Езически храмове и светилища по Българскитѣ земи

[Hatshepsut]

Нека в тази тема да публикуваме информация и коментари за езически храмове и светилища, открити от археолозите в българските земи.

Уникално тракийско светилище е открито до с. Крън

https://www.actualno.com/

"Светилище на древните траки от 2200 г. - 1900 г. преди Христа е открито близо до казанлъшкото село Крън. Светилището се намира в близост до селищна могила и в него са извършвани само обреди", каза пред журналисти проф. Васил Николов, който ръководи археологическа експедиция.

По думите му за пръв път в Европа се появява такъв тип обредно място като това край Крън. Той информира още, че това е нов вид археологически паметник, предвид това, че древните хора са извършвали на това място само обреди.

Според проф. Васил Николов, откритите начини на обредни погребения са два. Изкопавани са ями, в които са поставяни парчета или цели хромилни камъни от каменни мелници. Тези каменни мелници  присъстват винаги в обредните ями в цяла Европа и в Анатолия в Близкия Изток. Комплекс от такива ями с такава обредност като при селищната могила има само в Европа.

"Те въплъщават в себе си комплекса на продукцията на храна на ранните земеделци. В ямите в могилата край Крън има до три хромилни камъка. Ямите са много, в тях са извършвани обреди с храна - най-често зърно, и след това останките от обреда са поставяни на дъното на ямите или са извършвани в самите ями", посочи професор Васил Николов. Той подчерта, че това все още не може да бъде установено.

Ямите в Селищната могила при Крън се намират много на гъсто. Другите обреди са извършвани с каменни топки. Те покриват цялата площ на светилището.

"В центъра е направена една огромна постройка, чиято северна стена е била извита точно към север с дължина 18 метра и широчина 10 метра, като тази постройка в средата има едно обредно огнище, а пред постройката открихме бебешки гробове с бебешки скелети. Това е един обичай с погребване на бебета до едногодишна възраст, характерен само за този период и само за този край на Тракия. Той показва и връзката с тези две култури. Намерихме общо девет гроба на бебета. Сред тях има много добре запазени урни – два керамични съда с по една дръжка със скелетни останки на бебета", каза още Николов.

Професорът очаква пристигането на английска специалистка, която работи за втора поред година с екипа му и ще ги изследва в лабораторни условия бебешките трупове.

Професор Васил Николов подчерта, че не става дума за жертвоприношения, а за погребения на деца. По думите му, в Тракия са намерени много малко такива гробове - около 50. Разкопките на Селищната могила в района на казанлъшкото село Крън се финансират изцяло от Исторически музей "Искра" в Казанлък.

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2007 г.

Откриха предхристиянско светилище при разкопки край село Преселенци

https://www.actualno.com/

Езическо предхристиянско светилище е открито при археологически разкопки край добруджанското село Преселенци, съобщи днес Георги Георгиев - зам.-кмет на община Генерал Тошево, която финансира проучванията.

На археологическия екип с научен ръководител ст.н.с. д-р Валери Йотов помагат 12 ученици от средните училища в общината. Ритуалната площадка е открита при сондажи под нивото на средновековна църква.

Площадката е покрита с плътно набити камъни, сред които археолозите са открили животински кости, керамични фрагменти, шлака и въглени.

Светилището вероятно умишлено е разрушено, когато населението приема християнската вяра, и на мястото по-късно е изградена църква, предполагат проучвателите.

Археологическият екип прави паралел с подобни култови паметници в старите български столици Плиска и Велики Преслав, където обаче са открити светилища-капища с правоъгълна форма и каменни стени.

В този смисъл ритуалната площадка-светилище в Преселенци може да се окаже прецедент за средновековната археология.

Проучванията на археолози от Варна, Добрич и Силистра край Преселенци продължават втори сезон. През миналото лято бе разкрита крепостна стена и църква от края на IХ- началото на Х век.

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2009 г.

Откриха култова стая на богинята Кибела край Велико Търново

https://www.actualno.com/

Според писмените извори през втори век преселници от Мала Азия са пренесли в Никополис ад Иструм култа към Кибела

Археолози, проучващи римския град Никополис ад Иструм край Велико Търново, са се натъкнали на мраморна стая, посветена на култа към финикийската [?? фригийската] богиня Кибела, предаде БТА.

Според ръководителя на разкопките доктор Павлина Владкова помещението, което се намира в обществена сграда на централния градски площад, е изградено в края на втори-средата на трети век. Стените и подът на култовата стая са облицовани с разноцветни мраморни плочи, които вероятно са били доставени от гръцките острови.

Според писмените извори през втори век преселници от Мала Азия са пренесли в Никополис ад Иструм култа към Кибела, наричана още "Великата майка на боговете" покровителка на земята, възраждащата се природа и плодородието.

"Жреците са правели празници и ритуали, посветени на Кибела, именно в такива богато и скъпо украсени помещения като намерената мраморна стая в Никополис ад Иструм" - каза доктор Владкова, археолог от Великотърновския исторически музей.

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2009 г.

Тракийско светилище на бог Дионис на връх Острец край Велинград

Диана Гергова: Тракийското светилище на връх Острец е едно от най-големите в Западните Родопи

Ст.н.с. Диана Гергова от Националния археологически институт в София-ръководител на археологическите разкопки на връх Острец край Велинград пред радио ,,Фокус"-Пазарджик

