• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

25 October 2021, 17:07:33

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
14334 Posts

Шишман
5793 Posts

Panzerfaust
1033 Posts

Лина
794 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 24,241
  • Total Topics: 1,374
  • Online Today: 170
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 2
Guests: 80
Total: 82

avatar_Panzerfaust

Нова Конституция

Started by Panzerfaust, 14 August 2020, 13:06:21

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Topic keywords [SEO] държаваправо

Panzerfaust

14 August 2020, 13:06:21 Last Edit: 13 October 2020, 20:01:45 by Hatshepsut
Не е тайна, че сегашната Конституция на Република България не е особено харесвана и одобрявана от много граждани. Тя беше приета в резултат на компромис - на центристите и левите в тогавашното СДС - Дертлиев, Дренчев, Берон и прясно преименуваната БСП. Аз също не харесвам много положения в Конституцията.

Днес Бойко Борисов обяви, че ГЕРБ иска ново Велико народно събрание, което да изработи нова конституция.

Основни промени, в сравнение със старата:

- Броят на народните представители от 240 да бъде намален на 120; при Великото народно събрание броят на народните представители да бъде намален - от 400 на 280;

- Премахване на Висшия съдебен съвет и създаването на Съдебен съвет на съдиите и на Съдебен съвет на прокурорите. Двата съвета ще решават отделно кадровите въпроси, свързани със съдиите, от една страна и прокурорите и следователите, от друга.

В съответствие с препоръките на Европейската комисия за демокрация чрез право - така наречената Венецианска комисия, която е консултативен орган към Съвета на Европа, членовете на Съдебния съвет на съдиите ще се избират седем от професионалната общност, тоест от самите съдии и шест от Народното събрание, избрани с мнозинство от две трети от народните представители, като членовете по право ще са председатели на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

- Мандатът на председателя на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на Главния прокурор да бъде пет години;

- Ограничаване правомощията на министъра на правосъдието само до това да предлага проекти на бюджети на съответните органи и да управлява недвижимите имоти на съдебната власт;

- Към съветите на съдиите и прокурорите се създадат отделни инспекторати, тоест да не е един инспекторат, както е в момента. Всеки от двата инспектората се състои от главен инспектор и петима инспектори;

- Да се въведе институтът на индивидуалната конституционна жалба;

- Главният прокурор на всеки шест месеца да бъде изслушван от Народното събрание и докладът му да бъде приеман. Докладът обхваща прилагането на закона за дейността на прокуратурата и разследващите органи;

- Народното събрание да може да изслушва Главния прокурор по въпроси, свързани с конкретни наказателни производства, след разрешение на наблюдаващия прокурор
https://nova.bg/news

Аз лично намирам предложените промени за разумни. Друг е въпросът дали наистина Бойко Борисов мисли да прави нещо сериозно или това просто е поредният маньовър, целящ да разсее енергията на протеста и да го обърка.

Hatshepsut

Красимир Каракачанов: ВМРО предлага 6 неща за промяна в Конституцията

Образователен ценз
Задължително гласуване
Гарантирани права и гражданство на всеки етнически българин
Връщане на наборната служба
Гарантиране на семейството като съюз между мъж и жена
Президентът да има право на законодателна инициатива и искане на вот на недоверие


Тези шест неща трябва да бъдат вкарани в дебата за промени на Конституцията. Нужен е обществен консенсус. Иначе ВНС за намаляване броя на депутатите и ограничаване правомощията на правосъдния министър е безсмислено.

Това се казва в позиция на председателя на ВМРО Красимир Каракачанов във Фейсбук профила му по повод изявлението, направено от министър-председателя Бойко Борисов преди минути.

Напомняме, че нееднократно войводите са заявявали, че чуват разумния, необременен от задкулисни интереси глас на протеста. Неслучайно от години ние от ВМРО говорим за това, че прозрачността на изборния процес и неговата философия стоят в основата на демокрацията.

