Палеонтология

[Hatshepsut]

Рекорден по размер динозавърски отпечатък е открит в Англия


Гигантският фосилизиран динозавърски отпечатък, открит в Йоркшир, е с дължина близо метър

Един отпечатък от стъпало може да разкаже цяла история. Някога, нного отдавна, през периода юра, преди около 166 милиона години, един гигантски месояден динозавър се разхождал по територията на днешен Йоркшир в Англия. В един момент може би е приклекнал и след това се е изправил, оставяйки след себе си наистина грандиозен отпечатък.

Екип изследователи са публикували статия за отпечатъка в Proceedings of the Yorkshire Geological Society. Дължината на отпечатъка от три пръста е 80 сантиметра. Това е най-големият подобен отпечатък, откриван някога в Йоркшир. Собственикът на стъпалото е бил месояден теропод, чийто известен пример е Tyrannosaurus rex.

Илюстрация на художник показва как може да е изглеждал тероподът, когато е оставил отпечатъка си

"Не можех да повярвам на гледката си, трябваше да направя два пъти снимка", разказва археологът Мари Уудс (Marie Woods) в съобщение на Университета в Манчестър. "Виждала съм няколко по-малки отпечатъка, когато съм излизала с приятели, но нищо подобно".

Уудс, която е забелязала фосила случайно, е съавтор на изследването.

Отпечатъкът е рядка находка в Йоркшир, като в района са открити само шест подобни отпечатъка. Анализът на отпечатъка показва, че динозавърът е бил вид мегалозавър - голям месояден вид, за който се знае, че е вилнял на територията на днешна Англия през юрския период. Възможно е височината на бедрата му да е достигала 3 метра.

Съавторът на изследването Дийн Ломакс (Dean Lomax) от Университета в Манчестър обяснява, че анализът на ъгъла, формата и отпечатъците от нокти показва, че динозавърът може да е бил приклекнал, преди да се изправи. Заради един отпечатък е трудно да се определи със сигурност какво точно е правил динозавърът. "Забавно е да си мислим, че този динозавър може да се е разхождал по кална крайбрежна равнина в един мързелив неделен следобед през юрския период", разказва Ломакс.

Отпечатъкът е бил застрашен от увреждане от ерозията или приливните процеси, затова експертите го прибират и транспортират до Музея и галериите на Скарбъро във Великобритания, където се очаква да бъде изложен на публично място след приключване на консервационните работи.

"..една огромна крачка... за динозавър."

https://nauka.offnews.bg/zhivotat/rekorden-po-razmer-dinozavarski-otpechatak-e-otkrit-v-anglia-149612.html

[Hatshepsut]

Откриха вкаменелости на най-старата известна костна риба от девон


Художествена интерпретация на морския живот, открит във фермата Ватерло (Waterloo Farm) в Южна Африка, включително гигантската риба Hyneria udlezinye

Изследователи в ЮАР откриват вкаменелости на 360 милиона години, принадлежащи на новоописан ненаситен вид риба, която е била гигантска и смъртоносна, но и плячка на нашите далечни, далечни предци.

Преди около 350 милиона години, много преди динозаврите да започнат да бродят на планетата, гигантска риба със смъртоносни зъби е ловувала в реките на древния южен суперконтинент Гондвана, установява ново проучване.

Тази риба, с дължина 2,7 м, е най-голямата известна костна риба от късния девон (преди 383 милиона до 359 милиона години). Тъй като тя е била хищник, изследователите и дават наименованието Hyneria udlezinye или ,,този, който поглъща други" на исикхоса – един от официалните езици в района на откритието в Южна Африка, за който са характерни цъкащите съгласни.

,,Представете си огромна хищна риба, която лесно достига 2 м дължина и изглежда донякъде като съвременен алигатор, но с по-късо лице - като предния край на торпедо", казва за Live Science Пер Алберг, съавтор на изследването и професор в катедрата по биология в Упсалския университета, Швеция. ,,Устата съдържаше редици малки зъби, но също и двойки големи зъби, които вероятно са можели да достигнат 5 см при най-големите индивиди."

Изследователите откриват първите улики за съществуването на древната риба през 1995 г., когато попадат на серия от изолирани вкаменени люспи на място за разкопки, наречено "фермата Ватерло" (Waterloo Farm) близо до Маканда (преди известно като Греъмстаун), в Южна Африка. Сега, в проучване, публикувано в PLOS One, изследователите най-накрая успяват да сглобят скелета на новооткрития вид гигантски тристихоптерид (Tristichopteridae) - вид древна костна риба.

Скелетът разкрива, че H. udlezinye е бил ненаситен хищник. ,,Перките са предимно към задната част на тялото. Това е биологична характеристика на причакващ хищник; така той е можел да връхлита внезапно. Hyneria би се спотайвал в тъмните сенки, очакващ преминаващите твари", казва Робърт Гес, палеонтолог и научен сътрудник в музея в Олбани и в Университета в Родос, Южна Африка.

