Археологически находки въ Благоевградска область

[Hatshepsut]

Нови находки на Хераклея Синтика

Две бронзови статуетки, три цели глинени лампи и дъно на съд с глазирано релефно изображение на римски владетел излязоха при разкопките на форума на Хераклея Синтика. Предметите са колективна находка – били са заедно в глинен съд, който се е разбил по време на пожар в края на ІІІ век, поясни ръководителят на проучването доц. д-р Людмил Вагалински (НАИМ-БАН). Статуетките ще бъдат почистени и реставрирани – тогава ще може да се каже нещо повече за тях, но и отсега е ясно, че едната изобразява Хермес. Профилът върху дъното на съда вероятно е на император Хадриан или на наследника му Антонин Пий. Лампите са използвани, личи от нагара по отвора за фитилниците – следователно са били част от нечие домакинство, а не са били предназначени за продан.

https://bnr.bg/blagoevgrad/post/101549593/novi-nahodki-na-heraklea-sintika

[Hatshepsut]

На Хераклея Синтика - останки на млади мъже, загинали при голямо земетресение, ценни надписи и част от акропола


Четири месеца са продължили тази година разкопките на древния град Хераклея Синтика край Петрич. През този период е разкрита западната част на форума, както и част от акропола, по който се работи за първа година

Четири месеца продължиха тази година разкопките на древния град Хераклея Синтика край Петрич, разкривайки пред археолозите тайните на жителите му.

През този период са разкрити западната част на форума и част от акропола, по който се работи за първа година. При разкопките е събрана информация както за организацията на живота нa хераклейците, така и за катаклизмите, с които са се сблъскали в миналото.

Четири месеца са продължили тази година разкопките на древния град Хераклея Синтика край Петрич. През този период е разкрита западната част на форума, както и част от акропола, по който се работи за първа година. При разкопките са разкрити и ценни надписи, изображения и статуи, както и човешки останки в цистерна за питейна вода

Това е най-дългият период на археологически разкопки от откриването на обекта. Най-ценният резултат от работата тази година е разкриването на част от акропола, каза пред репортер на БТА ръководителят на разкопките доц. д-р Людмил Вагалински (НАИМ-БАН).

На акропола има много организиран живот през шести век и това население е с добър бит, това удължава с още сто години живота на града, не във вида, в който го познаваме, но все пак е Хераклея Синтика, посочи доц. Вагалински, цитиран от БТА.

По думите му бъдещите разкрития на акропола ще дадат отговор на въпроса какво се случва след края на шести век и защо няма живот в Хераклея Синтика през следващите векове.

Тази информация е важна в исторически план, защото се знае малко за прехода между античността и средновековието по поречието на Средна Струма, посочи археологът.

Скулптури, надписи, изображения допълват пъзела на хераклейците. Откритията тази година са много и тепърва ще се проучват задълбочено.

Тазгодишните разкопки са разкрили полуцилиндричен тухлен свод, в който са открити останките на няколко млади мъже на възраст между 17 и 35 години. Това са цистерни за чиста вода, а откритите в тях човешки останки са на загинали по време на силно земетресение в края на четвърти век и последвалата го мощна вълна от реката, разказа доц. Вагалински.

Откриването на човешки останки извън некрополите е рядкост, дори и след войни хората са се грижили за своите близки, затова и откритието е ценно, посочи ръководителят на разкопките.

Това е и първи случай, при който археолозите намират загинали хора при катаклизмите тук на Хераклея Синтика, която е ударена от две мощни земетресения в края на четвърти и през втората четвърт на пети век.

Предстои да се установи статуса на тези мъже, с какво са се хранили, в какво физическо състояние са били, техния расов тип. Интересно за историята е и установяване на причината за деформация на черепа на един от тях.

Според доц. Вагалински вероятно деформацията е причинена изкуствено, което навлиза като практика от хуните. Ако това се докаже, то Хераклея Синтика ще даде най-ранния пример в българските земи на човек с изкуствено деформиран череп от края на четвърти век, посочи археологът.