Крайно време е да бъдем отговорни и да упражняваме не само правата си, но и да изпълняваме задълженията си. Минималното ниво на образованост при правото на глас дава поне малка гаранция за направен информиран политически избор, а задължителното гласуване омаловажава купените цигански гласове и корпоративния вот, казва още Каракачанов.

Мотивите на ВМРО за въвеждането на образователен ценз най-кратко могат да се обяснят със спазването на Конституцията. В нея е записано, че всеки български гражданин има и права, но и задължения. Според основния закон образованието в България е задължително до 16-годишна възраст.

Ако някой не изпълнява задължението си да завърши поне минимално ниво на образование или да представи сертификат за преминат обучителен курс, който да гарантира възможността на лицето да прави информиран политически избор, то той не би следвало да има правото да избира.

Задължителният вот насърчава всички български избиратели да участват в избора на това кой ще ги управлява. Той ще намали влиянието на етническите партии като ДПС, чиито гласоподаватели са може би единствените досега, които гласуват ,,задължително", като и ще понижи ефекта на купените цигански гласове и на корпоративния вот.

Институтът на семейството трябва да бъде гарантиран и да има категорична защита срещу въвеждането на трети, пети или 30-и пол, заявява още лидерът на ВМРО.

Ето и пълния текст на позицията на Каракачанов във Фейсбук:

По повод изявлението на министър-председателя Бойко Борисов за свикване на ВНС и за промени в Конституцията - дебатът вече е отворен. Но нека това да е първа стъпка към исканата от хората ,,промяна на системата". Още в началото на протестите аз заявих, че чувам разумния, необременен от задкулисни интереси глас на хората.

Ето защо за да имат смисъл тези промени, аз, като председател на ВМРО, предлагам шест неща, които да бъдат гарантирани от Конституцията.

1 и 2. Настоявам за образователен ценз и задължително гласуване, които да донесат повече смисленост и прозрачност, а с тях и исканата от обществото промяна на управлението. Крайно време е да бъдем отговорни и да упражняваме не само правата си, но и да изпълняваме задълженията си. Минималното ниво на образованост при правото на глас дава поне малка гаранция за направен информиран политически избор. Не може неграмотни хора срещу 50 лева да определят бъдещето на децата ни. Въвеждането на задължителното гласуване от своя страна ще омаловажи купените цигански гласове и корпоративния вот.

3. Категоричен съм и ние от ВМРО ще отстояваме позицията си за укрепването на семейните ценности и брака, като съюз между мъжа и жената, както и поставянето на семейството в основата на всички нормативни документи, свързани с правата на децата. Институтът на семейството трябва да бъде гарантиран и да има категорична защита срещу въвеждането на трети, пети или 30-и пол.

4. И тъй като през 2008 г. Тройната коалиция в лицето на БСП, ДПС и НДСВ промени Конституцията и премахнаха наборната военна служба, съм безкомпромисен, че тя трябва да се възстанови. Трябва да поправим една глупост и да започнем отново да възпитаваме българската младеж в родолюбие и ценности. Това е част от пътя да отдалечим децата си от вредното влияние на джендър идеологията. Връщането на наборната военна служба е още един акт, чрез който държавата ни ще гарантира своята сигурност и бъдеще в сложната геополитическа обстановка.

5. С промени в Конституцията трябва да гарантира, че всеки етнически българин по света може да се прибере в България и да има гарантирано право на образование и работа, както и да получи българско гражданство.

6. Искам да подчертая също така, че е неизбежно да се отвори дебата за увеличаване на правомощията на президента независимо кой представлява институцията. Президентът трябва да има право на законодателна инициатива и да иска вот на недоверие на правителствата и др.

Тези шест неща трябва да бъдат вкарани в дебата за промени на Конституцията. Нужен е обществен консенсус. Иначе ВНС за намаляване броя на депутатите и ограничаване правомощията на правосъдния министър е безсмислено.

