Археологически находки от Скопска и Битолска област ("Северна Македония")

[Panzerfaust]

Археолошки наоди во Охридско Езеро откриени од нуркачите на ,,Амфора"

https://www.novamakedonija.com.mk/wp-content/uploads/2020/12/GOPR0691-696x522.jpg

Кон крајот на октомври 2020 г. успешно беше реализиран проектот ,,Подводно археолошко рекогносцирање на делови од источниот брег од Охридско Езеро", чиј носител е Заводот за заштита на спомениците на културата и музеј – Охрид. Целта на проектот беше да се рекогносцираат локациите за кои постоеја индиции за археолошки локалитети и поединечни наоди, да се дефинираат нивните граници, да се позиционира нивната географска местоположба со помош на џипиес-уреди, но и да се откријат нови локалитети, со крајна цел нивно запишување во националниот регистар на културното наследство во Македонија.
– Потребата за проект од овој тип произлезе од интересот на домашни и странски гости за авантуристички туризам, односно преку нуркачки активности да се посетуваат атрактивни локации во водите на Охридско Езеро. Проектот имаше и заштитен карактер, бидејќи со прогласувањето на локалитетите и поединечните наоди за културно наследство, тие ќе бидат заштитени од нелегални посети и активности. Покрај рекогносцираните делови кај с. Пештани и с. Трпејца, особено внимание привлекоа наодите на две локации во околината на локалитетот Плоча Миќов Град, откриени при слободни нуркачки активности на членови од нуркачкиот центар ,,Амфора" од Охрид – велат од Заводот за заштита на спомениците на културата и од музеј – Охрид.

Во првиот случај станува збор за три фрагментирани керамички садови за складишна употреба – питоси, лоцирани на длабочина од 45, 35 и 5 м под површината на водата, а во вториот случај тоа е наодот на градежна керамика, односно покривни тегули од лаконски тип, откриени на длабочина од 19,5 м. Тегулите од лаконски тип биле во употреба долг временски период низ антиката, но во конкретниов случај станува збор за тегули со потекло од доцната антика, првпат откриени во водите од Охридско Езеро. И во двата случаја оддалеченоста на предметите, на 70 – 100 метри од брегот на езерото, укажува на фактот дека тие биле транспортирани по вода со некаков пловен објект, а од засега непознати причини биле истоварени на овие места.

– Ова рекогносцирање дава првична слика за она што се случува со овие локалитети и наоди, со што се добива појдовна точка во размислувањето за нивната иднина, која, секако, ќе опфаќа дополнителни археолошки истражувања, со крајна цел дополнувaње на сликата за животот во крајбрежниот појас од Охридско Езеро од праисторијата до денес – вели раководителот на проектот Бојан Танески, археолог и виш кустос.



https://www.novamakedonija.com.mk/zivot/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2014г.

Надпис ,,Болгар" на плочка отпреди 16 века от македонския град Виница

Глинени плочки отпреди 16 века, открити на територията на македонския град Виница, може да се окажат едно от доказателствата за хипотезата на наш историк за българските корени на Ахил. Познатият от Омировата ,,Илиада" герой е изобразен на теракотна плочка от 5-6 в. - нея историците ни свързват с друга плочка, намерена край Виница, върху която на латински се вижда надписът ,,Болгар". ,,Поне два византийски източника посочват данни за Ахил, че е бил предводител на българи", посочи в ефира на Дарик историкът Александър Мошев, уредник в Националния литературен музей. Той заедно с екип на списания ,,Осем" са били част от експедиция до разкопките на платото над македонския град.

Керамичните плочки от Виница, смятани за първообраза на днешните икони, привличат любопитството на екипа на списания ,,Осем" и историкът Александър Мошев, каза пред Дарик зам.-главният редактор на изданието Георги Караманев: ,,Нещо като предци на днешните икони. Наричат ги винички икони".

Въпреки раннохристиянския характер на плочките, вниманието им привличат две - едната с надпис Ахил и една с конник и надпис ,,Болгар": ,,Светец, който според повечето специалисти е Ахил - героят от Троянската война. Другата плочка е изрисуван един конник, до когото пише: ,,Болгар". Цялото това нещо ни се видя изключително странно", разказа Георги Караманев.

