За поститѣ

[Hatshepsut]

За постите

Постът е въздържание с религиозно-нравствена цел от блажна храна при умерена употреба на постна храна. В Стария Завет има много наредби за поста. Моисей е постил 40 дни и 40 нощи (Изх. 34:28), за да се подготви да получи десетте Божии заповеди.

Пророк Илия след строг пост, душевна чистота и голяма ревност за Господа се удостоил да види Божията слава (3 Царе 18:4 – 13). Като най-велик и най-строг постник е известен свети Йоан Кръстител. Всички праведници са спазвали в малка или по-голяма степен поста.


От апостолско време светата Църква е наредила светото тайнство изповед и причастяването да се предшестват и съпътстват от тъй нареченото говеене. Това ще рече по-усилена и благоговейна подготовка чрез пост и молитва.

Най-благоприятно време за тази подготовка представлява Великият пост. Той, както и другите пости, започва с така наречените "заговезни" – т. е. ядат се вечерта блажни храни, а от сутринта на другия ден започват постите. При нормални условия говеенето трае една седмица, като първите три дни се прекарват в пълен пост, т. е. "тримерене". Тримеренето е доброволен пост, извършван от онези, които желаят и могат да го издържат. При особени обстоятелства като старост, тежка болест, предстоящо неотложно заминаване по служба и др., срокът на говеенето през първата седмица на поста може да се съкрати на три, или даже на един ден, като се препоръчва това да стане с благословението на епархийския архиерей, на енорийския свещеник.

Мнозина от говеещите смятат, че постенето трябва да се състои в отказ от блажни храни. Това е само едната страна на поста – телесният пост, който сам по себе си е недостатъчен без духовния пост. Православните християни, които искат да постят, трябва да знаят това и да го спазват.

Най-общите правила за поста
1. В основата на поста е борбата с греха чрез въздържане от храна. Именно въздържанието, а не изнемогата на тялото, затова всеки трябва да съизмери своите сили, своята подготовка и готовност да пости с правилата за спазване на постите.

2. Постът е аскетичен подвиг, изискващ подготовка и постепенност. Постенето се е необходимо да се започва постепенно. Отначало се започва с въздържание от блажна храна в сряда и петък през цялата година.

3. Желаещите да постят трябва да се посъветват с опитен духовник, да му разкажат за духовното и физическото си състояние и да го помолят да благослови поста.

4. Болните задължително трябва да се посъветват с лекар. Бременните жени трябва да се отнасят много внимателно към постенето. На малолетните деца и пътешествениците се разрешава облекчен режим.

5. Заговява се (започва се приемането на блажна храна) след дълги пости в празничните дни след литургията, което също трябва да става постепенно.

6. При постите съществуват шест степени на строгост:

• всичко, освен месо (Месни заговезни);
• вкусване на риба;
• гореща храна с растително масло;
• гореща храна без мазнина;
• студена храна без мазнина и без топли напитки (т.нар. сухоежбина);
• пълно въздържане от храна.

В дните, когато се разрешава риба, е позволена и гореща храна, приготвена с растителна мазнина. За спазване на по-строг пост в определени дни е необходимо благословението на свещеник.

7. Пост телесен, без пост духовен, не допринася за спасението на душата, дори напротив, може да бъде и духовно вреден, ако човек, въздържайки се от храна, се протиква със съзнание за собственото си превъзходство. Истинският пост е свързан с молитва, покаяние, въздържане от страсти и пороци, изкореняване на лошите дела, прощаване на обидите, въздържание от съпружески живот, изключване на увеселителни и зрелищни мероприятия, дори гледане на телевизия.

Постът не е цел, а средство за смирение на плътта и очистване от грехове. Без молитва и покаяние постът се превръща само в една диета.

Постът за православния човек е съвкупност от добри дела, искрена молитва, въздържане от всичко, включително и от храна. Телесният пост заедно с духовния образуват истинският пост.

Според църковния Устав по време на пост се забранява блажна храна — месо и млечни продукти; само в някои постни дни, се разрешава риба, а в дните на строг пост не се позволява не само риба, но и никаква гореща храна и храна, приготвена с растителна мазнина.

Броят на постните дни в православния църковен календар в отделни години стига до двеста — към четирите многодневни поста се прибавят и еднодневните – в сряда и петък.