Сред тазгодишните открития са три запазени плочи с цели надписи. Едната е свързана с римски държавник и генерал, за който се знае, че живее от края на първи до началото на втори век след Христа, както и плоча със списък на 28 младежи, приети в местната ефебска организация.

Преди откриването на надписа съществуването на ефеби в града е било само предположение, а откритието показва и силно присъствие на хора с тракийски произход със сравнително добра социална позиция. Сред откритите надписи е и запазена плоча от началото на първи век, която дава информация за организацията на пазара.

В края на археологическия сезон предстои консервиране на обекта, но той остава отворен за посетители. На място може да се разгледа архитектурата на града, а в историческия музей в Петрич са изложени интересни и ценни находки от Хераклея Синтика.

Предстои да се изгради и пътека, която да води туристите и до акропола на древния град, откъдето се разкрива гледка към целия форум.

https://impressio.dir.bg/lyubopitno/na-herakleya-sintika-ostanki-na-mladi-mazhe-zaginali-pri-golyamo-zemetresenie-tsenni-nadpisi-i-chast-ot-akropola

[Hatshepsut]

Хераклея Синтика – древният македонски град в долината на Струма

Тази статия ми беше много трудна за писане. Пиша я още от първата ни визита през миналия юни. Този път проблемът не беше липсата на информация. Точно обратното. Напоследък много е писано по въпроса и човек се изгубва в морето от новини и прес съобщения. По-долу се опитах да направя сбит обзор на най-важното за Хераклея Синтика, което се знае към момента, хронология на проучванията и какво може да се види намясто. Разглеждам обекта от гледна точка на туристическия интерес и в края на статията ще ви предложа и други места в района, с които може да се комбинира.

В подножието на Кожух планина

Останките от древния град попадат в южното подножие на планината Кожух, съвсем близо до Рупите, недалеч от Петрич. Снимките са от двете ни ходения в района – пролетни и зимни.

Хераклея Синтика: поглед на югоизток към планината Славянка

Информация за Хераклея Синтика

Хераклея Синтика (позната и като Хераклея Стримонска) е голям античен град, развил се в областта Синтика по средното течение на река Струма. Името на областта идва от населявалите я траки от племето синти. Те обитавали земите между източните склонове на Огражден и Малешевска планина, на север до Кресненското дефиле, на изток до река Струма и на юг до Беласица. В миналото река Струма била наричана Стримон.

Синтите се споменават за първи път от Омир в ,,Илиада" и ,,Одисея". Те спасили бога на ковачите и огъня Хефест, който бил изхвърлен от Олимп от майка си Хера и паднал на остров Лемнос. Не може да се каже със сигурност дали това са същите синти, които векове по-късно обитават земите по поречието на Струма.

Първите исторически сведения за стримонските синти дава древногръцкия историк и военачалник Тукидид при описанието на похода на одриския цар Ситалк към Македония в 429 г. пр.Хр. Тукидид споменава, че тракийската войска достига необитаемата планина Кернике, като отляво са синти и меди, а отдясно пеони.

Според едно от информационните табла в археологическия обект, Хераклея Синтика съществувала в продължение на близо 1000 години – от IV в. пр. Хр. до VI в. Градът бил основан от Филип ІІ (бащата на Александър Велики) в периода 356-339 г. пр. Хр. Той провеждал целенасочена политика за укрепване на древната македонска държава, създавайки нови селища със смесено население, особено в граничните райони. Така освен траки в Хераклея живеели македони, гърци и други по-малки групи заселници.

Според някои изследователи градът първоначално носел името Синтике или Синтия. В средата на ІV в. пр. Хр. синтите вече били част от Антична Македония, чиято източна граница се простирала до река Стримон. Македонците преименували града на Хераклея в чест на древногръцкия герой Херакъл. Последният бил особено почитан от тях, защото се смятало, че основателят на държавата им Каран от династията Аргеади бил потомък на героя (Филип и Александър Македонски са от тази династия).

Хераклея Синтика постепенно се превърнал в голям градски център.

