• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

26 October 2021, 08:52:43

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
14343 Posts

Шишман
5793 Posts

Panzerfaust
1034 Posts

Лина
794 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 24,251
  • Total Topics: 1,374
  • Online Today: 73
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 23
Total: 23

avatar_Hatshepsut

България при кан Крум (803-814)

Started by Hatshepsut, 29 August 2018, 22:12:36

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Шишман

 Крум не е имал войска, за тая битка, победил е с опълчение. Жени, деца, старци, недъгави и много, ама много малко войници.

Hatshepsut

Войната за Сердика през 809-811 г.


Крепостта Сердика - художествена възстановка

В дните около Великден през далечната 809 г. Сердика (дн. София) е превзета от армията на кан Крум. Съдбата на града е решена в резултат на истинска война, продължила до лятото на 811 г.

Градът е опорна база за преместването на българските граници на юг и югозапад

При кан Крум (ок. 800-13 април 814 г.) България преодолява последиците от кризата в средата на VIII век. Към 805 г. българският владетел предприема мощна офанзива на запад срещу Аварския каганат, подчинявайки обширни земи до река Тиса в днешна Унгария. В български ръце падат стратегически ,,точки" като Сингидунум (Белград) и Сирмиум/Срем (Сремска Митровица). Енергичният византийски император Никифор I Геник е обезпокоен от засилването на северната си съседка и още през 807 г. организира поход срещу България. Поради сведения за заговор в столицата, той е принуден от Одрин да се върне назад, но така или иначе, войната започва.

В отговор през есента на 808 г. българите извършват дързък поход по течението на Струма. В битка при Сяр (дн. Серес, Гърция) византийските сили за разбити, а в български ръце падат ,,... 1100 литри злато" (79 200 златни номизми), което прави около пет процента от военния бюджет на империята! Анализът на фактите показва, че не става дума просто за рутинна практика (раздаване на заплати на местни гарнизони), а за чувствително засилване на византийското военно присъствие в региона.

Наред с изпращането на войски Никифор започва да преселва ,,ромеи" от Мала Азия по българската граница, за да промени етнодемографската картина. Така или иначе, само в Сердика е имало над шест хиляди ромейски войници - численост, по-голяма от редовните сили на една византийска провинция (,,тема") и приблизително равна на елитните части в Константинопол! Очевидно става дума за прехвърляне на значителни военни сили предвид конкретни планове в тази част на Балканите.

Както излиза, император Никифор се готви не само да парира българско настъпление на юг, но и да си върне властта над земите до Белград, загубени от империята в края на VI век. Така се търси и по-тясна връзка със сърби и хървати, смятани ,,де юре" за византийски съюзници (федерати). Разбира се, възстановяването на контрола над някогашния ,,Военен път" от Константинопол през Одрин, Пловдив, Сердика, Ниш и Белград към Средна Европа трябва да парира евентуално българско разширение към Македония и Западните Балкани.

Разгадавайки византийските планове, Крум нанася изпреварващ удар и преди Великден (през 809 г. големият празник се е падал на 9 април) ,,... се отправил срещу Сердика и превзел града с измама и обещания, избивайки шест хиляди души ромейска войска..." Превземането на Сердика е преценявано от Никифор Геник като изключително опасно. Още ,,... на третия ден от Страстната седмица (4 април 809 г.)..." императорът потегля с армията си и с бърз марш, очевидно и с изненада, си връща града. В израз на триумф, императорът изпраща послание в столицата, че е отпразнувал Великден в ,,аула"/,,двореца" на Крум. В случая не става дума за Плиска, а за Сердика, което показва, че древният град вече е обявен за една от резиденциите на българския владетел.

Според хрониста Теофан, императорът решава да укрепи Сердика, оставяйки в града част от столичните елитни части. Това предизвиква недоволството на войниците, като се стига до ,,бунт" или по-скоро нещо, което днес бихме нарекли ,,гражданско неподчинение"... В обедните часове на 10 април войниците демонстративно събарят палатките на офицерите, показвайки че не желаят повече да остават в Сердика... ,,Като дошли до шатрата на императора - продължава Теофан, - нападнали го с много обиди и проклятия (...). Той пък, като се уплашил много поради внезапния бунт, ставайки от (празничната) трапеза, опитал се най-напред чрез патрициите Никифор и Петър да укроти войската с клетви и увещания..." Малко по-късно войниците ,,... заели някакъв хълм (...), като викали като при някакво земетресение или суша: ,,Господи, помилуй!"

