Пътеписи от България

[Hatshepsut]

Каспичан

[Hatshepsut]

Пещера Утробата и екопътека Райски изглед, Източни Родопи

Пещера Утробата беше едно от най-изумителните и загадъчни места, което посетих при първото ми пътешествие из Източните Родопи преди десетина години. Емоцията от посещението ми тогава е все още толкова ясна и силна, че продължава да предизвиква в мен тръпката, която изпитах преди време, когато се качвах по онази паянтова дървена стълба, някак нехайно опряна към отвора на пещерата.

Панорама ,,Райски изглед"

Съвсем наскоро се озовахме отново в пещера Утробата, като този път направихме и стабилен преход, включващ две от пътеките до нея – със синя и жълта маркировка. По едната се качихме, а по другата се върнахме. Пътеката с жълта маркировка включва екопътека ,,Райски изглед", която води до едноименното панорамно място към завоите на Арда, сега част от язовир Кърджали. Малко сложно се получи, но по-долу ще изясним нещата при описанието на маршрутите.

С какво е интересна пещера Утробата

Пещера Утробата в днешно време е сред популярните забележителности в Родопите, но преди десетина години, когато я видяхме за първи път далеч не беше така. Името ѝ е тясно свързано с нейната форма. Тя е хоризонтално разположена, висока е около 3 метра, дълга е около 22 метра като последните няколко метра са допълнително изсечени от човешка ръка, като в дъното е оформен малък олтар. Входът ѝ е разположен на около 2 метра над земята.

Пещера Утробата – олтарът в дъното

Пещера Утробата е открита случайно от спелеолога Минчо Гумаров през 2001 г., а малко по-късно е проучена от екипа на проф. Николай Овчаров. Смята се, че тя е била древно тракийско светилище, посветено на Великата Богиня-майка, като датировката е в XI – X век пр.н.е.

Вътре в пещерата

Освен формата, интерес буди фактът, че точно по пладне (12 часа по астрономическото време) слънчевият лъч бавно прониква в пещерата, като има момент от годината, в който лъчът стига почти до дъното – това се пада в зимните месеци януари-февруари, когато слънцето е най-ниско на хоризонта.

Още нещо любопитно – в горната част на скалния масив на Утробата могат да се видят няколко изсечени трапецовидни ниши, които също се свързват с традициите на траките.

В Утробата

Това не е единствената пещера с формата на Утроба. Подобни пещери са се изграждали в древността в култ към женското плодородие. В България са познати над 25 пещери с форма на утроба.

Аз лично съм посещавала още две подобни пещери – пещера Утробата край Арбанаси и пещерата във светилището Харман кая близо до Момчилград.

Къде се намира и как се стига

Пещера Утробата се намира в западните части на Източните Родопи, на около 11 километра северозападно по права линия от Кърджали. Местността е Тангардък кая (Гърмящата скала).

До пещерата може да се стигне по няколко обособени пътеки. Две от тях описвам по-долу – те са със синя и с жълта маркировка, по едната се изкачихме, а по другата слязохме.

За информация, при първото наше посещение преди години използвахме друга пътека във вариант отиване и връщане. Тя започва от площада с джамията в края на село Голяма бара и подхожда към пещерата от североизток. По тази пътека се върви пеша около час до пещерата. На този маршрут няма да се спирам в подробности.

Маршрут до пещера Утробата с връщане по пътека ,,Райски изглед"

Тук ще опиша двата маршрута до пещера Утробата – със синя и с жълта маркировка. Ние се качихме по синята и слязохме по жълтата. Така и ще ви ги представя.

Ако сте със собствен транспорт има два варианта да оставите колата. Единият е да паркирате в началото на маршрута и после, след като го изминете, пеша да се върнете по асфалтовия път. Така трябва да затворите кръга по асфалта с малко над 3 километра ходене.

Вторият вариант е да стартирате от хотел Боровица. Тогава до началото на маршрута трябва да изминете 1.5 км по асфалта и накрая да се върнете 1.7 км към хотела (които са все надолу и не се усещат много дори след дългия преход). Ние направихме точно така.

Отправна точка

Пътеката започва от шосето близо до водослива на реките Боровица и Арда, на километър и половина северно от хотел Боровица. Има добре видимо информационно табло. От другата страна на шосето има удобно място за паркиране.

Координати на:

началото: 41.698814, 25.236364;
пещера Утробата: 41.7046754, 25.2481138;
панорама Райски изглед: 41.690452, 25.248387;
край на маршрута: 41.679224, 25.252678.
Освен съответните информационни табла няма някакви ясни ориентири при началото и края на маршрута, затова тези точки по-долу ще ги наричам с прозаичните думи начало и край.

Особености

Маршрутът може да се раздели на следните добре обособени етапи:

етап 1: начало – пещера Утробата;
етап 2: пещера Утробата – било;
етап 3: било – панорама Райски изглед;
етап 4: панорама Райски изглед – край.

Етап 1: начало – пещера Утробата

От шосето пътеката директно навлиза в гората като постепенно се изкачва. След 10-15 минути напускаме гората, завиваме наляво и започваме да изкачваме близкия хълм. Назад вече се откриват красиви панорамни гледки.

Първи гледки по маршрута – поглед назад

Пътеката от горска става камениста като продължава плавното изкачване нагоре. Около 40 минути ходене след началото на маршрута се стига до масивна беседка. Мястото е подходящо за първата почивка. Пътеката обикаля беседката и продължава нагоре, успоредно на дерето. След още 15-20 минути ходене се стига до малък заслон.

Гюргенлик дере

Заслонът е важен ориентир. До тук сме се движили по синя маркировка. От заслона направо пътеката продължава, но вече е с жълта маркировка. И още по-важното нещо при заслона е, че за пещера Утробата трябва да напуснем основната пътека и да завием наляво към нея по тясна (и също камениста) пътека. Тя също е маркирана със синя маркировка, но при заслона няма стрелка или някакво друго добре видимо указание.

Към пещера Утробата – входът и нишите


В подножието на пещерата

От заслона до пещерата се стига за 5-10 минути. За да влезете в пещерата, трябва да се изкатерите по метална добре закрепена (към този момент) стълба. Преди години стълбата беше дървена и не беше хич стабилна, та самото влизане си беше приключение.

По стълбата към Утробата

Целият етап се изминава за около час и 15 минути без почивките. Времето е ориентировъчно и пряко зависи от темпото.

Пещера Утробата

Етап 2: пещера Утробата – било

От пещерата трябва да се върнете до заслона и от там да продължите напред по жълтата маркировка. Тя ще ви изведе на билото, където трябва да завиете надясно и да продължите долу-горе успоредно на същото дере (това е река Гюргенлик дере), но от другата му страна. Няма указателни стрелки, но има маркировка (макар и нарядко).

Етапът се изминава за 10-15 минути.

Етап 3: било – панорама Райски изглед

Като завиете надясно по билото следва ходене в гора, което на моменти доскучава. Тук няма какво толкова да се описва.

Райският изглед към изящните извивки на река Арда

След монотонното ходене в един момент се излиза от гората и идва голямата награда – невероятната гледка към Арда и изящните ѝ извивки. На това място са изградени няколко пейки. С основание панорамата е наречена ,,Райски изглед".

Поглед към вливането на река Боровица в Арда

Сядаш на някоя от пейките, гледаш, гледаш, гледаш и не можеш да се нагледаш на омайваща красота. Трудно се отлепва човек от такава гледка, но няма как – все някога трябва да се приберем.

Екопътека Райски изглед

Етапът се изминава за около един час.

Етап 4: панорама Райски изглед – край

След панорамата следва кратко спускане надолу, после малко изкачване към съседния хълм и после – по-дълго спускане, което приключва при асфалтовия път от Кърджали към хотел Боровица. Пътеката е камениста и на места стръмна. Тук-там се откриват панорамни гледки. Долу на шосето е поставено голямо информационно табло.

По пътека Райски изглед – язовир Кърджали

Тази част от маршрута ни именно представлява екопътека ,,Райски изглед". Тя се поддържа от екипа на хотел Боровица.

Екопътека Райски изглед – финални гледки към Арда

Етапът се изминава за около 50 минути.

Така целият гореописан маршрут се изминава за около 3 часа без почивките. Непременно при планиране на посещение трябва да включите още поне 2 часа за почивка и разглеждане.

И още

Преди няколко години попаднах на пещера Утробата в художествена литература. Пещерата беше сцена на финалното действие в романа ,,Ритуалът" на писателя Радко Пенев. Романът е изключително интересен и увлекателен и въпреки немалкия си обем от 507 страници се чете бързо. Историите и ритуалите на древните траки, за които става дума в повествованието, са много любопитни. Допълнителен колорит придават трите туристически места, в които се извършват различни части от действието – остров Свети Иван край Созопол, историческият резерват Сборяново и по-специално Свещарската гробница и накрая пещера Утробата.

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Разходка до Еленската базилика и манастир Свети Илия край Пирдоп

Както неведнъж съм констатирала, България е страна, толкова богата на забележителности, че тръгнеш ли за едно място, непременно в близост до него ще намериш още няколко, при това кое от кое по-интересни. Подобна ситуация отново ми се получи, когато проучвах маршрутите до връх Етрополска баба над село Мирково и до водопад Казаните, близо до село Чавдар. Търсих още нещо интересно и непознато за мен в онзи район (защото познати места там вече имах доста). Така попаднах на информация за любопитен обект – останките от раннохристиянска базилика и български манастир, по-известни като Еленската базилика и българския манастир ,,Свети Илия" (популярен също и като Еленски манастир) край град Пирдоп.

Еленска базилика

В уикипедията прочетох, че наблизо протичащата река се нарича Еленска река и от там идват името и на базиликата, и на манастира. Моето собствено име също е Елена, така че имах още една сериозна причина за посещение 🙂 . Там на място установих, че освен името и руините, допълнително очарование на мястото предават извисяващите се близки склонове на Стара планина. Както разбрах от прочетените материали, това е Златишко-Тетевенският дял на Балкана.

Околните хълмове на Стара планина

Как се стига до манастир ,,Свети Илия" и Еленската базилика

Въпреки че няма указващи табелки, базиликата се открива лесно. Отбивката към нея се намира между подбалканските градчета Пирдоп и Антон. Накратко: по подбалканския път, на 2 км след Пирдоп завивате наляво и после пътувате още 2 км. За ориентир, когато свиете вляво от подбалканския път, ще минете покрай един селдкостопански двор и след това пътят завива леко вдясно. С лека кола се стига почти до крепостната стена, обграждаща базиликата.

Лични впечатления

Безспорно, това е поредната уникална културно-историческа забележителност в България, която посещавам и съм сигурна, че няма да е последната.

Еленска базилика

Руините на базиликата бяха дълбоко впечатляващи за мен. Аз дълго стоях край тях, ту в единия, ту в другия край на терена. Обикалях по крепостните стени и разглеждах останките от тази видимо внушителна за времето си сграда – исках да ги наблюдавам от различен ъгъл. И някак в себе си усещах, че тези руини са запечатали и сякаш разказваха цялата си история – крупният строеж и възходът, рутинните християнски служби и манастирски дейности и накрая бруталното вандалско разрушение по време на турското робство. В допълнение – бетонен блок от наше време в жалък опит за реставрация. Въобще ... останки от един зид, който говори за много векове назад и напред.

Еленска базилика – поглед към олтара

Кратка история на манастира и Еленската базилика

Еленската базилика е била построена на мястото на древно тракийско светилище. Смята се, че тя е била построена през втората половина на 4 век, след утвърждаването на християнството. През 5-6 век е била опустошена при варварски нашествия, след което е възстановена. Базиликата попада в пределите на българската държава през 705 година по времето на кан Тервел.

Еленска базилика

По време на Втората българска държава, Еленската базилика е манастирският храм на манастира ,,Свети Илия" – важен български книжовен център. Манастирът е унищожен от турците в края на 17 век.

