• Welcome to Български Националистически Форумъ.
 
avatar_Hatshepsut

Представлява ли ислямътъ реална заплаха за европейската култура и цивилизация?

Започната отъ Hatshepsut, 20 Ное 2018, 06:28:26

0 Потрѣбители и 1 гостъ преглеждатъ тази тема.

Представлява ли ислямът реална заплаха за европейската култура и цивилизация?

ДА
4 (100%)
НЕ
0 (0%)
Нямам мнение по въпроса
0 (0%)

Общъ брой гласове: 4

Европарелигияполитикагеополитикацивилизацияислям

Hatshepsut

Представлява ли ислямът реална заплаха за европейската култура и цивилизация?
Какво е вашето мнение по този въпрос?

Моят отговор е - ДА!
Ислямът е реална заплаха за европейската цивилизация и култура. Нещо повече - ислямът е реална заплаха за всяка неислямска култура, било то в Европа, Азия или Африка.

Hatshepsut

Европа рискува да бъде залята от исляма


Равинът Давид Росен заяви, че Европа рискува да бъде залята от исляма, ако не преоткрие християнските си корени, съобщи EUobserver.

Росен каза, че светските и либерални западноевропейски общества са поставени под заплаха от бързото разрастване на ислямските общности, които отказват да се интегрират. Равинът се обърна към журналисти в Йерусалим миналия петък. Росен е ръководител на отдела за междурелигиозни въпроси към Американския еврейски конгрес.

"Аз съм против издигането на стени. Моята хуманност е най-важна за мен. Но западното общество категорично няма силна идентичност. Бих искал християните в Европа да станат още повече християни... тези, които нямат силна идентичност, лесно биват прегазвани от тези, които имат такава", смята равинът.

Росен се обърна към италиански журналист като му каза, че правнуците му един ден ще бъдат или силно вярващи католици, или мюсюлмани. "Не мисля, че безразличието може да устои на предизвикателството", допълни той.

Възгледите на равина се споделят от редица израелски коментатори. Нахман Шай, депутат от израелската центристка партия "Кадима", също подчерта, че западноевропейската идентичност е заплашена от все по-радикални ислямски групи.

Мюсюлманите не се стремят към центъра, не търсят компромис, а вървят към екстремизъм. Те запазват своите традиции, собствения си начин на живот, стават все по-религиозни и по-радикални, допълни Шай.

Депутатът уточни, че Израел е заобиколен от войнстващия ислям на Иран, през Сирия до "Хизбула" в Ливан и "Хамас" в Газа.

Миналия месец германският канцлер Ангела Меркел заяви, че опитите да се изгради мултикултурно общество в Германия "са се провалили напълно".

"Имате проблем, който не осъзнавате: влюбени сте в идеята за "мултикулти", но не говорите арабски. В ера на либерализъм, как ще защитавате правото си на съществуване? Какъв е договорът (с исляма)?", каза Моти Кристал, израелски експерт по разрешаване на конфликти в частния сектор.

