• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up
 
Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.

21 October 2021, 12:17:56

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
14265 Posts

Шишман
5793 Posts

Panzerfaust
1023 Posts

Лина
793 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 24,149
  • Total Topics: 1,371
  • Online Today: 110
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 1
Guests: 79
Total: 80

avatar_Hatshepsut

Интересни научни открития

Started by Hatshepsut, 16 August 2018, 13:44:56

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Hatshepsut

Нови изкопаеми разкриват един от най-големите бозайници, някога живели


Художествена интерпретация на P. linxiaense

Останките на древен гигант на 26,5 милиона години, безрог носорог - един от най-големите бозайници, бродили някога по Земята - са открити в северозападен Китай.

Новоидентифицираният вид, Paraceratherium linxiaense - кръстен на мястото за откриването си в басейна Линся (Linxia) в провинция Гансу - се е извисявал над другите животни - имал е височина на холката (рамото) 5,4 метра, дължина 8 метра и тегло до 24 тона, колкото четири африкански слона, разказват изследователите.

Новият вид е по-голям от останалите гигантски носорози в изчезналия род Paraceratherium, заяви водещият изследовател на изследването Дън Тао (Deng Tao), директор и професор в Института по палеонтология и палеонтропология на гръбначните животни към Китайската академия на науките в Пекин. Нов анализ на родословното дърво на парацератериумите, включително P. linxiaense, разкрива как тези древни животни са еволюирали, докато са мигрирали из Централна и Южна Азия по време, когато Тибетското плато е било по-ниско от днешното, разказва Тао за Live Science.

Изследователите са знаели за съкровищата от вкаменелости в басейна на Линся, разположен на североизточната граница на Тибетското плато, от 50-те години на миналия век, когато местните земеделци там започват да откриват "драконови кости", разказва Тао. Разкопките през 80-те години разкриват редки, но фрагментарни гигантски вкаменелости от носорог. Това се промени през 2015 г. с откриването на пълен череп и челюст на един гигантски екземпляр носорог и три прешлена от друг, и двата датиращи от късната олигоценска епоха (преди 33,9 милиона до 23 милиона години).

Когато изследователите виждат вкаменелостите, пълният набор на костите и ,,огромният им размер ... [бяха] голяма изненада за нас", разказва Тао. Анатомичният анализ, в допълнение към факта, че вкаменелостите са по-големи от тези от други известни видове в рода Paraceratherium, разкрива, че принадлежат на неизвестен досега вид Paraceratherium.


Гигантският, добре запазен череп и челюст на един от новоидентифицираните индивиди Paraceratherium linxiaense

Черепните и челюстните кости показват, че P. linxiaense има гигантска, дълга 1,1 м глава, дълъг врат, два подобни на бивни резци, насочени надолу, и дълбока носова ямка, показваща, че животното е имало хобот, подобен на този на тапира. Гигантският носорог вероятно е можел лесно да откъсва листа с предните си зъби, разказва Тао.

P. linxiaense има четири дълги крака, подходящи за бягане, а главата му е можела да достигне височина от 7 м, "за да вижда листата на върховете на дърветата", коментира Тао


Втори шиен прешлен на гигантския носорог Paraceratherium linxiaense в сравнение с човек

Семейно дърво
Повечето видове в рамките на рода Парацератериум са живели в Централна Азия (днешна Монголия и Казахстан), но един далечен вид, P. bugtiense, е живял по-далеч на юг, в днешен Западен Пакистан. Това отдалечено място озадачава учените, така че Тао и неговите колеги се заемат да проверят дали могат да различат връзката на този вид с други видове Paraceratherium, включително новооткрития P. linxiaense.


Тази карта показва къде са открити различните вкаменелости на гигантски носорог от рода Paraceratherium. Забележете колко далеч е Paraceratherium bugtiense от другите гигантски носорози

Екипът създава родословното дърво на предшественика на носорога, като анализира анатомията на 11 гигантски вида носорог и 16 други животински вида в суперсемейството Rhinocerotoidea, включително два живи носорога. Анализът разкрива, че монголският гигантски носорог (P. asiaticum) се е разпространил на запад до днешен Казахстан, а неговото потомство се е разширило до Южна Азия и еволюирало в P. bugtiense през ранния олигоцен, отбелязва Тао.


В анализа на родословното дърво изследователите са оценили 11 гигантски вида носорози и 16 други животински вида Rhinocerotoidea, включително два живи носорога (Rhinoceros unicornis и Ceratotherium simum). Забележете как в дъното дървото показва как Paraceratherium bugtiense еволюира в P. lepidum и P. linxiaense

По това време Централна Азия е била суха, докато Южна Азия е била относително влажна, с мозайка от залесени и открити пейзажи, където гигантски носорози вероятно търсеха храна, разказва Тао.

По време на късния олигоцен, тропическите условия позволяват на гигантските носорози да се разхождат на север, обратно към Централна Азия. Изглежда, че отдалеченият P. bugtiense е прекосил тибетския регион и еволюира в два тясно свързани вида: новооткритият P. linxiaense, известен от Китай, и P. lepidum, известен от Китай и Казахстан.

Като се има предвид, че някои от най-големите бозайници в света са предприели това впечатляващо пътешествие, вероятно по това време тибетският регион "все още не е бил издигнат като високопланинско плато", разказва Тао. По време на олигоцена може да е било под 2000 м и ,,гигантските носорози биха могли да се разпръснат свободно през този регион", разказва Тао.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Novi-izkopaemi-razkrivat-edin-ot-naj-golemite-bozajnitci-niakoga-zhiv_170924.html

Hatshepsut

Някога Земята е била пурпурна


Преди зелените хлорофилни растения да превземат нашата планета младата Земя може да е била осеяна с петна с прекрасен пурпурен нюанс.

