РНБ (“Ратници за Напредъка на Българщината”)

[Пешо]

4. Стойность

Изложенитѣ до тукъ обяснения и факти подтикватъ къмъ въпроси за жизнеспособностьта и културната стойность на българската нация, защото отговоритѣ биха допълнили създадената представа.

Изъ нашитѣ земи сѫ изчезнали преди идването на прабългаритѣ множество племена и народи, защото не сѫ могли да устоятъ. Само българитѣ устояха хилядолѣтие и половина на това географическо мѣсто, прочуто по своята историческа динамика. Това е най-общото, но и най-убедителното доказателство за жизнеспособностьта на българската нация.

При това тя е устоявала и се е развивала въпрѣки борбитѣ съ съседи, които сѫ били почти винаги и по-многобройни, и по-богати. Това обстоятелство доказва духовната и нравствена сила.

Успоредно съ тежкитѣ си борби въ миналото, българската нация създаде Кирилометодиевската писменость, която предаде на руситѣ и на други славяни. Тя ги въведе въ християнството чрезъ източното православие и съ това положи основитѣ на по-нататъшната руска култура. Чрезъ богомилството тя подготви и подтикна хусизма и реформацията. Само тѣзи три епохални заслуги на българщината сѫ достатъчни, за да се очертае културната й мисия.

Известно е, че тя е дала велики мѫже не само на своитѣ съседи, но и на голѣми далечни културни народи.

Българското народно изкуство е най-очевидниятъ изразъ на голѣмата й дарба въ областьта на изкуствата, която дори всрѣдъ най-черно иго даде самобитни школи въ областьта на изобразителното изкуство.

Чудесното ни Възраждане се смѣта за единственъ подобенъ случай въ свѣтовната история. Единъ народъ, оставенъ да забрави дори името си, възкръсва само въ нѣколко десетилетия и то отъ само себе.

Периодичнитѣ възстания презъ византийското и турското иго сѫ изразъ на буйна воля за национална независимость.

Предосвободителнитѣ борби съ орѫжие, революционнитѣ борби въ Македония съ епопеитѣ отъ 1903 и 1907 год., удивителнитѣ победи презъ 1885, 1912-13, 1915-18 години срещу многобройни стари армии сѫ изразъ на ненадмината борческа упоритость и показватъ необикновената физическа издръжливость на българитѣ и силата на тѣхния духъ и на тѣхната воля.

Жаждата къмъ просвѣта, която накара българитѣ да създадатъ хиляди училища и църкви още преди Освобождението и то изключително съ народни срѣдства, както и следосвободителното бързо културно развитие, показватъ културния устремъ на българщината.

Бързиятъ стопански и технически напредъкъ презъ сѫщото време доказва нейната строителска дарба.

Героизмътъ въ социалнитѣ борби, макаръ и проявяванъ за съжаление твърде често въ полза на интернационални течения, доказва все пакъ необикновената социална дарба на българина и жаждата му за социална правда.

И всичко това става успоредно. Борби, войни и културно строителство се ту прекѫсватъ, ту преплитатъ.

А като се вземе предвидъ, че всичко това е станало и е било извършено въпрѣки една погрѣшна възпитателна и образователна система, въпрѣки отчасть негодното и отчасть користното политическо рѫководство, въпрѣки подмолната решителна работа на чуждестранни пропаганди и агитации, става още по-ясно колко несъкрушима и колко творческа е духовната и физическата жизнеспособность на българската нация.

Такива сѫ културнитѣ заложби на расовата ни наследствена маса. Такава е културната стойность на българската нация.

Но тъй като пристѫпитѣ срещу българщината не сѫ намалѣли и тъй като тѣ не ще да намалѣятъ въ живота на никоя нация, дошло е крайно време вече да се пристѫпи къмъ планомѣрно и проницателно рѫководене на нейното строителство. Иначе ще стигнемъ до тамъ, че ще изучимъ по-добре неолитичния човѣкъ и тракийцитѣ, които сѫ изчезнали по нашитѣ мѣста, отколкото българската нация, че ще оставимъ чуждата пропаганда да убива националната ни гордость и то при условия, които ни даватъ пълно право на най-висша гордость и че ще оставимъ случайностьта и противницитѣ да подриватъ свободно устоитѣ на българщината.

Щастливото расово съчетание при образуването на българската нация, силниятъ усѣтъ за кръвно запазване на българина, народностно-съхранителното въздействие на турското владичество въ продължение на петь вѣка и то тъкмо въ една епоха, когато другитѣ европейски народи биватъ подложени на тежки народностни дифузионни промтѣни, както и редъ други причини, обясняватъ изравненостьта и високата жизнеспособность на българитѣ.

Ако се заловимъ незабавно и решително да отбиваме новитѣ инородски пристѫпи, скрити задъ отровни политически учения, да прилагаме планомѣрно и неотстѫпно мѣркитѣ на расовата хигиена за запазване и повишаване на общата жизнеспособность на българската нация и да основемъ възпитанието и образованието й върху нейната самобитность, предъ взора още на следното поколение ще се откриятъ пѫтищата на иднитѣ победи.

5. Свѣтогледътъ

Продължителното подтискане на човѣшката личность въ миналото и особено умиращиятъ феодализъмъ, който се е основавалъ на различието между хората и който ги е билъ сковалъ въ фалшиви външни форми, причини жажда за свобода и тачене на личностьта. И отъ XVIII вѣкъ идеята за индивидуализма започна да възхожда като реакция на по-раншното безправие на личностьта.