Фокус: Разкажете за откритото тракийско светилище на бог Дионис на връх Острец край Велинград?
Диана Гергова: Като се има предвид състоянието, в което намерихме този обект, отдавна се предполага, че става дума за светилище, знаете, че Северозападните Родопи са сърцето и територията на бесите, които винаги са ни привличали с информацията, която има за тях, като пазители на светилището на Дионис, но ние знаем, че в Северозападните Родопи всички върхове да осеяни със светилища и въпросът е всъщност да се проучи цялостната култура на бесите и да съберем колкото се може повече данни за организацията на техните светилища, а светилището на връх Острец безспорно е едно от най-големите светилища, които има в Западните Родопи, така, че започвайки нашето проучване, ние имахме желанието да научим нещо повече за организацията на това светилище и за моя голяма изненада, въпреки голямата разруха и преобърнатите разрушени стени от иманярите, ние успяхме да отрием една голяма култова каменна постройка с размери 6 на 9 метра с вход от североизток. Нашите изследвания в тази насока са много успешни, защото разкрихме централната сграда в светилището. Голям наш успех беше и разкриването и проучването на два участъка за депониране на дарове, в които успяхме да намерим огромно количество натрошени и цели съдове от така наречената култова керамика с много прекрасни орнаменти с геометрични мотиви, соларна символика и с характерната пластична украса за тракийска керамика, украса с графит и доста накити, бронзови символи, много култови предмети и разбира се най-прекрасната находка, на която не можем да се нарадваме - това е един железен жезъл, завършващ с три змийски глави, който беше ритуално заровен в една жертвена яма. Сред нашите много интересни находки е запазен фрагмент от една мраморна оброчна плоча от римската епоха, но знаете, че бесите са продължили своята жреческа дейност до приемането на християнството, на което те стават едни от най-ревностните проповедници, така, че имаме и сигурни данни за активна дейност на светилищата през римската епоха.
Фокус: От кога датирате апогея в живота на това светилище?
Диана Гергова: В участъците, в които ние работим, има материали и от предримската и от римската епоха. Най-ранните фигури са VIII-VII век преди Христа, това са две бронзови фибули полифабрикат, което е много важно за нас, защото показва, че в района е имало активно производство на метални накити, тоест районът е свързан и с металообработка. Ние сме в началото на проучванията, така, че се надяваме при повече средства да имаме повече информация за всички етапи на функциониране на светилището.
Фокус: В такива светилища, освен ритуалните предмети, които откривате, възможно ли е да намерите и жертвени или сакрални погребения?
Диана Гергова: Не е невъзможно да открием нещо, но всичко е въпрос на бъдещи проучвания.
Фокус: Вашите изследвания върху живота на бесите към къде Ви насочват, къде е бил центърът на тяхната формация?
Диана Гергова: За мен са много важни тракийските светилища в Западните Родопи. Аз преди две години работих в Доспат. Там бяхме локализирали също няколко интересни и много впечатляващи тракийски светилища и смятам, че проучванията ни трябва да бъдат концентрирани в тази част на Родопите, защото ние все още много малко знаем изобщо и за селищната система, и за системата от светилища на бесите и за това аз смятам, че за сега Острец е едно много перспективно място, което в бъдеще може да ни даде още много интересни резултати за организацията на беските светилища.
Фокус: Ракитовското сдружение ,,Суткя" прави свои изследвания върху този край и твърди, че в Чепинския край е родното място на Орфей?
Диана Гергова: Нека да не влизаме в такива спекулации, защото това няма толкова голямо значение, но според мен е трудно да се съберат доказателства в тази насока. Разбира се нищо не пречи да се търсят данни, но мисля, че много трудно биха могли да се докажат конкретни данни, особено когато става дума за полумитични фигури. Според мен по-важното е, че действително Орфей с реформата, за която знаем, че е направил, се материализира, чрез многобройните светилища, които основават траките именно в края на второто хилядолетие преди Христа, в което време се датира и неговата религиозна реформа, така, че аз смятам, че това е един много по-голям паметник на тази орфическа идея на духовната сила на Орфеевото учение, отколкото да се опитваме да се опитваме да кажем точно къде е роден.
Фокус: Ако трябва да дадете едно определение за бесите с какво те са уникални да речем в сравнение с одрисите или друго тракийско племе?
Диана Гергова: Бесите са едно от многото тракийски племена, защото за тях безспорно знаем, че те са всъщност жреческият клон на тракийското племе сатри. Трябва да ви кажа, че в Тракия може да се говори за две такива големи и интересни племена. Едните са гетите в Североизточна България, които също за подчертано свързани с обслужването на култа и другите са бесите. Ние имаме доста сведения за тях и за тяхното дори по-късно участие вече в ранното християнство, като едни много активни племена, свързани с разпространението на християнството вече, така че очевидно става дума за племе или за жречески клон, който винаги с присъствието си и с това, което знаем за тях и за тяхната култура и с прекрасната култова керамика, която са оставили, ни подсказва, че имаме племе със силно подчертани сакрални функции и роля изобщо в развитието на религиите и духовността не само на Балканите.
Фокус: Какво си пожелавате в края на това археологически лято?
Диана Гергова: Да мога за завърша нещата, които съм започнала, да имам малко повече средства, за да не се чувствам притисната от ограниченията, защото винаги в археологията най-интересните неща излизат най-накрая и точно тогава, когато трябва да имаме повече средства, няма от къде да ги вземем, така че да си пожелаем да сме живи и здрави и да се промени българската национална политика по отношение на археологическите проучвания, да има повече финансиране, повече грижи за това, което откриваме и повече охрана, за да могат да бъдат запазени и социализирани нашите паметници. Да не са само, бих казала, предмет на научно изследване, а както е очевидно, че могат да бъдат да са извор на благоденствие за България.

Ваня НИКОЛОВА

[Hatshepsut]

Александър Македонски и бащата на Август посещавали храм в Родопите

Тракийският бог Дионис даде знак на българските археолози за това къде е разположено едно от неговите древни светилища. През 2009 учените откриха на връх Острец до Велинград железен жезъл с дръжка, която завършва със стилизирани змийски глави. Подобен предмет за първи път се открива по нашите земи. Това е сигурен белег, че светилището на върха е било посветено на Дионис, смята археологът от Националния археологически институт Диана Гергова. Тя ръководи разкопките на обекта, които тази година ще започнат през юли.

Легендарният храм на Дионис е една от най-интригуващите теми в съвременната археология. Херодот сравнява прорицалището на Дионис с прочутото светилище на Аполон в Делфи. На мястото жрица е давала предсказания точно както в Делфи. За да чуят думите на пророчицата Свещената гора на Дионис Александър Велики и бащата на Август - Октавиан. И двамата получили знамение за победа. Когато виното се разляло върху олтара на светилището и димът се издигнал високо чак до небето, Октавиан разбрал, че синът му ще бъде господар на целия свят.

Диана Гергова уточнява, че не може да се каже дали храмът на връх Острец е точно това легендарно място. Защото земята на бесите е осеяна от светилища. Но че там е бил почитан култът към Дионис, според нея няма съмнение. Показва го жезълът със змийски глави, който съвпада с описанията на един от ритуалите, свързан с празника на Дионис. Змията се приема за безспорен символ на родения от Зевс и Персефона Дионис, наричан още Сабазий. Той бил почитан както с тайни нощни, така и с дневни церемонии, когато увенчаните с копър и тополови клонки негови поклонници размахвали във въздуха огромни "червени" змии.
Бесите, които са поддържали светилището, всъщност са жреческият клон на тракийското племе сатри. Тяхната територия е в Западните Родопи и по долината на река Места. Сатрите, или бесите запазили най-дълго сред траките своята свобода. Езиковедите не случайно правят паралели между тях и индийската секта кшатри. Западните Родопи подсказват далечни духовни връзки с далечна Индия, до която според легендата пътешествал и самият Дионис. По земите на бесите специалистите откриват големи концентрации на богато украсената тракийска култова керамика. Подобна керамика има в Тракия още от бронзовата епоха, но бесите продължават традицията и най-дълго – дори в годините на Римската империя. В земите на бесите и на Дионис тракийските светилища са съществували повече от 1500 години.

Дори след падането под римска власт бесите запазили своята религия и начин на живот. Най-късните находки от светилището са чак от началото на V век от новата ера. Точно по това време на съседното възвишение се появяват и първите християнски храмове, което говори за приемственост между религиите.

Засега на Острец археолозите са разкрили правоъгълна каменна сграда с вход от североизток. Намерен е дори и ключът от вратата. Вероятно това е била сградата на самия храм в последния етап от съществуването на светилището. Извън сградата са намерени два ритуални участъка, като в единия от тях, ограден с каменен кръг, е бил положен и жезълът със змийски глави. По бронзовите накити и керамиката може да се съди, че ритуалният предмет е от II век от новата ера – от времето на Римската империя.
Целият район на Велинград е осеян със светилища, обяснява Диана Гергова. Сред тях се откриват и множество могили, превърнали се в хероони (светилища на обожествен след смъртта си тракийски владетел). Наскоро при обхождането на терена археолозите попаднали на могила, свързана с правоъгълен двор, която точно повтаряла мита за смъртта на Орфей. Според легендата неговата глава е била погребана в могила, която по-късно се е превърнала в хероон.

Археолозите продължават своята работа във Велинград и около града, като в разкопките миналата година се включили и доброволци от други страни. Интерес проявили доброволци от САЩ, Полша и Норвегия, а тази година на обекта ще работят студенти от Пловдивския университет.