За финал

След всичко видяно, бих искала да кажа само едно – ако минавате по Подбалканския път край Пирдоп, непременно отделете малко време – дори половин час стига, за да видите това забележително място! Да! Ще усетите някъде дълбоко в себе си тъга, но и със сигурност ще усетите връзката с онова славно българско минало отпреди турското робство.

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Екопътека Струилица и водопад Самодивско пръскало край Девин

Това беше второто ни посещение в Девин. За първи път се отбихме в градчето преди няколко години при поредната ни обиколка в Родопите, но за кратко – колкото да добием представа от него. Този път си дойдохме специално в Девин. Искахме да видим водопад Самодивско пръскало и да се разходим по екопътека Струилица, за която бяхме чували, че е интересна. Бяхме си набелязали още няколко забележителности покрай Девин, но времето не ни позволи да ги посетим, така че – остават за друг път.

Екопътека Струилица – водопад Самодивско пръскало

В тази статия ще ви разкажа подробно за нашата прекрасна разходка, която си направихме в околностите на Девин, за водопад Самодивско пръскало, за живописната екопътека Струилица, за гледките, които се откриват от местността Калето, за Мечешкия водопад и за самата разходка. Беше наистина вълнуващ ден с много впечатления, през който времето беше благосклонно към нас, за разлика от останалите два дни, които прекарахме в Девин.

Как се стига до екопътека Струилица

Екопътека Струилица започва на около 3 километра западно от центъра на Девин. Отправна точка е мостът над река Девинска пред сградата на общината. Ако пътувате в посока центъра на Девин, преди да минете по този мост, трябва да свиете по улицата в ляво. Тя се казва Васил Левски и продължава по протежение на реката, като реката ви остава в дясно. От там насетне карате все направо докато стигнете комплекс Струилица – това е Спа комплекс с два открити басейна. Малко преди комплекса има обширен паркинг, на който да оставите колата. Екопътека Струилица започва от паркинга – там ще видите информационни табелки.

Разходката по пътеката

Общата дължина на маршрута е около 4-5 километра, което отнема около 2-3 часа за обхождане в зависимост от темпото и от това, кои части от пътеката решите да посетите. В следващите редове ще ви опиша в детайли различните участъци от екопътека Струилица.

В началото на екопътека Струилица

Екопътеката преминава през местностите Струилица, Калето и Лъката, затова някои източници я именуват като пътека Струилица-Калето-Лъката. Ето основните етапи на маршрута:

етап 1: паркинг – беседка;
етап 2: беседка – водопад Самодивско пръскало и обратно;
етап 3: беседка – Калето;
етап 4: Калето – Лъката;
етап 5: Лъката – Мечешки водопад и обратно;
етап 6: Лъката – беседка;
етап 7: беседка – паркинг.

Етап 1: паркинг – беседка

Началният етап от маршрута представлява черен път, който върви покрай река Девинска. Пътят е равен и се върви лесно. Гледките още от тук са обещаващи. Почти в самото начало на пътеката човек може да се наслади на един сравнително висок водопад.

Водопадът в началото на пътеката

Етапът приключва до една беседка и каменна къщичка срещу нея. Изминава се за около 15 минути.

Беседката и каменната къщичка

Етап 2: беседка – водопад Самодивско пръскало и обратно

От беседката, пътеката продължава направо и все така покрай реката. Ако тръгнете по нея, ще минете през красивия каньон на река Девинска и ще стигнете до местността Лъката. Това е единият вариант, но ако изберете тази посока, ще изпуснете красивия водопад Самодивско пръскало и панорамните гледки от местността Калето.

Затова аз ви съветвам първо да кривнете към водопада. Той е на рекичката, която се влива в река Девинска точно при беседката. Пътеката към водопада започва зад каменната къщичка. За информация, там от каменната къщичка, но от другата страна на рекичката – след мостчето – започва пътека, която се изкачва нагоре до местността Калето.Тази пътека съм описала по-подробно в следващия етап.

Да се върна на пътеката към водопада. Тя е тясна и хлъзгава, но не е опасна. На места има прокопани в пръстта стълби, на други е укрепена с дървета. От беседката до водопада се върви около 15 минути. Има маркировка.

Към водопад Самодивско пръскало

Обратният път се взема също за около 15 минути. Така, целият етап до водопада и обратно се взема за около 30 минути ходене. Но имайте пред вид, че трябва да си предвидите още толкова, за да се порадвате на водопада.

Водопад Самодивско пръскало

Той е много красив. Водите му падат от високо, пръскат се на много струи. Аз лично, едвам успях да откъсна очи от него, не ми се тръгваше от това вълшебно място.

Водопад Самодивско пръскало

Според информационните табелки, водопад Самодивско пръскало е най-високият в Родопите. Водите му падат на два пада с обща височина от 70 метра. Аз бих допълнила, че в подножието на водопада се вижда втория пад, който е с височина от около 45 метра. Другият пад, според табелката е висок 25 метра.

Водопад Самодивско пръскало

Тук бих искала да направя едно лирично отклонение с елементи на разсъждение кой е най-високият водопад в Родопите. Според информационните табелки по екопътека Струилица, това е именно водопад Самодивско пръскало, който се състои от два пада с обща височина от 70 метра.

Друг претендент за титлата най-висок родопски водопад е водопад Сливодолско падало, недалеч от Бачково, чиято височина е 50 метра. Той е с един пад.

Трети претендент е водопад Орфей, който може да се наблюдава по екопътека Каньона на водопадите и който е с височина 68 метра.

Аз, за щастие, при това – не случайно – съм посещавала всички тези водопади – знаете, водопадите са моя страст! Ако приемем, че един водопад може да се състои от няколко пада – а има доста такива случаи, например водопад Попина Лъка до Сандански, Бачковският водопад и др. – трябва да приемем, че водопад Самодивско пръскало е най-високият водопад в Родопите, тъй като общата му височина е 70 метра.

Моля, ако имате други впечатления и разсъждения, да ги споделите!

Етап 3: беседка – Калето

От същата беседка, но от другата страна на рекичката на водопад Самодивско пръскало започва пътека, която се изкачва нагоре до местността Калето. Пътеката е маркирана.

След около 20 минути ходене, пътеката се разделя на две – вляво и нагоре е към Калето, а ако се продължи напред, след 5 минути се стига ръба на хребет, откъдето се открива панорамна гледка към водопад Самодивско пръскало в целия му ръст, като се виждат и двата му пада.

Към Калето и хребета

Това е интересен друг поглед към този красив водопад. Като си под водопада, горната му част изглежда като плато, нищо не се вижда по-нагоре. А от този ъгъл, освен споменатите два пада, се вижда и още един пад по-нагоре.

Водопад Самодивско пръскало – поглед от високо

Над водните падове се извисяват три хълма. Красота.

От беседката до Калето се върви около 25 минути. В тях не включвам кривването към хребета, от който се наблюдава водопада.

Етапът завършва отгоре на хълма, по който се изкачва пътеката. Като го изкачите, ще видите стрелка-табелка ,,м. Калето 200 м"

Табелката

Зад тази табелка надолу по същия хълм продължава пътеката към местността Лъката. От там се вижда река Девинска и двете къщи в местността Лъката.

Местност Калето – гледка към Лъката

Ако от табелката продължите наляво, според нейните указания, ще стигнете до останки от старинна крепост (откъдето идва и името на местността). Интересни са, безспорно.

Калето

Но (поне за мен) по-интересни са панорамните гледки в почти всички посоки, които се откриват от това възвишение. Вижда се река Девинска, няколко високи хълма, а и водопад Самодивско пръскало отдалеч.

От там ние видяхме още един водопад – доста по-нагоре от водопада на самодивите, но на същата река. И той беше внушителен, красив и мощен. Видяхме го с бинокъла, не успяхме да разберем има ли пътека до него, но гледката беше внушителна.

Етап 4: Калето – Лъката

Ако сте стигнали останките от крепостта, трябва да се върнете до табелката-стрелка, която споменах по-горе, за да хванете пътеката зад нея, водеща до местността Лъката.

Този етап представлява спускане, като дължината му е около 800 метра и се изминава за около 15-20 минути. Етапът завършва в местността Лъката. Точно преди нея се пресича реката по стабилен дървен мост.

Местност Лъката

Етап 5: Лъката – Мечешки водопад и обратно

В местността Лъката има две стари къщи и една беседка. На беседката е окачена табелка с надпис ,,Водопад 400 м". Ние не бяхме наясно първоначално кой е този водопад, а и времето драстично напредваше, но някак изобщо не се замислихме и хванахме пътеката вляво и нагоре за към водопада.

Местност Лъката

След 5 минутно изкачване пътеката се разклонява – нагоре и вдясно, според указателната стрелка е към хижа Орфей, надолу и вляво е към водопада. И към водопада има дървена стрелка-указател, но е малко невзрачна. Хората са провесили на стрелката някакъв зелен парцал, вероятно с цел да се забелязва по-добре, но той по-скоро я прикрива, отколкото да заостря вниманието на нея. Ние в първия момент не я видяхме и се насочихме нагоре, но скоро се върнахме и продължихме в правилната посока. Още 5 минути ходене и се озовахме в подножието на водопада. Красив и интересен, водопадът е висок около 20 метра. Водите му падат от живописен скален венец.

Мечешки водопад

Докато бяхме там, не знаехме, че това е Мечешкият водопад. Часове по-късно прочетохме по интернет, че това е той и в него се къпят мечките, та затова и името му. Ние, за щастие, не срещнахме някоя изгладняла мечка 🙂 .

Да уточня отново – от Лъката до Мечешкия водопад се върви около 10 минути в посока, т.е. около 20 минути общо. И тук не включвам почивката покрай водопада.

Етап 6: Лъката – беседка

Тази част от пътеката е лека и приятна за ходене, а и много живописна, защото се точи покрай реката, минава от единия на другия й бряг по дървени мостчета и най-интересното – река Девинска в тази част е прокопала тесен и много красив каньон.

Екопътека Струилица: каньонът на река Девинска

В каньона са прокарани стабилни дървени мостчета.

Екопътека Струилица: каньонът на река Девинска

Като цяло, това е вече обратният път. Етапът се изминава за около 40 минути.

Етап 7: беседка – паркинг

Това е етап 1 в обратна посока. Изминава се за същото време – около 15 минути.

Общото време на гореописания кръгов маршрут, включващ посещението на водопад Самодивско пръскало и хребета с гледка към водопада, се изминава за около 3 часа спокоен ход. В това време не включвам почивките.

Разбира се, може да направите и обратната обиколка – първо да отидете до Лъката и Мечешкия водопад, а после да се изкачите до Калето и да слезете до беседката, но аз препоръчвам първо да изкачите трудните места, докато сте с по-свежи сили и после спокойно да се наслаждавате на красотата на каньона и меандрите на река Девинска.

Кратък вариант на обхождане

Ако не разполагате с много време или пък поради някаква друга причина не ви се изкачва до водопад Самодивско пръскало и до Калето, може да направите краткия вариант на разходката по екопътека Струилица. Той включва следните етапи.

етап 1: паркинг – беседка (същият като по-горе);
етап 2а: беседка – Лъката;
етап 3а: Лъката – беседка (обратният на горния етап);
етап 4а: беседка – паркинг (като етап 7 по-горе).
Тук ще се спра на етап 2а, който започва от беседката и свършва в местността Лъката. Етап 1 и етап 4а от този маршрут ги описах по-горе, а етап 3а е обратният път на вариант 2а.

Етап 2а: беседка – Лъката

Както споменах и по-горе, от беседката, където започва пътеката към водопад Самодивско пръскало и другата пътека към крепостта Калето, може да продължите направо покрай реката. Там маршрутът е по-лек и много приятен.

Екопътека Струилица

Около 20 минути след беседката пътеката преминава по дървен мост по другия бряг на реката и навлиза в красивия каньон на река Девинска. В тази си каньонска част пътеката представлява предимно дървени мостчета над реката, близо до скалите. Много е красиво.

В един момент, пътеката се връща на десния бряг на реката и продължава така до местността Лъката. В този участък, в дясно от пътеката може да видите долната част на Мечешкия водопад.