,,Още македонският археолог Балабанов, който разкопава обекта, изказва предположението за връзка между двете плочки, т.е. това не е моя хипотеза, че в една тракобългарска среда е съществувал култ към митичния предтеча или прародител Ахил - предводителят на мирмидонците, за който в най-малко два византийски източника - единият от 6-ти, другият от 12-ти век - има данни, че е бил предводител на българи", каза от своя страна Александър Мошев.

,,Самият факт, че пише ,,Болгар" на тази плочка отваря много въпроси, дори и това да е само една от възможностите връзката с Ахил", каза Караманев.

,,Другата възможност е това да е Свети Ахилий - един раннохристиянски светец от 4-ти век. Култът към него е развиван по времето на управлението на Самуил. Чисто иконографски няма как да бъде християнски светец по този начин изобразен", допълни още Мошев.

Екипът опитва да се свърже с македонските специалисти и да осигури достъп до оригиналите на ключовите за хипотезата плочки. Според тях обаче дори само повече българи да чуят за малко познатите у нас плочки от Виница, усилието си струва. Двамата смятат, че въпреки сензационния характер на теорията за Ахил няма риск да влезем в ролята на македонците, за които наскоро иронично Божидар Димитров коментира, че и Тутанкамон е македонец:

,,Виждам вече в интернет започнаха едни яростни спорове, патриотарски начала и от двете страни. При представянето ние изрично се постарахме да разграничим ясно кои са ясните и недвусмислени неща и кои са хипотезите", каза Караманев.

,,Не би трябвало да се фиксираме върху тази сензация, а по-скоро трябва да разглеждаме тези находки като част от по-голям комплекс от находки, които биха могли да ни помогнат да погледнем към най-древното ни минало от един друг ъгъл. Въпросът за произхода на българите и за това от кога сме тук, на Балканите, по друг начин", допълни Мошев.

https://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1211252

Болгар... болгар?!

Извика победоносно: ,,Булгар! Булгаар!" - и още по-силно се удари в гърдите.
Автор на гръмогласната хвалба е незабравимият Бай Ганьо, разбира се.  Този път обаче ще ви разкажем за един друг, много по-странен и необясним за науката ,,болгар".

За загадъчен надпис с такова съдържание до образа на конник върху едни от най-старите плочки икони в света. Може би става дума за разказ за българските военни подвизи близо до днешните ни земи много преди времето на хан Аспарух. За друга от тези плочки, разказваща, че ранните християни превърнали в светец Ахил – героя от Троянската война, и нещо повече – може би той е бил... българин?!

За едни прекрасни плочки, които освен че си струва да станат по-популярни, буквално могат да пренапишат историята...

Братовчеди на иконите

Плочки с 20 различни сюжета, намерени край град Виница,
показват уникални по рода си изображения на светци


Светците Христофор и Георги са изобразени заедно, като първият има бича глава. Св. Георги пък виждаме по различен от познатия ни начин, характерният змей тук е издължена змия

Платото на големия хълм се извисява над пръсналото се по околната долина приветливо македонско градче. Виница има около 10 000 жители и, както говори името є, е известна със сладостните продукти на местното грозде. Легендите, изумяващи японците, разказват, че това е единственото място на света, където хоросанът се забърква не с вода, а с вино, за да е по-здрав. Тук-таме се виждат и въпросните лозя, а навсякъде в далечината като многобройни почетни стражи са се пръснали ниските тополи, характерни за тукашния пейзаж.

Нямаме обаче време да се наслаждаваме на красивата гледка, защото важното нещо не е далеч, а точно пред нас – буквално в краката ни. Само преди месец познатият на читателите от темата за българските символи (брой 5/2013 г.) историк Александър Мошев ни е разказал какво ни очаква тук и успешно е пробудил интереса ни. И той е с нас, за да види за първи път със собствените си очи това, което ще ви представим.
Високите по 40-50 сантиметра, тук-таме и цели метри, стени ясно рисуват формата на някогашното селище, видимо построено по римски образец. Сградите са толкова ясно очертани, че не е никакъв проблем да си представите вида на доста големия град, особено ако се качите на поставената за целта вишка. Да стигне до върха на люшкащата се от силния вятър стоманена конструкция, смелост има само фотографът ни, изпълнявайки дълга си да ви представи най-добрия образ.

В местността Виничко кале животът не стихвал дълги векове – като се почне от дълбоката древност и се стигне до Късното средновековие. Най-голям разцвет обаче царял именно през важните за нас V и VI век. За съжаление, не знаем как се е казвал този римски град, защото липсват категорични доказателства, макар че най-вероятните му названия са Хармония и Келемидин.