Археолозите от историческия музей във Велинград се надяват да получат подкрепата на общината не само за самите разкопки, но и за довършването на проект, който цели да превърне Острец и местата по пътя към него в популярно свещено място и притегателен център с добра инфраструктура.

Траки държали светилището в Делфи

Според изследователи на религията идеята за безсмъртната душа навлиза в ранното християнство под влиянието на ученията на Балканите. Тя съществува в орфизма и вероятно е позволила на бесите много лесно да преминат от старата си религия към християнството. С мисията на Никита Ремесиански и масовото кръщение на планинците през V век бесите – жреци и воини, се превърнали се в едни от най-ревностните привърженици на учението на Христа. Твърди се, че бесите са следвали една от най-чистите форми на ранното християнство. Писмени извори сочат, че самата Библия е била преведена на езика на тракийското племе. Има данни и за няколко манастира на бесите на полуостров Синай, за ръкописи, писани на езика на бесите. Всичко това сочи, че духовността и специфичното мислене на това жреческо племе са оцелели и след покръстването.
Бесите са едно от племената в древна Тракия, които са били най-силно свързани с поддържането на култовете. Те са били жречески родове и обслужвали светилището на Дионис. Има данни, че в техните свещени места е имало дори и плочки с надписи, което говори за тясната им връзка не само с религията, но и с развитието на писмеността и културата.
Други подобни групи на различни места в Тракия специално са се посвещавали на поддържането на култа. Знае се, че дори в прочутото светилище в Делфи дълго време жреческият род е бил на ,,тракидите", тоест на траките.

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2009 г.

Откриха светилище от VIII век край нос Калиакра

https://www.monitor.bg/

Култов комплекс от VIII-IХ век откриха археолози при разкопки на нос Калиакра. Това съобщи ръководителят на екипа ст.н.с. д-р Бони Петрунова от Националния археологически институт с музей при БАН.

Специалистите са се натъкнали на култова яма, която вероятно е използвана за светилище. В нея са се извършвали поменални обреди преди въвеждането на християнството като официална религия у нас. В комплекса е открит и детски гроб, в който е извършен магически ритуал. В гроба археолозите са се натъкнали и на два железни остри предмета, които са се сраснали със скалите. Специалистите свързват тези находки с обредната практика на мястото на смъртта да се побиват островърхи  железа, за да се изгонят злите сили. Най-вероятно по този начин местното население се е противопоставяло на високата детска смъртност, за която свидетелстват множество открити детски гробове.

Сред ценните находки са и няколко сребърни монети от ХIV век с печати на Добротица. Той е бил принуден да сложи своя печат и върху други монети. Това не само е знак за голям номинал, но и символ, че деспотството е било цветущо място, привличало аристократи.

Според Петрунова ако използваме съвременни препратки, можем да оприличим Добруджанското деспотство на Швейцария на Балканите през ХIV век.

При разкопките е открита и монета на сина на Добротица - Иванко, на която е изобразен двуглав орел.

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2008 г.

Археолози откриха храм на Изида и Озирис край Поморие

Останки от храмов комплекс, посветен на култа към Изида и Озирис, откриха археолози в местността "Палеокастро" в Поморие.

Храмът е датиран от средата на втори век след Христа, съобщи Burgasinfo.

Сградата, върху която е изграден, е била светилище на езическите богове още от тракийско време, твърдят археолозите.

"Има много паметници по българските земи, свързани с Изида и Озирис, но това е първият храмов комплекс, установен по археологически начин, каза ръководителят на разкопките Сергей Торбанов.

През този археологически сезон беше открита и основната улица на древния Анхиало. Мястото на разкопките е оградено, обозначено и ще бъде поставено под охрана.

Намерените при разкопките керамични съдове, лампи, монети и други находки ще бъдат постоянно изложени в градския музей в Поморие.

http://news.ibox.bg/news/id_2045567207



Този изключително интересен египетски култ широко се разпространява през късната елинистическа епоха и особено през римския императорски период. Проникването му в балканските предели се отнася към времето на наследниците на Александър Македонски по западното крайбрежие на Черно море. От този период са известни и паметниците от Томис - днешната Констанца и от Месамбрия - Несебър.
Сарапис [Серапис] е считан за победоносец, разказа Сергей Торбатов и описа как още миналата година са открили ранна сграда, чието възникване датира около средата на втори век след Христа. Археолозите твърдят, че това е югоизточният ъгъл на храмов комплекс, посветен на Изида и Сарапис.

"Освен култовите практики, характерни въобще за езическата религия по земите на Балканския полуостров, тук намерихме и една ара (посветителен олтар) с изображението на вселенската майка Богинята Изида и Сарапис, което със сигурност произхожда от този храм. Намерихме също и плоча с частично запазен надпис, която свидетелства за дарение на две хиляди денара (значителна сума за онова време), което е направено от жрец на храм. Датировката също е от онова време - средата на втори век след Христа.
По открития в хода на разкопките материал можем да твърдим, че този храм е изграден по време на управлението на император Антонин Пий [138-161 г.], т.е. малко след основаването на Анхиало" - каза Торбатов и заключи, че има много паметници по българските земи, свързани с Изида и Сарапис, но това е първият храмов комплекс, установен по археологически начин. Източник: Археология БГ

[Hatshepsut]

Проф. Николай Овчаров вади от забвение култа на бог Митра

https://www.smolyandnes.com/bog-mitra-i-trakite-vadyat-kult-ot-zabvenie-i-tarsyat-vrazkata

Култът на бог Митра ще вади от забвение професор Николай Овчаров. Археологът обяви, че ще търси и връзката на светилищата на персийския бог с тракийските светилища в Родопите. Професорът представи потъналото в забрава светилище на бог Митра, което се намира на 7 км. от българската граница в Гръцко, по пътя от Златоград към Ксанти. На мястото има скална икона. "То е открито преди 85 години големия ни археолог Богдан Филов, заедно с американеца Уйет Емор. Тогава в рамките на големите експедиции по време на Първата световна война, т.нар.- разузнавателни, когато обикалят новите територии, присъединени към България, те попадат на този релеф, който тогава е бил в прекрасен вид. За съжаление преди 7-8 години, при вандалско действие, горната част на релефа е унищожена", разказа проф. Овчаров. Според някои сведения може би става въпрос даже не за вандализъм, а за опит да бъде отделен релефа и да бъде продаден в чужбина, коментира археологът. "Важното е, че е запазен достатъчно, за да мога да кажа със сигурност, че става дума за храм на бог Митра, или митраон, както е на латински. Това е единствения известен митрайон (както се изговаря на гръцки) храм на Митра в Родопите въобще, заяви Овчаров. По думите му в България има около 5-6 такива митрайони.
Бог Митра е ирански, персийски бог, който има много стар произход. В иранската реалигия, в зороастризма, той е един от персонажите. В първия етап от своето развитие преди новата ера Митра е бил второстепен персонаж. Основният бог е Ахурамазда. След I век Митра става основен бог в тази религия. Това се случва след римското завоевание. Култът към Митра навлиза в Рим даже с по-голям устрeм, отколкото християнството, разказа Овчаров. През I-IV век от новата ера битката за основна религия в Римската империя е именно между християнството и митраизма, като до III век тя е изцяло в полза на митраизма. В III век почти всички римски легиони са почитатели на бог Митра. Това е била много демократична религия, отворена към хората, митраисти ставали войниците, робите, била отворена към жените, което не е било така в другите религии, които са се разпространявали по това време. Така, че Митра е бил действително много разпространен култ, в III век например той е бил позволен в римската империя, за разлика от християнството, към което е имало гонения, каза Овчаров.

