Атентатътъ въ Марсилия на 9 Октомврий 1934г.

[Nordwave]

Атентатът в Марсилия на 9 октомври 1934г.

Атентатът в Марсилия на 9 октомври 1934 е отчаяна реакция на сръбските зверства в Македония

Доц. д-р Георги КОКЕРОВ

Убийството винаги смущава хората, карайки ги да тръпнат от изненада и страх. Но има и убийства, при които падат жертви жестоки насилници, мракобеси, или диктатори. Те се посрещат с облекчение от поробените, измъчените, озлочестените и отчаяните.

Огненият вихър на Първата световна война завършва в Париж, където, вместо да утвърдят правдата и хуманността, премахвайки причините за бъдещи изтребителни войни, озлобените победители предпочитат просто жестоко да накажат победените. Оставайки слепи и глухи за стоновете на онеправданите и поругани българи от Македония, жителите на Хърватска и унгарците от Войводина и Трансилвания.

В отговор, на 22.11.1918 се възстановява организацията на поробените македонски българи ВМРО – надежда за отчаяните, опора за слабите и сила за храбрите.

Нещастията и мъките на сънародниците ни

в Македония, останали под сръбска власт, са по-страшни дори от онези при турското робство. Българофобията се превръща в основно съдържание на националната политика на новосъздаденото хилаво и изкуствено подхранвано версайлско отроче, наречено Сърбо-хърватско-словенско кралство. Организатор и вдъхновител на насилията и мракобесието е сръбският крал Александър I Карагеоргиевич. Заел трона с убийства и интриги, той управлява с патологична злоба и омраза - чувства определящи най-вече отношението му към България. Известен е случаят, когато, по време на Балканската война, начело на сръбска войска, Александър влиза в Скопие и едно мило 10-годишно момиченце на име Веска Зойчева му поднася китка дъхави цветя с любов и уважение като на славянин, брат и съюзник. На въпроса "Па ща си ти?" (Каква си?), детето отговаря – "българка". Побеснял от злоба августейшият съюзник му удря плесница. Позорният случай възмущава България и цяла Европа. Иван Вазов дори пише стихотворение, с което заклеймява самозабравилия се престолонаследник.

Особено тежко и непоносимо става положението на българите след преврата на крал Александър I през 1929. Терорът и преследванията срещу сънародниците ни в Македония и Западните покрайнини се засилват. Заедно с тях обаче, расте и омразата на угнетените българи и подтиснатите хървати и унгарци в шареното и изкуствено кралство на Карагеоргиевич.

Ньойският диктат окончателно превръща Македония в кървяща рана на Балканите, обилно поливана с кръвта на героите-революционери от ВМРО и сълзите на мъчениците-българи, останали под чуждо иго. През 1924 италианският в-к "Амброзиано" пише: "Македонският въпрос, пренебрегнат и забравен от различни дипломатически канцеларии, игнориран от множество конгреси и конференции е все още жив и дори по-страшен в неговата правдива простота... Европа има една неплатена сметка на македонските чети на свободата и смелостта."

Междувременно, Югославия става център на европейската политика в Югоизточна Европа. Клемансо и Лойд-Джордж създават от Румъния, Чехословакия и Югославия т.нар Малка Антанта, насочена срещу Австрия, България и Унгария. Отношенията на победителите със страната ни продължават да се градят от позицията на силата, надменността, високомерието и бруталната арогантност.

В тези условия животът на македонските българи допълнително се усложнява. Насилията на окупаторите са ужасни. Въздухът около гях започва да мирише на барут. Дръзките атентати на Менча Кърничева във Виена, Мара Бунева в Скопие, Киро Григоров в Щип и Иван Момчилов в Белград показват на Европа и света, че българите в Македония обичат свободата и нямат намерение да се примиряват с новото робство.

Междувременно, на 9.02.1934 в Солун, по идея на френския външен министър Луи Барту, е създаден Балканският пакт – военно-политически съюз на Гърция, Румъния, Турция и Югославия, насочен срещу България. В самата България, след преврата от 19.05.1934, правителството на Кимон Георгиев води сервилна и угодническа политика към Югославия, предаваща интересите на българите в Македония и Западните покрайнини, както и тези на самата България. В рамките на новия курс е разтурена ВМРО. На 4.09.1934 в "Държавен вестник" е публикувана Наредба-закон за защита безопасността на държавата, чиито чл.1 забранява всякакви организации и групи, "подбуждащи към враждебни действия спрямо чужди държави или които със същата цел си служат или искат да си служат с престъпления, насилия, въоръжени или терористични действия."

Режимът нарежда масови арести на ръководители и обикновени членове на ВМРО, изпълнени са три смъртни присъди на осъдени активисти на Организацията. Публикувани са списъци и фотографии на обявените за държавно издирване революционери, сред които Иван Михайлов, Владимир Куртев, Кирил Дрангов, Георги Настев... и Владо Черноземски.

В такава обстановка се подготвя официалното гостуване на

Крал Александър в България

в края на септември 1934. Въпреки това, в навечерието на посещението му, нелегалната ВМРО уведомява правителството и Двореца, че няма да предприема действия срещу сръбския тиранин.

По време на визитата официозните български вестници се надпреварват да славословят "историческото посещение" като стъпка към побратимяване на съседните славянски страни, забравяйки за съдбата на българите, оставени от Ньойския диктат под властта на Югославия. Белградския вестник "Правда" пък пише: "Когато дойдоха в Белград, българите нищо не искаха от нас. Когато отидохме сега в София, ние нищо не искахме от тях". Така всичко се оказва лесно и просто: няма заграбени български земи, няма българи, подложени на жесток гнет и асимилация; няма бежанци в България, оставили в поробената Македония имот и родна стряха; няма разделени семейства и фамилии.