Повярвалите в Христа започнали да постят още от времето на апостолите. Първите християни постили твърде често и продължително, за да се подготвят по-добре за богоугодни подвизи. В първите векове всеки християнин постел не в определено време, а колкото искал и когато желаел. В ІV век намираме вече указания и наредби освен за съществуващите Велик и Петров пост, още и за Рождественския (Коледен) и Богородичен пост. Четирите поста били пригодени към четирите годишни времена.

Великият пост или св. Четиридесетница е най-строг и най-продължителен. Започва 7 седмици преди Великден и се състои от 40 дни и Страстната седмица (последната преди Великден). Установен е в памет на 40-дневния пост на Спасителя и последната седмица от земния Му живот, Неговите страдания и смърт на кръста, за да могат в това време християните да се покаят и очистят душите и телата си и по такъв начин да се приготвят достойно за посрещане на най-великия християнски празник – Възкресение Христово. През целия пост риба се разрешава два пъти — на Благовещение (ако не се пада през Страстната седмица) и на Връбница.

Петровият пост е установен в спомен на това, че св. апостоли постили преди да почнат да проповядват Светото евангелие, също и заради особена почит към първовърховните апостоли Петър и Павел.

Богородичният пост е установен в прослава на Божията Майка, която през целия си живот и особено преди успението си прекарвала времето в пост и молитва.

Рождественски пост (Филипов)— от 14 ноември до 24 декември. Този пост е установен в чест на Раждането на Спасителя, за да се подготвят християните чрез покаяние, молитва и пост и с чисто сърце да посрещнат празника Рождество.Христово. Понякога този пост наричат Филипов, защото започва след деня на апостол Филип. До Игнажден (20 декември ) риба се разрешава, разбира се, на Никулден (6 декември).

Православната църква е наредила специални постни дни през седмицата — сряда и петък. Постът в сряда е установен в знак на това, че Христос е бил предаден от Юда в сряда, а в петък е бил разпънат на кръста. Пост се изисква от християните и във всеки неделен и празничен ден до свършване на светата литургия.

През годината има и други единични постни дни: преди Богоявление – 5.I., на Кръстовден – 14.IХ, в деня Отсичане главата на св. Иоан Кръстител – 29. VIII (строг пост).

Постът може да бъде общ – задължителен и личен – доброволен. Такъв доброволен пост е тримеренето — първите три дни от многодневния Велик пост се прекарват в пълно въздържание. Той се спазва от онези, които желаят и могат да го издържат.

Църквата е установила и периоди в годината, през които се разрешава да не се спазва еднодневният пост в сряда и събота. Обикновено това са седмиците преди многодневен пост или след него. Тези седмици са следните:

1. През Коледните празници — от 25 декември до 4 януари (11 дни).

2. На Митаря и фарисея — две седмици преди Великия (Великденски) пост. През 2002 година — от 25 февруари до 3 март.

3. Седмицата преди Великия пост, която започва след Месни Заговезни и завършва със Сирни Заговезни. През цялата седмица се разрешава употребата на яйца, риба и млечни продукти, но вече без месо.

4. Светлата седмица след Великден.

5. Седмицата след Петдесетница (преди Петровия пост).

Светите отци учат:

"Преди всичко примири се с врага си, като му простиш от сърце; като видиш беден не се отвръщай от него, но му помогни с каквото можеш; не завиждай никому; не осъждай никого; не поглеждай с пожелание; не протягай ръце към онова, което не ти принадлежи; не подавай ухо на клевети и лъжливи сведения за ближния си; нека устата ти да са затворени за всичко лошо за твоя ближен; пости с очи и уши, с ръце и нозе, с ум и сърце!

Бъде благоговеен във всичко, – бъди всякога смирен и кротък. Защото каква полза, ако измъчваш тялото си с неядене, а душата ти се надува от гордост?

Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист?

Що за добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от омраза? Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята си с клевети?

И така, като постим телесно, нека постим и духовно; като очистваме тялото с въздържание от храна и питие, нека очистваме душите си от суетни и нечисти мисли; нека се украсяваме с милосърдие, кротост, смирение, примиряване с враговете, с милост към всички наши ближни.