От своя страна, гигантската риба вероятно е била плячка на четириноги същества, известни като тетраподи - надклас хордови животни, който обединява всички гръбначни, с изключение на гръбначните риби, и който води и до човешкия род. Но "тристихоптеридите са еволюирали в чудовища, които по всяка вероятност са изяли [нашите предци]", казва Алберг.

Новото проучване разкрива също, че гигантските тристихоптериди са живели не само в тропическите райони на Гондвана, а в целия континент и дори в полярния кръг.

Повечето вкаменелости на тристихоптериди, открити до момента, са от Австралия, което изкривява представата ни за разпространението на тези животни. Други региони, които са принадлежали към Гондвана, като Африка и Южна Америка, са по-малко проучени.

,,Тъй като всички взети добри проби от този период и от Гондвана се оказват в Австралия, усещането беше, че тези гигантски тристихоптериди произхождат от това, което сега е Австралия – по тропическото крайбрежие на Гондвана, " каза Гес.

Люспите, открити във Waterloo Farm, имат големи, вълнообразни ръбове - характеристика, уникална за Hyneria, според изследователите

Но сега за първи път изследователите откриват останките на гигантски тристихоптерид в това, което по онова време би било полярен регион. ,,Имаме тази група от огромни хищни риби и това е единственият пример, който имаме от полярните региони", каза Алберг.

Тристихоптеридите изчезват при масово измиране в края на девон, преди около 359 милиона години. Днес те нямат преки потомци, но изследователите смятат, че по-рано през девон е съществувал общ прародител с нашата родословна линия. ,,Късните девонски тристихоптериди са повече наши втори братовчеди, отколкото наши преки предци", казва Алберг.

https://www.nationalgeographic.bg/a/otkrixa-gigantska-drevna-riba-koyato-veroyatno-e-bila-plyacka-na-predcite-ni

[Hatshepsut]

Древното морско чудовище Dunkleosteus всъщност е било наполовина по-малко


Компютърна 3D илюстрация на Dunkleosteus terrelli от периода девон при нейната стара предполагаема дължина от около 9 метра

Dunkleosteus terrelli е един от многото суперхищници, които дебнат из океаните през периода девон (преди 419 милиона до 358 милиона години). Тази огромна бронирана риба е имала подобни на остриета челюсти, които са се затваряли със сила от 3600 кг. Първите фосили на D. terrelli са открити преди 150 години по бреговете на езерото Ери близо до Кливланд, а най-големият известен екземпляр се намира в колекциите на Природонаучния музей в града.

За разлика от съвременните риби, които имат хрущялни скелети, D. terrelli е имала костен, брониран череп, висок 85 см, прикрепен към хрущялен скелет.

Но тъй като от тези същества са останали само вкаменени черепи, ранните изследователи определят големината на D. terrelli от връзката между размера на черепа на акула и дължината на тялото ѝ. През следващите 150 години D. terrelli се превръща в местна палеонтологична икона, макар че е извършена твърде малко научна работа по отношение на вида.

По време на пандемията Ръсел Енгелман, докторант в университета Case Western в Кливланд, Охайо, отива в Природонаучния музей, за да разгледа екземплярите от D. terrelli, когато се натъква на проблем. ,,Всичко в биологията се влияе от размера на тялото", казва той за Live Science. ,,Опитах се да използвам някои от старите измервания и от биологична гледна точка те просто нямаха смисъл."

Колкото и да се опитва, Енгелман не може да съчетае черепа с 9-метрово тяло. Всички негови реконструкции водят до странни, нереалистични пропорции на тялото, които не приличат на оригиналните рисунки на Д. Терели. Затова той решава да проучи как първите изследователи са определили размера на D. terrelli и тогава проблемът става очевиден.

,,Прегледах литературата и се оказа, че повечето предишни автори просто са го описвали на око", казва Енгелман.

След това Енгелман проучва размерите на черепите на различни риби и ги сравнява с пропорциите на тялото им. Той установява, че размерът и формата на черепа са силно свързани с пропорциите на тялото.

Приложен към D. terrelli, този анализ не изключва само най-екстремните оценки на размера на животното - той изключи всички тях. Вместо дължина от 9 м, D. terrelli вероятно не е бил по-дълъг от 4 м, пише Енгелман в доклада си, публикуван в Diversity.

Досега се смяташе, че Dunkleosteus е била дълга около 9 м (сива риба), но ново проучване установява, че вероятно е била не по-дълга от 4 м (черна риба)

Анализът на Енгелман разглежда редица съмнителни фактори, но в крайна сметка се свежда до височината спрямо ширината на черепа. Рибите с по-дълги черепи обикновено имат по-удължени тела, докато рибите с по-къси черепи имат по-къси тела.

