• Welcome to Български Националистически Форумъ.
 
avatar_Hatshepsut

Св. Киприянъ Българинъ - православниятъ обединитель на Русия

Започната отъ Hatshepsut, 31 Авг 2018, 22:01:27

0 Потрѣбители и 1 гостъ преглеждатъ тази тема.

религияхристиянствоправославиецърквасредновековиеРусия

Hatshepsut

Св. Киприян Българин - православният обединител на Русия


Снежана Бесарабова

В Успенския събор в Кремъл вчера с божествена литургия бе отбелязана 600-та годишнина от смъртта на руския свети митрополит Киприян Българин, признат за обединител на руската православна църква, съобщи БНТ.

Литургията бе водена от патриарха на Русия Алексий Втори. В нея участваха и трима български митрополити, православни руснаци и българи, гърци, сърби и дори католици, начело с кардинала на Милано.

Легендата разказва, че когато по инициатива на Киприян през 1395 година иконата на Владимирската Богородица е пренесена в Москва, татарските орди се разбягват.

За българския му произход сега напомня и паметна плоча, поставена от нашето посолство на мястото, където в Москва се е издигала любимата резиденция на Киприян.

"Ние в Русия изпитваме чувство на голяма благодарност към България за началото на руската литература. България даде на източните славяни висшия слой на езика, "полюса на духовността", казва покойният вече акад. Дмитрий Лихачов.

Св. Киприян Българин е най-известният от редицата български архиереи, които оглавяват престола на великоруските митрополити или заемат други митрополски йерархи в Русия.
Произхожда от известния болярски род на Цамблаковци и е последовател е на Св. Патриарх Евтимий. Напуска България, при завладяването й от османците.
През 1375 г. Киприян бил ръкоположен за Киевско-литовски митрополит. До него се допитвал дори литовския княз Олгерд.
Московският княз Донски обаче го прогонил от своите владения, подлагайки го на унижения и малтретиране.

По-късно, през 1381 година Киприян тържествено е посрещнат в Москва като митрополит на цяла Русия.
Той въвежда в Русия Патриарх-Евтимиевата правописна реформа и прекъсва опитите на западноруските земи да приемат католицизма.

След падането на Търново под османска власт Киприян Българин бил радетел за Вселенски събор, който да обедини всички християни срещу османските завоеватели.
През 1472 г. Киприян е канонизиран за светец.


"По време на своето светителстване той успява да обедини в духовно отношение руските земи и да издигне авторитета на Московското княжество" казва Горан Благоев, който ще подготви излъчването на филм по БНТ за Киприян.

http://news.ibox.bg/news/id_1977594120

Hatshepsut

Свети Киприян Българин - Светителят:

Филм на Г. Благоев за свети Киприян Българин, Московски митрополит, духовно чадо на свети Теодосий Търновски и събрат на свети Патриарх Евтимий Търновски. Свети Киприян допринася за духовното утвърждаване на Руската църква и нейното обединяване.


Hatshepsut

Тази информация е от 2015г.

Поставиха паметник на св. Киприян във Велико Търново


Митрополит Григорий и скулпторът Христо Илиев до новия паметник

Четириметров паметник на св. Киприян (Цамблак) е поставен пред катедралата ,,Рождество Богородичо" във Велико Тръново, родния град на светеца, съобщава Дарик. Монументът беше подарен на Великотърновска епархия по молба на митр. Григорий и след съответната препоръка на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан. Областният управител на Добрич Детелина Николова, която е председател на инициативата ,,Изграждане на паметник на св. Киприян", и Великотърновският владика подписаха протокол за предаването на творбата. На церемонията присъства  и скулпторът Христо Илиев.

Години наред паметникът се съхранява в Добрич, тъй като инициатор за създаването му е тогавашния кмет на града – Детелина Николова. Първоначалната идея е  монументът да бъде поставен в Сретенския манастир в Москва, основан от св. Киприян, но след неуспешни преговори с Руската църква се решава да се монтира в посолството ни в руската столица. Предложението паметникът да бъде издигнат във Велико Търново е на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, който посочва, че това е родният град на светеца, където той е приел монашество. Освен това Великотърновският митрополит Григорий възнамерява да създаде духовно-просветен център, посветен на св. Киприян.

https://dveri.bg/9qyrp

Hatshepsut

Свети Киприян - българинът, поел духовното водачество над цяла Русия


Свети Киприан e сред многото забележителни българи, които напускат отечеството си и допринасят изключително за развитието и благоденствието на други народи. Бъдещият всеруски светител (светец – архипастир) е роден около 1330 година в град Търново. Предполага се, че произхожда от заможна фамилия и че е чичо на митрополит Григорий Цамблак. Своят духовен път св. Киприан започва от известния Килифаревски манастир, под духовното ръководство на св. Теодосий Търновски († 1363 година, паметта му се чества на 27 ноември). Там младият монах се среща със св. Евтимий († ок. 1402 – 1405 година, паметта му се чества на 20 януари), бъдещият патриарх на Българското царство. Св. Киприан прекарва известно време в Студийския константинополски манастир и десет години в Света Гора – Атон, където вероятно се сближава с бъдещия константинополски патриарх Филотей Кокин (1364 – 1376 година).