Русо е очерталъ принципа на индивидуализма, а въ своята "Нова Елоиза" го формулира дори точно. Той упражнява силно влияние и върху Кантъ, който признава, че е билъ "оправенъ" отъ него и самъ формулира презъ XVIII вѣкъ принципа на индивидуализма, като казва, че на човѣка трѣбва да се гледа като на цель. Вѣрата въ съвършенството на естеството на човѣшката личность, която е ималъ Русо, се поема и отъ Гете (Гьоте). Само че докато Русо вини културната обстановка като извратителка на човѣшката личность и съветва връщане къмъ природата. Гете не отрича културата, но вижда усъвършенствуването на личностьта по пѫтя на възпитанието и образованието. Индивидуалистичнитѣ вѣяния и насоки на XVIII вѣкъ се разширяватъ и индивидуализмътъ става господствуващъ свѣтогледъ на XIX вѣкъ. Но тѣзи, които вѣрваха, че човѣкътъ е по природа съвършенъ и че като се премахнатъ прѣчкитѣ, които го потискатъ, той може чрезъ образование да бѫде поведенъ къмъ съвършенство, не сѫ могли да взематъ предвидъ голѣмитѣ разлики въ наследственитѣ заложби, защото биологията не е била още разработена. Истината, че ако индивидътъ не притежава наследствени заложби за развитие, то никакво образование не може да го доведе до съвършенство, не е била още изтъкната и доказана. Но природата като че ли по ирония я прояви тъкмо къмъ Гете, който не даде съвършено потомство. Тази наследствена обусловеность на индивида е схваната мѫчително отъ Ибсенъ, който чрезъ Перъ Гинтъ я слага въ центъра на своята индивидуалистична проблематика. И Ницше въ своя свръхиндивидуализъмъ проявява недоволство и отъ най-съвършения индивидъ и си поставя идеала за свръхъ човѣка постижимъ чрезъ развѫждане.

Новото установение, че личностьта е оградена въ възможностьта си да се развива и то отъ границитѣ на наследственитѣ си заложби, поставя въпроса за усъвършенствуването на индивида върху друга основа. Докато Русо и Гете търсеха усъвършенствуването на индивида въ промѣната на външнитѣ условия, или както се казва на биологически езикъ, търсеха съвършенството въ "модификацията", сега, следъ развитието на генетиката и на биологията усъвършенствуването на личностьта може да се търси само въ надиндивидуалния животъ на наследствената маса. Сѫществуващиятъ индивидъ значи, може да се усъвършенствува чрезъ възпитание и образование, но само до границата на наследственитѣ му заложби. По-нататъшното му усъвършенствуване, обаче, т.е. постигането на по-съвършени индивиди, може да се търси само въ индивидуалния животъ на наследствената маса, т.е. въ и чрезъ расата. А заедно съ тази промяна въ човѣшкото познание центърътъ на тежестьта се отмѣства отъ индивида и застава подъ наследствената маса, т.е. подъ расата. Ето защо индивидуалистичниятъ свѣтогледъ се измѣства въ наше време отъ националистичния свѣтогледъ. Този свѣтогледъ не подценява личностьта, а само й дава новъ смисълъ и ново значение. Той разкрива на човѣка истината, че той не е изолирана и невъзвратима нещастна частица на свѣта, но че е външна проява на своята индивидуална расова наследствена общность и че той е неинъ приемникъ, изразитель, носитель и преноситель.

Индивидуализмътъ на XVIII и XIX вѣкъ не се изрази само идейно, а разрастна и въ стопанско отношение. Разцвѣтътъ на капитализма и стопанския либерализъмъ изобщо се основаватъ на индивидуализма. Отъ това гледище е правилно предположението да се казва намѣсто капитализъмъ, индивидуаленъ капитализъмъ. Защото срѣдствата за производство сѫ неограничена собственость на индивидуални лица. Свободата на тѣзи лица да увеличаватъ и използуватъ срѣдствата за производство, да боравятъ неограничено съ произведенията на тѣзи срѣдства и да опредѣлятъ по своя воля отношенията си съ хората, водеше отначало къмъ успѣхъ. Защото странитѣ, въ които се развиваше индивидуалниятъ капитализъмъ, приличаха на незасадени градински мѣста, въ които имаше мѣсто и временна полза дори отъ безразборно засаждане отъ страна на неограничавани личности. Но скоро гѫстотата на произволно засаденитѣ предприятия доведе до бъркотия, неправда, произволъ и безпѫтие.

И тогава като негова реакция се яви марксизмътъ. Но тъй като марксизмътъ пренебрегна биологията и следваше свои предпоставени цели, той пропусна да схване най-тежкото обвинение, което трѣбва да се отправи къмъ индивидуалния капитализъмъ: Марксизмътъ пропусна да изтъкне, че индивидуалниятъ капитализъмъ унищожава расовата жизнеспособность на хората, по пѫтя на обратния подборъ. Марксъ дори е долавялъ силата на наследствената сѫщность на хората и споменава накратко, че социалната революция е идентична съ масова промѣна на хората, но тъй като целитѣ му сѫ били други, не взема нататъкъ предвидъ тази истина. Кауцки я долавя и затова казва, че "хората не биха произвеждали ако нѣмаха нуждата и стремежа да притежаватъ", но дори и новитѣ марксисти, намѣсто да взематъ предвидъ новитѣ постижения на науката се вкопчаха въ стари построения като слѣпци у тояга.