Понеже легендата е, че е роден в пещера, храмовете му се правели в такива скални комплекси, какъвто виждаме сега, посочи археологът. Според него, това е много важно от гледна точка на тракийската религия, защото, особено в Родопите, тя се изповядва в такива скални комплекси. А Митра също е наричан бог на камъка, скалата, с което много си подхожда с тракийските божества - с бог Дионис, който също е бил бог на скалата. "Тъй, че много е вероятно по-късните митрайони да са правени на местата на стари тракийски светилища. Такова едно светилище, когато е в естествена среда, включва едно голямо помещение, в началото има вход, отстрани пейки, а в средата на скалата основна икона - олтар и задължително аязмо - свещен извор. Тук имаме извор на минерална вода с определени лечебни свойства, които са доказани. Това е митрайона, когато е в природата", разказа Овчаров, сочейки извиращата до скалната икона вода от ниша, почти затулена от разстения. Историкът отбеляза, че светилища на бог Митра са правени не само сред природата, че има много митрайони и в градска среда. Като ходил в Рим преди 2 месеца той лично видял такъв градски митрайон в подземие.
Митризмът в българските земи е бил разпространен, тъй като легионите са били навсякъде. Смята се, че разпространението на култа има три основни центъра - светилища у нас. Първото е около Сердика, там е намерен един от най - големите митрайони, другото е около Пауталия (Кюстендил) и третото е при Филипопол (Пловдив). "Ние сме доста далече от Филипопол и аз предполагам, че тук става въпрос за четвърти център, който ще включва Родопите. Този център реално сега го намираме", заяви Овчаров.

Освен основните светилища у нас има и други - като особено голямо е в Монтана, има в Плевен, в Стара Загора, някои от тях са скални, а други са в градска среда. "Особено интересно е едно при плевенското село Крета. В скален масив, в който е изсечена ниша с височина от около 2 метра, в крайната част има подобен релеф на Митра. Всички тези светилища са от III и началото на IV век", каза Овчаров.
Легендата за Митра разказва, че бил роден в пещера на 25 декември. "Кой е роден тогава се досещате, нищо чудно, защото вече чисто етнографски е доказано, че християнството има изключително много следи от митраизма, буквално преплитане на култа към Митра с Христос има след IV век", посочи Овчаров. Едно от преданията за персийския бог е връзката му с аязмото. Основният му подвиг, отразен и на тази икона край границата при Златоград, е убийството, заколването на бика. На иконата Овчаров показа бика, който е свален на задните си крака, на него е стъпил с коляно бог Митра и го заколва през шията. Отстрани са изсечени в скалата двама факлоносци, които са задължителен елемент за култовата сцена. В най-горната част, където сега всичко е отчупено, има изображение символизиращо кръга на Слънцето, тъй като според легендата, Митра е и слънчев бог.

Първият му подвиг е победата над слънчевия бог, който после става негов партньор и започва да се изобразява в сцената, посочи Овчаров. Отдолу на скалната икона край границата с Гърция са изобразени основните подвизи на Митра след раждането му. След като бил роден в пещерата, той излязъл от нея и намерил бик, който му пратил върховния бог. Първоначално Митра обуздава бика, мята го на рамо, закарва го в пещерата и му прави кошара. Бикът олицетворява земата и така Митра един вид обуздава земните сили. В един момент бика избягал и започнал да пасе в съседно пасище и тогава, подбуден от върховния бог, Митра отива, сваля бика на земята и го заколва. От кръвта, която изтича от жертвеното животно произтича, според легендата за Митра, всичко живо - разстенията, човешкия живот. Две от сцените тук, както още Филов ги описва, са нечетивни. Другите сцени, които могат да се различат, са свързани с култа. Едната е легендата за Митра, който стреля в скалата и от нея извира водата. Друга сцена е на посвещаване, в която жрецът е с маска на Митра. Тази сцена е свързана с тези хора, които тук са били посвещавани в митраизма, посочи Овчаров. Има още две сцени - Митра върху бика и Митра, който носи бика.
Овчаров посочи, че на около 4 км. от мястото на светилището на Митра, има скален комплекс, който е наричан тракийския Метеор. Там имало скали с изсичания по тях. "Като знаем и ситуацията на север, тракийските светилища по Средна Арда - от Златоград до Маджарово, няма никакви основания да смятаме, че и тук тракийските култове не са били застъпени. Каква е обаче връзката между тях и почитането на Митра, тепърва ще проучваме", каза Овчаров. Археологът заяви, че за светилището на Митра ще се подеме инициатива за съвместен българо - гръцки проект,  с идеята по него да се направят съвместни археологически разкопки от двете страни на границата. "Според д-р Здравко Димитров, римски археолог, моя заместник на Перперикон, разкопки биха дали тук изключително богат материал, понеже на митрайоните се намират страшно много материали, те са много богати", каза Овчаров. В проекта, според него, може да се включи реципрочен български обект, като се е спрял на византийския и старобългарски манастир на 8 -10 км. от светилището на Митра, вече в Българско, в землището на село Добромирци. Овчаров добави, че очаква среща с гръцките си колеги на мястото на светилището на бог Митра в близките дни. А желанието е, след като това светилище е на 7 км. от Златоградско, и на 40 км. от Ксанти, да бъде свързана в обща дестинация линията на туризма в този пълен с история Родопски край.

[Hatshepsut]

Тракийското светилище на хълма Асара в Родопите

Култовият комплекс бил използван чак до късната античност

На 2 км. северозападно от с. Ангел войвода Хасковско, на височината "Асара" (с надморска височина 609 м) се намира един от най-големите тракийски култово-погребални комплекси в Източните Родопи. Запазени са и следи от крепост.

Kато споменем Източните Родопи, веднага се сещаме за Перперикон и Татул. Но има още толкова много древни светилища и крепости в тази част на планината, не по-малко красиви и предизвикателни, но поради ред причини са пренебрегвани от учените.
Ако сте решили да посетите прословутия Перперикон, но преди това искате да разгледате и други исторически забележителности и пътувате по пътя от село Горски извор през Хасковските минерални бани към разклона за Кърджали, ще преминете през село Караманци. От това село има отбивка към село Ангел войвода, където се намира древно светилище.
Височината, наричана от местните Асара, известна още като Кумбурларското кале или Кумбурларкалеси, се счита за един от най-големите култово-погребални комплекси в Източните Родопи, а след като я разгледахме отблизо, можехме вече да твърдим, че е и

два пъти по-красива
и привличаща от култовия Татул

Непредубеденият пътешественик може да се наслади на природните красоти и да почувства силата и енергията на древното, докосвайки се до тези места, по които са стъпвали и живели нашите прадеди.
Както често се случва при такива пътешествия, пътеката скоро беше изгубена и ние избрахме най-стръмния, но и най-прекия път към върха. След поредица от почивки, между които се провирахме през храсти и млади борчета, се добрахме до масивна скала, в подножието на самото било. Гледката от тази скала беше невероятна. Никоя камера, никой фотоапарат не могат да отразят това величие на природата, тази необхватна шир. Сякаш си птица, която се рее над зеления хоризонт и гледа как есента тъче своя приказен килим. Отърсваш се от всякакви въпроси и страхове и някак си съвсем спонтанно в главата ти се ражда стих.
Омагьосани, продължихме още малко нагоре и стигнахме до основите на крепостта - масивни ломени камъни с дебелина над 2 метра. Техниката на строеж за голям брой източнородопски крепости от късната античност е била такава -

