• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

10 May 2021, 22:56:54

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
12762 Posts

Шишман
4956 Posts

Panzerfaust
796 Posts

Лина
712 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 21140
  • Total Topics: 1332
  • Online Today: 106
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 77
Total: 77

Интернет - митове и действителност

Started by Hatshepsut, 30 December 2020, 18:23:31

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

3 популярни мита за интернет


Макар интернет вече да е неизменна част от живота ни, митовете за него са буквално десетки. Някои са по-разпространени, други са прекалено сложни за разбиране и затова не са придобили масова известност. Но сред всички, с които сме се сблъсквали, подбрахме три основни мита, които сме сигурни, че ще Ви бъде полезно да развенчаем.

Тъй като обстановката вече принуди голямата част от човечеството да е ,,в интернет", за новопостъпилите ще е полезно и интересно да разберат отрано тези основни митове.

Основната цел на тази статия е не толкова опровергаването на митовете, а по-доброто им разбиране.

#1 Интернет и уеб са едно и също нещо
В момента благодарение на интернет можете да четете съдържанието на тази уеб страница.

Разбирането на този мит ще отговори на някои допълнителни въпроси като защо казваме ,,уебсайтът не се зарежда", а не ,,интернет сайтът не се зарежда" например, или защо казваме ,,спря ми нета", а не ,,спря ми уеба".

World Wide Web (наричана само уеб или световната информационна мрежа) е виртуална мрежа, съставена от свързани помежду си хипертекстови документи. Достъпът до тази информационна мрежа се извършва през интернет (глобална мрежа от взаимосвързани компютърни мрежи).
https://help.superhosting.bg/world-wide-web.html

Интернет е глобалната физическа мрежа от кабели, устройства и протоколи за комуникация, а уеб е фината виртуална мрежа от хиперлинкове и уебсайтове.

В думата интернет има представка интер (между, взаимно) и нет - мрежа, а уеб в превод означава паяжина или мрежа.

Как ,,паяжината" и интернет работят заедно?



Когато отворите сайт или кликнете върху линк, браузърът Ви използва физическата интернет мрежа, за да стигне до търсения документ. Той, от своя страна, може да Ви заведе до други документи чрез хиперлинковете в него.

Ако сървърът е библиотека (сградата) - уеб сървърът е секция с рафтове в нея и уебсайтовете са книгите на рафта. Интернет, от своя страна, е пътят до всяка една библиотека по света.

Пътят и библиотеката можем да ги пипнем. Рафтовете и книгите - не. Тази смесица от физическо и дигитално прави трудно отделянето на двете мрежи в представите ни. Особено когато виртуалното не се поддава толкова лесно на сравнение с нещо от физическия свят.

А кой е библиотекарят?

Много удобен въпрос. Всеки си има личен библиотекар вкъщи. Това трябва да е уеб браузърът, който намира книгата и ни я подава през екрана. А Google е картотека, която библиотекарят ни предоставя и в която си търсим книги.

От техническа гледна точка уеб се определя като услуга в интернет. Тоест има сървър в интернет, който предоставя нещо на клиент. В случая уеб сървърът предоставя на потребителите уеб съдържание. Думата сървър идва от английското server (a person or thing that provides a service or commodity), което в превод е ,,човек или нещо, което предоставя услуга или стока". Така например имейлът също е услуга в интернет, защото има мейл сървър, който предоставя електронна поща.

В уеб има уебсайтове, форуми, блогове, електронни магазини. А в интернет има уеб, мейл, интернет телевизия и други услуги.

Затова когато казваме, че влизаме в интернет, това не е грешно. По същият начин казваме, че влизаме в библиотеката, но се подразбира, че отиваме не заради самата нея, а заради книгите в нея. Докато библиотеката има една единствена услуга, която предлага - книги, интернет предлага много повече услуги освен уебсайтове. Например можем да изпращаме или четем имейли или пък да проведем видео разговор, да гледаме телевизия, да слушаме подкаст, или пък да качим файлове по FTP.

Уеб услугата се появява през 90те години, докато интернет вече е съществувал от няколко години. Създаването на уеб услугата е спомогнало за разширяването на интернет. Когато и двете мрежи растат заедно и поотделно, отпада нуждата да уточняваме, че заради уеб влизаме в интернет. И така стане ли въпрос за достъп до информацията в уеб, използваме думата интернет или само нет. Но и нет вече го заменяме с друго. Тъй като Google е най-известната търсачка в уеб, когато ни трябва информация, казваме, че ще потърсим в Google, без да уточняваме, че ще влезем в уеб, за да го питаме. Така използваме думата google, вместо уеб и нет. И трите думи - интернет, уеб и google, в представите ни са едно и също - свързаност и информация. Facebook е друга работа 🙂

Можем да обобщим, че интернет е пътят и библиотеката, Google е огромната картотека с имената на почти всички съществуващи книги, а уеб са книгите.

