството на културата започна мащабно проучване на Трапезица. То продължава до днес, а постигнатите резултати са изключително сериозни и което е по-важно – безпристрастни свидетелства за блясъка на Второто Българско царство.

Шестте археологически екипа разкриха голяма част от укрепителната система на града. Крепостната стена е изградена от ломени камъни и бял хоросан. Тя е с ширина до 4 м и е трасирана по самия ръб на скалния венец на хълма, на който е изградена крепостта. Била е укрепена допълнително от правоъгълни кули с различни размери. Изграждането й се датира в различните сектори между началото и 30-те години на ХІІІ в.
Най-голям интерес от укрепителната система безспорно представлява северната кула на Трапезица.

Северната порта и кулата, която е най-високата точка на Трапезица.
Възстановка на арх.Пламен Цанев

Това е монументално съоръжение с издължена форма и Т-образен план, извисяващо се на най-високата точка на скалния хълм с кота 204.8 м. Кулата е дълга 41 м и широка 26 м, а общата й застроена площ е цели 583 кв. м! По размери и дебелина на стените (до 4.3 м) това е най-голямата бойна кула, откривана някога при разкопки на средновековни български градове и крепости. Тя е била предназначена да охранява най-важната, Северната порта на крепостта Трапезица. Същевременно тук е бил настанен един от столичните гарнизони на средновековно Търново под върховенството на столичния военен комендант – кастрофилакс.

През 2008 г. специалистите се натъкнаха и на нова, неизвестна до този момент църква – църква № 19. Тя е била много богато стенописана още при изграждането си в самото начало на ХІІІ в. според откритите фрагменти от стенописи. Но това не е единствената изненада, която поднесе този паметник. При проучването е установено, че в нейната абсида е специално изградена камера за реликви - нещо неоткривано досега от български археолози.

В тази камера е открит изцяло запазен стъклен литургичен съд – потир или кандило. В този съд се е съхранявало миро – елей, което вероятно е взето от гроба на светец – мъченик. Възможно е също така в него да се е съхранявала пръст, напоена с кръвта на светеца. Находката е изключително ценна. Тя е изработена от прозрачно тънко стъкло и е украсена с релефни конусовидни капки.

Християнски култови предмети от църква № 19

При разкопките на църква № 19 са открити и други находки, свързани с християнския култ – дръжка от процесиен кръст, бронзова лъжичка за причастие, част от реликвариен сребърен кръст с образа на св. Георги и фрагмент от друг сребърен кръст с позлата и ниело украса, медни позлатени обкови и др.

През 2009 г. отново в северния сектор на Трапезица е направено още едно особено ценно откритие. Археолозите от екипа на доц. д-р К. Тотев попадат на две неизвестни до този момент сгради. Те са с подчертано представителен градеж и големи размери, а запазената им височина достига 4 м. Характерът им говори недвусмислено, че те са свързани с дворец или царска резиденция с тържествена зала. Изградени са в самото начало на ХІІІ в. и без съмнение могат да се свържат с дворците на първите Асеневци (цар Калоян?).

На Трапезица от 2007 г. досега екипите на Д. Рабовянов, Й. Алексиев, К. Дочев, М. Долмова и М. Робов откриха също така няколко некропола с много богати накити, манастир, нова крепостна порта и няколко десетки монетни съкровища. Особено интересна е ситуацията с открития от доц. д-р Й. Алексиев средновековен манастир, който според проучвателя е всъщност известният от средновековните извори столичен манастир ,,Св. Иван Рилски". Там е регистрирано силно земетресение, което е унищожило манастирските постройки.

За характера на вътрешното градоустройство през Средновековието има също така твърде интересни данни. Екипът на д-р Д. Рабовянов разкри жилищен комплекс при южната крепостна стена на Трапезица, който се е развивал около обособено площадно пространство. Проучени са улици, канализационна система, много жилищни постройки. Открити са голям брой представителни находки, както и почти две хиляди монети само в този сектор.

Но екипът на д-р Рабовянов попадна и на много по-ранни от Средновековието културни пластове. Разкрити са останки от старо тракийско селище от желязната епоха (І хил. пр. Хр.), както и керамика от каменномедната и ранната бронзова епоха (ІV-ІІІ хил. пр. Хр.). Тези данни недвусмислено сочат, че скалният хълм Трапезица е населяван от дълбока древност – както и Царевец, всъщност.

През 2011 г. някои от резултатите от проучването на Трапезица добиха своето широко изражение чрез луксозното издание ,,Археологически проучвания на средновековния град Трапезица. Сектор Север". В този първи том от поредицата авторите К. Тотев, Е. Дерменджиев, П. Караилиев и Д. Косева представят най-значимите резултати през периода 2007-2009 г. Сред тях са безспорните сензационни открития като Северната кула на Трапезица, гарнизонните постройки на крепостта, църква №19 с реликварийната камера и стенописите от този неизвестен досега храм.

