• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

17 September 2021, 10:52:10

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
13819 Posts

Шишман
5797 Posts

Panzerfaust
980 Posts

Лина
776 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 23615
  • Total Topics: 1361
  • Online Today: 147
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 24
Total: 24

avatar_Hatshepsut

Перперикон

Started by Hatshepsut, 08 August 2018, 11:33:37

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Славата на Александър Велики тръгва от Перперикон


Проницалището на Дионис било тачено като това в Делфи
Скалният град разкрива тайните си пред проф. Овчаров, над 100 000 туристи го посещават годишно


Един каменен град всеки ден посреща слънцето и това е неговият най-висш промисъл. Мистичният Перперикон е вкопан в скала, от която древните хора сутрин са посрещали своя Бог Слънце. Там са се молили да ги стопли и огрее и са му принасяли жертви. През Бронзовата епоха те са започнали да изсичат различни култови ниши, светилища, гробници. В някои от нишите са открити множество оброчни съдове, фугири, антични предмети, свързани с култа към Бога Слънце.Перперикон е огромен скален масив в Източните Родопи, за който се смята, че възниква преди около 8000 години. Каменният паметник се извисява на 15 километра от Кърджали, близо до Перперешката река, от която се твърди, че древните хора са добивали злато. За първи път археологическият комплекс е описан от проф. Иван Велков през 1930 година, но мястото придобива публичност със старта на проучванията на проф. Николай Овчаров. Той е една от главните причини за популяризирането на Перперикон в медиите, а и на засиления туристически интерес към този култов комплекс. Към мащабните разкопки проявяват интерес и от CNN - медията отразява като уникално събитие Перперикон в своите репортажи.Светилището е развило своето значение и през късната Бронзова епоха. Големият разцвет бил през XVIII-XII век пр. Хр. Това е периодът на развитие и на

първата европейска цивилизация - Крито-микенската култура



Култовият комплекс придобил дренажна система за отвеждане на водата. Един от съдовете от този период впечатлява археолозите с изображенията на техния Бог и шест човешки фигури. Хората са оформени символично като цветя, главите им са представени като малки слънца.Култът към Слънцето се развива през ранножелязната епоха, IX - VI в. Пр. Хр. се появяват и много други богове. Тракийската религия например е силно ориентирана към към Орфей и Дионис, а Перперикон се превръща в своебразен център на тези вярвания и обичаи. В продължение на векове се оформя огромен култов комплекс, изсечен в скалите, състоящ се от десетки помещения, зали, стълбища и коридори, които отразяват сложна религиозна церемония. Към съществуващите сгради се прибавят нови, появяват се жреческите общества, които живеят при светилището и го обслужват. Така се създават жилищни квартали, жречески училища и други части, характерни за античния град. През тази епоха Перперикон се превърнал в грандиозно светилище. Много е вероятно точно в скалния град да се е намирало прочутото светилище на бог Дионис. В Античността проницалището на Дионис било известно колкото оракула в Делфи. Все още няма неопровержими доказателства, че точно там се е намирало то, но оптимистичната прогноза е, че бъдещите поучвания на обекта ще го докажат.Според легендите две съдбоносни пророчества били направени от олтара на Перперикон. Първото предопределило велики завоевания и слава на Александър Македонски, а второто, направено няколко века по-късно, предвещало властта на първия римски император Гай Юлий Цезар Октавиан Август. Римският летописец Светоний разказва за посещението на бащата на бъдещия цезар в "планината на Дионис".

