• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

12 May 2021, 23:42:16

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
12776 Posts

Шишман
4966 Posts

Panzerfaust
797 Posts

Лина
712 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 21172
  • Total Topics: 1333
  • Online Today: 94
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 33
Total: 33

Мира Дойчинова

Started by Hatshepsut, 07 September 2018, 13:49:58

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Време е за декември

Пак ще забавя темпото.
Стига ми толкова бързане.
Време е за декември,
чай от жасмин и свързаност...

Време за лед по стъклата
и за жарава в камината.
Време да излекувам душата си
от толкова много минало...

Да не спестявам прегръдките,
нищо да не пропускам.
Време за нежност, и стъпки
в снега – тих и пухкав...

Пак се превръщам в детето,
търсещо чудо във всичко.
Време за празник в сърцето.
Време да се обичаме.

Hatshepsut

Изправяне

Когато паднеш отвисоко,
защото много натежаваш
от всички брони против болка,
от навиците да забравяш,

от опитите да летиш
над простосмъртните проблеми,
от отказа да се смириш,
от гордостта, че имаш време,

в илюзията, че си млад
или в претенция за мъдрост,
в заблудата, че си богат
с неща, които те обвързват –

когато срещнеш твърдостта
и искаш всичко да оставиш,
недей забравя, че пръстта
е твоят шанс – да се изправиш.

Hatshepsut

Септември си отиде много бързо...

Септември си отиде много бързо.
Прозорецът ми тихо се затваря.
Щом вятърът конете си отвърза,
огнището на лятото догаря...

И идва време за мечти и нежност,
за чаша чай и смисъл във небето.
Септември си отиде, но с надежда,
че даде топлината на сърцето си,

че всяка песен беше изживяна,
а буквите се учат само с вяра...
Отлитаме, за да останем заедно,
защото любовта ни няма мяра,

защото сме пътеки в необята,
но винаги с протегнати ръце...
Септември си отиде, но душата ми
остана си душата на щурче.

Hatshepsut

Рецепта за подарък

Нещо малко, което да скриеш във шепа,
или тайно да скъташ във някое джобче,
като спомен оставен на топло в Сърцето,
и набързо пришито на ризата копче,

нещо толкова малко и толкова нужно,
като сиво врабче посред лютата зима,
като чаша със чай или нежно събуждане,
като болка напомняща, че изобщо ни има...

Нещо някак невидимо, но докрай да се вижда,
като обич изпълваща всяка клетка с живот,
като онзи момент, в който тихо разбираш,
че светът е изцяло роден от Любов...

Нещо толкова чисто. Като звездна прашинка,
прелетяла безкрая в най-желания час.
Като дъх, като смях, като танц на снежинки.
Нещо малко, и синьо. Нещо твое ли? АЗ.

Hatshepsut

Четири препятствия

Четири препятствия имаме хората.
Първото – помним и знаем.
Кой ни обидил, кой ни оборил –
всичко ще носим до края...

Прошка не даваме – втората пречка.
Всеки за нещо е длъжен.
Сочим се с пръст – съвсем по човешки.
Честно в очите се лъжем...

Третата спънка – нямаме милост.
В грубост душата обръгва.
Искаме всичко да става със сила.
После доброто си тръгва...

Четвърто остана – този инат,
който ни връзва ръцете.
Обич му трябва на белия свят,
за да ни стопли сърцето.

Hatshepsut

Разпетъчно

Предпразнично сме весели и чисти.
Предпразнично – изпълнени с надежди.
Веднъж в годината – без лоши мисли.
Преди Великден – богоугодно нежни...

Сърцата стискаме, като апокалипсис.
Дори на дявола ще му харижем прошка.
Преди петела да пропее трижди
възкръсваме за тленните си мощи...

Готови сме. Надъхани и смели.
Животът ще се ширне във червено.
В мечтите си сме по човешки бели,
но пак покълва тихото ни семе...

Сами сме си причината за всичко.
И всеки сам със кръст се е орисал.
А Някой бе дошъл да ни обича,
с идеята, че просто има смисъл.