В интернет има няколко много големи и натоварени кръстовища. През тях преминава денонощно основният трафик от желаещи да прочетат някоя книга. Отделните регулировчици по кръстовищата се наричат доставчик на интернет свързаност от ниво 1. Но за тях ще разберете повече в мит #2.

Както в интернет има няколко основни кръстовища с натоварено движение, свързващи континенти през океани и държави през планини, така в уеб има големи виртуални картотеки, в които се записват имената на всички книги от всички библиотеки в света.

Една от най-известните картотеки е Google, в която търсим по думи, за да открием дадена книга. В нея само с една дума можем да търсим текстове, без да знаем името на книгата, в която се съдържат.

Като заключение за този мит: Въпреки че двете мрежи са различни, толкова сме свикнали да използваме думата интернет вместо уеб, че е напълно естествено да кажем ,,влизам в интернет", вместо ,,влизам в уеба". Но все пак разликата се усеща, когато казваме ,,спря ми нета", вместо ,,спря ми уеба".

#2 Интернет е собственост на някого
В пълния си вид този мит би звучал така: Интернет е собственост на някого и аз си плащам, за да го използвам.

От първия мит се разбра, че интернет означава едновременно и мрежа, и самата свързаност в нея. Ако погледнем от смисъла на ,,мрежа", може да се каже, че митът е верен, но само ако го приложим за отделните мрежи и само ако става въпрос за собственика на мрежата. Тоест, да, индиректно плащаме на собственика на мрежата, затова че през нея преминава сигнала на нашата заявка.

Глобалната интернет мрежа от мрежи, устройства и свързващи компоненти няма един собственик, освен самото човечество. Но всяко устройство и компонент по отделно си имат своите собственици.

Това, за което всеки от нас заплаща, е свързаността към и в интернет - възможността да се свържем с някое устройство в някоя мрежа. Доставчиците на интернет свързаност са изградили и влагат ресурс в своите мрежи и устройства, чрез които ние сме способни да се свържем с други устройства. Така че ние заплащаме за това, че използваме създаденото от доставчика, и отделно това, че той пък използва свързаността на други по-големи доставчици. Нашият доставчик също заплаща за свързаност - на по-големите доставчици, които полагат големите кабели и свързаност между континентите. Защото след като сме се закачили към ,,кабела" на локалния доставчик, обикалянето ни в интернет минава през най-различни други мрежи.

Онзи кабел, за който сме чували, че минава под Атлантическия океан, не е там случайно и не ни е дар от Космоса. 🙂 За да може нашият локален доставчик да преведе сигнала ни към другия континент, той заплаща пътна такса за преминаване през този кабел. Реално интернет свързаността е като продукт, който достига до нас, крайните потребители, на крайна цена.



Глобалната мрежа е съставена от голям брой отделни взаимосвързани мрежи с различни размери и възможни свързвания с други мрежи. Съществува неофициално определение на доставчиците на свързаност, донякъде според големината на мрежите им и повече според взаимосвързаността им с другите мрежи. Има три нива на свързаност.

На първо ниво (Tier 1) са големите доставчици на свързаност с големите мрежи, които изграждат така наречения гръбнак на интернет (Internet backbone) или опорната интернет мрежа. Те обменят свързаност между континенти и държави. Ниво 1 мрежите обменят свързаност помежду си без да заплащат една на друга, затова те са си полезни взаимно, а плащането си го получават от техните клиенти - най-често Ниво 2 доставчици.  Собствениците на мрежите от ниво 1 са и най-големите доставчици на интернет свързаност (Tier 1 provider). Някои от тях са: Lumen Technologies (предишно име CenturyLink), Telia Carrier, NTT, GTT, Tata Communications, Telecom Italia.

Какво се случва, когато някой от тези големи доставчици изпита технически проблем? Един пресен пример е от 30 август 2020 г., когато отпадане в услугата на Lumen Technologies засяга големите технологични компании Cloudflare, Amazon, Twitter, Xbox Live и много други. Това отпадане в глобалната свързаност е довело до намаляване на трафика в интернет с 3.5%.

Because this outage appeared to take all of the CenturyLink/Level(3) network offline, individuals who are CenturyLink customers would not have been able to reach Cloudflare or any other Internet provider until the issue was resolved. Globally, we saw a 3.5% drop in global traffic during the outage, nearly all of which was due to a nearly complete outage of CenturyLink's ISP service across the United States.

https://blog.cloudflare.com/analysis-of-todays-centurylink-level-3-outage/

Второ ниво (Tier 2) доставчици основно са клиенти на доставчиците от ниво 1. Те може да имат взаимноизгодни взаимоотношения с други мрежи и да не заплащат за свързаността през тях, но заплащат на ниво 1 доставчиците. За България такива доставчици са Виваком, А1, Теленор и други, които предоставят свързаност на крайни клиенти.

