• Welcome to Български Националистически Форум.
 

Recent posts

#1
История за шоколада: Велизар Пеев


Никой не може да каже поради какви причини полковникът от запаса Велизар Пеев, комуто предричали бляскава воен�на кариера, започнал производство на сладки шоколадови ,,сапунчета" в Своге. Това се случило в началото на 20 век или по-точно през 1901 година, а първите консуматори на шоколадовите бонбони у нас с ужас бързали да се освободят от странното топящо се блокче в устата си и поглъщали огромно количество вода, за да не�утрализират непривичния, леко горчив вкус. В Европа вече повече от четири столетия се наслаждавали от шоколадовата напитка, която присъствала редовно на дворцовите трапези, консумирана от крале и кралици като лекарство срещу туберкулоза. Твърдият шоколад бил изобретение на компанията Fry and Sons в началото на XIX век.

Българите не били единствените, които не харесали шоколада от първия път. Христофор Колумб усетил твърде неприятно чувство, когато бил почерпен от ацтеките по време на четвъртото си пътуване до Карибите с горчивата какаова напитка ксокоатл, използвана в техните религиозни церемонии – вероятно защото била подправена с ванилия и люта чушка. Какаовото дърво, традиционно отглеждано от повече от едно хилядолетие в родината на шоколада – Мексико и в Южна Америка, давало на ацтеките какаови зърна, които били използвани за разменно средство – интересно е, че един пуяк струвал 100 какаови зърна, а един заек – само 4... Но като цяло шоколадът бързо заел едно от първите места в скалата на европейските удоволствия, след като монаси мисионери го разпространили по целия континент веднага след покоряването на Мексико от испанците през XVI век, а техният предводител – испанският конкистадор Ернан Кортес изрекъл паметните думи:

,,Шоколадът е божествена напитка, която подсилва защитните сили на организма и преборва умората. Една чаша от тази ценна напитка позволява на всеки човек да ходи цял ден, без да се храни".

Историята на шоколадовото производство в България е свързана с един от пионерите индустриалци у нас – Велизар Пеев. Роден през 1859 година в Чирпан, учил в Пловдив и във Военното училище в София, което завършил с първи офицерски чин. Следвал в  Петербургската военна академия, където се дипломирал с отличие, и бил поканен да остане на служба в руската армия. Отхвърлил предложението, Велизар Пеев бил изпратен в Тулския оръжеен завод, а година след това избухнала Сръбско-българската война, което станало причина да бъде призован в родината и изпратен на фронта, оглавявайки Шуменския гарнизон.


Много малко не достигнало на Велизар Пеев да бъде повишен в чин генерал. При един преглед на войските, княз Фердинанд отправил грубовата забележка към командира на полка в Севлиево – полковник Велизар Пеев, който отговорил с възражение на обидата:

,,Ваше Величество, не забравяйте, че разговаряте с български офицер!"

И подал рапорт за напускане. Като офицер от запаса, бил предприемач в изграждането на южнобългарската жп линия, на мостове и пътища. Но дълбоко в себе си чувствал, че не това е неговото място. Решил да обърне изцяло посоката на своя живот и през 1901 г., в една почти порутена къща отворил цех за сладкарски изделия. Започнал да пече хлебчета и луксозни бисквити, да произвежда локум, вафли и шоколад. Усещал, че не му достигат знания как да направи онова, за което мечтаел, затова скоро след това заминал за Франция, за да изучи тайните на занаята.

Станал обикновен работник в заводите за шоколад ,,Сави Жан-Жан". Бил изключително любопитен и питал за всяко нещо, носел си тефтерче и все нещо записвал. Това било забелязано от околните, които докладвали на директора, че българинът е фирмен шпионин, изпратен от конкурентна фирма на разузнаване. Така Велизар Пеев се оказал лице в лице с директора на шоколадовата фабрика и се наложило да обясни, че е вече пенсиониран военен, има в София малка работилничка за бисквити, но има огромно желание да произвежда шоколад в родината си, понеже в България това удоволствие е все още напълно непознато. Спечелил доверието на директора, една година по-късно се завърнал в България заедно с майстор Коломбо (някои го наричали Колумб), който станал и първият технолог за производство на шоколад в България.

Така, съвсем в началото на XX век, Велизар Пеев заложил къщата си и отворил малка фабрика на улица ,,Екзарх Йосиф" в българската столица, с 10 работници, 3 машини с 5 конски сили електроенергия. Започнал да внася какаови зърна от Латинска Америка и Холандия. Машините смилали зърната на прах, към който прибавяли захар и мляко. Следвало 24 часово бъркане на сместа, понеже тайната на финия шоколад се криела именно в това.

В началото българите подходили недоверчиво към странните  кафяви ,,сапунчета" с леко горчив вкус. Някои свещеници дори го нарекли ,,гнусно и отвратително дяволско творение", други пишели писма до Велизар Пеев да им изпрати ,,една бутилка", та да го опитат. Един учител от провинцията пък питал дали шоколадът се яде с ,,лъскавата хартишка" и търсели инструкции за консумацията му...

,,С игла геран съм копал" – споделял по-късно на близките си Велизар Пеев. Както впрочем се е случвало с всеки индустриалец в България след Освобождението. Нито е имало традиция, на която да стъпят, да се съизмерят с другия, който прави същото, нито хората са имали битова култура и знание какво е това ново чудо.

,,Велизар Пеев – хляб, бисквити..." – това било изписано на една преправена каруца, която се движела из града и рекламирала неговото производство. Самите хора, консумирали шоколадовото удоволствие, били жива движеща се реклама. Евгения Божилова (съпругата на Николай Хайтов), която тогава била на 16 години, си спомня дървените кутии с шоколад ,,Дипломат". Българският предприемач обръщал особено внимание на опаковките. Едни от бонбоните били обвити с щамповани върху хартия национални флагове на всички държави – който успеел да събере всички флагове, получавал даром килограм шоколад. Хит в производството били пудингите и кексовете на прах.

Така или иначе, все повече хора опитвали от шоколадовите бонбони и започнало масово търсене. Мълвата за сладкото удоволствие се разнесла до най-затънтените кътчета на България, макар хората там да нямали никаква представа какво е това чудо. Велизар Пеев предприел разширение на фабриката и на мястото на старата построил 4-етажна сграда с площ 2000 кв. м и модерно оборудване. 250 работници произвеждали шоколадови бонбони, бисквити, какао, кексове и пудинг на прах.

