Recent posts

#1
В раковината

Във вените ми на магьосница
кръвта тече, по-пламнала от слънце.
Червена като истина. И топла.
И хукнала като разпенен бързей.

В очите ми, където са зениците,
се крият огънчета златни.
А ирисите ми преливат в лято
и чезнат в тъмна необятност.

В косите ми се ражда пролетта
и ветровете спират за почивка.
Понякога една Луна
ги сплита със лъчи-усмивки.

А във сърцето ми магьосническо има свят,
във който влизат само неколцина.
И там аз пазя любовта за Теб,
заключена във бяла раковина.
#2
България ще изпрати свой представител на годишната Конвенция на МПО

Във връзка със 100-годишнината от създаването на Македонската патриотична организация (МПО) България ще изпрати свой представител на високо равнище, заявиха от МВнР в отговор на въпрос на БГНЕС.

В момента се обсъжда името на българския представител и когато бъде взето окончателно решение, външно министерство ще информира допълнително, се казва още в изявлението пред агенция БГНЕС.



От създаването на МПО преди точно 100 години до днес, организацията има и собствено издание - вестник Македонска трибуна. Сред създателите са легендарните революционери Йордан Чкатров, главни редактори са били Асен Аврамов, Любен Димитров, Борислав Иванов, Христо Низамов, Димитър Попов и големият учен д-р Любомир Читкушев.

МПО е създадена по време на най-жестокия сръбски режим във Вардарска Македония, когато между двете световни войни има няколко хиляди избити, а десетки хиляди са преследвани, пребивани и арестувани. Десетки хиляди намират убежище в свободна България.

БГНЕС припомня, че Македонската патриотична организация е основана във Форт Уейн, САЩ, през 1922 г. от емигранти от Егейска Македония и си поставя за цел да запази и разпространи историческата памет, традициите, вярата и българския език сред емигрантите в САЩ и Канада от географската област Македония.

Това е най-старата, съществуваща до днес, организация в Северна Америка, обединяваща американци и канадци с корени от Македония. Секции на МПО съществуват в различно време в Австралия, Нова Зеландия, Южна Америка и Западна Европа.

Традиционната годишна Конвенция на МПО ще се проведе в периода 5-7 септември 2022 г. /БГНЕС

https://bgnes.bg/news/b-lgaria-shche-izprati-svoi-predstavitel-na-godishnata-konventcia-na-mpo/
#3
Археологическите проучвания на "Провадия-Солницата" вече са в разгара си


Всеки, който желае, може да посети праисторическия солодобивен и градски център във времето, когато археологическия екип е на терена и работи

Археологическите проучвания на праисторическия солодобивен и градски център "Провадия-Солницата" (5600-4350 г. пр. Хр.) за тази година вече са в разгара си. Това информират от центъра на своята фейсбук страница.





Всеки, който желае, може да посети обекта във времето, когато археологическия екип е на терена и работи. През тази година това ще бъде възможно до края на септември.

Посещенията ще са възможни всеки делничен ден и в събота, от 9:00 до 13:00 ч., с изключение на дните, в които вали дъжд.





Сътрудник на археологическия екип ще съпровожда посетителите по време на обиколката и ще ги запознава накратко с резултатите от проучванията на Провадия-Солницата.

Обиколката ще започва на всеки кръгъл час - съответно в 9:00, 10:00, 11:00, 12:00 и 13:00 ч. Максималният допустим брой на посетителите в една група е 15 души.





За да се избегне чакането за разглеждане на археологическия комплекс, археолозите препоръчват да се направи предварителна заявка за конкретен ден и час чрез съобщение във фейсбук страницата на центъра или на телефон 0888 784348.

Посещението на обекта е безплатно, ако има желаещи, те могат да направят дарение на място, след обиколката, или по банкова сметка, която също може да бъде открита във фейсбук страницата на центъра.

