• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

09 May 2021, 01:32:08

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
12752 Posts

Шишман
4941 Posts

Panzerfaust
792 Posts

Лина
710 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 21100
  • Total Topics: 1331
  • Online Today: 47
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 48
Total: 48

Априлското въстание - 1876 година

Started by Hatshepsut, 25 August 2018, 14:03:40

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Шишман


Шишман

Н нашта Лина може да не и харесат кръстовете, ама хората така са го видели, така го направили.



Шишман

21 April 2020, 10:05:35 #17 Last Edit: 21 April 2020, 11:47:55 by Hatshepsut

Шишман

02 May 2020, 13:49:17 #18 Last Edit: 30 May 2020, 13:26:44 by Hatshepsut Reason: Премахване на невалиден линк.
На този ден по стар стил 2 май 1876г. в местността Равна река загива водачът на въстанието в Клисура - Никола Караджов. 

Hatshepsut

Превземането на ,,Радецки" – пътят на славата


След получаване на вестта за готвеното въстание в българските земи, българската емиграция в Румъния не останала безучастна. Започнало събирането на средства за въоръжаването на няколко чети, които да преминат в България в помощ на въстаниците. От самото начало Ботев взима активно участие в набирането на доброволци и събирането на пари за въоръжаването им.

На 20 април 1876 година, когато въстанието избухва, Ботев се намира в Одеса. Той бил там, за да събира средства и да доведе български офицери, които били на руска служба. Оттам той довежда бъдещия военен командир на четата си Никола Войновски. След отказа на Филип Тотю и Панайот Хитов да преминат река Дунав, предвождайки създадените чети, те остават без войвода. Това налага избора на Ботев за главен войвода. Четите се сливат в една сборна под ръководството на Ботев. До слизането на четата на Козлoдуския бряг Христо Ботев считал себе си само за номиниран за войвода. Според него водачът трябва да бъде избран от четниците, а не наложен. Затова след слизането на българския бряг първа задача на четата е да си избере войвода. Единодушно за такъв е определен Ботев.

Няма как една голяма чета, наброяваща около 200 души, да премине Дунав незабелязано, ако се прехвърли с множество малки лодки. Налага се да бъде измислен различен план.

Идеята за превземане на параход и заставянето на екипажа му да свали въстаниците на българския бряг не е нова. Още през 1841 година легендарният Ангел войвода прави това в Мраморно море. През август 1875 година в БРЦК също се обсъжда възможността за подкрепа на бъдещо българско въстание чрез стоварване на четници с кораби.

На различни хора се преписва мисълта за тази идея. Според Заимов нейни вдъхновители били Никола Обретенов и Георги Апостолов. Панайот Хитов пък посочва, че това е негов план, споделен с Ботев в един техен разговор. Според други идеята е на БРЦК. На когото и да е тя обаче, неоспорим факт е, че именно Ботев се заема най-активно с нейното осъществяване.

Според плана четниците трябва да се качат на различни пристанища, дегизирани като обикновени пътници в по-голямата си част градинари. Оръжието трябвало да бъде качено в сандъци, от които да бъде извадено в точния момент, когато дойде време да бъде установен български контрол над парахода. За по-голяма сигурност Ботев съобщава плана на малка част от четниците, като на повечето било казано, че отиват в Сърбия.

На 16 май 1876 година започва осъществяването на плана. Избран е парахода Радецки. Първите четници начело с Христо Ботев се качили на пристанището в Гюргево. Билетите на повечето са за различни дестинации, забранено им е да говорят един с друг, за да не усъмни някой в тях. Два сандъка с оръжие са качени чрез хитрост по предварително изготвен план. След като всички пътници са на борда, Димитър Пехливанов хвърля в Дунав петел, който взима със себе си. Четниците започнали да викат, че човек е паднал от борда. В настаналата суматоха незабелязано са качени още двата сандъка с оръжие. В първа класа се настаняват Христо Ботев, Сава Катрафилов и Димитър Икономов. Те се преструват на търговци, говорейки си на румънски неща, свързани с търговията.

