• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
06 May 2021, 08:54:04

News:

15.11.2020 Платформата на форума е обновена до SMF 2.1 RC3


Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

06 May 2021, 08:54:04

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
12732 Posts

Шишман
4926 Posts

Panzerfaust
790 Posts

Лина
710 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 21057
  • Total Topics: 1331
  • Online Today: 62
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 2
Guests: 49
Total: 51

Recent posts

Pages1 2 3 ... 10
2
ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗЧЕЗНАЛИТЕ АЗБУКИ

Дължа голяма благодарност на хората от издателство "Златен Лъв", Пловдив,  които първи намериха смелост да публикуват важната за историята ни работа на Ганчо Ценов. Става дума за книгата "Кроватова България и Покръстването на Българите".

Изледванията на прогресивния учен ми помогнаха да разбера доста неща. Бях запознат със сведенията от писмата на папа Николай, с които той заръчва на българите непременно да изгорят сарацинските си книги, какви обаче са въпросните сарацински книги, навремето никой не успя да ми обясни. Някои изказваха предположение, че се касае за писания на араби, които са се опитали да въведат старите българи в исляма.

Оказа се, че истината е съвсем различна. Ценов разказва с подробности за българското богомилство, за тракийските корени на богомилската вяра, а добавя и изключително ценни данни относно мистериозните сарацински книги. Те нямат нищо общо с корана, касае се всъщност за религиозна литература, която по време на Средновековието е считана за ерес.

Реално нашите деди са първите християни на Европа, Ганчо Ценов и Асен Чилингиров са представили солидни доказателсва по въпроса. В борбата за надмощие обаче, гърците успяват да наложат своето верую и същевременно да обявят, набедят дедите ни за еретици. Цялата ни раннохристиянска литература от началото на първото хилядолетие след  Христа е обявена за "еретическа и опасна". Това обяснява и желанието на папа Николай въпросните стари книги да бъдат изгорени.

Нe e изключено дедите ни са послушали съвета на главата на католическата църква и са унищожили "еретическите" си писания. Възможно обаче определени фрагменти от старите книги да са били запазени, защото в едно от писмата си Георги Раковски споменава, че е "в Ямбол е успял да се сдобие с осем листа "на кожа писани" от "преди християнства еще". За този интересен факт съобщава Александър Мошев в своя работа.

Не е ясно какво е имал предвид българския възрожденец под "преди християнства еще". От преди времето на Борис I, или отпреди времето на Христос? Реално, първите християни на Европа са нашите деди, които римляните и гърците наричат траки. Владика на Филипополис-Пловдив е бил Св. Ерм, чието име показва силна близост със старобългарските родови имена Ерми и Ермиар.

Със сигурност ранните християни от нашите земи са имали свои писания. За пловдивския Св. Ерм се смята, че е създал книгата "Пастир" – края на I, или началото на II век? Няколко века по-късно, християните от нашите земи са обявени за еретици, отречена е и литературата им защото се е отклонявала от приетото от гърците верую. Именно това, че нашата ранна религиозна литература е отречена и забранена, би могло да накара Раковски употреби израза "преди християнства еще", всъщност от преди времето, в което Борис е бил принуден да приеме веруюто на духовенството на Римската Империя (Византия).

Дали пък няма да се касае за доста по-древни писания – от времето на Орфей и Лин? Използването на древна азбука и споменаването на езически божества като Дионис веднага класифицира текста като предхристиянски. Раковски е бил достатъчно добре образован, знаел е няколко езика, бил е добре запознат с митологията, а и с нашия фолклор. За такъв човек не би било трудно да даде датировка на намерените писания въз основа на определени архаични белези на езика, използването на особени букви и споменаването на определени езически божества.

За жалост, съдбата на намерените от Раковски осем пергаментови страници е неизвестна. Няма как да проверим за какво точно става дума, нито пък можем да установив какъв е характера на буквите. Явно те са били познати на нашия възрожденец защото той употребява израза "стара българска писменост".

Навярно за същата древна писменост говори и Черноризец Храбър споменавайки в работата си "чрьтами и рѣзами" - черти и резки? Дали това няма да са руните на дедите ни, или пък нещо съвсем различно? Възможно е също да се касае за част от библейския превод на владиката на гетите Урфил (Вулфила), който в края на IV век е набеден за еретик и поддръжник на Арий.   


Древна азбука наречена славянска писменост

За авторството на намерените от Раковски древни пергаментови страници има и друг кандидат. На посетилия през IV век нашите земи Св. Йероним се приписва създаването на глаголицата. Той е и човекът, който прави превод на библията на латински език, автор е и на много съчинения, а и на една важна за историята ни карта. На нея името България-Vulgaria се появава за първи път.


Вариант на глаголицата, смятана за дело на Св.Йероним, дадено е и сравнение с кирилицата

Няма съмнение, че родения в Хърватско християнин е бил начетен човек с богати знания и големи възможности. Божидар Пейчев обаче уместно уточнява, че Св. Йероним е по-скоро разпространител, а не създател на древната азбука. Пейчев се уповава на сведението на средновековния автор Храбън Мавър, според когото Етикус Истер е изобретил букви, които се отличават от еврейските, гръцките и латинските, т.е. имат оригинален характер.

Благодарение на Храбан Мавър ние разполагаме с изображения на буквите създадени от Етикус. Явно писанията на родения в нашите земи философ са били добре познати на запад, защото и други автори освен Мавър публикуват изображения на азбуката създадена в Добруджа преди около 1700 години.


Азбука, чийто автор е родения в Добруджа Етикус Истер

Наблюдават се определени отклонения във формите на буквите, а това е индикация, че писмеността изобретена от родения в Добружда философ е била доразвита и използвана за по-късни работи, до които обаче днес ние нямаме достъп. Те или са унищожени, или са попаднали в списък на забранени книги след времето на Храбан Мавър.


