За паметницитѣ

[Hatshepsut]

Уникални български военни паметници откриха в Северна Добруджа

Досега се смяташе, че извън днешните граници на България не са съхранени мемориалите на загинали през Първата световна война наши войници

С научна сензация приключи експедицията за издирване и проучване на български военни гробища и паметници от Първата световна война в Северна Добруджа, предаде кореспондентът на БГНЕС в Добрич.

Досега се смяташе, че извън днешните граници на България не са съхранени мемориалите на загинали през войната наши войници. Експедицията обаче открити два изключително добре запазени паметника.

Първият от тях е намерен в гробището на тулчанското село Аджи гьол и представлява внушителна пресечена пирамида с плочи върху четирите й страни. Изписани са имената на 35 български войници, повечето от които са починали в полевата болница, функционирала в Аджи гьол през Първата световна война. Мемориалът е бил изцяло покрит от гъст храсталак.

Вторият обект е открит в поле до каменната кариера Паитра рошу край село Туркоайа (Туркьой), Мачинско. Мемориалът е в много добро състояние. Той е посветен на двама кавалеристи от Конната дивизия на ген. Колев, загинали в боевете край селото на 18 декември 1916 г.

Под внушителния монумент почиват костите на поручик Стефан Трифонов от Лом и кавалерист Петър Танкин от с. Врачеш, Ботевградско, съобщи историкът Радослав Симеонов. Върху паметника може да се прочете надпис "Прахът на героите създава Отечеството".

През есента на 2007 г. бе осъществен първият етап от експедицията. Тогава бяха обходени 25 селища.

Преди реализацията на самата експедиция е извършено пълно проучване на селищната топонимия - старите турски имена на населените места в Северна Добруджа и съвременните румънски, изготвен е пълен списък на загиналите в Добруджанската операция и на Серетския фронт български войници и офицери.

Открити са и три индивидуални войнишки надгробия в селата Цепеш вода, Черноводско, Ген. Прапоржеску, Тулчанско и в гробището на манастира "Чилик дере". От 6 до 11 октомври са обходени 68 селища в областите Констанца и Тулча. Заснети са местата на паметните битки и победи на 3-та българска армия.

Потвърдиха се впечатленията, че войнишките ни паметници на румънска територия са масово и целенасочено унищожавани, пише в доклада си Радослав Симеонов.

В дворовете на църквите в Бабадаг и село Мурфатлар (днес Басараб) надписите на български език върху паметниците са заменени с румънски. Унищожаването на надгробията на загинали българи противоречи на клаузите на Ньойския договор от 1919 г., задължаващи воювалите държави да запазят и поддържат чуждестранните военни гробища на тяхна територия.

В много селски гробища са открити цивилни паметници с изписани върху тях български имена. Това недвусмислено показва българския характер на Северна Добруджа през Възраждането. Имена на българи могат да се открият и върху румънски военни паметници. Тези наши сънародници са севернодобруджанци, загинали като румънски войници през Първата световна война.

Съвсем целенасочено българите от Северна Добруджа са били изпращани по бойните полета в Трансилвания, където са воювали срещу австроунгарски войски, поясни Радослав Симеонов.

Предстои да бъдат предприети дипломатически стъпки за възстановяване на унищожените български военни паметници в Северна Добруджа.

https://www.vesti.bg/novini/dosega-se-smiatashe-che-izvyn-dneshnite-granici-na-bylgariia-ne-sa-syhraneni-memorialite-na-zaginali-prez-pyrvata-svetovna-vojna-nashi-vojnici-1247326

[Hatshepsut]