Жреците гадаели по дима, който излиза от олтара

Когато той се издига високо към небето, предсказанието е за сила, мощ и слава. Такава, каквато са получили Александър Македонски и Октавиан Август.Днес Перперикон напомня за мистичните тракийски царе. Свещеният град е неповторимо съчетание от уникалност в архитектурен, исторически, природен и мултирелигиозен аспект. Той е най-големият мегалитен паметник на Балканите. Скален град, сътворен от непознатата цивилизация на скалните хора, както ги нарича проф. Овчаров, древните племена, създали неповторимите паметници. Тук е бил северният преден пост на първата европейска цивилизация - критско - микенската. В скалния град беше открита и първата европейска писменост - линеар А.Археологическите разкопки в Перперикон започват още през 2000-а година. През 2002 г. е открита огромна зала без покрив, която отговаря на всички описания за храма на Дионис в античните текстове. В центъра й се намира величествен олтар с диаметър около 2 метра, висок около 3 метра. В олтара могат да се забележат множество издълбани ями, напълнени с парчета керамика. В подножието се откриват и фрагменти от по-малки глинени олтари. Очевидно залата не е имала покрив заради пламъка, по височината на който се е гадаело. Цялата околност и самият връх на Перперикон са покрити с хиляди скални изсичания във вид на корита, басейни, преливници. Всички тези олтари най-вероятно са се ползвали за жертвоприношения в чест на боговете. Гледката на монумента с хилядите малки олтари и каменни изсичания била внушителна. Функциите на Перперикон замират по времето на елинизма (IV-I в.пр. Хр.). През I в. Тракия е завладяна от Рим и Перперикон изживява истински ренесанс. На броени метри от двореца на римския губернатор е открита най-ранната църква в Родопите, строена в края на четвърти век.



Тук е бил епископският център на областта.Освен, че всяка година прави открития, с които доразказва историята на Перперикон, проф. Николай Овчаров влага огромни услия и в социализирането на обекта, така че той сега да е един от най-посещаваните у нас. Археологът проучва вече 21 години Перперикон. И миналата годин беше изключително успешна за екипа му - разкрит беше величествен ансамбъл от 3 сгради. Сред тях е ротонда, която няма аналог у нас. След като преди 4 години в подножието на Перперикон беше открита най-голямата базилика в Родопите, задачата на археолозите тази година беше да потвърдят, че край нея е бил и духовният център на планината."Вече имаме 3 сгради от нея, две правоъгълни и една ротонда - кръгла сграда, която е била най-вероятно за някои от епископите на тази епоха на Великия Юстиниян", споделя проф. Николай Овчаров. През VI век християнството вече е наложено по тези земи. Това поражда нужда от изграждане на нови храмове. "Тук има, вижда се добре, изсечени в скалата сгради, които са свързани помежду си. Това е традиция, която през това време е доста популярна в Римската империя", допълва проф. Овчаров. Именно на Перперикон започва приемането на християнството в Родопите в началото на V в. Това велико дело извършва прочутият християнски мисионер Никета Ремесиански. За неговите свещенослужения в Акропола е построена неголяма, но много красива еднокорабна базилика. Намерените в нея надписи свидетелстват за тесни връзки с големия християнски център в Беломорието Филипи, откъдето през I в. започва мисията за покръстването на Балканите, водена от Христовият ученик апостол Павел.В края на V в. всички вече са покръстениа Перперикон е станал един от главните административни и религиозни центрове в тази част на Балканите. Историческите извори за църковното устройство на Родопите от този период са доста лаконични. От т. нар. Псевдоепифаниев списък от началото на VII в. се знае само, че те са обединени в един диоцез, носещ същото име - Родопи, и Перперикон е бил неговият център.Чрез медиите се провокира невероятен интерес към обекта от страната и чужбина. Наред с високия научен интерес към комплекса, нарастват и туристически посещения. Античният и средновековен град Перперикон  привлича над 100 000  посещения годишно.

https://www.standartnews.com/blgariya-v-srtseto-mi/slavata-na-aleksandr-trgva-ot-perperikon-462312.html

Hatshepsut

Проф. Овчаров: На Перперикон открихме и мавзолей на османски воин


- Това място в Родопите впечатлява с история на 7000 години
- В началото на юли излиза том 1 "Акрополът" за 15-годишните проучвания на този обект, казва проф. Николай Овчаров

Името на проф. Николай Овчаров се свързва с много интересни открития в цялата страна. Перперикон обаче е обектът, който той години наред не само проучва, но и създава като привлекателна дестинация за културно-исторически туризъм. Какво ще изследва през този археологически сезон и какво планира за бъдещето на скалния град, разказа българският Индиана Джоунс в специално интервю пред "Стандарт".

