• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

28 January 2022, 20:34:44

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
15539 Posts

Шишман
6001 Posts

Panzerfaust
1131 Posts

Лина
829 Posts

sekirata
264 Posts

Theme Selector





Members
  • Total Members: 172
  • Latest: zelenv9
Stats
  • Total Posts: 25,911
  • Total Topics: 1,412
  • Online Today: 257
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 98
Total: 98

avatar_Hatshepsut

Археологически находки, открити на територията на Европа

Started by Hatshepsut, 10 September 2018, 14:08:27

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Шотландец откри съкровище на 3 000 години


Археологът-любител Мариуш Степиен с помощта на металотърсач е открил в Шотландия артефакти от бронзовата епоха, съобщи ,,Гардиън".

Сред находките има комплект конски амуниции и меч на около 3 000 години. Откривателят признава, че е ,,на седмото небе" от щастие.

Според изданието, в края на юни Степиен е участвал заедно със свои приятели в разкопки, когато се натъкнал на металните предмети на дълбочина метър и половина. Сигналът от металотърсача бил толкова силен, че той съобщил за откритието на експертите от организацията Treasure Trove. Професионалните археолози се отзовали незабавно и изследвали мястото в продължение на почти един месец.

През това време откривателят и приятелите му работили заедно с тях, тъй като искали да участват в разкопките от начало до край. Учените са открили меч, прибран в ножница и украсен с ремъци и катарами, капачки от колелата на древни карети, както и останките от декоративна ,,висулка дрънкалка", която е била закрепвана за конската сбруя – първата, открита в Шотландия, и третата във Великобритания.

Според ръководителя на Treasure Trove Емили Фрийман, откритието е от общонационално значение, тъй като в Шотландия има съвсем малко находки от бронзовата епоха. ,,За нас това беше прекрасна възможност не само да възстановим бронзовите артефакти, но и органичните материали", разказва тя. Предстои да бъдат оценени артефактите и да се изясни, защо са били закопани именно там.

https://www.nationalgeographic.bg/?cid=120&article=9979

Hatshepsut

Откриха останки от езически храм на викинги отпреди 1 200 години


https://www.actualno.com/interest/otkriha-ostanki-ot-ezicheski-hram-na-vikingi-otpredi-1-200-godini-news_1508416.html

Археолози от Университетския музей Берген откриха при разкопки руини от езически храм от епохата на викингите на възраст 1 200 години, съобщи БГНЕС. Това е първият древноскандинавски храм, открит в страната, разказва Сорен Динхофф от музея. Основата на сградата е строена няколко века преди навлизането на християнството по тези земи. Останките са открити в участък, в който в момента се изгражда жилищен комплекс. Храмът е датиран към VIII век и, въпреки че сградата отдавна я няма, по дупките в стълбовете учените успяха да разберат как приблизително е изглеждала. Храмовете са строени по примера на раннохристиянските базилики - с висока кула над скатен покрив, като знанията за този вид строителство викингите получили от пътешествениците. Според учените, скандинавците са започнали да строят ,,Дома на боговете" през VI век. Дотогава религиозните обреди са се правели на открито. Сериозни промени в обществото настъпили, след като викингите започнали да контактуват с Римската империя и с германските племена в Северна Европа. След този период скандинавските религиозни вярвания станали по-идеологизирани и организирани. Церемониите се провеждали вътре в ,,Дома на боговете", където се отбелязвали важни празници като зимното и лятното слънцестоене.

Един от основните ритуали е бил поднасянето на месо, напитки, а понякога и благородни метали на дървените фигури на основните божества, на които се кланяли викингите: Один и други 12 богове. Учените смятат, че храмът вероятно е бил разрушен през XI век, когато кралете на Норвегия са установили християнството по насилствен път и са разрушили всички свързани с езичеството храмове.

Hatshepsut

Разкрит е истинският произход на реликви от изгубената Британска Атлантида и той е озадачаващ


Местоположенията, на които са открити различните назъбени заострени върхове на копия или стрели

В древното минало Европа е била съвсем различно място - някога великобританските острови са били свързани с европейския континент.

Само няколко хилядолетия по-късно, когато тази връзка отдавна е прекъсната, съвременните хора започват да преоткриват древни артефакти на народи от каменната ера, които някога са обитавали земи, сега скрити под вълните.

Едно от тези изгубени царства - наречено Догерланд - се намира между Великобритания и Нидерландия и неговото съществуване днес е разкрито в безброй културни обекти, които вълните изхвърлят по нидерландските брегове.

Сред тези артефакти, многобройни назъбени върхове, издълбани от кости, отдавна се смятат за форма на оръжие, използвано от мезолитните ловци събирачи, населявали Догерланд или околностите му още преди 11 000 години.

,,Сигурни сме, че това са върхове за изстрелване", смята археологът Джоан Декер (Joannes Dekker) от Университета в Лайден, Холандия, посочвайки, че назъбените върхове, които вероятно са украсявали стрели или може би копия, показват признаци на активна употреба като оръжие или инструменти, а не като церемониални предмети. "Те са били повторно заостряни. Показват износване от употреба".

Но това не е всичко. В ново проучване, ръководено от Декер и публикувано в Journal of Archaeological Science: Reports, изследователите анализират 10 от назъбените върхове, събрани от нидерландското крайбрежие на Северно море, използвайки масспектрометрия и техника, наречена колаген пептиден масов отпечатък (известен още като ZooMS).

Въпреки че никога не е било известно какъв вид кост е бил използван за оръжията, изследователите с изненада откриват, че за изработката на два от заострените върхове е била използвана човешка кост, а останалите са изсечени от костите на древен благороден елен (Cervus elaphus).

Изследователите твърдят, че честото използване на кости от благороден елен може просто да отразява, че вида е бил наличен за древните ловци събирачи.

Но други видове, включително древните говеда тур (Bos primigenius), сърни (Capreolus capreolus) и диви свине (Sus scrofa), също би трябвало да са били лесно достъпни и техните кости или рога биха били еднакво подходящи от биомеханична гледна точка, ако не и по-добри.

,,Това не е икономическо решение", обяснява Декер пред списание Smithsonian. "Трябва да е имало някаква друга причина, културна причина, защо е било важно да се използват тези видове."