Най-важното откритие на Трапезица обаче има малко по-общ характер. Досегашните разкопки категорично установиха, че скалният хълм е укрепен и застроен в първите години на ХІІІ в. (ок. 1200 – 1230 г.) върху терен, който не е бил активно обитаван след желязната епоха (края на І хил. пр. Хр.). Тя се различава от съседния Царевец, където през VІ-VІІ в. е бил изграден ранновизантийският град Зикидева – един от най-големите градове в Северна България от това време.

И ако през средните векове на Царевец част от ранновизантийските градежи са използвани в някои отношения, то на Трапезица това не е така. Цялата монументална архитектура тук, на която днес може да се възхити всеки посетител, си е автентично българско дело, подето и завършено от първите представители на великата Асенева династия – царете Петър, Иван Асен І, Калоян и Иван Асен ІІ.

http://www.desant.net/show-news/24978/
https://www.borbabg.com/

[Hatshepsut]

На Трапезица бе открита още една църква

С това броят на християнските храмове на великотърновския хълм вече закръгля 20


Църква № 20, възстановка на арх.Пламен Цанев

Нов, неизвестен досега средновековен храм откри екипът на доц. д.и.н. Константин Тотев от филиала на НАИМ при БАН в северната част на крепостта Трапезица във Велико Търново. Това е деветнадесетата църква на историческия хълм, означена по реда на откриването с № 20, и втората, на която попада същият екип, след разкриването през 2008 г. на църква № 19.

Нека припомним, че първите четири църкви на крепостта Трапезица са открити в края на ХІХ в. от търновското археологическо дружество, а останалите 14 са намерени през 1900 г. от французина Жорж Сьор. Така че последните две находки всъщност са първите открити храмове на великотърновския хълм за един период от 112 г.

Работата през изминалия археологически сезон на обект Трапезица – Север продължи повече от 3 месеца в няколко участъка. Първият от тях попада в обсега, определен за предстоящото изграждане на зъбчатата железница (лифт), в посока от гара Трапезица до крепостта. Другите участъци попадат в терена на бъдещите туристически трасета, отвеждащи към Северната порта, Дворцовия комплекс и сградата на археологическия музей.

Новият храм е открит в един от трите сондажа по трасето на лифта към музея. Църквата отстои на около 30 м, западно от църква № 19 и на 40 м от входа към музейната сбирка. Както изглежда, през годините на Второто българско царство тя е фланкирала от запад централния площад на крепостта, в южния край на който е разположена църква № 18, а от север – църква № 19.

Разкритите зидове не са запазени на голяма височина, но култовата сграда впечатлява както с размерите си, така и с начина си на градеж. Независимо че е иззидана на калова спойка, строителството й се отличава с прецизност и точност. Използвани са тънки, обработени камъни, които са изравнявани с тухлени редове. Открити са значителни  количества тухли и керемиди от покрива на постройката. Архитектурният план и строителните материали подсказват, че фасадите са се отличавали с изящество и стил. Във вътрешността на притвора са открити и фрагменти стенописи, които свидетелстват за интериорната декорация.

На този етап от проучванията е установено, че храмът е eднокорабен, едноапсиден с наос и притвор. Дебелината на зидовете е между 0,55-0,60 м. Въпреки силната денивелация на терена в посока изток-запад, подовото ниво на притвора е съвсем подравнено и покрито с едри каменни плочи. Южната част от него е леко засегната при прокопаването на канала за водопроводните тръби на музея. Тогава е открит пиластров мраморен капител с украса от канелюри.

От север към наоса и притвора на църквата са регистрирани входове. Входът към наоса е обезпечен с две стъпала до подовото ниво. Подът не е изцяло разкрит, но явно и той е покрит с едри каменни плочи, каквато е настилката в притвора. Вероятно от север църквата е имала галерия, под пода на която е преминавал отводнителен канал. В нейния западен край като основа е поставена каменна колона с дължина 1,60 м. От тази страна на църквата се е развивал некропол.

Засега получените при археологическите разкопки данни за плана на новооткритата църква № 20 подсказват някои варианти за реконструиране на нейния външен вид и обем. Тънките стени, липсата на вътрешни пиластри и каловата спойка показват, че храмът не е имал купол и камбанария. Най-логично изглежда предположението църквата да е била покрита с полуцилиндричен свод и двускатен покрив над наоса и притвора. Може да се допусне, че сводът е бил допълнително укрепен с арки, стъпващи на конзоли, зазидани по-високо на надлъжните стени.