Сравнително късата глава на D. terrelli предполага, че е имал късо, широко тяло, по-скоро подобно на риба тон, отколкото на акула.

Първоначално Енгелман е леко разочарован от понижаването на внушителността на палеонтологичния талисман на Кливланд, но в крайна сметка е развълнуван от резултата.

Ако има поука в тази история за голяма риба, тя е, че дори палеоихтиолозите могат да преувеличават размера на своя улов от време на време, пише Live Science.

https://www.nationalgeographic.bg/a/drevnoto-morsko-cudovishhe-dunkleosteus-vsshhnost-e-bilo-napolovina-po-malko

[Hatshepsut]

Откриха вкаменелост, която може да пренапише историята на еднопроходните


Художествена илюстрация на Patagorhynchus pascuali

Вкаменелости на роднина на птицечовка на 70 милиона години, наречена Patagorhynchus pascuali, намерени в Южна Америка, показват, че снасящите яйца бозайници са еволюирали на повече от един континент.

Преди около 70 милиона години малко, космато същество, подобно на птицечовка, се плъзга по бреговете на древно езеро - езеро, което се е намирало не в Австралия, а в днешна Аржентина.

Това е най-старата вкаменелост от групата бозайници, снасящи яйца, известни като еднопроходни, откривани някога в Южна Америка, и откритието може да пренапише историята за това къде всъщност са се развили тези странни същества.

Днес всичките пет вида живи еднопроходни - птицечовка (Ornithorhynchus anatinus), същинска ехидна (Tachyglossus aculeatus) и три вида дългоклюни ехидни (Zaglossus), се срещат изключително в Австралия и някои от околните ѝ острови. И така, как предшественик на птицечовката се озовава толкова далеч от Down Under (прозвище на Австралия)?

Преди милиони години Австралия, Южна Америка и Антарктика (както и части от Африка и Азия) са обединени в суперконтинент, наречен Гондвана. Тази мега земна маса започва да се разделя преди около 180 милиона години, по време на периода юра, и завършва процеса напълно до преди около 66 милиона години, в края на периода креда.

Реконструкция на черепа на Patagorhynchus pascuali с фосилизирания кътник

Въз основа на по-късни вкаменелости на еднопроходни, откривани в Южна Америка, учените спекулират, че групата е еволюирала на австралийската суша и по-късно, при раделянето на континента, е мигрирала в Южна Америка през сухопътна връзка. Но фактът, че P. pascuali е съществувал в Аржентина преди разделянето на Гондвана, разказва различна история.

,,Нашето откритие показва ясно, че Monotremes [еднопроходните] не са се развили уникално на австралийския континент, а и в други части на Южна Гондвана", казва за Live Science Фернандо Новас, съавтор на изследването и палеонтолог в Природонаучния музей "Бернардино Ривадавия" в Буенос Айрес, Аржентина.

Екземплярът, описан в Communications Biology, е идентифициран по фрагмент от долна челюст, съдържащ кътник. Когато става въпрос за изучаване на вкаменени останки от бозайници, ,,зъбите ни дават огромно количество информация", казва Робин Бек, еволюционен биолог от Университета в Салфорд, Великобритани, който не участва в изследването. Но когато става дума за еднопроходни, зъбната идентификация е малко по-сложна.

,,Живите птицечовки нямат зъби", казва Новас. Но друг изчезнал роднина на птицечовката - Obdurodon (живял преди 30 милиона година), запазва зъби както в горната, така и в долната си челюст. Кътникът на P. pascuali много прилича на тези зъби, както и на много малките, несъвършени зъби, които младите птицечовки имат за кратко.

Въз основа на зъбите и очевидното си местообитание P. pascuali вероятно е имал диета, подобна на тази на съвременната птицечовка - предимно малки водни безгръбначни, включително ларви на насекоми и охлюви. Това се потвърждава от откритите насекоми и черупки от охлюви в седиментите около намерения екземпляр P. pascuali. Заедно с това изследователите откриват вкаменени останки от други ранни бозайници, както и от костенурки, жаби, змии, водни растения и различни динозаври.

Въпреки че откритието представлява важна и интересна нова част от еволюционния пъзел на еднопроходни, изследователите все още са далеч от подреждането на цялата картина. ,,Все още има огромни пропуски при вкаменелостите на еднопроходни", казва Бек. Например, в Антарктика не са намирани такива вкаменелости, но като се има предвид близостта му до Австралия и Южна Америка в миналото, е много вероятно дълбоко под леда да има древни кости на птицечовка.

https://www.nationalgeographic.bg/a/otkrixa-vkamenelost-koyato-moze-da-prenapise-istoriyata-na-ednoproxodnite

[Hatshepsut]

Най-старото морско влечуго от епохата на динозаврите е открито на арктически остров


Реконструкция на най-ранния ихтиозавър и на екосистемата на 250 милиона години, открита на Шпицберген

В продължение на близо 190 години учените търсят произхода на древните морски влечуги от епохата на динозаврите.