Хераклея Синтика в късна пролет

След завладяването на Древна Македония от Рим през 168 г. пр. Хр. (по това време република) Хераклея Синтика влиза в границите на римската държава, а малко по-късно става част от римската провинция Македония. По време на римския период градът запазил своя статут на важен стопански център. В него били отсичани монети. Развивани били множество занаяти като каменоделство, металообработване, дървообработване, керамично производство.

Разцветът на Хераклея Синтика продължил до 388 г., когато бил разтърсен от силно земетресение и бил залят от голяма приливна вълна от близката река Струмешница. Разрушенията били огромни. През 425 г. градът бил разтърсен от друго земетресение с приливна вълна. В резултат от двете земетресения голяма част от населението се преселило в град Дезудава, днешен Сандански.

В началото на VІ в. при управлението на Юстиниан І са последните сведения за Хераклея Синтика.

По-подробна информация на достъпен език може да прочетете тук: https://guidesbg.com/herakleya-sintika-edin-po-obsht-obzor/

В Хераклея Синтика през декември

Проучвания

Първи сондажни проучвания на античното селище прави проф. Атанас Милчев през 1958 г. През 1979-1980 г. изследвания провежда българо-полска експедиция с название ,,Струма" под ръководството на проф. д-р Мечислав Домарадски. През 80-те и 90-те години на XX век в рамките на няколко археологически сезона два от некрополите изследват Юлия Божинова и Димитър Топтанов. През всичките тези години обаче не се знае, че проучваните останки са от древния Хераклея Синтика.

Пробивът идва... с ,,помощта" на иманярите. В края на януари 2002 г. историкът д-р Сотир Иванов от историческия музей в Петрич (по това време музеят е все още музейна сбирка, а Сотир Иванов – уредник, сега той е директор на музея) засякъл шестима души да копаят на хълма ,,Червените скали" (там е разкрит един от некрополите на Хераклея Синтика). Първоначално помислил, че се занимават със земеделие – все пак в Петрич е доста по-топло по това време от годината, но заради тяхната агресивност се свързал с местното РПУ. След пристигане на полицията петима от мъжете се разбягали и останал само един, който бил с малък багер и ремарке. В ремаркето била натоварена масивна мраморна стела с надпис на латински език от 24 реда.

Хераклея Синтика: общ изглед

Думата стела е с гръцки произход и означава каменна или дървена плоча, обикновено надгробна или възпоменателна, с изписани имена, титли и съобщения за значителни събития или важни закони.

Повече информция за намирането на ценната каменна плоча може да прочетете тук в негово интервю за БТА.

Малко след намирането си надписът е разчетен от доц. д-р Георги Митрев, понастоящем ръководител на катедра ,,История и археология" в Пловдивския университет ,,Паисий Хилендарски". Става въпрос за писмо на римския император Галерий (който между другото казано умира в Сердика през 311 г.) и цезар Максимин Дая от 308 година, в което владетелите се обръщат към хераклейците в отговор на молбата им да възстановят изгубените градски права. Откритата стела се оказва пряко свързана с изясняване на името и статута на проучваното край Рупите антично селище. Доц. Георги Митрев в свои публикации доказва убедително, че това е Хераклея Синтика.

Това откритие е особено ценно предвид статута на древния град. В районите на Средна Струма през римската епоха е имало три града с името Хераклея: Хераклея Линкестис до днешния северномакедонски град Битоля, Хераклея в днешна Северна Гърция (позната като Платамонска крепост) и Хераклея Синтика.

От 2007 година насам мястото е обект на редовни археологически проучвания от екип под ръководството на доц. д-р Людмил Вагалински (НАИМ-БАН) и от Исторически музей в Петрич.

Какво може да се види на място

Руините от Хераклея Синтика са особено внушителни и очевидно още много има да излиза. Екскурзоводът, който беше на обекта при второто ни посещение ни разясни, че са разкрити 3 слоя останки – най-отдолу от македонския период и нагоре два от римската епоха. Когато бяхме там за първи път през пролетта, течаха проучвания и за наша радост археолозите се натъкнаха на някаква находка, доколкото разбрах – бронзова монета.