Това е пост, приятен на Бога и спасителен за нас".

https://www.pravoslavie.bg/

[Hatshepsut]

Постите - отказ от храна или духовно пречистване

Да постиш или не е въпрос на избор, но за да го направиш, е добре да знаеш как всъщност стоят нещата

Какво да ядем по време на пости? Духовно или телесно пречистване? Включен ли е сексът в постите, а алкохолът? Тези въпроси вълнуват много от хората, които постят, а и околните.

Според църковните предписания, от където всъщност идва тази традиция, постът не е диета, а един от начините човек да се бори с плътта си и да се приближи до Бога.

Защо се пости?

Постът е подготовка за големите християнски празници. Стремеж душата и тялото да се отърсят от това, което им пречи да бъдат свободни и да бъдат по-близо до Бога.

Рождественският пост е сред по-леките в Православната църква. Той е 40 дни и продължава до Бъдни вечер, 24 декември. Започва на 15 ноември, денят след празнуването на празника на свети Филип, който се чества на 14 ноември.

Какво не може да се яде?

Има различни начини на постене. По принцип повечето хора не ядат месо, мляко, сирене, кашкавал и яйца до Коледа. Някои използват постите като възможност за прочистване на организма от токсините, сега са много модерни и веганите, които реално постят непрекъснато. Специалистите по детоксикация обаче препоръчват пълно минаване на сокове или така нареченото лечебно гладуване.

При постите се ядат повече въглехидрати като боб, леща и хляб. Затова трябва да се внимава с менюто, та накрая вместо детоксикирани, да се окажем с килограми в повече.

Как се пости според църковните правила?

Реално дните на пост в Православната църква са доста, даже повече от тези, в които не се пости. Всяка сряда - в знак на страданията на Исус Христос и петък - деня на неговата смърт, в навечерието на големите празници, преди Коледа, преди Великден, преди Петровден, преди Голяма Богородица и др.

Най-строга е винаги първата седмица от поста. В случая - от 15 до 20 ноември. Тогава не се яде нищо от животински произход. След това - до 20 декември, Игнажден, е разрешена рибата. От 20 до 24 декември отново не се яде нищо от животински произход.

Сексът включен ли е в поста?

Постът не е само лишаване от храна, а според църквата, начин на извисяване на душата към Бога. Затова въздържанието от секс във всичките му форми, се приема за борба с телесните страсти. Постът предполага и неучастие в увеселителни и зрелищни мероприятия като барове, дискотеки, шумни празненства или гледане на телевизия. Форма на пост би могло да бъде и ограничаване на времето, прекарано във Facebook.

По принцип, църквата счита за погрешно и правенето на секс между хора, които нямат брак, дори и да съжителстват заедно.

Въпросът с алкохола не е строго регламентиран, но с изключение на сряда и петък би трябвало да се разрешава по-малко вино. Бирата и концентратите са забранени.

Откъде идват постите?

В най-древни времена хората са постили, за да се пречистят и подготвят за голямо духовно събитие. В Библията има много примери за това, Моисей е постил 40 дни и 40 нощи, Исус също е постил 40 дни в пустинята. Затова Коледните и Великденските пости са по 40 дни.

Пророците и големите светци също са постили, в моменти на големи нещастия, целият народ започва да пости, за да измоли милост от Бога.

Логичният завършек на поста е участието в празника, съответно и в тържествената празнична литургия. За да бъде участието пълно, се взима причастие - тялото Христово. Затова обаче е нужно преди това да е направена изповед.

Така че изповед има не само при католиците. Изобщо, ако искате да постите и в духовен смисъл, а не само като диета, най-добре се обърнете към някой свещеник. Той ще ви благослови и ще ви даде полезни съвети, а на базата на вашето физическо и духовно състояние може да ви даде по-облекчен вариант.

Болните, бременните, кърмачките, децата и пътуващите не са задължени да постят.

Постът се счита и за духовно пречистване и върви винаги ръка за ръка с молитвата. За да може човек да издържи, както и за да се приближи повече до Бога.

Според духовниците важен е предимно духовният пост, а не толкова телесният.

Постите присъстват в юдаизма, откъдето попадат в християнството, както и в исляма. При мюсюлманите има цял месец, наречен рамазан, по време на който не се яде нищо от изгрев до залез слънце.

Постът не е цел, а средство за смирение на плътта и очистване от грехове. Без молитва и покаяние постът се превръща само в една диета.

Част от поста са и добрите дела, подпомагането на нуждаещите се, борба със злото в себе си и ограничение в това, което ни отвлича от пътя ни към вечността.

