• Welcome to Български Националистически Форумъ.
 
avatar_Hatshepsut

Отношенията Полша - Германия

Започната отъ Hatshepsut, 04 Окт 2022, 07:22:25

0 Потрѣбители и 1 гостъ преглеждатъ тази тема.

Hatshepsut

Полша оцени щетите, които Германия е нанесла на страната през Втората световна война, на повече от 1,3 трилиона евро


Полша и Германия отбелязаха заедно 80 г. от началото на Втората световна война

Полша е претърпяла щети в размер на над 1,3 трилиона евро по време на Втората световна война, се казва в доклад на полска парламентарна комисия, предаде ДПА. Той трябва да послужи за основа на бъдеща жалба за обезщетение срещу Германия, предаде БТА.

Заключенията от доклада бяха обявени днес от лидера на управляващата партия "Право и справедливост" Ярослав Качински.

Политикът и преди е заявявал, че Полша ще поиска "обезщетения за всичко, което германците са извършили в страната в периода между 1939 и 1945 г.".

Германия, която е най-големият търговски партньор на Полша,

неколкократно е заявявала, че въпросът с военните репарации е уреден. "Право и справедливост" настоява за обезщетения за войната, още откакто дойде на власт през 2015 г., макар че Полша досега не обявявала подобни претенции към Германия официално.

"Готови сме не само с доклада, но и с решението за следващите ни стъпки",

заяви Качински при представянето на документа, предаде Асошиейтед прес. "Ще се обърнем към Германия за започване на преговори за репарациите. Знаем, че ще е дълъг и труден път, но един ден ще постигнем успех", каза още той.

Докладът беше представен от Качински и премиера на страната Матеуш Моравецки

по време на церемония в кралския дворец във Варшава, построен наново след края на войната. На 1 септември в Полша се отбелязва годишнина от нахлуването на нацистка Германия през 1939 г., последвано от пет години на жестока окупация.

Повече от шест милиона поляци, включително три милиона полски евреи, губят живота си през Втората световна война,

а столицата Варшава е изравнена със земята след въстание през 1944 г., при което са убити 200 000 цивилни. През 1953 г. комунистическите лидери на Полша се отказват от финансови претенции под натиска на СССР, които искат да освободят от отговорност Източна Германия.

Според основната опозиционна партия в Полша "Гражданска платформа" и нейният лидер Доналд Туск

действията на управляващите са "вътрешна политическа кампания за възстановяване на доверието, които нямат общо с въпроса за репарациите".

Германия отхвърли полските искания за репарации, като заяви, че "темата е приключена", съобщи АФП.

"Позицията на федералното правителство не се е променила, темата за обезщетенията е приключена", заяви говорител на германското външно министерство. "Полша се отказа от допълнителни репарации още през 1953 г. и е препотвърждавала многократно позицията си", добавиха от ведомството във връзка с полските искания.

https://www.vesti.bg/sviat/polsha-oceni-shtetite-naneseni-ot-germaniia-prez-vsv-6150516
Funny Funny x 1 View List

Hatshepsut

Как Полша съживи спомена за Втората световна война


77 години след края на Втората Световна война: Полша иска репарации от Германия

На фона на кризата в Украйна и оценките на Киев, че руската инвазия е причинила на  страната щети от над 300 млрд. долара, дойде, за пореден път, искането на Полша към Германия за репарации за нанесени щети по време на Втората световна война.

Киев планира да си издейства резолюция от Общото събрание на ООН за създаване на международен механизъм за компенсиране, посочи министърът на правосъдието Денис Малюска пред медийната група Функе.

Въпреки че нанесените от руските войски щети да са оценени на много по-голямо число от споменатото от Малюска, 300 млрд. долара са активите на руската национална банка, в страните от Г7, които са замразени заради наложените на Москва санкции, посочва ДПА.

В тази връзка Дмитрий Песков, говорителят на Кремъл, посочи, че всеки опит за използване на замразените руски активи за възстановяване на Украйна би бил "откровена кражба", цитира думите му Ройтерс.