В разгара на проучванията, юни 2021

Първото нещо, което се набива на очи е огромният площад, наричан форум, с много нападали масивни колони. Площадът бил покрит с мозайка, но към момента, тя е консервирана с пясък, за да може да се запази.

Хераклея Синтика – северната част на централния площад и редицата с 15 помещения

Масивни канали около и под площада отвеждали отпадните води към реката. Проучванията показват, че форумът е бил на едно и също място през близо хилядолетното съществуване на града. Той бил разрушен в края на ІV век при опустошителното земетресение.

Форумът на Хераклея Синтика

Северният край на площада завършва с редица от 15 помещения – магазини и църкви, като на 2-3 магазина се пада по едно религиозно помещение.

Два от магазините

Помещение номер 11 било светилище на Немезида, древногръцка богиня на възмездието. Според таблото подобен храм е рядко срещан и с голяма научна стойност, единствен по нашите земи. В храма е намерена ценна находка – част от оброчна плочка с богинята Немезида стъпила върху легнала руса млада жена.

Хераклея Синтика: светилището на Немезида

Богинята Немезида е сред най-древните и почитани богини през античността. Тя отговаряла за справедливото разпределение на благата сред хората и наказвала тези, нарушили закона. Според митологията Немезида подмамила Нарцис да се огледа във водата, след като отхвърлените от него жени я помолили да го накаже за гордостта му. Гледайки красивото си лице, той се влюбил в себе си, понечил да целуне отражението си и накрая се удавил.

Поглед към гражданската базилика в северозападния ъгъл на площада

В северозападния ъгъл на площада се виждат останките от гражданска базилика. Според информационното табло в някакъв период тя е изпълнявала функциите на търговска и съдебна палата. До базиликата е разположено масивно стълбище, водело някога нагоре към жилищните квартали на града.

Стълбите към жилищните квартали

Непосредствено над стълбището може да се видят останките от антична тоалетна, а малко по-нагоре – грамадна добре запазена делва.

Антична тоалетна


Делвата над стълбите

В пространството между базиликата и стълбището е изложена огромна мраморна скулптура на мъж в тога, чиято глава липсва. По облеклото и размерите на находката се предполага, че статуята представя римски император.

Масивната статуя без глава

След редицата с помещения, в североизточната част на форума се открива голяма обществена сграда, преобразувана около 400-та година в раннохристиянска базилика. Това е най-старият сигурно датиран християнски храм в югозападна България. Както се вижда преустройството станало след първото голямо земетресение от 388 г. По това време римски император е Теодосий І Велики, последният обединител на Римската империя. Той бил най-известен с ревностното налагане на християнската религия, въвеждайки решителна забрана на всички други култове и ереси в империята. За да изградят свой християнски храм, хераклейци пристрояват абсида до вече съществуваща сграда, която превръщат в трикорабна базилика.

Надгробната плоча с надписа в памет на Касандър

Сред развалините от Хераклея Синтика може да видите надгробна каменна плоча с много ценен надпис, който разкрива убийство и лична трагедия на търговец от града. Надписът в превод от гласи:

" Аз, умрелият от насилствена смърт Касандър, завърших живота си, когато веднъж пътувах сам от Пауталия и отивах към Сармея: предаде ме приятел, (подобен на) сина на Лаерт. Сетне моят брат от общ баща, като се завърна, ме откри в праха погубен от ужасни хора, и като спаси останките ми, (ги положи) в този гроб в знак на братска любов; името му е Пирий. Освен за мен, (той направи гробницата) и за живите: за чедото ми Артемидор, за себе си и за съпругата (си/ми?) Венерия."

Епитафията е разчетена от ас. Николай Шаранков, специалист по класически филологии и преподавател в СУ ,,Св. Климент Охридски". Датирана е във втората половина на II или началото на III век.

Хераклея Синтика: стени, помещения и масивна канализация в източната част

До площада, в източната част на археологическия обект са разкрити още много зидове – стени, помещения и масивна канализация.