Ето някои църковни размишления за поста:

Преди всичко примири се с врага си, като му простиш от сърце;

като видиш беден не се отвръщай от него, но му помогни с каквото можеш;
не завиждай никому;
не осъждай никого;
не поглеждай с пожелание;
не протягай ръце към онова, което не ти принадлежи;
не подавай ухо на клевети и лъжливи сведения за ближния си;
нека устата ти да са затворени за всичко лошо за твоя ближен;
пости с очи и уши, с ръце и нозе, с ум и сърце!

Бъди благоговеен във всичко, - бъди всякога смирен и кротък.
Защото каква полза, ако измъчваш тялото си с неядене,
а душата ти се надува от гордост?
Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист?
Що за добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от омраза?
Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята си с клевети?

И така, като постим телесно, нека постим и духовно;
като очистваме тялото с въздържание от храна и питие,
нека очистваме душите си от суетни и нечисти мисли;
нека се украсяваме с милосърдие, кротост, смирение, примиряване с враговете,
с милост към всички наши ближни.

https://webcafe.bg/eastercafe/582516499-postite-otkaz-ot-hrana-ili-duhovno-prechistvane.html

[Hatshepsut]

Започват Богородичните пости

От днес започват Богородичните пости, които продължават две седмици и свършват на 15 август, когато е големият християнски празник Успение на Пресвета Богородица.

Богородичният пост е един от четирите многодневни периода на молитва и въздържание през годината. В първия ден от поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис.

На Преображение Господне, 6 август, се разрешава риба. Богородичните пости са едни от четирите "големи" поста: Велик пост, Петрови пости, Богородични пости и Коледни пости.

На 1 август Православната църква чества Произхождение (изнасяне) на Честния животворящ кръст Господен. На този ден се отбелязват едновременно два различни по своя произход празника – явяване на Честния и животворящ кръст Господен и празненство на всемилостивия Спасител и Пресвета Богородица.

Още в стари времена в Константинопол е бил утвърден обичаят да се изнася честното дърво на Кръста по пътища и улици, за да се прогонват болестите. А особено през август в древния свят заразите са се разпространявали най-масово.

В навечерието на този ритуал (на 31 юли) светинята се изнасяла от царската съкровищница и се слагала на светия престол в църквата ,,Св. София" до храма ,,Св. Богородица". От този ден до Успение Богородично се правили литии из целия Константинопол, след което Кръстът се оставял пред народа за поклонение.

Този обичай, заедно с другия ритуал, който се извършвал там – да се освещава вода в придворната константинополска църква в първия ден на всеки месец (с изключение на януари, когато освещаването се извършвало на 6-ия ден – Богоявление, и септември, когато се извършвало на 14-и – Кръстовден), послужил за основа на празника в чест на Светия и животворящ кръст и тържественото освещаване на водата в изворите, което се прави на 1 август.

Празненството на Спасителя и Пресвета Богородица е установено в Гърция и Русия около 1168 г. в памет на знаменията от честните икони на Спасителя и Божията майка по време на сраженията на гръцкия цар Мануил със сарацините и руския княз Андрей Боголюбски с езичниците, обитаващи земите в долното течение на Волга.  На този ден се извършва водосвет с нов, зелен босилек.
От 1 август започва Богородичният пост. Той е един от четирите периода на въздържание през годината.

През тези две седмици (1-14 август) църквата се подготвя за празнуването на Преображение Господне (6 август) и Успение на Пресвета Богородица (15 август).

Богородичният пост води началото си от дълбока древност. Непотвърдено предание го свързва със светите апостоли, но като установена църковна практика е въведен сравнително по-късно от останалите три основни поста.

В началото Богородичният пост бил разделен на два по-малки – пост за Преображение Господне, който продължавал пет дни и съответно на празника се разрешавало месо, и пост за Успение на Пресвета Богородица.

През V век император Леон Философ наложил забрана в цялата Византийска империя на Преображение да се яде месо и така свързал двата поста в един. Император Маврикий (582-602) пък въвел празнуването на Успение Богородично. Въпреки това, той често бил оспорван – според Никон Черногорец, едни почитали Богородичния пост като законно установен и го спазвали; други считали, че за него липсват канонични основания и следователно не е задължителен, а трети напълно го отхвърляли.