През 1908 г. Велизар Пеев създал още едно сдружение, чиято цел била производство на цимент в България. Дотогава у нас е нямало такъв завод и нуждите от цимент са били удовлетворявани от внос. Това е познатият ни завод ,,Златна Панега", построен край водите на река Панега. С негово участие (основно с капитал) била построена сграда и внесена от чужбина инсталация за нуждите на производството. Шоколадената индустрия обаче обхващала по-голямата част от времето и любовта му. Най-главната задача пред него била да се пребори с всичкото недоверие и отхвърляне, не само сред населението, банковите и бизнес средите, но и сред своето семейство. Тази битка му донесла много напрежение, усилия и разклатила здравето му.

,,Банковите среди гледат с недоверие на начинанието му. Самите негови най-близки хора се съмняват в успеха на делото му. Конкуренцията на производството му, идяща от вън, е почти несломима. Вътрешната консумация е слаба. Той ходи ежегодно в странство, да изучава шоколадната индустрия и не се стеснява да заменя своя полковнишки мундир с работническата блуза и да другарува с обикновените работници. Фабриката му е малка; нужни й са машини, удобни помещения, сурови материали, съоръжения и пр. и пр. Малката стара къщичка е продадена, за да се посрещнат растящите нужди на заведението и производството. Велизар Пеев прекарва всред работниците си, храни се години наред с кашкавал и хлеб и чака търпеливо успеха на своето младо дело; чака стоически на своята позиция изхода на сражението в областта на индустрията, посреща ударите – и най-после побеждава. Ала всичко това е и за сметка на здравето, което е доста разклатено, и което мъчно се поправя тепърва". (Алманах на българските индустрии от 1926 г.)

Амбицията на първия български производител на шоколад била да направи българските сладки ,,сапунчета" толкова популярни, колкото и в Швейцария. За своите изделия той получил изключително престижни награди – на международните панаири в Берн, Париж, Виена. Заслужено си извоювал реноме на най-добър български производител на шоколад, въпреки конкуренцията – и други започнали сходно производство, усещайки празната пазарна ниша. Благодарение на това, Велизар Пеев станал придворен доставчик на шоколадови изделия за царския дворец, създавайки специална ,,Царска" бонбониера в луксозна дървена кутия. Старите пререкания с княз Фердинанд били забравени, а на дипломатическите приеми вече се предлагали български шоколадови бонбони. Дипломатите все питали дали бонбоните са италиански, френски или австрийски. ,,Български!" – не без гордост отговарял князът.

Така Велизар Пеев си спечелил прозвището ,,Цар на шоколада" – той произвеждал 2/3 от шоколадовите изделия в България. През 20-те години на миналия век по улиците на столицата се движел нов черен закрит автомобил с рекламни надписи на неговата фирма, заменил старата каруца. Интересът към продукцията се увеличил. Фабриката вече не можела да отговори на нарасналото търсене. Имало нужда от ново място и простор, за да разгърне силата си ,,царят на шоколада". Съвсем успешно, във всичките си дела се включвали и неговите синове – Велизар и Боян, с които вкъщи не разговарял за работа, а по бизнес делата водел с тях широка кореспонденция, пълна с указания и съвети. В едно от първите си бизнес-писма към своя първороден син съименник, когото съветва как да се отнася към работниците, Велизар Пеев написал следното:

,,Помагай им, защото те също са човеци и се нуждаят от добри обноски".

Синът също имал военен чин – капитан I ранг. Завършил българското военно училище, той продължил образованието си в Петербургската военноморска академия и напредвал дори по-бързо от баща си във военната кариера. Поради това мнозина виждали в негово лице бъдещия адмирал и командир на българските военноморски сили. По молба на бащата, синът напуснал морската служба в Дедеагач и поел голяма част от работата по ръководството на фабриката.

Така Велизар-младши тръгнал в околностите на София да търси място за новата фабрика. Мястото трябвало да отговаря на три условия едновременно – да бъде близо до столицата, да има водни ресурси, за да задвижват турбините, и близка железопътна линия, за да достигне продукцията бързо до столицата и другите градове на страната. Когато се изкачил на сенчест склон край Искърското дефиле край Своге, пред очите му се открила чудна гледка – това определило мястото на новата фабрика. През 1922 година започнал строежът й. Така синът поел ръководството и построил изключително модерна, европейска и перспективна фабрика със затворен цикъл и собствена ВЕЦ    , от която черпела ток безплатно дори градската гара. Били построени и сгради за спомагателни производства на нишесте и глюкоза, карбамид, масла, ацетон и катран. Огромните казани, в които се въртял шоколада, около 170 машини и 32 електромотора били закупени от Германия (,,АЕГ"), Италия (машините ,,Марели") и Австрия. Там се преместила и софийската фабрика, която произвеждала шоколад и бонбони предимно по специални поръчки. Над 400 души работели в новата фабрика, предимно от селата наоколо и Своге, както и много столичани, които всеки ден пътували с железницата до фабриката. През 1924 година тя била превърната в акционерно дружество с основен капитал 6 600 000 лева.

Появил се на бял свят третият Велизар Пеев, внукът, който години по-късно бил изпратен от баща си да учи инженерство в Германия, за да бъде подготвен да поеме водачеството на семейния бизнес.

След смъртта на Велизар Пеев-старши през 1927 г., синът продължил да ръководи фабриката до идването на новата власт през 1944 година, когато животът се преобърнал с главата надолу. Фабриката в Своге била национализирана през 1947 година, а  фамилията Пееви – изгонена позорно, без право на никакво обезщетение. Заплашени били, че ще бъдат екзекутирани, ако откажат да се подчинят. От всички страни на фабриката били поставени коменданти, които охранявали сградите и пазели да се спазват заповедите. Велизар Пеев-внук, въпреки германската си диплома за машинен инженер, кавалерския орден ,,За храброст", получен заради участието му във втората фаза на войната, и семейната дългосрочна стратегия, не могъл да ръководи и един ден фабриката, завещана от дядо му и баща му...

Активът на фабриката за шоколад в Своге възлизал на 154 милиона лева.
Животът на фамилията протекъл така, както на всички останали хора – и те получавали купони за продукти от първа необходимост, редели се по опашки за хляб, но най-важното – смехът не секнал в техния дом. Обичали да се шегуват в приятелска обстановка и да отговарят с анекдоти на всички предизвикателства. Желязната машина на новия строй, откровената кражба, оправдана от държавни постановления, чувството за несправедливост и рухването на десетки години опитомявана мечта, не могла да стопи жизнеността и чувството им за хумор. Това обикновено се случва с хора, които умеят да се самодисциплинират и самоизграждат. Никой не се е грижил за тях, нито им е завещавал наследство. Железният дух се оказал по-силен от желязната машина...