Разпалвайки отново конфликт от миналото,  миналата седмица Полша призова Германия да й плати 6,2 трилиона злоти (1,3 трилиона евро) репарации за окупацията през 1939-1945 г, съобщи "Политико".

Пред сп. ,,Шпигел" полският премиер Матеуш Моравецки  заяви, че  страната му ще се свърже по този въпрос първо по дипломатически канали.

"Това е нашата цел", заяви Ярослав Качински, ръководител на управляващата в Полша националистическа партия "Право и справедливост" (ПиС), по повод 83-тата годишнина от нахлуването на нацистка Германия в Полша.

"Знам, че тръгваме по път, който ще отнеме много време и няма да е лесен. Не обещаваме бързи успехи", каза Качински на пресконференция за оповестяване на доклад, изготвен от "Право и справедливост".

Полша е опустошена от нахлуването и окупацията на Германия, при което загиват около 6 милиона души - една пета от населението (включително почти цялото еврейско население). От Варшава остават димящи руини. Пресконференцията миналата седмица се проведе във варшавския кралски замък - сграда, разрушена по време на войната и възстановена едва през 70-те години на миналия век.

"Германците нахлуха в Полша и ни нанесоха големи щети. Окупацията беше изключително престъпна, невероятно жестока и предизвика последици, които в много случаи продължават и до днес", каза Качински.

Казусът, от една страна, е ясен – за Полша, от друга – правна – много заплетен, а от трета – за Германия – той не съществува.

Следвоенното комунистическо правителство на Полша - сателит на СССР - се съгласява под натиска на Москва да се откаже от исканията за репарации срещу Източна Германия през 1953 г., което прави юридически сложно за Варшава да предяви каквито и да било претенции. Полша също така получи големи територии от Германия след войната, като същевременно загуби около една трета от земите на предвоенна Полша в полза на Съветския съюз.

Германското външно министерство реагира на аспирациите на Варшава, посочвайки, че "позицията на федералното правителство е непроменена, въпросът за репарациите е затворен". "Полша се е отказала от по-нататъшни репарации отдавна, през 1953 г., и е потвърдила този отказ няколко пъти. Това е съществена основа за днешния европейски ред. Германия отстоява политически и морално своята отговорност за Втората световна война". В подобен дух се изказа и германският канцлер Олаф Шолц: "Както всички федерални правителства досега, и аз мога да посоча, че този въпрос е окончателно решен от международното право", заяви той в интервю за "Франкфуртер алгемайне цайтунг".

Въпреки всичко в момента, когато Европейският съюз се е концентрирал върху предотвратяване на завземането на Украйна от Русия, Полша връща на дневен ред конфликт от миналото, посочва Ройтерс.

Политическият елит в Полша не е единен по въпроса, посочва ДПА. Агенцията цитира опозиционния лидер Доналд Туск, който определя действията на правителството като ,,антигерманска кампания", посочвайки, че по този начин лидерът на ПиС Ярослав Качински се стреми да укрепи подкрепата за неговата управляваща партия.

Доцент Матеуш Пятковски, специалист по международно право в университета в Лодз, посочва в ,,Ноутс фром Поланд", че през 1953 г. комунистическият лидер на Полша, Болеслав Берут, прави изявление, в което обявява, че от 1 януари 1954 г. Полша ще се откаже от всички неуредени искания за военни репарации. Ученият обаче обръща внимание, че отказът – като документ - не е публикуван или обнародван, а има само разпространено от пресата изявление на Берут.

Германското правителство счита, че отказът е валиден, тъй като е направен публично, а по-късно Полша на два пъти потвърждава правното значение на отказа. Аргументите в полза на Берлин идват поради факта, че  полското правителство потвърждава валидността на отказа от репарации през 1970 г. (когато все още е под комунистическо управление) и през 2004 г. (15 години след падането на комунизма).