Константинополският патриарх Николай ІІІ свикал събор, който решил, че постът преди Успение Богородично не е задължителен нито за монасите, нито за християните. Но на събора, провел се през 1166 г., много епископи застъпили становището, че той е част от апостолския пост (т. е. свързан с Петдесетница и Св. Дух).

Чак до края на ХІІ век Богородичният пост не бил задължителен и в Александрийската църква. Споровете около него продължили столетия и станали причина за сравнително късното му вписване в църковните устави, което става едва през ХІV-ХV век.

Днес църквата отбелязва и светите ветхозаветни мъченици Елеазар свещеник, седемте братя Макавеи и майка им Соломония

В народна среда е и празник на гадаенето, което нерядко трае 12 дни. Всеки ден от 1-ви до 12-ти август според традицията съответства на един месец от годината, броено от септември нататък. Каквото ще бъде времето през деня, такова ще бъде и през месеца. Така се определя благоприятна ли ще е новата стопанска година. На този ден (първия Макавей) всички зетьове отиват при тъста си на гости, носят дарове и целуват ръка (затова някъде наричат празника Зетьовден). Гощават ги с вино и пресни питки. От Макавей започват Богородичният пост, който трае две седмици до Голяма Богородица.

Народните схващания за празника са във връзка с общата представа за отиващото си лято, за постепенния преход към нов селскостопански цикъл. Оттук произтича и стремежът към прогностика за стопанските дейности. Това обредно гадание не е нищо друго, освен инициален тип магия: нещо, което се случва през определен период ще се случи през цялата година. Така се предвижда бъдещото благополучие. За благоприятен изход е ритуалното ходене на гости, изразяващо почит и уважение (по-млади към по-стари, т.е. към предците).

Раздаването на пити и вино също има обреден характер - на жертвоприношение. В езическия план на обредността започващият пост (лишаване) е отрицателна магия, призоваваща плодородието. Тя е основана на митологемата живот-смърт-нов живот; в този тричлен постът е равен на временна смърт, която ще предизвика новото раждане. Така магически се осигурява богата реколта и успех в аграрната дейност през бъдещия цикъл.

Имен ден: Макавей, Здравко, Здравка.

https://faktor.bg/bg/articles/zapochvat-bogorodichnite-posti

[Hatshepsut]

Коледните пости

Остават само два дни до началото на Кoлeднитe пocти. Започва период, в който се подготвяме за един от най-хубавите празници Рождество Христово.

Кoгaтo чoвeк cпaзвa cтриктнo пocтитe, тoй прeчиcтвa cърцeтo и ce oблaгoрoдявa духoвнo. Зaглeждaйки ce в кaлeндaрa, щe ни cтaнe яcнo, чe пocтитe зaeмaт пoчти пoлoвинaтa гoдинa. Aкo cтe рeшили дa пocтитe, трябвa дa cтe пoдгoтвeни зa ocъзнaти лишeния oт някoи удoбcтвa. Пo тoзи нaчин виe щe прeчиcтитe тялoтo и щe пoдcилитe вoлятa cи. Мнoгo oт хoрaтa, кoитo рeдoвнo пocтят, ca eдинoдушни в тoвa, чe имeннo тeзи въздържaния ги кaрaт дa ce чувcтвaт пo-щacтливи, здрaви и cмирeни.

В бългaрcкaтa прaвocлaвнa трaдиция пocтитe ca чeтири нa брoй – кoлeдни, бoгoрoдични, вeликдeнcки и пeтрoви. Вcякa гoдинa нa 15 нoeмври cтaртирaт кoлeднитe пocти. Тe прoдължaвaт дo Кoлeдa (включитeлнo и Бъдни вeчeр). Aкo cмe нaиcтинa cтриктни в cпaзвaнeтo им, нaкрaя нa пocтa щe уceтим кaк тялoтo ни e мнoгo пo-здрaвo, умът прeчиcтeн и cмe изпълнeни c eнeргия. Кoгaтo гoвoрим зa пocти, нямaмe прeдвид въздържaниe caмo oт хрaнa или вoдa. Тoвa e пeриoд, в кoйтo чoвeк трябвa дa нe ce изкушaвa oт тeлecни и умcтвeни cтрacти, нe бивa дa изпитвa злoбa или aлчнocт.

