• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

28 October 2021, 01:41:59

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
14357 Posts

Шишман
5794 Posts

Panzerfaust
1043 Posts

Лина
797 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 24,286
  • Total Topics: 1,376
  • Online Today: 134
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 93
Total: 93

Recent posts

Pages1 2 3 4 ... 10
1
avatar_Hatshepsut
Мишинден

Краят на октомври е и зимата постепенно настъпва, Димитровден мина и слънцето, което стояло цяло лято над главата на селския човек от преди 100 години, който е работил от ранно утро до късна вечер, греело по-слабо. Сега вече било времето за почивка на селянина - нямало никаква земеделска работа. Всичко от полетата било прибрано по мястото си, зимнината била готова. И точно тогава, в тази идилия, се появявал враг, който тършувал из зимнината. Този враг бил мишката. И макар да е малка, в нея човекът виждал нещо, което било способно да унищожи всичко. Криела се навсякъде в къщите, в кошовете, в хамбарите, нищо не можело да я спре. И в този случай, селяните търсели помощно средство, което да ги спаси от мишката. Сега ще си кажете котки нямали ли са. Имали са, но котката я успявала да я хване хитрата мишка, я не успявала. И когато селянинът виждал, че опитите да убие мишката се оказвали неуспешни, търсел други начини и решавал да подходи с добро и да я омилостиви. Та в нейна чест, устройвал празникът, естествено наречен - Мишинден.

И така, на днешния ден, 27 октомври, който е и денят на Св. Нестор, хората в миналото празнували специален ден на мишката. Легендите разказват, че мишката се създала от удара, който Господ нанесъл на Нестор. А от митологична гледна точка - мишките предсказват природни бедствия - бури, земетресения. Появата на мишка в къщата се свързва също и със предстоящи смърт, болести или бедност. Важен знак била появата на много мишки в една къща. Във връзка с това, се тълкувало, че ако се появят много мишки, от тази къща се краде. А ако мишките опустошат дома, това сочело, че в него има съпружеска невярност.

Приготовленията за празника започвали още от вечерта. Стопанката измитала цялата къща, почиствала оборите, избите, кошарите - всичко, защото на следващия ден не трябвало да се мете. По-надолу в текста ще споменем какви били и другите забранени действия на празника, а сега нека да продължим да разглеждаме приготовленията, свързани с него. И така, разтребвала се цялата къща, житото, ечемик, овес и всичко, което било необходимо, се изкарвало от хамбарите. Пресявало се брашно - задължително три пъти, и от него се замесвала пита, която наричали "турта". След като се опече питата, я начупвали на "коматчета" (парченца) и във всеки ъгъл на къщата слагали по едно парче, за да си хапне от тях мишката и да е омилостивена преди празника.

На следващия ден, в ранно утро настъпвал самият празниик и всички обредни действия, свързани с него. Още преди да изгрее слънцето, стопанката, най-старата жена в къщата, ставала и взимала тор от воловете или от биволите и малко от него намазвала по всички стени на къщата, на хамбарите, на кошовете. След нея обикаляла по-млада жена и я питала: "Какво мажеш, мамо?", а по-старата отговаряла "Мажа на мишките очите!". След извършването на този обред, жените се връщали в къщата, измивали си ръцете и очаквали същинската част на празника, която била изпълнена с веселие и богати трапези.

Както споменахме в началото, на Мишинден било забранено да се мете. На този ден не трябвало също жените да предат, да плетат или пък да тъкат. Не се бъркало и в сандъци, кошове, каци или хамбари, за да не изядат мишките зимнината и да не се развъждат. Друга забрана гласяла, че не трябвало на този ден да се споменава името на мишките.

От всичко описано може да се разбере, че мишката е била голям враг на човека в миналото. И старите хора вярвали, че всичко, до което мишката се докоснала, трябвало да се почисти много добре преди да се яде от него, защото иначе щели да излязат пришки по устата на човека, който го яде "неучистено".

https://www.bulgarianroots.bg/post/mishinden
2
avatar_Hatshepsut
Октомври

Октомври е. И всичко е различно.
Дъждът измисля нови цветове.
Луната е светулка, и кокиче,
и спомен за предишни светове.

Небето се разпада на трошици
над някакъв съвсем случаен град.
Когато вятърът сънува птици,
на хората се случват чудеса.

