Двугърбата камила (Camelus bactrianus), наричана още бактриана, е преживен чифтокопитен бозайник от семейство Камилови. На дължина достига от 250 до 360 cm, височина от 180 до 210 cm и тегло от 500 до 700 кг. Докато едногърбата камила живее в тропичните пустини, двугърбата живее във вътрешноконтиненталните такива.

Начин на живот

Двугърбата камила е отлично приспособена за живот в пустинята. Има два пласта козина, дълги вежди и мигли, а ноздрите ѝ се затварят плътно (при повечето други бозайници, включително човека, те са постоянно отворени). По този начин очите и дихателните пътища на камилата са добре предпазени от прах и пясък. Зимната ѝ козина е дебела и гъста, предпазваща от студа. През лятото голяма част от нея пада, като по-гъсти области остават само по гърба, главата и предната част на шията, за да предпазва от слънце. Когато температурите започнат да се повишават, козината на камилите опадва толкова бързо, че през това време те имат почти ,,дрипав" външен вид. Тази бърза промяна позволява на животните да живеят при изключително разнообразни и сурови условия за живот с температури, вариращи от -30 °C до +50 °C.


Приспособяване към суша

Както всички камили, така и двугърбите могат да издържат дълго време без храна и вода. Издръжливостта на безводие камилите постигат чрез комбинация от уникални сред бозайниците промени във физиологията и обмяната на веществата:

Гърбиците на камилите се състоят почти изцяло от мазнини и служат като хранителен запас при дълги преходи през пустинята.
Бъбреците на камилите са по-големи и имат много дълги канали (нефрони). По този начин урината им е силно концентрирана и постига същия резултат при много по-малка загуба на течност. Повечето животни също губят доста течности и с изпражненията си, докато при камилата те са много сухи и твърди.
Синтезират вода чрез разграждане на мазнини при нужда. Получаването на вода като част от метаболизма на мазнините се наблюдава при много видове животни – както при птици, така и при бозайници, включително при човека. При този процес от 100 грама мазнини се получават около 107 грама вода, която се нарича още ,,метаболитна вода". Повечето животни обаче не са пригодени да използват мазнините като дългосрочен източник на вода, поради което при продължителна липса на вода от външни източници настъпва дехидратация с тежки последици за организма. За камилите складираната в гърбиците им мазнина е сериозен и понякога единствен източник на вода, към който огранизмът им прибягва автоматично, щом се наложи, и то много преди да е настъпила опасна за живота дехидратация. По този начин гърбиците на камилите индиректно служат като източник на вода, макар и да не я складират директно.
Варираща телесна температура, в рамките на 6 до 8 градуса, което е нетипично за останалите топлокръвни животни. (За сравнение, при човека само един градус отклонение от нормалната температура е силен индикатор за болестно състояние, а отклонение от 4 – 5 градуса нагоре или надолу от нормата би било смъртоносно.) При студени условия, например нощно време в пустинята, тялото на камилите изстива и по този начин пести енергия, която иначе би била нужна за поддържане на телесната температура. При горещо време температурата на тялото се покачва и така се избягва потене и свързаната с него загуба на течности, което иначе би било необходимо, за да се предпази тялото от прегряване.
Варираща гъстота на кръвта в големи граници, от сгъстяване до разреждане, без това да пречи на функцията на организма. Това от една страна позволява на животното да оцелява при дълги периоди на дехидратация, която води до сгъстяване на кръвта и спадане на кръвното налягане. От друга страна, когато намери вода, камилата е способна да изпие огромни количества за кратко време, което иначе би довело до силно разреждане на кръвта и покачване на кръвното налягане. В рамките на няколко минути камилата е способна да изпие до 100 – 120 литра вода, което се равнява на обема на една голяма бъчва или около 2/3 от една средно голяма вана за къпане. При положение, че повечето камили тежат между 400 и 600 kg, това количество вода представлява 20 – 25% от общото тегло на животното. За сравнение, при един 70 килограмов човек това би означавало да изпие около 15 литра вода наведнъж и би било смъртоносно. Така поетата вода най-напред попада в стомаха на камилата и от там чрез кръвта се разпределя по цялото ѝ тяло.

Разпространение


Бактрианата е широко разпространено домашно животно из цяла Средна и Предна Азия, но диви двугърби камили се срещат само в Северозападен Китай и Монголия, където през 2002 г. са преброени едва около 950 екземпляра. България е една от страните в Европа с най-многобройни субфосилни останки от камили. Те са разкрити в 11 древни селища от античността до средновековието (1-12 век н.е.). Повечето от тях са били на двугърби камили. В античния град Нове са открити 82 % от всички намерени останки. През 2018 г. най-новата находка (цяла долна челюст) бе изкопана в центъра на София, датирана 3–4 век. н.е. Всички останки от камили в България и в цяла Европа са от одомашнени животни.

Хранене и размножаване

Камилите са тревопасни животни. Хранят се с растения, които са сухи, бодливи, солени или горчиви и на практика могат да смелят какъвто и да е вид растителност. При липсата на такава обаче, бактрианата се храни с трупове, изгризва кости, кожа и всякакъв вид плът. При екстремни условия може да погълне първия ѝ попаднал обект – въже, сандал или плат. Хранителните ѝ навици ѝ помагат да оцелее в зони с ограничена растителност. Способни са да смелят дори бодли – като ги гълтат направо и впоследствие ги връщат в устната кухина за сдъвкване.

Дивите камили живеят на стада между 6 и 20 индивида, до към 30. Водачът на групата е възрастен мъжки. Размножителният период настъпва през есента. Мъжките често са агресивни, като хапят и плюят. Полова зрялост се достига между третата и петата година. Бременността трае около 13 месеца, раждат се едно или две малки през март или април. Средната продължителност на живота им е около 50 години.

