Панагюрско съкровище

[Hatshepsut]

Панагюрско съкровище

Етнонимът "траки" обозначава мнoгосъставното и многобройно население, което е обитавало територията на север до Карпатите, на изток до Черно море, на запад до р. Вардар и на юг до Егейско море (карта). Траките се споменават за първи път от Омир в стих 434 от Десета песен на "Илиада". Тяхното име се разчита също в крито-микенските писмени паметници.

Херодот (V, II): "Тракийската народност е след индийската най-многобройна. Във всяка отделна област траките носят отделно име, но нравите и обичаите на цялата народност са навред едни и същи."

Регионът на Пловдив през V-I в..пр.Хр. е бил населен от тракийското племе одриси, което единствено всред известните 46 тракийски племена, създава държавна организация, управлявана от царската институция. Одриската държава обхващала територията на съвременна България, Северозападна Турция и северните части на Гърция. Представителите на тракийската аристокрация били погребвани в големи могили и каменни гробници с различен план, архитектура и интериор (Обр.). Най-ранните гробници с цистовиден план и полихромна живопис от V в.пр.Хр. се намират в района на община Калояново (Обр.). Те са свързани с наследниците на първия одриски цар Терес I (480-440). От началото на IV в.пр.Хр., при царуването на тракийския цар Котис I (383-359), започва строителството на монументални зидани гробници с коридор (дромос) и гробни камери с врата за многократно посещение. (Обр.). Този тип гробници се намират в района на Перущица и Брестовица, Пловдив, както и при Старосел, община Хисаря. ПАНАГЮРСКО СЪКРОВИЩЕ Съкровището се състои от девет златни съда с общо тегло 6,100 кг, открити през 1949 г. в околностите на град Панагюрище.

Златният сервиз за пиене включва фиала (блюдо) и осем ритона (чаши) с различни зооморфни и антропоморфни форми. Съкровището е принадлежало на все още неизвестен тракийски владетел на племето одриси, управлявал в края на IV и началото на III в.пр.Хр.

https://www.archaeologicalmuseumplovdiv.org/

Съкровището от Панагюрище

    Панагюрското златно съкровище, датирано към края на IV-ти, началото III в. пр.н.е. е намерено през 1949 година на два километра южно от Панагюрище.
    Състои се от девет ритуални съда изработени от чисто злато с общо тегло над 6 кг. От надпис върху фиала е установено, че съдовете са изработени в град Лампсакос, който се намирал на Дарданелите на брега на Мала Азия.
    Четири от ритоните са оформени като глави или като предната част на животни. Украсата изобразява митологични сцени свързани с известни герои от древността. На един от ритоните е изобразен тържествения пир в чест на сватбата на Дионис с критската принцеса Ариадна. Други три изобразяват глава на Амазонка.
    Най-интересен по форма и украса е големият амфоровиден съд, дръжките му са оформени като борещи се помежду си кентаври, а двете отверстия за изливане на виното намиращи се в основата на съда са оформени като негърски глави. Между негърските глави е изобразена фигурата на детето Херакъл, борещо се със змията и други сцени от митологията.
    Предметите от Панагюрското съкровище са комплектовани като изключително богат и с висока художествена стойност сервиз за ритуални приношения.
    - по какъв път са достигнали до нашите земи тези предмети, като военна плячка или по пътя на търговски обмен; кой е бил техният собственик; възможно ли е да са принадлежали на някой от Одриските царе; какво е принудило собственика да го скрие в земята...- точен отговор не можем да получим, можем само да гадаем, но това не ни пречи да им се наслаждаваме като на едни високо художествени и уникални свидетели на древността.

[Hatshepsut]

Панагюрското златно съкровище

Панагюрският край е заселен от дълбока древност. Негови обитатели през бронзовата и желязната епоха са траките. Откритото на 8 декември 1949 г. Панагюрско златно съкровище, множеството археологически находки, както и уникалните гробни съоръжения открити край Стрелча и Старосел, са доказателство за високата материална и духовна култура на местните тракийски племена.


Тезей в борба с Маратонския бик   


Богинята на мъдростта - Атина

Съкровището, изработено от злато в края на IV или началото на III в. пр. Хр. е с общо тегло от 6 кг. 164 гр. е култов сервиз, състоящ се от 9 съда: фиала, амфора и ритони, по външните стени, на които са изобразени сцени от трако - гръцкия пантеон.