Радослав Симеонов: Броят на загиналите български войници в Добруджа през 1916 година е двойно по-голям от сегашните данни Радослав Симеонов, директор на Мемориален комплекс ,,Военно гробище" в Добрич, пред радио ,,Фокус"-Варна Фокус: Кога се проведе вашата експедиция и откъде тръгна идеята за нейното осъществяване?
Радослав Симеонов: Експедицията е част от реализацията на един голям проект, свързан с проучването на бойния път на трета българска армия в Добруджа. Става въпрос за исторически период от време през есента на 1916 година. Целта на проекта е да се съберат и дадат данни за всички офицери и войници, участвали тогава в боевете – трите имена, родно място, войскова единица, дата и място на смъртта и погребението. Изследването е уникално, защото в момента историческата справка сочи за около 11 000 загинали войници в посочения период. Аз и моят колега от Историческия музей в Тутракан Петър Бойчев и главният експерт по войнишките паметници Иво Антонов смятаме, че цифрата е двойно по-голяма и смятаме да го докажем с проучванията. В един по-нататъшен момент, когато разполагаме с базата данни, има идея тя бъде качена в Интернет и така всеки, който се интересува от история, както и родственици могат да получат информация. Експедицията бе осъществена в периода 6-11 октомври 2008 година и представлява втората част от изследователско пътуване. Миналата година по същото време бе реализирана първата част на проучването.
Фокус: Каква е същността на изследователското ви пътуване, което разбирам от вас е направено изцяло на разноски на двата исторически музея - в Добрич и Тутракан?
Радослав Симеонов: Предварително ние разполагахме с документна и снимкова информация за обекти, които трябва да се обходят. Информацията бе предоставена от Централния военен архив и Централния военноисторически музей. Обходихме близо 70 селища, а с миналогодишните общият брой става около 95 обекта. Проучихме, разчитайки каменните надписи, почистихме и документирахме два войнишки монумента и три войнишки надгробия. Това са кръстове, като някои от тях бяха изпочупени, други повредени. Те са намират в село Цепеш вода, област Констанца, село Генерал Прапоржеску и манастира Чилик дере, област Тулча. Досега се смяташе, че извън днешните граници на България не са съхранени мемориалите на загинали през Първата световна война български войници. При експедицията обаче открихме два изключително добре запазени паметника. Първият от тях е намерен в гробището на тулчанското село Аджигьол. Паметникът е внушителна пресечена пирамида с плочи върху четирите й страни. Изписани са имената на 35 български войници. Повечето от тях са починали в полевата болница, функционирала в Аджигьол през Първата световна война. Мемориалът е бил изцяло покрит от гъст храсталак. Вторият уникален паметник е открит в поле до каменната кариера "Пиатра рошу" край село Туркоайа (Туркьой), Мачинско. Мемориалът е в много добро състояние. Посветен е на двама кавалеристи от Конната дивизия на ген. Колев, загинали в боевете край селото на 18 декември 1916 г. Под внушителния монумент почиват костите на поручик Стефан Трифонов от Лом и кавалерист Петър Танкин от с. Врачеш, Ботевградско. В дворовете на църквите в град Бабадаг и с. Мурфатлар (днес Басараб) надписите на български език върху паметниците са заменени с румънски. Унищожаването на надгробията на загинали българи противоречи на клаузите на Ньойския договор от 1919 г., задължаващи воювалите държави да запазят и поддържат чуждестранните военни гробища на тяхна територия. В много селски гробища са открити цивилни паметници с изписани върху тях български имена. Това недвусмислено показва българския характер на Северна Добруджа през Възраждането. Имена на българи могат да се открият и върху румънски военни паметници. Тези наши сънародници са севернодобруджанци, загинали като румънски войници през Първата световна война. Като историк бих споделил, че периодът и събитията от времето на Първата световна война дълго време са били игнорирани от обществото. На войниците, загинали през тези боеве трябва да се гледа като на национални герои, допринесли за обединението на България. Тъжен факт е, че никъде в църковните дворове на обходените от нас места не са съхранени войнишки паметници на българи. Любопитно е да се знае, че намерените цивилни надгробия в Северна Добруджа от края на 19 и началото на 20 век са с надписи на възрожденски български език. Латиницата започва да се използва след Първата световна война.
Фокус: Оттук нататък какви стъпки ще предприемете?
Радослав Симеонов: Идеята е някои от паметниците да бъдат пренесени в България. В градовете Добрич и Тутракан има военни гробища, където могат да се съхраняват паметниците. Според новоприетия Закон за войнишките паметници подобна дейност се финансира от държавата. Намеренията са да се направят дипломатически постъпки за преместване на паметниците или на места в Северна Добруджа, която е в пределите на Румъния, там където някои оцелели монументи са порумънчени, да се възстановят българските надписи или просто да съжителстват надписите на двата езика – нашият и румънският. В Румъния съществува организация ,,Култул ероилор", която се занимава с поддръжка на войнишки паметници. Бихме очаквали съдействие от нея. За съжаление в България такава организация няма. Смисълът на нашата дейност може да бъде обобщен с текста на епитафия от един от документираните от нас паметници в село Туркоайа: ,,Прахът на героите създава величието на Отечеството".
Жулиета НИКОЛОВА

http://www.focus-news.net/opinion/0000/00/00/10509/

[Hatshepsut]

Две години македонските власти не разрешават възстановяване на паметника на полк. Каварналиев край Дойран
 
27 октомври 2008 | 10:26 | Агенция "Фокус"  
 
  Дойран. Повече от две години дипломатите в Скопие чакат разрешение за възстановяване на разрушения паметник на полк. Коста Каварналиев, който се намира край шосето на пътя от Валандово за Дойран (на първата и втората снимка). На многобройните изпратени ноти от страна на българското Посолство в Скопие до македонските официални власти няма отрицателен отговор, но няма и положителен. Проект и средства за паметника могат да бъдат намерени, но на практика той не може да бъде възстановен, защото затова се изисква официално разрешение.
В най-голямата трева и храсталаци на около двеста метра от шосето се търкалят огромните каменни и мраморни късове от взривения след 1945 година паметник. Освен български дипломати и местни българи, почти никой не идва тук. Сред разбитите камъни има изсъхнали букети от полски цветя и остатъци от свещи от предишното идване на малка група българи. Свещ за загиналите се пали през лятото около годишнината от смъртта на полковника, и ако дойде някой от местните на Архангелова задушница. През 1918 година в района на хълма, на който е бил паметникът, са погребани загиналите от 58-и пехотен полк. Гробовете им са разкопани от иманяри и следите от тях – напълно унищожени.
Релефът днес е много променен. Стана ясно, че по време на Първата световна война, когато са се водили сраженията, тук хълмовете са били почти напълно голи. Сега са залесени, но пък често пъти пожари унищожават дърветата. Растителността около останките от паметника е горяла и това лято, а от другата страна на шосето от огромен пожар са унищожени десетки декари нискостеблена растителност, храсти и дървета. Сред овъглените клони се виждат обърнати бункери, изкъртени метални и стоманени части от укрепления. Отбранителните съоръжения тук са се простирали в продължение на десетки километри.
По време на втората част на похода ,,Охрид – Дойран", посветен на 90 години от края на Първата световна война, участниците в него се поклониха и запалиха свещ в памет на защитниците на Дойран през Междусъюзническата война, водени от полк. Коста Каварналиев. Символично на това място дойдоха най-възрастният участник – 75-годишният Панде Евтимов и най-младият – деветгодишната Катерина Куртелова, дъщеря на Любчо Куртелов от Сдружение ,,Хоризонти", по чиято идея се осъществиха двете части на похода (на третата снимка).
След избухването на Междусъюзническата война през 1913 година Каварналиев е назначен за командир на 3-а бригада от Трета Пехотна Балканска дивизия. Седмица след започването на войната в средата на юни, в неравно сражение с четири гръцки дивизии, Трета бригада под ръководството на полк. Каварналиев, отбранява Дойранските позиции. Смъртно ранен, полк. Каварналиев удържа позицията си в продължение на 7 дни с 3000 войници срещу над 42 000 неприятели. За три дни двата полка (32-ри и 42-ри) губят повече от половината от личния си състав. Сражението спира настъплението на гръцката армия към вътрешността на България. В боевете при Дойран полковникът е ранен и умира от раните си на 23 юни 1913 година. Произведен е посмъртно в генерал-майор. Паметникът е издигнат на това място през 1917 - 1918 година, когато местността попада на Солунския фронт (на архивните снимки). Копие на високия около седем метра монумент стои в двора на Националния исторически музей. То е направено със средства от дарения, събрани от Сдружение ,,Плиска". Преди две седмици председателят на Сдружението Божидар Димитров заяви, че са готови да го подарят на Община Шумен, която да го постави на подходящо място, избрано от Общинския съвет, за да не стои напразно паметникът в двора на музея. Ако македонските власти дадат разрешение за възстановяване на паметника на полк. Каварналиев, много бързо ще бъде изработено друго копие, или ще бъде възстановен оригиналният монумент, каза Божидар Димитров.