От началото на каньона до местността Лъката се върви още 20 минути. Така, целият участък от беседката до местността Лъката се изминава ориентировъчно за около 40 минути спокоен ход. В това време не съм включила почивки, ако имате нужда.

Това е, в общи линии, краткия вариант на обхождане. Ние искахме да изследваме цялата пътека и да се порадваме на всичките й красоти. Имахме на разположение няколко часа в кратък декемврийски ден, които ни бяха достатъчни, за да я опознаем.

В заключение, изкарахме един прекрасен зимен ден с много впечатления. Съдбата ни подари чудесно време в този ден.

Девин в бяло

През останалите два дни, когато времето беше студено и валеше сняг, ние си подарихме кратка спа почивка в Девин, така че, всичко в крайна сметка се получи много добре 🙂 .

Недалеч от Девин, в района на село Борино и Буйновското ждрело има още една приключенска пътека – Дяволската пътека.

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Крепостта Червен, пещера Орлова чука и още 2 интересни места в Русенско

Един от празничните дни около този Великден, решихме да посветим на средновековния български град Червен. Бяхме го набелязали отдавна като интересно място, което задължително искаме да посетим. За да направим деня си възможно най-богат и интересен, комбинирахме посещението на крепостта Червен с още 3 забележителности по път и наоколо.

Крепостта Червен

Тази статия е посветена на 4 невероятно интересни забележителности в Русенска област – Беленският мост на Колю Фичето над река Янтра, пещерата Орлова чука, крепостта Червен и Ивановските скални църкви – все любопитни места, при това доста разнообразни по вид, които посетихме за един ден.

Още в началото искам да направя едно уточнение, че местата са в Русенска област, но ние бяхме отседнали край Велико Търново. Затова и повечето отправни точки като указания са спрямо Велико Търново.

Районът е много интересен – пълно е с красиви природни забележителности и исторически места. Не успяхме да видим всичко, но със сигурност ще се върнем, за да проучим поне част от останалите места.

Мостът на Колю Фичето над река Янтра (Беленски мост)

Това беше нашата първа интересна спирка. И друг път сме минавали на път за Русе през град Бяла и сме го гледали отдалеч, но този път специално спряхме и се разходихме по моста.

Мостът на Колю Фичето над река Янтра край Бяла

Мостът се смята за едно от най-големите постижения на българското възрожденско архитектурно изкуство. Мостът има няколко свода, всеки от които е украсен със статуя на животно, като всеки свод е с различно животно. Когато през 19-ти век мостът е бил изграден, сводовете са били 14, но за съжаление 8 от тях са били унищожени при наводнение. По-късно мостът е възстановен, но онази новата част е доста по-различна и безлична.

Мостът на Колю Фичето над река Янтра край Бяла

Приятно ни беше да минем по моста, а там, от другата страна на брега – какво да видим – течеше трескава подготовка за каякинг по река Янтра.

Пещера Орлова чука

Следващата спирка от нашата екскурзия беше пещерата Орлова чука. Тя се намира на 86 км североизточно от Велико Търново, на 9 километра след град Две Могили, в каньона на река Черни Лом. Ако тръгвате от Русе, разстоянието до пещера е около 38 км. До района на пещерата се стига с кола.

Пещера Орлова чука

Пещера Орлова чука е открита е през 1941 година. В хода на проучванията й, в нея са намерени останки от праисторически хора. Пещерата е изградена от варовикови скали. Дължината на галериите е с обща дължина от около 14 километра, което я поставя на второ място в България след пещера Духлата в планината Витоша.

Името на пещерата е свързано със скалния венец, на който е разположен нейния вход. В миналото скалният венец е бил убежище на орли, а самата дума ,,чука" означава камениста височина.

До пещерата води стръмна пътека от каменни стъпала. Както в много от облагородените пещери, в пещера Орлова чука могат да се видят красиви галерии и да се наблюдават характерните пещерни образувания. Температурата е постоянна през цялата година и е сравнително висока – около 14 градуса.

За мен, най-интересни бяха две огромни скални пирамиди, които екскурзоводът ни показа още в началото на обиколката в пещерата. Пирамидите – голяма и малка, сякаш висяха от тавана и не изглеждаше да се крепят стабилно на нещо. Централната галерия беше с впечатляващи размери. Други отличаващи се образувания бяха големият сталактон, висок повече от 3 метра, и големият сталагмит, наричан още камбаната, тъй като не само виси като камбана, но и при удар дрънчи като камбана. На много места в пещерата имаше капки, което показва, както ни обясни екскурзоводът, че пещерата е жива и още оформя своя релеф и вид.

Пещера Орлова чука: Големият сталактон

Целият туристически маршрут в пещерата се изминава за около 35-40 минути. Групите влизат на всеки кръгъл час. Цената на редовния билет е 6 лв., а за хората, ползващи намаление – 3 лв.

До пещерата има хижа, където може да се подслоните или да похапнете.

Преди да слезете по каменните стъпала към пещерата, или пък след като ги изкачите, може да продължите напред по поляната пред хижата до ръба на скалата, където има обезопасена площадка за наблюдение на красотата на каньона.

Панорамна гледка

Средновековен град и крепост Червен

Следващото място, което посетихме през този ден и което беше главния фокус на програмата ни беше крепостта Червен. Тя се намира на около 96 километра североизточно от Велико Търново и на около 18 километра от пещера Орлова чука, до днешното село Червен. До крепостта се стига с кола. Има си указателни пътни табелки. Пред стъпалата, водещи горе на каменния хълм има обособен паркинг и билетен център. Билетът за посещение е 3 лв.

Крепостта Червен

Накратко за историята на крепостта Червен

В интернет има няколко статии за историята на Червен. На самия обект също има много добри информационни табели. В този раздел правя кратко обобщение на всичко прочетено за историята на крепостта и региона в хронологичен ред. Главен източник измежду всичко прочетено беше тази статия:

По стъпалата към крепостта

Високото скално плато е било населявано от траките още в края на 2-то хилядолетие пр. Хр. През 1-ви век земите около Червен са завладени от Римската империя, след което имат период на разцвет чак до средата на 5-ти век, когато били опустошени при хунското нашествие. През 6-ти век, по времето на византийския император Юстиниан I, е построено първото укрепено селище по тези земи. То било част от средния от трите отбранителни пояса, които изгражда император Юстиниан, за да спира варварските нашествия от север. За сведение, първият укрепителен пояс от крепости е бил по протежението на река Дунав, вторият, част от който е била ранновизантийската крепост Червен, е бил по склоновете на Стара планина, а третият пояс е бил в Епир и Тесалия.

Източната порта

През 10-ти и началото на 11-ти век, по време на Първата Българска държава районът отново има период на разцвет, прекъснат от опустошителните походи на византийските императори Йоан Цимисхий и Василий II Българоубиец.

Най-силен разцвет за средновековния град Червен е периодът на Втората Българска държава 12-14-ти век, когато Червен е бил не само важен административен и стратегически център, но и важен стопански и църковно-културен център. Възходът се дължи на близостта на селището със столицата Търново, на стратегическото му местоположение на пътищата, свързващи районите покрай река Дунав и вътрешността на страната и на това, че градът става метрополитски център през тези години. Периодът на разцвет е прекъснат за кратко при татарското нашествие през 1242 година и при управлението на цар Ивайло, когато крепостта за кратко е превзета от Византия. Най-голям възход средновековният град Червен бележи при управлението на царете от династията Тертер. Тя е била родово владение на Георги Тертер – първият български цар от тази династия.

По главната улица

Средновековният български град Червен се е състоял от добре укрепена вътрешна част (цитадела) и външен град (подградие). Цитаделата била разположена на високия скален рид, опасан от три страни от река Черни Лом, а подградието – в подножието на рида.

Крепостта Червен и каньона на река Черни лом

На територията на града са разкрити солидни фортификационни съоръжения, улична мрежа, 13 църкви, феодален замък, два подземни водоснабдителни прохода, обществени и жилищни сгради.

Крепост Червен: забележителната църква номер 2

През 1388 година крепостта Червен е разрушена под набезите на турците при похода на великия везир Али паша. По-късно турците, осъзнали стратегическото положение на твърдината, възстановяват укрепленията и поставят там гарнизон. Някои от църквите са преустроени в джамии, а на мястото на феодалния замък построяват мюсюлмански храм.

Крепост Червен: поглед към селото

През 16-ти век животът в крепостта постепенно запада, хората малко по малко се преместват да живеят в подножието на хълма, където се намира и днешното село Червен.

Крепост Червен: поглед към паркинга

Нашето посещение до останките на средновековния град Червен

Ние отделихме почти два часа на това място. В началото, още преди да поемем към каменните стъпала, водещи до крепостта, поседнахме край реката, за да разгледаме пейзажа. После тръгнахме нагоре по стълбите, докато се озовахме пред останките на източната порта на крепостта. Поснимахме малко и продължихме по главната улица на цитаделата. В този начален етап от разходката из крепостта голямо впечатление ни направиха многото църкви и красивите гледки в каньона на река Черни Лом, откриващи се от крепостта. Друг интересен обект за нас беше базиликата до феодалния замък (църква номер 2), голямата бойна кула до западната крепостна стена и самият болярски замък.

Впоследствие разбрах, че по подобие на тази кула е възстановена известната Балдуинова кула на Царевец във Велико Търново.

Крепост Червен: голямата бойна кула

Впечатляващи останки, наистина, а и много добре направено за посетители. Препоръчвам!

Крепост Червен: поглед от голямата бойна кула

И едно нещо, което ми се наби в очите – докато пътувахме през село Червен до крепостта и на връщане, крещящо впечатление ми направи факта, че в основата на почти всички къщи са използвани градежни камъни от крепостта ...

Ивановски скални църкви

След крепостта Червен се отправихме към Ивановските скални църкви. Те се намират на около 4 километра след село Иваново. Има си указателни табели.

Ивановските скални църкви

Това беше второто ни посещение на скалния манастирски комплекс и ни беше интересно да направим разликата. Преди десетина години, когато разгледахме мястото за първи път, то не беше така популярно и туристите бяха съвсем малко, за разлика от сега. Като че ли, друго нищо не се е променило.

Скалните църкви край Иваново са възникнали през 11-ти век. И досега там горе в скалите могат да се видят красиви старинни стенописи и отделни помещения.

Изобщо, целият този район изобилства от скални манастири, църкви и параклиси, което го превръща в прочуто духовно средище по време на Второто Българско царство. Недалеч от Ивановските скални манастири се намира Басарбовският манастир, който е единственият действащ скален манастир в България.

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

До връх Голямо градище – най-високият в българската част на Странджа


На връх Голямо градище: най-високият в българската част на Странджа

Връх Голямо Градище, висок 710 метра, е най-високият връх в българската част на Странджа планина. На път към върха се минава покрай предполагаемата гробница на богинята Бастет. От върха се открива красива панорамна гледка към Малко Търново и към околните хълмове на Странджа. Казвали са ми, че в ясно време се вижда и морето. Ходили сме (реално) три пъти до върха, но така и не видяхме морето. Снимките по-долу в статията са от трите ни ходения и затова са от различни сезони.

Накратко за нашите посещения

Тук ще ви споделя малко лични истории за ходенето до върха. Ако бързате да научите за маршрута, може да минете директно към следващия раздел.

Както споменах, посещавали сме връх Голямо градище три пъти. Първите два бяха в рамките на поредни дни. Беше лято, в края на юли. Насочихме се към върха в ранния следобед на един слънчев и топъл ден и само за десетина минути времето се преобърна, заоблачи се, заваля, настана порой, а точно когато бяхме край светилището на Бастет засвяткаха гръмотевици и ни посипа градушка. Малко като въведение във филм на ужасите се получи 🙂 . Тогава, макар и мокри до кости, стигнахме до върха, снимахме се до пирамидката, качихме се бързо на площадката за наблюдение, за да регистрираме колко са гъсти облаците и мъглата и скоропостижно се върнахме.

