• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
09 May 2021, 20:47:55

News:

15.11.2020 Платформата на форума е обновена до SMF 2.1 RC3


Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

09 May 2021, 20:47:55

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
12758 Posts

Шишман
4946 Posts

Panzerfaust
796 Posts

Лина
711 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 21122
  • Total Topics: 1332
  • Online Today: 89
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 66
Total: 67

Recent posts

Pages1 2 3 ... 10
1
Другата партия-корпорация е ДПС, а те по съвсем различни причини са по-устойчиви и от ГЕРБ, и от останалите.
Клиентелизъм и бизнес интереси ще има винаги около всяка партия, особено свързаните с властта, но при ДПС и ГЕРБ цялата партийна организация и изобщо съществуване е строго подчинена на бизнес интересите и едва след това идва всичко останало.
2
Рациария - столицата на крайбрежна Дакия


Античен град, в който римските кораби "ratis" са хвърляли котва, е древната крайбрежна столица на Дакия. Сега римската колония разкрива постепенно тайните си.Рациария или Colonia Ulpia Ratiaria е съществувал по времето на Римската империя. Развалините на града се намират на 2 км западно от днешното село Арчар и на 27 км от Видин. Вероятно градът възниква през втората половина на I в. при управлението на Веспасиан. В чест на успешния завършек на втората дакийска война през 106 г. император Траян дава на града титлата Колония.Клавдий Птолемей в своята "География" през II в. споменава Рациария Мизийска. По-късно през IV в. градът попада в Певтингеровата карта, която е по образец от II в., както и в пътеводителя на император Антонин.Само две селища от тази епоха, част от Дунавския лимес, са свръзани с речното плаване и това са Рациария и Секстагинта Приста край Русе, което означава "Пристанище на 60 кораба".



Известно е, че в тази област са живели мизите, чието присъствие е още отпреди новата ера. Издигането на града във важен търговски и военен център обаче е по времето на Веспасиан, който укрепва долнодунавския лимес и организира дунавската флотилия.Има данни, че около края на I век в Рациария е настанен за известно време IV Флавиев легион и помощни войски. Към II век се отнасят и немалък брой надписи, от които могат да се направят и някои наблюдения върху характера на населението: цивилно от военен и невоенен произход - италийци и перегрини. Особено място заемат италийските преселници, както и членовете на муниципалната аристокрация от източен произход.Много благоприятни възможности е имало за развитието на земеделието. Тази хипотеза се подкрепя от надпис, посветен на рядкото божество Палес, донесено от италийски преселници и разкрива активна земеделска дейност. Надгробни надписи, които принадлежат на членове на градската аристокрация, отбелязват съществуването на отделни поземлени имения. Известна част са били обработвани и с роби.

През града е минавал крайдунавски път от Сингидунум покрай Дунав до делтата на реката и оттам по Черноморското крайбрежие чак до Византион. През Рациария са вървели естествените пътища от Траянова Дакия за Италия за пътнически съобщения и превоз на стоки. През II-III в. Рациария се издига не само като най-значителния център в Източните области на Горна Мизия, но и в цяла Северна България.

Австрийският изследовател Феликс Каниц е първият, който обръща сериозно внимание на античния град през 1860 г. Около 30 г. по-късно, в самия край на века, Вацлав Добруски посещава останките на някогашната провинциална столица, за да събира археологичен материал. Първата публикация изцяло върху историята на Рациария излиза от печат през 1911 г. и е дело на Никифор Неделев. Към учените, които се занимават с изследването на паметници от римския град през първата половина на XX в. са и Богдан Филов, Иван Велков и Георги Кацаров. От средата на XX в. археологическите публикации се стремят към по-голяма научна достоверност. От 1965 г. е единствената студия, проследяваща историята на града от неговото създаване до края на VI в. Тя е дело на проф. Велизар Велков, под чието ръководство са разчистени и допроучени останките от разрушения некропол в местността Парлозите.