Природозащитен статус

Дивата двугърба камила (Camelus ferus: Przewalski, 1878) е вписана в Червения списък на световнозастрашените видове на IUCN, като критично застрашен вид.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Двугърба камила


Двугърба камила "БАКТРИАН"

Издателство си позволи да продава на Панаира на книгата в София книги, прославящи антисемитизма и Хитлер- След сигнал от Организацията на евреите в България "Шалом" срещу него бе подаден сигнал в прокуратурата.

"С огромно възмущение разбрахме, че на традиционния пролетен панаир на книгата, организиран от Асоциация ,,Българска книга" и с помощта на Национален фонд ,,Култура", има специализиран щанд на издателство "Еделвайс", издаващо издания, отричащи Холокоста и прославящи крайнодясна, антисемитска и расистка идеология. По този начин събитието, което организирате спомага за разпространението на език на омразата - пише председателят на ОЕБ "Шалом" в отворено писмо до председателя на Управителния съвет на Асоциация "Българска книга" Десислава Алексиева и до министъра на културата и, като такъв, принципал на Национален фонд "Култура" Найден Тодоров.

"Автори като Дейвид Ървинг, заклеймени и осъдени за отричане на Холокоста; спомени на легионери и участници в крайни организации през 30-те и 40-те години в България и мемоари и възхвалявания на лидери на национал-социалистическата идеология се продават свободно без подходящия исторически контекст, предупреждение и коментар за четящия и директно насаждат идеи, които нашето общество, отдавна е отрекло.

Ние вярваме, че само седмица след празника на книжнината и културата - 24 май, и след огромното признание на българската литература чрез наградата "Букър" за Георги Господинов, разполагането наравно на подобна печатница на клевети и неистини съвместно с литературни постижения е не само грешно, но и опасно. Вярваме, че не всяко печатно произведение трябва и може да се нарича книга, а са важни стандартите, уроците и посланията, които те дават на обществото. И като такива вярваме, че издателство "Еделвайс" няма място на престижен форум като Пролетния панаир на книгата.

Бихме се радвали да преосмислите участието на издателство "Еделвайс" в панаира", завършва писмото си проф. Оскар.

В отговор само ден по-късно Алексиева отговаря също с писмо, в което го уверява, че на 30 май асоциацията е внесла сигнал в Софийската районна прокуратура.

Според Наказателния кодекс "който проповядва фашистка или друга антидемократична идеология или насилствено изменяне на установения от Конституцията на Република България обществен държавен строй, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева" (чл. 108, ал. 1).

https://offnews.bg/obshtestvo/panair-na-knigata-izdatelstvo-pusna-knigi-proslaviashti-antisemitizm-802053.html



ОFFNews публикува в право на отговор позицията на издателство ''Еделвайс'', изпратена във връзка в публикация по сигнал от Организацията на евреите в България "Шалом", в който се съобщава за книги за възхвала антисемитизма, появили се на щанд на Панаира на книгата.

Позицията е в цялост и без редакторска намеса:

Скъпи приятели и любители на четенето,

Преди дни Организацията на евреите в България "Шалом" изпрати отворено писмо до Асоциация ,,Българска книга", в което поиска да не бъде допуснато издателство "Еделвайс" до участие в изложения като Пролетен панаир на книгата. Организацията мотивира своето искане с твърдението, че издаваме книги "прославящи крайнодясна, антисемитска и расистка идеология".

Категорично заявяваме, че твърденията на ОЕБ "Шалом" не отговарят на истината и имат за цел да подведат българската общественост относно нашите издания. Видно, от всичко написано в отвореното писмо, е, че отправените обвинения се базират единственно на интерпретации на кориците на книгите или биографиите на авторите, но не и на самото съдържание на книгите, с което от ОЕБ "Шалом" не са си направили труда да се запознаят.

Например, едно от внушенията е във връзка с автора Дейвид Ървинг, който според Шалом е заклеймен и осъден. Вярно е, че личността на Ървинг бива оспорвана през годините и същият е бил обект на съдебно преследване в миналото. В писмото обаче удобно се премълчава фактът, че той не е бил осъждан или съден за нещо, което е написал в книгите си.

Нека си припомним, че осъждан за поведението и вижданията си е бил Оскар Уайлд, излежал по-голямата част от двегодишната си присъда за неприлично поведение във Викторианския затвор в Рединг. Известно време в затвора е прекарал и Джек Лондон. Но това не е пречка днес книгите на тези велики писатели да бъдат продавани по цял свят. Както, между другото, се продават и книгите на Дейвид Ървинг, които например могат да бъдат закупени свободно от най-големия световен разпространител на литература "Амазон".

Напълно сме наясно, че почти всички исторически събития и личности нямат еднозначна интерпретация и оценка както сред гилдията на историците, така и сред обществото като цяло. А когато става въпрос за деликатна тема като периода около Втората световна война полемиката е още по-голяма и съответно мненията са разнопосочни и предизвикват разгорещени дискусии. Но сме длъжни да напомним, че в едно демократично общество всяко мнение или историческа теза, които не са санкционирани под някаква форма от законодателството, трябва да бъдат атакувани и оборвани единствено с доказуеми факти и контрааргументи, а не чрез налагането на цензура под формата на възпрепятстването на участието ни в събитията на Асоциация ,,Българска книга".

В своята същност искането на ОЕБ "Шалом" представлява грубо нарушение на Конституцията на Република България, която гарантира свободата на словото и издава едно опасно, тоталитарно мислене, което заплашва да ни върне във времената преди 10 ноември 1989 г., когато имаше само няколко държавни издателства и се издаваха единственно книги, които отговаряха на партийната линия.