http://www.focus-news.net/

[Hatshepsut]

Започна монтажът на паметника, посветен на героите от Девета плевенска пехотна дивизия

[Шишман]

Добро дело.

[Hatshepsut]

Първият паметник на Симеон Радев, автор на ,,Строители на съвременна България"

Симеон Радев, автор на настолната за редица поколения книга ,,Строители на съвременна България", бе почетен с паметник до НДК. Монументът е поставен в годината, когато се навършват 140 години от рождението на писателя, дипломат, журналист, публицист, историк и възрожденска по дух личност. Създаден от скулптора Янко Бонев, това е първият паметник на Радев. Инициативата е на Фондация ,,Достойни българи".

Четири безсмъртни книги съдържат в себе си цялата противоречивост на българския дух във времената, когато България се изправя от петвековното пепелище – ,,Записки по българските въстания" на Захари Стоянов, ,,Бит и душевност на българския народ" на Иван Хаджийски, ,,Бай Ганьо" на Алеко Константинов и безспорно – ,,Строителите на съвременна България" на Симеон Радев. Парадоксално, но дори по времето на социализма тя не е изрично забранявана.

Роден веднага след края на Руско-турската война във все още неосвободената българска Македония, Радев е пример за неукротимия стремеж на българите към образование и растеж – лични и обществени. Високообразован юрист от чорбаджийски род, в младежките си години Радев е и член на ВМОРО, и анархист, редактор на опозиционни и революционни вестници. Високата му ерудиция, овладеният език и идеите му стават основа на кариерата му, той е канен както от цар Фердинанд, така и от отоманската власт да заеме високи дипломатически и политически постове.

,,Строители на съвременна България" е един от най-сериозните историографски трудове на Балканите. Поредицата излиза в два тома, обхващащи царуването на княз Александър и Регентството. Едва през 2009 г. излиза третият том, абсолютно непознат на българската общественост, който разглежда епохата до избирането на Фердинанд за княз български.

,,Няма история обективна и не съществуват безлични историци", казва Радев.

Умението му да превърне историята в увлекателен разказ с психологическа дълбочина е ненадминато и до днес. Безспорна е приликата в структурата със ,,Записки по българските въстания", но ,,Строителите" блести и с ерудицията и задълбочеността на своя автор. Това не е просто разказ за събитията, а пълен разрез на причинно-следствените връзки, довели до тях, анализ на психологическите характеристики на хората, изграждали и рушили следосвобожденска България. Твърди се, че цар Фердинанд, който иначе изпитвал огромно уважение към Симеон Радев, изрично го помолил да спре писането на ,,Строителите на съвременна България" преди да стигне до неговото царуване, уплашен от проникновеността и безцеремонната честност на автора.

,,Строителите на съвременна България" е една от книгите, които трябва да се изучават в училище редом със ,,Записките" и ,,История славянобългарска". Тази пълнокръвна картина на едва прохождащата държава е учебник по държавност, пътеводител за грешките и проблемите, методология за държавно управление и строеж на гражданско общество.

https://www.ploshtadslaveikov.com/parviyat-pametnik-na-simeon-radev-avtor-na-stroiteli-na-savremenna-balgariya/

[Hatshepsut]

В старата столица е единственият паметник на Левски, вързан и с примка на шията

Чех е инициатор и дарител на паметника на Апостола във Велико Търново. Инициатор, дарител и организатор за построяване на паметника е Карл Йозеф Папоушек - чех по народност, син на маестро-музикант, учител и диригент. Бащата на Карл, Йозеф Папоушек е първият диригент на военен духов оркестър от 20 чешки музиканти в България, поели основаването на представителна военна духова музика в новоосвободена България през 1879г. Дошъл уж временно в град Велико Търново, той така го обикнал, че завинаги свързал живота си с него и България. Карл Папоушек е роден в старата българска столица като едно от петте деца на многолюдното семейство. Участвал като подофицер в Първата световна война, получил орден за храброст и българско гражданство. Установил се в град Орхание (Ботевград) и открил малка печатница и книжарница. На 2 юни 1939г. в града е открит паметник на Ботев, изграден по инициатива и със средства на Карл Папоушек. Родолюбецът не забравя и родния си град Велико Търново, където е закърмен с революционни истории и разкази за Васил Левски. Затова осигурява средства и поема инициативата за изграждане на паметник на Апостола.