От Зимнич, второто пристанище след Гюргево, се качват 15-20 момчета, също преоблечени като градинари, носещи тежък багаж. От Турну Мъгуреле се качват голям брой четници – около 60 души. Заедно с тях са едни от най-близките помощници на Ботев – Никола Войновски, Спас Соколов и брат му Кирил Ботев. 9 души са били част четата на Стоил войвода, която е разбита в Сливенският Балкан. Качват се и Никола Кючуков заедно с още десетима, които са въоръжени с ками и револвери, като тяхна задача е да пазят оръжието и при опит за конфискуването му от властите да окажат съпротива. След натоварването на пътниците парахода потеглил към следващото пристанище. Никола Кючуков най-точно описва обстановката в кораба.

,,След това истинска тишина владееше. Шумоленето на тихия Дунав, хладния пролетен ветрец и мисълта, че изпълняваме най-честно дълга си пред народния идеал тургаха в движение най-деликатните струни на нежното сърце и човек, унесен, доволен от себе си, заспива. Цялата почти дружина се беше отдала на сън. Гледаш един тук се усмихва в съня си, друг там, прилични на малко дете, което прави така от целувката на майка си в люлката, когато то спи"

При потеглянето от Турну Мъгуреле, след ,,Радецки" тръгва един турски кораб, натоварен с войници. Въпреки опасността, Ботев запазва спокойствие, подканвайки останалите да се придържат към плана. При пристанището на Корабия се качват още 35 четници. Успешно е извършено и натоварването на основната част от оръжието, събрано в 6 сандъка, за които отговарят Чакъров и Николаки Русович. След Корабия следващата спирка на парахода е Оряхово. Там се качили дошлите от Враца Стефанаки, Савов и Сава Петров. Те увещавали Ботев да не преминават в България, а да продължат за Сърбия понеже във Враца все още не били готови. Провели се преговори, в които се решило четата да продължи своя път според плана. Сутринта на 17 юни 1876 година ,,Радецки" приближава Бекет. Четниците, които се качват от това пристанище, са около 25-30, а според Никола Обретенов – 45. Сред тях има и важни за четата лица, сред които Петър Симеонов от Велес (Перо Македонеца), който трябва да бъде подвойвода, Георги Матев от Свищов – байрактар и съветник, Иваница Данчев от Свищов – авангард. Така всички четници вече са на парахода.

След напускането на пристанището Корабия Ботев заедно с най-близките си сподвижници се събират в един ъгъл на втора класа. На това своеобразно заседание е обсъден начинът, по който да бъде завзет парахода, обсъдено е точно мястото му на спиране  както и особените мерки, които да се вземат за запазване на реда на борда. Не трябва да се нарушава спокойствието на другите пътници от каквато и народност да са те, а четниците трябва да се въздържат от непристойно поведение спрямо тях, дори и при решителна съпротива от страна на параходните власти не трябва да се прибягва до насилие и жестокости, които биха придали на нападението разбойнически характер. В случай на съпротива, капитанът трябва да бъде арестуван, а управлението на парахода следвало да се поеме от Сава Катрафилов и Давид Тодоров.

На 17 май е даден сигналът, който всички чакат. Ботев излиза на палубата, придружен от Никола Войновски и Димитър Икономов, облечени в униформи, с калпаци на главите, върху които над челото им блести българския лъв. Те държат револвер в лявата и сабя в дясната ръка. Според някои сигнала, който Ботев дава, е вик ,,На оръжие, момчета" , според други са три изсвирвания със свирка. След даването му настъпило масово оживление. Четниците за секунди захвърлят старите дрехи и обличат униформите. Нетърпеливи, те не могат да дочакат отварянето на сандъците. Започнали да ги разбиват и да вадят от там оръжието. За минути от мирни пътници те се превръщат в една добре въоръжена войскова част. Войновски дава команда да се строят двама по двама. Ботев се изправя пред четата, облечен във военните си дрехи. Никола Обретенов го описва по следния начин:

,,Хубав като Аполона, страшен и войнствен като Марса."