Но е октомври и е по-различно.
Носталгия по някакъв живот,
във който хората умеят да обичат
и още помнят думата "Любов".
3
avatar_Hatshepsut
Събитията от 1885 г.: Ако сам не си помогнеш, няма кой да го стори


Едно от най-значимите събития в българската история събира в себе си духовната мощ на Възраждането и патоса на Априлското въстание. Чествайки неговата годишнина, свеждаме глави пред подвига, зрелостта и дързостта, пред политическата прозорливост на славните ни предтечи, които го осъществяват.


Известната литография на Николай Павлович, представяща Съединението, рисувана през 1886 г.

Създадена след огромни жертви и страдания, Санстефанска България остава да живее в сърцата на българите, нейният образ става национален идеал. Само месец след Берлинския конгрес, на 16 август 1878 г., участници в националноосвободителната борба основават в Пловдив таен комитет за обединяване на разпокъсания на пет части български народ.

Скоро след това и в Търново се образува комитет "Единство". В края на 1884 г. се разгаря мощно обществено движение за освобождаване на Македония и Одринско, начело на което застава Захари Стоянов.

Създаденият по това време Българо-Македонски комитет през февруари 1885 г. се преименува в Български таен централен революционен комитет (БТЦРК) с председател Захари Стоянов, секретар Иван Андонов, касиер Тодор Гатев и шестима членове. Всеотдайни сътрудници на комитета са майорите Данаил Николаев, Сава Муткуров, Райчо Николов, капитан Коста Паница и старият войвода Панайот Хитов.


Членовете на БТЦРК, от ляво надясно: капитан Коста Паница, Иван Стоянович, Захари Стоянов, Иван Андонов и Димитър Ризов, които на 25 юли 1885 г. в с. Дермендере (дн. Първенец) вземат решение за въстание за съединение на Княжество България с Източна Румелия

Широкият размах на народното движение налага БТЦРК да започне издаването на печатен орган. На 28 май 1885 г. се появява в. "Борба", редактиран от Захари Стоянов.

Със своите пламенни статии той подготвя идейно-политически народните маси за съединение с Княжеството; безпощадно бичува "лъжесъединистите" в лицето на пловдивските русофили начело с Иван Ев. Гешов, Михаил Маджаров и Стефан С. Бобчев, които при изборите за Областно събрание излъгват източнорумелийското население в името на Съединението и печелят гласовете му.

Но щом се настаняват на министерските кресла, обявяват, че "не е време за съединение, Освободителката не дава". Захари Стоянов остро порицава роднинството, превърнало областта "в семеен чифлик". "Накъдето и да погледнете - пише той, - все зетьо-шуро-баджанакизъм владее".

Ярка демонстрация на народния порив за единение е тържеството по повод 17-годишнината от героичния подвиг на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, организирано от опълченските дружини в Пловдив, София и Габрово. На 21 юли 1885 г. под връх Бузлуджа, от двете страни на Балкана, се стичат над 3000 души. Сред тях са видни общественици от Княжеството и Източна Румелия, ветерани от националноосвободителната борба, опълченци. Пристигнала е и майката на Хаджи Димитър. Произнасят се възторжени речи на признателност, често прекъсвани от спонтанни възгласи: "Да живее Княз Александър! Да живее обединена и независима България!"

На 2 септември Панагюрище, столицата на Априлската епопея, се оглася от камбанен звън, възрожденски песни и викове: "Долу Румелия! Да живее Съединението!"

На 3 септември пратениците на БТЦРК майор Муткуров и Димитър Ризов по време на военни маневри се срещат в Шумен с Княз Александър и го уведомяват, че в близките дни Съединението ще бъде обявено.

"Да се провъзгласи днес Съединението - обръща се към тях Князът, означава да се нанесе удар на руската политика; кой ще понесе отговорността на това?".

Отговарят му, че той трябва да има пред очи българските, а не чуждите интереси и че има само един път да се освободи от руския натиск и да укрепи трона си: като подкрепи и признае Съединението.


Н.В. Княз Александър I Батенберг

На 4 септември в Пазарджик няколкостотин младежи под ръководството на опълченеца Георги Здравков освобождават арестувания по-рано Захари Стоянов и завземат властта в града. Масово, спонтанно се надигат и голямоконарци. Те арестуват пристигналия пловдивски префект, сформират дружина от въоръжени резервисти и привечер на 5 септември, предвождани от Продан Тишков-Чардафон, пеейки възрожденски песни, потеглят за Пловдив. Чардафон язди на кон. Покрай него, също на кон, със знаме в ръка, е девойката Недялка (Делка) Шилева.

"Когато французите - обяснява на своите съселяни Чардафон - поели пътя на своята велика революция, имали също една девица за знаменосец. Орлеанската Жана д'Арк". Това се харесало на голямоконарци и те избират учителката за знаменосец.


