• Welcome to Български Националистически Форумъ.
 
avatar_Hatshepsut

Карта показва произхода на нациитѣ споредъ ДНК на хората

Започната отъ Hatshepsut, 14 Авг 2018, 14:47:13

0 Потрѣбители и 1 гостъ преглеждатъ тази тема.

Hatshepsut

Карта показва произхода на нациите според ДНК на хората

Тя дава подробности за историята на генетично смесване между всички групи в Европа


Източник: http://inews.bg/

Виртуална карта показва подробно генетичните истории на 95 различни популации по целия свят. По нея могат да се наблюдават вероятните генетични въздействия на европейския колониализъм, Монголската империя, както и смесването на европейските търговци с хора от Китай в близост до Пътя на коприната.

Интерактивната карта е съставена от изследователи от Оксфордския университет и University College London. Тя дава подробности за историята на генетично смесване между всяка от 95-те групи в Европа, Африка, Азия и Южна Америка и обхваща последните четири хилядолетия.

За да стане факт това проучване, изследователите разработили сложни статистически методи за анализ на ДНК на 1490 лица от 95 групи от цял свят. В резултат на това, проучването едновременно идентифицира, датира и характеризира генетичното смесване между популациите.

"ДНК наистина има силата да разказва истории и да разкрива подробности за миналото на човечеството", казва д-р Саймън Майърс от Катедрата по Статистика в Университета Оксфорд, ко-автор на проучването.

"Много от нашите генетични наблюдения съвпадат исторически събития. Например ДНК на хората от Китай започва да се смесва с това на европейците около 1200 г.пр.Хр. Първоизточникът на това ДНК може би са търговците, пътуващи по Пътя на коприната".

"Всяка популация има определена генетична "палитра", казва д-р Даниел Фалуш от Института Макс Планк. "В много случаи близки по география народи могат да имат изненадващо различни източници на смесване."

"Разбирането за генетичните сходства и различия между човешките популации е от ключово значение за общественото здраве", казва д-р Саймън Майерс. "Някои групи са с по-голям риск от някои болести, отколкото други. Ефикасността на различни лекарства също се различава значително", четем в публикация на сайта на университета.


Линк към КАРТАТА

Hatshepsut

България вече не е "Тера инкогнита" на картата на археогенетичните изследвания


Българскитет учени са предоставили за проучването образци скелети на индивиди, живели по нашите земи

Това изследване създава много по-сериозна сигурност и за произхода на индоевропейците, и за произхода изобщо на неолита на Балканите, разказват български учени

Български учени участват в голям екип от световни учени, работили по проект за археогенетично изследване на популациите, живели в региона на Югоизточна и Източна Европа, Мала Азия и Западна Азия, съобщива БТА.

Днес научното списание "Сайънс" публикува три статии, в които са изложени резултатите на екипа от 196 учени от три континента - Европа, Азия и Северна Америка. Изследването обхваща миграциите през т.нар. Южна дъга - областта, свързваща Европа през Анатолия със Западна Азия.

В него са анализирани данни от 727 индивида от този регион, живели през последните 11 000 години от Ранния неолит до Ранното средновековие. Проучването е ръководено от Йосиф Лазаридис и от проф. Дейвид Райх от Департамента по еволюционна биология на човека в Харвардския университет.



В екипа са участвали 15 български учени: от НАИМ-БАН - акад. Васил Николов, доц. Крум Бъчваров, доц. Георги Нехризов; доц. Виктория Русева от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН; проф. Красимир Лещаков, гл. ас. Надежда Тодорова и д-р Ваня Петрова от СУ "Св. Климент Охридски"; доц. Стефан Чохаджиев от ВТУ "Св.св. Кирил и Методий"; археолозите от РИМ-Велико Търново Недко Еленски и Илиян Петракиев, от РИМ - Ямбол - Стефан Бакърджиев, Илия Илиев и Тодор Вълчев, Станислав Илиев от РИМ - Хасково и Десислава Андреева от Историческия музей "Искра" в Казанлък. Те са предоставили за проучването образци скелети на индивиди, живели по нашите земи.

