• Welcome to Български Националистически Форумъ.
 
avatar_Hatshepsut

Капанци

Започната отъ Hatshepsut, 04 Авг 2018, 14:23:33

0 Потрѣбители и 1 гостъ преглеждатъ тази тема.

HatshepsutTopic starter

Капанци е етнографска група българи живеещи в Североизточна България - Разградска и Търговищка област. Капанци са жителите на селата Сеново, Дряновец, Осенец, Садина, Гецово, Топчии, Кривня, Каменово, Ушинци, Желязковец, Доброшката махала на гр. Разград, Опака и др. Съществуват много хипотези за произхода на името капанци и историята на капанците:

1. Според първата хипотеза професор Иван Коев намира сходство между елементи в културата на капанците и чувашите от Чувашия, Руска федерация.

2. Втората хипотеза се основава на името на характерната женска риза, наречена капанка - с шевица на капки.

3. Третата хипотеза е свързана с въвеждането на християнството за официална религия в България от княз Борис I през IX век. Предполага се, че капанците са наследници на непокорните боили, които били закапени (заточени) на запад от Плиска.

4. Четвърта хипотеза - през 865 г., когато княз Борис I покръствал българите, десет области се вдигнали на бунт в защита на езическата религия. Княз Борис I потушил бунта, като 52-ма велики боляри били убити, заедно с почти целите им родове. Оставил живи пеленачетата, по-малките деца и част от жените. Но бил притеснен, че един ден останалите живи наследници може да решат да си отмъстят, затова ги преселил на един ден път от столицата - достатъчно далече, за да разбере, ако решат да вдигнат бунт, и достатъчно близо, за да го потуши навреме. Местността, където били заточени, била обградена отвсякъде от стръмни скали и позволявала денонощно наблюдение. Хората били там като в капан, от там и името капанец. Затова се славят и като много инатливи и вироглави, защото са готови да се простят с живота си за това, в което вярват.

5. Според друга хипотеза в този район прабългарите устроили капан на византийците, вследствите на което всички те били избити. И така от думата "капан" онази група българи били наречени така.

Nordwave

#1
Днес те населяват 16-17 села в Разградска, Русенска и Търговищка област, сочат ги за потомци на прабългарите Лудогорието - някога хълмиста равнина, осеяна с гъсти, непроходими гори, откъдето идва и названието й, се намира в Североизточна България. Горите отдавна са изсечени, но историческите забележителности, местния бит и култура, кухнята и фолклора на този самобитен край – никой не може да унищожи. Доскоро отдалечен от туристическите маршрути, регионът се опитват да заеме достойно място на туристическия пазар у нас, пише travel.pop.bg. Опознаването на археологическите резервати, срещата с местното население – капанците и техния автентичен бит и фолклор са наистина приятно предизвикателство.

Легендите и преданията от Лудогорието посочват местното капанско население като потомци на прабългарите. Първите писмени исторически сведения за старите капански поселения датират от XV век и се съдържат в данъчни документи, а капанец за първи път е споменато в данъчен регистър от XVII век от село Равно, Разградско. В наши дни капанците живеят на територията на около 16-17 села в Разградска, Русенска и Търговищка област, като най-компактната група е в Разградския регион. Капанците (с ударение на първото "а") са етнографска група българи (като например шопи, македонци, торлаци, балканджии и т.н.). Те са по-голямата част от населението на редица градове и села, например Топчии, Попово, Садина, Гецово, Опака, като за "крепост" на съхранените им традиции се счита Садина, където има действащ музей, свързан с облеклото, обичаите и бита на капанците.

Битът на капанците се определя от основния им поминък - скотовъдство и земеделие. Векове наред те ревниво се опират на традициите, които спазват и днес, а гостоприемството, техният темперамент и склонността им към веселие и песен очароват всеки. Истинско преживяване ще бъде посещението на възстановения етнографски център в село Побит камък, община Разград, който отвори врати, благодарение на финансовата подкрепа на швейцарското правителство. Възстановените къщи са автентични, а архитектурата им е повлияна от балканската къща наложена тук от преселници балканджии. Местните жители с удоволствие и гордост участват във възстановките на тукашните обичаи. Посетителите се запознават с някогашния селски бит чрез отделните експозиции. Майсторите посрещат гости с акациева ракия, изварена по стара технология. Във възстановената ковачница са изложени всички инструменти и материали, с които някогашните майстори са си служили. Тук може да се научи най-старият начин за изплитане на рогозки, да се видят тъкачни станове от 1820 - 1840 г., на които се изработват черги и тъкани.

