• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Guest. Please login or sign up.

15 April 2021, 05:07:02

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
12626 Posts

Шишман
4788 Posts

Panzerfaust
778 Posts

Лина
700 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 20766
  • Total Topics: 1328
  • Online Today: 85
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 28
Total: 28

avatar_Hatshepsut

Радосвета Аврамова

Started by Hatshepsut, 10 September 2018, 15:20:32

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Отвори ми, нося тишина...

Отвори ми, нося тишина...
И много тънка лунна рокля.
Навън, разсънена, Нощта
започва земната си обиколка.

Поръчай ми безброй звезди.
(Харесвам дългите звездовалежи.)
В такива нощи не се спи.
А се обича много нежно.

Докосни ме... Нося ти любов.
Искам да я сгушиш с топли длани.
Искам да съм будна цяла нощ.
А нощта да свършва много бавно.

Само с устни ще ти прошептя,
че не искам вече да сънувам.
Отвори ми. Нося тишина.
И едно желание за сбъдване.

Hatshepsut

Приказка от тетрадката на есента

По сивото сако на Тротоара
Листата слагат жълтите си кръпки.
Така той вече не изглежда старец,
със спомени от стъпки. Много стъпки.

Над него Клоните клюкарят за дъжда,
който се влюбил в уличната лампа.
Смехът им, рижав като котарак,
отлита някъде със порива на вятъра.

В пролуките между високите листа
се виждат няколко парченца от небе.
И с тях, закърпения с жълто тротоар,
мечтае да се срещне някой ден...

Hatshepsut

Три минути след залеза
 
Вятърът запали сините си свещи.
В джоба му умората заспа.
Сплете някакви куплетчета в косите ми
и над покривите звънна тишина.

Преброих си няколко усмивки -
седем истински и две напук.
Слънцето прибра лъчите си
в златно-розов облачен сандък.

Улиците се потапяха във вечерност.
Сградите се сменяха с декори.
Времето, забравило часовника си,
скри се зад оградата на двора.

На терасата стояхме сгушени
само двете - аз и мисълта за теб.
Беше ни такова меко, плюшено,
с вкус на шоколадов сладолед.

А пък няколко пресечки по-нататък
ти въздъхна, малко уморен.
После се усмихна. Аз те чаках
в ъгълчето на забързания ден.

Hatshepsut

Мълчание

Аз ще чакам... Ще те доизмислям.
Ще разпитвам Луната за тебе.
На брега на едно мълчание
ще пилея парченцата Време.

Ще ти пиша писма. Но без букви.
Ще разказвам за теб на дърветата.
Ще те търся във изгрева сутрин,
а пък вечер звездяно ще светя.

И когато утихна от чакане,
и когато брегът се разнищи,
по пътечка от стъпки на гларуси
ще те видя да идваш. Пречистен.

Аз не знам дали ще ме помниш...
Ще познаеш ли в мене онази,
дето в твоите сънища прашни
хвърли шепичка светли елмази.

Но ще чакам. На брега на едно мълчание.
Ако спреш - аз ще бъда безумно щастлива.
Ако просто край мене отминеш,
няма страшно...
Просто обич една си отива...

Hatshepsut

Ако някога

Ако някога със тебе се изгубим
и ти до мене редом не вървиш,
повикай ме тихо по име,
тъй както молитва шептиш.

И ще те чуе сърцето,
ще пламне във мене искра
и взела от нейния огън
към теб ще намеря следа.

По птиците бели стих ще ти пратя,
по вятъра пролетен - песен-магия.
Ще бързам към тебе, безумно обичаща.
Щом ти призоваваш ме - ще те открия!

Ще ме обгръща мъглата навярно...
Пред мен ще израстват черни гори.
Но аз ще те търся, ще вървя по гласа ти,
искрата от обич във мен щом гори.

Повикай ме тихо по име,
тъй както молитва шептиш,
ако някой ден не съм до тебе,
а сам не искаш да вървиш.

Hatshepsut

Ти не знаеш...

Ти не знаеш колко пъти съм умирала.
(Убиваше ме между другото. Небрежно.)
Сега е все едно дали съм жива.
Погребах всички глупави надежди.

Сега съм призрак. Дъх във огледалото.
Прозрачна сянка. Тъжно привидение.
Поне съм бяла. Толкова съм бяла...
Ако погледнеш в мен, ще ослепееш.

Но ти не гледаш... Никога не гледаш.
И не видя как бавничко ме губиш.
Как се стопявам тихо и безследно,
докато ти си... просто другаде.

А аз оставам сам-сама, където
изхвърлените обичи умират.
И не е тъжно, че не вярвам в тебе.
А че след теб не вярвам в никого.

Hatshepsut

Неназовимите неща

Аз живея далече. В Нощта.
Двеста крачки след залеза, вляво,
под една избледняла Луна,
и секунда преди звездопада.

Той живее на другия край,
там където Небето прелива
и изтича съвсем по ръба
на един омагьосващ изгрев.

Аз почти не говоря, а той
ми разчита докрай тишините.
Как се казва това... Любов?
Или по-добре да не питам.

Hatshepsut

Не си ме канил...

Ще мина тихо покрай теб.
(Аз днес съм въздух.
И като въздух съм съвсем невидима.)
За малко ще се спра в ръцете ти.
Съвсем безплътна.
И тихо ще прошепна името ти.

Със пръсти ще погаля устните ти.
И слепоочията.
И сигурно тогава ще усетиш...
В зениците ти бавно ще се спусна -
малка точка,
в най-тайната кутийка на сърцето ти...

Hatshepsut

Вълшебници

Вълшебниците никога не остаряват,
защото вместо кръв тече море.
И там, където е сърцето, вляво,
те имат слънце. Не сърце.

Вълшебниците няма как да остареят,
защото времето минава покрай тях.
Защото във душите им живее
една безкрайна лунна светлина.

Вълшебниците винаги са същите -
с усмивки във очите им-звездици.
Вълшебниците са човеци, всъщност,
но от онези, дето стават птици...