Това важи особено за човешките кости, което е още по-озадачаващо.

"Етнографските данни за ловци събирачи, които използват стил на незабавно връщане на храна, показват, че количеството експлоатирани животински ресурси е с няколко порядъка по-високо от биомасата на самите ловци събирачи", пишат авторите в своя доклад. "С други думи, човешките кости обикновено съставляват само малка част от общото количество кости, достъпни за ловците събирачи ... Следователно е разумно да се предположи, че опортюнистичният подбор за човешка кост е много малко вероятен."

Какво тогава може да обясни умишленото използване на човешки кости от древните ловци на Догерланд?

Няма начин да знаем със сигурност, но изследователите предполагат, че използването на костите на благородния елен е можело да отразява някаква форма на специфично за културата значение или символика, приписвана на вида.

По същия начин, върховете от човешки кости биха могли да служат за ритуални цели, представлявайки един вид погребален ритуал при който ,,човешки останки се трансформират в оръжия".

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Razkrit-e-istinskiiat-proizhod-na-relikvi-ot-izgubenata-Britanska-Atla_162283.html

Hatshepsut

Нови находки от Помпей


Hacĸopo бeшe oтĸpит нoв тepмoпoлиyм в Итaлия. Toвa e мяcтo, в ĸoeтo ce cepвиpaт гopeщи нaпитĸи, дpeвнopимcĸa yличнa xpaнa и paзбиpa ce мнoгo винo. Toй ce нaмиpa нa мяcтo, ĸoeтo тoгaвa e пoпaдaлo в paмĸитe нa ceвepoизтoчeн Πoмпeй, в днитe пpeди Beзyвий дa yнищoжи гpaдa пpeз 79-тa гoдинa.





Mяcтoтo e бoядиcaнo в яpĸи жълти нюaнcи, paзпoлaгa c дocтa дeтaйлни фpecĸи. Tyĸ pимлянитe ca ce cпиpaли, зa дa xaпнaт и пийнaт тoпли и вeчe пpигoтвeни xpaни и нaпитĸи. И мaлĸият мaгaзин вce oщe cъxpaнявa ocтaнĸитe нa coбcтвeниĸa cи и мoжe би eдин oт пocлeднитe мy ĸлиeнти.

Apxeoлoзитe ca oтĸpили ĸocтитe нa пoнe двaмa дyши. Tpyднo e дa ce paзбepe мнoгo ĸoи ca тe и ĸaĸвo ca пpaвили, ĸoгaтo e дoшъл мoмeнтa нa cмъpттa им. Mapoдepи пpeз 1600-тe бeзpaзбopнo paзxвъpляли cĸeлeтитe, ocтaвяйĸи eдиния paзпpъcнaт из cтaятa, a чacти oт дpyгия ca нaтъпĸaни в гoлям дoлиyм (бypĸaн зa cepвиpaнe).

Paзпpъcнaтитe ĸocти пpинaдлeжaт нa няĸoй нa пoнe 50 гoдини. Toй мoжe дa e лeжaл, ĸoгaтo гopeщият пиpoĸлacтичeн пoтoĸ e пpeминaл пpeз гpaдa cлeд изpигвaнeтo. Oтĸpитo e мяcтo, ĸoeтo e зaдeлeнo зa cъxpaнявaнeтo нa лeглo. Из ocтaнĸитe ca oтĸpити cлeди oт пиpoни и дъpвo.

Дpeвнaтa бъpзa xpaнa

Toзи тepмoпoлиyм ce oĸaзвa изнeнaдвaщo мoдepeн. Или пo-cĸopo мoжeм дa ĸaжeм, чe cлyжи зa ocнoвa нa мнoгo мoдepни зaвeдeния. Xpaнaтa ce e cъxpaнявaлa в дълбoĸи cъдoвe oт тepaĸoтa, нapичaни дoлиa. Te ca пocтaвяни в дyпĸи в гopнaтa чacт нa плoтa, пoдoбнo нa мoдepнитe витpини. Билo e възмoжнo дa ce пpeмaxвaт в ĸpaя нa paбoтния дeн и дa ce ocтaвят нa пoдxoдящo мяcтo зa cъxpaнeниe.

Oтĸpити ca oщe ĸepaмични cъдoвe зa гoтвeнe, ĸoлби и aмфopи зa cъxpaнeниe нa винo и бpoнзoвa ĸyпa зa пиeнe
Πoceщeниeтo нa пoдoбни мecтa e билo ocнoвнa чacт oт eжeднeвиeтo нa тoгaвaшнитe мecтни. Днec дa xaпнeш нaвън e избop. Toгaвa e билo нeoбxoдимocт зa дocтa oт xopaтa в pимcĸитe гpaдoвe. Πoвeчeтo житeли нa гpaдa живeят в жилищни cгpaди, нapeчeни инcyли, и въпpeĸи чe oбиĸнoвeнo имaт oгнищe зa oтoплeниe и пpeтoплянe, тe нямaт пълнoцeнни ĸyxни.

Bcичĸи тeзи xopa paзбиpa ce тpябвa дa ядaт. Toвa ce cлyчвa в тyĸ cпoмeнaтитe тepмoпoлиyми зa пo-бъpзo xaпвaнe и тaвepни зa пo-ĸpъчмapcĸo изживявaнe. Πpeди вyлĸaнът Beзyвий дa изpигнe и дa paзpyши Πoмпeй, пo yлицитe тaм e имaлo пoнe 80 тepмoпoлиyми зa eвтинa, пpocтa, нo и paзнooбpaзнa xpaнa.

Xлябът и cиpeнeтo ca ocнoвни пpoдyĸти, зaeднo c лeщa, гoвeждo и пилeшĸo мeco. Cyпитe и яxниитe cъщo ca били чecтo cpeщaни. Ha пoвeчeтo мecтa ca cepвиpaли винo и биpa.

Koнĸpeтнo зa тoвa мяcтo, apxeoлoзитe oтĸpивaт cъдoвe c ocтaнĸи oт ĸocти нa пaтици, пpaceтa, ĸoзи и pибa
Ha няĸoи oт фpecĸитe cъc cигypнocт e изpиcyвaнo няĸaĸвo мeню. Ha двe oт тяx ce виждa пeтeл c двe пaтици, пpoвиcнaли нaдoлy c глaвaтa. Живoтнитe ca ce paзфacoвaли нa мяcтo, пpeди дa ce cгoтвят и cepвиpaт.

