Монашеството

[Hatshepsut]

Йеромонах Иларион 

Дионисий Ареопагит, преп. Теодор Студит и други древноцърковни автори причисляват чина на постригването в монашество към св. Тайнства. В самото последование той също е наречен тайнство. Монашеското постригване, подобно на Кръщението, е умиране за предишния живот и възраждане в ново битие; подобно на Миропомазанието е печат на избраничество; подобно на Брака е обручение с небесния жених - Христос; подобно на Свещенството е посвещаване в служба на Бога; подобно на Евхаристията е съединяване с Христа. Както при Кръщението, и при постригването, човек получава ново име и опрощение на всички грехове, отрича се от греховния живот и обещава вярност на Христа, свлича от себе си светската одежда и се облича в едно ново одеяние. Раждайки се отново, той доброволно се превръща в младенец, за да израства "докле всинца достигнем до единство на вярата и на познаването Сина Божий, до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство." (Еф. 4:13).


По своя замисъл монашеството е подражание на Христовия начин на живот. Евангелският Христос ни се разкрива като идеал за съвършен монах: Той не е женен, свободен е от роднински връзки, няма покрив над главата си, странства, живее в доброволна нищета, пости, прекарва нощите Си в молитва. Монашеството е стремеж да се доближиш до този идеал в най–висша степен; то е устременост към светостта, към Бога,  отказ от всичко онова, което те задържа на земята и ти пречи да се въздигнеш на небето. "Монах е онзи, който, бидейки облечен в  материално и тленно тяло, подражава на живота и състоянието на безплътните. Монах е онзи, чието тяло е очистено, устата чисти и умът просветен. Отричането от света е отхвърляне на естеството заради получаването на надестествени блага. Монах е онзи, който непрекъснато въздига ума си към Бога. Монахът е една непрестанна светлина в очите на сърцето. Светлина за монасите са ангелите, а светлина за всички хора е монашеският живот, затова нека монасите се стараят да дават добър пример във всичко" (преп. Йоан Лествичник).

"Монах" означава "самотен" (от гръцкото "monоs" - "един"). В Русия наричали монасите  "иноци" (от думата "иной" - "друг"). Монашеството е необикновен, изключителен живот, за който са призвани малцина;  живот изцяло и без остатък отдаден на Бога. Монашеското отричане от света не представлява отвръщане от неговата красота и от радостите на живота, а отказ от страстите и греха, от плътските наслади и въжделения, от всичко, привнесено в живота ни след грехопадението. Целта на монашеството е завръщане към първоначалното състояние на чистота и безгрешност, притежавани от Адам и Ева в рая.  Светите Отци  наричали монашеството "евангелски живот" и "истинска философия".  Както философите се стремят към съвършенство по пътя на интелектуалното познание, така и монахът търси съвършенство по пътя на духовния подвиг и подражанието на Христа.

"Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене" (Мт. 19:21), казва Христос на богатия младеж. "Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва; защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който изгуби душата си заради Мене, ще я намери" (Мт. 16:24-25), казва Христос на учениците Си. "Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене" (Мт. 10:37).  Тези думи на Спасителя съдържат цялата "философия" на монашеството. То е избор за онези,  които се стремят към съвършенство,  които искат да следват Христа и да отдадат душата си за Него,  които искат да придобият съкровище на небесата. Подобно на търговец, който, откривайки  хубав бисер, е готов да се откаже от цялото си богатство, за да го притежава,  така и монахът се отказва от целия свят, за да придобие Христа. И жертвата бива отплатена, защото наградата  е голяма: "Тогава Петър отговори и Му рече: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме; какво, прочее, ще стане с нас? А Иисус им рече: всеки, който остави къща, или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или нивя, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи живот вечен" (Мт. 19:27-29).

По всяка вероятност монашеството съществува в Църквата от един много ранен период, но става масово явление през IV в., когато се прекратяват гоненията срещу християните. Ако преди това вярата е била подвиг и жертва,  готовност за мъченичество,  то тогава  християнството става държавна религия и търсачите на подвизи,  жадуващите за скърби и лишения,  търсещите "тесния път", се устремяват към пустинята,  за да създадат там своя "държава в държавата". Безплодните преди това пустини на Египет, Палестина и Сирия биват заселени от монаси, които ги превръщат в градове: "В планините се появиха манастири, пустинята се насели от монаси, оставили собствеността си и причислили се към  небесните жители. Манастирите в  планините наподобяваха скинии, изпълнени с божествените ликове на псалмопевци, любители на учението, постници, молитвеници. Това беше едно особено място на богочестие и правда: нямаше нито потисник, нито пък потиснати, бирниците никого не притесняваха; имаше много подвижници, и всички с една обща цел - да се подвизават в добродетелта" (Житие на преп. Антоний Велики). Скоро след това манастири се появяват и в градовете: в средата на VI в. само в Константинопол е имало 76 манастира.

Монашеството през IV - V в. съществувало в три разновидности - общежително, пустинножително и полуотшелническо. В общежителните манастири всички  живеели заедно, всекидневно и по няколко пъти на ден се събирали в храма за богослужение.

Отшелниците живеели всеки поотделно и отивали в храма само в неделя,  за да се причестят със светите Тайни.

Средният път бил онзи, при който монасите  живеели на групи от по двама, трима. "Цялото монашеско житие се съдържа в три начина на уредба и подвизаване: или в подвижническо уединение и отшелничество, или в това да безмълвстват с едного, най-много с двамина, или най-накрая в това, търпеливо да пребивават в общежитието. Не се отклонявай, казва Еклисиаст, нито надясно, нито наляво, а върви по царския път. Средният  начин на живот е подходящ за мнозина" (преп. Йоан Лествичник). Понастоящем в Руската Църква има предимно общежителни манастири. На Атон са се запазили всичките три вида монашество.

Монашеските обети се свеждат до три основни: послушание, нестяжание* и целомъдрие. Послушанието е  доброволно отсичане на собствената воля пред Бога, пред духовния наставник, пред всеки друг човек. Монашеското послушание пред Бога е вслушване в Неговата воля, в замисъла Му за човека; един проникнат с безгранично доверие към Бога стремеж във всичко да бъдеш покорен Нему. Много от бедите на човека идват от стремежа му винаги да прави всичко по своему, да прекрои света, който не е такъв, какъвто той иска, да промени заобикалящите го хора, които не са достатъчно съвършени. Монахът от своя страна с благодарност приема всичко такова, каквото е: той се учи с еднаква радост да приема от Божията десница както утешението, така и скръбта, както здравето, така и болестта, както добронамерените, така и злонамерените хора. Живеейки по този начин, той придобива особен, несмущаван от нищо вътрешен мир, една непрестанна радост в Бога, която не могат да помрачат никакви външни обстоятелства. "Слава Богу за всичко", казал св. Йоан Златоуст, лишен от епископската си катедра, изгонен от отечеството си и умиращ в тежки страдания в една чужда страна. Подобно на Христа, Който "смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна" (Фил. 2:8 ), и монахът се стреми да бъде послушен пред Бога до смърт, до кръст.