Друг вариант на азбуката създадена от Етикус Истер

Макар приписаната на Етикус Истър азбука да има заоблени форми като глаголицата, само при няколко букви можем да говорим за близост. Съвсем е друго е положението с работата на друг автор – Климент Грубишич. Той е съвременник на Отец Паисий и притежава неговата любознателност. Грубишич изучава доста от познатите писмености и през 1766 г. публикува книга, в която прави сравнение на глаголицата със знаци, които нарича рунически. Въпросните руни показват смайваща прилика с буквите от глаголицата. Не е пресилено дори да се каже, че става дума за стар вариант на свещената ни азбука.


Глаголически букви сравнени с гетски руни, намерени от Грубишич във френска книга

Относно руническите знаци Климент Грубишич обяснява, че се готски, или по-точно гетски. Те не приличат на буквите от Сребърния Кодекс  защото този ръкопис, набеден за готска библия е реално фалшификат базиран на писмеността и езика на старите лангобарди. По този въпрос убедителни доказателства са представили проф. Асен Чилингиров и Юлия Хаджи Димитрова.

За жалост Грубишич не представя примери, откъси от книги с гетски руни, той ползва информация предоставена от други автори. Навярно преди 1766 г. гетските писания са били унищожени, или забранени, като само малка група хора е имала достъп до старите ръкописи. Това обяснява защо е допуснато е публикуване на изображения на гетските руни, но не и на текст.

По всяка вероятност са заличени или забранени и работите на Етикус Истер, а и други наши деди, но пък едно е ясно – на наша територия са изобретени няколко азбуки. Не е ли това ярко свидетелство за гениалостта на предците ни, за стремежа им към знания?

Ясно е и друго, а именно това, че враговете ни са осъзнавали добре нашия потенциал и са се опитвали да унищожат всяко свидетелтво за високата култура на предците ни. Не е никак случайно, че няма оцелели тракийски надписи на видно място, а латинските и гръцките надписи на видни места са много.

Епиграфските паментици от Езерово, Кьолмен, Браничево, Дуванлий са опазени поради това, че се намират в гробници. Надписите от Ситово, Буково, Драгойна и т.н. са в затънтени планински места, далеч от погледите на българомразците. Никой не прави надписи само, за да ги скрие. Имали сме много писмени паметници, имали сме и много книги с различни азбуки, но поради фанатичната омраза на враговете ни е оцеляло съвсем малко.

Имал съм много учители и от всеки съм научил нещо полезно. Когато запитах един от тях каква е причината да бъдат съчинени толкова лъжи за нас, да бъдем така грозно оплюти, а и ощетени от от противниците си и от "великите сили", получих следния отговор: "Никой не хвърля камък по дърво, което няма плод, а България не е просто отрупано с плодове дърво, тя е райска градина! "

Най-голямото богатство на България е нейния народ. Злато и сребро могат да бъдат отнесени надалеч, къщи и ниви могат да бъдат изгорени, но ако хората оцелеят, те ще възродят всичко наново, стига да се обединят и да следват старите идеали. Не само поради тази наша способност да излизаме от гроба другите се страхуват от нас.

Ние сме трън в очите на тъмните сили защото сме вечните бунтари и будители на подтиснатите, пазители сме на светлината, а и дарители на знание. Просветеният човек не може да бъде окован, той винаги търси път към свободата си.

https://sparotok.blogspot.com/2017/05/blog-post_17.html
3
Фолклор / Re: Гергьовден
Last post by Hatshepsut - Today at 08:19:22
Гергьовден - най-големият празник на пролетта


Гергьовден се брои по-голям от Великден и тази му сила е останала от твърде старо време. В една народна песен момъкът пита момата, от какво е тъй хубава и тя отговаря:


На хубав ден съм родена,

На хубав ден, на Великден,

Пък по на хубав кръстена,

На хубав ден, Гергьовден.


Когато заранта момите отивали да берат цвят за венци и лековити билки, пеели:


Гюрге, Гюрге, млад Гюрге,

Да кой те рече да дойдеш?

Мене ми рече Великден:

Бързо по мене да дойдеш!

По тебе шума и трева,

По трева идат кехаи,

По кехаи идат овчари.

(песен от Дебърско)


Великден праща Гергьовден, а заедно с него идва и пълната пролет. Гора и поле оживяват, стадата излизат на паша, сеитбите се засилват, и навред закипява живот след дългото зимно мъртвило. Още в дохристиянско време с този ден се свързвали множество обичаи и вярвания, с които трябва да се изведе щастливо новият дял време, тъй важен за земеделеца и скотовъдеца. Пословиците: "Гергьовски дъжд цена няма" и "Гергьовски дъжд - най-малката капка най-голяма става", показват ясно значението на това време.

В миналото Гергьовден се считал за начало на скотовъдската и отчасти на търговско-промишлената година. Тогава започвало коленето на ярета и кози; тогава било времето за подновяване на договори между калфи, чираци, овчари, козари, говедари и господарите им; тогава търговците уреждали вземанията-даванията си и слугите минавали на нова работа или сключвали нови условия.

Вечерта срещу празника овчарите отлъчвали агнетата от овцете, а заранта изкарвали овцете на паша за малко време, след което ги мълзяли. Мълзенето ставало така. Жените изпичали вечерта един колак (хляб) с дупка по средата, през която да мине свободно едно яйце. Преди зори набирали разни цветя и увивали венци на къпинови пръчки, под които да минат овцете. Като се върнели в кошарата, жените слагали на по-кротките овни венци, думайки: ,,Както е весел венецът, и ти така да си така весела!" След това помагали на овчаря да вкара стадото през украсената с къпина врата и казвали: ,,Както ви не закача къпината, така и магии да не ви не ловят!" Вътре в кошарата овчарят изкопавал в земята една дупка, поставял над нея ведрото, взимал продупчения хляб, хващал овцата, която първа се е оягнила, и само нея издоявал през хляба. След това вдигал хляба, църквал малко мляко на едно яйце, и, като издои всички овце, закопавал яйцето в дупката: това се правело, за да се предпази стадото от магии и болести. Такъв бил обичаят в Чипровци (западна България).

