Българската Православна Църква - основенъ стълбъ на обществото

[Nordwave]

Българската Православна Църква - основен стълб на обществото


Икона на Свети цар Борис от XIX век, Исторически музей в Правец

"...И покръсти се раб божи Борис в лето Господне 6372(864) и прие името Михаил..."
Така преди цели 1142 години княз Борис I Михаил предопределя пътя на българската държава, приобщавайки я към лоното на източното православие. Благодарение на християнската религия средновековната българска държава изживява своя "Златен век". Именно тя го съхранява през онези 482 години на османско владичество и отново с нейна помощ, на нейните основи се обляга и Българското възраждане.За хората от Първата и Втората българска държава християнството е основен стожер, на който се крепи живота им, то се явява фактор, обособяващ ги от хората с различна религия  и определящ етническата и народностната характеристика.
Разбира се, днес Средновековието е безвъзвратно отминало. В началото на XXI век сме, когато новите технологии все по-осезаемо навлизат във всекидневието ни, където интернет е начин на живот за много хора, където човек все по-често отправя поглед в небето с желанието за завладяване и на космоса. Наистина интересно време, в което имаме щастието да живеем, но къде остава тук християнската религия, е ли тя стожер в живота на днешните българи или само ненужен товар, за който се сещаме само по празниците. Тъжната констатация е, че е второто.
Скоро бяха едни от най-хубавите пролетни християнски празници - Цветница и Великден. Докато общо взето е повече от известно, какво се празнува на Великден, бях удивен от отговорите на запитаните от мен богомолци отиващи да се черкуват на Цветница, какво празнуваме на този ден. Единици бяха онези отговорили на въпроса ми. Цялата магия и тържественост на празника бяха помрачени от традиционния кич характерен за нашата действителност. Много хора, главно от ромския етнос бяха залели улиците, продавайки клонки върба и здравец, по който личаха следите от скорошното му изтръгване от някоя градинка. Но при разработването на тази пазарна ниша неминуемо избухваха конфликти между различни конкурентни фирми, които бяха решавани чрез правото на силата, а именно бой и допълнително внасяха колорит в обстановката. На въпроса ми към тези "бизнесмени" знаят ли защо продават тези върбови клонки, получавах многооригиналния отговор "за пари".
Да, такава е действителността днес - ниска християнска култура на паството вина, за което има както държавата, така и църквата. Но какво прави църквата по този въпрос? Твърде малко, да не кажа нищо. Нея малко я интересуват проблемите на миряните, стига печалбите от продажбата на свещи  да се запази и дай боже да расте нагоре. Тя слабо се интересува от това, че все повече хора не търсят духовна санкция на брака си, че броят на младите хора, потърсили пътя на наркозависимостта и още по-лошо на самоубийството растат, че по телевизиите се засилват материалите с порнографско съдържание, че много хора, отвратени от църквата като институция, прибягват до включването в различни секти, че християнството вече не е защитник на семейството, основната клетка на обществото, чиито морални устои се рушат всеки ден. Не, българската църква е прекалено обсебена от сребролюбието, от воденето на съдебни дела за имоти, разделена на два синода тя не може да иска народа да е обединен, след като гледа как духовни лица не се посвеняват да пристъпят петата божа заповед и да отнемат човешки живот, и още по-лошо, живот на друг свещеник. Какво прави тя, когато в Родопите ислямски фундаменталисти насаждат омраза у българите мохамедани към друговерците, как защитава подопечните й хора.
Разбира се, всеки би казал, че е прекалено лесно да се критикува, без да се направи нещо. Тук изниква въпросът какво бихме могли ние миряните да направим в едно такова строго консервативно общество като Църквата, кой би ни позволил. Българската църква трябва да осъзнае, че не трябва да я представят пред обществото големите златни кръстове, носени от свещеници, повече приличащи на мутри от зората на демокрацията, а онези които се грижат за запзването на българската вяра и народност като отец Боян Саръев или проявяващи неестествена хуманност за нашите географски ширини, като отец Иван, помагащ на изоставени деца и техните майки. Нима свещениците, от епохата на Възраждането, бидейки опора на българщината през онези тежки дни са се възгордявали от себе си и дейността си. Ако беше така сега вероятно нямаше да имаме привилегията да говорим български и да носим имената на дедите си, а щяхме да бъдем едни от многото Ахмед, Хасан или Мохамед Абдулах (син на ). Сега повече от всякога имаме нужда да почувстваме стабилност и опора. И не става дума да заменим МTV или VH1 с псалмови песнопения, все пак не сме ХІІ век, а просто да знаем, че съществува и нещо, на което да можеш да се опреш в нужда или просто санкция на народността, на Българската народност.
В член 13, алинея 3 от Българската конституция е записано: "Традиционната религия в Република България е източноправославното вероизповедание". Само от общите усилия на всички нас, с активната подкрепа от църквата това няма да останат само кухи думи, каквито до голяма степен са сега. Можем и трябва да направим отново християнските ценности стожер на българщината и семейството. От нас зависи дали това ще стане!