Трето ниво (Tier 3) доставчици са тези, които закупуват свързаност към интернет от доставчици от ниво 2. Доставчиците от ниво 3 са най-често локални доставчици на интернет от по-малки градове и региони. Локалният доставчик предоставя само точка за достъп до интернет.

Бизнес клиентите използват интернет свързаност директно от ниво 2 доставчици, които предлагат специални условия, по-високи скорости, капацитети и гаранции на качеството.

Например нашият дейта център, в който се намират хостинг сървърите със сайтовете на нашите клиенти, използва два големи и основни за страната ни доставчици от ниво 2 - Нетера и Еволинк. Тези доставчици имат директна свързаност с ниво 1 доставчиците, отделно имат своя директна свързаност с други мрежи и точки в интернет.

Има и други по-сложни свързвания като например IXP (Internet Exchange Points). ,,Точката за интернет обмен" е физическа инфраструктура, която позволява на различните доставчици на интернет да обменят трафик между техните мрежи, на база взаимни партньорски взаимоотношения, което пък позволява трафикът да се обменя без заплащане. И за България си имаме такава точка: Bulgarian Internet eXchange Point (IXP).

И така вече знаем, че интернет не е собственост на никого конкретно и че безплатен интернет няма, поне засега. Безплатните Wi-Fi точки за достъп са безплатни за потребителите, но не и за собствениците им.

#3 Всички потребители имат еднаква свързаност с интернет
Този мит може да се погледне от две страни.

Първо, че интернет е еднакъв за всички, тоест че ресурсите в мрежата са еднакви и еднакво достъпни за всички.

Но всеки доставчик на интернет свързаност може да упражни някакъв контрол върху трафика или да окаже влияние върху способността ни за предлагане и достъпване на съдържание в мрежата.

Второ, че връзката ни към интернет е еднаква, от което произлиза и схващането, че един сайт се зарежда за едно и също време при всеки негов посетител. Например - щом аз зареждам този сайт за 2 секунди, то при посетителя от Африка се зарежда също за толкова.

Но реално има разлики в свързаността, произлизащи от преносната среда, чрез която се осъществява комуникацията между потребител и сървър.

Ще разгледаме поотделно двете страни на мита.

Мрежова неутралност

Възможността за контрол върху достъпа и интернет трафика от страна на доставчиците на интернет свързаност поражда и нуждата за ,,мрежова неутралност" (Net neutrality). Това е принцип, според който доставчиците на интернет свързаност трябва да третират комуникациите в интернет равноправно и да не дискриминират или таксуват различно на база потребител, съдържание, уебсайт, платформа, приложение, вид устройство, местоположение или метод на комуникация.

Към принципа за мрежовата неутралност се свързва и идеята за ,,отворен интернет" (Open Internet), засягаща съдържанието в мрежата. Според тази идея ресурсите в интернет трябва да са еднакво достъпни за всички потребители, компании и организации, без променливи, които зависят от финансови мотиви на интернет доставчика.

Европейският съюз има специален регламент за неутралността на мрежата, чието изпълнение в България се следи от Комисията за регулиране на съобщенията. Регламентът има за цел да установи общи правила за гарантиране на еднакво и недискриминационно третиране на трафика при предоставянето на услуги за достъп до интернет и за защита на съответните права на крайните потребители.

В България можем да се радваме на отговорни интернет доставчици, които се съобразяват с правилата за мрежовата неутралност и отворен интернет и полагат видими усилия да ги спазват. Само едно от доказателствата за това е категорично намаляващият брой жалби от потребители. За мобилния интернет жалбите са основно за липсата на покритие в малките населени места, а при фиксирания интернет - за по-ниска скорост на свързаността от тази, обявена в договора, и за прекъсвания в услугата.

Страните извън Европейския съюз имат свои разбирания за мрежовата неутралност, а в някои изобщо не се прилагат правила за защитата на този принцип. В Китай например интернет доставчиците имат важна роля в регулирането на достъпа до ресурсите в интернет. Тази регулация е наречена ,,Great Firewall". От една страна, блокират достъп отвън до ресурси във вътрешните мрежи, от друга, блокират за своите граждани достъпа до определени външни ресурси и услуги в интернет.