Виждат се останките от двете църкви, едната от които е много голяма и спокойно може да е била дори и седалище на епископ. Открити са следи от 11 кули – кръгли, квадратни и дори с пентагонална форма. Много от сградите са луксозни, далеч надхвърлят типичния войнишки бит. А малко вляво от голямата базилика е мястото, депото, където са намерени най-много от прочутите винички теракотени икони. Точно тези, които привлякоха вниманието ни и ни доведоха тук.

https://spisanie8.bg/

[Hatshepsut]

Загадката от Виница: Защо Скопие крие плочката ,,болгар"?

Скопие крие древна плочка с надпис "болгар", намерена край Виница. Това разказа пред BNews историкът Александър Мoшев, който e видял почти всичките 15-ина вида плочки отпреди 16 века, включително и онази с надпис "Ахил", която породи спекулациите в медиите за българския произход на Омировия герой

Тезата ми за надписите върху намерените в македонския град Виница керамични плочки не беше добре разбрана от медиите.
Това сподели пред BNews историкът Александър Мошев, който е видял почти всичките 15-ина вида плочки, включително и онази с надпис "Ахил", чиито неразбран прочит породи спекулациите за българския произход на Омировия герой.
Историкът Александър Мошев разказва, че винаги се е интересувал от въпроса за произхода на българите. Интересът му към керамичните плочки от Виница датира от 2005 г., когато част от тях са показани в София при откриването на Македонския културен център.
"Тогава чух да се говори за друга, непоказана плочка, на която има конник и надпис "болгар",
разказва Мошев. При пътуването си до Виница той посещава крепостта и археологическия музей там, разговаря с местни хора.
"Нещата са деликатни, не бих искал да коментирам с кого и какво съм говорил. Години по-късно - през 2011 г., мой близък приятел, който живее в Скопие, ми даде книгата на Коста Балабанов, която е първата обширна монография на археолога, водил разкопките във Виничкото кале", разказва  Мошев, който  разполага и с книгата на Елизабета Димитрова, която пък е единствената монография, специализирана само върху плочките от Виница.
При разкопките археолозите откриват 15 различни като иконография плочки, които изобразяват раннохристиянски и библейски сюжети. Двете плочки с надпис Ахил и болгар са с неизянена тематика и македонските археолози ги отделят тематично от останалите. Една от тях обаче остава дълбоко скрита...
"Плочките са дело на едно и също ателие, на едни майстори. Не може да се говори, че това са икони, защото иконите се зараждат по-късно.
Канонични икони има чак от 9-10 век. Тук става дума за раннохристиянски сюжети върху глинени плочки, защото там това е най-лесно достъпният материал. И до ден-днешен във Виница работи една от най-добрите керамични фабрики в Македония. Такива плочки не са намерени никъде другаде, освен в рамките на крепостта".
Ето какво още разказа историкът пред BNews:

Г-н Мошев, кой Ахил е изобразен на плочката? Спекулация ли е българският му произход?

- Да, има спекулция. Цялата медийна шумотевица не е правилно изтълкувана и разбрана. Уважаемият проф. Божидар Димитров, опровергавайки ме, всъщност опровергава не казаното от мен, а журналистическите въпроси към него. Питат го има ли данни, че Ахил е българин, защото млад историк и то работещ в литературен музей, развива някакви тези и т.н. Такова нещо никога не съм казвал. Аз казвам, а това е хипотеза на македонския археолог Коста Балабанов, че
сред местното трако-българско население е присъствал култът към Ахил като към митичен прародител.
Елизабета Димитрова и Цоне Кръстевски твърдят, че това не е Ахил, а изображение на старозаветна сцена - риболовът на Товит. Но надписът гласи "Ахилес", а не Товит. Сюжетът на плочката говори, че това е Омировият Ахил, защото до него има кентавър, а от митологията знаем за връзката на Ахил с Хирон. Кентавър до християнски светец би било странно.

- Казвате, че важният въпрос не е дали Ахил има български корени, а откога сме по тези земи.