Във връзка с подновените искания на Полша в. ,,Велт" посочва, че компенсациите след войни не са ново изобретение. По-специално през XIX век Германия е била  най-облагодетелстваната от това.

"Частта от обезщетението, което Франция обещава на съюзническите сили, се определя на седемстотин милиона франка." Това е формулировката на член IV от втория Парижки мирен договор от 22 ноември 1815 г.  Това става въз основа на водените от войските на Наполеон войни, които  опустошават големи части от Европа. След поражението му победителите поискаха тази компенсация.

Три поколения по-късно, след загубената война срещу Германия през 1870/71 г., Франция трябва да плати отново. Този път новосъздадената Германска империя получава пет милиарда франка в злато. Това се равнява на 1450 тона от благородния метал и около 25 процента от промишлената продукция на Франция по това време.

Въпреки това имаше основателни причини, поради които западните сили прекратиха тази практика след Втората световна война.

В подкрепа на отказа на Берлин да изпълни исканията на Полша ,,Велт" припомня Договора ,,Две плюс четири". Той  е сключен в Москва на 12 септември 1990 г. между двете германски държави – Западна Германия и Източна Германия – и четирите държави, окупирали Германия след Втората световна война – Великобритания, Съветския съюз, Съединените щати и Франция. Договорът, влязъл в сила на 15 март 1991 г., не съдържа клауза за репарации, което открива пътя за Обединението на Германия.

Вестникът посочва, че дискусиите за репарациите ще продължат. Дори повече от 200 години след появата им. Въпросът е дали след като беше затворен след Втората световна война, този подход ще бъде съживен. И за кого – и дали въобще - ще бъде полезен.

https://www.vesti.bg/sviat/kak-polsha-syzhivi-spomena-za-vtorata-svetovna-vojna-6151152

Hatshepsut

Полша иска от Германия близо 1,3 трилиона евро репарации

Полският министър на външните работи Збигнев Рау подписа дипломатическа нота до Германия относно репарации за Втората световна война, с което официализира искането на Полша, предаде БГНЕС.

Този ход бе предприет, след като миналия месец управляващите националисти в Полша изчислиха, че Берлин дължи на страната 6,2 трилиона злоти (1,28 трилиона евро).

Германия, която е най-големият търговски партньор на Полша, заяви, че всички финансови претенции, свързани с войната, са уредени.

"Нотата изразява позицията на полския министър на външните работи, че страните трябва да предприемат незабавни стъпки за трайно и ефективно уреждане на въпроса за последиците от агресията и германската окупация", каза Рау на пресконференция.

Лукаш Ясина, говорител на полското външно министерство, заяви пред репортери, че Рау ще повдигне въпроса пред германския си колега Аналена Бербок по време на посещението ѝ във Варшава във вторник.

Около шест милиона поляци, включително три милиона полски евреи, са убити по време на войната, а Варшава е изравнена със земята след въстанието от 1944 г., в което загиват около 200 000 цивилни, докато Червената армия умишлено спира на другия бряг на река Висла и в продължение на месеци само наблюдава методичното унищожаване на столицата на Полша от германците.

През 1953 г. тогавашните комунистически управници на Полша се отказват от всички претенции за военни репарации под натиска на Съветския съюз, който иска да освободи Източна Германия от всякакви задължения.

Управляващите в Полша националисти от "Право и справедливост" твърдят, че това споразумение е невалидно, защото Полша не е била в състояние да договори справедливо обезщетение.

https://www.vesti.bg/sviat/polsha-iska-ot-germaniia-blizo-13-triliona-evro-reparacii-6152499
Funny Funny x 1 View List

Panzerfaust

Да върнат Силезия, Померания и южна Източна Прусия и тогава ще получат компенсации. :whistle:

Hatshepsut

История: домовете на германците, прокудени от Силезия и Померания


Една трета от всички поляци живеят в къщи на германци, прокудени след края на Втората световна война от Силезия и Померания. Какви следи са останали от тяхната история в домовете, традициите и митовете на днешна Полша?