Както и досега, събраните средства ще бъдат използвани за продължаване на археологическите проучвания, консервация и реставрация на разкритите структури и завършване на дейностите по социализация на праисторическия солодобивен и градски център Провадия-Солницата, отбелязват от екипа, цитиран от БТА.



https://impressio.dir.bg/lyubopitno/arheologicheskite-prouchvaniya-na-provadiya-solnitsata-veche-sa-v-razgara-si
#4
Защо взривовете на кримското летище Белбек са важни


Руски Су-30 в Белбек Крим 2019 г. Снимка Руско министерство на отбраната

Това е главната руска военна авиобаза на полуострова, само на 25 км е от седалището на Черноморския флот и има символно значение за съпротивата на украинците

Снощните взривове на руското военно летище Белбек в Крим са нов тежък удар за силите на Москва във войната им в Украйна.

Експлозиите показват, че на анексирания през 2014 г. полуостров няма неуязвими точки и никъде на него руснаците не могат да се чувстват сигурни. Само на 25 км от седалището на руския Черноморски флот в Севастопол, летището е главното за руската бойна авиация в Крим. То има и символично значение като един от малкото пунктове на съпротива против руското нахлуване през 2014 г.

Взривовете, четири на брой според Ройтерс, са четвъртата поред серия в рамките на 10 дни в Крим. Украйна не потвърждава, но и не отрича, че стои зад тях, а руското командване вече призна, че води разследвания по хипотези за диверсии и удари с дронове.

По данни на украинското разузнаване в Белбек е разположен 38-и изтребителен авиационен полк на Военно-космическите сили на Руската федерация. Тук са били базирани над 30 изтребители-бомбардировачи от различни модификации на моделите Су-27 и Су-30. През 2020 г. пистата е била модернизирана, така че на нея да могат да кацат и стратегически бомбардировачи Ту-22 М3, Ту-160 и Ту-95. Те могат да носят ядрено оръжие и ракети с далечен обсег (до 5500 км), с които Русия може да обстрелва цяла Украйна откъм Черно море.

Предишните взривове, които засегнаха летища и близки до тях складове за боеприпаси, бяха в бази на руската тактическа авиация (вертолети Ми-28, Ми-35 и Ка-52 и тактически бомбардировачи Су-24 и Су-25) в Джанкой, край Симферопол и край Новофьодоровка. Всички ударени летища, са били изходни точки за огнева поддръжка както на руския Черноморски флот, базиран в Севастопол, така и за сухопътните войски, сражаващи се в Южна Украйна, където украинските сили са в настъпление. Целта им е да си върнат контрола върху Херсонска област, с която Крим граничи на север.

Украинската офанзива както и ударите в Крим принуждават Русия да отклонява войски от фронта в Донбас на североизток и да ги праща в Южна Украйна според американския Институт за изследване на войната. Това отваря възможности за контратастъпление на украинските сили в Донецка и Луганска област, където продължават да се водят ожесточени позиционни боеве.

В редовните си бюлетини британското разузнаване съобщи, че серийните експлозии в Крим и загубите там принуждават руското командване да пребазира бойни самолети от полуострова на други места. Това намалява способностите на войските, които разчитат на тази подкрепа от въздуха в Южна Украйна, особено на руския Черноморски флот и неизбежно би наложило промени във военните планове.

В резултат на взривовете на военното летище Саки край Новофьодоровка Русия е загубила половината от бойната авиация на своя Черноморски флот, пише днес британският "Гардиън". Вестникът се позовава на брифинг на неназован представител на западно разузнаване.

Служителят, цитиран от Ройтерс, заявява, че Украйна вече последователно постига "кинетични ефекти" дълбоко в тила на руснаците и това оказва негативно въздействие върху логистиката на Русия и "значителен психологически ефект върху руското ръководство".

"Сега оценяваме, че събитията на летище "Саки" на 9 август са извадили от строя повече от половината от бойните самолети на авиацията на Черноморския флот", казва разузнавачът.

По думите му в момента руският Черноморски флот не е нищо повече от "флотилия за брегова отбрана", която само от време на време нанася ракетни удари. Заплахата за десант в Одеса е елиминирана.

Руското значително превъзходство във въздуха остава главен проблем на бойното поле за Украйна, докато получените от нея западни артийлерийски системи донякъде компенсираха руското превъзходство и артилерията.

Загубите, несигурността, чувството за постоянна заплаха снижават бойния дух на руската армия и пращат у дома посланието, че "Крим е наш", но там не сме у дома си. Международните медии пишат, че руските туристи масово са напуснали полуострова, който е бил традиционно за тях място за лятна почивка и че заради експлозиите туристическият сезон на практика е приключил още в средата на август.