камъните се свързват без хоросан

Сега в западния и северния сектор на крепостта са останали само основите, а около тях и надолу са се образували насипи от срутената стена. В южната и източната част големият наклон на терена, както и скалните масиви са служили за естествена защита. Най-вероятно входът на крепостта е бил от юг между две скали, на мястото на унищоженото преди това тракийско светилище. На самите скали има два реда срещуположни трапецовидни ниши.
Билото на върха е обрасло с габър и е широко около 5 декара. Уханието на гъби и на шума беше опияняващо. Чувствахме се като в някоя приказка, с тази разлика, че в нашата ни се искаше да се изгубим, колкото е възможно по-дълго. Вътре в крепостта Асара или Хисаря има сравнително добре запазен култово-погребален комплекс. В самата скала от вулканична туфа е изсечена гробница, която се намира на най-високата точка на платото. До нея има две култови площадки, които вероятно са били предназначени за извършването на ритуали. В скалите има изсечени стъпала, по които се изкачваш към култовите места. В камъка личат плитки успоредни канали, които се спускат към основите на скалата. Гробницата е достатъчна на дължина, за да мога да легна в нея, без да се свивам, а именно 1.83 м. Явно нашите прадеди не са били дребни хора.
Светилището и крепостта не са проучвани чрез археологически разкопки. Има сведения, че обектът е бил посещаван между 1987 - 1989 г. от специалисти на Хасковския исторически музей, както и от института по Тракология при БАН, но до по-сериозни проучвания не се е стигнало. Затова пък

иманярите са
оставили из целия връх своя отпечатък

с вандалските си действия.
По сведения на нумизмати от Хасково тук са открити сребърни тетрадрахми на о-в Тасос, ауреус на император Август и сестерция на император Траян. Има открита римска керамика, което говори, че светилището се е използвало и в началото на н.е. В началото на миналия век пастири открили в подножието на западната скална стена скален къс с изображение на "крака на кон и глава на вълк". Това дало повод на иманярите да започнат дирения както на самото място, така и по цялата височина. В последните години във фонда на Хасковския исторически музей са постъпили две бронзови фибули, които датират от IV-III век пр. Хр. Смята се, че светилището е функционирало до късната античност, след което е било разрушено във връзка с разпространението на християнството.
Към IV век от н.е е издигната крепостта. Открити са пещи, както и строителна керамика, които говорят за наличието на солидни постройки от този период. Нашата група се натъкна на множество от тази керамика - парченца, които запазихме като сувенири от това древно приказно място.
Вероятно крепостта е била разрушена към VI век, но християнския некропол в подножието на височината е доказателство, че животът тук е продължил до падането на района под османско владичество.

Древен слънчев часовник

Елемент от комплекса, е разположен в южното подножие на върха, представлява масивен скален блок. Горната му повърхност е грубо заравнена, като й е придаден наклон на изток. Върху нея е изсечена окръжност с диаметър 1,62 м., разделена от три успоредни жлеба, ориентирани в посока север - юг. Средният преминава през центъра на окръжността, където е пробит отвор с диаметър 2 см. Устройството на съоръжението подсказва, че то е служело вероятно като примитивен слънчев часовник. Подобни съоръжения през античността са се използвали също така за регистриране на лятното и зимното слънцестоене, както и на пролетното и есенното равноденствие.

[Hatshepsut]

Откриха най-стария храм на Слънцето в България!

С ново сензационно откритие приключи археологическият сезон във Врачанско. Край село Оходен беше намерен най-старият храм на Слънцето на възраст 8 хилядолетия. Чрез наблюдения на небесното светило тук праисторическите хора се ориентирали кога е най-подходящото време за засяване и прибиране на реколтата, а също така принасяли и дарове за плодородие. Селото стана известно и с намирането на най-старите човешки скелети по нашите земи.

За разлика от английския, според археолозите,  българският Стоунхендж е с 3 хиляди години по-стар и е бил погребан под тонове пръст.
Подът на праисторическата постройка бил застлан с паваж, а П-образната форма на камъните от облицовката сочела на изток.

Георги Ганецовски, археолог:
- При моя проверка по време на есенното равноденствие и направените измервания се оказа, че формата е ориентирана към слънчевия изгрев и то при положение, че отчитаме изместването на магнитните полюси, което за тези 8 хиляди години се е получило.

И още един интересен факт - десетки глинени и каменни дискове са намерени на едно място.

Георги Ганецовски, археолог:
- В семантиката на ранноземеделската изобразителна символика дискът с точка красноречиво символизира слънчевия диск и оттук можем за говорим за най-ранния храм, посветен на култа към бога Слънце, откриван по нашите земи.

Сензационната находка беше представена на престижен археологически форум в Румъния. На него участваха учени от Съединените щати, Германия, Франция и балканските страни.

http://bnt.bg/bg/news/view/43066/otkriha_naj_starija_hram_na_slynceto

Дори и днес астрономическият символ на Слънцето е същият, както преди 8000 години - кръг с точка в средата:



https://bg.wikipedia.org/wiki/Слънце

Още малко информация за находката от с.Оходен:

Георги Ганецовски е ръководител на разкопките в местността Валога край Оходен и в Езерото при Борован. В екипа му са палеоботаникът и палеоеколог д-р Елена Маринова, специалистът по каменна индустрия д-р Радка Златева и тафономът Вивиана Митева. В разкопките са участвали 8 работника от село Оходен. Работата е съсредоточена в източния сектор на обекта с проучена площ от 150 кадратни метра. В него за първи път са открити останки от 2 разновременни постройки, разположени една над друга. Те се отнасят към двете селища, съществували в края на VII и началото на VI хилядолетия преди Христа. Особен интерес предизвикала ранната структура, която  е застлана с изпечени варовикови камъни, подредени във формата на буквата "П", отворена на изток. Върху каменния паваж са намерени многобройни керамични фрагменти от периода на монохромния неолит. Удивление в екипа предизвикали повече от 20 добре оформени каменни, кремъчни и керамични дискове, намерени върху пода на опожарената постройка. Според Георги Ганецовски, изображенията на кръг или кръг с точка в средата символизират слънчевия диск в религиозните вярвания на първите земеделци. Находката навела изследователите от Оходен до заключението, че е открит най-ранният храм, посветен на слънцето. По време на разкопките е открит и четвърти гроб, разположен на около 6 метра югоизточно от култовото съоръжение със скелет на жена, намерен през 2004 година. По-късно археолозите я нарекоха формално Тодорка. Потвърждава се мнението, че в чертите на праисторическото селище е обособен единствен по рода си сакрален сектор с гробове на индивиди на различна възраст. Това лято е намерен и скелет на мъж, който е представител на най-ранната произвеждаща икономика и на първите земеделци на Балканите и в Европа. Той пък беше наречен Христо. С двата скелета историческият музей във Враца става праисторическа атракция. Очаква се финансова субсидия за спешна консервация, реставрация и експониране на находката. След като експозицията бъде готова, врачанският музей ще бъде единственият в Европа, който притежава скелет мъж със запазени гробни дарове от монохромния неолит. Намерени са и нови уникални находки, свързани с бита, изкуството и духовния живот на първите земеделци. Археологическият екип на експедицията продължава да работи по амбициозната цел за изграждане на първия в Югоизточна Европа иновативен център за експериментална археология, който предоставя възможност на посетителите да бъдат потопени в зората на човешката цивилизация. Вече има и проявен интерес – професор Клайф Бонсал от университета в град Единбург, Шотландия, е предложил да включи свои студенти в експедицията през следващия сезон, студенти по етнология и праистория ще изпрати и университетът в Париж.

