Български Националистически Форумъ

Самопровъзгласилата се и призната за независима, а след това анексирана от Русия "Донецка народна република" претендира за цялата едноименна украинска област, а всъщност свършва едва на десетина километра от Донецк.

Там, в малкото градче Авдиивка, комплекси на химичната и металургичната индустрия се превърнаха в отбранителни укрепления на украинската армия.

Градът дълго удържаше опити за щурм от силите на "ДНР", но напредъкът на руската армия и помагащите ѝ в района и увеличаването на живата сила (на бойното поле влязоха мобилизираните) промени ситуацията на терен.

В някои отношения битката прилича на продължаващата с месеци за Бахмут, но в други поставя Украйна пред нови проблеми.


Тежки сражения

Градът на 90 км южно от Бахмут - най-продължителната битка в хода на войната - се превръща във "втори Бахмут" според украинските въоръжени сили. Киев предупреди в началото на седмицата, че планира следващия си ход, докато Москва, изглежда, прехвърля вниманието си тъкмо към Авдиивка.

Москва изпрати там наемници от частната военна компания "Вагнер"; според базирания във Вашингтон Институт за изследване на войната (ISW) наемниците там са по-способни и по-добре обучени от хилядите бивши затворници, използвани на други места на източния фронт като Бахмут.

В последвали оценки се говори за продължаващ напредък по фронтовата линия Авдиивка-Донецк; Москва отбелязва успех в някои населени места в подстъпите към Авдиивка, Киев - успешно отблъснати руски атаки. Според ISW обаче за новия руски залог в Авдиивка говори разпространената новина за смъртта на опитния командир на "Вагнер" Евгений Малготин; сили като неговите, изглежда, са изпратени в подкрепление на изтощените сражаващите от "Донецката народна република".


"Безотговорни родители"

Това не слага край на битката за Бахмут - голямата "месомелачка", в която Украйна иска да изтощи врага с цената на загуби (които според САЩ обаче са по-големи за Русия) преди пролетното си контранастъпление. Двете битки обаче си приличат в някои отношения, а и и двата града са обкръжени от няколко страни.

Сигнал за ожесточеността на сраженията - отвъд редовните съобщения на въоръжените сили на двете държави - дойде от Генералния щаб на украинската армия. Това стана с решението - предвид постоянните бомбардировки - градът, превърнал се в бойно поле, да бъде затворен за цивилни.


"С тъга го казвам, но Авдиивка става все повече като място от постапокалиптичните филми", каза Виталий Барабаш, който ръководи военната администрация на града. По думите му останалите около 2000 цивилни (за които е известно, че нямат нито електроенергия, нито отопление или вода) е по-добре да напуснат. До началото на войната населението на града е около 30-32 хил. Според Барабаш "има безотговорни родители, които крият децата си и не приемат да излязат от града".


Важен ли е градът

Наблюдателите са разделени за значението на Авдиивка от стратегическа гледна точка.

Според военния експерт Олег Жданов градът е необходим за нуждите на руската армия, ако иска да изтласка украинските войски от района на Донецк, а и да продължи на северозапад с опита си да достигне административните граници на Донецка област, "това е всичко". "Няма оперативна значимост днес. Също като Бахмут", казва Жданов.


Градът е по-важен за Украйна, тъй като пази останалата, неовладяна от Русия част от Донецка област.

Какво ще стане в Авдиивка, същевременно е важно като последния епизод от руската зимна офанзива, която приключи без особено придвижване на фронта. Оттогава Украйна изпраща разнопосочни послания за собствената си пролетна контраофанзива.

Градът се намира много близо до контролираната от Русия територия е овладяването му е естествено, за да продължи настъплението на северозапад.


Как ще действа Русия оттук нататък

Авдиивка е и тест за начина на водене на война в Украйна.

Британското военно разузнаване твърди, че Русия търпи загуби на танкове на Десетия танков полк, без да постига значим напредък, при опита да бъде обкръжен градът. Независимо от това ходът на сраженията не е непременно добър за Русия.

Битката се води и на фона на неспособността на Русия да обкръжи напълно Бахмут, но и на изпитанието за Украйна, която понася загуби и не ѝ достигат ресурси по други направления - например около Авдиивка, също отчасти обкръжена, нещо, което попречи на силите на Киев да разположат артилерия. "Очевидно е, че за руското командване битката за Авдеевка е прототип на бъдещите настъпления, които то планира да води при господство във въздуха и голямо преимущество в артилерията", пише изданието "Медуза".

Изданието отбелязва, че информационният подход към битката на двете страни е необичаен: от нея не идват никакви изображения. Военни кореспонденти и доброволци не се допускат също от двете страни.

Украинските сили са в сериозна криза, но няма непосредствена опасност за тях. Същевременно атаки като тази по Авдиивка разпиляват ресурсите на украинските сили, които, след Бахмут, трябваше да бъдат укрепени и при Вухледар (където Москва настъпи, засега неуспешно), а сега и в близкия до Донецк град. Авдиивка не може да бъде изоставена - за разлика от Бахмут след него няма втора линия на отбрана.