В своята книга ,,В къщите на другите" писателката и преводачка Каролина Кушик проучва тези следи в Западна Полша. Тя е родена Легница, чието германско име е било Лигниц, в областта Долна Силезия.

,,По-особен район на Полша"

В интервю пред ,,Ди Велт" тя разказва, че още като дете е разбрала, че расте в един по-особен район на Полша: ,,В старата сграда, в която живееха прародителите ми, имаше предмети от германско време, например един камшик, който беше окачен на вратата. В мазето веднъж открих пепелник с немски надписи и попитах дядо ми какво е това.

А той каза лаконично, че е останало от германците. Само това. Това си беше истински когнитивен дисонанс: да знаеш, че в една полска къща постоянно се натъкваш на някакви германски вещи. Сравнително рано открих още, че дори на гробищата не всичко е полско.

Новозаселилите се след края на Втората световна война през 1945 година са били не само поляци, прокудени от Изтока, но и преселници от Централна Полша, от Варшава или други градове, чиито домове са били разрушени от бомбардировките, или просто бездомници, търсещи работа и подслон. А тогавашното полско правителство придружавало заселванията с пропагандистка кампания, говорейки за ,,обратно върнати земи".

Според Кушик в полските къщи в региона и до днес се откриват редица германски предмети, наследство от миналото и дава един пример: ,,Един ден бяхме с моя германски съпруг на гости на родителите ми в Легница и след вечерята миехме съдовете на мивката. Тогава мъжът ми съвсем случайно откри на гърба на една керамична купа печат с пречупен кръст. Откакто се помня този съд винаги е бил в нашето домакинство. Самата купа нямаше никаква естетическа стойност, винаги сме я използвали за месене на тесто. Виждах този пречупен кръст за първи път - цели 20 години, след като бях напуснала тази къща".

Митове, легенди и следи

Авторката разказва също легендата за тайнствения нацистки влак от Валбжих, натоварен със злато, както и за германските гробища. Тя споделя, че открито по въпроса за гробищата на германците в Полша се говори едва от 1990-те години, макар че и преди това хора са се грижели за тях. ,,Някои от тях са напълно запустели или са изоставени, на други просто са били погребвани по-късно поляци. В книгата си разказвам за редица местни инициативи за спасяването на старите германски гробища, сред които има и еврейски.


Географска карта на Померания от 1902 година

Катарина Кушик твърди, че за опазването на историческата памет не може да се разчита на управляващата партия ,,Право и справедливост" (ПиС), която залага на антигерманската карта и унищожава дългогодишните усилия за помирение. Това, според нея, влиза в противоречие с наличието на множеството местни инициативи за приятелства и партньорства между отделни градове в Полша и Германия.

Кушик казва, че книгата ѝ е била приета много положително в Полша. Много от читателите са били доволни, че най-накрая някой поставя на дневен ред темата за германската история на тези полски земи. А мнозина явно имат силна емоционална връзка със старите германски домове и дори поддържат приятелски отношения с децата или внуците на бившите им германски собственици.

Това прави района по-интересен и многопластов

На въпрос дали е трябвало да се сменят цели три поколения, за да стане възможен прочитът на тази глава от полската история, авторката отговаря така: ,,Да, и това е много разбираемо. Първото поколение трябваше да се справя с новия си живот в една нова среда. Неговите представители обикновено премълчаваха обстоятелството, че са се възползвали от наследството, оставено от прокудените германци.


Долна Силезия, развалините на Бреслау (Вроцлав)

Следващото поколение предпочиташе да гледа напред към бъдещето и избягваше да мисли за миналото, войната и последиците от нея. Сегашните внуци на първото поколение, които - както и аз самата - израснахме след промените от 1989 година, нямаме особен проблем с това, че предците ни са взели къщите на прокудените германци. Дори проявяваме хумор по темата, а когато на битпазари откриваме германски вещи от онова време, го намираме за много шик. Защото това прави района, от който произхождаме в днешна Полша, още по-интересен и по-многопластов".

https://www.dw.com/bg/istoria-domovete-na-germancite-prokudeni-ot-silezia-i-pomerania/a-64168964

Hatshepsut

Варшава съобщи, че Берлин официално е отхвърлил искането на Полша за репарации за ВСВ


Германското правителство официално отхвърли искането на Полша да преговаря за репарации за понесените от нея щети през Втората световна война, предадоха световните агенции, като се позоваха на съобщение на полското министерство на външните работи.