https://www.dnevnik.bg/

Hatshepsut

Германия се самоликвидира

 Тило Сарацин


В Германия ръка за ръка работят цяла армия от чиновници по интеграцията, изследователи на исляма, социолози, политолози, представители на съюзи и отряд наивни политици, които интензивно са се заели с омаловажаване, самозаблуда и отричане на проблема.
---
Общественото говорене в Германия е под влиянието на странно противоречие: от една страна, в публичното пространство доминира влечението към развлеченията и скандалните разкрития, а от друга - в него властват евфемизмите на политическата коректност...
---
Същевременно обществото изпитва много силна потребност от неподправена истина. Но онзи, който реши да задоволи тази потребност, поема голям политически риск и става лесна жертва на медийната власт, упражнявана от политически коректните...
---
Това, че силното нарастване на мюсюлманското малцинство в Европа предизвиква загриженост, наистина не бива да се обяснява с омраза към чужденците.
Нашата общност се свива, остарява, става все по-хетерогенна, а според образователните индикатори - и все по-малко способна. Фактът, че в Германия повече от половината деца в така наречените "отдалечени от образованието социални слоеве" са с интелигентност под средната, води до това, че по чисто демографски причини ние средностатистически ставаме по-глупави.
От гледна точка на икономическото си състояние Германия се намира в късната фаза на златната епоха, започнала около 1950 г., а днес клоняща към своя залез. Вече 20 години няма повишаване на реалния доход на заетите на пазара на труда, най-късно след 10 години той ще започне да намалява и тази тенденция ще се запази в резултат на демографските деформации. Такива прогнози се разминават със сегашните успехи на германския бизнес, занимаващ се с износ, с инициативите, подемани от елитните германски университети, и с многото други добри новини, с които ежедневно биваме радвани. Какъв е смисълът от подобни краткосрочни успехи, когато пропускаме основни неща, които могат да гарантират бъдещото покачване на жизнения стандарт - количествено и качествено:
- количествено, защото вече 45 години всяко ново поколение е с около една трета по-малобройно от предишното, при запазване на средната продължителност на живота;
- качествено, защото у новородените способностите и предпоставките за образование постоянно се влошават, а новите поколения израстват с манталитет, при който са закърнели качествата, основа за всеки продуктивен растеж...
---
Имиграция и преселване в Германия
През 1950 г. в Западна Европа практически не са живели мюсюлмани. През 1968 г. броят на западноиндийските, индийските и пакистанските преселници във Великобритания възлиза на около милион. Първоначално преселването става като че ли случайно, защото всички жители на Британската империя имали британско поданство. Минали много години, преди да се наложат ограничения в издаването на паспорти и правото на пребиваване. Но недоволството в Англия е било голямо дори по времето, когато броят на имигрантите е бил малък. През 1968 г. консервативният политик Инок Пауъл прогнозира, че ако темпото на имиграция се запази, след 30 години големи части от Йоркшир, Централна Англия и околностите на Лондон ще бъдат населени предимно или изключително само с жители от афро-азиатски произход. Изказванията му предизвикват скандал и той загубва високия си държавен пост. Но подкрепата, изразена от населението, е много голяма: за десет дни Пауъл получава 100 000 писма и само в 800 от тях му възразяват. А той е бил съвсем прав, като предсказва, че афро-азиатското население във Великобритания ще нарасне от един на 4,5 милиона до 2002 г. Точният брой през тази година е 4,63 милиона. И въпреки това, във Великобритания, както и във Франция, Холандия и Германия, политиката си остава непроменена.
Как така е допуснато процесът да се развива безконтролно? Кристофър Колдуел (американски журналист и главен редактор на The Weekly Standard – бел. ред.) обяснява това с ,,фактора на срама". За петнайсетте следвоенни години Великобритания загубва световна империя и управлява с накърнено самочувствие остатъците от своите владения. Франция страда от травмата на Алжирската война, Холандия - от травмата на загубената колониална война в Индонезия, а германците - от травмата на нацизма.
Особените проблеми, свързани с ислямските преселници, не се проявяват само в Англия. При всички засегнати страни – независимо дали Англия, Франция, Германия, Холандия, Белгия, Дания или Норвегия – направените наблюдения при групата на мюсюлманските имигранти са сравними:
- интеграцията на трудовия пазар е по-ниска от средната;
- зависимостта от социални помощи е по-висока от средната;
- посещаемостта на учебни заведения е по-ниска от средната;
- раждаемостта е по-висока от средната;
- наблюдава се пространствена сегрегация с тенденция към образуване на паралелни общества;
- религиозността - с растяща тенденция към традиционните, съответно към фундаменталистки течения в исляма, е по-висока от средната;
- престъпността, включваща прояви от "обикновеното" насилие на улицата до участието в терористични акции, е по-висока от средната.
---
Разбира се, че звучи наивно, но първоначално навсякъде в Европа се е смятало, че тези имигранти споделят западната ценностна система – демокрация, културна и религиозна свобода, индивидуален стремеж към благосъстояние и самоосъществяване – и че разликите ще се заличат след две, най-късно три поколения. Това не се случва. Напротив. Сред имигрантите мюсюлмани и тяхното потомство се засилва тенденцията към разграничаване в културно и пространствено отношение. Европейската социална система спъва интеграцията на трудовия пазар и улеснява затварянето в групи – на разноски на европейските обществени фондове. Традиционните авторитарни семейни структури си остават запазени. Социалният натиск върху момичетата и жените да носят забрадки, да се покриват и да се обличат според традициите си нараства и външното отграничаване от мнозинството в обществото става все по-видимо. Последствието е, че във всички засегнати европейски страни нараства агресията на автохтонното преобладаващо население към чуждата група население, която е зависима от общественото социално подпомагане в степен, по-висока от средната.
---
От днешна гледна точка, имиграцията на работна сила през 60-те и 70-те години на ХХ век е гигантска грешка: голяма част от работниците бяха наети в умиращи индустрии. Това забави структурно неизбежното преселване на население и насочи погледа към притеснително намаляващата раждаемост и необходимостта от внос на работна сила. С преселването на имигрантите в Германия последиците от намаляващата раждаемост бяха само отложени във времето, но не и премахнати. С нищо не се промени основният проблем, че поколението на внуците представлява само 50% от това на дядовците. Това означава, че след четири поколения населението ще се свие с три четвърти и половината от него ще е на възраст над 50 години. При подобни обстоятелства социалният и икономическият живот трябва да бъде организиран по съвсем различен начин. А ако процентът на раждаемост при имигрантите се задържи постоянно по-висок от този на автохтонното население, то след няколко поколения държавата и обществото ще бъдат предадени в ръцете на имигрантите. Така ще се опровергае аргументът, че ниската раждаемост сред германското население е съдбоносното следствие от модернизацията, тъй като, ако това беше вярно, тогава и имигрантите нямаше да имат постоянно висок естествен прираст.
---
Имигранти от мюсюлмански произход
Днес в Германия проблемите на имиграцията и интеграцията, които си струва да се обсъждат и които не отпадат автоматично с течение на времето, се отнасят най-вече до имигрантите от Турция, Африка, Средния и Близкия Изток, които в над 95% от случаите изповядват мюсюлманска религия. Но, както се посочва в доклада ,,Интеграцията в Германия", поръчан от федералното правителство, интеграционната политика сякаш действа на сляпо. Детайлният наръчник с индикатори е насочен изключително към цялостната общност от хора с имиграционно минало. Определенията, които се дават за образование, трудов пазар, зависимост от социални помощи, престъпност, не се диференцират по регион на произход и съответно по народност. Липсата на такава диференциация явно е умишлена, защото дискусията дали културните различия между имигрантските групи се отразяват на желанието и способността за интеграция, е политически нежелана. Интеграционният доклад на правителството от 2009 г. като цяло назовава проблемите доста колебливо и тенденциозно ги омаловажава. Това особено личи в пасажите за зависимостта имиграция - социално подпомагане - престъпност. Тази част от доклада напълно се размива, защото се отнася до имигрантите като цяло, без да ги разделя по групи. Липсват данни и за различната раждаемост при различните имиграционни групи и свързаните с тях демографски импликации.
Според ,,Микроцензус 2007" (вид статистическа анкета за преброяване – бел. прев.), в Германия живеят 15,4 млн. души с имиграционен произход. От тях 3,7 млн. са граждани на ЕС, а четири милиона произхождат от Босна и Херцеговина, Турция, Близкия и Средния Изток, както и от Африка. (По-нататък имигрантите от тези райони наричам мюсюлмански имигранти.).[...] Ако приемем, че при ,,Микроцензус" делът на грешните или липсващите данни е разпределен по равно между всички хора с миграционно минало, то това би означавало, че броят на мюсюлманските имигранти действително е по-висок с 43%, т.е. възлиза на около 5,7 милиона. Много големият брой на децата в тази група обаче показва, че при имигрантите, за които липсват данни или те са непълни, мюсюлманите са представени в значително по-голяма степен. Това значи, че броят на мюсюлманските имигранти в Германия може да възлиза и на 6 до 7 милиона.
---
Следователно, от 15 милиона души с имиграционно минало, в Германия от 25 до 43% идват от мюсюлманските страни. На тази група се дължат и 70 до 80% от всички проблеми на имигрантите в областта на образованието, пазара на труда, възможността за придвижване и престъпността.
---
За разлика от останалите имигрантски групи, мюсюлманите в Германия имат присъствие на пазара на труда под средното ниво, както и успех в образованието - под средното ниво. В същото време, делът им сред ползващите социални помощи е над средното ниво, като същото важи и за дела им в участия в престъпления, свързани с насилие.
Едва ли може да се каже, че се е сбъднала надеждата интеграцията на мюсюлманските имигранти в сферата на образованието, трудовата заетост и езика да отбележи напредък с годините. Напротив, степента на интеграция и готовността за нея като че ли многократно намаляват. Причините за незадоволителните резултати на мюсюлманите в системата на образованието и трудовата заетост са прииждащите от родината семейства на партньора в двойката, както и силната фиксация върху родната култура.
---
Ислям да, ислямизъм не?
През 2000 г. със статията си ,,Мултикултурната драма" Пол Шефер разпалва дискусия за мюсюлманските имигранти в Холандия. [...] Той критикува опитите към особения характер на мюсюлманската имиграция да се подхожда с ,,изтърканата истина", че имиграция винаги е имало: ,,Имиграцията, с която се сблъскваме в момента, в много отношения не е направила нашето общество по-отворено. Заради традиционните възгледи, с които идват много от имигрантите, внезапно пак започват да се обсъждат всички въпроси за мястото на жената; и пак правото на свободно изразяване на мнението започва да се поставя под въпрос. Изведнъж отново започваме да говорим за богохулството и за забраната да отстъпваме от вярата. Дори да става дума за убеждения, които познаваме от собствената си история, не отбелязваме никакъв прогрес, след като сме принудени да се връщаме към еманципацията отпреди петдесет години."
Това е съвсем вярно и така стигаме до емоционалното ядро на проблема: Заради мюсюлманската имиграция и растящото влияние на ислямистки религиозни течения, Западът се оказва конфронтиран с авторитарни, закостенели, а също и антидемократични тенденции, които поставят на изпитание не само собственото му самовъзприятие, но представляват и директна заплаха за нашия стил на живот.
---
Икономически ние не се нуждаем от имиграцията на мюсюлмани в Европа. Във всяка страна, поради слабото си присъствие на трудовия пазар и активното ползване на социални помощи и услуги, мюсюлманските имигранти струват повече на държавния бюджет, отколкото е принадената стойност, която заработват. В културно и цивилизационно отношение представите им за общество и ценностите, с които идват, представляват регрес. Така огромната раждаемост при мюсюлманските имигранти представлява заплаха за културното и цивилизационното равновесие в застаряваща Европа.
Който ясно заявява това, се излага на враждебни нападки, от които обвинението в ,,ислямофобия" е най-невинното. Наистина, немските политици започват да осъзнават, че за исляма са характерни сили, които са проблемни от наша гледна точка, но те не смеят да продължат темата. ,,Ислямът е добре дошъл у нас, ислямизмът обаче - не", каза германският вътрешен министър Томас де Мезиер в първата си парламентарна реч след встъпването си в длъжност. Той би трябвало да си поговори с турския министър-председател Ердоган, който през 2008 г. заяви: ,,Няма ислям и ислямизъм. Има само един ислям. Който твърди друго, обижда исляма." Басам Тиби, политолог от сирийски произход и водещ представител на т. нар. евро-ислям, има следната позиция: ,,Ислямът е много разнообразен, той в еднаква степен включва и толерантност, и нетолерантност. Но, като духовна религия, той не представлява политически начин на мислене. За разлика от него, ислямизмът като разновидност на религиозния фундаментализъм е тоталитарна идеология с дяснорадикални черти, на която не бива да се позволява да прави капитал от отварянето на Германия към други култури."
---
Проблематичното в днешния ислям е комбинацията от изостанали като цяло общества, млади, бързо нарастващи народи и едно съзнание за послание, чийто измерения варират от лишена от агресия смиреност до джихад, като преходите са размити. Между другото, през 1997 г. Ердоган, тогава ръководител на опозицията, каза следното: ,,Минаретата са нашите копия, куполите са нашите шлемове, вярващите са нашата армия." Либералните мюсюлмани се пазят от това на исляма да се приписват определени качества и имат своето право. Писателят Навид Кермани, израснал в Германия като син на персийски лекар, подчертава липсата на еднозначност у исляма и неубедителността на конструкта ,,ислямска идентичност." ,,Идентичността е поначало нещо опростяващо, ограничаващо, като всяка дефиниция." Смята се, че има различни форми за живеене на исляма. ,,Саудитският уахабизъм, който забранява на жените да карат кола, или идеологията на аятолах Хомейни, която поставя бог на мястото на човека като суверен на държавата, безспорно са в разрез с демокрацията, с толерантността и човешките права", признава Кермани, но настоява, че това не е целият ислям: ,,Който твърди, че ислямът е несъвместим със западната модерност, трябва да изключи и ,,просветените" мюсюлмани, за да може да защити гледната си точка". Западното око не може да различи на кой ислям каква част от 15-те до 17-те милиона мюсюлмани в Европа се пада.