Керамика

Находките през годините са многобройни – глинени римски лампи, теракотени маски, бюстове, статуетки, плочи, монети. Повечето от тях могат да се видят в Историческия музей в Петрич.

Хераклея Синтика – фрагменти

Проучванията продължават и със сигурност ще ,,излязат" още много градежи и ценни находки.

Къде се намира и как се стига

Археологическият обект Хераклея Синтика е разположен в южното подножие на планината Кожух на около 10 километра североизточно от град Петрич. Разстоянието от София до обекта е около 177 км, които се изминават с кола за около 2 часа и 15 минути. Ако идвате по АМ Струма, след Ново Делчево трябва да се отклоните към Петрич и на 7 километра след отклонението да отбиете вляво за Хераклея. Има табелки. До обекта е обособен обширен паркинг.


Хераклея Синтика

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Стартираха теренни археологически проучвания в град Мелник

[Hatshepsut]

АРХЕОЛОЗИ ИЗСЛЕДВАТ УНИКАЛНО ТРАКИЙСКО СЕЛИЩЕ КРАЙ ИЛИНДЕНЦИ

За втора година екип от археолози изследва интересен исторически обект край село Илинденци, община Струмяни. Районът тук е забележителен не само със своите скални образувания и красив пейзаж, но и с уникалното си културно-историческо наследство. Учените работят в местността Занданите, която е близо до извора ,,Лековитата вода".

,,През 2017 г. установихме на това място иманярски посегателства, които бяха унищожили голяма част от обекта с варварското си отношение. Имаше издълбана огромна дупка. А тук има сериозни находки за времето на траките от 9-8 век преди Христа. Това е истинско богатство и за местните хора, и за цялата община Струмяни. Затова решихме да направим всичко възможно да съхраним тази уникална находка и да я спасим от иманярите, за да може да привлича туристи в района", сподели д-р Георги Иванов от Националния археологически музей с музей при БАН, който ръководи разкопките.

През юли миналата година за първи път са проведени археологически разкопки. Сега дейността на експертите е финансирана от Министерството на културата. Те се стремят да разберат значението на паметника, да го проучат и съхранят за местната общност и бъдещите посетители.

Установена е частично запазена основа на тераса или платформа, преграждаща затворено пространство. Върху тази платформа и върху подовото ниво на древното обитаване е била нанесена внимателно замазка. През по-ранен етап на мястото е имало солидно изградени огнища, те са се намирали до скалните ниши. От състоянието им е видно, че в тях дълго време е горял огън. Пред тях пък са направени ями за пепелта, а диаметърът им достига до метър и половина.

Намерените керамични предмети са характерни за началото на желязната епоха. Подобни съдове са откривани в селищните могили в долината на Долна Струма – Кастанас и Асирос, до древната Троя в Мала Азия. Две находки – стрела и игла от кост, са интересни с това, че повтарят много разпространени типове от метал.

Най-долният пласт, до който достигат археолозите, може да бъде датиран от втория етап на ранната бронзова епоха – в една от дълбоките иманярски дупки разкрили фрагменти от керамичен съд. Подобни съдове се откриват в археологическите обекти по долните течения на Струма и Места, о-в Тасос, както и в Момчилград.

,,Целта ни е  да разкрием нещо много по-ценно – как са живели тогавашните обитатели на това място и какви са били вярванията им. Така ще покажем на местната общност миналото й, а с тази интересна информация ще се привличат туристи", твърди археологът д-р Георги Иванов.

https://toppresa.com/

[Hatshepsut]

Никополис ад Нестум: впечатляващи антични останки от римски град на победата

Никополис ад Нестум е римски град, основан от император Траян през 106 година. Наречен е така заради победата му над даките – Никополис значи ,,Град на победата", а Нестум е старото име на река Места. Останките от античния град могат да се видят край село Гърмен. Под някои къщи от селото също има старинни останки.

Никополис ад Нестум

Успях да разгледам руините от античния град в началото на февруари. И преди бях минавала покрай тях на път за Лещен и Ковачевица, но тогава беше затворено и ги зърнах набързо само пътьом. Радвам се, че при второто ми посещение в района на град Гоце Делчев разгледах Никополис ад Нестум подробно. Обектът беше отворен за посещения и имах достатъчно време на разположение да обиколя всичко интересно.