Съществували са два проекта за паметника. Първият е на скулптура Павел Методиев и представлявал бюст на Васил Левски. Но авторитетната комисия начело с ген. Кецкаров, одобрила втори проект - на скулптура Любомир Далчев. Паметникът на Васил Левски е открит през 1946г. и е поставен на улицата, по която през декември 1872г. за последен път е минал Апостола, вързан и конвоиран от турска стража на път за София. Фигурата на великия революционер е представена в цял ръст, с вързани отзад ръце и с примка на шията. В основата на паметника е изписана неговата най-бележита мисъл: "Ако печеля - печели цял народ, ако загубя - губя само себе си". В знак на признателност към жеста на Карл Папоушек, две години по-късно той бил обявен за почетен гражданин. Във връзка с регулацията на улицата и построяването на стоматологичната поликлиника се наложило преместването на паметника с десетина метра, в посока на поликлиниката.

https://starotarnovo.blogspot.com/2018/02/blog-post_19.html

[Hatshepsut]

Паметникът в Шумен стана национална ценност

Мемориалният комплекс ,,Създатели на българската държава" над Шумен, познат просто като Паметника, вече е недвижима културна ценност с категория ,,национално значение". По информация от БТА това се е случило по-миналата седмица със заповед на министъра на културата Боил Банов. Построен като част от културния проект ,,1300 години България" в периода 1979 – 1981 г., паметникът е същевременно харесван и нехаресван от българи и чужденци. Защо беше важно той да получи статут на недвижима културна ценност?

Ценностните характеристики на Паметника и защо трябва да бъде възприет като такъв

Част от мащабното юбилейно строителство във връзка с 1300-годишнината на българската държава, паметникът се явява завършек на цялостната реконструкция на центъра на града и негово градоустройствено продължение. За неговото минало и настояще разказват арх. Анета Василева и арх. Емилия Кълева в доклада ,,Live or let die: постсоциалистическото публично пространство в контекста на социалистическитe монументи". Той е разположен в перпендикулярна на централната част на града ос, което го прави добре видим от почти всички негови квартали.



Паметникът се явява пример за мемориалното строителство, характерно за късния социализъм – изнесен извън града комплекс, представляващ цялостен архитектурно-скулптурен ансамбъл. Автори на проекта са скулпторът Крум Дамянов, архитектите Георги Гечев, Благой Атанасов, Иван Славов и конструкторът инж. Преслав Хаджов. Обемната структура от видим бетон въздейства на посетителя по различни начини спрямо това дали той се намира във или извън нея. Историята на България бива изобразена чрез абстрактизирани гранитни фигури на владетели и пространства, създаващи впечатлението за своеобразен храм. Търсен е контраст между обемните и груби форми с различния характер на образите и цветните мозайки.



Има ли гласове ,,за" или ,,против"?

Днес паметникът се явява неделима част от силуета на Шумен. Според доклада "Live or let die" той се радва на всеобщо одобрение и е добре поддържан и обгрижван. Той е и задължителна спирка за чужденци и гости на града, а пешеходният маршрут до него е предпочитана зона за спорт.

Може би заради отдалечеността си от централна градска част или заради това, че не се руши като своя столичен съименник, неговото съществуване и обявяване за недвижима културна ценност сякаш не пораждат полюсни реакции в обществото. Такива често се срещат при подобни примери. В лични разговори с хора от Шумен и с такива, които са имали досег с Паметника, съм чувал най-различни мнения. Най-често негативните произлизат от идеята, че абстрактната визия не е присъща на идеята и мястото. Това е нещо, за което структурата е била критикувана още при построяването си.

Въпреки това, често след изказванията следват и коментари в полза на монумента. Рядко се срещат такива за връзката му със социализма, което обикновено често се изтъква като негатив, когато се говори за наследството от този период. Но именно това е и един от важните аспекти. Не бива да забравяме, че този паметник, както и честванията ,,1300 години България" са били част от мащабна културна пропаганда, целяща да покаже комунизма като естествено продължение на подхранената с голяма доза национализъм българска история.

https://stroiinfo.com/pametnikut-v-shumen-stana-natsionalna-tsennost/

[Hatshepsut]

"Въздигане"- История за Хан Алцек и паметникът му в Италия!

[Hatshepsut]

Паметник на цар Симеон и книжовниците - Велики Преслав

Предаността и уважението към предците са увековечени с внушителен паметник в центъра на Велики Преслав – ,,Симеон и книжовниците". Неговото изграждане започва през 1978 год. с решение на Министерски съвет. Проектантите решават да е висок 7,5 м и да се изработи от сив витошки гранит. Основната фигура е на цар Симеон, а около него са фигурите на малка част от книжовниците, творили в Преслав през X в. В основата на фигурите, на три пергамента, са издълбани надписи от ,,Похвала за цар Симеон", ,,Проглас към Евангелието" от епископ Константин Преславски, ,,За буквите" на Черноризец Храбър. Монтажът е завършен на 12 май 1983 год. От тогава до днес в нозете на Цар Симеон и неговите книжовници се поднасят венци на 24 май – Денят на българската просвета и култура – в знак на почит и уважение към хората, дали на целия славянски свят мелодичен език и богата култура.