[Hatshepsut]

Taзи информация е от 2009 г.

Откриха тракийско светилище близо до Дунав

Най-голямото тракийско светилище в Централна Северна България с уникална пещера-утроба и 4-метрови човешки фигури откри преди дни великотърновец. Шефът на спелеоклуб ,,Дервент" Евгени Коев е пред разбулването на една от големите загадки на траките, свързани с регионa.
,,Досега подобен комплекс е намиран само на Перперикон, но не и в Северна България. В някои отношения това, което открихме, даже надминава находката на Николай Овчаров край Кърджали", разкри Коев.
Неговата експедиция се натъква на древните останки съвсем случайно, но след като оглеждат находките, правят цялостни теренни обхождания и пълно картиране на района.
,,Скоро ще се върнем пак, за да си допродължим проучванията. Заради иманярските набези не мога да ви кажа точното разположение на светилището. Само ще спомена, че то е в близост до Дунав. Опасявам се, че ако ви дам повече подробности и ги напишете, там ще се стекат иманяри. Тъй като участъкът е доста труден за достигане, вероятно това го е спасило от разграбване", обобщи специално за вестник ,,Борба" Коев.
По предварителни данни артефактите са на поне 20 века. Цялостният тракийски комплекс е запазен в много добро състояние за радост на изследвачите. Към него има и множество скални ниши, които спелеолозите ще изследват допълнително. След първоначалния оглед на мястото, което е с диаметър от няколко километра, са установени конкретни податки за наличие на гробници.
,,Предполагаме, че са на богати владетели или жреци", разказа Коев. Според него тракийското светилище има и своя пещера-утроба, която обаче е ориентирана на запад. Във вътрешността й се наблюдават много добре оформени олтарници и други култови детайли.
Евгени Коев прогнозира, че пещерата е ориентирана и структурирана така, че жрецът да застава на входа, а срещу него да са разположени олтарите и гробниците.
Комплексът е с няколко обособени скални ядра, има грижливо оформени могили, разделени с препятствия. Коев и неговите спътници се натъкват и на 3-4 метрови фигури на хора от камък, разпръснати навсякъде в околността.
,,Направихме и доста снимки, наистина откритието е уникално и тепърва за него ще се говори много", каза още Коев.
Според археолози досега в района на Велико Търново е познато само едно тракийско светилище, което е открито в основите на църквата ,,Свети Димитър".
Тракийските селища в Централна Северна България обаче са доста по-слабо проучени, за разлика от тези в Южна България. Знае се само, че са почитали слънцето, огъня и камъка, за което може да се съди и от откритието на Евгени Коев.

http://www.econ.bg/news86028/article163799..._blizo_do_dunav

Според Коев обектът представлява светилище, в резултат от така наречената наскална култура, развита от VІІ до І хилядолетие преди Христа.
Това е скално светилище, което е резултат от дейността на праисторическите хора, обясни Коев и добави, че то се намира на повърхността като обхваща няколко монолитни скални образования със скални гробници, отворени и издълбани в скалата, което е уникално за светилище. В гробниците няма нищо, но има ясни свидетелства от дейността на праисторическите хора, каза той.
По думите му това е уникално находище за Северна България, тъй като досега такива са откривани само в южната част на страната.

В допълнение, там има и пещера – светилище, която условно наричат ,,утроба". ,,Може да се направи аналогия с пещерата, открита в Кърджали, но тази в Северна България е с много по-ясни податки за целенасочена човешка дейност. Имаме уникалните за тази част на страната трапецовидни скални ниши, които са стотици, разположени в няколко скални светилища, но само в един регион, които за първи път се констатират и ги обявяваме." – каза Евгени Коев.

http://www.slavishow.com/indexar.php?cat=1&mid=25&id=12412

Спелеолози откриха уникално скално светилище

Уникално праисторическо скално светилище откриха група спелеолози от пещерен клуб "Дервент" във Велико Търново. Древният религиозен комплекс се намира близо до река Дунав, но точното място на сензационното откритие се пази все още в тайна от председателя на клуба Евгени Коев, за да не стане обект на вандалски прояви.
Най-вероятно мястото се е ползвало от праисторическите хора по тези земи, след това от траките, а по-късно от монаси исихасти.
Уникална е т.нар. Пещера Утроба. Такава се открива за втори път у нас.
Светилището е служило за почитане на култа към Слънцето и Великата богиня майка. Тепърва предстоят цялостни проучвания.

[Hatshepsut]

Бесите рисували върху съдове ритуалите си


Диана Гергова показва съд, положен в дар за боговете
в ритуалната зона на пътя на поклонниците

https://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=640807

Напълно възможно е върху култовата керамика на бесите да е изобразен ритуалът им.

В това е убедена археоложката Диана Гергова от Националния археологически институт с музей на БАН. Тя втора година проучва голямо светилище на Дионис на връх Острец над Велинград.

Поне 1300 години без прекъсване (от VIII-VII в. пр.Хр. до края на IV-началото на V век сл. Хр.) там са свещенодействали бесите - жреческият клан на тракийското племе сатри.

"Не казвам, че това е легендарният храм с прорицалище на Дионис, където неговите жреци- бесите, предсказват на Александър Македонски, че ще завладее света. Точното му идентифициране се нуждае от много доказателства.

Още повече че земята на бесите, обитавали Западните Родопи и върховете на планината, е осеяна със светилища. Търсеното не може да е в Източните Родопи. Затова и издирването трябва да продължи именно в обитаваната от бесите територия", убедена е Диана Гергова.

Според нея проучваното от екипа й светилище на Острец е сред най-значимите. То е не само голямо като площ и организация, но явно е било и много влиятелно. "За това свидетелства дългият му живот, присъщ на изключително мощните духовни центрове", смята Гергова.

За първи път по-подробно предварително проучване е направено от М. Домарадски през 1989 г. Но иманярите, които постоянно безчинстват сред руините, са нанесли непроправими щети. Сега по спасяването на светилището заедно с Д. Гергова работят велинградските археолози Асен Салкин и Димитър Байраков, както и доброволци от 5 държави.

Култовият комплекс е на главен път, свързващ в древността вътрешността на Тракия с Егея. Разпростирал се е на голяма територия и след възникването му в началото на желязната епоха, т.е. в първите столетия на I хил. пр.Хр., неколкократно е бил преустройван.

На най-високото място е запазена четвъртита каменна сграда 6 на 9 метра с различни по дебелина стени - по 60, 70 и 80 см и покрита с керемиди. Там, където е бил входът й от югоизток, археолозите откриват железния ключ за вратата, фибули, бронзови апликации, монети.

"Тази голяма каменна сграда показва, че бесите са имали монументално храмово строителство", казва Гергова.

Комплексът е бил ограден с 2 концентрични каменни стени. Вътрешната е ограждала и специални участъци за полагане на дарове. При разкопките археолозите намират в тях огромно количество фрагменти от керамични съдове, тежести за стан, бронзови накити, похлупак за преносим олтар, украсен с птича глава.

"В тази зона засякохме ивица от плочести камъни, която върви успоредно на стената и маркира линия, свързана с обредните действия. Може би това е пътят на поклонниците.

Между камъните и под тях изобилства от натрошена култова керамика. Намерихме и няколко цели съда, поднесени като дарове. Изглежда, пластовете от обредно натрошена керамика периодично са били покривани с плочи и отгоре били извършвани следващите ритуали", обяснява Диана Гергова.