Голямоконарската чета полага клетва на 5 септември 1885 г.

Бунтът в Голямо Конаре (дн. град Съединение - бел. ред.) предизвиква голяма тревога у управниците на областта. Те се събират на съвещание, за да обсъдят положението. Избират трима души, между които е Иван Вазов, със задача да отидат в руското консулство за съвет. Управляващият консулството Игелстром ги заплашва с отмъщението на Русия, "ако Съединението бъде провъзгласено под Княз Александър".

Обещава сам да отиде в Голямо Конаре и да разубеди въстаниците. По пътя, в с. Цалапица, събира селяните и им заявява, че "Съединението ще бъде катастрофално за българския народ". Привечер пристига в Голямо Конаре и сварва само старци, на които казва същото.


Продан Тишков-Чардафон – предводителят на Голямоконарската дружина

Настъпват решаващите часове на народното дело. Около полунощ на 5 срещу 6 септември в лагера на румелийската милиция, извън Пловдив, майор Николаев получава заповед от генерал фон Дригалски да осигури града от външно нападение. Тръбачите вдигат войниците под тревога.

Майор Николаев решава, че е настъпил дългоочакваният момент и нарежда да донесат укриваното дотогава опълченско знаме, застава пред строените дружини и произнася кратко слово:

"Войници! Ето вече 5-6 години как сме на служба в изкуствено създадената Източна Румелия, която е пряко подвластна на 500-годишния ни тиранин - султана. 5-6 години, казвам, сме на служба, но никой от нас не е заклеван в защита на отечеството ни. Тази нощ на мен се падна честта да ви поведа против турското правителство. Аз ви заклевам в името на българския Княз Александър I, в името на нашето знаме, че ще изпълните дълга си към отечеството и за потъпкването на турския полумесец.

Да живее Александър I, да живее Съединена България!"


Майор Данаил Николаев (1852-1942), един от главните участници в Съединението, Пловдив около 1885 г.

"Заклевам се!" - викат войниците и със сълзи на очи целуват знамето.

На зазоряване войската, предвождана от майор Николаев, обгражда конака-резиденция на генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. В двора са наредени в разгърнат строй 3 роти от охранителната дружина, изпратени от ген. Дригалски да подсилят охраната на конака.

Как ще реагират те? Дали няма да се стигне до междуособна война? Тези въпроси измъчват майор Николаев. Когато той се провиква да отварят вратите, полицмейстерът майор Коростелов се показва и заявява:

- Майор Николаев, здесь хранится жизнь генерал-губернатора!

- Так, батенька, мы будем лучше хранить его чем вы - отговаря майор Николаев.

След малко, в парадна униформа, се показва руският военен аташе майор Чичагов и отправя остри закани към Николаев:

- Какво правите! Не знаете ли, че отивате против волята на императора!

Тогава майор Николаев се обръща към войниците от охранителните роти с пламенен призив в подкрепа на святото народно дело, посрещнат с гръмогласно "Ура!". Руските офицери се виждат принудени да отворят вратите.


Първият директорат (правителство) на Източна Румелия, седящи от ляво на дясно: Йоаким Груев - директор на народното просвещение и вероизповеданията, Гаврил Кръстевич - главен секретар и директор на вътрешните дела, Алеко Богориди - Генерал губернатор, генерал-майор Виктор Виталис - началник на милицията и жандармерията, Тодор Кесяков - директор на правосъдието, прави: неизвестен руски офицер, Адолф Шмит - директор на финансите, д-р Георги Вълкович - директор на земеделието, търговията и общите сгради, неизвестен руски офицер (двамата офицери не са в състава на директората), Пловдив 1879 г.

В това време с песни пристига и Чардафоновата дружина. Тук са членовете на БТЦРК начело със Захари Стоянов. Заедно с двама членове на комитета той влиза в конака и уведомява Кръстевич, че е свален от власт и народът е обявил Съединението под скиптъра на Княз Александър.

Навън генерал-губернаторът е посрещнат с викове "Долу!". Качват стареца на файтон, до него сяда с гола сабя в ръка голямоконарската девица и съпроводени от Чардафоновата дружина, потеглят из пловдивските улици. На мачтата на конака се издига българското знаме.