Надяваме се Асоциация ,,Българска книга" да не позволи на когото и да било да поставя намордник на българските издатели и по този начин да застане твърдо на страната на свободата на словото. (Асоциацията обаче внесе сигнал до прокуратурата вследствие писмото от "Шалом" - бел. ред.) В противен случай съществува риск тези, които считат цензурата за легитимно средство за налагане на своите идеи сред обществото, да бъдат поощрени и това да се превърне в редовна практика срещу всяко издателство, което публикува неудобни за тях книги.

Екипът на издателство "Еделвайс"

https://offnews.bg/obshtestvo/pravo-na-otgovor-pozitcia-na-izdatelstvo-edelvajs-802236.html

Температурата 451о F (232.78о С) е тази, при която хартията има свойството да се самозапалва. Това е и заглавието на безсмъртната дистопия на Рей Бредбъри, издадена за първи път през 1953 г. (когато умира Сталин и Елизабет II става кралица) в писание ,,Плейбой". Романът разказва за измислено тоталитарно общество, в което се насърчава потребителското безметежие. Книгите са забранени и подлежат на изгаряне, ако ги намерят у някого.

Макар формално да е дистопия (или, ако щете, антиутопия), романът на Бредбъри описва неща, които са се случвали неведнъж в историята. През 30-те години на 19 век Хайнрих Хайне с горчивина пророкува, че ,,където започват с горене на книги, завършват с изгаряне на хора". Още тогава той е бил преследван заради еврейския си произход, преследван дотам, че да се принуди да приеме протестантството, за да може да преподава в университет. И действително 100 години по-късно, на 10 май 1933 творбите му са изгорени на площад ,,Опернплац" (днес ,,Бебелплац") като ,,противоположни на германските идеи". В същата нощ – 10 май 1933, – на същия площад са изгорени и книги на Хайнрих Ман, Ернст Глезер и Ерих Кестнер. С особено удоволствие е предаден на аутодафе романът на Ремарк ,,На западния фронт нищо ново", защото ,,дискредитира германските войници".

Точно 90 години и 20 дни след тези печални събития на площад ,,Опернплац" у нас Организацията на евреите в България ,,Шалом" изпрати до Асоциация ,,Българска книга" писмо, в което настоява цяло издателство (,,Еделвайс") да бъде отстранено от пролетния панаир на книгата. Мотивът на ,,Шалом" е, че издателството предлага книги, които биха могли да се дефинират като антисемитизъм, расизъм и език на омразата.

Нека не се впускаме в изследвания кое е ,,език на омразата", защото темата предполага твърде субективни интерпретации. Пък и нямаме еталон, нямаме официална дефиниция кои конкретни книги могат да бъдат определени по този начин. Най-сетне в рамките на спора не виждаме забранени или инкриминирани по друг начин книги. Не, няма да се впускаме в това. Достатъчно е само да отбележим, че желанието да остракираш цяло издателство с всички негови автори и заглавия е качествен напредък, по-смел размах в сравнение с това да остракираш отделен автор и книгите му, както е било през 1933 г.

Ако всеки пожелае да изчезнат от пазара текстове, които по някакъв начин са му неприятни и не отговарят на убежденията му, то мнозина ще пожелаят да са изземат например всички трудове на Маркс и Енгелс (събрани съчинения в 50 тома), съчиненията на Ленин в 55 тома, съчиненията на Тодор Живков в 28 тома (избрани). Да не говорим за съчиненията на Сталин, които все още лесно могат да бъдат намерени на книжния пазар, или пък за ,,Моята борба" на Хитлер, която и днес може да се поръча в интернет от почти всички онлайн книжарници.

Някой друг пък може да поиска унищожаването на всичко публикувано за тайните протоколи на ционските мъдреци.

Трети пък ще пожелае да изчезнат всички окултистки книги – Блаватска, Щайнер, Рьорих и пр. Или пък всички сектантски книги. Или пък всички книги за самопомощ, които на достъпна цена учат отрудения гражданин как да си направи цитронада от живота и как да стане милионер в седем лесни стъпки.

Или пък всички книги за Ванга и преподобна Стойна. Или пък всички книги за богомилите и Боян Магесника. Или пък всички книги за Шамбала и източния мистицизъм.

Има стотици книги, от които все някой е възмутен и то до такава степен, че да поиска тяхното изчезване. Ако дадем воля на фантазията си и предположим, че съществува някаква организация на османците в България ,,Селям", то тази организация вероятно би имала нещо против ,,Под игото", знае ли човек?

Преди време, пак по повод на някакъв пореден панаир на книгата, казах, че книгите там в над 50% от случаите са безполезни, а някои от тях даже са и вредни. И помня, че тогава това скандализира някакъв университетски мишок – специалист по литературните въпроси. Той беше от хората, които са на мнение, че книгата е нещо неприкосновено и всяко посегателство към нея е посегателство върху човешката свобода и достойнство. За тях е добре да четеш, все едно какво четеш. За тях книгата е свещена.

Не съм съгласен с това. Книгата не е свещена сама по себе си. Под формата на книга може да се появи всичко. Телефонният указател и той е книга, но надали е свещен. Но е свещена свободата на човека да прочете книгата и да си направи изводи от прочетеното, да го одобри или да не го одобри, да го превърне в свое убеждение или в нещо, срещу което ще се бори с всичките си убеждения. И като казвам ,,свещена свобода", се изразявам съвсем прецизно, защото единствено чрез свободата човекът се освещава. Чрез свободата той може да вземе решения и да извърши дела, достойни или за похвала, или за осъждане. Не мога да твърдя, че марксизмът-ленинизмът е сатанинско учение, без да познавам марксизма-ленинизма. И аз го познавам. Не ми казвайте: ,,тази книга е лоша", а ме оставете да я прочета и сам да си направя изводите. Може да ми помогнете с коментар – та нали затова е и литературната критика!, – но не ме лишавайте от оригинала. Съгласен съм, че има идеи, които са недопустими за киното, телевизията или интернет, но при книгите е различно.

Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

*Аутодафе (от порт. auto da fe) – акт на вярата, е публично изгаряне на клада на еретици или унищожаване на еретически произведения в т.нар. клада на суетата – книги, картини или други вещи. (Уикипедия)

https://conservative.bg/autodafe-2023-shalom-sreshtu-edelvais/

КИТНОС, 
08.06.2023 11:56
(БТА)
Археолози откриха ,,безброй" керамични дарове на остров Китнос, Егейско море, оставени от древните поклонници през вековете, съобщи гръцкото Министерство на културата, цитирано от Асошиейтед прес.

В изявлението на Министерството се казва, че находките, открити от разкопки на светилище, включват повече от 2000 непокътнати или почти завършени глинени фигурки, изобразяващи предимно жени и деца, но също така мъже, костенурки, лъвове, прасета и птици.

Няколко от откритите обредни керамични съда са свързани с почитането на Деметра, древногръцка богиня на земеделието, и нейната дъщеря Персефона, на която е посветен разкопаният светилищен комплекс.

Светилището е било използвано в продължение на около хиляда години. При разкопките, проведени от Тесалийския университет и Министерството на културата, са открити луксозна керамика, внесена от други части на Гърция, лампи с орнаменти и фрагменти от ритуални вази, използвани при поклонение пред Деметра и Персефона в Елефсина.

Китнос е част от Цикладските острови и за първи път е бил населен преди около 10 000 години. От III хил. пр. н. е. на острова се добива мед, а по римско време се използва като място за политическо изгнание. Предвижда се разкопките да продължат до 2025 г.

https://www.bta.bg/bg/news/balkans/470588-razkopki-na-gratskiya-ostrov-kitnos-razkriha-bezbroy-antichni-darove

КИЕВ, 
08.06.2023 11:59
(БТА)

Разрушаването на Каховската водноелектрическа централа (ВЕЦ) е довело до наводняването на над 600 кв. км в южната част на Украйна - както на контролирания от силите на Киев десен бряг на река Днепър, така и на левия бряг, контролиран от руснаците, съобщи Франс прес, като цитира украинския губернатор Олександър Прокудин.

"Шестстотин кв. км са наводнени в Херсонска област, като 32% се намират на десния бряг, а 68% на левия", обяви той в социалните мрежи.

"На левия бряг - ситуацията е изключително тежка: хората страдат не само от високото равнище на водата, а и от руския терор и нежеланието на окупаторите да помагат на хората", подчерта Прокудин. Той добави, че към тази сутрин средното равнище на водата в областта е било 5,61 м.

Прокудин отбеляза, че евакуацията от потопения район продължава въпреки постоянния обстрел от страна на руските сили. "Към 6 часа сутринта опасната територия напуснаха 1999 души", добави той.

Хората, намиращи се в пунктовете за временна помощ, са уморени, но разполагат с храна и всичко необходимо, добави губернаторът.

Според информация на украинската Служба по извънредните ситуации, от наводнените територии са евакуирани 1995 души, от които 103 са деца. От спасяване са имали нужда 334 души, включително 15 деца.

"По предварителни данни общо са залети 20 населени места и 2629 жилища на десния бряг на Днепър", според съобщението.

В ликвидирането на последствията участват 1850 души и над 345 машини.

https://www.bta.bg/bg/news/world/470577-nad-600-kv-km-sa-navodneni-v-ukrayna-sled-razrushavaneto-na-yazovira-v-kahovka

Съветско-финландската война (1941 – 1944) или Карелската кампания е наименованието на бойните действия между финландските и съветските войски на източния фронт през Втората световна война.

Във финландската история за име на тези военни действия най-често се използва ,,Война-продължение" (на финландски: jatkosota), в смисъл продължение на Зимната война от 1939 – 1940 г., като опит да се придаде самостоятелен характер на тази война, и дистанциране от нападението на Германия и нейните съюзници срещу СССР. В руската и съветската история този конфликт не се разглежда като отделна война, а като един от театрите на военните действия през Великата Отечествена война. По аналогичен начин Германия разглежда своите операции в района като съставна част от Втората световна война.

Предварителни действия

Московският мирен договор от 12 март 1940 г., слагащ край на Зимната война, е приеман от финландците като крайно несправедлив: Финландия губи голяма част от Виипурската провинция (на финландски:Viipurin lääni, неофициално наричана в Руската империя ,,Стара Финландия"), територии, където в ранното средновековие са обитавали основно фино-угорските племена. С тази загуба Финландия губи една пета от своята промишленост и около 11% от годната за селскостопанска обработка земя. 12% от населението или около 400 хиляди души им се налага да се преселят от отстъпените на СССР територии. Полуостров Ханко е отдаден под аренда на СССР за военна база. По този начин Финландия успява да съхрани своята независимост и да предотврати окупация от страна на Съветския съюз.

Въпреки подписването на мирен договор със СССР, военното положение е запазено поради разрастващата се Втора световна война в Европа, сложната ситуация с продоволствията и отслабената финландска армия. Страховете за повторна агресия от страна на СССР карат Финландия да започне превъоръжаване на армията и укрепване на новите, следвоенни граници (Линия Салпа). Делът на военните разходи в бюджета за 1940 г. нараства до 45%.

През периода април-юни 1940 г. Германия окупира Норвегия. В резултат Финландия губи доставките си на торове, което в комбинация с намалените селскостопански площи вследствие от Зимната война, води до рязко спадане в производството на хранителни стоки. Част от дефицита покриват от Швеция, a друга част от СССР, които използват проблема с продоволствията, за да оказват влияние на Финландия.