Тази теория, предложена от професора по молекулярна биология Шиладитя ДасСарма (Shiladitya DasSarma) и астробиолога Едуард Швитерман (Edward Schwieterman), се основава на наблюденията, че почти всички древни едноклетъчни форми на живот, оцелели досега, могат да генерират енергия от слънчевата светлина като използват пурпурен пигмент, наречени ретинол.

Тъй като пигментът ретинол абсорбира зелената и жълтата светлина и отделя червената и синята, растенията вероятно са имали пурпурен цвят.

Тази теория ни позволява да се каже, че Земята е била пурпурна на един от ранните етапи на своето формиране. Тя е придобила този оттенък преди около 2.4-3.5 милиарда години преди "кислородната катастрофа", когато се появява свободен кислород в атмосферата.

Очертавайки своята хипотеза "Пурпурна Земя" в International Journal of Astrobiology, авторите обясняват, че хромопротеинът ретинол е отличен при абсорбиране на светлина в обхвата от 490-600 nm. Когато се свързва вътре в клетъчната мембрана, ретинолът използва тази енергия, събрана от слънцето, за да изгради ATФ, молекулата на клетъчното гориво. Сега тази версия на фототрофен процес не е много ефективна в сравнение с фотосинтезата - и не води до създаването на свободен кислород или захари - но ретинолът е много по-проста молекула от хлорофила и затова този начин за усвояване на енергията е възникнал по-рано в клетките.


Halobacterium Archaea

"Фототрофните метаболизми, базирани на ретинола, все още са разпространени на Земята, особено в океаните, и представляват един от най-важните биоенергийни процеси на планетата", обяснява ДасСарма пред Astrobiology Magazine, цитиран от IFLScience.


(a) Австралийско солено езерце с цъфтеж от лилави микроорганизми. (b) градиент на пигментите, намерени в  Halobacterium  sp., архея с метаболизъм на базата на ретинола

Организмите, използващи хлорофил, оцеляват и изтласкват по-примитивните пурпурни фототрофни организми, защото са по-ефективни - могат да абсорбират светлинни вълни от два диапазона наведнъж. За хлорофила оптималната светлинна енергия е около 350 до 500 nm и 680 до 700 nm, диапазони от визуалния спектър, които молекулите на ретинола отразяват напълно.

"Еволюцията на аноксигенните фотосинтезатори е последвана от кислородните фотосинтезиращи цианобактерии и в крайна сметка на еукариотните водорасли и растения", пишат авторите. "Развитието на еукариотните водорасли и сложните растения и тяхното разпространение в сухоземната среда позволиха развитието на земните животни и в края на краищата  - на интелигентния живот".

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Niakoga-Zemiata-e-bila-purpurna_116388.html

Hatshepsut

Откриха вероятно най-древните животни на Земята

Датирането на скалните слоеве сочи, че пробите са на около 890 милиона години


Как се е появил животът на Земята?

В Канада бяха открити фосили на вероятно най-древните животински видове, съществували на Земята, съобщава БТА.

Преди около един милиард години регион в северозападната част на съвременната канадска територия бил праисторическа морска екосистема. Така останки от древни гъби се минерализирали в седименти. Резултатите от изследването са публикувани в "Нейчър".

Геологът Елизабет Търнър открила вкаменелостите през 2019 г. в отдалечен регион в Северозападните територии, достъпен само с хеликоптер, където тя прави разкопки от 80-те години насам. Тънките скални слоеве там съдържат триизмерни структури, които наподобяват съвременните гъби.

"Вярвам, че това са древни гъби - само този вид организми имат подобен тип мрежа от органични нишки", коментира Йоахим Райтнер, геобиолог и експерт по гъбите в университета на Гьотинген, Германия.

Датирането на скалните слоеве сочи, че пробите са на около 890 милиона години, което означава, че са с около 350 милиона години по-стари от най-древните фосили на гъби, откривани досега.



"Най-поразително е датирането", посочва Пако Карденяс от университета Упсала, Швеция. "Откритието на фосили на губи на близо 900 милиона години ще подобри изключително много нашето разбиране за ранната животинска еволюция".

Според много учени първите животински групи са включвали меки гъби или гъбоподобни създания без мускули и нерви, но притежаващи други характеристики на простите животни, включително клетки с диференцирани функции и сперма.

Учените смятат, че животът на Земята се е появил преди около 3,7 милиарда години.

Първите животни обаче са се появили много по-късно. Досега най-древните фосили на гъби са датирани преди близо 540 милиона години, от периода камбрий на палеозойската ера.

"Това е първият случай, в който е открит фосил на гъба отпреди камбрий и не просто отпреди, а доста отпреди периода и това е най-вълнуващото", казва Карденяс.

Находките отпреди периода камбрий, когато ранните животни започват да развиват твърди скелети, екзоскелети и черупки, са рядкост.

Датирането отпреди 890 милиона години е важно, защото ако бъде потвърдено, показва, че първите животни са се развили, преди кислородът в атмосферата и океана да е достигнал нива, смятани от учените за необходими за по-сложни живи организми.

https://www.vesti.bg/lyubopitno/otkriha-veroiatno-naj-drevnite-zhivotni-na-zemiata-6129008

Hatshepsut

02 August 2021, 18:11:06 #103 Last Edit: 02 August 2021, 18:13:25 by Hatshepsut
Защо птиците оцеляха, за разлика от другите динозаври. Отговорът е в птичите мозъци


Прозрачен 3D модел на черепа и мозъка на изкопаемите птици Ихтиорнис (в розово)

Днес да си с ,,птичи/кокоши мозък" означава да забравиш къде си оставил ключовете или портфейла си. Но преди 66 милиона години това е било въпрос на живот и смърт - и може да помогне да си обясним защо птиците са единствените динозаври, останали на Земята.