B Кюстендилско слагали над ведрото, с което ще доят овцете един венец, и млякото текло най-напред през колак или през сребърен пръстен. Пръстенът се спущал във ведрото, колакът се раздавал на овцете, а венецът се слагал на шията на овца. Овчарят гърмял с пушка, за да пропъди лошавините от стадото. През същия ден кърмели овцете с треви и билки, които баби са събирали вечерта в гората. При кърменето едно дете или една жена се събличала гола и обикаляла три пъти овцете, като се навеждала и взимала на кръст по малко пръст. Тая пръст се пазела за Спасовден, когато се слагала в кърмата на овцете, за да се пазят от бродници, които биха се опитали да им обират млякото.

В източна Тракия се вярвало, че обирането на плода ставало с пилета ,,мамници", които се пущали да примамят зърното от чуждата нива или максула от чуждото стадо. Или пък някоя жена ,,мамник" отивала край нивата, събличала се гола, обикаляла до три пъти, откъсвала от четирите ъгли по един клас и го хвърляла после в своята по-слаба нива. По някои места жената-мамник ходела (на 1 май) с помет на рамо гола около нивата, след което житото полягало, като оставал да стърчи само класът ,,майка". Него жената откъсвала и хвърляла в своята нива, за да мине там берекетът.

В Търновско и Шуменско брали преди изгрев слънце шума от бук, здравец и други цветя, правели китка и я привързвали с червен конец на ухото на бакърчето, с което щели доят. Букът се слагал, за да ,,букне" (набъбне) млякото, белият цвят, за да е бяло сиренето, и здравецът, за да бъде стадото здраво. Къщата, хората и плодните дръвчета се окичвали също с букова шума и с глог, за да "бучат", тоест да виреят добре като букът и да висне плодът родовичетата на червената глогинка. На иконата се поставяла китка здравец, а на гредата по един корен здравец за всеки член на семейството. След една седмица, този здравец се засаждал  -  гледало се, на което коренът се е хванал или не, и се гадаело за здраве или болест и смърт през годината.


На този ден се колело за пръв път през пролетта агне. Когато се върнел от черквата, домакинът слагал вкъщи трапеза, поставял на нея сол, трици и трева и давал от тях в шепа на агнето за колене, или го оставял то само да си хапне от трапезата. Солта се завала за ситост, триците за плодородие, а тревата за добра паша. После се прекръствал три пъти, обърнат към иконата на изток, и казвал: "Свети Гьорге, ей това си ми принесъл тая година, догодина по-голямо да ми донесеш". Изнасял агнето навън и го колил край стената, за да бие кръвта по нея. Ако браздите кръв били дебели, щяло да има плодородие; ако текли на тънки струи - означавало сиромашия. От събраната в кюп кръв на агнето се бележели децата по челото, за да не ги лови уроки, бележели и горния и долния праг на вратата, за да не влизат болести и магии вкъщи, а в някои краища, кюпът се захлупвал здраво и през лятото се гледало дали кръвта ври или не - ако вряла, значело, че се задавал градоносен облак. Тогава биели черковното клепало и гърмяли с пушки , за да се размине градушката.

Когато се опекат агнетата, се занасяли на общите селски трапези в черковния двор. Попът ги прекадявал и пречитал, отрязвал си от всеки колак и всяка лява плешка на агнето и получавал кожата. Половината агне се раздавало за общото гощаване, а другата половина се отнасяла в дома.

В някои краища, преди да седнат да ядат правели "забраждане" на булките - младите невести, венчани през зимата, това ставало като им се снеме от кръстника или от девера невестинската кърпа и се поставяла обикновената невестинска премяна. Младоженците пък били замеряни със сирене, за да бъдат плодовити.

Костите от изяденото се заравяли в някой мравуняк и се наричало " Тъй да се въдят овцете, както се въдят тея мравки!" Ръжените пък, на които били печени агнетата, се забождали в нивите, за да порасте житото колкото тях високо.

После се правели люлки, и всички се люлеели, но са сурово дърво, не на сухо - суровото било за здраве, сухото - за болест. Както се пеело в една песен за слънчова женитба, слънцето спущало златна люлка, за да открадне хубава Гроздана.


На личен ден, Гергьовден,

Злати са люлки спуснали

На Грозданкини дворове:

Вървяло мало, голямо,

За здраве да се люлее.


Докато се люлеели всяка мома затъквала по нещо зелено на ухото си. Докато една се люлеела, друга я биела със зелено върбово клонче по краката и я питала да каже кого люби. Всички други пеели, припявайки мома или момък за либето им. Старците през това време пиели на сянка, като пеели или гледали игрите на младите, а момците се надигравали.

В Панагюрище срещу празника момите взимали едно въже, една метла, една паница с вода и няколко стръка от миризливото растение селим, което има кухи стъбла. Всичко това оставяли да пренощува на звездите, а зранта си поливали косите с тази вода, за да им стане по-голяма като метла и дълга като въже, през селим пиели вино и вода за здраве. Всеки се привързвал през деня с върбови клонки или павит, за да бъде здрав и весел. Който се събудел пръв, взимал стрък коприва и жулел другите по краката. Някои, особено болните, се валяли по росни ливади, други пък се къпели в реката. Росата от този ден се събирала в шише, за лек през годината. Така и билки се брали и сушили за разни болести по хората и добитъка. Срещу този ден се казвало, че "играе на магьосниците звездата", тоест те правели сполучливо своите магии, обирали млякото, житото, плода от чуждите стада, ниви и градини.Същото това магическо обиране ставало и на Еньовден.

В Охридско, щом станели заранта момите, си мажели косите с неварено яйце, отрязвали върховете на косата и ги закопавали под корена на някоя лозница, като казвали: " Както расте лозницата, така да ми расте и косата". После се люлеели на някое зелено дърво (слива, върба), като носят на главата от тревата "лепавец" и червено великденско яйце в джоба и като се препасвали с тревата "дебелика": лепавецът бил, за да прилепват към тях момците, яйцето - за да бъдат като него червени, а дебеликата - за да пълнеят. По къщните врата бодвали стрък от тревата "вратика", за да се връщало вкъщи побягналото от нея.