А по отношение на предложението на колегите от ГЕРБ - когато се съберем на коалиционен съвет, ще ги обсъдим с тях и ще преценим каква ще е позицията на ВМРО, както и ще мотивираме нашите идеи.

http://www.vmro.bg/

Шишман

А ДАНО ОТ МУНЧОТО ПОЛЗА НЯМА

________________


Panzerfaust

Quote from: Hatshepsut on 14 August 2020, 14:07:47
Красимир Каракачанов: ВМРО предлага 6 неща за промяна в Конституцията

Образователен ценз
Задължително гласуване
Гарантирани права и гражданство на всеки етнически българин
Връщане на наборната служба
Гарантиране на семейството като съюз между мъж и жена
Президентът да има право на законодателна инициатива и искане на вот на недоверие

Предложенията на хартия са добри, но реално са популизъм - прах в очите, който да мобилизира електорат и съм сигурен, че от самото ВМРО не очакват да минат.

1. Образователен ценз
Няма как да въведем образователен ценз или каквото и да е друго ограничаване на всеобщото избирателно право, докато сме в ЕС, това са реалностите. Дори Орбан не се опитва да го прави, въпреки че 100% му се иска.
2. Задължително гласуване
Чудесно, но как да стане контрола? Избирателните списъци са пълни с мъртви души, някои от които от години не са в България. Няма как да се съберат 3-4 млн. глоби, колкото ще излязат накрая, защото гласуват около 2-3 млн., а в избирателните списъци са 6 млн. Ако не се лъжа и сега гласуването се води задължително последните години, но е утопия да се санкционират ефективно хората за негласуване.
3. Гарантирани права и гражданство на всеки етнически българин
В момента формално и сега е така, проблемите идват от бавната и корумпирана администрация. Нека не забравяме, че ВМРО като част от властта има реални механизми да промени нещата, но досега не съм видял съществени действия. Има и още нещо - доказването на българския произход. Без ясни правила това отваря вратичка за продаване на български паспорти, както е и ставало, а и ще става.
4. Връщане на наборната служба
Към момента това е пълна утопия. А е утопия, защото границите са отворени и всеки който не иска да служи, просто ще емигрира. Това е лозунг, предназначен да гъделичка старите носталгици.
5. Гарантиране на семейството като съюз между мъж и жена
Това е най-постижимото искане. Няма да е зле да се въведе.
6. Президентът да има право на законодателна инициатива и искане на вот на недоверие
Това е постижимо, но не знам доколко е удачно да се върви в посока увеличаване правомощията на президента - т.е. към президентска република. Лично аз съм 50:50.
Agree Agree x 1 View List

Шишман

Quote from: Panzerfaust on 16 August 2020, 14:46:15Президентът да има право на законодателна инициатива и искане на вот на недоверие
Президент не трябва въобще да има . За толкова години, нямаше един нормален.

Лина

Нямам необходимото разбиране, за да преценя с увереност, че мнението ми би било правилно.........
    Но съм съгласна с намаляването на депутатите на 120 - това за мен не е прът в колелото на демокрацията, доказано е и че с 420 няма кой знае какъв паритет.
За президента, за него не БИВА ДА ИМА НИКАКВИ ПРАВА повече, докато се избира пряко от народа. Защото фактически на народа се предоставят преди изборите неизвестни лица, които същия този народ разбира какво представляват година-  две след като ги е избрал.
    Съгласна съм с мнението на проф. Близнашки, че важната фигура на президента трябва да се посочва от Народното събрание, като се избират доказали се социално отговорни личности пък като изберат нещо посредствено от НС да си бере гайлето с него, а не обществото да ги чупи главата с такива камъни.