И сега трѣбва да установятъ отъ опитъ, че планътъ имъ въ Русия пропада тъкмо поради недовиждането на естеството на хората. Провалянето на марксизма произлиза отъ обстоятелството, че той не може да се осѫществи съ тѣзи хора, които сега живѣятъ на земята и на нашия свѣтъ. Но създаденъ отъ злоба и чувство на мъсть, той и до днесъ проповѣдва, че трѣбва да се изчака докато капитализмътъ онещасти човѣчеството, та следъ това той да го спаси. Тамъ, обаче, дето е властенъ, марксизмътъ проваля жизнеспособностьта на хората и ги храни съ надеждата, че тази жертва щѣла да ползува иднитѣ поколения. Марксизмътъ като учение е едностранчивъ, а като практика е убийственъ за човѣчеството отъ гледището на расовата хигиена.

Отъ нейното гледище индивидуалниятъ капитализъмъ, а сѫщо така и марксизмътъ водятъ къмъ дегенерация на човѣчеството, защото причиняватъ обратенъ подборъ. Но тъй като основниятъ въпросъ на досегашнитѣ политически борби бѣше "капитализъмъ или марксизъмъ", то отричането и на дветѣ форми поражда въпросътъ: Тогава накѫде?

Заключенията на расовата хигиена съвпадатъ напълно съ свѣтогледа за възродения национализъмъ.

Този новъ свѣтогледъ изхожда отъ идеята за нацията като индивидуална носителка на ценности и изходна маса за нови човѣшки възможности. Запазването на нейната жизнеспособность и насочването й въ пѫтища, които водятъ къмъ постоянно усъвършенствуване, обуславятъ националното културно творчество, а заедно съ него и общочовѣшкия напредъкъ. И тъкмо за това възродениятъ национализъмъ се бори тъй неотразимо за разрешението на социалния въпросъ. Защото установяването на социална правда е първото условие за запазването на общата жизнеспособность на нацията. Който истински обича нацията си, той не желае тя да пропадне отъ гладъ, недояждане или неправди. Той желае отъ всички най-много тя да крепне духовно, физически и количествено. Затова социалниятъ въпросъ е чисто националенъ въпросъ.

Главнитѣ упадъчни процеси на всѣка съвременна културна нация сѫ два:

1. Обратната селекция, т.е. постепенното намаление на ценния човѣшки материалъ и силното увеличение на хората съ малоценни наследствени заложби.

2. Недостатъчниятъ общъ прирастъ на нацията.

Тукъ не ще бѫдатъ изложени причинитѣ и обясненията на тѣзи два упадъчни процеса, но нуждно е да се изтъкне само, че тѣ лежатъ главно на социална площь. Човѣкътъ се е развивалъ презъ хилядолѣтия чрезъ биологическия подборъ и то съответно естествения редъ на живота, а не съ огледъ на съвременната социална обстановка. Обществениятъ редъ на съвременната културна държава е противенъ на благоприятния ходъ на подбора и води къмъ упадъкъ.

Затова новиятъ националенъ свѣтогледъ налага дълбоки промѣни въ културното, социалното и стопанското рѫководство, а заедно съ това, разбира се и на цѣлокупното законодателство. Затова възродениятъ национализъмъ е толкова "лѣвъ" и напредничавъ въ социално отношение. Той цели преди всичко повишението на общата жизнеспособность на нацията. Той не може да понася индивидуалния капитализъмъ поради упадъчното му влияние върху нацията. Той не може да понася и марксическата практика, нито практиката на социалдемократизма, който разплува хората, нито болшевизма, който се стреми да убие индивидуалностьта на хората и нацията и като се опитва да ги впрегне въ своята измислена противоестествена система, води къмъ бързъ упадъкъ. Създаденъ като реакция срещу индивидуалния капитализъмъ и то главно отъ скитници инородци, марксизмътъ възнамѣряваше да превърне човѣшкото общество на мравунякъ. Редътъ на мравуняка е наистина идеаленъ. Но мравката работничка не е нито мѫжъ, нито жена и работи неуморно безъ огледъ на това дали ще консумира и притежава лично и дали други ще консумиратъ произведеното отъ нея. Защото природата я е снабдила съ инстинкта само да работи и произвежда. И ако практиката на марксизма се проваля сега, то е тъкмо затуй, че човѣкътъ не е мравка работничка, а има свои индивидуални естествени стремежи. Марксизмътъ като учение заблуждава хората и ги откланя отъ правилно свѣтогледане, а като практика води обществото къмъ биологически и социаленъ упадъкъ.

Възродениятъ национализъмъ взема предвидъ естественитѣ особености на личностьта. Той я пази, цени я и търси да й даде най-благоприятни условия за развитие, но не заради нея самата като самоцель, а заради нейното голѣмо значение за живота и развитието на надиндивидуалната наследствено расова общность, която нацията представя. Ето защо на стопанското поприще той цени личния починъ въ производството, предоставя му повечето отъ срѣдствата за производството, но като съчетава цѣлостно и контролира планомѣрно самото производство, той налага справедливо разпредѣляне и консумиране на произведенията. При това, за него не сѫ меродавни нито размѣра на баланса на външната търговия, нито "рентабилитета" на индивидуалистичния капитализъмъ, нито пъкъ конюнктурното използуване на производствената специализация на отдѣлнитѣ страни, а за него е меродавно онова цѣлостно съчетание на стопанския строежъ, което дава най-добри условия за жизненостьта на нацията и която осигурява най-добре съхранителната и съпротивителната й сила.

Отъ това становище произлизатъ и необикновенитѣ и невиждани до сега грижи отъ страна на възродения национализъмъ, за селското стопанство и за селското население, който той смѣта за източникъ и основа на националния животъ.