[Hatshepsut]

Паметник на Васил Априлов в гр.Габрово

Два пъти правят конкурс за паметник на Априлов, габровци го искат величествен и изправен, не седнал. Изграждането на 6-метровия монумент от бронз и гранит, изправен величествено пред историческата сграда на Априловската гимназия, има дълга и интересна история. Идеята да се постави знак, който да напомня на поколенията за Благодетеля на българската просвета и образование – Васил Априлов, се заражда в родното му Габрово 50 години след неговата смърт.
През 1897 г. се създава Граждански комитет – предимно от учители, който в началото на декември същата година отправя призив към всички българи за набиране на средства. Инициаторите планирали откриването да стане през 1900 г., но сметката нараствала по-бавно от очакванията.
На 29 юни 1900 г. Габровската гимназия чества 25 години от първия випуск. Датата се свързва и с полагане на основния камък на паметника пред централния вход на училището. Издаден е юбилеен сборник, сумите от който постъпват в учредения фонд. От 1916 г. инициативата за изграждане на паметник се поема от учителския съвет в гимназията, който полага изключителни усилия за набирането на средства.
Съветът моли Министерството на народното просвещение да субсидира ежегодно фонда. Предлага да се въведе Априлов ден във всички учебни заведения (неприсъствен), в който да се изнасят утра, забави, да се събира по 1 лев от всички учители и ученици. Министерството не приема.
Десет години по-късно, на 29 ноември 1926 г., учителският съвет решава паметникът да се открие по случай 100-годишнината на Габровското училище. На 20 ноември 1929 г. се свиква общоградско събрание, на което се избира комитет в състав: директорът на гимназията, двама учители и четирима граждани. Комитетът добива гражданственост, приема работата дейно и с желания, при пълната подкрепа на габровската общественост.
Отново се отправя призив към българския народ за набиране на средства. Отзовават се училища, обществени организации, държавни и частни предприятия, отделни дарители. Набират се средства от вечеринки, от продажба на печатни произведения за Априлов... и се достига необходимата сума – 1 356 054 лв. Равносметката показва, че две трети от общата сума е дарена от габровци.
На 4 октомври 1933 г. създаденият комитет за построяване на паметника оповестява програма за провеждане на конкурс за проект. От представените на 19 април 1934 година 24 проекта журито присъжда първа награда на скулптора Марко Марков. Неговият проект "Пробуда" представя една уравновесена скулптурно-архитектурна композиция – Априлов е седнал в кресло с книга в ръка, в момент на размисъл. Въпреки че проектът получава първа награда и е утвърден, габровци не го приемат с одобрение. Те искат величествен паметник, който да показва Априлов в цял ръст, високо издигнат пред фасадата на училището.
На 5 юни 1934 г. вестник "Слово" (издание, което влияе на културните тенденции по това време) публикува "Програма за конкурс по изработване гипсови модело-проекти за паметник на Васил Ев. Априлов". Наградата спечелва скулпторът Кирил Тодоров за проекта "Будител".
С протокол от 5 април 1935 г. специална комисия с участието на Джовани Прини, професор по скулптура в Академията на изящните изкуства и преподавател във Висшата школа за архитектура, приема в Рим статуята на Априлов и четирите барелефа на пиедестала на паметника.
Триметровата статуя на Априлов, излята от бронз в Италия, въплътява образа на бележития възрожденец в оня преломен момент от неговия живот, когато, прочел книгата на Юрий Венелин Древните и съвременни българи....", твърдо решава да положи основите на новобългарското училище.
Четирите скулптурни групи в основата на паметника изобразяват историческите етапи в развитието на просветното дело. Барелефът на източната страна показва килийното училище, в което обучението има подчертано религиозен характер и се води от духовно лице. Вторият (на западната страна) представя училището в одаята на занаятчията, който шие потури, учи децата на черковнославянски букви и с дългата си пръчка въдворява ред и дисциплина.
Третият, който ,,гледа" към гимназията, представя взаимното училище, в което по метода на Бел и Ланкастер един учител с помощта на по-напредналите ученици може да обучава до 200 – 300 ученика едновременно. Барелефът на челната страна на паметника изобразява новото училище, в което преподаването се извършва по изискванията на звучната метода.
Пиедесталът, на няколко нива, е изработен от полиран гранит. На лицевата страна на монумента е изписано ,,Васил Евстатиев Априлов 1789 – 1847", а на противоположната страна ,,На създателя на новобългарското училище 1835. От българския народ 1935". Благодарение на енергията и упоритостта на габровската общественост на 1 ноември 1935 г. паметникът на Васил Априлов е открит с общонационално честване в присъствието на тогавашния премиер Андрей Тошев.
В речта си при освещаването на паметника той казва: ,,... нека ние, сегашното поколение, с отдаване на дълг и признателност на нашите будители, с увековечаване на паметта им, да оставим за бъдещите поколения назидание и пример, а пък те, по същия начин, за по-нататъшните и т.н. за вечни времена.".
От стотиците венци най-ефектен е венецът, ,,поднесен" на 400 метра височина от самолет, излетял от околностите на Казанлък.

От фейсбук-страницата Национална Априловска гимназия / Aprilov National High School

[Hatshepsut]

Пеньо Бомбето – строителят на Паметника на свободата

Пеньо Атанасов Колев, познат още като Пеньо Бомбето, е човекът със заслуга Паметникът на свободата на връх Свети Никола (публично популярен като Шипка) да съществува такъв, какъвто го познаваме днес.

Главният герой на този разказ е роден на 2 юни 1902 година в село Дралфа, Търговищко. След завършването на III прогимназиален клас в село Кръшно той започва да помага на баща си по строителни обекти. Фактът, че неговия родител е работил заедно с прочутия майстор Кольо Фичето показва, че младия Пеньо има пред себе си един пример, който да следва. По това време той си купува бомбе, с което става известен в цяла Дралфа и оттам идва неговия прякор.