Шишман

Quote from: Лина on 16 August 2020, 20:23:03Нямам необходимото разбиране, за да преценя с увереност, че мнението ми би било правилно.........
    Но съм съгласна с намаляването на депутатите на 120 - това за мен не е прът в колелото на демокрацията
Демагогия с която мамят хората. И 50 или даже 10 да са - пак ще е същото.

Panzerfaust

Като цяло идеята за намаляване на депутатите не е защото нещо ще се промени като механизъм за вземане на решения. Дали ще бъдат 1000, 400, 100 или 10 депутатите няма да промени същността на нещата, те ще гласуват каквото им се каже от силните на деня.
Намаляването на депутатите е необходимо, защото съществено се измени броят на населението от времето на старата Конституция - намаляхме с 25%; а освен това, сме достатъчно бедни - за България няма смисъл за разходва средствата, които разходва сега за парламентарна дейност.
Малко хора знаят, че в Царство България и в Народна република България парламентите не са представлявали това, което е сега. Тогава парламентите са представлявали свикване на две редовни годишни сесии от около един месец всяка, на които се е приемало всичко важно, през останалото време депутатите са си работили основната дейност. Не е имало необходимост от целогодишна издръжка на парламента, а когато не са били в сесия, не са получавали и заплати. Сега парламентът е постоянен държавен орган, с целогодишни заседания, всеки депутат е с назначени сътрудници, има общи служители по цялото обслужване на Народното събрание, има служебна техника за обслужване и т.н. Разходите на депутат многократно надхвърлят разходите по заплатата му. Например за 2020 г. предвиденият бюджет на парламента е 81 944 23 лева. От тях за персонал 47 662 75 лева. Защо да не си спестим 50% от тези пари, като свършената работа пак ще е една и съща?
 
 
Agree Agree x 2 View List

Panzerfaust

За съжаление, се случи очакваното с идеята за нова Конституция. Бойко Борисов отново реши да имитира реформи. Жалко, защото нова Конституция на България е необходима.

КС прекрати делото за комисията за нова Конституция

Конституционният съд единодушно прекрати делото по искането на президента Румен Радев за установяване на противоконституционност на решение на Народното събрание, с което беше създадена специална комисия за разглеждане на проект на нова Конституция. Според съдиите с предсрочното прекратяване на мандата ѝ на 27-и ноември е отпаднал и предметът на искането на държавния глава, който атакува решението за създаването ѝ пред Конституционния съд - в частта, че може да променя оригиналния конституционен проект. Според президента това е правомощие само на Велико народно събрание, а обикновено може само да реши дали да бъде свикано такова.

Решението на КС беше очаквано, след като стана ясно, че в парламента няма мнозинство за свикване на Велико народно събрание (ВНС), което да приеме нов Основен закон, а след това бе разпусната и т.нар. конституционна комисия. За почти двумесечното си съществуване комисията, оглавявана от Десислава Атанасова от ГЕРБ и бойкотирана от депутатите от БСП и ДПС, се събра само веднъж. На 25-и ноември в парламента не стигнаха гласовете за свикване на Велико народно събрание, което евентуално да реши да има ли нова Конституция. Два дни след предизвестеното гласуване мнозинството прекрати мандата на временната комисия. По принцип той изтича на 2-ри декември.

Преди тези събития Конституционният съд поиска и получи становища на водещи конституционалисти, според които обикновено Народно събрание може само да реши дали да има ВНС, но не и да внася промени във внесен проект за нова конституция.

Един от тях – Атанас Славов, коментира тази сутрин по ,,Хоризонт", че очаква от конституционните съдии не просто да прекратят делото по искането на президента.

,,Допускам, че с мотивите, които ще даде Конституционния съд, ще има много ясни тези и указания към бъдещите мнозинства, които се опитват да злоупотребяват с една конституционна процедура, дори диспозитивът да е, че прекратява производството", каза той.

