Произходъ и значение на старобългарския символъ ıYı

[Hatshepsut]

Произход и значение на старобългарския символ ıYı

Източник: http://sparotok.blog.bg/politika/2010/02/19/proizhod-i-znachenie-na-starobylgarskiia-simvol-iyi.496571

Най-характерният, а и най-добре познат старобългарски символ е IYI. Среща се по крепостни стени и керемиди от Плиска, Преслав, Силистра, Равна, Бяла и т.н. Изписван  е също върху съдове, амулети, пръстени, скали, статуи, оброчни хлябове, използван е дори за хералдически знак ^[1] стр. 92-93.

Спекулациите относно значението са много. Бешевлиев го счита за знак на Тангра ^[2] стр. 316. Овчаров споделя същото мнение ^[3] стр.230. Тълкуването на Добрев е доста мъгливо, той определя IYI като слънчев символ ^[4] стр.26, стр. 41, свързан с почитта към седемте слънчеви светила ^[4] стр. 50. В друга работа Добрев дава звукова стойност ИУИ и търси връзка с памирските думи йокал - Божие слово, йорап - призоваване на Бога и Йоро - мили Боже! ^[5] стр.128-129.

Това, което тези автори премълчават е, че особеният български знак се среща поне от пето хилядолетие преди Христа в земите на Тракия. Не е грешка, свещеният български символ IYI се появява за първи път при траките. Траки са го създали, траки са го ползвали, за траките IYI е имал важно значение.

Понеже този важен факт унищожава с един замах спекулациите за азиатският произход на българите, то Бешевлиев, Овчаров, Добрев и др. "мъдро пропускат" да го споменат. Няма начин тези учени да не са знаели, че IYI е тракийски символ. През 1987 година Стамен Михайлов изнася информация на тази тема в "Известия на Народния Музей във Варна",  книга 23 ^[1] стр. 92-95. Михайлов посочва, че IYI се среща сред знаците на неолитната винчанска култура (която е сродна с тези на Градешница и Караново). Добавено е и, че древният български символ присъства върху керамика от минойски Кипър (XVI век преди Христа), халщатско градище в Чехословакия и антична плоча от Пергамон ^[1] стр. 92-93.

На пръв поглед винчанската и халщатска култура, минойският Кипър и Пергамон нямат връзка помежду си, истината обаче е, че те без изключение са свързани с най-древните обитатели на нашите земи – траките. Винчанската култура възниква в земите на мизи и дардани. Пергамон е старо селище на мизите, минойският Кипър е в трако-пеласгийската зона на влияние, а халщатската култура е създадена от трако-кимерийци.

Михайлов дава и друга информация. Той споменава, че знакът IYI  е известен и като емблема-тамга на знамето на Иван-Шишман, а също и като (цитирайки Н. Маврудинов) знак на Борис, или Симеон ^[1] стр. 95). Наверно, за да удовлетвори изискванията на тоталитарната цензура, нашият учен предава и тезата на В. Радлоф, който определя българите като тюрки и според когото IYI отговоря на турската дума ии – да ^[1] стр. 94-95.*

Фактът, че IYI се среща върху български ритуални хлябове показва неговото  голямо значение, извоювало му толкова важно място в народната памет. Това не е учудващо, все пак този особен символ се използва цели седем хилядолетия в Родината ни. Няма друга земя, в която да съществува толкова дълга употреба на един свещен знак.

На Фиг. 1 са изобразени най-ранните варианти на символа IYI от земите на Тракия.

Фиг.1

1.Земи на мизи и дардани.
2. Земи на койлалети. Знакът е идентичен с този от тракийската пещера-светилище край Ситово, област Пловдивска.
3. Земи на веси и одриси.

Какво обаче е значението на този особен знак, едва ли е било нещо елементарно? Какво са виждали нашите деди в комбинацията IYI? Какво се крие зад формата? За да разгадаем смисъла, трябва да се върнем обратно в древността. Балканите са първото място в Европа където се започва опитомяване на млекодайни и месодайни животни. Безспорен факт е, че организираното скотовъдство е отговорно за забележителният подем на раннонеолитното общество, защото притежавайки добитък,  не е нужно да се отделяш много време за търсене на храна, а това дава възможност за поява на други дейности, които от своя страна водят до развитие на културата.