- Проф.Овчаров, как започва археологическият сезон в Перперикон?

- Перперикон е в общия фон на шестте исторически обекта, които са приоритетни за културно-историческия туризъм. Към Перперикон е замъкът Вишеград, а другите пет са римският град Рациария, средновековният Мисионис, праисторическата Солница - Провадия и античният град Хераклея Синтика. Проучването на Перперикон  е съобразено с археологическите разкопки в другия обект в Източните Родопи - замъка Вишеград, на който работя в момента. По тази причина времето е разпределено така, че през май и юни да бъда във Вишеград, а от 5 юли, понеделник, до края на септември ще се работи на Перперикон, отделили сме три месеца за там. Мащабните проучвания в Перперикон текат вече 22 г. От шест-седем години вече проучваме южното подградие. Акрополът на Перперикон беше открит 2014-2015 г. А в началото на юли излиза и огромното съчинение том първи "Акрополът", което включва 15-годишните проучвания на този обект. Изключително интересна и тежка книга, която ще представим скоро. На южното предградие още в последните години попаднахме на една огромна трикорабна базилика.



Това всъщност е най-голямата църква в Родопите от ранното християнство

Тя е близо 40 метра дълга и 15 метра широка. Датирана е от края на V-VI век. В Перперикон е прието христянстовото още в началото на V век. От първата половина на този век е базиликата под Акропола, която е предмет на изследването, представено в книгата. От този период открихме пет базилики, но може още да излязат. Едната е под Акропола в източната част, а най-голямата църква е в южното подградие. Както първата базилика от началото на V век, така и тази от VI век е много интересна, тя е много по-голяма, тъй като е от времето на Юстиниан Велики, времето на големия разцвет на Източната империя Византия. През следващите години ние проучваме наоколо. Оказа се един голям площад до тази църква. Но миналата година започнахме от запад, там намерихме епископската резиденция. Тя е много интересна, разхвърляна е в отделни сгради. Миналата година проучихме три от тези сгради, а тази година трябва да продължим на север, където се развива останалата част от комплекса.

- С какво са интересни тези сгради?

- Тези сгради са интересни, защото са свързани с целия живот на епископите.

Уникална се оказа и Ротондата

която открихме. Това е сграда с диаметър осем метра. Предполагаме, че е била мавзолей за епископите на Перперикон в този период. Естествено, много ни тормози мисълта кои са тези епископи. За VI-VII век са много малко документите, които касаят региона на Родопите, но има една много голяма епископия. Имаме подозрения, че църквата, която копаем и резиденцията са свързани точно с тази епископия Родопи. В църквата, която проучваме, са правени много преуствойства през вековете, намаляван е обемът й, до XIV век е съкратена почти наполовина като големина. И пак, най-вероятно е била епископска. За XIV век имаме данни, че съществува епископия Перперикон, която е била много по-малка от първоначалната епископия Родопи, но е имало епископ. Знаем това, защото съществува писмо на Вселенския партирах от 1337 година, в което е споменато името на епископа на Перперикон. Така че вероятно тази църква с много преустройства е продължила да съществува до XIV век до падането под османска власт. Пак на южното подградие от VI  век до XII, XIII, XIV век съществува градът, разбира се, много променен. От това време в южния квартал намираме множество сгради. Те са опасвали крепостта в най-високата част през този период. Проучваме и един много голям некропол с повече от 300 гроба от XIII, XIV век. Това ни показва живота на Перперикон в неговия средновековен период.



- Колко исторически пласта може да видят посетителите на Перперикон?

