• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Guest. Please login or sign up.

14 April 2021, 11:02:41

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
12623 Posts

Шишман
4782 Posts

Panzerfaust
778 Posts

Лина
700 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 20756
  • Total Topics: 1328
  • Online Today: 124
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 2
Guests: 35
Total: 37

avatar_Hatshepsut

Ивелина Радионова

Started by Hatshepsut, 07 October 2018, 08:08:13

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Полет

Мама ме изпрати до летището
с китка росен здравец, книга и целувка.
Знаеше – след мен не ѝ остава нищо,
но ми каза: ,,Да се пазиш! Чуваш ли?"

Вярваше, че ще съм по-добре далече,
някъде зад девет планини в десета.
Кръсти се... Смалена, в облаци облечена –
гледах я доде се вдига самолета.

Хоризонтът сякаш се превърна в път.
Уж бе бял, а някак тъжно светеше.
И приличаше раздялата на смърт,
остър нож до кост ранил крилете ми.

Мъчно ли ми е, отварям книгата.
Мама диша там на всяка страница.
Лист след лист до нея бавно се издигам.
То сърцето не познава граници.

Полетът е спомен, буца в гърлото
и сълза, попила в чуждата държава.
А на изток мама чака да се върна,
китки здравец на пазарчето продава.

Hatshepsut

С една целувка и една молитва

От малка ме научи да съм силна,
да давам прошка и на враговете
и като тебе, мамо, обич свидна
до края си да кътам във сърцето.

Косите ти разресва вече зимата,
снежинки се белеят в тях отрано,
ала по устните си, мамо, още имаш
следи от песни, детски смях останал.

Когато търся щастието в стръмното
и парят в мене въгленчета ситни,
ти, мамо, палиш ясно слънце в тъмното
с една целувка и една молитва.

Сега пред тебе, мамо, коленича,
пред болката и светлата ти радост.
С най-тихото и святото ,,Обичам те!"
букетче маргаритки ти дарявам.

Hatshepsut

Рождество

Догаря вече бъдникът, догаря,
стопанинът честит е, че богата
реколта обещават коледари,
премного плод в житата и лозята.

Навънка сняг затрупал е пътеките,
отива си година – мирна, стара
и весел глъч се носи отдалеко –
пристъпват тежко, пеят коледари.

Пред всяка порта те се спират,
за всеки вкъщи пеят песен блага.
В торбичка после дарове събират,
гевречета по гегите им блясват.

Една звезда изгрява в небесата,
светът празнува днеска Рождество.
Роди се божи син, тук, на земята,
добро да тържествува и любов.

Hatshepsut

Детенце

Детенце мое, мое слънце,
добре дошло си на света!
Износих те от малко зрънце
до сбъдната накрай мечта.

Приготвих първите ти дрешки
и люлка с трепет и любов.
В живота – пъстра въртележка,
да влезеш леко, с благослов.

Трапчинките от мен си взело,
носа, брадичката, косите.
Очи не свеждай! Имай смелост
да търсиш винаги звездите!

Детенце мое, мое щастие,
най-свидно си за мене ти!
Знай, ще те пазя от опасност,
сърцето ми доде тупти!

Hatshepsut

Обич за вечност

Благославям съдбата безкрайно,
че ни срещна в най-тихата вечер.
Две пътеки се сплетоха тайно,
две сърца се откриха за вечност.

И в очите прочетохме всичко:
радост, болка, измамни надежди...
Чувство плахо, дълбоко отричано
се роди вътре в нас като нежност.

И прекрачили свян и страдание,
си докоснахме в тъмното пръстите.
И изгуби светът очертания,
а звездите оформиха пръстен.

Две сърца осъзнаха за миг,
че последната обич по сила е първа.
И за вечност понякога стига,
и не свършва, граничи с безсмъртие.

Hatshepsut

Все те търся, любов...

Все те търся, любов, все те търся...
Искам пак да обикна душата ти.
Десет чифта обуща прокъсах,
вредом търсих, обърнах земята.

Но те няма в очите на вятъра
ни в ранените длани на изгрева,
а в сърцето на непознатия
моят делник презрял се изнизва.

Все те търся, любов... Ти къде си?
Във съня ми ли тъжно се криеш?
Пада слънце по сенки на кестени,
под лозниците времето пие...

На ръба на сълзата живея,
търся злато в просото на дните.
Подир мен само рана светлее,
аз без тебе самотна се скитам.

Искам пак да те срещна. Разбираш ли?
(да докосна отново мечтата си)
Все те търся, любов... Без да спирам.
Ти ме чакаш, пребродил земята.

Hatshepsut

Огън

Дарявам ти огъня, мила ми дъще,
във твое огнище искрици да пръсне.
Ти с песен прастара носи си го вкъщи
и в рожбичка свята навек го възкръсвай!

Животът е хубав, но нявга горчи
от мъртъв пелин, та до кървава рана,
но огънче стъкнеш ли в чужди очи
доброто расте ли, расте великански.

Та има и праведно, има и грешно
във тая земя на любов ненаситна.
И враг ако имаш в приятел предрешен
не бой се и огън му дай да опита!

Вода ще тече, ще е пясъчно времето
и дните ще бягат по-луди от лудите.
Опарил детето ти, огънят дремещ
далече от теб в нечий дом ще се буди.

