• Welcome to Български Националистически Форум. Please login or sign up.
 
Welcome to Guest. Please login or sign up.

15 April 2021, 05:49:56

Login with username, password and session length

Top Posters

Hatshepsut
12626 Posts

Шишман
4788 Posts

Panzerfaust
778 Posts

Лина
700 Posts

sekirata
263 Posts

Theme Selector





Members
Stats
  • Total Posts: 20766
  • Total Topics: 1328
  • Online Today: 85
  • Online Ever: 420
  • (13 January 2020, 09:02:13)
Users Online
Users: 0
Guests: 27
Total: 27

avatar_Hatshepsut

Добромир Банев

Started by Hatshepsut, 18 October 2018, 21:00:10

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Topic keywords [SEO] поезия

Hatshepsut

18 October 2018, 21:00:10 Last Edit: 16 October 2020, 22:46:59 by Hatshepsut
Добромир Банев


Добромир Банев е български писател, поет и публицист.
Роден е през 1969 г. в град Ловеч. Средно образование завършва в СОУ ,,Свети Климент Охридски" (Ловеч). Дипломира се като юрист в СУ ,,Свети Климент Охридски" (1993).

Работи по специалността в различни адвокатски кантори и в Министерство на земеделието. Междувременно пише за периодичния печат и електронните медии.

Първата му книга ,,Еднакво различни" излиза през 2011 г. Следват две книги, издадени в съавторство с поетесата Маргарита Петкова – ,,Абсурдни времена – 1 и 2". ,,Абсурдни времена" е най-продаваната книга с поезия в България и по нея в Театър "Сълза и смях" се играе спектакъл в изпълнение на актьорите Нона Йотова и Петър Антонов.

През 2014 година излиза книгата ,,В понеделник ще е късно".

През 2015 година негови творби са включени в Антология ,,Поезия 21 век" и в други сборници за съвременна българска поезия.

В началото на 2016 година излиза книгата ,,Зад огледалото", включваща 33 негови стихотворения и 33 от Маргарита Петкова, а на 13 февруари 2017-а се състои премиерата на "Аз съм в другото такси" - сборник с къса проза, включващ и фотографии на Ивелина Чолакова.

Добромир Банев е автор на много текстове за популярната музика.

https://bg.wikipedia.org/


• Мъж. Жена. Между тях първо е любовта. После споменът за любовта. После представата за любовта. Желанието, което става навик. Навикът, който измества чувството. Ръцете продължават да се докосват. Телата са се променили. Уморени са. Нищо не се повтаря.

• Единственото нещо, което може да убие любовта, е самата любов

• Кой казва, че ангелите са добри и разбират от любов?
Аз разбирам любовта. Тя е зад ъгъла на улицата, или е чаша кафе, или хапче за сън. Тя е всичко, което ме движи към теб. Тя е много повече от едно "Обичам те!".

• Любов без страст е есен, но без дъжд.
Небе без птици. Стихове без смисъл.
Без болка от любов кой влюбен мъж
два реда с малко смисъл е написал?!
Безсмислен е светът без любовта.
Тя – цялата – завършекът придава.

• Кому са нужни сухите цветя,
щом мирисът им вече е забрава?
Животът е жужене на пчела,
а любовта – за жилото нектара.

• Истински живи са онези, които допускат грешки и се учат от тях.

• Нагонът на Вселената е разрушителен. Тя се разширява от любов към самата себе си. Така се случва и с нас. Въпросът е да осъзнаем, че колкото по-голяма става нашата лична вселена, толкова повече място има и за други хора в нея.

• Страхът да бъдем себе си е унищожителен. Прави ни неуверени, а от там – все по-самотни. Самотата трябва да бъде въпрос на избор, а не даденост. Нужна е страст. Ръцете и устните ще довършат всичко останало.

• По-щастлив от невежата е само увереният простак.

• Докато обичаме, всичко има значение. Докато ни обичат, всичко има смисъл...

• Всяка бръчка е следа, че сме обичали.

• Рутината да обичаме е най-сигурният знак, че има за какво да живеем и да трупаме надежда.

• Надеждите са големи единствено в роман на Дикенс. В живота никой не е виновен, че среднощното мълчание ни самоубива бавно и сигурно, докато обмисляме кого да обвиним на сутринта за собственото си поражение.

• Дърветата често са предпочитани за прегръщане пред хората.

• Да си пожелаеш нещо от сърце няма нищо общо с глагола ,,искам".


И още няколко любими стиха от ,,В понеделник ще е късно":

Най-хубавите приказки са тъжни –
голямата любов на тях прилича –
в една непредсказуема окръжност
не ни достига време да обичаме.