Oт 15 нoeмври дo Кoлeдa чoвeк трябвa дa изключи вcякaкви живoтинcки хрaни oт cвoeтo мeню и дa ce хрaни caмo c пocтни тaкивa. Мoжe дa ce кoнcумирaт рaзлични видoвe ядки, ceмeнa, плoдoвe, зeлeнчуци, бoбoви хрaни и други. Oнeзи oт вac, кoитo ce трeвoжaт, чe пo врeмe нa пocтeнe нямa дa уcпeят дa cи нaбaвят вcички пoлeзни вeщecтвa, oт кoитo oргaнизмът нa чoвeк ce нуждae, нaй-дoбрe дa прecтaнaт. Иcтинaтa e, чe рaзнooбрaзнитe рacтитeлни хрaни ca cпocoбни дa ни дocтaвят вcякaкви витaмини и минeрaли, бeз дa ce пoлучи кaкъвтo ѝ дa e дeфицит. Пo врeмe нa пocтeнeтo имa и тaкивa дни, в кoитo чoвeк мoжe дa пoхaпнe рибa или други мoрcки дaрoвe.

https://novavest.bg/

След Коледни заговезни от 15 ноември (до 24 декември включително) започват Рождественски пости или така наречените Коледни пости. Те са последните многодневни пости за годината. Случва се датата да се измести, ако Коледни заговезни се падат в дни на строг пост - сряда и петък.

Личните причини за постене на хората са различни. Едни искат да спазят християнския смисъл на постите, за други пък те са удобна причина да се пречистят от натрупаните токсини. Така или иначе, особено от днешна гледна точка, усилието за физическо и духовно пречистване е истинско изпитание на духа, което ако преминеш, със сигурност ще изпиташ хармония със себе си.

В тази статия съвсем обобщено ще споделя какво се смята за разрешено и забранено по време на Коледните пости, както и идея за това какви продукти може да консумирате.

По време на Коледните пости има дни със строги пости, когато е позволено само растителна храна и олио (за предпочитане зехтин). Млечните продукти не са разрешени, а рибата и морските продукти се консумират в някои от дните.


Какво да хапваме по време на постите?

Организмът ни има нужда от белтъчини, така че изключвайки месото и млечните продукти, е нужно да ги заместим с такива от друг произход. Това са ястия с:
боб, леща, ориз (особено кафяв), булгур (пшеница), нахут, киноа, гъби, авокадо, всякакъв вид кълнове, соеви продукти - тофу, мляко, соева кайма и шницели, растителен кашкавал и сирене, сушени плодове, кълнове и пълнозърнести продукти. Добавете също ядки и семена в менюто си - фъстъци, орехи, лешници, бадеми, сусам, тиквено и слънчогледово семе и други

По време на постите е нужно да хапваме и повече плодове и зеленчуци, които да донесат на организма ценни витамини и минерали - не забравяйте да включите в менюто ябълки, портокали, киви.

По време на коледните пости е сезона на картофите, зелето, цвеклото, карфиола, броколите, морковите, спанака, праза, тиквата, все още има патладжани. Освен това можете да хапвате и грах, бамя, брюкселско зеле, царевица, боб, които могат да се намерят замразени в повечето магазини.

Почти всички видове макаронени изделия са подходящи за пости. Все пак обърнете внимание на етикета, дали не е отбелязано наличието на яйца или други животински продукти.
Зехтинът както знаете има свойствата да изчиства организма от натрупаните мазнини, така, че използването му ще спомогне още повече за прочистването на организма от токсините.

Както стана ясно има дни, в които да се яде риба е позволено (на Никулден даже задължително). Това важи само за миряните - служителите на манастири и църкви, спазват строг пост. Ето и някои от рибите, които са с най-високо съдържание на белтъчни: риба тон, херинга, лефер, паламуд, скумрия, сардина, хек, сафрид, бяла риба, пъстърва. Не забравяйте и разнообразието от безгръбначни мекотели, който в дните, когато не се спазва строг пост са разрешени: октоподи, калмари, рапани и миди.

Важно: От постите са освободени малки деца, бременни, болни и стари хора. Венчавките са забранени от днес до Въведение Богородично и от Игнажден до Богоявление.

https://www.hera.bg/s.php?n=316

[Hatshepsut]

Идват Коледните пости: Какво трябва да знаем за тях

Коледният пост през последните години се приема от все повече хора, които го използват като детоксикиращ режим. И това наистина е начин, по който ние да извисим себе си, да наложим своята воля, да пречистим духа и тялото си. Това каза специалистът по хранене и диететика проф. Донка Байкова. Тя добави, че постът не трябва да се счита за диета за отслабване. Ние просто имаме нужда да разтоварим себе си от високите нива на липидни показатели, от лошия холестерол, да подобрим тяхното съотношение, да подобрим нивата на кръвното налягане и т.н., посочи проф. Байкова.