Сега екип от шведски и норвежки палеонтолози е открил останки от най-ранния известен ихтиозавър ("рибо-гущер") на отдалечения арктически остров Шпицберген.

Откриването на най-стария ихтиозавър пренаписва популярното виждане кога са се появили основните видове влечуги.

Статията, описваща откритията на екипа, е публикувана в Current Biology.

Ихтиозаврите са изчезнала група морски влечуги, чиито вкаменелости са открити по целия свят. Те са били сред първите сухоземни животни, които са се приспособили към живота в открито море и са развили рибоподобна форма на тялото, подобна на съвременните китове. Ихтиозаврите са били на върха на хранителната верига в океаните, докато динозаврите са бродили по сушата, и са доминирали в морските местообитания в продължение на повече от 160 милиона години.

Според учебниците влечугите за пръв път са навлезли в открито море след масовото измиране в края на пермския период, което е опустошило морските екосистеми и е разчистило пътя за началото на ерата на динозаврите преди близо 252 милиона години. Според сценарий сухоземни ходещи влечуги са навлезли в плитките крайбрежни зони, за да се възползват от освободените след този катаклизъм ниши на морските хищници. С течение на времето тези ранни земноводни влечуги стават все по-добри в плуването и в крайна сметка модифицират крайниците си в плавници, развиват рибоподобна форма на тялото и започват да раждат живи малки - по този начин прекъсват окончателно връзката си със сушата, като не е необходимо да излизат на брега, за да снасят яйца.

Новите вкаменелости, открити на Шпицберген, сега налагат да се преразгледа тази отдавна приета теория.

Компютърна томография и напречен разрез, показващи вътрешната структура на прешлените от най-ранния ихтиозавър

Леден фиорд в западната част на Шпицберген, долината Флауърс прорязва заснежените планини, разкривайки скални пластове, които някога са били утайка на дъното на морето преди около 250 милиона години.

Бързо течаща река, захранвана от топенето на снеговете, е размила калта, за да разкрие заоблени варовикови камъни, наречени конкреции. Те са се образували от варовикови седименти, които са се утаили около разлагащите се животински останки на древното морско дъно, като впоследствие са ги запазили в невероятни триизмерни детайли. Днес палеонтолозите търсят тези конкреции, за да изследват фосилните следи на отдавна умрели морски обитатели.

По време на експедиция през 2014 г. голям брой конкреции са били събрани от долината Флауърс и изпратени обратно в Природонаучния музей към Университета в Осло за бъдещо проучване. Изследванията, проведени съвместно с Музея на еволюцията към Университета в Упсала, вече са идентифицирали кости на риби и странни кости на земноводни, наподобяващи крокодилски, както и 11 съчленени опашни прешлена от ихтиозавър.

Неочаквано тези прешлени се намират в скали, за които се предполага, че са твърде стари за ихтиозаврите. Освен това, вместо да представят учебникарския пример за подобен на земноводно предшественик на ихтиозаврите, прешлените са идентични с тези на геологически много по-млади ихтиозаври с по-големи тела и дори запазват вътрешна микроструктура на костите, показваща адаптивни белези на бърз растеж, повишен метаболизъм и изцяло океански начин на живот.

Геохимичните изследвания на околните скали потвърждават възрастта на вкаменелостите на около два милиона години след масовото измиране в края на пермския период. Като се има предвид предполагаемата времева скала на еволюцията на океанските влечуги, това отлага произхода и ранната диверсификация на ихтиозаврите допреди началото на епохата на динозаврите; по този начин се налага преразглеждане на тълкуването в учебниците и се разкрива, че ихтиозаврите вероятно са се разпространили за първи път в морска среда преди измирането.

Вълнуващо е, че откриването на най-стария ихтиозавър пренаписва популярното виждане за епохата на динозаврите като времевата рамка за появата на основните видове влечуги. Сега изглежда, че поне някои групи са съществували преди този забележителен интервал, като вкаменелостите на най-древните им предци все още очакват да бъдат открити в още по-стари скали на Шпицберген и на други места по света.

https://nauka.offnews.bg/zhivotat/naj-staroto-morsko-vlechugo-ot-epohata-na-dinozavrite-e-otkrito-na-ark-198886.html

[Hatshepsut]

Предшественик на крокодилите е издавал звуци като птиците


Художествена илюстрация на анкилозавъра Pinacosaurus grangeri. Гласовата кутия е показана в цвят под челюстта

Вкаменен гръклян на анкилозавър разкрива, че тези животни може да са имали много по-сложен гласов диапазон, отколкото учените първоначално са смятали

Освен цвета и как ,,наистина" са изглеждали, един от най-големите въпроси за живота в миналото и неговите суперзвезди – динозаврите – е какви звуци са издавали.