Изследване на новооткрит фосил на птици, ръководено от Тексаския университет в Остин, установи, че уникалната форма на мозъка може да е причината предците на съвременните птици да оцелеят при масовото измиране на всички други известни динозаври.

,,Съвременните птици имат по-сложен мозък от всички известни животни, с изключение на бозайниците", коментира водещият автор на изследването Кристофър Торес (Christopher Torres). "Този нов фосил най-сетне ни позволи да проверим идеята, че тези мозъци на птиците са изиграли важна роля за оцеляването им".

Фосилът е на около 70 милиона години и има почти пълен череп, рядко явление във вкаменелостите, което позволява на учените да сравнят древната птица с птиците, които живеят днес.

Констатациите са публикувани на 30 юли 2021 г. в списание Science Advances.


Изкопаем череп на Ихтиорнис, птица, живяла преди 70 милиона години по време на късната креда

Фосилът е нов екземпляр от птица на име Ихтиорнис (Ichthyornis), която е изчезнала по същото време като другите нептичи динозаври и е живяла в днешния щат Канзас през късната креда. Ихтиорнисът има комбинация от характеристики, подобни на птичи и нептичи динозаври-включително челюсти, пълни със зъби, но заострени с клюн. Пълният череп позволява на Торес и сътрудниците му да изследват по-детайлно мозъка.

Птичите черепи обвиват плътно мозъка им. С данните от компютърната томография изследователите са използвали черепа на Ихтиорниса като калъп, за да създадат 3D копие на мозъка му, наречено ендокаст. Те сравняват този ендокаст с такива, създадени по съвременни птици и по -далечни динозавърски роднини.


Сравнение на мозъка на птиците: Предците на съвременните птици са имали форма на мозък, която е много различна от другите динозаври (включително другите ранни птици). Това предполага, че мозъчните различия може да са повлияли за оцеляването по време на масовото измиране, което е унищожило всички нептичи динозаври

Изследователите установяват, че мозъкът на Ихтиорниса има повече общо с нептичите динозаври, отколкото със съвременните птици. По-специално, мозъчните полукълба - където по-висшите когнитивни функции като реч, мисъл и емоция се срещат при хората - са много по-големи при съвременните птици, отколкото при Ихтиорниса. Моделът предполага, че тези функции може да са свързани с оцеляването при масовото измиране.

,,Ако една особеност на мозъка влияе за оцеляването, бихме очаквали тя да присъства в оцелелите, но да отсъства при жертвите, като Ихтиорниса", отбелязва Торес. "Точно това виждаме тук".

Търсенето на черепи от древни птици и близко свързани с динозаврите е предизвикателство за палеонтолозите от векове. Скелетите на птиците са често чупливи и рядко оцеляват във фосилните записи непокътнати в три измерения. Добре запазените черепи са особено редки, но точно това е необходимо на учените, за да разберат какъв е бил мозъкът им, когато са били живи.

,,Ихтиорнисът е ключът към разгадаването на тази мистерия", коментира Джулия Кларк (Julia Clarke), професор в Тексаския университет в Остин и съавтор на изследването. "Този фосил ни помага да се доближим много до отговорите на някои отколешни въпроси, свързани със съвременните птици и тяхното оцеляване сред динозаврите".

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Zashto-ptitcite-otceliaha-za-razlika-ot-drugite-dinozavri-Otgovorat_172804.html

Hatshepsut

Откъде идва сероводородът в Черно море?


Откъде идва сероводородът в Черно море? Това е може би най-известният факт за нашето море. Почти целият живот в Черно море е концентриран в повърхностния 100-метров слой.

Ако се гмурнете по-дълбоко, там, където вълните не раздвижват повърхността на дъното и го разровите с длан и ще видите, че жълтият пясък, многоцветните черупки или сивата тиня, вече на няколко сантиметра от повърхността, имат един и същи черен цвят. Черният е цветът на сулфидите - соли, които сероводородът като слаба киселина образува с металите. Следователно черупките в сероводород стават черни и всеки метален предмет също става черен. Една от легендите за произхода на името ,,Черно море" е свързана с това: казват, че това е хрумнало на хората, когато са спуснали метална тежест на въже в морето, за да измерват дълбочината. Издигнато на повърхността - то станало напълно черно. Може и така да е било. Но хипотезата, че името ,,Черно" отразява впечатлението на средиземноморските пътешественици за нашето море по време на зимна буря, изглежда по-правдоподобна.

Защо се е задържал сероводородът в Черно море

Сероводородът често присъства в леко смесения дънен слой вода в други морета, особено в дълбоки затворени заливи, но Черно море е единственото, където такава гигантска маса вода е наситена с това вещество. Причината е, че с относително малка площ Черно море има голяма дълбочина - подводните склонове на брега са стръмни - в резултат на това водният обмен между дълбоките и повърхностните води е недостатъчен - кислородът не прониква дълбоко в морето. С други думи, Черно море не се смесва добре.

Кислородът навлиза във водата през морската повърхност - от въздуха; и също така - образува се в горния осветен слой вода (фотична зона) по време на фотосинтезата на водораслите и хитопланктона. За да може кислородът да достигне дълбочините, морето трябва да се смесва - заради вълни и вертикални течения. А в Черно море - водата се смесва много слабо - необходими са стотици години, докато водата от повърхността достигне дъното.

