• Welcome to Български Националистически Форумъ.
 
Ш

Китай

Започната отъ Шишман, 22 Апр 2020, 16:57:45

0 Потрѣбители и 1 гостъ преглеждатъ тази тема.

Шишман

Чувствам че около корона вируса ще се говори и пише доста за тази ненормална страна . Та реших да пусна тема по въпроса.

_________________________________

КИТАЙСКОТО ЧУДО И КОРОНА КРАЯТ МУ.
Щата Мисури заведе съдебно дело срещу Китай.
Завежда се и иск срещу подкупената от Китай СЗО.
Не харесвам Америка, но този път одобрявам това, което правят
Гнездото на нео-либералната идея модерен Китай най -после се надявам да си получи, каквото са търсили.От десетилетия тия заливат безнаказано света с: дефектна стока, радиоактивни играчки за деца, канцерогенни заленчуци и плодове , дрехи и обувки от които се изприщват хората, да не говорим как замърсяват околната среда. Не се говореше по въпроса и минаваха метър, защото бяха галеници на нео-либерален САЩ. Там изнесоха всички производства на света, отвориха им пазари и тия се взеха за велики. За сметка на това на запад и в САЩ, а и у нас: не останаха фабрики и започна криза. Ние нямаме фабрики и няма да има докато ненормалното Китайско чудо съществува.Съжалявам за комунистите, които още не са разбрали че Китай отдавна, не е комунистически и даже им симпатизират. Другари, може да ви се иска, ама наистина нещата са различни.
Та се надявам да ги подложат заради вируса на всякакви, възможни санкции и ограничения, да им блокират пазарите, от там и производствата и да ги скапят. Евтината отровна стока радиоактивните играчки , прилепите, змиите и останалите им гадни културни навици, както и кунг-футо и Шао-лин: да си ги държат там и да не ни занимават с глупостите си.

Шишман

Yavor Dachkov
56 минути ·

Виктор Пироженко: "Решимостта на администрацията на Тръмп обаче да върне в САЩ производствата, дори с цената на разрушаване на установените световни вериги за доставки и с нанасяне на щети на американската икономика, не трябва да се подценява. Във Вашингтон има двупартийно съгласие по този въпрос, от което идва и увереността на Чарлз Фримън, че ,,COVID-19 ще застави много компании да преосмислят надеждността на опората си в глобалните пазари и по тази причина преместването обратно на някои капиталоемки, но не трудоемки производства е неизбежно". Такова преместване ще започне най-вероятно с важните за националната сигурност на САЩ отрасли на промишлеността и отчасти на част от фармацевтичните компании. Темата за ,,връщане на промишлеността" беше повдигната в САЩ преди началото на преговорите от втория етап на търговското споразумение. Познавайки методите на Тръмп, може да се предположи, че в замяна на съгласие от негова страна да не бърза с връщането на производствата на американските фирми в САЩ, Вашингтон ще възобнови исканията си към Пекин за структурни промени в икономиката на КНР, достигащи до смяна на икономическия модел. Отчитайки, че привържениците на глобализма в Китай са достатъчно влиятелни, това ще представлява заплаха от изостряне на вътрешно-политическата борба в страната."

Шишман

Надявам се да не им се размине на тия. Не само защото са комунисти, но и защото цялата им култура е ненормална и откачена.


________________________________________
Явор Дачков
2 часа ·

Много добър Рено Жирар! "Отговорността на Китай в пандемията, която преживяваме, е установена. Covid-19 е зооноза, т.е. болест, при която инфекциозен агент, характерен за животните, успява да премине в човека. Настоящият вирус - подобно на предшествениците си, предизвикали ТОРС (Sars, 2003 г.), птичия грип (2004 г.) и свинския грип H1N1 (2009 г.) - е роден на традиционен китайски пазар, където са струпани домашни и живи животни в отвратителни хигиенни условия, преди да бъдат заклани на място след закупуването им.
Тези пазари са наречени "мокри", защото там се изливат много течности от животински произход. Впрочем още през 2010 г. китайски лекари, сред които Джонг Наншан (един от най-големите пулмолози в света, герой в борбата срещу Sars и бивш президент на Китайската медицинска асоциация) публично поискаха закриването на тези пазари, но изобщо не бяха чути.
Докато тази силно заразна болест се появи в Ухан през ноември 2019 г., Китайската комунистическа партия извърши три престъпления, поставяйки идеологията преди науката. На 1 януари 2020 г. арестува лекарите в централната болница, които биха тревога. После заяви пред Световната здравна организация на 13 януари 2020 г., че няма доказателство, че болестта се предава от човек на човек. Накрая, на 18 януари 2020 г., разреши провеждането в Ухан на гигантски патриотичен празник с 40 хил. души. Тези три седмици, загубени в първоначалната битка срещу вируса, днес имат огромно значение. Ако болестта беше лекувана веднага, след като се появи, днес нямаше да има пандемия.
Но вместо да признае своята отговорност, Китайската комунистическа партия се отдаде на една добре позната на психолозите практика: промяна на посоката на обвинението, при която другите са обвинени за собствената низост. На 13 март 2020 г. Джао Лицян, говорител на китайското външно министерство, се осмели да туитва, че "може би американската армия е донесла епидемията в Ухан" по време на военните спортни игри. По същия начин, в серия от невероятни туитове, китайското посолство в Париж се осмели да се похвали, че Китай се справя най-добре с Covid-19, защото има "това чувство за колектив и гражданско съзнание, което липсва на западните демокрации". Пироманът раздава морални уроци на тежко изгорените...
Развивайки фараонския търговски проект за "нови пътища на коприната", президентът Си Дзинпин ни обеща печеливш сценарий.
Глобализация по китайски обаче днес се изразява в бедствие в световен мащаб."

Шишман

Yavor Dachkov

Интересен анализ от Лоран Гаяр и Валдемар Брун-Теремин: "Изглежда, че коронавирусната криза ускорява началото на нова търговска война. САЩ са навлезли в Студена война и няма да излязат от това състояние на ума, независимо от победителя на изборите през ноември. Някои производствени вериги са в процес на репатриране и каквото и да казва ген. Цяо Лян, феноменът на преместване в страни с по-малки разходи, най-често азиатски, вече започна с нарастване на китайските заплати. Китай рискува най-вече, повече или по-малко дългосрочно, изчерпване на преките чуждестранни инвестиции, дори и все още да се радва на военно съкровище, натрупано през четирите десетилетия на ожесточена меркантилност. Но чуждестранните инвестиции представляват само 3 процента от пазара на китайски държавни облигации. За сравнение, около 10 процента от японския държавен дълг се държи от чужденци, срещу 40 процента за американските съкровищни бонове или 60 процента за германския бунд. Следователно Китай притежава голяма част от дълга си, което може да изглежда предимство, ако го сравним с положението на западните дългове. Въпреки това Пекин отчаяно се нуждае от чужди инвестиции и отварянето на вътрешния облигационен пазар за чужди инвеститори е от решаващо значение, за да продължи финансирането на китайското развитие и преодоляването на все по-силните вътрешни социални ограничения и все по-враждебната геополитическа среда. Капанът на "виртуалната икономика" и на финансирането на растежа за сметка на промишлеността с увеличаване на цената на труда може би дебне и Китай. Друг решаващ фактор за китайското развитие е проблемът със застаряването на китайското население, което вече наброява 200 млн. души над 65 г. и несъмнено ще ги удвои до 2050 г. И накрая, Китай маневрира в много по-заплашителна геополитическа среда, отколкото САЩ или дори Европа, а военните разходи тежат на китайския БВП. "