Експертът коментира още, че по време на поста могат да възникнат дефицити на различни витамини и минерали. Препоръката на специалистите е да се комбинират и консумират различни растителни храни, за да избегнем дефицитите, каза експертът.

Рождественският или Коледният пост започва на 15 ноември и ще завърши на 24 декември - Бъдни вечер. В интервю за БТА проф. Байкова даде съвети и насоки за всички, на които им предстои да започнат поста.

Кои храни се изключват

По време на Коледния пост от менюто се изключват животинските белтъчни храни - на първо място месото, след това млечните продукти, яйцата, припомни проф. Байкова. Специалистите по хранене и диететика препоръчваме по принцип постни дни през седмицата, а християнската културна институция съветва в почти половината от дните през годината да липсват животинските храни, обясни експертът. Тя добави, че по време на поста организмът се пречиства, понижава се холестеролът, подобряват се и други показатели, важни за здравето. Нашият съвет е, спазвайки указанията на религията, една седмица преди поста да изключим месото, да оставим в по-ограничени количества по-леките животински храни като мляко и млечни продукти, риба и яйца.

Възможно ли е да се стигне до дефицити на хранителни вещества

Проф. Байкова обясни, че животинските храни са източник на безценен белтък, в който аминокиселинният състав е в много добри съотношения и се приема като висококачествен белтък, с висока биологична ценност. Ние лесно го използваме за градивните нужди на организма, добави експертът. По думите ѝ растителните храни, които ще заместват животинските продукти по време на 40-дневния пост, могат да компенсират липсите му. Това са зърнени, бобови храни, ядки и семена, плодове и зеленчуци. Разчитаме на тях, но би трябвало да знаем, че всяка една от тях по отделно има своите аминокиселинни дефицити. Заради това е важно да бъдем информирани, когато постим, добави експертът.

Зърнените храни са дефицитни по отношение на аминокиселината лизин, която е добре представена в бобовите храни. А бобовите храни, от своя страна, са дефицитни на аминокиселината метионин, която се намира в добро количество в зърнените. Консумирайки и двата вида храни на един прием, няма риск да имаме дефицит от пълноценния белтък, обясни експертът по диететика. По думите ѝ, това е важно, особено в този период от годината, в който има много вирусни заболявания и по време на който имунната ни защита трябва да е добра.

Проф. Байкова добави, че по време на поста дефицитни могат да се окажат някои видове витамини и минерали. Рисков е витамин B12, тъй като той почти липсва в растителните храни. Би трябвало да спазваме указанията на християнската религия, по средата поста или в дните, в които се позволява, да консумираме риба. Нещо повече - християнската културна институция разширява своите указания и препоръки, и позволява консумацията на мекотели в период на пост - миди и други морски деликатеси. Често се позволява и консумация на риба в определени дни по време на поста, обясни проф. Байкова.

Друг витамин, който е дефицитен по време на пост, е витамин D, добави експертът, но уточни, че той е добре представен в състава на рибата и морските храни. Витамин D е антиоксидант, имунен модулатор и стимулатор, много важна бариера за развитие на вирусни заболявания от съвременния човек, както се доказа и по време на ковид пандемията, коментира проф. Байкова. Този витамин е мастноразтворим и присъства в много малко храни, които са от животински произход (жълтъкът на яйцето и рибата), ние си го синтезираме от ултравиолетовите лъчи от слънцето, но и те са дефицитни през този период на годината. Ето защо с по-висока информираност можем да неутрализираме този проблем, добави експертът по диететика.

Дефицитен може да бъде и калцият, който се намира в млечните продукти, а те също не се използват по време на поста, обясни проф. Донка Байкова. Алтернативните източници от растителен произход са зърнените храни, бобовите храни, зеленчуци и плодове. За да нямаме дефицит на калций, който е важен за здравето на костната система и други процеси, би трябвало да увеличим консумацията на зеленчуците и плодовете, с поне 150-200 % повече, отколкото в предходен период, каза проф. Байкова. По думите ѝ, по време на поста, човек трябва да приема поне по 800 грама зеленчуци на ден.