Снабдяването на полуобкръжения град вече е трудно. Противовъздушната отбрана на Украйна е изтощена от атаките по инфраструктурни обекти далеч от фронта през есента, а Русия търси нови тактики, с които да си върне инициативата в авиацията. Всичко това създава рискове за Киев, макар Москва да продължава да търпи загуби.

https://www.dnevnik.bg/sviat/voinata_v_ukraina/2023/03/31/4466843_postapokaliptichen_grad_krai_doneck_e_novoto_izpitanie/

Между оставане и тръгване

Разделям си смеха на зимни улици.
Нали не вярвате, че всеки смях е смях?
Че няма как да се изгубите
във преспите на своя собствен сняг.

Не сме ли някакви кокичета,
които се опитват да летят?
Човекът за човека е обичане.
Човекът за човека може да е ад.

Между пътеката и стъпките на пътника
е смисълът да има свят, да няма свят.
Между оставане и тръгване
сърцата ни туптят, туптят, туптят...

Освен ако
                       
Като че ли съм град, във който
представите за вечност са пияни.
Зеленото е вече мокро,
но все за нещо ще се хвана. 

И все за нещо ще съм разпиляна.
Виновните едва ли са виновни.
Едва ли раните са рани.
Отвън е дом, отвътре е бездомност.

Отвътре е гора и грижа за дървета.
Въпроси, отговори, пак въпроси.
За някого съм още неродена.
За други съм далечен остров.

Като че ли съм град, във който
картините напомнят, че не сме живели.
Стихотворенията нямат нищо общо.
Освен ако не си решил да ме намериш.

Като че ли

Като че ли съм зима, през която
отдавна не минават хвърчила.
Дали защото остарявам
или денят е със ронливи перила.

Изгубвам равновесие и падам.
Прииждат думи и лица.
Снежинка съм или съм вятър
в кутия за забравени неща.

И знам, че януари е единствен.
А всяка улица е спомен за река.
Обричаме телата си на близост.
Но не докрай. Но не докрай.

Останалото може би е ехо.
Останалото може би е студ.
В дебели книги си държа сърцето.
Да не разбира, че светът е друг.

Животът е дълъг

                         "Ние сме кухите хора."
                           Томас Стърнс Елиът


Наричаме себе си истински.
Наричаме дните живот.
От кухи пространства излизаме. 
Сами сме си пропаст и брод.

Говорим наум с тротоарите.
Светът по начало е луд.
Отказваме трудно цигарите.
А лесно говорим за смърт.

През колко пожара минаваме.
От книга до книга е сън.
Различни ни правят оградите.
Отвътре сме с други лица.

Държим си очите затворени.
Зависим от много неща. 
И колко са други любовите. 
И как ни личи кухостта.

Проходи

                               "Как всичко ме отнема от самата мен...
                                и толкова далече ме разнася..."
                                                 Калина Ковачева

Не сме ли с теб изгубени деца
в единствената приказка за вярност? 
Събуждаме си непознатите лица.
Но как да те наричам в сряда?

И как да обясня невинността   
в една необяснима схема?
Увеличавам ли безкрайността
с това, което няма как да ѝ отнема? 

Нима е важна думата "защо",
щом днес съм по-чуплива и от вчера? 
Усещам себе си като листо
от друг живот, от друго време.

А нямам друга смърт и друг живот.
И друго щастие във друга стая.
Нощта е проходът към следващо ниво.
Какво ме чака ли? Не зная.

Невидими

Внезапни точки на пресичане.
Невидими следи от устни.
Случайности ли да наричаме
шумà от сребърни медузи?

Невидимо стихотворение.
Изгубвам мисълта си като птица.
Живеем ли или сме отражения
на някакъв невидим механизъм?

А някой казва, че страхът е улица.
Невидимо и видимо се смесват.
Реалността е може би илюзия, 
а границата е гледецът.

Невидимото е извън пределите
на твоето разбиране за смисъл.
А егото е неизбежен делител
на твоя собствен алтруизъм.

Еднаквостта е оправдание
в невидими любови и раздели.
А другото са други страници.
А другото самò ще ни намери.

ЛАМТЕЖИ НЕПРЕКЪСВАНИ ИЗПЪЛВАХА У МЕНЕ...

Ламтежи непрекъсвани изпълваха у мене
             сърце омаяно, душа неукротима,
             прелъ́стено сърце, разбунена душа.
 
Но под нозете Ти, о Господи, поставих всичко
            и смогнах помраченье в светлост да превърна,
            и смогнах безутешна жал да утеша.
 
По пътя към доброто – злото е изходна точка.
           Теглото мен показа, че за да узная
           какво е светост – трябвало е да греша.

ТОВА, ЩО БЕШЕ СВЕТЪЛ ИДЕАЛ ЗА МЕНЕ...

Това, що беше светъл идеал за мене –
това, което аз в езика си лъжовен
наричах блян свещен – не сбъдна се – не би!
 
И под нозете Ти, о Спасе, аз поставих
желания разбити, сгазени ламтежи,
поднесох Ти цвета на моите скърбѝ!
 
И моето провалянье с възход се свърши;
мен ощастливи туй, което ме почерни,
и възроди ме туй, което ме разби!