Шишман

Yavor Dachkov

"Икономическото развитие на Китай прави тази страна опасен политически и военен конкурент. Днес Китай заплашва реално САЩ и би могъл да ги изхвърли от върха на йерархията, която от десетилетия Америка смята за естествена. Успехите и провалите на двете страни при справянето им с пандемията, но и в способността им да поддържат определено влияние на международната сцена, ще бъдат решаващи в надпреварата за хегемонията. Всичко това би могло да доведе до радикализация на тяхното съперничество". Греъм Алисън е почетен професор в Харвардския университет и съветник на няколко държавни секретари по отбраната. Книгата му "Предопределени за война: Могат ли Америка и Китай да избягат от капана на Тукидид?" (Destined for War: Can America and China Escape Thucydides's Trap?) се превърна в световен бестселър. В интервю за "Фигаро" той анализира коронавирусната криза от гледна точка на противопоставянето между двете страни.

FELDMARSCHALL

По тази тема номер 1 в България е Дориянчо (сектата) Александров. Може да ви говори цял ден за великото китайско чудо и как са най-древния народ на планетата. :judge:
Funny Funny x 2 View List

Шишман

Явор Дачков

Франсоа Хайсбург, старши съветник за Европа в Международния институт за стратегически изследвания (International Institute for Strategic Studies), базиран в Лондон: "Преди пет години европейците смятаха Китай за по-голяма версия на Япония, минус човешките права. Особено германците имаха ангелска визия за Китай. После, преди три години, те осъзнаха, че Поднебесната империя тихо поглъща германските малки и средни предприятия. Тогава започнаха да реагират. Това не попречи на китайците да предприемат голяма кампания в Европа с 5G. Това беше голямата тема между Европа и Китай точно преди Covid-19, с Huawei, която беше напът да купи всички лобисти в Париж, за да пробута стоката си. Проблемът е, че 5G е това, което ще структура икономиката на бъдещето. Този, който контролира 5G мрежата, контролира икономиката. И Китай я вкара, използвайки стръв и заплаха: "Не приемате нашата 5G, не се изненадвайте, че не купуваме колите ви".
Другият пример са заемите, които Китай отпуска на развиващите се страни. Той отпуска без политически условия на всички страни, дори на диктатурите, които не намират финансова помощ при другите световни сили. Такъв е случаят в Африка, в Азия, на Балканите. С кризата на Covid-19 най-засегнатите страни се обръщат към Г-20 и искат да заличи дълговете им. Докато европейците се примиряват, китайците са надяват да съберат кредитите си. Именно това е хищничеството. Точно същото поведение имаха европейците спрямо Китай през ХIХ век."

FELDMARSCHALL

Моят приятел Антон Рачев (русенския фюрер), който вече от 5-6 години живее в София още през 90те се е запознал с тоя "майстор на всички бойни изкуства" Дорянчо Александров и ми разказа как се наложило да прекара един цял ден с него - било истинско изпитание за духа и психиката. Тоя наистина не спрял от сутринта до вечерта да му говори за Китай, да ги обожествява като народ и как всички науки и всичко измислено от човешката цивилизация има китайски произход. Абсолютно зомби е тоя умопобъркан сектант... :lol:
Funny Funny x 1 View List

Hatshepsut

Колко силна е армията на Китай: числа и факти


Огромни суми се наливат от години в модернизирането на китайската армия. В някои сфери тя дори вече изпреварва американските въоръжени сили. Какво се знае за военната мощ на Китай, колко силна е армията му? Рут Кирхнер от АРД посочва основни факти, цитирана от "Дойче веле".


Китайското държавно и партийно ръководство има ясно дефинирана цел: до 2049 година Народната република трябва да разполага с "армия от световна класа". Какво конкретно означава това - остава неясно. Но е факт, че от години се наливат огромни суми в модернизирането на Народната освободителна армия, както официално се наричат въоръжените сили на страната. Китай е втори в света по обем на сумите, заделяни за отбрана. Първи са Съединените щати, които харчат за военни цели три пъти повече от Китай.


Ако допреди двайсетина години китайската армия все още изоставаше сериозно, днес в някои области тя дори вече изпреварва американската армия, сочат данните на Пентагона. От тях става ясно също така, че в Китай индустрията и технологичното развитие във все по-голяма степен се обвързват с оръжейната промишленост.




Най-големият морски флот в света


В последния доклад за Китай на американското военно министерство се казва, че със своите 350 бойни кораби и подводници КНР има най-големия в света морски флот. Китай разполага и с около 2000 изтребители, което го превръща в държавата с третата по големина бойна авиация в света. Страната наваксва и по отношение на конвенционалните ракети с обсег до 5500 километра, още повече че Пекин, за разлика от Москва и Вашингтон, не е обвързан с нито един от големите договори за разоръжаване.



Експанзия в Южнокитайско море


Съседите на Китай наблюдават със загриженост все по-настъпателното му поведение в азиатско-тихоокеанския регион. Ог години Пекин игнорира решението на международен съд и предявява претенции към почти цялото Южнокитайско море, където насипва пръст върху атоли и необитаеми острови, за да ги превърне в свои военни бази.


Поведението на Китай спрямо Тайван също става все по-агресивно: Пекин периодично заплашва да присъедини със сила островната република, провокира Тайван с военни маневри в близост до острова, а китайски изтребители редовно навлизат в тайванското въздушно пространство.


Военна база на Африканския рог


Китай разширява военното си присъствие и извън Азия - например за да подсигури търговските си пътища. Дотук китайците са се сдобили само с една военна база в чужбина - в Джибути на Африканския рог. Според експерти обаче контролираните от Пекин пристанища по морския път на коприната лесно биха могли да бъдат използвани не само за търговски, но и за военни цели.


Китай в Космоса


Китайската мощ вече се забелязва отчетливо и в Космоса. Амбициозната космическа програма на страната е на подчинение на военните. За тях космическото пространство е "критична територия от гледна точка на стратегическото международно съревнование".

https://www.dnevnik.bg/sviat/2021/06/22/4224114_kolko_silna_e_armiiata_na_kitai_chisla_i_fakti/

Hatshepsut

Как Китай си представя света през 21 век


Китай се стреми към нов световен ред, в който да няма една доминираща идеология или държава. В същото време и самият Китай се бори за хегемония на много места в света. Засега - със скромен успех

На 19-ия Конгрес на Китайската комунистическа партия през октомври 2017 президентът Си Цзинпин обяви, че страната е навлязла в "нова ера", и че Народната република "от ден на ден се приближава към центъра на световната сцена". Но все пак как си представя Китай новия световен ред, в чийто център възнамерява да застане?

Отговорът на този въпрос не е толкова лесен, казва бонският политолог Гу Сюеву. "Моето впечатление е, че и политическите сили в Пекин не са наясно какво точно искат. Искам да кажа, че експериментират в стила на Дън Сяопин. През 80-те години той задвижи китайските икономически реформи, следвайки девиза: "Опипвайки камъните, ще пребродиш реката"."