Всичко се осъществява по план. Пътниците са затворени в първа и втора класа, като при тях не се допускало да влиза никой, за да се предотвратят инцидентите. Контрол е установен над целия кораб. Капитанът е заставен да изпълни исканията на българите. Всичко върви по план, никой не е пострадал, което е най-важното. Корабът поема с пълна пара към Козлодуй. След няколко трудни маневри ,,Радецки" акостира на брега. Поради факта, че там няма пристанище, параходът трябва да достигне до сушата с носа си без той да се повреди. Трябва да се вреже в дъното до плиткия бряг така, че да се закрепи достатъчно здраво, но и да не се повреди от движението. След акостирането за въстаниците е положен здрав мост, по който да слязат на сушата. Ботев очевидно остава доволен от действията на капитана и с благодарен поглед стиска силно ръката му. Капитан Енглендер никога не забравил финалната сцена от слизането на Ботевата чета на Козлодуйския бряг. Той я описва в спомените си по следния начин:

,,Сега вече, като излязоха всички, последва една живописна и в същото време възвишена сцена. Цялата българска чета се разположи в живописни групи по хълмистата почва и покри едно толкова голямо пространство, щото даже на мен се показваше много повече, отколкото тя беше в действителност. Тогава се раздаде един глас и всичките нападаха на колене и останаха в такова положение – вероятно правеха молебен. Много от тях целуваха земята, която беше тяхно свето отечество и която твърде скоро щеше да ги приеме в себе си... Тогава се издигна пак попът, хвана байрака и с друг един предмет, който държеше в дясната си ръка, благославяше, види се, поборниците за свободата.

Мисля, че това беше кръст: аз не можах да видя с просто око, а да взема бинокъл не намерих за уместно. Сцената беше тържествена и трогателна. След това всичките момчета станаха на крака и аз видях, че Ботев застана на високото място и захвана да говори реч, която се продължи две-три минути. След това извика се едногласно: ,,Ура (да живей) България, ура, ура!", толкова силно и радостно, че ние, моряци и военни, които различаваме нациите, гдето знаят да викат ура и гдето не знаят, казвахме помежду си:

-Тези българи, ако и да са малко и още неизвестни, трябва да станат една силна нация."

Безпогрешно изпълнената задача по превземането на парахода ,,Радецки" е едно от многобройните доказателства за гения на Ботев. Сензационният акт постига своята цел. Те са споменавани не като разбойници, а като герои. Във все повече вестници се пишело за малкото българи, които дръзнали да се опълчат на империята, показвайки на света, че поривът към свобода е по-силен от страха от смъртта.

https://bulgarianhistory.org/prevzemaneto-na-radecki/

Hatshepsut

Необикновеният живот на поп Груйо Бански – свещеникът революционер


https://bulgarianhistory.org/pop-gruio-banski/

Сред водачите на Априлското въстание има много свещеници – достатъчно е да споменем поп Харитон, поп Никола Троянов (Поп Сокол) и поп Груйо Тренчов като изявени лидери и водачи на въстаническото движение. Една от най-запомнящите се фигури на въстанието в Средногорието е именно поп Груйо – наричан и останал в народната памет като поп Груйо Бански.

Родът Тренчови се занимава с овчарство и мутафчийство и от незапомнени времена живее в красивото панагюрско село Баня. Селото се нарича така заради над двадесетте топли минерални извора в землището му. Като трето момче в семейството на Тренчо и Стана, през 1836 г. се ражда малкият Григор, наричан от всички Груйо – име, което му остава за цял живот. Малкото момче израства с нежните грижи на баба си Нена, която го възпитава в непримирим български дух. Това си проличава в случаи, в които младокът дръзвал да подиграва преминаващи през селото турци, а после баба му да се застъпва за него и да го отърве от пердах.

През 1858 г. се жени за Нейка Мутева, като в годините след това имат пет дъщери, три от които умират скоро след раждането им. През 1863 г. остава вдовец с две невръстни деца на ръце – Димитра и Анна. През същата година поп Груйо се връща в Баня като свещеник, като енорията му включва и съседното село Мечка. Така младият мъж трябва да се грижи за двете си деца, да служи в двете села, да бъде учител, да участва и в обществените дела.


През 1854 г., след обучение в метоха на Рилския манастир в Самоков, Груйо се връща в родното си село и става учител и църковен певец. Така изкарва две години, а после учителства във Ферезлий (Овчеполци) и Кавак дере (Тополи дол). През 1858 г. получава свидетелство за свещеническо достойнство от йеромонах Игнатий Рилец. Ръкоположен е за свещеник и служи във Ферезлий и Кавак дере до 1863 г.