Германската окупация на Норвегия прекъсва преките отношения на Финландия с Англия и Франция. През май 1940 г. Финландия поема курс за възстановяване на добрите отношения с Германия. На пресата е наложена цензура на критиката по отношение на действията на нацистка Германия. След падането на Франция през юни 1940 г. цензурата се усилва.

В периода 14-16 юни 1940 година СССР поставя ултиматуми на Литва, Латвия и Естония. В резултат на приемането им правителствата на тези страни са сменени, а самите страни са окупирани от съветските войски. След известно време СССР изисква от Финландия концесиите върху никеловите рудници в Печенга (по това време Петсамо). В действителност те искат национализацията им от обработващата ги английска компания и изтегляне на военните части от Аландските острови.

На 8 юли след като Швеция подписва с Германия договор за преминаване на войски, СССР изисква от Финландия аналогични права за преминаване до съветската база на полуостров Ханко. Правата за преминаване на войски са предоставени на 6 септември, на 11 октомври е постигнато съгласие за демилитаризацията на Аландските острови, но преговорите, свързани с Печенга, се проточват. СССР изискват и промени относно вътрешната политика на Финландия, например оставката на Вайно Таннер – лидер на финландските социалдемократи, привърженик на парламентаризма и противник на революционните методи за борба.

През това време по заповед на Адолф Хитлер започва разработката на план за нападение на СССР и Финландия придобива интерес за Германия като база за разполагане на войски, операции и като възможен съюзник във войната срещу СССР. В началото на август 1940 г. немското правителство премахва ембаргото за доставка на оръжия за Финландия. Започват преговори за предоставяне на Германия на права за преминаване на войски през територията на страната (аналогични с предоставените на СССР) в замяна на доставки от оръжия и военни материали. За Германия тези действия са в пряко нарушение на пакта Рибентроп-Молотов, а за Финландия - на Московския мирен договор.

Преговорите между СССР и Финландия за Петсамо продължават повече от 6 месеца, когато през януари 1941 г. съветското Министерство на външните работи заявява, че решението трябва да се постигне по оперативен път. В този ден СССР прекратява доставките на зърно за Финландия. На 18 януари посолството на СССР във Финландия бива отзовано, а в съветските радиопредавания започват нападки срещу Финландия. През това време Хитлер издава заповед немските войски в Норвегия, в случай на нападение на СССР над Финландия, незабавно да окупират Петсамо.

Пролетта на 1941 г. Финландия съвместно с Германия провежда редица срещи, свързани с воденето на съвместни бойни действия срещу СССР. Финландия изказва готовност да се присъедини към Германия с нейната война против СССР при спазване на няколко условия:

♦ гарантиране независимостта на Финландия;
♦ връщане на границите със СССР до довоенното (или по-добро) състояние;
♦ продължение на доставките с продоволствия;
♦ Финландия да не се проявява като агресор, тя ще се включи във войната едва след нападение от страна на СССР.

През юни в Петсамо започва пристигането на немски войски участващи в операция Барбароса. На 18 юни във Финландия започва тайна мобилизация. На 20 юни приключва придвижването на финландските войски към съветско-финландската граница, а правителството на Финландия издава заповед за евакуацията на 45 000 души, които живеят в пограничните територии. На 21 юни началникът на финландския генерален щаб Ерик Хейнрикс, получава официално съобщение от немските си колеги за започващата атака срещу СССР.

Разположение на силите


Финландия

♦ Югоизточната армия с командващ Ерик Хейнрикс е разположена в Карелския провлак. В нейния състав влизат 6 дивизии и 1 бригада. Нейната цел е превземането на Карелския провлак и възстановяване на границата на страната от 1939 година.
♦ Карелска армия с командващ Карл Леннарт Ойсч. В нейния състав влизат 5 дивизии и 3 бригади. Нейната задача е овладяване на Източна Карелия и настъпление в посока Петрозаводск и Олонец.
♦ Финландските военновъздушни сили наброявали около 300 самолета.

СССР

На 24 юни 1941 бива създаден Северния фронт, за отбрана на Карелия и полярните територии, на 23 август той бива разделен на Карелски и Ленинградски фронт.

♦ 23-та армия от Ленинградския фронт е разположена в Карелския провлак. В нейния състав влизат 7 дивизии (от тях 3 танкови и моторизирани).
♦ 7-а армия от Карелския фронт е разположена в източна Карелия. В нейния състав слизат 4 дивизии.
♦ Военновъздушните сили на Северния фронт наброяват около 700 самолета.

Начало на войната

Операция Барбароса започва вечерта на 21 юни в северно Балтийско море, когато немските ескадрени миноносци, разположени във финландските пристанища, поставят две големи минни полета във Финландския залив. Тези минни полета успяват да ограничат действията на Балтийския флот до източните части на финландския залив. По-късно същата вечер немски бомбардировачи прелитат над Финландския залив и минират пристанището на Ленинград и река Нева. По обратния път самолетите презареждат на едно от финландските летища.

На сутринта на 22 юни финландската армия окупира Аланд. Персоналът на съветското консулство в Аланд (31 души) е арестувано, което е грубо нарушение на статуса на дипломатическите представители. Предприетата атака със съветски бомбардировачи срещу финландски кораби е неуспешна.

Сутринта на 22 юни немските войски, разквартирувани в Норвегия, започват придвижване към съветско-финландската граница в района на Петсамо. Финландия не позволява пряко немско нападения от своята територия, затова немските части в Петсамо и Сала са принудени да се въздържат от атаки през границата. Случват се епизодични престрелки между съветски и финландски граничари, но като цяло по съветско-финландската граница се запазва спокойна обстановка.