На опитомителят на волове, кози, коне и т.н. се е гледало като на бог – човекът, който господства над животните. Хищникът (по нашите земи лъв) е победен и вече не е доминантен, а подвластен. В този период – Ранният Неолит възниква мотивът господарят на животните. Става дума за човек, държащ в покорство лъвове - Фиг. 2 (съществуват и по-късни изображения, при които вместо лъвове са представени коне, змии-дракони).

Фиг.2

Фиг. 3 показва глинен идол от неолитна Тракия – човешка фигура между две колони, които фактически са опростени изображения на животни. Напълно естествено е, че хората създали тази иконография ще са и първите, които ще я опростят и.... така знакът IYI се появява на бял свят сред първата писменост, която човечеството познава - тази на древните траки.

Фиг.3

Първичното значение на IYI е Върховна сила, Божествена сила. Поради тази причина е изписван на стени и керемиди, призовавана е Божествената сила да пази крепостта. Свещеният символ IYI притежава същата функция както и християнският кръст, който е включван в печати, пръстени, знамена. Затова и българските владетели ползват IYI  като хералдически знак ^[1] стр. 92-93. Дори с приемането на гръцката християнска доктрина, знакът на траките продължава да се използва от българския народ. Това може да стане само, ако е ползван от дедите ни хилядолетия наред и е станал част от културното ни наследство.

  Трябва да се уточни нещо важно. Мотивът господарят на животните се среща в много древни общества: Месопотамия, Египет, Индия, Крит, континентална Гърция. Вариантите са различни, някои случаи господарят на животните е мъж, а в друг случай е представена женска фигура...

Предполагам, че прочитайки това скептиците ще кажат - Ето, виждате ли, това е общ символ, принадлежащ на различни етноси, а не само на палеобалканските народи...

Истината обаче е съвсем друга. На Фиг. 4 е представено изображение от Египет. Мъжът обаче в никакъв случай не е египтянин, това е даже очебийно. Нито шапката, нито кафтана му са познати в земите около Нил. Зверининият  стил също не е типичен за по-късното египетско изкуство. Обяснението е лесно за тези, които са добре дапознати със старата история на страната на пирамидите. Преди време У. Б. Емери установи, че първите три египетски династии са основани от хора чужди на местното население ^[6] стр 27-28. Д.Е.Дери  (цитиран от Емери) добавя, че потвържедение за това се намира  в погребенията от преддинастичния период. Там индивидите са със значително по-едър ръст и с по-голям череп, сравнени с арфиканоидите ^[6] стр. 28. Емери представя и странни писмени знаци, които са употребявани само от представителите на първите династии и не присъстват сред по-късните йероглифи. За съжаление британският учен не е запознат с неолитната писменост на Тракия иначе щеше да установи, че тя има 24 идентични знака с мистериозната и слабо известна египетка писменост... Логичното заключение е, че траки са посещавали Египет още от най-дълбока древност.

 Фиг.4

Да разгледаме и Индия. На печат от от късният период на Мохенджо Даро е изобразен мъж хванал два тигъра (Фиг. 5). Тук също трябва да се отбележи, че този мотив е типичен за дошлите от Тракия арийци почитащи  Пашу Пати – господарят на животните ( пашу-паша, добитък, пати-бати-господар). Другото арийско название е Гoс Пати, което е и старият вариант на  нашата дума Господ ^[7] стр. 40-58. Ще добавя сведението на Хрозни за присъствие на европеидни брахоцефали в крайната фаза на същесвуване на Мохенджо Даро ^[8] стр. 195.

Фиг.5

[Hatshepsut]

 
Източник: http://sparotok.blog.bg/politika/2010/02/19/proizhod-i-znachenie-na-starobylgarskiia-simvol-iyi-ii.496673

Месопотамия е следващото място, в което мотивът на Господарят на животните е известен. Дълго време се смяташе, че между Тигър и Ефрат е възникнало ранното цивилизовано общество... докато не дойде изненадата, че първата писменост се заражда в Тракия, а също така и първата умела обработка на злато, да не забравяме и първото царско погребение от варненският некропол. Оказа се също, че колелото е изобретено от европейци, а не жители на Близкият Изток. За присъствие на европейци в Месопотамия пишат Гамкрелидзе и Иванов. Според тях езикът на гутите (гутеите-гети) е сроден с тохарския ^[9], а този език показва смайващи прилики с българския** (виж приложение 1).

Фиг.6

Господарят на животните е познат и на митаните. Това може да се види на печат на цар Сутарна (Шутарна).