Нестяжението е доброволна нищета, отказ от всякакво земно притежание. Това не означава, че монахът не трябва да притежава нищо, никакви свои вещи или земни утешения: това означава, че той не трябва да е пристрастен към каквото и да било. Вътрешно отрекъл се от богатството, той  придобива евангелска лекота на духа, след като вече не е привързан към нищо.

Думата "целомъдрие" не е синоним на думата "безбрачие": целомъдрието, разбирано като "цялостна мъдрост", като живот според Евангелските заповеди, като въздържание от сладострастно задоволяване на плътските похоти, е необходимо и в брака. Монашеското целомъдрие, включващо като съставен елемент и безбрачието, е една цялостна устременост към Бога, желание да съгласуваш всяка своя постъпка, всеки свой помисъл, всяко свое душевно движение с духа и буквата на Евангелието. Що се отнася до безбрачието, в контекста на монашеството то е едно надестествено състояние. Самотата е непълнота, ущърбност. Тя се преодолява в брака с намирането на другия. Този друг в монашеството е сам Бог.

Преп. Симеон Нови Богослов в един от своите химни говори за монашеството като за единение с Бога:

Ако живее в някого Христос,
то как изобщо се говори,
че той е сам, осиротял?
Нали с Христа пребъдват вечно
и Бог Отец, и Дух Свети?
Как може някой да е сам
щом с Троицата се съедини?
Не е самотен, който с Бог е,
макар и да се скита сам,
дори в пустиня да живее
или в подземията скрит.
Той с праведния си живот
в небе килията си е превърнал –
оттам смирено съзерцава
Твореца на небето и земята.
Той винаги живее в светлина –
негаснеща и необикновена –
от Него без да се откъсва,
без никога да Го напуска –
ни денем, нито нощем, ни в съня.
Със Бог се съчетават само тези,
които във покайния си път
оставили са другите далече,
да облекат монашеското расо.
Килията им е небе, а те
са слънцето, защото в тях пребъдва
негаснещата светлина на Бога.
Наричат се монаси затова,
че в своята щастлива самота
със Него и във Него пребивават.

Разпространената представа за монашеството като мрачно и сурово съществуване, лишено от всякаква радост, е дълбоко погрешна и изградена върху пълното непознаване на монашеския дух. "Радостта на монасите е тиха, чиста. Тя е тъкмо веселието на добродетелната душа", пише архиеп. Иларион (Троицки). Та нали това упоение, тази омая от живота, която е прието да се нарича "радостите на живота", е всъщност нещо мрачно, водещо до пресищане и махмурлук. Ние, монасите, от радост, от умиление плачем и благодарим на Господа. Всеки монах познава сълзите на умиление и в сравнение с тези сълзи всички мирски радости му изглеждат бедни и жалки. Самият аз съм приел монашеството и мисля, че не ще ми се случи още веднъж в този живот да преживея радост като тази в деня на постригването ми. Цели два месеца преливах от радост. Всичко в душата ми така ликуваше, така се радвах. Ненапразно при постригването постригващият, вземайки расото, казва:

"Колкото си по–далеч от страстите, толкова по–голяма е радостта в сърцето ти. Сърдечната чистота е неразривно свързана с веселието."

Чинът на постригване в монашество се извършва в храма от епископа или от настоятеля на манастира. Постригваният предварително е снел всичките си дрехи и е облечен в дълга до петите бяла риза, с която стои пред игумена. Постригваният произнася обетите и изслушва поучението на игумена, след което той символично постригва косата му и го облича в черни монашески одежди. Цялото манастирско братство се приближава до новопостригания монах и го пита: "Как е името ти, брате?". За една или няколко нощи монахът остава в храма, където чете Псалтира и Евангелието.

Монашеството е вътрешен и съкровен живот, то е абсолютен израз на духа на християнството като "тесен" път, водещ към Небесното царство.

Съсредоточеността върху вътрешния живот не означава егоизъм или отсъствие на любов към ближния. Намиращ се извън светската суета, монахът не забравя за хората и в тишината на килията си се моли за целия свят. "Някои казват, че монасите трябва да служат на света, за да не ядат даром народния хляб, но е нужно да се разбере в какво се състои това служение и с какво монахът е длъжен да помага на света", пише преп. Силуан Атонски. "Монахът е молитвеник за целия свят и в това се състои неговата главна работа. Благодарение на монасите на земята никога не се прекратява молитвата и тъкмо това е ползата за света. Преподобни Сергий чрез пост и молитва е помогнал на руския народ да се освободи от татарското иго. Преподобни Серафим мислено се помолил и Светият Дух слязъл върху Мотовилов. И това е благодарение на тези монаси. Ти може би ще кажеш, че сега няма такива монаси, които да се молят за целия свят, но аз ще ти отговоря, че когато на земята вече няма да има молитвеници, светът ще свърши. Светът се държи благодарение на молитвите на светиите."

Отците на Църквата са разбирали, че обновяването на света и щастието на хората зависят не от външните обстоятелства, а от вътрешното усилие. Социалната активност и бурната дейност на онези, които по различно време са искали да принесат някаква полза на човечеството, така и не са направили хората по-щастливи. Същинското обновление на живота е възможно само в Духа. Монасите не се стремят да подобряват света, а да преобразяват самите себе си, та светът да бъде преобразен отвътре. "Придобий мирен дух и хиляди около теб ще се спасят", казва преп. Серафим Саровски.

[Hatshepsut]

Този текст показва реалната картина на монашеския живот в манастирите на Света Гора (Атон) през втората половина на XIX век. Този режим е бил според най-строгия Светогорски (Йерусалимски) устав. В манастирите в България режимът е бил по-лек, така е и днес.

"Приказки или нравоучителни примери"

отец Матей Преображенски-Миткалото

"...всяка мирска мисъл или весело възпоменание се счита тежък грях, сяка потребност на природата - за бесовско изкушение, (където) в неестествена борба със самото себе си изминуват синките години на отшелника, додето най-после той, според светогорското изражение, стане "по-горе от човешката природа и достигне ангелско състояние"... Труд голям, но затова и самоумъртвяването бива пълно - физическо и нравствено.