Отъ друга страна, той полага възпитанието, образованието и културното рѫководство на нацията възъ основа на нейната самобитность и отрича въ всѣко отношение участието въ тѣхъ на инородци.

Възродениятъ национализъмъ е последователенъ и въ областьта на политическия строежъ. Тъй като цени справедливо личностьта и тъй като вѣрва въ духовното начало на живота, той не е диктаторски като индивидуалния капитализъмъ и като марксизма, а води преди всичко идейна борба за измѣстването на стария свѣтогледъ и за замѣстването му съ новия свѣтогледъ. И когато спечели здравитѣ и съзнателни ратници за нацията, тя сама тогава поема своето рѫководство, окрилена отъ идеята за своята мисия.


Източник:https://ratnici-rnb.blogspot.com/2011/07/3.html

[Пешо]

ПОСЛЕДНИЯТЪ РАТНИЧЕСКИ ДОКУМЕНТЪ

Съратници другари!

Ратничеството за Напредъка на Българщината, възникна на 19 юлий тъкмо за туй, че България бѣше вече ясно поведена изъ пѫтя по който тя биде доведена до тука, сега на августъ 1944 година! Още въ увода къмъ Вѣруюто и Исканията, написани презъ юлий 1936 г. е всичко казано и предсказано. А въ деветнадесетьтѣ номера на библиотеката "Ратнически свѣтогледъ ", въ сто и тритѣ номера "Ратнически свѣтогледни беседи " и въ списанията "Проломъ" и "Прогледъ". Въ всичкитѣ ни други издания и въ хилядитѣ ни позиви, въ милиони екземпляри, казахме и предсказахме всичко. Въ милиони графики показвахме и въ картини сѫщото, та който не разбира да види! Но ние не говорихме и не писахме само. Ние организирахме и се борихме непрестанно, упорито и съ всички сили, тъй като се въ време на пожаръ работи, за да предотвратимъ, спасимъ и победимъ и не спрѣхме нито отъ хилядитѣ арести, обиски, уволнения, сѫдения, интернирвания, нито отъ другитѣ жертви и напрежения. До кѫде стигнахме въ своето настѫпление само ние знаеме и само ние трѣбва да знаеме. Огромниятъ резултатъ всички вече знаете или усещате!

Въпрѣки всичко плутокрацията и нѣколко клики успѣха, по непреодолими до сега отъ насъ причини, да доведатъ България до тука, до края на пропастьта!

Тѣ само лъгаха народа! Кѫде е авторитарниятъ имъ режимъ? Кѫде е парламентарниятъ имъ редъ? Кѫде е конституцията? Кѫде е "мѫдрото рѫководство"? Кѫде е новата, измислена отъ тѣхъ държавна система, която дори Япония била копирала? Кѫде е "противоеврейската" имъ политика? Кѫде е "държавната партия "? Кѫде е "обществената сила "? Кѫде е тайната правителствена станция "Обединена България "? Кѫде сѫ разнитѣ имъ мирновременни и военновременни главни комисарства? Кѫде е "националната пропаганда"? Кѫде сѫ "мероприятията имъ"? Кѫде и какво е парламента имъ сега? Кѫде сѫ комитетитѣ имъ? Кѫде е единението имъ? Кѫде е приобщаването имъ на народа? Кѫде е "Бранникъ"? Кѫде сѫ "заветитѣ" и т.н., и т.н.?

Тѣ само лъгаха народа. Като ротативна машина тѣ премѣтаха предъ очитѣ му примамливи картинки, ябълки и сливи, а въ сѫщото време разлагаха държавата и объркваха народа!

Смъртьта на Царя разкри положението. Непосрѣдствено следъ нея направихме крайни усилия за единение на "националнитѣ сили" и съ Манифеста 708 оповестихме постигнатата "рѫководна връзка" съ "легиона" и Б.М.С.О.П. Макаръ и малъкъ, резултатътъ е налице. Подписалитѣ рѫководства запазиха съприкосновение и до днесъ, и сѫ съ туй на надеждна изходна позиция. Затова запазете установенитѣ отношения съ подписалитѣ страни и напредвайте въ тѣхъ!

Сега на августъ 1944 година положението въ сравнение съ тогава, споредъ предвижданията, влошено до крайность!

Всѣки вижда вѫтрешното положение. Всѣки вижда кой, какъ, и на кѫде води България! И външното положение е ясно! Но народътъ вижда само едната му страна и само това, що днеска става.

Съратници, другари!

България е наистина на последенъ кръстопѫть. Катинскитѣ гробища могатъ утре да изглеждатъ на пасторална идилия въ сравнение съ това, което утре може да стане въ България, ако не изпълнимъ дълга си. Иде решителниятъ рундъ на борбата. Всички воюващи държави се дебнатъ за България! Всички политически елементи на България сѫ мобилизирани и се дебнатъ. Злитѣ за зло, а спасителнитѣ за спасение. Свършва се вече пѫтя на хитруванията и лавиранията. Идва края на тактиката на камилската птица! Сега вече всички и всѣки по отдѣлно, безъ изключение, ще понесе последствията и на днешната политика и на своята лична политика! Никакви хитрувания и никакви самозалъгвания нѣма никому да помогнатъ. Защото Видовдень иде!

А какъвъ ще бѫде той! Това все още зависи отъ насъ българитѣ, отъ насъ самитѣ! България е на периферията на европейския боенъ просторъ и ако не се стегне, може да бѫде откъртена и провалена въ бездната!
Бадолиовщината може да ни провали завинаги!