Фиг. 7

Крит и Гърция са  следващото място където намираме мотивът, който е станал основа за най-характерният български знак. Понякога е изобразяван мъж доминиращ над животни (Фиг.8 ), но има и такива случаи, в които като доминантна фигура е представена жена  (Фиг.9). Това е всъщност Хекате, за която се знае, че е от предгръцки произход, по-точно тракийски. ^[10]

Фиг.8


Фиг.9

Тя е известна като Зеринтия, име произлизащо от тракийската дума з(в)ер – звер, звяр, т.е. З(в)еринтия е господарката на зверовете.

Както се уверявате, мотивът не е общ, не е възникнал чудотворно и спонтанно сред много и напълно различни етноси, а е наложен на различни места от палеобалкански народ наричан в древността траки и в последствие българи. Можем с чиста съвест да кажем, че мотивът Господарят на животните и произлизащият от него  IYI са изконно български. Да не забравяме, че в Индия, Месопотамия, Египет, Крит и т.н. древният тракийски мотив (и знак) се появява спонтанно и няма дълга традиция на използване, докато в Родината ни се наблюдава развитие от Ранният Неолит до ново време, т.е. повече от 7000 години.

Където и дедите ни да са отивали, те са оставяли отпечатък от своята култура. Присъствието на прототипа на IYI на много места свидетелства, че предците ни са първият високоразвит народ, части от който, поради чувствителното нарастване на населението са били принудени да търсят нови земи за потомците си.

Символът IYI е едно редицата  от доказателства, че ние сме  народът на Прометей, който е дал на много други хора искрата на познанието и по-добър живот. Дедите ни са били боготворени за своите благородни и човеколюбиви деяния. Не случайно пеласгите са наречени богоравни, а мизите най-праведният народ.

Палеобалканските корени на IYI показват убедително, че нашият произход е в Източна Европа. В Тракия ние сме се оформили като народ, тук са нашите корени, тук е възникнала нашата култура, тук се е зародил езикът ни. Най-древните тракийски топоними  свидетелстват за това.

Време е господа учените да погледнат непредубедено на фактите и да напишат наново Българската история. Този път без "консултации" от руската и германска историческа школа. Без укриване на важни факти и исторически извори, без манипулации. Срамно и недопустимо е през двадесет и първи век все още да има сънародници заблудени, че ние българите идваме от азиатските степи и, че сме забравили старият си език и култура. Лъжата за теснооките и мургави номади трябва да направи място за истината, а именно, че дедите ни са първите цивилизовани европейци.

Използвана литература и пояснения:

^[1] С. Михайлов, Към тълкуването на сложния знак IYI и на израза Медното Гумно, Известия на Народния Музей във Варна 23 (28), Книгоиздателство "Георги Бакалов", Варна, 1997;

^[2] В. Бешевлиев, Първобългарите- История, Бит и Култура, Фондация Българско Историческо Наследство, Пловдив, 2008;

^[3] Д. Овчаров, Прабългарската Религия- Произход и Същност, Гуторанов и Син, София, 2001;

^[4] П.Добрев, Да изтръгнеш слово от камъка, ИК Галик, София, 2002;

^[5] П.Добрев, Древнобългарска Епииграфика, Тангра Тан Нак Ра, София 2001;

^[6] W.B. Emery, Het oudste  Egypte, Aula, Antwerpen, 1963;

^[7] J Skulj, J. C. Sharda, R Narale, S. Sonina, 'Lexical Self –Dating' Evidence for a Common Agro-Pastoral Origin of Sanskrit 'Gopati', 'Gospati' and Slavic 'Gospod', 'Gospodin' Meaning Lord/Master/Gentleman more than 8,000 Years Ago, Vedic Science, 2006, 8(1), 5-24; cf.: Proceedings of the Fourth International Topical Conference Ancient Inhabitants of Europe, Jutro, Ljubljana 2006;

^[8] B.Hrozny, Ancient History of Western Asia India and Crete, Artia, Prague, 1952;

^[9] Гамкрелидзе Т. В., Иванов Вяч. Вс. Первые индоевропейцы на арене истории: прототохары в Передней Азии // Вестник древней истории. 1989. № 1;

http://en.wikipedia.org/wiki/Gutian_language

^[10] Хекате http://www.theoi.com/Khthonios/Hekate.html

*Подобно сравнение е несериозно понеже при тюркските народи няма такава широка употреба на знака IYI, а и няма засвидетелствано присъствие на тюрки нито в неолитна Тракия, нито в ранножелязната епоха на Чехия, нито в древният Пергамон и миноския Кипър....