За да докара човека в това състояние и тъй да улекчи за него пътя към спасението, общинский устав преди всичко се старае да измачка и обезсили грешното тяло на подвижника... Връх това е основана цела(та) система на физическо изтощаване, за изпълнението на която строго следят изповедниците и игуменът: обикновената утринна се продължава шест часа, литургията - два, вечернята -- два часа", повечерието - час. Следователно калугерът трябва да престои в църквата единайсет часа, без да излезе. За спане му дават само пет часа в денонощието; в другото време той изпълнява други обществени работи... Освен тези обществени служби секи калугер си има свои килийни правила. Особено са тежки правилата на схимиците, които са длъжни секи ден да правят в килията си 1200 поклона до пояса и 100 земни.

С какво се хранят отшелниците подир такива извънредни трудове?
- Нема с какво да се хранят: дадат им супа от грах или картофи, после боб или бакла и при това - една чаша вино наполовин с вода- ето сичкият им обед!

...Само един път в годината калугерът чисти и мете стаята си, чини ми се, пред пасхата... Забранено е да се мие. За топли бани няма и дума на Света гора. Понякога се позволява на калугера да си умие главата, и то само в краен случай, когато келят по главата стане нетърпим.

Ще ли ми повярвате, че на Света гора във вид на лъжливо разбраното умъртвяване на плътта нарочно не изтребват бълхите и дървениците и други подобни на тях насекоми! С тях са пълни не само креватите и калугерските стаи, но даже и троновете в църквата. В някои от манастирите калугерите сами просили от духовниците за благословение да измият троновете, но те не им позволили: "Дървениците не ще ви дадат да спите във време на службата" - такъв бил отговорът на изповедниците!

Същата мръсотия е и в килиите:
Въздухът им е дотолкова развален, вкиснат и задушлив, шото заболява главата. Сичко, що е в килията, обикновено е покрито с един слой кал и в тази гнила атмосфера посред вечна кал преминува килийният живот на отшелника. Ще попитат: защо е тая мръсотия? Чистотата е мирска работа, която на Света гора е запретена! Въздухът в килията - разкош!

И това още не е всичко.
Игуменът и изповедниците имат право да назначават сякакви послушания и да управляват работите на секиго от калугерите, както те заискат, без никакъв контрол. Те могат да накарат некого да преброи пясъка или да чука в чутора вода, за по-надребно, и калугерът е обязан да ся покорява безусловно. В разпорежданията си те се ръководят от първата мисъл, която са появи в главите им и която те считат за внушение на Светия дух."... (стр. 99- 100)

... "Едни току си хапят брадата която я препъват и налапват цяла в устата си, после отка я погладят малко, че хайде пак я налапат. Други пък току си засукват мустаките и ги хапят със зъби си, за което никой не смее да им каже нищо. Други пък току глождат нещо със зъбите си или ги чистят и разкървяват, а после плюят на земята, без да се засрамят от присъствуващите, на които може да се погнуси. А некои си, като се протягат безобразие, разкършват си снагата, и скимтят или са прозяват невнимателно срещу оногова, който са случи напреда им, и издават глас: а-а-ха!... Други пък кихат с глас, колкото си можат, като да ся чуе надалеч, и с лигите си попръскват ония, които са наоколо им, без да са посвенят некак. Котката, като е едно животно, пак не оставя мръсотия около себе си, а го заравя с пръст или пепел, за да са не погнуси и сама: а колко повече човекът, който има повече ум и разум?" ... (стр. 101)

Из "Прикаски или нравоучителни примери за протичението на всекиго, който желае своето поправление". Събрал и наредил монах Матей Петров Преображенский. Издание първо, Руссе, в печатницата на Дунавската област, 1872.

[Hatshepsut]

...и ако в горните постинги става дума за монашеството като идеал, в следващите постинги ще видим какво е монашеството в действителност... 

В "Господари на ефира": Разврат цари в Троянския манастир

"Доста похотливи са нашите духовници, а би трябвало да учат на морал, смирение и прочие добродетели", разказва младеж

Млад мъж, пожелал да запази своята анонимност, потърси "Господари на ефира", за да разкрие потресващи факти за разврат, който цари в Троянския манастир.
От предаването, което се излъчва по Нова телевизия, съобщават: "От една седмица Варненската митрополия се тресе от скандали, чуха се обвинения в подкупен вот, дори в убийство. Междувременно до нас достигна друг сигнал, който потресе целия екип".
"Във "Фейсбук" получих покана от йеромонах Кирил Тодоров от Троянския манастир, а в процеса на писане получих предложение за гости в манастира. Искаше да бъдем гаджета понеже много ме харесва. Аз съм с нестандартна сексуална ориентация и реших да приема, тъй като си търся нещо по-сериозно. Запознахме се и след прекарани няколко нощи там имаше чувства и у двамата. Той се влюби в мен, аз в него съответно. И така няколко месеца. Разстоянието и ред други причини обаче попречиха и нямаше как да бъдем заедно.
Аз му отправих предложение да се разделим, той обаче на няколко пъти злобееше и отправяше заплахи,
аз се връщах при него и така три-четири пъти. Преди две седмици взех окончателното решение да се разделим и той в яд и нерви започна да ме заплашва, че ще плати на хора да ме пребият. Или ще съм негов, или няма да бъда на никой друг, ми каза той", разказва момчето в репортажа, което пояснява още, че се е обърнало за съдействие към органите на реда и Прокуратурата, след като е било нападнато в столичен квартал.

По думите на момчето в Троянския манастир се случвали ужасни и непристойни за божии служители неща.
В стаичките, когато се приберат, някои духовници мастурбират, показват си половите органи, казва младежът.
"Имам дори един видеоматериал, на който ясно се вижда как йеромонах Кирил Тодоров си показва члена.
В друго видео същият разказва как наричат отец Августин - баба Гуси, а към отец Пахомий се обръщат с името Палома. Те си говорят в женски род. Тези хора водят всякакъв друг живот, но не и духовен", твърди още той.
"Доста похотливи са нашите духовници, а би трябвало да учат на морал, смирение и прочие добродетели.
Не е скрито, че освен в Троянския манастир, и в Рилския манастир много монаси също са с обратна ориентация. Някои от тях си позволяват дори да ходят на столични заведения.
Може да ги разпознаете по това, че те поддържат предимно много къси бради", обясни обърналият се към екипа на предаването мъж.

https://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/v-gospodari-na-efira-razvrat-v-troianskiia-manastir-5999358

Запис от предаването: https://gospodari.com/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D1%80%D0%B0%D1%82-%D0%B2-%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-1-video33567.html

Баба Гуси и Палома – калугерите в Троянския манастир

Монаси избраха секса пред Бога, поп си вади члена и крещи: ,,Ето я принцесата"

Кошмарен разврат кипи зад стените на третия по красота и значение български манастир – Троянския. Тук бог е не Исус, а сексът, се разбра от откровенията на хомосексуален младеж от София пред камерата на ,,Господари на ефира". Той описа цветно похожденията си в светата обител заедно с последното си ,,гадже" – йеромонах Кирил Тодоров, които завършили трагично.