В публикацията е отбелязано, че изследователите са се съсредоточили върху халколита и бронзовата епоха преди около 7000 до 3000 години, когато за първи път се появяват носители на индоевропейски езици.

Доцент д-р Крум Бъчваров разказа пред БТА, че по отношение на България проучването покрива цялата праистория, от ранен неолит до историческите епохи, включително Средновековие. По думите му доскоро страната ни е била "Тера инкогнита" на картата на археогенетичните изследвания. Той отбеляза, че цялото изследване включва Анатолия и Югоизточна и Източна Европа и чрез него се затваря един много голям кръг от генетичното минало на общностите, обитавали тези земи.

След този проект нашите земи вече не са "бяло петно" в генетичната карта на праисторическа и протоисторическа Европа, коментира още той. Ученият отбеляза, че много малко хора практикуват дисциплините свързани с природонаучни изследвания в областта на археологията. Прекалено малко теренни изследователи има, а изобщо няма специалисти по археогенетика, по археометрия и всякакви такива по-скъпоструващи дялове на археологията в страната ни, по неговите думи. Няма какво да се учудваме, няма достатъчно средства, няма достатъчно специалисти, нещата стават по-бавно и разчитаме на такива международни мегапроекти, обясни Бъчваров.

Акад. Васил Николов сподели, че и преди е имало археогенетични изследвания в страната, но те са били в много по-малък обем. Според него това изследване създава много по-сериозна сигурност и за произхода на индоевропейците, и за произхода изобщо на неолита на Балканите. Той отбеляза, че то не променя представите за неолитните общества в нашия регион, а по-скоро ги уплътнява. За Балканите това изследване е важно и подчертава ролята на региона като център на първата европейска цивилизация, отбеляза още той. Акад. Николов е участвал в проект с проби от скелетни образци обектите Слатина (VI хил. пр. Хр.), Провадия-Солницата (V хил. пр. Хр.) и от селищна могила Крън, която е от Бронзовата епоха.

Ръководителят на секция "Интердисциплинарни изследвания и Археологическа карта на България" в НАИМ-БАН доц. Георги Нехризов разказа пред БТА, че събраните проби са от цяла Югоизточна Европа и Анатолия - Турция, Армения, Грузия, Кавказ, а целта на проекта е да се изясни пътят на неолитизация към Европа и проследява в генетически план как се променя и как се развива популацията чак до Ранното средновековие. Той се включва с материали от от няколко некропола от Ранната желязна епоха, които е проучвал. Нехризов определи проекта като много интересен, с много глобални заключения.

Антропологът доц. д-р Виктория Русева определи пред БТА проекта като много интересен с много добри резултати. По думите ѝ чрез него се търси връзка на скелетните находки с досегашните ни познания от историческите извори, етнографски, лингвистични данни и археология. Тя е участвала в проучването с проби от т.нар. светилища от ритуални ями от Ранножелязната епоха.

Според нея България няма изоставания по отношение на археогенетичните изследвания. Страната общо взето върви успоредно с останалите по отношение на генетични изследвания. Тя отбеляза, че това е нова територия за изследване. По думите и това обичайно са проучвания, които засягат международни теми и цялостното развитие на популацията на Европа и Азия и няма как да се правят поотделно от отделните страни. Русева разказа, че в момента се очакват резултати от още няколко проекта, по които има и български данни.

Част от друг такъв проект, по който работи лабораторията на проф. Дейвид Райх в Харвардския университет, е археологът Тодор Чобанов. Той разказа пред БТА, че в тяхното проучване са изпратени малко над сто образеца - 50 от Античността и около 50 от Ранното средновековие. По него тепърва се очакват резултати.

https://impressio.dir.bg/lyubopitno/balgariya-veche-ne-e-tera-inkognita-na-kartata-na-arheogenetichnite-izsledvaniya

Tags:

Similar topics (4)

Powered by EzPortal