Cлeд ĸpaя нa paзĸoпĸитe зaпoчвa лaбopaтopнaтa paбoтa. Πpoби oт xpaнитeлнитe ocтaнĸи и дpyги мaтepиaли ca изпpaтeни нa няĸoлĸo yнивepcитeтa зa пoдpoбeн aнaлиз.

Toвa e пъpвият тepмoпoлиyм, ĸoйтo e в тoлĸoвa дoбpo cъcтoяниe. Haмиpaл ce e нa мaлъĸ плoщaд, зaeднo c циcтepнa, фoнтaн и вoднa ĸyлa.

https://www.kaldata.com/

Hatshepsut

Пещерно изкуство от ледената епоха: естетика на 40 000 години


Организацията на обединените нации за образование, наука и култура, ЮНЕСКО, включи в списъка на световното културно наследство уникално пещерно изкуство от ледената епоха, открито в провинция Баден-Вюртемберг, на изток от планината Шварцвалд, Южна Германия, писа през юли 2017 г. немското списание Аркеологи.

Гъстотата на находките и ансамбловото изкуство на този пещерен център от ранния палеолит го правят уникален в цял свят.

Откритите в карстовия масив Швабска Юра, известен още като Швабски Алб, костни фигурки и музикални инструменти се явяват най-старите подвижни художествени творби в света, и са първите ръчно изработени изделия на съвременни хора от преди 40 000 години.

Шестте места на пещерни находки и заобикалящата ги природа в долината на Aх и Лонетал, които са вече в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство, включват над 50 фигурки: повечето изработени от слонова и други кости. Към тях принадлежат Мамутската кост от пещерата Фогелхерд, Венера от пещерата Холе Фелс и Човеколъвът от Холенщайн-Щадел. Сред находките са и осем флейти. Обектите са на 35 000 – 43 000 години. Те са най-убедителното доказателство, че ловците-събирачи от ледниковата епоха са правели музика.

Повечето артефакти изобразяват фауната на някогашната тундра от ледената епоха: мамут, бизон, кон, пещерен лъв и пещерна мечка. Колекцията включва и фигурки на по-малки животни: водолюбива птица, риба и вeроятно таралеж. Има изображения на хора и на същества, които са смесица между човек и животно.

Световноизвестна е статуетката на Венера от Холе Фелс, карстова пещера намираща се в близост до Швабските Алпи и река Дунав. Фигурата на древногръцката богиня е един от най-старите образци на керамичното изкуство от ранния палеолит в Централна Европа. Представлява глинена фигурка, висока 6 см, с особено подчертани пищни форми. Навярно е имала култово значение и е олицетворявала Великата Богиня-майка, покровителка на плодовитостта и плодородието, на девиците и жените майки и стопанки, на култа към Слънцето и огъня, на животните и лова. В тракийската обредност е приета като изначално божество и олицетворявала цялата Вселена.

Фигурката на Човеколъва от Холенщайн-Щадел в долината Лоне е от изключително значение за историческата наука. Представлява 30-сантиметрова антропоморфна фигура на човек с глава и крайници на пещерен лъв, изработена от кост на мамут. Статуетката от ранната палеолитна култура е една от най-старите миниатюрни творби на човечеството.

Намерените предмети са от пещерни обекти в две долини на Швабски Алб – долината Ах на около 15 километра западно от Улм и долината Лоне на около 20 км североизточно от Улм.

Пещерно изкуство от ледената епоха се среща в пещерите: Гайсенклостерле, Холе Фелс и Зиргенщайн (в долината Ах); и Фогелхерд, Щадел и Бокщайн с Бокщайнтьорле (в долината Лоне). Във всички тези пещери, по време на археологически проучвания, са открити слоеве на Оринякската култура, чиито носители вероятно са били първите европейски Homo Sapiens.

Изключително вълнуващо е как тези най-ранни жители на ,,негостоприемен Алб" са успели да се приспособят към природните условия, за да задоволят основни потребности. Намерените бижута и предмети на изкуството издават наличие на естетически вкус. Уникалната концентрация на палеолитни находища от долините Лоне и Ах предлагат богати археологически пейзажи от ледниковата епоха, в която са живели ловци и събирачи. Районът е доказано централно поселищно място на най-ранните хора, диктували навярно модата в Европа.

https://www.novetika.com/paleolit-lednikova-epoha-figurki-germania/

Hatshepsut

Открита е невероятно красива кристална кама на 5000 години в Испания


В древна гробница близо до Севиля изследователи откриха останките на няколко човека, погребани по ритуален начин, както и най-поразителния артефакт: изключително красива кама, направена от планински кристал.

Сложно издълбаният кристален кинжал е датиран на най-малко от 3000 г. пр. н. е., което го прави ,,най-съвършенната и естетически впечатляваща колекция от материална култура от планински кристали, откривана някога в праисторическа Иберия", според испанските изследователи, изследвали мястото.

Праисторическите хора в Европа са правили по-голямата част от инструментите си от рога и кремък. Инструментите, направени  от планински  кристали (макрокристален кварц) са били далеч по-малко разпространени, но въпреки това хората са разработили техника за тяхното производство, която се е появила през късната праистория в някои европейски региони като югозападния Иберийски полуостров през третото хилядолетие пр. н. е.

Въпреки че инструментите от планински кристал са по-трудни за оформяне и суровините са по-редки, колкото седиментните скали, праисторическите хора вероятно са ги ценели поради тяхната естетическа стойност. Точно както ние днес им се възхищаваме, лесно можем да си представим, че хората са били още по-впечатлени от тях преди хиляди години.

22.5-сантиметровата кама, този особено изискан инструмент от планински кристал, е намерена в една от осемте мегалитни гробници във Валенсина де ла Консепсион, място близо до Севиля в Испания, което се счита за едно от най-значимите за археологията на Иберия от медната епоха.