Всичко на този празник указвало грижи за осигуряване на здраве и изобилие, и особено с оглед към домашния добитък магическо приобщаване към жизнената сила на растителността. Къпината и копривата имали антидемоническо значение, поради бодлите и ядливостта си. Гърменото пропъжда вражеските сили; така също и обикалянето от гола жена, което има стойността на табуиране. Симпатическа магия за плодовитост е замерването със сирене и окачването с родовита глогинка. Прогнозата по хваналия корен здравец и по струите кръв н стената е тъй ясн откъм идейните си предпоставки, както и магията за дълга и широка коса, чрез въже и метла; тази магия почива на принципа за сходство. Много примери и аналогии говорят за несъмнени връзки между българските обичаи и някои по-стари езически принципи от рода на римските Palilia, с тяхното приложение към бита на земеделеца и скотовъдеца.



Източници:

Д. Маринов - Жива старина
В. Чолаков - Български народен сборник
Ст. Шишков - Родопски старини
Михаил Арнаудов - Български народни празници
Х. Вакарелски - Етнография на България

https://www.bulgarianroots.bg/post/gergiovden-nai-golemiat-praznik
4
До Гложенския манастир ,,Свети Георги победоносец"


Гложенски манастир

Гложенският манастир по вид е един от най-чудатите и отличаващи се български манастири. Кацнал на висок хълм на фона и в подножието на величествен скален венец, манастирът при хубаво време се вижда отдалеч. А качи ли се човек до светата обител, панорамните гледки отвисоко са невероятни – пак при хубаво време. Манастирът прилича на крепост и също като старинните крепости, има много богата история.

Тази статия е посветена на Гложенския манастир. За тези от вас, които не са били там, това е една виртуална разходка до манастира. А останалите знаят, че няма как да отиде човек там и да не се възхити от красотата и историята на мястото и от допира с духовното.


Гложенски манастир

Сигурно забелязахте, че няколко пъти вече споменах  хубавото време като необходимо условие за красивите гледки от високо. Има защо. Първото ни посещение до манастира преди време беше буквално обвито в мъгла. Но дори тогава, в мъглата, мястото не беше изгубило красотата си. Дори напротив – освен красиво, изглеждаше и доста тайнствено. Все пак, гледките от високо останаха тогава за нас пълна мъгла. Затова искахме да отидем там и при ясно време. Е, направихме го тази пролет.

Как да стигнем до Гложенския манастир

Гложенският манастир се намира в полите на Стара планина, на около 100 километра от София, които се изминават за около час и 20 минути. Ако тръгвате от София към манастира, поемате по АМ Хемус, отбивате се към Ябланица и после в Ябланица хващате шосето за Тетевен. На село Малък извор се отклонявате за манастира. Има си табелки, но не са много добре отличаващи се. След като излезе от с. Малък извор, шосето за Гложенския манастир криволичи из гората и става доста тясно. На места е трудно разминаването, така че – внимавайте.

За хората, които не са от София, ще посоча и други опорни точки. Манастирът се намира на около 28 км от град Тетевен и на 16,6 км от село Гложене.

До манастира се стига с кола.

Също така, от село Гложене до манастира има и пряка горска пътека. Според няколко сайта в интернет, тази пътека се изминава за около час. Все пак, аз не съм минавала по тази пътека, затова не мога да кажа дали това време е коректно или не. Ако някой от вас, читателите на блога, има информация от ,,първа ръка" за тази пътека, нека да сподели в коментар! Благодаря предварително! Със сигурност, тази информация би била полезна за много хора.


Към вътрешната част на манастира

В исторически план

Гложенският манастир е от старинните български манастири и има многовековна история. Смята се, че е създаден през 13-и век от киевския княз Георги Глож, който се преселва по тия места с разрешение на нашия велик цар Иван Асен || и който е участвал в знаменитата победа на нашия цар в битката при Клокотница. Смята се също, че князът е дал и името на съседното село Гложене.


Гложенски манастир: вътрешната част

От надпис в музейната част на манастира става ясно, че този княз Глож създава първоначално манастира в село Гложене. После се случило така, че иконата на патрона на манастира – свети Георги – изчезнала и по-късно била намерена на близкия до селото хълм. Това било възприето като важен знак за преместването на манастира на чудния хълм, където той се намира и до днес.


Гложенски манастир: църквата

Знае се, че през XV-XVI манастирът е бил обновен. През 17-ти век, в манастира започва да функционира килийно училище. В средата на 19-ти век Гложенският манастир дава убежище на редица наши революционери, сред които бил и Апостолът Левски.

След Освобождението, в продължение на една година (1893-1894) в манастира е бил заточен именития наш възрожденски писател, политик и общественик Васил Друмев, познат също като митрополит Климент Търновски. Заточението му е породено от негова реч в защита на Православието по време, когато държавен глава е цар Фврдинанд – католик.

И до ден днешен е запазена стаята, в която е живял Васил Друмев по време на неговото заточение в Гложенския манастир. Тази стая в момента е превърната в музей.

Ще отворя една скоба, за да кажа, че Васил Друмев е бил преди това за кратко заточеник и в един друг български манастир – Буховският.


Гложенски манастир: на излизане

Недалеч от манастира има чешма с кът за отдих, пътеката до която започва пред портата на манастира.


Гложенски манастир: началото на пътеката пред портата

Пътеката лъкатуши в горичката под манастира и предлага свежест и хлад дори при топло време.


Кът за отдих

Според указателните табелки пред портата на манастира, по същата тази пътека се стига и до пещера. Ние, за съжаление, нямахме време да я посетим.

Пред манастира има и много интересно дърво, чиито корени са се сраснали с голяма скала.


Интересното дърво пред Гложенския манастир

Друг интересен обект в близост до Гложенския манастир е Гложенският водопад. Да знаете, че този водопад е малко капризен и не е от пълноводните – работи непостоянно през годината по свое усмотрение. При първото ни посещение в района преди 3 години там нямаше и капка вода.

Пътувайки към водопада, който е в покрайнините на село Гложене, човек може да погледне към описвания в статията Гложенски манастир. Долу от шосето той изглежда малък, но който го е посетил веднъж, не може да го сбърка!

https://drumivdumi.com/
5
Масовите изнасилвания през 1945: "За руснаците бяхме беззащитни жертви"


Стотици хиляди германки стават жертва на сексуално насилие след Втората световна война. Изнасилванията през 1945 са били масови. Много от жените слагат край на живота си. Трагичните им съдби задълго остават тема-табу.