---
Изявлението на бившия канцлер Герхард Шрьодер, което той публикува като реакция на швейцарския референдум за забрана на минаретата, показва с какви илюзии човек може да живее, но не бива да има, ако е на отговорен пост. Шрьодер казва:
- Трябваше да признаем, че ислямът е станал част от нашето общество и от европейското общество.
Коментар: Не е трябвало. Това, което трябва да признаем, е, че живеещите при нас мюсюлмани, също като католиците, протестантите или Свидетелите на Йехова, имат право свободно да изповядват религията си. Ни повече, ни по-малко.
- Ислямът не е политическа идеология, а мирна религия - учението на Корана.
Коментар: Коранът учи и обратното. И точно това е проблемът с исляма.
- Понятията на Просвещението не бива да се използват за отграничаване.
Коментар: Точно това трябва! Именно отношението към западното Просвещение е възловата точка на нещата.
- Погледът към мюсюлманските държави трябва да се промени. Турция основно се е демократизирала.
Коментар: Наше право и наше задължение е да гледаме на мюсюлманските държави с очите на Запада и да отсъждаме според нашите норми.
Два дни по-късно Некла Келек (израснала в Германия журналистка от турски произход – бел. ред.) публикува много остър отговор на сбъркания каталог от норми на Шрьодер. За разлика от Шрьодер, тя познава Турция и исляма:
- Ислямът 1000 години преди битката при Тур и Поатие до обсадата на Виена от Сюлейман I е водил Свещена война против Запада.
- Ислямът е вяра в един бог. Учението му не познава разделение на църквата и държавата. Просветени са отделни мюсюлмани, ислямът обаче не е.
- Универсалната валидност на Просвещението означава, че не всички културни и религиозни разлики са приемливи. Иначе трябва да приемем и брака по принуда.
- На Ердогановата демократизация на Турция трябва да се сложи въпросителен знак. При неговото управление жените отново бяха изтласкани най-вече към периферията, т.е. вкъщи. Днес едва всяка четвърта жена ходи на работа, а преди Ердоган, всяка трета упражняваше някаква професия.
Некла Келек заключава: ,,Шрьодер не иска да разбере, че ислямът е система, а не само вяра в един бог. И пак европейците и техните медии са тези, които трябва да се променят, които трябва да погледнат на мюсюлманите с ,,различен поглед". Със своите изисквания, предявени отново само към Запада, бившият канцлер оголва тила ни, на нас, светските мюсюлмани, в спора ни с пазителите на исляма."
В Турция отказват на отдавна заселили се там християнски общности строителството на нови църкви. Отварянето на затворените преди 30 години християнски висши духовни училища все още е забранено. През ранното Средновековие Мала Азия е била чисто християнска, а в навечерието на Първата световна война 25% от жителите на днешна Турция са били християни. Този процент пада на 0,2% след геноцида на 1,5 милиона арменци и няколко стотин хиляди асирийци, говорещи арамейски, през Първата световна война, както и след масовото изселване на 1,5 милиона православни след нея.
---
Както Библията, така и Коранът са доста тъмни и противоречиви, затова пък са образни и свързани с определено време. Претенцията за абсолютна истина, която се приписва на буквалния текст на сурите от Корана, може да доведе до съвсем различни резултати в зависимост от контекста и избора на текст. За оправданието на терористичните актове подходящите сури също са достатъчно. Може да изведете каквото си искате, дори най-лошото отношение към неверниците. Позволено е например, при необходимост, неверниците да бъдат заблуждавани и лъгани.
---
Съвсем не навсякъде има диалог там, където се претендира, че има. Крал Абдула от Саудитска Арабия настоява за интелектуален диалог, но същевременно желае да изнася шариата. Традицията на толерантността в прославената мавританска Андалусия не е била чак толкова вкоренена: Мюсюлманските владетели са търпели еврейските и християнските малцинства, но членовете им са били граждани втора класа, т.нар. покровителствани лица, чиято религиозна свобода е била гарантирана, за което обаче е трябвало да плащат висок данък на глава от населението.
---
Въз основа на факта, че в повечето от теченията си ислямът се отвръща от Просвещението и отхвърля плурализма, той не може да бъде мислен отделно от ислямизма и тероризма, дори и 95% от мюсюлманите да са миролюбиви.
---
В германската дискусия за исляма либерални, добронамерени хора и мултикултуралисти слагат морално равенство между фундаменталистките позиции на исляма и фундаментализма, с който хора като Некла Келек защитават гражданските свободи и човешките права срещу посегателствата на определени религиозни течения. Критиците на исляма биват обвинявани в ,,либерален расизъм" и в проповядване на ,,омраза към чужденците", както прави това журналистката Каролин Емке в ,,Цайт".
---
Мюсюлманите в Германия и в останалата част от Европа са под чуждо културно и религиозно влияние, което ние няма как да обозрем и изобщо не можем да направляваме. Ние търпим нарастването на едно културно различно малцинство, което няма дълбоки корени в светското общество, няма нашите критерии за толерантност и което се възпроизвежда повече, отколкото обществото, което го е приютило. Не бива да си затваряме очите за противоречивите течения в ислямския свят и за тенденцията към разпространяване на радикализма, която, между другото, няма нищо общо с бедността и липсата на образование, както непрекъснато се внушава. Историята на ислямския тероризъм показва, че тъкмо образовани млади мъже от заможни мюсюлмански семейства – а и нарастващ брой приели вярата от европейските страни – са особено податливи към радикални възгледи, чак до подкрепа на терора. Клод Берели е анализирал биографиите на 285 ,,мъченици", чиято смърт е обявена в изданията на Хамас. Те рядко произхождат от бедни семейства и в повечето случаи са посещавали колеж или университет.
---
Материална и духовна бедност
В дефиницията за бедност на Европейския съюз, която е в сила в момента, се казва: Като бедни се определят хора, домакинства и семейства, които "разполагат с толкова ограничени (материални, културни и социални) средства, че са изключени от начина на живот, който се приема за минимално допустим в страната членка, в която те живеят." Според тази дефиниция, като беден се определя и един заможен глупак, който в училище не се е научил да чете и не може да упражнява никаква професия. Това е пълен абсурд. Разполагането с "културни и социални средства" е израз, който трябва да хвърля прах в очите. Преведено на немски, би трябвало да се каже: Който разполага само със "скромни културни и социални средства" (политически коректно ЕС-говорене), не е интелигентен, не е образован и има проблеми при упражняването на самоконтрол върху реакциите си. Във формулировката на ЕС така дефинираният беден е освободен от отговорност за положението, в което е, отнет му е и моралният натиск сам да промени нещо в нея. В европейската дефиниция описаната духовна и поведенческа бедност принципно не е причинена от твърде ниския доход и заради това не може да се изкорени с едно повишаване на доходите. Това е в сила навсякъде, където социалните помощи от държавата гарантират социалноикономически екзистенц-минимум.
Проблемът не е в материалната, а в духовната и морална бедност. Тя се отразява върху поведението, а оттам и върху здравето. Подобни прости истини обаче не са политически уместни и заради това се потулват възможно най-дълбоко. В института "Роберт-Кох", например, при подготовката на доклад за бедността, бе направен анализ "Бедност, социално неравенство и здраве", в който са групирани данни и факти, които говорят много.
Анализът показва, че фактори, важни за здравето, зависят в голяма степен от поведението... За да го докажат емпирично, те използват само такива фактори, които не се влияят от доходите, а изключително и само от поведението: наднормено тегло (начин на хранене, липса на движение), диабет (наднормено тегло, начин на хранене), цироза (алкохол), рак на белия дроб (пушене).
---
Освен това, изследователите от института ,,Роберт Кох" най-подробно описват, че получаващите социални помощи спортуват по-малко и пушат, и пият повече, отколкото тези, които не се ползват с подобна държавна подкрепа. След това описание следва закодираното изречение: Кумулирането на здравни проблеми и поведенчески рискове в групите с висок риск на бедност говори за значението на материалната депривация.
Обяснимо е предположението, че същите личностни особености, които предразполагат хората повече да пушат, пият и по-малко да се движат от останалите, са същите, които статистически увеличават шансовете за изпадане в материална бедност. Но подобен анализ би бил политически некоректен.
---
За материалната бедност в Германия най-вероятно е в сила следното: наблюдаваните негативни последици от бедността в 90% от случаите не са последици от ниски доходи, а от съпътстващи ги явления, които обаче имат същите причини като материалната бедност. Упоритото пренебрегване на тази зависимост лишава една голяма част от изследванията за бедността в Германия от научна основа и ги отпраща в сферата на идеологията.[...]
Не децата продуцират бедност, а получаващите държавни помощи продуцират деца. Статистиката доказва това, защото в Германия тези, които живеят от социални помощи, имат значително повече деца от останалата част от населението. Така в нашата образователна система непрекъснато се покачва процентът на децата, които са от т. нар. прослойка на отдалечени от образованието семейства. След завършване на училище, което е успешно в много малко от случаите, повечето ниско квалифицирани младежи поемат по пътя на своите родители и отново имат много деца... Системните различия в плодовитостта на различните групи означава, че само след няколко поколения ще настъпи радикална промяна в съотношението на различните групи от население.
---
Особено сред арабите в Германия е видна склонността да се създават деца, за да се получават повече социални помощи, и жените, затворени в тези семейства, принципно да няма какво друго да правят.
Социалните помощи обаче имат противоположно въздействие върху готовността за интеграция на имигрантите от ислямските срани: тази тяхна осигуреност им позволява да имат несравнимо по-висок жизнен стандарт в сравнение с този в страните, от които произхождат. Това ги освобождава от необходимостта да променят традиционния си начин на живот, да положат усилия да научат езика и да си намерят работа и да признаят повече западноевропейски свободи на жените си. Така правият път на социалните помощи води към паралелните общества на ислямските имигранти. Ако не искаме това да се случи, трябва да сменим посоката на движение – към пазара на труда, към образованието, към семейната политика и към воденето на диалог с имигрантите.
---
Културното оформяне и развитие на обществото
"Те всички го искат, но нямат никакъв шанс." Това изречение е вярно за малцина и невярно– за мнозина. Освен това въпросът с "искането" е много сложен.
Нашата социална политика и политиката на заетостта са изградени върху илюзорни представи за човешката природа. Няма спор, че рационално действащият homo oeconomicus е измислица, защото рационалността при наличието на често противоречащи си и променящи се лични предпочитания е трудно дефинируема, а още по-трудно е тя да бъде следвана при неизвестни базисни условия. Презумпцията, че човек по принцип действа рационално, поставя пред него прекомерни изисквания. Човек ще избере онова, което, според личните му разбирания, му носи повече облаги. Хипотезата, че когато има възможности за избиране, човек действа егоистично, е с висока степен на доказуемост.
---
В Германия от много години наблюдаваме постепенното укрепване и постоянното разрастване на една нефункционална и безработна нисша класа. [...] Относително високият гарантиран доход от социални помощи тласка тези слаби производителни сили към бездействие. [...] Модерната социална държава, по-специално германската, допринася за това, че слабо квалифицираните и некадърните са тенденциозно по-плодовити от квалифицираните и кадърните... За всяко едно дете родителите месечно получават по 322 евро - толкова, колкото е държавно гарантираният социален екзистенц-минимум.
---
Добре е, за да се получават социални помощи, да се изисква повишена способност за интегриране в пазара на труда, както и способност за справяне с липсата на познания и квалификация. За целта обаче продължаващото образование и преквалификацията не трябва да бъдат в основата на усилията, насочени към получаващите социални помощи. Всички изследвания показват, че подобни мерки спрямо тези целеви групи нямат никакъв ефект върху тяхната заетост, за който да си струва изобщо да се говори. За съжаление, в случая е в сила старата поговорка: ,,Каквото Иванчо не научи, Иван никога няма да научи." Базисни познания, които не са били усвоени до завършване на професионалното обучение, по-късно също не могат да бъдат придобити. Това означава, че образованието и професионалната подготовка трябва да бъдат така структурирани, че след това да не се появяват дефицити на пазара на труда заради проблеми с квалификацията.
---
В Германия зависимостта между социална прослойка и поколенческо поведение представлява устойчива тенденция, която се доказва емпирично. Също така се потвърждава и наблюдението, че между принадлежността към дадена социална прослойка и интелектуалните постижения има много тясна връзка. Сред сериозните учени днес няма никакво съмнение, че при хората 50 до 80% от интелигентността е наследствена. Обстоятелството, че при групи от население с характерна плодовитост могат да се явят генетични дефекти, вече принципно не се отрича.
---
Предишните осем глави от книгата съдържаха много данни, анализи, оценки. На това място извеждам два принципа:
1. Всяка държава има право да реши кой може да имигрира на територията й и кой не.
2. Западните и европейски ценности, както и съответните национални културни особености, си струва да бъдат запазени. И след 100 години, ако имат желание за това, датчаните трябва да могат да живеят като датчани сред датчани, а германците - като германци сред германци.