Важен момент в живота на свещеника е срещата му с Левски, който посещава Баня при обиколките си – поп Груйо става член на комитета в родното си село и посвещава живота си на делото на българското освобождение. След смъртта на Левски комитетът не е активен чак до февруари 1876 г., когато на 8 февруари Бенковски посетил Баня, за да основе нов комитет. За негов председател единодушно е избран поп Груйо, а темпераментната му 18-годишна дъщеря Димитра се заканва да хване жив местния полицейски чиновник Ахмед ага. Попът става един от близките съратници на Бенковски. Къщата на свещеника се превръща в място за срещи на комитети, а дъщерите му започват да подготвят фишеци за бъдещото въстание. На 25 март свещеникът заклева панагюрци, а на 31 март поп Груйо подвежда под клетва мъжете в село Мечка, които след негова пламенна реч до един се заклеват да служат на делото на въстанието.

Един от паметните моменти в живота на поборника е събранието в Оборище. Поп Груйо заклева всички пристъстващи, а великият момент ни е предаден в Захари Стояновите ,,Записки по българските въстания":

,,Щом се появиха емблемите на християнското величие пред лицето на депутатите, Бенковски и другите апостоли наведоха саблите си надолу в земята и клюмнаха глави в знак на благоговение и страхопочитание към божествената служба. Колкото и да бях уверен, че измежду апостолите нямаше хора със строга набожност, в тоя случай обаче съм готов да засвидетелствувам, че те благоговееха с чисто сърце, без никакво лицемерие и фарисейство."

Свещеникът описва думите на клетвата си в своята поема ,,Записки по Средногорското въстание" така:

Тако ми свято име Божие,
Тако ми светло сие оружие,

Тако ми майчино сладкое млеко,
За свобода и отечество да умрем юнашко!

До последна капка кръвта ще си пролея,
Догде врагу и тирану одолея!

Назад не ще да се повърна,
Догде желанието си не изпълня!

Такова обещание сега давам —
За в бъдеще пред Бога ще отговарям!

Въстанието избухва в Копривщица и Панагюрище на 20 април, а ден по-късно поп Груйо вече е там, за да освети знамето на въстанието. Той се бие смело в битките край Панагюрище и дори предвожда чета от 30 души, изпратена от панагюрци на село Петрич, но помощта идва късно – когато пристигат на 29 април селото е опожарено. На връщане към въстаническата столица четниците виждат подпаленото Панагюрище и се разделят – повечето отиват към село Баня, а то е изоставено от жителите си. Поп Груйо се вижда за последен път с Бенковски в нощта на 1 срещу 2 май, по всяка вероятност край село Мечка, макар самият той да твърди, че това е станало в лагера ,,Свети Никола" близо до Панагюрище.

За да спасят съселяните си от гонения поп Груйо Бански и другарите му се предават на турците и са влачени от зандан към зандан, а накрая са осъдени на затвор в Мала Азия – град Коня. След победоносната Руско-турска война, той се прибира в родното си село. Посрещнат е тържествено от своите съселяни, а учениците декламират следните редове:

,,ДОБРЕ ДОШЪЛ, АХ, СТРАДАЛЧЕ,
ЗАРАД НАШИЯ НАРОД:
ВЕРНИ БЯХТЕ ДА СТРАДАТЕ
ЗА НАРОДА ДОР ДО СМЪРТ."

Отново поема службата си, а авторитетната му фигура се мярка често и в селската кръчма. Един пътешественик описва срещата си с него през 80-те години на XIX в. така:,,И ний видяхме на прага един среден човечец, с орлов нос, с възсиволяви очи, белизнява брада, с малко калпаче на главата, с покъсани обуща на боси крака, със засукани ръкави до лакътя, с луличка в устата, с тояжка в ръката, простодушен и весел поглед...Той ни протегна ръка и извика тутакси: Що ще пиете, момчета?"


10 юни 1907г. Среща на останалите живи делегати на Оборище от 1876 г.

Съселяните му го наричат ,,живо сребро", а здравата му житейска философия е устояла на премеждията.

Свещеникът никога не забравя славния Бенковски и често казва: ,,Добре стори Бенковски, че се уби – инак колко щеше да му чини капата днес?". Всяка година до края на живота си на 20 април, поп Груйо отива до Оборище, за да направи панихида и водосвет за загиналите въстаници.

През 1897 г. поп Груйо написва поемата си ,,Записки по Средногорското въстание", като помага на видния изследовател на Априлското въстание Димитър Страшимиров с препис от поемата си. Получава скромна поборническа пенсия от 60 лева. През 1893 г. се оттегля от службата си в църквата и моли Народното събрание да му отпусне малко по-голяма пенсия.