Първата находка на фосилизиран гръклян на 80 милиона години, принадлежал на брониран динозавър, разкрива, че древното влечуго може да е звучало по-близо до птица, отколкото специалистите смятаха досега, сочат нови изследвания.

Ларинксът е на Pinacosaurus grangeri, който предствлява брониран и с кокалеста опашка нептичи динозавър от семейството на анкилозаврите, открит в Монголия през 2005 г.

Сега нов анализ, публикуван в списание Communications Biology, показва, че вокализациите на анкилозавъра може да са били много по-фини и мелодични от досега приеманите крокодилски ръмжения, съскания и ревове.

"Нашето изследване установи, че ларинксът на пинакозавъра е кинетичен и голям, подобно на птиците, които издават различни звуци", разказва пред Live Science първият автор на изследването Джунки Йошида (Junki Yoshida), палеонтолог в музея Фукушима в Япония.

Изследвани са архозаврите - група, чиито живи членове включват и крокодили, и птици. Тези животни използват звуците за различни цели, включително за ухажване, родителско поведение, защита от хищници и териториални сигнали. Сред съвременните архозаври хиоларингеалните апарати на крокодилите и птиците се различават както анатомично, така и функционално. При крокодилите ларинксът произвежда звук като вокален източник. При птиците сиринксът произвежда звук в задния край на трахеята и повишава вокалната ефективност като гласов източник, докато ларинксът функционира като част от гласовия тракт, пишат изследователите.

В началото на триаския период, преди около 250 милиона години, архозаврите се разделят на две големи групи (отряда): Ornithischia или птицетазови динозаври и гущеротазовите - Saurischia. Въпреки името си, именно вторите, а не птицетазовите динозаври, по-късно стават предци на птиците. Тази група по-късно еволюира в динозаври, птици и птерозаври, а първата група на птицетазовите по-късно се разклонява в крокодили, алигатори и множество други изчезнали техни роднини.

Противно на името си, гущеротазовите (Saurischia), а не птицетазовите (Ornithischia), са дали началото на птиците, които според преобладаващото мнение на палеонтолозите са единствената група динозаври, оцелели след измирането от периода Креда-Палеоген

Повечето животни, които издават звуци, го правят чрез специално приспособени органи, свързани с белите дробове чрез дихателната тръба. При крокодилите, бозайниците и земноводните ларинксът - куха тръба, разположена в горната част на трахеята и изпълнена с гънки от резониращи тъкани - е приспособен да издава звуци. При птиците обаче сиринксът - двутръбна структура, разположена в близост до белите дробове, в долната част на трахеята - създава основата на сложни мелодии.

Вляво: гласов апарат на крокодил, вдясно: сиринкс на птица

За да оценят диапазона от звуци, които P. grangeri би могъл да издава, изследователите изучават две части от фосилизирания ларинкс, които биха работили с мускули за удължаване на дихателните пътища и промяна на формата им, като ги сравняват със структурите в гласните кухини на живи птици и влечуги. Те откриват, че P. grangeri има много голям крикоид (пръстеновидно парче хрущял, което участва в отварянето и затварянето на дихателните пътища) и две дълги кости, които се използват за регулиране на размера му - устройство, което превръща гласовата кутия на P. grangeri в гласов модификатор.

Птиците използват за вокалиация сиринкс

Тази анатомична конфигурация вероятно е означавала, че древният тревопасен динозавър е бил способен да издава голям набор от звуци - включително ръмжене, хриптене, рев и вероятно дори чуруликане - като същевременно се е разнасял на огромни разстояния, твърдят изследователите.

Въпреки това е малко вероятно анкилозаврите да са чуруликали или вокализирали като съвременните птици, най-вече защото са били много по-големи и са имали много различни гласови механизми.

"Наистина е трудно дори да започнем да правим изводи за това как е звучал пинакозавърът, защото това вероятно е напълно нов вокален орган, който е произвеждал свой собствен вид характерен звук", коментира пред Live Science Джеймс Наполи (James Napoli), палеонтолог на гръбначни животни от Музея на природните науки в Северна Каролина, който не е участвал в изследването.

"Мисля, че да чуруликат като птиците е малко вероятно, въпреки функционалните прилики със сиринкса, дори само заради това колко големи са били анкилозаврите. В главата си си представям ниско, влечугоподобно ръмжене, хъркане и рев със сложна композиция, подобна на птича песен."

Анкилозавър

Изследователите споделят, че бъдещите им изследвания ще се съсредоточат върху стесняването на възможния диапазон на вокализациите на P. grangeri, като същевременно ще търсят други екземпляри, които може да съдържат запазени ларинкси или дори сиринкс.