Частични разкопки са правени през 60-те години, организирани от видинския музей. В края на 1970 г. започва съвместна експедиция на български и италиански археолози от университета в Болоня начело с Дарио Джорджети и Мария Болини. Благодарение на проучванията започва последователното излизане на сборника Ratiariensia в 4 тома. Направено е въздушно заснемане на обекта, което дава информация за запазените архитектурни структури.Друго значително откритие е проучената резиденция на провинциалния управител на Крайбрежна Дакия от Георги Кузманов през 80-те години на XX век. Комплексът е датиран IV - VI в., като има значително преустройство през V век.След българо-италианската експедиция разкопките в Рациария замират за дълго време. Тогава иманяри са разкопавали местността, богата на находки от римската епоха. За съжаление много от тях са потънали в нелегалния пазар за антики. След 20-годишно прекъсване, ежегодните археологически разкопки са възстановени от НАИМ към БАН с ръководител Здравко Димитров от 2013 г.Доказателство за развитието на града са намерените архитектурни фрагменти, скулптури, надгробни плочи и надписи, саркофази. Особено място сред скулптурните творби в Рациария заема мраморна статуя на почиващ Херкулес (Херакъл) с височина 0,41 м. Скулптурните паметници от Рациария са много изящни, отличават се с високи художествени качества и разкриват добре развита и напреднала школа. Като добавим и значителния брой запазени творби, какъвто не е засвидетелствуван никъде другаде в Северна България, разбираме колко голямо е било значението на Рациария.



Миналата година за първи път започна проучването на нов обект и това са императорските терми на античния град."Радващо е, че успяхме да продължим разкопките на Рациария. В тази ситуация - на фона на пандемията от коронавирус и забавяне повече от два месеца на държавното финансиране, което минава през Министерство на културата - наистина много сме щастливи, че успяхме да направим разкопките", казва научният ръководител на проучването доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей при БАН пред Галя Петрова.Отпуснатото финансиране в размер на 25 000 лв. е дало възможност на античния град да се работи за около един месец. Около 30 души са участвали в работата на терен, включително археологически екип от шестима, като заместник-ръководители на проучването са доц. д-р Иво Топалилов от Института по балканистика и тракология при БАН и Илко Цветков, археолог от Регионален исторически музей - Видин. На обекта са работили и студенти от Нов български университет и от Софийски университет.

Местоположението на термите е известно още от 70-те години на миналия век, когато на терен работи българо-италианската експедиция. Предполага се, че разкритите императорски терм са най-големите в цяла България. Подобни са на термите в центъра на Варна, които са превърнати в музей. Като площ обаче термите от Рациария са по-големи, разположени са върху 7 - 8 дка, на юг от пътя за село Държаница. Миналата година проучването е стартирало в територия от 250 кв. м - археолозите смятат, че са открили част от двора на имперските терми, както и  помещение, за което предполагат, че е т. нар. фригидариум (зала с басейн със студена вода). Това обаче тепърва ще се уточнява, когато разкопките продължат в следващите кампании. Градежът е опус микстум - дялан камък и отгоре няколко реда тухли - характерно за IV-V век строителство. За радост на археолозите, на това място иманярите не са могли да работят с булдозери и голяма част от руините е запазена. Те се радват и на факта, че терените, на които предстои да се работи, са общински, така че проучванията ще продължат безпроблемно. Основният авъпрос е опазването на античния град от по-нататъшни иманярски набези. Предстои обектът да се консервира и социализира. След това има всички качества да се превърне в любимо място за културно-исторически туризъм, който ще привлича поток от посетители.По новата система за кандидатстване за целева субсидия на Министерство на културата една от основните точки, по които се определя финансирането, е архитектурната стойност на обекта. А комплексът на императорските римски терми в Рациария е сред най-големите в България и самата запазеност на зидовете е наистина много добра. Затова археолозите се надяват в следващия сезон да бъдат отпуснати средсва за продължаване на проучванията и на разкопките, така че да се разкрият всички останки от античния град.

https://www.standartnews.com/blgariya-v-srtseto-mi/ratsiariya-stolitsata-na-kraybrezhna-dakiya-460400.html
3
Битката при Велбъжд – хронология и спорове

Битката при Велбъжд от 28 юли 1330 година (б.р. датата е отбелязана по нов стил) е една от значимите в българската средновековна история. Злощастното поражение на българските войски е отбелязано като една от знаменитите победи в сръбската историография и е повод за гордост за нашите западни съседи. Подобни хвалебствия обаче са силно преувеличени, защото до фронтален и равноспоставен сблъсък между двете армии не се стига. Много страници са изписани за стълкновението между войските, но е необходимо фокусът да бъде поставен не върху самото сражение, а върху времето, в което се разиграват събитията, предхождащи самата битка. Изясняването на правилнатата хронология дава отговор на въпроса защо тази битка наистина се ознаменува като една от значимите по своята същност.

Войната между България и Сърбия назрява още през 1328 година, когато цар Михаил III Шишман Асен (1323 – 1330) се договаря с византийския император Андроник III Палеолог (1325 – 1341) за съвместни военни действия срещу Сърбия. До ескалация на напрежението се стига две години по-късно, когато сръбският крал Стефан Урош III Дечански (1321 – 1331) преустановява достъпа на дубровнишките и венецианските търговци до България. Така конфликтът навлиза във военна фаза. Според предварителното българо-византийско споразумение византийският император трябва да предприеме настъпление срещу сръбската държава от юг, а българският цар от изток. Следвайки този план Андроник III потегля с войските си, установява се на лагер край Битоля (днес в Северна Македония), откъдето изчаква търпеливо действията на Михаил Шишман.

Съществуват различия в становищата на отделните изследователи по въпроса за началната дата на военната кампания, както и за хронологията на действията, предшестващи самата битка. Дискусионни се оказват датите, на които император Андроник III се установява на лагер край Битоля – 16 юни или 16 юли 1330 година, и кога Михаил III Шишман се отправя на поход – 19 юни или 19 юли 1330 г.

В страниците на историческата литература често като дата за пристигането на император Андроник III при Битоля се среща 16 юни. Една от причините за това твърдение би могла да бъде потърсена в грешка, по всяка вероятност механична, в българския превод на ,,История"-та на византийския историк Никифор Григора, където е изписан юни месец. В оригиналния текст той описва събитията със следните думи: ,,Тогава на 16 юли около 12 часа се случило слънчево затъмнение...". За да потвърдим тези негови думи отново ще използваме данните, представени в соларния каталог на НАСА. На 16 юли около 17:30 ч. действително е имало пълно слънчево затъмнение с покритие на Луната върху Слънцето 99,81%.


Обхват на слънчевото затъмнение

Отброяването на часовете в християнска Византия се осъществява спрямо утринната молитва, която отчита първия час от деня. За да се приравни средновековното астрономическо време към днешното се прибавят още 6 часа. Според това правило, посоченият в текста на Никифор Григора час 12:00 е равен на съвременният час 18:00.  Възможни са леки корекции в преизчисленията – от един до два астрономически часа, в зависимост от отброяването на часовете според лятното слънцестоене и провеждането на първата утринна молитва, но в случая тази разлика не оказва влияние върху изследвания проблем. Следователно предоставената ни от Никифор Григора хронология за събитията не подлежи на съмнение.

Съществуват и разногласия относно момента, в който цар Михаил III Шишман Асен потегля от Търново – дали това се случва на 19 юни 1330 година или 19 юли 1330 година. В своите изследвания медиевистът Иван Божилов пояснява, че наред с другите исторически извори черпи сведения и от Законника на Стефан Душан. Този негов пример е последван и от други автори, които също посочват като основен източник за сведения Душановия законник. В оригиналния текст на Законника и в неговия превод за това събитие е отбелязан месец юни, а не юли. Този месец, обаче, бележи времето, в което започва военната кампания, а не момента, в който българските войски потеглят от Търново. След известието за началото на кампанията през юни е изписан също месец юли и денят събота като дата на самата битка, а не като маркер за началото на Михаил Шишмановия поход.


Отбелязване на времето във Византия

Към сведенията от Законника трябва да добавим и разказа на Никифор Григора. От него вече знаем, че на 16 юли ромейският император станува край Битоля след като са превзети и подчинени Вучим, Деврица, Добрун, Каваларион и Сидерокастрион, за което е нужно време. Византийският историк информира, че цар Михаил III Шишман и император Андроник III се приготвят за кампанията до края на пролетта. Този негов разказ допълнително свидетелства, че мобилизацията на войските и първите предвижвания на военните отряди по всяка вероятност се осъществяват в началото на лятото – през юни, а от средата на юли да започват същинските военни действия.

В случай, че приемем датата 19 юли за по-достоверна, изчисленията показват, че Шишмановите войски трябва да преминат маршрута Търново – Видин – Велбъжд  за 6 дена, за да бъдат на 24 юли на мястото, където се състои битката, и при все това, да са готови за сражение. Този преход е неизпълним за толкова кратък период. За сравнение биха могли да послужат отново сведенията на Никифор Григора. Той съобщава, че през 1332 година българският цар Иван Александър (1331–1371) начело на 8-хилядна войска изминава разстоянието от Търново до Русокастро, което е около 150 км. за четири дни и на петия ден пристигнал.

Ето защо информацията, посочена в Душановия законник за началото на кампания е вярна. Няма как да заявим, че точно на 19 юни българският цар напуска столицата, защото в редовете на Законника четем имената на всички съюзници, които по план трябва да вземат участие във военните действия, а от стеклите се събития наблюдаваме, че това не се случва. По-правилно е да приемем, че около тази дата, но със сигурност през юни, а не през юли, българските войски се отправят на поход.

Периодът от средата на юни до 28 юли – датата на битката, е достатъчно необходимото време за провеждането на цялата кампания, която започва с потеглянето на съюзниците, преминаването на войските през определените маршрути и самото сражение. За да се уверим във верността на сведенията в Душановия законник и невъзможността Михаил III Шишман да е потеглил от Търново чак на 19 юли – броени дни преди самата битка, ще разгледаме събитията в обратен хронологически ред – от момента на сражението до започването на военните походи. Сведенията в другия основен извор за събитията – Даниловия продължител, които посочват, че битката се състои в  6:00 ч. На 28 юли съвпадат с тези от Душановия законник, въпреки че в последния е изписана датата 27 юли. От ,,История"-та на Йоан Кантакузин (1347– 1354) узнаваме, че между цар Михаил III Шишман и крал Стефан Урош III Дечански се сключва примирие за един ден, а на следващия войските се сражават.

Еднодневното примирие е уговорено да се състои в събота на 28 юли. За това съдим по действията на българския владетел, който спокоен заради уговорката със сръбския крал разпуска армията си, за да се снабди с провизии. Възможно е предположението, че примирието е уговорено в петък на 27 юли. Към подобни разсъждения ни навеждат думите на Даниловия ученик. Крал Урош III прекарва в молитви петък вечерта  – нощта срещу деня на примирието, а в събота по обяд сръбските войски нападат неочаквано българските си противници. От 27 юли – денят, в който е постигнато споразумението, е необходимо да извадим още 2–3 дена, посочени отново в Даниловия сборник. Това е времето, в което двамата владетели водят преговори, приключили с уговорката за еднодневното примирие. Целта на крал Урош III е да се забавят военните действия колкото е възможно повече, докато пристигне очакваната от него помощ.

Изчисленията ни отвеждат до датата 25 юли, която бележи началото на преговорите. Тази дата трябва да бъде отбелязана като деня, в който сръбските войски пристигат в местността около Земен. Потвърждение за тези изчисления откриваме отново в разказа на Никифор Григора, който представя събитията по следния начин: ,,В продължение на четири дена той (Михаил III Шишман) опустошавал и унищожавал безнаказано страната,... без да му се противопостави никой там. На петия ден на разсъмване се явил и кралят на Сърбия с голяма войска." С оглед посоченото по-горе доказателство за точността на астрономическите познания на Никифор Григора и предвид обстоятелството, че на сръбския крал му е необходимо време, за да догони българските войски, разказът на византийския историк за подреждането на събитията във времето изглежда достоверен.

Някои изследователи приемат, че крал Стефан Урош III пристига в деня преди битката. Според тях дните, посочени в текста от ,,История"-та на Никифор Григора се отъждествяват с тези на Даниловия продължител и са обозначени като времето за преговори. Едно по-задълбочени вникване в редовете на изворите показва друго. Даниловият ученик разказва, че битката е закъсняла, защото сръбският крал протаква преговорите 2–3 дни. Според това свидетелство крал Урош III е край местността Земен няколко дни преди сражението, но той не се решава да влезне в бой веднага, а изчаква подкреплението. В историята на Григора се казва изрично, че: ,,четири дена български войски плячкосват необезпокоявано, защото сръбските войски ги няма, те пристигат на петия ден" Разказите на Никифор Григора и Даниловия продължител не се отнасят за един и същ момент. При подобен разбор на времевия отрязък се оказва, че крал Стефан Урош III пристига до уреченото място около 25 юли. От тази датата като извадим посочените в разказа на Никифор Григора 4 дни, в които българските отряди плячкосват необезпокоимо земите се стига до извода, че войските на цар Михаил III Шишман достигат Велбъжд около 20–21 юли.


Призренски препис на Душановия законник

От 20–21 юли до 19 юли се получава аритметичната разлика от 2–3 дни, които са напълно недостатъчни българските войски да преминат разстоянието Търново – Видин – Велбъжд, ако се приеме за вярно твърдението, че те потеглят от столицата Търново на 19-ти същия месец. Цар Михаил III Шишман предвожда около 15-хилядна войска, съставена от конница и пехота. Числеността на армията му не позволява толкова бърз преход за броени дни. Дори да приемем, че сведенията в двата извора за разглежданите 4–5 дни престой се препокриват и цар Михаил III Шишман пристига край Велбъжд около 24 юли се оказва, че българските войски изминават маршрута за пет дни. Този период отново не е достатъчен за подобен поход предвид сведенията, че сръбският крал изминава разстоянието от Добричкото поле (в близост до Ниш) до Велбъжд за 4–5 дена.

Направеният анализ с помощта на астрономическите данни от НАСА и хронологическият разрез на събитията дава възможност да заявим, че походът на Михаил III Шишман Асен започва през юни месец, а верният маршрут на българските войски е засвидетелстван в сръбската книжнина. Правилното разполагане на събитията във времето разкрива пред нас значимостта и обхвата на цялата военна кампания, която за времето си е нито краткотрайна, нито самоцелна. Решението на българския владетел е продиктувано не толкова заради неговите амбициозни планове, а е част от една по-мащабна програма, която има за цел да определи чие ще е политическото могъщество на Балканите.

Датирането на събития по удобен за подреждане във времето начин не трябва да се прилага като метод, защото не винаги те протичат в някаква логична и удобна последователност. Отново като пример може да послужи дискусията около датировката въстанието на Петър и Асен от 1185/1186 г. и последните проучвания по този проблем.  На нас винаги ни се иска да посочваме конкретни дати за всички важни събития от националната ни история, но това не винаги е възможно.

Автор: Анелия Маркова

https://bulgarianhistory.org/velbazhd-hronologia/
4
Между другото подобни процеси наблюдавам в държави като Сърбия, Македония, Унгария а и дори самата Русия с президентската партия "Единна Русия". Партията на Вучич в Сърбия, ВМРО-ДПМНЕ, партията на Орбан мисля че и в Полша имаше подобна такава, някъде след 2005-2006г. започнаха да печелят избори наред близо 15 години подобно на ГЕРБ. Едва преди няколко години модела се разцепи в Македония, когато СДСМ на Зоран Заев разби статуквото на ВМРО-ДПМНЕ. Сигурно пропускам и такива в други държави мисля че в Хърватия и Черна гора беше нещо подобно. Общото е че упоменатите партии всички се позиционират като дясно-центристки, дори "Единна Русия", където пък самия Путин не се е позиционирал никога така, но ръководството на партията му го прави. :laugh: 

П.С. Има и други партии корпорации пък нито една от тях не показва устойчивостта на ГЕРБ...(и не само в България).
5
Аз също познавам много хора, които си гласуват за ГЕРБ просто защото им симпатизират, но в случая не става дума за тях. Натиск и принуда от страна на структурите на ГЕРБ има и също съм го виждал или хора, на които вярвам, са го виждали/изпитвали.
Що се отнася до СДС и НДСВ, там нещата са много различни. Първо - и СДС, и НДСВ станаха жертва на свръхочакванията на прехода. Избирателите гласуваха за месии, които да ни "оправят" и едва ли не за 4 години да станем като Германия. Видя се, че това не може да се случи. И второ - чисто организационно ГЕРБ са на светлинни години от СДС и НДСВ. СДС беше коалиция и въпреки че Костов го направи монолитна партия, тежненията на различните центрове си казваха думата. НДСВ пък беше абсолютно демократична и свободна партия що се отнася до волеизявата и действията на членовете й. Не може да се отрече, че в това отношение Симеон ІІ наистина се държеше като европеец. При ГЕРБ цари буквално казармена дисциплина и немалка заслуга за това има Цветан Цветан, който изгради структурите и начело на които на повечето места са бивши полицаи. Отделно, при ГЕРБ има много повече захранване на лоялните членове и лоялния бизнес, което ги прави подчиняеми и покорни заради интереси. Въобще нещата много се промениха от края на ХХ и началото на ХХІ век, когато цареше много повече наивитет и неизвестност. ГЕРБ са партия тип корпорация, а такива структури са много устойчиви, защото паричните интереси са най-трайните.
6
Когато си малка държава е трудно да си наистина независим, както говорят разни като шефа на партия "Възраждане" и други. Това е пускана стръв за шаранчета, която още Волен Сидеров използва преди 15 и повече години. Дори Северна Корея, която на пръв поглед (само) изглежда независима и несъобразяваща се с никого, тя пак има съюзници и когато китайците им скръцнат със зъби да не се репчат прекалено на САЩ или други, дебелия Кимчо свива перките и слуша, иначе ще спре подкрепата за режима. А икономическите отношения между САЩ и Китай знаем какви са и то от десетилетия, макар и политически да се правят уж на големи врагове...търговийката обаче си върви, а Русия която се мисли за съюзник на Китай, всъщност чайниците виждат слабата и икономика и че са много повече на далавера от отношенията си със САЩ. Тези процеси започнаха макар и бавно още след смъртта на Мао, т.е. преди повече от 40 години. В разпадът на СССР също беше замесен Китай, колкото и странно това да звучи на някои наивници. Но да се върнем на България - както казах, ние сме на много стратегическо място между Европа и Изтока, между Европа и Азия и това обуславя нашата съдба, че вечно трябва да се съобразяваме с големите (нямаме друг избор), за да имаме поне някаква формална независимост. Другият вариант е това което сме били векове наред - без държава, подчинени като област на някоя голяма империя. Всъщност сами сметнете от тези 1300 години, колко от тях сме били независима държава и колко под чужда власт официално. Значи сега все пак се намираме в малко по-добрия период, който е всъщност 35% от времето от 681г. до днес. Така че бъдете малко повече оптимисти. :judge:
7
Е, да. Това тази бройка даже е предостатъчна като се има предвид и колко човека пишат в тоя форум. :laugh:
В тая връзка се чудя как е възможно във фейсбук страницата на бг-националисти да има 42хил. последователи, и при даден линк към форума тук да не пишат и 0.001% от тези последователи. :huh:
Май наистина тоя скапан фейсбук уби всички форуми, да не говорим колко смъкна нивото на разговори - всеки дебил може да си направи профил и да пише щуротии наред. Докато при форумите навремето все пак се поддържаше някакво минимално ниво на познания, които трябва да имаш за да пишеш във форум насочен към конкретна област - наука, история, политика, национализъм и т.н.  :whistle:
8
Не съм много съгласен. СДС, БСП, НДСВ също през годините са разполагали с административен ресурс и похвати за да печелят колкото си искат избори подред с корпоративен, контролиран и какъвто се сетите още вот, само че не успяха. Всички се провалиха през годините и ГЕРБ (каквито и да са) са единствената партия, която печели всички избори парламентарни/евроизбори от 2007г. насам. Единственият провал беше 2016г. с Цецка Цачева, но там имаше други причини/фактори, които няма нужда да коментирам. Няма как да печелиш толкова избори подред само защото имаш съответния административен ресурс и властови възможности за влияние. Ако беше така СДС или НДСВ щяха да успеят и да са в ролята на ГЕРБ, бетонирайки се през годините винаги на 1во място, само че видяхме какво се случи с тях и колко бързо се изчерпаха. Аз лично познавам хора, които си работят в предприятия нямащи нищо общо с ГЕРБ или имат фирми, които дори клонят към други партии, но гласуват за ГЕРБ и казват - Те направиха това и това, нещо което не видяхме при Станишев, Орешарски,"Царя", Костов и т.н.! Значи тези хора са гласували, защото така чувстват нещата, а не защото вота им е контролиран или някой им е купил гласа. Даже познавам такива, които първите години след 2009г. гледаха с недоверие на Бойко, но с течение на годините си промениха мнението и сега гласуват за ГЕРБ. Хората гледат и оценяват, все пак на избори гласуват 3.5млн. души средно, ти няма как да контролираш толкова голям вот, да не говорим че имаш конкурентни партии с финанси колкото твоите а и някои по-големи. Божков е милиардер и въпреки това неговото БНО не успя да вземе и 3%. Имаме и други бизнесмени със свои проекти, но никой не можеше през годините да доближи резултата на ГЕРБ. Чак сега виждаме проекта на Слави Трифонов, но там бързо се разбра че ДПС стоят плътно зад него и ще разчитат на съвместно управление (анти-ГЕРБ) с него и още някоя друга патерица. Те дори и сега му предложиха подкрепа за сформиране на правителство, но плешивия бързо се усети, че ще си загуби електората (който е анти-ДПС все пак), и отхвърли (за момента) тази подкрепа. Даже ако сте забелязали през годините (вече 20) в тъпото му шоу прави скечове срещу всички политици, само с Доган не смее да се ебава или ако е имало нещо е било безобидно и единичен случай. Това само показва че плешивото леке е зависим от ДПС. :laugh:
9
Едни са - да вървим с Русия, други за - Америка и ЕС.
Дали е възможен самостоятелен път: без да се покланяме, нито на запада, нито на Русия или други ?
Нещата са сложни от една страна, ако сме със запада: трябва да се обезличим, да приемем извратеният им нео-либерализъм, да пуснем негри и араби в страната ни и да ги издържаме и да им се навеждаме, както е на запад. Ако сме с Русия : ще обеднеем може би още повече: емиграция, демографска криза и т.н.  И така нито напреде, нито на зад.
Аз лично не съм нито за да сме с Русия, за запада да не говорим. Гей-парадите, негрите, арабите и исляма никак не ми допадат.
10
Димитър Димитров


Възмутени от военния парад на победата в Москва, ЕС и САЩ отговориха с шеметен прайд, на който дефилираха 35-те пола!
Е.Г.
Pages1 2 3 ... 10