Патилата му са готов сюжет за порно филм с работно заглавие ,,Калугери с нежни имена". Макар че приликата с крими сериала по Богомил Райнов ,,Тайфуни с нежни имена" се крие само в първите четири букви на ,,аналогия". Днес светинята, където първите си стъпки във вярата прави покойният патриарх Максим, повече прилича на бардак, отколкото на православен храм. За това свидетелства столичанинът, който надживял няколкомесечна любовна афера с палавия йеромонах зад стените на третия по достойнство ставропигиален (патриаршески) манастир.

,,Преди време получих покана за приятелство във фейсбук от Кирил Тодоров от Троянския манастир", започва разказа си мъжът с различна сексуална ориентация, както сам се описва. С течение на времето двамата обменяли по някое и друго съобщение от типа ,,как си, добре съм", докато един ден отецът го поканил на гости в светата обител, за да си обменят телесни течности. ,,Поиска да бъдем гаджета, защото много ме харесвал. Реших да приема предложението и да отида на гости на отеца, защото си търсех сериозна връзка", разказа пред потресения репортер Боби Ваклинов софиянецът.
Речено-сторено.

Отишъл той до Троянския манастир, където прекарал няколко нощи с йеромонах Кирил в неговата килия. ,,Имаше чувства и от двама ни, той се влюби в мен, аз – в него", призна изпатилият любовник. Консумирали връзката си и в монашеската стая, и в близък хотел. Новото завоевание на свещеника било представено пред игумена на манастира като ,,моя братовчед", за да не буди подозрение. Любовта им продължила няколко месеца, но разстоянието и ,,други причини" сломили връзката им. Затова нашият герой пръв предложил на отеца да се разделят. Той обаче категорично отказал. Започнал да отправя заплахи при евентуална раздяла, младежът се връщал в манастира, отново пламвали позаспали чувства. И така няколко месеца.

В началото на ноември обаче столичанинът решил окончателно да сложи точка на греховната връзка. Когато с твърд глас съобщил новината на нежната си половинка в расо, йеромонахът избеснял и заплашил, че ще плати на мутри да го пребият. ,,Или ще си мой, или на никого друг", извадил железен аргумент калугерът. Разлюбилият го младеж обаче не обърнал внимание на заканата, която отдал на гнева от окончателния край на взаимоотношенията им. Докато преди десетина дни лукавият свещеник му спретнал капан в столичния кв. ,,Мусагеница", където едрички приятели на Кирил Тодоров го нападнали изневиделица. ,,Впоследствие от полицията разбрах, че гамените са близки до йеромонаха", призна жертвата.

Влюбен монах (Кака Кичка) изпратил биячи на бившето си гадже

,,Опитаха се да ме приклещят в един вход, където да ме набутат в апартамент, за да ми го набутат", откровен бе ошашавеният гей. Отмъстителният поп наредил неверният любовник да бъде пребит, което бандитите и сторили. За пореден път към него били отправени заплахи за живота му. ,,Изведнъж усетих прилив на енергия, щях да изкъртя стълбището, но успях да се отскубна и побягнах", обясни как се е спасил от капана столичанинът с разбит нос и сърце.

Веднага сезирал органите на реда и прокуратурата. До момента обаче резултат няма, затова младежът се обърнал към ,,Господари на ефира". ,,Искам да покажа на цялото общество какви са нашите духовници, за да знаят, че като им целуват ръцете като на свети хора, не знаят какво точно целуват. Защото в стаичките си в манастирите някои мастурбират, други си показват пишките в един известен сайт за гейове. Имам видеоматериал, в който много ясно се вижда как йеромонах Кирил Тодоров си показва члена. А би трябвало да ни учат на морал и смирение...", вдига рамене озлочестеният любовник.

Похотливи като разгонени магарета се оказаха и други иначе божи служители. Палавият йеромонах Кирчо далеч не е изключението, което превръща Троянската обител в бардак. Според обръгналия в отношенията с брадати любовници столичанин монасите там са си направили своего рода женско царство. Всеки свещеник си имал женско име, което се използва само при вербални или телесни диалози на четири очи и под завивките.

Кака Кичка и кака Фифи (монах Филарет)

,,Отец Августин например е ,,баба Гууууси", с много дълго ,,у", архимандрит Пахомий е ,,Палома". Те водят всякакъв друг живот, но не и духовен. Не може отец Филарет пред хората в градинката да си вдига расото и да се бие по оная работа с думите: ,,Ето я принцесата, ето я великата". Не може това да са ни божите служители. Не може като отидеш да ти осветят кръстче, понеже няма такса, а се дава по усмотрение на вярващия, ако отецът получи 2-5 лева, плюе встрани от ярост, че си му платил малко", разочаровано споделя мирянинът с позагубена вяра.

Според него и други манастири са в капана на разврата. ,,Рилският манастир например. Там повечето монаси са с обратна сексуална ориентация, обичат да ходят по лъскави столични гей заведения. Лесно се разпознават, защото поддържат много къси бради, за да не бъдат разпознати от клиентите, а да се впишат в обстановката", докладва потресеният очевидец на макиажа. Засега официална реакция от монасите в Троянския манастир по секс скандала няма.

Секс оргии тресат и Рилския манастир!

Секс оргиите не са приоритет само на Троянската обител. ,,Всеки ден" вече писа, че похотливи монаси обръщат с хастара навън и един от най-красивите манастири на Балканите – Рилския. Свещениците се напиват до безпаметност, после се отдават на хомо и би ласки без никакъв свян.

Безпрецедентната разюзданост взела връх в средата на юли, когато възбуден като пръч свещеник преследвал с щръкнало ,,достойнство" и явни намерения за интимна близост свой колега по расо. Последният обаче успял да се отърве, като избягал в град Рила и се скрил в жилище за временно настаняване.