Още един минерал, който е много важен, е желязото. Желязото в растителните храни също е в недобра усвоява форма и поради тази причина разнообразието е много важно. Нашата препоръка е, когато минаваме в режим на пост и вегански режим на хранене, да планираме разнообразно меню, а не да разчитаме само на хляб, лютеница и маслини, защото изпадаме в дефицити, добави проф. Байкова.

Използване на стимуланти и заместители на храни

Относно използването на заместители на различни хранителни продукти, например, протеин на прах и други нови храни, както и пиенето на витамини, проф. Байкова коментира, че човек не би имал нужда от подобни подобрители, ако се храни разнообразно и пълноценно. Проф. Байкова не ги отрича като алтернатива, но съветва хората да са внимателни с прекомерната им консумация.

Тъй като това са алтернативни храни, обикновено има и риск за хора, които са с предразположение към алергии и тези, които са с автоимунни заболявания. Моят съвет е да се използват абсолютно натуралните храни. Те би трябвало да са алтернативата, каза проф. Байкова. И добави, че от време на време включване на такива пакетирани храни не би представлявало риск. Тези храни обаче са несвойствени с нашия модел на хранене. Разбира се, че може да ги използваме, но като обогатители на менюто, когато нямаме време да набавим разнообразни растителни храни, добави проф. Байкова.

Същото се отнася до всички храни от типа "джънк фуудс" - това са алтернативни, нови хранителни източници, затова е добре да се консумират в малки количества, за да не отключим някакъв имунен проблем. Алергиите са проблем на имунната система, автоимунните заболявания - също, затова не трябва да прекаляваме с консумацията на такива нови храни, обясни проф. Байкова.

Ако използваме разнообразни храни, абсолютно няма да има необходимост от допълнителен прием на витамини и минерали. Но ако сме в период, в който нямаме време да реализираме веганския модел на хранене толкова разнообразен, колкото би трябвало да бъде, тогава естествено витамините и минералите могат да го обогатят. Иначе прекаляването може да доведе до обратни реакции. Тънка е границата между имунитет и свръхреакции на имунната системата. Стимулиране и свръхстимулиране са различни неща. Ние стимулираме имунната система с разнообразно хранене, а когато имаме свръхстимулация на имунни процеси, рискуваме да отключим или алергия, или автоимунно заболяване. През последните години автоимунните заболявания са изключително много, каза още експертът.

В заключение проф. Донка Байкова каза, че хората, които страдат от хронични заболявания, бременни и кърмещи жени, трябва да се консултират с наблюдаващия си лекар, преди да предприемат поста. Но според нея 40-дневният период би имал благоприятно въздействия върху духа и тялото ни.

https://dnes.dir.bg/spektar/idvat-kolednite-posti-kakvo-tryabva-da-znaem-za-tyah

[Hatshepsut]

Започва Рождественският пост

От днес започна постът преди празника Рождество Христово. Според Типика (Устава) на БПЦ Рождественският (Коледният) пост е втори по своята продължителност след Великия пост. Той е четиридесетдневен и не е така строг като Великия и Богородичния пост, а е подобен на Апостолския (Петровия). Постът започва от 15 ноември и завършва на 24 декември.

В навечерието на поста се отбелязват Рождественски заговезни – с взаимно опрощение и заговяване (консумиране на блажна храна), с разговори и създаване на нагласа за встъпване в предстоящия пост, посветен на славното Христово Рождество.

През първата седмица на Рождественския пост и от 20 до 24 декември включително се консумира само растителна храна с олио. През останалите дни на този пост (без сряда и петък) се разрешават безгръбначни животни (охлюви, миди, октоподи и др.), които също се приемат за постни храни. Традиционно на 21 ноември – Въведение Богородично и на 6 декември – Никулден се консумира и риба.

Човек, който се готви за изповед и за св. Причастие, е необходимо предварително да уточни с изповедника си начина и степента на постене. Който е болен или има хронични заболявания, непременно трябва да се посъветва с изповедника си, като му съобщи и мнението на лекаря.

https://bg-patriarshia.bg/news/zapochva-rozhdestvenskiat-post--1

[Panzerfaust]

Трудна работа са постите за месояден човек като мен.