"Според германското правителство случаят с репарациите и обезщетенията за щети, дължащи се на войната, си остава приключен и германското правителство няма намерение да започва преговори по този въпрос", се казва в изявлението на полското министерство на външните работи, цитирано от БТА.

На 1 септември полските власти представиха експертен доклад в три тома относно загубите, понесени от Полша в резултат на нападението на нацистка Германия и германската окупация през 1939-1945 г. Общата сума, за която Варшава претендира, е 6,2 трилиона полски злоти (около 1,3-1,5 трилиона долара). На 3 октомври полският министър на външните работи Збигнев Рау подписа нота, в която иска компенсации от Федералната република.

Около 6 милиона поляци, в това число и 3 милиона полски евреи са убити по време на Втората световна война и Варшава е изравнена със земята след въстание от 1944 г., в което са убити около 200 000 цивилни, припомня Ройтерс.

По-рано днес полската дипломация отнесе въпроса за репарациите към ООН, като поиска от висшите представители в световната организация да сътрудничат да ѝ окажат подкрепа.

Варшава отправя молба към ООН за подкрепа при решаването на въпроса за компенсация от Германия за щетите, нанесени на Полша по време на Втората световна война, заяви заместник-министърът на външните работи Аркадиуш Муларчик в интервю за Полското радио.

"Днес предприемаме може би най-важната от всички направени досега стъпки. А именно, обръщаме се към ООН за помощ по този въпрос", каза заместник-министърът.

Той отбеляза, че е поискал срещи с Генералния секретар на ООН, с председателя на Общото събрание и с Върховния комисар по правата на човека. Муларчик припомни, че през последните месеци полските власти водят активна кампания на международната арена, за да привлекат вниманието към въпроса за военните репарации от Германия. В частност Варшава е изпратила повече от 50 дипломатически ноти до държави от ЕС, НАТО и Съвета на Европа.

Според Германия Полша се е отказала от военните репарации през 1953 г. и е потвърдила този си отказ на няколко пъти. Берлин в миналото изтъкна същите аргументи и в отговор на исканията за репарации, отправени от Гърция.

Полските консерватори оспориха валидността на споразумението от 1953 г. за репарациите, твърдейки, че Варшава е действала тогава под натиска на СССР. От идването си на власт през 2015 г. управляващата партия "Право и справедливост" често пъти се обявяваше "за" поставянето на въпроса за репарациите, подчертавайки, Германия има морално задължение във връзка с това.

https://bnr.bg/post/101758964/varshava-saobshti-che-berlin-oficialno-e-othvarlil-iskaneto-na-polsha-za-reparacii-za-vsv

Hatshepsut

#6
На фона на войната в Украйна Полша "воюва" с Германия – за репарации


Правителството на канцлера Олаф Шолц смята за затворена страница въпроса с исканите от Полша репарации за Втората световна война

СОФИЯ, 
26.05.2023 12:12
 (БТА)

До границите на Полша, в Украйна, се води война, а Варшава се изявява като един от най-твърдите и напористи съюзници на Киев.

Но Полша не се отказва от  друга своя "война" – тази за получаване на репарации от Берлин за щети, нанесени й през Втората световна война.

По тази причина полският заместник-министър на външните работи Аркадиуш Муларчик пристигна в Берлин на 23 май, за да представи доклад, който обяснява защо претенциите, свързани с престъпления през Втората световна война, могат да бъдат 5, дори осем пъти по-високи от засега закованите от Варшава 1,3 трилиона евро, съобщава в. ,,Велт".