Следващите 50 години фабриката в Своге работела със същите италиански машини ,,Марели" и германските ,,АЕГ", закупени от Велизар Пеев- старши, а продукцията й се продавала изключително добре в страната и извън нея. Тя била преименувана на ,,Република" и с такова име съществува до 1993 г., когато преминава в собственост на чужда компания.

Автор: Маргарита Друмева за Списание ,,Свет",
Брой 7/2016 с тема " За духовното и душевното/Български вдъхновения от Маргарита Друмева".
Оригинална публикация – История за шоколада: Сладки ,,сапунчета" от Своге и Велизар Пеев – основоположникът на родната шоколадова индустрия

https://pendara.bg/chocolate-story-velizar-peev/
#2
Крепост Петрич кале

Петрич кале е място, с посещението на което успях от втория път. Първият беше преди 3-4 години. Знаех за калето от една книга за Северното Черноморие с много мижави обяснения за точната локация. Няма да ви я казвам коя е, защото имам известни съмнения, че авторите са го посещавали. Тогава стигнахме до село Разделна и хванахме няколко маршрута все за над селото, но така и не я намерихме. Не сполучихме и с приказката за питането. На два пъти местните ни пращаха за зелен хайвер, вероятно защото и те не бяха наясно.


Крепост Петрич кале

Тази година не знам защо, но имах голяма мотивация да стигна до крепостта. За късмет, съвсем наскоро бях намерила и добро упътване в интернет за отправната точка към крепостта. По-долу ще споделя повече информация за локацията.

Изкачването до крепостта си е едно малко предизвикателство – кратко е, стига се само за около 20-25 минути, но е по стръмна пътека с доста голям наклон, особено в последната си част. Допълнителна трудност са трънливите храсти по склона, жадно впиващи се в дрехите. Но пък усещането да погледнеш отгоре на високото каменно плато и да се разходиш покрай старинни останки е вълнуващо и вдъхновяващо.

Накратко за крепост Петрич кале

Доколкото ми е известно, крепостта Петрич кале няма нищо общо с град Петрич, като изключим съвпадението в имената.

За историята на крепост Петрич кале не се знае много. От сайта на община Белослав се разбира, че тя е късноантична. Била построена през 5-6-ти век като част от византийската отбранителна система. Името ,,Петрич" идва от гръцкото ,,петрин" – ,,каменна крепост". Каква е била съдбата ѝ по време на Първото българско царство не е много ясно. По време на византийското робство през 11-12-ти век, тя пак била използвана за отбрана. През 1154 г. арабският пътешественик и географ Мохамед ал-Идриси описва крепостта като ,,голям, хубав и богат град".


Петрич кале – останки от помещение

По време на Втората българска държава крепостта преживява разцвет. През 1388г. твърдината била превзета от османците. Крепост Петрич кале е унищожена на 7 ноември 1444 г. от кръстоносците, предвождани от полския крал Владислав III Ягело и унгарския пълководец Янош Хуняди. Това става само 3 дни преди голямата битка край Варна на 10 ноември между османците на султан Мурад II и кръстоносците, в която победата е на страната на турците, а крал Владислав е убит. В тази битка участват и много българи с надежда за освобождение. След битката, в знак на благодарност българите наричат крал Владислав с прозвището Варненчик.


Покрай крепостните стени на Петрич кале

Как се стига до Петрич кале
Останките от Петрич кале се намират на високите скали над село Разделна. За ориентация, като влезете в селото (в посока откъм Белослав), погледнете към масивното скално плато вляво – тя е там, вашата цел.

Село Разделна се намира на около 7 км югозападно от общинския център Белослав и на около 29 км западно от Варна.

Аз лично името Разделна досега все го свързвах с известната песен ФСБ ,,Това е гарата Разделна". Е, вече си имам и друга асоциация за това название 🙂 .


Чешмата – отправна точка за маршрута

Отправна точка за крепостта е чешмата в източните покрайнини на селото. За да стигнете до чешмата, на влизане в селото или на мегдана трябва да завиете наляво. Последните метри до чешмата са черен път, но те се изминават без проблем с лека кола.

Край чешмата има достатъчно място да оставите колата (ако сте с кола). След като оставите колата, трябва да кривнете 50-на метра вляво от чешмата (т.е. в посока платото), за да хванете пътеката. Там в началото ѝ има синя табелка за крепостта, закрепена за едно дърво.


Ориентир от чешмата – крепост Петрич кале горе на платото и табелката долу в ляво

Ако не я виждате, погледнете към близкия метален електрически стълб вляво от чешмата и след това – нагоре, би трябвало вече да видите дървото с табелката (ако не е паднала, но това е посоката на пътеката).


Пътеката е тясна, но добре обособена. За щастие, не е опасна и не е обградена с пропасти, просто е много стръмна, особено в последната си част. Изкачването е кратко – около 20-25 минути. Трънливи храсти създават допълнителна трудност, залепвайки се за дрехите. Все пак не е дълго и е достижимо. Има сигнално-жълти парцалчета по някои от храстите, служещи за маркировка на маршрута – на нас ни бяха много полезни.


Гледка по пътеката към Петрич кале

Като понаберете височина, огледайте се – напред каменното плато вече не изглежда толкова далеч, а назад започват да се откриват красиви панорамни гледки.

Изкачите ли хълма, ще видите част от крепостните стени. От това място имате избор откъде да започнете обхода на крепостта. Ние тръгнахме да я обикаляме наляво, по часовниковата стрелка. Така попаднахме най-напред на голямата щерна, после на кръста, а малко след това и на стълбата в скалния процеп. Откриха ни се много красиви панорами към село Разделна, канала до Девня и заводите там (с доста пушещи комини). За накрая ни останаха кулата и големите крепостни стени.


Гледка към Девня

Връщането по склона на обратно също беше бавно и внимателно в най-стръмната част, но го взехме за по-малко от 20 минути до чешмата.

За пълнота ще спомена, че има още една пътека до крепост Петрич кале. Тя започва вдясно от чешмата-отправна точка, недалече вдясно от чешмата има поставена кафява дървена табела за крепостта. Маршрутът от там обаче е доста обиколен и бавен.

Какво интересно може да се види

Крепост Петрич кале е била изградена на висока каменна тераса над днешното село Разделна. Терасата е част от Авренското плато. Твърдината била естествено защитена от запад и север чрез отвесните високи скали и от изток чрез дълбок стръмен дол. Била достъпна единствено от юг по тясна скалиста ивица. Останките от крепостта на ръба на Авренското плато личат и до днес.