Соленост и температура на Черно море

Повърхностният слой на черноморската вода - до дълбочина около 100 метра - е предимно от речен произход. В същото време по-солена (и следователно по-тежка) вода от Мраморно море навлиза в морските дълбини - тече по дъното на Босфора и потъва в дълбините. Затова солеността на долните слоеве на черноморската вода достига 30 ‰ (грам сол в литър вода). Промяната в свойствата на водата с дълбочина не е плавна: от повърхността до 50-100 метра, солеността се променя бързо - от 17 до 21 ‰, а още по-дълбоко - до дъното - се увеличава равномерно.

В зависимост от солеността, плътността на водата също се променя.

Температурата на морската повърхност винаги се определя от температурата на въздуха. А температурата на дълбоките води на Черно море е 8-9° C целогодишно. От повърхността до дълбочина 50-100 метра температурата, подобно на солеността, се променя бързо - и след това остава постоянна до самото дъно.

Слоеве на Черно море

Черноморските води са разделени на две:

повърхностните води са обезсолени, по-леки и близки по температура до въздуха (през лятото са по-топли от дълбоките води и по-студени през зимата);
и дълбоки - по-солени и по-тежки, с постоянна температура.
Водният слой от 50 до 100 метра е граничен - това е границата между двете маси на черноморската вода, граница, която предотвратява смесването. По-точното му име е студен граничен слой: той винаги е по-студен от дълбоките води, тъй като, когато се охлади до 5-6° C през зимата, няма време да се затопли през лятото.

Слоят вода, в който температурата му рязко се променя, се нарича термоклин. Слоят на бързи промени в солеността се нарича халоклин, а на плътността на водата е пикноклин.

Всички тези резки промени в свойствата на водата в Черно море са концентрирани в областта на граничния слой. Стратификацията (разслояването) на черноморската вода по соленост, плътност и температура - предотвратява вертикалното смесване на морето и обогатяването на дълбочините с кислород.


Откъде идва сероводородът в Черно море?

Целият бързо развиващ се черноморски живот диша - планктонни ракообразни, медузи, раци, риби, делфини дишат, дори самите водорасли дишат - те също консумират кислород. Когато живите организми умират, останките им се превръщат в храна за сапротрофни бактерии. Кислородът се използва при бактериалното разлагане на органичните вещества на мъртвите организми в процес, който наричаме гниене. С нарастването на дълбочината разлагането започва да надделява над процесите на създаване на жива материя от планктонните водорасли, а консумацията на кислород при дишането и гниенето става по-интензивна от производството му от фотосинтезата. Затова, колкото е по-далеч от морската повърхност, толкова по-малко кислород остава във водата. В афотичната зона, морето (където слънчевата светлина не прониква), под студения междинен слой - под 100 метра дълбочина, кислородът вече не се произвежда, а само се консумира, тук не прониква поради смесване - това се предотвратява от разслояването на водите. В резултат на това има достатъчно кислород за живота на животните и растенията само в горните 150 метра на Черно море.

В резултат на това има достатъчно кислород за живота на животните и растенията само в горните 150 метра на Черно море. Концентрацията му намалява с дълбочина, а по-голямата част от живота в морето - биомасата на Черно море - е концентрирана над 100 метра.

И така се оказва, че 90% от водната маса на Черно море е почти безжизнена. Но във всяко друго море или океан почти целият живот е концентриран в горния, 100-200-метров слой вода. Въпреки това, поради липсата на кислород и наличието на сероводород във водата, в Черно море няма дълбоководна фауна, това намалява биоразнообразието му още повече, заедно с ефекта на ниската соленост.

Например няма хищни риби в дълбините с огромни зъбести уста, пред които са закачени светещи примамки.

По-дълбоко - на дълбочина над 2 километра, има само няколко вида бактерии - няма животни или водорасли, защото няма кислород във водата. Тези бактерии, живеещи във водния стълб и на дъното, разграждат останките, падащи от повърхността  и отделят сероводород. Неговият източник са аминокиселините, съдържащи сяра, които изграждат протеините. Източник на сяра са и в по-малка степен сулфатите в морската вода, които се използват от някои видове бактерии за окисляване на органични вещества вместо кислород.

Сероводородът е отрова за животните и растенията - той парализира клетъчното дишане в митохондриите. Сероводородът се намира в меките утайки на дъното на всички морета - кислородът от водата прониква там много бавно, а процесите на бактериален разпад и хемосинтеза с отделянето на сероводород са интензивни, поради което сероводородът се натрупва в утайките.


Черно море е било част от древното мегаезеро Паратетис

Едно катастрофално събитие следпоследния ледников период

Дали сероводородът се натрупва във вода или не, зависи от скоростта на неговото окисляване от съдържащия се тук кислород и от интензивността на микробиологичните процеси. Потокът на кислород в зоната на сероводорода се дължи на скоростта на обмена между долните, по-тежки и горните по-леки слоеве вода. Колкото по-рязко се променя плътността с дълбочината, толкова по-малък е притокът на кислород.

Сладките речни води се вливат в Черно море, а по-тежката солена вода на Средиземно море навлиза през Босфора. В резултат на това се появява в черноморските води рязък скок в плътността, наречен халоклин. Той не стои неподвижен - под въздействието на теченията се колебае, издига се на някои места, после потъва на други. По правило зоната на сероводорода започва непосредствено под халоклина, което предотвратява достъпа на кислород от горните слоеве. Поради това в Черно море се изразходва много по-малко сероводород, отколкото се образува. През последните 6-7 хиляди години тук се е образувал сероводороден пласт, заемащ 90% от обема на морето.