След София, на 9.10.1934, крал Александър пристига на официално посещение в Марсилия с военния кораб"Дубровник". Кралица Мария пътува с влак, защото не понася пътуването по море. След официалните почести августейшият гост се качва в открит автомобил, заедно с министър Барту. Срещу тях в автомобила сяда генерал Жорж.

Гостът и домакините са нервни и напрегнати. Кралят се измъчва от вътрешно напрежение и лоши предчувствия: и тук, както и в София не го напуска

Мисълта за възможно покушение

Все пак, в София го е успокоявало присъствието на цар Борис – владетел, уважаван и обичан от народа си, истински "цар-гражданин". В съзнанието на Александър обаче е пресен споменът за съдбата на лакеите му, управлявали Македония – ген.Михайло Ковачевич и Велимир Прелич, получили заслужено наказание от македонските революционери. Това го кара да съжалява, че и в Марсилия не носи бронираната жилетка, с която не се разделя при посещението си в България от 27 до 29 септември.

Автомобилът се движи бавно и тържествено по улиците на Марсилия, охраняван от 1500 полицаи и жандармеристи и стотици цивилни агенти. Непосредствената охрана е поверена на двама полицейски офицери на коне. В последния момент е отменен полицейския ескорт на мотоциклети.

В 16.20 часа кортежът бавно се придвижва по улица "Ла Канебиер". В този момент от тълпата изскача добре облечен млад човек, промъква се покрай коня на полицейския полковник Пиоле от охраната, и с вик "Вив льо Роа!" скача на стъпалото на автомобила с почетните гости. Преди полковникът да реагира, младежът вади два пистолета и започва да стреля срещу краля и френския министър. Смъртоносни се оказват още първите изстрели. Александър І умира веднага. Седящият в автомобила ген. Жорж се опитва да попречи на атентатора, но огнената градушка засипва и него. За по-малко от 10 секунди са изпразнени и двата пистолета. Всички куршуми са попаднали в целта. Чак след това полковник Пиоле съсича атентатора с два удара на сабята си, а полицаите от охраната стрелят срещу него. Разярената тълпа се нахвърля срещу убиеца с намерението да го разкъса . Полицията обаче успява да овладее положението и закарва атентатора в болницата. Заедно с него там е откаран и министър Барту. Той умира след около час, убиецът издъхва към 20 часа.

По-късно се изяснява, че атентатът е организиран от хърватската националистическа организация "Усташа", подпомогната от ВМРО. Подготовката се извършва в лагера на организацията Янка Пуста, до унгарския град Надканижа. Определени са двама изпълнители- хърватинът Мийо Крал и българинът Владо Черноземски.

При обиска на атентатора, намират два пистолета, патрони и чехословашки паспорт с името Петер Келемен. Върху дясната ръка на убиеца обаче има татуирана емблемата на ВМРО и надписа "Свобода или смърт", което показва участието Организацията. На 15 октомври Радио Белград обявява, че снимката в паспорта е на българския гражданин Владо Черноземски. Ден по-късно директорът на българската полиция Владимир Начев съобщава пред журналисти: "Господа, фактът, макар и печален, е верен. Дирекцията уведоми парижката и белградската полиция за този резултат".

Под името Владо Георгиев Черноземски във ВМРО членува бъл-гаринът Величко Димитров Керин, роден на 19.10.1897 в с. Каменица, Пещерска околия (днес квартал на Велинград). Прадядо му по майчина линия е от с. Горно Драглище, Разложко. Величко служи като войник с 41-ви набор във II инженерна дружина, Пловдив, където става шофьор. Уволнява се през 1919. Година по-късно се жени за Донка Нейкова от с. Каменица. През 1923 се ражда дъщеря им Латинка. През 1925 се развеждат. По-късно се жени за Траянка Будева, с която живее в София до 15.07.1932, когато изчезва от България и следите му се губят .

Черноземски става член на ВМРО през 1922 в Кюстендил и участва в четата на войводата Иван Бърльо. Многократно влиза с чети в Македония и участва в над 15 престрелки с полиция и жандармерия. Проявява се като безумно смел човек. Стреля изключително точно денем и нощем. В Организацията Черноземски е познат като стегнат и дисциплиниран боец. За него клетвата и дългът към Македония са всичко, а борбата за освобождаването и става основен смисъл на живота му. Притежава силна воля и решителност. Не един път изявява желание да влезе в заседателната зала на Обществото на народите и се самовзриви за да обърне внимание на Световната организация върху съдбата на македонските българи. Владее оръжието с изключително съвършенство. Оцелелият по чудо след атентата ген. Жорж разказва: "С пистолета манипулираше с прецизност и мълниеносна бързина, които ми останаха в паметта, въпреки трагичността на момента".

След Втората световна война се разбира, че атентатът е организиран от Абвера (германското военно разузнаване) като

Операция "Тевтонски меч"

Главен координатор на операцията е помощникът на немския военен аташе в Париж - капитанът от Генералния щаб Ханс Шпайдел. През 50-те и 60-те години на миналия век гененерал Шпайдел е генерален инспектор на Бундесвера, а по-късно и командващ сухопътните сили на НАТО. През 1959 се появи интересният документален филм на ДЕФА "Операция "Тевтонски меч" - Генералът на смъртта" на съпрузите Анели и Андрю Торндайк.

Марсилският атентат се квалифицира и оценява по различни начини. Едни го смятат за акт на отчаяние, други – на насилие и тероризъм. В действителност, той изразява протеста на поробените българи в Македония срещу жестоката несправедливост, извършена от великите сили в Ньой и желанието за възмездие на сръбските безчинства и зверства в Македония.