- Хронологията на Перперикон сме я представили още преди 6-7 години. Там има история на около 7000 години. Като казваме Перперикон, нямаме предвид само града Перперикон, а цялата местност. Най-ранните следи, които сме хванали със сигурност, защото имахме хипотеза за още по-ранен период от каменната епоха, но категорично можем да кажем, че

откриваме следи от каменно-медната епоха

Има няколко становища дали това е било селище или светилище, а може би и двете. Праисториците не са се произнесли категорично. Нашият консултант, най-добрият  специалист по неолит в България - доц. Явор Бояджиев, преди няколко години в Акропола успя да хване жилище от този период, изсечено в скалите. Правено е с много примитивни инструменти, но е напълно доказано, че е изградено от човешка ръка. Тоест още в неолита тук е имало важен център. По-късно в бронзовата епоха се създава това огромно светилище, за което се предполага, че е на Дионис. То съществува чак до римската епоха,  минава през ранно-желязната епоха, която също е много силна. И точно в римската епоха се създава градът, който познаваме, с много мощни стени с височина от 3 метра. В него са локализирани езически храмове на Аполон, на Тракийския конник и на бог Митра. Последният става много популярен сред римските легиони. По-късно, в края на III век и началото на IV век, се приема християнството, тогава започва покръстването на Родопите. Ранновизантийският перод е през V-VI  век. След това с някои прекъсвания до XIV век

Перперикон владеят византийци, българи, сражават се за него

За този период изворите са многобройни. Водят се няколко войни, които са описани, като войната от 1344 г. Византийският император и хронист Йоан Кантакуз описва сражението, в което цар Иван Александър превзема града и назначава свой архонт. Ние намерихме резиденцията на този архонт под Акропола. По-късно, през 1361 г. след много тежка обсада градът е превзет от османските турци.

- Какво се знае за най-късния перод на Перперикон?

- Тук има един много интересен период, който е описан в книгата, защото е уникален, макар и много каратък. За около 25-30 години след превземането на града, в него е останал османски гарнизон. Тоест турският период на крепостта е много кратък. От него ние хванахме много интересни жилища, които приличат на юрти, както и уникален мавзолей тюрбе на османски военачалник, погребан с бойния си кон. Това е изключително интересно, защото разкритието се оказа следа от един от най-ранните периоди в османската история. Ще представя един много голям доклад през ноември в Казахстан, където ще изнеса данни за тези късни номади, каквито са представлявали османските войни по това време. Това е една конференция, посветена на степите и на номадството. Фактически почти до XIV век съществува този гарнизон. По-късно градът е изоставен, но искам да подчертая, че животът не приключва. Буквално преди няколко години в османските архиви в Истанбул беше открито много важно сведение от 1464 г. в данъчните регистри от това време, че в подножието на Перперикон има село - чифлик на име Перперек.

И в него имало османски воински части, които са получили своите земи, най-вероятно са били хората от гарнизона, които по-късно са си направили мирни села. В края на XV век турското село изчезва, а наоколо е имало християнски села, като Горна и Долна крепост и други, чак до XVII век, до тогава се хващат по документи. Това пък са били останките от християните, които са живели в Перперикон. Така че животът продължава своя ход.

https://www.standartnews.com/blgariya-v-srtseto-mi/na-perperikon-otkrikhme-i-mavzoley-na-osmanski-voin-464383.html

Hatshepsut

На Перперикон стартира Археологическо лято 2021


Продължават разкритията на запад от трикорабната базилика, която бяха разкрили миналото лято. Екипът на проф. Николай Овчаров само за седмица от началото на разкопките са се натъкнали на десетки разкрития.

,,Имаме първите находки. Монетите са около десетина. Две интересни гробници, ограбени за съжаление. За едната от тях имаме съмнение, че е епископска. Гробница изсечена в скалите с ориентация север-юг."

Екипът е същия, който е участвал в разкопките на Вишеград, но това лято в експедиция Перперикон към екипа се присъединява и Николай Бояджиев от Смолянски исторически музей 'Стою Шишков".

През миналата седмица се е извършвало само почистващи дейности, тък тако тревата и храстите са били доста високи.

Очакванията на проф. Овчаров са през този сезон да се разкрият още артефакти  покрай трикорабната базилика и други сгради в тази част на скалнмия град.