Заради увеличаването на нивото на Световния океан след края на последната ледникова епоха преди 11 - 7 хиляди години, със 130 м до сегашното му ниво, преди около 7-8 хиляди години, възникна връзката между Черноморския басейн и Средиземно море през Босфора. В същото време в прясното Понтийско езеро нахлува голямо количество солена вода с голяма тлътност от Средиземно море. Тези солени води остават в долните слоеве на Черно море. В същото време морската площ се разширява значително и наводнява големи площи суша, покрити с гъста растителност и с дебел слой черноземна почва. Това захранва с органични вещества анаеробните сероводородни бактерии, които все още разграждат растителните остатъци от това катастрофално събитие.

Когато сероводородът се издигне

Често сероводородът се задържа не само на дълбочина, но и близо до брега, където са нарушени вертикалната конвекция и снабдяването на водата с кислород. В същото време дори на дълбочина около 40 м могат да се появят свободно течащи, безкислородни водни маси, понякога плаващи към повърхността, където бързо се насищат с кислород, сероводородът в тях се окислява и изчезва.

Горната граница на сероводорода може да се повиши под влиянието на две обстоятелства - или вертикални движения на водни маси, или увеличаване на общото количество сероводород в дълбоките слоеве. И двете причини обаче могат да действат едновременно.

През последните четиридесет години тя се е издигнала с около 40-50 м, а обхватът на колебанията в дебелината й се е увеличил 5-6 пъти.

Издигането на сероводород в горните водни слоеве, богати с кислород, е придужено с масова смърт на морския живот. Така в началото на 50-те години на миналия век в Уолфиш Бей (атлантическото крайбрежие на Югозападна Африка) течението пренася облак от сероводород от дълбините към повърхността. На брега, до четиридесет мили навътре, се усеща миризмата на сероводород, стените на къщите потъмняват. Сероводородът е отровен за хората, усещането за неговата миризма вече означава превишаване на максимално допустимата концентрация.

В Черно море в също има възходящи течения, наречени апвелинг (upwelling). И те също могат да извадят отровени води от сероводород от дълбините, обаче при доста рядка комбинация от метеорологични и океанологични фактори, както например се появяват торнадата на сушата. Най-често се наблюдават по западните граници на континентите.

Сероводородът в морската вода се наблюдава не само в Черно море, но и в други водоеми, където няма вертикална конвекция. Доста обширни зони, замърсени с този газ, се срещат в Индийския и Атлантическия океан, понякога се появяват в Каспийско и други морета и дори в сладководни езера.


На снимките на Черно море от сателита SeaWiFS се забелязват "бели води" като причина е явното увеличение на Emiliania huxleyi. Когато загине този планктон, той пада на дъното. Това обаче ще повиши нивото на сероводородния пласт и ще намали и без това тънкия "жив" пласт

Има ли принос човешката дейност за сероводорода в Черно море?
Ясно е, че сероводородният баланс на Черно море е под силен натиск от човешката дейност, поради което отрицателното развитие на сероводородната зона се причинява не само от природни, но и от някакви антропогенни фактори. Например регулирането на речния поток намалява обема на прясна вода, постъпваща в горния слой.

Наистина сероводородът се е появил в Черно море не заради замърсяването му от хората, но сероводородът става все повече.

Но дали морето ни е на ръба на катастрофа?

Наистина, обогатяването на водата с хранителни вещества, особено с азотни и фосфорни (еутрофикацията) на Черно море от оттока от земеделските земи предизвиква бърз растеж на морската растителност - някои видове фитопланктон, нишковидни водорасли и др. образуват повече органични остатъци, от които по време на гниенето се образува сероводород.

Но този "допълнителен" сероводород не е направил значителни промени в равновесието, което се е развило през хилядолетията. И със сигурност няма опасност от експлозия на сероводород - за да се образува газов мехур, концентрацията на молекули на това вещество във вода трябва да бъде с порядъци по-голяма от реалната (8-10 мг на литър на дълбочина от 1000-2000 м, тоест на 1 молекула сероводород се падат не по-малко от 200 000 молекули вода).

Основният дял на органичните остатъци в утайките на дъното на Черно море и сероводорода в морската вода са благодарение на останките от животни, водорасли и растения, загинали при бързото повишаване на солеността след отварянето на Босфора. Това се е случило преди 6-3000 години. Солено-водната понтийска флора и фауна умира и постепенно е заменена от морска.

https://nauka.offnews.bg/news/Vaprosi_2/Otkade-idva-serovodorodat-v-Cherno-more_172783.html

Hatshepsut

Събитието Карингтън - най-силната в историята геомагнитна буря


На 28 август, 1859 година започва събитието Карингтън с огромно изхвърляне на слънчева коронална маса, която удря земната магнитосфера и предизвиква най-мощната геомагнитная буря в историята. Нарекоха я слънчева супербуря.

Слънчевата активност - с много петна и изригвания - започва от 28 август и продължава до 2 септември. Веднага след обяд на 1 септември британският астроном Ричард Карингтън наблюдава най-големия протуберанс, който предизвиква огромно изхвърляне на маса от короната на Слънцето. То се понася към Земята и стига до нея само за 18 часа (обикновено са нужни 2-3 дни) и провокира най-силната геомагнитна буря в историята на наблюденията, с общата мощност еквивалентна на десет водородни бомби. По-късно това явление бе наречено Събитие Карингтън, известно още като Слънчевата супербуря.

По време супербурята Земята буквално се наелектризира - в много страни спират телеграфните съобщения - има токови удари, телеграфните стълбове хвърлят искри. Някои телеграфни оператори продължават да изпращат и получават съобщения до минута и половина, въпреки че са изключени от електрическата мрежа.