,,Най-истинското вино е горчиво",
,,това е ясно, като че ще съмне",
в живота ни преобладава сивото,
напук на всички цветове безсънни.

Най-важни са онези тихи думи,
които сме изрекли на раздяла –
щом с някого до смърт сме се целували,
голямата любов си струва –
цялата.

Голямата любов – тъгата нощем,
тъга и дъжд, тъга и още нещо –
една окръжност, във която още
е твърде вероятно да се срещнем.

***
Онази тъга по Париж
и твоите бегли целувки,
когато до мене вървиш
по Шанз-Елизе без обувки,

когато прегръщам така,
че сякаш след малко умирам,
и мога на бърза ръка
момиче с цветя да скицирам,

когато над Сена вали
и Лувърът плува във локвите,
и само дъждът ме дели
от твоята ленена рокля;

онази тъга! Само тя
разбира какво сме без нея.
Тъга по Париж – любовта.
Тъгата, с която живея.

***
Въздухът, който дишам.
Не заспивай.
Понякога имаме нужда един от друг.
Понякога е точно като сега –
дишам.
Понякога времето е спрял часовник
по средата на нищото,
колкото да кажа едно ,,Обичам те!".
Дишам,
и не мога да спра да вярвам,
че всяка секунда с теб има смисъл.
Не заспивай.
Ако някога, по някаква причина,
аз си отида от теб,
дишай.
Както аз сега,
докато времето си почива
от любовта ми към теб.

https://afish.bg/

Hatshepsut

Така да ни отива есента...

Така да ни отива есента.
И виното червено в хладно време.
По шумата от падащи листа
ще се разходим. Топло ще е с мене.

Ще се усмихваш. Аз ще бъда мил.
Ще ти оправя кичур. После шала.
Щастлив, че точно тебе съм открил.
Щастлива, че до мен си остаряла.

Hatshepsut

Не ме целувай още

Не ме целувай още!
Не сега.
Очакване е всичко помежду ни.
Най-сладка е любовната тъга,
когато се обичаме без думи!

Докосвай леко – ей така, едва!
Случайно уж, уж става без да искаш...
Докосвай леко.
А пък след това
не спирай цяла в мен да се притискаш.

Целувай после – сякаш идва край!
Но не сега.
Сега е още рано.
По–късно ще ни бъде като в рай –
главата ти на силното ми рамо,

полегнала след ласките безброй
и хиляди целувки с устни жадни...
Сега е още време за покой.
Но после ме целувай!
Безпощадно!

Hatshepsut

Изгубени

Затворници на собствените си души,
погубваме се от порочни страсти.
И без да се налага, избираме да сме сами...
Заклеваме се, бягаме, а после търсим пак причастие.

Докосне ли ни обич, сякаш че с катран
сме омърсени и не вярваме на никой
и взираме се в празния екран
във самотата си самотни от измамния покой.

И постоянно търсим истинска любов,
не я познаваме, когато влезе тихо
и хукваме панически от този образ нов,
разминал се с представите ни за любовен щрих.

А толкова е лесно да отворим себе си
и да допуснем този, който с чиста съвест идва.
И да си разрешим да се почувстваме потребни.
Да плува може този, който от вода не се страхува.

Hatshepsut

Двама

Не се споделя лесно любовта.
Тъгата също трудно се споделя.
Най–хубавото нещо на света?
Да бъдеш с друг в дъждовната неделя -

целувките си с него да делиш,
докато пролетта цъфти надменно,
в едно легло със него да заспиш,
уверен, че обичаш до последно.

Hatshepsut

Съществувам

Животът си не помня преди теб.
Не беше важен. Нямаше причина.
Най-важното е за един поет
да има муза.
И любов да има.

Кой пише за цветята без любов,
за слънцето, морето и простора?!
Откакто имам теб, съм чисто нов!
Завиждат ми ужасно много хора.

Причината си ти. Сега съм жив.
За тебе се среднощните ми рими.
Животът е наистина красив!
Дано да сме щастливи сто години!

Любов да има. Другото е ад.
Останалото с глупост се римува.
Сега съм жив. И съм все още млад.
Целувай ме! Прегръщай!
Съществувам!

Hatshepsut

Откровение

На другите поети оставѝ
пчелите и тревата да възпяват.
От толкова измислени треви
те с всяка дума бавно полудяват.

Такава си, каквато си. За мен
ти няма със какво да си сравнима.
Наслада хладна в слънчевия ден.
Утеха топла в идващата зима.