Разбрахме, че спасилият се от любовните щения монах е 50-годишният архимандрит Виталий Рилски, който често се набърква в гей афери. От случката насам Виталий бил постоянно на градус. Така лекувал стреса, причинен от примамливите, но и плашещи намерения на разгорещилия се отец.


...и още:

https://gospodari.com/?go=video&p=detail&videoId=8996

[Hatshepsut]

Нечувано! Поп Рафаил ходи на гей парад!
Отецът брани със зъби и нокти еднополовата любов

Отец Рафаил от манастира ,,Свети Николай Мирликийски Чудотворец" край пернишкото село Кладница не спира да скандализира обществото с изяви, граничещи с човешката лудост. След като обяви героя на Елин Пелин Ян Бибиян за вреден, анатемоса Киприяновите молитви и нахока християните, че се редят на опашки за курбан, светият мъж се хвърли в подкрепа на гей двойките.

И макар, че в библията черно на бяло пише, че не бива ,,мъж да ляга до мъж като с жена", отчето не вижда нищо нередно в това. дори напротив – приема го като чиста форма на братска обич и подкрепа. Самият свещеник, чието светско име е Росен, е щастливо задомен и се радва на стабилно семейство. Това обаче не му пречи да ръси хвалебствени слова към хомосексуалистите.

Догодина отец Рафаил дори смятал официално да се появи на гей парада, за да подкрепи нежните души. Стига се дотам, че в желанието си да се хареса на всички, минали под дъгата, той обяви, че думи като ,,родолюбие" и ,,патриотизъм" идват от кухнята на Сатаната. Последваха ,,сказания", че човек няма нито отечество, нито родина, че това са измислени писания.

,,Поведението на отец Рафаил се разграничава от това на мъж, врекъл се в Бог. Той скочи против Синода, когато от там обявиха, че са против бежанците. Той защити мигрантите, но вероятно или не прави разлика между икономически емигрант, мигрант, престъпник, който се възползва от ситуацията и бежанец. Най-вероятно от НПО-фондацията ,,Америка за България" му плащат за да сее глупости и да обърква съзнанието на вярващите християни! Друго обяснение няма за нелогичното му поведение. Не може човек, който е женен да защитава гейовете, да има такива развратни приятели. Та нали се е врекъл да служи само на Бог, да спазва каноните. Как ще кръщава деца и ще стиска ръцете на мъжеложци?! Това е повече от скандално. Жалко че ,,Българският хелзинкски комитет" го номинира за отличието ,,Човек на годината" Но не е учудващо. Там са номинирани грантови журналисти, хора с нестандартни сексуални прояви. Отчето дори се обяви в защита на гей парадите. Подкрепя нежните мъже яростно, което води нормалния човек към размисъл- Защо го прави?", разказват запознати с историята на монасите от манастира край Кладница. Съмненията, че Отец Рафаил получава грантово финансиране от фондациите на Сорос се подклаждат допълнително от поредицата интервюта, които е дал за сайта Svobodata.com на друг един грантов герой Едвин Сугарев. Във въпросния соросоиден форум отецът громи руската хибридна война, левите партии в Европа, които според него до една били комунистически, анатемосва Волен Сидеров и всички русофили в България... и приветства ,,светия празник" Хелоуин! – все опорни точки на соросоидната пропаганда, за пропагандирането на които в България доста американски фондации плащат крупни суми.

Дякон Рафаил е завършил Богословския факултет на Софийския университет през 1996 г. Работил е в социалната сфера на различни столични общини. Бил е дори редактор на богословска литература в издателска къща ,,Тавор". През 2008 г. отецът е подстриган за монах в храма ,,Св. Йоан Рилски" и отива на послушание в Чипровската света обител. под благословията на патриарх Максим по-късно заминава за Софийската епархия, който и до ден днеешен обгрижва с много старание и любов.

Това не му пречи да изригва във Фейсбук, където пише: ,,Курбанът, прерязването на хляба и Киприяновите молитви са отвратителна, езическа и несъвместима с християнството и цивилизования свят практика. В християнството жертвоприношения няма! господ Исус Христос бе последната и финална жертва.

http://skandalno.net/

[Hatshepsut]

Нов гей-скандал в Църквата, този път с монаха от Троянския манастир Филарет

За похотливостта на нашите духовни лица се говори отдавна. На няколко пъти ставахме свидетели на ужасяващи видеа, на които се вижда как попове си показват достойнството, говорят за секс с мъже и признават открито, че са гейове. Източникът, който разкри Троянската афера прави нови шокиращи разкрития. Той разказва пред "Господари на ефира", че монах Филарет вилнее в гей сайтове и си търси мъже за секс.
 
Понастощем едни гостоприемни хора са приели известната кака Филка - монах Филарет, в една църква в Лом, разкрива анонимен мъж, който застава пред камерата на предаването. 
Обръщам се към патриарха на българската църква, ще му помогна, ще му дам имената на всички ***** в църквата, а не той да бъде водач на такива хора. Но не към служителката в Синода, защото тя казва, че ако изгоним всички ***** от църквата, тя ще остане без монаси, издава анонимният информатор на предаването.
 
Решихме с един мой приятел да разобличим "кака Филка" и го пратих при него, посочва още свидетелят на скандала. Преди срещата с Филарет "кандидатът" за "обладаване" провежда скайп-разговор с него:
 
- Здрасти, какво си търсиш?
Филарет: Здрасти, търся някого да издухам и да ме бодне

- Държа изключително на дискретност, метни снимки.
Ф: - Тук снимки нямам, поп съм много повече държа на дискретност...

- Ето мои снимки, за да добиеш представа. Кажи ако те кефя, свали снимка от фейсбук само да те видя. Ако имаш снимка на дупето прати. Имаш ли терен и кога си фри?
Ф. Нямам снимка на дупето, тесничко е, имам терен и сега съм фри...
(ОТЕЦЪТ ПОСТВА ЛИНК С ФЕЙСБУК ПРОФИЛА СИ)

- Като каза поп, мислех, че си стар и грозен, симпатичен си, ако имаш терен, можем да се видим
Ф. Хаха, мерси
- Ще мога след час, час и малко,трябва ми време да се пооправя, ако искаш дай телефон да се чуем
Ф. 0886....

- Влизам да си взема душ само и тръгвам към теб.
 