"Бях слаба, освен това колелото ми бе много натоварено, така че бях безпомощна пред руснаците и не можах да се защитя, когато ме свалиха на земята", разказва Клара М. от Магдебург за случилото ѝ се през 1945, когато трима червеноармейци я съборили в канавката и я изнасилили. През това време минали множество коли, но никой не спрял, въпреки плача и виковете на жената.

Понякога действителността надминава и най-противните пропагандни лъжи. В края на войната - преди 75 години - сред германските войски и цивилните граждани упорито се носи слухът, че съветският пропагандист Иля Еренбург е призовал напредващите червеноармейци към масови изнасилвания на германски жени. Това е доказана лъжа, но през 1945 година изнасилванията действително се превръщат в масов феномен.

Точни данни за извършените сексуални насилия няма

Точни данни за броя на германките, станали жертви на сексуално насилие след края на войната, не могат да бъдат установени, поради това, че повечето от жертвите мълчат от срам. Според различни експерти, те са между 500 000 и два милиона. Затова не ни остава нищо друго, освен да се концентрираме над индивидуалните съдби.

Берлинчанката Барбара В. пише в дневника си на 27 април 1945 следното: "Бях излязла да купя захар, когато двама ме натикаха в един вход. Свалиха ме на земята и ми вдигнаха полата. Беше ужасно, но можеше да се очаква".

За мнозина ужасът не приключва с изнасилването. Клара М. от Магдебург забременява, но не иска "руско дете". Подава молба за аборт в здравната служба. Райхсфюрерът на СС Хайнрих Химлер още през март 1945 е разпоредил, че бременностите от "принудителен сексуален контакт с червеноармейци" следва да бъдат прекратявани. Но по онова време в обществото като цяло господстват значително по-строги разбирания относно абортите, а медиците от здравните служби - предимно мъже - изискват от бременните подробни и достоверни описания на изнасилванията, за да дадат разрешение за абортите.

Тема-табу и в двете части на Германия


Германия, февруари 1945

Именно поради това само една малка част от жените се решават да говорят за преживяното унижение или да подадат оплакване до полицията. Жертвите на сексуално насилие се срамуват и се опасяват от дискриминация. На масовите изнасилвания и в двете части на Германия е наложено мълчание - те се превръщат в табу. Минават повече от 40 години, докато се разкрие истината за тях. Една от първите, които повдигат този въпрос, е режисьорката Хелке Зандер - през 1992 във филм, посветен на изнасилванията от 1945.

Екипът, проучил темата, стига до извода че руските войници в Берлин (които са били около 450 000) са изнасилили в първите три месеца на окупацията около 110 000 жени и момичета - седем процента от всички жителки на града. При това над половината от тях - многократно.

Към една пета от тях забременяват. А между лекари и пациентки се установява мълчалив консенсус - най-добре никакви "руски деца". Повечето от бременностите са прекъснати. Една от тези жени, за които разказва списание "Шпигел", си спомня: "Никой не може да си представи колко масови бяха абортите тогава".

Изнасилвали са не само руснаците

Но изнасилвачите през 1945 не са само руснаците - има и войници от останалите западни съюзници. След като през април 1945 френските войски завземат Щутгарт, полицията регистрира само в рамките на десет дни 1389 изнасилвания, извършени от френски граждани.

Срещу американци (чието военно присъствие в Германия възлиза на 1,6 милиона души) от март до май 1945 са проведени 487 съдебни процеса в американски военни съдилища. Документирани са 1 500 случая на изнасилвания.

Историчката Мириам Гебхард обаче е убедена, че броят на изнасилванията, извършени от американци, е значително по-висок. В своята книга ,,Когато пристигнаха войниците", появила се през 2015, Гебхард твърди, че около 190 000 германски жени са станали жертва на изнасилвания от страна на американски войници. А по отношение на наложеното навремето мълчание върху темата, казва следното: "За обществеността тази тема дълго време не е съществувала, тъй като политиците в двете германски държави не са искали да се проявят като нелоялни пред съответните окупационни сили".

Изнасилените жени се чувстват посрамени и омърсени. Те мълчат и се опитват да забравят. Мнозина стигат и до самоубийство. Както посочва "Ди Велт", последните, които и днес все още могат да си спомнят за страха от онези седмици, са далеч над 80-те. Сред тях сигурно има и такива, които са били изнасилени навремето, но повечето така и не са говорили никога за това.

Сексуалното насилие - част от почти всяка война

"Ди Велт" изтъква, че официални заповеди за прояви на насилие спрямо жените от страна на окупационните войски не е имало - това е сигурно. Точно обратното - командирите на различни съветски части дори са издали съвсем еднозначни забрани. Но очевидно насилието над жени е било общоприета практика.

Причините са разнообразни: чувство на гняв и отмъщение, а вероятно и стремеж чрез изнасилванията на жените да бъде унизена цялата германска нация. Най-важният мотив обаче сигурно е било задоволството от усещаната абсолютна власт над беззащитните жертви. За съжаление сексуалното насилие не е необичайно - то е част от почти всяка война.

https://www.dw.com/bg/
6
Mary Boys Band - Here Comes The Night (Идва нощта)

7
Каква е била медицината през Средновековието?


Миниатюра на Св. Лука, покровител на медицината през Средновековието

Средновековието е период от историята, който продължил от 395 г. (разделянето на Римската империя на Източна и Западна) до 1453 г. (падането на Константинопол). Характерното за тези векове е, че в южна Испания, Северна Африка и Близкия изток ислямските учени продължават да превеждат медицинската литература от древногръцки. В Европа обаче научният напредък съществено забавя своя ход, заради ограниченията на Църквата.