Hatshepsut

Европейските мюсюлмани: между религията и интеграцията

Мюсюлманските общности се превърнаха в неразделна част от живота на Европа още преди повече от петдесет години, но това тясно съседство с исляма започна сериозно да тревожи коренните европейци едва през последните десетина-петнайсет години. Напрежението в отношенията нарастваше постепенно, в резултат от което днес и двете страни смятат за нормално непрекъснато да си разменят нападки, включително доста остри и обидни. Междувременно, повечето от събитията и решенията, които променят буквално пред очите ни формиралият се през последния половин век облик на Стария континент, се случват съвсем не в онези страни, където би трябвало, следвайки елементарната логика или очакванията на експертите и анализаторите. Така, в пионери при вземането на отдавна назрелите законодателни мерки, непосредствено засягащи европейските мюсюлмански общности, се превърнаха не Франция или Холандия, където градусът на антиислямските настроения традиционно е най-висок, а неособено склонните доскоро към радикално законодателство в тази сфера държави, като Швейцария и Белгия. Както е известно, първата забрани (след референдума през ноември 2009) строителството на джамии на своя територия, а долната камара на Парламента на втората практически единодушно гласува (на 29 април 2010) носенето на фередже и никаб на обществени места.

Белгийския прецедент

Показателно е, че и в двата случая забраните се представят като мерки от социално-културен характер, които на пръв поглед нямат нищо общо с религиозната сфера. Така, референдумът в Швейцария официално трябваше да съдейства за запазване на историческия културен облик на местните градове, макар че в навечерието му десните партии проведоха активна антиислямска кампания. В Белгия пък, законопроектът, за който гласуваха 136 от общо 138-те депутати, официално беше насочен против онези дрехи, които не позволяват да бъде идентифициран човекът, който ги носи на обществени места. ,,Не възнамеряваме да налагаме дискриминация, под каквато и да било форма. Забраната засяга само дрехите, които не позволяват да се установи личността на онзи, който е облечен с тях" – подчерта в речта си в белгийския парламент лидерът на франкофонското либерално Реформистко движение Даниел Бакелиен. На практика, както можеше да се очаква, забраната засегна такива разпространени в Европа елементи от облеклото на местните мюсюлманки, като никаба и фереджето, оказали се основните (ако не и единствените) му обекти.

Ако Сенатът утвърди решението на долната камара на Парламента, Белгия ще стане първата европейска държава, в която ще бъдат забранени споменатите по-горе елементи от облеклото. Междувременно, в тази страна бяха проведени предсрочни избори (на 13 юни), повод за които стана разпадането на управляващата коалиция на Ив Льотерм, заради напускането на Фламандската либерална партия, недоволна от липсата на решение за границите на избирателните участъци в столицата Брюксел. На този фон, депутатите от различните партии демонстрираха поразително единодушие, гласувайки за забраната на ,,неправилните" дрехи. И то при положение, че мюсюлманите, които са засегнати най-силно от закона, са само 3% от населението на страната. След като той влезе в сила, онези от тях, които дръзнат да се появят на обществено място с никаб или фередже, рискуват да отнесат между 15 и 25 евро глоба или да преседят до 7 дни в затвора.

Приетият от белгийските депутати закон моментално беше атакуван от няколко неправителствени организации, включително от базиращата се в Лондон Ислямска комисия по човешките права. ,,Предложението да се забрани да носят никаб на няколкото десетки жени в тази страна, които на практика си слагат подобни воали, при положение, че в нея живеят 550 хиляди мюсюлмани, не преследва никаква конкретна цел, а просто илюстрира актуалността на антиислямските настроения в Белгия" – коментира закона директорът на комисията Масуд Шаджара, квалифицирайки го, като ,,светска талибанизация и оправдание за преследванията срещу мюсюлманите". Както можеше да се очаква, законът беше разкритикуван и от ,,Амнести Интернешънъл", чиито представител заяви, че ,,макар законът да се представя като акт за борба с дискриминацията на жените той, сам по себе си, е дискриминационен акт".

Впрочем, определяйки закона като ,,светска талибанизация" и обвинявайки белгийските власти, че използват двойни стандарти, Шаджара, очевидно забравя, че много ислямски организации, активно протестиращи срещу ,,дискриминацията" на единоверците си в Европа, обикновено използват същите методи, например, когато по никакъв начин не реагират на варварските действия на талибаните, взривяващи древните будистки статуи или атакуващи с отровни газове светските училища, посещавани от афганистанските момичета. Напоследък, почти всеки коментар, засягащ по някакъв начин европейските мюсюлмани, предизвиква яростния отпор на множество различни организации, претендиращи, че изразяват позицията на цялата ,,световна умма" или на отделни нейни части, докато буквално на пръсти се броят случаите, когато някоя от тях дръзва публично да осъди престъпленията, вършени от талибаните или другите радикални ислямисти, очевидно следвайки неписаното правило, че ,,дори ислямистите са по-добри от неверниците". А да не забравяме, че днес тъкмо образът на озлобения и неконтролируем религиозен фанатик, наложил се в Европа и англо-саксонския свят след терористичните нападения от 11 септември 2001, се е превърнал в най-голямото плашило за коренните жители на Стария континент. В съвременния свят информацията се разпространява светкавично, затова, когато швейцарците чуват и виждат зверствата на талибаните в Афганистан, никой от тях не иска същото да се случи и със собствените му деца, или в съседното училище. Нежеланието на мюсюлманските държави, олицетворяващи реалния, а не извратения ислям, да предприемат каквито и да било действия за да помогнат например на частите на международната коалиция, бореща се в Афганистан с фанатиците, изкривяващи основите на учението на пророка Мохамед, неизбежно навежда европейците на мисълта, че дълбоко в душите си повечето мюсюлмани съчувстват на талибаните и подобните им, смятайки ги за своя братя по вяра. При това положение, може ли да изпитваш доверие към жени, които се покриват от глава до пети, ограждайки се по този начин от ,,неверниците", и да не се страхуваш от тях?