Старинният квартал "Вароша"

Усещането, че си в епохата на българското Възраждане продължава и при разходка из старинния квартал на Разград - "Вароша". Целта на експозицията е да представи духовния свят на капанците - обичаите, характерните носии и предмети от бита. В двора на музея се изнасят фолклорни спектакли от местния Капански ансамбъл,  представителите на който с любов демонстрират различните ритуали и обичаи като коледуване, лазаруване, капанска сватба.

И тук, както и навсякъде, посрещат с прочутата капанска баница – курма. Тайната на нейния вкус се крие в една малка подробност – приготвя се от пресечено с мая прясно мляко, точени кори, яйца и сол. Другият деликатес, с който се гордеят, е киселото мляко. Не случайно са му отредили и панаир. Българско кисело мляко, но пак е "по така" – приготвят го от биволско или овче прясно мляко. Майсторлъкът е в каймака. При приготовлението му трябва да го излееш "от тавана", за да стане гъсто и вкусно. Вместо захар, местните хора са си подслаждали с маджун, приготвен при варенето на захарно цвекло.

http://pozvanete.bg/news.php?id=42012
Публикациитѣ на Nordwave, публикувани тукъ посмъртно презъ 2018г. сѫ прехвърлени въ неговия профилъ съ решение на администрацията на Форума отъ 9 Априлъ 2023г.

HatshepsutTopic starter

#2
Историко-Етнографски сведения за капанците

Автор: Валентин Ив. Иванов

Населението на гр.Сеново спада към локалната българска етнографска група ,,капанци", която обхваща жителите на няколко села от Разградска и Търговищка области. Капанците от Разградско живеят в селата Каменово, Топчии, Дряновец, Осенец, Кривня, Сеново, Цар Калоян, Езерче, Гецово, Ушинци, Желязковец и т.нар. "Доброшка махала" в Разград.

 В Търговищко капански села са Садина, Опака, Паламарца и Гагово.

 Капанците се приемат за най-старото и най-чисто българско население спрямо останалите локални групи в района-хърцои, балканджии и добруджанци.

В колективното изследване "Капанци" на БАН от 1985 г. се посочва тезата на Ив.Коев, че самоназванието "капанци" идва от везбата (шевиците) на женската риза, която е на капки (точици). В интерес на истината тази теза не е приета за достоверна. Появява се противоречие с това, че шевицата наречена ,,капанка" е с кръстат бод, който на местния диалект се нарича ,,куманско шити" (кумански бод, шиене). Равнобедрения кръст е Тенгриански символ-знак на алпа Кубар. А куманите се покръстват едва в края на 12-ти и началото на 13-ти век...,т.е. те са последните изповядващи старата религия. Затова се добавя и мнението, че названието може да идва от думата ,,капанък"-затворен, закрит. Направено е сравнение и между румънското "chepeneag"и турското ,,kapanik", както се наричали мъжките ризи до кръста. Други две мнения са на Кирил Донев от 1994 г. Според него една част от куманите остават да живеят в региона и местните започват да ги наричат "куманци", което по-късно става ,,капанци". Втората му гледна точка е, че през османското робство под фесовете тукашното население е носело плетена вълнена шапка (кепе), известна и като ,,капа" и оттам идва ,,капанци". Така капата става белег на българската идентичност.

 Според мен всичко изброено досега ни вкарва в добре познатия от миналото научен сценарий - "сляпа баба". На предположенията, "познаването" и гаданията според предпочитанията на силните на деня.

 Истината и по този въпрос безспорно съществува и поне частици от нея могат да се видят на много места, докато се подреди и този пъзел.

 Най-интересни са местните легенди и предания. Във всяка легенда и предание има някакъв повод и причина за възникването им. Чрез тях остава жива народната памет. Макар и видоизменени и приближени до фолклора в тяхната основа винаги са съществували реални исторически събития.

 Ако има кумански потомци сред капанците, то според мен това са жителите на с. Кривня. Според легендата за тяхното заселване, някога едни хора отишли при Сеновския болярин да искат място за заселване. Той им посочил реката (в римско време се казвала Алмус, през Средновековието Арджа а днес Бели Лом) и им казал: "Ще тръгнете надолу по течението и там където прави остър завой (кривина), там ще се заселите". От това дошло и името на селото им. Самите те се отличават по расов тип от останалите капанци. Русокоси са и със сини очи - точно това е расовия тип на скитите (куманите). Расовия тип на капанците е в основни линии огузо-кавказки.

 Частици от истината има във всички легенди съхранени от народната памет.
 Първата е, че бидейки дълго време езичници, местните българи дават жертвоприношения на капищата и оттам идва името, продукт на типичната капанска упоритост и понякога необяснима съпротива, която се проявява по различни поводи.