Рано на 22 юни бомбардировачи на Луфтвафе използват финландските летища като база за презареждане преди завръщането им в Германия. През този ден два хидропланa оставят 16 финландски диверсанта, облечени в немски униформи, в близост до шлюза на Беломорско-Балтийския канал. Целта им е да взривят шлюза, но поради силната охрана това не им се удава.

През този ден три финландски подводници поставят мини по естонското крайбрежие, а техните командири имат заповед да атакуват съветските кораби в случай на среща.

На 23 юни Молотов привиква при себе си финландския посланик. Молотов изисква от Финландия твърдо отговор за нейната позиция – ще приеме ли тя страната на Германия или ще се придържа към неутралитет. Желае ли Финландия да има сред враговете си Съветския съюз с неговото двестамилионно население, а вероятно и Англия? Молотов обвинява Финландия за бомбардировките над Ханко и полетите над Ленинград. Посланикът отказва да обяснява действията на Финландия.

На 24 юни главнокомандващият сухопътните войски на Германия дава инструкции на представителите на немското командване на служба във финландската армия, които гласят, че Финландия трябва да се поготви за начало на операции в източната част на Лодожкото езеро.

В ранното утро на 25 юни съветското командване решава да нанесе масиран авиоудар срещу 18 летища във Финландия с участието на около 460 самолета. На 25 юни е свикана сесия на финландския парламент, на който според мемоарите на Манерхейм министър-председателя Рангел е трябвало да направи изявление, свързано със запазването на неутралитета на Финландия в съветско-германския конфликт, но съветските бомбардировки го принуждават да обяви, че Финландия отново се намира в състояние на война със СССР.

Финландското настъпление през 1941 година


В периода юли-август 1941 г. финландската армия в течение на редица операции окупира всички територии, отстъпени на СССР след края на Зимната война, което се смята от финландците като напълно оправдани действия за връщане на неотдавна загубените територии. В същото време Манерхейм заявява, че... през 1918 година обещах на финландците и жителите на източна Карелия, че няма да прибера меча си в ножницата, докато Финландия и източна Карелия не бъдат освободени. Подобни публични изявления за планове за окупиране на територии (източна Карелия), които никога не са принадлежали на Финландия (въпреки сходните етнически корени), се приема във Финландия като сигнал за агресивния характер на войната.

На 26 юни финландска канонерска лодка напада и потапя ТЩ-283. На 31 август финландците достигат старата съветско-финландска граница до Ленинград, там те затварят кръга на обсадата на града от север. Блокадата на Ленинград продължава 900 дни и довежда до гибелта, по различни данни, на между 400 хиляди и 1 милион души, сред които преобладаващото мнозинство (97 %) умира от глад.

В този ден Манерхайм дава заповед на войските разположени в Карелския провлак да преминат в отбрана по линията на старата съветско-финландска граница.

Съгласно мемоарите на Манерхайм, финландското правителство в този момент не е било единно по повод пресичането на старата съветско-финландска граница, на което особено силно се противопоставят социалдемократите. Безопасността на Ленинград е била основния мотив на СССР за започване на Зимната война и пресичането би означавало косвено признание на техните опасения.
В допълнение, както отбелязва А. Б. Широкорад, продължението на настъплението в посока Ленинград би означавало атака срещу добре подготвени укрепления, Карелски укрепления, за което финландците не са готови.
Съветското командване бързо почувствало отслабването на натиска във финландския участък и на 5 септември изтегля 2 дивизии отбраняващи Карелския провлак, и ги изпраща на юг срещу немците.

На 4 септември финландската армия започва операция за окупация на източна Карелия, и в утрото на 7 септември предните части на финландската армия достигат река Свир. На 1 октомври съветските части напускат град Петрозаводск. В началото на декември финландците достигат и прекъсват Беломорско-Балтийския канал.

Немските войски в полярната област правят опит да превземат Мурманск и да прекъснат Мурманската железопътна линия, но той се проваля заради липсата на опит на немците с войната в арктични условия и слабото планиране на операцията.

В края на 1941 година линията на съветско-финландския фронт се стабилизира и запазва своя вид до лятото на 1944 година.


Политически събития през 1941 – 1943 година

В края на август 1941 година финландските войски достигат старата граница по цялото и протежение. Пресичането на границата през септември води до противоречия в армията, правителството, парламента и обществото.

Влошават се международните отношения, особено с Великобритания и Швеция, чиито правителства през май-юни получават уверения от Витинг (министър на Министерството на външните работи), че Финландия няма никакви планове за съвместни действия с Германия в тяхната военна кампания. Всички приготовления са описани като чисто отбранителни.

През юли Англия започва блокада на Финландия. На 31 юли британските военновъздушни сили бомбардират немските войски в сектора Петсамо.

11 септември Витинг информира посланика на САЩ във Финландия Артур Шенфийлд, че настъплението на Карелския провлак е прекратено при достигане на старата (до Зимната война) граница и че при никакви обстоятелства Финландия няма да приема участие в атаките срещу Ленинград, а ще поддържа статична отбрана в очакване на политическо решение на конфликта. Витинг обръща внимание на Шенфийлд, че Германия не трябва да узнава за този разговор.

22 септември британското правителство под заплахата от война изисква от правителството на Финландия да се изгонят всички немски войски от нейната територия и да финландската войска да се изтегли от източна Карелия до границата от 1939 година. Войната бива обявена на 5 декември, а от британските колонии на 6 декември 1941 година.

В края на 1941 г. фронтовата линия се стабилизира. Немските неуспехи при Москва показват на финландците, че тази война няма да завърши скоро, което води до спад в морала на армията. Освен това излизането от войната посредством мир с СССР не е било възможно, тъй като това би довело до изостряне на отношенията с Германия и възможна окупация на Финландия. Финландия провежда частична демобилизация на армията и преминава в отбрана на фронтовата линия.