Киев даде да се разбере, че следващата цел за разрушаване ще бъде Керченският мост, който железопътно и шосейно свързва континентална Русия с Крим над Керченския проток между Азовско и Черно море и е главната артерия за снабдяване както на населението на полуострова, така и на разположените на него руски войски. Русия вложи колосални средства в този проект, предназначен да консолидира контрола ѝ върху Крим, който Украйна никога не се е отказвала да си върне.

Москва може да се види принудена да изтегли силите си както от полуострова, така и от западния бряг на Днепър, след като украинската артилерия тежко повреди и мостовете над реката в Херсонска област, по които се снабдяваха. Тези групировки могат да се окажат изолирани и уязвими от украинска контраатака.

Тук си струва да припомним прогнозата на украинския военен експерт генерал-майор Сергей Савченко от юли тази година:

"Според мен, въз основа на анализ на последните информационни съобщения, контранастъпателните действия на нашите въоръжени сили вече са започнали. И са започнали не с огнева подготовка по предната линия на отбраната на противника, а с нанасяне на удари по цялата дълбочина на оперативното му формирование. Решението на оперативната задача за унищожаване на логистичната система на противника беше взето като приоритет. Трябва да се подчертае, че не става дума за унищожаване на отделни складове, колкото и големи и важни да са те. Говорим за разрушаване  на логистичната система. Наред с унищожаването на съществуващи складове и бази ще бъдат взети под огневи контрол комуникациите, използвани за доставка на материални средства, разтоварни станции, тилови командни пунктове и други техни елементи. Ударът ще осуети опитите на врага да възстанови логистичната система. Вероятно силите за специални операции ще бъдат включени в решаването на този проблем по пътищата за снабдяване и евакуация. Решението на тази ключова задача окончателно ще унищожи способността на вражеските войски да предприемат настъпателни действия".

Може би в момента наблюдаваме как точно това започва да се сбъдва - не класическите артилерийска подготовка и танково-пехотно настъпление под прикритието на авиацията, а постепенно парализиране на противника в цялата му оперативна дълбочина с точно прицелени удари и изолиране на бойното поле - тактиката на САЩ в двете войни в Залива, която Савченко даде за пример.

На Украйна очевидно не достигат ресурси за широкомащабно контранастъпление, каквото го знаем от Втората световна война и в каквото тя неизбежно ще даде големи жертви. След половин година бойни действия Русия също е изтощена и най-новият признак за това (след набирането на войници от затворите) е, че започна да стреля по наземни цели с прочутите си зенитни ракети С-300. Украинското командване, очевидно не иска да даде покой на противника и възможност да възстанови силите си и да ги прегрупира за ново настъпление.

Русия прибягва до подобна тактика. В последните дни тя обстрелва с артилерия втория по големина украински град Харков в Североизточна Украйна. Така вероятно цели да държи значителни по численост украински войски там, за да не се допусне те да бъдат изпратени като сили за контраатака другаде, смята британското разузнаване, цитирано от БТА.

Но взривовете в Белбек имат и символно значение за украинците. Тези, които са следили анексирането на Крим, знаят, че руските войски, нахлули на полуосрова на 28 февруари 2014 г. срещнаха тук съпротива, макар и не въоръжена. Тогава близо половината от състава на 204-а бригада на тактическата авиация на Въоръжените сили на Украйна премина на руска страна, припомня днес сайтът НВ. Но командирът на поделението полковник Юрий Мамчур и 50 негови бойци тръгнаха срещу нашествениците невъоръжени, пеейки украинския химн и развявайки бойното си знаме. Руснаците не се решиха да открият огън срещу тях.

Белбек е било предимно съветско военно летище още от 40-те години на миналия век, но, вече в независима Украйна, от началото на този век започва да приема и граждански полети, включително и международни.

https://clubz.bg/126413
#5
Гонг

Колко пропуснати възможности да се обичаме.

Залез в еленовите рога на гората - не за нас.
Двама в люлката на листопада - не аз и ти.
Нощна балсамна тишина - не за нашите думи.