- Точно така. От тези находки, пък и от други, се повдигат няколко въпроса. Например, трите митични компонената - славяни, траки и прабългари, от които се твърди, че произлиза съвременната ни народност, толкова коренно различни ли са били, както учехме в учебниците? В изворите, които официално се изучават в Историческия факултет на Софийския университет, се вижда, че
на Балканите има българи от края на V век, т.е. поне 200 години преди Аспарух.
Казват обаче, че те идвали, след това отново се връщали отвъд Дунав, явно са били много мобилна група. Тези българи, според мен, са продукт на една балкано-причерноморска цивилизация и това е много по-дълъг процес, отколкото ни обясняваха - как трите етноса се срещнали в 681 г., събрали се на "пленум" и започнал бърз процес на интеграция, всеки се отказал от своята култура в името на общото благо, накрая дошъл Борис, покръстил всички, въвел славянската писменост и оттогава все така... За мен обаче това е много малка част от истината.

- Възможно ли е плочките от Виница да сложат друго начало на българската държава?

- Може най-малкото да започне дискусия по въпроса откога сме трайно тук, на Балканите. Сред тези уникални плочки няма друго етническо име. Има писмени свидетелства за това, че българи са същестували на Балканите преди Христа. Най-малкото има една история на йеромонах Спиридон, където той говори за наши владетели хиляди години пред Христа. Или да вземем историята на Паисий, в която се говори за българи от времето на император Валент, от IV в. след Христа. Тоест ние имаме наши собственици източници. Историците казват, че те не били сигурни, че са легендарни, че хората не били професионалисти, не са разполагали с база данни, с която борави днешната наука и историите им са дълбоко погрешни - най-много да се изучават в историята на литературата, но не са сериозно историческо четиво.
Но плочките от Виница не са по-късни от началото на VI век. Археолозите са ги открили с монети от V век.
Не може да са след 600 г. сл. Хр., защото Византия вече е силно гърцизирана и надписите трябва да са на гръцки, а не на латински.

- Само две от плочките ли препращат към българската история?

- Не точно, защото се оказва, че е намерена нова плочка, която видях в музея във Виница и тя е публикувана в монографията на Ел. Димитрова. Тя показва тракийския конник Херос със Слънцето и Луната, но като Христос Емануил, като идващия Христос от книгата на пророк Исая. И то на кон, който е изобразен едно към едно като нашия Мадарски конник. И тук отново се появява същата версия - че на местното население са му разяснявани основни постулати на християнската вяра посредством образи, които то познава и са от неговия култов спектър.

- За какво са служели тези плочки?

- Едната от хипотезите е, че са били апликирани по стените на сгради, на църкви може би. Но в рамките на двете църкви във Виница, датирани от VI-V в. пр. Хр., плочки не са открити. Надписите върху всички тях, както и на тази с болгар, показват голямо сходство на латинските букви, т.е. правени са от майстор или група майстори, които са използвали еднакъв шрифт.

- Какво изобразява плочката с надпис болгар?

- Все още не може да се каже, защото става дума за част от изображение на конник и надпис. Можем да преподлагаме много неща - например, че е изобразен митичният прародител на българите. Но заедно със сведенията, че мирмидонците са наречени по-късно българи, този надпис "болгар" кара Балабанов да мисли, че плочките са правени за хора от трако-българска среда, които да бъдат въведени в християнството, като им се показват познати образи.
Плочката се пази в Скопие, в депата на музея, който сега се строи там. Дори проф. Елизабета Димитрова, която преподава в Скопския университет, не е била допусната да види и снима плочката, за която пише. Става дума за нещо, което се крие. Ако то е напълно безобидно, защо го крият?

- Защо се крие?

- Защото тук не става  въпрос за македонска история, а за плочка с надпис болгар. Неслучайно и до ден-днешен тази плочка не е показана. Става дума за това, че македонски археолог е проявил съвест и не е укрил намереното.

- Как очаквате македонците да използват тези факти, които крият от света?

- Не мога да кажа, много са непредсказуеми. Официалната позиция във Виница и на едно тяхно археологическо списание е, че и дума не може да става това болгар да е свързано по някакъв начин с българите.
Казаха, че силно се надяват да се намерят нови фрагменти от тази плочка, които да покажат, че това е някакъв латински надпис с друг смисъл.  Думата болгар според тях може да е начало на друга дума. Но тогава да кажат коя латинска дума започва с болгар. Аз лично не знам друга, освен българското народностно име, което се среща в много варианти, с всякакви гласни според епохата.

- Чухте ли се с Божидар Димитров?