Противнитѣ вълци се намѣтатъ въ агнешки кожи, за да подмамятъ България! Ние отъ противникъ милость да не чакаме. И никой да не забравя, че свободата е като здравето! Докато го имаш-нехаешъ, а загубишъ ли го-ридаешъ! Затова да пазимъ свободата си като зеницитѣ на очитѣ си! България има затова и вѫтрешни и външни възможности. България има съюзникъ, съ огромна мощь, която тепърва има да се види. Пилцитѣ на есень се броятъ! А вѫтрешно България има неизползувани възможности. Докато отъ една страна всички пораженци се организирватъ бързо и бързо разлагатъ, отъ друга страна събитията събуждатъ у всички здрави българи инстинкта за самосъхранение и тѣ ще бѫдатъ днесъ и утре способни на прояви, за които досега не сѫ били зрѣли. Всички здрави българи се оглеждатъ и търсятъ своя спасителна борческа позиция! Нека имъ я очертаемъ до крайность, за да я видятъ и за да дойдатъ. На тази позиция ние сме вече рамо до рамо съ последователитѣ на проф. Александъръ Цанковъ. Приемете рѫката, която тѣ ви подаватъ, стиснете я честно и отвърнете на другарството съ другарство и на вѣрностьта съ ратническа борческа вѣрность. Сега, когато трѣбва да направимъ и невъзможното възможно, ето ни още една голѣма крачка напредъ.

Съратници другари!

Развръзката иде. Има още време за всичко. Стига само никой да не губи време. И като ратуваме непрестанно, съ всички сили и съ крайно упорство, тъй както въ време на пожаръ се гаси, ние ще улеснимъ Водача, да установимъ народна и силна държава и да изтръгнемъ победата! Тогава ще речемъ, че всѣко зло е било за добро. Тогава зърното ще бѫде отдѣлено отъ плѣвата. Така ще превърнемъ днешнитѣ напрежения на гордость.

А сега да ратуваме, да ратуваме и да ратуваме. Водачътъ, който бди за всичко, ни обещава победа. Нека чрезъ целеустремително ратуване го улеснимъ, та съ общи сили часъ по-скоро да победимъ!

БОРБА!

(Документъ на Р.Н.Б. № 104 отъ 12 августъ 1944 год.)


Източник:https://ratnici-rnb.blogspot.com/2011/08/blog-post.html

[Пешо]

ВѢРУЮ И ИСКАНИЯ НА Р.Н.Б.

(1936 год.)

БЪЛГАРИ!

Погледнете изцѣло пристѫпа на рушението!

България е единствената страна, въ която платени отъ чуждбина лъжеобщественици водятъ честни, но неосведомени селяци въ служба на чужденеца.

Комунизмътъ подрива мълкомъ основитѣ на Държавата, а чрезъ десетки вестници трови душата на социално злепоставени наши братя.

Социализмътъ, скритъ задъ сладки думи, се укрепява въ капиталистически предприятия и чрезъ литература и учебници затиска националното съзнание на българската младежь.

Чужди национални пропаганди използуватъ демагози, марксисти, корумпирани хора и като екзема обхващатъ снагата на България отъ Югоизтокъ, Северъ и Западъ, за да излюпятъ неусетно утре отъ всички страни изкуствени движения.

Чужди религиозни и училищни пропаганди използуватъ недостатъци на Държавата и срещу маловажни ползи рушатъ бавно, но издълбоко общобългарската солидарность.

Чужди шпионски служби, нахлули въ партизанско време, опасватъ все още страната ни като безстопанственъ имотъ.

Чужденци се заселватъ непрестанно и стѣсняватъ и безъ това неширокия стопански просторъ на българина.

Притиснати въ чуждбина евреи се заселватъ само у насъ безконтролно и неусетно подготвятъ противоеврейски настроения.

Околни държави, наши длъжници въ сѫщность, плетатъ мрежи и гласно дори искатъ сърдцето на България.

И тъкмо въ това време, когато тѣзи смукала на морални и материални ценности проникватъ отвсѫде и обхващатъ все по-яко снагата на България.

Въ свѣта се кроятъ сѫдбоносни стълкновения, за които всички се готвятъ.

А у насъ стоятъ открити най-важни морални, стопански, военни и социални нужди.

Погледнете сега, всрѣдъ това положение, какво вършатъ наши политически деятели?

Лъжеобщественици, обкрѫжени отъ изгладнѣли котила и съ по нѣколко ятаци въ всѣко селище, коткатъ утайката на обществото, мамятъ наивници, будятъ грубото въ природата на българина и се канятъ наново да обзематъ посменно държавното управление. Но не за да осѫществятъ идеали, които тѣ отъ срама дори не споменаватъ предъ васъ, а за да плячкосватъ държавни и обществени срѣдства.

Тогава намѣсто работа за социаленъ и държавенъ напредъкъ, друго ще кипне. Неподготвени кокалановци ще грабнатъ общественитѣ служби. Намѣсто пионерска работа ще има нехайство, охранване и залъгване съ думи. Ще се законодателствува съ користь и демагогия. Ще се вмъкнатъ предатели въ пазвата на държавата. Полицията ще гони бедни деца затуй, че продаватъ бонбони, но ще охранява спокойствието на спекуланти и на едри рушители. Ще биятъ съ камшикъ, отровени съ комунизма бедняци, но прелъстителитѣ имъ ще бѫдатъ спокойни на богато платени държавни служби. Корупцията, която трѣбва да се доочисти, ще изнудва данъкоплатеца, ще обира Държавата и ще предава стопанството ни въ рѫцетѣ на чужденеца.