Такава си. По устните личи.
По допира. И всеки отпечатък
от теб навсякъде по мен личи.
Така е. И така ще е нататък.

Такава си, каквато само аз
чрез думите портретно те рисувам.
Метафорите? Те не са анфас,
когато искам, галя и целувам.

Пчелите и тревата са си там.
Такава си. Със нищо несравнима.
Аз всички мои думи ще ти дам,
докато полудявам, че те имам.

Hatshepsut

Попивам всеки полъх...

Попивам всеки полъх на парфюм
и всеки дъх от устните ти меки...
,,Обичам те", изказано на ум,
е истинско ,,обичам те" за всеки.

Откраднах си минути. Ти и аз.
В мълчание, което обладава.
Не се нуждае любовта от глас.
Достатъчно е да ни притежава.

Hatshepsut

Накрая всичко ще се подреди...

Накрая всичко ще се подреди.
Морето е лицето на безкрая –
каквото се е случило преди,
не ще повтори залезите, зная.

Ще стиснем в шепи пясък и тъга,
защото радостта не идва лесно...
С вълните ще споделяме брега,
напук на тази неизбежна есен.

Накрая.
Там, където ти и аз,
блажени в най-любовната умора,
ще си крещим ,,Обичам те" без глас –
далече от събития и хора.

Hatshepsut

Божури

Божурите разтварят дъхав цвят.
Светът ни се побира в малка ваза.
И този наш миниатюрен свят
не знае страх,
тревога и омраза.

Там винаги ще бъде месец май,
а сивото – космически далечно...
Eдна любов с начало и без край.
Накратко казано:
любов до вечност.

Hatshepsut

Август

Приличаш ми на август. Идва дъжд.
Но ти оставаш. Август си отива.
Миришеш ми на окосена ръж,
на късни праскови и сини сливи.

От утре много често ще вали.
Ще падат ниско облаци разрошени
и слънцето съвсем ще се смали
и времето ще става все по-лошо.

Но оня дъх на окосена ръж,
на късни праскови и сини сливи
ще идва всяка нощ един и същ,
щом с август до сърцето си заспивам.

Hatshepsut

Внезапно като гръм

Осъмнах с откровения. Така
внезапно като гръм ме сполетяха.
Заляха ме със сила на река,
и сладки - точно като тебе - бяха.

Разбрах, че ти си всичко на света –
септември и дъждът му с всяка капка...
Осъмнах с мисълта, че любовта
за нас не може да остане кратка.

Така внезапно - точно като гръм -
нахлу желанието откровено
да бъда с теб наяве и насън,
като че ли ще бъде за последно.

Hatshepsut

Чакам те...

Не със длани с които милваше други..
Не със устни с които целуваше тях...
А, със сърцето си, искам мен да погалиш..
Само то знае, що е любов, що е грях...

Не с очи със които поглеждаше скришом..
Не с ръце, стискали друга ръка...
А, с душата си искам, мен да целунеш..
Само тя знае, що е обич, и що е игра...

Не със тяло, с което примамваше всички..
Не със думи, с които ме лъжеше мен..
А с усмивка искам, сега да ме срещнеш..
Както Земята посреща всеки нов ден...

Не със образ на скромна, красива девица..
Не със образ на лека, вулгарна жена..
Просто бъди си, каквато си ти, хубавице..
Чакам те тука да дойдеш.. Аз чакам!! Ела!!!

Hatshepsut

Дъждът

Дъждът. Когато вечността е миг.
Когато сякаш нищичко не диша.
Една любов заглъхва като вик,
за новата -
тепърва ще напиша.

Дъждът. Когато шепот на листа
припомня нещо, равно на ,,отдавна"...
Не си отива с август любовта.
Обичам, както често казвам,
бавно.

Дъждът е маг. Чадърът няма как
да заличи изреченото ,,сбогом".
Навън вали. С октомври сме във крак -
да бъда с теб след ,,сбогом",
как го мога!

Hatshepsut

Ти да си до мен

Потънах в непознатите води
на любовта. Не искам да изплувам.
Това, което е било преди,
престана отведнъж да ме вълнува.

От днес съм мил, добър и оправдан
за всички свои действия и мисли...
Човек, престане ли да бъде сам,
защо му е любов да си измисли?

Достатъчно е ти да си до мен.
Достатъчно е редом с мен да плуваш...
Почувствам ли се леко уморен,
достатъчно ще е да ме целуваш.

Далеч от несъществени неща,
забравили за всички друга хора,
в душата си от радост ще крещя,
налегне ли ме леката умора...