"Звуците на динозаврите са една от онези постоянни неизвестни, които правят тази статия още по-вълнуваща", коментира Наполи. "Без изкопаеми гласови органи, които се срещат изключително рядко, е наистина трудно дори да се започне да се оценяват границите на вокалното поведение на динозаврите, а още по-малко как са звучали те реално."

Еволюция на хиоларингеалния апарат при Archosauria

What Did Dinosaurs Really Sound Like? Could Dinosaurs Sing Like Birds? New Science Says Maybe!

https://nauka.offnews.bg/zhivotat/predshestvenik-na-krokodilite-e-izdaval-zvutci-kato-ptitcite-video-198889.html

[Hatshepsut]

Гигантски орли с размах на крилете 3 м са живели в Австралия преди 50 000 години


Новооткритият вид изчезнал орел е бил повече от два пъти по-голям от живия клиноопашат орел (Aquila audax), който е живял заедно с древната птица в Австралия

Фосили, открити в Австралия, принадлежат на новооткрит вид изчезнал орел, който е бил достатъчно голям, за да вземе плячка с размерите на хобит, подобно на измислените гигантски орли във "Властелинът на пръстените"

Древен орел, който някога се е извисявал над Австралия, напомня измислените гигантски орли от фентъзи епоса на Дж. Р. Р. Толкин "Властелинът на пръстените" според Live Science. Макар че реалните гиганти не са били толкова огромни, колкото измислените си събратя (и почти сигурно не са могли да бъдат яздени от магьосници), те вероятно са били достатъчно силни, за да могат да вземат плячка с размерите на хобит (по-реалистично - кенгуру) с огромните си нокти, очертава ефектното си сравнение научно-популярното издание.

От фосилни останки, открити в Южна Австралия, са идентифицирани нов род и вид гигантска граблива птица от , наречена Dynatoaetus gaffae или мощен орел на Гаф.

Новооткритият вид е описан от колекция фосили, открити между 1959 и 2021 г. във вертикална пещера с дълбочина 17 метра в щата Южна Австралия. Костите, които включват крила, крака, нокти, гръдна кост и череп, разкриват, че гигантската птица вероятно е имала нокти с дължина около 30 сантиметра и размах на крилете около 3 метра, което я прави най-голямата регистрирана хищна птица в Австралия, пишат изследователите в ново проучване, публикувано в Journal of Ornithology.

Dynatoaetus gaffae е бил член на Accipitridae (Ястребови) - семейство на малки и големи хищни птици, което включва орли, ястреби и лешояди от Стария свят.

Древната птица е живяла в Австралия по време на плейстоценската епоха, преди 700 000 до 50 000 години.

Размерите му са доста големи в сравнение с тези на повечето живи орли, но все пак е по-малък от най-големите известни екземпляри на два други далечно свързани изчезнали вида: орелът на Хааст (Hieraaetus moorei) от Нова Зеландия и Gigantohierax suarezi от Куба.

Орелът на Хааст (Hieraaetus moorei) атакува два моа

По време на царуването на орела в Австралия е имало и други гигантски същества, включително големи нелетящи птици, гигантски кенгура (Procoptodon sp.), огромни гущери, предшественици на комодския варан (Varanus priscus) и подобни на мечки торбести дипротодони (Diprotodon optatum). Изследователите смятат, че D. gaffae може да е ловувал бебета или малки и болни индивиди от тези гигантски видове. Тези жертви може да са били големи колкото живи кенгура, като например западните сиви кенгура (Macropus fuliginosus), които достигат височина около 1,3 м. (За контекст, според книгите "Властелинът на пръстените" хобитите са били високи между 0,9 и 1,2 м).

"Dynatoaetus gaffae и наскоро описаният Cryptogyps са нови родове грабливи птици, уникални за Австралия, съответно подобни на орел и лешояд, които са съществували до преди около 50 000 години", заявява д-р Елън Мейтър (Ellen Mather), палеонтолог в университета Флиндърс.

"Това откритие разкрива, че това невероятно семейство птици някога е било много по-разнообразно в Австралия и че грабливите птици също са били засегнати от масовото измиране, което е унищожило по-голямата част от австралийската мегафауна."

D. gaffae има сходна форма на тялото с живите орли от рода Spilornis, който включва шест вида, живеещи в Азия. Най-големият от тях, филипинският орел (Pithecophaga jefferyi), ловува маймуни, лемури и прилепи, както и млади прасета и елени. D. gaffae и P. jefferyi имат големи и мощни за размерите си крака, които им позволяват да нападат и отвличат голяма плячка, пише в статия за Australasian Science водещият автор на изследването Елън Матър.

"Често се отбелязва колко малко големи сухоземни хищници е имала Австралия по онова време, така че Dynatoaetus gaffae помага да се запълни тази празнина."