Г. Иванов

[long time ago]

Важни въпроси поставя авторът.
Сребролюбието в църквата а и изобщо - е корен на всякакви злини според Божието Слово
Семеен живот без брак...въпреки че не съм от тези с много щастлив брак, смятам,че е редно да е подписан законно. И според светския закон и пред Бога.
Показността по празниците кого ли топли??? Ако през останалото време на годината някой не се сеща за Бог, какво ли ще се промени при влизане в църква и палене на свещ. Хората виждаме на външното,а Бог вижда и цени вътрешното. Той не може да бъде излъган. Но ако влизаш в църквата с искрено сърце и признателност, Той няма да остави без отговор копнежите на душата ти.

Неговата благодат да бъде с народа ни.

[генерал Жеков]

Такава дискусия сме водили и в стария форум,но тя бе подло размита от помията,която бълваше мишока.Та,моето мнение по темата е,че ние като народ сме много далеч от догматичното водене на живот,защото самото то не е близко на нашия обществен манталитет.За мен лично,отказ от христовата вяра би значел освобождаване от без това неспазваните правила и завръщане към родното,към корените на нашите велики предци,които са прославили народа ни от Апенинския полуостров до Кавказ.А за БПЦ-освен че е сборище на дебели русоробски шпиони от времето на ДС и на..."хора с нетрадиционна сексуалност"-друго няма какво да се каже,те друго така и не показаха,нито с думите си,още по-малко чрез действия

[long time ago]

Цитирам само последните думи от Паисий от написаната история:

Прибавих и завърших казаните
неща в тая историйца в полза на нашия български род, за слава и похвала на нашия господ Исус
Христос. Нему подобава всяка слава, чест и поклонение с безначалния му отец и пресветия,
преблагия и животворящ негов дух, сега
и винаги и във вечни векове. Амин.
------------
За размишление на всеки

[long time ago]

Размисли преди Възкресение/мои лични/

/разглеждах темите къде да публикувам поста, който лично споделям от преди малко...ако не е за тази тема, който прецени и има права да го измести ако трябва/

След 1990 г. у нас навлезе християнство от което и аз научих доста. Добро беше,че чрез тях Библията стана по-достъпна. Можеше да се купи, когато аз през 1991 все още не можех да си я купя от официалната църква. Не се предлагаше за свободна продажба.
Но с годините си пролича явно,че най-важното за тези християни е да получават. Да искат. Да притежават.
Бог обаче не е дядо мраз.

Христос когато беше на земята не искаше нищо. Освен глава някъде да подслони и да върши волята на Бога. Не командореше и не се перчеше.
Сравнявайте думите, делата и живота на Христос с това, което днес ви претендира за християнство. Християнството е Христос от евангелието. Да придобиваш Христоподобен характер. Истински на слово и на дело.

Той, Който има цялата власт беше скромен. Можеше даже и да избегне разпятието, защото имаше на разположение хиляди ангели да го избавят. Но Той се смири.

Един случай: Заведох един приятел в една църква да послуша за Бог. Имаше някакви душевни терзания и мъчения. Исках да помогна, не беше достатъчно че му казах за Божията сила и бяхме говорили не един път.  От първите минути обаче още се заговори за пари и дарение. Моят приятел ме погледна и каза: Стига бе, и тук ли??? След малко излязохме.

Всеки, който търси докрай Истината напусна такива църкви. Някои основаха други църкви, после от тях излязоха други църкви и така до безкрай. Хаос.
А Христос това, което каза на израелтяните преди 2000 г. вероятно го казва и на нас днес: "Как исках да бъдете едно стадо с един пастир, но вие не искахте."

А и всеки сам за себе си ще отговаря пред Бога. Не важат оправдания: другите така ми казаха.

Търси истинското дори и сам. Това е личното ми мнение. Охолството на свещеници, пастори и други не е оправдание за нечие неверие.
Всеки има собствени отношения с Бог и собствено призвание от Него.

Бог да бъде с всички нас!

[Hatshepsut]

Проф. Пламен Павлов: Няма да има нов Български Великден, докато църквата ни не се еманципира от чужди влияния

На Възкресение трябва да си спомним, че всички сме равни пред Бога, това е идеята на жертвата, казва историкът и родолюбец пред Faktor.bg

Интервю на Васил Василев

- Проф. Павлов, ще успее ли страната ни да стигне до новия Български Великден, какъвто помни историята от 1860 г.?

- Едва ли имаме нужда от Българското Възраждане от 19-ти век, защото става въпрос за нови исторически условия. Нашето общество е ориентирано към Западна Европа, колкото и тези ценности да не се харесват на някои среди. Ние трябва да се върнем към 1860 г., но в момента имаме криза, липсват българските авторитети и интелектуалци. Българската държава трябва да полага повече грижи за своята култура. Независимо от някои негативни тенденции в образованието и пропуски в общата култура, броят на интелектуалците се увеличава. Прогресът, който показваме пред света, доказва, че имаме добри художници, музиканти, особено в оперното изкуство. Културната политика в България е много слаба. За това вина носят и голяма част от медиите, които откровено се опитват да прокарват антиевропейско мислене. Примерите за хибридната война с Русия са навсякъде. Опитва се да се наложи доминация на евразийското мислене, което не е присъщо за българския народ.