Братя Дейкови

На 8 декември 1949 година, по време на изкопни работи при тогавашната керемидена фабрика в Панагюрище, тримата братя Павел, Петко и Михаил Дейкови се натъкват на този култов сервиз от девет златни съда. Около тях е имало и други работници, но тримата решават да се погрижат за него. Почистват съкровището и го предават на държавата, в лицето на тогавашния околийски началник Стефан Калпаков. По решение на ръководството, то е изложено на показ зад витрините на хавлиената фабрика. По онова време тя се е намирала на главната улица в Панагюрище. Няколко дни съкровището стои там, за да го видят всички панагюрици. По това време там работи и известният археолог Петър Горбанов, завършил във Виена, и той съобщава за съкровището на Археологическия институт и на директора на Пловдивския исторически музей. Ккогато в Пловдив научават за находката, се взима решение съкровището временно да бъде предадено там. Няколко месеца то е изложено в музея. Така златните тракийски съдове никога повече не се връщат в Панагюрище, а е заведено в инвентарните книги на Пловдивския исторически музей. По-късно вече по правителствени решение то отива в София. Първоначално се съхранява в Археологическия институт, а после в Националния исторически музей.

http://museumpan.com/

[Hatshepsut]

Панагюрското златно съкровище и ролята на случайността


Панагюрско съкровище

Девет от най-прочутите предмети, откривани на територията на България. Девет златни предмета, чрез които са представени богове и герои, глави на свещени животни, митологични същества. Девет златни предмета с ритуални функции.

Експертите продължават да разкриват тайните на Панагюрското златно съкровище.

Приказката започва на 8 декември през 1949 г. на два километра от Панагюрище.

Паметна плоча на тримата братя Дейкови в Исторически музей Панагюрище

Темата коментира в "Нашият ден" доц. д-р Атанас Шопов.

"В последно време изключително много се говори за тракийски съкровища и най-вече на Панагюрското златно съкровище, но независимо от това – искам да споделя, че Панагюрското златно съкровище  няма да бъде "изтъркано", ако споделя, че това е една емблема на нас българите.

Това е съкровището, което няма аналог, открит до момента по нашите земи. А предполагам и на други места, тук, на Балканския полуостров.

Тази емблема фактически показва, че ние сме наследници на една много богата култура, която е творена по нашите земи.

От друга страна, това изключително много ни ангажира да съхраняваме тази култура и да я популяризираме.

Тук именно са функциите както на Историческия музей в Панагюрище, така и на всички музеи в България.

И когато се говори за историография, спасителната дейност на хората се вижда. И аз споделям не само на музеите, и на другите институции, които са свързани с музеите. В научната литература съществуват множество тези и теории по отношение на тракийските съкровища.

Но важното, че то е уникално само по себе си и има възможност да бъде представено пред широката публика.

Собственик на Панагюрското златно съкровище е Регионалният исторически музей в Пловдив, но това не пречи в България тези съкровища да бъдат показвани и на други места. В случая Историческият музей - Панагюрище съхранява и представя Панагюрското съкровище по един уникален, блестящ начин, какъвто няма на друго място в България.

Посетителят може да се наслади, разглеждайки всеки един съд в детайли. От 2012 г. се създаде възможност съкровището да се завръща в родния си дом.

Съдове:

Амфора-ритон Злато, вис. 39 см, диам. 14 см, тегло 1635 г, инв.№ 32 Бордюри по устието, фриз с преплетени палмети и лотосови цветове. Яйцевидно тяло, без поставка/крак. Широк фигурален фриз. В центъра – двукрила врата, фланкирана от йонийски колони с капители с лъвски глави и крилати сфинксове в основата им. Наоколо – 7 мъжки фигури. Вдясно е изобразена фигурата на брадат старец, загърнат в дълга дреха и опрян на тояга.



Останалите мъже са воини, голи под преметнатите си мантии и въоръжени с мечове. Един от тях е с малка брада, с тояга в ръка и високи обувки и наблюдава оракула. Друг с рог дава сигнал за атака на вратата. Между затварящите се крила се виждат глави и ръцете на криещ се старец. Фризът е отделен от яйцевидното дъно с палметна линия. Под дръжките са разположени две негроидни глави с отворени уста като чучури. На едната страна един стар силен носи кантарос. До него стои Херакъл с увита хидра. Центърът е запълнен от петлистна розета. Дръжките имат форма на изправени стрелящи кентаври. Задните им крака преминават в канелирани дръжки, предните са опрени на ръба на амфората. От вътрешната страна са гравирани две букви.



Фиала Злато, вис. 3 см, диам. 25 см; 845,5 г, инв.№ 3204 Около полусферичното умбо (издатината в центъра) е разположен бордюр от малки розети; венец от 24 жълъда; три фриза с уголемяващи се африкански глави – общо 72. На гърлото е гравирана стойността на фиалата – 200 статера ½ драхма и един обол по монетната система на град Лампсак (разположен на Малоазийския бряг на Дарданелите). Златото, от което е направена фиалата, се отличава по състав от това на ритоните.