Изследователите твърдят, че Dynatoaetus gaffae е имал форма на тялото, подобна на живия филипински орел (Pithecophaga jefferyi)

Въпреки необикновените си размери D. gaffae далеч не е бил толкова голям, колкото гигантските орли от "Властелинът на пръстените", които във филмите на Питър Джаксън са имали размах на крилете до 23 м според Wiki Fandom. Въпреки това D. gaffae е бил повече от два пъти по-голям от австралийския клиноопашат орел (Aquila audax), който е жив днес и вероятно е съществувал съвместно с D. gaffae, преди по-големият вид орел да изчезне.

D. gaffae не е единственият древен орел, открит в Австралия през последните години. През 2021 г. изследователите откриват Archaehierax sylvestris - неизвестен досега вид, който вероятно е ловувал големи коали преди около 25 милиона години.

https://nauka.offnews.bg/zhivotat/gigantski-orli-s-razmah-na-krilete-3-m-sa-zhiveli-v-avstralia-predi-50-198903.html

[Hatshepsut]

Трилобитите са имали скрито трето око, разкриват нови вкаменелости


Подобно на съвременните членестоноги, трилобитите са имали повече от две очи

Трилобитите, група изчезнали морски членестоноги, са имали скрито трето око - а понякога дори четвърто или пето, показват нови изследвания

Палеонтолозите отдавна знаят, че подобно на други членестоноги като насекоми и паяци, тези праисторически морски същества с твърда черупка са имали чифт сложни очи, които са гледали света през палеозойската ера (преди 541 милиона до 252 милиона години), пише Lives Sience.

Но наскоро учените откриват трето око, разположено в средата на челата на отдавна мъртвите същества – често срещана характеристика при членестоногите днес, според проучване, публикувано в Scientific Reports.

Преди това обаче учените са смятали, че третите очи ,,са характеристика на ларвния стадий на животните", което е показателно за този период от живота. Тези очи са били ,,разположени под прозрачен слой на черупката, който е станал непрозрачен по време на процеса на вкаменяване", което означава, че третото око е по същество скрито в древни вкаменелости, казват изследователите в изявление.

Докато учените изследват екземпляр от Aulacopleura koninckii, на който липсвала част от главата, те откриват три ,,тъмни, незабележими и малки овални петна с еднакъв размер в предната част на главата".

,,Този ясен, правилен външен вид отличава тази структура от произволни образувания, получени от гниене или вкаменяване, и съответства на очакваните реликви от прости средни очи, снабдени с пигментен слой", казва Бригите Шьонеман, водещ автор и професор в Института по зоология към Университета в Кьолн, Германия. ,,Дори и да е единична находка, тя подкрепя предположението, че трилобитите първоначално са имали средни очи."

В различни моменти от еволюцията трилобитите вероятно са имали от едно до няколко средни очи. Например, изследователите откриват, че трилобитът Cyclopyge sibilla има три средни очи, снабдени с лещи, подобни на тези в човешките очи, а Cindarella eucalla има четири. В наши дни повечето съвременни насекоми и ракообразни имат три средни очи, се казва още в изявлението.

,,Вече имаме важен инструмент за определяне на позицията [на трилобитите] в еволюционното дърво", пишат авторите на изследването.

https://www.nationalgeographic.bg/a/trilobitite-sa-imali-skrito-treto-oko-razkrivat-novi-vkamenelosti

[Hatshepsut]

Древните торбести саблезъби са имали очи каквито няма никой друг хищник бозайник


Thylacosmilus atrox е имал очи като на крава и свръхдълги кучешки зъби с корени, чиято основа се намира дълбоко в черепа му. Въпреки това той е бил изключителен ловец

Въпреки че има очи, разположени раздалечено едно от друго, като на крава, и изненадващо дълги горни кучешки зъби с корени, загнездени дълбоко в черепа, торбестият саблезъб е бил ефективен хищник, установява ново проучване.

Това свирепо торбесто животно е изчезнал бозайник от Южна Америка, носещ научното име Thylacosmilus atrox. Учени от Аржентина и САЩ правят компютъртомографското изследване (КТ) на черепите на три индивида, които вероятно са тежали приблизително 100 кг, а видът им е изчезнал преди около 3 милиона години. Екипът забелязва, че странната черепна анатомия на животното се откроява в сравнение с други месоядни бозайници, като кучета и котки, чиито очи са насочени повече напред, което им помага да проследяват плячката, според проучването, публикувано в Communications Biology.

,,Това, което очакваме от всяко месоядно животно, е, че [техните очни кухини] обикновено имат много конвергентни орбити, което означава, че зрението им е ориентирано напред". Това им дава добро възприятие за дълбочина, казва водещият автор на изследването Шарлин Гаярд, изследовател от Изследователския институт (IANIGLA) в Мендоса, Аржентина. ,,Като хищник, ще искате да можете да локализирате плячката си възможно най-точно", казва Гаярд за Live Science.

Тази точност се получава, когато лявото и дясното зрително поле се припокриват и изпращат информация до мозъка, позволявайки му "да интерпретира дълбочината и разстоянията", създавайки 3D визия, казва Гаярд.