Политически експерименти в стила на Дън Сяопин

Нерешителността се отразява и в многопластовите и диференцирани дискусии за ролята на Китай в света, водени от интелектуалците в страната.

Спектърът е широк - от възприемане на глобалното статукво до идеята, че Китай е предопределен да подчини света на волята си. Но каквито и дискусии да се водят, последната дума винаги има партията, казва за ДВ германският посланик в Китай Фолкер Щанцел.

Според политолог Гу, все пак някои неща са ясни. ,,Китай иска световен ред, който да е изграден върху три принципа: многополюсен свят с различни центрове на властта – например САЩ, Китай, Европа, Русия, а може би, и Индия; мултилатералност във взимането на решенията – т.е. без държава, която да налага своята воля на останалите; и идеологически плурализъм, допускащ различни модели на управление, които да се считат за еднакво приемливи.

Първото отдавна е факт, изтъква Гу - "Живеем в многополюсен свят". Що се отнася до второто - т. нар. мултилатерализъм, в Китай от 2018 година насам той се свързва с понятието, използвано за пръв път от Дън Сяопин: "Съдбовната общност на света". По този повод посланик Щанцел обаче казва следното: "В глобализирания свят съдбите ни неизбежно са взаимно свързани. Това още не е концепция". Нужно е съдържателно допълнение, като например изискването за укрепване на международното право или на международните институции. Каквито намерения Китай по-скоро няма и в това отношение прилича на САЩ, както констатира и Гу: "И двете страни приемат международното право, когато отговаря на собствените им интереси, и го отхвърлят, ако им противоречи".

Китай се бори за имидж

Китай отдавна иска  да се утвърди в очите на света като алтернатива на либералните демокрации. Страната се бори за нов, по-добър имидж. Институтите "Конфуций" популяризират китайския език и култура. Китайски инвеститори изкупуват медиите в Африка и предопределят възприятието на Китай чрез социалните медии или чрез влиянието, оказвано на живеещите в чужбина китайци.

Постигнатият резултат обаче е по-скоро скромен. "В Африка успехи има. Колкото по-силно е свързана икономически една африканска държава с Китай, толкова по-големи са те", посочва Щанцел. В Германия и в другите индустриални държави обаче имиджът само се е влошил, включително покрай  доста бруталната дипломация от последните месеци. Недоверието спрямо Китай в Европа и в САЩ се задълбочава особено много от интернирането и превъзпитаването на стотици хиляди уйгури, както и от строгите мерки срещу гражданите на Хонконг.

И проектът за Новия път на коприната, възхваляван в началото като най-големия световен инфраструктурен проект, междувременно се натъква на все повече критики. Икономически по-слабите страни попадат под силна зависимост от Китай.

На челно място в Азия

Политологът Гу не смята, че Китай претендира за водеща роля в глобален мащаб - китайските амбиции се надценявали. "Който иска да води, трябва да е в състояние да предоставя общите блага безплатно на разположение и да има определен мисионерски плам, за да иска да наложи определени представи в глобален мащаб." Китай това го няма. "Китай не иска да замести САЩ, дори изпитва опасения от вероятността да поеме подобни задачи."

Но дори и Китай да не се стреми към глобална хегемония, в Пекин определено желаят да заемат водеща позиция в Азия. Президентът Си Цзинпин още през 2014 година отправи призива: "Азия на азиатците". Китайските претенции се открояват най-отчетливо в Южнокитайско море - Народната република се опитва да изтласка оттам не само САЩ, но и съседните държави, а и да поеме контрола над основните трасета за корабоплаване и над суровините.

https://www.dw.com/

Hatshepsut

В България филма с режима на тока вече сме го гледали през 80-те години на миналия век  :down:

Китай започна да изключва тока във фабриките и жилищните сгради: всичко може да поскъпне


Потънали в тъмнина улици, неработещи светофари и 3G мобилни мрежи, почасов режим за електрическа енергия в часовете пик и продължителни пълни прекъсвания на тока. Китай и преди имаше проблеми с балансирането на търсенето и предлагането на електрическа енергия, но през тази есен сме свидетели на невиждана по мащаби на броя на изключените региони и на продължителността на периодите в без ток. Китайското правителство строго контролира цените на електричеството, а въглищните електроцентрали не искат да работят на загуба поради така създалите се пазарни условия. Електрическата енергия в Китай е недостатъчна и това може да се отрази на всички нас.

Подобно нещо никога не се е случвало

Вместо да седят в класните стаи, учениците от началното училище на град Шенян в провинция Ляонин в североизточен Китай в края на месец октомври играят физкултура. Местните и преди са се сблъсквали с изключването на тока, но това ставаше през лятото или зимата, когато натоварването на електрическата мрежа е особено голямо. Сега е есен, а токът вместо да бъде изключван за час, най-много два, липсва в продължение на цял ден.

Електрическият ток не е само светлина. Жителите на внушителните китайски многоетажни блокове заедно с тока губят достъп до вода, асансьори, телефони. Движението по улиците спира когато угаснат светофарите и осветителните тела. Стотици автомобили в продължение на дълги часове остават в тъмнината и чакат задръстването да намалее.



Зачестиха и производствените аварии. В края на месец септември тази година близо до Шенян 23-ма души се отровиха с доменен газ след спиране на тока в местния стоманодобивен завод. За щастие няма починали и няма хоспитализирани.

Китайската енергийна криза нарастваше през цялото лято, но тя привлече вниманието на медиите сравнително наскоро, когато в жилищните квартали внезапно започна да спира тока. Магазините, банките, аптеките и жилищата останаха без светлина и в тези условия рязко нарасна търсенето на свещи, фенерчета и на бензиновите генератори на ток. Някои хора започнаха да използват акумулаторните батерии на електрическите велосипеди, за да приготвят храна, а посетителите на уличните заведения използват фенерчетата на своите смартфони, за да видят какво им е сложено в чиниите.

Причините за кризата

През изтеклите около 18 месеца ние вече успяхме да свикнем с глобалния дефицит на електронни устройства и с техните високи цени. COVID-19 пандемията наруши ритъма на китайските заводи и логистиката в целия свят, но сега, когато световната икономика започна да се събужда, търсенето на продукцията на китайския фабрики рязко нарасна и в Поднебесната се разгоря енергийна криза. Причината за нейното възникване бе причинено от едновременното въздействие на няколко сериозни фактора – от новите климатични цели и плана на правителството за преход към зелена икономика до регулаторните въздействия върху цените и скарването с Австралия.

Огромен брой мини за добив на въглища това лято бяха затворени след няколко смъртни случая точно преди началото на празника по случай столетието от комунистическата партия. Други бяха закрити с цел повишаване на енергийната ефективност.

Запасите от гориво започнаха да намаляват още по-бързо след като Китай спря вноса на въглища от Австралия. Това бе отговорът на Китай на желанието на австралийското правителство да направи пълно разследване на произхода на новия коронавирус.