На следващия ден времето се оправи и решихме да отидем и да разгледаме всичко на спокойствие. Времето пак беше слънчево, но доста влажно. Тръгнахме по пътя, стигнахме до върха и после на слизане отидохме да видим мястото на Бастет. Беше ужасно тихо, нито птички пееха, нито насекоми жужаха. Стори ми се тогава тягостно и малко зловещо. Дали заради някаква мистерия, дали защото бях чела много по темата, дали защото случката с времето от предния ден допълни историите от статиите и някои от тях оживяха във въображението ми или просто времето беше тежко от комбинацията между горещина и влага, кой знае.

Третото ни ходене до върха се състоя миналата есен в края на септември. Времето беше слънчево и топло (пак), но не горещо, много приятно. Водихме си весела компания. Получи се приятна разходка, без нищо мистериозно. Останаха гледките и позитивните емоции.

Формалности

Важно е да знаете, че преди да се отправите към връх Голямо градище, трябва задължително да се отбиете в служба Гранична полиция и да се регистрирате там, защото върхът попада зад граничния кльон. Службата се намира в покрайнините на град Малко Търново на път за светилището Мишкова нива, което е под върха, и на път за самия връх.

Откъде започва маршрутът към връх Голямо градище

Пешеходният маршрут започва на около 7 километра западно от Малко Търново по пътя към ГКПП, координати <41.971149, 27.479038>. Там от шосето се отделя наляво черен път. Край отбивката е удобно да се остави колата. Вече има указателни табелки.

В началото на маршрута към връх Голямо градище

Особености на маршрута

Маршрутът не е труден, дълъг е около километър и половина и се изминава без бързане за около 30 минути. Върви се все по черен път, в началото на открито, после в гора. Пътят плавно се изкачва към върха.

При граничния кльон в началото на маршрута

Някои подробности – още в началото се минава през граничния кльон – старото гранично предпазно съоръжение. То е отворено на черния път. Тук при кльона има малко препятствие във вид на голяма локва, покрай която трябва да се мине. По време и на трите ни посещения локвата си беше неизменно там. Предполагам, че в периоди на суша не остава много от нея.

Разклонението към върха

Малко след кльона има разклонение – трябва да поемете по левия път нагоре.

Една скоба – ако тръгнете по пътя направо и след 50 метра на разклонението държите ляво, след около 3 километра ще се включите в тясното шосе към Мишкова нива, недалеч от самото светилище.

Към върха

Ние в случая сме вляво и нагоре към връх Голямо градище. Пътьом се минава покрай широко обсъждано и забележително място – предполагаемото светилище на богинята Бастет, изобразявана като жена с глава на котка. То се пада малко встрани от пътя – вдясно от него, близо до един завой надясно на около километър след началото на пешеходния маршрут (около 20 минути ходене).

Поглед към светилището на Бастет

Мястото е загадъчно поради няколко причини. На първо място, то е посочено от Ванга, въз основа на стара карта, намерена от иманяр. Според пророчицата, там е погребана жена, пренесена от Египет, която държи жезъл от извънземна материя в ръцете си. Там на мястото имало написана история за две хилядолетия назад и предсказание за това как ще се развие светът две хиляди години напред.

При предполагаемото светилище на богинята Бастет

Друг загадъчен момент е цялата потайност, с която са правени проучвания на мястото. Тези проучвания са били в пълна секретност. С мястото са свързани различни мълви. Няма да се спирам повече, защото обект на настоящата статия е маршрутът за изкачване на връх Голямо градище.

Още около 10 минути ходене след предполагаемото светилище на Бастет се стига върха.

Горе на връх Голямо градище

Върхът ще ви посрещне с традиционната пирамида, указваща най-високата кота.

Връх Голямо градище

Близо до нея е изградена дървена площадка за наблюдение на красивите панорамни гледки, които се откриват.

Връх Голямо градище – платформата за наблюдение

Вижда се Малко Търново и немалка част от Странджа, както на българска, така и на турска територия. Бяха ни казвали, че в ясно време от там се вижда морето.

Връх Голямо градище – панорама към Малко Търново

Ние не успяхме, макар последното ни посещение да беше тъкмо в много ясно време. Но пък това не е толкова важно.

Тракийската крепост под връх Голямо градище

Малко под върха се виждат останки от стара тракийска крепост, откъдето и втората част от името на върха – Голямо градище.

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Водопад Мари скок край село Младен, Севлиевско

Водопад Мари скок е един от Крушевските водопади. Те са няколко, намират се между двете севлиевски села Крушево и Младен и не бива да се бъркат с Крушунските водопади до село Крушуна, ловешко. Обща особеност на Крушевските водопади е, че те се захранват от малки реки и затова са доста капризни – хубаво е да се посещават в периоди на пълноводие, т.е. пролетно време и след обилни дъждове.

Водопад Мари скок край с. Младен

Тук ще ви разкажа за водопад Мари скок, който е на река Младенски дол и е по-близо до село Младен, отколкото до Крушево. Посетихме го миналата пролет, като тогава се надявахме да видим и останалите водопади в района. За жалост, случихме на нестабилно време и тъкмо като стихнахме при водопада, заваля силен порой и трябваше да се откажем от останалите.

Когато посетихме водопад Мари скок, той беше в силата си – широк, пълноводен, живописен. Той е от онези водопади, които създават усещане, че си в театър, защото се изливат като завеса от масивна скала във формата на полукръг, водите падат в малко езеро, а пространството встрани е някак затворено. Така не ти остава нищо друго, освен да гледаш право във водопада и през това време да усещаш хладните му водни пръски.

С водопада е свързана тъжна легенда за местна девойка на име Мария, която за да се спаси от потурчване се хвърлила от високите скали във водите на водопада, откъдето и името му.

До водопада води кратка пътека, голяма част от която е черен коларски път. Няма маркировка, но по-долу ще поясня как да го намерите.

Как се стига до началото на пътеката

Водопад Мари скок се намира в района на Севлиево, на около 183 километра североизточно от София. Пътеката започва на около 4 километра след село Крушево и на около километър преди село Младен. Отправна точка е шосейният мост над река Младенски дол.

Мостът преди началото на пътеката

Интересно е как мантинелата и перилата му са боядисани в жълто. Веднага след моста вляво започва пътеката. Там има информационно табло, а шосето завива надясно. Край информационното табло е удобно да се паркира.

Ориентировъчни координати <43.082552N, 25.170059E>.

Особености на маршрута

До водопад Мари скок се стига пеша за около 15 минути. Тръгва се по черния път. Той е равен, без стръмнини, успореден на реката, която ви остава вляво.

Към водопад Мари скок

Докато вървите, реката шуми приятно и по нейното протежение могат да се видят отдалеч няколко водоскока. (Между другото, има едно място, където от черния път се отделя широка пътека, по която може да се слезе до реката. Там е разположен един от водоскоците.)

Водоскок по река Младенски дол

След около 10 минути ходене по черния път шумоленето на реката се засилва – знак за доближаването на водопада. Ориентир в този участък е малък поток, пресичащ пътеката. При маловодие този поток вероятно пресъхва, но коритцето му си личи. Малко след като пресечете този поток – на около 3 метра след това, от черния път се отделя тясна и стръмна пътечка надолу към реката, водеща до водопада. Пътечката е съвсем кратка, но е стръмна и хлъзгава и трябва да се внимава. Долу при реката вече се вижда водопадът.

До водопад Мари скок

За да го приближите, трябва да я пресечете. Тя е тясна, но буйна при пълноводие.

Водопад Мари скок

За финал

По време на нашето посещение – в разгара на пролетта – водопадът беше много красив. Жалко, че тогава не успяхме да видим и останалите Крушевски водопади, но все ще ги посетим някой път.

Съвсем близо до Крушевските водопади, само на около 10 километра, може да посетите крепост Хоталич, за която съм ви разказвала.

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Изкачване на връх Стража – първенец на Парамунската планина

Когато нямаме време за дълги планински преходи, но все пак ни се иска да се разходим до някой обзорен връх и да съчетаем движение, чист въздух и прекрасни гледки, много често се отправяме към Трънския край, който изобилства от маршрути точно с тези характеристики.

Връх Стража, първенец на Парамунската планина

Беше слънчева септемврийска събота, когато се насочихме към връх Стража. Той е висок 1389 метра и е първенец на Парамунската планина. Върхът е познат още с името Големи връх (да се чудиш там в трънско кой от кой връх е пО Големи 🙂 ), а съответната планина е наричана още и Стража.

Тук ще ви разкажа за маршрута до връх Стража от село Лялинци. Той е дълъг около 2 километра и половина и е маркиран с червена маркировка. Изкачва се за около час и 40 минути. Слизането е малко по-кратко.

До върха има още поне два маршрута – от село Велиново и от село Парамун, дало име на планината. Към този момент нямам лични впечатления от тях.

Къде се намира и как се стига до началото на маршрута

Отправна точка за маршрута е западният край на село Лялинци. Селото се намира на около 73 километра северозападно от София. Ако влезете в селото откъм главния път за Трън, минавате през цялото село и след като подминете гробището с църквата, търсете място за паркиране. Началото на маршрута е по първата улица надясно след гробището. Ще се ориентирате по електрическия стълб с червена маркировка в началото на улицата.

Село Лялинци: начало на маршрута към връх Стража

Респективно, ако влезете откъм съседното село Ребро, минавате по моста над реката, а началото на маршрута е по първата улица вляво след моста. Край този мост има подходящи за паркиране места.

Координати:

на началото: 42.771485, 22.756694;
на връх Стража 42.777308, 22.728129.
За информация, там край моста започва и пътеката за близкия връх Любаш.

Особености

В по-голямата си част пътеката е доста камениста, което затруднява и забавя в известна степен изкачването. Но пък се върви все нагоре, което значи, че не губите височина по време на прехода. Маркировката е червена.

Като цяло, преходът от село Лялинци до връх Стража не е труден, но и не е съвсем като разходка в парка.

Гледка назад след първия стръмен участък

Най-стръмен, каменист и задъхващ е началният участък от маршрута, по време на който за кратко разстояние се набира значителна височина. Постепенно гледките назад се разгръщат все по-надалеч (като награда за пролятата пот 🙂 ). Вляво, постоянен спътник в изкачването е съседният връх Любаш.

Поглед към съседния връх Любаш

Първоначалното стръмно изкачване завършва на билото на планината. Изглежда, че върхът е близо, но това е измамно. След около час и 5 – 10 минути ходене се стига до любопитна забележителност – стар оброчен кръст.

Оброкът, недалеч от пътеката към върха

Той е леко вляво от основната пътека, но си е интересно човек да го разгледа и на отиване, и на връщане.

Оброкът

На това място (а и преди това) гледките по маршрута стават все по-панорамни.

Към върха

Не много след кръста следва още един почти изцяло каменист участък, а малко след него е и финалният щурм към връх Стража.

По билото

Целият маршрут се изминава за около час и 40 минути в зависимост от темпото.

Отново поглед назад – пътеката към връх Стража, Любаш и Витоша на хоризонта

Пътят наобратно се взема за по-кратко време, тъй като е само надолу, макар да е все така каменисто. Ние слязохме за час и 10 минути

Финалната права

Горе на върха гледките са очарователни и във всички посоки. Освен Любаш, от върховете, които сме изкачвали различих Драговски камик, Ездимирския Големи връх, Руй, а назад – Витоша и Рила. Погледът ни стигаше чак до София – на хоризонта се белееха люлинските панелки.

На връх Стража: гледки от високо към Ездимирска планина, Гребен и Руй

В заключение, връх Стража напълно оправда очакванията ни за чудесна разходка около София с прелестни панорами и добре раздвижващ маршрут.


Изкачване на връх Стража от село Лялинци

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Маршрути в Рила: Смрадливото езеро, Рибни езера, връх Йосифица

В този октомврийски ден Рила беше не само красива, но и някак пленяваща, защото пъстрите есенни багри в по-ниските части ярко изпъкваха на фона на белеещите се високи била. Това беше и първият ми допир със сняг, далеч преди официалното настъпване на зимата. Пейзажите, които видяхме през този ден бяха не само цветни, но и разнообразни – езера, стръмнини, скалисти върхове. Предишните няколко дни бяха дъждовни, което допълнително беше напълнило потоците и мочурливите места.