Но разположението на очите на торбестия саблезъб по-скоро съответства на това при тревопасните животни, като крави и коне, които виждат света в 2D. Това кара учените да се чудят дали този хиперхищник, чиято диета се е състояла от поне 70% месо, изобщо е можел да вижда в 3D.

След като преглеждат ренгеновите изображения, изследователите откриват, че звярът е успявал да компенсира странното разположение на очите си с изпъкнали очни орбити навън, които ориентирал вертикално. Това му е помагало да постигне 70-градусово припокриване на зрителното поле, наподобяващо това на котка, според изследването.

Дигитална реконструкция на черепа на Thylacosmilus atrox

И така, какво е накарало T. atrox да еволюира, за да има такова странно позициониране на очите? Изследователите казват, че всичко се дължи на удивително дългите му кучешки зъби, които ,,непрекъснато растат", през целия му живот, като с времето корените се "изместват" все по-назад в черепа. Това изместване води до уникалните широко разположени очи на животното.

Изследователите обаче все още не са изяснили дали неговите огромни саби предлагат някакви предимства по време на лов, тъй като в момента няма други бозайници, които да са еволюирали с подобна характеристика, включително кенгуруто и другите торбести животни, които са далечни братовчеди на T. atrox.

,,Вероятно е било изгодно да имаш тези огромни кучешки зъби", казва Гаярд, ,,и е още по-изгодно да ги имаш, ако това ще подобри зрението ти."

https://www.nationalgeographic.bg/a/drevnite-torbesti-sablezbi-sa-imali-oci-kakvito-nyama-nikoi-drug-xishhnik-bozainik

[Hatshepsut]

Учени искат да клонират мумифициран бизон, датиращ на 8 000 години

Изследователи в Русия наскоро са направили дисекция на мумифициран бизон, датиращ отпреди около 8000 години и открит в сибирската вечна замръзналост (пермафрост). Видът е изчезнал, но останките на животното са много добре запазени, поради което екипът смята, че то може да бъде клонирано. Други експерти не са съгласни.

Мумифицираното създание, което принадлежи към неизвестен вид изчезнали бизони, е открито във Верхоянска област, Русия, през лятото на 2022 г. То е дарено на Лабораторията на музея на мамута на Североизточния федерален университет (СВФУ) в Якутск. Първоначалният анализ показва, че бизонът е млад индивид с неустановен пол, който е бил на възраст между 1 и 2 години, когато е починал. Учените все още не знаят кога е живял бизонът, но подобни екземпляри, открити през 2009 и 2010 г., датират отпреди между 8000 и 9000 години, пишат изследователите на (СВФУ) в изявление.

По време на аутопсията изследователите вземат проби от вълната, кожата, костите, мускулите, мазнините и рогата на бизона, и напълно премахват мозъка на животното. Тъканите са толкова добре запазени, че има надежда да бъдат използвани за съживяване на изчезналия вид.

,,Работим с уникална находка, която може да бъде клонирана в бъдеще благодарение на избрани материали", казва Хуан У Сук, бивш експерт по клониране и сътрудник на (СВФУ). (Хуан е уволнен от Националния университет на Сеулския университет в Южна Корея през 2006 г. и едва избягва затвора, след като фалшифицира резултати и нарушава биоетичните правила, докато се опитва да клонира ембрионални човешки стволови клетки, посочва Live Science.)

Изследователите стоят около бизона по време на аутопсията

Изследователите искат да се върнат на мястото, където е намерен бизонът, за да потърсят други екземпляри, които биха могли да им помогнат за връщането на този изгубен вид. Не всички обаче са убедени, че древните бизони могат да бъдат клонирани.

,,Според мен няма да е възможно да се клонират изчезнали животни от тъкани като тези", казва за Live Science Лав Дален, палеогенетик от Стокхолмския университет в Швеция, който не е участвал в аутопсията. Въпреки че тъканите са изключително добре запазени, ДНК в тях вероятно е твърде разградена, за да бъде клонирана, добавя той.

,,За да стане възможно клонирането, трябва да се намерят непокътнати хромозоми, но това, което виждаме дори в най-добрите екземпляри, е, че всяка хромозома е фрагментирана на милиони парчета", казва Дален. (Хромозомите са нишковидни структури, съставени от ДНК, които се намират в ядрото на клетката.)

Въпреки това може да е възможно да се секвенира по-голямата част от генома на бизона, който може да се комбинира с ДНК от други екземпляри от изчезналия вид, както и от живи бизони, казва Дален. Това също би било изключително трудно, но вероятността за успех е много по-висока в сравнение с клонирането на екземпляра, добавя той.

https://www.nationalgeographic.bg/a/uceni-iskat-da-klonirat-mumificiran-bizon-datirashh-na-8-000-godini