 Според друга легенда, те са дали идеята и са направили ,,капана" на Никифор Фока и оттогава им останало това прозвище. Известно е, че Крум извършил масова мобилизация на българското население, като воъръжил дори жените. Нищо чудно местните българи да са взели масово участие в битката при Върбишкия хроход.

 Трета легенда се свързва с ,,Извора на слепеца" и Владимир-Рахсат (от когото носел името си и град Разград). Ослепения Владимир и хората му ги затворили в ,,капан" и наблизо до столицата за да са под око на управляващите. Легендата за ,,Извора на слепеца" е част от народния епос, обединен около Демир Баба (Железния баща). Много от тези легенди, които стигат до Римско време, се потвърждават от булгарските летописи, публикувани в сборника "Джагфар Тарихи".
 Според мен има още една възможност за произхода на самоназванието "капанец". Безспорно това е вече славянобългарска дума, както ,,колобър", капище", камбана" и т.н., почти целият ни съвременин език е такъв, а не както се твърдеше до неотдавна, че от т.нар. "прабългарски" думи т.е. булгарски в съвременния език били останали 15-20 думи...?! Всъщност се оказа, че дори в съвременните руски и украински езици славянобългарските думи са стотици.

 Стана известно, че военният министър и по правило глава на правителството се е наричал ,,капаган" или съкратено "капкан". Самоназванието ,,капанец" изразява принадлежност към нещо. И в този смисъл нашето население тук може да сме потомци на отделен разряд хора, със статут на правителственно население.

 По подобен начин едно славянско племе се кръстило на името на Кан Кубрат. В младостта си той бил бек (управител) при тях. Те толкова го обикнали, че ги запазил от аварското иго, че постоянно си повтаряли, че са негови, на Хорт (славянското му название), че са хорвати...Така останало и до днес.

 Антропологът Петър Боев прави изследвания на населението в Разградския регион. Според него при капанците има запазени компактни маси прабългари, защото и сега се срещат типични расови черти.

 Фолклористът доц. Иван Койнаков, също твърди, че някои обреди и носии свързват капанците с прабългарите. При тях доскоро съществувал традиционен консерватизъм в бракосъчетанията - дълго време те се женели и омъжвали или в селото или за свои сънародници от близките села. За пръв път според него капанците се споменават в турските регистри от 1430 год.

 Учени от Чувашката република, през шестдесетте години на миналия век, правейки паралел между чувашите и капанците, откриват много сходни елементи в етнографското богатство на двете групи. Много характерни, според проучванията, са сходството в облеклото и празнично-обредната система, съхранени до наши дни.

 Предизвикан от тези твърдения, през осемдесетте години, когато работех в тогавашния СССР, реших да си направя един експеримент. По време на една от отпуските си донесох в България един брой от списанието "Советская женщина". Водещото заглавие на броя беше: "Изкуство чувашких мастериц", а на задната корица имаше 5-6 цветни снимки на различни видове чувашка бродерия.

 Показах на майка си тази корица, без да знае тя кое е и какво е това списание. Какво беше учудването ми, когато тя ми назова подред коя шевица как се казва по капански...! Оттук нататък за мен съмнения, хипотези и разсъждения повече по този въпрос нямаше.

 Какво казва ,,Джагфар Тарихи" за чувашите: "В Идел (Източна Европа с център Волго-Уралието, където булгарската държавност не е прекъсвала от древни времена), болшинството от хуните бързо се върнало към господстващия там огузо-тюркски език. Но няколко десетки излезли от обръщение хунски думи, били съхранени от булгарските жреци. Те били заинтересовани от дистанцирането на своята каста от всичко простонародно и светско/в това число и от народната реч/. Част от сербийците/хуните/ по-късно се смесила с иделските фино-угри и положила началото на сербийската етногрупа, която в 16-ти век получила названието - ,,чуваш".

 Приликата в етнокултурата на чуваши и капанци явно се дължи на общите хунски предци. Освен това консерватизма наследен от жреческата каста се е съхранил в бита и културата ни до 50-60 години на миналия век. Има преки и косвени сведения, че и по време на Второто Българско Царство, останки от старата вяра и обичаи са били живи. Включително сред аристокрацията и дори Царския двор. Много от обичаите и обредите били приспособени към християнството и доживели до наши дни, по територията на цялата страна.

 Миналото на капанския етнос е изследвано от българската историческа наука още в началото на 20-ти век от проф. Любомир Милетич. След продължителна обиколка и изучаване на населението в Североизточна България, той написва книгата "Старото българско население в Североизточна България".