От сега още тѣ дѣлятъ народа на части, които се готвятъ да хвърлятъ една срещу друга. И намѣсто солидарность, ще настѫпи междуособица. Начело на борбата ще излѣзе пакъ най-недостойната пасмина, която ще увлича наивнитѣ, а най-честнитѣ ни хора, отвратени отъ подобна общественость, ще останатъ и занапредъ политически бездейни докато сградата на България рухне най-сетне върху главитѣ имъ и озлочести и тѣхното потомство.

А цѣлата тази пасмина, която руши, е тъй малобройна. Тя не брои повече отъ десетина хиляди души въ цѣлата страна, но е дейна, организирана отъ силата на злото и е ефикасна само затуй, че другитѣ не мърдатъ.

БЪЛГАРИ!

Нѣма вече време за губене. На това зло остава само още една крачка да порази България и васъ лично! Мамите се, че ако останете недейни, поне себе си ще спасите. Българското дърво, по чийто клонове работите се сѣче издъно. А когато дънерътъ бѫде доподсѣченъ и залитне да пада, ще рухнете и вие съ него. Затова нѣма друго срѣдство за спасение, освенъ да слѣземъ за малко, да изпѫдимъ рѣзачитѣ на българския дънеръ, да го заздравимъ, да го запазимъ съ стража и тогава да продължимъ спокойно въ професиитѣ си, подъ стройното рѫководство на една справедлива и силна Държава.

Вие видѣхте какъ други народи съ обърканъ животъ, излѫчиха отначало малко борци, които съ честь и открита смѣлость увлѣкоха здрави свои братя и възродиха държавитѣ си. Довчера отчаяни нации литнаха въ строителски възходъ.

Народътъ ни е сърдцатъ и съвестенъ! Коравиятъ български селякъ всѣки день ни дава нѣкой примѣръ за саможертва за родно мѣсто, за семейна честь, дори за чуждъ добитъкъ! Вижте българина и другаде. Землетресение руши централна поща, но дежурниятъ телефонистъ остава на таблото! Влакъ се провали отъ сринатъ мостъ, но пощальонътъ се хвърля въ стихийната вода и спасява препорѫчана кореспонденция! Влакъ удря автомобила на демагогъ и шофьорътъ, макаръ невиненъ, слага веднага глава подъ колелата на локомотива! Полицаи всѣки день умиратъ за наша защита! Граничарьтъ ни стои безъ трепване единъ срещу сто! Пожарникарьтъ ни се моли въ огънь да влѣзе и съ тѣлото си брата да запази! Стрелочникътъ прие нозетѣ да му строшатъ, но не изпусна стрелката въ закрила на българското гостоприемство.

Не се ли чувствате длъжни къмъ този българинъ, комуто всичко дължите! Не е ли безбожно, че го оставяме жертва на малобройната глутница, която само съ едно замахване можемъ да пратимъ на мѣстото? Не е ли за всички ни срамно, че оставяме да разпореждатъ съ насъ като съ китайски носачи? А отъ всичко най-вече не виждате ли васъ лично какво очаква? Погледнете сѫдбата на поробенитѣ около насъ българи, свлѣчени до просешка тояга!

Следъ толкова героизъмъ, жертви и победи въ неравни войни, продухвани напусто отъ онази пасмина, нека дадемъ най-после на своя народъ дори само единъ успѣхъ, и вие ще видитѣ на какво е той способенъ. Да му даденъ работа и правда, надежда и човѣшка радость и той ще разкрили ново мѫжество и цѣлата си дарба.

Нека не оставимъ, онези които сѫ го само дѣлили или грабили, да яхнатъ наново страната. Тѣ мамятъ само съ народовластническа упойка, но приематъ пари отъ чуждбина, защитаватъ шпиони и спекуланти предъ сѫдилищата, охранватъ се отъ голѣми предприятия и се мѫчатъ да ни втълпятъ безсрамно, че сме малъкъ, слабъ и нищоженъ народъ, та да не се чудимъ утре, че нищо нѣма да вършатъ.

Запазете българщината, себе си лично и бѫдещето на челядьта си отъ това малобройно натрапчиво котило. Ако само съ едно отърсване отметнемъ отъ себе си навика на премирието, глутницата ще намѣри своето мѣсто. Тогава нашитѣ деца не ще проклинатъ утре, въ робство и гладъ, а всрѣдъ правда и свобода ще носятъ съ честь нашето българско име.

Ако поне една отъ бившитѣ политически партии бѣше нѣщо, което съ общо съдействие би развило сили да изведе Българската държава на здравъ пѫть, ние не бихме дали знакъ на тревога. Но политическитѣ и така нареченитѣ движения бѣха изградени върху безплодна основа и затова по-нататъшната борба върху тази основа ще продължава само да доразкѫсва народа и да руши Държавата.

Ние сме противъ партийната система, защото е отмината отъ живота и защото представя въ сѫщностъ народовластническа упойка за народа, задъ която се криятъ безброй своеволни и безотговорни диктатори и диктаторчета, съ лична користь, временно угодничество на тълпата и безъ грижа за бѫдещето на нацията. Тази система, дори когато е скрита задъ водачи, руши Държавата и не отговаря на българската самобитность.

Ние сме противъ себелюбивитѣ подмолни измамници съ объркани представи за авторитарна държава и безогледни къмъ сѫдбата на Държавата и нацията. Тѣ днесъ контрактуватъ съ партизанство, а довчера гонени отъ тѣхъ партии, и имъ подготвятъ нова възможность за ровене.