На 17 ноември 1908 г., на 72 годишна възраст тихо угасва свещеник Груйо Тренчов – заклел делегатите на Оборище, революционер и свещеник. По негово желание е погребан в гробищата, а не в двора на църквата, както му се полага.

Шишман

Записки по Средногорското въстание -  тая книга ми трябва, ако някой знае нещо да пише.

Шишман

    Храбри в старост ти, народе,
тяжко носиш днес иго!
Свобода т' изчезн' отиде,
турско те налегна зло.
Царски с' изгуби престоли!
Слава твоя потъмня!
Турчин сяйност т' оголи,
небо твое помрачня!       


_____________________


Шишман

14 February 2021, 22:23:20 #23 Last Edit: 14 February 2021, 22:26:10 by Шишман

Шишман


Шишман


Шишман


Шишман

От 14 до 16 април 1876 г., в местността Оборище край Панагюрище се провежда така нареченото Оборищенско събрание, което е първото българско народно събрание. Събранието е свикано за да се уточнят въпросите, свързани с хода на подготовката на Априлското въстание.
В първото детайлно проучване на състава на събранието – ,,Оборищенци" (1972), са посочени имената на 64 представители от 54 селища на IV революционен окръг.
Главно действащо лице на събранието е Гаврил Груев Хлътев, добре известен на широката аудитория като Георги Бенковски.
Този дързък, властен и сприхав мъж е една от най-пленителните фигури в нашето революционно движение. Преминал набързо през българската история, той кратко и ярко оставя своя път и влиза в пантеона на безсмъртните наши герои.
По време на подготовката Бенковски почти не спял и пиел до десет кафета на ден, за да е бодър. Диктувал на трима писари едновременно и винаги имал готово решение на постоянните възникващите проблеми по организацията на въстанието. Тази негова увереност, изключително добро познаване на хората от епохата и решителността му го превърнали за кратко време в естествения водач, стратег и главнокомандващ на въстанието.
Тук трябва да отбележим и образа на Панайот Волов, който му отстъпил върховенството с чиста душа - рядък момент не само в българската, но и в световната история.
На събранието в Оборище на 14 април 1876 г., се събрали народни представители от всички селища на окръга, за да решат организационни въпроси на въстанието. В началото Бенковски поискал всички делегати да се подпишат под пълномощно с неограничени правомощия, което дава право на главните апостоли да определят кога да се вдигне въстанието и да ръководят всички основни действия на въстаниците. Голяма част от делегатите се съпротивяват на това решение.
Бенковски, реагира като се качва на коня си и силно извикал, че си тръгва и отива другаде да вдига въстание. В настъпилата суматоха и смут, той проявява находчивост и хладнокръвие и казва:
 "Който иска да върви с мене и да изпълнява всичките ми заповеди безпрекословно, то нека си извади ножа!"
Когато повече от сто ножа лъсват във въздуха, Бенковски извиква:
"Но аз искам най-напред да подпишете пълномощното!"
Всички са спечелени и го подписват.
Георги Бенковски показва своите блестящи организационни умения и възможности, въпреки че опитът му до този момент е твърде оскъден. Показва и как трябва да се държи един апостол сред население, лишено не само от национално самочувствие, но и от елементарни човешки права. Облечен в красива униформа, с оръжие и адютанти.
Бенковски бил огънят, стихията, която печелела сърцата и увличала смачкания и пълен със страхове българин, а Волов, със своето добро образование и умереност, бил разумът и респектът, който внушавал образования и издигнат духом човек. Участието на населението в 4-ти революционен окръг било не само масово, в подготовката, но и във въстанието. Били ушити стотици униформи, закупено оръжие, направена артилерия от черешови топчета, изградени окопни системи, ушито билo знамето с гръмките слова:
 ,, Свобода или смърт''.
Поклон, поклон апостоле!

free image host

Шишман

  ЕДИН ОТ СИМВОЛИТЕ НА ВЪСТАНИЕТО - КОЧО ЧЕСТИМЕНСКИ


Шишман

СМЕРТЪ НА ДУШМАНИТЕ И НЯКОГАШНИ И ДНЕШНИ
  "Перущице бледна, гнездо на герои, слава, вечна слава на чедата твои, на твоята пепел и на твоя гроб, дето храбро падна въстаналий роб!"