Петрич кале – по стълбата надолу

На място, освен скалите и невероятните гледки могат да се видят солидни останки от крепостни стени, кула, голяма щерна, останки от постройки.


Петрич кале – гледка в края на стълбата

Интересна атракция е една дълга стълба, изградена в тясното пространство между две скали. За съжаление, по време на нашето посещение, стълбата беше препречена, за да не слиза човек по нея, заради амортизация.


Крепост Петрич кале – стълбата в тесните скали

Стълбата е популярна от доста снимки в интернет. Ако стигнете до крепостта, със сигурност ще искате да я видите, дори и да не слезете по нея. За ориентир – тя се намира съвсем близо до кръста отгоре на скалите.


Кръстът над село Разделна

За информация, кръстът е поставен там на 13.09.2015 г. на ръба на скалите в знак на възпоменание на жителите на село Разделна за наводнението от 1 февруари 2015 г. Кръстът се вижда и отдолу от селото.


Петрич кале – поглед от платото до стълбата

Няколко съвета за изкачването до Петрич кале

Въз основа на посещението ни до крепост Петрич кале, искам да ви посъветвам за няколко неща, които да имате предвид, отправяйки се натам:

подсигурете си удобни спортни обувки, не тръгвайте със сандали или джапанки;
ако имате щеки, вземете ги – ще ви свършат много добра работа както при изкачването, така и при стръмното слизане на връщане;
избягвайте да се качвате до крепостта в горещите часове от деня – горе на платото е голо и няма сенки. На места теренът е доста обрасъл, в горещините може да има змии;
вземете си шише с вода, там в района може да си напълните единствено от чешмата в началото на маршрута;
напръскайте се с репелент срещу комари – там жужат и хапят в изобилие;
след посещението на крепостта се огледайте добре за кърлежи.


Петрич кале – кулата

https://drumivdumi.com/
#3
Руската Дума прие на първо четене закони за военновременна икономика


МОСКВА, 
05.07.2022 15:27
(БТА)
Руските депутати приеха днес на първо четене два проектозакона, позволяващи на правителството да задължава предприятията да доставят стоки на армията, а работниците им да изработват допълнителни часове, за да се подкрепя руската инвазия в Украйна, предаде Ройтерс.

Вицепремиерът Юрий Борисов заяви пред Държавната дума (долната камара на руския парламент), че тези инициативи са мотивирани от необходимостта да се подкрепи армията, в момент когато руската икономика понася "колосален натиск" от страна на Запада, над четири месеца след началото на т.нар. "специална военна операция" в Украйна.

"Товарът, тегнещ над отбранителната промишленост значително е нараснал. За да се гарантира доставката на оръжие и муниции е необходимо да се оптимизира работата на военно-промишления комплекс", посочи той.

Един от проектозаконите предвижда държавата да може да налага "специални икономически мерки" по време на военните операции, задължаващи предприятията да предоставят стоки и услуги на армията при поискване от руското правителство.

Обяснителна бележка към проектозакона посочва, че армията се нуждае от нови материали и поправка на оръжия, за да продължи кампанията си в Украйна.

Вторият проектозакон ще измени Кодекса на труда, за да се даде право на правителството да регламентира работното време, което може да означава, че Москва ще има възможност да задължава работниците в предприятията, доставящи стоки за армията, да работят нощем, през уикендите и празничните дни, без годишен отпуск.

Двата проекта трябва да преминат през второ и трето четене, да бъдат разгледани в горната камара на парламента и обнародвани от президента Владимир Путин, за да имат силата на закон.

https://www.bta.bg/bg/news/economy/292452-ruskata-duma-prie-na-parvo-chetene-zakoni-za-akoni-za-voennovremenna-ikonomika-p
#4
Нов закон в Германия ще позволяза ежегодна смяна на пола


Управляващата коалиция в Берлин планира нов закон за самоопределението, според който всеки ще може да посочи в службата по вписванията името и пола си.

"Днес е добър ден за транссексуалните и интерсексуалните хора. Засегнатите вече не трябва да търсят правата си в съда."

Така реагира германският депутат Теса Ганзерер на новия законопроект за самоопределението, представен от министъра на правосъдието Марко Бушман и министъра на семейството Лиза Паус.

Гензерер, политик от Зелените в Бавария и един от първите транссексуални депутати в германския парламент, знае какво означава да искаш да промениш "личния си статус" в Германия.

Родена е като Маркус Ганзерер, но 45-годишната жена никога не се е чувствала като момче. Освобождението идва през 2009 г., когато Маркус Ганзерер става Теса Ганзерер.

Но Ганзерер не успява да изтрие първото си име от официалните документи – в тях тя все още фигурира като мъж. Това е така, защото според действащия в момента Закон за транссексуалните лица първото име и полът трябва да бъдат променени в акта за раждане.

Това изисква две психиатрични експертизи за съдебно решение, което много от засегнатите лица смятат за унизително поради многото интимни въпроси, включително тези за сексуалните практики.

На това обаче вече ще се сложи край. Защото светофарната коалиция планира нов закон за самоопределението.

Той ще позволи на всекиго в бъдеще да определи своя пол и собствено име и да го промени чрез проста процедура в службата по вписванията. Евентуална по-нататъшна промяна ще бъде възможна едва след една година.

Както е договорено в коалиционното споразумение, законът за самоопределение има за цел да замени настоящия закон за транссексуалните от 1980 г.

,,Настоящият закон третира засегнатите лица като болни хора. Няма оправдание за това", подчерта министърът на правосъдието Бушман. Според Министерството на семействотоь в 99% от случаите съдилищата така или иначе решават в интерес на жалбоподателите. В момента обикновено отнема месеци, за да се вземе решение, като трябва да се платят средно 1800 евро.

За непълнолетни лица до 14-годишна възраст законните настойници трябва да подадат декларация за промяна в службата по вписванията. Предвижда се непълнолетните навършили 14 години да могат сами да подават декларация със съгласието на настойниците си.

"За да се защитят личните права на младите хора, семейните съдилища следва да могат да заменят решението на родителите по молба на непълнолетния в случаите, когато настойниците не са съгласни, въз основа на висшия интерес на детето, както при други констелации в семейното право", се посочва в документа, цитиран от австрийския ,,Der Standart".

Както Паус, така и Бушман подчертават, че Законът за самоопределението се отнася изключително до промяната на вписването на пола и на имената. Ако освен промяна на гражданското състояние лицето иска и мерки за физическа промяна на пола, това ще се решава въз основа на специализирани медицински правила, както е било досега.