Патриарх Филотей избира именно св. Киприан за свой представител (апокрисиарий) при разглеждането на тревожния конфликт между Московското княжество и Литовската държава (1374 година ). За да не допусне преминаване на последната в лоното на католицизма, патриарх Филотей поставя св. Киприан за киевски и литовски митрополит (1375 година ). По този начин земите били отделени от църковната юрисдикция на Москва. След смъртта на вече възрастния Московски митрополит, св. Алексий († 1378 година ), константинополският църковен глава се надявал да обедини духовната власт над руските и литовски земи под пастирския жезъл на св. Киприан. Новият киевски митрополит спечелил доверието на литовския княз Олгерд, на св. Алексий – митрополит Московски, на св. Сергий Радонежки († 1392 година) и на други видни руски духовници, но срещнал недоброжелателно отношение от страна на московския княз Димитрий Донски (1359 – 1389 година). Това се дължало на обтегнатите отношения между Московското княжество и Литовската държава от близките години. Княз Димитрий желаел да постави на митрополитския трон своя изповедник и довереник Михаил (Митяй) († 1379 година ). Поради това, след като претърпял различни унижения, св. Киприан бил принуден да напусне Москва през 1378 година. На връщане към Константинопол той минал през Търново и се срещнал със своя стар приятел и брат в Христа св. Евтимий, патриарх Търновски (1375 – 1393 година ).

Във византийската столица св. Киприан трябвало да научи решението на новия патриарх Нил (1379 – 1388 година ), касаеща духовната грижа за руските и литовки земи. Изправен пред манипулациите на своя опонент за московската катедра –  Пимен, който представил подправени писма в своя подкрепа от княз Димитрий Донски, св. Киприан се оттеглил и заминал за Киев. Московският владетел обаче разбрал за измамата и сам повикал киевския светител при себе си, приемайки го с почит и уважение. Последвало обаче ново изостряне на отношенията между княз Димитрий и св. Киприан. Новият митрополит последователно и в духа на исихастките традиции отстоявал силната църковна власт и духовно наставничество над светския владетел. Така, намирайки за повод оттеглянето на светителя в Твер, московският княз повикал Пимен, а св. Киприан трябвало отново да замине за Киев. Едва по времето на константинополския патриарх Антоний IV (1389 – 1390 година) и след смъртта на Димитрий Донски св. Киприан бил окончателно признат за митрополит на Москва и на цяла Русия.

През март 1390 година. московският митрополит пристигнал в столицата на наследника на княз Димитрий – Василий Димитриевич (1389 – 1425 година). Новият московски княз с голямо желание посрещнал св. Киприан. Благодарение на княжеската подкрепа той развил широка духовно-религиозна, просветно-книжовна и дипломатическа дейност. Св. Киприан съдействал за подобряване отношенията между московския княз Василий и литовския владетел Витовт и потърсил пътища, оказали се неуспешни, за обединение на християните пред османското завоевание на Балканите. Св. Киприан преживявал особено тежко настъплението на османските завоеватели. Същевременно, когато през 1395 година последният от големите завоеватели на Изтока – хан Тамерлан (Тимур), напада руските земи, св. Киприан бил този, който повдигал и поддържал духа на народа. По негово нареждане от град Владимир в Москва тържествено е пренесена чудотворната икона на Пресвета Богородица (Закрилница на руския народ).

Пред молитвеното усилие на Москва и подготовката за отбрана най-неочаквано Тамерлан обръща войските си и се оттегля. Докато св. Киприан държал иконата, тя заблестяла и огряла със светлина надлъж руските земи. След този случай руският митрополит бил наречен Чудотворец. Събитието се случило на 26 август при посрещането на иконата в околностите на Москва. На същото място през 1397 година св. Киприан издига Сретенския манастир, а на 26 август се организира ежегодно литийно шествие с иконата на Божията майка.

Освен този манастир, св. Киприан съдейства за издигането на още редица храмове и друга монашеска обител – Савино-Старожевския манастир. Московският митрополит е и иконописец, спомагащ за оформянето на големите иконописни школи – Новгородска, Строгановска и Московска и подкрепящ дейността в руските земи на големите иконописци Теофан Грек († 1410 година) и св. Андрей Рубльов († 1427 – 1430 година).