В куполообразната гробница, известна като Монтелирио (Montelirio tholos), се водят разкопки между 2007 и 2010 г. Това е мегалитна конструкция с 39-метров коридор, водещ до основна камера с диаметър 4,75 метра, от която през тесен коридор е достъпна втора камера.



Изследователите са открили останките на най-малко 25 души, заедно с множество разкошни погребални вещи, включително плащаници и дрехи, изработени от десетки хиляди мъниста и украсени с кехлибар, както и много кремъчни върхове на стрели, намерени фрагменти от златни остриета, предмети от слонова кост, и разбира се великолепната кристална колекция.

Върховете на стрелите, острието и кинжалът от планински кристал са намерени в задната част на основната камера. В останалата част на камерата не са открити други предмети, което е подозрително.

Струпването на артефакти в непосредствена близост до входа на коридора за главната камера ,,предполага приношение, подобно на това, открито в главния коридор, където върховете на стрелите, макар и направени от по-нискокачествени материали, са открити на големи купчини, което говори за олтар", разказват изследователи от Университета в Гранада и Университета в Севиля в проучване, публикувано в Quaternary International.



Счита се, че поне няколко жени и един мъж, идентифицирани в гробницата Монтелирио, са починали от отравяне. Останките на жените са подредени по кръг в камера до костите на мъжа, който може да е бил човек с висок статус. Самата кама е намерена в другата камера, ,,заедно с дръжка и кания от слонова кост".



В близост до мястото липсват източници на кварц от вида, използван в камата, което предполага, че материалите са получени от далеч.

Изследователите смятат, че това е още една причина, поради която тези кристални ками и върхове на стрели, имащи двойно значение, може да са били запазени за представители на елита, които биха могли да си ги позволят.

,,От една страна, те са имали социално значение поради екзотичността на материала и факта, че неговата трансформация е изисквала много специфични умения и вероятно някаква степен на техническа специализация. Те вероятно представляват погребални вещи, достъпни само за елита от този период. Свързването на острието на камата с дръжка, изработена от слонова кост, пак неместна суровина, също трябва с висока стойност, категорично предполага високия статус на хората, използвали такива предмети".

,,От друга страна, планинският кристал трябва да е имал символично значение като суровина, вложена със специално значение и конотации. В литературата са описани общества, в които планинският кристал и кварцът като суровини символизират жизненост, магически сили и връзка с предците".

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Otkrita-e-neveroiatno-krasiva-kristalna-kama-na-5000-godini-v-Ispaniia_164005.html

Hatshepsut

В Помпей откриха уникална сватбена колесница


Археолози откриха в Помпей много добре запазена колесница, която преди 20 столетия е била използвана за сватби и различни церемонии.

Находката е намерена при разкопки във вилата на Чивит Джулиан в погребания през 79 г. от изригналия Везувий град.

Каляската е била украсена с елементи от олово и бронз и боядисана в синьо. Орнаментите включват еротични сцени, което навежда на мисълта, че е използвана в сватбени ритуали.



Намерени са и следи от връзки, с които са били фиксирани венци, а също и отпечатъци от възглавници и пшеничени стъбла върху седалките.

По думите на италианския министър на културата Дарио Франческини, Помпей не престава да
изненадва със своите открития.

Това е първата находка в Италия на толкова богато украсено четириколесно возило.

http://www.desant.net/show-news/55604

Hatshepsut

КАКВО СА ,,БЛАТНИТЕ ТЕЛА" И ЗАЩО СЪЩЕСТВУВАТ

,,Блатното тяло" е човешки труп, който е естествено мумифициран в торфено блато. Такива тела са широко разпространени както географски, така и хронологично и датират между 8000 г. пр. н. е. и Втората световна война. Обединяващият фактор на блатните тела е, че са открити в торф и са частично запазени; действителните нива на съхранение обаче варират в широки граници – от напълно запазени до обикновени скелети.
За разлика от повечето древни човешки останки, блатните тела често запазват кожата и вътрешните си органи поради необичайните условия на средата им. Комбинирани заедно, силно киселинната вода, ниската температура и липсата на кислород запазват, но и силно почернят кожата им (както можете да видите на горната снимка). Докато кожата е добре запазена, костите обикновено не са, поради разтварянето на калциевия фосфат в тях от киселинността на торфа. Киселинните условия на тези блата позволяват обаче да се запазят материали като кожа, коса, нокти и вълна, които всички съдържат протеина кератин.



Най-старото познато блатно тяло е скелетът на Човека от Коелберг, намерен в Дания, което датира от 8000 г. пр. н. е., по време на мезолита (среднокаменната епоха). Най-старото блатно тяло с плът е това на Човека от Кашел, което датира от 2000 г. пр. н. е. през бронзовата епоха. По-голямата част от блатните тела – включително примери като Човека от Толунд, Човека от Граубал и този от Линдоан – датират от желязната епоха и са открити в северозападноевропейските земи, най-вече в Дания, Германия, Холандия, Великобритания, Швеция, Полша и Ирландия. Тези блатни тела имат редица прилики помежду си, като насилствена смърт и липса на облекло, което кара археолозите да вярват, че са убити и депонирани (изхвърлени) в блатата като част от широко разпространената културна традиция на човешки жертвоприношения или пък при екзекуция на престъпници. Блатата може да са били разглеждани като портали, които свързани този с някакъв друг свят – и другият свят може да е такъв, че да поема вредни предмети, опасни за живите.

Германският учен Алфред Диек публикува каталог с над 1850 блатни тела, които преброява между 1939 и 1986 г., но повечето са непроверени от документи или археологически находки, а анализ на работата на Диек през 2002 г. от германски археолози стига до извода, че голяма част от работата му е ненадеждна. И дори обратно на откритията на Диек – след по-проницателно проучване изглежда, че броят на блатните находките е по-близо до 122.

Най-новите тела са на войници, убити във влажните зони на Съветския съюз по време на Втората световна война.



Около 3900 г. пр. н. е. селското стопанство е въведено в Дания или чрез културен обмен, или чрез мигриращи фермери, което отбелязва началото на неолита в региона. По време на ранната част на този период множество човешки трупове, погребани в торфените блата в района, оставят доказателства, че е имало съпротива срещу разгръщането на неолита. Непропорционален брой от тези тела, открити в датските блата, са на възраст между 16 и 20, което води до предположения, че те са или човешки жертвоприношения, или престъпници, екзекутирани заради социално девиантното си поведение.