Смрадливото езеро

Започнахме прехода от кантон Тиха Рила – покрай Смрадливото езеро – хижа Рибни езера – връх Йосифица – хижа Рибни езера – кантон Тиха Рила. Разстоянието, което изминахме беше около 14 километра, а като време ни отне 8 часа и половина. Беше страхотно – есенни багри, сняг, гледки, висини, раздвижване, а и трудности с част от терена. В последните метри от прехода Рила ни изпрати с небе, поруменяло от залеза.

Няколко години по-рано, точно по същото време направихме друг подобен силно впечатляващ преход – до Урдините езера.

В тази статия ще ви запозная с кръговия маршрут от кантон Тиха Рила – Смрадливо езеро – хижа Рибни езера – кантон Тиха Рила, който не е с висока трудност. За хората с опит в планината ще опиша и изкачването на връх Йосифица от хижа Рибни езера. Върхът не е от лесните, затова трябва внимателно да си прецените силите. Също така, не се препоръчва преход по тези места в периоди на лавинна опасност. Накрая ще ви разкажа накратко за нова туристическа услуга от Топ гайдс, свързана с планински преходи, която може да ви бъде от полза.

Как се стига до началото на маршрута

И така – към описанието на маршрута. Началото е от кантон Тиха Рила. Той се намира на 15 километра източно от Рилския манастир. От тях първите 7 километра представляват добър асфалтов път до местността Кирилова поляна.

Кирилова поляна

Следващите около 8 километра са с трошено-каменна настилка и НЕ са подходящи за ниска кола.

Ако сте с високопроходима кола, добре, но ако сте с лека кола, най-добре да я оставите на Кирилова поляна и от там да продължите пеша. Това значително удължава прехода – по около 2 часа в посока, които ще ви трябват за изминаване на 8-те километра черен път.

Кръгов преход: кантон Тиха Рила – Смрадливото езеро – хижа Рибни езера – кантон Тиха Рила

В този раздел ще ви разкажа за кръговия преход по гореспоменатия маршрут. Той не е труден и е съпроводен с множество приятни за окото гледки. Ако се чувствате добре подготвени и имате достатъчно време (+4 часа), може да пробвате да изкачите и връх Йосифица. С маршрута към него ще ви запозная отделно в следващия раздел.

Етапи на кръговия преход:

етап 1: кантон Тиха Рила – Смрадливото езеро: 1 час и 20 минути;
етап 2: Смрадливото езеро – хижа Рибни езера: 1 час;
етап 3: хижа Рибни езера – кантон Тиха Рила: 1 час и 10 минути.
Така, общото време за изминаване на този кръгов маршрут (БЕЗ изкачване на върха) е около 3 часа и 30 минути без почивките. Той е маркиран с жълта маркировка.

Ето и някои детайли за прехода.

Етап 1: кантон Тиха Рила – Смрадливото езеро

Тиха Рила – начало на маршрута

Пътеката започва малко преди кантон Тиха Рила вдясно от пътя. Тръгва се през мочурлива поляна, по която е прокарана дървена пътека. После се пресичат няколко потока и се поема през гората нагоре по хълма. Следва сравнително стръмно изкачване. След гората пътеката навлиза в клек и става доста камениста на места. За сметка на това назад започват да се виждат и първите гледки. Малко след клека се стига до Смрадливото езеро. Уау!

Смрадливото езеро в Рила

Етапът се изминава за около час и 15-20 минути в зависимост от темпото.

По време на нашето посещение случихме на много боровинки по пътеката към езерото, които реално овкусиха (а може би и малко забавиха) тази част от прехода.

Смрадливото езеро и връх Рилец

Смрадливото езеро е много красиво, почти отвсякъде е заобиколено от върхове. Разположено е на височина 2294 м. То е най-голямото ледниково езеро в България и на Балканския полуостров. Вдясно от него (западно) се издига скалистия връх Рилец (2713). На север от езерото се открива красива панорама към рида Водни чал, който при нашето посещение плътно се белееше.

За информация, на север от Водния чал се пада връх Мечит, а северозападно от рида са разположени Йончевото езеро и Страшното езеро.

Легенда за Смрадливото езеро

Сигурно се питате защо Смрадливото езеро носи това име. Според книгата ,,Достигнало до нас" на Елена Огнянова с езерото са свързани няколко легенди. Според една от тях някога в Рила се извила страшна върхушка, от която водите на езерото се развълнували и изхвърлили навън всичката му риба. Минали няколко дни и рибата така се вмирисала, че напълнила със смрад околните усои и бърда. Смрадта се отмирисала едва след три години, но риба в това езеро няма и до ден днешен.

Етап2 : Смрадливото езеро – хижа Рибни езера

За ориентация, хижа Рибни езера се намира в съседния източен циркус по отношение на Смрадливото езеро.

От северната страна на езерото (тази, от която идваме) има изградена каменна стена за водоотвеждане. Поемаме наляво по стената и след това по пътеката към близкия рид, който разделя двата циркуса – този на Смрадливото езеро и този на Рибни езера.

Към Рибни езера – в далечината е седловината между върховете Йосифица и Канарата

Следва кратко изкачване в покрайнините на рида и после спускане от другата му страна. Гледките се сменят. И пак са красиви. От ляво Водният чал продължава да ни съпътства. Насреща се показва връх Йосифица, а долу пред нас се откриват двете големи Рибни езера. Между тях ни посреща едноименната хижа.

Към хижа Рибни езера


Връх Йосифица се оглежда в езерцето

До хижата минаваме покрай няколко по-малки езера и потоци с мочурливи зони покрай тях. На места са изградени дървени пътеки и мостчета, някои от които за съжаление не са в добро състояние. Следваме си жълтата маркировка.

По пътеката към хижа Рибни езера


Връх Йосифица и пътеката към хижа Рибни езера

Етапът се изминава за близо час.

Над Долното Рибно езеро се извисява връх Йосифица, а над Горното – върховете Канарата и Зъбците.

Зъбците и връх Канарата, които се издигат над Горното Рибно езеро


Долното Рибно езеро и ридът Водни чал насреща

Рилска река

Интересно е да се отбележи, че от Горното Рибно езеро изтича река Рилска, в която малко по-надолу се влива река Маринковица. Според някои карти горното течение на река Рилска се нарича река Кьоравица. По-надолу по течението си Рилска река минава покрай Рилския манастир, а недалеч от Кочериново се влива в река Струма.

Етап 3: хижа Рибни езера – кантон Тиха Рила

Тук ще кажа накратко за пътеката от Рибни езера към кантона. Тя започва зад хижата надолу покрай Долното Рибно езеро и върви само надолу. Ориентацията е ясна, но си следим и жълтата маркировка. Няма някакви особени трудности по нея.

Река Рилска и връх Йосифица – по пътеката към кантон Тиха Рила

Етапът се изминава за около час и 10 минути.

Есен в Рила

Бонус за понапреднали: хижа Рибни езера – връх Йосифица

Ако имате опит в планината, метеорологичните условия позволяват и имате достатъчно време на разположение, преди да затворите кръга към Тиха Рила може да изкачите връх Йосифица.

Рилска река и хижа Рибни езера на фона на заснежения Воден рид в Рила

Връх Йосифица се издига над Долното Рибно езеро.

Рибните езера и хижата – на път към билото


Горното Рибно езеро и началото на река Рилска

За върха се пресича реката и се поема по пътеката към Семково и хижа Грънчар. Тя заобикаля Горното Рибно езеро от изток и е маркирана със синя и червена маркировка.

Долното Рибно езеро


Горно Рибно езеро

Пътеката ни отвежда до седловината между върховете Йосифица и Канарата, където трябва да я напуснем и да завием наляво, за да се насочим директно към върха по билото. Набирайки височина, гледките назад към двете Рибни езера и хижата се разгръщат.

Поглед към връх Йосифица


На седловината между връх Йосифица и връх Канарата

От билото вече маркировка към връх Йосифица няма, а трябва да се избира най-доброто за минаване място. Върхът е пред нас, което е добре от гледна точка на ориентацията.

Открива се нова порция страхотни панорами. Съседният връх от юг е Канарата, вдясно от него са Зъбците, а езерото под Канарата е Канарското езеро.

Срещу Йосифица – Канарата и Зъбците


Канарско езеро – в подножието на връх Канарата

Преди самия връх се минава през още две възвишения. Теренът е каменист. Понякога се налага да се заобиколи клека върху камъните. На места трябва да откатерваме, има и теснини, което би било проблем за хора със страх от височини.

Заснеженото рилско било

Стигаме до подножието на връх Йосифица, където следва леко екстремен финал с елементи на скално катерене по известния в някои планински краища метод ,,со гъзо" 🙂

По време на нашето изкачване зимата беше дошла във високите части, което допълнително затрудни достъпа ни към върха. Не ми беше лесен за изкачване връх Йосифица, особено в тези зимни условия. Едвам намерих кураж да го направя, но се радвам, че успях.

Връх Йосифица

Беше прекрасен и запомнящ се ден в Рила. Целият преход от кантон Тиха Рила – Смрадливото езеро – хижа Рибни езера – връх Йосифица – хижа Рибни езера – кантон Тиха Рила беше с дължина около 14 километра и ни отне общо 8 часа и половина.

Обратно към хижа Рибни езера

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

София на длан: невероятна гледка и кръгов маршрут до връх Дупевица

Отново на върха на планината, този път тя е Люлин, име, което много хора свързват предимно с големия софийски квартал. Връх Дупевица, висок 1256 м., е неин първенец. Има няколко маршрута до него. Ние решихме да комбинираме два от тях и се получи много приятна разходка в кръг: Бонсови поляни – Горнобански манастир – връх Дупевица – хижа Бонсови поляни – Бонсови поляни.

Връх Дупевица, първенец на Люлин планина

Маршрутът е съвсем близо до София. Освен това:

минава се покрай стар български манастир;
изкачва се планински първенец;
това е сравнително лек и кратък маршрут;
в подножието на връх Дупевица се открива страхотна панорама – София се открива на длан с Витоша като фон отдясно.
Да спомена, че и самото име Дупевица звучи забавно-интересно. Доста се рових, за да разбера откъде идва и единственото, което намерих беше неофициално – един ФБ пост, според който гледката от върха била така запленяваща, че на човек му се допявало и затова му казвали ,,допеевица", което впоследствие било опростено до ,,Дупевица".

Къде се намира и как се стига до началото на маршрута

Отправна точка за маршрута е местността Бонсови поляни и последните къщи на вилната зона на квартал Горна баня. Там е и спирката на автобус 103. Мястото е широко и удобно за паркиране.

Начало на маршрута: 42.652114, 23.191846.
Връх Дупевица: 42.652173, 23.171352

Особености на маршрута

Следват подробностите за изкачване на връх Дупевица от Бонсови поляни и слизане пак до тях, но по друга пътека. Изкачването и слизането са съответно двата естествени етапа на кръговия маршрут. На всеки от тях ще се спра подробно по-долу.

Изкачване: м. Бонсови поляни – Горнобански манастир – връх Дупевица (час и 10 минути)

От Бонсови поляни поглеждаме върха с ретранслатора насреща – той е междинна цел малко преди връх Дупевица. Основната цел се пада вдясно от него. Така имаме ориентация накъде да вървим. Това е важно, защото тази част от маршрута не е снабдена с маркировка.

От Бонсови поляни тръгваме по асфалтовия път направо към Горнобанския манастир. Пътят наляво е този, по който ще се върнем.

Горнобански манастир

Стигаме до манастира, който познаваме от предишно посещение. До старата църква виждаме новопостроена сграда. Влизаме за кратко в църквата, да я разгледаме отново и да запалим по свещичка.