"Извършеното от Владо Черноземски в Марсилия не може да се нарече убийство. Това е съвсем ясно на всеки, който що-годе познава режима на крал Александър и белградската политика. А Владо се яви само като изпълнител на наказанието, което чрез хиляди клетви, потоци сълзи и кръв бяха произнисли срещу него циле народи – като македонските българи, хърватите, албанците... Държавите, за които вестниците навремето често писаха, че били отговорни във връзка със станалото в Марсилия, са бивали някога против Югославия, някога с нея, сетне против нея и т.н. Само поробените си останаха неизменно против Югославия. А Черноземски бе само с поробените и с никого другиго."
Иван Михайлов

[Nordwave]

Към най-сюблимните моменти в историята на нашия народ се числят саможертвите на достойните български синове и дъщери. Един от тях е Владо Черноземски, доказал преди 71 години, че винаги има начин да победиш врага си чрез воля, колкото и неравни да изглеждат силите. Подвигът на този воин на ВМРО прогърмя в Европа, предизвести ревизията на следвоенното статукво и показа по недвусмислен начин, че тогавашният българин наказва безпощадно този, който се опитва да се гаври с него. Марсилският атентат въведе в политическо обръщение понятието ,,тероризъм и дипломация".

Величко Димитров Керин, останал известен като Владимир Георгиев Черноземски (Владо Шофьора), е роден на 26 октомври 1897 г. в с. Каменица, Пазарджишко. През Първата световна война служи в автомобилните части, откъдето идва и прякорът му, а през 1922 г. с Кюстендилската акция влиза в редиците на ВМРО под ръководството на Тодор Александров. Той е един от стотиците българи, непримирили се с Ньойския позор и отдали живота си фанатично на националната кауза. През 20те години многократно участва в акции в Македония с Щипската чета, където бързо печели уважението на бойните си другари и началници. Обладаващ непоколебим дух за борба и бидейки превъзходен стрелец, нему са поставяни редица отговорни задачи. На 12 ноември 1924 Владо екзекутира комунистическия народен представител и предател на националноосвободителното движение Димо Хаджидимов. Шест години по-късно, на 2 декември 1930 революционерът изпълнява смъртна присъда над функционера Наум Томалевски, за което е осъден на доживотен строг тъмничен затвор под псевдонима Владимир Георгиев Черноземски. На 14 януари 1932, след като е амнистиран, е освободен от Централния затвор. В следващите месеци той се подготвя за акция, която ще се окаже съдбоносна както за него самия и ВМРО, така и за политическото развитие на Балканите и геостратегическата картина в общоевропейски мащаб.

След Първата световна война  Кралството на сърби, хървати и словенци започва да провежда в ,,Стара Сърбия" зверска политика на абсолютно потъпкване и заличаване на всичко българско. При това Белград няма намерение да спазва обещаната относителна самостоятелност на другите народности в новосъздадената изкуствена държава.  Версайската система от договори узаконява Велика Сърбия, макар и под друго име. Скоро става ясно, че прокламираното равноправие, на което трябва да се основава Югославия, е просто една куха дума. На аргументите на хърватските праваши (искрени приятели на българския народ) е отвърнато с куршуми, като водачът им Стйепан Радич е застрелян в Скупщината. Само месеци по-късно на 6 януари 1929 г. Александър Караджорджевич установява личен диктаторски режим. Това от своя страна обаче по естествен начин проправя пътя пред дългогодишно ползотворно сътрудничество между ВМРО на Ванчо Михайлов и хърватските националисти от ,,Усташа" начело с Анте Павелич и Густав Перчец. Именно то ще доведе до голяма степен и до Марсилския атентат.През 1929-1930 Михайлов и Павелич вече обсъждат план за отстраняването на крал Александър. Още в самото начало за водача на ВМРО е ясно, че идеалният изпълнител на изключително сложната задача може да бъде самоотвержения Владо Черноземски, който през 1927 г. предлага на ЦК на организацията да се опаше с ръчни бомби и да се взриви в главната заседателна зала на ОН в Женева, с цел да предизвика силен международен отзвук по македонския въпрос. Ванчо Михайлов не веднъж подчертава, че на такъв  боец може да се позволи да се жертва само в изключителен случай. Междувременно на 15 юли 1932 г. Черноземски тайно отпътува за Италия, където е назначен за инструктор терорист в хърватските лагери на ,,Усташа" Боргеторо и Янка Пуста, ставайки приближен на Павелич. Последвалото забраняване на ВМРО след 19 май 1934 г. води до твърдата решимост за изпълнение на делото. Смъртната присъда на омразния югославянски крал вече на практика е подписана и това, което остава, е издебване на удобния момент. След като през нощта на 10 срещу 11 септември Иван Михайлов бяга заедно с жена си Менча в Турция, часовникът започва да тиктака. С планираното покушение се цели и удар по деветнайсетомайския режим, стремящ се да поддържа отлични отношения с Югославия. По време на посещението на Александър Караджорджевич в България между 27 и 29 септември обаче не се случва нищо, тъй като ВМРО правилно преценява, че провеждането на акцията на родна земя би влошило твърде опасно положението на София във външнополитически аспект. Акцията ще се състои на френска земя, където набелязаната жертва ще пристигне по покана на външния министър Луи Барту – основна фигура в крепенето на следвоенното статукво и от там на заробването на Македония.