Ако внимателно анализираме най-новата история на европейския ислям ще видим, че въпреки честите сблъсъци и конфликти между имигрантите-мюсюлмани, започнали масово да се преселват на Стария континент в средата на ХХ век, и представителите на коренното население, дълго време (поне няколко десетилетия) в тези отношения можеше да се открият много неща - неприязън, неразбиране, заинтересованост (най-вече от евтина работна ръка), насмешка, но не и страх. Европейците не се страхуваха от мюсюлманите дори в края на 60-те и през 70-те години, когато, заради необмислената миграционна политика, броят им на континента нарасна неколкократно. Страхът започна да се промъква едва през втората половина на 80-те, след ,,случая Салман Рушди" във Великобритания, когато огромни тълпи мюсюлмани излязоха по улиците на нейните градове, горейки, заедно с книгите на Рушди, и британското знаме. По-късно, този страх премина на качествено ново равнище, в резултат от терористичните нападения на радикалните ислямисти в европейските и американски градове. Макар че дори и днес, европейците се опасяват не толкова от съседите си мюсюлмани, колкото от радикалите от Ал Кайда или някой от стотиците и филиали, готови по всяко време да взривят британско метро, испанска гара или американски небостъргач.

Днес редовият европеец се страхува, че зад фереджето или никаба може да се крие именно такъв терорист, защото през тесния прорез за очите, няма как да видиш, кой върви срещу теб (макар че, на практика, подобни подозрения са съвършено безпочвени, тъй като ислямистите действат много по-хитро и обмислено). Така или иначе, но приетият от белгийския парламент закон отразява тъкмо тези страхове. Повечето европейци (а това се отнася и за българите) не знаят, нито пък смятат за нужно да знаят, какво представлява истинският ислям за да се освободят от излишните страхове и да са наясно, от какво точно следва да се боят.

Двойнствената позиция на европейските мюсюлмани

Повечето функциониращи в Европа ислямски организации реагират свръхактивно на всички притеснения, които едни или други държави причиняват на отделни части на глобалната мюсюлманска умма, като особено се концентрирът върху израелско-палестинското противопоставяне. В същото време обаче, те почти не обръщат внимание (да не говорим за някаква, дори и елементарна, негативна реакция) на действията на радикалните ислямисти. Ако наистина искат да помогнат на европейците да се освободят от страховете и притесненията си, тези организации, претендиращи, че представляват истинския, а не изкривения, ислям, би следвало рязко да се противопоставят на всички прояви на ислямския екстремизъм, без оглед на това, къде се случват или, какви са причините, стоящи в основата им. Тоест, необходимо е при всеки подобен случай коренните европейци да получават от тях ясен сигнал, че ,,терористите не са истински мюсюлмани и нямат правото да говорят и действат от името на исляма". Или поне да заявят, че смятат екстремистите за по-голям враг от ,,неверниците".

Вместо това, повечето европейски мюсюлмани предпочитат да преекспонират ,,страданията" си от нанасяните им обиди и препятствията, с които се сблъскват, защото при всички случаи (освен разбира се, ако не става дума за Дар ул-Ислам, т.е. ,,територията на исляма") ролята на жертва се оказва по-удобна и лесна, отколкото съвместните градивни усилия за формирането на добре интегрирано общество. Тоест, налага се да констатираме, че концентрирайки се върху проявите на дискриминация и съзнателно игнорирайки последиците от разрушителната активност на ислямистите, европейската мюсюлманска общност, до голяма степен, вече е пропуснала момента, когато можеше сериозно да повлияе върху развитието на ситуацията по сегашния негативен сценарий. Затова днес и остава само да бере плодовете на бездействието си, припомняйки си арабската поговорка, че ,,на гърба на обидените може да се пренесе много вода". Засега в Европа забраняват незадължителните от гледната точка на шариата (който, между другото, разрешава на мюсюлманките да не прикриват лицето, китките и стъпалата си) атрибути на религиозния култ, като фереджето или минаретата, давайки на местната ислямска общност последна възможност да промени поведението си и да престане да се прави на жертва. Тоест, в момента топката е в мюсюлманската половина и европейската ислямска общност следва да се възползва от това, за да започне да гради конструктивни отношения с политическия елит и коренното население на Стария континент, основаващи се на взаимното доверие, подкрепено от перманентното и тотално осъждане на всички действия на радикалните екстремисти, които претендират, че говорят и действат от името на Аллах.

Тук е мястото да напомня, че в Европа има немалко мюсюлмански богослови,  разсъждаващи по същия начин. Един от тях е професорът по ислям в Оксфордския университет Тарик Рамадан (по доста различен начин го оценява Петя Колева, в статията си на стр. – б.р.). Рамадан, който е внук на основателя на възприеманото доста негативно на Запад движение ,,Мюсюлмански братя" Хасан ал-Бана, нерядко бива критикуван от европейските политици и медии, но със своята дейност успя да си извоюва репутацията на привърженик на интеграцията на мюсюлманите в европейското общество, смятащ че демократичните ценности и ислямските норми са напълно съвместими. Така, в лекцията си, изнесена през март 2010, в Доха, която бе организирана от Факултета за ислямски науки на Катарската фондация, заедно с катедрата по ислямски науки на Оксфордския университет, Рамадан призова европейските мюсюлмани много по-активно да участват в живота на обществото, превърнало се в тяхна втора родина, и да се освободят от ,,комплекса на жертвата". Впрочем, според него, последното се отнася и за коренните европейци.: ,,Днес сме свидетели на паралелна криза на идентичността при мюсюлманите и при европейците. При това и двете страни страдат от ,,комплекса на жертвата". След терористичните нападения от 11 септември 2001, все повече хора на Запад се смятат за ,,жертви на враждебно настроени чужденци, опитващи се да ги колонизират. На свой ред, мюсюлманите също култивират у себе си ,,защитен" манталитет. Те обаче, трябва много по-дълбоко да осъзнаят принципите и понятията на исляма, за да определят целите и приоритетите на живота си в западното общество. Така например, понятието ,,ислямски даваат" еднозначно се възприема от коренните жители на Запада като очевиден опит за тяхната ислямизация, макар че всъщност то има много по-дълбок смисъл. Наше задължение, като мюсюлмани, е да се подчиняваме на законите на страната, която ни е приела, ако те не противоречат на религиозните ни убеждения. Освен това, следва да говорим езика на тази страна и да демонстрираме лоялността си към нейната нация. Можем да критикуваме властите само в рамките на закона, т.е. става дума за критична лоялност".

Както е известно, Тарик Рамадан беше сред организаторите на провелата се на 26 май в Оксфордския университет конференция, чиято основна тема бе ,,търсенето на пътища и възможности за реформирането на исляма". В нея участваха известни политици, учени, теолози, и представители на медиите, като целта на организаторите и е тя да съдейства за пробив в диалога между европейските мюсюлмани и коренните жители на континента.