И така интернет със сигурност не е еднакъв за всички хора по света. В това отношение можем да се наречем щастливци, защото в нашата държава не сме ограничавани и манипулирани по отношение на мрежовата неутралност, както се оказват потребителите в някои други държави. Представете си какво ще е да нямаме достъп до Wikipedia... или пък Facebook. 🙂 Това, разбира се, означава и че няма да имаме достъп до някои ресурси в интернет, които са ограничени от правната обстановка в дадената държава например. Но пък нашите ресурси и съдържание са свободно достъпни за целия свят.

Разлики от преносната среда

Комуникацията в глобалната мрежа се осъществява чрез сигнали, които клиент и сървър си обменят. Тези сигнали пътуват през различни среди, мрежи, маршрути, кабели и различен брой устройства.

Всеки мрежов компонент, през който преминава сигналът, забавя скоростта му. По-голямото забавяне на сигнала идва не само от дължината на пропътуваното разстояние по кабелите, но и от устройствата, през които минава.

Така например, ако имате интернет свързаност през мобилната мрежа, сигналът ще премине:

От домашния рутер безжично до базовата станция на мобилния доставчик;
От базовата станция през няколко вътрешни устройства до граничния рутер на доставчика; 
От рутера на съседната мрежа до някой рутер на опорната мрежа или пък на IXP точка;
От там до рутера на доставчика, който осигурява интернет свързаност за сървъра;
И накрая ще стигне крайната дестинация - мрежовия интерфейс на сървъра.
Всяко едно от тази устройства по пътя на сигнала добавя по няколко милисекунди забавяне. Описаното пътуване на сигнала е само в едната посока, но след като сървърът получи този сигнал, той ще върне отговор с друг сигнал, който също ще премине през няколко устройства.

Колкото повече устройства и дължина на кабелите има между потребител и сървър, толкова по-голямо забавяне има на сигнала.

И така общото забавяне на връзката от всичките мрежови компоненти се нарича мрежово забавяне (latency) и се измерва за двете посоки - отиване и връщане на сигнала. В интернет не е толкова важно за колко време ще стигне сигналът до целта си, а за колко време ще стигне целта си (сървъра) и ще се върне обратно при източника (клиента). Това измерване на времето за отиване и връщане на сигнала в компютърните мрежи се нарича Round-trip Time (RTT) и се тества с ping. Колкото по-голямо е мрежовото забавяне, толкова по-бавна ще е връзката.



При свързаност #1 🐌 сигналът пътува много повече разстояние, отколкото са отдалечени клиентът и сървърът. По пътя си сигналът преминава множество устройства, които ще го забавят. Затова въпреки че разстоянието по права линия по въздуха е по-малко, отколкото при свързаност #2, връзката ще е по-бавна, защото мрежовото забавяне ще е по-голямо. Този потребител ще зареди дадения сайт за 2 секунди например.

При свързаност #2 🚀 почти няма пречки за сигнала. Въпреки че клиент и сървър са по-отдалечени, отколкото при първата свързаност, връзката ще е по-бърза, сигналът ще  пристигне до целта и ще се върне обратно по-бързо. Този потребител ще зареди сайта за 300 милисекунди. Тази свързаност обаче е идеалистична и не съществува в реалността. Не е практично между всеки клиент и сървър да се опъва по един кабел и вместо това сигналът преминава през плетеницата от мрежи и устройства.

Свързаността на потребителите в интернет е различна, защото е различен интернет доставчикът им, неговата мрежа и свързаността му с другите мрежи.

Не споменаваме и сателитния интернет, който всъщност прави този мит по-интересен. Към момента забавянето при комуникация през сателит в геостационарна орбита е ~500 милисекунди. Това забавяне е прекалено голямо, особено за комуникации като аудио/видео разговори. Но в далечното (или близко?) бъдеще чрез сателитния интернет този мит може да се докаже верен. Големи компании като Facebook, SpaceX и Google имат планове в посока достъпен сателитен интернет. SpaceX има план за над 4000 сателита в ниска орбита (LEO), които ще изграждат бъдещи сателитни купове (клъстери). Този начин за разгръщане на свързаността, както описват в заявката си от SpaceX, обещава скорост до 1Gbps за потребител и ниски стойности на забавянето - приблизително 25-35 милисекунди. Ще поживеем и ще видим 🙂

Казват, че във всеки мит има доза истина. Но рядко се допълва, че митовете помагат да се опрости светът. Как ли? Спестяват много аналитична дейност и енергия за индивида. Мисленето е трудно, критичното мислене още повече особено когато въпросът е далеч от Вашата дейност. Например само ако знаете колко мислене отиде за тази статия, та и още можеше... 🙂 Затова понякога митовете може и да са опасни. Особено тези за сигурността в интернет, но за тях ще пишем в друга тема. За всеки мит, свързан със сигурността, имайте винаги едно наум - не си позволявайте да се чувствате в пълна сигурност в интернет.

https://blog.superhosting.bg/3-internet-myths.html