По-голямата част от откритите блатни тела, както казахме, са от желязната епоха – период от време, когато торфените блата покриват много по-голяма площ от Северна Европа. Много от тези тела носят редица прилики, което показва известна културна традиция в убиването и изхвърлянето им.

Предримските народи от желязната епоха живеят в улегнали общности, които строят села и чието общество има своя йерархия. Те са земеделци и отглеждат животни, а в някои части на Северна Европа също и ловуват. Макар и независими от Римската империя, която доминира в Южна Европа по това време, жителите имат търговски връзки с римляните. За тези хора блатата имат някакво ритуално значение и в тях те пускат дарения, предназначени за Отвъдното – често гердани, гривни или пръстени, изработени от бронз или по-рядко злато. Археологът П. В. Глоб вярва, че това са ,,дарове за боговете на плодородието и късмета." Следователно широко се спекулира, че блатните тела от желязната епоха са хвърляни в блатото в подобен контекст и че поради това те са примери за човешка жертва за боговете.

Много блатни тела показват признаци на намушкване, удари с тъп предмет, обесване или удушаване или комбинация от тези методи. В някои случаи лицето е направо обезглавявано. В случая с Човека от Остерби, намерен до Остерби, Германия през 1948 г. пък, главата е хвърлена в блатото без тялото му...

Обикновено труповете са намирани голи, понякога с елементарни дрехи, най-вече шапки. Смята се, че облеклото се разлага, докато е в блатото толкова дълго. В редица случаи клонки, пръчки или камъни се поставят върху тялото, понякога във формата на кръст, а в други случаи в торфа се забиват чатали, за да задържат трупа. Според археолога Глоб, ,,това вероятно показва желанието да се застопори здраво мъртвеца в тресавището." Някои тела показват признаци на изтезания, като дълбоки порязвания под зърната.

Някои блатни тела, като гореспоменатия Човек от Толунд са намерени заедно с въжето, използвано за удушаването им, все още около врата. Подобно на него, Момичето от Иде, което е намерено в Холандия и е приблизително на 16 години, когато умира, е намерено с вълнено въже с плъзгащ се възел, отново на врата. Тленните останки на Момичето показват доказателства, че тя претърпява травма преди смъртта си – освен въжето, близо до лявата й ключица има белези на удар с остър предмет. То, както и други блатни трупове, намерени в Ирландия, са с късо изрязани коси само от едната страна на главата – което обаче може да се дължи и на факта, че едната страна на главата им е изложена на кислород за по-дълъг период от време от другата. Изглежда, че някои от блатните тела са на членове на висшата класа: ноктите им са маникюрирани, а тестовете на протеините в косата им сочат за рутинно и добро хранене.

Страбон (древногръцки и римски географ, историк и пътешественик.) отбелязва, че келтите използват вътрешностите на човешки жертви, за да гледат в бъдещето: върху някои блатни тела, като Мъжете от Веердинге, открити в Северна Холандия, вътрешностите са частично премахнати.

https://www.chr.bg/istorii/dosieta/kakvo-sa-blatnite-tela-i-zashto-sashtestvuvat/

Hatshepsut

Хипогеумът на Малта – култов храм на 6000 години


В Малта лятото обикновено е горещо и сухо, докато зимите са влажни и меки. За да преживеят лятната суша, малтийците от векове копаят резервоари, за да събират дъждовна вода под къщите си. Като един човек в малкото градче Паола точно до Валета. Това, което се случва след това, е също толкова необикновено, колкото спечелването на лотарията: работниците откриват под къщата древен хипогеум. Годината е 1902-ра. Следват опити да се скрие откритието, но безуспешно. Един от най-добре запазените праисторически обекти в света разкрива своите тайни. Hal Saflieni Hypogeum, един от малкото известни в Европа неолитни некрополи, датиращ от около 4000 до 2500 г. пр.Хр., е подземен комплекс, тип ,,лабиринт" от ниши и коридори, издълбани в мекия варовик; с богата украса, изписани с червена охра спирали и стенописи, с прозорци, покриви с резбовани подпори и други архитектурни характеристики – имитация на съвременните надземни храмове. Вътре археолозите откриват много артефакти и човешки кости – на около седем хиляди души. Археологическите данни показват, че около 4000 г. пр.Хр. хората от Малта започват да строят Hypogeum Hal Saflieni, с цел ритуализиране на живота и смъртта. Строителите разширяват съществуващите пещери и през вековете копаят по-дълбоко, създавайки храм, гробище и погребална зала, които се използват през епохите. Следващите 1500 години, известни като Храмовия период, наземни мегалитни структури са построени из целия архипелаг, много от тях отразяват своите подземни двойници.