Критиката дойде от страна на Християнсоциалния съюз. Федералното правителство надминава целта с "радикалното си предложение", смята Андреа Линдхолц, заместник-председател на парламентарната група в Бундестага.

Предложената възможност да се сменят полът и името всяка година без предварителни условия е абсурдна. Спортните клубове и фитнес клубовете, например, не биха могли лесно да откажат ползването на дамски съблекални на лица, регистрирани досега като мъже.

През 2012 г. Аржентина става първата държава в света, която улеснява смяната на пола. Междувременно в Малта, Дания, Люксембург, Белгия, Ирландия, Португалия, Исландия, Нова Зеландия, Норвегия, Уругвай и Швейцария са въведени разпоредби, подобни на тези, които сега се планират в Германия.

https://www.vesti.bg/lyubopitno/v-germaniia-shte-mogat-da-si-smeniat-pola-vsiaka-godina-6146648
#5
The House Of The Rising Sun (The Animals); cover by Rockmina

#6
Буря

Дойдоха ветровете-великани
и в техните невидими ръце
морето закипя и стана пяна,
а облаците – бягащи коне.

Зачаткаха копитата им по небето
и сивите им гриви се развяха.
А долу птиците прегръщаха дърветата
и търсеха почивка за крилата си.

Прозорците затвориха очи,
а улиците млъкнаха внезапно.
Очакваха дъждът да завали.
А аз очаквах да се скрия в тишината,

която изпреварва всеки гръм.
Да стана мълния – една резка в небето.
И всъщност, ми се ще да съм
мъничък белег във сърцето ти.
#7
avatar_Hatshepsut
Чужбина / Re: Украйна
Last post by Hatshepsut - Yesterday at 22:43:47
Украйна остана без комунистическа партия, съдът я обяви за незаконна


Комунистите няма да могат да извършват политическа дейност в страната

Комунистическата партия на Украйна е поставена извън закона и дейността й е забранена, съобщи във вторник в профила си Осми апелативен административен съд в Киев.

На 5 юли съдебен състав на Осми ААС е приключил съдебното дирене по административно дело номер 826/9751/14 за забраната на Комунистическата партия на Украйна.

Съдът е удовлетворил исковете на Министерството на правосъдието на Украйна: дейността на Комунистическата партия на Украйна е забранена; имущество, средствата и другите активи на партията, нейните областни, градски, областни организации, първични центрове и други структурни единици са прехвърлени на държавата.

Предстои пълният текст на решението за забраната на КПУ да бъде публикуван на официалните сайтове на Министерството на правосъдието на Украйна и на Върховната Рада.

https://offnews.bg/sviat/ukrajna-ostana-bez-komunisticheska-partia-sadat-ia-obiavi-za-nezakonn-780529.html
#8
Перата са били ключови за възхода на динозаврите


Вече имаме доказателство, че способността, която е позволила на динозаврите да надживеят предишните доминиращи влечуги, е адаптирането към студа. Ако това е вярно, перата вероятно са били съществена характеристика за ранното им оцеляване. Може дори да са били ключови.

Един посетител на Земята през късния триас може и да не обърне много внимание на динозаврите, тъй като те са само едно семейство влечуги сред много други и далеч не са най-голямото. Но все пак преди 202 милиона години се случва масово изчезване на животински видове, което премахва по-голямата част от конкуренцията им; и скоро след като приключва то, динозаврите вече са навсякъде.

Смята се, че изчезването в края на триаса е причинено от големи вулканични изригвания в Централно-атлантическия магматичен район, които изхвърлят парникови газове и нагряват планетата. Въпреки това, ново изследване в Science Advances предполага, че тази топла ера е била прекъсната от кратки пристъпи на силни студове и способността на динозаврите да оцелеят в тях е това, което ги отличава от останалите. И перата като изолационен елемент вероятно имат голяма заслуга за това.

През по-голямата част от ерата на господството на динозаврите светът е бил много по-топъл от днес, благодарение на комбинацията от атмосфера, богата на въглероден диоксид, и разположение на континентите такова, че те получават по-малко слънчева светлина като повечето от нея се отразява обратно в космоса. Това е оформило научната ни представа за тях.

Въпреки това, д-р Денис Кент от Колумбийския университет, и неговите съавтори отбелязват, че повечето вкаменелости на динозаври от триаста, които имаме, идват от високи географски ширини, което предполага, че те първоначално са били не особено добре адаптирани за екваториалните условия, отколкото нединозавърските видове като фитозаври и Lagerpetids.


Два представителя на фитозаврите

Да си далеч от екватора обаче не винаги означава студ. През по-голямата част от юрата и кредата температурите все още са били сравнително топли в тези географски ширини през по-голямата част от годината. Нещо повече, изследването отбелязва: ,,Късният триас и най-ранната юра се характеризират като едни от малкото моменти в историята на Земята, в които няма доказателства за полярни ледникови покривки."

Това не означава, че никога не е ставало студено. Изследването посочва доказателства за камъни в басейна Джунгар в сегашния северозападен Китай, които изглежда са били пренесени до сегашните си местоположения заедно с ледени късове.

,,Това показва, че тези области са замръзвали редовно, но динозаврите са се справяли добре", казва Кент в изявление. Днес зимната ледена покривка на север от Арктическия кръг би нещо съвсем нормална, но фактът, че това се е случило по време на суперпарникова ера, е по-неочакван.

Авторите приписват замръзването на аерозоли, изхвърлени в атмосферата от същите вулкани, които са доставили и въглеродния диоксид. Такива аерозоли отразяват входящата светлина и в началото охлаждат планетата повече, отколкото съпътстващият CO2 я затопля. Те обаче имат много по-кратък полуживот от CO2 и следователно изригванията биха предизвикали кратки пристъпи на екстремни студове, прекъсващи по-дълги периоди на топло.

,,Преходните, но интензивни вулканични зими, свързани с масивни изригвания и понижени нива на светлина, довеждат до масово изчезване в края на триаса", се казва в документа. Всички средни до големи влечуги са изчезнали с изключение на динозаврите, които след това запълват празнината, точно както бозайниците са направили 135 милиона години по-късно.

Авторите приписват адаптивността на динозаврите на тяхната изолация – перата. Продължава дебатът дали всички динозаври са били оперени и ако не, кои не са, но ако документът е правилен, оперението е било широко разпространено в началото. Едва много по-късно предците на птиците открили друга употреба на зимните си палта.