По пътеката към връх Дупевица

От манастира за върха хващаме по черния път над него и до ретранслатора вървим все по този път. Той има разклонения на места, но правилото е да следваме главния път – общо взето все наляво на разклоненията в началото и после само нагоре. Малко преди ретранслатора пътят става доста стръмен, но пък няма нищо опасно и е кратко.

Януари е и по стръмната част има сняг, замръзнал и хлъзгав на места, та понякога се налага да вървим отстрани или на зиг-заг около пътя. Но пък така тъкмо не ни доскучава.

Ретранслаторът

За около 45 минути стигаме от манастира до ретранслатора. Там наоколо се намират останки от старо военно поделение. До ретранслатора има разклон, на който за връх Дупевица поемаме надясно. Наляво е към Бонсови поляни – това ще ни бъде обратният път.

София на длан: гледка от връх Дупевица

След ретранслатора вървим още десетина минути по черния път, минаващ през изоставеното поделение. Виждаме полуразрушени бункери, гаражи и спалното помещение на бившия военен обект.

Появяват се и табелки за връх Дупевица. В един момент ни се открива великолепна гледка надясно към цяла София, Витоша и Стара планина в далечината.

Под върха

Долу-горе там при панорамата има табелка към върха, а той се пада на хълмчето над това място, т.е. имаме още няколко метра, които да изкачим до пирамидката. От върха гледката не е толкова добра, защото са избуяли доста храсти.

Гледка към Витоша

Правим си снимки на пирамидката и слизаме няколко метра по-надолу за нова доза панорами. От покрива на един бункер до връх Дупевица се открива гледка към Рила и Перник.

Тръгваме на обратно и пак ни се набива сякаш в очи гледката към София. Не се сърдим на тази натрапчивост, защото си е много красиво дори и в безцветен зимен сезон почти без сняг.

Връх Дупевица: гледка към София и Витоша

Слизане: връх Дупевица – хижа Бонсови поляни – м. Бонсови поляни (един час)

Поемаме на обратно до разклона при ретранслатора. От там хващаме асфалтовия път надолу надясно, който е много изронен и не става за лека кола, но пеша се върви добре. Доста време се движим все по него. Той в началото върви в посока, противоположна на София, но не след дълго рязко завива на обратно. Тук-там се среща зелена маркировка. Като цяло е по-панорамен от маршрута на изкачване, защото вдясно се вижда Витоша, макар и през мрежа от клони в по-голямата си част.

След около 40 минути стигаме до разклон. Вляво се отделя черен път за хижа Бонсови поляни. Има една хвърчаща бяла табелка на едно дърво. Трябва да поемем по него. Той изглежда стръмен надолу, но реално не е чак толкова. След пет минути стигаме до хижата. Качваме се до нея и поемаме по пътя вдясно от нея и надолу. Още десетина минути и сме на паркинга в местността Бонсови поляни, откъдето тръгнахме.

До хижа Бонсови поляни

Затваряме кръга и спираме за момента, но разходката, удовлетворението от изкачен планински първенец, емоциите и гледките ни остават в главата и помагат да започнем новата седмица с енергия и добро настроение. До следващата разходка!

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Край село Евренозово в Странджа: долмен, светилище и римска гробница

В следващите редове ще ви разкажа за три напълно автентични обекта край странджанското село Евренозово (произнася се с ударение на първото ,,о" – ЕвренОзово), които посетихме при скорошната ни обиколка в Странджа. Името на селото произлиза от думата ,,еврен" (или ,,ебрен"), която е с тюркски произход и означава ,,дракон, змей". Известно е, че в околностите на селото има останки от няколко долмена, наричани от местните ,,змеюви къщи".

Край село Евренозово в Странджа – долменът

Беше слънчев следобед от ден, изпълнен с посещения и впечатления. Бяхме стартирали деня рано от село Заберново и неговата стара църква. После обходихме екопътека Извори и пещери, която познавахме от предишното ни посещение в района, но този път пейзажът беше различен – чисто есенен с много цветове и малко вода в река Младежка. След село Младежко се насочихме към Евренозово, за обектите край което ви разказвам по-долу. Последна точка от наситената ни програма през този ден беше село Бръшлян – също познато от преди.

Трите обекта – долменът, светилището и римската гробница – са разположени близо един до друг. Намират се преди селото, близо до пътя, което ги прави много леснодостъпни. Самото село Евренозово е малко встрани от шосето Бургас – Малко Търново. От главния път в центъра на село Звездец трябва да се отклоните надясно (ако идвате от Бургас) и да продължите около 6 километра.

Трите обекта са разкрити и проучени съвсем наскоро – през 2004 г. от археолога Даниела Агре. Ние ги обходихме в последователността, в която ги описвам.

Долменът

Долменът е най-далечният спрямо Звездец измежду описваните обекти. Неговите приблизителни координати са <42.129214, 27.365699>. До шосето ще видите малко информационно табло. Оставяте там колата и продължавате няколко крачки. Долменът е няколко метра зад таблото. Има и пейки покрай него.

Край село Евренозово – двукамерен долмен

Долменът има две камери и дромос, изграден е от мраморни плочи. Отхлупен е и за съжаление част от входните плочи са унищожени, но все пак е сравнително добре запазен. Предполага се, че е от Х-IХ в. пр. Хр.

Светилището

За светилището и гробницата трябва да се върнете около 250 метра назад по шосето. Те са от другата страна на пътя – ще видите черен път, който се отделя от шосето и информационно табло. Тръгвате пеша по черния път и на стотина метра вляво от него ще се натъкнете на светилището – то представлява камъни, наредени в кръг.

Тракийско светилище – село Евренозово

Не е нещо внушително, но е интересно за любителите на древни светини. Според сайта на ПП ,,Странджа" това е тракийско светилище от най-стар тип – ,,умбо". Приблизителни координати: <42.129323, 27.369381>.

Римската гробница

Римската гробница е малко по-трудна за откриване, но е съвсем наблизо. Подминавате малко светилището и се насочвате през поляната нагоре вляво към близкото възвишение в началото на гората. Ориентировъчни координати: <42.128942, 27.370068>.

Край село Евренозово – римската гробница

Гробницата е доста масивна. Датирана е от ІV в. сл. Хр. Тя е сводеста и се състои от две помещения. Подобна гробница може да се види в некропола в местността Пропада край Малко Търново.

Римската гробница

На мен лично много ми харесва да посещавам подобни обекти отпреди Христа – вълнуващо е да видиш и да се докоснеш до нещо толкова старо, устояло на времето (а и на хорските разрушения). Още повече, че това са светини по нашите земи, на нашите предци.

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Екопътека Петренски дол, недалеч от Лакатник

Екопътека Петренски дол се намира в района на гара Лакатник и не е много популярна. Ако сте обходили повечето от добре познатите екопътеки и търсите нещо ново, си струва да я посетите, защото:

пътека се движи в живописно ждрело на пълноводна река с пещери, водопади, красиви водоскоци и бързеи;
маршрутът е сравнително лек;
ако районът ви е близо, това е чудесна идея за еднодневна разходка.

Екопътека Петренски дол

Като недостатък отчитам, че пътеката не е добре маркирана, но за сметка на това, тя не е трудна за ориентация, тъй като почти през цялото време се движи покрай и по протежението на реката – река Петраница, наричана още Петренски дол.

Къде се намира и как се стига до началото на пътеката

Пътеката започва в района на гара Лакатник. Ако идвате от Своге по шосето в Искърското дефиле, точно преди гара Лакатник трябва да се отклоните вляво към село Губислав и малко след отклонението ще видите водопада при водослива на реките Пробойница и Петраница вдясно от шосето. До водопада има чешма, удобно място за паркиране и информационни табла. От там започва и екопътеката.

Начало: 43.086716, 23.37.

Особености на маршрута

Първо, нека кажа, че и по двата бряга на река Петраница има обособена пътека. Освен това, по нейното протежение са изградени няколко моста. Затова маршрутът на екопътека Петренски дол може да се превъплъти в различни конфигурации. В следващите редове ви предлагам една от тях.

Поглед към пещерите в началото на маршрута

От паркинга поемаме към близкия мост надясно и минаваме по него на отсрещния бряг на реката. Там виждаме табелка към пещера Свинската дупка.

Пътеката към пещерите

Продължаваме според табелката по обособената горска пътека към близките пещери.

Свинската дупка е втората пещера и е разположена малко над първата. В самата пещера може да се види интересен масивен сталактон, а зад него още един по-малък. Пещера Свинската дупка е дом на прилепи.

Гледка към река Петраница от пещера Свинската дупка

След пещерата пътеката продължава по протежение на реката като в един момент слиза до самата река. На това място има изграден мост с метални платна, отвеждащ до другия бряг. Засега пропускаме моста (ще минем по него на връщане) и оттам насетне вървим все близо до реката.

Един от красивите водопади по реката

От време на време се любуваме на красиви водопади и водоскоци. Реката сега е буйна и водните ѝ форми са невероятни.

В Петренския дол

В тази част се открива гледка към чудат менхир – Мъжкият камък.

Менхирът

Високите скали в Петренския дол, също като Лакатнишките скали в близост, са примамливи за катерачите.

Катерачите в Петренски дол

Минаваме по други мостове с метални платна. Има и разрушени. Последният, по който минаваме е дървен, без парапети. От началото на маршрута до този мост ни е отнело около 30-35 минути ходене, без да броим престоя в пещерите и край водопадите.

Дървеният мост

След дървения мост пътеката прави остър завой надясно и продължава плавно нагоре през гората към алпийската поляна и скалите над гара Лакатник. На алпийската поляна тази пътека се свързва с пътеката по Лакатнишките скали.

Според информационното табло при чешмата в началото на екопътека Петренски дол нейният край всъщност се пада малко преди алпийската поляна.

За информация, след дървения мост има и пътека наляво по реката, която за 5 минути пеша води до поляна за пикник, НО основната пътека е тази надясно към гара Лакатник.

Поляната след дървения мост

Менхирът Мъжкият камък се пада долу-горе над този дървен мост и разклонението към Лакатник.

До крайната точка на пътеката се върви още около 30-35 минути. Така, цялото разстояние се изминава за около 60-70 минути в посока.

Според мен, най-интересната част от маршрута е долу в ждрелото, затова вие може сами да си прецените каква част от пътеката ще изминете.

Първият и съответно последен метален мост

Пътят на обратно до железния мост, който видяхме на отиване след пещерите, е същият и на връщане. Но сега за разнообразие минаваме по моста и по пътеката на десния бряг на реката се връщаме до началото на маршрута при чешмата.

Преди това обаче сме се полюбували на още водопади.

За изминаването на цялата пътека Петренски дол ще са ви необходими поне два часа общо в двете посоки, но аз ви съветвам да си предвидите поне три часа, за да имате време за пещерите, водопадите по реката и кратък пикник на някое от подходящите за това места.

Още водопади в Петренския дол

Други интересни места наблизо

От същия паркинг, но наляво зад чешмата тръгва пътека към скален венец с множество пещери и скални ниши, познати като Вражите дупки.

При скалния венец на Вражите дупки

От паркинга до скалите се стига за десетина минути, а оттам насетне вие си решавате на коя дупка колко време ще отделите. Все пак, ако нямате пещерен опит, не навлизайте навътре в галериите.

В една от Вражите дупки

По Вражите скали са прокарани доста катерачни маршрути с различна степен на трудност.

До гара Лакатник, малко след отбивката за Губислав, ако идвате откъм Своге, се намира карстовия извор Житолюб, който е и отправна точка за екопътеката по Лакатнишките скали.

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Водопад Азовско падало в Родопите

Водопад Азовско падало е едно от най-потайните и скрити съкровища на рида Алабак в Западните Родопи. Малко са хората, които са чували за него, а още по-малко са онези, които са видели отблизо неговата красота и са усетили хладните му водни пръски.

Водопад Азовско падало в Родопите

Това е така, защото той е трудно достъпен и дълбоко затънтен през девет стръмни дерета в десето, най-стръмно. В допълнение към трудния терен, немалко трънаци и шубраци пазят подстъпите към него.