Къде се намира и как се стига до Никополис ад Нестум

Археологическият обект Никополис ад Нестум се намира до село Гърмен, на около 7 километра североизточно от град Гоце Делчев и на около 50 километра югоизточно от Банско. До обекта се стига с кола. Разстоянието от град Гоце Делчев до мястото се взема с кола за по-малко от 10 минути, а от Банско за около 45 минути.

Стените на римския град

Обектът е разположен на обширна площ. Там могат да се видят масивни крепостни стени, на места – реставрирани, останки от аристократична вила, късноантична баня, сгради. Изграден е посетителски център. Билетът за посещение струва символичните 2 лв.

С какво е интересен Никополис ад Нестум

Археологически проучвания на терена са правени през 80-те години на миналия век, които след това са били преустановени, за да се продължат отново през 2007 година и след това.

Разходка покрай крепостните стени

Никополис ад Нестум е измежду малкото запазени антични градове в България и единствен в Родопите от римския период по нашите земи. Както по-горе споменах, основан е от римския император Траян, който е титулуван като един от т.нар. ,,петима добри императори", чието управление се отличавало със стабилност и най-голям разцвет на Римската империя.

Останки от кула

Император Траян основава града през 106 година в чест на победата му над даките, които спадат към групата на тракийските народи. В превод името на града означава ,,Град на победата, разположен при Нестос", а Нестос е античното име на протичащата наблизо река Места. Градът е построен върху по-старо тракийско селище.

След основаването си, градът постига икономически, политически и културен разцвет в периода 2ри – 6ти век. В края на 6-ти век е разрушен по време на аваро-славянското нашествие. Възстановен е през 10ти век, като тогава носи името Никопол. През 13-ти век Никопол е унищожен от кръстоносци. През турското робство в района е имало селище с името Неврокоп, което е турската форма на гръцкото Никополис. През годините селището се измества с няколко километра на запад и предшества днешния град Гоце Делчев.

След Освобождението на България през 1878 г. Неврокоп остава в рамките на Османската империя. Неврокоп е освободен без битка по време на Балканската война на 19 октомври 1912 година, а първият кмет на града е поетът Пейо Яворов.

Останки от римска аристократична вила

Най-впечатляващи в рамките на днешния културно-исторически обект Никополис ад Нестум са останките от римска аристократична вила, късноантична баня и най-вече – масивните крепостни стени. На места стените са претърпели реставрация, но голяма част от тях са автентични.

Никополис ад Нестум: останки от късноантична баня

Да отбележа, че в рамките на днешна България има останки от още един римски град с името Никополис – това е Никополис ад Иструм край великотърновското село Никюп. Той също е построен от император Траян и името му означава ,,Град на победата при Истер (Дунав)".

Нашето посещение

Както по-горе споменах, ние посетихме Никополис ад Нестум в началото на февруари. Беше още зима, но случихме на хубаво време – слънчево и без вятър.

Никополис ад Нестум за мен се оказа огромен обект, много добре направен, разположен на невероятно красиво място – Гоцеделчевската котловина с гледки към Пирин и Родопите. За съжаление, информационните табла в обекта са в оскъдица. Вървиш и само се чудиш какво всъщност виждаш.

Крепостни стени: стари и реставрирани

В билета има включена беседа, но те огрява само ако и двамата служителя са на линия в обекта. При нашето посещение беше само едно момиче, другото закъснявало. Та това момиче там не смееше да остави без надзор ТИЦа (с основание) и не дойде да ни разкаже дори накратко за мястото. Много жалко! Това, за съжаление, не е изолиран проблем на местата за посещение в България.

Никополис ад Нестум: автентични останки

Все пак, ако трябва съвсем лаконично да опиша туристическия обект Никополис ад Нестум, ще кажа – мащаб, гледки и впечатляващи останки от римско време.

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

НОВИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ В ОБЩИНА САНДАНСКИ