- Не съм се чувал с него. Той каза, че плочките са от VI век, че на тях е изобразен свети Ахилий, почитан от Самуиловата фамилия. Ако видите как е изобразен Ахил, ще разберете, че не става дума за християнски светец - той е гол, с жезъл. Голи светци в християнското изкуство не се изобразяват.

- Защо сега повдигате въпроса за керамичните плочки от Виница?

- Две години търся медия, която да заинтересувам с този проблем. Говорих на Третия конгрес по българистика през май 2013 г. в София. Пълно мълчание сред колегите, при пълна зала с археолози и историци. Акцентът на темата е да се покажат тези уникални находки, съвсем близо до България.

- Чувствате ли се засегнат от това, че се подчертава фактът, че сте историк, който работи в литературен музей?

- Ни най-малко, аз съм завършил история със специализация по средновековна българска история. Завършил съм Националната гимназия за древни езици и култури и смея да твърдя, че имам някаква историческа подготовка. Темата за произхода не българите ме интересува и се занимавам с нея вече близо 20 години.

http://www.bnews.bg/article-97498

[Hatshepsut]

Плочка от Виница с надпис BOLGAR

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите

НЕОЛИТОТ ВО МАКЕДОНИЈА: Нови сознанија и перспективи https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=4805

Гоце Наумов, Никос Чаусидис - Неолитски антропоморфни предмети во Република Македонија: https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=4806

[Hatshepsut]

Требенищки некропол


Златна погребална маска от VI в. пр. Хр., открита в гроб I на некропола, Национален археологически музей, София

Требенищкият некропол е важен археологически обект край охридското село Требенища, Северна Македония.

В некропола, който включва 56 гроба, са открити богати гробни дарове, сред които и златни маски, от желязната, архаичната и елинистическата епоха или от края на VII до края на IV век пр.н.е.

Откриване

Полковник Димитър Мустаков, охридският окръжен управител Евтим Спространов и други на археологическите разкопки на некропола, 15 юни 1918 г.

Находките от Требенища са открити през май 1918 година, когато българска военна част извършвала пътни работи около село Требенища и се натъкнала на античен гроб с много богат инвентар. Предметите били събрани и предадени на българската администрация в Охрид. За находката е съобщено в Народния музей – София, но военновременните условия не позволили веднага да се изпрати на мястото специалист археолог. Междувременно били открити още четири гроба, чийто инвентар също бил прибран от властите. По-късно правителството командировало в Охрид известния археолог Карел Шкорпил от Варненския музей. Той предприел нови разкопки на мястото заедно с Богдан Филов и открил още два гроба. Карел Шкорпил можал да събере само откъслечни сведения от откривателите за първите пет гроба, по които след това направил опис на находките и скици на разположението им. В резултат на разкопките продължили през 1930-1934, 1953-1954 и 1972 г. са намерени четири златни погребални маски и множество други предмети, съхранявани в музеи в София, Белград и Скопие.

Сред откритите предмети е пръстен с отворена халка, подобна на тази на пръстена от Езерово.

Принадлежност

Някои учени виждат сходство на маските от Требенища с микенските от епохата на шахтовите гробници. Дори след последвалите допълнителни открития учените все още спорят за произхода на погребаните в Требенище. Основните тези са, че некрополът е илирски или тракийски, докато в Северна Македония напоследък се твърди, че некрополът е античномакедонски.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Требенищки некропол


Тази информация е от 2019г.

Гробните находки от богатия некропол при с. Требенище се завърнаха от изложба в Република Северна Македония

От 14 март до 31 август 2019 г., гробните находки от богатия некропол при с. Требенище, част от Репрезентативния фонд на Националният археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН) и постоянната експозиция на Националния археологически музей (НАМ), участваха в изложбата ,,100 години Требенище" в Националния институт Археологически музей на Северна Македония - гр. Скопие. Изложбата бе организирна съвместно от НАИМ-БАН, Националния институт Археологически музей на Северна Македония - гр. Скопие и от Народния музей на Белград.

Изложбата ,,100 години Требенище" представи находките от богатия некропол при с. Требенище, Република Северна Македония. Първите гробове от некропола са били открити случайно преди 100 години, на 20 май 1918 г., от българската армия по време на ремонтни дейности на пътя между гр. Охрид и с. Кичево. Въпреки военните действия от България е изпратен един от пионерите на българската археология, Карел Шкорпил, който изследва на място откритите находки и провежда спасителни археологически проучвания, при които разкрива още гробове. В некропола са били погребани воини с тяхното снаряжение, инсигнии от злато, сребърни и бронзови съдове, накити от сребро и др. Предметите датират некропола в края на VI в. пр. Хр.