Археологическите разкопките на скалния град Перперикон ще продължат три месеца и ще приключат в края на септември, каза още проф. Николай Овчаров.

https://bnr.bg/kardzhali/post/101499209

Hatshepsut

5 гробници и над 100 монети са новите открития на "Перперикон 2021"


Археологическото лято "Перперикон 2021" продължава с пълна сила. В момента, екипът на проф. Николй Овчаров обработва сектрор на Изток от откриата преди две години епископска резиденция.
60 души до края на септември работят по специалната програма за археологични разкопки на предишното правителство с която се финансират 6 обекта в страната. Два от тях са в Кърджалийско, а именно Вишеград, което вече приключи и Перперикон. До момента са разкрити западно от най-голямата раннохристиянска църква, открита в Родопите, въобще, преди пет години, трикорабната базилика, за която разбрахме, че тя е на един голям площад, построена през V-VI век. Проф. Овчаров припомни за откритата голяма южна тераса, близо до откритата от него епископска резиденция:
"Миналата година открихме 3 сгради от този комплекс- една голяма жилищна на няколко етажа, друга по-малка, която е с неизвестно предназначение и ротондата, която смятам, че е била гробница на някои от най-изявените епископи на Епископия за която предполагаме, че е носила името Родопи през VI-VII век и e обхващала цялата планина. Сега работим на Изток от този сектор. И са излезли 5 гробници. Имахме в началото две отворени гробници, разграбени още в древността, на които се вижда структурата - изсечени в скалите, отгоре с покривни плочи. А сега в момента излязоха три неразграбени гробници, които предстои да бъдат отворени, може би утре на по-хладно. Гробниците са от V-VI век. Все пак, това не е такъв редовен некропол, какъвто има от по-късно време със стотици гробове, тука са може би 5-7. Все още не знам още колко ще бъдат, но в тях са погребани очевидно изявени хора, най-вероятно духовници".


Докато обработва сектора в който се намират петте гробници, екипът на проф. Овчаров се е натъкнал на изключително много находки. Сред тях са и над 100 монети, но една е с изключителн историческо значение:
"Ние имаме други монети от Реметалк, но тази е много рядка. На нея той изобразен със съпругата си Питодорис и със сина си Котис. Защо обаче е толкова важна. Защото фиксира един много важен момент, а именно последните години на тракийските царства".
Той обясни, че именно при Реметалк I се случва много важно събитие, описано от римските автори - пазеният от народа на бесите храм на Дионис е даден на одрисите, след като с римска помощ тракийският цар навлиза в Родопите и побеждава вожда на бесите Вологез. "Ето тази монета фиксира този момент, както и другите монети.", каза още проф. Овчаров. На монетата са изобразени Реметалк I със съпругата му Питодорис и сина му Котис.


Проф. Николай Овчаров

Разкопките на Перперикон ще продължат до края на септември, припомни проф. Овчаров, който каза още какво предстои да се случи:
"Вървят проектите за Перперикон. Големият проект за близо 8 милиона лева преди няколко дни уточнихме подробностите. Само ще припомня, че по него ние трябва да завършим тотално реставрацията на сградите в акропола на Перперикон и базиликата ще бъде вдигната на места до 1,50-2 м. с оригиналните камъни, ще бъдат вдигнати и колоните, и въобще вече ще има един такъв вид в който хората ще видят, че е една прекрасна църква.  Завършва се работата и по посетителския център. Той ще е готов в края на годината.  А в средата на август чакаме да излезе от печат този огромен труд ,,Перперикон" Том 1-ви – ,,Акрополът на Перперикон". Това е 15 16-годишна работа на акропола, грандиозна книга, която показва целият блясък на античния и средновековен град Перперикон".

https://bnr.bg/kardzhali/post/101505202/3-nerazgrabeni-grobnici-i-nad-100-moneti-sa-novite-otkritia-na-perperikon-2021

Hatshepsut

Николай Овчаров: Монета потвърждава, че на Перперикон е бил храмът на Дионис


Открита рядка монета на един от последните тракийски царе - Реметалк I, допълва тезата, че именно на Перперикон се е намирал храмът на Дионис.

Това заяви ръководителят на разкопките проф. Николай Овчаров. Той обясни, че именно при Реметалк I се случва много важно събитие, описано от римските автори - пазеният от народа на бесите храм на Дионис е даден на одрисите, след като с римска помощ тракийският цар навлиза в Родопите и побеждава вожда на бесите Вологез.