 Изтъкнатия етнограф проф. Иван Коев (родом от с. Топчии), обнародва няколко монографии, в които отделя значително място на капанците. За капанците черпим сведения и от голямото научно дело на изтъкнатия историк и краевед акад. Анание Явашов и от група местни краеведи, като Йордан Добрев от с. Кривня, Цоньо Христов от с. Топчии, Сава Д.Попов от с. Осенец и др.
 Не трябва да се пропуска и колективният труд на БАН-"Капанци"от 1985 год.

 Въпреки това нито в Интернет пространството, нито като печатно издание, не открих събрана на едно място прилична информация за капанците. В един по-компактен и научно-популярен вид за широката публика. Затова се опитах да запълня тази празнина и дано да е от полза за всички.

Литература:

1."Сеново-моя гордост и съдба"/географски, исторически и етнографски проучвания/, автор Слави Спасов Цанков. Спонсор и научен редактор проф. дпн Пламен Радев Иванов.Унив. изд. "П.Хилендарски"-гр. Пловдив. 2008 год.

2."Джагфар Тарихи"-сборник от булгарски летописи в три тома. Изд.на редакцията на в-к"Болгар-Иле" от 1993,1994 и 1997 год. Под редакцията на Р.Шарипов и акад.Ф.Г-Х.Нурутдинов.

HatshepsutTopic starter

Капански ансамбъл - Станчовата:



Приятно гледане.

HatshepsutTopic starter

Старинна капанска сватба:


HatshepsutTopic starter

КАПАНЦИТЕ ОТ РАЗГРАДСКО

В Североизточна България сред групите старо българско население капанците заемат особено място. Въпреки сложните историко-демографски процеси, характерни за областта, капанското население успява да се запази и обособи като най-устойчивата компактно заселена локална група с ясно изразено самосъзнание, намиращо изява и в самоназванието ,,капанци". Това самосъзнание за принадлежност към определена група не само не противоречи на общоетническото, националното, но дори го подхранва и укрепва, тъй като по отношение на останалите групи капанците се считат за най-старото и чисто българско население.
Друг факт, който определя научните съображения за етнографско проучване на капанците, е, че те векове наред съжителствуват и са в непосредствен битов и културен контакт с две други български локални групи – хърцои и балканджии. Тази етнографска ситуация е типична за протичането на консолидационните етнически процеси в историческото развитие на българския народ.
Българското население в Разградско винаги е запазвало своя континюитет въпреки развилите се тук през вековете сложни и динамични етнодемографски процеси. Твърде чести и характерни са били преселническите движения, в резултат от които в района се настаняват заселници от различни краища на страната. Миграционните процеси са онзи главен фактор, който довежда до специфичния етнографски състав на днешното население в този регион. То е представено от различни по своите етнографски и диалектни особености групи. Между тях са следните: капанци и хърцои (локални групи от старото българско население), балканджии, тракийци, добруджанци и съвсем малко шопи.
Както показват известните данни от преселеното по-късно население най-многобройна е групата на придошлите от Балкана. По-компактно те се заселват и живеят в селата Завет (дн. гр. Завет), Благоево (дошли от Дряновско), Каменар (от Еленско), Побит камък (от Габровско и Тетевенско). Отделни семейства на преселници балканджии има и в други села, главно в източната част на района. Добруджанците, тракийците и преселниците от западните български области са пръснати в незначителни групи по селата. Сравнително ново, преселено от различни места, е българското население в селата Голям Поровец, Малък Поровец и Черковна.
Капанците в Разградско живеят в селата Каменово, Топчии, Дряновец, Осенец, Кривня, Сеново, Хлебарово, Езерче, Гецово, Ушинци, Желязковец и в старата, т.нар. Доброшка махала в Разград. Към локалната група на капанците принадлежи и населението на селата Садина, Опака, Паламарца и Гагово в днешна Търговищка област.
За почти всички капански села са запазени историко-демографски сведения в документи от епохата на османското владичество. Те дават сигурни основания да бъдат определени като стари български селища отпреди завоеванието. Още повече, че много от капанските села се срещат в исторически документи от ХIV-ХIX в. с днешните си български имена. Същевременно капанската група е ограничавана и като обособена локална група в рамките на по-широката етнографска общност на полянското население в Североизточна България.

Капанци – БАН, 1985, 5-7


HatshepsutTopic starter

Капанци ОТБЛИЗО - част 1/2




Капанци ОТБЛИЗО - част 2/2


Tags:
Powered by EzPortal