За да овладее положението, през нощта Никифор тайно раздава дарове на някои от командирите. На сутринта на 11 април императорът отива ,,... сам сред тълпата...", обещавайки на недоволните ,,всякакви благодеяния", гарантирани със ,,страшни клетви". Той все пак успява да убеди част от войската да остане в Сердика, и се завръща в Константинопол. В крайна сметка обаче, разкрива инициаторите на ,,неподчинението". Извикани в района на столицата, те са подложени ,,... на бой, подстригвания (насилствено замонашване) и изгнания (...), като така потъпкал своите толкова страшни клетви..." Стига се дотам, че някои от офицерите търсят спасение в България! Сред тях е и военният ,,инженер" Евматий, който по-късно построява впечатляващи обсадни машини за армията на Крум.

И така, през пролетта на 809 г. градът Сердика, независимо от огромния си за онова време гарнизон, капитулира пред кан Крум. Българският владетел по едни или други причини наказва част от предалите се ромейски войници и граждани, но твърдението за избиването на шест хиляди ромеи явно е крайно преувеличено - както става ясно от по-късните събития, мнозина са пощадени и дори освободени. Предприетият от Никифор контраудар принуждава българите да напуснат Сердика. Никифор си връща града, но не може да убеди войската си да продължи военните действия.

Сердика е превзета повторно от българите, водени от неизвестния по име брат на Крум, през 810 или 811 г. Във всеки случай това става преди похода на Никифор в България през лятото на 811 г. След превземането и опожаряването на Плиска императорът решава да продължи към Сердика, за да възстанови византийската власт и укрепи града. Както знаем, на 23-26 юли 811 г. ромеите са разгромени, а Никифор загива. Както вече е ставало дума в нашата поредица, надали битката е във Върбишкия проход, както се мисли обикновено, а нейде по пътя между Плиска и София в Северна България - в Боаза при Търговище или в района на Търново.

Името на града е поставено на първо място сред българските завоевания в изсечения по заповед на владетеля т. нар. първи Хамбарлийски надпис (813 г.), открит при село Маламирово, Ямболско: "... и брат му не го забрави и излезе (на война), и Бог му даде, и той и опустоши тези места и крепости: Сердика, Дебелт, Констанция, Версиникия, Адрианопол. Тези силни крепости той превзе. А на останалите крепости Бог даде страх и те (ромеите) ги напуснаха и избягаха..." Господството на старобългарския език променя името на града на ,,Средец", преосмислено като име на важен град, който е ,,в средата" на обширната българска държава.

Българската власт полага усилия за укрепяването на Сердика/Средец и интегрирането му в държавата. Според археологическите проучвания в него са заселени славяни и (пра)българи, със сигурност остава и част от късноантичното, тракийско като корени население. Продължават да функционират църквите ,,Св. Георги" и ,,Св. София" - свидетелство за търпимостта на Крум към местната християнска общност. Извършени са ремонти на крепостните стени, караулните помещения и поне на някои основни сгради. Новите господари на Сердика/Средец преустройват градската резиденция на местния управител (в нея е възстановена дори банята), изграждат нови жилища и т. н. Налагането на модела на строителство на каменни крепости и градска архитектура, вкл. в столицата Плиска, в една или друга степен, е повлияно и от архитектурното наследство на Сердика/Средец - един ,,жив" късноантичен град, който в ,,готов вид" е придобит от българската държава.

През 809-811 г. след размяната на серия военни удари древният град Сердика влиза трайно в територията на българската държава, което има важни последици за нейното израстване като политическа, военна и културна сила. Градът е опорна база за преместването на българските граници на юг и югозапад. Още през 813-814 г. в армията на Крум има отряди "... от всички Славинии...", т. е. от общностите на българските славяни в Македония, където са владенията и на Куберовите българи. Крум следва и доразвива стратегията на своите предшественици, особено на Аспарух, Тервел и Телериг, което говори за зрелостта на българската политика и държавническо мислене.

https://trud.bg/

Hatshepsut

На тази дата: 1210 години от Битката при Върбишкия проход


Картина на художника Мирослав Йотов, изобразяваща сцена от българския лагер в нощта преди битката

На този ден, преди повече от 12 века, се състои една от най-емблематичните и най-триумфалните битки в цялата българска история.
Дотогава Източната Римска империя, счита установяването на българската държава южно от Дунав, за едва ли не временен компромис, който да бъде прекратен веднага след като на изток приключат тежките войни с могъщия Арабски халифат.
Завоевателните походи на войнствения български владетел Крум, които значително разширяват държавата на североизток и югозапад, обаче предизвикват тревога в Константинопол и карат византийците да побързат с прекратяването на този компромис.