Полярни сияния се наблюдават по целия свят, дори над Карибите. Така например, в Скалистите планини (в планинската верига Кордилери, на западния бряг на Америка), небето свети толкова ярко, че златотърсачите се събуждат и започват приготвят закуска, мислейки, че е сутрин.

Хората в Североизточните Съединени щати са можели да четат вестник под светлината на северното сияние. Сиянието се е виждало много далеч от полюсите в места като Субсахарска Африка (Сенегал, Мавритания, дори в Монровия, Либерия), Монтерей и Тампико в Мексико, Куинсланд, Куба, Хавай, и дори от географски ширини близо до екватора като Колумбия.



Ако подобно изхвърляне на слънчева маса се случи сега, последствията ще бъдат много по-катастрофални - ще рухнат световните електронни системи, от GPS до системите за плащане, ще има безброй проблеми с електроснабдяването, да не говорим за мобилните връзки и интернет. За щастие, докато бурята застигне Земята, ще има няколко часа, за да се подготвят хората и да се минимизират щетите.

Ледените ядки показват, че събития от такава интензивност се повтарят средно около веднъж на 500 години. Най-силната буря от началото на космическата ера (от 1957 г.) се случи на 13 март, 1989 г. с интензивност около 3 пъти по-слаба от събитието Карингтън.

https://nauka.offnews.bg/news/a_1/a_92202.html

Hatshepsut

Октоподи и сепии еволюират редактирайки РНК вместо на ДНК мутации


Калмарът Doryteuthis pealeii

Октоподите и калмарите потвърдиха репутацията си на най-умните безгръбначни с откритието, че могат да редактират сами своите генетични инструкции, разказва NewScientist.

Изследването е публикувано в списание Cell.

ДНК е генетично ръководство за употреба, написано на език с четири букви и описва как да се изградят всички протеини в организма. За да се синтезира конкретен протеин, един ензим първо преписва (транскрибира) рецептата от ДНК в съобщение на подобна молекула, наречена РНК. Част от това съобщение евентуално превежда на вериги от аминокиселини, градивните елементи на протеините.

За повечето организми, включително хората, целият процес на синтеза на протеините остава точен спрямо оригиналните инструкции, посочени в ДНК. За разлика от други животни, главоногите - семейството, което включва октоподи, калмари и сепии - не се подчиняват на командите на своята ДНК.

Вместо това, те понякога се намесват в кода, внасяйки своя принос чрез молекулярен "пратеник" (messenger). Това има ефект на разнообразяване на протеините, които техните клетки могат да произвеждат, което води до някои интересни варианти.


Процесът на синтезиране на протеини по инструкциите, пренесени от ДНК в РНК

След като съобщението в РНК се копира точно от ДНК, то може да се промени в процес, наречен редактиране на РНК, разказва Люк Дънинг (Luke Dunning) в The Conversation. Тази промяна в след това произвежда протеини, които също имат модификации.

Тази система може да произведе специален вид еволюция на базата на редактиране на РНК вместо на ДНК мутации и може да е причината за сложното поведение и високата интелигентност, която е характерна за главоногите, смятат някои учени.

Редактирането на РНК е описано за първи път през 1986 г. от учени, изучаващи едноклетъчните паразити, свързани с микробите, отговорни за причиняването на сънната болест. Но дълго бе смятано, че редактирането на РНК има относително малко значение при животните. Хората например имат само няколко места за редактиране на РНК в своите кодиращи протеините последователности.

Но още през 2015 г. учените установиха, че калмарите могат да редактират до 60% от РНК като повечето засегнати гени са свързани с нервната система, опитвайки се по-добре да се адаптират към променящите се температури.

Сега анализът хиляди образци РНК показа, че подобни високи нива на редактиране на РНК са идентифицирани в три други "умни" видове главоноги - два вида октоподи и един вид сепия.

Чрез сравняване на това колко често се случва, редактирането на РНК в рамките на семейството на главоногите, новото изследване идентифицира кога се е появила тази способност да се променят генетичните съобщения в еволюционната история.


Октоподите - приматите на морето: Октоподите са развили сложна нервна система, организирана по съвсем различен начин от тази на гръбначните животни, например, всяко от неговите осем пипала разполага със собствен мини "мозък", който контролира движението му, общата координация става, разбира се, от главния мозък. Частичната автономия на локалните участъци на нервната система позволява също и да се променя моментално цвета на тялото на октопода

Изследователите доказват, че широко разпространеното редактиране на РНК се е развило в общия прародител на октоподите, калмарите и сепиите. Тази способност липсва в относително глуповатия наутилус, един по-далечен роднина на главоногите.

Механиката на редактирането на РНК от главоногите все още се изследва.

"Кога се включват и как влияе на това околната среда? Това може да бъде нещо толкова просто като температурни промени или толкова сложно като преживяване, форма на памет ", коментира Джошуа Розентал (Joshua Rosenthal), водещ автор от Морската биологична лаборатория в Уудс Хол, САЩ.

Октоподите и други главоноги имат редица характеристики, които са накарали някои специалисти да ги сравнят с извънземни, освен сложното поведение и забележителната интелигентност, но и мигновено променящ се цвят на камуфлажа, синя кръв, както и способността да виждат поляризирана светлина.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Oktopodi-i-sepii-evoliuirat-redaktirajki-RNK-vmesto-na-DNK-mutatcii-v_77680.html

Panzerfaust

Биолозите имат амбициозен нов план за възкресяване на изчезналия вълнест мамут



Могат ли изчезналите видове да бъдат възкресени? Една фирма за биологични науки е сигурна, че може, обявявайки намерението си да използва нововъзникнали технологии, за да възстанови вълнестия мамут в арктическата тундра.