Близо до големия каменен храм екипът попада на втора обособена ритуална зона, в която също са били депонирани дарове. Там намират много монети от различни периоди, фрагмент от мраморна оброчна плоча, ритуално погребани железен тризъбец и железен жезъл с красиво усукана дръжка.

Жезълът е от I-III в. сл.Хр. и според Гергова е единствена засега находка с такъв характер у нас.

Тя обяснява: "Жезълът завършва с две змийски глави. В долната му част има втулка, за да бъде поставян на дълга дръжка. Змията, независимо че се свързва и с други божества, се приема за безспорен символ на Дионис, наричан още Сабазий. Той бил почитан и с нощни, и с дневни церемонии, при които поклонниците му, увенчани с копър и тополови клонки, размахвали във въздуха огромни червени змии. Намирането на жезъла е категорично доказателство, че светилището е на Дионис."

В най-високата част, непосредствено до мястото, където натрошените глинени съдове са като многопластов килим, екипът попада на 2 особени каменни съоръжения. Може би стъпаловидни олтари, но не е изключено да са и два изсечени един до друг трона.

"Бесите са жреческият клан на племето сатри. При траките е силна царско-жреческата институция. Бесите са преди всичко служители на култа, но именно техният жрец Вологез застава начело на въстанието им срещу римляните", казва Диана Гергова. От района на светилището произхожда и желязно умбо (централна част на щит), украсено с бронз с позлата. Такива щитове са имали владетелите. Били дарявани в светилищата.

"Бесите са изкусни рудари. Те разработвали богатите сребърни и златни залежи в района, обработвали бронза и желязото. В района на светилището са развивали и металургична дейност, която също е схващана като свещена", разказва Гергова. С това тя обяснява наличието на много фибули в различна степен на готовност, които откриват на Острец.

Като сравнява структурата на проучваното от нея светилище с тази на вече известните, археоложката смята, че всички те са били подчинени на едни и същи принципи за организация на пространството. Сигурно и ритуалните практики са били унифицирани, защото култовите предмети от Острец са сходни с тези от други тракийски светилища в Западните Родопи.

Сред тоновете фрагменти от тракийската култова керамика, намерена на Острец, има много, върху които личат стилизирани изображения на човешка фигура в действие. "Човечетата" носят предмети, изливат или разпръскват нещо. Някои са с подобия на корона или пък с характерната за траките шапка с извит напред връх.

"В орнаментиката е закодирана иформация. Освен човешките фигури и постоянните мотиви, свързани със слънчевата символика - кръгчета, свастики - има змии, фалически символи, меандри, триъгълници. Може част от символите да са свързани с писмени знаци", допуска тя.

Изследователите на обекта откриват тракийската култова керамика във всички археологически пластове, съответстващи на различните етапи от фунционирането на светилището от възникването до края му в късната римска епоха, когато бесите приемат християнството. Според Гергова това показва, че култовата традиция е не само много продължителна, но и устойчива във времето.

Бесите стават ревностни последователи на християнството и го проповядват в една от най-чистите му форми. Религиозният живот на връх Острец продължава, но се мести на другия му "рог" - Гергевана. Там е открита ранна християнска базилика от V-VI век,по-късно преустроена в голяма църква, просъществувала до средата на ХVII век, когато е окончателно разрушена от турците. Но местните хора открай време ходят на Гергевана да правят курбани. От няколко години там се строи нов християнски храм с дарения и от християни, и от мюсюлмани.

"Острец е свещено място от 3000 години. Би могло да се облагороди и да стане привлекателен туристически обект и прекрасен символ на Велинград", смята Гергова.

Диана Гергова: Траките не са безписмени

- Смятате, че изображения върху култовата керамика на бесите може да са писмени знаци. Защо?

- Античните автори пишат, че в светилищата на Дионис бесите са използвали таблички с надписи. Знаем и че орфическото учение е първото, което се разпространява с книги. Самите гърци вярват, че буквите са им занесени от Орфей и други полумитични, но все свързани с Тракия герои. Т.е. представата за връзката на траките с писмеността идва от древността. Върху тракийската култова керамика от земите на бесите има все още неразгадани комбинации от знаци и безспорно закодирана информация. Заедно с ритуалните сцени те говорят за високо развита комуникативна култура.

- Защо не са открити надписи на тракийски?

- Не е съвсем така. В Тракия са открити доста надписи от предримската епоха, както и графити, които показват, че и на официално ниво, и в култовите практики, а и в ежедневието писмеността е част от културата на траките. Знаците са върху каменни стели, съдове от тракийските ритуални сервизи, върху лични предмети.

Спомнете си за надписа от Кьолмен, златния пръстен от село Езеро, за надраскания надпис върху обикновен камък "Скиас" в тракийската могила от Къпиново, за надписите с името на Севт върху неговия шлем и сребърните съдове от сервиза му. В Румъния, Македония и Италия са откривани орфически златни таблички със знаци и папируси. Има свещени формули, които се изписват. Както всяка писменост, и тази започва във връзка с религиозните практики.

- Защо са ни учили, че траките са безписмени?

- Българските земи изобилстват с прекрасни сребърни и златни съдове, с изделия на торевтиката, съдове от глина, върху които са изобразени интересни сцени. Те наистина дават изключително богата информация за религиозните вярвания и обредността на траките.

Затова и в годините след поставянето на началото на специализираните траколожки изследвания, на тракологията (в началото на 70-те г. на ХХ век) интерпретацията на тези изображения, както и започнатите с голям размах археологически изследвания трябваше да позволят да се разкодира информацията в тях. Но постулатът, че траките са безписмени, просто не е верен.

Не можем да го твърдим, след като има много посветителски надписи и политически договори. Траките са много силни в духовната сфера. Тракийски жречески клан - Тракидите, управлява легендарното светилище в Делфи. Писмеността е била част от културата и поведението и на бесите като най-висш духовен елит.

Траки и гърци са писали с еднакви знаци, както създадената в България кирилица е станала обща за много славянски народи. Нямаме Херодот и книжнината, свързвана с гръцката култура, но това не прави тракийската цивилизация по-малко значима. Въпросът е как четем и усещаме запазените послания.

[Hatshepsut]

Taзи информация е от 2011 г.

В Созопол откриха храм на богинята Деметра и дъщеря й Персефона

Още много тайни обещава да разкрие откритото на нос Скамни в Созопол светилище. Припомняме, археологическата експедиция с ръководител доц. д-р Кръстина Панайотова откри храм на античната богиня Деметра и дъщеря й Персефона.

Светилището е разположено близо до средновековния императорски манастир ,,Св. Апостоли и 20,000 мъченици.

Проучванията на нос Скамний, започнали едва преди месец, обещават да разкрият още много тайни, свързани с живота по тези земи през последните 27 века. Археолозите търсят и доказателства за съществуването на императорски манастир в близост до храма. Преди дни в олтара на църквата са открити гробове на благородници - единият от тях с рядък медальон, съобщава БиТиВи.

Основание, че на това място е имало светилище на древногръцката богиня дават откритите многобройни статуетки, изобразяващи Деметра и дъщеря й Персефона.

Кернос, https://ru.wikipedia.org/wiki/Кернос

,,Също така специални съдове, като керноса, който се използва изключително в култа на Деметра. Това са други предмети, насочващи за едно ритуално действие, свързано с този култ, който се е изпълнявал само от жени. Ритуалите се извършват на места, където има скали, пещери, скални пукнатини, а мястото е най-подходящото за извършване на тези култови действия, обясни ст.н.с. Кръстина Панайотова - ръководител на обекта.