След кратък разговор, любовната среща е уредена. Радостен,  Филарет посреща госта си пред вратата....

https://pik.bg/


Значи "отеца" не се хвали с богословското си образование или с праведния си живот, а с тясното си дупе... 
А пък някои уж вярващи се опитват да потулят скандала, вижте как:

Уважаеми продуценти, автори и сътрудници на предаването ,,Господари на ефира",

Не мога да не изразя потреса си от излъчения във вашето предаване на 2 февруари 2017 г., на големия Господски празник Сретение Господне, репортаж, дискредитиращ по недвусмислен начин един монах, изгонен след скандал от един манастир (отново след ваше разследване). Петно, което този човек хвърля върху себе си, но което петно вие съзнателно или не прехвърляте върху монашеството изобщо, върху духовенството и върху Църквата в България. Това, което показвате, е срамно за претенциите за духовен сан на този човек. Духовник не може да извършва подобни деяния, без да бъде в недвусмислен конфликт със себе си, със своята вяра, с Бога и Църквата. И ако този конфликт липсва и той съзнателно и целенасочено извършва това, то той не е духовник. Безспорно такива хора според каноните на Църквата не могат да възглавяват богослужението на църковната общност – манастирска, енорийска и т. н., дори след покаяние.

Но такива хора са факт и това е един от проблемите, един от кризисните моменти в живота на Църквата ни. Защото Църквата ни е отражение на обществото ни. Монасите не идват в манастирите, спуснати с ангелска колесница от небето. Те са продукт на семейното възпитание, на образователната система, на социалната среда, дори и на медийната среда. И те са подвластни на същите греховни съблазни, на каквито и всеки друг човек. И тяхното падение е възможно и за голямо съжаление то се случва. Но държа да отбележа, че това, което вие показвате, НЕ е масово явление в църковните среди. То не е църковен живот, не е духовен живот, а една от метастазите на псевдодуховността. На опита на една малка група хора да намерят лесно препитание, кариера, власт, възможности. И в Църквата активно се работи за превенцията на това явление, което е антицърковно по своя характер. Но тези лица и тези действия, които показвате, не са преобладаващата част от клира, не са и една десета от него, не са и една десета от малобройното ни монашество! Убеден съм в това и мога да го свидетелствам свободно, базирайки се на моя духовен опит в Църквата.

В Църквата можете да откриете и много други неща, които не са рейтингови и които няма да съберат пред екрана гладните да мрънкат и критикуват представители на българското общество. Това са покаянието, смирението, търсенето на грешката първо в себе си, опитът да живееш с любов към Бога, към другите, да пребориш личния егоизъм, желанието да преодолееш себе си, да откриеш смисъла в живота си, да откриеш Бога и да постигнеш спасението за себе си и чрез проповедта и личния пример – за другите, които вече си поставил над себе си, да пречупиш отношението си към тях през призмата на съвършената Божия любов. Това няма да видим във вашето предаване, но не означава, че го няма в Църквата и че много хора не са устремени да постигнат този идеал и по този начин да се спасят за Бога.

Вместо това вие ни поднасяте в един светъл ден за Църквата – Сретение Господне, поредната порция ,,загриженост" на хомосексуалните към чистотата на духовенството в Църквата. За Бога, това е шизофренно. Крадецът да вика дръжте крадеца. Содом да изобличава Гомор. Как ние да повярваме на искреността на тези хора, които сами са се отлъчили от общение в Църквата, чрез своя личен свободен избор, а днес ни се представят като стожери на морала в Църквата. Как съучастникът и подбудителят в греха съди грешника и го изобличава? Това е нелепо. И вие давате трибуна на тези хора с антицърковно отношение с доза артистична загриженост.

Вие не сте искрени в това, което правите, защото ако бяхте искрени, нямаше да го правите. Църквата е стожер на морала, на християнските ценности, но нима това не се отнася и до журналистиката, която също е стожер на морал, на обективност в отразяването на истината на ценностно развитие и усъвършенстване, или до която и да е друга сфера на обществения живот. Нима в журналистиката няма хора, които да израстват и да се развиват кариерно по същия начин, както в излъчения от вас запис? И нима това се възприема за морално и неукоримо. Но не съм видял да се затичате и да надигате чаршафите на колегите си със скрита камера и да го пускате в публичното пространство, за да се надсмивате на гилдията и да трупате личен рейтинг. Грехът за мнозина от вашата сфера е средство и необходимост и това е толкова укоримо, колкото излъченият от вас запис.

Но Църквата ви е удобна мишена и вие се възползвате от нея, злоупотребявайки с формите на човешко падение, които могат да се видят абсолютно навсякъде. Вашата загриженост е привидна и фалшива. Ако вие наистина държахте на чистотата на църковните свещенослужители, щяхте да предоставите тези данни и записи първо на духовните надзорници в съответните епархии или на Св. Синод и да изискате от тях вземане на съответните мерки. Вместо това, вие подбирате определени църковни празници, за да споделяте в платформите си в социалните мрежи позорни записи, уличаващи духовници в неприсъщо за сана им непристойно поведение. С това вие не помагате на Църквата и духовенството.

Опитът да се срива авторитетът на духовенството чрез публично изобличаване на няколко паразитиращи субекта в него, е повече от вреден, защото създава предпоставката да се лепне клеймо върху цялото духовенство. В Църквата има много достойни свещенослужители, чиито труд, неуморни десетилетни усилия в името на вярата, добродетелта, смирението, се подлага на съмнение, унижение, ехидна подигравателност, заради публичното афиширане на аморалните прояви на едни псевдодуховници.

Уважаеми от екипа на ,,Господари на ефира", моля ви, не унижавайте духовенството, което не е виновно за наличието на тези недоразумения в редиците му. Не позволявайте чрез вашия ефир масовият зрител да похулва Бога, вярата, църквата, честното служение на духовенството, което има качества и достойнства, заради няколко болни клетки. Моля ви, спрете да атакувате Църквата с привидната и фалшива загриженост. Църквата е обиталище на Св. Дух. И когато хулим Църквата, хулим Св. Дух, а хулата против Св. Дух, според Свещеното Писание, не се прощава!

 

С уважение,



Пламен Иванов
филолог, докторант по богословие

https://www.pravoslavie.bg/

[Hatshepsut]

Монах: Църквата стана още по-мъртва...

,,...Млади владици - а никаква дейност, само се кичат...Старите митрополити сякаш бяха по-работни от младите. Те като че ли нямат енергия, не правят нищо хубаво. Не става и само да ги плюем. Те нямат почти никакви дейности...! Монашески пострижения няма. Младите владици не замонашват никого...! Никой като че ли не милее за монашеството...след 10 години като умрат старите, ще останат 30 бройки и ще се реве, че има криза...!".

