• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Pages: [1] 2 3 ... 71
Защо напуснах форума на Hardware.BG

Преди няколко години си направих регистрация във форума на Hardware.BG, за да следя новостите в компютърните технологии. През това време съм влизал в този форум най-вече да чета, много рядко съм се включвал с коментари.
С течение на времето видях, че повечето членове на този форум могат да се разпределят в три категории. Трудно ми е да ги степенувам и да кажа коя група ми е най-противна, затова ще ги представя така, както ми дойде:

- първата група е на т.нар. софтуерни праведници
Представителите на тази група са някакви кокорчовци, пълни с пари. Те използват само лицензиран софтуер и държат сметка или се подиграват на другите, които ползват пиратски софтуер
От философска гледна точка, за софтуерните праведници най-висшата цел в живота е да се пълни гушата на Бил Гейтс и неговата млада булка (вече бивша)

- втората група е на геймърите-копелдаци
Повечето от тях са тъпи като гъзове и отчайващо неграмотни, примерно някои от тях транскрибират името на операционната система Windows като "Уиндолс", "Линдоус" или "Линдолс". Но въпреки своята тъпота те могат да си купуват видеокарти за по 600 лева

- третата група е на феновете на сурогата Линукс
Това е някаква пасмина със сектантско мислене, които са фанатично убедени, че Линукса е най-добрата операционна система, а се опитват да убедят и другите в това. Между другото, някъде четох, че дори и създателя на Линукс - Линус Торвалдс и членовете на неговото семейство използват на домашните си компютри Windows, а не Линукс.
Аз самият никога не съм бил почитател на Линукс, а след като разбрах, че тази операционна система е предпочитана от хакерските уроди, мнението ми за нея се срина катастрофално.

Та понеже във форума преобладават такива екземпляри, моята адаптация се оказа невъзможна и аз реших да го напусна.

0 Comments
Носталгично

Така уморено и тъжно без тебе е времето,
ръцете ми тръпнат за нежно, мечтано докосване,
и всяка усмивка лекува в сърцето ми бремето,
не нечие отсъствие - твоето значи жигосване,

за мойте най-смели мечти, в които гравирам те,
в икона превърнал те блясъка нежен в очите ти,
в най-силния повик за обич жадно откривам те,
копнеещ да бъда едничкия смисъл във дните ти.

Живот без раздели и срещи, и сляпо обичане,
отдаденост, нямаща свое начало и край,
безмълвно споделяни нощи, не искащи вричане,
щастливи, намерили в другия мечтания рай!

Така уморено и тъжно, в безкрайно очакване,
с нотки на сляпа носталгия, с въздуха вдишвам те,
рисувам те с мисли вълшебни от сутрин до мръкване,
и с първия изгрев ти пращам поредно ,,Обичам те!"

Стефан Александров

0 Comments
Колко малко е нужно

Колко малко е нужно да бъдеш щастлив,
две очи, две ръце и прегръдка любима
глътка нежност да вдъхнат в живота ти сив,
и полита сърцето със сила незрима.

И с усмивка минаваш през всеки проблем,
и света си понесъл на своето рамо,
и мечтите си сбъдваш, така окрилен,
черпиш сили от устни изгарящи само.

Колко малко е нужно - мил поглед и жест,
длани топли, докосващи жадно лицето,
кипва твоята кръв като извор горещ,
и разбираш, че рая е тук - под небето!!
Колко малко е нужно....!!

Стефан Александров

0 Comments
Нарекох те любов

Дали роди се в обич или мъка,
дали след залез беше изгрев нов,
изпрати всички спомени в разлъка,
повярвал в теб, нарекох те любов!

Прокудената нежност ме обгърна,
море от страст заля ме със вълни,
доверието в хората ми върна,
и болката стаена победи.

Звездите преоткрих в очите тъжни,
в къдриците ти вятъра заспа,
ръцете ти, изгарящи и нужни,
дариха ми мечтана топлина.

И сякаш ангел слезе от небето,
и вдъхна в самотата нов живот,
събра разбитите парчета на сърцето,
повярвал в теб, нарекох те любов!!

Стефан Александров

0 Comments
Моята любов

Тя е толкова много неща,
ясен ден, весел смях, мисъл жива,
пясък бял и море-синева,
а луничките ѝ отиват.

Тя е птица със дръзки очи -
всичко в нея е порив и пламък.
Тя не може за миг да мълчи,
ту е малка, ту много голяма.

Тя е моята силна жена,
омагьосваща, нежна красива.
Тя е ласка, целувка, вълна,
а пък аз... ѝ отивам.

(за съжаление, авторът на тези стихове ми е неизвестен)

0 Comments
Pages: [1] 2 3 ... 71