По време на военната си служба е зачислен в трудовия набор в Шумен при инж. Харалан Стоянов. От него се научава да разчита планове и усвоява тънкостите на строителството, поради което е наричан от колегите си Инженерина.

Съвместната работа с архитектите Станчо Белковски и проф. Иван Данчов му дава възможност да се сдобие с документ за майстор-предприемач. Благодарение на него той може да ръководи строежи с обща стойност на строителните работи до 5 млн. лева.

Успешната му работа по моста на река Струма при село Студена, фабриката на строително дружество ,,Циклоп" край Горнобанското шосе на София, катедралата и учителския институт в Шумен правят името на Колев популярно и уважавано. Именно затова не е изненада, че през 1928 година старият му познат арх. Данчов и инж. Минчо Заяков се обръщат към него със специална молба.

Още по време на Учредителното събрание във Велико Търново (10 февруари – 16 април 1879 година) се взима решение за изграждане на паметник на българския опълченец, почитащ епопеята на връх Шипка. Години наред идеята остава нереализирана, а когато се пристъпва към нейното изпълнение, екипът на майстор Илия Мъглов (родом от селцата край гара Царева ливада) бързо се разбягва заради лошите атмосферни условия.

На няколко пъти Строителният комитет, в който влизат арх. Данчов и инж. Генчо Скордев, обявява търг за продължаването на строежа и след като кандидати така и не се появяват, първият се сеща за Бомбето. По това време Колев и неговите хора тъкмо завършват строежа на почивната станция на пощите до двореца Евксиноград. След като приема предложението, Колев си спомня:

,,Гледам: паметникът само до костницата изкаран и отгоре една бетонна плоча, армирана с желязо. А пък горе един студ, един силен вятър. Викам си: ,,Пеньо, имало е защо да напуснат хората туй място". И си мисля как да откажа, усуквам го, значи. Добре ама касиерът на комитета Киров влезе в един окоп, целуна тревата и заплака. Той беше опълченец, с такава една хубава брада досред гърдите, ще е имал тогаз 75 години.

Чудя се: ,,Бре, какво му стана на тоз човек?" Отивам две-три крачки към него. А той се  изправи, прегърна ме и каза:

– Майсторче, виждам, че си млад и че имат доверие в теб. Земи го, каза, да го изкараш, като баща ти се моля! Да го видя, че тогаз да се отвори земята да ме прибере. В тоя окоп бях ранен, мойта и кръвта на другарите ми е текла по тая трева, заради България...

Сякаш мравучки ме полазиха. Рекох си: ,,Хората кръвта си тук са давали, пък аз да се плаша от вятъра. Не, ще го направя."

Началото обаче е трудно – Пеньо Бомбето събира работници от село Шипка и каменоделци от Дряново, но след като виждат какви са условията, те веднага го изоставят. Строителят обаче не се отказва и наема 14 каменоделци от Габрово, на които плаща предварително и те му се отплащат с усърдна работа. За нуждите на строежа са закупени две биволски коли от Севлиево, които пренасят тежките камъни.

Точно когато работата потръгва се появява още една трудност – пясъкът, който е каран от Мъглиж и Емина не достига. За щастие в близост до върха се намира подходящ материал и така проблемът е решен.

Не липсват и куриози – в един момент чертежите за строежа биват изядени от едно магаре, което оставя само изображението на бронзовия лъв. В друга ситуация пък мечка подгонва строителите, които се затварят в землянка и тъй като вратата се отваря само навън, им се разминава само с уплахата.

Тържествено откриване на Паметника на свободата на 26 август 1934 година

След тригодишна упорита работа паметникът е готов и на 26 август 1934 година става тържественото му откриване. На него присъстват цар Борис III и министър-председателя Кимон Георгиев. Държат се прочувствени речи, а архитект Атанас Донков и скулпторът Александър Андреев получават държавни отличия.

Никой не споменава името на Пеньо Атанасов Колев. Обиден, той години наред не се качва до Паметника на свободата, който е изградил със собствените си ръце.

Едва след Втората световна война успява да се радва на творението си и често допълва екскурзоводите по време на обиколките на връх Свети Никола (тогава наричан Столетов).

Пеньо Бомбето умира през 1987 година в Попово и макар подвигът му често да е наричан ,,Втората Шипка", той си отива от този свят забравен от мнозина. Наша е отговорността да си спомняме за този работлив и достоен българин, донесъл гордост на цял един народ.

https://bulgarianhistory.org/penyo-bombeto/

[Hatshepsut]

Поставиха паметник посветен на варненските опълченци Георги Минков и Стефан Иванов

Паметна стела посветена на опълченците Георги Минков и Стефан Иванов бе поставена в двора на културно-просветния център ,,Св. Архангел Михаил" във Варна. Автор на произведението е скулпторът Венелин Иванов. Върху плочата са изписани имената на героите и е изобразена Св. Богородица с младенеца от Самарското знаме. Двамата поборници за Освобождение са родом от морския град. Доскоро като единствен опълченец от Варна се знаеше Георги Минков. Инициатива на историците от музея на Възраждането за възстановяване на паметната плоча, която е била поставена на дома му довежда до нова проверка в архивите. Така се открива, че варненците, записали се в българското опълчение са трима. От тях Георги Минков и Стефан Иванов вземат участие в боевете. За втория до момента се знаят само имената и това, че умира само месец след Освобождението, в следствие на наранявания от сраженията или болест. По тази причина от музея на Възраждането се надяват в бъдеще да се намери повече информация за опълченеца Стефан Иванов. И отново призоваха жителите на региона да се свързват с тях, когато имат данни или вещи за героите от освободителното движение родом от Варненско или пребивавали тук. След Освобождението Варна се оказва притегателен център за много български революционери и опълченци. Сред тях са капитан Петко войвода, Отон Иванов и спасителя на Самарското знаме Никола Корчев.

