Генетика отъ бронзовата и желѣзната епоха

[Hatshepsut]

ДНК като инструмент в търсенето на корените на гръцката цивилизация

Американски учени са провели поредица от анализи на ДНК, извлечена от скелети от Гърция, датиращи от бронзовата епоха и отнасящи се към егейската цивилизация.
Точно към този период се отнася и появата на писмеността и планирането на градските пространства, както и се наблюдава рязък възход в развитието на изкуствата и архитектурата. Проведените анализи показват, че представителите на егейската цивилизация са били основно фермери, уседнали в региона около хилядолетие по-рано.

Учените са изследвали погребения на крито-минойската цивилизация, датираща от 2600-1100 г. пр.н.е., и на микенската цивилизация (1600 – 1100 г. пр.н.е.). "Това са много важни цивилизации, защото са първите от известните ни на територията на Европа, разполагали с развита писмена система. Откъде обаче са дошли тези хора и как са създали удивителните си култури – все още представлява пъзел, който предстои да наредим. Разполагаме с образци от древна ДНК и вече може чрез тях да започнем да търсим отговори на интересуващите ни въпроси", разказва Йосиф Лазаридис от медицинския колеж в Харвард, участник в изследванията.

Лазаридис обяснява, че хората, създали тези цивилизации, не са пристигнали от някъде другаде, а са местни и произлизат от потомци на преселенци от Анадола, които преди около 7 хиляди години донасят в Европа земеделието (между 62 до 86% от генетичния материал в ДНК).

Обаче предците на представителите на микенската и минойскита цивилизации са били също и хора, населявали съвременните Кавказ и Иран (от 4 до 16 процента от генетичния материал).

Микенците, но не и минойците, носят генетични следи от хора, живели и по-далеч на север – на териториите на съвременна източна Европа и до Централна Азия (също 4 – 16% от генетичния материал се отнася към този източник).

Данните от новото изследване съвпадат с предишни изследвания на древна ДНК, от които става ясен факта за масова миграция към Европа от териториите, населени с минойци и микенци. Тези номади-скотовъди са оказали голямо влияние на генетичния фонд на Северна и Централна Европа.

Кога точно се е случила тази масова миграция, засега остава неясно, но двата генетични компонента присъстват в ДНК на земеделците, населявали територията на Гърция в периода на неолита. От това може да се допусне, че най-късните миграционни вълни са се случили около IV – III хилядолетие пр.н.е. И двете вълни на миграция може да са изиграли ролята на своеобразни "културни разрушители", предполага Лазаридис. "Преселенците може да са били носители на иновации, т.е. нещо като транспорт за проникването на нови елементи в културата на Гърция", пояснява той.

Учените не са открили доказателства за миграция към Гърция на хора от териториите на древен Египет или от териториите по източното крайбрежие на Средиземноморския регион, населявани от представителите на финикийската култура.

Данните от ДНК-анализите може да хвърлят светлина и по въпроса за произхода на гръцкия език. Както повечето от съвременните европейски езици, гръцкият се отнася към групата на индоевропейските езици, които са обединени от сходни граматични правила и набор от думи.

Но как и кога индоевропейските езици са се разпространили в Европа, все още е предмет на дебати. Някои изследователи предполагат, че тези езици са пренесени от първите земеделски общности, дошли от изток.
Други пък смятат, че езиците са се разпространили по-късно, през бронзовата епоха, чрез пастирите, дошли от западните степи.

Установено е, че микенците са говорили на една от ранните форми на гръцкия език. Минойците са владеели т.нар. "линеарен" език – може да го прочетем, но все още никой не е успял да го преведе. Това означава, че принадлежи или към отделен, изчезнал клон на индоевропейските езици, или към съвсем различна езикова група.

http://historynakratko.blogspot.bg/2017/08/blog-post_23.html

[Hatshepsut]

Анализ на древна ДНК разкри произхода на минойци и микенци

Учени анализираха генома на минойците и микенците, живели преди няколко хиляди години, и установиха, че геномите на представителите на тези древни култури имат значителни сходства с ранните неолитни земеделци, съобщи phys.org.

Изследването е публикувано в списание Nature.

Резултатите от проучването също така ще помогне да се разбере по-добре историята на Микенската и Минойската култура, известни благодарение на археологическото наследство и древни писмени паметници.

Представителите на тези древни култури вероятно са мигрирали от древна Анатолия към Гърция и Крит хиляди години преди бронзовата епоха. Съвременните гърци, от своя страна, са до голяма степен потомци на микенците, показва проучването.

Откриването на минойската и микенската цивилизация на остров Крит и в континенталната част на Гърция в края на 19-ти век роди съвременната археология и даде възможност да се надникне в европейската бронзовата епоха. Единствените източници за информация за този период от историята преди това са били само епосите на Омир, Илиада и Одисея.

Минойската цивилизация е процъфтявала на остров Крит през третото хилядолетие преди новата ера и учудва с постиженията си в изкуството и технологиите. Минойците са били и първите грамотни хора в Европа. Микенската цивилизация се е развивала най-вече в континенталната част на Гърция през второто хилядолетие преди новата ера. Тя има много сходни културни особености с минойската. Те са използвали линеарно писмо B, ранна форма на древногръцки.

Микенците, цивилизация от бронзовата епоха, която завладява минойците, използва писмен език, наречен Linear B (показан на снимката), която е една от първите форми на гръцки

Произходът на минойските и микенските народи обаче бе неясен за археолозите повече от 100 години. Смяташе се, че те произлизат от различни популации.

Международен екип от изследователи от Университета на Вашингтон, Харвардския медицински институт и Института Макс Планк за исторически науки, заедно с археолози и други сътрудници от Гърция и Турция, съобщават първите данни от секвенирането на генома от бронзовата епоха на жители на континентална Гърция, Крит и югозападната част на Анадола.

Новият анализ на екипа, воден от Джордж Стаматоянопулос (George Stamatoyannopoulos), на добре запазена минойска и микенска ДНК вече предоставя много отговори и прозрения.

Изследователите анализират ДНК от зъби от останките на 19 древни хора, които окончателно са идентифицирани от археологически доказателства като минойци на остров Крит, микенци от континенталната част на Гърция, както и хора, които са живели в югозападната част на Анадола.

Учените сравняват минойските и микенските геноми помежду им и с повече от 330 други древни геноми и над 2600 геноми на съвременни хора от цял ​​свят.

Фреска на таврокатапсия от Големия дворец в Кносос, Крит. (Оригиналът се намира в Археологическия музей в Ираклион

Резултатите от проучването показват, че минойците и микенците са много подобни генетично - но не и идентични - и че съвременните гърци произлизат от тези популации. Минойците и микенците произлизат предимно от ранните неолитни фермери, вероятно мигрирали хиляди години преди бронзовата епоха от Анадола.

"Минойците, микенците, както и съвременните гърци са свързани също с древните хора от Кавказ, Армения и Иран. Тези резултати предполагат, че някои миграции са дошли в областта на Егейско море и югозападната част на Анадола от изток, след древните земеделци", разказва Йосиф Лазаридис (Iosif Lazaridis), работил по статистическия генетичен анализ на данните.

Страстта към история вдъхновява Стаматоянопулос да започне този проект: "Повече от 100 години се разпространяват много оспорвани теории за произхода на жителите от бронзовата епоха, класическата и съвременна Гърция, включително теорията за идването на гърците в края на второто хилядолетие, хипотезата на афроазиатския произход на класическата гръцка цивилизация и прословутата теория на немския историк на 19-ти век Фалмерайер (Fallmerayer), който популяризира възгледа, че потомците на древните гърци са изчезнал в началото на Средновековието".

Въпреки че новото изследване не разрешава всички нерешени въпроси, то осигурява ключови отговори. Важно е, че констатациите опровергават широко разпространената теория, че микенците са чуждо население в Егейско море и не са свързани с минойците. Резултатите също така да разсейват теорията, че съвременните гърци нямат връзка с микенците и по-късно древногръцките народи.

Новото изследване показва, че е имало генетична приемственост в Егейско море от времето на първите земеделци до днешна Гърция и че те не са били в изолация. Народите на континентална Гърция имат примеси от древните хора от Северна Евразия и народите от Източната европейска степ преди и след времето на минойците и микенците.

Проучването показва силата на анализа на древната ДНК за решаване на стари загадки на историята и обещава да разплете заплетените проблеми на археологията и историята на езика.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Analiz-na-drevna-DNK-razkri-proizhoda-na-minojtci-i-mikentci_90295.html

[Hatshepsut]

ДНК анализ разкрива произхода на строителите на Стоунхендж

Предците на хората, построили Стоунхендж са пътували по Средиземноморието преди да достигнат Британските острови, съобщават BBC.

В ново проучване, публикувано в списанието Nature Ecology & Evolution, учените сравняват ДНК, извлечено от останки на хора, живели през Неолита в Британия, с такива на хора, населяващи Европа по същото време.

Карта на местата, на които са открити изследваните останки

Неолитните жители са наследници на племена, произхождащи от Анадола (Днешна Турция), които са мигрирали към Иберийския полуостров преди да поемат на север. Те достигат до Британските острови около 4 000 години пр.н.е.

Миграцията към Британските острови е само една част от всеобщо масивно разселване на хора от Анадола, започнало около 6 000 години пр.н.е., което донася земеделието в Европа. Преди това Европа е населявана от малки, пътуващи групи, които ловуват животни и събират растения и ракообразни.

Една група от ранни земеделци мигрира по течението на река Дунав към Централна Европа, докато друга отива на запад през Средиземноморието.

Анализите на ДНК показват, че неолитните британци в голямата си част са потомци на групите, мигрирали по средиземноморския маршрут, които или обикаляйки по крайбрежието, или от остров на остров с лодки. Някои британски групи имат малка част генетично наследство от тези, пътували по Дунава.

Когато учените анализират ДНК на ранните британски земеделци, те откриват, че най-големи прилики се откриват с неолитните хора от Иберия (съвременните Испания и Португалия). Тези иберийски земеделци са потомците на хората, пътували по Средиземноморието.

От Иберия или приблизително този регион, земеделците пътуват на Запад през Франция. Те може да са навлезли в Британия от Запад, от страната на днешен Уелс или от Югозападна Англия. Наистина, радиовъглеродния анализ предполага, че неолитните хора, са дошли в началото от западните крайбрежия, но това все още трябва да се изследва.

В допълнение към земеделието, неолитните мигранти изглежда са донесли в Британия и традициите си за строене на здания, използвайки огромни каменни късове, познати като мегалити. Стоунхендж е част от тази традиция.

Лицева реконструкция на неолитна жена от Съсекс

Въпреки, че Британските острови са населявани от групи ,,западни ловци-събирачи", когато земеделците пристигат около 4 000 години пр.н.е., ДНК анализът показва, че двете групи не са се смесили много добре.

Местните ловци-събирачи са почти напълно изместени от неолитните земеделци, освен една група в западна Шотландия, където местните обитатели имат силно родословие. Това може да се дължи просто на по-големия брой хора в групите на земеделците.

,,Не откриваме изобщо никакви ясни доказателства за пренесени гени от британските западни ловци-събирачи, към неолитните земеделци, след пристигането им," разказва съавтора Д-р Том Буут (Dr Tom Booth), специалист по древна ДНК от Музея за естествена история в Лондон. ,,Това не означава, че те не са се смесили изобщо, а просто, че вероятно популациите им са били твърде малки, за да оставят генетично наследство."

Съавтора проф. Марк Томас (Mark Thomas) от Юнивърсити Колидж в Лондон смята, че неолитните земеделци вероятно се е налагало да адаптират своите практики към различни климатични условия, пътувайки през Европа. Така, когато достигат британските острови, те вече са приспособени и добре подготвени да отглеждат растения в северозападния европейски климат.

Проучването изследва и ДНК от местните британски ловци-събирачи. Един от скелетите е на човека от Чедър, чиито скелетни останки са датирани на 7 100 години пр.н.е.
Той беше обект на реконструкция в Музея за естествена история миналата година. Неговата ДНК предполага, че както много други европейски ловци-събирачи в тази епоха е имал тъмна кожа и сини очи.

Човекът от Чедър, реконструкция

Генетичните анализи показват, че неолитните земеделци, за разлика от тях, са имали светла кожа с кафяви очи и черна или тъмно кестенява коса.

Към края на Неолита, около 2 450 г. пр.н.е., потомците на първите земеделци са изместени напълно от друга нова популация, наречена културата Bell Beaker, мигрирала от континентална Европа. Така че на британските острови се случват две крайни генетични замени в рамките на няколко хиляди години.

Проф. Томас смята, че тези явления са се случили след като неолитното население е било в упадък за известен период от време, както на островите, така и в Европа. Той се противопоставя на опростените идеи за настъпил конфликт и пояснява, че тези смени се свеждат до ,,икономически фактори", а именно чий начин на живот е бил по-подходящ да използва околните ресурси.

Д-р Буут обяснява: ,,Трудно е да преценим дали двете генетични смени имат нещо общо – те са много различен вид промени. Има спекулации, че и двете се дължат до някъде на колапс на популации. Но предполагаемите причини за тези два колапса са различни, така че може да става дума за съвпадение. "

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/DNK-analiz-razkriva-proizhoda-na-stroitelite-na-Stounhendzh_126674.html

[Hatshepsut]

Първите цивилизации в Европа са били генетично еднородни


Минойски жени

Хората от древните Егейски цивилизации в ранната бронзова епоха са били генетично много по-хомогенни, отколкото се смяташе досега, установи ново проучване. То опровергава теорията, че преходът към бронзовата епоха и развитието на градските центрове са били свързани със смесването на местните жители с мигрантите от други региони.

Изследването е публикувано в списание Cell.

Първите цивилизации в Европа се появяват в района на Егейско море и определят бронзовата епоха в този регион.

Градската култура, сложните социални структури, занаятчийската и селскостопанската специализация и най-ранните форми на писменост характеризират този емблематичен период, пишат авторите в своя доклад.

Това са минойската цивилизация в Крит, Микенската цивилизация в Гърция и цивилизацията на Цикладските острови. Те се оформят около 3-2 хиляди години пр.н.е. Появата на първите цивилизации довежда до мащабни промени в социалния, икономическия и политическия живот на Европа. Възникват първите градски центрове, огромни дворци и обемът на търговията нараства. И трите първи цивилизации имат своя характерна култура с различни погребални обреди, архитектура и изкуство.

Силната разлика в културите сякаш подсказваше, че това са хора с различен произход. Но не се оказа, че не е така.

Екип изследователи от цяла Европа взема проби от добре запазени скелетни останки от археологически обекти. Учените секвенират шест пълни генома. Четири от тях принадлежат към трите култури от ранната бронзова епоха, а още две принадлежат към микенската култура от средната бронзова епоха. Изследователите секвенират и митохондриалните геноми на единадесет други човека от ранната бронзова епоха. Взети заедно, тези данни са достатъчни за анализ.

,,Възползвайки се от това, че количество на пробите и качеството на ДНК, които открихме, са огромни за този тип изследвания, ние разработихме усъвършенствани инструменти за машинно обучение за справяне с проблеми като ниска дълбочина на покритие, повреди на останки от съвременните хора, отваряйки вратата за приложението на изкуствения интелект към данните от палеогеномиката", заявява един от изследователите, Оскар Лао (Oscar Lao), ръководител на групата за популационна геномика в Националния център за геномен анализ, Испания.

Учените установяват, че представителите на трите цивилизации са генетично сходни в ранната бронзова епоха (3000 г. пр. н. е.). В същото време геномът на жителите на микенската цивилизация на континентална Гърция се е променил значително вече към средната бронзова епоха (2.6-2 хиляди години пр. н. е.). Виновниците за това са хора от степите на Северното Черноморие и Каспийско море, които са мигрирали в Гърция. Приблизително 50% от родословието на жителите на микенската цивилизация се свързва със степите. Влиянието на хората от степите довежда до появата на хора, много подобни на съвременните гърци. Освен това миграционните вълни от степите предхождат най-ранната документирана форма на гръцкия език. Следователно те биха могли да повлияят на появата на прагръцкия език. В същото време учените отбелязват, че другите две цивилизации остават еднородни и не изпитват сериозни външни влияния.

Това противоречи на широко разпространените теории, че развитието на древногръцките цивилизации е причинено от масово обновяване на населението. По време на прехода към ранната бронзова епоха жителите и на трите култури са били генетично близки, което показва културната приемственост на местните неолитни групи. В бъдеще учените ще изследват геноми в Армения и Кавказ, за да определят къде са дошли представителите на други народи в Гърция.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Parvite-tcivilizatcii-v-Evropa-sa-bili-genetichno-ednorodni_168970.html

[Hatshepsut]

ДНК анализ разкри загадъчния произход на древните етруски

Доказателствата, събрани от ДНК анализ най-сетне слагат край на дебата за това откъде са дошли древните етруски - древна цивилизация, развила се на територията на Италия.

Воден от антрополога Козимо Пост (Cosimo Posth) от Университета в Тюбинген в Германия, голям международен екип от изследователи се опитва да стигне до дъното на загадката, изучавайки древната ДНК. Те събират генетични проби от 82 индивида, обхващащи период от 800 г. пр. н. е. до 1000 г. н. е. от цяла Етрурия и Южна Италия и ги сравняват с ДНК от други древни и съвременни популации.

Според геномните данни на почти 2000 години, събрани от 12 обекта в цяла Италия, тези загадъчни хора не са емигрирали от Мала Азия, а са споделяли генетично наследство с хора, живеещи наблизо в Древния Рим.

Изследователите откриват, че етруските споделят генетичен профил със съседни популации, като например латините, населявали Рим по също време, въпреки че двете групи имат значителни езикови и културни различия. И не е ясно как са възникнали тези значителни различия между етруските и техните съседи.

Алегорични фигури на "Сън" и "Смърт", пренасящи убития Сарпедон (дръжка на кутия - cista), 400-380 г. пр. н. е., Етруска бронзова скулптура - Кливландски музей на изкуството

Всички те произхождат от скотовъди, които са се преместили в района от степите през късния неолит и бронзовата епоха. Смята се, че в степите са възникнали индоевропейските езици, а това насочва към друга етруска загадка - тази на техния (вече изчезнал) неиндоевропейски език, задържал се в продължение на векове.

,,Тази лингвистична устойчивост, съчетана с обмяната н гени, поставя под съмнение простите предположения, че гените определят езика", коментира антропологът Давид Карамели (David Caramelli) от Университета на Флоренция в Италия, ,,и предлага по-сложен сценарий, който може да включва асимилацията на ранни италианоговорящи от етруското речево съобщество, вероятно по време на продължителен период на смесване през второто хилядолетие преди новата ера".

Има много неща, които не знаем за етруските. Очевидно остават някои доказателства за тяхното присъствие. Знаем, че те са били забележителни занаятчии, майстори в обработката на метала и изкушени от политиката. Но техния изчезнал език остава почти неразбираем (макар че вече е ясно как е звучал - вижте видеото по-долу), което затруднява разкриването на техния произход, особено при липса на солидни генетични доказателства.


What Etruscan Sounded Like - and how we know

Според гръцкия историк Херодот етруските мигрират в Италия от Мала Азия или Егейско море и тяхната култура има гръцки произход - според легендата са потомци на избягалите след Троянската война малоазийци. Това тълкуване не се подкрепя от съвременните учени - липсват археологически доказателства в подкрепа на миграцията.

Другият вариант е, че етруската цивилизация се е появила от коренното население, което вече е било заселено в региона - тоест това е автохтонна цивилизация.

Географска карта на италианския полуостров (вдясно), включваща увеличение (вляво), показващо максималното разширение на етруските територии и местоположението и броя на индивидите за всеки археологически обект, наскоро анализирани в настоящото изследване

Периоди на промяна

Макар да са открити в хода на изследването няколко индивида от Източното Средиземноморие, Северна Африка и Централна Европа, свързаният с етруските генофонд остава стабилен поне 800 години, обхващащ периода на желязната епоха и Римската република. Изследването обаче установява, че през последвалия римски императорски период етруското население в Централна Италия претърпява мащабна генетична промяна, в резултат на смесването с населението на Източното Средиземноморие, вероятно в резултат на внасянето на роби и войници от Римската империя.

,,Тази генетична промяна ясно изобразява ролята на Римската империя в мащабното сместване на хората във време на засилена социално-икономическа и географска мобилност", отбелязва Йоханес Краузе (Johannes Krause), директор в Института за еволюционна антропология на Макс Планк.

През Средновековието след разпадането на Римската империя генетичните профили се променят отново, като предците от Северна Европа се разпространяват по целия италиански полуостров. Това вероятно е резултат от нашествието на лангобардите от Германия и Швеция, които завладяват и след това управляват по-голямата част от Италия от 568 до 774 г.

Изглед на две етруски гробници от Сан Германо във Ветулония (Гросето), датиращи от шести век от н.е., където са изкопани човешки останки, анализирани в това изследване

Генетичният профил на хората в Тоскана, Лацио и Базиликата остават горе-долу непроменен между Ранното Средновековие и днес, което предполага, че основният генофонд на днешните хора от Централна и Южна Италия е до голяма степен формиран преди поне 1000 години.

Бъдещи проучвания, включващи допълнителни набори от данни от други региони на Римската империя, ще помогнат за обосноваването на тези констатации.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/DNK-analiz-razkri-zagadachniia-proizhod-na-drevnite-etruski-video_174749.html

[Hatshepsut]

Древни геноми проследяват произхода и упадъка на скитите


Фрагмент от скитски златен гребен

Обикновено смятани за жестоки конници воини, скитите са множество култури от желязната епоха, които управляват евразийската степ, играейки важна роля в евразийската история. Ново проучване анализира данните за целия геном за 111 древни хора от Централноазиатската степ от първите хилядолетия пр.н.е. Резултатите разкриват нови прозрения за генетичните събития, свързани с произхода, развитието и упадъка на легендарните скити.

Поради връзките и конфликтите си с основните съвременни цивилизации на Евразия, скитите имат легендарен статус в историографията и популярната култура. Скитите са оказали голямо влияние върху културите на своите могъщи съседи, разпространявайки нови технологии като седла и други подобрения в конната езда. Древните гръцки, римски, персийски и китайски империи са оставили множество източници, описващи от тяхна гледна точка обичаите и практиките на страшните конни воини, дошли от вътрешните земи на Евразия.

Анализът на древната ДНК на евразийските номади на международния екип изследователи дава информация за формирането на скитската и сарматската общности, както и за упадъка на тези култури. Тъй като не са имали писмен език, произходът на евразийските номади - скитите и сродните им сармати - е забулен в мистерия. Има няколко хипотези за техния произход.

Преходът от желязната епоха и формирането на генетичния профил на скитите

Новото проучване, публикувано в Science Advances, от международен екип от генетици, антрополози и археолози, ръководени от учени от Археогенетичния отдел на Института за наука за човешката история Макс Планк в Йена, Германия, помага за осветляването на историята на скитите благодарение на 111 древни генома от ключови скитски и не-скитски археологически култури от средноазиатската степ. Резултатите от това проучване разкриват, че значително генетично смесване е свързано с упадъка на уседнали групи от бронзовата епоха и възхода на скитските номадски култури през желязната епоха. Откритията им показват, че след относително хомогенното потекло на номадите от късната бронзова епоха, в началото на първото хилядолетие пр. н. е. напливите от изток, запад и юг в степта образуват нови смесени генетични пулове.

Могила 4 от некропола Елеке Сази в източен Казахстан

Разнообразие от народи в Средноазиатската степ

Изследването отива още по-далеч, като идентифицира поне два основни източника на произхода на номадските групи от желязната епоха. Единият източник е от изток, от популации в Алтайските планини, които по време на желязната епоха се разпространяват смесвайки се на запад и юг, докато се придвижват. Тези генетични резултати съвпадат с времето и местоположенията на археологичните свидетелства и предполагат разширяване на популациите от района на Алтай, където се намират най-ранните скитски погребения, свързващи различни известни култури като Сака, Тасмола и Пазирик, открити в Южен, Централен и Източен Казахстан съответно. Изненадващо, групите, разположени в западните планини на Урал, произлизат от втори отделен, но едновременен източник от западен генофонд, характерен за ранните сарматски култури.

Упадъкът на скитските култури, свързан с нови генетични "вливания"

Изследването обхваща също преходния период след желязната епоха, разкривайки нови генетични смесвания и примеси. Тези събития се засилват в началото на първото хилядолетие от н.е., едновременно с упадъка и след това - изчезването на скитските култури в Централната степ. В този случай новият източен евразийски наплив е правдоподобно свързан с разпространението на номадските империи в Източната степ през първите векове сл. н. е., като номадските империи Хунну и Сиенбей, както и незначителни притоци от ирански източници, вероятно свързани с разширяването персийската цивилизация от юг.

Въпреки че много от отворените въпроси за историята на скитите не могат да бъдат разрешени само с древна ДНК, това проучване показва колко много са се променили и смесили популациите на Евразия във времето.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Drevni-genomi-proslediavat-proizhoda-i-upadaka-na-skitite_166988.html

[Hatshepsut]

Учени изясниха произхода на аварите

По-малко известни от хуните на Атила, аварите са техни по-успешни наследници, пише Phis.org. Те са владеели голяма част от Централна и Източна Европа в продължение на близо 250 години. Известно е, че идват от Централна Азия през шести век от н.е., но древните автори, както и съвременните историци отдавна спорят за произхода им. Сега мултидисциплинарен изследователски екип от генетици, археолози и историци, включително изследователи от Института за еволюционна антропология ,,Макс Планк" в Лайпциг (Германия) е получил и проучил първите древни геноми от най-важните обекти на аварски елит, открити в съвременна Унгария. Това изследване проследява генетичния произход на аварския елит до далечен регион на Източна Централна Азия. Той предоставя преки генетични доказателства за една от най-големите и бързи миграции на големи разстояния в древната човешка история. През 560-те години аварите основават империя, която просъществува над 200 години, съсредоточена в Карпатския басейн. Въпреки многобройните научни спорове първоначалната им родина и произход остават неясни. Те са известни преди всичко от историческите източници на техните врагове – византийците, които си задавали въпроси за произхода на страховитите аварски воини след внезапната им поява в Европа. Дали са дошли от империята Жоужан в монголските степи (току-що унищожена от тюрките), или трябва да се вярва на тюрките, които решително оспорвали такова наследство?

Историците си задават въпроса дали това е била добре организирана група от мигранти, или смесена група бегълци. Археологическите проучвания сочат много паралели между артефактите от Карпатския басейн и евразийските номади (оръжия, съдове, конски сбруи), например златен пекторал, използван като символ на властта. Известно е също, че аварите са донесли стремето в Европа. Но досега не е проследяван произходът им в широките евразийски степи. В новото изследване учени от Института за еволюционна антропология ,,Макс Планк" в Лайпциг, университета ELTE и Института по археогеномика в Будапеща, Харвардската медицинска школа в Бостън, Австрийската академия на науките и Института за перспективни изследвания в Принстън са анализирали 66 индивиди от Карпатския басейн. В изследването били включени осем от най-богатите аварски гробове, открити някога, препълнени със златни предмети, както и други хора от региона преди и по време на аварската епоха. ,,Разглеждаме въпрос, който е бил загадка повече от 1400 години: кои са аварските елити, мистериозните основатели на империята, която едва не е сринала Константинопол и повече от 200 години е владеела земите на съвременна Унгария, Румъния, Словакия, Австрия, Хърватия и Сърбия?", обяснява Йоханес Краузе, старши автор на изследването.

Първоначално аварите се заселват в Малка Скития (Добруджа) като византийски федерати и са използвани от империята срещу франките. Впоследствие аварско-византийските отношения се развалят и те се заселват в Панония (днешна Унгария) откъдето прогонват гепидите (567/568 г.). Започват почти непрекъснати аварски походи срещу балканските провинции на Византия. Те достигат своя пик с обсадата на Константинопол през 626 г. от прабългари, авари и персийци. Походи са насочени и на запад срещу франки, лангобарди и бавари. От несполучливата обсада на Константинопол през 20-те години на VII в. Аварският каганат започна да запада и впоследствие се разпада на две. През 791 г. Карл Велики започва военни кампании срещу аварите и им нанася удар, а при хан Крум Аварският хаганат е превзет от Първата българска държава.

Най-бързата миграция на дълги разстояния в човешката история

Аварите не са оставили писмени записи за своята история и тези първи данни за целия геном предоставят надеждни улики за техния произход. ,,Историческата контекстуализация на археогенетичните резултати ни позволи да стесним времето на предполагаемата миграция на аварите. За няколко години те са изминали повече от 5000 километра от Монголия до Кавказ, а десет години по-късно са се установили на територията на съвременна Унгария. Това е най-бързата миграция на дълги разстояния в човешката история, която можем да реконструираме до този момент", обяснява Чунгвон Джеонг, съавтор на изследването. Гуидо Гнеки-Русконе, водещ автор на изследването, добавя, че ,,освен ясния им афинитет към Североизточна Азия и вероятния им произход поради падането на империята Жоужан, виждаме също, че елитите от аварския период от VII век демонстрират между 20 и 30 процента допълнително неместно потекло, вероятно свързано със Северен Кавказ и западноазиатската степ, което може да показва по-нататъшна миграция от Степта след пристигането им през VI век."

Източноазиатско потекло се среща в индивиди от няколко места в централната зона между реките Дунав и Тиса в съвременна Централна Унгария. Но извън района на първичното селище се открива висока променливост в нивата на примеси, особено в южноунгарския обект Кьолкед. Това предполага, че имигрантският аварски елит е управлявал разнообразното население с помощта на хетерогенен местен елит. Тези вълнуващи резултати показват колко голям потенциал има в безпрецедентното сътрудничество между генетици, археолози, историци и антрополози за изследването на "периода на миграцията" през първото хилядолетие от новата ера. Изследването е публикувано в списание Cell.

https://www.actualno.com/interest/ucheni-izjasniha-proizhoda-na-avarite-news_1733892.html

[Hatshepsut]

Секвениран е за първи път човешки геном от руините на Древен Помпей


Останките на двама души, загинали в Помпей, чиято ДНК е извлечена и секвенирана

Първият успешно секвениран човешки геном от индивид, починал в Помпей, след изригването на Везувий през 79 г. н.е., е представен тази седмица в проучване, публикувано в Scientific Reports. Преди това са били секвенирани само къси участъци от митохондриална ДНК от човешки и животински останки в Помпей.

Изследвани са останките на двама души, открити в Дома на занаятчията в Помпей, и е извлечена тяхната ДНК. Формата, структурата и дължината на скелетите показват, че единия набор останки принадлежат на мъж, който е бил на възраст между 35 и 40 години към момента на смъртта си, а другият  - на жена на възраст над 50 години. Въпреки че авторите са извлекли и секвенирали древна ДНК от двата индивида, са успели да секвенират целия геном само от останките на мъжа поради пропуски в секвенциите, получени от останките на жената.

Сравненията на ДНК на мъжкия индивид с ДНК, получена от 1030 други древни и 471 съвременни индивида от Западна Евразия, показват, че неговата ДНК споделя най-много прилики със съвременните италианци от Централна Италия и други индивиди, живели в Италия през епохата на Римската империя. Но анализите на митохондриалната и Y хромозомната ДНК на мъжкия индивид също идентифицират групи гени, които обикновено се срещат в хора от остров Сардиния, но не и сред други индивиди, живели в Италия през епохата на Римската империя. Това предполага, че може да е имало високи нива на генетично разнообразие в италианския полуостров през това време.

Снимка и дигитално рентгеново изображение на четвърти лумбален прешлен (L4), засегнат от туберкулозен спондилодисцит

Допълнителни анализи на скелета и ДНК на мъжкия индивид идентифицират лезии в един от прешлените и ДНК последователности, които обикновено се срещат в Mycobacterium, групата бактерии, към която принадлежи бактерията Mycobacterium tuberculosis, причиняваща туберкулоза. Това предполага, че лицето може да е било засегнато от туберкулоза преди смъртта си.

Авторите предполагат, че може да е било възможно успешно да се възстанови древна ДНК от останките на мъжкия индивид, тъй като пирокластичните материали, освободени по време на изригването, са осигурили защита от разграждащи ДНК фактори на околната среда, като атмосферния кислород. Констатациите демонстрират възможността за извличане на древна ДНК от помпейските човешки останки и предоставят по-нататъшен поглед върху генетичната история и живота на това население, добавят те.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Sekveniran-e-za-parvi-pat-choveshki-genom-ot-ruinite-na-Dreven-Pompej_184793.html

[Hatshepsut]

Разнообразният генетичен произход на елинската армия от класическия период


Детайл от вазата от Чиги, изобразяваща хоплити в бой (Национален етруски музей, Рим)

Значение

Чрез изучаване на геномни данни от 54 индивида от Сицилия от VIII до V в. придобиваме представа за състава на класическите елински армии (около V в. пр.Хр.) и населението на елинска колония. Присъствието на наемници в елинските армии, воюващи в Средиземноморието, още от 480 г. пр.Хр. и с произход чак от Северна Европа и Кавказ, отсъства от историческите текстове и поради това досега е недооценено в античната класическа наука. Нашето интердисциплинарно изследване едновременно подчертава стойността на интегрирането на генетичните изследвания в допълнение към археологическите и историческите изследвания и подчертава значението на военните действия за улесняване на човешката мобилност, културните контакти и сътрудничеството в континентален мащаб в Средиземноморието през класическия период.

Резюме

Търговията и колонизацията предизвикват безпрецедентно нарастване на човешката мобилност в Средиземноморието през първото хилядолетие преди Христа. Често възприемани като разделителна сила, войните всъщност са друг катализатор на културните контакти.

Ние даваме представа за демографската динамика на древните войни, като съобщаваме данни за целия геном на войници от V в., които са се сражавали за армията на елинската сицилианска колония Химера, заедно с представители на цивилното население, близките местни селища и 96 съвременни лица от Италия и Гърция. За разлика от останалата част от извадката, много от войниците имат родов произход от Северна Европа, степта и Кавказ. Интегрирайки генетични, археологически, изотопни и исторически данни, тези резултати илюстрират значителната роля, която наемниците са играли в древногръцките армии, и подчертават как участието във войната е допринесло за мобилността на хората в континентален мащаб в класическия свят.

Класическият средиземноморски свят се характеризира с взаимодействия на дълги разстояния, които се осъществяват не само чрез търговия и колонизация, но и чрез политически и военни сблъсъци, често предизвикани от необходимостта да се защитят новосъздадените селища и търговските пътища, възникнали в резултат на експанзионистичните стратегии на елини, финикийци и други етноси. Насилствените конфликти са обща тема на древните писмени свидетелства и за да се разберат по-добре тези древни общества, е важно да се проверят алтернативни хипотези за ролята на военната дейност във взаимодействията между населението им.

Съществуват обширни археологически доказателства за връзките между праисторическа Сицилия и Източното Средиземноморие, документирани чрез обмен на материална култура, започващ поне от ранната бронзова епоха. Този ранен контакт е отразен и в геномните данни, показващи появата на компонент на родословие, свързан с Иран, от средата на второто хилядолетие пр.Хр. нататък – вид родословие, което до този период на Средиземноморието е било откривано само в региони по-далеч на изток.

Установяването на финикийски търговски пунктове по западните брегове на Сицилия, населени преди това изцяло с местни етнически групи от желязната епоха, започва през девети век пр.Хр. и е последвано от системна колонизация от елини през осми век пр.Хр., според археологическите и текстовите доказателства.

Въпреки че публикуваните древни ДНК данни от елинския свят са все още оскъдни, налице са данни от хора от късната бронзова епоха (ПБЕ), живели в Егейско море, понякога наричани ,,микенци", които съответстват на това, че са основното изходно население за днешните хора в Гърция. Жителите на елинската колония Емпурис в Иберия, живели през V в. пр.Хр, имат ясни генетични връзки с егейското население от ЛБА, както и с местните жители, което е принос към населението на острова от хора с този егейски генетичен подпис от ЛБА. Освен това обаче съществуват малко генетични данни за оценка на разнообразието на елинските колонии, въпреки обширните археологически доказателства за разнообразна идентичност в елинските селища в цялото Средиземноморие и особено в Сицилия.

Химера е колония, основана от йонийски и дорийски елини около 648 г. пр.Хр. (фиг. 1). Химера вероятно е била населявана и от местни сицилианци, пуникийци и етруски, тъй като взаимодействието между тези групи е добре документирано в елински селища, като Селинунте (28). Химера е най-западното елинско селище в Северна Сицилия (както Селинунте на юг) и е в съседство с близките местни сицилиански и пунически селища. Древните автори описват две битки, водени в Химера през 480 г. пр.Хр. и 409 г. пр.Хр. между елини и картагенци, и се смята, че масовите гробове с възрастни мъже, открити в западния некропол на Химера, съдържат войници, загинали в двете битки.

Според писмените източници Химера печели битката от 480 г. пр.Хр. благодарение на помощните сили, изпратени от елинските ѝ съюзници в Сиракуза и Агридженто (Diod. 11.20-25), но губи битката от 409 г. пр.Хр., когато химерите се сражават без помощ (Diod. 13.60-62; Xen. Hel. 1.1.37) . След загубата си през 409 г. пр.Хр. Химера е разрушен и престава да функционира като самостоятелен град-държава (полис).

Фигура 1. Местоположение на изследвания район. (А) Карти, показващи местоположението на Сицилия в Средиземно море и археологическите обекти на елински, пунически и местни селища през VI в. пр.Хр., включително тези от настоящото изследване (Химера, Монте Фалконе, Полицело). Регионите на влияние на три местни групи са отбелязани в курсив. (Б) Схема на археологическия обект Химера, показваща разположението на масовите гробове в западния некропол (източният некропол е извън зоната на картата)

Архаичните и класическите елински армии често се разбират като съставени предимно от хоплити – самофинансиращи се елински граждани-войници, които носят тежки доспехи, за да защитават своите полеи и съюзнически селища (36-38). Ролята на наемниците в елинските армии често е омаловажавана от древните историци, като наемниците често са представяни като по-нисши от героичните елински хоплити. Наемането на наемници в елинския свят обикновено ставало чрез отношения между аристократични фамилии, които установявали международен обмен на стоки, услуги и военна помощ при необходимост.

През класическия период в континентална Елада тези връзки са подчинени най-вече на международните отношения между по-големите полеи, освен в периоди на политически размирици, като например възхода на атинските наемници през IV в. Наемниците са били наемани и като телохранители на тираните както в континентална Елада, така и в Сицилия. Докато ролята на наемниците в елинските армии не е толкова ясна, пуническите армии, като тази на Картаген, често са използвали наемнически армии, а елинските тирани на Сицилия вероятно са правили същото.

Неотдавна данните за стронциеви и кислородни изотопи от масовите гробове потвърдиха историческите сведения, като разкриха голям брой неместен произход в масовите гробове, свързани с 480 г. пр. Хр., и предимно местни лица в масовите гробове, свързани с 409 г. пр. Хр.. Важно е да се отбележи, че изотопните доказателства показват, че много от неместните войници от 480 г. пр.Хр. произхождат от по-далечни райони от Сицилия, което контрастира с древните историци, които пишат само за елински съюзници от други части на Сицилия (Diod. 11.20-25; Hdt. 7.165-7) , и подчертава възможността за по-голяма роля на наемниците в елинските армии, отколкото обикновено се оценява.

Докато изотопните анализи предоставят информация за това дали хората са пътували по време на живота си, генетичните данни предоставят допълнителни доказателства, като разкриват вероятния географски произход на предците на хората. Тук анализираме геномни данни от 33 индивида, свързани с битките при Химера и от цивилното население на Химера, както и 21 индивида от две близки селища, свързани с местната култура Сикани в Сицилия, за да предоставим информация за генетичния произход на жителите на Сицилия през първото хилядолетие пр.Хр. и да осигурим допълнителни данни за оценка на ролята на древните конфликти във взаимодействията между населението в древното Средиземноморие.

Резултати

Генерирахме дву- и едноверижни библиотеки за секвениране от следващо поколение (45, 46) както при частично третиране с урацил-ДНК гликозилаза (UDG), така и без такова третиране за две проби и ги обогатихме за ∼1,2 милиона еднонуклеотидни полиморфизми (SNP). Филтрирайки по стандартните критерии за качество и използвайки гранична стойност от поне 10 000 покрити SNP, запазваме набор от данни за 16 лица, погребани в масови гробове, свързани с битката от 480 г. пр.Хр., 5, свързани с битката от 409 г. пр.Хр., 11, причислени към цивилното население, погребано в Западния некропол на Химера, и 1, причислено към цивилното население, погребано в Източния некропол.

Всички войници са генетично определени като мъже, докато седем цивилни индивида са генетично определени като мъже, а останалите пет – като жени. Анализирани са общо 19 индивида от обекта от желязната епоха Polizzello (девети и осми век пр. Хр.) и 2 от обекта Monte Falcone в Baucina (шести до пети век пр. Хр.), които представляват както мъже, така и жени.

Една двойка роднини от втора степен беше открита в Polizzello (SI Appendix, Fig. S8). Като цяло, средното покритие на пробите от новия набор от данни варира от 0,011- до 4,298 пъти на целевите SNP върху автозомите с обхванати между 11 393 и 905 741 SNP. Точковите оценки на ядреното замърсяване на Х хромозомата, което може да се оцени за мъжете, варират от 0 до 1,6 %. За да контекстуализираме новооткритите древни индивиди, генерирахме също така нови данни за генотипиране на 96 съвременни италиански, елински и критски индивиди върху набор от SNP на Affymetrix Human Origins (HO).

Изчислихме главните компоненти (PC) върху новогенерираните данни от HO, заедно с 985 публикувани преди това съвременни индивиди от 64 различни западноевразийски и северноафрикански популации (49), и проектирахме новите и публикуваните древни индивиди (набори от данни S3 и S4) върху първите два PCs (фиг. 2А). Както бе съобщено по-рано, съвременните западноевразийци образуват два паралелни клина, разделени на първия PC, който разграничава европейските популации от популациите от Близкия изток и Кавказ, докато вторият PC отразява приблизително географското разпределение на популациите в посока север-юг.

Съвременните егейски и балкански популации заемат пространството между двете паралелни линии, като образуват генетичен и географски мост. Изпълнихме неконтролирана ADMIXTURE върху световен набор от 1900 съвременни индивида и 2453 древни индивида, включително новооткритите ни данни за 2-15 клъстера k и показваме резултатите за k = 6, най-ниското k за разграничаване на генетичните клъстери, свързани с трите ключови компонента на родословието за европейците, т.е. западни ловци-събирачи (ЗЛС), ранни европейски земеделци (РЕЗ) и кавказки ловци-събирачи (КЛС) (фиг. 2Б).

Наблюдаваме разделяне на повечето от индивидите в отделни клъстери в PC пространството, които остават стабилни, като се имат предвид елипсите на 95% CI на извадките с ниско покритие и при конструиране на PC върху световен и евразийски набор от съвременни индивиди и които корелират с дела на различните компоненти в ADMIXTURE анализа. Потвърждаваме тези генетични клъстери с двойки qpWave анализи, групираме индивидите според техния генетичен клъстер и хронологичен и археологически контекст и извършваме последващо моделиране на произхода по групи и по индивиди.

Фигура 2.Резултати от PCA и ADMIXTURE за лица от Сицилия и съответните древни проби от литературата. (А) Древни данни за индивиди с данни при повече от 10 000 HO SNPs, проектирани върху първите два PC, конструирани с 1 081 съвременни западноевразийски и северноафрикански индивиди, представени с малки сиви кръгове (SI Приложение, Фиг. S8 включва етикети на популациите). Цветът и символът показват съответно географския произход и културната принадлежност на древните проби. Окръглените символи показват индивиди със стронциеви изотопни сигнатури, несъвместими с произход от Сицилия. Символите без черен контур означават проби, обхванати на по-малко от 50 000 1240К SNP. (Б) Резултати от ненаблюдаваната ADMIXTURE, показващи k = 6 за новите сицилиански данни и избрани древни проби. Пробите, обхванати от по-малко от 50 000 1240K SNPs, са показани с по-ниска непрозрачност

Тези констатации предполагат възможността, че за разлика от генетично хомогенните лица, включени в извадката, които са загинали в битка през 409 г. пр.Хр., войниците от 480 г. пр.Хр. са имали по-разнообразен произход. Това подкрепя тълкуването, че елинската армия през 480 г. пр.Хр. е включвала наемници или платени войници, които са били с елински и друг културен произход.

Както елинските колонии, така и други полиси наемат наемници, за да подкрепят хоплитските армии, основани на граждани (Thuc. 1.60: Използване на наемници от елините; Hdt. 7.165: Разнородна армия, предвождана от картагенеца Хамилкар; Hdt. 8.26: Помощ за Персия; Hdt.2.152.4-5: Помощ за Египет). Добре документирано е, че пуническите армии, като тази на Картаген, често използват наемнически войски, а вероятно и елинските тирани на Сицилия са правили същото.

Въпреки че древните историци не споменават изрично за наемници, сражаващи се за Химера през 480 г. пр.Хр., те споменават, че сиракузкият тиран Гелон е събрал голям брой чуждестранни наемници, за да попълни армията си (Diod. 11.72); вероятно те биха били сред помощните сили, изпратени да защитават Химера. Сицилия била особено привлекателна дестинация за наемниците, тъй като много елински полиси в Сицилия били управлявани от тирани, способни да извличат богатството, необходимо за финансирането на армиите от наемници, и обикновено имали нужда от телохранители, за да поддържат контрола си. Някои наемници са били набирани от области, известни с определени умения, като стрелци от Скития и пелтасти от Тракия.

Следователно войниците от 480 г. пр.Хр., чието генетично разнообразие надхвърля това на гражданската проба в Химера, вероятно не отразяват набор изключително от химерския полис, а комбинацията от генетични и изотопни данни предполага, че те са родени и израснали дори по-далеч от самата Сицилия. За разлика от това изотопните сигнатури, които в по-голямата си част съответстват на местен произход и генетичното сходство на възрастните мъжки индивиди, погребани в масовите гробове, свързани с битката от 409 г. пр.Хр., потвърждават историческите сведения и предполагат, че бойната сила е била съставена от цивилното население на Химера, без помощ от наемници или съюзници.

Историческите свидетелства твърдят, че първоначално сиракузките елини са изпратени в помощ на Химера през 409 г. пр.Хр., но в крайна сметка се връщат обратно, за да защитят Сиракуза, оставяйки Химера да се справя сама, разчитайки на собствените си граждани (Diod. 13.59-61). Тъй като обаче разполагаме с генетични данни само за петима от войниците от битката през 409 г. пр.Хр., ще са необходими допълнителни данни, за да се потвърди дали липсата на лица с неегейски генетичен произход е статистически значима.

https://voinaimir.info/2022/10/genetic-diversity-ancient-sicily/