Голяма част от наземния мегалитен корпус, който някога е отбелязвал входа на Хипогеума, е разрушен от индустриализацията в края на XVIII век. Сега посетителите влизат през модернизирано фоайе, след това се спускат по пътека с парапети и се придвижват последователно през две от трите равнища на обекта, като по пътя виждат доказателствата за двойната роля на структурата – като място за поклонение и за погребение.
Най-старото и най-горното равнище на Hypogeum-а се състои от проход, достъп до цистерната (изкопана от строителите) отдолу, пространство, подобно на вътрешен двор, и пет гробни камери с нисък покрив, издълбани в съществуващи пещери. Археолозите смятат, че тук вероятно са започвали погребалните шествия и оригиналният гроб се е запазил непокътнат. Средното равнище е най-богато украсено. Вероятно тук се е провеждала по-голямата част от ритуалната дейност. В ,,Oracle Room", продълговата камера с дължина повече от пет метра, нишите в стените създават усилени и отекващи акустични ефекти, подобно на тези в обителта на Делфийския оракул. ,,Светая светих" е издълбана така, че да прилича на много от съвременните надземни храмове на Hypogeum. Пред входа му са изкопани две свързани дупки в земята, които може да са били използвани за събиране на либации или тежки приношения. Посетителите се спускат по вита стълба, преди да влязат в най-младото и най-дълбокото равнище на Hypogeum. Третият слой достига 10 метра в земята и се състои от пет пространства, всяко с диаметър, по-малък от пет метра, които дават достъп до по-малки помещения, служещи като масови гробове.
Хипогеумът дава представа за храмовата култура на Малта и нейните съвременни надземни структури. Според археолозите, повече от 6000 души са били погребани на мястото. Там до костите са открити мъниста, амулети, сложна керамика и резбовани фигурки. Особен интерес предизвиква малка теракотена фигурка на заспала жена. ,,Спящата дама" сега се намира в Националния археологически музей в близката Валета, в тъмна галерия, изцяло обособена, предназначена да симулира предишното ѝ обиталище. Тя е малка – с размерите на мъжки юмрук. Подобно на други статуи от теракота, изкопани в праисторическите обекти на Малта, тя е плътна, с изпъкнали горни ръце, широки бедра и балонирани рамене, които обхващат малката ѝ глава. За разлика от другите, тя е почти напълно и чудесно подробна, като се има предвид, че който и да я е направил, е имал само примитивни инструменти от кост, камък и евентуално дърво, с които да работи. Няколко камери все още са запазили украсата с черно-бели шахматни квадрати, спирали, изрисувани с червени охра и медени пити – единствените праисторически картини, намерени на острова. Окачените тавани подсказват как древните хора от Малта са поддържали покривите на множеството надземни сгради, сега в руини, открити по всички острови. ,,[Това] ни дава шанс да видим как биха изглеждали съвременните храмови структури на [Хипогеума] отвътре", казва кураторът на Heritage Malta Мария Елена Замит.
Според Замит, Hypogeum и неговите артефакти се запазват през хилядолетията до голяма степен благодарение на капсулирането му. ,,Хипогеумът е изцяло под земята, напълно затворен, така че е задържал влагата", казва тя. Тази влага "поддържа солта в камъка разтворима, предотвратявайки лющенето. В други [храмове в цяла Малта] повърхността се разтваря на места... [Хипогеумът] се запазва от влажността".



Без внимателния контрол на Heritage Malta самото присъствие на посетители на древния обект би застрашило запазването му. Любопитни опипвания с мазни пръсти оставят видими следи, които разграждат всяко оцветяване и дори самия варовик. Осветяващите пътеките изкуствени светлини насърчават растежа на микроорганизмите и всекидневната последователност от топли, дишащи тела променя равнищата на CO2, въздушния поток, температурата и влажността. Така че, докато водачите насърчават туристите да си играят с акустиката в ,,Oracle Chamber", на посетителите е забранено да надвикват ехото.
Усилията за опазване започват сериозно през 1991 г., когато обектът е затворен за почти десетилетие. По проекта се изграждат пътеки, въвеждат се ограничения за посетители, регулиране на мощността на изкуствената светлина и ранна, но вече остаряла система за контрол на околната среда. По-интензивният мониторинг започва през 2011 г., като част от безвъзмездна финансова помощ от Европейското икономическо пространство за запазване на обекта на ЮНЕСКО за бъдещите поколения.



Най-новите мерки за опазване на Hypogeum включват от подобрена изолация до по-добър контрол на влажността и температурата. Въведена е и модернизирана технология за изследване растежа на микроорганизми и проследяване на промените в реално време на микроклимата на обекта. ,,Данните ще продължат да се събират и анализират, за да се оценява непрекъснато работата на инсталираната система", казва Замит.
Най-вълнуващата промяна за посетителите е подобрената интерпретация и опцията за виртуална обиколка. През 2000 г., след първите си големи усилия за опазване, Heritage Malta ограничава обиколките на обекта до 80 души на ден. За да отговори на търсенето, центърът за посетители вече е обзаведен с аудиовизуална техника, която позволява на допълнителни 70 души дневно да обикалят виртуално Хипогеума от лобито му. ,,По този начин, казва Замит, Heritage Malta ще изпълнява мисията си, като направи обекта по-достъпен за повече посетители."

https://www.culturespace.bg/bg/news-more/hipogeumyt-na-malta-kultov-hram-na-6000-godini/

Hatshepsut

В Швеция откриха съкровище от бронзовата епоха


Скалните резби (колекция от петроглифи) от бронзовата епоха в Танум, Швеция, които са обявени за Обект на световното наследство от ЮНЕСКО

Намерени са около 50 бронзови предмета и фрагменти, основно украшения, които според археолозите вероятно са били собственост на жена с високо обществено положение.

Това е сред най-мащабните съкровища от този период, откривани досега в Швеция. Според учените то датира от 750-500 г. пр.н.е.



Сред артефактите има много добре запазени колиета и вериги от бронз. Те са открити в гората случайно от картограф. Учените допускат, че предметите са изровени от животни, търсещи прехрана.



Томас Карлсон, който попаднал на находката, казва, че първоначално я помислил за боклук. "Приличаше на купчина метални отпадъци", каза картографът пред в."Дагенс нихетер", цитаран от БТА.

През бронзовата епоха подобни предмети често били хвърляни във водоеми като жертва към боговете, своеобразна "инвестиция в живот след смъртта". През деветнадесети и двадесети век са откривани най-често по време на добив на торф или при отводняване на терени.



"Ние, археолозите, не сме свикнали често да откриваме цели съкровища и сме много въодушевени. Бронзовите предмети са необичайни и са забележително добре запазени, като се има предвид възрастта им", каза археологът от регионалния отдел за културно развитие Матс Хелгрен.

https://impressio.dir.bg/lyubopitno/v-shvetsiya-otkriha-sakrovishte-ot-bronzovata-epoha

Hatshepsut

Златни съкровища на 3000 години откриха в Австрия


Златни съкровища на 3000 години бяха открити при археологически разкопки в Австрия, предаде ДПА, цитирана от БТА.

Сред тях има купа с диаметър от дванадесет сантиметра, както и плетеница от златни тънки нишки.

Находките са намерени сред останките от селище от бронзовата епоха близо до град Ебрайхсдорф.



Археологът Михаела Биндер смята, че купата вероятно е донесена от северните райони на Германия или от Скандинавието за търговски цели, тъй като подобни предмети са откривани там.

Селището от края на бронзовата епоха е намерено по време на строителни дейности за изграждането на железопътна линия.