Това е мнението на монах, който се свърза с нас, за да го сподели. Това мнение отразява впрочем позицията на повечето българи, които се интересуват от бъдещето на Църквата ни, но най-вече – от нейното настояще.

До къде се докарахме като църква, до там, че да говорим, че институцията е мъртва, НО....за сметка на това....става още по-мъртва...!!!

Да, младите митрополити, като че ли се наместиха на троновете и замряха, застинаха като восъчни фигури там. ,,Нищо не правят", споделя монахът, а това означава, че бездействат, което е истинско престъпление, в духовен смисъл, разбира се...! Проблемът обаче е, че ако въобще правят нещо, то явно не намират начин да го огласят, което ги поставя в позицията на нищоправещи..., а от това отново произлиза проблем – обществото не знае, какво прави църквата, миряните не знаят, какво правят владиците и на практика нещото се превръща в едно още по-голямо нищо...!

Не може и само да плюем по владиците ни, млади или стари, това също не е начин. Да, казваме истини, посочваме недъзи, не защото се изживяваме като ментори, а защото считаме, че по този начин можем да помогнем да се изправят кусурите, като ги назовем и им придадем ,,географска" плътност,...но уви...!

Само че с критиката е до време, то не може да се върви напред само с ръжена, да се ръчкат с остри статии, а ръчканите да си правят, каквото си искат, защото тогава голямото нищо, се превръща в бедствие, което сякаш вече дойде...! Няма какво да се пише за църквата ни, нищо не се случва там – само протоколни срещи и събития и нищо повече от това...НИЩО...!!! А това не е духовен живот, това не е общение, това не е институционална структура...!

Монахът е прав, когато след години монасите намалеят до 30-тина, както той отбелязва, тогава какво правим...!?

,,...Ще трябват поне за пазачи на манастири да се намерят хора и ще почнат да замонашват куцо и сакато...И тогава картинката ще е...Ще сме жалки...", споделя още монахът и може би е прав, защото нови монаси няма...!

А защо няма нови монаси!? Причините са комплексни и едва ли могат да се изчерпат с една статия, но в кратце, те са: младите хора няма интерес, новото време не предполага подобни психологически нагласи, условията са лоши – и битовите, а и чисто социалните.

От една страна е въпросът, как младите хора ще отидат да стават монаси, като нямат дори елементарни условия, да ползват дори и интернет...!? От друга страна са други, които питат, защо му е на монаха интернет...?! Не може обаче да се разсъждава по този начин, защото ако това е водещият мотив, тогава никой няма да иска да облича расото. Как ще привлечем един млад човек за монах, ако той няма елементарната възможност да си влезе в електронната поща...!? Все пак, в ХХI век сме, не може да искаме от младите хора да вярват като в днешния ден, но да живеят като в Средновековието, не става, няма и как да стане...!!!

От тук идва и актуалността на това, което монахът споделя пред нас, той не говори за интернет, не споменава дори и битовите условия, напротив, той говори за вяра, за монаси, за бъдеще...!!!


Може би и този текст ще потъне като повечето други, ще се прочете от няколко човека, останалите ще го лайкнат във фейсбук по инерция, ако имат интернет, разбира се, а после..., после всичко ще се разводни, ще се разтвори като в спирт и темата ще избледнее, до следващия път, когато някой друг ще се сети за бъдещето на църквата ни,...ако все още я има, де...!!!

https://vencijekov.blogspot.bg/2017/05/blog-post_3.html

[Hatshepsut]

Стълбове на вярата: Източноправославното монашество


Св.Константин-Кирил Философ

Въпреки значимите си постижения и привидна сила съвременния човек си остава в много отношения по човешки уязвим и немощен. За това постоянно напомнят неовладените епидемии, природни бедствия, замърсявания, катаклизми и войни. В тази връзка някои философи посочват, че в опитите си да преодолее чувството за преходност, безизходица и относителност човечеството трябва да потърси и осмисли онези културни феномени, които чрез борба с времето са се доказали в културно-историческа перспектива като непреходни. Такъв устойчив и близък до българската действителност феномен е този на монашеството, което е част от забележителната културна традиция на Източното православие.

Трябва на първо място да се отбележи, че се касае за една изключително силна и жива днес духовна приемственост, имаща стотици възпитаници и вдъхваща упование и крепкост на стотици хиляди православни християни. Най-известният монашески център в световен план е безспорно Св. Гора – Атон (дн. Гърция), където се подвизават десетки монаси, а преданията за чудеса и благодатни прояви по техните молитви не секват. През последните две години Вселенската патриаршия канонизира двама от особено прославените светогорски подвижници на благочестието – йеромонах Порфирий Кавсокаливит († 1991) и монах Паисий Светогорец († 1994). Разказите за живота им, поученията и чудесата по тяхното молитвено застъпничество изпълват днес не един книжовен том. Те са част от книжовната продукция и на българския светогорски манастир Св. Великомъченик Георги Зограф.

Монашеството е дълбоко вкоренено в православната традиция и е разпространено във всички православни общности, а манастирите са си извоювали ореол на пазители и кърмители на православната вяра. Любознателният читател ще установи с каква огромна любов и трепет се вслушват православните християни в поученията и наставленията на прочути монаси като старец Йосиф Исихаст († 1959 г., Св. Гора, Атон), св. Серафим Вирицки († 1948 г., Русия), старец Зосима Сокур († 2002 г., Русия), старец Йоан Крестянкин († 2006 г., Русия), старец Назарий († 2011 г., България), св. Гавриил Ургебадзе († 1995 г., Грузия), св. Юстин Попович († 1979 г., Сърбия), старец Тадей Витовишки († 2003 г., Сърбия), старец Арсений Папачок († 2011 г., Румъния) и много др. На какво се дължи това отношение? Защо така се дири помощта на тези хора?

С основание можем да посочим, че отговорите на поставените въпроси се крият в самата същност на монашеството. За да разберем правилно източноправославния монах, трябва през призмата на Източното православие да се опитаме да разберем каква цел преследва той и какви средства употребява за постигането й.

Най-общо щрихирано източноправославният монах е онзи православен християнин, който полага целия си живот в служба на Бога. Всички християни са призвани към съвършенство: ,,И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец» (Мат. 5:48). Не всички християни обаче имат еднакви таланти и сили (срв. притчите за талантите и Сеяча – Мат. 13:1-9 и 25:15-30), поради което едни напредват повече. Така на един богат млад мъж, който бил изпълнил другите заповеди, Иисус Христос казва: ,,Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след мене." (Мат. 19:16 – 21).