Средновековието е мрачен период от гледна точка на здравеопазването. През 1350-та например средната продължителност на живота била около 30-35 години. Детската смъртност била изключително висока – 1 от 5 деца умирало преди да навърши една годинка. Смъртността по време на раждане също била висока. Хората се прощавали с живота си заради най-обикновени наранявания и от заболявания като проказа (болест, засягаща кожата и нервната система), едра шарка (вирусно заболяване с температура и обриви по тялото), различни видове трески и т.н.

След залеза на великата Римска империя, медицината в Европа изпаднала в регресия и се върнала към лечението с билки, пускането на кръв и пречистването на душата в църква. Хората масово вярвали в свръхестествените причини за техните заболявания и разчитали на Бог и светците за изцеление.

Суеверията изместват науката

В ранното Средновековие (известно и като тъмните векове) повечето хора живеели в т.нар. селски сервитути. Западна Европа била разбита на малки територии, управлявани от феодали. По това време нямало служби за обществено здравеопазване, образованието било под всякаква критика, а комуникацията между отделните сервитути – почти невъзможна. Научните теории нямали почти никакъв шанс да се разпространят и доразвият.

Освен това самите хора били свръх суеверни. Те не умеели да четат и да пишат, защото нямало училища. Само в манастирите човек можел да се учи на писмо и четмо. Там науката продължавала да се развива, но само под покровителството на църквата. Често монасите били единствените хора, които разпространявали натрупаните до момента знания.

Около 1066 г. обаче нещата започнали да се променят. Създадени били първите университети – тези в Оксфорд и в Париж. Монарсите ,,притежавали" информацията (цялото натрупано към момента познание). Поради тази причина богатството им започнало да нараства (те търгували с информация), а домовете им се превърнали в културни центрове. Учението започнало да пуска корени. Търговията нараствала бързо след XI век и това довело до оформянето на първите по-големи градове. С тях обаче се появил и проблема с опазването на общественото здраве.

Средновековни медицински практики

В цяла Европа нямало практикуващите лекари с добро образование. Ето защо хората рядко посещавали докторите – те търсели услугите на местните възрастни жени (често наричани вещици), които лекували с помощта на билки или заклинания. Акушерките също помагали при израждането на бебетата, макар и с променлив успех.

Църквата била изключително важна институция и затова хората се молели денонощно за изцеление на своите светци – вярвали, че ако греховете им бъдат опростени, те ще оживеят. Заедно с това обаче приемали и различни билкови отвари. Някои монаси, като тези от Бенедиктинския орден например, се грижели за болните и посвещавали живота си на това. Други смятали, че медицината не е в съответствие с вярата им и отричали всички нейни постижения.

По време на кръстоносните походи много хора пътували до Близкия изток и така научавали за постиженията на медиците (предимно от арабските текстове, които попадали в ръцете им). Това според историците обяснява и някои техни открития, които се базирали предимно на лекарите от арабски произход. Кръстоносците превели ,,Канон на медицината", написан от Авицена. С времето този ръкопис станал основно четиво в западноевропейските университети. Той останал един от най-важните текстове в продължение на няколко века. Естествено, бъдещите лекари изучавали също така теориите на Хипократ и на Гален.

Теория за четирите течности в тялото

Хуморалната теория (за четирите течности в човешкото тяло) е дело на древногръцките лекари. Тя обаче се изповядва не само от гърците, но и от римляните, арабите и дори от европейците през Средновековието.

Според тази теория четирите различни телесни течности влияели пряко върху човешкото здраве. Те трябвало да бъдат в перфектен баланс. В противен случай човек се разболявал както физически, така и психически. Дисбалансът можел да възникне при вдишване или абсорбиране на някакви изпарения.

Лекарите в Средновековна Европа също вярвали, че нивата на тези течности варират в тялото в зависимост от това какво ядат, пият или вдишват хората, както и от това как живеят. Белодробните проблеми например се случвали тогава, когато в тялото имало твърде много храчки. Естествената реакция на организма била да ги изкашля. За да възстанови правилния баланс на течностите, лекарят препоръчвал пускане на кръв, използване на пиявици или специална диета плюс билкови лекарства. За съвременните пулмолози това звучи странно, но тази теория продължила да съществува близо 2000 години.

Болниците изглеждали като днешните хосписи

Средновековните болници приличали повече на хосписи или на социални домове за възрастни хора с хронични заболявания. В тези лечебни заведения били настанявани болни, бедни и слепи пациенти, както и поклонници, пътешественици, сираци, хора с психични заболявания и лица, които нямали къде другаде да отидат. Християнското учение проповядвало, че хората трябва да са гостоприемни към онези, които се нуждаят от подслон, храна и медицински грижи.

Билките били основна част от лечението през Средновековието, а манастирите разполагали с обширни билкови градини. Растенията отглеждани в тях служели за възстановяването на баланса между четирите течности в тялото. Болните прибягвали обаче и до услугите на т.нар. вещици – те също можели да осигурят необходимите билки, да пуснат кръв, да приложат пиявици, да предпишат специална диета и т.н. Християнската доктрина обаче заклеймявала вещиците. Хората трябвало да вярват само в Бог и да разчитат на неговата милост, за да оздравеят.


Болниците през Средновековието изглеждали като хосписи и в тях настанявали както болни, така и бездомни

Хирургия, антисептици и анестетици

Една от областите, в която лекарите все пак са успели да постигнат напредък, е хирургията. Бръснарите били и хирурзи – те извършвали голяма част от операциите. Техните умения били важни най-вече на бойното поле, където те лекували ранени войници. Задачите включвали премахване на върховете на стрели от меките тъкани и поставянето на шини при счупени кости.

Монасите пък открили някои ценни растения с мощни анестетични и антисептични качества. Любопитен факт е, че са използвали виното като антисептик за промиването на рани и за предотвратяването на по-нататъшна инфекция. В тези векове хората не са имали представа, че инфекциите се причиняват от микроби. Мнозина лекари смятали, че появата на гной е добър знак, т.е. че тялото се освобождава от токсините в кръвта. Никой не разбирал, как точно се появяват инфекциите и каква е тяхната роля в човешкото тяло. Хората не свързвали липсата на хигиена с риска от инфектиране и голяма част от тях умирали по тази причина.