Подобни инициативи на отделни представители на европейската мюсюлманска общност свидетелства, че все още има шанс за промяна към по-добро в двустранните отношения, още повече, че далеч не всички държави от Стария континент бързат да въведат забрани, като тези в Белгия и Швейцария. И макар, че във Франция до есента на 2010 най-вероятно ще бъде наложена забрана за носенето на фередже на публични места, а в Холандия много неща ще зависят от курса на новата правителствена коалиция, поела властта след изборите през юни (на които смятаната за ,,антиислямска" Партия на свободата постигна голям успех, спечелвайки 24 депутатски места), в Германия властите вече обявиха, че не възнамеряват да въвеждат подобни забрани. Те, в частност, бяха квалифицирани като ,,неприемлива мярка" от вътрешния министър Томас де Мезиер. В същото време обаче, далеч не винаги всичко зависи от официалните позиции на правителствата, т.е. ограничения могат да бъдат наложени и от местните власти, както стана например в италианския град Новара, общински съвет, още през януари 2010, забрани носенето на паранджа (мюсюлманска връхна дреха, скриваща цялото тяло на жената с изключение на дланите на ръцете и очите – б.р.) на обществени места.

https://geopolitica.eu/

Hatshepsut


Hatshepsut

Ислямист, отрасъл в Швеция, донесе там джихада

Религиозните фанатици избрали за мишена Стокхолм заради карикатурите на Мохамед



Tероризмът дойде и в Швеция - една от най-богатите и спокойни държави. На 11 декември в центъра на Стокхолм загина терорист самоубиец, иракчанин по произход. И само бързата реакция на полицията опази шведската столица от голяма трагедия. Всъщност властите в скандинавската страна отдавна се готвеха за големи неприятности. Още на 1 октомври обявиха високо равнище на терористична заплаха заради "нараснала активност на някои групи от населението". Стана ясно, че е имало защо.
На 11 декември, докато в Стокхолм приключваха Нобеловите тържества, градът бе разтърсен от извънредно произшествие. Започна се с малка експлозия в кола, паркирана в центъра. Последва по-мощен гърмеж. Един човек загина; двама минувачи бяха леко ранени. Щом приближиха трупа, полицаите изпаднаха в истински шок. Край тялото на убития бяха открити шест взривни устройства - изрезки от тръби, завързани заедно. За щастие бе задействано само едното, и то не най-мощното. Разследването установи, че терористът се е движел към централната улица "Дротнинггатан", подобна на московския "Арбат", където има много магазини и вече са започнали коледните разпродажби. Ако престъпникът бе стигнал там, жертвите щяха да са десетки. В събота вечерта стана очевидно, че в Стокхолм за пръв път в историята е извършен опит за терористичен акт. "Това е много тревожно произшествие. Опитът за терористичен акт бе неуспешен, но можеше да има наистина катастрофални последици", коментира шведският външен министър Карл Билд. Шефът на службата за сигурност Андерс Торнберг заяви, че срещу страната за пръв път се е изправил атентатор самоубиец. Имамът на най-голямата джамия Хасан Муса осъди покушението и подчерта, че за бомбаджиите няма и не може да има оправдание. После се разбра, че преди смъртта си мъжът извикал нещо на арабски.
Ислямистки сайт разкри името му - Таймур Абдел Уахаб. Шведският в. "Експресен" съобщи, че 29-годишният смъртник, роден в Ирак, от 1992 г. живял в шведския град Транос, после следвал спортна медицина в университета на британското графство Бедфордшър. Оставил съпруга и две дъщери. Анализ на профила на терориста във Фейсбук премахна всички съмнения: центърът на Стокхолм наистина за малко не е бил взривен от ислямист. Стана ясно, че Уахаб с удоволствие е качвал на страницата си видеозаписи от войната в Ирак, кадри от атаки на бунтовниците в Чечения, също и снимки на затвора в базата на САЩ Гуантанамо. Освен това шведската осведомителна агенция ТТ получи имейл на шведски и арабски, в който се казваше, че е дошло време и шведи да гинат също като жителите на Афганистан. Имаше и заплахи срещу шведския карикатурист Ларс Вилкс, нарисувал преди три години няколко шаржа на пророк Мохамед и разгневил с това мюсюлманите в цял свят. Тези версии за станалото в Стокхолм изглеждат напълно правдоподобни. Първо, в Афганистан са разположени близо 500 шведски военни, което със сигурност дразни ислямистите. А каква е силата на карикатурите, знаем още от 2006 г., когато рисунки, публикувани от датски колега на Вилкс, разяриха мюсюлманите и те започнаха погроми в посолствата на Дания навсякъде по света. Тъй че за ислямистите е било логично да изберат за мишена тъкмо Стокхолм. Ал Каида впрочем е обявила награда от 100 хиляди долара за главата на Вилкс.
От принципна важност е фактът, че неуспелият атентатор е живял дълги години в Швеция, имал е и шведско гражданство. Щом е прегърнал идеите на радикалния ислям, значи в конкретния случай политиката за интеграция на имигрантите в местното общество е претърпяла провал. Станалото в Стокхолм за пореден път поставя въпроса за отношенията между коренното население и имигрантите, предимно тези от мюсюлмански държави Днес броят на мюсюлманите в Швеция наближава 400 хиляди, близо 4 на сто от населението на страната. Над 140 хиляди от тях са дошли от Ирак, 80 хиляди - от Ливан и Сирия. В скандинавската държава живеят освен това имигранти от Афганистан, Пакистан, Сомалия, а и от географски по-близки страни като Турция, Албания, Босна и Херцеговина. Повечето са законопослушни, но хиляди, застанали в редиците на радикалните ислямисти, са участвали в бойни действия в Чечения, Ирак и Афганистан. Произшествието в Стокхолм със сигурност ще донесе нови гласове на дясната партия "Шведски демократи", влязла за пръв път в Риксдага (парламента) през есента на 2009 г. Миналата година нейният лидер Джими Окесон заяви в прав текст: "Мюсюлманите са най-голямата външна заплаха за нас". И днес едва ли можем да смятаме тези думи единствено за провокация. За станалото впрочем до голяма степен са виновни и властите в Швеция. Отваряйки вратите на своята богата и спокойна страна за хора от Третия свят, те не си дадоха труда да проучат какви хора идват при тях, какви са техните обичаи и доколко са съвместими със скандинавските традиции. В крайна сметка шведите буквално избягаха от редица райони на Стокхолм, Гьотеборг и Малмьо. Дори полицията се страхува да надзърне в някои от тях. Какво става там, един Аллах знае.
Има и друг момент. Рисувайки своите карикатури, Ларс Вилкс си е мислел за свободата на словото и самоизказа, а не за това, че действията му оскърбяват стотици милиони хора по Земята. В крайна сметка два радикални мирогледа - радикалдемократическият и ислямисткият, се сблъскаха помежду си. И шведските власти си мислеха, че на страната им все ще й се размине някак. Е, не можа да й се размине . Неотдавна германският канцлер Ангела Меркел призна, че политиката за интеграция на мюсюлманите в немското общество е претърпяла провал. Същото твърдят постоянно и хора от политическия елит на Франция. В Холандия става все по-популярна националистическата Партия на свободата, която дейно използва антимюсюлмански лозунги. Повечето мюсюлмани във всички тези страни, както и в Швеция, са хора законопослушни. Има обаче и радикални екстремисти, които хвърлят сянка върху цялата мюсюлманска общност. Ето че и Швеция се нареди сред държавите, където проблемът за отношенията между коренните жители и имигрантите - носители на други култури, се изправя в пълен ръст. И шведското ръководство ще има доста да си блъска главата как да го реши.

http://vestnikataka.bg/

Hatshepsut


Hatshepsut


Hatshepsut

40% от французите и германците считат исляма за заплаха

Най-малко 40% от французите и германците възприемат исляма"по-скоро като заплаха", сочи изследване, публикувано във френския в."Монд".
42% от анкетираните във Франция считат мюсюлманите"по-скоро за заплаха", 22% - за"фактор за културно обогатяване", а за 38% те не са"нито едното, нито другото".
В Германия 40% от анкетираните заявили, че ислямът е"заплаха", 24% смятат, че тази религия води до"културно обогатяване", а 36% считат, че тя не е"нито едното, нито другото"."Въпреки различните колониална история и имиграция и различните начини за интеграция, е фрапиращо, че и в двете страни съществува едно и също твърдо и масово мнение", пише Жером Фурке от социологическия институт Ifop, осъществил изследването.
68% от французите и 75% от германците считат също така, че мюсюлманите и хората от мюсюлмански произход не са добре интегрирани в обществото им. Между 5 и 6 милиона мюсюлмани живеят във Франция и са най-голямата мюсюлманска общност в Европа. Мюсюлманите в Германия са около 4 милиона. Изследването е направено в момент на оживени дебати във Франция и в Германия за мястото на исляма в обществото. След като миналата година френското правителство започна противоречив дебат за"националната идентичност", то прие закон, забраняващ бурката. В Германия в последно време също се води остър дебат за интегрирането на чужденците, особено на мюсюлманите. Канцлерката Ангела Меркел заяви, че мултикултурният модел, в който хармонично съжителстват различните култури,"напълно се провали". /АФП

****

Броят на британците, приемащи исляма, продължава да расте

Броят на британските граждани, които са приели мюсюлманската вяра, се увеличи на повече от 100 000 души, след като в края на изминалото десетилетия бе 60 000, сочи нов доклад на британска НПО.Според данните на организацията"Faith Matters", най-често религията си сменят белите британки, като само през изминалата година мюсюлмани са станали общо 5200 граждани на Великобритания. Една от тях е Лорън Бут - балдъзата на бившия министър-председател Тони Блеър, която през изминалата година потресе голяма част от британското общество, след като обяви, че вече е мюсюлманка.
Данните от доклада на"Faith Matters"са резултат от изследването на 122 души, които през последното десетилетие променили вероизповеданието си. 56 на сто от анкетираните били бели британски граждани, като 62% от тях - жени. Средната възраст на приемащите друга вяра пък е 27 години, посочи ръководителят на проучването Кевин Брайс от"Университета Суонси". По-голямата част от анкетираните пък споделили, че приемането на исляма им се отразило негативно, тъй като техните семейства им обърнали гръб. Въпреки това, мнозинството от сменилите религията си се считат едновременно за британци и мюсюлмани и не се чувстват отделени от британското общество и култура. /БГНЕС