** Гамкрелидзе и Иванов определят правилно гутейският за прототохарски, но за съжаление не обръщат внимание, че най-ясна е връзката с българския език.

Приложение 1

Тохарски –български

ак – око
аре - ора, орало
арки - ярък, бял
вало - велети (заповядвам), повелител
ватк - водач
вар - вир, вода
вет - вести (водя, нося)
вит - видя, виждам
врауна – врана
варто - врътъ ( двор)
васт – вьсъ ( село)
етар - едър
йел - елен
йесан – ясен, светъл
исалу - изцяло
капне - копнея
кауч - качвам
ку – куче
лютар - лют
масунт – мозък
мит - мед
мокатс - могъщ
нас - нас
парве - първи
пас - пасa
пас - пазя
пасе - паша
паст - после
пек - пека
пен – пентъ (пет)
пис - пискам, пищя
плав - плавам
реке - река, реча, реч
салу - цял
там - там
тапарк - тепърва
три - три
церк – църкам
цок - цокам ( пия)
шре - жара, горя
штвар - четири

[Hatshepsut]

Старобългарски печат:



Oброчен хляб от Смолянско:

[генерал Жеков]

Интересна тема.Този символ е доста добър пример за предполагаем нов национален герб.Имаше опити да се насаждат откровенни лъжи,че символа е сатанински и няма нищо общо с България,но нека не обръщаме внимание на такива хора-представящи се за националисти,а всъщност по-червени от домат.Символа е чисто български и дори да не е национален герб,той заслужава да бъде почитан като равен на него.

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите статията на Иван Добрев "Тамгата хералдичен знак на прабългарския владетелски род Дуло":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=4082

[Шишман]

Предполагам тоя символ е бил на: знамената, щитовете, мечовете, шлемовете на древните българи и те са постигнали големи победи ? Да ама не е бил.

[Hatshepsut]

За знака ипсилон с две хасти IYI.
Приема се, че най-ранните паметници с този знак са открити край дн. Бяла и Варна - съответно камък и колона - датирани (макар и спорно) най-късно в средата на VIII век. Масово се среща врязан в стените и дръжките на керамични съдове след тяхното изпичане. Множество камъни, керемиди и тухли в Плиска също са маркирани с този знак - блокове, вложени в градежа на крепостната стена, на жилищния дворец, Тронната палата, настилката на дворцовия площад и др. Тези паметници се появяват през първата половина на IX век. Разпространението на този знак продължава и след покръстването.
Интерпретациите на този знак масово се разпространяват днес и голяма част от тях са дело на неспециалисти в областта на историята и археологията. Ето и някои от по-известните хипотези: 1. че е знакет - тамга на рода Дуло; 2. представлява свещеното за българите число 7; 3. символизира бог Тангра; 4. представя сцената "господар на животните" - мъж, опитомил два лъва. Интересна е връзката между ипсилона и християнския кръст. Такава комбинация е срещана в редица паметници от Плиска и околните селища през Х век. Материали с врязан ипсилон с хасти се срещат в гробове (медальони), в градежите на църкви и манастири.
Изводите от проучванията до момента могат да бъдат синтезирани в следните няколко точки:
1. Най-ранните добре датирани паметници с този знак са монументалните градежи от Плиска и околните селища, както и група керамични съдове от ранните съоръжения в Плиска.
2. Знакът получава най-широко разпространение в християнско време, като става почти единствен за маркиране на строителната керамика.
3. Знакът не е известен от паметници, представящи властта - печати, медальони, представителни надписи.
4. Точният смисъл както през езическия, така и през християнския период остава неясен. Голяма част от интерпретациите се обосновават единствено на лични схващания без строго научна обосновка.
Относно произхода на този знак - най-близки подобия се срещат в Саркел - паметник на салтово - маятската култура. Там, обаче, той надали е имал същото значение, както в Дунавска България. В северночерноморския регион се откриват и множество други идентични на тукашните рунически знаци.
Късният подем в разпространението на знака IYI прави трудно свързването му с първата династия, управлявала Дунавска България. Според последните опити в изследването му той се приема като буквен символ - инсигния на Всевишния бог и е свързан с гностическите християнски вярвания, разпространявани както през езическия, така и след покръстването.

Мирослав Димитров