Новата компания Colossal, подкрепена от партньорството си с харвардски генетик, заявява, че усилията й за "възкресяване" на вида имат потенциал да закрепят работещ модел за възстановяване на увредени или изгубени екосистеми и по този начин да помогнат за забавяне или дори спиране на последиците от изменението на климата.

  ,,Никога досега човечеството не е било в състояние да използва възможностите на тази технология, за да възстанови екосистемите, да излекува нашата Земя и да съхрани нейното бъдеще чрез повторното заселване на изчезнали животни", отбелязва в изявление младият технологичен предприемач Бен Лам (Ben Lamm), главен изпълнителен директор и съосновател на Colossal.

    "Освен за завръщането на древни изчезнали видове като вълнестия мамут, ние ще можем да използваме нашите технологии, за да помогнем за запазването на критично застрашени видове, които са на ръба на изчезването, и да възстановим животните, за чиято гибел има пръст човечеството".

    "Изменението на климата може да бъде свързано с човешката дейност, така че наш дълг е да възстановим Земята в по-добро здравословно състояние. Това може да започне с нова вълна от ударна консервационна дейност и възстановителна биология", пишат от компанията Colossal в twitter.


Вълнестите мамути са обитавали голяма част от Арктика и съществували са заедно с ранните хора, които са ловували огромните тревопасни животни за храна и са използвали бивните и костите им като инструменти.

Животните са измрели преди около 4000 години. В продължение на десетилетия учените изравят парченца бивни, кости, зъби и коса на мамут, за да извлекат и опитат да секвенират ДНК на мамут.

Colossal има за цел да вмъкне ДНК последователности на вълнести мамути, събрани от добре запазени останки от вечно замръзналата почва, в генома на азиатските слонове, за да създаде ,,хибрид слон-мамут".

Азиатските слонове и вълнестите мамути споделят 99,6 процента сходен ДНК състав, пише Colossal на своя сайт.

Съоснователят на компанията Джордж Чърч (George Church) е известен генетик и професор по генетика в Харвардското медицинско училище, който използва новаторски техники, включително технологията CRISPR, за да ускори възкресяването на видовете.

    ,,Технологиите, открити в преследването на това грандиозно видение - жив, ходещ представител на вълнестите мамути - биха могли да създадат много значителни възможности в опазването и извън него", се казва в изявлението на Чърч.

Огромните модели на миграция на вълнестия мамут се  считат за критично важни за запазването на здрава околна среда в арктическия регион.

От компанията Colossal заявяват, че възстановяването на животните има потенциал да съживи арктическите пасища, обширен регион, способен да се бори с изменението на климата като улавя въглерод и потиска метана.

    ,,Най-важното заглавие на 20-ти век, безспорно е кацането на хора на Луната. През 21-ви век завръщането към живот на изчезнал вид ще има подобна тежест в историята на човечеството. Трудно е да си представим по-задълбочен проект от възкресяването на видове, считани някога за изгубени завинаги", казва Ричард Гариот, 2-ро поколение астронавт и новатор в областта на компютърните и видеоигри.

Източник: Bioscientists Have an Ambitious New Plan to Resurrect The Extinct Woolly Mammoth
Agence France-Presse

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Biolozite-imat-ambitciozen-nov-plan-za-vazkresiavane-na-izcheznaliia-v_174258.html?fbclid=IwAR1vQQOXkbNYtblwfR_DmqbaHrt4bqV73ql1Xq3D8cEOwD2Py9oYM1gw_PE

Hatshepsut

Няколко тематични статии за пингвините

Фосили на гигантски пингвин с човешки ръст са открити в Нова Зеландия


Нов вид древен гигантски пингвин с ръст 1,6 метра е идентифициран от фосили, открити в Северен Кентърбъри, Нова Зеландия.

Датиран от епохата на палеоцена преди между 66 и 56 милиона години, видът Crossvallia waiparensis се нарежда до други гигантски представители на фауната - най-големия папагал, гигантски прилеп и моа - най-древната позната голяма птица.

Резултатите са публикувани в Alcheringa: An Australasian Journal of Palaeontology и в статията учените анализират фосилите, открити в слоеве до река Уайпара. Там са откривани и четири други вида големи пингвини, като първата находка е от преди 30 години, което прави тази област важна за разбирането на еволюцията на пингвините в продължение на десетки милиони години. 

"Фосилите, открити тук, ни помогнаха по-ясно да разберем еволюцията на пингвините като цяло", споделя съавтора на изследването Джералд Майер (Gerald Mayr) от Музея за естествена история Senckenberg. "Предстои и още много - още фосили, за които смятаме, че принадлежат на нови видове, които предстои да бъдат описани".


Сравнение между кости на Crossvallia waiparensis, sp. nov. от Уайпара и кости на съвременен императорски пингвин (Aptenodytes forsteri) и други пингвини от Нова Зеландия от времето на палеоцена

Анализът на костите предполага, че Crossvallia waiparensis е най-близко свързан с Crossvallia unienwillia, друг голям вид, живял по същото време, частичен скелет от който е открит в Антарктика през 2000 г. И двете птици имат особени крака, които предполагат, че плуването е имало много по-важна роля в живота им, отколкото са съвременните пингвини, или не са били добре адаптирани да стоят изправени. Тези два вида помагат на учените да изследват връзката между новозеландските пингвини и техните южни събратя.