На 22 септември Владо Черноземски, Мио Крал, Звонимир Поспишил и Иван Раич се озовават в Женева, където унгарските паспорти са им сменени с чехословашки (Чехословакия и Франция се намира в безвизов режим). С паспорта Владо получава и своя последен псевдоним – Петер Келемен. На 6 октомври групата е вече в Париж, където групата се разделя на две двойки. Черноземски и Крал отпътуват за Марсилия, а другите двама остават в Париж, за да действат в случай, че първият опит не успее. На 9 октомври в 14 ч. Келемен и другаря му по оръжие заемат позиция пред Борсовата палата. Пристигналият с крайцера ,,Дубровник" крал Александър е посрещнат от ентусиазирана тълпа, в която те се сливат. След като Караджорджевич и Барту се поздравяват, колата им само след стотина метра завива покрай Борсовата палата. Настъпва решителният момент. Мио Крал проявява слабост и не изскача напред по плана. По-късно той си спомня: ,,Келемен бе твърд и непреклонен. Мен ме хвана страх." Владо го изругава през стиснати зъби: ,,Страхливец! Виж как се умира!". В следващия миг Ченоземски се хвърля между полицейския кордон, викайки ,,Да живее кралят!" и изпълнява върховния си дълг към Отечеството. Изваждайки автоматичния си маузер, той скача на стъпалото на колата и стреля от упор в Александър Караджорджевич , който смъртоносно улучен в сърцето се свлича на седалката. Шофьорът не успява да хване за косата българина и Луи Барту е ранен в горната част на дясната ръка (в последствие умира поради погрешно дадена медицинска помощ). Владо Черноземски продължава да стреля по охраната, докато не бива повален. Линчуван е и умира от раните си в Обществена безопасност, без да съумеят да изтръгнат от него нито една дума. Смърт на герой.

Екзекуцията на тирана показва на дело, че ВМРО е забранена, но не и заличена. 9 октомври 1934 г. остава като дата на саможертвата и непримиримостта на духа, завещал с кървав меч на идните поколения да бъдат достойни за българското име.

Орлин Вардарски

[Hatshepsut]

НАРОДНА ПЕСЕН ЗА ВЛАДО ЧЕРНОЗЕМСКИ

Какво е чудо.
Чудо станало
В града Марселия.
Там са навлезли автономисти
И братя усташи.

Тръгнал ми кралят
С парахода
От града Дубровник
И ми зацепил
По море широко
За града Марселия.

Там го посрещнал
Министер Барту
С генералите.
Те се събрали
Съюз да правят
Против Македония.

Народ се сбира
Тълпа голяма
И викат ,,живио".
А от тълпата
Глас се провиква:
"Смърт на тиранина!"

Това ми беше
Владо Черноземски
От Македония.
Той се затича
Към автомобила
С пистолет в ръка.

Крал Александър
Подло се моли
И на Владо говори:
"Аман бре, Владо,
Немой бре, Владо,
Мене да ме убиваш".

Владо на краля
Гордо отговаря:
"Чуй бре, тиранино,
Мен ме изпрати
Ванчо Михайлов
Да изпълня присъдата.

Я стани, стани,
Шумадийско куче.
Тебе ке те утепам".
Пистолетът гръмна.
Кралят се обърна.
Да живее Македония!

Нека се знае.
Знае и помни
По цяла Европа,
Че македонец
Робство не търпи.
Смърт на тираните!

[Hatshepsut]

Владо Черноземски ликвидира кървав тиранин и българомразец

Денят е 9 октомври 1934 г. В Марсилия пристига на официално посещение сръбският крал Александър. Автомобилът се движи сред възторженото множество, когато от тълпата изскача мъж, който вади револвер и прострелва крал Александър. Впоследствие френските власти съобщават, че убиецът е българинът Владо Черноземски.

Владо Черноземски в усташка униформа

Кой всъщност е той? Дълги години за този човек не се пишеше и не се знаеше нищо. На практика Владо Черноземски е една от легендарните личности в историята на ВМРО. Известен е още с имената Владо Димитров Черноземски, Владимир Георгиев Черноземски и др. Дълго време никой не знае истинското му име, мястото и годината на раждането му. Всъщност не всички, истината знаят водачите на ВМРО по онова време Тодор Александров и Иван Михайлов. Официалната версия, която дълго време се разпространява, е, че той е от с. Патрик, Щипско.
Полицейските архиви в Царство България обаче разкриват друго.

Зад псевдонима Владо Черноземски всъщност се крие Величко Димитров Керин, роден на 19 октомври 1897 г. в с. Каменица (днес гр. Велинград), Пазарджишко. Истинското му име обаче остава известно само на неговите родители и на ръководителите на ВМРО. За историята той остава Владо Черноземски.

Участва в Първата световна война, като служи в инженерните войски. Става член на ВМРО през 1922 г. Първоначално е в четата на щипския войвода Иван Янев – Бърльо, а по-късно (през 1923-1924 г.) е в четата на Траян Кръстев. Като четник действа в Щипско, Кочанско, Радовишко. Участва в над 20 сражения със сръбската войска и жандармерия. Едно от най-тежките сражения става през 1923 г. при с. Люботен, Щипско, в което сърбите дават 30 души убити и още толкова ранени.

Отличава се като изключително смел боец и превъзходен стрелец

Много често влизал съвсем спокойно в гр. Щип, преоблечен в селски дрехи, за да изпълни някоя поставена му задача. През 1924 г. Тодор Александров го вика в София и оттогава Владо Черноземски е на разположение на ЦК на ВМРО за изпълнение на особено важни задачи. Става особено близък с Иван Михайлов.

След 1928 г. ВМРО и хърватските борци за независимост обединяват усилията си в общата борба срещу великосръбската тирания на Балканите. На 15 юли 1932 г. като инструктор на хърватите заминава Владо Черноземски. От това време са запазени няколко негови снимки с Евгени Кватерник и други хърватски военни ръководители.