Hatshepsut

Арабско- ислямската цивилизация е изчерпана


Мохамед Халаф

АРАБСКО-ИСЛЯМСКАТА цивилизация навлезе в ХХI век, но все още е в плен на отминали генерации. Голяма част от духовните ѝ водачи, живели преди много векове, все още определят насоката на мислене и светогледа на арабина и мюсюлманина. Все още ислямската риторика обединява философията и религията и заличава различието между дух и материя. Тя все още свежда всичките явления до един принцип и първопричина – независимо дали става дума за социални, или за природни феномени. Мюсюлманите се уповават на предците и наследството, като дори второстепенни сакрални текстове се превръщат в първоизточници с огромно въздействие върху живота. Те отхвърлят всякакви дискусии и пренебрегват историческата дистанция, възвеличавайки славното минало и златния век на ислямския халифат. Това е същият онзи халифат, който Абу Бакр ал Багдади – лидерът на "Ислямска държава", претендира да възроди! За съжаление, подобна тенденция заличава различията и между онова, което наричаме "умерен" ислям, с радикалния му вариант. Проблемът е в това, че религиозният дискурс на официозните религиозни институции – джамии, медресета, както и в публичното пространство като цяло, съвпада с този на екстремистките групировки. Отровната пропаганда на "ДАЕШ", с която днес живеем, е още по-опасна поради това, че се корени в нашата култура. Затова е жизнено необходимо да ѝ се противопоставим с всички сили, за да я изтръгнем от нашия живот. Първата стъпка е да признаем, че този деструктивен фанатизъм е в основата на нашия културен, политически, социален и религиозен живот. Той пронизва образователната ни система в училищата и университетите, той звучи и от религиозните постановления (фетви) на ислямските предводители и мюфтии, той е завладял умовете на милиони хора. Всички те – сунити и шиити, сляпо вярват на своите религиозни предводители, което превръща живота им в заложник на шериата, "ДАЕШ" и другите джихадистки организации. Привържениците на екстремизма в арабските и другите мюсюлмански държави, и дори в рамките на мюсюлманските малцинства по света, имат възможността спокойно да развиват своята дейност, която не се подчинява на законите, рекрутирайки ислямисти за подривна дейност. Отхвърлянето на уроците на историята и на днешната реалност на свой ред поставя мюсюлманите извън същата тази история Когато в своята съвкупност арабите отричат превъзходството на Запада, техните аргументи – политически или морални, нямат връзка с реалностите на цивилизованото развитие. Арабите се гордеят със своята цивилизация, която е доминирала света до края на ХIII век, но какво се случва след това? Историческите факти са категорични – арабско-ислямската цивилизация е изчерпана, докато западната цивилизация е поела щафетата и е извела човечеството до върхови постижения. Мюсюлманите не могат да приемат, че историята им е погодила такъв "номер" Те не могат да се помирят с факта, че апогеят на тяхната култура е преди ХIV век, а не след него. Симптомите на този залез са очевидни: закостеняла религиозна мисъл, сектантство, трайбализъм, архаични форми на управление, неразвитост на научното мислене. Несъмнено, периодът на западна колонизация на арабско-мюсюлманския свят е наложил отпечатък и е сред причините за това изоставане, но това не може да е решаващият фактор Неспособността да се признае превъзходството на Запада е слаба защита от страна на привържениците на другите култури. Подобна нагласа е още по-несъстоятелна, като имаме предвид тоталното превъзходство на западната цивилизация: изкуства, литература, политическа мисъл, социални науки, философия, върховенството на закона, независимостта на съдебната власт, конституционни свободи, представителна власт, както и принципа, че онези, които управляват, служат на обществото, а не обратното. Никой не може да отрече, че западната цивилизация постигна безпрецедентен прогрес в администрацията, образованието, строителството, инженерните науки, здравеопазването, технологиите, правните науки, физиката и промишлеността. Признаването на превъзходството на тази цивилизация ще е първата стъпка за осъзнаване състоянието, в което се намира арабско-ислямската цивилизация. Идеите за равнопоставеност на различните култури, както и за конкуренцията помежду им, не бива да се превръщат в илюзорна реалност, която на свой ред да ни тласка към екстремизъм и насилствени действия срещу представителите на превъзхождащата ни цивилизация.

Копирано от https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6045383
© www.24chasa.bg

Hatshepsut

Исландия обмисля да забрани обрязването по религиозни и културни причини


Религиозни групи осъдиха законопроект в парламента на Исландия, който предвижда забрана на обрязването, съобщава БиБиСи.

То ще бъде позволено само при необходимост от медицинска интервенция.

В законопроекта е заложено 6 г. затвор за всеки, който бъде признат за виновен, че е "премахнал част или всичките полови органи на дете". Подчертава се, че практиката нарушава правата на децата.

Еврейските и мюсюлманските лидери обаче определиха законопроекта като атака срещу религиозните свободи.

Ако проектозаконът бъде прокаран, Исландия ще стане първата европейска страна, която забранява процедурата.

В Исландия се смята, че живеят около 250 евреи и около 1 500 мюсюлмани.

През 2005 г. страната забрани женското обрязване.

Ако проектозаконът бъде прокаран на първо четене, той ще бъде разгледан в комисия преди да влезе в сила.

https://news.bg/world/islandiya-obmislya-da-zabrani-obryazvaneto-po-religiozni-i-kulturni-prichini.html

генерал Жеков

Всяка религия има своя недостатък.Тежестта на този недостатък се определя от местоположението на дадената държава,която ще приема хората,изповядващи една или друга религия.При исляма проблема се получава,точно когато той навлезе в "чужда територия"-независимо дали тази т.нар територия има за коренна религия християнство или някаква друга,то тогава неизбежно се получават проблеми между коренното население и пришълците.Ние,обаче,като господари на земите и животите си,не трябва да отстъпваме дори процент от нашите свободи,права и начин на живот.В този ред на мисли,ние сме длъжни да подкрепим с всички сили отблъскването на придошлата религия,като в България,за такава "внесена" религия може да се смята и православието.
ϟϟ|СВОБОДЕН-СОЦИАЛЕН-НАЦИОНАЛЕН| lYl 
БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО И ВСИЧКО ЗА БЪЛГАРИЯ!

Hatshepsut

Без свинско в детската градина. Заради мюсюлманчетата?


Новината, че две детски градини в Лайпциг са решили да изключат свинското месо и продуктите, съдържащи желатин (напр. желирани мечета) от ежедневното меню на децата предизвика многобройни критики в мрежата. За готвената промяна съобщи най-напред вестник "Билд", който написа, че това се правело заради две мюсюлмански деца.

"От уважение към променящия се свят, от 15 юли ще се сервират само ястия и закуски, които не съдържат свинско месо", се казва в цитирано от "Билд" писмо до родителите.

Заради разгорещените реакции обаче полицията в Лайпциг изпрати патрулни коли, които да охраняват двете градини - за да ги предпази от "възможни опасности", съобщава агенция ДПА. Вълната от възмущение принуди ръководството на двете градини да замразят плановете си. "Изумени сме от тази реакция", казва директорът Волфганг Шефер пред ДПА.

"Културен диктат"

Новината на вестник "Билд" се разпространи като горски пожар в социалните мрежи, а хаштагът #Schweinefleisch (свинско месо) е най-споделяният в Туитър през последните дни. Местната организация на Християндемократическия съюз (ХДС) в Саксония обяви, че това е равносилно на "забрана на свинското месо", което е неприемливо.

Беатрикс фон Щорх, депутатка от крайнодясната "Алтернатива за Германия" смята тази идея за "културен диктат", опирайки се твърдението, че детските градини са взели това решение от уважение към мюсюлманските деца.

,,Все едно заради германските деца в Рияд, които не искат да се отказват от наденичките къривурст, тамошното общество да промени хранителните си навици", е цитирана да казва Фон Щорх.

Според социалдемократката Сосан Шебли, която е от палестински произход, мярката може и да е с добри намерения, но тя не допринася с нищо за приобщаването на мюсюлманите. "Ако детските градини, училищата и други подобни заведения решат съвсем да изключат месото от менюто си и да предлагат само вегетарианска храна, аз не бих имала нищо против. Но не приемам това да се представя за нещо, което се прави от уважение към мюсюлманите", написа тя в Туитър.

Родители: този дебат е абсурден

Шницелите, колбасите, желираните бонбони - много класически германски ястия съдържат свински съставки. В много детски градини и училища за децата, които поради религиозни причини, алергии или на диетично хранене не могат да консумират определен вид месо, често се предлага алтернативно меню.