Така през 811 година император Никифор І Геник събира огромна военна сила и нахлува в българските земи, подлага ги на страшни опустошения и според хрониките успява дори да превземе "аула" на Крум, за което се счита, че е самата столица Плиска.
Крум преценява, че няма да може да спре мощното настъпление на многобройния враг в открит бой и взима решение да се оттегли заедно с по-голямата част от войската си, подготвяйки се внимателно за решително сражение с нашествениците.

Никифор надменно отхвърля предложението на Крум да вземе със себе си заграбеното до момента и да си върви в мир, като вместо това продължава да плячкосва и опожарява всичко, каквото среща по пътя си още дълго преди да поеме обратно към Константинопол. За да излезе в Тракия обаче той първо трябва да премине през старопланинските проходи и гори, които вече са били преградени от българите.

Тяхното придвижване е внимателно проследявано от съгледвачите на Крум. Вероятно от самонадеяност, византийският император се настанява да пренощува най-вероятно в началото на Върбишкия проход, без да разузнае околностите и без да вземе защитни мерки за лагера. Междувременно Крум събира всички възможни подкрепления, включително от славяни и авари, като дори въоръжава и жените. Българите успяват да изпреварят врага и да построят здраво укрепление в края на прохода. Мястото е подбрано с удобни за засада условия между теснините и с тинеста река, течаща между тях.

В утринния сумрак на 25 срещу 26 юли 811 г. български отряди ненадейно връхлитат ромейския лагер и започват поголовна сеч над слисаните византийци. В разразилата се пълна суматоха никой не разбира кога и как императорът пада убит още в началото на битката. Поради планинския терен отделните отряди лагеруват на големи разстояния едни от други и така по-предните твърде късно узнават за нападението над по-далечните и не успяват да си окажат взаимна помощ навреме.
Това предизвика безконтролна паника във византийския лагер и войниците се впускат в бягство, като биват преследвани. Когато достигат реката, понеже нямат време да търсят брод, директно се втурват заедно с конете през водата, но затъват в тинестото ѝ дъно. Там те са газени от собствените си хора прииждащи неудържимо отзад докато в един момент реката толкова се изпълва с трупове на коне и хора, че българите преминават невредими през тях за да продължат преследването на останалите.

Онези, които решават да избегнат реката пък се натъкват на дълга преграда от високи дървени трупи с дълбок ров зад нея. Някои се пробват да я прескочат, но повечето се пребиват поради двойно по-голямата ѝ височина от другата страна заради рова. На други места те се опитват да запалят стената и когато връзките ѝ изгарят тя пада върху изкопа и без да подозират за него всички моментално тръгват да бягат заедно с конете си през нея. В резултат на това пропадат в рова заедно с горящите дървета, застигнати от още по-ужасна смърт от онези при реката.
Всеки който успява някак да се измъкне е преследван и съсичан от българските конници. В битката падат не само хиляди обикновени войници, но и почти всички пълководци, стратези и патриции в армията.
Малцината, които успяват да избягат измират повечето по пътя от раните си, включително и синът на императора – Ставракий, получил тежка рана в прешлените на гръбнака. Той успява да се добере до Константинопол и дори да бъде коронясан за император, но само два месеца по-късно умира от смъртоносната рана, получена в битката при прохода.

Накрая българският владетел Крум нарежда да направят чаша за вино от черепа на убития император, с която вдига наздравици заедно със своите военачалници в чест на победата.
Сражението при Върбишкият проход оставя силен отзвук в историята. Това е един от много редките случаи, в които византийски император пада убит на бойното поле, а войската му търпи пълно поражение. Другите само два такива случая са гибелта на император Валент през 378 г. в бой срещу готите и тази на последният император Константин XI при падането на Константинопол през 1453 г.
В очите на ромеите това е катастрофа, която нанася сериозен удар върху техният авторитет. Десетилетия след битката византийският хронист Теофан Изповедник пише, че ,,цялата християнска красота била загинала" тогава. Същевременно това събитие дава предпоставки за издигането на българската държава като дълготраен политически фактор на Балканите и от застрашена от византийските атаки тя самата се превръща в могъщ агресор, застрашаващ империята.