Ние не сме нито партия, нито движение въ досегашния смисълъ на израза. Ние не събираме хора чрезъ молби и увещания и не целимъ лични облаги, а обещаваме само гордото съзнание за изпълненъ дългъ къмъ днешнитѣ и къмъ иднитѣ българи.

Но добритѣ чувства, чиститѣ мисли и общественото бездействие не помагатъ срещу рушителитѣ и затова приканваме на спасителенъ строителски походъ съ:

Пълна организираность срещу рушителскитѣ организации!

Свѣтла пропаганда срещу тъмното агитаторство!

Единство и сила срещу насилието!

Ясна граница между честьта и безчестието!

Само така ще установимъ социална правда и съгласие всрѣдъ българитѣ, ще постигнемъ единството между Нация и Държава за да се осѫществи цѣлокупна, справедлива, силна културно и мощна политическа България.

Пѫтьтъ на историята не е предначертанъ отъ нѣкого, а се чертае и прави отъ най-дребнитѣ борци на нацията.

Злото, гладътъ и поразията ви дебнатъ отъ всички страни. Избирайте между сѫдбата на яхнатия, който стѫпканъ умира, за да яхнатъ утре и потомството му и сѫдбата на бореца, когото и провидението пази!

Нашето Вѣрую, нашитѣ Искания и нашиятъ Знакъ сочатъ спасителния пѫть. Да тръгнемъ стройно по него и нека български да бѫде утрешния день!

Ратницитѣ за напредъка на Българщината

ВѢРУЮ НА РАТНИЦИТѢ  ЗА НАПРЕДЪКА НА БЪЛГАРЩИНАТА

1.Българската нация е етническа, духовна, стопанска и политическа цѣлость, която има свой животъ и свое предопредѣление. Нейнитѣ интереси не съвпадатъ винаги съ преходнитѣ интереси на личнитѣ и сборнитѣ елементи, които я съставятъ.


2.Българската държава е организационна съвкупность, която има за задача да изрази жизненитѣ стремежи на нацията.

3.Царьтъ на българитѣ е вѣрниятъ тълкуватель на стремежитѣ на нацията и върховенъ представитель и глава на Държавата.

4.Българскиятъ националенъ идеалъ обхваща териториалния, етническия, духовния и социалния идеалъ на нацията.

5.Националната самобитность на българина и връзката му съ земята сѫ единствената вѣрна основа за всѣко българско строителство.

6.Отечеството е преди всичко една голѣма солидарность съ жизненитѣ и историческитѣ стремежи на нацията, както и съ съвременнитѣ й задачи и съ интереситѣ на нейното бѫдаще.

7.Българската Източноправославна Църква е организираниятъ изразъ на религиозното отношение на българската нация. Нейнитѣ врагове сѫ врагове и на общобългарската солидарность.

8.Отечестволюбието предполага стремежъ къмъ социална справедливость, която осигурява физическата, интелектуалната и моралната сила на нацията.

9.Възродената българска държава нѣма предпочитания за една или друга социална категория, а разпорежда съ социалнитѣ категории и съсловията отъ онази висота, отъ която се вижда миналото и бѫдащето на нацията.

10.Работникъ е всѣки български гражданинъ, който се труди и работи за материалното и духовно благосъстояние на нацията. Негови врагове сѫ: спекулантътъ и марксистътъ, демагогътъ и бездѣлникътъ.

11.Трудътъ, любовьта къмъ българската земя и неотклонното ратуване за напредъка на българщината сѫ националенъ и мораленъ дългъ на всѣки българинъ.

12.Борбата за териториалния, народностния, духовния и социалния идеалъ на нацията изключва компромиситѣ съ идеитѣ и честьта, иска проницателность, планомѣрность и целестремителность и може да се води само отъ организирани и жертвоготови борци.

НАШИЯТЪ ЗНАКЪ

Богарьтъ е употрѣбяванъ отъ прабългаритѣ и отъ славянобългаритѣ като знакъ на слънцето, възраждането, победата и съвършенството изобщо. И до днесъ още той се използува широко въ народната ни украса, на металъ – въ златарството, на дърво – въ рѣзбарството, по дървени изделия, на тъкани и шевици, както и за Великденска и църковна украса - на яйца, свѣтилници и олтари. Той е за насъ гласъ и насока отъ прадѣдитѣ ни.

Ратницитѣ отъ Р.Н.Б. виждатъ освенъ това на Богаря:

въ крѫга – обединението, съвършенството и съгласието на българитѣ,

въ кръстачката – устрема и готовностьта да се постигнатъ тѣ по всички посоки,

а въ образуванитѣ прави ѫгли – моралното мѣрило и борбата за социална правда всрѣдъ българитѣ.

Заедно съ това, Богарьтъ е за ратницитѣ знакъ на борбата срещу рушителното партизанство, родоотстѫпничеството, марксизма, чуждата пропаганда, социалната користь и всички противобългарски стремежи.

ИСКАНИЯ НА РАТНИЦИТѢ ЗА НАПРЕДЪКА НА БЪЛГАРЩИНАТА

Исканията на Р.Н.Б произлизатъ отъ неговото основно Вѣрую. Тѣ не сѫ нито молба, нито безъ посока отправени оплаквания, а представятъ негови цели, къмъ които то се стреми съ неотклонна упоритость и пълна жертвоготовность.

1. Ние искаме Държавата да развие непрестанна целестремителна борба за планомѣрно териториално и народностно обединение на България.