Най-голямата обща акция на ВМРО и хърватските революционери е атентатът срещу сръбския крал Александър, извършен в гр. Марсилия на 9 октомври 1934 г. Според първоначалния замисъл Владо Черноземски е само ръководител на бойната група, съставена от хървати, която трябва да извърши атентата. Но след като вижда, че хърватите се колебаят,

Черноземски извършва саможертва, с която ще остане в историята

При пристигането си в Марсилия крал Александър е охраняван от 1500 полицаи и агенти, които са разпръснати сред тълпата. Отделно ескадрон кавалеристи, командвани от полк. Пиоле, охраняват движещия се автомобил. Часът е 16,20.

Куршумите, предназначени за крал Александър, са смъртоносни. Полк. Пиоле успява да нанесе два удара със сабята си върху Владо Черноземски, но въпреки че пада на земята, той продължава да стреля. Хванат от полицията, той е отведен в полицейския участък, където не му е оказана медицинска помощ, а е подложен на разпит и побой.

Малко по-късно Владо Черноземски умира от нанесените му рани и загуба на кръв.
Френските власти не предават тялото на Владо Черноземски на неговите роднини в България, а го погребват в безименен гроб в Марсилските гробища. Може би са се страхували, че той може да стане място за поклонение на всички, които се борят за свободата на Македония. Напразни опасения. Нищо не може да изтрие от историята един велик подвиг и никой не може да възпре нашето преклонение пред духа на Владо Черноземски.

Разказват очевидци на събитието

Шофьорът на кралския автомобил си спомня: "Тълпата викаше и аплодираше. Изведнъж едно лице със силно телосложение и среден ръст се завтече към нас. Той викаше "Да живее кралят!". В началото помислих, че се отнасяше до някой ентусиазиран гражданин, желаейки да манифестира своята симпатия. Но в тоя момент се появи една ръка, въоръжена с револвер."

Генерал Жорж, който стои на седалката до краля, довършва разказа: "С револвера манипулираше с такава прецизност и мълниеносна бързина, които ми останаха в паметта, въпреки че моментът беше трагичен."

Хърватският вестник "Независима хърватска държава" в броя си от 13 октомври 1934 г. по повод смъртта на крал Александър пише: "Падна, защото трябваше да падне. Падна, защото беше злодей, какъвто земята ни по-рано не е познавала..." В. "Хърватски лист" излиза с уводна статия "Хървати, тиранинът е мъртъв". Свободната европейска и американска преса, без да оправдава убийството на краля, много точно обяснява причините, които са довели до това.

Американският писател Луис Адамик, който в продължение на 10 месеца е обикалял Югославия и познава лично сръбския крал, пише: "За да се отговори напълно на причините, които предизвикаха убийството на крал Александър, трябва да се напише цяла книга... Срещах хървати, чиито мишници бяха обгорени от нажежени въглища в кралските стаи за мъчение. В маларичните села на Македония аз наброих много политически изгнаници, които умираха бавно, осъдени от кралските съдилища... Нямаше свобода на печата и събранията. Книгите се конфискуваха. Писатели и журналисти, които дръзваха да пишат истината относно режима в Белград, биваха затваряни в маларичните села на Македония. И когато пиша това, аз не знам кой е убиецът. Обаче аз вярвам, че той счита себе си за патриот и неговият акт е акт на патриотизъм."

В. "Ню Йорк Поуст" от 10 октомври 1934 г. пише в уводната си статия: "Убийството на крал Александър не е за учудване. Убийство отвори пътя му към трона, убийство го премахна от него... Той не можеше да се държи на трона с кървавите му методи срещу бунтуващите се македонци, недоволните хървати, републиканците и прочее."

Американският журналист А. Мърси в обширна статия, поместена във в. "Индианаполис стар", след като описва много точно и подробно тежкото положение на българския народ в Македония: "Там те затвориха всички български училища и черкви, затваряха македонски интелектуалци, някои прогониха, а други убиха без съд".

https://www.blitz.bg/article/8976

[Hatshepsut]

Пистолетът, с който Владо Черноземски убива сръбския крал

[Hatshepsut]

Сръбският вестник ''Политика'' отразява на корицата си погребението на крал Александър I, убит от българина Владо Черноземски в Марсилия на 09.10.1934г. в изпълнение на смъртната му присъда, издадена от ВМРО на Иван Михайлов. ''Политика'', брой 9491, год. XXXI, Белград, 19.10.1934г., петък.

Източник на снимката: Янко Гочев

[Hatshepsut]

Кой беше Владо Черноземски

Признание от племенница на Владо Черноземски, че е българин. Наглостта на неин гост македонец е толкова голяма,че той се отива да я убеди,че е македонец. Пореден нож в сърцето на сърбоманщината и македонизма.

[Hatshepsut]

Паметен знак, поставен на мястото на атентата:

[Hatshepsut]

Преди 90 години Черноземски наказа най-свирепия враг на българите в Македония: Куршум от всички комити, поздрав кралю честити!


Уникална снимка от атентата

Велислав Илиев

На 9 октомври 1934 г. югославският крал Александър Караджорджевич пристига на официално посещение във Франция. Крайцерът ,,Дубровник" акостира на пристанището в Марсилия, а кралят е посрещнат от френския външен министър Луи Барту. Двамата се качват в открит автомобил, охраняван от многобройна полиция, и се отправят към префектурата. Автомобилът преминава сред насъбралото се множество френски граждани, дошли да посрещнат един от своите съюзници в Първата световна война. Тържественото шествие е съпровождано от радостните възгласи ,,Да живее кралят", а Александър Караджорджевич гордо приема поздравите, махайки с ръка. В този миг се приближава мъж с бяло бомбе, който застава на едно от стъпалата на автомобила и поднася букет цветя на краля. ,,Да живее кралят" – тържествено се провиква, на чист френски, непознатият и в този миг, иззад прекрасния букет, се подава дулото на маузер, което изстрелва няколко куршума в тялото на югославския владетел.