Находките от първите седем гроба в некропола днес са част от постоянната експозиция на НАМ в София. Освен тях в изложбата участваха и предмети от последващи проучвания, които се съхраняват в Народния музей на Белград и от Музея в гр. Охрид. Сръбският музей показа част от находките от проведените през 30-те години на XX в. археологически проучвания на 6 гроба от некропола, открити при разкопките на проф. Н. Вулич, а македонската страна показа находки от проведените в периода 1953-1954 г., както и през 1972 г., археологически проучвания на други части от некропола в Требенище. В изложбата бяха представени и гробни находки от некропола при Горна Порта от град Охрид. Куратори на изложбата бяха Перо Арджанлиев от Националния институт Археологически музей на Северна Македония - гр. Скопие, Вера Кръстич от Народния музей на Белград и Кръстю Чукалев от НАИМ-БАН.

Изложбата ,,100 години Требенище" има изключително значение, тъй като за първи път бяха представени почти всички находки от този важен в историческо отношение некропол. Тя предизвика особено силно внимание сред посетителите в Скопие и научните среди, и успя да привлече голям брой посетители, почти колкото е годишния брой посетители на македонския музей. По осъществяването на тази съвместна изложба екипите от трите музея работиха в продължение на една година и половина. През следващите две години изложбата ще гостува в Белград и София. Експозицията се придружава от богато илюстриран каталог на английски език с текстове на учени от трите държави.

http://naim.bg/bg/content/news/600/857/932/

[Hatshepsut]

Директорите на музеи от България, Република Северна Македония и Сърбия представиха изложба за некропола в Требенище

Изложбата ,,Требенище. 105 години от откриването на некропола при Требенище. 1918 – 2023 г." бе представена в Националния археологически институт с музей при БАН. В представянето участваха доц. Христо Попов, директор на НАИМ-БАН, д-р Славица Бабамова, директор на Археологическия музей в Скопие и Бояна Борич-Брешкович, директор на Националния музей на Сърбия.

Изложбата е под патронажа на българското Министерство на културата. Финансирането е от Министерство на културата и от Националния археологически институт с музей при БАН, уточниха от екипа.

Доц. Христо Попов, директор на НАИМ-БАН, каза, че работата по проекта стартирала преди шест години. ,,Важни са не само артефактите, които сами по себе си са прекрасни, важна е историята, важни са хората, важно е това, което се опитахме да направим – да разкажем цялата история. Да ги съберем за първи път заедно след сто години", обясни той. Той допълни, че изложбата е представена за първи път през 2019 г. в Скопие, сега е в София, а през 2025 г. трябва да се случи в Белград.

Работата по една такава изложба изисква много труд, координация между различни институции, между различните министерства на културата, митница, министерствата на външните работи, та чак до музеите, където се съхраняват тези паметници до ден-днешен, обясни доц. Попов.

За да стигнем до тук, много хора дадоха своя достоен принос, така че нещата да се случват, каза той. ,,В крайна сметка всеки един от колегите от българска, сръбска и македонска страна даде своя принос проектът да бъде позитивен, да бъде насочен към хората и да покажем какво можем да направим заедно", допълни директорът на НАИМ-БАН.

Директорът на Националния музей на Сърбия Бояна Борич-Брешкович каза, че пандемията имала както негативен ефект върху работата на екипите от трите държави, така и позитивен. През това време учените успели за разгледат много материали, които обогатили допълнително изложбата. Тя допълни, че екипът се състои от ентусиасти, които се борят за идеята си.

Д-р Славица Бабамова, директор на Археологическия музей в Скопие, обясни, че целият екип се гордее с това, че успели за втори път да направят тази изложба. Бабамова подчерта, че това е благодарение на професионалистите от трите музея. Тя ги определи като най-добрите професионалисти на Балканите. Директорът на Археологическия музей в Скопие благодари на Христо Попов за това, че положил ,,свръхчовешки усилия, за да бъде изложена тази изложба в България".

,,Изложбата е процес, проектът продължава", допълни доц. Попов. Той обясни, че за изложбата в България са добавени около 15 нови артефакта. За Белград също ще има нови експонати.