С определението си обаче Конституционният съд само споменава, че получените юридически становища са в подкрепа на мнението на държавния глава, че е нарушен Основният закон и очакванията бяха днес това да кажат и конституционните съдии. Своеобразното закриване на оспорваната от Румен Радев комисия попречи на подобно произнасяне, а с прекратяването на делото на практика беше затворена темата "нова Конституция", отворена в разгара на антиправителствените протести лично от премиера Бойко Борисов.
https://bnr.bg/post/101382339/ks-prekrati-deloto-po-komisiata-za-nova-konstitucia

Hatshepsut

Великото народно събрание и неговата роля в българската история


Велико народно събрание. Зад това гръмко название всъщност стои орган с богат опит в решаването на особено важни въпроси за нацията и държавата. В България тази институция се появява за първи път с Търновската конституция от 1879 година. Още в нейния първи член се посочва, че: ,,Намаляване или уголемяване територията на Българското Княжество (след 1908 година. Българското Царство – б.а.) не може да стане без съгласието на Великото народно събрание." Другото основно правомощие на Великото народно събрание (ВНС) е да разгледа предложения за изменения в конституцията.

Както може да се съди по името му, броят на неговите членове е значително по-голям от този при Обикновеното народно събрание (ОНС) и по-точно двойно по-голям. Точна цифра обаче няма, тъй като в ОНС се пада по един народен представител ,,на десет хиляди души от двата пола" (чл. 86), т.е. броят и на двете събрание зависи от общия на населението. Логиката зад това решение е проста – такива значими теми трябва да се обсъдят при възможно най-голямо представителство на народа.


Търновската конституция

С казаното дотук не бива да пренебрегваме и други функции на Великото народно събрание – първата е свързана с избирането на нов монарх, ако предишният няма наследник (чл. 151, ал. 1), а нов владетел, възкачил се след смъртта на предишния също трябва да положи клетва пред  него (чл. 34). Органът е натоварен и с избор на Регентство (чл. 27).

Ролята на ВНС се променя в зависимост от основния закон. В т. нар. Димитровска конституция от 1947 година неговото свикване въобще не се предвижда, такова е и положението в Живковата конституция от 1971 година. Това продължава до 1990 година, когато е въведено изменение (гл. Х), предвиждащо свикване на ВНС и за първи път фиксиращо точния брой на неговите членове – 400.

В настоящата конституция броят на депутатите във ВНС отново е 400, а правомощията му включват приемане на нова конституция, изменение на територията на България и ратификацията на договори, предвиждащи такова изменение, въпросите за формата на държавно управление (прим. монархия или република) и държавно устройство (прим. федерация или унитарна държава), както и  някои други, изброени в чл. 158.

През годините Великото народно събрание е свиквано общо 7 пъти, като историята показва, че в повечето случаи това не довежда до коренна промяна в общественото и политическо развитие. Първото ВНС се състои между 17 април и 26 юни 1879 година и се явява продължение на Учредителното събрание. То се състои от 231 народни представители, заседаващи под председателството на бившия екзарх Антим I. Единствената му задача е избирането на български княз. Гласувана е единствената кандидатура, одобрена от Великите сили – Александър Батенберг, поради което може да се каже, че то има по-скоро формален характер.

Не така стои въпросът с Второто ВНС. На 27 април 1881 година княз Александър Батенберг сваля от власт правителството на Петко Каравелов и отправя прокламация към българския народ. В нея той казва: ,,основавайки се върху правата, които ми дава конституцията, аз реших: Да свикам в най-непродължително време Великото народно събрание — върховния орган на народната воля, — за да му обявя моето последно решение и да му предам с короната наедно съдбините на българския народ."

Насрочените избори за Велико народно събрание, състояли се на 14 и 21 юни, се провеждат в условия на извънредно положение. В различни части на страната се стига до сблъсъци между привърженици и противници на Консервативната партия, като на места дори се намесва армията. В крайна сметка на 1 юли 1881 година в Свищов се събират 307 от ,,правилните" депутати, които гласуват суспендиране на Търновската конституция и дават на монарха правомощията да управлява с укази в продължение на 7 години. Така е поставено началото на Режима на пълномощията, който остава в сила до декември 1883 година, а Великото народно събрание е използвано като инструмент за осъществяване личните стремежи на Александър Батенберг.