Кралят е мъртъв, да живее независима Македония....

Конен полицай със саблен удар съсича дръзкия атентатор, който дори и повален на земята продължава да стреля и убива един от телохранителите. Паникьосаните полицаи започват безразборна стрелба, като улучват случайно няколко граждани, а един от куршумите попада в ръката на министър Барту, който по-късно умира от кръвозагуба.

След няколко дни става ясно, че атентаторът е един от най-издирваните мъже на Балканите – най-добрият стрелец на ВМРО – Величко Димитров Керин, останал в историята като Владо Черноземски. Целият свят говори за Марсилия, където Черноземски въздаде справедливост за терора над попадналите под сръбско робство македонски българи.

Предистория

След края на Първата световна война България преживява втората си национална катастрофа. В резултат на десетилетната борба на ВМРО само Пиринска Македония става част от България, а Вардарският и Егейският дял на областта окончателно остават в Сърбия и Гърция. Следвоенното българско общество е деморализирано от краха на националния идеал за обединение на всички земи, населени с етнически българи. Икономическа и социална криза цари в България, която в качеството си на губеща страна във войната е принудена да плаща тежки репарации, а общият брой на всички военни, полицаи и жандармеристи е сведен на едва 33 000 души.

Владо Черноземски

В тази тежка ситуация ВМРО, водена от Тодор Александров, остава вярна на своята цел за извоюване на свобода за българите в Македония. Организацията е твърдо решена да се бори с новите тирани, властващи в поробеното отечество, които са решени да изкоренят българщината. През 1921 г. Александър l Караджорджевич е коронясан за крал на сформираното след войната Кралство на сърби, хървати и словенци (КНХС). Новият крал е верен последовател на идеите на Илия Гарашанин и Стоян Новакович – бащите на идеята за голяма държава на южните славяни, доминирана от Сърбия. Една от основните точки в този план е изкореняването на българското самосъзнание в Македония и изграждането на нова национална идентичност – македонската. Александър Караджорджевич се заема с осъществяването на тази концепция чрез унищожаването на българските институции във Вардарска Македония. Българските учители и свещеници са изгонени от училищата и църквите, а местата им се заемат от сърби. Фамилните имена на българите са променени, като към тях се добавя наставка ,,ич" или ,,ски", а говоренето на език, различен от сръбския, е забранено. Издевателствата над мирните граждани, от страна на сръбските власти, е ежедневие, а тъмниците са пълни с онези, позволили си инакомислие.

Александър Караджорджевич влиза в черния списък на ВМРО още през 1913 г., когато все още е престолонаследник на Сърбия. В разгара на Балканската война сръбската армия влиза в Скопие, а гостоприемните българи посрещат с цветя сръбския принц на Камен мост. Сред посрещачите е 7-годишната Васка Зойчева. Напереният престолонаследник забелязва детето, слиза от коня и поставя момиченцето на скута си. ,,Каква си ти?" – пита Александър, ,,Българка" – отвръща Васка. Разгневен от отговора принцът зашлевява момичето. Случаят набира популярност, а Иван Вазов пише стихотворението си ,,Па шта си ти?", във връзка с отблъскващата сцена.

Гледайки обективно на ситуацията Т. Александров разбира, че новата обстановка ще изисква промяна в тактиката на ВМРО. Великият водач се обръща към един метод, използван от него още преди Балканските войни – терористичните атентати. След смъртта на Александров през 1924 г., начело на Организацията застава Иван Михайлов. Младият водач, подобно на своя предшественик, смята, че четите трябва да отстъпят мястото си на малки наказателни групи от 3 до 5 души. Тези малки отряди ще могат да наказват конкретен злосторник в градски условия и бързо да се изпарят след това или да сложат край на живота си. По този начин мирното население е щяло да бъде предпазено от последващи изстъпления от страна на сърбите.

Тази тактика дава плодотворни резултати, като в резултат от прилагането ѝ са ликвидирани някои от най-мракобесните представители на режима на Караджорджевич и техните приятели в България. Светът е възхитен от смелостта и себеотрицанието, с която атентатори като Иван Момчилов, Менча Кърничева и Мара Бунева разстрелват враговете на българската нация, а след това нерядко сами слагат край на живота си.

И макар цялата европейска преса да пише със страхопочитание за атентата на Мара Бунева срещу Велемир Прелич, оприличавайки българката с Шарлот Корде, сякаш витае усещането, че светът още не е видял разгърнат пълния потенциал на ВМРО.

Подготовка и реализация на Марсилския атентат

Подробности – за възникването на идеята за атентата, неговите подготовка и реализация – разказа за БГНЕС историкът и бивш директор на Централния държавен архив Цочо Билярски.

В периода между двете световни войни, попаднали под сръбско робство, македонските българи са принудени да търсят съюзници, за да извоюват свободата си. В лицето на хърватската революционна организация Усташа, ВМРО вижда именно такъв партньор. Подобно на българите, хърватите страдат от денационализаторската политика на сърбите, в рамките на КНСХС и жадуват за права и свободи.