Ритон с протоме на козел Злато, вис. 14 см, диам. 9 см. Разширяващото се устие с издаден навън профилиран ръб, украсен с жълъден фриз. По-надолу фигурален фриз: Хера седи на трон и държи в дясната си ръка фиала, а с лявата краищата на наметало, преметнато около главата. Вляво и вдясно – Артемида и Аполон с лък в ръка. Зад тях – Нике с разперени крила. Имената на боговете са гравирани до главите им. Долният край преминава в протоме на козел с извити рога. Очите се пластично моделирани. Отверстието е между изпънатите крака на животното.

Ритон с глава на елен Злато, вис. 13,5 см, диам. 8,8 см, 674,8 г. Дръжката – лъв с лапи върху устието; в основата ѝ – женска глава.

Рогът е скъсен и изцяло покрит с релефно фигурално изображение. Седящият Парис във фригийска носия държи овчарска гега в лявата ръка. Издигнал е дясната, за да покаже, че е направил избора си коя е най-хубавата от трите богини. Те са наредени около него: до него на трон седи Хера, вляво седи Атина с меч и шлем. На другата страна – Афродита със сияещо лъчезарно лице, защото е спечелила състезанието, загръща с ръка мантията си. Парис е означен с първоначалното си име ,,Александър". Имената на богините също са гравирани.

Ритон с глава на елен Злато, вис. 12,5 см, диам. 8 см, 689 грама, подобен на предходния (г). Фриз – две симетрично разположени митологични сцени: Тезей в борба с Критския бик в Маратонската равнина и Херакъл с кравата от Киренея.

Ритон с глава на коза Злато, вис. 12,5 см, диам. 8,5 см, 505,05 грама. Същата форма като (д). Свършва в полуфигура на коза. Козината се състои от гъст ред гравирани, концентрични кръгове. Върху фриза на рога се разпознава седящият Дионис, който държи скиптър в ръка. До него седи нимфата Ериопа. Двете имена са гравирани. От двете страни – танцуващи менади с тромпети и тирсове.

Антропоморфна каничка Злато, вис. 20,5 см, шир. 12,1 см, макс. диам. 8,36 см, 387,5 грама. Тясно устие, извито навън. Късо гърло, преминаващо в горния край на шлема. Женска глава с шлем образува съда. Шлемът е украсен от двете страни с два клекнали релефни грифона. Между тях – гравирана палмета. Удълженото лице има правилни черти. Къдравата коса излиза изпод шлема и пада върху врата, увреден при изкопаването. В началото на врата – лъвска глава. Дръжката е с форма на канелирана колона, върху която седи сфинкс с разперени крила. Предните му лапи са върху ръба на устието. Тялото на сфинкса е украсено с палмета.

Антропоморфна кана-ритон Злато, вис. 21,5 см; макс. диам. 10,5 см; 460,75 грама. Разширяващо се устие, извито навън; около врата – релефен яйцевиден фриз. Тялото е с форма на женска глава. Косата е прибрана с воал, прикрепен на челото с шнола.

Антропомофна каничка-ритон Злато, вис. 22,5 см, шир. 13,5 см, макс. 10,3 см, 466,75 грама.

Както и при другите канички, инкрустацията на очите не е запазена. Счупени са крилата на сфинкса при изкопаването.

Малки разлики индивидуализират трите женски глави. Шлемът свързва женската глава с Атина, другите две могат да се сравнят с Хера и Афродита от ритона с отсъждането на Парис.

https://bnr.bg/hristobotev/post/101468702/panagurskoto-zlatno-sakrovishte-i-rolata-na-sluchainostta

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите статията на Митко Гърчев "Панагюрското съкровище и царските двери към безсмъртието":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=635

..както и книгата на Павел Цветанков "Панагюрско златно съкровище":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=4865

[Hatshepsut]

10 ИНТЕРЕСНИ ФАКТА ЗА ПАНАГЮРСКОТО ЗЛАТНО СЪКРОВИЩЕ

България е уникална страна. На територията ни има от всичко по-малко – планини, море, минерални извори, старинни крепости, огромно биоразнообразие и безценни съкровища.

През годините археолозите са открили множество артефакти, златни, сребърни и бронзови съкровища. Те ни показват начина на живот на нашите предци, техните обичаи, традиции и напредъка им в различните занаяти.

Едно от най-известните български съкровища е Панагюрското. Неговата изящност и уникалност впечатляват не само у нас, но и по целия свят. Смята се, че е принадлежало на владетел от племето одриси и се е използвало за религиозни церемонии.

Копиятана Панагюрското златно съкровище за две – едното е в музея в Панагюрище. Не е съвсем ясно къде се сърханява оригиналът, тъй като той често пътува по света за различни изложби и експозиции.