"Когато видовете Crossvallia са живели на Земята, Нова Зеландия и Антарктика са били много по-различни от сега, Антарктика е била покрита с гори и на двете места е имало много по-топъл климат", обяснява съавторът на изследването Пол Скофийлд (Paul Scofield), куратор в Музея Кентърбъри.

Пингвините от различни региони имат различни размери, което кара учените да предположат, че съревнованието при възпроизводството е изиргало роля в еволюцията им и адаптациите с гигантски размери. Но по онова време не е имало много видове гигантски пингвини, което говори, че изчезването им вероятно се дължи на съревнованието с морски бозайници.

Откритите фосили от C. waiparensis ще бъдат изложени в Музея Кентърбъри в Нова Зеландия по-късно тази година.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Fosili-na-gigantski-pingvin-s-choveshki-rast-sa-otkriti-v-Nova-Zelandi_135066.html


Ученици от Нова Зеландия откриха нов вид древен гигантски пингвин


Дългокракият гигантски пингвин Kairuku waewaeroa

Фосил на гигантски пингвин, открит от ученици от Нова Зеландия, е определен като нов вид в рецензираното списание Journal of Vertebrate Paleontology от учени от новозеланския Университет Маси.

Пингвините са оставили вкаменелости почти от епохата на динозаврите, а най-древните от тези пингвини са открити в Нова Зеландия - най-вече в областите Отаго и Кентърбъри, въпреки че наскоро бяха направени важни открития в Таранаки и Уайкато.

През 2006 г. група ученици на изследователски клуб ,,JUNATS" (Hamilton Junior Naturalist Club), занимаващ се с вкаменелости около селището Kawhia, воден от експерта по фосили на клуба Крис Темпълър (Chris Templer), откри костите на гигантски пингвин.

Изследователи от Университета Маси и Музея Брус (Кънектикът, САЩ) посетиха музея на Уайкато "Te Whare Taonga o Waikato", за да анализират изкопаемите кости на древния пингвин. Екипът използва 3D сканиране като част от разследването си и сравнява вкаменелостите с дигитални версии на кости от цял ​​свят. Благодарение на 3D сканирането екипът произвежда 3D отпечатана реплика на фосила за младите естествоизпитатели от клуба Hamilton Junior. Истинският фосил на пингвина е дарен от клуба на музея Уайкато през 2017 г.

Д-р Даниел Томас (Daniel Thomas), старши преподавател по зоология от Университет Маси, смята, че фосилът е на възраст между 27,3 и 34,6 милиона години и е от времето, когато голяма част от Уайкато е била под вода.

,,Пингвинът е подобен на гигантските пингвини от Кайруку и Отаго, но има много по-дълги крака, което изследователите използват, за да кръстят пингвина waewaeroa - на езика на маорите: ,,дълги крака". Тези по-дълги крака биха направили пингвина много по-висок от другия от Кайруку, когато се е движел по сушата, може би е бил с височина около 1,4 метра, и може би тези дълги крака са повлияли колко бързо може да плува или колко дълбоко може да се гмурка", обяснява д-р Томас.

,,За мен бе истинска привилегия да допринеса за историята на този невероятен пингвин. Знаем колко е важен този фосил за толкова много хора", добавя палеонтологът.

,,Kairuku waewaeroa е емблематичен по толкова много причини. Изкопаемият пингвин ни напомня, че Зеландия има невероятни животински родове,  идващи от далечни времена и това ни възлага важната роля на пазители. Начинът, по който изкопаемият пингвин е открит, от деца, открили го в природата, ни напомня колко е важно да се насърчават бъдещите поколения да станат каитиаки [пазители]".

Майк Сейфи, президент на Клуба Hamilton Junior, отбелязва, че това е нещо, което децата ще запомнят до края на живота си.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Uchenitci-ot-Nova-Zelandiia-otkriha-nov-vid-dreven-gigantski-pingvin_174365.html



Пингвините изпускат толкова много райски газ, че има забавен ефект върху изследователите


Кралските пингвини на Антарктида отделят толкова голямо количество азотен оксид или райски газ чрез екскрементите си, че изследователите се оказали малко ,,замаяни", докато ги изучават, според датско научно проучване, публикувано в четвъртък.

"Гуаното на пингвините произвежда високи нива на азотен оксид около колониите им", разказва ръководителят на проучването, професор Бо Елберлинг (Bo Elberling), от катедрата по геология и управление на природните ресурси в Копенхаген.

Докато изучават колониите на кралските пингвини на атлантическия остров Южна Джорджия между Южна Америка и Антарктида, "изследователите бяха "упоени" от обикаляне на пингвински екскременти", разказа той.

Азотният оксид има ефект, много подобен на упойващия газ, използван от зъболекарите.

"След разходка в гуано в продължение на няколко часа, човек може напълно да се упои. Започва да се чувства зле и получава главоболие", отбелязва Елберлинг.

Азотният оксид е 300 пъти по-замърсяващ за околната среда от въглеродния диоксид.

Наличието на азотен оксид се обяснява с начина на хранене на пингвините - предимно крил и риба, които съдържат високи нива на азот.

Азотът се отделя от изпражненията на пингвините благодарение на почвените бактерии, които го превръщат в азотен оксид, мощен парников газ.

"В този случай емисиите на азотен оксид не са достатъчни, за да повлияят на общия енергиен баланс на Земята, но нашите открития допринасят да се разбере повече за това как колониите на пингвините влияят върху околната среда около тях, което е интересно, защото колониите обикновено стават все по-широко разпространени", коментира Елберлинг.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Pingvinite-izpuskat-tolkova-mnogo-rajski-gaz-che-ima-zabaven-efekt-va_149885.html
Informative Informative x 1 View List