Финландия започва активни опити за сключване на мир през февруари 1943 година, след поражението на немците при битката при Сталинград. На 2 февруари капитулират остатъците на 6-а немска армия и на 9 февруари висшето ръководство на Финландия организира тайно заседание на парламента, на което бива заявено:

,,Силите на немците безспорно започват да се изчерпват... през зимата Германия и нейните съюзници губят близо 60 дивизии. Едва ли ще успеят да попълнят тези загуби. Съдбата на нашата страна до този момент бе свързана с победата на германските оръжия, но във връзка с текущата ситуация е по-добре да приемем възможността, че ще бъдем принудени да подпишем мирен договор с Москва. Финландия няма свобода за определяне на собствена външнополитическа линия и затова е длъжна да продължи борбата."

Последователност на събитията във Финландия до края на 1943 година:

♦ 15 февруари социалдемократите излизат със заявление, в което се акцентира, че Финландия има право да излезе от войната в момент, който сметне за желан и възможен.
♦ 20 март Министерството на външните работи на САЩ официално предлага своята помощ за изход на Финландия от войната. Предложението е отхвърлено преждевременно.
♦ През март Германия изисква от Финландия да подпише официален договор за военен съюз с Германия, под заплаха прекъсване на доставките с оръжия и продоволствия. Финландците отказват, след което бива отзован немския посланик във Финландия.
♦ В началото на юни Германия прекратява доставките, но това не променя позицията на финландците. Доставките са възобновени в края на месеца без каквито и да било условия.
♦ В края на юни по инициатива на Манерхайм бива разпуснат финландския СС батальон, сформиран от доброволци през пролетта на 1941 година (участва в боевете срещу СССР в състава на 5-a танкова СС дивизия Викинг).
♦ През юли започват контакти на Финландия с СССР чрез съветското посолство в Швеция (оглавявано през това време от Александра Колонтай).

Есента на 1943 година 33 души, сред които известни граждани на Финландия, сред тях няколко депутати от парламента, изпращат на президента писмо с молба правителството да вземе мерки за сключване на мир. Писмото известно като Обръщение 33 е публикувано в шведската преса.
В началото на ноември социалдемократическата партия излиза с ново заявление, където подчертават правото на Финландия да излезе от войната по свое желание, но и отбелязват, че съответните стъпки трябва да бъдат предприети без отлагане.


Политически събития януари-май 1944 година

♦ През януари-февруари СССР провежда успешни операции за пълно премахване блокадата на Ленинград.
♦ През февруари съветската авиация с голям обсег предприема три масирани бомбардировки над Хелзинки (нощта на 6/7, 16/17, 26/27 февруари, повече от 6000 излитания). Пораженията са малки – в рамките на града падат едва 5% от хвърлените бомби.
♦ 16 март президентът на САЩ Франклин Делано Рузвелт публично изказва желанието си Финландия да излезе от войната.
♦ 20 март немските войски окупират Унгария, след като тя започва да проверява със западните държави възможностите за сключване на мир.
♦ 1 април със завръщането на финландската делегация от Москва, стават известни условията на съветското правителство:

- Граница съгласно Московския мирен договор от 1940 година;
- Интерниране на немските части намиращи се във Финландия до края на април;
- Репарации в размер на 600 милиона щатски долара, които да бъдат изплатени в продължение на 5 години.

Пречка се оказва въпроса за репарациите – след спешно проведен анализ за възможностите на финландската икономика, размера и срока удовлетворяването на репарациите се признава за непостижимо.

Съветското настъпление

На 9 юни започва Виборгско-Петрозаводската операция. Съветската войска с използване на голям брой артилерия, авиация и танкове, а също и активна поддръжка от страна на Балтийския флот, пробива една след друга защитни линии на финландците в Карелския провлак и на 20 юни започва атака на Виборг.

Финската войска се оттегля на третата отбранителна линия Виборг-Купарсари-Тайпале (известна като линия ВКТ) и там с всички докарани подкрепления от източна Карелия успяват да организират силна отбрана. Това отслабва частите разположени в източна Карелия, където на 21 юни съветските войски минават в настъпление и на 28 юни освобождават Петрозаводск.

19 юни маршал Манерхейм се обръща към войските и ги призовава да удържат третата отбранителна линия. Пробив в тези позиции, – подчертава той, – може значително да отслаби нашите възможности за отбрана.

През целия период на съветското настъпление Финландия силно се нуждае от ефективни противотанкови средства срещу съветските танкове. Такива средства може да предостави Германия, която в замяна иска Финландия да подпише договор, че няма да сключва мир със СССР. С тази мисия на 22 юни в Хелзинки идва министъра на външните работи на Германия Йоаким фон Рибентроп.

Вечерта на 23 юни, докато Рибентроп е все още в Хелзинки, финландското правителство получава от съветското правителство чрез Стокхолм записка със следното съдържание:

,,    Тъй като финландците няколко пъти ни мамят, искаме правителството на Финландия да ни осигури изявление подписано от президента и министъра на външните работи, че Финландия е готова да се предаде и да се обърне към съветското правителство с молба за мир. Ако получи от правителството на Финландия тази информация, Москва е готова да приеме финландската делегация.    "

Ръководството на Финландия е изправено пред избор – необходимост от това да избере да се предаде безусловно на СССР, или да подпише съюз с Германия, което би увеличило шансовете за създаване на предпоставки за сключване на приемлив мир без условия. Въпреки това финландците не желаят да се обвързват с Германия.