Радослав Тодоров

https://nauka.bg/data-1210-godini-bitkata-varbishkiya-prohod/

Hatshepsut

Тежестта на короната: Крум – Строителят на Средновековна България

През лятото на 811 г. българските земи представляват тъжна гледка. Столицата Плиска е опустошена и срината до основи. Владетелският дворец е разрушен, населението е избито, прогонено или отведено в робство, държавната хазна е заграбена. Съдбата на околните провинции не е по-добра – опожарени селища, опустошена реколта, прокудено население. Армията на византийския император Никифор I Геник (802-811) е прегазила сърцето на българската държава, помитайки всяка съпротива.

Походът напомня на победният марш на източните римски войски в Тунис и Италия през VI в., когато държавите на вандали и остроготи са унищожени. По всичко изглежда, че и новата ,,варварска" съседка на империята – България, я чака същата съдба. В случая обаче събитията се развиват по различен начин благодарение на несъкрушимата воля и военни умения на нейният владетел.

Никой не знае със сигурност кой е Крум. Според някои той е представител на някой  от болярските родове в Дунавска България. Според други може би идва от народа на Кубер, заселил се в Македония по времето, когато Аспарух прекосява Дунава. Според трети, Крум е един от панонските българи – втората по големина българска група в Европа, населяваща дн. Унгария още от VI в. Все още нито историята, нито археологията може да потвърди напълно някоя от тези хипотези.

Не знаем и кога е роден Крум. Дали е бил дързък младеж, поел разклатения български трон през 803 г, или е бил зрял мъж – мъдър и пресметлив, вече натрупал опит и слава, преди да заеме овакантения от Кардам престол? Може дори да е бил в залеза на своите години, избран заради своята мъдрост и дълъг жизнен опит. Съдейки по дръзките му походи и неуморната борба с Източната римска империя, може да се предположи че Крум е бил най-вероятно около 30-40 годишен, когато се възкачва на престола.

Нямаме представа и как е изглеждал. Съвременните художници го изобразяват с чертите на суров степен войн, стиснал чаша от череп. Средновековните хроники го рисуват като облечен в царски одежди владетел, изкопиран като вид и мода от царете, управлявали по време на рисуването на гравюрите – XIV в. Във всеки случай, никой, който го е виждал приживе, не е оставил описание на външния му вид.

Дори годината за начало на неговото управление остава неуточнена и буди хипотези. Според едни, Крум се възкачва на престола през 803 г. Според други, началото на царуването му трябва да се отнесе към 800 г, а според трети това се случва дори преди 800 г. Без значение от точната дата, това е особен момент в историята на Европа. На Запад могъщият владетел на франките – Карл Велики, завладява по-голямата част от Италия, Германия, Франция, Белгия и Нидерландия.

Той оказва подкрепа и на Папството, в замяна на което през 800 година е коронясан за император на Свещената римска империя. Същевременно, другата европейска империя – Византия, преминава през тежка вътрешнополитическа криза след смъртта на Константин VI. Ромеите са постоянно притискани и от грамадната Арабска империя, управлявана по това време от легендарният Харун ал Рашид – героят около когото се изгражда легендата за Шехерезада.

В това време на забележителни личности и могъщи империи, на Балканите освен Византия съществува само още една държава. Тя се намира в тежка политическа криза, продължаваща вече половин век. Кризата се преплита със слаби реколти, епидемии, глобално застудяване и сериозни поражения, нанесени от ромеите. Болярските родове се избиват помежду си за трона, а владетелите са оставени на милостта на аристокрацията и народното недоволство. Телериг и Кардам са успели за кратко да стабилизират държавата, но и двамата са принудени да се откажат от властта, изправени пред враждебността на политическия елит в страната. В тази трудна обстановка, обградена от страховити опоненти, България се нуждае от владетел с особени умения и непреклонен дух.

Царуването на Крум започва в контекста на последната война между Франкската империя и аварите. Франките нанасят поредица от съкрушителни поражения на Хаганата и фактически унищожават западната му половина. Остатъците от Аварския хаганат, в които живеят и панонските българи, са оставени на произвола на съдбата. В тази ситуация Крум, който е наясно, че се нуждае от дързък успех, за да стабилизира сложната си политическа позиция в България, повежда българските войски на северозапад. Ходът се оказва изключително успешен. България присъединява дн. Източна Унгария и всички румънски земи на запад от Карпатите, в това число богатата на руда, сребро и каменна сол Трансилвания. Приходите от тези ресурси е оказват жизнено важни за бъдещето на Дунавска България.