"Ето тази монета фиксира този момент, както и другите монети", каза още проф. Овчаров. На монетата са изобразени Реметалк I със съпругата му Питодорис и сина му Котис.

Овчаров отчете, че от началото на тазгодишните разкопки, са открити над 100 предмета. Сред находките са и три неограбени християнски гробници от 5-6 в., които предстои да бъдат отворени. Заедно с откритите вече още 2, но отворени и ограбени в древността гробници, археолозите смятат, че става дума за положени в тях изявени хора, вероятно духовници от това време.

В сектора, обект на археологическите проучвания, започват да се появяват и сгради и архитектурни съоръжения, които ще бъдат изяснявани на по-късен етап.

Според Овчаров и екипа му, епископията на Перперикон е носела името Родопи през 6-7в. и е обхващала цялата планина.

https://novini.bg/

Hatshepsut

Комплекс от "императорски" мавзолеи, сравними с тези в Рим, откриха на Перперикон


Комплекс от ротонди-мавзолеи, подобни на императорските, сравними с тези в Рим, откриха археолозите при разкопките на Перперикон това лято, предаде БНР. Сред уникалните находки е и купел за кръщаване на младенци, открит до базиликата, както и над 120 представителни предмети. Това съобщи проф. Николай Овчаров, ръководител на екипа археолози, който от години проучва археологичния обект. Според археолозите комплексът от постройки е създаден в края на V в. и през VI в., но е функционирал поне до XI – XII в. с множество преустройства. ,,Перлата в короната" на проучванията това лято обаче е комплексът от ротонди-мавзолеи, на който се натъква екипът. "Миналата година беше открита една от ротондите, тази година излизат още няколко, допускам, че ще има и други и така се оформя цял комплекс, цял некропол. Такава концентрация на ротонди не е откривана не само на Балканите, но и въобще в Римската империя", посочи проф. Овчаров.

Проучванията сочат, че в гробници от този тип са били погребвани императорите. Разбира се, тук не са погребани няколко императори, но явно че става въпрос за високи аристократи, може би епископи, поясни още той. Най-вероятно в ротондите е имало саркофази, но от тях нищо не е съхранено. Тези кръгли гробници са огромната загадка на Перперикон тази година, чието разкриване тепърва предстои. Сред откритията на тазгодишната експедиция в скалния град на траките това лято е и уникален купел за кръщаване на младенци. Той също е от VI в., такива са открити само няколко досега на територията на нашата страна. На ,,богат урожай" от находки се радват археолозите. Над 120 са представителните предмети до този момент. Сред тях са сребърен денар на император Деций Траян от средата на III в., сребърен накит за коса от IV – V в., енколпион реликварий от Средновековието и много други. Проф. Овчаров сподели, че от екипа очакват още много интересни открития до края на сезона.

https://www.actualno.com/interest/kompleks-ot-imperatorski-mavzolei-sravnimi-s-tezi-v-rim-otkriha-na-perperikon-news_1633671.html © Actualno.com

Hatshepsut

Проф. Николай Овчаров показа последните находки от Перперикон


Приключиха две трети от археологическите разкопки на Перперикон, съобщи ръководителят на експедицията проф. Николай Овчаров, цитиран от БТА.

По думите му необходимо е още време, за да се проучи плетеницата от зидове на разкритата архиерейска резиденция.



Той съобщи, че са открити 5-6 ротонди около резиденцията, всяка с 6-8 метра диаметър. Въздържам се от интерпретация засега, защото до този момент няма подобно нещо, открито в римската археология, каза ученият. По думите му ротондите вероятно са от 5-6 век, но можело да има и по-късни.

Излизат още над 200 интересни находки - от тях над 140 монети, като най-ранната е от 4 век преди Христа.



Перперикон се радва на много добра посещаемост, сякаш българите започнаха да преоткриват родината си, благодарение на пандемията, коментира Овчаров.



https://novini.bg/razvlecheniq/liubopitno/679544