Средновековните хирурзи използвали различни вещества като анестетици – корени от мандрагора, опиум от жлъчка от глиган и т.н. Тъй като били истински експерти по външни наранявания, те рядко правели операции дълбоко в тялото. Извън зашиването на рани, лекували катаракта на очите, язви и различни видове рани. Има исторически сведения, че някои хирурзи през Средновековието са успявали да премахнат дори камъни от пикочния мехур.

Развила се и неврохирургията, макар методите на лечение да са твърде спорни от днешна гледан точка. Някои пациенти с неврологични разстройства (като например епилепсия) пък били подлагани на трепанация – пробиване на дупка в черепа, за да ,,излязат демоните навън".

Тези тъмни векове били запомнени също така и с епидемиите си. Средновековна Европа започнала да търгува с държави от цял свят. Това довело да бързо забогатяване на определени прослойки от населението, но и до внасянето на различни патогени от далечни земи. Непознатите вируси предизвиквали тежки пандемии и силно редуциране на населението на Стария континент.

Чумата е първата регистрирана пандемия

Юстиниановата чума е първата регистрирана пандемия в медицинската история. Продължавайки от 541 г. до 750 г. (общо 18 вълни в рамките на две столетия), тя е убила половината от населението на Европа. Черната смърт, както още наричат тази болест, е регистрирана за пръв път в Етиопия или Египет. Пренесла се е в Константинопол (по време на управлението на Юстиниан I), използвайки търговските пътища през Средиземно море. Оттам се разпространила на север, изток и запад. Тази епидемия под формата на пандемия достигнала своя връх около 544 г., когато само в Константинопол умирали по около 10 000 души на ден. Всичко това е описано от Прокопий Кесарийски – източноримски историк, учен и писател от VI век.

Черната чума обаче била най-опустошителната пандемия в историята на човечеството. Тя била регистрирана за пръв път в град Кофа на остров Крим през 1345-1347 г. Италианските търговци са внесли заразата в Европа, бягайки от Крим. Историците разказват, че монголите катапултирали мъртви тела през крепостните стени на Кафа, за да заразят вражеските войници. Това бил и един от първите примери за воденето на биологична война. За жалост тя причинила смъртта на 23 840 000 европейци – данните фигурират в записки на папа Климент VI, като в тях са описани само смъртните случай след християнското население в Европа (липсват данни за другите вероизповедания).


Средновековните лекари ходели със специални маски за предпазване от чумата

Черната смърт върлувала на Стария континент до XVI век, като се характеризирала със своята цикличност от по 10-20 години. В промеждутъците между чумните епидемии населението на Европа нараствало бързо – от около 25 млн. то достигнало до 75 млн. в средата на XIV век. През втората половина на XV век обаче, след поредната епидемия, населението било редуцирано до 40-45 млн. жители, което ще рече, че вследствие от черната смърт само за един век са починали около 30 млн. европейци.

Третата глобална вълна на пандемията от чума избухнала в Индия през 1892 г. и бързо обиколила света през Азорските острови и Южна Америка. Жертвите на тази пандемия само в Индия били 6 млн. души.

Средновековието отстъпва място на Ренесанса

От 1450 г. нататък се развива т.нар. епоха на Ренесанса, която наследява закостенялото Средновековие. Тази нова епоха се отличава с бурните си открития, в това число и в областта на медицината.

Джироламо Фракасторо (1478-1553 г.) е италиански лекар, учен и писател. Той за пръв път изказал предположението, че епидемиите се дължат на патогени извън тялото – те попадали в човешкия организъм от замърсени повърхности (като например дрехи, предмети от бита, мръсни ръце и т.н.). Не осъзнавал обаче, че тези патогени са живи същества – смятал ги за ,,невидими семена на заразата". Работил предимно върху начина по който се разпространявал сифилиса. През 1546 г. той за пръв път въвежда в медицината термина ,,инфекция".

Андреас Везалий (1514-1564 г.) е фламандски анатом и лекар. Той е написал една от най-значимите и влиятелни книги за човешката анатомия – De Humani Corporis Fabrica (,,За структурата на човешкото тяло"). Работата му била свързана с аутопсията на мъртви хора. Това му помогнало да изучи много добре човешката анатомия и да я опише такава, каквато я познаваме и днес. Тъй като тези векове са белязани и от бурното развитие на печата, той успял да публикува своя учебник по анатомия и така да ускори развитието на медицината.

Уилям Харви (1578-1657 г.) е английски лекар – анатом и физиолог. Той е първият човек, който най-точно описва циркулацията и свойствата на кръвта – как сърцето я изпомпва и как тя се разпространява до най-отдалечените краища на тялото. Редно е да се припомни обаче, че Авицена е започнал да описва кръвоносната система през 1242 г., но той не е разбрал напълно как функционира сърцето. Д-р Уилям Харви нарича своя труд ,,Анатомично изследване на движението на сърцето и кръвта у животните" (1628 г.).

Филип Ауреол Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм (1493-1541 г.), по-известен като Парацелз, е немско-швейцарски лекар, учен, алхимик, астролог и философ. Той е пионер в изучаването на минералите в човешкия организъм. Вярвал, че в тялото се развиват химически процеси, както и че балансът между тях гарантира здравето на всеки индивид. Ето защо трябвало да се поддържа хармония между човека и природата. Вместо пречистване на душата, той предлагал да се обърне внимание върху баланса на минерали в организма. Освен това бил убеден, че някои лекарства, създадени по химически път, можели да лекуват определени заболявания. Историците твърдят, че си е спечелил омразата на другите лекари с нескритото саркастично отношение към техните остарели методи на лечение. Парацелз има и няколко запазени до днес статии за това, как работещите с метали и химикали да се предпазят от някои професионални заболявания.

Леонардо да Винчи (1452-1519 г.) е един от най-забележителните умове в Италия през Ренесанса. Той бил известен като един от най-бележитите експерти по анатомия, който изучил до съвършенство сухожилията, мускулите и костите в човешкото тяло. Имал разрешение да прави аутопсии на човешки трупове. Работейки съвместно с проф. Маркантонио дела Торе, той създава над 200 страници с илюстрации и бележки за човешката анатомия. Леонардо да Винчи също така е известен с това, че е изучавал механичните функции на костите и как мускулите ги карат да се движат. Той бил един от първите изследователи в областта на биомеханиката.