Има много митове и легенди около Панагюрското златно съкровище. Една от тях гласи, че през 1970 г., съкровището се е намирало на територията на САЩ и е било дадено на един от наследниците на Рокфелер срещу обещание за инвестиции. Има и множество спекулации, дали оригиналът не е в някоя частна колекция по света.

В тази статия са изложени 10 от най-интересните факти за едно от националните ни богатства.

1. Тримата братя и съкровището – Панагюрското златно съкровище е открито на 8 декември 1949 г. от братя Дейкови – Михаил, Петко и Павел, случайно при изкопаване на глина в близост до р. Мерул. Те предават ценните артефакти на държавата. Съкровището е датирано от края на 4 началото на 3 век пр. Хр. и се смята, че е свързано с ритуалите на древните траки.

2. Предметите са 9 на брой, златни, с общо тегло от 6.165 кг.

3. Фиалата от Панагюрското златно съкровище има изпъкнал център (омфалос), който е изработен отделно. Релефните изображения по цялата ѝ повърхност, представляват главите на етиопци, които се е смятало, че обитават южния край на Земята.

4. Амфората – това е най-забележителният предмет от съкровището и най-тежкият (1.7 кг). Изработката му е повече от изящна. Дръжките представляват кентаври готови за стрелба с лък. На изпъкналата част на амфората за изобразени 7 мъжки фигури. Има различни тълкувания какво точно означават сцените по предмета.

5. Ритон с глава на елен и сцени от подвизи на Херакъл и Тезей – долната част на този ритон изобразява елен лопатар. На предмета за изобразени сцени от подвизите на Херакъл и Тезей. Те са най-големите герои на Гърция и Атика. Смята се, че двамата са участвали заедно в похода на аргонавтите и в този срещу амазонките.

6. Ритон с глава на елен и сцени с Парис – на него е изобразена сцената ,,Съдът на Парис". Тази сцена е изключително важна в гръцката митология. На нея, Парис облечен в пастирски одежи трябва да реши коя богиня е по-красива измежду Хера, Атина и Афродита. Всяка от тях му предлага дар в замяна на това да избере нея. И както всички знаят, той избира Афродита, защото тя му предлага дара на любовта – красивата Елена.

7. Трите канички с глави на богини – тези три предмета също са много красиви и финно изработени. Трите богини, които изобразяват са именно Хера, Атина и Афродита. Те са представени с всички характерни особености за всяка една от тях. Каничките са допълнително украсени с грифони и сфинкс.

8. Ритон с козел – на него е изобразена сцена, която включва Хера, Аполон, Артемида и Нике. Този ритон е под формата на рог, който в основата си завършва с глава и тяло на козел.

9. Ритон с глава на млад овен – на него е представена сцена с богът на виното – Дионис. Легендата за него разказва, че той първи слиза в царството на мъртвите, за да спаси майка си Семела, като я дарява с безсмъртие.

10. Световна слава – през 2015 г., Панагюрското златно съкровище е било изложено в Париж, във величествения Лувър, като част от изложбата ,,Епопея на тракийските царе – Археологически открития в България".

https://svetovnizagadki.com/

[Hatshepsut]

73 години от откриването на Панагюрското златно съкровище


Деветте предмета на Панагюрското съкровище

На 8 декември 1949 г. е открито Панагюрското златно съкровище от братята Павел, Петко и Михаил Дейкови, близо до Тухларската фабрика, намираща се в околностите на град Панагюрище.

В този ден, работещите по кариерите братя трябвало да изкопаят пръст, която да обърнат да отлежава за следващата година за производствените нужди на фабриката. При един от изкопите на дълбочина 2 м, Петко попада с лопатата си на някакъв предмет от жълт метал...

След като изваждат всички девет предмета, братя Дейкови ги отнасят в Градския музей в Панагюрище, където по това време уредник е археологът Петър Горбанов, специализирал във Виенския университет. Той веднага успява да установи, че предметите представляват уникално тракийско съкровище, което отнася към IV век пр.н.е. на базата на стиловите и технологични характеристики, използвани при изработката на съдовете, както и на особеностите на тяхната украса.

Общото тегло на деветте предмета, една фиала (блюдо) и осем ритона, на Панагюрското съкровище е 6,163 кг. Те са изработени от чисто масивно злато с чистота 23 карата.

Смята се, че комплектът е принадлежал на владетел на одрисите и е използван при извършването на ритуални действия и религиозни тайнства.

Панагюрското златно съкровище представлява изключително красив златен сервиз с много богата украса и орнаментика - безценен, високохудожествен и уникален свидетел на древността, с изключително значение за изучаването на траките и техния начин на живот.



Панагюрско златно съкровище-откривателите братя Павел, Петко и Михо Дейкови разказват

https://www.nationalgeographic.bg/a/73-godini-ot-otkrivaneto-na-panagyurskoto-zlatno-skrovishhe