Археологическите разкопки са задължителни в Австрия при реализацията на такива големи проекти.

Анализ, направен от Природонаучния музей във Виена показва, че плетеницата е била част от преплетена със злато тъкан, от която обаче са оцелели само благородните метали.

https://impressio.dir.bg/lyubopitno/zlatni-sakrovishta-na-3000-godini-otkriha-v-avstriya

Hatshepsut

Древните пазители на реката

С всяко движение на четките на археолозите все повече детайли от скелета на младия мъж, погребан в гробница на остров в река Днепър, се показват на повърхността. Бил е войн, на около 30, когато е починал, и е бил погребан на остров Хортица преди близо 2500 години.

Неговата история е много важна за археолозите, защото дава съвсем различна представа за живота на скитите – група племена, владели степите на Евразия преди началото на новата ера.


Мястото, където е открита гробницата на скитски войн от остров Хортица

,,Но в Хортица открихме съвсем различна скитска култура на заселване, която е развивала земеделие и животновъдство."

Реките, особено големите като Днепър, са смятани от историците за враждебна среда за номадските народи като скитите. Но на острова са открити и следи от риболов, което предполага използването на лодки.


Антична гръцка илюстрация на скитски воин

Археологическите проучвания в Хортица започват през 90-те години, но най-големите открития са от 2020 г. Тогава е намерен гробът на воин от племето на пазителите на реката. Мъжът е починал на около 30-годишна възраст и очевидно е достатъчно почитан, за да бъде погребан в собствена гробница, чийто вход е покрит с тежки камъни, за да я предпази от крадци.


Черепът на скитски воин, открит в гробницата на остров Хортица

Максим Остапенко разказва, че на острова е имало укрепление, построено, за да може да се контролира преминаването от левия бряг на Днепър към Хортица, а от там и към десния бряг.

Според археолога контролът върху преминаването на реката е имал ключово значение за скитите.

,,Скитите са живели предимно в степите и са се движели с огромни стада животни. Имало е сезонна миграция и затова контролът върху пресичането на големи реки е бил много важен", казва той.

,,Който контролира реката, контролира и потока на различни животни, които са били ключови за живота на степните народи."


Бижута и орнаменти на скитско племе, намерени на остров Хортица

Засега резултатите от проучванията на археолозите не дават категоричен отговор на въпроса дали островното племе е взимало такси от хората, които са искали да преминат реката. Не е ясно и дали те са били част от по-голяма организирана група, която им е възложила да осъществяват контрола.

Проучванията на остров Хортица ще продължат и следващата година. Планът е да започнат разкопките на място, за което се предполага че е било гробище на скитското племе, обитавало острова.


Остров Хортица

https://www.svobodnaevropa.bg/a/31508830.html

Hatshepsut

Римска вила с мозайка със сцени от Илиадата е открита под нива във Великобритания


Мозайката е първата за Обединеното кралство, изобразяваща ,,Илиада" на Омир, такива са малко в Европа

Уникална по рода си римска мозайка е открита при разкопките на вила, скрита под нивата на фермер в Рътланд, Великобритания. Находката е определена като ,,най-вълнуващото откритие на римска мозайка в Обединеното кралство през последния век".

Това, което прави откритието толкова вълнуващо за археологическата общност, е, че мозайката е първата открита във Великобритания, която изобразява сцени от ,,Илиадата" на Омир, мозайки, които са редки в цяла Европа. Откриването в по-широкия контекст на вила добавя допълнителна академична стойност към обекта, който сега е защитен от Комисията по исторически сгради и паметници в Англия Historic England и Департамента за цифрови технологии, култура, медии и спорт (DCMS) на британското правителство.

,,Фактът, че имаме по-широк контекст на околния комплекс, е изключително важен, тъй като при предишни разкопки на римски вили е имало възможност да се заснемат само частични снимки на селища като тези, но това изглежда е много добре запазен пример за вила в своята цялост", заявява Джон Томас (John Thomas), ръководител на проекта на разкопките, заместник-директор на археологическия отдел на Университета на Лестър.

,,Това ни дава свежи гледни точки за нагласите на хората по това време, техните връзки с класическата литература, а също така ни разказва много за човека, който е поръчал това произведение. Това е човек с познания за класиката, който е имал парите да поръча такъв детайл и това е първото изображение на тези истории, открити във Великобритания.

Докато се разхождал из нивите по време на локдауна през 2020 г., синът на собственика на земята, Джим Ървайн, разказва, че се е натъкнал на необичайно парче керамика сред полето, което предизвикало интереса му. Любопитен относно произхода му, той използва сателитни изображения, те показват ясни следи, че има нещо под нивата и фермерът се свързва с археологическия екип.

Археолозите от Университета в Лестър и Historic England успяват да осигурят финансиране за спешни археологически проучвания и започват работа през лятото. Усилията им са възнаградени с останките от римска мозайка с размери 11 на 7 метра, които разказват за гръцкия герой Ахил.


Не е лошо за случайно откритие по време на локдаун

Предполага се, че е мозайката е покривала пода на място за хранене или зона за развлечения, което е било част от голяма вила от 3-ти и 4-ти век сл. н.е. По стандартите на късния римски период вероятно собственикът е бил богат и ценител на изкуствата, тъй като рядката мозайка изглежда отразява увлечението му по класическата литература.


Долният панел на мозайката. Ахил (вляво) и Хектор се дуелират на колесници

Вилата е заобиколена и от други сгради, разкрити от геофизичното проучване, които изглеждат като хамбари, кръгли конструкции и възможна баня, всички в рамките на поредица от гранични бразди.