,,Тежките зимни епизоди по време на вулканични изригвания може да са довели до минусови температури в тропиците, където изглежда става значителна част от изчезването на големи, голи, неоперени гръбначни животни", казва Кент. ,,Докато нашите фини пернати приятели, аклиматизирани към по-ниски температури в по-високи географски ширини, си се справят добре."

https://chr.bg/istorii/priroda/perata-sa-bili-klyuchovi-za-vazhoda-na-dinozavrite/
#9
Как България от покровител и освободител на Македония се превърна във Фашистка окупационна сила

Историята на фашизма, нацизма и комунизма в България, може да се смята за една особено романтична тема. Още след обединението на България с Източна Румелия ще открием, че руските агенти смятат, че последната стъпка за изпълнението на националния идеал може да бъде само и единствено добавянето на Македония в пределите на България.
Това би поставило заветния край на Българския въпрос, но малко след освобождението ще открием, че великите сили не могат да си позволят изграждането на толкова силна държава, а още по-важното е, че развитието на армията ще накара някои от западните журналисти да споделят как 5-те века назад са успели да изпекат националния идеал и силата на българина като пещ, в която се нагрява най-доброто желязо.

С оглед на всичко това ще открием, че Македония винаги е била непрежалима територия, чийто съблазън се проявява още към края на XIX век. Дори няма да коментираме броя на въстанията, извършвани от българи в опит да се изхвърли османското владичество. Няма смисъл да посочваме народността на Димитър Талев, Гоце Делчев и още много други различни дейци. Темата на този материал е насочена към факта, че днешните македонци продължават да наричат българите – фашисти, нацисти и всичко друго обидно, което може да бъде свързано с този период.


Български войници навлизат в Добрич след Крайовската спогодба от 1940 г.

Нека не забравяме, че Социалистическа Република Македония се ражда през 1944 г. с помощта на СССР и съществува около 2 години, като след това се присъединява към толкова мечтаната Югославия на сърбите. Големите югославски страсти до някаква степен се опитват най-накрая да изпълнят бленуваната съветска мечта, която в този случай говори за така наречената Панславска идея – създаването на съюз между всички славянски народи на Балканския полуостров, а лидер на въпросната коалиция трябва да бъде именно СССР.

Въпросните маневри продължават да се изпълняват години наред, а извършените зверства спокойно могат да надминат Хитлер и Мусолини. Нацистка Германия и СССР често са се хващали за гушите в миналото и са твърдели, че комунизмът е уродливото дете на фашизма, както и обратното.


Македонски българи в София позират с германски военни по време на операцията на силите на Оста срещу Югославия на 13 април 1941 г. На митинга са издигнати плакати възхваляващи Независима Македония и обединението на България с Македония.

Нека обаче се върнем на македонските слогани и обвинението на България, че някога по време на Втората Световна война е била фашистка или нацистка държава. Посочваме и двете, поради простата причина, че фашизмът е движение, възникнало в Италия и имащо за цел да затвори своите граници за външни стоки, да предостави на цялото население военна подготовка и при обща заплаха да му позволи да се защитава.

С други думи, тук говорим за една държава-армия. Покрай основните идеи има и други негативни последствия като цензура, централизиране на властта и абсолютен диктаторски контрол. При нацизма можем да открием сходни тенденции и белези, но с една подробност, че култът към личността може да прерасне в култ към чистата нация. След като българската политика преживява една особено вълнуваща авантюра, включвайки смъртоносен танц между изтока и запада, нека обърнем малко повече внимание на събитията, които днес ни представят като фашисти.

Руското влияние е точно толкова засилено, колкото и западното – все пак именно Австро-Унгария заплашва България, че трябва да спре своето настъпление по време на Сръбско-българската война, за да не бъде посрещната от тяхната армия в Белград. От друга страна не трябва да забравяме, че Сърбия и по-късно Югославия ще упражни абсолютно същата технология, за да подчини останалите народи, обединявайки ги единствено чрез славянството, използвайки насилие и заличаване на важни исторически факти. Лъжата рухна през 90-те години с извършването на невиждан геноцид и агресия, която за пореден път ще постави Балканите на световната сцена.


Българските войски посрещнати в Битоля на 20 април 1941 година.

Нека започнем с присъединяването на България на страната на Нацистка Германия по време на Втората Световна война. Една легенда разказва, че Хитлер е искал само да реши Полския въпрос и след това никога повече няма да води война. Тази закана така и не се случва. На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша, докато СССР удря същата страна от изток, с което сагата приключва много бързо. Веднага след това се подписва пакта Молотов-Рибентроп, Германия продължава своята реваншистка война на запад, докато СССР се насочва към Финландия. Всяка една от двете сили има своите основни апетити за действие и разрастване.


Навлизане на българските войски във Вардарска Македония през април 1941 г.

Точно тук идва и ключовият момент, разказан именно от Херман Гьоринг в Нюрнберг. Влизането във война със СССР идва от факта, че малко след пречупването на Западна Европа от Германия, СССР официално започва да говори за своята втора война с Финландия. Амбициите са насочени към разрастване по северната линия, както и установяването на бази на Балканите – насочени изцяло към Румъния, България и Гърция. Не е тайна, че от Финландия е много по-лесно да се продължи настъплението към Швеция, където се намират някои от най-ценните находища на желязо.

В този момент е повече от ясно за Гьоринг, че Германия може да бъде ударена на европейски фронт, както централно, така и по фланговете. Това е и причината за предприемане на военна кампания на изток, включваща именно и България. В края на 1940 г. Георги Димитров ще настоява за активирането на въоръжена борба срещу властта с цел отклоняването на България от възможността да се включи на страната на Тристранния пакт. Малко след това същият ще се подготвя и за преврат, изпълнявайки съветските наредби.


Български военни части завземат село в Северна Гърция през април 1941 г.

Всичко приключва в началото на 1941 г. Немската армия се намира на Дунав и вече е успяла да покори Румъния. Единственият избор на България е да реши дали ще се включи в тази война като съюзник или като поредната жертва, която да бъде премазана. Последната стъпка на Богдан Филов е поне да изисква някакви територии, с които да има полза от самата принуда. Впрочем на 25 март 1941 г. и Югославия се включва на страната на Тристранния пакт, а това по пътя на логиката трябва да ги постави на същата везна – фашистката.