В средата на април полското правителство прие поредна резолюция, в която подчертава необходимостта от уреждане на въпроса с германските репарации за щетите, причинени по време на Втората световна война, припомня "Юроактив".

Кабинетът на полския премиер Матеуш Моравецки обяви на 18 април, че резолюцията засяга "въпроса за репарациите, обезщетенията и компенсациите във връзка с германското нахлуване в Полша през 1939 г. и последвалата окупация".

Според правителствено изявление резолюцията "официално потвърждава, че нито по време на (комунистическата) Народна република Полша, нито след възстановяването на суверенитета през 1989 г. въпросът за репарациите, компенсациите, обезщетенията и други форми на обезвъзмездяване за щетите, нанесени на Полша по време на Втората световна война, е бил разгледан по някакъв начин."

Откакто дойде на власт през 2015 г. искането за военни репарации от Германия е любим рефрен за управляващата в Полша партия "Право и справедливост" (ПиС),

Заместник-министърът на външните работи Аркадиуш Муларчик направи исканията за репарации срещу Германия свой основен приоритет още преди години, припомня "Дойче веле".  От 2017 г. той ръководи парламентарна работна група за оценка на загубите на Полша през Втората световна война. На 1 септември 2022 г., на 73-ата годишнина от германското нахлуване в Полша, Муларчик представи окончателния доклад, в който се споменават 6,2 трилиона злоти (еквивалент на около 1,3 трилиона евро) щети от войната.

Работата му определено получава адмирации от управляващите, след като миналата година Муларчик беше повишен в държавен секретар във външното министерство.

Сега Германия за пореден път отхвърли иска на Полша, а Муларчик определи отговора на Берлин като "пренебрежение към Полша и поляците". ,, Германците не водят приятелска политика спрямо Полша, те искат да установят своя зона на влияние тук и да третират Полша като васал", каза  той пред полската информационна агенция ПАП.

Германия не вижда правно основание за твърденията на Варшава. За пореден път в началото на октомври миналата година федералната министърка на външните работи Аналена Бербок потвърди на пресконференция с полския си колега Збигнев Рау във Варшава, че от гледна точка на федералното правителство въпросът е ,,затворен" , припомня в. ,,Тагесанцайгер".

Никаква изненада не настъпи при нежеланието на Бербок да разговоря по темата с Муларчик при последната му визита преди дни, става ясно от негово интервю пред в. ,,Берлинер цайтунг".

Варшава няма намерение да се отказва от исканията си. Засега

Правителството на Полша твърди, че отказът на Варшава от репарации през 1953 г. е бил взет от държавно ръководство, когато Полша все още не е била суверенна. От интервюто на Меларчик става ясно, че Варшава води масирана кампания за защита на своята кауза.

"Срещите ми в Берлин са началото на диалог, който трябва да ни доведе до положително решение в бъдеще. Независимо от моите разговори, ще продължим работата си по връзки с обществеността в Германия. Ще се срещаме с представители на медиите, с обществеността. Образователният аспект на информационната кампания, която стартирахме в Германия, е важен, за да може общественото мнение в Германия да осъзнае по-добре какво се е случило в периода 1939-1945 г. и какви са били последиците за Полша – за полската демография, икономика, за бъдещите поколения поляци. Лично връчих доклада за военните загуби на десетина германски парламентаристи. Сега докладът ще бъде разпространен до всички германски парламентаристи, до Бундестага, до Бундесрата, също и до представители на федералното правителство, до водещи мозъчни тръстове, до медиите, до правителствата на отделните провинции. Стъпка по стъпка това бавно ще промени мнението и отношението на германската политическа класа към нашите искания."

С всички средства срещу..."съюзника" Берлин?

След като  за пореден път Германия отказа да се отваря отново въпросът за репарациите, в началото на годината Полша започна да ангажира ООН и в частност САЩ с въпроса.

Във Вашингтон Муларчик бил приятно изненадан от изразения интерес към изготвения под негово ръководство доклад за репарациите, които Варшава иска да й бъдат изплатени от Берлин, съобщи в. "Дъ Фърст нюз".