Стаята е част от голяма вила, обитавана в късния римски период, между 3-ти и 4-ти век сл. н.е., вероятно на богат човек, с познания по класическа литература. Вилата също е заобиколена от много други сгради

"Забележително е да откриеш такава рядка мозайка с такъв размер, както и околна вила. Открития като това са много важни, защото ни помагат да съберем нашата обща история. Защитавайки този обект, ще можем да продължим да се учим от него и  очакваме с нетърпение какво могат да ни научат бъдещите разкопки за хората, живели там преди повече от 1500 години", заявява Дънкан Уилсън (Duncan Wilson), главен изпълнителен директор на Historic England.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Rimska-vila-s-mozajka-sas-stceni-ot-Iliadata-e-otkrita-pod-niva-vav-Ve_177570.html

Hatshepsut

Археолози може би откриха отдавна изгубения Храм на Херкулес


В продължение на векове много археолози са гледали на изгубения храм на Херкулес Гадитано като на ,,свещения граал". Посетено от Юлий Цезар и Ханибал, мястото всъщност изиграва решаваща роля в древната история. И сега археолозите смятат, че може би най-накрая са успели да го намерят.
Въпреки че не всички са убедени, екип от археолози в Испания представи предпазливо оптимистична теория, че Храмът на Херкулес може да бъде в залива Кадис.

Бюст на бог Мелкарт

Повечето археологически открития са направени с копаене в земята. Но този предполагаем Храм всъщност е забелязан от въздуха. Рикардо Белизон, студент по археология в университета в Севиля, забеляза интригуващ контур, докато изучава топографски модели. ,,Докато разглеждахме данни от испанския проект PNOA-LiDAR – който картографира страната от 2009 г., видях интересна структура, потопена в Каньо де Санкти Петри, в залива Кадис. Изглеждаше, че е дълга около 304 метра и широк 150 метра."

Въпреки че се надява да разкрие как е изглеждала бреговата линия на Кадис в древни времена, Белизон може би вместо това се е натъкнал на храма на Херкулес; Потопените руини изглежда съвпадат с това, което археолозите и историците знаят за изгубения храм.

,,Ние, изследователите, много не желаем да превърнем археологията в спектакъл", отбеляза Франсиско Хосе Гарсия, директор на катедрата по праистория и археология в университета в Севиля, докато представя откритието. ,,Но в този случай сме изправени пред някои грандиозни открития, които са от голямо значение."

Изследователите смятат, че бреговата линия е изглеждала различно преди хиляди години. Изследванията на Белизон показват, че някога заливът е бил ,,напълно антропизирано [преобразено от хората] крайбрежие, с голяма сграда [евентуалният храм], няколко вълнолома и вътрешно пристанище."

И фактът, че днес бреговата линия е толкова различна, всъщност е в синхрон с историческите разкази за Храма на Херкулес.

Според Милагрос Алзага, ръководител на Центъра за подводна археология на Андалуския институт, древни текстове описват ,,променлива среда, в контакт с морето, подложена на променящите се приливи и отливи, и храм, в който трябва да е имало пристанищни структури и морска вода". Той добавя: ,,Документалните източници, които анализирахме, археологическата информация, заедно с изображенията, получени от дигиталното моделиране на обекта, ни карат да вярваме, че това може да е митичният храм на Херкулес.

Археолозите все още не са разкопали мястото, но мнозина са развълнувани от възможността за откриване на Храма на Херкулес.

И така, защо обаче този храм е толкова голяма работа?

Храмът на Херкулес Гадитано първоначално е построен в чест на финикийския бог Мелкарт, но по-късно, под римско управление, е трансформиран в Херкулес, получовешкият син на Зевс.

Според древните разкази, храмът на Херкулес е имал две големи колони на входа си, вечно горящ огън и картини, изобразяващи ,,Подвига на Херкулес". Показателно е, че религиозният обект е посетен както от Юлий Цезар – който се разплаква, като вижда статуя на Александър Велики – така и от Ханибал, който посещава храма, за да благодари за военните си успехи.

Като такова, откритието е наистина вълнуващо – стига испанските археолози да са прави.

,,С този вид изключителни открития можем да надминем себе си", предупреди Антонио Саес Ромеро от университета в Севиля, който също участва в изследването. ,,Искаме обаче да сме много предпазливи. Находките са много интересни и обнадеждаващи, но сега започва най-вълнуващата част."

Други не вярват, че има на какво да се надяваме. Антонио Монтерозо-Чека, професор по археология в Университета в Кордоба, преди това публикува различна теория за местоположението на Храма на Херкулес. Последното изследване, казва той, е ,,триангулационна грешка".

Засега все още предстои да се види дали Храмът наистина е открит или не. Преследвайки убедителни улики, археолозите се стремят да проучат допълнително залива на Кадис с надеждата да разрешат тази древна мистерия.

https://www.chr.bg/istorii/arhitectura/arheolozi-mozhe-bi-otkriha-otdavna-izgubeniya-hrama-na-herkules/

Hatshepsut

Гладен язовец открива съкровище от римската епоха, твърдят археолози


Европейски язовец (Meles meles)

Съкровище от около 200 монети от римската епоха е открито в северозападна Испания благодарение на очевидните усилия на гладен язовец, съобщават археолози.

Описани като ,,изключителна находка", монетите са открити през април 2021 г. в пещерата Ла Куеста в Берсио в региона на Астурия като са споделени подробности в списание Journal of Prehistory and Archeology, публикуван миналия месец от Автономния университет в Мадрид.

Монетите вероятно са били изкопани от язовец, търсещ храна по време на мощната снежна буря, парализирала Испания през януари 2021 г.

По това време много същества се опитват да намерят горски плодове, червеи или насекоми за ядене, но този злополучен бозайник открива само купчина неядливи метални дискове, които по-късно са забелязани от местен жител.

,,На пода на пещерата... в пясъка, който вероятно е изкопан от язовец и изхвърлен около входа на дупката му, открихме голямо количество монети", пишат археолозите, след като откриват 209 монети, датиращи от 3-ти до 5-ти век след н.е..

Повечето от монетите от късната римска епоха ,,произхождат от северното и източното Средиземноморие" от Антиохия, Константинопол, Солун, които по-късно минават през Рим и Арл и Лион в Южна Франция, въпреки че поне една монета идва от Лондон, пишат авторите.

,,Количеството открити монети, както и несъмненият археологически интерес от прехода към ранното средновековие, правят съкровището, открито в Берсио, изключителна находка", пишат те.

Изследователите заявят, че монетите вероятно са били преместени там в "контекста на политическа нестабилност", свързана по-специално с инвазията на свебите, германски народ, който нахлува в северозападната част на Иберийския полуостров през 5-ти век.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Gladen-iazovetc-otkriva-sakrovishte-ot-rimskata-epoha-tvardiat-arheol_179394.html