Книжовната дейност на св. Киприан е много богата и следва извършваните на Балканите актуални книжовни промени. Светителят въвежда в употреба Йерусалимския богослужебен типик и богослужебните текстове според Атонската книжовна реформа. Употребяваната от св. Киприан нова редакция на Служебника става известна като Киприанов служебник. Налага се новата версия на Псалтира, популяризира се Евтимиевата редакция на Синодика на Българската църква и се извършва актуализиране на Индекса на забранените книги. Последният остава известен като Киприанов индекс и се превръща в най-известния подобен списък. Трябва да се обърне внимание, че св. Киприан допринася за популяризация на общославянски (св. Константин – Кирил), български ( св. Йоан Рилски, св. Петка Търновска, св. Иларион Мъгленски и св. Йоаким Осоговски ) и сръбски ( св. Арсений Сръбски, св. Сава Сръбски и св. Симеон Неман ) светии сред руския народ.

Св. Киприан работи още като преводач (служби и молебни песнопения) и преписвач (Лествица и богослужебни книги). Предполага се, че митрополитът участва в съставянето на московския летописен свод от 1409 година и по-конкретно частите, които са посветени на спора около митрополитската катедра през 70- те и 80-те години, както и нападението над Москва на татарския хан Тохтамъш.

Друг негов важен литературен труд е изготвянето на пълен литургичен цикъл (житие, служба, похвално слово и канон) за първия московски митрополит св. Петър (1308 – 1326 година). Стилът е украсен и риторизиран, но не много сложен. Това го превръща в основополагащ пример за всички северноруски жития.

Много ценно е запазеното епистоларно творчество на св. Киприан. Особен интерес предизвикват писаните с ясен и опростен изказ лични писма до св. Сергий Радонежки. От св. Киприан са запазени също и три послания по богословски и литургически въпроси до духовенство от градовете Новгород и Псков и до игумен Атанасий Висоцки. В тях се разкрива забележителна начетеност. Съществуват и други творби, свързани с името на светителя.

Св. Киприан починал на 16 септември (стар стил) 1406 година и бил погребан в Успенския събор в Кремъл, Москва. Подготвената от него Прощална грамота, която прочели на гроба му, поставила основите на жанр, продължен и от следващите предстоятели на Московската митрополитска катедра. Канонизиран е през 1472 година. Паметта му се чества на датата на успението му и на 23 май. Във връзка с него са запазени Кратко житие и някои икони с лика му. Дейността на св. Киприан е отразена в посветеното му Похвално слово от митрополит Григорий Цамблак,  във всички руски летописи от епохата и множество византийски извори. След себе си митрополитът оставя въвеждането на Исихазма в Русия, богослужебно-книжовна реформа, нов агиографски стил, нов жанр в руската литература и утвърждаване на почит към св. Петър, митрополит Московски и на цяла Русия. Отчитайки забележителната и разнородна дейност на св. Киприан, българинът Григорий Цамблак се обръща към русите: ,,Нашето отечество го роди, а вам Бог го дари..."

През 2006 година в Успенския събор, където се съхраняват мощите на св. Киприан, се отбелязва тържествено 600-годишнина от Успението на светителя, почитан като църковен обединител на руските земи. Св. Литургия е отслужена от патриарха на Русия Алексий II. Присъстват много българи и сред тях трима български митрополити. На 29 септември 2009 година Търновската митрополия получава от Русия дар – голяма икона на св. Киприан, която е положена тържествено в катедралния търновски храм Рождество на Пресвета Богородица.

https://www.bulgarianhistory.org/people/duhovnici/sveti-kiprian/

Hatshepsut

617 години от успението на св. Киприан, митрополит Киевски, Литовски, Московски и на цяла Русия, 16 септември 1406 г.
,,Отче Киприяне, наистина си светило на руската земя!"



Киприан, митрополит Киевски, Литовски, Московски и на цяла Русия

Киприан, митрополит Киевски, Литовски, Московски и на цяла Русия, е българин по произход, смята се, че е роден около 1330 г. В миналото са правени опити да се прокара идеята за неговия ,,сръбски" и ,,южнославянски произход", но днес вече е доказан несъмненият му български произход. Вероятно е от знатен болярски род от столицата Търново. Не случайно Григорий Цамблак изтъква, че Киприан е ,,брат на нашия баща", тоест духовният баща на Григорий Цамблак, бъдещият български патриарх Евтимий Тъпновски – в Килифаревския манастир Киприан и Евтимий учат при известния исихаст{1} Теодосий Търновски. Значителен брой историци обаче смятат, че с този израз Григорий Цамблак изтъква родовата си връзка с Киприан като негов племенник.

По-късно Киприан се установява в манастира ,,Св. Павел" в Света гора, където се запознава с цариградския патриарх Филотей Кокин (1353-1355 и 1364-1376). Това запознанство ще има съдбоносно значение за Киприан през следващите години.