[Hatshepsut]

Паметник на македонския четник в Благоевград: мисията възможна

Инициативен комитет, създаден в Благоевград, си поставя амбициозната задача да възстанови съборения паметник на Незнайния македонски четник, предаде кореспондентът на БГНЕС в града.



,,Мисията е възможна!", заяви Юрий Николов, председател на Управителния съвет на ,,Гражданско сдружение Горна Джумая", наброяващо 14 члена.

В сдружението влизат видни общественици от областния град, сред които лекари, банкери, адвокати, политици, както и двама благоевградчани, устроили се в Швеция и САЩ. То бе създаден в края на ноември тази година.

Паметникът на Незнайния македонски четник в Горна Джумая е издигнат през 1933 г., съборен е през 1947 г. Самият монумент, от който не е останал дори един камък, представлява фигура на четник с пушка, чийто приклад опира в краката му. На него е изписана годината на създаване на ВМОРО 1893 г. Дълго време се е считало, че четникът е Тодор Александров.

Паметникът се е намирал на днешния площад ,,Македония", на мястото на днешната градинка пред ДНА, вдясно от читалището.

След събарянето му по повеля на Коминтерна, на площада е издигнат внушителен паметник на Гоце Делчев.

Разговаряме с Юрий Попниколов, чийто дядо Георги Попниколчев е бил първият кмет на Горна Джумая след освобождението на града през 1912 г., на мястото на паметника. За него напомня една паметна, поставена в непосредствено съседство с летния бар на заведението ,,Опера".

,,Създадохме инициативния комитет за да опазим културно-историческото наследство и паметта на Благоевград. Той се състои от 14 души – все приятели и съмишленици, с които през годините сме обмисляли някои идеи, между които най-важната е възстановяването паметника на Незнайния македонски четник. Той е унищожен през 1947 г.", обяснява Юрий Попниколов.

В инициативния комитет има двама лекари, бившият ректор на Югозападния университет професор Иван Мирчев, големият български журналист Валери Запрянов, банкерите Кирил Пендев и Захари Ханджийски, адвокатът Теодор Тошев, председателят на ОбС Радослав Тасков, инженери, архитекти и журналисти, както и двама ,,задгранични" представители: Александър Николов, който живее в американския град Атланта и д-р Красимир Кацарски, установил се в Швеция.

,,Отборът", който сме събрали, е много сериозен, надявам се да успеем, защото това е пети или шести път, в който се прави опит да бъде възстановен този паметник", допълва Попниколов.

Според него досега са се учредявали няколко инициативни комитети от по 100-на души, но и до сега паметник няма.

,,Една от причините все още да го няма е, че паметникът ще бъде много скъп. По наши изчисления ще струва между 250 и 350 хиляди лева. Тези пари трябва да се съберат. Другото е, че не е останало нищо като качествени скици или проекти от онова време – 90 години, откакто е бил построен. От него не е останало нищо, снимките са некачествени, дори не знаем как е изглеждал паметникът отзад. За това в момента правим кампания за набиране на информация за този разрушен монумент", обяснява Юрий, който по професия е фотограф.

Има няколко легенди за него – че не е унищожен, че съществува, че някъде е прибран, както и, че на мястото където е бил е изкопан ров и затрупан с пръст.

,,Надяваме се общината да помогне, но преди всичко разчитаме на дарения", допълва председателят на инициативния комитет.

,,От дядо ми са останали малко документи, защото е загинал веднага след Първата световна война. В окръжния архив има само една телеграма, изпратена от него до царя, в която гражданите на Горна Джумая благодарят за освобождението на града от турско робство. Архивите на града са изгорени след 9 септември 1944 г. и ето така паметта е изчезнала. Ако примерно спрем сега 10 човека и попитаме какво е имало тук, девет от тях едва ли ще знаят", допълва председателят на управителният съвет на сдружението.

Според него паметникът на Незнайния македонски четник не е по-малък от този на Гоце Делчев, бил е импозантен, голям и красив. Освен тази плоча, сложена по инициатива на Гоце Танчев, нищо не е останало като спомен от него.



Паметник на македонския четник в Благоевград: мисията възможна

,,В наше време този паметник е изключително нужен, най-вече заради паметта. Той е направен по случай 30-годишнината от Илинденското въстание, но и заради 200-та хиляди загинали за свободата на Македония. А паметникът е нужен на Благоевград най-вече защото сме безпаметни, на което се дължи нашият национален нихилизъм, който вирее в момента в България. Народ, който изгуби своята памет и история е сбирщина, надявам се да успеем да върнем този паметник на града, а не да бъдем поредните опитали се, но не направили нищо", смята председателят на инициативния комитет", подчерта Юрий Попниколов.

Скулпторът на паметника варненецът Кирил Шиваров е известен, но забравен. Той е авторът на фигурите на Евлоги и Христо Георгиеви пред Софийския университет, на големия лъв на паметника на Шипка, както и на фигури в Народния театър и Съдебната палата. По паметника е работил и роденият в Костурско Пандо Киселинчев, негово дело е огромният каменен венец, положен пред него. Диаметърът му е бил два метра, а изпълнението - сложно.