Победата над аварите води до удвояване на българските земи. В страната са включени нови славянски племена, авари, панонски българи, гепиди, както и романизираните даки, населяващи Карпатите и наричани по-късно власи. Като добавим към това и етническата пъстрота на дотогавашните български земи, е повече от ясно, че пред Крум стои трудната задача как да управлява толкова много племена и народи, всяко имащо свои обичаи, закони и мироглед. Верен на своя държавнически усет, българският владетел започва първата от големите си реформи.

Според легендата, той запитал аварските пленници защо се провалила държавата им и те му отвърнали, че корупцията, пиянството и беззаконието съсипали хаганата. Това, според легендата, провокирало Крум да създаде поредица от закони, които със силата на оръжието наложил над цялата държава. Често не осъзнаваме мащаба и важността на тази промяна. За съпоставка – Франкската империя няма свои общи закони, а първите единни закони на Франция са формулирани чак по времето на Наполеон. Крум изпреварва французите с 1000 години. Общите закони означават, че поне до някаква степен, местното население е приравнено пред държавната власт и е създаден прецедент за оформяне на над-етническо обединение на всички племена и народи, без оглед на дотогавашните им обичаи.

Докато реформира своята държава, Крум държи под око своята южна съседка. Там политическата криза е временно туширана с възшествието на доскорошния генерал Никифор I Геник. Името на василевса означава ,,Победоносец" и той се опитва да играе ролята на всепобеждаващ воин през целия си живот. Стабилизирането на България е схванато като заплаха за Византия и Никифор търси възможност да се разправи със своя северен съсед. Първоначално обаче вниманието му е заето от подновената арабо-византийска война. Крум също е нащрек.

Проблемите на Византия в Мала Азия означават, че българите могат да опитат своя шанс на Балканите. След присъединяването на панонските българи, на Балканите остава още една българска група – Куберовите българи в Македония. Крум решава да насочи бъдещата траектория на българската експанзия именно към Македония. Между 807 и 810 г., българите извършват няколко похода срещу византийските владения по р. Струма. През 809 г. е превзета и ключовата крепост Сердика (София), а гарнизонът й – 6000 войници, е разгромен и избит в голямата си част. Българите успяват да пленят и голяма сума пари – 1100 литри злато, предназначени за заплати на византийските войски в Солунско.

Действията на българите разяряват Никифор и той решава да организира мащабен поход, чрез който да ги унищожи веднъж завинаги. През пролетта на 811 г., ромеите събират над 25 000 войници – армия, която не може да бъде видяна никъде другаде в тогавашна Европа. За сравнение, могъщите франки събират до 15 000 души, а страховитите викинги плячкосват Англия с отряди от по 600-1000 души. Уверен в успеха си, Никифор взема в похода своя син Ставракий, както и елитните дворцови войски – конница и пехота. Армията потегля на север, преминава земите по поречието на р. Тунджа и се отправя през Маркели (дн. Карнобат) към Стара планина.

Крум прави опит да преговаря с ромеите, но предложенията му са отхвърлени. Византийските войски се срещат с българската армия в началото на юли 811 г. При съотношение 2:1, Никифор излиза победител, прекосява Балкана и навлиза в Мизия. Пътят към българската столица е открит. Плиска е превзета в средата на юли, след което е разграбена, населението й е избито, прогонено или поробено. Владетелския дворец е разграбен и унищожен, държавната хазна е пленена. Клането, развихрило се в Плиска е толкова шокиращо, че макар българите да са езичници, християнските хронисти заклеймяват действията на Никифор, посочвайки че дори животните са избити от византийците, а телата на жени и деца изпълват улиците на превзетия град.

В тази пагубна ситуация, Крум предлага нов мир на византийците – ,,Дойде и победи" – казва той на Никифор – ,,вземи каквото искаш и си върви". Това предложение е посрещнато с презрение от Никифор. Той е победил и е взел каквото иска. Но той иска нещо повече –  пълното унищожение на България. Войната ще продължи. Крум очаква такъв отговор. Прегрупира армията си, събира подкрепления и наемници от славяни и авари, и завардва старопланинските проходи. Според хронистите, Крум въоръжил дори и жените.