Графиката показва кога точно Китай е повишил цената на въглищата

Всичко това доведе до рязък ръст в цената на въглищата, от които се получава по-голямата част на китайското електричество. В средата на месец октомври цената на електрическата енергия в Китай постави няколко рекорда в цялата история на съществуване на страната. Проблемът се задълбочи от това, че електроцентралите купуват въглища на пазарна цена, но нямат право да вдигат цената на генерираното от тях електричество над нивото на съвсем малък, определен от правителството марж.



И вместо да работят на загуба на фона на високите цени на въглищата и другите изкопаеми горива, повечето електроцентрали предпочитат или да намалят производството, или да прекратят работа и да обявят ,,прекъсване на обслужването". Естествено, никой не иска заедно с въглищата да изгаря и пари. Това е основен проблем в една страна, в, която активно се внедряват съвременни технологии, но икономиката е твърдо свързана с вътрешната политика и с една закостеняла система от миналия век.

В тези условия се наложи правителството да се намеси и след мащабно разследване, към края на месец октомври, цените леко поспаднаха.

Екологичните амбиции на Китай

Китай започна да обръща все по-голямо внимание на екологията. На китайците категорично и омръзна да дишат смог. Президентът Си Дзинпин иска да осигури синьо небе за зимните Олимпийски игри, които започват в китайската столица през месец февруари 2022 година. Той все по-често се появява в новините, свързани именно с този проблем и декларира, че към 2060 година Китай вече ще има въглеродно неутрална икономика.

През месец август тази година Агенцията по планиране към кабинета на министрите на Китай предупреди, че в 20 региона на страната са превишени показателите по консумация на електрическа енергия и замърсяване на въздуха. Това стана заради бързото възстановяване на производството след пандемията. Целевите показатели са много амбициозни, а тяхното неизпълнение може да стане причината за появата на некрасива черна точка в края на кариерата на който и да е регионален чиновник.

През целия си живот тези служители и чиновници са се ръководили от стремеж към ръст на брутния продукт на поверената им провинция или град. В подобна ситуация да се намали консумацията на електрическа енергия и едновременно да се продължи ръста на продукцията е на практика една невъзможна задача, особено когато до края на годината има още три месеца, а квотата за електрическа енергия е изчерпана почти до 90%. Именно такова е положението в провинцията Дзянсу в източен Китай.

Как ще се отрази всичко това на целия свят?

Китай се счита за един огромен цех за сглобяване на най-разнообразна продукция, който осигурява необходимите стоки за цялата планета. Едва към края на тази година световната икономика едва-едва започна да се възстановява от негативните ефекти на пандемията. Публикуваните официални данни относно китайската промишленост показват, че през месец септември активността на заводите в поднебесната е паднала до най-ниското ниво от времената на възникването на пандемията през месец февруари 2020 година. И още, банковите аналитици на Goldman Sachs очакват, че почти половината от китайските заводи ще имат проблеми с прекъсването на електричеството. Става дума за заводите, които произвеждат цимент, стомана и алуминий.

Това неизбежно ще се отрази на броя произведени стоки, което от своя страна ще налее масло в огъня на дефицита и допълнително ще обърка световната логистика.



Преди време правителството на Китай заяви, че ще накара промишлените и търговските потребители да започнат да купуват електрическа енергия по пазарни цени. По този начин електроцентралите ще бъдат мотивирани да избягват какъвто и да било престой, като всичко това не би трябвало да се отрази на цената на тока за обикновените потребители.

Създадената специализирана държавна комисия заяви, че след направеното мащабно разследване по отношение производителността, сега има повече възможности за коригиране цените на въглищата. Идеята е, че себестойността на въглищата е по-малка в сравнение с днешните пазарни цени, така че има възможност за понижаване цената на тока. Това е доста спорна идея. В същото време трябва да бъде увеличен добива на въглища в страната, като една от новите идеи на Китай е да започне да внася въглища и други изкопаеми горива от Русия. От друга страна, зимата наближава, а това означава, че ще има нужда от повече електрическа и топлинна енергия. По този начин със сигурност ще бъдат изразходвани всички запаси и резерви. От това, доколко бързо Китай ще успее да се справи с тези проблеми зависи какъв ще е ефектът върху световната икономика и инфлация, които са нещо почти неизбежно след една енергийна криза.

Да разгледаме някои примери. Pegatron, който е един от ключовите партньори на Apple, миналия месец обяви, че започва да предприема мерки за намаляване консумацията на електрическа енергия. Един от най-големите производители на чипове ASE за няколко дни изцяло спря производството. По същия начин постъпиха и трите завода на Unimicron Technology Corp, които произвеждат платките за Apple – там също бяха наложени твърди ограничения относно консумацията на електрическа енергия.

От тази енергийна криза пострадаха автомобилните производители, фабриките за картон и опаковане на производството, фермерите и селското стопанство. Възникнаха проблеми с партньорите – добре известните лидери на полупроводниковия пазар Intel, NVIDIA и Qualcomm. Проблемите с електрическата енергия в Китай могат да се отразят на целия свят във вид на повишения на цените както на техниката, така и на хранителните продукти.

Съобщава се и за проблеми с доставката на различните материали, необходими за производството на електронните продукти. Производителят на полимерните подложки за чипове Chang Wah Technology съобщи, че е спрял производството и разпродава складовите си запаси. Дъщерната на Foxconn компания Chang Wah Technology, която доставя различни компоненти за Apple и Tesla и произвежда най-различни механични модули за потребителската електроника, също е спряла производство за периода от 26-ти до 30-ти септември. Засега производителите се надяват, че ще успеят по-късно да наваксат с помощта на нощни смени. И още, един от най-големите производители на печатни платки – компанията Unimicron Technology заяви, че нейните дъщерни компании в Суджоу и Куншан в провинция Дзянсу трябва да спрат производството за две, а може би и повече седмици.

Китайската енергийна криза не е единственият негативен фактор, който може да доведе до нова вълна от дефицит за електроника и компютърна техника. Тя просто допълва натрупалите се досега стари проблеми. Както преди има огромни проблеми с логистиката, които възникнаха заради COVID-19 пандемията, понеже бяха затворени голям брой китайски пристанища. Дефицитът на полупроводникови компоненти се задълбочава, а на пазара се усеща недостиг на стандартни морски контейнери. Допълнително към това расте цената на различните ресурси.

В крайна сметка, точно за празниците, когато търсенето на електронни и компютърни устройства значително нарасне, се очаква задълбочаване на тази ситуация. Съчетаването на всички тези фактори може да предизвика още по-голям дефицит за електронна и компютърна продукция, което явно ще стане малко преди коледните празници. Това неизбежно ще доведе до ръст на цените и други неприятни ,,празнични" изненади.

https://www.kaldata.com/

Hatshepsut

Китай: лоши новини една след друга


Жилищата в този вид комплекси в Китай дълго време бяха смятани за сигурна инвестиция

Жилища, които са платени, но вероятно никога няма да бъдат построени; влогове, които са се изпарили; заеми, които може и никога да не бъдат върнати - какво става с Китай? Александър Гьорлах търси отговора

Събитията буквално се трупат: стотици хиляди са спрели да плащат вноските за апартаментите, в които някога са искали да се нанесат. В Китай не е необичайно да се изплаща имот още докато той се изгражда. Но поради голямата задлъжнялост на няколко строителни предприемачи, финансирали проектите си с изгодни заеми, в момента не е ясно дали тези апартаменти изобщо някога ще бъдат завършени.