Научих за водопада преди година и нещо по ФБ. По-точно там разбрах за наличието на такъв водопад. Хората, които бяха публикували информацията пазеха в тайна местонахождението му и организираха групови посещения... Подобни неща много силно ме мотивират да намеря и посетя съответното място и да споделя впечатления за него.

По-долу ще разкажа за нашето посещение до водопад Азовско падало в Родопите и ще споделя трак. Със сигурност има и други варианти за стигане до водопада. Имайте предвид обаче, че маршрутът е труден – дълъг е, не е лек за ориентация, а на места се налага преодоляване на теренни препятствия. Преценете си опита и възможностите!

Какви трудности срещнахме

Липсата на маркировка беше най-малкото, което може да се счита за предизвикателство.

Основните трудности, които срещнахме, бяха:

дългият маршрут – около 7-8 километра в посока;
дърветата, препречващи пътя в някои части от него;
стръмното финално спускане към подножието на водопада.
В следващите два раздела ще споделя повече впечатления от прехода до Азовско падало, но още тук искам да подчертая следния:

Съвет: носете си нещо за хапване и вода за целия маршрут.

Откъде тръгнахме

Отправна точка беше малко площадче в източните покрайнини на село Голямо Белово. Селото е разположено на пътя Белово – Юндола и се намира на границата между планините Рила и Родопите. Отстои на около 4 километра югозападно от град Белово.

Площадчето – начало на маршрута, Голямо Белово

Как стигнахме до площадчето – начало на маршрута? Влязохме в село Голямо Белово откъм град Белово, минахме покрай централния площад и на следващата пряка завихме наляво. За ориентир там на кръстовището има малка указателна табелка за Вазова пътека (това не е известната Вазова пътека към водопад Скакля, а друга пътека). След завоя минахме по дървен мост над реката и малко след него завихме по пряката вляво. След още малко стигнахме до площадчето. То представлява всъщност малко У-образно кръстовище. Имайте предвид, че тази пряка вляво е доста изронена и се изминава много бавно и внимателно с лека кола.

На площадчето по пряката бяха паркирали няколко коли. Там оставихме и нашата, макар да нямаше много място, и продължихме пеша по улицата нагоре.

Координати на началото на маршрута: 42.191475, 23.989245.
Координати на водопада: 42.1616166, 24.0208570.

Преходът до водопад Азовско падало

Улицата нагоре минава покрай няколко къщи и излиза от селото под формата на черен път. След последната къща пътят се разклонява. Ние хванахме дясното разклонение. Последва кратко стръмно изкачване по пътя. Вдясно от нас се откри добре островърх хълм. От подготовката за прехода ни знаехме, че там на върха на хълма са останките от средновековния град Левке. Надявахме се, че ще имаме време на връщане да отидем и да го разгледаме... Мечти!

По пътеката – бяха нацъфтели много горски цветя (лисичина)

Продължихме си по пътя. Знаехме, че ни чака много ходене, но в тази начална част беше много приятно. Слънцето ни се радваше (и ние на него), вятърът някак беше останал без дъх. Съпровождаха ни мощни птичи песни. Стъпвахме по шарен килим от цъфнали жълти минзухари и горски синчец. Минахме през един поток, чийто ромон се смеси звучно с гласовете на птиците.

Горско бутурче (циклама)

Така неусетно след около 45 минути се включихме в главния черен път, идващ от Белово (42.185498, 24.008336). Продължихме по него. След няма и 100 метра той се разклони – надясно беше към Левке, ние продължихме наляво.

От тук долу-горе започна скучната и монотонна част от разходката ни. Движихме се близо още 2 часа все по черния път, като на 2-3 места успяхме да го подсечем с преки пътеки през гората. През цялото време плавно набирахме височина. Липсваха интересни гледки. Често се налагаше да газим в кал. Слънцето все по-трудно пробиваше през дърветата. От птичите песни останаха само тези на гаргите. Започвах да се чудя дали въобще ще видим водопада. Но голямата ни страст към водопади и желанието да се насладим на още един ни дърпаше напред.

В един момент маршрутът ни напусна черния път и пак взе да става интересно.

Попаднахме на непроходим участък с множество отрязани паднали дървета. Наложи се да слезем в стръмното дере, за да заобиколим и продължим. После се натъкнахме на изключително обрасла пътека, която трябваше да подсечем встрани. Последва нов участък с паднали дървета и първа нотка на отчаяние – ще стигнем ли все пак до водопада?

А той вече се чуваше някъде в далечината. Тук, сред падналите дънери ми стана леко депресиращо. Бяхме вървели около 3 часа, минали бяхме през толкова стръмно дере, за да заобиколим дърветата, бяхме се промушили през гъсти и бодливи тръни и вече, когато го чувахме ни очакваше нов задръстен с паднали дървета участък, а времето неумолимо напредваше.

Не се отказахме. Продължихме. Стигнахме до голяма скала, а река Азовица и водопадът бяха някъде там долу под нас.

Последното изпитание беше стръмното спускане по брега на реката към нейното изящно творение – водопад Азовско падало.

За мен си струваше!

Водопад Азовско падало съвсем отблизо

Водопад Азовско падало е много красив – висок, буен и мощен в този период на снеготопене, с живописен рисунък и красиви дипли, позволяващ да се окъпеш в хладните му пръски.

По непроверени данни от интернет, водопадът е висок 12 метра. На мен лично ми се стори по-висок.

Името на водопада няма нищо общо с Азовско море, а идва от реката-майка Азовица.

Водопад Азовско падало

Като време, отиването до водопада ни отне около 3 часа и 45 минути с 2-3 кратки почивки включени в това време. Върнахме се до колата за около 2 часа и половина. Разликата във времето се получи от това, че на отиване вървяхме плавно нагоре, а на връщане – плавно надолу. В допълнение, на връщане вече бяхме подготвени за терена и се справихме доста по-умело с трудните части от него.

В крайна сметка, върнахме се по светло и в добро настроение.

Маршрутът беше труден не само за вървене, но и за описване. Затова прилагам и GPS трак

Искам да подчертая отново, че водопадът е трудно достъпен и стигането до него изисква добра ориентация, опит и физическа подготовка.

Други интересни места в района
В по-долното си течение река Азовица образува още един интересен водопад, който се намира недалеч от главния черен път. Имахме план да посетим и него, но времето не ни позволи. Този втори Азовски водопад остава в списъка ни занапред.

Близо до с. Голямо Белово могат да се видят останките от тракийски късноантичен и средновековен град Левке. Те също бяха в плана ни за посещения. Бяха и към този момент остават в него. Надявам се, че скоро ще мога да споделя впечатления и от Левке.

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Скалната църква до село Михалич в Сакар

Много обичам да посещавам старинни и автентични български параклиси, църкви и манастири. Не, не е само и единствено, защото вярвам ... Просто имам някакво странно усещане, когато съм на такива места – от една страна се вълнувам от допира до тези старини, помогнали ни да се запазим като народ, а от друга – присъствието по такива места ме кара да се чувствам здраво свързана с нашето минало.

Тези усещания се засилват, когато местата не са съвсем традиционни. Едно такова странно и по своему уникално място е скалната църква до село Михалич в Сакар планина. Не знаех за него ... до скоро. Посетихме го на път за средновековната крепост Буклон до село Маточина.

Скалната църква край с. Михалич

Село Михалич е по шосето от Свиленград към село Маточина. Пътят е много лош на места. Добре, че за компенсация пътьом има много красиви панорамни гледки във всички посоки, докъдето ти взор стигне.

До скалната църква се стига много лесно. В района на село Михалич има много точни указателни табелки. Следвайки табелките, стигате до широко място, където трябва да оставите колите и откъдето трябва да продължите пеша. Мястото е добре обозначено и лесно разпознаваемо.

Началото на пътеката към скалната църква

Според една от началните табелки, името на църквата е ,,Свети Пантелеймон".

След като оставите колите, тръгвате по широк черен път нагоре по хълма.

По пътеката

След няма и 5 минути ходене, пътят завива леко наляво, а след това има указателна табелка към скалната църква. От тази табела, която се пада точно над църквата, може да се подходи към входа на църквата и от двете страни – още няколко крачки, независимо откъде минете, и сте пред входа на църквата.

Табелката горе на хълма

Също така, на това място с табелката се открива страхотна панорама напред.

Точно пред входа на църквата има информационна табелка за историята на църквата. Според нея, църквата е била направена от монаси-отшелници около 10-и или 11-век.

Входът на църквата

Прочетох информацията от табелката и влязох в каменната църква през обособената арка. Интересна ми беше, макар и леко подкрепена със съвременен бетон. След арката следваха интересни каменни стъпала към вътрешността на църквата. Видях олтара и двете странични конхи. В дясната част по стените се стичаше вода, за която знаех, че е лечебна (или поне така бях прочела). Имаше подложени съдове да я събират.

Като цяло, при църквата се впечатлих от три неща:

нейните размери;
погледът отгоре;
панорамните гледки наоколо.
Особено чудата беше скалата над входа на църквата, обработена така, че да наподобява редица от колони.

Колоните над входа на скалната църква

Скалната църква безспорно е много интересна и отличаваща се от други скални църкви със своите размери и архитектура, но в интерес на истината, едва ли би се засилил някой от другия край на България специално да я види. Все пак, ако сте в района на Свиленград, непременно си отделете време, за да разгледате скалната църква!

Скалната църква до с. Михалич: поглед отгоре

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Един ден край Троян: крепост Состра и водопад Скока до с. Калейца

Това беше първото ни посещение както на крепостта Состра, така и на водопад Скока до село Калейца. Били сме неведнъж в Троянския Балкан, но някак сме пропускали тези красиви и интересни места. По-долу ще ви разкажа за тях. Ако планирате да отдъхвате край Троян, разходката до водопада и крепостта ще разнообразят вашата почивка. Ако пък имате само ден, бихте могли да си направите чудесна еднодневна екскурзия до тях и обратно (ако сте от София, Велико Търново или някое друго място в радиус от 100-150 километра от Троян).

Край Троян: водопад Скока до село Калейца

Римската крепост Состра

Как се стига до крепостта Состра

Крепостта Состра се намира на около 150 километра източно от София, до село Ломец, малко преди Троян, и до нея се стига за около 2 часа с кола. Крепостта се вижда от главния път към Троян, след като сте се отбили от пътя София-Варна. Пред крепостта има обособен малък паркинг. През зимния период няма кой да ви събира такса за посещение (т.е. билет няма).

Накратко за крепостта

Крепостта Состра е римски кастел (което значи укрепен военен лагер), изграден в средата на 2-ри век по заповед на император Антонин Пий и използван до края на 5-ти век, когато окончателно е разрушен от хуните. Крепостта Состра е била на два пъти разрушавана от готите – в средата на 3-ти и през втората половина на 4-ти век, но е била възстановявана след тези готски нашествия. В началото на 5-ти век в района се заселва цивилно население.

Крепост Состра край Троян: Източната порта

Най-интересното

Обиколката на крепостта започва още от паркинга. Първо се минава покрай останките от римския път от Данубиос (река Дунав) към Филипополис (Пловдив). Изглежда внушителен. Човек може и да се разходи по него.

Останките от римския път от Данубиос към Филипополис

След това се влиза през Източната порта. Тя е реновирана, но личат и автентични останки по нея.

Крепост Состра: Източната стена и порта

Източната порта е част от най-дългата и висока крепостна стена към момента. Стената също е доизграждана наскоро, но много ясно личат старите зидове.

Крепост Состра: Източната стена

Следва ЖП линия, която трябва да се пресече с повишено внимание, тъй като все още минава влак по нея.

ЖП линията през крепостта Состра

След релсите могат да се видят другите части от крепостта Состра – кули, складове, помещения.

Крепост Состра отвътре

Верен гид при обиколката на крепостта са няколкото информационни табели със схеми и информация, които дават много добра представа за използването на крепостта в миналото.