Единствената причина, поради която Югославия може да се смята за помилвана от съдбата е факта, че британските тайни служби се активират успяват да помогнат за извършването на държавен преврат. Малко след това немската армия показва своите способности. В опит да демонстрират сила, именно сърбите ще направят няколко въздушни атаки над България, като дори те не могат да се смятат за особено успешни. Немската военна машина прегазва Югославия и разгромява Гърция за кратко време, срещайки нулева съпротива. Тук е момента, в който не трябва да забравяме, че подобни опити на британското разузнаване са направени и в България, но не на време, а може би и за добро, особено след като окупацията на Югославия не минава без никакви жертви.


Местни гимназисти посрещат революционера от ВМРО Коце Ципушев при завръщането му в Македония през 1941 година.

Изборът по това време на България е повече от ясен. Никой не иска война, никой не иска да става пушечно месо на най-силната военна индустрия към този момент. Борис III не случайно се заклева, че по време на неговото управление няма да позволи на нито една жена да сложи черна забрадка, защото е изгубила детето си или съпруга си на фронта. Нещо повече, българският владетел е бил участник в Първата Световна война и е имал време да се отврати от всичко случващо се, наричайки войната – най-грозното човешко лице.


Приемане на бежанци от Дебър, избягали през 1942 г. от албанската зона на контрол в българската. Защото България е фашистка държава и от италиански контрол, те предпочитат да се преместят в територия с български.

Фашистка Италия с Мусолини обявява, че ще окупира цяла Албания с прилежащите албанци. Борис III успява да договори условията за получаването на Поморавието и Вардарска Македония, посочвайки изконно историческите и емоционални причини. Желанието за Централна и Западна Егейска Македония са отхвърлени, но обърнете внимание, че все пак именно там българите създават свои собствени организации и автономии, за да контролират своята територия.


Предаването на Охрид от италианците под българска администрация с посредничеството на германците през май 1941 г. Обърнете внимание на името на сладкарницата в ляво на фасадата.

На 19 април българските армии влизат в Югославия и на 20 април преминават границата в Гърция. Боевете са повече от мижави. Предоставени са само териториите, където живеят българи. Борис III остава в историята като обединител с тази си политика, а после и като враг през следващия идеологически строй. Нека отново проследим фашистката линия на България в окупираните български територии – един красив оксиморон, разбираме. На първо четене забелязваме, че през 1940 г. се инвестира сумата от 8.46 милиарда лева, през 1942 г. се инвестират 14.39 милиарда лева, а през 1943 г. инвестицията възлиза на 27.58 милиарда лева.

Въпросните средства се отпускат за нови училища, болници, гари, пристанища, жп линии, граждански и промишлени обекти, отводняване на блата, прокарване на пътища, изграждане на канали за напояване на Сярско поле, създава се корабостроителница в Кавала и на остров Тасос, работи се върху благоустройството на селищата, залесяват се баири и други територии. Инвестиция в този размах определено поставя под въпрос фашизирането на България. Гърците не могат да се радват на толкова добра съдба.

Генерал Йоанис Метаксас забранява изучаването на български език, говоренето свободно на улицата или употребата му у дома. Да, тук България работи в полза на българското население и затваря гръцки училища, както и прекратява изучаването на езика. Завзетите някогашни български земи се връщат обратно на първоначалните им собственици. Гръцките партизани подготвят Драмското въстание през септември 1941 г. и с това са пречупени. Политиката на България в този период е насочена единствено и само към българите, а заселилите се гърци плащат една сурова цена за своята дързост.


Посрещане на войводата от ВМРО Петър Лесев от местни войници във Вардарска Македония, година след анексирането на региона от България.

Проблемът обаче е, че рано или късно Хитлер иска нещо повече – изпращането на български войници на Източния фронт. Точно тук Борис III успява да избегне подобни искания, обяснявайки, че когато неговата армия се изправи пред руската, те неминуемо ще преминат на страната на руснаците, при това с оркестъра. Обвиненията във фашизъм продължават с това, че България остава единствената страна по време на Втората Световна война, където прираста на евреи е положителен, а не отрицателен – от България не тръгва нито един влак с евреи.

До днес македонци и гърци твърдят, че ситуацията е била по-различна в техните земи и това е факт. Има и разумна причина – нито един човек там не проявява инициатива, за да спре извозването на евреи в този период. Българското общество обаче е на друго мнение по този въпрос, както сме разглеждали много пъти.


Професор Димитър Яранов (третият отляво), начело на мисията при щаба на Вермахта в Солун, заедно с немски офицер освобождава гръцки военнопленници от български произход, юни 1941 г.

Сагата продължава до 9 септември 1944 г. с влизането на съветските войски в България. Чарлз Ланиус е разказал тази история на място и до днес неговите свидетелства са със сериозна историческа ценност. След като Чърчил, Рузвелт и Сталин вече са се разбрали за влиянието на Балканите, българската армия трябва да освободи всички окупирани територии, което означава, че се напуска окончателно Беломорието, а послушният Георги Димитров следва всяка команда сляпо.

На 28 октомври е подписано Московското примирие, с което България преустановява своето сътрудничество с Тристранния пакт и преминава на страната на Съюзниците. Проблемът е, че България никога не е водила сражения с едната или другата страна от Втората Световна война. За периода между септември и ноември 1944 г. България започва да води военни действия на територията на Македония, Източна Сърбия и Косово. Изпратени са Първа, Втора и Четвърта армия, а трета не се включва в операции срещу Райха. Общата мобилизация на територията на страната към 1 октомври 1944 г. достига около 445 000 души.

На 9 септември българската армия със съветски части успява да спре наплива на немски войници по линията Кюстендил-София. На 18 септември родните бойци минават под командването на маршал Фьодор Толбухин. Мисията е да бъдат разгромени силите в Сърбия и Вардарска Македония. За 6 дена – 8 до 14 октомври, българските войски изпълняват Нишка операция и се изправят срещу елитната 7-ма SS дивизия в Ниш. Градът е овладян и немците са изтласкани. Следват да бъдат освободени Страцин, Куманово и Скопие.

Немски войски са изтласкани и от Царево село, Кочани, Щип, Струмица и Велес. Косовската операция се провежда от 21 октомври до 30 ноември и освободените градове са Подуево, Прищина, Косовска Митровица, Рашка и Нови пазар. От декември до май 1945 г. българската армия води сражения в Северна Югославия, навлиза в Южна Унгария и Източна Австрия. Армията наброява 110 000 войника. Някои от най-кървавите битки се водят на територията на река Драва. От 15 април до капитулацията на 9 май 1945 г. българските войски преминават в настъпление в Австрия и в региона на Клагенфурт, както и Босна, продължават да се бият до последно.