Този проблем в решен от подписаното от президента на Финландия Ристо Рюти писмо, в което е написано, че нито той, нито неговото правителство няма да действа в посока на сключването на мир, който не би одобрила Германия. На 26 юни 1944 година президентът лично подписва това изявление.

На фронта от 20 до 24 юни съветските войски неуспешно се опитват да пробият линията ВКТ. В процеса на тези атаки се разкрива слабо място в отбраната – в близост до селището Тали, където местността е подходяща за използване на танкове. На 25 юни в този участък съветското командване използва голямо количество бронетехника, което позволява да се направи пробив във финландската отбрана с дълбочина 4 – 6 километра. След четири дни непрестанни боеве финландската армия изтегля линията на фронта назад, по двете страни на пробива и заема позиции на удобната, но незащитена линия Ихантала.

На 30 юни се води решаващо сражение при Ихантала. 6-а дивизия, последната финландска част превозена от източна Карелия навреме успява да заеме позиции и да стабилизира отбраната – финландската отбрана устоява, за изненада дори на самите финландци.

От 1 до 7 юли се правят опити за десант през Виборгския залив във фланга на линията ВКТ, при което са окупирани известен брой острови в залива. Десантът на брега бива отбит от финландците.

9 юли се прави последен опит за пробив в линията ВКТ – под прикритието на димна завеса съветската войска пресича река Вуокси и създава плацдарм на противоположния бряг. Финландските контраатаки не успяват да ликвидират плацдарма, но не му позволяват и да се разшири. Боевете в този участък продължават до 20 юли. Опитите да форсира реката на други места биват отблъснати от финландците.

На 12 юли 1944 г. заповед на главното командване нарежда Ленинградския фронт да премине в отбрана на достигнатата фронтова линия.

Излизане на Финландия от войната

♦ 1 август президентът Рюти се оттегля от своя пост. 4 август финландският парламент приема клетвата на Манерхейм при поемането му на президентския пост.
♦ 25 август финландците прави запитване (чрез посланика на СССР в Стокхолм) при какви условия е възможен техния изход от войната. Съветското правителство изпраща две (съгласувани с Великобритания и САЩ) условия:

- незабавно прекъсване на отношенията с Германия;
- изтегляне на немските войски до 15 септември, а при отказ – интерниране.
- Не се повдигат изисквания за безусловна капитулация.

♦ 2 септември Манерхейм пише писмо на Хитлер с официално предупреждение за излизане на Финландия от войната.
♦ 3 септември финландците започват придвижване на войски от съветския фронт на север към Качни и Оулу, където са разположени немски части.
♦ 7 септември финландците започват евакуация на население от Северна Финландия на юг или в Швеция.
♦ 15 септември немците изискват от финландците да им предадат остров Хогланд и след техния отказ се опитват да го превземат насила. Започва Лапландската война.

Примирието със СССР се подписва в Москва на 19 септември. На Финландия ѝ се налага да приеме много условия:

- връщане на границите от 1940 година с допълнителни отстъпки към Съветския съюз в сектора Петсамо;
- даване под аренда на СССР полуострова Поркала (разположен в близост до Хелзинки) за период от 50 години (върнат на финландците през 1956 година);
- предоставяне на СССР на право за преминаване на войски през Финландия;
- репарации в размер на 300 милиона щатски долара, които е трябвало да бъдат изплатени в течение на 6 години.

Резултати от войната

В хода на финландското настъпление бива окупирана съветската източна Карелия, която никога не е била част от Финландия, но исторически е била населена и с финско-угорски народи. В Карелия бива установен режим на терор, насочен срещу не финландско говорещото население на тази територия.

От 64188 съветски военнопленници, преминават през финландските концентрационни лагери, по данни на финландците умират 18318. В допълнение в тези лагери биват затворени 24000 души от цивилното население, сред които етнически руснаци, от които по финландски данни, около 4000 умират от глад.

Финландските войски през 1941 – 1944 година обезпечават блокадата на Ленинград от север. 11 септември 1941 година президентът на Финландия Рюти заявява на германския посланик в Хелзинки:

,,    Ако Петербург не продължи да съществува като значителен град, то река Нева би била най-добрия избор за граница в Карелския провлак... Ленинград трябва да се ликвидира като важен град.    "

Военните действия между съветските и финландските войски приключват на 4 септември 1944 година, когато влиза в сила заповедта на финландското главно командване за прекратяване на бойните действия по всички фронтове. Спогодбата за примирие бива подписана в Москва на 19 септември. Немците, чиито по-големи части се намират в Северна Финландия, не пожелават да напуснат страната, и в резултат финландската армия съвместно с Червената армия води срещу тях бойни действия, които завършват едва през април 1945 г. (Лапландска война)

Мирният договор между Финландия и СССР бива подписан в Париж 10 февруари 1947 година.

За резюме на резултатите от войната за Финландия, може да се използва цитат от обзора за Финландия от библиотеката на Конгреса на САЩ:

Въпреки значителните загуби нанесени от войната Финландия успява да запази своята независимост. Освен това ако СССР е била заинтересована, няма съмнение че Финландия е щяла да загуби своята независимост. Финландия излиза от войната с разбиране за този факт и е настроена за създаване на нови и конструктивни отношения с СССР.

Тълкуване на войната във финландската история

Още през 1940-те години възниква теорията, съгласно която Финландия е била просто жертва и скоро получава официален статус във финландската история (на финландски: ajopuuteoria). Поради критики от чуждестранни историци (не от Съветския съюз) тази официална теория от 1960-те години е заменена с малко по-умерена версия (на финландски: koskiveneteoria), но и според нея Финландия е по-скоро жертва на ситуацията и не е имала възможност да избегне войната. Днес все още някои финландци искат връщане на довоенните територии.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Съветско-финландска_война_(1941_–_1944))