Монахът е онзи християнин, който съзнателно хвърля всички свои усилия в стремеж да бъде съвършен в това да угоди на Бога. Този стремеж се базира на доброволен избор и е според силите на конкретния човек. По-силните поемат върху себе си подвига на постоянното лишение от удобства (аскеза) и непрестанната молитва за света. В православната традиция тези християни – монасите – съразпъват себе си с Христа за свое и спасение на своите ближни в света – останалите хора. Тук се крие и изворът на голямата любов на православните християни към благочестивото монашество. Негови представители са голяма част от светиите, от неговите среди се избира висшият клир, то през вековете има огромна роля за съхранение на Православието въобще.

Негов представител е св. Йоан Рилски, чиито манастир е най-ярката звезда сред българските религиозни и просветно-книжовни центрове, както по древност, така и по значение в хилядолетната ни история. Представители на монашеството са също тримата прочути отшелници от XI – XII в., следовници на рилския пустиножител – св. Гавриил Лесновски, св. Прохор Пшински и св. Йоаким Осоговски. Плеядата на прославените български монаси продължава със св. патриарх Йоаким Търновски, св. Ромил Видински, св. Роман Търновски, св. Козма Зографски, бележитият български книжовник и последен защитник на столицата Търново – св. патриарх Евтимий, св. Димитър Басарбовски и др.

Източноправославното монашество впечатлява със своята устойчивост. От времената на неговата поява (ΙV в.) до днес то запазва своята важна роля. С основание се твърди, че то и мъченичеството са двата основни стълба, на които се крепи Църквата. Поради това православната традиция повелява ликовете им да се изобразяват по носещите колони в храмовете. Тази крепкост на монашеския лик и духовност може да ни послужи като отправна точка в свят, в който относителността печели пространство включително и по отношение на общочовешките ценности.

Библейските цитати са по изданието на Св. Синод на Българската православна църква – Книгите на Свещеното Писание на Вехтия и Новия Завет, С., 1992.

Георги Канев

https://www.istorici.com/публикации/2019/08/08/стълбове-на-вярата-източноправослав-2/

[Hatshepsut]

Бесарабският монах, който живее в пещера от почти 20 години

От близо 20 години бесарабският монах Ефими живее в пещера - без вода, без ток, без отопление. Преди е пътувал много по света, имал е жена и деца, но ги е изоставил, за да заживее като отшелник. Тук Ви срещаме с него...

[Hatshepsut]

Гей лобито в БПЦ триумфира – 10 години няма присъди за скандала в Троянския манастир

Тъжен и срамен юбилей отбелязва тази година БПЦ. През 2013 г., след излъчен видеоматериал на "Господари на ефира", цяла България беше потресена от това,  което се е случвало зад зидовете на Троянския манастир. След остра възмутителна реакция на православните християни, Патриарх Неофит и митрополитите членове на Светият Синод на Българската православна църква (БПЦ) обявиха пред медиите, че ще започне незабавно църковно следствие по случая. На скандализираните българи бе обещано, че въз основа на събрания следствен материал ще се повдигне обвинение и ще се проведе църковно наказателно дело срещу

,,героите" от видеоматериалите:

 монасите Кирил/Кичка, Пахомий/Палома, Филарет/Филка и Августин/баба Гуси. Вярно, веднага след избухването на скандала те бяха санкционирани от Св. Синод с ,,аргос", според чл.191, ал.5 от Устава на БПЦ (УБПЦ -БП): ,,пълно или частично запрещаване от свещенослужение и служба от 15 дни до 6 месеца". Като начало реакцията беше доста обещаваща, но впоследствие не се случи нищо повече. До сега изминаха много пъти по 6 месеца които ,,аргос"-ът, според чл.191, ал.5 от Устава дава като период на следствие, но резултат никакъв.
Реално след изтичането на периода на ,,аргос"-ът (началото на месец май 2014) църковното следствие към Църковният съд на Св. Синод трябваше вече  да се е произнесло пред възмутените православни християни за резултата от следствието.
Десет години след гей-скандала в Троянския манастир, Църковния съд при Патриаршията, все още

няма произнесена никаква присъда,

 нито е ясно какво е установило църковното следствие.
Да, наистина на 16. 02. 2017 г. Св. Синод в качеството си на Църковен съд разгледа църковно-наказателно дело срещу монах Филарет/Филка (Цанев) заведено съгласно чл. 189 от УБПЦ-БП и чл. 190, ал. 9 за ,,за блудни деяния, включително и между еднополови" на основание чл. 191, ал.4 от УБПЦ-БП и наложи на същия църковно наказание ,,разстригване", без отлъчване от Светата Църква. Трябва да уточним, че Св. Синод в качеството си на Църковен съд произнесе тази присъда не на основата на материали, събрани от църковното следствие по ,,гей-скандала", а на основата на видео-материалите на  "Господари на ефира" излъчени на 02. и 06. 02. 2017 г. Смущаващо е и друго обстоятелство от поведението на Св. Синод по случая с Филарет/Филка - решението за неговата присъда още не е публикувана в ,,Църковен вестник" – официозът на БПЦ. А съгласно чл. 69, ал.1 от УБПЦ-БП: ,,решенията на Светия Синод се публикуват в ,,Църковен вестник".
Истината е, че през годините бяха започнати много знакови църковни дела, но досега няма произнесена нито една присъда от Църковният съд. Явно не само съдебната система на държавата, но и църковната е в тотална криза. А

липсата на справедливост ерозира и в БПЦ,

 показва, че и там ,,гнилите ябълки" девалвират духовните ценности?
 10-годишният позорен юбилей на липса на правосъдие в Църквата е болезнена рана за българските православни християни. ,,Гей –скандала" в Троянския манастир отдавна прехвърли границите на България и се превърна позорна ,,визитка"  родната Църква. Но този факт е и потвърждение на усещането, че

,,гей – лобито" в БПЦ

има силно влияние над Патриарха и митрополитите на Светия Синод.

За вярващите и гражданското общество обаче е повече от ясно, че църковното лицемерие и двойните стандарти са обладали като зъл демон клира. В същото време на няколко пъти БПЦ не пропусна да заклейми гей-парада,  който се провежда всяка година през месец юни в София. Така става ясно, че хомосексуализмът зад стените на храмовете и манастирите е разрешен, тоест не е грях,  докато в мирският свят е заклеймен и обявен за тежък грях и порок.

https://faktor.bg/bg/articles/vyara-i-demoni-gey-lobito-v-bpts-triumfira-10-godini-nyama-prisadi-za-skandala-v-troyanskiya-manastir