Именно абдикацията на монарха на 26 август 1886 година става причина за свикване на Третото ВНС. То започва на 19 октомври 1886 година и завършва чак на 2 август 1887 година, като задачата е избирането на нов владетел. Такъв бива утвърден още на 29 октомври – принц Валдемар Датски. Под влиянието на руския император Александър III обаче неговият баща крал Кристиян IX не одобрява избора. Този неочакван ход заварва неподготвени народните представители, които изпращат тричленна делегация, търсеща нов княз из Европа. В крайна сметка на 25 април 1887 година за такъв е избран принц Фердинанд Сакскобургготски, а самото събрание е разпуснато след клетвата му.

За четвърти път Великото народно събрание се свиква в периода 3-17 май 1893 година. Чрез него княз Фердинанд желае да промени общо 13 члена на Търновската конституция. Най-значими са увеличаването на мандата на Обикновеното народно събрание от 3 на 5 години, намаляване на народното представителство (1 депутат вече представлява 20 000, а не 10 000 души, както дотогава). В имиджов план най-важен за монарха е фактът, че обръщението към него се променя на Светлост. Укрепявайки своите позиции, Фердинанд вече се готви за промените в политическия живот, които ще настъпят година по-късно.

Такива настъпват и след свикването на Петото ВНС между 9 юни и 9 юли 1911 година. Фердинанд вече се титулува ,,Негово величество цар на българите" и чрез промените в чл. 17 Търновската конституция още повече засилва властта си за сметка на Народното събрание – монархът уведомява парламента и министрите за сключени международни договори ,,щом като интересите и сигурността на страната допущат това", т.е. по свое усмотрение. Утвърдено е изискването българският владетел да изповядва източното православие, което обяснимо не важи за тогавашния монарх.

Следващото свикване на Велико народно събрание се случва на 7 ноември 1946 година и отразява утвърждаването на БРП (к) (впоследствие БКП) като единствена и безалтернативна политическа сила. То е закрито чак на 21 октомври 1949 година, но на практика действа в нарушение на основния закон (към момента на свикването му това е Търновската конституция), тъй като функционира и като Обикновено народно събрание. Освен това в хода на неговите заседания от 1947 година са арестувани или отстранени почти всички опозиционни представители. То приема нова конституция на страната на 4 декември 1947 година, която изцяло променя нейния облик.


Момент от заседание на Седмото Велико народно събрание (1990-91)

За последно Велико народно събрание е свикано на 10 юли 1990 година. Неговото символично откриване е във Велико Търново, но до 2 октомври 1991 година заседанията му са в София. На фона на сериозната политическа и икономическа криза, обхванала страната след падането на комунистическия режим, в крайна сметка е приета настоящата конституция на страната. Новото държавно устройство е основано на разделението на властите, като за първи път е утвърдена президентската институция.

Както показват фактите, свикването на Великото народно събрание обикновено е свързано или с формалното утвърждаване на предварително взето политическо решение (избора на български владетел, утвърждаване на царската титла на Фердинанд) или служи за укрепването на режим, който се нуждае от признаването си и на законова основа  (Режимът на пълномощията, комунистическия режим). Въпреки своя най-висш характер събранието не е панацея и промените в основния закон на страната трудно могат да се приемат еднозначно. Част от изборите за ВНС са съпроводени с подозрения в манипулации, поради което е спорно доколко участвалите в него народни представители реално отразяват избора на народа.

По материала работиха Мартин Чорбаджийски и д-р Теодор Борисов.

https://bulgarianhistory.org/veliko-narodno-subranie/