В провинция Хънан пък бяха измамени стотици хиляди вложители. Четири банки привлекли хора от цялата Народна република с високи лихвени проценти, но парите били инвестирани с висок риск. Сега депозитите на стойност шест милиарда долара ги няма и от април насам не е изплатено нищо. Собствениците на депозитите протестират от две седмици пред сградите на банките в Хънан. Полицията прилага срещу тях насилие, тъй като публичните протести в Китай са забранени. Фактът, че демонстрантите носеха китайски знамена, за да демонстрират патриотизма си, не им помогна. В същото време те скандираха, че за измамата са отговорни местните власти.

Рисковете около "Новия път на коприната"

Поредната лоша новина не закъсня: все повече заеми, отпуснати от Пекин в рамките на инициативата за "Новия път на коприната", вече не могат да бъдат обслужвани. От 2013-а година насам Китай е инвестирал около 840 милиарда долара в изграждането на пътища, пристанища, язовири и електроцентрали по цял свят. С този "проект на века", както го определи китайският лидер Си Дзинпин, Пекин преследва преди всичко политически цели, а не икономически. Поради това много заеми бяха отпуснати на базата и на политически, а не само на икономически критерии. Програмата е повече от смела с оглед на поетите рискове. Сега въпросът е дали Пекин не е направил грешка с тази глобална инициатива. 

По данни на "Файненшъл Таймс" все повече държави искат от Пекин да просрочи заемите им, защото не могат да ги изплащат. Пандемията върна много икономики в Азия, Африка и Латинска Америка години назад. Вероятно това е още една причина, поради която през 2020-а и 2021-а година трябваше да бъдат предоговорени заеми на стойност около 52 милиарда долара. Има данни, че през 2019-а те са били много по-малко - 16 милиарда. Според проучване на базирания в Ню Йорк изследователски институт "Родиум" в момента на риск са изложени 118 милиарда евро, което представлява 16 процента от всички заеми.

За да запълни кредитните дупки на своите длъжници, Китай отпуска нови заеми, като по този начин увеличава собствения си проблем. Нарастващите лихви в световен мащаб увеличават вероятността все повече длъжници в по-бедните южни части на света да изпаднат в несъстоятелност. Най-късно тогава последиците ще се усетят и в Северното полукълбо. По-добре да не си представяме какво ще причини тройната криза - на банките, имотния сектор и кредитите - на самия Китай. Това ще разклати социалната стабилност и властта на Комунистическата партия.

Ще успее ли Пекин да тушира напрежението?

И докато кредитната криза е предизвикана от външната политика и политиката за сигурност, останалите са домашно производство: доскоро секторите на недвижимите имоти и на банковото дело в Китай бяха слабо регулирани, което доведе до прекомерно кредитиране и манипулации. През изминалата година властта в Пекин се опита да консолидира сектора на недвижимите имоти с по-строги правила, което обаче бе направено с цел да се разшири надмощието на партията, разполагаща с дялове в компаниите, а не за защита на гражданите.

Сега Си Дзинпин няма друг избор, освен да компенсира хората, които са били измамени. 400-те хиляди вложители в Хънан ще получат по около 7400 долара. Но тези пари няма да са достатъчни, за да успокоят недоволството.

За Си Дзинпин и неговата номенклатура протестите, които в момента избухват в цялата страна, са новост. Новото е, че хората не се интересуват от последиците, с които се сблъскват заради недоволството си. Уважението към правителството се е изпарило, след като стана ясно, че властите в провинция Хънан са използвали мобилното приложение за коронавирус, за да спрат хората да протестират.

Корупцията и лошото стопанисване процъфтяват

Си Дзинпин дойде на власт през 2013-а година с обещанието да се пребори с корупцията. Още тогава той беше обвинен, че е използвал своята антикорупционна кампания, за да вкара политическите си противници в затвора.

Десет години по-късно корупцията и лошото стопанисване продължават да процъфтяват. В момента равносметката за Си изглежда така: Народната република страда заради ефектите от правителствената стратегия за нула Ковид инфекции: веригите за доставки са прекъснати, затворени са цели индустриални зони. Икономическите данни са се влошили, младежката безработица е 18,4 процента - най-високата от много време насам.

Жилищата в Китай бяха смятани от средната класа за естествен инвестиционен пазар - затова цените не спираха да растат. Строителните предприемачи можеха да се финансират евтино и да строят все повече имоти на кредит. Сега те губят стойността си с всяка изминала минута. Там, където състоянието е унищожено, има опасност от безработица и обедняване, а протестите не закъсняват.

В момента Си изглежда смята да реши всички проблеми с пари. Въпреки това, с оглед на гигантския финансов ресурс, който може да погълне тройната криза в Китай, не е изключено да прибегне до насилие срещу населението. Във всеки случай средната класа, чиято социална сигурност е застрашена, може да отприщи протести, каквито страната не е виждала от 1989-а година насам.




Александър Гьорлах е старши научен сътрудник в Съвета за етика в международните отношения "Карнеги" и научен сътрудник в Института за интернет към Оксфордския университет. Живял е в Тайван и Хонконг.

https://www.dw.com/bg/kitaj-losi-novini-edna-sled-druga/a-62638918

Hatshepsut

"Културни особености"  :taz:

Защо китайците си купуват булки от Виетнам


Регистрираните случаи на трафик на жени от Виетнам към Китай между 2011 и 2017 г. са 6000

В Китай има поне 30 милиона мъже на възраст за женене, които не могат да си намерят съпруга и търсят алтернативи - например вносна булка от Виетнам, за която трафикантите взимат по около 5000 евро, разказва "Дойче веле".

Лан отлично си спомня деня, в който майка й просто не се връща от пазара и изчезва. По-късно Лан научава от чичо си, че майка ѝ е в Китай. Чичото обещава на момичето да му помогне да отиде при майка си.

Историите от планинските райони на Северен Виетнам, напомнящи на тази на Лан, са много. Разстоянието от нейното село до границата с Китай е едва няколко километра. "Беше вече нощ, когато чичо ми ме преведе през границата", разказва Лан. "Там ме чакаше една жена. Тя обеща да ме заведе при майка ми. Но когато стигнахме до другия бряг на Червената река, майка ми не беше там."

Вместо да се срещне с майка си, самата тя била продадена за булка на едно китайско семейство. Незаконно и без брачно свидетелство, тийнейджърката трябвало да изпълнява ролята на съпруга против волята си. След няколко месеца успяла да избяга. Случайни минувачи отвели в полицията плачещото момиче, което не знаело и дума китайски.

Според виетнамското правителство между 2011 и 2017 г. са били регистрирани 6000 подобни случая на трафик на жени. А броят на нерегистрираните със сигурност е много по-висок. Основните причини са две - изключителната бедност във Виетнам и значителният недостиг на жени в Китай. Тя се обяснява с провежданата между 1979 и 2015 г. строга политика на едно дете в семействата. Момчетата са били предпочитани като продължители на рода, а "другите" често са били абортирани.


Продавачи нерядко са роднините

Ан също била продадена. Приятел на нейния брат ѝ обещал пътуване. После изведнъж се озовала в Китай и била предлагана на китайски мъже и семейства за булка. За нея била платена сума, равна на около 5000 евро, споделил с нея по-късно бъдещият ѝ свекър.