,,Благоевград трябва да има нещо, което да показва силната памет към предците си, борили се за свободата и правдините на нашия край, за да има потомците ни с какво да се гордеят", каза д-р Красимир Кацарски, член на инициативния комитет, пристигнал от Швеция в родния си Благоевград за коледните и новогодишни празници.

https://bgnes.bg/news/ametnik-na-makedonskia-chetnik-v-blagoevgrad-misiata-v-zmozhna/

[Hatshepsut]

Мемориалът на полкове от Софийската "желязна" дивизия

СОФИЯ, 
28.10.2022 08:40
 (БТА)

Мемориалът на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк от Първа пехотна софийска дивизия е пазил имената на около 3000 войници, подофицери и офицери, загинали в Сръбско-българската война (1885 г.), двете Балкански войни (1912 – 1913 г.) и Първата световна война (1914 – 1915 г.). Това разказа за БТА Диана Иванова от Националния военноисторически музей.

Днес се навършват 88 години от откриването на мемориала. На 28 октомври 1934 г. в София цар Борис III открива войнишкия мемориал по повод 50-та годишнина от формирането им и като знак за признание към героизма на полковете, наречени Софийската "желязна" дивизия, сочи справка на отдел ,,Справочна" на БТА. По време на цялата тържествена церемония в небето летят три самолета, които хвърлят цветя над събралото се множество, разказа Диана Иванова.

Архитект Александър Обретенов е автор на композицията, която е разположена в централната част на казармения комплекс в София. Състои се от три стени във формата на буквата П с размери - 21 м височина и 11 м ширина. ,,Надписът на централната плоча гласи: ,,Благословени бъдете от майката родина – вечна ви памет", разказа Иванова.

Мемориалът като пантеон

,,Историята на паметника започва през 30-те години на XX век, когато България, излизайки от следвоенната криза, обръща поглед към близкото минало с цел да отдаде заслужена почит на своите герои, загинали във войните за национално освобождение и национално обединение", разказа Иванова. По думите ѝ през този период са издигнати множество паметници, които изразяват народното преклонение към българските войни и така се стига до датата 28 октомври 1934 г. Пред личния състав от Софийския гарнизон Негово преосвещенство Софийският митрополит Стефан отслужва панихида за падналите герои в присъствието на цар Борис III, членовете на правителството, генералитета, представители на родолюбиви организации и многобройно гражданство. ,,Произнесени са речи от цар Борис III, началника на Софийския гарнизон генерал-майор Стефан Цанев и от митрополит Стефан", добави Иванова.

Акцент в композицията е създадената от скулптора Михаил Михайлов бронзова статуя на лъв, държащ карта на Санстефанска България. ,,Постепенно паметникът започва да изпълнява функцията на пантеон, пред който се провеждат тържествени церемонии, посрещат високопоставени чуждестранни гости, извършва се и клетва на млади войници", обясни Диана Иванова.

Паметните плочи са изработени от художника Петър Ламбрев, който тогава е бил собственик на първата българска емайл керамична фабрика. През 1933 г. той печели тази поръчка и една година по-късно я изпълнява. ,,Преди около 15 години в музея дойде неговият син Любомир Ламбрев, който тогава беше  около 80-годишен. С умиление разгледа част от плочите в музея и сподели, че единствената му мечта е неговите внуци да могат да видят какво е сътворил техният дядо", разказа Иванова.

Разрушаването

Разрушаването на паметника продължава няколко десетилетия и преминава през три етапа. ,,Съюзническата бомбардировка над София на 10 януари 1944 г. нанася тежки щети в района на пехотните казарми. Разрушена е дясната мемориална стена на монумента и частично е засегната централната", каза Иванова и допълни, че оцелява само лявата част на монумента. Оцелелите плочи са демонтирани през втората половина на 60-те години на ХХ в. при строителството на модна къща ,,Лада", а при изграждането на Националния дворец на културата (НДК) през 1980 г. паметникът е напълно премахнат. Запазените плочи (около 180) са предадени за съхранение в Националния военноисторически музей. ,,Те се пазят и до днес в специално хранилище", допълни Иванова.

Възстановяването

,,Още 80-те години има идея за възстановяване, която е повдигната от архитект Атанас Агура, който изготвя и първия проект за нов Мемориал, но с промените след 1989 г. нещата затихват", каза Диана Иванова. ,,След 2000 г. отново има раздвижване по темата, но отново не успява и до ден днешен няма окончателно решение за мястото и вида на паметника", поясни тя.

През 2014 г. Столичният общински съвет приема решение за възстановяване на мемориала на историческото му място – в градинката на НДК, където беше монументът "1300 години България".

На 2 ноември 2017 г. е извършен монтаж на фигурата на лъва в оформения пиедестал, възстановен както е било при откриването на войнишкия паметник. На 3 ноември 2017 г. пред  реставрираната скулптурна фигура на лъва е извършен военният ритуал в памет на загиналите герои от Първа пехотна софийска дивизия. Ритуалът в памет на загиналите български воини се извършва от 1924 година. Традицията е прекъсната през 1946 г. и е възстановена през 1992 г. от Министерство на отбраната и Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите, посочва справка на отдел ,,Справочна" на БТА.

От 2017 г. до днес са проведени два конкурса, които завършват без резултат и предстои да бъде проведен нов конкурс, уточниха за БТА от пресцентъра на Столична община.

https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/351016-memorialat-na-polkove-ot-sofiyskata-zhelyazna-diviziya-e-pazil-imenata-na-okol

[Hatshepsut]

2982 трибагреника за 2982 воини, дали живота си за Родината

Присъединете се къмъ насъ въ сѫбота, Архангелова задушница, за да почетемъ паметьта на нашитѣ дѣдовци, за които животътъ бѣ по-малко скѫпъ, отколкото свободата на тѣхнитѣ дѣца и внуци. Насъ.
Нека заедно положимъ 2982 трикoльора тамъ, кѫдѣто сѫ били имената на 2982 български бойци отъ Желѣзната дивизия, загубили живота си за обединението на Родината...