Hatshepsut

Пожелание

За идната година пожелах
да нямам нищо. И да имам всичко.
Да махна мигом целия си страх,
и да съм себе си. И да обичам...

Да бъде светло, като в нещо мое,
в което съм намерила покой.
С любов ще си измислям, че съм твоя.
Единствено с любов ще бъдеш мой...

А после ще е толкова естествено –
звезди, мечти, луна и тишина.
Животът ми се случва непосредствено,
във мигове на много доброта...

Ще има нежност, и ще бъде топло,
и пухкаво, и сладко, и желано.
Годината ще дойде с много обич.
И с точно толкоз обич ще остане...

И просто затова си пожелах:
да нямам нищо, и да имам всичко.
Щом себе си до болка преживях,
от днес нататък само съм обичане...

Hatshepsut

За празника

За празника – да има топлина.
Да сложим хляба и солта на масата.
В душата ни да грейне светлина.
Да има обещание за щастие.

Да можем до конец да си простим.
Да можем до безкрая да забравим.
Озмразата да мине като дим.
А завист и дребнавост – да оставим.

Да се смалим, пред всичко по-голямо,
пред птиче и дете, да се смирим...
Единствено във погледа на мама
да се открием, и да се родим

и все да се предаваме нататък
като звезда, прозряла небесата...
Раздаващи се без остатък...
И Бог да се роди – в сърцата ни.

Hatshepsut

Стореното-сторено

Луната завъртя се на пета
и просто ме погледна ококорено.
Навярно искаше да каже с тишина:
,,Какво пък? Нищо. Стореното-сторено..."

Не беше нищо. И не бе какво пък.
Сърцето ми се срина отведнъж.
Небето се наведе отвисокото,
и цяла ме заля във звезден дъжд...

Не ми достигна въздух да издишам,
и карах само на една мечта.
Но всичките надежди са излишни,
там дето свършва края на нощта...

И почва неотложно всеки ден.
Какво направих, та света изгубих?
Не беше нищо. Всичко е за мен.
Но сторено е вече. В теб се влюбих.

Hatshepsut

Обикнах те...

Обикнах те от някой друг живот.
(И там така ти паднах от небето.)
Не се чуди на нашата Любов –
тя просто е последвала сърцето си...

Не се сърди. Да падам само мога.
Поне се случих в твоята пътека...
Случайности ли бяха? (Слава Богу!)
Неведоми са, казват всички. Нека.

И в другия живот ще те намеря.
(Поглеждай към звездите в лунни нощи).
Защото, знаеш ли, единствено за тебе
си струва да се раждам още.

Аз винаги се случвам там, където
най-истинска и най-щастлива бях.
И въпреки, че паднах от небето,
през целият си път до теб летях.

Hatshepsut

Рецепта за събуждане - Мира Дойчинова /irini/



Аз съм тази която... /стихове Мира Дойчинова/



Ако днес - стихове Мира Дойчинова


Hatshepsut

Нека да има!

Повече слънце в душата -
лек срещу подлия мрак.
Пак да съм птица и вятър...
Стига ми толкова сняг.

Стигат ми всички тревоги,
дето ме учат на страх...
Обич да има за хората -
Господи, дай я на тях.

Дай на цветята надежда.
Пролет е, нека цъфтят.
Дай на самотните нежност,
а на свободните - път...

Нека светът без присъда
пак да започне начисто...
Днес съм любов. И ще бъда
тази, която орисва.

Hatshepsut

Накъде ли да тръгна?

Накъде ли да тръгна? Не зная.
Взимам шапка, чадър и палто.
Ще вали. Докога? До безкрая.
Да ми плисне вода – за добро...

И така да ми тръгне късметът –
все към теб. На любов да върви.
До къде? Точно там. До небето.
Дето сбъдват се всички мечти...

И пътеките все се пресичат,
ту неведоми, ту подразбрани.
А с крилете на мойто обичане
все ще кацвам на твоето рамо...

Ще забравя обратните друми.
Няма връщане вече назад.
Щом от всички изречени думи
точно две сбират целия свят..