В неговите изявления никога не липсва агресивност и артикулиране на вината на Германия. През януари Муларчик добави нов ракурс към това –  че "много от конгресмените бяха шокирани, че Германия е ограбила Полша и до ден днешен не е уредила въпроса".

"Виждам място за маневриране тук, защото поведението на Германия не отговаря на стандартите за върховенство на закона или защитата на правата на човека", каза той. "Така че имам голяма надежда, че този въпрос... ще бъде предмет на нашето сътрудничество, но това ще отнеме известно време."

Около шест милиона поляци, включително три милиона полски евреи, са убити по време на Втората световна война, а Варшава е изравнена със земята след въстание през 1944 г., при което загиват около 200 000 цивилни, припомня Ройтерс

През 1953 г. тогавашните комунистически управници на Полша се отказват от всички претенции за военни репарации под натиска на Съветския съюз, който по това време иска да освободи Източна Германия, също съветски сателит, от всякакви задължения.

През октомври миналата година в. "Зюддойче цайтунг" констатира, че "Полша започва кампания на омразата срещу Германия" във връзка с огласения доклад с размера на търсените от Варшава репарации.

Защо Полша не чете конституцията си?

"Проджект синдикейт" припомня, че полската конституция изяснява в член 241, че "международните споразумения, сключени в съответствие с предишния конституционен ред (включително съгласно Конституцията на Народна република Полша от 1952 г.), се третират като ратифицирани международни споразумения с предварително съгласие, изразено в закон. " Поради което, позовавайки се на същите документи, германското правителство смята въпроса с репарациите за приключен.

Тогава какво би могло да движи желанието на Полша за общуване с Германия с почти недопустим тон и квалификации, който са най-малкото обидни?

Отговорът е, че в Полша предстоят избори. Дали ПиС ще съумее да остане на власт ще решат избирателите.

Междувременно Варшава е може би най-активният и настойчив помагач на Украйна в нейната война с Русия, благодарение на което сега управляващите от полската политическа класа се надяват да получат бонуси – не само от САЩ под формата на щедри договори за закупуване на модерни оръжия, но и от Брюксел. Остава да се види дали външнополитическото обаяние, което Варшава си създава покрай войната в Украйна, ще убеди повечето поляци да изберат "Право и справедливост" наесен.

Дали някой се съмнява, че икономическият успех на Полша през последните три десетилетия би бил възможен без Германия, която беше и най-ентусиазираният защитник на присъединяването на Полша към Европейския съюз и НАТО? Щеше ли днешна Полша да изглежда такава, каквато е, без помощта на Германия? Да, много полски банки и компании са собственост на предприятия в Германия, където отиват печалбите. Но подобни договорености дадоха на поляците достъп до капитала, от който се нуждаеха, за да извадят страната си от разрухата, посочва ,,Проджект синдикейт".

Дали пък в Берлин няма да започнат да водят малко по-различна политика към Варшава покрай стремежа й към бързи пари, които не са нейни?

Все пак, за отбелязване е, че вече не се говори за репарации (формално непостижими), а за обезщетение за загубите. Второ, резолюцията беше подкрепена от опозицията, включително либералната "Гражданска платформа" на Доналд Туск и от левицата, водена от Адриан Зандберг, който изтъква, че ,,от имуществото на семейството му е останала само една чаена лъжичка".

Но защо – поне публично – не се задава въпросът колко лъжички щяха да имат днес поляците, ако не беше Германия и нейната политика към Полша след 1990 г.?

Предстоят избори, а въз основа на резултата от тях наесен ще бъде сформирано ново полско правителство. Как то ще работи по въпроса? Вероятно без съществена промяна. Поне докато войната в Украйна продължава.

https://www.bta.bg/bg/news/world/463180-na-fona-na-voynata-v-ukrayna-polsha-voyuva-s-germaniya-za-reparatsii

Similar topics (3)

Powered by EzPortal