Крепост Состра отвътре: югоизточната кула

Няма да описвам стена по стена, кула по кула или помещение по помещение. Само ще кажа, че има доста автентични старинни останки. Просто, идете и вижте!

Живописният водопад Скока до с. Калейца

Как се стига до водопада

Водопад Скока се намира до Троянското село Калейца. Отбивката за селото е на около 7 километра след крепостта Состра в посока Троян. Има си табелки за водопада по главния път. Самото село е на два километра и половина разстояние след отбивката. Доста е дълго.

За да стигнете до водопада, най-напред трябва да минете през цялото село Калейца и малко след като излезете от него се оглеждайте за мост над реката, след който има широко място за паркиране. Срещу това място от другата страна на шосето започва черен път, по който трябва да се поеме към водопада. Там в началото на черния път има информационна табелка за водопада.

Тръгвате пеша по черния път, минавате покрай няколко вили и след около 200 метра завивате наляво към реката. На отбивката към реката има указателна стрелка. Стигате реката и малко след това водопадът се вижда отвисоко по пътеката. Обещаващ е. На това място има маса с пейки за отдих.

За да се насладите по-отблизо на водопада, трябва да продължите нагоре по пътеката покрай реката. Червено-бяла маркировка указва посоката към водопада. Вървите 30-40 метра и пътеката ви отвежда до самата река. Пресичате я на най-удобното за вас място – не е трудно, тя е плитка, а камъните в реката са широки и стабилни. След като пресечете реката, тръгвате по пътеката в обратна посока. Минавате отново покрай горната част на водопада и продължавате още малко надолу към реката. Пресичате я отново, правите още един обратен завой и след няколко метра ходене сте пред водопад Скока. Красота!

Водопад Скока до село Калейца

Красотата на водопада

Водопад Скока е на река Лопошница, висок е около 8 метра и отича водите си в по високи скали в живописно езеро, дълбоко около 4 метра. Пълноводен е в тази част от годината – средата на февруари след снеговалежи.

Водопад Скока до село Калейца, красота

Живописно е край водопада. Стоиш, стоиш пред него, наслаждаваш се. Гледаш шуртящите води, скалите около тях, оглеждаш се в езерото под акомпанимента на бушуващите води ... Страхотно място! Някак не ти се тръгва от там.

Водопад Скока до с. Калейца, Троянско

Според една от информационните табели, на около 300 метра нагоре по реката има малък минерален извор, а още 150 метра по-нагоре има друг по-малък водопад – Малкото Скокче. Ние, за съжаление, не успяхме да стигнем до тези места – заваля много силно и трябваше да се връщаме по най-бързия начин.

А това е кратко видео от големия Скок.


Живописният водопад Скока до село Калейца, Троянско

И още

Ако имате време, разходете се из Троян, приятно е да повървите в центъра – по площада, около сградите, по моста над река Осъм.

Зимно в Троян

Освен това, в централната градска част може да посетите:

Музей на занаятите, в чиито зали са представени експонати от най-характерните за Троянския край занаяти. Музеят се помещава в старото училище – първата възстановена след Освобождението обществена сграда в града.
Старият конак – в него е разположена експозиция ,,Възраждане", която представя икономическото и културното развитие на Троян по времето на Възраждането. Пред сградата на конака е паметникът на Иван Хаджийски, който се счита за баща на българската народопсихология и социология, според информационната табелка.
Къща-музей ,,Иван Хаджийски".

Троян: Старият конак


Паметникът на Иван Хаджийски

Също така, съвсем наблизо – на около 10 км от Троян, до село Орешак е Троянският манастир, един от най-известните и посещавани български манастири с богата история.

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Беловската базилика и средновековният град Левке

Ако пролетта е време за водопади, а лятото за високи върхове, то късната есен е време за посещение на крепости с автентични останки, отдавна потънали в забвение и обсебени от буйна растителност.

Беловската базилика дълго трупаше прах в списъка ми за посещение, донякъде защото преди години мернах кадър, на който храмът беше обрасъл не само с бурени и храсти, но и с доста масивни дървета. Много малко се виждаше от него на снимката. По-късно видях друга снимка с поразчистен терен. А още по-късно разбрах, че църквата е била част от голям средновековен град – Левке, чиито останки са недалеч от нея. Изглеждаше интересно, загадъчно и обещаващо място.

Беловската базилика

Така се и оказа. Посетихме го преди няколко дни. Бях истински впечатлена, да не кажа изумена, а не е като да не съм виждала руини.

Останките от Беловската базилика и стария град Левке се намират до село Голямо Белово. Тази година за втори път посещаваме селото. В ранна пролет бяхме там в издирване на красивия водопад Азовско падало. Още тогава бяхме скроили план да посетим базиликата и крепостта, но кройката се оказа леко неточна, защото време не остана.

По-долу ще ви разкажа накратко за старините и как се стига до тях. Още тук ще загатна, че се тръгва по Вазова пътека. Какво общо пък има Иван Вазов с всичко това, ще разберете по-долу.

С какво е интересно мястото

Както стана дума по-горе, в земите край днешното село Голямо Белово през Късната Античност и Средновековието е имало голям укрепен град с името Левке. Беловската базилика била част от този град. Според проучвания тя била построена в средата на V век и просъществувала, с няколко реконструкции в течение на времето, чак до XVII век, когато била разрушена при потурчването.

Беловската базилика – главната абсида

Базиликата и днес въздейства със своите огромни размери и красивите си арки. В архитектурно отношение тя е трикорабна с три абсиди.

Беловската базилика – колони и арки

Вдясно от входа ѝ е изграден триконхален баптистерий – зала за кръщенета. На вътрешната северна стена на баптистерия все още стои запазена голяма ниша, в която навярно е имало икона. От горската пътека пред базиликата до входа ясно личи калдъръм.

Пред входа на храма – тук се виждат добре калдъръмът и баптистерият

Обикалях базиликата толкова дълго време, за да разгледам отделните запазени детайли от нея. Влизах, излизах, пак влизах. Само можех да гадая колко бляскава е била и колко хора е побирала за служба и молитва.

Беловската базилика отвътре

Останките от Левке са не по-малко впечатляващи. Хълмът, на който се издигат носи името Свети Спас (Спасовица).

Средновековният град Левке – крепостна стена

Макар и обрасли, намясто човек може да се разходи покрай масивни зидове, добре видими части от помещения.

Левке – останки от сграда

Могат да се видят няколко делви за съхранение, вкопани в земята, останки от керемиди и чудесно запазена огромна дълбока щерна.

Левке – щерната

Човек без да усеща може да прекара много време в обиколка, разглеждане, а и в размисли какво е било и какво сега може да бъде. С просто око се вижда, че в миналото на този хълм е кипял живот.

Средновековният град Левке – една от делвите

Останките са огромни и на голяма площ.

Насред руините от Левке

Ако всичко това някога се разчисти, в което силно се съмнявам, мога да си представя какъв огромен туристически обект би станал. При това – доста близо до населено място и сравнително лек достъп.

На места се откриват и гледки

От село Голямо Белово през 1892 г. започва пътешествието на Вазов из Родопите, което той описва в пътеписа ,,В недрата на Родопите". Още в началото на творбата четем:

,,Извадих си билет на Софийската гара за Голямо Белово. Голямо Белово бях направил за точка на тръгването ми из Родопите, на които то се намира скрито в полите; от там щях да вляза и се потопя в тоя зелен планински хаос, пълен с такава тайнственост и поезия за мене."

През село Голямо Белово обаче не минава ЖП линия, така че билетът на Вазов трябва да е бил до гара Белово, която в днешно време се намира в централната част на близкия град Белово. Всъщност, за разлика от село Голямо Белово, градчето е сравнително младо. То възниква покрай строежа на гарата някъде през 70-те години на 19-ти век. Интересен факт е, че един от първите телеграфисти на тази гара е големият наш революционер Тодор Каблешков.

Както и да е...

В онази далечна година Вазов поема от Голямо Белово към Чепино (част от днешен Велинград) с три мулета – едно за него, едно за вещите му и едно за водача му. Те се изкачват по склона на рида Алабак и едно от най-красивите места, през които минават е Алабашка поляна, където Вазов видял ,,най-възхителната панорама на вътрешните Родопи". Тази поляна днес е известна и с името Вазова поляна, а старият път от Голямо Белово до нея е наричан Вазова пътека.

Едно нещо, което явно убягва на големия български поет и писател е Беловската Базилика, която той не споменава в пътеписа си.

Пет години по-късно по същия път от Голямо Белово до Чепино минава друг голям наш писател и общественик – Алеко Константинов. Той описва тези си преживявания в пътеписа ,,През марта на Чепино".

,,В събота по пладне качихме се от софийската гара и часа около четири слязохме на станцията белово, отгдето на коне потеглихме през върха Алабак за Чепино."

Къде се намират и как се стига до Беловската базилика и Левке

Отправна точка е село Голямо Белово, разположено на пътя Белово – Юндола. То отстои на 4 километра от град Белово и се намира на границата между планините Рила и Родопите.

Съветвам ви да паркирате в централната част на селото и от там да тръгнете пеша. Удобно място за паркиране има точно преди моста на реката, който излиза на площада. Вие не минавате по моста, а държите ляво и там някъде покрай моста може да оставите колата. Пада се срещу пощата на селото.

Координати: 42.191853, 23.987947.

Продължавате пеша по улицата няколко метра и на първата пряка, завивате наляво. Там има малка указателна табелка за Вазова пътека и Римска базилика ,,Свети спас". На следващата пряка завивате надясно, там също има указателна стрелка и информационна табелка, съобщаваща, че тази ъглова къща е посетена от Иван Вазов и Алеко Константинов.

По тази улица, която преминава в черен път, напускате селото. Оттам насетне следвате указателните стрелки по маршрута, които са ваш верен гид.

Сигурно много от вас знаят за една друга Вазова пътека – тази в Искърското дефиле до гара Бов, която отвежда до водопад Бовска Скакля. Тази тук е различна.

Особености на маршрута

Маршрутът от селото до базиликата се изминава за около час и се състои от два ясно обособени етапа:

етап 1 – от центъра по черния път: 50 минути;
етап 2 – по пътеката нагоре до базиликата: 15 минути.
След базиликата се върви още десетина минути до останките от средновековния град Левке.

Етап 1 – от центъра по черния път

Извън селото на около 15 минути минути ходене от началото на маршрута се натъкваме на първата интересна забележителност – Хаджи Николова чешма, до която има изграден навес и кът за отдих, а малко по-нагоре е поставена голяма информационна табела с карта на маршрута. На навеса е поставена табелка ,,Медицински център", предизвикваща усмивки.

Маршрутът продължава нагоре по черния път и плавно набира височина.

Хълмът Свети Спас – поглед към него в началото на маршрута

След още около 30-35 минути се стига до табелка, която указва, че трябва да напуснем черния път и да продължим нагоре по хълма по горска пътека. Това е и краят на етапа.

Етапът се изминава за около 50 минути.

Началото на етап 2 – горската пътека

Етап 2 – по пътеката нагоре до базиликата

В тази част от маршрута до Беловската базилика се движим по стръмна горска пътека. На важните разклонения са сложени указателни стрелки. На места изневиделица изниква бяло-жълта маркировка.

В един момент пътеката излиза на черен път, а малко след това минава през обширна зона за отдих и малък параклис. Няколко метра след него вляво от черния път ни очакват гордите масивни останки от базиликата.

Параклисът до зоната за отдих малко преди базиликата

Етапът се изминава за около 15 минути.

Отделете си достатъчно време, за да я разгледате. Макар и разрушена, има много какво да се види. Това важи още повече за стария град Левке.

Пътеката за Левке продължава покрай входа на базиликата. До руините се стига за 10 минути.

В заключение

Този късноноемврийски ден ни подари слънце, откъслечни есенни багри и най-вече докосване с минало време. Бих се върнала отново в района на Голямо Белово този път с идеята да видя възхитителната панорама от Алабашка поляна.



Беловската базилика и средновековният град Левке

https://drumivdumi.com/