Някои от родителите на децата в двете детски градини одобряват решението на ръководството за изваждане на свинското от менюто. По този повод една майка казва пред ДПА, че дебатът е абсурден, и че нейната 4-годишна дъщеря изобщо не разбира дали в храната, която получава, има свинско или не.

https://www.dw.com/bg/без-свинско-в-детската-градина-заради-мюсюлманчетата/a-49739246

Hatshepsut

Уроците по ислям стават официален предмет в баварските училища


Властите в Бавария решиха ислямското вероучение да стане официален предмет в училищата. От следващата учебна година предметът ще се предлага в около 350 училища в провинцията.

От следващата учебна година в около 350 училища в Бавария ислямското вероучение ще се предлага като официален предмет. Тази седмица властите в южната германска провинция решиха да преобразуват пробното преподаване на уроци по ислям в официален учебен предмет.

160 000 мюсюлмански деца в баварските училища

Изучаването на ислямско вероучение вместо уроците по религия и етика ще се превърне в алтернатива основно за ученици, които изповядват исляма. В Бавария броят на мюсюлманските деца в училищата възлиза на около 160 000. Основната цел на новия официален предмет е учениците в държавните училища да получат основополагащи знания, които да са "в духа на ценностната система на германския Основен закон и на баварската конституция".



Въвеждането на новия предмет има дългогодишна история. В началото на учениците се предлагаха часове по ислям на турски език, впоследствие уроците се преподаваха на немски. Пилотната програма за изучаване на ислямско вероучение стартира през 2009 година, като оттогава предлагането ѝ постоянно се разширява - най-вече в гъсто населените райони в провинцията.

Проблемът с "Дитиб"

В Бавария програмата е изцяло държавна. В други германски провинции през годините разработваха съдържанието на предмета съвместно с ислямски организации. В Хесен например от 2013 година насам програмата се изготвяше съвместно с турското ислямско сдружение "Дитиб". През годините обаче недоверието към "Дитиб" нарасна. Причината: сдружението е пряко подчинено на турската дирекция по религиозни въпроси.

През април 2020 година културното министерство в Хесен реши да преустанови партньорството с "Дитиб" - заради предположението, че "сдружението е под политическото влияние на турската държава". И други провинции, сред които Баден-Вюртемберг и Северен Рейн-Вестфалия, избраха да ограничат партньорството си с организацията.

https://www.dw.com/

Hatshepsut

Почти 1 милион повече мюсюлмани в Германия


Джамия в Берлин

Мюсюлманите в Германия са вече над 5 милиона - почти 1 милион повече, отколкото преди пет години. Произходът им е станал значително по-многообразен: мюсюлманите с турски корени вече не са абсолютно мнозинство.

Броят на мюсюлманите с миграционен произход в Германия се е увеличил с близо 900 000 през последните години. По данни на Федералната служба за миграцията и бежанците, броят им в момента се движи между 5,3 и 5,6 милиона. Това се равнява на 6,4%, респективно 6,7% от населението на страната.

1,5 милиона души от арабски държави

Мюсюлманите от турски произход си остават най-многочислената група. Те обаче вече не са абсолютно мнозинство - делът им сред мюсюлманите в Германия възлиза на 45%. Причината за това развитие: през последните години силно се увеличи броят на мюсюлманите от страни в Близкия и Средния изток. В Германия междувременно живеят 1,5 милиона души, произхождащи от арабски държави.

Изследването на Федералната служба за миграцията и бежанците показва също така, че хората с произход от мюсюлмански държави са значително по-религиозни от хората без миграционен произход. Това се отнася до 82% от хората с мюсюлмански произход в Германия, като над две трети от тях се придържат към специални правила в храненето, а близо 40% се молят всеки ден. В това отношение почти не се забелязват поколенчески разлики, казва Аня Щийлс, социоложка към Федералната служба за миграцията и бежанците. "Но жените са подчертано по-верующи от мъжете", уточнява тя.

Въпросът за ислямските сдружения

Един от важните въпроси в Германия е доколко ислямските сдружения изразяват по представителен начин мненията и нагласите на мюсюлманите в страната. Според държавния секретар във вътрешното министерство Маркус Кербер, тези сдружения представляват най-много 25% от живеещите в Германия мюсюлмани. Оттук възниква въпросът дали те са правилният партньор в диалога с германските власти.

Кербер смята освен това, че финансовите и идеологически зависимости на много от мюсюлманските сдружения в Германия ги превръщат в проблематичен партньор. Това се отнася преди всичко до най-голямото ислямско сдружение в Германия "Дитиб" и неговите връзки с турската дирекция по религиозните въпроси Дианет.

За изследването на Федералната служба за миграцията и бежанците са били интервюирани над 4500 души, произхождащи от предимно мюсюлмански държави. Това е най-голямото представително проучване за мюсюлманския живот в Германия.

https://www.dw.com/bg/
Sad Sad x 1 View List

Hatshepsut

Ислямизмът и ордите от предградията - апел за преврат разтърси Франция


"Франция е в опасност. Ислямизмът и ордите от предградията водят страната до упадък", се казва в открито писмо на френски офицери с неприкрит призив за преврат. Само празни мечти на бивши генерали по пантофи?

Отначало френското правителство не обърна внимание на отвореното писмо на бившите генерали, а военната министърка Франсоаз Парли го нарече в Туитър ,,празни мечти на осемдесетгодишни по домашни пантофи". Постепенно обаче дебатът набра скорост и заплашва да се превърне в гореща политическа тема.

"Ордите от предградията"

Тонът на отвореното писмо, публикувано в дясноконсервативното списание ,,Valeurs Actuelles", едва ли би могъл да бъде по- провокативен: ,,Положението е сериозно, Франция е в опасност", се казва там. Антирасизмът сеел омраза сред хората, а теориите на антиколониализма водели до ,,незачитане на нашата страна, традициите и културата ѝ". Всичко това в крайна сметка унищожавало миналото и историята на Франция.

"Ислямизмът" и ,,ордите от предградията", обитавани основно от мигранти, водели до разруха.
Там царяла атмосфера на беззаконие, а насилието и опасностите нараствали с всеки изминал ден. Кулминационната точка в драматичното описание на ситуацията е неприкрит призив към преврат: ако правителството продължавало да бездейства, щяло да се стигне накрая до ,,експлозия и интервенция на нашите активни другари в защита на френската цивилизация и нация".

Зад посланието стои група запасни генерали, сред които личи името на Кристиан Пикемал, уволнен от армията през 2016 година заради деснорадикални възгледи. Някои от останалите подписали  са активни членове на дяснорадикалната партия ,,Национален сбор" (бивш ,,Национален фронт").

Вода в мелниците на Марин Льо Пен

Общо няколкостотин бивши офицери са подписали писмото. Сред тях са обаче и 18 действащи военнослужещи, които сега ще бъдат предсрочно изпратени в пенсия. Всички в групата ще бъдат строго наказани: пенсионираните офицери ще бъдат извадени от запаса, а тези на активна служба  - уволнени, заявиха от ръководството на армията.

Лидерката на ,,Национален сбор" Марин Льо Пен обаче се солидаризира с неприкрития призив за преврат: ,,Дълг на всички френски патриоти е да се надигнат и да спасят страната", написа тя, но все пак уточни, че ставало дума за ,,битка с мирни средства".

С голямо закъснение правителството на Макрон все пак реагира на удара. Вътрешният министър Жерар Дарманен припомни, че бащата на Марин, Жан-Мари Льо Пен, е основал през 1960-те години ,,Национален фронт", партията-предшественик на ,,Национален сбор", именно с помощта на офицери, разбунтували се срещу политиката на президента Шарл дьо Гол спрямо Алжир. Интересна подробност е това, че призивът съвпада с 60-тата годишнина на провалилия се тогава опит за преврат. А Дарманен написа в Туитър, че Марин Льо Пен също като баща й харесвала ,,звука от маршируващи ботуши".

Слаби оценки за Макрон

Допитванията показват, че сред военните има повече привърженици на Марин Льо Пен, отколкото сред останалата част от населението, посочва френският политолог Бруно Котре. ,,Усещането, че Франция е в упадък и е застрашена отвън, е силно изразено в армейските среди", казва той. Той твърди обаче, че принципите на Френската република са дълбоко вкоренени у тях, поради което от военните не произтичала реална заплаха за преврат.

Отвореното писмо обаче показва, че в страната оценяват като твърде слаба политиката за вътрешна сигурност, водена от президента Макрон. Актуални допитвания сочат, че оценките за по този въпрос са изключително лоши. А едно експресно допитване на телевизионния канал LCI показа, че 58% от анкетираните симпатизират на призива на военните от "Valeurs Actuelles". Сред привържениците на ,,Националния сбор" техният дял е дори 86 на сто.

https://www.dw.com/

Powered by EzPortal