Колко безценни дарове разменихме на безценица:
               насаме - за сборища,
               целувки - за охапваници,
               нежност - за шум и суета.

Колко пропуснати възможности да се обичаме.

Мога ли да върна поне една проляна луна?
Още поне една дива ягода в сенките на Пирин?
Още поне едно отброяване на кукувичия гонг?

Девет царства разменям за едно щурче под прага,
                чужбините - за насаме,
                победите - за оня поглед,
                славата - за една любовна  нощ.

Колко пропуснати възможности да се обичаме.
#6
Щом търсиш трайност

Приятелство между жена и мъж.
Вълнение, зарито в корена,
         а на открито -
спокойствие и ведрина.
Кръстоската на погледите
не дава разрушителна искра.
         Замлъкването
внезапно се пронизва с гръм.
Ръцете суеверно все заобикалят
        подривното докосване.
За да не стигнат отчуждени до раздяла,
избягват двама близостта.

Приятелство между жена и мъж?
Целувка на душите, представи си,
        която трае цял живот.
        Не я разяжда ревност,
пресищане не я заплашва,
ни разстояние, ни време,
         ни страх, ни изневяра
над тази вярност нямат власт.
Надмогване на сляпата природа.
В такава връзна противоестествена -
каква естественост и свобода!

Приятелство между жена и мъж.
          Да не повярваш.
Най-висшата игра със огъня.
Оплождане взаимно на духа.
На този тих и звезден пламък
премръзналите пръсти аз си грея,
опарени от хищната любов.
Изтръпвам от самото недокосване,
         от липсата на клетви -
         пълна с вяра.
Над тъмните въртопи на страстта
се извисява този вечно снежен връх,
загатващ за неземния ни произход.
А някъде дълбоко в корена
        коварно,
потайно, влажно, земно
        гризе една тъга...
#7
Криволи покрай гората
необъхтана пътека -
край пътеката огнище
тлее и гасней полека.

Ту подпуши, ту отнейде
пламъчен език избие;
като млечен сърп високо
в небесата дим се вие.

Ей, ранила трепна, плахо
в небеса зорница ясна,
и огнището край пътя
вече догоря, изгасна.

Там незнаен скитник снощи
огън стъкна, отпочина,
гря се... недочакал утро,
подрани и си замина.

Де ли той сега се скита?
Де ли той ще да замръкне
в тъмна нощ- и, да се сгрее,
пак огнище ще да стъкне?

Колко ли таквиз огнища
ще запали и остави!-
И с зората рано утрин
ще замине, и забрави..
#8
О, има тих вълшебен край
и никой го не знай,
къде е той -
вълшебен край на отдих и покой.
Къде е той?
Живей, люби, страдай,
надей се и желай -
достига там
тоз, на когото во сърцето плам
гори за там, -
тоз, който люби, страда и живей,
тоз, който като мен за тоя край кoпней.

      *  *  *
На листовцете на моминската сълза
родените в зори две капчици роса
 
огрея слънцето с вълшебния си лик -
и двенките в едно се сляха те за миг.
 
Не сляха ли се тъй и нашите сърца,
като онез две капчици роса?
 
Ти помниш? - в ясните зори на младостта,
кога ни слънцето огря на любовта!



       *  *  *
Во стаичката пръска аромат
оставена от тебе китка цвете,
тоз аромат душата ми в мечти
при теб унася, свидно мое дете.
 
И виждам те унесена в мечти
за мен, подпряла чело на ръцете...
Во стаичката пръска аромат
от теб оставената китка цвете.
 
    *  *  *
Докле е младост, златно слънце грей,
сърцето златни блянове лелей.
Докле е младост, леко път се ходи
и леки са световните несгоди.
 
Докле е младост, всичко е шега;
не хвърля сянка на сърце тъга;
дори тъгата извор е на радост -
докле е младост, ах, докле е младост!


     *  *  *
Нощ преваля; зад гори
ясен месечко се скри,
ей зора ще сипне скоро -
сбогом, жадена изгоро!
 
Що е, че съм разделен
аз от теб? Нали весден
мила на сърце те нося -
сбогом, птичко свилокоса!
 
Скоро пак ще притъмней.
Славей песен щом запей,
ти възчаквай ме тогива -
сбогом, моя желбо жива!
 
Не чезни, а имай мен
мило на сърце весден -
би ще времето крилато...
Сбогом, мое златно злато!


     *  *  *
Плакала е горчиво нощта,
плакала е мълком сирота,
че за нея белий ден нехае,
че не иска той дори да знае
туй що мъчи нейното сърце
и каква й скръб тъми лице!...
 
И когато сипна пак зората -
от сълзите на нощта земята
бе покрита с бисерна роса;
и во всяка капчица-сълза
се огледва белий ден сияен -
и усмихнат мина пак нехаен.
#9
Резерват ,,Джендема"


,,Джендема" е най-големият резерват, намиращ се в Националния парк ,,Централен Балкан", и втори по площ в България. Името му идва от арабско-турски: cehennem, джендем – пъкъл, ад, както хората са наричали тази най-непристъпна част от планината.
Обявен е за резерват със Заповед № 606 на Министерския съвет от 28 март 1953 година, с обща площ тогава 2511 хектара. През 2017 г. е обявен за биосферен резерват по програмата на ЮНЕСКО ,,Човек и биосфера".

Резерватът обхваща целия водосбор на Бяла река (ляв приток на Стряма), горното течение на река Тунджа и ждрелото на река Тъжа. Заема площ от 4220,2 хектара и е един от най-големите и недостъпни резервати в България.

Геоложки строеж и релеф

Характерни са гранит, кристалинни шисти, гнайси, гранитогнайси, варовик. Почвите са представени от  планинско-ливадните в най-високите части, следват тъмноцветни горски и кафяви горски, до канелени горски в най-ниските части. Последните обикновено са излужени и подложени на значителна ерозия.

Склоновете са стръмни до много стръмни, прорязани от улеи и дълбоки долини, почти отвесни скални стени и зъбери, шеметни пропасти. Оттук извират Бяла река (приток на Стряма) и река Тунджа.

Флора


Старопланинска иглика

Горите – предимно букови и смесени, заемат 70% от територията му. Възрастта им варира между 100 и 150 години, запазени до голяма степен поради трудната им достъпност. В по-ниските части се среща дъб, обикновена ела, обикновен смърч. Една трета от резервата представлява безлесна територия, многогодишни пасища.

Алпийската растителност участва с около 80 вида треви. Характерно е наличието на ендемитни, редки и застрашени растения. Същевременно съчетанието между геология, релеф и климатични условия на Джендема създава предпоставка за появата на формообразуващ център за нови растителни видове.

Характерните планински цветя са планинско омайниче, алпийска незабравка, високопланински карамфил, жълта и петниста тинтява, връшняк, старопланинска иглика. По скалите се забелязват каменоломки. Върху варовиците вирее силивряк.

Фауна


Скален орел

Фауната на резервата представлява особена ценност, тъй като поради непристъпността на голяма част от района животинският свят е останал относително необезпокояван. Едрите бозайници и хищните птици са основни обитатели. Тук са и едни от най-големите естествени местообитания на дивата коза. Срещат се царският орел и скалният орел, кафявата мечка и вълкът, благородният елен, дивата свиня, а също и дива котка, невестулка, златка и много други.

Резерватът е важен за популацията на снежната полевка, алпийския тритон, усойницата и особено на прилепите. Безгръбначната фауна е представена от консервационно значими таксони и съобщества.

Природни забележителности


Райските скали

Най-високият водопад на Балканския полуостров – Райското пръскало (124 m), също попада на територията на Джендема. Достъпен е от близката хижа ,,Рай". Другите водопади обаче са труднодостъпни или недостъпни за туристите.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Джендема




Хижа ,,Рай" и Южния Джендем

Резерват ,,Джендема" в Национален парк ,,Централен Балкан" е обявен на 28 март 1953 г. за да опази ценни видове животни - диви кози, елени, сърни, лещарки. С площ от 4 220,2 ха, ,,Джендема" е най-големият Старопланински резерват и един от най-големите в България. Разположен е в Калоферската планина, по южния склон на Ботеввръшкия масив. Дълбоките и тесни каньони, шилестите скали и пенестите водопади внушават заслужено уважение към природата. Безспорното богатство са обширните пасища и горите, почти недокоснати от човешка ръка. Поради уникалната си геология и климат, районът е в сърцето на съвременен център за формиране на нови видове растителни съобщества, богат на ендемични и редки растения.