По пътя на ромеите към Тракия са заложени множество капани – укрепления, вълчи ями, изкопи, напълнени със запалителна смес и подпалки. Научавайки за действията на българите, самоувереността на Никифор бързо се сменя с ужас.  Ромеите бързат да се върнат в Тракия, но в нощта на 25 срещу 26 юли, войската им, разтеглена във Върбишкия проход, е атакувана и разгромена на части. ,,Дори и крилати да бяхме, пак нямаше да се измъкнем", проплаква Никифор. Скоро след това е посечен, а главата му е занесена като трофей на Крум. Няколко дни по късно, следвайки стара степна традиция, черепът ще бъде превърнат в чаша, за да може победителя да си присвои силата на своя победен враг.

Унищожението на византийската армия, смъртта на императора и тази на сина му месеци по-късно (б.а. Ставракий е тежко ранен в битката) не слагат край на войната. През 812 г., все още опитвайки се да поправи пораженията в Мизия, Крум повежда армията си в поход. Българите навлизат в днешна Бургаска област. Превземат Дебелт, след което поемат към черноморското крайбрежие. Крум прави ново предложение за мир – възстановяване на договора, сключен между Тервел и ромеите през 716 г.



Предложението е отхвърлено от новия василевс Михаил I Рангаве (811-813). Крум изпълнява заканата си – превзема Месемврия и съседните крепости, използвайки новосъздадения български обсаден корпус. Това подразделение е дело на група византийски ренегати, сред които и един арабски инженер, които бягат от Никифор още през 811 г. и постъпват на служба при Крум. В крепостите са пленени и запаси от тайнствения и страховит ,,гръцки огън" – тайното оръжие на византийците през цялото Средновековие.

През 813 г. византийците решават да отвърнат на удара. Михаил събира нова войска и потегля през Тракия. Крум го посреща с по-малочислените си сили при Версиникия. Българите вече са научили урока си да не влизат в открито сражение с по-многобройните сили на империята. Вместо това симулират отстъпление, след което с дръзка контраатака и флангови маневри, успяват да разбият византийските войски. Михаил позорно бяга към Константинопол, а Тракия е оставена на милостта на Крум. Успоредно с опустошителните походи, българският владетел започва втората ключова реформа в своето царуване.

Той групира земите между Странджа и Стара планина в нова административна единица – комитат, в която властта на старите местни вождове е ликвидирана и заменена с управлението на пряко назначаван от българския владетел управител и негови подчинени. Цялата структура е засвидетелствана в прочутия Хамбарлийски надпис. За началник на новата военно-административна област Крум поставя брат си – поредната енигматична личност, чието име така и не е известно.

Въпреки победата при Версиникия и падането на Адрианопол (Одрин), Византия отказва да приеме мира. При поредните провалени преговори, византийците се опитват да убият Крум от засада, но опитния владетел демонстрира воинските си качества и успява да се спаси, възползвайки се и от саможертвата на своите телохранителите. В тази ситуация, Крум решава да организира поход срещу самата ромейска столица – Константинопол.

Мобилизирани са всички налични сили, изграден е специален обоз, събрани са всички възможни обсадни машини. В навечерието на похода обаче дългата ръка на Византия се протяга към България. Макар да няма пълна яснота какво се случва, смята се че ромеите се договарят с онази аристократична фракция в Плиска, която е опозиция на българския владетел. Според Анонимната ватиканска хроника Крум става жертва на политическо убийство, довършило онова, което ромейската засада не успява да постигне.



Смъртта на Крум през 814 г. не означава край на неговото политическо наследство. Въпреки месеците на династична криза, след възкачването на трона на Омуртаг (б.а. за който също не е напълно сигурно, че е син на Крум), политиката на великият държавник е подновена. Омуртаг завършва административната реформа, допълвайки наложените общи закони с една единна, военно-административна йерархия, която унищожава самостоятелността на племенните вождове и концентрира властта в ръцете на владетеля и неговите подчинени. Омуртаг успява да завърши и възстановява Плиска, поправяйки злините, сторени от Никифор. Всичко това нямаше да е възможно обаче, ако Крум не беше изнесъл на плещите си фактическото спасяване на българската държавност.

https://www.chr.bg/istorii/lichnosti/tezhestta-na-koronata-krum-stroitelyat-na-srednovekovna-balgariya/