Душата ти ходеща в пустата къща
ще стане свещичка и огън ще меси.
Когато във люлката бъдно прегръща
ще види във него и моята есен.

Преди да пребъда в трева или птица,
ела си при мене, ела си за малко!
Небето ми вече комай е старица,
угрижено дъвчеща хляба нахалост.

Ела празноръка: не искам ни кърпа
със сърма по първи петли изтъкана,
ни черно вино, ни петмез, нито сърп
да жъна сълзите си сухи в герана!

От твойто огнище ти огън носи ми,
от слънце по изгрев по-силно да свети!
Това ако можеш, ти дъще, дари ми,
така за последно ще стоплиш сърцето ми!

Hatshepsut

Светулка

Заспиваш ли? А в мен така сълзи
онази грохнала, проклета нежност.
По хребета на мрака две звезди –
две рижи кончета главици свеждат.

Ще пият черната водица знам
догде е нощ, догде надежда имам –
надежда малка, бисерно измамна,
преди да се отчая до незримост.

Понякога копнея да те стопля,
светулка да ти стана в пустотата,
да плисне обичта ми с огнен вопъл
в сърцето ти да пръсне тъмнината.

Но знаеш ли: светулките умират
посегнеш ли съня им да целунеш?
Преди зора небето да бродира,
дарили светлото си, се сбогуват.

Не бива да съм твоята светулка
във този свят объркан до безумие,
ни твоя тайна, в болчица потулена,
ни в бездна хвърлена прекрасна дума!

Не бива, но във мен мъждука още
любов, белязана със кръстен знак.
Ти спиш... А две звездици тази нощ –
две рижи кончета изпиват мрака.

Hatshepsut

Два конеца

Пресуквам два конеца тази нощ,
по- бял от сняг, от кръв по-тъмен,
да бягат болести, прокоби лоши
от моя дом преди да съмне.

Завързвам възел радостта да хвана,
във нишка слънцето да блесне,
от сън детето ми когато стане
ръката му да кича с песен.

Роса земята още не росила
и птица не напуснала гнездо,
трепти на масата ми с чудна сила
в червен и бял конец любов.


Hatshepsut

Жена

Доволна е, кога със сол и хляб
засища на децата си гърлата.
И мъдра е, наясно е, че трябва
и корен да им бъдe, и крила.

Уютна е. Като гнездо на птица,
побрало топлината на света.
И свята е, пророни ли сълзица,
та с нея да пречисти любовта.

Засмяна е. Когато с песен сее
напролет дребни семена.
И силна е щом враг посмее
да ѝ засенчи светлината.

Дълбока е. Като земята черна,
живот родила в мъничкото зрънце.
Богата е с едно парченце
от вечността – целунато от слънцето.

Hatshepsut

Жена

От памтивек прорязва лъч небето
роди ли се на този свят жена,
та първото туптене на сърцето ѝ
да озари вълшебна светлина.

Изпитва този свят огромна нужда
да вземе някой болката му в длани,
със обич всеки ден да го събужда
и с хляб и сол да го нахрани.

И може би съзнал е нявга Бог –
това единствено жена умее,
която носи щастие в утроба
и раните му маже със елей.

Жена, що пази приказки в душата си
и от светулки блян извайва,
която кърпи в нощите земята
и спи на стъпчица от рая.

Благословена нека да е трижди,
белязалата с хубости света
и златен дъжд поне за миг да види
родената със името Жена!

Hatshepsut

Не искам да чуваш добре

Не искам да чуваш добре
как дълго сълзата се рони,
как спи наранено дете,
как птиче се беси сред клони.

Не слушай! Не всичко е песен.
Задъхано гаснат звезди
над буквите в стария вестник –
следи от човешки войни.

Мълчиш, уморен си да слушаш
химерно как дните вървят.
Животът е слама и пушек,
в юмруци умира гневът.

Но вярвай ми днес не си струва!
Светът е препълнен с джуджета,
които любов си купуват.
Не слушай! Пази си сърцето!

Сега е добре да сме глухи
и неми, и слепи дори.
И чак щом най-грозното рухне
ще чуем как люляк цъфти.

Hatshepsut

Първоаприлско

Излъжи ме, хайде, излъжи ме,
че в живота всичко има смисъл,
че светът на хубаво върви
и доброто спи у нас наистина!

В делника, преситен от лъжи,
още има място за човечност.
Излъжи ме, щом сърце се натъжи,
че е близо щастието вече!

Точно днес те моля, излъжи ме!
Ще повярвам и в красивата измама,
даже с чудно, нереално име.
Не лъжи, че ме обичаш само!

Hatshepsut

Вишнево

Пада пух по вишневите клони –
ангели се учат да летят.
Младенци са още. Плахо ронят
белота над белия ни свят.

Вишните, обаче им завиждат –
лош късмет е да си без нозе!
Корени протягат да се вдигнат.
(Стига ли се пърхащо небе?)

Драскат с клони, облаците късат
в тайната заблуда, че и те
ще усетят твърдите си пръсти
в мах на неукрепнали криле.

Пух се стели. Ангели стотици
със крила събират мъртъв цвят.
Още младенци, подобно птици,
вишните се учат да летят.