"Чувствах се като предмет, като пазарен продукт. Вече не бях човешко същество", описва своята ситуация по онова време тя. "Мъжете идваха и ме разглеждаха като стока, която избират. Беше толкова страшно."

Повечето от момичетата, изнесени нелегално за Китай като булки, произхождат от много бедни семейства, които разполагат само с половината от средния доход за Виетнам. Понякога продавачи на момичетата са и собствените им роднини, но основният път за износа на "стоката" е следният: по пазарите или в социалните мрежи връстници на младите жени се обръщат към тях и ги примамват в Китай под някакъв предлог. Или ги дрогират и след това ги прехвърлят през границата.


Има ли начин за противодействие?

В Първа гимназия в Бао Йен във Виетнам момчетата и момичетата от горния курс се събират, за да присъстват на обучение, което е част от правителствена образователна кампания по въпроса. Почти всеки е чувал за изчезнали момичета - от собственото семейството или сред познатите.

Служителката на виетнамското Министерство по социалните въпроси Ву Ти Туй предупреждава за опасностите, които крие трафикът на хора. Тя казва на тийнейджърите да не се подлъгват по обещанията за добре платена работа или по перспективата за красив и богат мъж. "Това, през което трябва да преминат някои момичета и жени, е жестоко - те трябва да обслужват сексуално не само съпрузите си, а и други членове на семейството, обяснява тя на децата. Ако откажат, рискуват да бъдат набити или да не получат храна."


Висока ограда и меморандум

Виетнамско-китайската граница е дълга почти 1300 км и минава през планински терен, труден за охрана. През последните години обаче се наблюдава напредък, казва Тронг Ха от граничната полиция на Виетнам.

Китайците са построили ограда, която затруднява трафикантите на хора. "Подписахме меморандум с Китай и сформирахме двустранни разследващи екипи. Съществува гореща телефонна линия за бърза комуникация с цел проверка на самоличността на жертвите и трафикантите. През последните години Китай помогна сериозно за спасяването на много жертви."

Още през 2019 г. Пекин съобщи, че при акция в страната полицията е спасила 1100 южноазиатски жени, станали жертви на трафик. Но експерти смятат, че в Китай има поне 30 милиона мъже на възраст за женене, които не могат да си намерят съпруга. И е възможно да минат 20 години, докато този дисбаланс се нормализира.

https://www.dnevnik.bg/sviat/2022/09/22/4393948_zashto_kitaicite_si_kupuvat_bulki_ot_vietnam/

Hatshepsut

Kитaй щe зaгyби пoлoвинaтa oт нaceлeниeтo cи дo ĸpaя нa вeĸa и тoвa щe e ĸaтacтpoфaлнo


Haceлeниeтo нa Kитaй нaмaлявa. B cтpaнaтa живeят 1,4 милиapдa дyши - пoчти eдин нa вceĸи пeт дyши нa Зeмятa, нo cпopeд Haциoнaлнoтo cтaтиcтичecĸo бюpo нa Kитaй нaceлeниeтo нa cтpaнaтa ce e cвилo пpeз 2022 г., c пpиблизитeлнo 850 000 дyши, пишe Вuѕіnеѕѕ Іnѕіdеr.

Toвa e caмo нaчaлoтo нa нaмaлявaнeтo нa нaceлeниeтo нa cтpaнaтa. Taзи гoдинa Индия ce oчaĸвa дa нaдминe нaceлeниeтo нa Kитaй, a cлeд няĸoлĸo гoдини щe нaдминe и нaceлeниeтo в тpyдocпocoбнa възpacт нa cтpaнaтa - мeждy 20 дo 69 гoдини. Πo изчиcлeния нa Opгaнизaциятa нa oбeдинeнитe нaции, aĸo paждaeмocттa в Kитaй ocтaнe нa ниcĸoтo cи нивo и cтpaнaтa, cтpaнaтa щe зaгyби близo пoлoвинaтa oт нaceлeниeтo cи дo ĸpaя нa тoзи вeĸ, ĸoeтo щe знaчи cвивaнe c пpиблизитeлнo 700 милиoнa дyши.

Pъcтът нa нaceлeниeтo в тpyдocпocoбнa възpacт пpeз пocлeднитe няĸoлĸo дeceтилeтия пoзвoли нa Kитaй дa ce пpeвъpнe във фaбpиĸaтa нa cвeтa - нaд 70% oт cлънчeвитe пaнeли, 60% oт ceлcĸocтoпaнcĸитe мaшини и 25% oт poбoтитe ca ĸoнcтpyиpaни c ĸoмпoнeнти oт ĸитaйcĸи дocтaвчици.

Зaтoвa нaмaлявaщoтo нaceлeниe нa Kитaй в тpyдocпocoбнa възpacт имa oгpoмнo знaчeниe и щe oĸaжe въздeйcтвиe cвeтoвнaтa иĸoнoмиĸa. Toвa cъщo e пpeдзнaмeнoвaниe зa CAЩ и Eвpoпa: aĸo нe пpoмeнят нaмaлявaщaтa cи paждaeмocт, ги oчaĸвa cъщaтa иĸoнoмичecĸa cъдбa ĸaтo Kитaй.

Дeceтилeтия нapeд ĸoeфициeнтът нa paждaeмocт в Kитaй нaмaлявa, ĸoeтo зaбaвя pacтeжa нa нaceлeниeтo нa cтpaнaтa. Πpeз 2022 г. тoй дocтигнa нaй-ниcĸoтo peгиcтpиpaнo нивo, 1,1 дeцa нa жeнa. Kитaйcĸaтa пoлитиĸa зa eднo дeтe, ĸoятo oгpaничaвa двoйĸитe, нe e eдинcтвeнaтa пpичинa. Koгaтo пoлитиĸaтa зa eднo дeтe бeшe пpилoжeнa в цялaтa cтpaнa пpeз 1980 г., ĸoeфициeнтът нa paждaeмocт вeчe бeшe cпaднaл дo 2,6 oт пoвeчe oт 6 дeцa нa жeнa пpeз 1970 г. Πpeз 1991 г. пaднa пoд 2,1 дeцa нa жeнa, нивoтo, нeoбxoдимo зa пoддъpжaнe нa cтaбилнo нaceлeниe пpeз вpeмe.

Cитyaциятa тpeвoжи ĸитaйcĸoтo пpaвитeлcтвo - cтpaнaтa peши дa cмeĸчи oгpaничитeлнaтa cи пoлитиĸa зa eднo дeтe пpeз 2016 г. Kитaйcĸoтo пpaвитeлcтвo зaпoчнa дa нacъpчaвa cвoитe гpaждaни дa имaт дo тpи дeцa c пapични cтимyли, oтcтъпĸи зa нeдвижими имoти и yдължeн oтпycĸ пo мaйчинcтвo. Ho изглeждa тeзи ycилия ca нeycпeшни.

Зa paзлиĸa oт мнoгo paзвити зaпaдни иĸoнoмиĸи, Kитaй и cтpaнитe Aзия нe изпoлзвaт имигpaциятa, зa дa ĸoмпeнcиpaт нaмaлявaщaтa paждaeмocт. Дeлът нa мигpaнтитe ĸaтo пpoцeнт oт oбщoтo нaceлeниe в Япoния пpeз 2020 г. e caмo 2%. B Индия тoй e бил 0,3%, a в Kитaй e eдвa 0,1%. Ha пpaĸтиĸa e нeвъзмoжнo чyждeнцитe дa пoлyчaт ĸитaйcĸo гpaждaнcтвo.

Πo-мaлĸo дeцa и пo-мaлĸo мигpaнти oзнaчaвaт пo-мaлĸo paбoтници в дългocpoчeн плaн. Πpoгнoзитe нa OOH пpeдпoлaгaт, чe paбoтнaтa cилa в Kитaй щe ce cвиe дocтa пpeз cлeдвaщитe гoдини - пoвeчe oтĸoлĸoтo във вcяĸa дpyгa cтpaнa.

Toвa e oгpoмнo пpeдизвиĸaтeлcтвo зa плaнoвeтe нa Cи Дзинпин дa пpeвъpнe Kитaй в нaй-гoлямaтa иĸoнoмиĸa в cвeтa и дoминиpaщa cyпepcилa.

Haмaлявaнeтo нa paбoтнaтa cилa нe щe нaвpeди нa иĸoнoмиĸaтa нa Kитaй. Πocлeдицитe щe зaceгнaт и CAЩ и Eвpoпa. Πpeз cлeдвaщитe дeceтилeтия ĸитaйcĸaтa иĸoнoмиĸa нямa дa yвeличи тeмпoвeтe нa глoбaлeн pacтeж, ĸaĸтo в дoceгa. Pacтeжът нa пpoизвoдитeлнocттa в cтpaнaтa cъщo мoжe дa cтaгниpa.

Eвpoпa e изпpaвeнa пpeд cъщaтa дeмoгpaфcĸa cитyaция ĸaтo Kитaй - нaceлeниeтo нa ĸoнтинeнтa щe нaмaлee c 21%, или 157 милиoнa дyши, дo ĸpaя нa вeĸa. Hигepия e нa път дa изпpeвapи Eвpoпa ĸaтo тpeтaтa нaй-гoлямa paбoтнa cилa пo-ĸъcнo тoзи вeĸ.

Cpeд днeшнитe нaй-гoлeми иĸoнoмиĸи caмo CAЩ щe e c пoлoжитeлeн пpиpacт нa нaceлeниeтo, мaĸap и нa мнoгo ниcĸи нивa, зaщoтo eднa тpeтa oт нaceлeниeтo нa CAЩ - нaд 100 милиoнa дyши - щe бъдaт мигpaнти, ĸaĸтo и тexнитe дeцa, poдeни в CAЩ.

Heдocтигът нa xopa нe e aбcтpaĸтнa зaплaxa. Имa peaлни пocлeдици. Mнoгo ĸoмпaнии вeчe ca изпpaвeни пpeд гoлeми пpeдизвиĸaтeлcтвa пpи зaпълвaнeтo нa cвoбoднитe cи пoзиции, ocoбeнo в ĸлючoви индycтpии ĸaтo здpaвeoпaзвaнe и oбpaзoвaниe. Πpeз cлeдвaщитe гoдини и в Kитaй, и нa Зaпaд щe e вce пo-тpyднo дa ce нaмиpaт paбoтници. Липcaтa нa мaшиниcти, yчитeли, инжeнepи, лeĸapи, пoжapниĸapи, мeдицинcĸи cecтpи и пpoгpaмиcти щe имa пo-дaлeчни пocлeдици в бъдeщe. C пo-мaлĸo cлyжитeли ĸoмпaниитe щe пpoизвeждaт или paбoтят пo-мaлĸo, ĸoeтo щe дoвeдe дo пo-мaлĸo пpoдaжби, пo-мaлĸo иĸoнoмичecĸи pacтeж и в ĸpaйнa cмeтĸa пo-мaлĸo пpocпepитeт зa вcичĸи.

B Kитaй пpoблeмът e в мнoгo пo-дpaмaтичeн мaщaб. Ocвeн aĸo нeщaтa нe ce oбъpнaт пpoблeмът, caмo щe ce ycĸopи и мoжe дa дoвeдe дo ĸaтacтpoфa зa иĸoнoмиĸaтa.

https://money.bg/economics/kitay-shte-zagubi-polovinata-ot-naselenieto-si-do-kraya-na-veka-i-tova-shte-e-katastrofalno.html

Hatshepsut

За първи път от 20 години починалите в Пекин са повече от родените


Смъртните случаи в Пекин са надвишили ражданията през 2022 г., показват оповестени вчера официални данни. Така за пръв път от 2003 г. населението на китайската столица намалява, предаде Ройтерс.

Смъртността в близо 22-милионния град, един от най-населените в света, се е увеличила до 5,72 смъртни случая на 1000 души, докато раждаемостта е спаднала до 5,67 раждания на 1000 души, показва статистиката на местните власти.

Намаляването на населението на Пекин е в унисон с националните тенденции. Миналата година населението на Китай намаля за пръв път от шест десетилетия заради растящите цени, особено в големите градове, слабия икономически растеж и променящите се нагласи към създаването на семейство изобщо, отбеляза агенцията.

Миналата година раждаемостта в Китай бе 6,77 раждания на 1000 души - най-ниската в историята, а смъртността - 7,37 смъртни случая на 1000 души - най-високата от 1974 г. насам.

https://dnes.dir.bg/svyat/za-parvi-pat-ot-20-godini-pochinalite-v-pekin-sa-poveche-ot-rodenite

Hatshepsut

Удар по "средното царство". Защо се свива населението на Китай


Колаж от снимка на автора Владимир Шопов и на китайско семейство с две деца

От два месеца насам Китай не е държавата с най-много жители в света. Данните показват, че китайското население ще продължи да се свива и през идното десетилетие. И въпреки че правителството в Пекин трескаво търси начини да спре тези тенденции, то засега се оказва безсилно, пише Владимир Шопов.

Нанси Джанг е на 34 години, живее в град Тианджин и е търговски представител в компания за храна за домашни любимци. Омъжена е от шест години, но вече е твърдо решена, че няма да има деца.

Мотивите ѝ се припокриват с тези на почти 190 милиона други работещи семейства в Китай, които според местни социологически изследвания просто отказват да създадат свои наследници. Джанг настоява, че не желае деца просто защото има ,,твърде много несигурни фактори в китайското общество", а менталното и физическо напрежение е прекалено голямо.

,,Отглеждането и образованието крият прекалено много разходи и основната тежест пада върху жените", казва тя пред ABC News.

Подобни мисли се чуват от хора в най-различни части на страната. Фор Уонг и съпругата му са установени в Пекин, но и те нямат намерение да създават поколение: ,,Появата на дете е като отваряне на кутия с мистерии, аз нямам кураж да я отворя", казва Уонг.

Такива мнения са индикатор за много съществени промени в мисленето и културата на съвременните млади китайци, които просто отказват да следват традиционните практики и поведение. Успоредно с това създават неочаквани главоболия на комунистическата партия, която трескаво търси решения за излизане от множащите се кризи. И открива своето безсилие.

Как Индия измести Китай

Само преди два месеца се случи събитие, което мнозина възприемат като знаково. За първи път, откакто ООН събира данни, Китай (1,426 милиарда души) изгуби лидерската позиция с най-голямо население в света и беше изместена от Индия (1,429 милиарда души).

Всеки ден в Индия се раждат 86 000 деца, докато в Китай техният брой е едва 49 400. Очакванията са за допълнително свиване на китайското население от около 10% през идните две десетилетия. По-дългосрочните проекции са за спад до под 1 милиард души към 2080 г.

Коефициентът на раждаемост пък е около 1.2, един от най-ниските в света. Погледнато в самата структура на населението, най-драматичният срив е при хората в най-работоспособна възраст между 15 и 49 години. Тук пикът е минат още около 2010 г. и погледнато напред, между 2010 и 2050 г. се очаква тази най-продуктивна група да се свие с почти 40%.

Особено проблематична е динамиката при по-възрастното население над 65 години. През 2005 г. броят на тези хора е около 100 милиона, през 2025 се очаква да е 200-та, а през 2050 да достигне цели 400 милиона. Към тогавашния момент съотношението работещи – неработещи ще е под 2 към 1.

Казано по-обобщено, Китай все повече ще страда от двоен проблем – мащабно свиване в относителния дял на работещите в общото население и много по-възрастна работна сила в сравнение с годините на голям растеж на страната.

Съществува и друг важен дисбаланс, който често е обект на притеснение сред управляващите в страната. Към 2023 г. в групата между 0 и 25 години на всеки 100 души от женски пол се падат 116 от мъжки. За Пекин това е един от най-големите рискове за социална нестабилност.

На какво се дължа сегашните тенденции

Основна причина за сегашните тенденции е прословутата ,,политика за едно дете". Тя е въведена през 1979 г. от притеснения за асиметрия между растежа на населението и капацитета на икономическата и социалната система, а нейният официален край идва едва през 2015 г.

Ускорената урбанизация засилва демографското свиване, а предпочитанието за мъжко поколение води не само до бум на нелегалните аборти, но и до допълнително свиване на броя на жените. Разхлабването на ограничителната политика е забавено с поне около десетилетие и негативните динамики са набрали прекалено голяма скорост, когато през 2016 г. партията прави обратен завой и приема ,,политика на две деца".

Тя е неуспешна и само пет години по-късно следва ,,политиката на три деца", която вече се формулира в среда на нарастващо притеснение и дори паника за дългосрочното развитие на страната. Това неспокойствие роди и различни управленски мерки, което тепърва се очаква да имат някакъв ефект.

Те са в различни посоки. Например, премахнато бе правото на компаниите да уволняват служители с повече от едно дете, а от партийната реторика изцяло изчезна понятието ,,семейно планиране". Въведени бяха различни данъчни отстъпки за родители и компании в релевантните сектори, допълнителна образователна подкрепа и намаляване на разликите в подготовката между децата от различните социални групи, както и инвестиции в услугите за детска грижа.

Интересна промяна е разширяване на майчинството. Към момента единствената национална регулация е за 98 работни дни, а отвъд тях разпоредбите зависят от местните власти и отделните компании.

Защо случаят на Китай е толкова различен

Всъщност, драматичният демографски срив е пресечна точка на няколко и различни тенденции отвъд ,,политиката на едно дете". Някои са добре познати и от други страни и включват урбанизация, нарастващо ниво на образование сред жените и по-добра интеграция в пазара на труда.

Другите са по-специфични за Китай. Културната промяна и отдалечаване от по-традиционните нагласи по отношение на децата, брака и семейството са с неочакван интензитет и скорост. Нещо повече, след Южна Корея страната е с най-висок разход спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) за отглеждане на дете от раждане до университет.

Средният разход за хората, живеещи в градовете е 99 108 долара, но в някои места като Шанхай достига 199 165 долара. Други ключови причини са невероятно високите разходи за купуване на имот, грижата за възрастни хора и често нерегламентирано дългото работно време.

Демографският срив е и социален вот на недоверие към собствените институции, власт и бъдеще. На практика в страната все още не е изградена цялостна работеща система от публични услуги, а преходът към нов стопански модел разрушава социалния хоризонт, очаквания и сигурност на милиони китайци.

Увереността в бъдещето е подкопана след десетилетия на бърз растеж и ,,новото нормално" е нарастваща нестабилност и несигурност. Тази нова социална и икономическа реалност едва сега започва да се осъзнава и от много проучвания е видно, че голяма част от населението е в личен и семеен ступор.

Удар по "средното царство"

Случващото се е и символен удар по ,,средното царство". Демографската мощ, притежанието на най-голямата човешка общност и проектирането ѝ в бъдещето бе съществена част от митологията, внимателно градена от Китай през последните десетилетия. Нейната плътност трябваше да излъчва сила, чийто мащаб целеше да обезсилва съперниците и опонентите. Да спомага за спечелването на битки преди въобще те да бъдат провеждани.

Ускорената демографска имплозия удря по първенството на Пекин в голямата битка за работещи и потребители, и накърнява образа ѝ на доминираща страна по най-различни критерии, който се култивира от доста време. Неприятен за властите е и фактът, че именно Индия е страната, която измества ,,средното царство".

Именно сравнението с Ню Делхи е често използвано като контраст на траекториите на развитие на двете държави, особено в икономическата част. Нещо повече, комунистическите елити настойчиво се опитват да представят своя цялостен модел на развитие не просто като подходяща алтернатива, но и като перспективен и работещ. Китайският модел трябваше да бъде бъдещето, убедително и еднозначно. Подобно настояване е все по-трудно да бъде защитено. В този смисъл, случващото се е удар по престижа и ,,меката сила" на страната.

Разбира се, както мнозина не спират да напомнят, ,,демографията не е съдба". Но е истина, че веднъж отключена, подобна спирала надолу е почти невъзможно да бъде спряна. На практика, Китай е изправен пред две фундаментални предизвикателства.

Едното е на ,,клопката на средните доходи", която трябва да бъде преодоляна след края на лесния, експортен растеж. Второто е на ,,остаряване преди забогатяване", което е още по-сложно за решаване. Нарастването на продуктивността често се представя като панацея за подобни проблеми, но дори да приемем това твърдение, ситуацията за Китай е не по-малко притеснителна.

По изчисления на Международния валутен фонд между 2012 и 2017 г. растежът на продуктивността е 0,6%. Пекин официално си е поставил цел да превърна страната в ,,развита икономика" към 2050 г. (със стандарт, сравним с този на Португалия), което означава, че между 2020 и 2050 г. производителността ще трябва да се увеличи с общо 156%, или 3,2% на година. Към днешна дата, тази цел изглежда напълно непостижима.

Ако към всичко това добавим забавянето на икономиката, огромния дълг, напускането на западни инвеститори, свиването на производствените капацитети и инвестиции и политическия натиск върху техно индустриите и неработеща пенсионна система, картината става още по-проблемна за елитите в Пекин.

Всъщност, пъзелът от проблеми става все по-сложен, а предизвикателствата все по-често се трансформират в кризи. Сега към тази реалност комунистическата партия ще трябва да понесе и символния удар на демографската имплозия.

https://www.svobodnaevropa.bg/a/32444975.html

Tags:
Powered by EzPortal