Недялка Шилева - знаменоската на Голямоконарската чета и спътница в живота на Продан Тишков-Чардафон

"В това време народът ликуваше. По улиците се раздаваха прокламациите на Захари. От всички страни се издигаха в утринното небе виковете: "Да живее Княз Александър! Да живее Съединена България!"."Слънцето бе изгряло, денят бе чудесен - ден на победоносна революция и народно щастие" - така Симеон Радев в "Строителите на съвременна България" описва най-великия ден в следосвобожденската ни история - 6 септември 1885 г.

Така преди 136 години дедите ни доказват, че ако сам не си помогнеш, няма кой да го стори.


Възпоменателно табло с ликовете на организаторите на Съединението

През 1915 г., по повод 30-годишнината от Съединението, в. "Воля" пише:

"Събитията от 1885 г. са високо поучителни. Те оставиха един богат с мисъл и напътствие девиз:

"Съединението прави силата". Тия три думи красят лицето на сградата на Народното събрание.

Те трябва да бъдат дълбоко врязани в сърцата и на народните представители. Единението и съединението на народните водители в трудните моменти, каквито днес преживяваме, ще даде условията за реализиране девиза на българския народ: "Съединението създаде силата".


https://impressio.dir.bg/izgubenata-balgariya/sabitiyata-ot-1885-g-ako-sam-ne-si-pomognesh-nyama-koy-da-go-stori
4
avatar_Panzerfaust
Радко Димитриев си е чиста проба национален предател за по-нататъшните си действия - постъпването на руска служба.
5
avatar_Panzergrenadier
Иначе ген. лейт. Радко Димитриев за когото се говори в горната дописка има успех при битката за Лозенград, но провала на настъплението при Чаталджа се хвърля върху него. По-късната му служба в Руската императорска армия и ПСВ настройват доста българи срещу него. 
6
avatar_Panzerfaust
Имам един приятел от Бургас, той е потомък на бандърмалийски българи.
Защо обаче османските власти мобилизират само тях, а не и останалите от Европейска Турция? Вероятно са ги считали за по-лоялни, но поради какво, при положение, че Балканската война протича под знака на религиозното противопоставяне - "война на кръста срещу полумесеца", нещо като последен кръстоносен поход, а те са християни? Не знам да са мобилизирали и малоазийските гърци и караманлиите.
7
avatar_Panzerfaust
Може би трябва да се дочакат малко по-добри дни, че сега икономически не са много добре нещата, а това се отразява и на дарителството.
8
avatar_Panzergrenadier
Прочети "Необикновената история на малоазийските българи" от Димитър Шишманов. Там има отговори на въпроса.

Положението на малоазийските българи рязко се влошило през Балканската война (1912-1913 г.), в която България и балканските ѝ съюзници воюваха срещу Турция. Българите от малоазийските села били мобилизирани в турската армия и изпратени на фронта срещу България, Сърбия, Гърция и Черна гора. Турската пропаганда убеждавала тези българи, че под знамето на султана всички негови поданици, наричани османлии, защитавали общото си отечество - Османската империя.
 

Знаменателен факт: повечето от малоазийските българи, мобилизирани в турската армия, избягали в България. Те оставили семействата си в Мала Азия, решени да не служат в турската войска. Макар и в голямата си част неграмотни, те били с будно българско съзнание, с патриотични настроения и чувства, добре знаели кое е тяхното отечество, което трябва да защитават и срещу кого. Някои преминали направо в българските войскови части на фронта. Те действували пред правителството чрез властите в селищата, в които се установили временно, да бъде уредено преселването на семействата им в България, тъй като близките им сигурно са били подложени на насилия.
 

Михал Павлов Червенков от с. Аладжа баир, кааза Баля, казва, че само във Варна се събрали 40 малоазийски българи, турски войници, избягали от фронта. Някои от тях се преместили във Вълчи дол, Варненско и там намерили работа. "Видяхме се с тях - казва Михал Червенков, - когато бяхме изселени в Западна Тракия през 1914 г. Тогава те дойдоха от Варненско при семействата си."

http://macedonia.kroraina.com/giliev/dsh/dsh_23.htm


9
avatar_Panzerfaust
Да, виждам това.
В германците има до някъде някаква високомерност спрямо всичките им съюзници в тази война, не само срещу нас. Като че ние сме им виновни, че попаднаха в дипломатическа изолация и намериха подкрепа само от три държави (при това две проблематични империи и една малка страна като нас).
10
avatar_Panzergrenadier
Маестрото има бюст-паметник и читалище на негово име в Карлуково, родното му място, но един паметник в София е нещо друго. То имаше и договор с Виваком да се събират пари на дарители с кликвания, но нещата се провалиха...
Pages1 2 3 4 ... 10