Геологията на резервата се определя от навлечните гранитни маси, оформящи грамадна тектонска клипа с дължина около 30 км, наречена Ботеввръшки навлак, с който се обяснява наличието на стотиците пещери и дупки като ,,Дераклийска пещера", ,,Рогачева пещера", ,,Николови дупки".

Множество водопади, сред които Голям Джендемски, Сухото пръскало, Пенчовското пръскало и Райското пръскало (124,5 м) – най-високият водопад у нас, придават характерните черти на пейзажа. В резервата са речните басейни на Тунджа, Бяла река и Тъжа, по чиито течения речните легла образуват стотици вирове и водни каскади.


Поглед към Джендема под масива на вр. Ботев

Горите са предимно широколистни. Доминиращ вид е букът, по групи или единично се срещат обикновен, воден и келяв габър, планински явор, шестил, мекиш, мъждрян, дървесна леска, зимен дъб, бреза, планински ясен, офика и др. Иглолистни гори има само в западната част на резервата – в района на Голям Джендемски водопад и вр. Хайдут тепе, представени предимно от смърч и единични ели. Смесените гори са малко, основни видове са бук и смърч. От храстите се срещат субалпийски храсталаци от сибирска хвойна, люляк, дрян, леска, шипка, трънка.

Флората е многообразна – представени са повечето от 1689-те вида спорови и семенни растения. Сред тях са консервационно значимите жълта и петниста тинтява, златовръх, както и локалните ендемити – юмрукчалско шапиче и старопланинска иглика.

В царството на животните намираме балканска пъстърва, дъждовник, голяма крастава, дървесница и планинска водна жаба, пепелянка, усойница, смок мишкар, слепок, живороден гущер и др. Сред многобройните видове птици са балкански кеклик, жълтоклюна хайдушка гарга, скалолазка, белогуш дрозд, планинска стърчиопашка, голям пъстър кълвач, зеленогръб кълвач, скален орел, вечерна ветрушка. Резерватът е убежище за много бозайници – горска полевка, таралеж, катерица и заек, дива котка, белка, язовец, лисица, сърни и диви свине, както и за символите на българската природа – благороден елен, вълк, кафява мечка. Резерватът е и царството на дивите кози в Националния парк. Наричат го Джендема (Адът), но за планинските обитатели – вълци, мечки, елени, диви кози, царски и скални орли и много други живи създания, тук е рай.

Районът на Райското пръскало и хижа ,,Рай" е привлекателен и за любителите на планината. Сред най-посещаваните е туристическият  маршрут, отвеждащ до хижата. Отправна точка е курортът ,,Паниците", разположен на 7 км северно от Калофер. До него се достига по асфалтов път. Навлизането с моторни превозни средства в резервата е строго забранено. Движението става само по маркираните пътеки.

Много популярна е изградената от Парковата дирекция екопътека ,,Бяла река". Намира се на 8 км северозападно от Калофер, близо до Калоферския мъжки манастир, в живописния каньон на Бяла река. Добре поддържани дървени мостчета пресичат реката и постепенно разкриват част от красотата на резервата. Съоръжението е интересно както за възрастни, така и за по-малките – информационни табели запознават с дивите обитатели в района – влечуги, земноводни, растения. Отмора предлага едноименният бивак в района на пътеката.

https://www.moew.government.bg/bg/naj-golemiyat-staroplaninski-rezervat-djendema-stana-na-65-godini/



резерват Джендема
#10
Екология / Re: Тема за птици
Last post by Hatshepsut - Today at 13:52:41
Скуа


Скуа (Stercorarius skua) е вид птица от семейство Морелетникови (Stercorariidae). Среща се и в България.

Видът е разпространен в Исландия, Норвегия, Шотландия и Фарьорските острови.


https://bg.wikipedia.org/wiki/Скуа

На дължина достига 50 до 58 см, а размахът на  крилете — от 125 до 140 см.


Скуа в полет



Great Skuas (Stercorarius skua)