Контактите между ВМРО и Усташа започват още през 1927 г. , когато водачът на хърватите Анте Павелич е един от адвокатите, които защитават българските студенти в станалия печално известен Скопски процес. Две години по-късно Павелич пристига в София, където се среща с председателя на легалната Илинденска организация – др. Константин Станишев. Хърватският вожд влиза в контакт и с ръководството на ВМРО и двете организации се споразумяват за извършване на съвместни действия. Самото решение за атентата срещу крал Александър се взима на 15 февруари 1930 г. в швейцарския град Люцерн. На съдбоносната среща, от българска страна присъстват Ив. Михайлов, Симеон Евтимов (редактор на излизащия в Женева вестник на ВМРО – ,,Маседоан") и Тома Карайовов (задграничен представител на ВМРО), а от хърватска – А. Павелич и Аугуст Кушутич. Предложението за покушението е направено лично от Павелич, който смята, че то трябва да се осъществи преди кралят да се премести в новия си дворец в Дедино.

Съзаклятниците веднага се заемат с подготовката на отмъщението срещу мракобесния крал, в чиито владения българите търпят издевателства, каквито не са виждали и от турците. Но, все пак... става въпрос за убийството на крал! Кой би се нагърбил с подобна мисия, която почти сигурно ще струва живота на извършителя? Иван Михайлов обаче разполага с точния човек – роденият във Велинград Величко Димитров Керин, получил псевдонима Владо Черноземски, познат още като Владо Шофьора.

Черноземски е член на ВМРО още от 1922 г. , като в същата година участва в т.нар. ,,Кюстендилска акция" на Организацията. В рамките на тази операция Кюстендил е превзет от македонските чети, а намиращите се в града ренегати, сътрудничещи си с Белград, са ликвидирани. Прозвището ,,Шофьора" идва от длъжността, която Черноземски е изпълнявал по време на Първата световна война. Вече част от ВМРО, бъдещият атентатор вози не само И. Михайлов, но и предишния лидер Тодор Александров. Легендарният щипски войвода забелязва потенциала на Черноземски и в архива му има редица писма, в които Александров посочва, че може да се разчита на Владо Шофьора за отговорните задачи.

Преди да бъде ангажиран с покушението на югославския крал, Черноземски се отличава с други два атентата. През септември 1924 г. той ликвидира комуниста Димо Хаджидимов, който в миналото е част от онази група дейци във ВМРО, гравитираща около Яне Сандански. Другият важен атентат на В. Черноземски е срещу бившия задграничен представител на ВМРО Наум Томалевски, който след разцеплението в Организацията през 1928 г. влиза в конфликт с И. Михайлов. Заради тези две убийства Черноземски е осъден на дълги години затвор, но през 1932 г. е амнистиран.

Едва излязъл от затвора, след броени дни героят пътува за Италия, където започва подготовката за делото на живота си. Следващата дестинация на Черноземски е лагерът Янка Пуста в Унгария, където действа като инструктор, обучаващ хърватските революционери, които е било планирано да убият крал Александър. За изпращането на Черноземски в Унгария, свидетелства писмо на И. Михайлов до друг член на ЦК на ВМРО Владимир Куртев, който през Втората световна е един от хората, отговорни за спасяването на кюстендилските евреи от изпращане в лагерите на смъртта в Полша. В писмото Михайлов съобщава, че в Унгария ще бъде изпратен Владо Шофьора и разпорежда да бъде изваден паспорт с негова снимка.

Убийството на югославския владетел е можело да бъде осъществено още в края на септември 1934 г., когато крал Александър пристига за среща с цар Борис lll в София. Но, тук още веднъж си проличава предаността на ВМРО към България и ръководителите на Организацията решават да не посягат на Караджорджевич в този момент, за да не бъде накърнен авторитета на страната. Македонските революционери обаче получават ценна информация – кралят ще посети Франция, пътувайки с кораб през Средиземно море и ще акостира в Марсилия. Усташът подготвя две терористични групи, чието ръководство е поверено на Черноземски.

Планът е някоя от групите да извърши нападението, докато кортежът на Караджорджевич се движи по марсилските улици. Когато тържественото шествие преминава покрай първата група – тя не реагира. Ето, че автомобилът с краля и френския външен министър наближава втория отряд, състоящ се от Мио Крал, Звонимир Поспишил и Иван Раич, а В. Черноземски е заедно с тях, за да направлява действията им. Хърватите обаче губят самообладание в решаващия момент и замръзват на местата си. В този миг, Черноземски, който не е бил натоварен със задачата да стреля по краля, взема нещата в свои ръце. Западната преса, от този период, твърди, че едни от последните думи на героя са справедливи обвинения в малодушие, отправени към хърватите. Сетне българинът излиза от публиката с викове ,,Да живее кралят", застава на едно от стъпалата на автомобила и успява да накаже Александър Караджорджевич за целия терор над македонските българи, който лично е ръководил.

Малко известен факт е, че в този исторически момент, сякаш самата съдба се усмихва на делото на македонските революционери. Параноичният югославски крал е разполагал с бронежилетка, която е носил при публичните си появи. Преди да слезе от кораба, Александър се оглежда и не харесва начина , по който изглежда – с жилетка под униформата. Суетният злодей слиза на марсилското пристанище без предмета, който щеше да спаси живота му, тъй като всички изстрели на Черноземски са попаднали в части на тялото, които жилетката би защитила.

Съсечен от един от полицаите и жестоко ритан от обградилата го тълпа, В. Черноземски умира от раните си след броени часове. Трупът е разсъблечен и на една от ръцете, полицаите забелязват татуировка – череп с кръстосани кости, придружени от надпис ,,В.М.Р.О." и дата 1924 (вероятно годината, в която е направена татуировката). След борени дни светът разбира истината за събитието, разтърсило Европа – ВМРО за пореден път е наказала враговете на българщината в Македония.