На 9 май българските войници се намират в Клагенфурт в подножието на Австрийските Алпи. Военните действия на България продължават до 15 май, когато и последните нацистки сили капитулират. Докато говорим за фашизъм и факта, че именно българските войници успяват да отблъснат немските сили от различни територии, можем да си спомним и някои от добре известните притчи, казвани от другите за българския войник. Пример е Сърбия, където във втората фаза на войната именно те ще казват:

,,Ако искаш да си свободен, върви след българите, след тях няма немци."

Една друга легенда разказва, че редовната българска войска е изпратена толкова далече от България, за да позволи на СССР и новото правителство да наложат новата идеология, без да срещат друга съпротива. Георги Димитров е в своя апогей в този момент. Златният резерв на България е официално предаден на СССР, а междувременно не трябва да забравяме, че завърналите се войници и офицери не се гледат с добро око. Тези, които нямат симпатии към новия режим са изпратени в лагери и елиминирани. Сталин просто няма нужда от герои, а от послушници, каквито вече си е осигурил.

За десерт, когато вече е ясно, че партизани и партизански сили в Македония никога не е имало, оттам са минали българските войски, а що се отнася до партизани, те се намират в Западна Сърбия и Босна, подкрепяни изцяло от Югославия. Нещо повече, ако България е била на страната на фашистите, то някой може ли да обясни така наречената ,,Охридска балада"?

В случай, че не сте запознати, това е книга на Серафим Северняк. Събитията на 10 септември 1944 г. поставят България в официална война с Нацистка Германия и то във време, в което български войници се намират в Битоля-Охрид.

Докато все още са изпълнявали  заповедите по предишната спогодба, сега се превръщат в пленници и са натоварени в камиони, за да се извозят обратно в Германия и да запълнят нечий лагер. Интересното е, че именно местните жители успяват да помогнат на българските пленени войници да избягат, като им дават цивилни дрехи и ги крият по домове и паланки.

Майор Баумгартнер е отговорен за извозването на пленниците и дава ултиматум на жителите на Охрид, че ако до 9 часа не се върнат българите, квартал Вароша ще бъде запален и унищожен. Целият град се изпразва, облечен с новите си дрехи и чака прочистващия огън. Баумгартнер си мисли за екзекуция, но в последния момент решава, че за 24-мата избягали българи ще поиска по половин килограм злато.

Тоест той иска 12 килограма чисто злато или в най-лошия случай е готов да приеме 10 килограма. В края на Втората Световна война е повече от ясно, че Германия е фалшифицирала британски лири, за да продължи да се финансира, като след войната има твърде много шпиони, които осъзнават, че са изтеглили късата клечка. Елиса Базна е точно такъв кадър, който успява да изнесе твърде много данни от Британското посолство в Турция, но те никога не достигат до Хитлер, това обаче е друга тема. Връщаме се обратно на Охрид и искането на немския майор.

За негова изненада, цялото население в Охрид започва да събира всички златни предмети и да ги предоставя на местния златар, който да ги претегля. Освен накити и ценности, някои от жителите дават своите зъбни протези, ордени от войната и други. Писарят на града пише точно и ясно кой-какво е предоставил. Последният дар е златния кръст на църквата, който да помогне за достигането на 10-те килограма злато.

Кмет на Охрид по това време е Илия Коцарев – български революционер, охридски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, активист и на ВМРО и Българските акционни комитети. Различни източници посочват, че няколко грама не достигат до последно и именно Коцарев сваля халката си, с което да откупи Охрид.

Немският майор официално заявява, че градът е откупен. Никога не тръгва със златото, защото комендантът на града ще заяви, че пътищата са твърде опасни, за да се пътува с такъв товар. Златото е оставено на съхранение в Охрид, а малко след това група побеснели албански партизани ще преследват въпросната немска колона, за да я избият до крак и да търсят плячката. Те никога не намират златото, защото същото е било върнато на жителите.

Историята и до днес се разказва в Охрид, а това до голяма степен отново поставя по-важния въпрос: ако българите са били фашисти и окупатори в толкова съкровената и независима Македония, то защо местните им жители са се опитвали да спасяват български войници? Кому е било нужно всичко това?

Илия Коцарев по-късно е осъден за подпомагане на нацистите, въпреки всички протести и наказан със смърт. До този момент всички българи в Македония, позната днес още като Северна Македония, са имали правото да живеят и да пазят своето българско самосъзнание. Проблемите идват със създаването на Югославия и добавянето на новите територии. Заличаването на българското самосъзнание става с любезното съдействие на Тито и неговите приближени, които насила променят гражданството от българско на македонско, извършвайки чутовни репресии.

Още преди Първата Световна война ще открием, че именно сърбите говорят за обединяването на славяни и изпълнението на Панславската идея като възможно най-съвършената, следвайки препоръките на тогавашния Александър III. Именно Гаврило Принцип ще даде началото на двата глобални конфликта, убеден в своята правота и тази на сръбските агенти, които не спират да твърдят, че Македония винаги е била изконно тяхна.

Не на последно място ще напомним и за биографичната история на Марко М. Георгиев. Неговата книга ,,Ние бяхме в Дахау" ще разкаже историята на всички българи, които след 9-и септември 1944 г. се намират в Германия и от приятели, бързо се превръщат във врагове. Разбира се, не е удобно да се говори, че такива е имало, никой няма да ги посочи, но препоръчваме въпросната биография, която много точно и ясно описва съдбата на онези забравени ,,фашисти", които свършват в концентрационен лагер.

Причина за толкова зловещата ненавист от страна на западната ни съседка, позната още като Северна Македония, не забравяйте, че години наред именно там се е извършвала нечовешка пропаганда и принуда за потъпкване на всички корени, като и днес демонстрациите не са приключили.

https://chr.bg/istorii/voenni-hroniki/kak-balgariya-ot-pokrovitel-i-osvoboditel-na-makedoniya-se-prevarna-vav-fashistka-okupatsionna-sila/
#10
Неежедневие

Понякога от лятото ми става хубаво...
Не помня вчера и забравям утре.
Не ми е никак трудно да се влюбвам
във всяка незапочнала минута;

в зелените тревици между плочките;
в походките на уличните котки;
във своето смълчано безпосочие;
във бялата тъга на всеки облак;

в момчетата, които преминават
и няма никога да ги познавам;
във грапавия глас на тротоарите;
в мехурчетата в цитронадата;

във гларусите (само как съм влюбена!);
във всичките си малки щуротизми;
в липата, стъпила на ъгъла;
в една витрина с жълти ризи;

във отражението в огледалото;
в уюта, сгушен на терасата;
в китарения пулс на тялото ми...
В усещането, че животът е прекрасен...