Амброаз Паре (1510-1590 г.) е известен френски лекар, който положил основите на съвременната съдебна патология и на хирургията. Той бил кралски хирург и лекувал четирима крале (Анри II, Франсоа II, Шарл IX и Анри III). Възприемали го като най-добрия военен лекар – експерт по медицина на бойното поле. Успявал да се справи с всяка рана и не допускал бойците да умират от инфекции. Изобретил е няколко хирургически инструмента, които му помагали да прави и по-дълбоки операции. Паре също така вярвал, че т.нар. фантомна болка, която понякога изпитват хората с ампутирани крайници, се дължи на някакви процеси в мозъка. Но не успял да доразвие теорията си.

Диагностика и лечение – има ли нещо ново?

Въпреки че през Ренесанса медицината започнала да се развива бурно, Средновековните методите за диагностика и лечение все още били на почит в различни точки на Европа. Лекарите все още не знаели как да лекуват инфекциозните заболявания. Те били объркани и притеснени, когато се изправили пред първата пандемия от чума или пред епидемията от сифилис. Ето защо в началото те се обръщали за помощ към магиите и някои суеверни обреди. Докторите в Стара Англия дори молели крал Чарлз II да им помогне – той трябвало да докосва болни хора, за да ги излекува от туберкулоза. Все пак имало и известен напредък. Например, в тези векове бил открит хинина, който се използвал за лечение на маларията.


Д-р Дженър с младата доячка Сара Нелмс, която е болна от едра шарка

Д-р Дженър и появата на първите ваксини

В края на XVIII век и началото на XIX век се появяват първите ваксини. Заслуга за това има Едуард Антъни Дженър (1749-1823 г.). Той е английски лекар и учен, известен като ,,бащата на имунологията". Създава първата ваксина срещу едра шарка (1796 г.). Неговото откритие се оценява от историците като огромен медицински пробив, спасил живота на безброй хора.

Д-р Дженър мечтаел да ликвидира едрата шарка, която по това време била истински бич за човечеството. В продължение на няколко години той слушал истории за това, че млекарките, които са се сблъсквали с шарката по кравите, не могат да се разболеят от вариола. Размишлявайки над това, лекарят заключил, че тази кравешка шарка би могла съзнателно да се предава от човек на човек, като механизъм на защита.

През май 1796 г. д-р Дженър открил младата доячка Сара Нелмс, на чиято ръка имало пресни лезии от едра шарка. Той решил да зарази умишлено 8-годишния Джеймс Фипс, като за целта използва епителни частици, взети от ръката на Сара. Впоследствие момчето вдигнало температура и се почувствало дискомфортно. Девет дни след процедурата обаче то се почувствало значително по-добре.

Два месеца по-късно д-р Дженър повторно заразил същото момче, но този път използвал материал получен от свежа вариолна лезия на друг пациент. Детето не се разболяло от едра шарка, а медикът стигнал до заключението, че защитата е съвършена. Английският лекар за пръв път въвел термина ,,ваксина", въпреки че днес някои историци преписват това на френския микробиолог Луи Пастьор. Думата произлиза от латинското vacca, което в превод означава ,,крава".

https://nauka.offnews.bg/news/Meditcina_21/Kakva-e-bila-meditcinata-prez-Srednovekovieto_168643.html
8
Премиера Драги имитира Андропов
След , като почина Брежнев, на власт в СССР дойде другарят Андропов - един луд, който тормозеше хората  с т.н. "андроповки". Андроповка е когато милицията : обгради кафене или влезне в ресторант и започнат да проверяват без никаква явна причина документите на хората под ред. Е сега в демократична европейска Италия и то днеска го видях с очите си същото. На две места намиращи се на 500м. едно от друго. Няколко коли на полицията проверяваха гражданите седящи в тия две кафенета без, никаква причина. Явно тоя ЕС заприличва все повече на СССР. Ненормална работа ! И на дали полицаите го правеха това по своя инициатива. Наредено им е от горе от другарят Драги. Да другар понеже е масон-сатанист, а те са другари. И другарят десен даже крайно десен - Матео Салвини е на власт с това правителство. Та после защо се смея като ми кажат че на запад имало десни и скоро щели да обърнат нещата на опаки в ЕС. На запад има само леви и пак леви.
10
Предсрочни избори на 11 юли


Президентът Румен Радев връчи третия проучвателен мандат за съставяне на правителство на "БСП за България", а лидерът на партията Корнелия Нинова върна веднага папката.

Още на 1 май Националният съвет на БСП обаче взе решение да върне мандата още при връчването му. Това е последният мандат, първите два мандата бяха върнати от коалиция ГЕРБ-СДС и "Има такъв народ".

Запознат съм с решението на НС на вашата партия, заяви президентът при връчването на папката.

Нашето желание беше да има правителство, което да реши няколко важни въпроса за бъдещето на хората - да подготви Плана за възстановяване и устоичивост, да разгради модела "Борисов", посочи Нинова при връщането на мандата. В името на тези приоритети подадохме ръка на "Има такъв народ", уви, те отказаха. Нямаме обективна възможност за съставяне на кабинет, заяви Корнелия Нинова.

Разбирам вашите мотиви, както и тези на "Има такъв народ". България има нужда от политическа алтернатива. Ясно е, че отиваме към разпускане на парламента и насрочване на предсрочни избори. Но ако и тогава България не излъчи кабинет, може да изпаднем в политическа и институционна криза. Партиите да преосмислят своите приоритети в името на България, призова президентът.

Той съобщи, че неговото решение е новосформираната ЦИК да влезе в своята роля едновременно с разпускането на НС.

Следващата седмица ще разпусна Народното събрание и ще назнача служебно правителство. В тази ситуация се очертава изборите да бъдат на 11 юли, съобщи Радев.

https://bnr.bg/varna/post/101463116/predsrochnite-izbori-na-11-uli
Pages1 2 3 ... 10