Предполага се, че храмът е от VI-V век преди Христа. Ако останките му бъдат открити, това ще е най-ранното свидетелство от вековната история в тази част на Аполония Понтика.

http://bg.time.mk/read/78f3da0886/46732172a2/index.html

Храм на античната богиня Деметра и дъщеря й Персефона бе открит от археологическата експедиция, с ръководител доц. д-р Кръстина Панайотова, на нос Скамни в Созопол.

 "Досега не бяхме напълно сигурни, тъй като откривахме само фрагменти от теракотени статуетки. Но сега вече можем да твърдим, че става въпрос за светилище от преди римското завоевание, посветено на богините Деметра и Персефона. За това свидетелства запазената статуетка на жена, седнала на трон, както и антични рисувани съдове", обясни археоложката.

 Светилището е разположено само на 50 метра от средновековния императорски манастир ,,Св. Апостоли и 20,000 мъченици".

 Доцент Панайотова обясни, че в това няма нищо особено - при смяна на една религия с друга, новата е ползвала същите свещени места, за да се утвърди по-лесно и бързо.

http://www.moreto.net/novini.php?n=133213


Откритията, направени на нос Скамни в Созопол ще бъдат представени в общата изложба на Националния археологически институт и музей след края на сезона, когато се представят всички направени открития през годината от археолозите. За радио ,,Фокус"-Бургас ръководителят на разкопките там доц. д-р Кръстина Панайотова каза, че е възможно след това да бъдат изложени и в музей. Вчера екипи на созополския нос, които разкриват останките от манастир ,,Св. Апостоли", откриха и предмети, свързани с култа към античната богиня Деметра и дъщеря й Персефона. ,,Това са теракоти-фигурки от печена глина, изобразяващи или седнала на трон богиня, или двете богини изправени заедно. Заедно с тях се откриват фрагменти от множество съдове, между които черни фигури, фрагменти от паници, както и една миниатюрна лампа, и други съдове, особено канички. Всичко това показва, че тук в този район е съществувало светилище или храм на Деметра и Персефона, или най-малкото на това място в този район са се изпълнявали ритуали с почитането на Деметра и Песефона, т. нар. празници Тесмофории", обясни доц. д-р Панайотова. Тя допълни, че тези празници са се изпълнявали само от жени в пълното отсъствие на мъже, през октомври месец. Празниците и ритуалите, свързани с тях, са били изпълнявани на места със скали, с цепнатини в скалите и пещери, а на нос Скамни има подходящи условия за това. Находките датират от VI-V век пр.Хр.

[Hatshepsut]

Най-древната цивилизация:

[Hatshepsut]

Търсят храма на Орфей

На 14 км североизточно от Момчилград се намира с. Татул. Скалистите върхове с нищо не подсказват близостта на едно от най-величествените тракийски светилища у нас. Скалата с форма на пресечена пирамида не прилича на никоя друга по българските земи. В нея са изсечени стъпала, водещи към върха, където има странен "саркофаг", предаде АСН.

Обредността на траките е свързана с култа към слънцето. Татул със сигурност е бил и своеобразна обсерватория за изучаване на изгрева и залеза в определени дни от годината.

След проведените археологически проучвания през 2004-2007 г. под ръководството на проф. Николай Овчаров стана ясно, че светилището е от Късно-бронзовата епоха (XV-XI преди Христа) В IV век пр.Хр. тук е построен великолепен каменен храм, който би могъл да съперничи дори на гръцките храмове. Според археолозите, няма съмнение, че става дума за Хероон - светилище на обожествен след смъртта си тракийски цар.

Те работят и по хипотезата, че може би става дума за единствения досега известен храм на прочутия тракийски певец и герой Орфей. Паметникът при Татул има и средновековен период, когато е бил превърнат във византийско имение. Със сигурност през ХI-ХII век то е било притежание на известната византийска фамилия Палеолози, която през ХIII-ХIV век ще стане императорска династия.

През 2006 г. се появи сензационна новина. На гроба на Орфей поникнала лоза от легендарния тракийски сорт "зела", който се смята за изчезнал преди хилядолетия. Интересното е, че не само на хълма не растат лози, но и в радиус от 10 км наоколо не се отглежда грозде. Може би това е послание на самия Орфей към далечните му потомци. Сортът, наречен "Сълзата на Орфей" съчетава вкуса на мавруд и каберне.

[Hatshepsut]

Откритие на 8000 години край село Оходен

Уникален глинен олтар с положени в него еленови рога
откриха врачанските археолози


© снимка: Областна администрация Враца

Уникален глинен олтар на 8000 години с положени в него еленови рога откриха врачанските археолози при разкопки на раннонеолитното селище в местността "Валога" край село Оходен, съобщиха от областната администрация.

Олтарът е открит на два метра от намерения през 2010 г. за първи път скелет на праисторически мъж, положен в земята с гробни дарове.

Според ръководителя на археологическата експедиция Георги Ганецовски, новата находка, мъжкото погребение и намерените преди пет години напълно запазени останки на жена, наречена Тодорка, са от един и същи исторически период - края на седмото и началото на шестото хилядолетие преди Христа.

Еленовите рога са два чифта и вероятно са ловни трофеи от едри екземпляри. Те са положени в олтара в посока север-юг и след това запечатани.

Археолозите смятат, че са попаднали на древно светилище, посветено на Слънцето и мъжкото начало, в което древните хора са се прекланяли пред природните стихии.

Новото откритие е без аналог от епохата на ранния неолит в световен мащаб, според Георги Ганецовски.

Преди две години той откри подобно светилище, но с положени рога от тур (див бик), при разкопки в местността "Калето" край Мездра, което бе датирано от края на каменно-медната епоха или на около 6000 години.

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3982391

Трофейни еленови рога от едри екземпляри бяха открити в глинен олтар при разкопките в местността "Валога" край с. Оходен. Рогата са два чифта и са положени в олтара в посока север-юг, обяснява археологът Георги Ганецовски от врачанския Исторически музей, който ръководи разкопките.

Находката е на два метра от краката на открития преди четири години скелет на мъж, наречен Христо. Археолозите смятат, че между двете находки има връзка. Гробът на Христо и гробните дарове в него, позата на тялото с обърнато лице към изток, където е разположено древното светилище, посветено на Слънцето, и откритите в южна посока рога - всичко това символизира мъжкото начало.

Глиненият олтар с рогата е разположен до масивна глинена конструкция. Тя е част от разкрита преди две години голяма платформа, разположена върху масивни колове. Коловата конструкция е държала дървено скеле, облепено с глина. Южно от тази платформа и до олтара с еленовите рога археолозите са открили голямо петно пепел. Археолозите предполагат, че това е мястото на голям олтар, част от който е и най-новата находка.

Георги Ганецовски определя новата находка в местнотта ,,Валога" като съоръжение без аналог досега. Съоръжението е за извършване на ритуали за омилостивяване на природните стихии за по-голямо плодородие. ,,Това е нещо като ритуала "Герман", който се извършва през пролетта, но тук вместо кукла се използват еленови рога" - поясни археологът. Подобно полагане на трофейни еленови рога в олтар като жертвоприношение към природата в ранния неолит е непознато досега в страната ни и света.

http://bg.time.mk/read/6b3931409b/7b4c447f95/index.html