През третата четвърт на ХIV в. единството на Руската църква е застрашено поради започналото вече остро съперничество между Литовската държава и Московското княжество. В пределите на Литовската държава по това време влизат земите на днешна Беларус, голяма част от днешна Украйна и част от Западна Русия. Освен това и Светият престол има нескрити домогвания към литовските владения. Опасността всички тези земи да минат под опеката на папата е реална. Тези обстоятелства карат патриарх Филотей да изпрати през 1373 г. Киприан на мисия при литовския княз Олгерд (1345-1377). Мисията е успешна и Киприан е ръкоположен за митрополит Киевски и Литовски (със седалище в Киев) на 2 декември 1375 г.

След смъртта на московския митрополит Алексий на 12 февруари 1378 г., Киприан поема към Москва за да бъде ръкоположен за духовен глава и на Московското княжество. Целта е ясна – всички руски земи да преминат под ръководството на един духовен водач, подчинен на Цариградската патриаршия. Но такова развитие на събитията не влиза в плановете на амбициозния княз Дмитрий Донски (1359-1389), който не само отказва да приеме Киприан, но нарежда да бъде изтезаван, ограбен и изгонен от Москва.

След тези прискърбни събития Киприан, на път за Цариград, минава през Търново, където се среща с бъдещия патриарх Евтимий (1375-ок. 1403). По същото време във византийската столица се появява и друг кандидат за глава на Московската църква – русин на име Пимен, който представя документи с подправения подпис на княз Дмитрий Донски. Самият московски княз по-късно разбира за измамата и отново кани Киприан в Москва. Но в последния момент Дмитрий Донски насочва предпочитанията си към архимандрит Пимен.

През 1387 г. Киприан отново заминава за Цариград за да преговаря с патриарх Нил Керамевс (1380-1388)  относно московския църковен престол. През 1389 г., след смъртта на Дмитрий Донски и с помощта на цариградския патриарх Антоний IV (януари 1389-юли 1390 и март 1391-май 1397), Киприан е ръкоположен за митрополит на Москва и цяла Русия. На 1 октомври той отпътува за руските земи и в началото на 1390 г. пристига в Москва. Там Киприян печели доверието на новия княз Василий I Дмитриевич (1389-1425) и успява да подобри отношенията между Московското княжество и Литовската държава.

В началото на 1397 г., след падането на Търновското царство под османска власт, митрополит Киприан предлага на патриарх Антоний IV да се свика нов вселенски събор за обединение на християните срещу османската заплаха – идея която, очаквано, не е осъществена.

Митрополит Киприан умира на 16 септември 1406 г., преди точно 617 години, и е погребан в Успенския събор на московския Кремъл, където и днес се съхраняват мощите му. Канонизиран е за светец на Руската православна църква през 1472 г.

Друг българин, също ръкоположен за митрополит на Киев и на цялата Литовска държава – Григорий Цамблак (ок. 1365 – 1420), пише за него в своето ,,Надгробно слово за наистина между светите Киприан, архиепископ руски":
,,Него го роди нашето отечество, а вам го дари бог; от него вие се насладихте изобилно, а ние се лишихме. С него вие се украсихте, а ние чезнехме от желанието по него; с него вие преуспяхте, растейки в Господните заповеди ... Написах на Киприан. ,,Отче Киприяне, наистина си светило на руската земя!"{2}

–––––––––

{1} Исихазъм (от гр. ,,спокойствие", ,,безмълвие", ,,уединение"). Исихазмът е монашеско течение създадено във Византия през XIII век. Включва задължителни норми на поведение, разпределени в две групи: деяние (праксис) и видение (теория). Праксисът изисква отказ от земни блага, смирение, бодърствуване, търпение, послушание пост и молитва. Теорията е вторият по-висш стадий. В него се изисква отшелничество, безмълвие и непрестанна вътрешна молитва. Според учението на исихазма след изпълняване на тези практики се постига състояние, в което човек възстановява връзката си с бога и получава възможност да наблюдава божествената светлина, която някога видели учениците на Христос на планината Табор.

{2} Превод на Невяна Дончева-Панайотова по ръкописния сборник 235(384) (Государственный исторический музей, Москва, Синодальное собрание), XVI в. – Вж. подробно у Невяна Дончева-Панайотова ,,Словото на Григорий Цамблак за митрополит Киприян". ПИК, Велико Търново: 1995 // 123 с. Вж. и Невяна Дончева-Панайотова ,,Сборниците ,,Книга Григория Цамблака" – възникване, съдържание, разпространение" – В: Търновска книжовна школа, т. 3: 1980 // с. 29-50; както и Пеньо Русев ,,Естетика и майсторство на писателите от Евтимиевата книжовна школа". Издателство на БАН, София: 1983 // с. 230 – 237

https://historymuseum.org/st-kiprian/

Similar topics (1)

Powered by EzPortal