Изфабрикуваната операция ,,Тевтонски меч"

Днешният политически елит в Северна Македония, макар и да припознава хора като Гоце Делчев, Дамян Груев, Яне Сандански и др. като свои национални герои, е доста негативно настроен към Иван Михайлов. Скопие неуморимо повтаря пропагандните лозунги, наследени от диктатурата на Тито, че последният водач на историческата ВМРО е ,,соработник" на националсоциалистическа Германия. В продължение на десетилетия просръбските кръгове в Македония пласират теорията, че атентатът в Марсилия е операция на Гестапо, наречена ,,Тевтонски меч", а ВМРО и Усташът са само изпълнители.

Разсекретяването на редица документи изважда истината наяве. Не само се оказва, че участието на Гестапо е измислица, но и че е творение не на Скопие или Белград, а активно мероприятие на КГБ (тайната полиция на СССР) и Щази (тайната полиция на Германската демократична република).

Цялата история представлява опит на двете секретни служби да дискредитират немски офицер, който през 60-те години има реален шанс да стане генерален-секретар на НАТО. Става въпрос за ген. Ханс Шпайдел, който през 50-те години е началник щаб на НАТО. През 1934 г. Шпайдел е капитан и помощник военен аташе в германското посолство в Париж. Целта на КГБ и Щази е да представят германския офицер като главен организатор на убийството на югославския крал и по този начин да го лишат от ръководния пост в НАТО. Двете комунистически служби изфабрикуват две писма. Първото е с дата 1 септември 1934 г. и е изпратено от германския министър на авиацията Херман Гьоринг, в което на Шпайдел се съобщава, че лично Адолф Хитлер е разпоредил убийството на Александър Караджорджевич и Луи Барту, а ВМРО и хърватите са готови да участват. Заповядва се на военния аташе да се заеме с реализацията на плана. Вторият фалшификат е с дата 3 октомври 1934 г. и в него Шпайдел ,,пише" на Гьоринг:

,,Аз подробно обсъдих с господин Ванчо Михайлов всички възможности. Ние решихме да проведем операцията в Марсилия. Там ще се срещнат двете интересуващи ни лица. Владо Шофьора е подготвен".

Фалшификаторите явно са бързали, защото са допуснали една огромна грешка – забравили са, че на 19 май 1934 г. в България е извършен преврат и на власт идва проюгославското правителство на Кимон Георгиев. Новата власт забранява ВМРО и започва преследване на дейците му, а на самия Ив. Михайлов е издадена смъртна присъда. На 1 септември, когато Гьоринг уж инструктира Шпайдел, Михайлов се крие в Равда и Бургас и се готви да премине в Турция. На 12 септември водачът на ВМРО успява нелегално да прекоси границата между България и Турция и след това е поставен под домашен арест. Излиза така, че цялата българска полиция обръща дърво и камък, за да намери Михайлов и не успява, но Шпайдел пристига в България (между 1 и 12 септември) и някак чудодейно съумява да открие македонския лидер, чието местоположение е известно на едва още двама души. Не само това, но в рамките на дни И. Михайлов успява да организира цялата операция, за която вече беше споменато, че е отнела години.

Несъответствията в датите доказват, че цялата история е съшита с бели конци, но въпреки това, Скопие не спира да я използва, за да очерня Иван Михайлов и причината е ясна. Михайлов доживя демократичните промени в България и пред български медии разказа истината за националния характер на ВМРО и целта на борбата ѝ. Очевидно интересите на македонските управници не съвпадат с казаното от а ,,последния комита".

Скопие често атакува стореното през 1934 г. и по друга линия, а именно, че при атентата загива френският външен министър Луи Барту. Дълги години се е смятало, че Черноземски е отговорен и за смъртта на френския първи дипломат. От френски документи, разсекретени през последните 20 години, става ясно, че Барту не е загинал от куршум на Черноземски. Когато атентаторът пронизва крал Александър, стъписаната френска полиция започва безразборна стрелба и един от изстрелите попада в ръката на министъра. Последният страда от хемофилия (заболяване, което пречи на кръвта да се съсирва), а в настъпилата суматоха никой не му обръща внимание. Барту тръгва пеша към болницата, но когато пристига вече е загубил твърде много кръв и издъхва.

Появява се още един въпрос, ако Луи Барту беше цел на атентата, как би могло В. Черноземски да пропусне да го уцели, при положение, че министърът седи буквално до убития крал. Силно съмнително е най-добрият стрелец на ВМРО да пропусне цел, намираща се на метър от него.

Памет

Владо Черноземски е препогребван цели три пъти в най-голямото марсилско гробище ,,Сент Пиер". В крайна сметка, в началото на 50-те години на ХХ в. останките на българския революционер попадат в най-голямата обща костница в Марсилия, построена за героите, загинали за свободата на Франция. Преди 20 г. родственици на героя взимат пръст от гроба в Марсилия и я донасят в църквата в родния град на Черноземски – Велинград.

"Живот, о, дай ми ти на мълния крилата,
И порива свещен на ястреб устремен,
Да срещна аз в набег врага-тиранин,
Да смажа неговата мощ!"

Из стихотворението ,,Копнежът на революционера", написано от В. Черноземски през 1924 г.

https://faktor.bg/bg/articles/politika-na-vseki-kilometar-predi-90-godini-chernozemski-nakaza-nay-svirepiya-vrag-na-balgarite-v-makedoniya-kurshum-ot-vsichki-komiti-pozdrav-kralyu-chestiti

[Hatshepsut]

Assassination of King Alexander I of Yugoslavia & Louis Barthou (1934) | British Pathé

Историческо видео, запечатало последните минути от живота на Караджорджевич