Църкви със същия или с много близък план до този на църква № 20 на Трапезица (еднокорабни, едноапсидни с притвор и полуцилиндричен свод) са открити в доста  български градове от периода ХІІ-ХІV в. Така например, в столичния Търнов това са църква № 2 до храма ,,Св. Димитър", църква № 18 на Царевец, както и църкви с номера 10 , 11, 16 и 19 на Трапезица, а също така и църква № 2 в подградието при Момина крепост.   
Намереният керамичен материал и монети отнасят  датировката на храма в рамките на ХІІІ-ХІV в. Открити са и някои интересни находки, свързани с християнския култ – части от кръстове, кадилница, накити от некропола и др.

Както е известно в столицата Търново, събирането на мощи и реликви се превръща във важна политическа доктрина при управлението на владетелите от Асеневата династия, чрез която се утвърждава репутацията на средновековната българска държава. Присъствието на мощи и реликви в църковните храмове на средновековна Европа определя сакралната топография на столиците на християнските държави и ги прави притегателни поклоннически центрове.

От друга страна пренасянето на реликви от Светите земи се активизира до голяма степен по време на кръстоносните походи. Ето защо ,,движението" на свещени предмети способства за разпространението, наред с обикновените поклоннически евлогии (ампули, кръстове, икони), и на по-значими реликви, какъвто е случаят с откритата преди няколко години камера с реликви, вградена в апсидата на църква № 19 на крепостта Трапезица.

Дали църква № 20 ще ни изненада в тази посока предстои до разберем през следващия сезон, когато ще бъде извършено цялостното й допроучване. Едва тогава ще могат да бъдат направени изводи за предназначението, характера и функциите на храма и окончателни заключения за неговия план и декорация. Предвижда се реставрацията му да бъде включена в проекта за изграждане на туристическата алея от станцията на лифта към археологическия музей.

http://www.desant.net/show-news/25894/
https://www.borbabg.com/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2013г.

Откриха част от архиерейски жезъл на Трапезица

ЧАСТ ОТ АРХИЕРЕЙСКИ ЖЕЗЪЛ РАЗКРИ АРХЕОЛОГЪТ МИРКО РОБОВ ПРИ РАЗКОПКИ НА ХЪЛМА ТРАПЕЗИЦА във Велико Търново. Предметът е уникален и е направен от кост. Според археолога датировката се отнася към първите десетилетия на XIII век. За тази епоха свидетелстват и древни монети, които са намерени в същия земен пласт.
,,Находката излезе, докато проучвахме голяма представителна сграда в комплекса около църква N 3. Личи си, че формата е постигната след обработка като със струг. Виждат се флорални мотиви по цялата повърхност. Ясно се отличават осем листенца, изработени много прецизно, с висок релеф. Повърхността е украсена и с орнамента ,,птиче око". В долната част е оформена втулка, чрез която костта е била прикрепена към дървена пръчка", описва находката си Мирко Робов.
Комплексът, който до неотдавна специалистите приемаха за втори манастир на Трапезица, е оформен като представителна резиденция, а не като култов ансамбъл.

https://www.borbabg.com/

[Hatshepsut]

Комплексът около църквата на Трапезица, Велико Търново се е оказал представителна резиденция

24 септември 2013 | 12:12 | Агенция "Фокус"

Велико Търново. Комплексът, който до неотдавна специалистите приемаха за втори манастир на Трапезица, е оформен като представителна резиденция, а не като култов ансамбъл. Това каза за Радио ,,Фокус" - Велико Търново археологът Мирко Робов. Болярското жилище е с големина над 2,5 дка. Комплексът представлява една голяма сграда и прикрепени към нея помещения със стопански характер. По думите на археолога най-вероятно е била предназначена за високопоставени и светски лица. Църквата в комплекса е единствената на Трапезица. Нейният притвор има зидани гробници с мраморни надгробни плочи, които са били установени при направените проучвания. Едната от гробниците е грижливо измазана отвътре. ,,Без съмнение са направени като съоръжение, за да приемат тленните останки на високопоставени представители на столичната аристокрация или на лица с духовен характер, обясни Мирко Робов. Той разказа, че гробниците са отворени и ограбени още във вековете на робството. Голяма част от надгробните плочи са счупени и вторично използвани по-късно с други цели.
 Комплексът е функционирал от зората на търновското царство - от края на XII век до падането на Велико Търново (17 юли 1393 г.). ,,Това разбираме от многобройните монети, които се откриват на хълма Трапезица", обясни археологът. Разкопките там ще продължат до края на октомври месец.

http://www.focus-news.net/?id=n1829444