До три седмици ще е готова адаптирана нова версия на български език на каталог от 2019 година, издаден тогава на английски език. Готови са и три филма, които са посветени на различни теми от изложбата. Те са изработени от фирма в Австрия, правила филмите за Стоунхендж, обяви директорът на НАИМ-БАН.

ИЗЛОЖБАТА

В изложбата за първи път е показана реконструкция на щит, разказа пред журналисти доц. Попов. Той отбеляза, че разкопки на самия некропол от 70-те години на миналия век не е имало. ,,Самата природна среда е много променена. ,,Благодарение" на ерозията, на обезлесяването, на много голяма дълбочина се намират понастоящем гробовете, които тогава са били на повърхността", каза Попов. Той допълни, че езерото също се е променило.

Идеята е този проект да продължи и в посока теренни проекти, проучвания, геофизика, разкопки – с общи усилия от всички страни, обясни директорът на НАИМ-БАН.

Първите седем ,,богати гробове" са проучени до 1918 г. Пет се откриват от войниците по време на Първата световна война. Оправяйки пътя от Охрид за Кичево хората се натъкват на гробовете. Понеже там са едни наслагвания на камъни, те събират всички възможни камъни, които са наблизо край пътя и намирайки такива концентрации, защото гробовете са били покрити с големи камъни, вдигайки камъните, намират гробовете, обяснява доц. Попов.

Те са на голяма дълбочина – 2,5 – 3 метра. Оказва се, че некрополът е още по-голям. Съдържа останки от различни поколения, различни периоди, близо осем века, обяснява Попов.

Най-богатият – ,,Златният хоризонт" е на максимум сто години. През този период хората са имали изключително висок социален икономически статус. Това се отразява и в материалното им положение, обясни директорът на НАИМ-БАН. Той допълни, че Васил Василев в средата на миналия век прави изключително качествени и високопрофесионални реставрации на предмети, които са от българската колекция.

За Белград ще добавят още бронзови съдове, ще опитат да направят още някоя реконструкция. Впрочем, много от тези съдове не са изработени на място. Това прави Некрополът сам по себе си изключително интересен от културно-историческа гледна точка. Голяма част от тези дарове идват от Близкия Изток, Палестина, Египет, Родос, Сицилия, Пелопонес, Южна Италия, Балтийско море. Бронзовите съдове са една голяма част от Южна Италия и от Гърция – от Пелопонес. Част от оръжията – също. Стъклото и фаянсът са от Близкия Изток, от Родос и от Египет. Рисуваната керамика е от Атина и Коринт. Има такива, които са направени на място, но са много малко, обясни той.

Според него това означава, че обитателите на мястото са били значими. Хората, които са им носили тези дарове, са търсили тяхното приятелство и влияние. Оттам минава един от основните пътища от Егейското крайбрежие за Албанското крайбрежие, римският път Виа Егнатия, преди това е имало стар път. На север тръгват още два много важни пътя  към района на Косово и към долината за Дунав. Поне три трансгрегионални пътя се събират на това място плюс самото езеро, обясни той.

БТА припомня, че некрополът край с. Требенище, на 14 км от Охрид, е открит случайно от българските войски при пътно строителство в края на Първата световна война през пролетта на 1918 г. Първите пет гроба са разкопани от български офицери, които предават находките на българската администрация в Охрид. По-късно българската държава успява да изпрати археолога Карел Шкорпил, който проучва гробове 6 и 7. В гробовете са били погребани воини с тяхното снаряжение, инсигнии от злато, сребърни и бронзови съдове, накити от сребро и др. Предметите датират некропола във втората половина на VI в. и V в. пр.Хр. 

Голяма част от находките от първите седем гроба днес са част от постоянната експозиция на Националния археологически музей в София. В експозицията са представени и новореставрирани находки. Наред с тях в изложбата участват и предмети от последващи проучвания от фондовете на Националния музей на Сърбия и Археологическия музей в гр. Охрид. От сръбска страна са показани находки от проведените от проф. Никола Вулич през 30-те години на XX в. археологически проучвания. Македонската страна показва находки от проведени в периода 1953-1954 г., както и през 1972 г., проучвания на други части от некропола в Требенище, както и гробни находки от некропола при Горна Порта от град Охрид, открити през 2002 година.

https://www.bta.bg/bg/news/lik/540419-direktorite-na-muzei-ot-balgariya-republika-severna-makedoniya-i-sarbiya-predst