- На 5-и май у нас пристига папа Франциск. Как си обяснявате ревностната съпротива на българските владици към католиците? 

- Отношението към папа Франциск от страна на Българската православна църква е най-малкото странно. Ние сме ориентирани към Източното християнство по чисто исторически причини. Тук е въпросът обаче защо нашата църква има подобно отношение, при положение, че векове преди това нашата църква никога не е имала подобно отношение към Рим и Константинопол. В наше време да се говори за ерес и канонични различия е доста странно. Още повече, че съвременните българи имаме положително отношение към Запада.

- Има ли намеса на руското правословие за тази затвореност към Запада?

- За мен подобна затвореност е непонятна, при положение, че много български владици имат образование в Западна Европа, а и католиците на Запад са изключително добронамерени към българите. Капсулирането на църквата и изразяването на неприязън към човек като папа Франциск е най-малкото странно. Той следва едни традиции, които са свързани и с православната система. За мен това отношение е свързано отново с това проруско поведение. Митрополитите ни говорят само за Русия и в същото време се държат по нелеп начин за отношението ни към Македонската православна църква, както и за правото на Украйна да има собствена православна църква. Нашата църква се нуждае от еманципация. Нужни са ѝ водачи като Иларион Макариополски и Антим I, които са успели да ни откъснат от фанариотската патриаршия. Стигаме дори до много неприятни инциденти. Българската православна църква изпрати писмо до бившия украински президент Петро Порошенко, за което има подозрения, че е продиктувано от Москва. Нашата църква трябва да следва своя народ и да се бори за нашата святост, а не да следва мантрите на външни сили. Митрополит Гаврил заяви, че Сърбия трябвало да реши въпроса с македонската църква. Излиза, че Светият синод признава Ньойския договор за свой канон. Нашата църква трябва да надигне глас, че такива ,,духовни канони" няма. Не може да отказваме на градивните хора в Македония и да ги пращаме да се занимават с Белград или с Цариград. Това противоречи с разбиранията на първия Български Великден. За нас е важно ние да признаем Македонската църква. Трябва да има повече активност, както от страна на Светия синод, така и от нашата държава. Не съм съгласен и с това, че нашето духовенство не трябва да служи с македонското. Напротив, трябва да го прави и не знам дали някой ще посмее да ни отлъчи за подобно нещо. Не можем да залагаме нашите ценности за това, какво мислят в Москва или в Истанбул. В крайна сметка нашата църква е една от най-древните. Освен това, не разбирам защо у нас се пренебрегват светците, които сме дали на цял свят? Защо Йоан Екзарх е светец на Руската православна църква, а го няма в календара на нашата? Да не говорим за българските свещеници, които бяха репресирани по време на комунистическия режим. 225 свещеници са били подложени на изключителни гонения от слугите на съветските окупатори у нас. Ириней Попконстантинов например е изгорен жив, Борис Неврокопски също е убит. Нашата църква трябва да канонизира тези хора, които са се мъчили за вярата по времето на един режим, който е против Бога. Същото може да се каже и за наши духовни водачи от Средновековието, какъвто е Григорий Цамблак. Аз уважавам Българската православна църква, но трябва да ѝ се припомни за Българския Великден и за най-отдадените на вярата духовни водачи от нейното минало.

- Защо българите приемат по-близко християнските празници от националните и официалните?

- Националните и официалните празници са нещо ново. Те са създадени през Третото българско царство. Започнаха да се празнуват след 10-и ноември 1989 г., когато престанахме да честваме насила чужди празници като 9-и септември, който слага началото на най-тежкия период в историята ни. Тогава е наложена една чужда идеология, която никога не се е възприемала от по-голямата част от българите. Християнството по нашите земи има история още от първи век. Тук са проповядвали апостол Павел, апостол Андрей. Освен това, имаме владетели като Кубрат и Тервел, които са християни, което е категорично доказано от историческите паметници. Религиозните празници имат ценното качество, че намират общ език с традициите преди покръстването. Те са нещо много лично и семейно и не бива да бъдат измествани от политико-обществения елемент в националните празници. Въпреки че все повече млади хора празнуват, а не отбелязват официалните дати.

- Каква равносметка трябва да си направи всеки на днешния свят ден?

- Ние като народ постоянно си правим равносметки, но не можем да избягаме от скандалите за апартаментите и терасите. Тези, които се опитват да вадят дивиденти от всичко това, също падат в този капан. В крайна сметка политиците трябва да разберат защо са избрани и да спазват законите, които сами създават. Да няма по-равни – това е едно от големите послания на християнската вяра и на идеята за жертвата и възкресението. Всички сме равни пред Бога и не може да има двойни стандарти.

https://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/intervyu/prof-plamen-pavlov-nyama-da-ima-nov-balgarski-velikden-dokato-tsarkvata-ni-ne-se-emantsipira-ot-chuzhdi-vliyaniya

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите Устав на Българската Православна Църква:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=6961