2. Българската Държава да се управлява отъ честни родолюбци съ историческа и социална проницателность, които нѣма да се кланятъ предъ чуждбина и нѣма да дрѣмятъ предъ социалнитѣ нужди на Българитѣ.

3. Отхвърляне на унизителния Ньойски договоръ и свобода на Българската Държава да устройва, въорѫжава и снабдява войската си.

4. Държавата да се грижи непрестанно за подържане националното съзнание на българитѣ въ чуждбина.

5. Държавнитѣ, общинскитѣ и общественитѣ служби да се възлагатъ само на българи съ огледъ на родолюбието, честностьта и качествата изобщо на лицата. Ние сме решително противъ незаслуженото покровителство и партизанско натрапничество.

6. Пълна свѣтлина върху приходитѣ и имотното състояние на политическитѣ деятели, за да не остане мѣсто за тъмни продажници.

7. Образованието и възпитанието на българската младежь да се основе на българската самобитность, да се отърве отъ всѣкакви марксически, утопични и чужди влияния и да се възложи само на българи съ будно национално съзнание.

8. Искаме цѣлостни грижи за беднитѣ деца, а за даровититѣ – образование на държавни разноски.

9. Искаме задължителна спортна, трудова и предказармена подготовка на българската младежь.

10. Отстраняване на вреднитѣ влияния чрезъ литература, вестникарство, сцена, кинематографъ и срѣдствата на изкуствата изобщо, които отклоняватъ националното дарование и рушатъ морала и съгласието на българитѣ.

11. Да се очисти страната отъ всѣкакви политически организации, общества и деятели, подържани парично и организационно отъ чуждбина и отъ инородци.

12. Да се изкоренятъ чуждитѣ народности, религиозни и училищни пропаганди.

13. Държавата да има за основна грижа създаването на здравни условия, работа и прехрана за всѣки българинъ.

14. Безработицата на физическитѣ работници и гладуването на българи, които желаятъ да се трудятъ – въ България последица само на стопанско безредие и на политическо безсилие - да се изкоренятъ изцѣло.

15. Искаме насока и контролъ отъ Държавата на честнитѣ стопански предприятия и национализация на нѣкои отъ тѣхъ съ огледъ интереситѣ на нацията.

16. Ние ценимъ личната стопанска дейность и сме за правото на всѣки да се ползува отъ придобититѣ съ трудъ блага. Натрупанитѣ чрезъ спекулантство и престѫпления богатства да се взематъ отъ Държавата.

17. Национализиране на застрахователното дѣло и задължително застраховане.

18. Целесъобразно данъчно облагане съ огледъ интереситѣ на нацията, премахване анонимностьта на печалбитѣ и затворъ за укривателитѣ на данъци, а за корумпирани данъчни чиновници – смъртно наказание.

19. Искаме участие на работницитѣ въ печалбитѣ на предприятията.

 20. Да се прекрати заселването на чужденци и евреи въ страната и да се ограничатъ стопанскитѣ инициативи на инородцитѣ, за да не чезне стопанскиятъ просторъ на българина.

21. Управлението на стопанскитѣ предприятия и общественитѣ доставки да се възлагатъ само на българи.

22. Отстраняване отъ културния и стопански животъ на България на всички български граждани, които презъ тежки за страната времена сѫ приемали чуждо поданство.

23. Чужденци, инородци и търговски дружества не могатъ да притежаватъ полски и селски имоти.

24. Кооперацията, най-пригодната форма за стопанския ни строежъ, да се очисти отъ демагози и да се доизгради стройно.

25. Задължително коопериране на селскитѣ стопани.

26. Задължения съ полици и къмъ лихвари да бѫдатъ недействителни за селския стопанинъ.

27. Прилагане на цѣлостенъ планъ за повишаване доходитѣ на земедѣлскитѣ стопанства изобщо и особени мѣрки за създаване на постояненъ поминъкъ на планинското и горското население.

28. Да се изпълни сроченъ планъ за улесняване живота на българското село, чрезъ подобряване културнитѣ условия, съобщенията съ града, благоустройството, здравнитѣ и социални условия, за да се съчетае радостьта отъ полския трудъ съ ползуването отъ придобивкитѣ на културата.

29. Да се завоюва земята, обезплодена отъ неоправенитѣ реки и пороища, за да се увеличи земята на българския селянинъ.

30. Искаме покровителство на занаятчийскитѣ предприятия и предпочитане производството имъ при задоволяване на общественитѣ нужди.

31. Искаме здрави професионални организации, приобщени къмъ целитѣ на Държавата, въ които да нѣма мѣсто за лъжеобщественици безъ професия.

32. Да се изкоренятъ всички политически партии и класови прояви.

33. Най-строги наказания срещу политическата лъжа и клеветничеството чрезъ печата, които рушатъ общобългарското съгласие.

34. За родоотстѫпници, политически престѫпници, корумпирани чиновници, спекуланти, стопански вредители и марксически подстрекатели, които не подлежатъ на смъртно наказание, искаме принудителна работа.

35. Рѫководството на Държавата да не произлиза отъ борби между партии и класи, а отъ организираното единство на нацията.

Ратничеството презира компромиситѣ, търгуването и вѫжеиграчеството на партиитѣ съ идеитѣ и общественитѣ интереси. Тѣзи искания, сѫ цели на ратническата воля и борбата за тѣхното осѫществяване ще бѫде водена честно, открито и кораво, съ всички жертви, до пълна победа за съвършенството на Българщината.

Източник:https://ratnici-rnb.blogspot.com/2011/06/1937.html

[Пешо]

ВЪПРОСНИКЪ НА Р.Н.Б.

Източник: