• Welcome to Български Националистически Форумъ.
 
avatar_Hatshepsut

Напрежението между Полша и Русия заради Катинь

Започната отъ Hatshepsut, 27 Ное 2018, 08:15:08

0 Потрѣбители и 1 гостъ преглеждатъ тази тема.

Hatshepsut

Тази информация е от 2007г.

От седмици интелектуална и национално будна Полша със затаен дъх очаква пускането по екраните на "Катин" - може би най-личния и изстрадан филм на Анджей Вайда. На 17 септември вечерта в Театр Виелки във Варшава, в присъствието на църковния и държавен елит, и което е не по-малко важно - в присъствието на руски правозащитници от московския "Мемориал", се състоя официалната му премиера.

Филмът за катинската трагедия на един от големите майстори на епичното политическо кино връхлита полското общество точно на 68-годишнината от съветската агресия срещу Полша. "Катин" ще открие 32-рия полски филмов фестивал в Гдиня, а от 21 септември филмът излиза на националния екран със 190 копия. Въпреки че паметта за избитите от съветския агресор през пролетта на 1940 г. сънародници е била винаги будна в Полша, това е първото кинематографично приближаване към една от най-болезнените теми на полското обществено съзнание.

Едва ли друг освен Вайда би могъл с по-голямо право и творчески потенциал да се заеме със зловещото катинско престъпление.
На 81 години, почетен с всички големи отличия на световното кино, създателят на "Пепел и диаманти", на "Човека от мрамор" и "Човека от желязо" от десетилетия се готви за своя може би последен дълг - да обхване със силата на изкуството най-жестоката драма на своя народ. Тя е трагична и за неговата лична семейна история. Баща му Якуб Вайда, 43-годишен офицер, е сред разстреляните в Катинската гора. Майката на режисьора, една от жертвите на държавно-официалната съветска лъжа до последния си земен ден се надява, че мъжът й ще се завърне от сибирски плен.

Лъжата и човешкото страдание са двата полюса във филма, между които Вайда вплита човешки съдби и политически конфликти. В това поле на напрежение зрителят остава вцепенен и същевременно разтърсен из основи. След премиерата измина доста време, преди аплодисментите да нарушат гробното мълчание, обхванало залата на варшавския Театр Виелки. Според Анджей Вайда без екранизацията на този ключов момент за полското национално самосъзнание неговата историческа филмова хроника би останала фатално непълна. Той обяснява десетилетното "закъснение", с което се появява филмът, с липсата на адекватна висока и убедителна литературна творба по темата. В книгата "Катин. Пост мортем" на Анджей Муларчик е намерен конгениалният източник, на чиято основа авторът създава сценария за филма. Оператор е Павел Еделман, познат от "Пианиста",
номиниран за "Оскар". Артистите са млади и според Вайда работата с тях му е припомнила таланта на поколението големи полски актьори от 70-те и 80-те години. Познато име в ролята на генерал, мъжествено опазващ и в НКВД-исткия ад своя човешки образ е Ян Енглерт. Музиката е от Кжищоф Пендерецки, който казва, че работата над нея му е донесла едни от най-вълнуващите творчески преживявания в живота.

На 17 септември 1939 г., две седмици след нападението на националсоциалистическа Германия над Полша, от изток, в съответствие със спазарения през август договор "Молотов - Рибентроп", в Полша навлизат дивизиите на втората тогавашна социалистическа държава - СССР. В плен попадат десетки хиляди полски офицери и войници. Прехвърляни по етапен ред, от лагер на лагер, те прекарват зимата при неописуемо жестоки условия. На 5 март 1940 г. членовете на Политбюро на ВКП(б) и лично Сталин подписват заповедта за екзекуция на всички полски "националисти". Разстрелите започват през април и траят до средата на май. Жертвите са събирани от всички лагери и избивани в горски участъци край Катин, Твер, Харков и Буковня.

Пишейки и четейки за разстреляни полски офицери, често пъти се забравя, че в по-голямата си част това не са професионални военни, а запасни офицерски чинове, мобилизирани в защита на отечеството. Всъщност става дума за цвета на Полша, за нейния елит в най-благородния смисъл на думата. Учители, медици, адвокати, духовници, интелектуалци - такива са жертвите на едно от най-жестоките масови избивания в новата европейска история. Именно обезглавяването на полската нация е и основната цел на кремълските вождове. Такова е мнението и на големия полски историк Адам Кжемински: "Една добре обмислена акция, за да бъде заличен цветът на полската нация, да бъде унищожена нейната интелигенция". Съветският съюз с десетилетия не само отрича своето участие в престъплението, но се опитва да го припише на своя тогавашен съюзник - А.Хова Германия. Единствено благодарение на категоричния протест на американския съдия Бидъл, "Катин" не е включен в обвинителния акт срещу ръководната клика на Третия райх в Нюрнберг. Десетилетната лъжа на официална Москва намери своя срамен край едва след като през 1992 г. президентът на Русия Борис Елцин предаде на Полша оригинала на
решението на Политбюро с подписите на Сталин, Берия и другарите им.
През последните години обаче Москва отново нагазва в блатото на отричането и жалкото увъртане. През 2005 г. генералната прокуратура прекрати 14-годишното следствие по "Катинското дело" поради изтичане срока на давност. Прокуратурата отхвърли становището на полската страна, че става дума за геноцид, за който не се предвижда давност. През май тази година Московският градски съд отказа реабилитация на "Катинските жертви", тъй като нямало доказателства за осъждането им по политически мотиви. Те били станали жертва просто на "длъжностно престъпление" и на "превишаване на служебни пълномощия".

На този фон Анджей Вайда не престава да напомня, че филмът му не е "антируски" (както вече започнаха да пишат някои масови руски медии), че днешните руски граждани не носят отговорност за престъпление по заповед на тогавашното Политбюро. Той е убеден, че "Катин" ще бъде показан и в Москва, за което е отправена покана от "Мемориал". В Полша вече определят новия филм като "национална реликва".
Именитият публицист Бронислав Вилдщайн каза в една от първите дискусии по телевизията, че след увлеченията по "деконструкция" и "демитологизация" на миналото вече е дошъл моментът за неговото реално възприемане в цялата му понякога потискаща трагичност. Адам Кжемински смята, че "Катин" ще запълни една зееща бездна в общественото съзнание. Въпреки че днес "всяко дете знае какво се е случило с полските офицери в Катин", смята историкът "досега тази трагедия отсъстваше като културна икона. Това е, което създава сега Вайда със своя филм."

Като българи този дебат не ни оставя безразлични.Ние също имаме своя Катин.
Нашият Катин обаче е дело на сънародници и трае няколко месеца - от септември 1944 до пролетта на 1945 г. По ирония на историята броят на жертвите е приблизително същият - около 30 000. И пак - из цвета на нацията: военни, търговци, адвокати, медици, държавни служители, духовници, местна и национална интелигенция - избита варварски, по най-жесток начин от завладелите властта пратеници и агенти на партията, виновна и за катинската трагедия.

Тъжното е там, че за разлика от "всяко полско дете", децата у нас знаят малко за масовите кланета, поразили Страната на розите преди 60 и кусур години. Паметта на загиналите се тачи от шепа сънародници, за тяхната съдба и за страданието на близките им пишат и напомнят броени издания с ограничено разпространение.

Времето за мемориални творби, които да се превърнат в "културна икона" в памет на трагедията, ще дойде чак когато обществото узрее за тях. Дано само тогава да не е прекалено късно...

Hatshepsut

Тази информация е от 2007г.

Руски медии или съветски?                                                       


Реакции в Москва след «Катин» на Анджей Вайда

© Милен Радев

След завчерашното посещение в Русия на полска държавна делегация, водена от президента Лех Качински и след варшавската премиера на новия филм на Анджей Вайда «Катин» руските печатни медии се надпреварват с укоризнено-заплашителни опуси по адрес на своите западни съседи.

Голямата «ежедневна делова газета» РБК daily, под чиято глава деликатно е указано, че се издава в партньорство с германския Ханделсблат пише, че първата визита на полския президент в Русия оставила повече въпроси отколкото отговори. Недоволството на вестника е предизвикано от това, че Лех Качински не си направил труда да посети Москва, а стигнал само до Смоленск и участвал в заупокойната служба пред мемориала в Катинската гора. Вместо да литне след това до Кремъл и се разцелува със сегашния му обитател, както би желала навярно редакцията на «деловата газета», полският президент се върнал във Варшава за премиерата на новия филм на Вайда «Катин».

За да помогне на озадачената редакция и на не по-малко обърканите читатели, РБК daily кани политолога Олег Неменски от Славянския институт на Руската академия на науките. Младият учен оценява и визитата, а и филма на Вайда като «част от общодържавен социално-образователен проект в Полша за

преразглеждане ролята на СССР във Втората световна война»

Целта била да се променят настроенията на поляците, за които, съгласно социологически проучвания, образът на Червената армия бил все още «по-малко черен» отколкото този на Вермахта. Филмът на Вайда, според руския учен, е един от най-важните актове на тази кампания. Днешна Полша не желае мир с Русия, смятат и Неменски, и интервюиращият го журналист. Полша се стреми към «замяна на Русия като център на постсъветското пространство и към сформиране на конфедерация на «освободените» народи с център във Варшава, присъединяване на Украйна, Белорусия и Кавказ в една обща евроатлантическа структура».

Всичко това се поднася с пълна сериозност на руските читатели на «деловата газета», която за по-голяма убедителност дори изписва в подзаглавие внушителното

«Варшава мечтае да заеме мястото на Москва»

Добронамереният наблюдател би могъл да допусне, че става дума просто за частното мнение на частен всекидневник. Същото щяхме да направим и ние и да си затворим очите пред поредицата сродни по дух материали през последните два дни в руския печат, ако не ни бе попаднала солидната Российская газета. Това е правителственият орган на Руската федерация, писаното в нея може и трябва да се мери със златарска везна – от страниците на Российская газета към страната и чужбина звучи гласът на белокаменна Москва.

Нека чуем какво прогласява той по повод Катинската трагедия и новия филм на световния майстор Анджей Вайда. В нарочен коментар един от Российските елитни журналисти Алекандър Сабов с тревога констатира: «Сегашните траурни мероприятия в Смоленск (трудно се произнася думичката «Катин» наистина, я по-добре да я заменим със «Смоленск» - М.Р.), предшестващи полската премиера на новия филм на Анджей Вайда не ни приближават, а още повече ни отдалечават от истината».

Бързо става ясно, откъде черпи авторът убеждението за тъй песимистичното си заключение. Оказва се, че според Российская газета «официалната версия за катинската трагедия» и «чистосърдечното признание на съветската вина за Катин» е трябвало «да се харесат на Запада». Днес, смята правителственият вестник, далеч «не всичко в това дело е очевидно».

В текста многозначително се подчертава, че за масовите разстрели на полски офицери светът е научил точно след поражението на Вермахта край Сталинград. Официалната версия се основавала на един единствен документ – предложението на наркома на Вътрешните работи за ликвидиране на поляците, събрани в лагера край Катин. Според Российская газета това дори

не бил оригинал, а ксерокопие,

резолюцията на него, кой знае защо отсъствала, левият ъгъл на документа бил прегънат...

Тук авторът оставя досетливия читател сам да си направи изводите – явно, че на скритото ъгълче е имало отрицателна резолюция – и отиде, та се не видя «единственото» доказателство за съветската вина. Ако резолюцията беше положителна, пита Алекандър Сабов, нима щяха да я скриват с бял лист при копирането? Въпросът, кой е правил тези загадъчни ксерокопия, и защо ли той трябва да е имал интерес да скрие сталинския подпис, не вълнува повече правителствения коментатор, той бърза нататък: имало наистина и някакъв документ на конвойните войски за етапиране на офицерите от другите лагери в посока Катин, но това била обичайна практика според Сабов – тези от поляците, които били лоялни към съветската власт били просто отделяни от онези, които изпитвали враждебни чувства към Русия и прехвърляни в други лагери...

На това място търпението и на най-флегматичния читател, незагубил изцяло паметта си, се изчерпва безвъзвратно. Горното се пише в най-сериозния руски вестник, въпреки че през 1992 г. Борис Елцин предаде на тогавашния полски президент Лех Валенса документи от най-секретния съветски архив – т.н. «Папка № 1». Сред тях –

решението на Политбюро за екзекутиране

на 25 700 полски пленника, снабдено с подписите на Сталин, Берия, Ворошилов, Молотов и пр., откъс от непосредствената заповед на НКВД за провеждане на разстрелите от 5 март 1940 г. и справката на тогавашния министър на вътрешните работи Шелепин до Хрушчов от 3 март 1959 г., с което му докладва, че са били екзекутирани 21 857 поляци и предлага личните им дела да бъдат унищожени.

Въпреки всички тези документи, влезли в научния оборот от години, въпреки други, буквално безбройни, външни доказателства и свидетелства, днешна полуофициална, нека я наречем така, Русия отново запява познатата от десетилетия ария на Лъжата: нищо не е доказано, никой не е хванат на местопрестъплението, ние не сме виновни. В допълнение, вместо лошите германски реваншисти, сега на позорния стълб се приковават коварните полски ревизионисти.

Арията е позната, но тя бе позабравена през последните 10 – 15 години. Днес гласове като колоратурещият солист на Российская газета ни карат да се питаме, дали са наистина руски тези журналисти. Или атрибутът съветски не пасва по-добре към мирогледа и методите им?

Hatshepsut

#2
Katyn / Катин (2007)



Катин (Katyn) е полски исторически филм за Катинското клане (в Катинската гора - близо до Смоленск - в Русия, са разстреляни около 20 000 поляци от съветски военни). Режисьорът - световноизвестният Анджей Вайда е пресъздал написаното в книгата: 'Катин. Пост мортем' на Анджей Муларчик. На 21 септември филмът официално излиза по кината в Полша. Филмът се смята за един от най-важните и дългоочаквани проекти на Анджей Вайда. Това е една история за майките, жените и дъщерите на полските офицери, екзекутирани през 1940 от НКВД по заповед на Сталин. Бащата на Анджей Вайда, 43-годишният офицер Якуб Вайда, е сред разстреляните в Катинската гора. В последвалите две ексхумации - от немска и съветска страни - обвиненията за извършеното са взаимни. (из 'Уикипедия') Официалната полска заявка в категория  за най-добър чуждоезичен филм на осемдесетите Американски Академични Награди (Оскар) - 2008.

https://zamunda.net/banan?id=118781&hit=1&t=movie

Hatshepsut

Тази информация е от 2010г.

Полски и руски лидери ще отбележат годишнината от клането в руското село Катин, където преди 70 години съветските войски избиха 22 000 полски офицери в местната гора - зверство, което все още носи напрежение в отношенията между двете държави. Руският премиер Владимир Путин ще вземе участие в церемония на 7 април в Катин заедно с полския си колега Доналд Туск. Полският президент Лех Качински ще отбележи годишнината в отделна церемония на 10 април.
При посещението си Туск ще разговаря с Путин по текущи политически въпроси, а церемонията ще включва полагане на венци и речи, произнесени от двамата лидери.

Полша иска Русия да публикува документите, с които разполага за катинското клане - едно от най-спорните събития от Втората световна война. Тези документи, според Варшава, са необходими, за да се подведат извършителите на убийствата под отговорност. Според някои церемониите са сигнал за положителна промяна в полско-руските отношения.

Напрежението между двете държави се засили през август 2008 г., когато Полша се съгласи да приеме на своя територия елементи от американската система за противоракетна отбрана. Отношенията останаха хладни, въпреки че американският президент Барак Обама неотдавна се съгласи да замени системата с по-опростен вариант.

Полският президент Лех Качински обяви, че ще ръководи церемония в Катинската гора на 10 април заедно с организации на ветерани и около 300 роднини на жертви от Катин. Той отбеляза, че целта на посещението му не е "да обтяга отношенията с Русия", а да отдаде почит на жертвите, предаде Полската агенция по печата. Специален влак ще отведе около 400 души до мястото на церемонията. Сред тях ще има роднини на загиналите, скаути, доброволци и полски войници. Ще бъде отслужена меса, а Качински ще държи реч.

Двете различни дати не означават, че церемонията е разделена на две, заяви началникът на канцеларията на Туск Томаш Арабски. Просто ще има една церемония, ръководена от Качински и двустранна визита с участието на Туск и Путин. Церемонии ще се състоят също така в няколко града в Полша, както и в Съединените щати.
Във Варшава те ще се състоят на 13 април, признат официално за ден за възпоминание на загиналите. Тогава се навършва и годишнина от деня, през 1943 г., в който германските войски откриват масов гроб в Катинската гора.

След Втората световна война, когато Полша е управлявана от подкрепяния от Кремъл комунистически режим, съветските власти обвиняват за клането нацистите и прикриват историческите доказателства. Русия пое отговорност за убийствата едва през 1990 година.

https://dnes.dir.bg/

Hatshepsut

#4
Сталин би се обърнал в гроба

През 1940 година руският диктатор Йосиф Сталин заповядва да бъдат убити хиляди полски офицери и интелектуалци. Истината за това престъпление, което е едно от най-перверзните в историята, остава дълго време табу.

За онзи, който иска да разбере раните на Полша, е достатъчно да посети едно гробище. В почти всеки полски град могат да се открият кървави следи от най-новата история. Почти няма гробище, в което да няма символични гробове на жертви на нацисткото господство от времето на Втората световна война.

Срещат се също и паметни плочи и надписи, които напомнят за жертвите от Катин. Това е едно от най-перверзните военни престъпления в историята. Жертвите са предимно офицери от полската армия, но и много лекари, юристи, учители, предприемачи, банкери. Или накратко - става дума за интелектуалния и икономическия елит на страната.
Чудовищната логика на едно жестоко престъпление

Офицерите попадат в съветски ръце, след като през септември 1939 година Полша бива поделена между двамата агресори - Германия и Съветския съюз. На 5 март 1940 година Сталин заповядва да бъдат разстреляни 20-те хиляди интернирани офицери. Заповедта бива изпълнена месец по-късно. Чудовищната логика зад това престъпление е семпла: да се ликвидира елита, за да може страната да бъде овладяна по-лесно.

Впрочем същата логика прилагат и тогавашните съюзници Сталин и Хитлер. Концентрационният лагер Аушвиц се появи първоначално като място за унищожаване на полската интелигенция. Хитлер, самият варварин, не се осмели да нареди да бъдат екзекутирани пленените от неговите войски полски офицери. В този случай Сталин надминава Хитлер по жестокост. Нищо чудно че разкриването на масовите гробове от Катин след нашествието на Вермахта в Беларус предложи на националсоциалистите добре дошъл пропаганден материал. Хитлер искаше да забие клин между Полша и съюзените с нея западни сили, за да победи Съветския съюз.

Лицемерно, за пропагандни цели, той демонстративно изрази съчувствие със семействата на убитите. Сталин контрира, като приписа на германците вината за жестокостите. В продължение на десетилетия комунистически управляваната Полша налагаше тази версия като съставен елемент на официалната историография. За демократичната опозиция обаче беше ясно, че не би могло да има добри отношения с Русия, ако истината не излезе на бял свят.

Горбачов пръв наведе глава.

Историческият момент настъпи през 1990 година, когато Михаил Горбачов за пръв път призна, че съветското НКВД е виновно за масовите убийства в Катин. Един символичен жест обаче липсва. Този пропуск бе наваксан едва през 1993 година от приемника на Горбачов - Борис Елцин. По време на посещение в Полша президентът Елцин помоли за прошка и предаде на полското ръководство документи във връзка с престъплението. А днес - точно 70 години след зверствата - бе направена поредната важна стъпка: Путин покани полския си колега Туск да присъства на възпоменателната церемония по повод годишнината. Помирението между руснаци и поляци вече не е утопия.

Автор: Б. Дудек, Б. Емануилов / Редактор: Д. Попова-Витцел

https://www.dw.com/bg/

Hatshepsut

Катин 1940 – екзекуциите и палачите


Даниела Горчева, специално за Faktor.bg

,,Истината е казана, но лъжата е все така жива..." (Наталия Горбаневска)
"И във висините тихо е, тъй тихо
мъгла се стеле над смоленския лес."
                                            Збигнев Херберт

Никой не оцеля след катастрофата на полския правителствен самолет, разбил се на 10 април 2010 г. край Смоленск при опит да кацне. Загинаха президентът на Полша Лех Качински и съпругата му, загинаха членове на Сейма и сенатори, загина цялото висше командване на полската армия...
Загинаха всичките 97 души, намиращи се на борда на самолета, включително екипажа. Минаха години оттогава. Въпросите останаха без отговор.
Президентът Качински и придружаващата го делегация трябваше да присъстват в Катин, близо до Смоленск, на възпоменание за 70-ата годишнина от избиването на 22 000 полски офицери и интелектуалци през 1940 г., извършено от съветския ,,Народен комисариат на вътрешните работи" (НКВД) по заповед на Сталин.

"Тази самолетна катастрофа е нова травма за поляците, това е втори Катин" – писаха тогава чуждите коментатори.
По тъжна ирония на съдбата, трябваше да се случи тази трагедия, за да може – цели 70 години по-късно – в световната преса да се заговори за зловещото престъпление, получило названието Катин.

СТАЛИН – родоначалник на геноцидните практики

Втората световна война започва през септември 1939 година с подялбата на Полша между съюзилите си Хитлер и Сталин. И почти веднага се превръща в кървава касапница, в жестоко изтребление на цивилно население, в масови убийства, в социално инженерство с чудовищни депортации на цели народи. Престъпленията на нацистите са известни. За тези на съветските им другари все още се мълчи.
И затова малцина знаят, че първите масови убийства и първите чудовищни депортации по време на Втората световна война не са дело на нацистите.
А на съветските НКВД. И са извършени по заповед на Сталин.
През септември 1939 Червената армия нахлува в Полша. През април 1940 вече са избити над 22 хиляди полски офицери, а техните жени и деца са депортирани при ужасяващи условия в съветските пустини.
Катин е събирателното име на тези масови екзекуции. Но всъщност Катинската горичка е само едно от трите места, където НКВД заравя жертвите си.
В Катинската гора, където през април 1943 година германците се натъкват на масов гроб с 4 500 избити поляци, намират вечното си жилище само част от страдалците.

Заедно с полските офицери (които в цивилния си живот са лекари, инженери, учители, физици, журналисти и т.н.), още в първите дни на съветската окупация НКВД арестува и около 7 хиляди полски интелектуалци – юристи, учени и писатели. Те са пръснати в различни затвори, където ги подлагат на разпити за установяване на техните ,,престъпления". Разпитите имат за цел и да установят доколко поляците са склонни към сътрудничество с окупаторите. Но повечето от арестуваните остават непреклонни.
Същевременно 15 -те хиляди пленени полски офицери са концентрирани в три лагера – Козелск (недалеч от Смоленск), Осташков (в Калининска област) и Старобелск (край Харков).
От един документ на НКВД от декември 1939 г. става ясно, че съветските власти не смятат тези поляци за военнопленници, а за ... ,,контрареволюционери".

Сталин не само откровено ненавижда Полша, но смята полският патриотизъм за особено опасен, тъй като няма никакво намерение да изпуска плячката от ръцете си и да връща, когато и да било, окупираната полска територия.
Подозрителността и омразата му са разпалени допълнително, когато Берия докладва, че според него полските военнопленници са непоправими. Повечето от поляците не се огъват и не показват с нищо, че ще сътрудничат на съветската власт.
Решението на Сталин е незабавно – полският елит трябва да бъде унищожен, за да бъде елиминирана всякаква евентуална бъдеща съпротива срещу съветската окупация.
По-късно той ще приложи рецептата си и в останалите източно-европейски страни, окупирани от Червената армия. Също и в България, където безмилостно бе избит българският национален елит.

Ако погледнем исторически обективно – не Хитлер, а Сталин е родоначалник на геноцидните практики в историята на човечеството.
Далеч преди да започне Втората световна война, Сталин прилага чудовищен геноцид посредством принудителен глад в Украйна. Само за една година – през зимата на 1932/1933 по особено мъчителен начин са изтребени над 7 милиона украинци с т.нар. Гладомор. Някои от жертвите са заравяни полуживи. Принудителният глад докарва обезумелите хора до канибализъм.
Преди войната, само за периода 1937 – 1941г. в Съветския съюз са избити или изпратени в концлагери над 11 милиона души.
За налагане на повсеместен терор хората са разстрелвани на случаен принцип – вкл. по квоти за отделните райони. Мнозина, между които и Хрушчов, молят Сталин да им бъде разрешено да повишат квотата си с няколко хиляди. Само за периода от август 1937 година до ноември 1938 година с печално известната заповед на НКВД № 00447  са разстреляни 390 хиляди и още толкова изпратени в концлагерите на ГУЛАГ. А че системата на съветските лагери ГУЛАГ съществува далеч преди нацистите да започнат да създават своите концлагери, е безспорен исторически факт.
Така че докато Хитлер тепърва ще трупа позорния си опит, Сталин вече има зад гърба си смразяваща кариера на масов убиец.

Сталиновият палач Исай Берг – изобретател на gasenvagen

Почти неизвестен е и още един факт. Един от сталиновите палачи стахановци Исай Берг (1905—1939 г.) се прославил със странно изобретение, наречено душегубка.
Душегубката представлявала фургон, в който била вкарвана тръба, бълваща изгорели отровни газове. Жертвите били събличани голи, връзвани и хвърляни във фургона със запушени уста. След това само извозвали труповете до предварително приготвените ями. Тези, които не умирали веднага от задушаване, се намирали в безсъзнание и било лесно да се доубият. Масовите убийства на Бутовския полигон продължили до 19 октомври 1938. Били разстреляни 20 765 души. Колко от тях са избити в душегубките, едва ли някога ще стане ясно.
Исай Берг е арестуван на 4 август 1938 г. по скалъпено обвинение за участие в терористическа организация, действаща вътре в НКВД. Разстрелян е на 7 март 1939 г. Реабилитиран е посмъртно с решение на  Върховния съд на СССР  от 6 юни 1962 г.
Едно е сигурно. Че въпросната ,,технология" е приложена още през 1936 година, далеч преди нацистките gasenvagen за обгазяване на евреи. Имали са откъде да черпят идеи нацистите! По зловеща ирония на съдбата Исай Берг е евреин.

КАТИН 1940 – екзекуциите и палачите

На 5 март 1940 година Сталин и членовете на Политбюро Ворошилов, Микоян и Молотов подписват предложението на Берия за разстрел на десетките хиляди полски военнопленници.
Заповедта се отнася не само за петнайсетте хиляди поляци в трите лагера, но също и около единайсет хиляди вече арестувани за ,,контрареволюционна дейност" граждани на източна Полша, които са държани в затворите.
Според съветските документи вследствие на тази директива са екзекутирани 21 857 души.

Генерал Дмитрий Токарьов, бивш началник на НКВД за Калинински район разкрива, че през март 1940 г. е извикан заедно с двама свои колеги от НКВД на инструктаж в Москва, където му е предадено, че ,,най-висшите ешелони" са решили поляците да бъдат застреляни и му е наредено да приведе заповедта в изпълнение.
Изглежда Токарьов не е вдъхвал достатъчно доверие, защото от Москва са командировани опитни екзекутори – страховитата спецгрупа на Василий Блохин, генерал-майор госбезопасности.
Блохин е главният кремълски палач, който в продължение на 30 години ръководи разстрелите в НКВД (съответно в МГБ и МВД) при Ягода, Ежов и Берия.
Известен е с това, че за годините на своята работа е разстрелял лично  между 10 хиляди и 15 хиляди души и че лично е разстрелял легендарния Тухачевски, журналиста Михаил Колцов, писателя Исак Бабел, прочутия театрален режисьор Мейерхолд и дори бившия си шеф Ежов.
За ,,героичните" си дела Василий Михайлович бил награден не само с лека кола ,,Победа" и златен часовник, но и с три ордена ,,Червено знаме", с орден ,,Ленин", с орден ,,Отечествена война", първа степен и множество медали.
Спецгрупата на Блохин умело съчетавала охраната на съветските вождове и лично на другаря Сталин с участието си в масовите разстрели на ,,народните врагове".

Очевидци си спомнят,

че разстрелите доставяли огромна наслада на Блохин. Той се подготвял за тях с прецизността на опитен хирург към операция: без да бърза надявал специално ушита дълга до земята кафява кожена престилка, кожени ръкавици до лактите, дори кожена фуражка с козирка и с нескривано удоволствие се оглеждал в огледалото. Което хвърля в ужас дори колегите му (вж Лорънс Рийс ,,Тайните на Втората световна война").
Под ръководството на Блохин, Синегубов и Кривенко са разстреляни 6 300 поляци от Осташковския лагер. Самият Блохин за времето на командировката си в Калинин разстрелял лично ,,само" 600 от тях. За което получава първия си орден ,,Червено знаме".
В Калининския затвор, където се извършват част от екзекуциите на поляците, две канцеларии са тапицирани с кадифе, за да бъде заглушен шумът от изстрелите. Първата нощ пристигат 343 поляка и палачите се озорват, не смогват. Разстрелите продължават и след изгрев.
Затова Блохин нарежда ,,пратките" с поляците от близкия Осташковски лагер да не надвишават 250 души на нощ. С тази бройка вече се справят успешно. Жертвата се повежда към т.нар. Ленински кът, а след проверка на идентичността и поставяне на белезници, отвеждат нещастника в специално тапицираната стая. Изстрел в тила, изнасят тялото и процедурата се повтаря.
Нощите са къси, времето е малко и няколко по-низши служители на НКВД, включително шофьори и охранители, получават заповед да участват в разстрелите. Убийците използват по-надеждните германски пистолети ,,Валтер", но при това сериозно натоварване, дори превъзходните германски пистолети се повреждат и започват да отказват.

Пистолетите отказват, но не и съветските свръхчовеци,

които след приключване на задачата организират банкет, за да отпразнуват ,,постижението".
По сходен начин са избити и поляците от Старобелск, втория от трите военнопленнически лагера. Те са отвеждани в Харковския затвор, където НКВД ги ликвидира един по един с изстрел в тила. След това телата са откарвани с камиони и заровени – подобно на тези от Калининския затвор – в масов гроб в околностите на града. Също като при масовото клане във Виница, извършено през 1937-1938 година от НКВД, свидетели помнят капещата от камионите кръв. Напоените с кръв брезенти се изгарят, но кръвта от камионите дълго не може да бъде измита.


Ексхумиране на труповете през 1943 година

Единствено убийствата на полските затворници от лагера в Козелск са извършени  в отдалечената Катинска гора.

Единадесетгодишната Нина Воеводская е заведена от чичо си, офицер от НКВД, ,,да види поляците". Той превежда нея и по-малката й сестра през постовете на НКВД до  един резервен коловоз на няколко километра от Катинската гора, за да покаже на двете деца поляците в зарешетените вагони. После се оказва, че в дадени моменти убийците в гората не насмогват да застрелят толкова много хора, затова голям брой поляци изчакват едно денонощие в резервния коловоз край гара Гнездово, охранявани от НКВД.
Нина споделя: ,,Поляците ни махаха за поздрав от техните вагони. Те бяха млади, с военни униформи. Още помня колко елегантни бяха." (вж Лорънс Рийс, ,,Тайните на Втората световна война"). Поляците, уточнява британският историк, са убедени, че ги изпращат във военнопленнически лагер и не подозират участта си. Но от гара Гнездово те са откарани на групи с камиони в гората.
През 1943 г. един руски селянин Олег Киселев, разказва: ,,През пролетта на 1940 г. в продължение на четири-пет седмици всеки ден в гората заминаваха три-четири камиона, натъпкани с хора... Чувах изстрелите и предсмъртните викове на хората... В нашия район не бе тайна, че НКВД разстрелва поляците."
Но това не е краят на жестокостта, а само началото. Докато полските офицери и интелигенти са безжалостно разстрелвани в Катин, Калинин и Харков, в домовете на техните съпруги, деца, родители и близки нахлува НКВД.

https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-katin-1940-ekzekutsiite-i-palachite

Hatshepsut

Русия се гаври с Полша – обяви окупацията ѝ на 17 септември 1939 г. за освобождение


"На 17 септември 1939 г. започна освободителен поход на територията на Полша. Съветските войски излязоха на линията Керзон, не позволявайки на Вермахта да се доближи до Минск. Народите на Западна Беларус и Западна Украйна посрещнаха съветските войници с ликуване." Това се казва в съобщение на Руското външно министерство.

Каква е истината  - свобода или окупация донася Червената армия на Полша?

Без съмнение това съобщение е руска пропаганда в стил по-лош дори и от този на Северна Корея. 

Общоизвестен факт е, че на 17 септември 1939 г. Червената армия атакува Полша в гръб, докато тя отчаяно се брани срещу нацистите. На 1 септември 1939 г. същото вече е сторила съюзникът на СССР - Германия. Така бяха изпълнени договорките между Сталин и Хитлер за подялба на Полша според условията в пакта Рибентроп-Молотов. Това реално е и началото на Втората световна война, чиито подпалвачи без съмнение са Хитлер и Сталин.

Тази война, отнела живота на  80 милиона души, е архипрестъпление срещу човешката цивилизация, осъществено от националсоциалисти и комунисти. След нападението срещу Полша съветски и германски военни са заедно на парад. А трагедията за човечеството е вече факт.

Затова в Москва трябва да са полудели, за да се хвалят, че те са носителите на свободата в Полша. Защото колкото и пъти да наречеш черното бяло, фактът на съвместната агресия срещу човечеството, с цел двама диктатори да си поделят света,  е достатъчно популярен, за да бъде подменено от подобно нелепо твърдение.

Сходни опити за пропаганда преди две години имаше и в България, когато посланик на Русия у нас беше Анатолий Макаров. По неговата инициатива бе организирана изложба за 9-ти септември, в която Червената армия трябваше да бъде представена като ,,освободителка". Но след обществен скандал и гражданско недоволство руското посолство смени мотото на изложбата, като се отказа да се представя като ,,освободителка на България".



https://faktor.bg/bg/articles/rusiya-se-gavri-s-polsha-obyavi-okupatsiyata-y-na-17-septemvri-1939-g-za-osvobozhdenie-1

Similar topics (5)

1505

Отговори: 83
Прегледи: 5415

162

Отговори: 146
Прегледи: 8892

1582

Отговори: 1415
Прегледи: 25618

1820

Отговори: 6
Прегледи: 300

Powered by EzPortal